Правната комисия към Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за съдебната власт. Според тях изборът на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от професионалната квота ще се провежда с хартиени бюлетини, а секциите за гласуване ще бъдат разположени в окръжните съдилища.

След като промените бъдат окончателно приети от парламента, ВСС ще трябва да изработи подробни правила за организацията на изборите, включително за съхранението и транспортирането на бюлетините.

Промените са резултат от три законопроекта, внесени от различни парламентарни групи. Те бяха обединени в един общ проект, който предстои да бъде разгледан и в пленарната зала.

Спорът беше за местата за гласуване

Основният дебат по време на заседанието беше свързан с това къде да се намират изборните секции.

• Едно от предложенията беше гласуването да се провежда само в София.
• Друго предвиждаше секции по апелативни райони.
• Третото предложение беше секции във всяко окръжно съдилище.

Всички варианти предвиждаха използването само на хартиени бюлетини.

Част от депутатите изразиха притеснения, че в по-малките съдебни райони броят на магистратите е твърде малък и това може да затрудни запазването на тайната на вота. Други обаче защитиха идеята за повече секции, тъй като така повече хора ще могат да гласуват по-лесно и се очаква по-висока избирателна активност.

Бяха изразени и опасения, че ако изборите се провеждат в работен ден, присъствието на административните ръководители в сградите може да създаде усещане за натиск върху гласуващите.

Появиха се и спорни нови предложения

По време на обсъжданията бяха предложени допълнителни текстове, които първоначално не са били част от внесените законопроекти.

Сред тях беше идея членовете на избирателните и секционните комисии да се избират на случаен принцип измежду всички съдии, прокурори и следователи. Това предизвика множество въпроси относно организацията на процеса и възможността магистрати да бъдат изпращани в отдалечени съдилища.

В крайна сметка това предложение отпадна. Комисиите ще продължат да се избират от общите събрания по досегашния ред.

Ограничен достъп до сградите в изборния ден

Приета беше и мярка, според която в деня на изборите достъпът до сградата, в която се гласува, ще бъде ограничен.

Изключение ще има за:

• магистратите, които упражняват правото си на глас;
• дежурните магистрати;
• членовете на избирателните комисии;
• наблюдателите.

По време на заседанието обаче не стана ясно дали изборите ще се провеждат в работни или почивни дни. Това остави редица практически въпроси без отговор.

Какво беше окончателно прието

Депутатите одобриха вариант, при който гласуването ще се извършва в окръжните съдилища.

След влизането в сила на закона:

• ВСС ще има 14 дни, за да приеме правилата за изборите;
• след приемането на правилата ще започне 7-дневен срок за свикване на общите събрания на съдиите, прокурорите и следователите.

Предвижда се и видеонаблюдение след края на изборния ден по време на преброяването на бюлетините и изготвянето на протоколите.

Други важни промени в закона

• Срокът за започване на дисциплинарни производства се увеличава от 6 месеца на 1 година.
• Започнатите съдебни дела по конкурси ще бъдат довършени по досегашния ред.
• Повечето кадрови решения ще бъдат оставени за следващия състав на ВСС.
• Изборът на директор и заместник-директор на Националния институт на правосъдието също се отлага за следващия ВСС.
• На настоящия състав на ВСС се забранява да увеличава броя на магистратите и служителите.
• До избирането на нов състав на Инспектората към ВСС дисциплинарните срокове спират да текат.
• Всички предложения, свързани с атестирането на магистрати, са оттеглени.

Кога ще влязат в сила промените

Не беше приет специален текст за датата на влизане в сила на закона. Това означава, че ако парламентът окончателно одобри промените, те ще започнат да действат три дни след публикуването им в „Държавен вестник“.

В началото на 2025 г. държавата ще функционира с временен бюджет, докато не бъдат приети окончателните закони за държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. Това е регламентирано в нов закон, който урежда събирането на приходи и извършването на разходи за период не по-дълъг от три месеца. Законът е съобразен с изискванията на чл. 87 и 98 от Закона за публичните финанси, чл. 19 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 29 от Закона за здравното осигуряване.

Събирането на приходи ще продължи съгласно действащите закони. Разходите и трансферите от държавния бюджет ще се извършват според чл. 87, ал. 1 от Закона за публичните финанси. В случай на недостатъчни приходи, лимитите за плащания ще бъдат намалени съразмерно, като приоритет ще се дава на разходите за заплати и социални плащания, които ще бъдат изплащани в пълен размер. Министерският съвет ще има право да финансира капиталови разходи и други разходи и/или трансфери за сметка на наличности от предходната година, с изключение на средствата на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.

За разходите, които се определят с годишния закон за държавния бюджет, ще се прилагат параметрите, определени в Закона за държавния бюджет за 2024 г. Същото правило важи и за размера на общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна.

Приходите и разходите по бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса ще се извършват съгласно действащите към 31 декември 2024 г. размери, база, механизми, процедури и други относими показатели. Пенсиите ще се изплащат в пълен размер.

Този временен механизъм цели да осигури нормалното функциониране на държавата и социалните плащания до приемането на новите бюджети за 2025 г.

Днес влизат в сила промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ), обнародвани в „Държавен вестник“. Основният акцент на измененията е прекратяването на текущата процедура за избор на главен прокурор и въвеждането на нови правила за функционирането на Висшия съдебен съвет (ВСС). Промените са насочени към ограничаване на правомощията на настоящия състав на ВСС, чийто мандат вече е изтекъл.

С влизането в сила на закона, Пленумът на ВСС трябва да прекрати текущата процедура за избор на главен прокурор, в която кандидат е единствено и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Това решение се очаква да бъде взето на предстоящо заседание на Пленума.

Промените в ЗСВ предвиждат:

• Пленумът на ВСС да открива процедури за избор на председатели на върховните съдилища и главен прокурор, но само ако мандатът на членовете му не е изтекъл.
• Допълнителни изисквания за представяне на справки за текущи и приключили досъдебни производства срещу кандидатите.
• Временните изпълняващи длъжностите председатели на съдилища или главен прокурор да не могат да заемат поста за повече от 6 месеца.
• При отказ на президента да назначи избран кандидат, повторна процедура да се провежда най-малко два месеца след връщането на указа.

Новите разпоредби налагат прекратяване на всички започнали, но незавършени процедури по избор на висши магистрати. Освен това Народното събрание и органите на съдебната власт трябва да започнат процедура за избор на нови членове на ВСС в срок от шест месеца.

С промените се цели осигуряване на по-голяма прозрачност и стабилност в управлението на съдебната власт, като се поставя акцент върху изискванията към кандидатите за ключови постове и ограничаването на възможността за удължаване на мандатите на временни изпълняващи длъжностите.

Върховният касационен съд (ВКС) образува важно дело, което ще засегне собствеността на много земеделски земи в България. Делото, известно като Тълкувателно дело № 5/2024 г., ще разгледа сложен правен въпрос, свързан с т.нар. „придобивна давност“. Това е правен механизъм, чрез който човек може да придобие собственост върху имот, ако го владее продължително време при определени условия.

Проблемът възниква в случаите, когато собствеността върху земя е била възстановена на едни хора след 1991 г. по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), но впоследствие съдът е решил, че всъщност други хора са истинските собственици. Въпросът е от кой момент започва да тече давностният срок за тези, които са купили земята от първоначално възстановените собственици, но впоследствие се оказва, че са купили от несобственик.

За да стане по-ясно: Представете си, че Иван получава земя по ЗСПЗЗ и я продава на Петър. След време съдът решава, че всъщност Георги е трябвало да получи тази земя. Въпросът е дали Петър, който е купил земята добросъвестно от Иван, може да стане собственик по давност и от кой момент започва да се брои този срок.

ВКС трябва да даде ясен отговор на този въпрос, тъй като съществува противоречива съдебна практика. Това означава, че различни съдии са решавали подобни случаи по различен начин. Тълкувателното решение на ВКС ще бъде задължително за всички съдилища в страната и ще внесе яснота по този важен въпрос.

Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е специален закон, който урежда възстановяването на собствеността върху земеделски земи след 1991 г. Член 14 от този закон урежда случаите, когато има спорове за собствеността.