В началото на 2025 г. държавата ще функционира с временен бюджет, докато не бъдат приети окончателните закони за държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. Това е регламентирано в нов закон, който урежда събирането на приходи и извършването на разходи за период не по-дълъг от три месеца. Законът е съобразен с изискванията на чл. 87 и 98 от Закона за публичните финанси, чл. 19 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 29 от Закона за здравното осигуряване.

Събирането на приходи ще продължи съгласно действащите закони. Разходите и трансферите от държавния бюджет ще се извършват според чл. 87, ал. 1 от Закона за публичните финанси. В случай на недостатъчни приходи, лимитите за плащания ще бъдат намалени съразмерно, като приоритет ще се дава на разходите за заплати и социални плащания, които ще бъдат изплащани в пълен размер. Министерският съвет ще има право да финансира капиталови разходи и други разходи и/или трансфери за сметка на наличности от предходната година, с изключение на средствата на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.

За разходите, които се определят с годишния закон за държавния бюджет, ще се прилагат параметрите, определени в Закона за държавния бюджет за 2024 г. Същото правило важи и за размера на общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна.

Приходите и разходите по бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса ще се извършват съгласно действащите към 31 декември 2024 г. размери, база, механизми, процедури и други относими показатели. Пенсиите ще се изплащат в пълен размер.

Този временен механизъм цели да осигури нормалното функциониране на държавата и социалните плащания до приемането на новите бюджети за 2025 г.

Днес влизат в сила промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ), обнародвани в „Държавен вестник“. Основният акцент на измененията е прекратяването на текущата процедура за избор на главен прокурор и въвеждането на нови правила за функционирането на Висшия съдебен съвет (ВСС). Промените са насочени към ограничаване на правомощията на настоящия състав на ВСС, чийто мандат вече е изтекъл.

С влизането в сила на закона, Пленумът на ВСС трябва да прекрати текущата процедура за избор на главен прокурор, в която кандидат е единствено и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Това решение се очаква да бъде взето на предстоящо заседание на Пленума.

Промените в ЗСВ предвиждат:

• Пленумът на ВСС да открива процедури за избор на председатели на върховните съдилища и главен прокурор, но само ако мандатът на членовете му не е изтекъл.
• Допълнителни изисквания за представяне на справки за текущи и приключили досъдебни производства срещу кандидатите.
• Временните изпълняващи длъжностите председатели на съдилища или главен прокурор да не могат да заемат поста за повече от 6 месеца.
• При отказ на президента да назначи избран кандидат, повторна процедура да се провежда най-малко два месеца след връщането на указа.

Новите разпоредби налагат прекратяване на всички започнали, но незавършени процедури по избор на висши магистрати. Освен това Народното събрание и органите на съдебната власт трябва да започнат процедура за избор на нови членове на ВСС в срок от шест месеца.

С промените се цели осигуряване на по-голяма прозрачност и стабилност в управлението на съдебната власт, като се поставя акцент върху изискванията към кандидатите за ключови постове и ограничаването на възможността за удължаване на мандатите на временни изпълняващи длъжностите.

Върховният касационен съд (ВКС) образува важно дело, което ще засегне собствеността на много земеделски земи в България. Делото, известно като Тълкувателно дело № 5/2024 г., ще разгледа сложен правен въпрос, свързан с т.нар. „придобивна давност“. Това е правен механизъм, чрез който човек може да придобие собственост върху имот, ако го владее продължително време при определени условия.

Проблемът възниква в случаите, когато собствеността върху земя е била възстановена на едни хора след 1991 г. по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), но впоследствие съдът е решил, че всъщност други хора са истинските собственици. Въпросът е от кой момент започва да тече давностният срок за тези, които са купили земята от първоначално възстановените собственици, но впоследствие се оказва, че са купили от несобственик.

За да стане по-ясно: Представете си, че Иван получава земя по ЗСПЗЗ и я продава на Петър. След време съдът решава, че всъщност Георги е трябвало да получи тази земя. Въпросът е дали Петър, който е купил земята добросъвестно от Иван, може да стане собственик по давност и от кой момент започва да се брои този срок.

ВКС трябва да даде ясен отговор на този въпрос, тъй като съществува противоречива съдебна практика. Това означава, че различни съдии са решавали подобни случаи по различен начин. Тълкувателното решение на ВКС ще бъде задължително за всички съдилища в страната и ще внесе яснота по този важен въпрос.

Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е специален закон, който урежда възстановяването на собствеността върху земеделски земи след 1991 г. Член 14 от този закон урежда случаите, когато има спорове за собствеността.

На 19 декември 2024 г. бе подписан договор за изменение и допълнение на Националния рамков договор за денталните дейности за периода 2023–2025 г. между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българския зъболекарски съюз (БЗС). Тези промени целят актуализация на процедурите и документите, свързани с изработката и отчитането на зъбни протези, като влизат в сила от 1 януари 2025 г.

Основни промени в договора:

1. Декларация за зъбни протези: Пациентите, на които е поставена цяла плакова зъбна протеза, ще попълват нова декларация съгласно приложение № 5. В нея ще се отбелязва дали цената на услугата включва изработката на протезата, в зависимост от договорите на изпълнителя с НЗОК.

2. Актуализиране на амбулаторните документи: В приложение № 2, касаещо „Първични медицински документи“, са въведени промени в таблиците за дейности по възстановяване функцията на дъвкателния апарат. Новите кодове и уточнения разделят услугите на такива, изпълнявани в зъботехнически лаборатории, и такива, извършвани в дентални кабинети.

3. Спецификация на процедурите: Новите класификации предоставят по-детайлна информация за процедурите, свързани с горни и долни тотални зъбни протези, включително контролните прегледи.

Целта на тези изменения е да подобрят отчетността и да улеснят процеса на изпълнение и финансиране на денталните услуги.

С тези промени се цели да се оптимизират процесите по отчитане и финансиране на денталните услуги, както и да се осигури по-добра информираност на пациентите.

С Постановление № 3 от 10 януари 2025 г. Министерският съвет направи значителни изменения и допълнения в Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим. Промените са във връзка с приемането на България в Шенгенското пространство и целят привеждане на националното законодателство в съответствие с Визовия кодекс на Европейския съюз.

Основните промени включват:

• Отмяна на алинея 2 на чл. 4, което касае отпадането на определени разпоредби относно визовия режим.
• Въвеждане на ограничение за престой до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период за чужденци, пребиваващи в Република България.
• Изменение на определението за виза за краткосрочно пребиваване (виза вид „С“), която вече е изцяло съобразена с Визовия кодекс.
• Въвеждане на нова категория – виза с ограничена териториална валидност, съгласно чл. 2, т. 4 от Визовия кодекс.
• Промени в процедурата за издаване на виза за летищен транзит, която вече ще се извършва съгласно чл. 3 и 26 от Визовия кодекс.
• Разширяване на обхвата на чл. 8, като думата „страната“ се заменя с „държавите членки и асоциираните към Шенген държави“, което разширява обхвата на разпоредбите.
• Въвеждане на нова разпоредба (чл. 8а), позволяваща издаване на виза с ограничена териториална валидност при хуманитарни причини, национален интерес или международни задължения.
• Въвеждане на задължителна проверка за спазване на условията на чл. 5 от Визовия кодекс при приемане на документи за издаване на виза за краткосрочно пребиваване.
• Актуализация на процедурите за кандидатстване и издаване на визи, включително промени в приложенията към наредбата.
• Промени в правилата за събиране на биометрични данни, като се допускат изключения при определени условия.
• Въвеждане на задължително интервю при подаване на заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване.
• Актуализация на процедурите за създаване на досиета за заявления за визи и свързването им с предишни заявления.
• Въвеждане на нови правила за анулиране, отмяна и удължаване на визи, съобразени с Визовия кодекс.

Тези изменения имат за цел да улеснят и хармонизират процеса на издаване на визи след присъединяването на България към Шенгенското пространство, като същевременно гарантират сигурността и спазването на европейското законодателство.

Десет години след приемането на стратегията за реформа в съдебната система, българските граждани остават критично настроени към постигнатите резултати. Според последно проучване, проведено в края на 2024 година, над две трети от анкетираните смятат, че реформата е в застой.

Обществено недоволство: Макар между една пета и една трета от гражданите да отчитат минимален напредък в отделни направления, основните причини за липсата на съществена промяна според тях включват политическа криза, липса на политическа воля и интереси, които работят срещу реформата. Около една трета от анкетираните дори посочват, че магистратите също носят отговорност за неуспехите.

Важността на реформата: И въпреки негативните оценки, съществува широко съгласие, че съдебната реформа е от решаващо значение. 75% от анкетираните я определят като „много важна“, а още 20% я виждат като „по-скоро важна“. Сред приоритетите, които гражданите изтъкват, са борбата с корупцията по високите етажи на властта, независимостта на съда, ускоряването на съдебните процеси и ефективната работа на прокуратурата.

Критики към прокуратурата: Дейността на прокуратурата през последното десетилетие също е обект на сериозни критики. Според обществените оценки, работата под ръководството на Сотир Цацаров, Иван Гешев и Борислав Сарафов е получила средни оценки, вариращи между 2.75 и 3.05 по петстепенна скала. Най-сериозни критики се отправят към мандатите на Иван Гешев и Борислав Сарафов, като гражданите ги обвиняват в кампанийна работа и използване на прокуратурата за политически цели.

Заключение: Докато обществото ясно заявява своята подкрепа за съдебната реформа, то остава изключително недоволно от липсата на видими резултати. Гражданите настояват за реални действия и устойчиви промени, които да върнат доверието в правосъдната система.

Върховният административен съд (ВАС) ще разгледа важни въпроси, свързани с достъпа до обществена информация и дейността на прокуратурата. По искане на Борислав Сарафов, изпълняващ функциите главен прокурор на Република България, е образувано тълкувателно дело, което ще цели да даде отговор на ключови въпроси относно прилагането на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) спрямо дейността на прокуратурата.

Първият въпрос, който ще бъде разгледан, е дали условията и редът за достъп до обществена информация по ЗДОИ са приложими за получаване на достъп до информация, създавана, събирана и съхранявана от прокурор в качеството му на орган на досъдебното производство във връзка с предприемането на действия по разследване. Също така, ще се разглежда и въпросът дали информацията относно извършвани проверки по чл. 145, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) представлява обществена информация по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ.

"Чл. 2 от ЗДОИ определя какво представлява обществена информация, свързана с обществения живот в България, която позволява на гражданите да формират мнение за дейността на задължените субекти. Обществената информация е независима от материала, на който е съхранена. Информацията от обществения сектор включва данни, съхранени в различни формати, събрани или създадени от обществени организации, и трябва да се поддържа и в електронен вид. Законът не важи за достъпа до лични данни."

Вторият ключов въпрос, който ще бъде обсъден от съдиите, е дали Прокуратурата на Република България, в качеството си на задължен субект по ЗДОИ, е задължена да обобщава или предоставя информация, която не е свързана с критериите и показателите за водената от нея статистика и се намира в прокурорски преписки и/или досъдебни производства. Това означава, че ще се търси отговор на въпроса дали прокуратурата е длъжна да предоставя информация, която не е част от официалната ѝ статистика, но се съдържа в нейните документи.

В допълнение към вече споменатите въпроси, тълкувателното дело ще разгледа и следните по-конкретни аспекти:

Третият въпрос се фокусира върху актовете на прокурора, съставени в качеството му на орган на досъдебното производство във връзка с предприемането на действия по разследването или на действия, следващи завършване на разследването. 1 Ще се разглежда дали тези актове представляват обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Съответно, ще бъде разгледан и въпросът дали актовете на прокурора след извършена проверка по чл. 145, ал. 1 от ЗСВ представляват обществена информация по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Това е важен въпрос, тъй като определя дали определени документи, създадени в рамките на разследванията, са достъпни за обществеността.

Четвъртият въпрос засяга информацията относно прекратено досъдебно производство и съдържащите се в него материали по разследването. Ще се търси отговор на въпроса дали тази информация представлява обществена информация по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Този въпрос повдига въпроси за баланса между защитата на личните данни и обществения интерес към информация за приключени дела.

Петият въпрос, е ключов за прилагането на ЗДОИ в контекста на прокурорската дейност. Той се отнася до задължението на административния орган да извърши преценка за наличието на надделяващ обществен интерес по отношение на искане за предоставяне на достъп до информация, която е създадена, събрана или съхранявана от прокурор по прокурорска преписка или досъдебно производство. Този въпрос е от съществено значение, тъй като дори определена информация да попада в обхвата на ЗДОИ, тя може да не бъде предоставена, ако съществува надделяващ обществен интерес от нейното неразкриване, например с цел защита на националната сигурност, обществения ред или личните данни. В този случай съдът ще трябва да определи критериите за преценка на този "надделяващ обществен интерес".

Съдия Мирела Георгиева е определена за докладчик по делото. След образуването му, делото ще бъде докладвано за проверка на допустимостта на искането и за съответствието му с изискванията на чл. 127 от ЗСВ на докладчика, който в едномесечен срок трябва да изготви становище. Искането и разпореждането за образуване на делото ще бъдат публикувани на интернет страницата на Върховния административен съд и в деловодната система на съда.

Очаква се решението на ВАС по тези въпроси да има значителни последици за прозрачността на работата на прокуратурата и достъпа на гражданите до информация, свързана с дейността ѝ. Решението ще бъде взето от Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС.

Столичните адвокати категорично се противопоставиха на предлаганите промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които ще разширят правомощията на служителите на Националната агенция за приходите (НАП). Те изразиха своето несъгласие в остро становище, изпратено до Народното събрание, подчертавайки, че измененията представляват опасен прецедент.

Становището, прието от съвета на Софийската адвокатска колегия, разяснява на депутатите какви рискове крият новите правомощия на НАП. Те включват създаването на специализиран отряд от служители с полицейски функции, които ще имат право да извършват претърсвания, изземвания на документи и разпити само със заповед на изпълнителния директор на агенцията. По думите на адвокатите това би превърнало НАП в репресивен орган.

Освен това, адвокатите критикуват и друга предвидена промяна, която ще позволи изискването на устни обяснения от проверяваните лица. Те предупреждават, че това наподобява разпит на обвиняем и би създало квази досъдебно производство в данъчния процес.

Служебното правителство включи тези изменения в преходните разпоредби на бюджета за 2025 година, който беше внесен в Народното събрание. В момента подобни действия като претърсвания и изземвания са възможни само със съдействието на МВР, но с предложените промени това ще става по-лесно, само със заповед на НАП. Това вече предизвика негативни реакции в социалните мрежи, където се изразяват опасения, че агенцията може да бъде използвана за репресии срещу определени фирми.

Евродепутатката Елена Йончева постигна важна победа в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), след като съдът намери, че действията на българската прокуратура са нарушили основни човешки права. Според решението на съда, България е нарушила презумпцията за невиновност и правото на ефективни правни средства за защита.

Съдът в Страсбург присъди на Йончева 4700 евро за неимуществени вреди и 3000 евро за разноски. Делото е свързано с обвиненията срещу нея за предполагаемо пране на пари, свързано с финансиране от Корпоративна търговска банка (КТБ), когато тя е управлявала дружеството "Офроуд" ООД. Прокуратурата по това време е била ръководена от Сотир Цацаров.

Според жалбата, подадена от адвокат Михаил Екимджиев, съобщението на прокуратурата е съдържало категорични твърдения за вина, като многократно е употребяван изразът „установено е“. Това е представило обвиненията срещу Йончева като неопровержими, въпреки че презумпцията за невиновност е основен принцип, гарантиран от Конституцията на България и европейските закони.

Екимджиев отбелязва, че подобни случаи са част от системен проблем в работата на българската прокуратура. Това е поредното осъдително решение от ЕСПЧ срещу България поради нарушаване на човешки права. В подкрепа на тезата за целенасочено преследване срещу Йончева, адвокатът посочва решението на Европейския парламент (ЕП) от 2022 г., с което отказва да свали имунитета ѝ.

„Решението на ЕСПЧ е доказателство за недостатъчния контрол и злоупотребите в правосъдната система на България. Това за пореден път показва необходимостта от сериозни реформи,“ заяви Екимджиев.

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) обяви конкурси за повишаване и заемане на общо 53 длъжности "съдия" в окръжните съдилища. Конкурсите обхващат както граждански, така и наказателни отделения, разпределени в различни региони на страната.

В гражданското отделение са обявени 21 позиции, включително две в Окръжен съд – Благоевград, една във Велико Търново, Видин, Кюстендил, Ловеч, Перник, Плевен, Разград, Русе, Смолян, Търговище и Ямбол, както и осем в Софийски градски съд.

В наказателното отделение се набират кандидати за 32 длъжности, включително една в Окръжен съд – Благоевград, две в Бургас, една във Варна, Велико Търново, Видин, Кърджали, Кюстендил, Пазарджик, Русе, Силистра, Сливен, Стара Загора и Шумен, както и по три във Враца и Търговище. В Софийски градски съд са обявени четири позиции, а в Пловдив – седем.

Кандидатите трябва да подадат заявление за участие в конкурса в рамките на 14 дни от датата на обнародване на решението в „Държавен вестник“. Документите се подават лично или чрез упълномощено лице в администрацията на Висшия съдебен съвет в София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 12.