НАРЕДБА № РД-02-20-3 ОТ 9 НОЕМВРИ 2022 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя показателите на енергийните характеристики на сградите (EPB показатели), националната методика за оценка на тези характеристики, скалата на класовете на енергопотребление с минимални изисквания за енергийна ефективност и изискванията към инвестиционните проекти на сгради.
Чл. 2
Наредбата определя изискванията за енергийна ефективност при проектиране и обновяване на жилищни и обществени сгради, оценяване на инвестиционни проекти, сертифициране и обследване на сгради. Прилага се и за производствени сгради с определени условия за микроклимат. Не важи за спомагателни постройки и текущи ремонти, които не променят енергийните характеристики на сградите.
Чл. 3
Чл. 3 от Наредба № РД-02-20-3 определя целите на изчисляване на енергийните характеристики на сгради. Основните цели включват: определяне на нивото на енергийно потребление и клас по скалата на енергопотребление, оценка на съответствието на инвестиционни проекти с изискванията за енергийни характеристики и оценка на постигнатите енергийни спестявания. Оценката може да се извършва за самостоятелни сгради, блок-секции или обособени части от сгради, съгласно ЗЕЕ.
Чл. 4
Наредба № РД-02-20-3 от 9 ноември 2022 г. определя техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради и се прилага заедно с нормативните актове, свързани с изискванията по чл. 169, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), включително специфични изисквания, установени от други нормативни актове.
Чл. 5
Наредбата определя единна национална методика за оценка на енергийните характеристики на сградите в България, която е задължителна за сертифициране на енергийна ефективност. Методиката може да се използва и за производствени сгради, които не подлежат на сертифициране, при условие че се изисква поддържане на определен микроклимат и входните данни не противоречат на условията на метода.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № РД-02-20-3 от 9 ноември 2022 г. определя, че нормативните параметри на микроклимата в сградите, както и правилата и изискванията към техническите системи за осигуряване и поддържане на този микроклимат, се приемат в съответствие с изискванията на настоящата наредба, Наредба № 15 от 2005 г. и други наредби, които установяват специфични изисквания за проектиране на сгради в зависимост от тяхното предназначение.
Чл. 7
Член 7 от Наредба № РД-02-20-3 определя, че при оценката на енергийните характеристики на сградите е необходимо да се използват строителни продукти, които отговарят на хармонизираните технически спецификации, съгласно Регламент (ЕС) № 305/2011 и Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. Тези нормативни актове регламентират условията и реда за предлагане на строителни продукти на пазара и тяхното влагане в строежите в България.
Чл. 8
Член 8 от Наредба № РД-02-20-3 определя, че показателите на енергийните характеристики на сградите трябва да се изчисляват или измерват като количествени числови стойности. Тези стойности описват енергийното преобразуване или потребление на енергия в сградите.
Чл. 9
Наредбата определя техническите изисквания за енергийните характеристики на сградите, класифицирайки показателите на енергийното потребление в три основни групи. Първата група включва частични показатели, свързани с енергопреобразуващите и енергопреносните свойства на конструктивните елементи. Втората група обхваща показатели за енергопотреблението на технологичните процеси за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода. Третата група обобщава общите показатели за енергопотреблението на сградата като цяло.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № РД-02-20-3 определя показателите на енергийните характеристики на сградите, които могат да бъдат изчислени или измерени. Изчислените характеристики се основават на стандартни методи, докато измерените се базират на действителни данни. В зависимост от целите на оценката, енергийните характеристики могат да бъдат проектни, екзекутивни или експлоатационни, като всяка категория се изчислява с различни данни и условия.
Чл. 11
Наредба № РД-02-20-3 от 9 ноември 2022 г. определя изискванията за енергийните характеристики на сградите, които отразяват типичното потребление на енергия. За нови сгради се използва изчислено енергопотребление, а за съществуващи - действително измерено и изчислено. Оценката на енергийните характеристики включва интегриран подход, който взема предвид конструктивните елементи, техническите инсталации, обитателите, вътрешните топлинни източници, микроклимата и външните климатични условия. Оценката може да се извършва за цялата сграда или за отделни части с различно предназначение, при спазване на условията за сертифициране, определени в Закона за енергийна ефективност.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № РД-02-20-3 определя интегрирания подход в оценката на енергийните характеристики на сградите. Всяка сграда се разглежда като многосвързана система, чиято енергийна консумация се влияе от различни компоненти, включително: ориентация и размери на сградата; технически характеристики на конструкцията; системи за генериране на топлина и студ; отоплителни и охладителни системи; вентилация и осветление; пасивни слънчеви системи; климатични условия и вътрешни енергийни товари.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № РД-02-20-3 определя начините за изразяване на енергийната характеристика (ЕР) на сграда в зависимост от техническите изисквания. Енергийната характеристика може да бъде: 1. Частична енергийна характеристика с един показател (EP = P); 2. Частична енергийна характеристика с множество показатели (EP = {Pj, j = 1, 2, ..., m}); 3. Обща (интегрирана) енергийна характеристика за годишно потребление на енергия, изразена като общо или специфично годишно потребление (EP = {Pi, i = 1, 2}).
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № РД-02-20-3 определя, че общата (интегрирана) енергийна характеристика на сградата може да бъде изразена като потребна (доставена) енергия или като първична енергия.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № РД-02-20-3 определя как се измерва енергийната характеристика на сгради, разделяйки я на две нива: нетна и брутна потребна енергия. Брутната потребна енергия има екологичен еквивалент, който се изчислява по формула 3 в приложение № 1.
Чл. 16
Чл. 16 от наредбата определя начина на изчисление на стойността на енергийната характеристика в контекста на първичната енергия. Според него, всяка съставяща на потребната енергия трябва да се увеличи с асоциираните загуби при добив, производство и пренос, съгласно формула 4 от приложение № 1. В раздел III се предоставят правила за изработване на скала на класовете на енергопотребление.
Чл. 17
Наредбата определя класовете на енергопотребление на сградите, които се изразяват в 7-степенна скала от "G" (най-нисък клас) до "A" (най-висок клас). Класовете се определят на базата на общата (интегрирана) енергийна характеристика на сградата, измерена в kWh/m2.год. и се основават на методология, съответстваща на Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012. Всяка сграда се класифицира в определена категория (жилищни, нежилищни и др.) и енергийният клас се установява чрез сравнение на специфичното годишно потребление на енергия с установените граници за класовете. Съществуващи сгради, които не попадат в регламентираните категории, се оценяват по индивидуални граници, изчислени по специфични методики.
Чл. 18
Наредба № РД-02-20-3 от 9 ноември 2022 г. определя техническите изисквания към енергийните характеристики на сградите, включително стойността на специфичното годишно потребление на първична енергия. Това изискване се отнася както за нови, така и за съществуващи сгради и включва различни аспекти на енергийното потребление, удостоверявано чрез сертификат за енергийни характеристики. Изчисленията на енергийните характеристики се извършват по определена методика, а за съществуващите сгради се прави обследване за енергийна ефективност, което включва технико-икономическа оценка на мерките за повишаване на енергийната ефективност.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № РД-02-20-3 определя, че техническото изискване за енергийните характеристики на сградите се изразява с показателя 'обобщен коефициент на топлопреминаване' (Uоб., W/m2K). Това изискване важи за производствени сгради и за нови сгради, които са проектирани на фаза идеен проект, но не са производствени.
Чл. 20
Наредбата определя техническите изисквания към енергийните характеристики на сградите, основно чрез показателя "коефициент на топлопреминаване" (U, W/m2K). Тези изисквания важат за надстрояване, пристрояване, реконструкция, ремонт или преустройство на съществуващи сгради, при условие че ограждащите елементи не надвишават 25% от площта на съществуващата сграда и предназначението на сградата не се променя или климатизираният обем е под 10%. Коефициентите на топлопреминаване се изчисляват само за новите или реконструираните части. При различно предназначение, се прилага друго техническо изискване.
Чл. 21
Наредбата определя изискванията за енергийна ефективност на сградите, които влизат в сила от 1 януари 2024 г. Всички нови сгради трябва да бъдат проектирани с близко до нулево потребление на енергия. Съществуващите сгради, заети от публични органи, трябва да достигнат най-малко клас 'В' по отношение на потреблението на първична енергия. За съществуващите сгради, не заети от публични органи, е допустимо клас 'С', ако е доказана неосъществимост за изпълнение на изискванията. При обследване за енергийна ефективност трябва да се предлага пакет от енергоспестяващи мерки, които да осигурят съответствие с изискванията.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № РД-02-20-3 определя коефициентите на топлопреминаване (U, W/m2K) на конструктивните елементи на сградите, които характеризират топлинните им характеристики. Тези коефициенти се изчисляват по различни методи, в зависимост от типа на конструкцията, включително стени, покриви, подове и прозорци, съгласно приложимите стандарти и методи, посочени в приложението на наредбата.
Чл. 23
Наредба № РД-02-20-3 определя максималните коефициенти на топлопреминаване (U) за различни конструктивни елементи на сгради, които не трябва да надвишават посочените стойности в таблица 2. Коефициентите са разделени в зависимост от среднообемната вътрешна температура на сградата. За елементи с завишени изисквания по реакция на огън, са предвидени специфични стойности в скоби. За изчисляване на термичните съпротивления (R) на конструктивните елементи се използват проектни данни за нови сгради и данни от заснемане за съществуващи сгради. Допуска се използване на референтни стойности на термичните съпротивления, определени в таблица 3.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № РД-02-20-3 определя максималните стойности на коефициентите на топлопреминаване през прозрачни елементи на сградите. Според таблица 4, различните видове прозорци и врати имат специфични изисквания за максимален коефициент U, който не трябва да надвишава зададените стойности. Например, за външни прозорци с двоен стъклопакет, максималната стойност е Uwin <= 1,4 (1,5) за рамки от PVC или дърво, а за алуминиеви рамки е Uwin <= 1,7. Забележка в таблицата уточнява, че стойностите в скоби са валидни за рамки от дърво. Освен това, коефициентите в таблицата са нормативни и засенчването от слънчево греене се изчислява по специфични правила.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № РД-02-20-3 определя методите за изчисляване на коефициентите на топлопреминаване през конструктивните елементи на сградите. Изчисленията се основават на коефициентите на топлопроводност на строителните материали и включват специфични топлофизични характеристики. Топлофизичните характеристики трябва да се вземат от приложение № 4 или от техническите спецификации на производителите. Коефициентите на топлопреминаване се изчисляват с експлоатационни коефициенти, които могат да бъдат декларирани или типични стойности, закръглени по определени правила. Съществуват ограничения за проектните стойности на коефициента на топлопроводност и дифузното съпротивление на водна пара, които не трябва да надвишават гранични нива. Сградите трябва да са проектирани така, че да предотвратяват кондензация на водна пара, която може да увреди топлоизолацията и конструкцията.
Чл. 26
Наредбата определя методиката за оценка на енергийните характеристики на сградите, включително показатели за енергопотребление при отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди. Оценяват се топлинни загуби и притоци, инфилтрация на въздух, годишно потребление на енергия за вентилация, отопление, охлаждане и гореща вода, както и топлинна и охладителна мощност на съответните системи.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № РД-02-20-3 определя методологията за изчисление на показателите за топлинни загуби и мощност на сгради. Стойностите за зимния период се базират на външна изчислителна температура за зимни условия, а стойностите за летния период - на температура за летни условия. Специфичните показатели се изчисляват за единица от общата климатизирана площ и обем на сградата.
Чл. 28
Наредба № РД-02-20-3 определя енергийните характеристики на системите за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода в нови и съществуващи сгради. Основните аспекти включват определяне на цялостните енергийни характеристики, които обхващат ефективността на различни подсистеми, като топлоснабдяване, студоснабдяване, вентилация и битово горещо водоснабдяване. Показателите за ефективност включват проценти за всяка от системите, както и детайли за ефективността на генераторите, разпределителните мрежи и автоматизацията. Определя се и формула за изчисляване на енергийната ефективност на подсистемите.
Чл. 29
Наредбата определя техническите изисквания към енергийните характеристики на сградите, като акцентира на ефективността на топлоснабдяването при нови и съществуващи сгради. За новите сгради, ефективността на системите с горивни котли се изчислява на базата на производствена информация или по таблица 5, която задава минимални стойности на сезонната енергийна ефективност. При съществуващите сгради, ефективността се определя чрез измервания и изчисления, съгласно Наредба № Е-РД-04-1 от 2022 г.
Чл. 30
Член 30 от Наредба № РД-02-20-3 от 9 ноември 2022 г. определя изискванията за техническите сградни инсталации, свързани с отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди. Тези изисквания включват "правилно монтиране" и "подходящо оразмеряване, настройка и контрол" на инсталациите, съгласно Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № РД-02-20-3 от 9 ноември 2022 г. определя показателя "годишно потребление на енергия за вентилация" на базата на енергийните характеристики на конкретната вентилационна система. При изчисляването на този показател се взема предвид и топлинният коефициент на ефективност при оползотворяване на топлината на отработения въздух, известен като ефективност на рекуперация на топлина.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № РД-02-20-3 от 9 ноември 2022 г. определя изискванията за ефективност на рекуперацията на топлина при проектиране на нови сгради. При наличието на продуктова информация за вентилационен агрегат, ефективността се избира съгласно екодизайн изискванията на Директива 2009/125/ЕО. При липса на такава информация, се прилагат минимални стойности на топлинния коефициент на ефективност на рекуперирането на топлина: 70% за жилищни сгради и 73% за нежилищни сгради, с изключения за подвижни системи.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда, че при обследване на съществуващи сгради, показателят за "потребление на енергия от вентилация" се определя чрез измервания и изчисления, съгласно Наредба № Е-РД-04-1 от 2022 г. Освен това, енергоспестяващите мерки за вентилационните системи трябва да отговарят на изискванията за нови сгради.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № РД-02-20-3 от 9 ноември 2022 г. уточнява, че в сгради с механична вентилация, показателят за "общи топлинни загуби от инфилтрация на външен въздух" (kW) трябва да се изчислява в зависимост от параметрите на вентилационната система. При изчислението следва да се спазват изискванията за дебит на пресния въздух на човек, определени в Наредба № 15 от 2005 г.
Чл. 35
В сгради без механична вентилация, показателят за "общи топлинни загуби от инфилтрация на външен въздух" (kW) се изчислява с кратност на неорганизирания въздухообмен (n) на вътрешния с външния въздух, която трябва да бъде между 0,41 h-1 и 1,0 h-1.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № РД-02-20-3 определя изискванията за проектиране на нови инсталации с генератори на топлина и термопомпи. При изчисляването на годишното потребление на енергия за отопление и охлаждане се използват сезонните коефициенти SCOPon и SEERon, които се избират от продуктовата информация за екодизайн, съгласно Директива 2009/125/ЕО. Тези коефициенти се адаптират към местните климатични условия в България, като адаптацията се извършва по методите от БДС EN 15316-4-2 или друг национално приет метод.
Чл. 37
Наредбата определя техническите изисквания към енергийните характеристики на сградите, включително методите за изчисление на годишното потребление на енергия за отопление. За нови и съществуващи сгради с локални отоплителни източници, за които липсва продуктова информация, се допуска изчисление на потреблението на енергия на базата на сезонна енергийна ефективност, посочена в таблица 6. Таблицата съдържа минималните стойности на сезонната енергийна ефективност за различни видове локални отоплителни източници. За електрическите локални топлоизточници стойностите в таблицата се умножават с коефициент 2,5, а максималната стойност на топлинната ефективност е 100 %.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № РД-02-20-3 определя енергийната ефективност на разпределителната мрежа за отопление и охлаждане. Тя включва топлинни загуби, възстановими загуби и потребност от спомагателна енергия. Ефективността се измерва в проценти, в зависимост от изолацията на тръбите и стените на сградата. За тръбни мрежи с различна степен на изолация, ефективността варира от 100% до 92%. В случаи на неизолирани мрежи, се изчисляват топлинните загуби на база дължината на тръбопроводите, която може да се определи чрез корелации или инвестиционен проект.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредба № РД-02-20-3 определя ефективността на регулиращата автоматика в подсистемата за разпределение на енергия в системи за отопление и охлаждане с топлоносител вода, както и в системи за битова гореща вода (БГВ). Според наредбата, ефективността е 100 % при сгради със система за сградна автоматизация, 98 % при хидравлично балансирана тръбна мрежа с автоматични регулатори, 96 % при хидравлично балансирана тръбна мрежа с ръчни регулатори и 92 % при небалансирана тръбна мрежа.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредба № РД-02-20-3 определя енергийните характеристики на подсистемите за излъчване на енергия в отоплителни и охладителни системи с топлоносител вода. Показателят за ефективност на излъчването се оценява в зависимост от отклонението на температурата, което е резултат от неефективност на регулирането и регулиращата автоматика. Отклонението на температурата се изчислява спрямо среднообемната стойност и стойностите по подразбиране, или по измерени данни от температурата в сградата.
Чл. 41
Наредбата определя изискванията за системите за регулиране на енергийния поток в сградите, включваща три нива на регулиране: централно, зоново и местно. Всяко ниво може да функционира в четири режима: ръчен, автоматичен, с времева функция и с оптимизирано времево регулиране. Оценката на системите и техните комбинации се извършва на базата на специфична матрица, която предоставя информация за различните функционални режими.
Чл. 42
Наредбата определя техническите изисквания за енергийните характеристики на сградите, включително изчисляването на потреблението на енергия за гореща вода. Потреблението на гореща вода за битови нужди се основава на предназначението на сградата и се определя по средно денонощно потребление, съгласно Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. При липса на национални норми, се използват стойности по подразбиране от БДС EN 12831-3. Изчисленията се извършват с определени температури на горещата и студената вода и се отчитат топлинните загуби в системите за битова гореща вода. Количеството топлина от слънчева енергия за загряване на вода се изчислява по метод, указан в приложение № 7.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредба № РД-02-20-3 определя, че енергийната характеристика, свързана с потреблението на енергия за осветление, се измерва чрез числовия индикатор LENI (Lighting Energy Numeric Indicator). Този индикатор се изразява в киловатчаса на квадратен метър на година (kWh/m2.годишно).
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № РД-02-20-3 определя методите за изчисление на LENI (енергийни характеристики на сградите) съгласно БДС EN 15193-1+A1. Тези методи включват изисквания за осветление и спазване на нормите за осветеност на пространствата.
Чл. 45
Наредбата определя техническите изисквания към енергийните характеристики на сградите. Чл. 45 указва, че потреблението на електричество от уреди в климатизирания обем на сградата се включва в енергийния баланс и се оценява по показателя "обща специфична електрическа мощност" (W/m2). За нови сгради, показателят се изчислява на основа на среднопретегленото годишно потребление на референтни уреди, а за съществуващи сгради - по данни от обследване за енергийна ефективност.
Чл. 46
Наредбата определя изискванията за енергийните характеристики на нови сгради и обновяването на съществуващи. Част "Енергийна ефективност" се изготвя за нови сгради, при основен ремонт над 25% от външните елементи, и при реконструкции, които обхващат над 25% от ограждащите елементи. Енергийният източник се изчислява за електричество, ако не е определен. За постигане на необходимите енергийни класове, строителните мерки се комбинират с технически решения за отопление, охлаждане и вентилация, включително инсталации за възобновяема енергия. Проектите на техническите системи трябва да отговарят на Наредба № 15 от 2005 г. и да оптимизират енергийното потребление на системите.
Чл. 47
Член 47 от Наредба № РД-02-20-3 определя, че когато техническото изискване за енергийните характеристики на сградите се изразява чрез обобщен коефициент на топлопреминаване или коефициент на топлопреминаване през ограждащите елементи, не се изисква разработване на самостоятелна част "Енергийна ефективност" на инвестиционния проект, освен ако това е указано в заданието за проектиране.
Чл. 48
Чл. 48 от Наредба № РД-02-20-3 регламентира изискванията за изготвяне на част "Енергийна ефективност". Проектант по част "Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация" отговаря за изчисленията на техническите показатели, съобразявайки се със Закона за камарите на архитектите и инженерите. Ако не е необходима самостоятелна част "Енергийна ефективност", съответствието се доказва с изчисления в обяснителната записка на част "Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация". При обновяване на съществуваща сграда, изчисленията се извършват от проектанта по ал. 1 за част "Архитектурна".
Чл. 49
Член 49 от Наредба № РД-02-20-3 от 9 ноември 2022 г. предвижда, че част "Енергийна ефективност" на нова сграда трябва да бъде разработена по методиката от приложение № 1. Тази част задължително включва всички енергийни характеристики, които са необходими за издаване на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда съгласно Наредба № Е-РД-04-2 от 2022 г.
Чл. 50
Чл. 50 от Наредба № РД-02-20-3 определя изискванията за разработване на част "Енергийна ефективност" на съществуващи сгради. Според текста, тази част трябва да се основава на енергоспестяващи мерки, предписани в обследване за енергийна ефективност, извършено по Наредба № Е-РД-04-2. Енергийните характеристики не могат да бъдат по-лоши от заложените в мерките. Освен това, енергийните характеристики трябва да се съобразяват с другите технически изисквания в инвестиционния проект, за да се гарантира спазването на основните изисквания към строежите, посочени в ЗУТ.
Чл. 51
Чл. 51 от Наредба № РД-02-20-3 предвижда, че част "Енергийна ефективност" може да се изработва на фази идеен, технически и работен проект на сграда. На фазата идеен проект се изчислява обобщен коефициент на топлопреминаване (Uоб) през ограждащите елементи на сградата, използвайки определена формула. Изчисленията се извършват итеративно, докато се постигне условието Uоб.сграда <= Uоб, нормативно, като се използват стойности на топлофизичните характеристики на строителните продукти и нормативни коефициенти от наредбата.
Чл. 52
Чл. 52 от Наредба № РД-02-20-3 от 9 ноември 2022 г. уточнява, че възложителят или собственикът на сградата може да изготви част "Енергийна ефективност" на идеен проект, включваща изчисления за специфично годишно потребление на енергия. Класът на енергопотребление, определен на идейна фаза, не може да бъде основание за издаване на сертификат за енергийни характеристики преди въвеждане на сградата в експлоатация. Сертификатът може да се издаде само на база енергийните характеристики, изчислени на фаза технически или работен проект.
Чл. 53
Идейният проект по част "Енергийна ефективност" може да се използва за разработване на технически и работен проект на сградата, ако са изпълнени следните условия: 1. Спазване на изискванията по чл. 51, ал. 3; 2. Класът на енергопотребление, определен на идейна фаза, трябва да отговаря на минималното изискване за клас на нови сгради, съгласно наредбата.
Чл. 54
Наредбата определя изискванията за част "Енергийна ефективност" на проектите за сгради. На етапа на идеен проект, тя включва обяснителна записка, изчисления и графични схеми, описващи сградата, нейното предназначение, геометрични характеристики и ограждащи елементи. На етапите на технически и работен проект, изискванията се разширяват, включвайки подробности за вътрешния климат, зони на обитаване, енергиен баланс, възобновяема енергия и клас на енергопотребление. Всички тези елементи са важни за издаване на сертификат за енергийни характеристики и оценка на съответствието на проекта с изискванията за енергийна ефективност.
Чл. 55
Чл. 55 описва процеса на оценка за съответствие на инвестиционен проект на сграда с изискванията за енергийна ефективност. Оценката включва проверка на изчисленията и енергийните характеристики, съгласуваност между проектните части, и наличие на необходимите характеристики за издаване на сертификат. Проектите подлежат на оценка само ако имат самостоятелна част 'Енергийна ефективност'. Оценката се оформя в доклад, подписан от отговорните лица, и може да бъде част от комплексен доклад при определени условия.
Чл. 56
Наредбата определя техническите изисквания за енергийните характеристики на сградите в България. Инвестиционните проекти за нови сгради трябва да предвиждат продукти и съоръжения, които отговарят на съществуващите нормативни актове и технически спецификации. Продуктите трябва да имат оценено съответствие с изискванията или да бъдат придружени от документи, удостоверяващи тяхното съответствие. Сградите, произведени в страни от ЕС и Турция, могат да бъдат използвани, ако осигуряват съответстващо ниво на безопасност за здравето и околната среда. Специфични термини като "сграда", "обследване за енергийна ефективност" и "первична енергия" са дефинирани, за да се осигури правилното прилагане на наредбата. Включени са и преходни разпоредби, които уреждат прилагането на новите изисквания за съществуващи сгради, сертифицирани по предишни наредби.
§ 1
Тази наредба определя техническите изисквания към енергийните характеристики на сградите и въвежда термини, свързани с енергийна ефективност, като "строеж", "реконструкция", "референтна стойност", "първична енергия" и други. Основните термини включват определения за енергийни показатели, площи и обеми на сградите, както и характеристики на сградни системи и компоненти. Наредбата акцентира на значението на енергийната ефективност и класификацията на сградите, свързана с енергийното им потребление.
§2
Наредба № РД-02-20-3 от 9 ноември 2022 г. въвежда разпоредби на Европейската директива 2010/31/ЕС, свързани с енергийните характеристики на сградите. Членовете, които се отнасят до техническите изисквания, са чл. 3, 4 и 9, както и Приложение I от директивата.
§3
Наредба № РД-02-20-3 от 9 ноември 2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради се издава на основание чл. 169, ал. 4 и чл. 169, ал. 1, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 31, ал. 4 от Закона за енергийна ефективност (ЗЕЕ). С нея се отменя Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради.
§4
Наредба № РД-02-20-3 влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на изискването по чл. 21, ал. 1, т. 1, което ще влезе в сила от 1 януари 2024 г. До тази дата новите сгради трябва да бъдат проектирани с потребление на енергия най-малко в клас "В" съгласно изискванията на наредбата.
§4а
Параграф §4а от Наредба № РД-02-20-3, в сила от 01.03.2024 г., предвижда нови изисквания за новите сгради. До 31.12.2027 г. се допуска енергията от възобновяеми източници за собствено потребление да представлява най-малко 15% от общата потребна енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода и осветление, при условие че сградата е свързана с централизирано топлоснабдяване или газоразпределителна мрежа. При доказана техническа неосъществимост, новите жилищни сгради трябва да се проектират с енергийно потребление в клас "В", а техническата неосъществимост се удостоверява в обяснителната записка на инвестиционния проект.
§ 5
Наредбата се прилага за инвестиционни проекти, при които производствата по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж започват след влизането й в сила. Започнато производство се счита от датата на внасяне на инвестиционния проект за одобрение от компетентния орган или наличието на съгласуван идеен проект от съответния орган. Параграф 3 е отменен с ДВ, бр. 3 от 2023 г.
§6
Съществуващите сгради, заети от публични органи, които не са сертифицирани или са сертифицирани в класове "G", "F", "E" и "D" по отменената Наредба № 7 от 2005 г., трябва да бъдат приведени в съответствие с изискванията за енергийна ефективност, достигайки най-малко клас "В".
§7
Сградите, които не са заети от публични органи и са сертифицирани в клас 'С' преди влизането в сила на наредбата, се считат за отговарящи на изискванията за енергийна ефективност до изтичане на срока на валидност на сертификата. След изтичането на срока, сградите трябва да отговарят на изискванията за клас 'В'. В случай на доказана техническа или функционална неосъществимост, е допустимо потреблението на първична енергия да остане в клас 'С'.
§8
Сградите, заети от публични органи и сертифицирани в клас 'С' преди влизането в сила на настоящата наредба, ще се считат за отговарящи на изискванията за енергийна ефективност до изтичането на срока на валидност на сертификата. След изтичането на този срок, сградите трябва да бъдат приведени в съответствие с изискванията за енергийна ефективност, най-малко в клас 'В'.
§9
Параграф §9 от Наредба № РД-02-20-3, изменен с ДВ, бр. 3 от 2023 г. и влязъл в сила на 10.01.2023 г., предвижда, че обследванията за енергийна ефективност на сгради, извършени преди влизането в сила на наредбата, могат да бъдат признати за методологично съответстващи, ако са направени по договор, сключен след 21 ноември 2017 г. и не променят класа на прогнозираното енергопотребление в по-нисък клас след изпълнението на енергоспестяващите мерки.
§16
В параграф §16 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № РД-02-20-3 от 9 ноември 2022 г. се указва, че навсякъде в текста на наредбата, думите и съкращението, свързани с Наредба № Е-РД-04-1 от 2016 г., се заменят с актуализираната Наредба № Е-РД-04-2 от 16.12.2022 г. за обследване за енергийна ефективност.
§17
Параграф §17 от Наредба № РД-02-20-3, в сила от 18.11.2022 г., позволява инвестиционни проекти за нови сгради, разработени съгласно отменената Наредба № 7 от 2005 г., да бъдат внесени за съгласуване и одобряване в тримесечен срок от влизането в сила на новата наредба. При производствата по одобряване на тези проекти се прилагат разпоредбите на отменената наредба.
§18
Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г. не се прилага за инвестиционни проекти за съществуващи сгради, разработени съгласно отменената Наредба № 7 от 2005 г., ако са внесени за съгласуване до 18.11.2022 г. В производствата по одобряване на тези проекти се прилагат разпоредбите на Наредба № 7 от 2005 г. Възложителят може по желание да преработи проектите в съответствие с новата наредба и да ги внесе за одобряване.
§19
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 17 и 18, които влизат в сила от 18.11.2022 г. Приложение № 1 и приложение № 2 към чл. 17, ал. 5 съдържат скала на класовете на енергопотребление за различни категории сгради. Приложение № 3 предоставя данни за продължителността на отоплителния период и денградусите по населени места. Приложение № 4 описва топлофизични характеристики на строителни продукти. Приложение № 5 обяснява преобразуването на стойности на коефициента на топлопроводност, а приложение № 6 се отнася до изчисляване на влажностния режим на ограждащи конструкции. Приложение № 7 предоставя метод за изчисляване на количеството топлина от преобразуване на слънчевата енергия за загряване на вода, а приложение № 8 разглежда икономическата ефективност на решенията за съхранение на енергия.
