НАРЕДБА № РД-02-20-3 ОТ 9 НОЕМВРИ 2022 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИ

В сила от 18.11.2022 г.
Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството
Обн. ДВ. бр.92 от 18 Ноември 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.3 от 10 Януари 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.18 от 1 Март 2024г.

Глава първа.
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С наредбата се определят:
1. показателите на енергийните характеристики (EPB показатели) и изискванията към енергийните характеристики на сградите;
2. националната изчислителна методика за оценка на енергийните характеристики на сградите;
3. скалата на класовете на енергопотребление с числови граници за различни по предназначение категории сгради и минималните изисквания за енергийна ефективност в съответствие със скалата за съответната категория сгради;
4. изискванията за енергийна ефективност към инвестиционните проекти на сгради.




Чл. 2. (1) Наредбата се прилага при:
1. проектиране на нови жилищни сгради и нови сгради за обществено обслужване;
2. проектиране, свързано с постигане на изискванията за енергийна ефективност при основно обновяване, основни ремонти, преустройства, реконструкции, надстрояване и пристрояване на съществуващи сгради;
3. оценяване на съответствието на инвестиционни проекти с изискванията за енергийна ефективност на сградите;
4. обследване и сертифициране за енергийна ефективност на сгради съгласно изискванията, определени в Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ);
5. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) изчисляване на енергийните характеристики на производствени сгради, за които националната методика по чл. 1, т. 2 може да се приложи в случаите, в които са поставени изисквания за поддържане на микроклимат с определени параметри;
6. проектиране и обследване за енергийна ефективност на сгради - културни ценности, включени в обхвата на Закона за културното наследство, доколкото подобряването на енергийните характеристики на ограждащите елементи и/или на техническите системи в тези сгради не води до нарушаване на архитектурните и/или художествените характеристики на сградите.
(2) Наредбата може да се прилага за постигане на частични енергийни характеристики на сгради, които не подлежат на сертифициране по чл. 32, ал. 5 от ЗЕЕ и по чл. 38, ал. 1 от ЗЕЕ, когато това е предвидено със заданието за проектиране или по желание на възложителя.
(3) Наредбата не се прилага за:
1. спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки на допълващото застрояване по смисъла на чл. 20, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ);
2. текущ ремонт в сгради или в части от тях, както и при вътрешни преустройства и ремонти на самостоятелни обекти или помещения в съществуващи сгради, при които извършваните строителни и монтажни работи (СМР) по елементи на конструкцията и/или по системите за поддържане на микроклимата не променят енергийните им характеристики спрямо състоянието преди ремонта.

Чл. 3. (1) Енергийните характеристики на сгради се изчисляват с цел:
1. определяне на нивото на потребление на енергия и съответстващия му клас по скалата на класовете за енергопотребление, вкл. за издаване на сертификати за енергийни характеристики на сгради;
2. оценяване на съответствието на инвестиционни проекти на сгради с изискванията към енергийните характеристики;
3. оценка на постигнатите енергийни спестявания в сгради.
(2) Обект на оценка на енергийните характеристики могат да бъдат самостоятелна сграда, блок-секции в сграда или обособена част от сграда, както е определена в ЗЕЕ.

Чл. 4. Наредбата се прилага едновременно с нормативните актове за изпълнение на изискванията по чл. 169, ал. 1 от ЗУТ, вкл. други специфични изисквания към сгради, определени съгласно нормативен акт.

Чл. 5. (1) Енергийните характеристики на сградите в България се оценяват по единна национална изчислителна методика съгласно приложение № 1 от наредбата.
(2) Методиката от приложение № 1 се прилага задължително за всички сгради, които подлежат на сертифициране за енергийна ефективност съгласно ЗЕЕ.
(3) Методиката от приложение № 1 може да се прилага за производствени сгради, които не подлежат на сертифициране за енергийна ефективност, но за които в нормативен акт, в задание за проектиране и/или поради условия на технологичния режим, се изисква поддържане на микроклимат с определени параметри (производствени сгради, които са част от промишлена система). В тези случаи методиката се прилага, при условие че входните данни, както и специфичните проектни или експлоатационни условия не противоречат на граничните условия на изчислителния метод и не оказват влияние върху точността на метода.

Чл. 6. Нормативните параметри на микроклимата в сградите, правилата и изискванията към техническите системи, които ги осигуряват и поддържат, се приемат съгласно изискванията на тази наредба, Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия и други наредби, които определят специфични изисквания за проектиране на сгради в зависимост от тяхното предназначение.

Чл. 7. При оценката на енергийните характеристики на сградите се предвиждат строителни продукти, които отговарят на изискванията на хармонизираните технически спецификации от обхвата на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО (ОВ, L 88, 4.4.2011 г.) и Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.).
Глава втора.
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИТЕ. СКАЛА С КЛАСОВЕ НА ЕНЕРГОПОТРЕБЛЕНИЕ. НОРМИ И ПРАВИЛА ЗА ПОСТИГАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕ
Раздел I.
Показатели на енергийни характеристики на сградите

Чл. 8. Показателите на енергийните характеристики на сградите се изчисляват или измерват като количествени числови стойности, характеризиращи енергийно преобразуване или потребление на енергия.

Чл. 9. В зависимост от характера на оценката за енергийно потребление показателите на енергийните характеристики на сградите биват частични и общи и се класифицират в три основни групи:
1. група 1 - частични показатели, характеризиращи енергопреобразуващите и енергопреносните свойства на елементите на конструкцията и на елементите на системите за осигуряване на микроклимата:
а) коефициент на топлопреминаване през външните стени (U, W/m2K);
б) коефициент на топлопреминаване през прозорците (U, W/m2K);
в) коефициент на топлопреминаване през покрива (U, W/m2K);
г) коефициент на топлопреминаване през пода (U, W/m2K);
д) коефициент на полезно действие на генератора на топлина и/или студ (?, %);
е) коефициент на трансформация на генератора на топлина и/или студ;
ж) коефициент на полезно действие на преноса на топлина от източника до отоплявания и/или охлаждания обем на сградата (?, %);
2. група 2 - частични показатели, характеризиращи енергопотреблението на технологичните процеси за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди:
а) топлинни загуби от топлопреминаване към околната среда (kW);
б) топлинни притоци от топлопреминаване от околната среда (kW);
в) специфични топлинни загуби от топлопреминаване (W/m2);
г) специфични топлинни притоци от топлопреминаване (W/m2);
д) топлинни загуби от инфилтрация на външен въздух (kW);
е) специфични топлинни загуби от инфилтрация (W/m2);
ж) общи топлинни загуби/притоци (kW);
з) общи специфични топлинни загуби/притоци (W/m2);
и) топлинна мощност на системата за отопление (kW);
к) годишно потребление на енергия за отопление (kWh);
л) годишно потребление на енергия за охлаждане (kWh);
м) специфично потребление на енергия за отопление (kWh/m2);
н) специфично потребление на енергия за охлаждане (kWh/m2);
о) топлинна мощност на системата за вентилация (kW);
п) годишен разход на енергия за вентилация (kWh);
р) специфично потребление на енергия за вентилация (kWh/m2);
с) топлинна мощност на системата за гореща вода (kW);
т) специфично потребление на енергия за гореща вода (kWh);
у) специфично потребление на енергия за гореща вода (kWh/m2);
3. група 3 - общи показатели, характеризиращи енергопотреблението на сградата като цяло (общи енергийни характеристики):
а) обща топлинна мощност за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода (kW);
б) обща специфична топлинна мощност за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода (kW/m2);
в) обща електрическа мощност за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди (kW);
г) обща специфична електрическа мощност за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди (kW/m2);
д) обща специфична електрическа мощност за уреди, потребяващи енергия (W/m2);
е) общо годишно потребление на енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди (kWh);
ж) общо специфично годишно потребление на енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди (kWh/m2);
з) общо годишно потребление на енергия за отопление и вентилация (Wh/m3.DD).

Чл. 10. (1) В зависимост от начина на определянето им показателите на енергийни характеристики са:
1. изчислени - базирани на изчислени енергийни характеристики по методите на EPB стандарти и/или национални изчислителни методи;
2. измерени - базирани на измерени енергийни характеристики.
(2) В зависимост от целите, за които се извършва оценката на показателите на енергийни характеристики, енергийните характеристики се определят като:
1. проектни енергийни характеристики, изчислени с проектни данни за сградата и стандартен набор от условия за енергийното потребление и климатични данни;
2. енергийни характеристики по "екзекутив", изчислени с данни за сградата след строителството преди въвеждането и в експлоатация и стандартен набор от условия за енергийното потребление и климатични данни;
3. експлоатационни енергийни характеристики, изчислени или измерени при обследване на сградата.
Раздел II.
Енергийни характеристики на сгради и начини на изразяване. Интегриран подход към енергийното потребление на сградата

Чл. 11. (1) Енергийните характеристики на сграда отразяват типичното потребление на енергия на сградата и се определят въз основа на:
1. изчислено енергопотребление - за нови сгради;
2. действително измерено и изчислено енергопотребление - за съществуващи сгради.
(2) При оценката на енергийните характеристики се прилага интегриран подход към: елементите на конструкцията, техническите сградни инсталации, влиянието на обитателите и режимите параметри, вътрешните топлинни източници, параметрите на микроклимата и външните климатични условия.
(3) Енергийните характеристики се оценяват на цялата сграда или на отделни части от нея, които имат различно предназначение. При оценката на енергийните характеристики се спазват условията за сертифициране на цяла сграда или на части от сградата, така както са определени в ЗЕЕ.

Чл. 12. При прилагане на интегриран подход в оценката на енергийните характеристики всяка сграда се разглежда като многосвързана интегрирана система, която потребява енергия. Типичното потребление на енергия е резултат от съвместното влияние на най-малко следните компоненти, които се включват в енергийния баланс на сградата:
1. ориентацията, размерите и формата на сградата;
2. техническите характеристики на ограждащите и вътрешните елементи на конструкцията, в т.ч.:
а) действителни топлинни, оптически и радиационни характеристики: топлинен капацитет, топлопроводност и топлинно съпротивление, енергопреминаване, характеристики на пасивно отопление, охлаждащи компоненти, топлинни мостове;
б) въздухопропускливост;
3. системите за генериране на топлина и студ, ефективностите и загубите в разпределителните мрежи на тези системи (с използване на конвенционални източници на енергия или високотехнологични генерационни системи, вкл. за комбинирано производство на електричество и топлина, в т.ч. основани на оползотворяване на топлината на газ, системи за оползотворяване на енергия от биомаса и други възобновяеми източници, в т.ч. фотоелектрически и топлинни, системи за оползотворяване на топлина и студ от отработен въздух, термопомпи и др.);
4. системите за отопление и гореща вода за битови нужди, включително изолационните им характеристики, ефективности и загуби в разпределителните мрежи;
5. системите за охлаждане (вкл. основани на приложението на иновативни хладилни агенти или основани на използване потенциала на топлина от слънчева енергия или друга високоефективна технология);
6. системите за принудителна вентилация, естествената вентилация чрез инфилтрация и аерация;
7. осветителните инсталации, вкл. вградено осветление, естественото осветление;
8. пасивните слънчеви системи и слънчевата защита;
9. вътрешните топлинни условия, включително проектните параметри на вътрешния въздух;
10. външните климатични условия;
11. вътрешните енергийни товари и енергийният разход на оборудване и уреди, потребяващи енергия.

Чл. 13. В зависимост от техническите изисквания, за които е предназначена, енергийната характеристика (ЕР) на дадена сграда може да се определи и изрази по един от следните начини:
1. като частична енергийна характеристика - включваща един от показателите на енергийните характеристики:
EP = P, където
Р е показател, определен по чл. 9;
2. като частична енергийна характеристика - включваща съвкупност от няколко показателя на енергийните характеристики:
EP = {Pj, j = 1, 2, ..., m}, където:
Pj е j-тият показател, определен по чл. 9;
m - общият брой на избраните показатели;
3. като обща (интегрирана) енергийна характеристика за годишно потребление на енергия, базирана на типичното потребление на енергия и изразена като общо или като специфично годишно потребление на енергия (kWh/год./kWh/m2.год.):
EP = {Pi, i = 1, 2}, където
Pi е показател по чл. 9, т. 3, подточка "е" или подточка "ж".


Чл. 14. Общата (интегрирана) енергийна характеристика може да се определи като потребна (доставена) енергия и/или като първична енергия за сградата.

Чл. 15. (1) Стойността на енергийната характеристика като потребна енергия се определя на две нива като нетна и като брутна потребна енергия в зависимост от границите на енергийния баланс на сградата съгласно приложение № 1.
(2) Брутната потребна енергия на сграда има екологичен еквивалент, който се определя съгласно формула 3 в част трета от приложение № 1.

Чл. 16. Стойността на енергийната характеристика като първична енергия се определя, като всяка една съставяща на потребната енергия се увеличи със съответстващите и загуби за добив/производство и пренос съгласно формула 4 в част трета от приложение № 1.
Раздел III.
Правила за изработване на скала на класовете на енергопотребление

Чл. 17. (1) Класовете на енергопотребление се изразяват в 7-степенна стъпаловидна скала с фиксирани числови граници на първичната енергия EPmin и EPmax, от най-нисък клас "G" - съответстващ на най-лоша енергийна ефективност, до най-висок клас "A" - съответстващ на най-добра енергийна ефективност.
(2) Скалата на класовете на енергопотребление по ал. 1 се разработва въз основа на научно изследване в съответствие с изискванията на методологичната рамка на Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012 на Комисията от 2012 г. за допълване на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите чрез създаване на сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти (ОВ, L 81/18 от 21 март 2012 г.), включително в съответствие с БДС EN ISO 52003-1 "Енергийни характеристики на сгради. Показатели, изисквания, класификация и сертификати. Част 1: "Основни аспекти и приложение на цялостните енергийни характеристики".
(3) Принадлежността на сградата към съответния клас на енергопотребление се установява чрез сравнение на стойността на общата (интегрирана) енергийна характеристика на сградата с числовите стойности на границите на класовете съгласно условието:

EPmin <= ЕР < EPmax,

където: EPmin и EPmax са съответно минималната и максималната числова стойност на границите за съответния клас на енергопотребление;

ЕР - общата (интегрирана) енергийна характеристика - "специфично годишно потребление на енергия" (kWh/m2.год.) на сградата.
(4) Границите на класовете на енергопотребление се определят по правилата в БДС EN ISO 52003-1 на базата на две референтни точки Rs,ref и Rr,ref, определени по метода на оптималните разходи съгласно методологичната рамка на Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012, съгласно условията в таблица 1:
Таблица 1

Клас
Словесно изражение на постигната енергийна ефективност
Определяне на границите
EPmin <= EP < EPmax
А
Много добра енергийна ефективност - сграда с много добри енергийни характеристики
EP < 0,5.Rr,ref
B
Сграда с добри енергийни характеристики - добра енергийна ефективност
0,5.Rr ,ref<= EP < Rr,ref
C
Средна (по ниво) енергийна ефективност - сграда със задоволителни енергийни характеристики
Rr,ref <= EP < 0,5. (Rr,ref + Rs,ref)
D
Подобрена енергийна ефективност - сграда с незадоволителна енергийна ефективност
0,5.(Rr ,ref + Rs,ref) <= EP < Rs,ref
E
Лоша енергийна ефективност - сграда с лоши енергийни характеристики
Rs,ref <= EP < 1,25.Rs,ref
F
Най-лоша енергийна ефективност - сграда с най-лоши енергийни характеристики
1,25.Rs ,ref <= EP < 1,5.Rs,ref
G
1,5.Rs,ref <= EP
(5) Скалата на класовете на енергопотребление за видовете категории сгради, за които границите на класовете са нормативно определени по методологичната рамка на Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012, е регламентирана в приложение № 2.
(6) За целите на изчисленията за определяне на общата/интегрирана енергийна характеристика "специфично годишно потребление на първична енергия" (kWh/m2.год.) и определянето на класа на енергопотребление по скалата от ал. 5 сградите се класифицират в следните категории:
1. жилищни сгради:
а) еднофамилни жилищни сгради (еднофамилни къщи);
б) многофамилни жилищни сгради (жилищни блокове);
2. нежилищни сгради - сгради за обществено обслужване:
а) административни сгради (офиси);
б) сгради за образование и наука - училища, университети, детски градини и детски ясли;
в) сгради в областта на здравеопазването: лечебни заведения за болнична помощ (всички видове болници), лечебни заведения за извънболнична помощ, медицински центрове;
г) сгради в областта на хотелиерството, ресторантьорството и общественото хранене;
д) сгради в областта на търговията (сгради за търговски услуги на едро и дребно);
е) сгради за спорт;
ж) други видове сгради, потребители на енергия - сгради в областта на културата и изкуствата.
(7) Постигнатата енергийна ефективност на съществуващи сгради, чието предназначение не попада в категориите сгради със скала с регламентирани числови граници на класовете (сгради за обществено обслужване в областта на транспорта - жп гари, автогари, сгради на летища и др.), се оценява по скала с индивидуални граници на класовете, които се изчисляват за конкретната сграда, както следва:
1. EPmax,r е индивидуална дясна граница на конкретна сграда - общата (интегрирана) енергийна характеристика "специфично годишно потребление на първична енергия" в kWh/m2.год., изчислена по методиката от приложение № 1 със стойностите на енергийните характеристики на елементите на конструкцията и ефективностите на техническите сградни инсталации по действащите технически норми в приложимите нормативни актове към момента на извършване на изчисленията;
2. EPmin,s е индивидуална лява граница на конкретна сграда - общата (интегрирана) енергийна характеристика "специфично годишно потребление на първична енергия" в kWh/m2.год., изчислена по методиката от приложение № 1 със стойностите на енергийните характеристики на елементите на конструкцията към момента на проектиране на сградата при първоначалното и изграждане и въвеждане в експлоатация. В този случай ефективностите на генераторите на топлина или студ на техническите сградни инсталации за отопление, вентилация, охлаждане и гореща вода за битови нужди се приемат с проектните им стойности към момента на проектиране на сградата при първоначалното и изграждане и въвеждане в експлоатация. Когато не е налична проектна документация, от където да се извлече необходимата информация за целите на конкретното изчисление, ефективностите се приемат с референтни стойности, както следва:
а) за котли с изгаряне на
течно гориво
?= 86 %;
б) за котли с изгаряне на
природен газ
? = 92 %;
в) за котли с изгаряне на
въглища
? = 65 %;
г) за котли с изгаряне на
биомаса
? = 85 %;
д) за електрически котли
? = 100 %;
е) газови отоплителни уреди
? = 75 %;
ж) отоплителни уреди на
твърдо гориво
? = 55 %;
з) термопомпи с функция за
отопление от типа "въздух -
въздух"
SСОР = 2,6;
и) термопомпи с функция за
отопление от типа "въздух -
вода"
SСОР = 2,2;
й) термопомпи с функция за
отопление от типа "вода -
вода"
SСОР = 3,5;
к) електрически отоплителни
уреди
? = 100 %;
л) централизирано отопление
с абонатна станция
?= 100 %;
м) система за охлаждане
SEER=2,2.
(8) Първичната енергия, съответстваща на EPmin,s и EPmax,r, както и за всяко друго състояние на енергийния баланс на сградата се изчислява съгласно част трета от приложение № 1 на наредбата.
(9) Постигнатата енергийна ефективност на нови сгради, чието предназначение не попада в категориите сгради със скала с регламентирани числови граници на класовете, се оценява по индивидуална скала, чиито граници се определят съгласно действащите технически изисквания.

Раздел IV.
Показатели за изразяване и постигане на съответствие с техническите изискванията за енергийна ефективност на сградите

Чл. 18. (1) Техническото изискване към енергийните характеристики се изразява със стойността на общата (интегрирана) енергийна характеристика на сграда "специфично годишно потребление на първична енергия" (kWh/m2.год.), към което с наредбата се определя минимално ниво по скалата на класовете на енергопотребление от приложение № 2, което трябва да бъде постигнато.
(2) Общата (интегрирана) енергийна характеристика на сградата по ал. 1 включва годишното потребление на енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода за битови нужди, осветление и уреди, потребяващи енергия, отнесен към един квадратен метър от общата климатизирана площ на сградата (Аклим.,m2). Интегрираната енергийна характеристика на сградата "специфично годишно потребление на първична енергия" (kWh/m2.год.) се удостоверява със сертификата за енергийни характеристики, регламентиран за нови и за съществуващи сгради в ЗЕЕ.
(3) Стойността на общата (интегрирана) енергийна характеристика на нова сграда - "специфично годишно потребление на първична енергия" (kWh/m2.год.), се изчислява по методиката съгласно приложение № 1 въз основа на проектните данни и условия, приети в етапа на проектиране на сградата, вкл. режимните и техническите характеристики на предвидените за изпълнение сградни технически системи.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Стойността на общата (интегрирана) енергийна характеристика на съществуваща сграда - "специфично годишно потребление на първична енергия" (kWh/m2.год.), се изчислява в процеса на обследване за енергийна ефективност, както и за доказване на постигнатите енергийни спестявания след изпълнени енергоспестяващи мерки в съществуваща сграда по реда на Наредба № Е-РД-04-3 от 2016 г. за допустимите мерки за осъществяване на енергийни спестявания в крайното потребление, начините на доказване на постигнатите енергийни спестявания, изискванията към методиките за тяхното оценяване и начините за потвърждаването им (ДВ, бр. 38 от 2016 г.). Изчисленията се извършват по методиката съгласно приложение № 1 при спазване изискванията на Наредба № Е-РД-04-2 от 16.12.2022 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради (ДВ, бр. 102 от 2022 г.) (Наредба № Е-РД-04-2 от 2022 г.).
(5) При обследване за енергийна ефективност на съществуваща сграда се изготвя технико-икономическа оценка за ефективност на разходите, необходими за изпълнение на мерките за повишаване на енергийната ефективност на сградата. Оценката включва групиране/комбиниране на мерките за енергоспестяване в пакети, които могат да послужат за планиране на инвестициите.
(6) Технико-икономическата оценка по ал. 5 определя индикативни финансови разходи и се извършва по съотношението "разходи - ползи" съгласно приложение № 8 за повече от един пакет енергоспестяващи мерки, като задължително се извършва оценка на пакет за постигане на близко до нулево енергопотребление на сградата, при условие че за този пакет не е установена техническа и/или функционална неосъществимост.


Чл. 19. Техническото изискване към енергийните характеристики се изразява с показателя "обобщен коефициент на топлопреминаване" (Uоб., W/m2K) през ограждащите елементи на конструкцията на сградата в следните случаи:
1. за производствени сгради;
2. за нови сгради, проектирани на фаза идеен проект, които не са производствени.

Чл. 20. (1) Техническото изискване към енергийните характеристики се изразява с техническия показател "коефициент на топлопреминаване" (U, W/m2K) през ограждащите елементи на сградата и стойностите му през елементите на конструкцията не могат да бъдат по-големи от определените в таблици 2 и 4:
1. при надстрояване и/или пристрояване на съществуващи сгради, при които ограждащите елементи на надстроената или пристроената част обхващат до 25 на сто включително от площта на ограждащите елементи на съществуващата сграда преди надстрояването и/или пристрояването и; изискването се прилага само в случаите, в които надстроената и/или пристроената част е със същото предназначение, както съществуващата сграда;
2. при реконструкция, ремонт или преустройство на самостоятелни обекти или отделни помещения в тях, намиращи се в обема на съществуваща сграда, когато са изпълнени едновременно следните условия:
а) строителните и монтажните работи обхващат до 25 на сто включително от площта на външните ограждащи елементи на съществуващата сграда;
б) не се променя предназначението на обхванатите от СМР реконструирани/ремонтирани/преустроени помещения или предназначението им се променя, но климатизираният им обем е по-малък от 10 на сто от общия климатизиран обем на сградата, в която се намират.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 коефициентите на топлопреминаване се изчисляват само за пристройката и/или надстройката с геометричните характеристики на пристроената и/или достроената част. В случаите по ал. 1, т. 2 коефициентите на топлопреминаване се изчисляват само за реконструираните/ремонтираните/преустроените помещения и с техните геометрични характеристики.
(3) Когато пристройката и/или надстройката по ал. 1, т. 1, както и обектите по ал. 1, т. 2 се предвиждат с различно предназначение от това на съществуващата сграда и е изпълнено условието на чл. 37, ал. 3 от ЗЕЕ, се прилага техническото изискване по чл. 18 от наредбата.

Чл. 21. (1) Изискванията за енергийна ефективност към сградите са следните:
1. (В сила от 01.01.2024 г.) всички нови сгради от съответната категория в приложение № 2 се проектират с близко до нулево потребление на енергия съгласно определението в § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на ЗЕЕ;
2. съществуващи сгради от съответната категория в приложение № 2, които са заети от публични органи, трябва да имат потребление на първична енергия най-малко в съответствие с клас "В" съгласно изискванията на тази наредба;
3. всички съществуващи сгради от съответната категория в приложение № 2, които не са заети от публични органи, трябва да имат потребление на първична енергия най-малко в клас "В" съгласно изискванията на тази наредба. Допуска се, когато с обследване за енергийна ефективност е доказана техническа и/или функционална неосъществимост за изпълнение на изискването, потреблението на първична енергия да съответства на клас "С".
(2) При обследване за енергийна ефективност на сградите по ал. 1 задължително се предлага пакет от енергоспестяващи мерки, след изпълнението на който сградата достига съответствие с изискването за близко до нулево потребление на енергия съгласно определението в § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на ЗЕЕ. Оценката на пакета се извършва по методиката от приложение № 1.
(3) Пакетът по ал. 2 се изпълнява приоритетно, когато при доказаната му техническа и икономическа осъществимост предлага най-добрата алтернатива за ефективност на разходите за енергия в сравнение с други предложени пакети от мерки за сградата.
Глава трета.
СПЕЦИФИЧНИ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ЕНЕРГИЙНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ ПРИ ОЦЕНКА НА ГОДИШНОТО ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯ НА НОВИ И СЪЩЕСТВУВАЩИ СГРАДИ
Раздел I.
Специфични изисквания към показатели за енергийните характеристики, характеризиращи енергопреобразуващите и енергопреносните свойства на елементите на конструкцията

Чл. 22. (1) Коефициентите на топлопреминаване през елементите на конструкцията (U, W/m2K) характеризират топлинните характеристики на структурата на сградата и се определят като идентификатори на входни данни в изчисленията на стационарната част на топлопренасянето в енергийния баланс на сградата.
(2) Коефициентите на топлопреминаване през елементите на конструкцията (U, W/m2K) се изчисляват до външен въздух по методите съгласно приложение № 1 и приложимите стандарти, както следва:
1. през стени, граничещи с външния въздух и през стени на границата между отоплявано и неотоплявано помещение съгласно БДС EN ISO 6946 "Компоненти на сгради и елементи на сгради. Топлинно съпротивление и коефициент на топлопреминаване. Методи за изчисление";
2. през конструкции на покриви съгласно метода от приложение № 1;
3. през подови конструкции в топлинен контакт със земната основа съгласно метода в част четвърта от приложение № 1 в съответствие с БДС EN ISO 13370 "Топлинни характеристики на сгради. Топлопренасяне през земната основа методи за изчисление";
4. през линейни топлинни мостове, които се появяват във връзките между елементите на сградите съгласно БДС ЕN ISO 14683 "Топлинни мостове в конструкции на сгради коефициент на линейно топлопреминаване. Опростени методи и стойности по подразбиране";
5. през прозорци и врати - съгласно БДС EN ISO 10077-1 "Топлинни характеристики на прозорци, врати и капаци. Изчисляване на коефициента на топлопреминаване. Част 1: Общи положения".

Чл. 23. (1) (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Коефициентите на топлопреминаване (U, W/m2K) през плътни елементи на конструкцията на сграда не могат да бъдат по-високи от посочените в таблица 2.
Таблица 2
Нормативни изисквания към коефициентите на топлопреминаване U, W/m2K през плътни елементи на конструкциите на сгради
№
Елементи на конструкцията
U, W/m2K
U, W/m2K
Система за
размери
1
2
3
4
5
Вид
За сгради със среднообемна вътрешна температура
?i >= 15 °С
За сгради със среднообемна вътрешна температура
?i < 15 °С
Избор на национално ниво съгласно БДС EN ISO 13789
1.
Стени
1.1
Външни стени монолитни, многослойни, граничещи с външен въздух
Uw <= 0,26 (0,30)
Uw <= 0,31 (0,35)
Външни
1.2
Външни стени, леки многослойни конструкции, граничещи с външен въздух, на сглобяеми къщи, производствени сгради или др. сгради
Uw <= 0,30
Uw <= 0,33
Външни
1.3
Вътрешни стени, отделящи отопляемо от неотопляемо пространство, когато разликата между среднообемната температура на пространствата е равна или по-голяма от 5 °С
Uw <= 0,50
Uw <= 0,50
Външни
1.4
Стени, таван или под, граничещи с външен въздух или със земята, при вградено площно отопление
Uw <= 0,35
Uw <= 0,35
Външни
1.5
Елементи на конструкцията от стоманобетон
Uw <= 0,45
Uw <= 0,45
Външни
2.
Покрив
2.1
Плосък покрив без въздушен слой или с въздушен слой с дебелина ? <= 0,30 m, над отопляемо пространство
Ur <= 0,25
Ur <= 0,28
Външни
2.2
Скатен или наклонен покрив с отопляемо подпокривно пространство
Ur <= 0,25
Ur <= 0,28
Външни
3.
Под
3.1
Под на отопляемо пространство, граничещ с външен въздух, под/над проходи или над други открити пространства, и еркери
Uf;air <= 0,25
Uf;air <= 0,31
Външни

Забележка. Стойностите в скоби в таблица 2 се прилагат за елементи на конструкцията или части от тях, за които има завишени изисквания към класовете по реакция на огън на продуктите за топлоизолация (клас А1 и клас А2) съгласно Наредба № Iз-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Коефициентите в таблица 2 са нормативни коефициенти на топлопреминаване. Когато ограждащи елементи на конструкцията включват участъци с различни топлофизични характеристики, се изчислява обобщен коефициент на топлопреминаване, който не може да бъде по-голям от обобщения коефициент, изчислен с нормативните коефициенти в таблица 1.
(3) Коефициентите на топлопреминаване през подови и покривни конструкции на сгради се изчисляват до външен въздух за всяка конкретна сграда по методите от глава четвърта и шеста на приложение № 1. Термичните съпротивления R, m2K/W на характерни елементи на конструкцията на сгради, както са описани по вид в таблица 3, се изчисляват за конкретната сграда, както следва:
1. на нова сграда - по проектни данни за структурата на елементите;
2. на съществуваща сграда - по данни от заснемане към момента на оценката и/или от налични строителни книжа на сградата, които изясняват структурата на елементите.
(4) За осигуряване на съответствие с нормативните изисквания по ал. 1 към коефициентите на топлопреминаване през подови и покривни конструкции на сгради се допуска изчисленията да се извършват с референтни стойности на термичните съпротивления на характерни елементи на конструкциите, както са определени в таблица 3.
Таблица 3

Референтни стойности на термичните съпротивления R, m2K/W на характерни елементи на конструкцията на сгради
№
Елементи на конструкцията
R, m2K/W
R, m2K/W
Система за размери
1
2
3
4
5
Вид
За сгради със среднообемна вътрешна температура
?i >= 15 °С
За сгради със среднообемна вътрешна температура
?i < 15 °С
Избор на национално ниво съгласно БДС EN ISO 13789
1.
Външни стени на отопляем подземен етаж, граничещи със земята
Rwg;b = 2,05
Rwg;b = 1,85
Външни
2.
Подова плоча, граничеща със земната основа, без подземен етаж
Rf;sog = 2,01
Rf;sog =1,81
Външни
3.
Подова плоча на отопляем подземен етаж, граничеща със земната основа
Rfg;b = 2,29
Rfg;b = 2,06
Външни
4.
Подова плоча над неотопляем подземен етаж
Rf;sus = 1,66
Rf;sus = 1,5
Външни
5.
Таванска плоча на неотопляем плосък покрив или на неотопляем скатен/наклонен покрив с въздушен слой с дебелина ? > 0,30 m
Rr;ct = 3,13
Rr;ct = 2,82
Външни

Чл. 24. (1) Коефициентите на топлопреминаване (U, W/m2K) през прозрачни елементи на конструкцията на сграда не могат да бъдат по-високи от посочените в таблица 4.
Таблица 4

Нормативни изисквания към коефициентите на топлопреминаване U, W/m2K през прозорци и врати, предназначени за сгради
№
Вид на сглобения елемент - завършена прозоречна система
Uwin, W/m2K
1
2
3
1.
Външни прозорци (фасадни и покривни), външни остъклени врати и витрини, с двоен стъклопакет, с крила на вертикална и хоризонтална ос на въртене или неотваряеми, с рамка от екструдиран поливинилхлорид (PVC) или от дърво
Uwin <= 1,4 (1,5)
2.
Външни прозорци (фасадни и покривни), външни остъклени врати и витрини с троен стъклопакет, с крила на вертикална и хоризонтална ос на въртене или неотваряеми, с рамка от екструдиран поливинилхлорид (PVC) или от дърво
Uwin <= 1,1 (1,3)
3.
Външни прозорци, остъклени врати и витрини, с двоен стъклопакет, с крила на вертикална и хоризонтална ос на въртене или неотваряеми, с рамка от алуминий с прекъснат топлинен мост
Uwin <= 1,7
4.
Окачени фасади с двоен стъклопакет/окачени фасади с повишени изисквания
Ucw <= 1,6 (1,8)
5.
Непрозрачна врата, плътна, граничеща с неотопляемо пространство
Ud;e <= 2,5
6.
Външна врата, плътна, граничеща с външен въздух
Ud;e <= 2,0

Забележка. Стойностите в скоби в таблица 4 се прилагат за прозорци и остъклени врати от съответния вид с рамка от дърво.
(2) Коефициентите в таблица 4 са нормативни коефициенти на топлопреминаване.
(3) Засенчването от слънчево греене се изчислява съгласно част пета от приложение № 1.

Чл. 25. (1) Коефициентите на топлопреминаване през елементите на конструкцията се изчисляват чрез коефициентите на топлопроводност на строителните продукти и материали, вложени или предвидени за влагане в дадена сграда, като се вземат под внимание и други топлофизични характеристики на продуктите и материалите, които оказват влияние върху топлопреносните процеси.
(2) Топлофизичните характеристики на строителните продукти и материали, необходими за изчисленията на топлопреносните процеси през елементите на конструкцията, се избират от приложение № 4 или от техническите спецификации на производителите им.
(3) Коефициентите на топлопреминаване през елементите на конструкцията се изчисляват с експлоатационни коефициенти на топлопроводност на продукти за топлинна изолация, които се отчитат по един от следните начини:
1. по декларирани стойности ?d (W/m.K), удостоверени по реда на Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.);
2. по типични стойности, избрани съгласно приложение № 5 и закръглени към най-близката по-висока стойност, както следва:
а) ? <= 0,08 - закръглено до най-близкото по-високо 0,001 W/m.K;
б) 0,08 < ? <= 0,20 - закръглено до най-близкото по-високо 0,005 W/m.K;
в) 0,20 < ? <= 2,0 - закръглено до най-близкото по-високо 0,01 W/m.K;
г) 2,0 < ? - закръглено до най-близкото по-високо 0,1 W/m.K.
(4) Проектните стойности на коефициента на топлопроводност и числото на дифузно съпротивление на водна пара за топлоизолационни продукти не могат да надвишават определените гранични нива на съществените им характеристики, определени в националните приложения към съответните хармонизирани стандарти, когато такива са налични.
(5) Сградите се проектират и изпълняват така, че през определения за тях икономически обоснован експлоатационен срок водната пара, проникваща чрез дифузия през ограждащите елементи на конструкцията, да не кондензира или общата сума на кондензираните водни пари в края на изчислителния период на навлажняване да не причинява вреди на топлинната изолация и устойчивостта на конструкцията. Ограждащите елементи на конструкцията се изчисляват на влажностен режим съгласно приложение № 6.
Раздел II.
Специфични изисквания към показатели за енергийните характеристики, които характеризират енергопотреблението на технологичните процеси за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди

Чл. 26. По методиката от приложение № 1 се оценяват най-малко следните показатели за енергийните характеристики, характеризиращи енергопотреблението на технологичните процеси за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди:
1. топлинни загуби и топлинни притоци от топлопреминаване към околната среда (kW) и специфичните им стойности, отнесени към 1 m2 площ на съответния елемент на конструкцията (W/m2);
2. топлинни загуби от инфилтрация на външен въздух (kW);
3. годишно потребление на енергия за вентилация (kWh) и специфичната му стойност - специфичен разход на енергия за вентилация (kWh/m2);
4. годишно потребление на енергия за отопление (kWh) и специфичната му стойност - специфичен разход на енергия за отопление (kWh/m2);
5. годишно потребление на енергия за охлаждане (kWh) и специфичната му стойност - специфичен разход на енергия за охлаждане (kWh/m2);
6. годишно потребление на енергия за гореща вода за битови нужди (kWh) и специфичната му стойност - специфичен разход на енергия за гореща вода (kWh/m2);
7. топлинна мощност на системата за отопление (kW);
8. топлинна мощност на системата за вентилация (kW);
9. охладителна мощност на системата за охлаждане (kW);
10. топлинна мощност на системата за гореща вода за битови нужди (kW).

Чл. 27. (1) Стойностите на показателите за топлинни загуби и топлинна мощност за зимен период се определят при външна изчислителна температура за зимни условия.
(2) Стойностите на показателите за топлинни притоци и охладителна мощност за летен период се определят при външната изчислителна температура за летни условия.
(3) Показателите за специфични топлинни загуби, специфична мощност и специфичен разход на енергия се изчисляват за:
1. единица от общата климатизирана площ на сградата;
2. единица от общия климатизиран обем на сградата.

Чл. 28. (1) Енергийните характеристики на системите за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди в нови и в съществуващи сгради се определят за техническите сградни системи (инсталации) като цяло.
(2) Цялостните енергийни характеристики по ал. 1 включват енергийните характеристики на всички подсистеми и елементи на съответната система независимо от предназначението на сградата или на обособена част от сградата.
(3) Показатели на цялостни енергийни характеристики на сградна инсталация по ал. 1 са:
1. ефективност на топлоснабдяването, %;
2. ефективност на студоснабдяването, %;
3. ефективност на вентилацията, %;
4. ефективност на битовото горещо водоснабдяване, %;
5. ефективност на електроснабдяването за целите на отопление, охлаждане и вентилация на сградата, %.
(4) Цялостните енергийни характеристики на всяка от системите за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди, изразени чрез ефективностите на подсистемите, които са обособени в тях, включват:
1. ефективност на генератора в подсистемата за генериране на енергия, %;
2. ефективност на разпределителната мрежа в подсистемата за разпределение на енергия, %;
3. ефективност на автоматиката в подсистемата за автоматично управление, %;
4. ефективност на отдаването в подсистемата за излъчване на енергия;
5. ефективност на регулирането във всяка от подсистемите по т. 1, 2, 3 и 4.
(5) Енергийната ефективност ? на подсистема i се определя като:

където :
fi е коефициентът на преобразуване на електрическа енергия съгласно таблица 1 в част трета от приложение № 1;
Eel,i,out - електрическата мощност на подсистема i;
Qi, out - изходящата топлина на подсистема i;
Q i, in - входящата топлина на подсистема i;
Wi;aux - спомагателната енергия на подсистема i.

Чл. 29. (1) При нови сгради ефективността на топлоснабдяването за системите с горивни отоплителни котли и горивни комбинирани котли за отопление и БГВ, в които топлината се генерира чрез изгаряне на изкопаеми горива и/или горива от биомаса, се изчислява с данни на производителите, отчетени от продуктовата информация за такива продукти. При липса на продуктова информация изчисленията могат да се извършват със стойностите за ефективност на генератора в подсистемата за генериране на енергия, както са посочени в таблица 5:
Таблица 5

Вид на генератора на топлина *
Сезонната
енергийна ефективност при отопление по горна топлина на изгаряне на
горивото
**к.п.д. - ?ѕ, %
1
2
3
1.
Горивни отоплителни котли с номинална топлинна мощност <= 70 kW, с изключение на котли от тип B1 с номинална топлинна мощност <= 10 kW
>= 86 %
2.
Горивни комбинирани котли с номинална топлинна мощност <= 70 kW, с изключение на комбинирани котли от тип B1 с номинална топлинна мощност <= 30 kW
>= 86 %
3.
Горивни отоплителни котли с номинална топлинна мощност >70 kW и <= 400 kW и горивни комбинирани котли за отопление и БГВ с номинална топлинна мощност > 70 kW и <= 400 kW
>= 86 %
4.
Котли тип B1*** с номинална топлинна мощност <= 10 kW
>= 75 %
5.
Комбинирани котли тип B1*** с номинална топлинна мощност <= 30 kW
>= 75 %
6.
Отоплителни когенерационни агрегати
100 %
* Без топлоизточници, специално проектирани за използване на газообразни или течни горива, произведени предимно от биомаса, и без топлоизточници, използващи твърди горива.
** КПД при 100 % номинална мощност. При 30 % от номиналната топлинна мощност стойността е най-малко 94 %.
*** "Котел тип B1" - котел по смисъла на Регламент (ЕС) № 813/2013 на Комисията от 2 август 2013 г. за прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на отоплителни топлоизточници и комбинирани топлоизточници.
(2) При обследване на съществуващи сгради ефективността на топлоснабдяването за системите с горивни отоплителни котли и горивни комбинирани котли за отопление и БГВ, в които топлината се генерира чрез изгаряне на изкопаеми горива и/или горива от биомаса, се определя чрез измервания и изчисления съгласно Наредба № Е-РД-04-1 от 2022 г. за условията и реда за извършване на проверка за енергийна ефективност на отоплителните инсталации и инсталациите за комбинирано отопление и вентилация по чл. 50, ал. 1 и на климатичните инсталации по чл. 51, ал. 1, условията и реда за изготвянето на оценка на енергийните спестявания, както и условията и реда за създаване, поддържане и ползване на базата данни по чл. 52 от Закона за енергийната ефективност (ДВ, бр. 30 от 2022 г.) (Наредба № Е-РД-04-1 от 2022 г.).

Чл. 30. Изискванията към техническите сградни инсталации за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди, обхванати от аспектите за "правилно монтиране" и "подходящи оразмеряване, настройка и контрол" на инсталациите са съгласно изискванията в Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия (ДВ, бр. 68 от 2005 г.) (Наредба № 15 от 2005 г.).

Чл. 31. (1) Показателят на енергийни характеристики "годишно потребление на енергия за вентилация" се определя с отчитане на енергийните характеристики на конкретната вентилационна система.
(2) При определяне на показателя по ал. 1 се включва и топлинният коефициент на ефективност при оползотворяване на топлината на отработения въздух (ефективност на рекуперация на топлина) - nr,min,%.

Чл. 32. (1) При проектиране на нови сгради ефективността на рекуперацията на топлина се избира от продуктовата информация за екодизайн на конкретен вентилационен агрегат с оползотворяване на отпадна топлина (HRS) съгласно изискванията на приложимите мерки (делегирани регламенти) по прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г.).
(2) Когато не е налична продуктова информация по ал. 1, изчисленията на показателя на енергийни характеристики "годишно потребление на енергия за вентилация" (kWh) и специфичната му стойност (kWh/m2) се извършват с минимални стойности на топлинния коефициент на ефективност на рекуперирането на топлина, както следва:
1. за жилищни сгради или помещения в жилищни сгради минималният топлинен к.п.д. е ?t,min = 70 % за всички вентилационни агрегати;
2. за нежилищни сгради минималният топлинен к.п.д. е ?t_nrvu,min = 73 % за всички двупосочни вентилационни агрегати (ДВА) с изключение на подвижните HRS в ДВА и ?t_nrvu,min = 63 % на подвижна HRS в ДВА.


Чл. 33. (1) При обследване на съществуващи сгради показателят на енергийни характеристики "потребление на енергия от вентилация" (kWh) и специфичната му стойност (kWh/m2) се определя с отчитане параметрите на конкретната вентилационна система, които се установяват с измервания и изчисления по реда на Наредба № Е-РД-04-1 от 2022 г.
(2) При обследване на съществуващи сгради енергоспестяващите мерки по вентилационните системи се предписват с енергийни характеристики съгласно изискванията за нови сгради.

Чл. 34. В сгради с механична вентилация за доставяне на пресен въздух показателят на енергийни характеристики "общи топлинни загуби от инфилтрация на външен въздух" (kW) се изчислява в зависимост от параметрите на вентилационната система при спазване на изискванията за дебит на пресния въздух на човек (m3/h/човек) съгласно Наредба № 15 от 2005 г.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) В сгради без механична вентилация за доставяне на пресен въздух показателят на енергийни характеристики "общи топлинни загуби от инфилтрация на външен въздух" (kW) се изчислява с кратност на неорганизирания въздухообмен (n) на вътрешния с външния въздух не по-малка от 0,41 h-1 и не по-голяма от 1,0 h-1.


Чл. 36. (1) При проектиране на нови инсталации в сгради с генератор на топлина и/или студ термопомпа показателите на енергийни характеристики "годишно потребление на енергия за отопление" (kWh) и "годишно потребление на енергия за охлаждане" (kWh) се изчисляват въз основа на стойностите на сезонния коефициент на преобразуване в работен режим - SCOPon за отоплителен период и въз основа на сезонния коефициент на енергийна ефективност в работен режим - SEERon за охладителен период.
(2) За целите на изчисленията по ал. 1 коефициентите SCOPon и SEERon се избират от продуктовата информация за екодизайн съгласно изискванията на приложимия делегиран регламент - мярка по прилагането на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г.). Сезонните коефициенти на енергийна ефективност в работен режим - SCOPon и SEERon, отчетени от продуктовата информация за екодизайн на термопомпите, се адаптират към местните климатични условия на дадено географско местоположение в Република България. Адаптирането на стойностите на показателите SCOPon и SEERon се извършва съгласно част осма от приложение № 1 въз основа на методите от БДС EN 15316-4-2 "Енергийни характеристики на сгради. Метод за изчисляване на енергийните потребности и ефективността на системите. Част 4-2: Системи за отопляване на помещения с генериране на топлина, термопомпени системи, модули М3-8-2, М8-8-2" или по друг приложим национално приет изчислителен метод.

Чл. 37. (1) Показателят на енергийни характеристики "годишно потребление на енергия за отопление" (kWh/год.) при нови и съществуващи сгради, в които се използват локални отоплителни източници, за които не е налична продуктова информация от производителя им, се допуска да се изчисли със сезонна енергийна ефективност съгласно данните в таблица 6.
Таблица 6
Минималната енергийна ефективност (?s,%) на локални източници на топлина за целите на изчисленията на показателя на енергийни характеристики "годишно потребление на енергия за отопление" (kWh/год.)
Вид на локалния топлинен източник
Сезонна
енергийна
ефективност, ?s,%
1
2
Локални отоплителни топлоизточници с открита горивна камера, използващи газообразно или течно гориво
42 %
Локални отоплителни топлоизточници със закрита горивна камера, използващи газообразно или течно гориво
72 %
Електрически преносими локални отоплителни топлоизточници
36 %
Електрически неподвижно закрепени локални отоплителни топлоизточници с номинална топлинна мощност над 250 W
38 %
Електрически неподвижно закрепени локални отоплителни топлоизточници с номинална топлинна мощност, равна или по-ниска от 250 W
34 %
Електрически акумулиращи локални отоплителни топлоизточници
38,5 %
Електрически локални отоплителни топлоизточници за монтиране под подова настилка
38 %
Електрически лъчисти локални отоплителни топлоизточници
35 %
Електрически лъчисти локални отоплителни топлоизточници с видимо светене с номинална топлинна мощност над 1,2 kW
35 %
Електрически лъчисти локални отоплителни топлоизточници с видимо светене с номинална топлинна мощност, равна или по-ниска от 1,2 kW
31 %
Лъчисти локални отоплителни топлоизточници
85 %
Тръбни локални отоплителни топлоизточници
74 %
(нова - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.) Забележка. За електрическите локални топлоизточници стойностите в таблица 6 се умножават с коефициент 2,5. Максималната стойност на топлинната ефективност на електрическите локални топлоизточници при крайното потребление на енергия е 100 %.
(2) Енергийните характеристики на сграда при наличие на комбинирано производство на енергия и изнасяне на енергия се определят съгласно част девета от приложение № 1.

Чл. 38. (1) Енергийната ефективност на разпределителната мрежа в подсистемата за разпределение на енергията за отопление и охлаждане обхваща топлинните загуби на разпределителните мрежи в системите за отопление на помещенията, охлаждане на помещенията и гореща вода за битови нужди; възстановимите топлинни загуби за отопление на помещенията, охлаждане на помещенията и гореща вода за битови нужди; потребността от спомагателна енергия на разпределителните мрежи; възстановимата и възстановената спомагателна енергия за отопление, охлаждане и гореща вода за битови нужди.
(2) Енергийната ефективност на разпределителната мрежа в подсистемата за разпределение на енергията за отопление и охлаждане се определя в зависимост от дела (%) на топлинните загуби на мрежата. Ефективността на разпределителната мрежа се определя:
1. при тръбна разпределителна мрежа с открити топлинно изолирани тръбопроводи и други елементи, когато мрежата е развита в отопляемо или в неотопляемо пространство с цялостно топлинно изолирани външни стени - 100 %, а при нарушена изолация на тръбите до 10 % и/или неизолирани други елементи на мрежата - 98 %; при частично изолирани външни стени на пространството и/или при нарушена изолация на тръбите над 10 % и/или при неизолирани други елементи на мрежата - 95 %;
2. при тръбна разпределителна мрежа с открити топлинно неизолирани тръбопроводи и други елементи, когато мрежата е развита в отопляемо или в неотопляемо пространство с цялостно или частично топлинно изолирани външни стени - 92 %;
3. при тръбна разпределителна мрежа с топлинно неизолирани тръбопроводи и други елементи, когато мрежата е развита в отопляемо или в неотопляемо пространство с топлинно неизолирани или с частично изолирани външни стени, ефективността на мрежата се определя на база изчисления на дяла на топлинните загуби през елементите на мрежата.
(3) В случаите по ал. 2, т. 3 дължината на тръбопроводите в отделните участъци на разпределителната мрежа, необходима за изчисляване на топлинните загуби на мрежата, се определя за всеки отделен случай. При изчисленията се допуска дължината на тръбопроводите да се определи чрез корелации съгласно БДС EN 15316-3, когато формата на сградата съвпада с формите на сгради от стандарта, за които корелациите са приложими. В този случай изчисленията се извършват съгласно част седма на приложение № 1. За случаите, в които корелациите не могат да се приложат, дължините на тръбопроводите се определят с инвестиционния проект на нова сграда или чрез заснемане в процеса на обследването за енергийна ефективност на съществуваща сграда.

Чл. 39. Ефективността на регулиращата автоматика в подсистемата за разпределение на енергия в системи за отопление и охлаждане с топлоносител вода, както и в системи за БГВ, се определя:
1. при сграда със система за сградна автоматизация и управление - 100 %;
2. при хидравлично балансирана тръбна мрежа с автоматични регулатори - 98 %;
3. при хидравлично балансирана тръбна мрежа с ръчни регулатори - 96 %;
4. при небалансирана тръбна мрежа - 92 %.

Чл. 40. (1) Енергийните характеристики на подсистемите за излъчване на енергия в отоплителни и охладителни системи с топлоносител вода се определят по показател ефективността на излъчването (ефективност на топло-/студоотдаването). Показателят се оценява в зависимост от отклонението на температурата в резултат на неефективност на регулирането и регулираща автоматика на помещенията.
(2) Отклонението на температурата по ал. 1 се изчислява като отклонение на среднообемната стойност на температурата в сградата със стойностите по подразбиране съгласно БДС EN 15316-2 "Енергийни характеристики на сгради. Метод за изчисляване на енергийните потребности и ефективността на системите. Част 2: Системи за излъчване в помещения (отопление и охлаждане), модули М3-5, М4-5" или се оценява по измерени данни на температурата в сградата. Когато оценката се извършва по измерени данни, измерванията се прилагат към изчисленията.

Чл. 41. (1) Системата за регулиране включва определен брой елементи, които в зависимост от проектното решение формират конкретна комбинация от елементи, интегрирани в подсистемите за генериране, разпределение и излъчване на енергията.
(2) Обект на оценка по отношение влиянието на регулирането върху цялостните енергийни характеристики на дадена система за отопление и/или охлаждане са три вида (нива) на регулиране:
1. централно регулиране (C) - топлоподаването/студоподаването се регулира централно за цялата сграда;
2. зоново регулиране (Z) - топлоподаването/студоподаването се регулира в определени зони на системата за отопление/охлаждане;
3. местно регулиране (L) - топлоподаването/студоподаването се регулира в отделни помещения от климатизираното пространство.
(3) За всяко ниво на регулиране се определят четири функционални режима, както следва:
1. ръчен (M), при който топлоподаването/студоподаването към климатизираното пространство се регулира само от ръчно задействано устройство;
2. автоматичен (A), при който подходяща система или устройство регулират автоматично топлоподаването/студоподаването към климатизираното пространство;
3. режим с времева функция (T), при който топлоподаването/студоподаването към климатизираното пространство се намалява по време на зададени периоди (за постигане на температура с нощно понижение или друг специфичен експлоатационен режим);
4. режим с оптимизирано времево регулиране (O), при който топлоподаването/студоподаването към климатизираното пространство се спира или намалява по време на зададени периоди. Повторното включване на топлоподаването/студоподаването се оптимизира на базата на различни съображения (периоди на отсъствие на хора или др.).
(4) Оценката на възможните комбинации в зависимост от вида и функционалните режими на регулирането се извършва за всеки конкретен случай по матрицата в таблица 7.
Таблица 7
Вид на системата за регулиране
Функционални режими на системата за регулиране
Ръчен
Автоматичен
С времева функция
С оптимизирано времево
регулиране
Местно
Зоново
Централно

Чл. 42. (1) (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Енергийната характеристика "потребление на енергия за гореща вода" за битови нужди се изчислява съгласно т. 3.3 от част втора на приложение № 1.
(2) Количеството гореща вода за битови нужди се определя в зависимост от предназначението на сградата, режимите на експлоатация и потреблението. Потреблението се определя по показател "средно денонощно потребление" съгласно Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации (ДВ, бр. 53 от 2005 г.).
(3) За случаите, при които не са нормирани национални стойности за средно денонощно потребление на гореща вода за битови нужди, изчисленията се извършват със стойности по подразбиране от таблица 8 съгласно БДС EN 12831-3.
Таблица 8

Стойности за изчисляване на нуждите от битова гореща вода на ден
Тип на сградата
Литри вода за битови нужди на човек на ден
Жилищни сгради (стандартно жилище)
25 - 60
Жилищни сгради (луксозни жилища)
60 - 100
Еднофамилни къщи
40 - 70
Апартаментни жилища
25 - 30
(4) Изчисленията по ал. 1 се извършват с температура на горещата вода не по-малка от 55 оС и с температура на смесената вода в местата на потребление съгласно Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации. Когато няма други данни, температурата на студената вода се приема 10 оС.
(5) При системи за БГВ с топлинен акумулатор (резервоари за гореща вода) се отчитат и топлинните загуби в режим на готовност съгласно таблица 9.
Таблица 9

Топлинни загуби в режим на готовност на резервоари за битова гореща вода
Брутен обем на съхранение в литри
Загуби в режим на готовност qsb,sto в kWh/ден
<= 5
0,35
30
0,60
50
0,78
80
0,98
100
1,10
120
1,20
150
1,35
200
1,56
300
1,91
400
2,20
500
2,46
600
2,69
800
3,11
1000
3,48
1250
3,89
1500
4,26
2000
4,92
(6) Количеството топлина от преобразуване на слънчевата енергия при загряване на вода за битови нужди се изчислява по метода в приложение № 7.
Раздел III.
Специфични изисквания към показатели за енергийни характеристики, свързани с енергопотреблението на системите за осветление и енергопотреблението на уредите, потребяващи енергия

Чл. 43. Енергийната характеристика "потребление на енергия за осветление" се изразява с числовия индикатор за енергия за осветление LENI (Lighting Energy Numeric Indicator (LENI), изразен в kWh/m2.годишно.

Чл. 44. За целите на наредбата LENI се определя по методите съгласно БДС EN 15193-1+A1 "Енергийни характеристики на сгради. Енергийни изисквания за осветление. Част 1: Спецификации, модул М9" при спазване на нормите за осветеност на пространствата.

Чл. 45. (1) Потреблението на електричество на уреди, които се намират в климатизирания обем на сграда и извън него, се включва в енергийния баланс на сградата и е компонент от годишното енергийно потребление на сградата. Оценява се по енергиен показател "обща специфична електрическа мощност", който се определя като среднопретеглена едновременна мощност, отнесена към един квадратен метър от климатизираната площ на сградата (W/m2) и работния режим на сградата в часа/седмично.
(2) При нови сгради показателят по ал. 1 се изчислява въз основа на стойностите на среднопретегленото годишно потребление на енергия на уреди, приети за целите на изчисленията като референтни уреди. Стойностите на среднопретегленото годишно потребление на референтните уреди се избират от продуктова информация за уреди, попадащи в обхвата на делегираните регламенти, съгласно Наредба за енергийното етикетиране на продукти, свързани с енергопотреблението (ДВ, бр. 75 от 2020 г.) или от продуктова информация за еквивалентни продукти, които отговарят на изискванията за екопроектиране и/или на изискванията за пускането им на пазара съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП).
(3) При съществуваща сграда показателят по ал. 1 се изчислява по данни от заснемане в процеса на обследване за енергийна ефективност на сградата с отчитане времето на работа на всеки от наличните уреди и въз основа на наличната продуктова информация.
Глава четвърта.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ. ОЦЕНКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО С ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Чл. 46. (1) Енергийните характеристики на нова сграда се определят в самостоятелна част "Енергийна ефективност на инвестиционния проект".
(2) Част "Енергийна ефективност" се разработва в следните случаи:
1. за нови сгради;
2. при обновяване и/или основен ремонт на съществуващи сгради, при които строителните и монтажните работи обхващат над 25 на сто от площта на външните ограждащи елементи на конструкцията на сградата и се променят енергийните и характеристики;
3. при реконструкция, преустройство, надстрояване или пристрояване на съществуваща сграда, при които ограждащите елементи на реконструираната, преустроената, надстроената или пристроената част обхващат над 25 на сто от ограждащите елементи на съществуващата сграда.
(3) Когато със заданието за проектиране на нова сграда не е определен източникът на топлина и/или студ, първичната енергия на сградата се изчислява за електричество със съответната стойност на коефициента за загуби при добив/производство и пренос на енергоресурси и енергии за този вид енергия.
(4) За привеждане на сградите в съответствие с изискващите се класове на енергопотребление съгласно изискванията на тази наредба строителните мерки за постигане на нормативно определените енергийни характеристики на ограждащите елементи на сграда се комбинират с ефективни технически решения по сградните технически системи за отопление, охлаждане, вентилация и битово-горещо водоснабдяване, в т.ч. изграждане на нови технически инсталации, вкл. базирани на оползотворяване на възобновяема енергия; цялостна подмяна или модернизация на съществуваща сградна инсталация; подмяна на елементи, реконструкция, основен ремонт или модернизация на част от съществуваща техническа инсталация, подмяна на генератор на топлина/студ; регулиране на потреблението на енергия; инсталиране на система за сградна автоматизация и управление и др.
(5) Проектите на техническите системи за отопление, охлаждане и вентилация на сгради, параметрите на които се залагат при изчисленията в част "Енергийна ефективност", се разработват в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия и в съответствие с изискванията към цялостните енергийни характеристики на системите, определени в тази наредба.
(6) Когато инвестиционният проект предвижда системи по ал. 5 да функционират съвместно, потреблението на енергия на тези системи се оптимизира въз основа на енергийния баланс на сградата, разработен в част "Енергийна ефективност" при пълна съгласуваност на проектните части.

Чл. 47. Когато техническото изискване към енергийните характеристики се изразява с показателя "обобщен коефициент на топлопреминаване" (Uоб., W/m2K) през ограждащите елементи на конструкцията на сградата или с техническия показател "коефициент на топлопреминаване" (U, W/m2K) през ограждащите елементи на сградата не се възлага, съответно не се разработва самостоятелна част "Енергийна ефективност" на инвестиционния проект, освен ако това не е предвидено със заданието за проектиране.

Чл. 48. (1) Част "Енергийна ефективност" и изчисленията на техническите показатели по чл. 47 се изготвят и подписват от проектант по част "Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация" при спазване на изискванията на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране за съответните ограничения по вид и размер на предоставяните проектантски услуги.
(2) Когато не се изисква изработване на самостоятелна част "Енергийна ефективност", съответствието на проектните технически показатели по чл. 47 с изискванията на наредбата се доказва с изчисления, които се изготвят и представят в обяснителната записка на част "Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация" от инвестиционния проект на сградата. В случай че инвестиционният проект за обновяване на съществуваща сграда не предвижда част "Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация", изчисленията се изготвят и предоставят от проектанта по ал. 1 за прилагането им към част "Архитектурна".

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Част "Енергийна ефективност" на нова сграда се разработва по методиката съгласно приложение № 1 и задължително съдържа всички енергийни характеристики, необходими за издаване на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда по реда на Наредба № Е-РД-04-2 от 2022 г.

Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Част "Енергийна ефективност" на съществуваща сграда се разработва по методиката съгласно приложение № 1 въз основа на енергоспестяващи мерки, предписани в обследване за енергийна ефективност, извършено по реда на Наредба № Е-РД-04-2 от 2022 г.
(2) Енергийните характеристики в проекта по част "Енергийна ефективност" на сграда по ал. 1 не могат да бъдат с по-лоши стойности от заложените в енергоспестяващите мерки за сградата.
(3) Енергийните характеристики в проекта по част "Енергийна ефективност" се съобразяват по отношение изискванията към други технически характеристики в останалите части на инвестиционния проект по начин, който осигурява изпълнението на всяко едно от основните изисквания към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 от ЗУТ.

Чл. 51. (1) Част "Енергийна ефективност" може да се изработва на фаза идеен, технически и работен проект на сграда.
(2) На фаза идеен проект се изчислява обобщен коефициент на топлопреминаване през ограждащите елементи на сградата по формулата:
където:
Uоб е обобщеният коефициент на топлопреминаване през ограждащите елементи на сградата, изчислен съгласно методиката от приложение № 1,W/m2K;
Htr - коефициентът на пренос на топлина чрез топлопреминаване, определен по методиката съгласно приложение № 1, W/K;
Ak - площта на k-тия елемент, който огражда отоплявания/охлаждания обем, определена по външните и размери, m2.
(3) Изчисленията по ал. 1 се изготвят по итеративна процедура до удовлетворяване на условието Uоб.сграда <= Uоб, нормативно като се извършват:
1. за Uоб.сграда - със стойностите на топлофизичните характеристики на предвидените в проекта строителни продукти и материали;
2. Uоб, нормативно - с нормативните коефициенти от таблици 2 и 4 от наредбата.

Чл. 52. (1) По желание на възложителя/собственика на сградата част "Енергийна ефективност" може да се изготви на фаза идеен проект с пълен обхват на изчисленията съгласно приложение № 1 до определяне на интегрирания показател "специфично годишно потребление на енергия" (kWh/m2.год.) и съответстващия му клас на енергопотребление на сградата.
(2) Класът на енергопотребление, определен на идейна фаза, не може да послужи за издаване на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда преди въвеждането и в експлоатация. За издаване на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда са приложими само енергийните характеристики, изчислени в част "Енергийна ефективност" на фаза технически или работен проект.

Чл. 53. Идейният проект по част "Енергийна ефективност" може да послужи за разработване на технически и работен проект на сградата в следните случаи:
1. когато е изпълнено условието по чл. 51, ал. 3;
2. когато класът на енергопотребление, определен на идейна фаза на проектното решение за сградата, отговаря на минималното изискване за клас на нови сгради съгласно изискванията на наредбата.

Чл. 54. (1) Част "Енергийна ефективност" съдържа обяснителна записка, изчисления и графични схеми.
(2) На фаза идеен проект част "Енергийна ефективност" съдържа:
1. обяснителна записка с общо описание на сградата, което включва: предназначение на сградата и нормативни изисквания към параметрите на микроклимата в зависимост от предназначението, местонахождение, вкл. климатичната зона съгласно картата от приложение № 3, общи геометрични характеристики, когато са известни (разгъната застроена площ, отопляема площ, площ на пода на охлаждани пространства, обща климатизирана площ, етажност, режим на обитаване; идейно решение за вида и структурата на ограждащите елементи;
2. изчисления по чл. 51;
3. графични схеми на най-характерните ограждащи елементи на конструкцията, въз основа на които е изчислен обобщеният коефициент на топлопреминаване за сградата; на схемите се показват структурите на плътните елементи на конструкцията с информация за топлофизичните им характеристики и дебелини, а по преценка на проектанта - и друга продуктова и/или техническа информация, която е известна на идейната фаза на проектиране.
(3) На фаза технически и работен проект част "Енергийна ефективност" съдържа:
1. описание на сградата, включващо предназначение, местонахождение, ориентация, режими на обитаване, общи геометрични характеристики, в т.ч. отопляема площ, площ на пода на пространството, което се охлажда, климатизирана площ, брутен и нетен обем на сградата, геометрични и топлофизични характеристики на ограждащите елементи на конструкцията, систематизирани по видове и по небесна ориентация;
2. параметри на вътрешния климат в зависимост от категорията на топлинната среда и режимите на обитаване на сградата;
3. зони на сградата (отоплявани и/или охлаждани) с режимите им на обитаване, определени по критериите в приложение № 1;
4. проектно допускане/условия за среднопретеглен брой на обитателите (в т.ч. и потенциалните посетители), определен като едновременно дневно присъствие;
5. систематизирано описание на източниците на топлинни печалби в сградата/зоните по функционални групи и заложените за тях проектни условия за режими на работа и едновременни мощности;
6. енергиен баланс на сградата, съставен по компоненти и системи, потребяващи енергия съгласно изискванията на наредбата;
7. оценка на възможностите за оползотворяване на възобновяема енергия;
8. общо и специфично годишно потребление на енергия, изчислено по потребна и по първична енергия;
9. клас на енергопотребление на проектираната сграда;
10. всички енергийни характеристики, изискващи се за издаване на сертификат за енергийните характеристики на нова сграда и необходими за извършване на оценка за съответствие на инвестиционния проект с изискванията за енергийна ефективност, определени в наредбата.

Чл. 55. (1) Оценката за съответствие на инвестиционен проект на сграда с изискването за енергийна ефективност по чл. 169, ал. 1, т. 6 от ЗУТ е систематична проверка за съответствие на изчисленията и енергийните характеристики в част "Енергийна ефективност" на сграда с приложимите изисквания на нормативните актове за енергийна ефективност и с техническите спецификации.
(2) Оценката за съответствие по ал. 1 включва:
1. проверка на обхвата, съдържанието и съответствието на изчисленията в част "Енергийна ефективност" с изискванията на наредбата и националната изчислителна методика от приложение № 1;
2. оценка за постигнатата съгласуваност между част "Енергийна ефективност" и други проектни части с оглед недопускане постигане на енергийни характеристики за сметка на и в нарушение на технически изисквания, свързани с други основни изисквания към строежите, чл. 169, ал. 1 от ЗУТ;
3. наличието в част "Енергийна ефективност" на всички геометрични и енергийни характеристики, изискващи се за издаването на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда преди въвеждането на сградата в експлоатация.
(3) Проектите на сградите се оценяват за съответствие с изискването за енергийна ефективност на фаза технически или работен проект само когато имат изготвена самостоятелна част "Енергийна ефективност". Идейните проекти, както и проектите, за които не се изисква разработване на самостоятелна част "Енергийна ефективност", не подлежат на оценка за съответствие с изискването за енергийна ефективност.
(4) Оценката за съответствие се оформя във вид на самостоятелен доклад, който се подпечатва с печата на юридическото лице, изпълнител на оценката, и се подписва от управителя и от консултантите по енергийна ефективност в състава на юридическото лице, изпълнител на оценката.
(5) Допуска се оценката за съответствие с изискването за енергийна ефективност да се извърши като част от комплексния доклад по чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ, когато са изпълнени условията на чл. 142, ал. 11 от ЗУТ.

Чл. 56. (1) С инвестиционните проекти за сградите се предвиждат продукти, съоръжения и уреди, които съответстват на техническите спецификации, предвидени с проекта, и на действащите в Република България нормативни актове за проектиране, изпълнение и контрол на строежите.
(2) Продуктите по ал. 1 трябва да имат оценено съответствие със съществените изисквания, определени в наредбите по чл. 7 от ЗТИП, или да се придружават от документи (сертификати, декларации, протоколи от изпитвания, продуктова информация и др.), удостоверяващи съответствието им, когато няма издадени наредби по реда на чл. 7 ЗТИП.
(3) При проектирането на сгради се предвиждат строителни продукти, чиито експлоатационни показатели по отношение на съществените им характеристики осигуряват изпълнението на изискванията към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 ЗУТ и отговарят на техническите спецификации по смисъла на Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България, съответно Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО (ОВ на ЕС, бр. L 88 от 4.4.2011 г.).
(4) Продуктите, влагани в сградите, произведени и/или пуснати на пазара в държави - членки на Европейския съюз, и в Турция, или законно произведени в държава от Европейската асоциация за свободна търговия - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да се ползват с характеристиките им за целите на тази наредба, при положение че осигуряват еднакво или по-високо ниво на безопасност за здравето и живота на обитателите на сградите и опазването на околната среда.
Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Строеж", "реконструкция", "основен ремонт", "основно обновяване" и "строителни и монтажни работи" са термините, определени в допълнителните разпоредби на ЗУТ.
2. "Референтна стойност" е нормативна или изчислена стойност, с която се сравнява енергиен показател.
3. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) "Структура" са всички физически елементи, от които са изградени ограждащите и вътрешните стени, покривите, подовете, вратите и др. на сградата, без техническите и системи.
4. "Елемент на сграда" означава техническа сградна инсталация или компонент от външните ограждащи елементи на сградата.
5. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) "Външен размер" е размер, измерен от външната страна на сграда.
6. "Нетна потребна енергия" е енергията, която трябва да се внесе или отнеме от климатизиран обем.
7. "Брутна потребна енергия" за сградата е сума от брутната потребна енергия за поддържане на параметрите на микроклимата и брутната потребна енергия за функционирането на останалите технически съоръжения и системи. При използване на термопомпи като генератори на топлина/студ в системи за отопление/охлаждане в сграда брутната потребна енергия е сума от брутната потребна енергия, доставена до сградата за трансформирането и в топлина или студ за поддържане параметрите на микроклимата, и брутната потребна енергия за функционирането на останалите технически съоръжения и системи в сградата.
8. "Първична енергия" е количеството енергия, която не е била обект на процес на превръщане и/или преобразуване. Първичната енергия се определя като "обща първична енергия" (EPtot, kWh) - представлява сумата на количеството първична енергия от невъзобновяеми източници и количеството първична енергия от възобновяеми източници. "Първична енергия от невъзобновяеми източници" (EPnren, kWh) е количеството първична енергия за сградата от невъзобновяеми източници. "Първична енергия от възобновяеми източници" (EPren, kWh) е количеството енергия, оползотворено от възобновяеми източници. Първичната енергия за определяне на класа на енергопотребление на сграда се определя на база EPnren, kWh, а дeлът на възобновяемата енергия - на база EPtot.
9. "Обща площ на външните ограждащи конструкции и елементи" е площта на външните ограждащи конструкции - стени, прозорци и врати, под и покрив, определена по външните им размери.
10. "Обща отопляема площ на сграда" е сумата от площите на всички отопляеми пространства в сградата, в т.ч. общата площ на помещенията и пространствата за общо ползване, в случаите, когато не се отопляват, но граничат с отопляеми помещения в сградата. Площите се определят по външните им размери.
11. "Охлаждан обем" е сумата от обемите на пространствата, от които се изнася топлина за поддържане на определена температура.
12. "Охлаждане" е процес на изнасяне на топлина от сграда или от част от сграда за поддържане на определена температура.
13. "Общ отопляем обем на сграда" е сумата от обемите на отопляемите пространства в сградата, в т.ч. обемите на помещенията и пространствата за общо ползване, в случаите, когато не се отопляват, но граничат с отопляеми пространства. Обемите се определят по външните им размери.
14. "Действителен коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия (коефициент на енергопреминаване)" е показател, който отчита дела на преминалата слънчева енергия през остъклените ограждащи повърхности от пълната лъчиста слънчева енергия, попаднала върху тях.
15. "Вентилация" е процес на въздухообмен в сграда за осигуряване на пресен въздух за обитателите.
16. "Топлинен мост" е вертикален или хоризонтален стоманен или бетонен елемент от конструкцията на сграда, през който количеството преминала топлина в резултат на температурна разлика между вътрешната към външната среда е по-голямо, отколкото през останалата част на конструкцията.
17. "Кратност на въздухообмена" е обменът на вътрешния с външния въздух за един час, изчислен на база нетния обем на сградата.
18. "Нова сграда" е всяка новоизградена сграда до 6 години от въвеждането и в експлоатация.
19. "Термопомпа" е машина, съоръжение или инсталация, които пренасят топлина от естествената окръжаваща среда (въздух, вода или почва) към сгради или промишлени съоръжения чрез обръщане на естествения топлинен поток по такъв начин, че той преминава от по-ниска към по-висока температура. При термопомпи с обратимо действие топлината може да се пренася и от сградите към естествената окръжаваща среда.
20. "Обследване за енергийна ефективност на сгради" е процес, основан на систематичен метод за определяне и остойностяване на енергийните потоци и разходи в сградите, и определящ обхвата на технико-икономическите параметри на мерките за повишаване на енергийната ефективност.
21. "Производствени сгради" са сградите за: производство в строителната промишленост, енергетиката, химични и фармацевтични производства, металургични производства, машиностроителни, машиноремонтни и металообработващи производства, дървообработващи производства, текстилни производства, производства за преработка на животински и растителни продукти, производство на хранителни продукти и вкусови вещества, за добив и преработване на руда, въглища, нерудни изкопаеми, нефт и газ (включително временните строежи по чл. 54, ал. 6 ЗУТ за търсене, проучване или добив на подземни богатства); автобази със сервиз за обслужване; сгради за селскостопански дейности - животновъдни сгради, оранжерии и други обекти, свързани с тях.
22. "Сграда" е конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на вътрешната температура.
23. "Външни ограждащи елементи на сградата" е система от компоненти (конструкции и елементи - плътни и прозрачни) на дадена сграда, които отделят вътрешната от външната среда на сградата.
24. "Сграден компонент" е техническа сградна инсталация или компонент от външните ограждащи конструкции и елементи на сградата.
25. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) "Топлинно климатизирано (кондиционирано) пространство" е отопляем обем и/или охлаждан обем.
26 "Климатизирана площ" е общата площ на пода на климатизирания обем, която включва площта на климатизирано пространство чрез отоплителна и/или охладителна система и площта на индиректно климатизирани неотопляеми/неохлаждани пространства с топлинни загуби/притоци. Климатизираната площ се определя по външните размери на сградата.
27. "Категория на сграда/Категория на обособена част от сграда" е класификация на сгради и/или обособени части от сгради, свързани с тяхното основно предназначение и основна експлоатация, с цел разграничаване на изискванията към енергийните характеристики, както са определени в приложение I към Директива 2010/31/ЕС.
28. "Енергийна ефективност в сгради" е осигуряването и поддържането на нормативните параметри на микроклимата в сградите с минимални финансови разходи за енергия.
29. "Енергия от възобновяеми източници" е енергията от възобновяеми неизкопаеми източници: вятърна енергия, слънчева енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в атмосферния въздух - аеротермална енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина под повърхността на твърдата почва - геотермална енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в повърхностните води - хидротермална енергия, океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, газ от възобновяеми източници, сметищен газ и газ от пречиствателни инсталации за отпадни води.
30. "Топлинна зона" е обособена част от сграда, която включва пространства от сградата с еднакво функционално предназначение, топло- и/или студоснабдяване от една система, еднакъв режим на обитаване, еднаква небесна ориентация на външните ограждащи елементи (за случаите, когато се изисква охлаждане) и специфични изисквания за осигуряване на еднакви параметри на микроклимата в режим на отопление и охлаждане, при които температурната разлика между пространствата в един режим е по-малка от 4К.
31. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.) "Сграда с близко до нулата потребление на енергия" е сграда съгласно определението в § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на ЗЕЕ.
32. "Публични органи" означава "договарящи органи" съгласно определението в Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите по възлагане на договори за обществени поръчки, договори за обществени доставки и договори за обществени услуги.
33. "Вътрешна температура" е среднопретеглена стойност на температурата на въздуха и средната температура на излъчване в центъра на топлинната зона.
34. "EPB стандарти" са серии от стандарти, насочени към международното хармонизиране на методологията за оценяване на енергийните характеристики на сградите.
35. "Показател на енергийните характеристики" (EPB показател) е изчислена или измерена числова величина, която характеризира енергийно свойство на оценявания обект.
36. "Изискване към енергийните характеристики" е минимално ниво на частични и/или общи енергийни характеристики, което трябва да бъде постигнато за получаването на съответствие с нормативни изисквания, конкретни права или друго преимущество.
37. "Обект на оценка на енергийните характеристики (оценяван обект)" е сграда, част от сграда или група от сгради, които са обект на оценка на енергийните характеристики.
38. "Частични енергийни характеристики" са енергийни характеристики на един или комбинация от елементи или компоненти на сграда или други енергийни признаци на оценявания обект.
39. "Общи енергийни характеристики" е изчислено или измерено общо количество енергия, необходима за посрещане на енергийна потребност, свързана с типичното използване/предназначение на оценявания обект.
40. "Техническа и икономическа осъществимост" е налице тогава, когато нормативните изисквания към енергийните характеристики на сграда или на обособена част от сграда могат да се приложат с обоснована ефективност на разходите за всяко ниво от скалата на класовете на енергопотребление, за което са дефинирани.
41. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.) "Техническа неосъществимост" в нови и съществуващи сгради за изпълнение на мярка за енергоспестяване или мярка за оползотворяване на възобновяема енергия е налице тогава, когато прилагането на нормативните изисквания за енергийни характеристики е възпрепятствано от специфика на сградата или спецификата на урегулирания поземлен имот, което прави невъзможно физическото изпълнение на дадена мярка, за която няма алтернатива или изпълнението и е възпрепятствано от технически или функционални пречки, като: невъзможност да се осигури достъп до елементи на конструкцията или на конкретна сградна инсталация, невъзможност да се осигурят изискванията за безопасност; недостатъчна площ или пространство.
42. "Техническа сградна система" е техническо оборудване за отопление, охлаждане, вентилация, овлажняване, изсушаване, битова гореща вода, осветление, сградна автоматизация и управление и генериране на енергия.
43. "Техническа сградна подсистема" е част от сградна техническа система, която изпълнява конкретна функция като генериране на топлина/студ, разпределение на топлина/студ, топло- или студоотдаване.
44. "Сградна автоматизация и контрол" са продукти, софтуер и инженерни системи за автоматичен контрол, мониторинг и оптимизиране, човешка намеса и управление за постигане на енергийна ефективност, икономичност и безопасна експлоатация на оборудването на системите на сградата.
45. (изм. и доп. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) "На място" е поземленият имот, в който се намира(т) сградата(ите), както и самата сграда. Всички технически системи на сградата, които генерират енергия от възобновяеми източници и/или "зелен водород" и се намират в границите на урегулирани поземлени имоти при спазване на нормативите изисквания за разстояния, регламентирани в ЗУТ, се приемат за разположени "на място".
46. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.) "В близост" (наблизо) е енергиен обект, който е изграден или допустим за изграждане в периметъра на територия съгласно действащ устройствен или парцеларен план за община, независимо от използваните в енергийния обект енергийни ресурси, включително енергийни ресурси от възобновяеми източници и "зелен водород", от който енергиен обект се доставя енергия под формата на топлина и/или електричество за крайно потребление. Електроенергията, произведена от енергиен обект в близост, но подавана към разпределителната електрическа мрежа, а не към краен клиент, не се счита за произведена наблизо.
47. "Отдалечен" от мястото на сградата означава извън мястото на сградата или извън периметъра, определен за източници на енергия в близост до сградата.
48. "Осветеност" в точка на повърхност е частното на светлинния поток, падащ върху елемент на повърхността, която съдържа точката, разделен на площта на този елемент. Осветеността се изразява в луксове, 1 lx = 1 lm/m2.
49. (нова - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.) "Ефективни районни отоплителни и охладителни системи" са районни отоплителни или охладителни системи по смисъла на § 1, т. 24в от Закона за енергетиката.

§ 2. С тази наредба се въвеждат разпоредби на чл. 3, 4 и 9 и Приложение I от Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ, L 153/13 от 18 юни 2010 г.).
Преходни и Заключителни разпоредби

§ 3. Тази наредба се издава на основание чл. 169, ал. 4 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 31, ал. 4 от ЗЕЕ и отменя Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.).

§ 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник" с изключение на изискването по чл. 21, ал. 1, т. 1, което влиза в сила от 1.01.2024 г. До тази дата новите сгради се проектират с потребление на енергия най-малко в клас "В" съгласно изискванията на тази наредба.

§ 4а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.) (1) При прилагане на изискването по чл. 21, ал. 1, т. 1 се допуска до 31.12.2027 г. за новите сгради, за които със заданието за проектиране е предвидено проектиране и изграждане на сградна отоплителна и/или охладителна инсталация с присъединяване към централизирано топлоснабдяване от ефективна районна отоплителна и охладителна система или с присъединяване към газоразпределителна мрежа, енергията от възобновяеми източници за собствено потребление, генерирана на място или в близост до сградата, да има дял най-малко 15 % от доставената (потребна) енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода за битови нужди и осветление в сградата.
(2) При доказана техническа неосъществимост за изпълнение на изискването по чл. 21, ал. 1, т. 1 новите жилищни сгради се проектират с потребление на енергия най-малко в клас "В" съгласно изискванията на тази наредба. Техническа неосъществимост за нови жилищни сгради, за която на етапа на проектиране се установи, че възпрепятства изпълнението на нормативните изисквания за енергийни характеристики, се доказва в обяснителната записка на част енергийна ефективност на инвестиционния проект.

§ 5. (1) Наредбата се прилага за инвестиционни проекти, за които производството по одобряване на инвестиционен проект и производството по издаване на разрешение за строеж започва след влизането и в сила.
(2) За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган. За започнато производство се счита и наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект от съответния орган, компетентен за неговото одобряване.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.)

§ 6. Всички съществуващи сгради, които са заети от публични органи и не са сертифицирани до влизане в сила на наредбата или са сертифицирани в класове "G", "F", "E" и "D" по отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.), се привеждат в съответствие с потребление на енергия най-малко в клас "В".

§ 7. Сградите, които не са заети от публични органи, сертифицирани в клас "С" до влизане в сила на наредбата, се счита, че отговарят на изискванията за енергийна ефективност до изтичане на срока на валидност на сертификата за енергийни характеристики, удостоверяващ постигнатия клас по отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.). След изтичане на този срок сградите се привеждат в съответствие с потребление на енергия най-малко в клас "В" по изискванията на тази наредба. Допуска се, когато с обследване за енергийна ефективност е доказана техническа и/или функционална неосъществимост за изпълнение на изискването, потреблението на първична енергия да съответства на клас "С".

§ 8. Сградите, заети от публични органи, сертифицирани в клас "С" до влизане в сила на наредбата, се счита, че отговарят на изискванията за енергийна ефективност до изтичане на срока на валидност на сертификата за енергийни характеристики, удостоверяващ постигнатия клас по отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради. След изтичане на този срок сградите се привеждат в съответствие с потребление на енергия най-малко в клас "В".

§ 9. (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Обследванията за енергийна ефективност на сгради, изпълнени до влизане в сила на наредбата въз основа на методиката в приложение № 3 от отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.), се приемат за методологично съответстващи с допустимо отклонение от изискванията на методиката от приложение № 1 от тази наредба, когато са извършени по договор, сключен след 21 ноември 2017 г., и класът на прогнозираното енергопотребление след изпълнение на енергоспестяващите мерки не се променя в по-нисък клас.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № РД-02-20-3 ОТ 9.11.2022 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИ

(ОБН. - ДВ, БР. 3 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 10.01.2023 Г.)

§ 16. Навсякъде в наредбата думите "Наредба № Е-РД-04-1 от 2016 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради (ДВ, бр. 10 от 2016 г.) (Наредба № Е-РД-04-1 от 2016 г.)" се заменят с "Наредба № Е-РД-04-2 от 16.12.2022 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради (ДВ, бр. 102 от 2022 г.) (Наредба № Е-РД-04-2 от 2022 г.)", съответно навсякъде в наредбата съкращението "Наредба № Е-РД-04-1 от 2016 г." се заменя с "Наредба № Е-РД-04-2 от 2022 г.".

§ 17. (В сила от 18.11.2022 г.) (1) Инвестиционни проекти за нови сгради, които са разработени в съответствие с отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (обн., ДВ, бр. 5 от 2005 г.; отм., бр. 92 от 2022 г.), могат да бъдат внесени за съгласуване и одобряване от компетентния орган в тримесечен срок от влизане в сила на Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради (ДВ, бр. 92 от 2022 г.).
(2) В производствата по съгласуване и одобряване на проектите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.).

§ 18. (В сила от 18.11.2022 г.) (1) Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради (ДВ, бр. 92 от 2022 г.) не се прилага за инвестиционни проекти за съществуващи сгради, които са разработени в съответствие с отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.) и са внесени за съгласуване със специализираните контролни органи по чл. 144, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от ЗУТ до 18.11.2022 г.
(2) В производствата по одобряване от компетентния орган съгласно ЗУТ на проектите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.).
(3) По желание на възложителя проектите по ал. 1 могат да бъдат преработени в съответствие с Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради (ДВ, бр. 92 от 2022 г.) и да бъдат внесени за одобряване от компетентния орган съгласно ЗУТ.

§ 19. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник" с изключение на § 17 и § 18, които влизат в сила от 18.11.2022 г.

НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № РД-02-20-3 ОТ 9.11.2022 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИ

Приложение № 1 към чл. 5

(Изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.)

НАЦИОНАЛНА МЕТОДИКА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИ

(Отделена като самостоятелен акт)

Приложение № 2 към чл. 17, ал. 5

Скала на класовете на енергопотребление за видовете категории сгради
Скалата на класовете на енергопотребление за видовете категории сгради е, както следва:
1. Жилищни сгради
а) *многофамилни жилищни сгради (жилищни блокове)
* Скалата за многофамилни жилищни сгради се прилага и за общежития.

б) еднофамилни жилищни сгради (еднофамилни къщи)

2. Сгради за обществено обслужване:
а) административни сгради (офиси)

б) сгради за образование и наука
б.1) училища

б.2) университети

б.3) детски градини и детски ясли

в) сгради в областта на здравеопазването: лечебни заведения за болнична помощ (всички видове болници), лечебни заведения за извънболнична помощ, медицински центрове

г) сгради в областта на хотелиерството, ресторантьорството и общественото хранене

д) сгради в областта на търговията (сгради за търговски услуги на едро и дребно)

е) сгради за спорт

ж) сгради в областта на културата и изкуствата



Приложение № 3 към чл. 54, ал. 2, т. 1


Таблица 1
Данни за продължителността на отоплителния период и за денградусите (DD) по населени места
№
по ред
Населено място
Брой отоплителни дни при:
при:
Брой отоплителни дни при:
при:
1
2
3
4
5
6
1.
Айтос
175
2400
175
2030
2.
Ардино
180
2500
180
2140
3.
Асеновград
170
2400
167
2060
4.
Балчик
180
2400
180
2040
5.
Белоградчик
195
3000
195
2610
6.
Берковица
195
3000
195
2610
7.
Благоевград
170
2400
170
2060
8.
Бойчиновци
180
2800
180
2440
9.
Ботевград
190
2800
190
2420
10.
Брезник
210
3200
210
2780
11.
Бургас
170
2300
170
1960
12.
Бяла
175
2700
175
2350
13.
Бяла Слатина
175
3000
175
2650
14.
Варна
180
2400
180
2040
15.
Велинград
200
3300
200
2860
16.
Видин
185
2800
185
2430
17.
Враца
180
2700
180
2340
18.
Габрово
190
2800
190
2420
19.
Генерал Тошево
190
2800
190
2420
20.
Годеч
200
3100
200
2700
21.
Горна Оряховица
180
2700
180
2340
22.
Гоце Делчев
180
2600
180
2240
23.
Горни Чифлик
185
2500
185
2130
24.
Грудово
175
2400
175
2050
25.
Девин
210
3000
210
2580
26.
Димитровград
175
2400
175
2050
27.
Добрич
190
2800
190
2420
28.
Дряново
185
2700
185
2330
29.
Дулово
190
2800
190
2420
30.
Дупница
190
2700
190
2320
31.
Елена
190
2800
190
2420
32.
Елен Пелин
195
2900
195
2510
33.
Елхово
175
2400
175
2050
34.
Златарица
185
2800
185
2430
35.
Ивайловград
170
2300
170
1960
36.
Исперих
190
2800
190
2420
37.
Ихтиман
195
3400
195
3010
38.
Казанлък
190
2800
190
2420
39.
Карлово
180
2600
180
2240
40.
Карнобат
175
2400
175
2050
41.
Кнежа
190
3000
190
2620
42.
Копривщица
250
4000
250
3500
43.
Котел
190
2800
190
2420
44.
Крумовград
175
2400
175
2050
45.
Кубрат
185
2800
185
2430
46.
Кула
190
3000
190
2620
47.
Кърджали
175
2400
175
2050
48.
Кюстендил
190
2700
190
2320
49.
Ловеч
180
2700
180
2340
50.
Лом
180
2700
180
2340
51.
Луковит
180
2600
180
2240
52.
Мадан
210
3000
210
2580
53.
Малко Търново
170
2200
170
1860
54.
Момчилград
180
2500
180
2140
55.
Монтана
180
2800
180
2440
56.
Никопол
175
2600
175
2250
57.
Нова Загора
175
2400
175
2050
58.
Нови пазар
190
2800
190
2420
59.
Омуртаг
190
2800
190
2420
60.
Оряхово
175
2600
175
2250
61.
Павликени
180
2700
180
2340
62.
Пазарджик
175
2500
175
2150
63.
Панагюрище
195
3000
195
2610
64.
Перник
195
3000
195
2610
65.
Петрич
155
2000
155
1690
66.
Пещера
165
3000
165
2270
67.
Пирдоп
180
3100
180
2740
68.
Плевен
180
2700
180
2340
69.
Пловдив
175
2500
175
2150
70.
Поморие
170
2300
170
1960
71.
Попово
185
2800
185
2430
72.
Преслав
190
2800
190
2420
73.
Провадия
180
2600
180
2240
74.
Първомай
180
2600
180
2240
75.
Радомир
185
3000
185
2630
76.
Разград
190
2800
190
2420
77.
Разлог
220
3300
220
2860
78.
Русе
175
2600
175
2250
79.
Самоков
220
3300
220
2860
80.
Сандански
160
2100
160
1780
81.
Свиленград
165
2200
165
1870
82.
Свищов
175
2600
175
2250
83.
Своге
195
3000
195
2610
84.
Севлиево
185
2800
185
2430
85.
Силистра
180
2700
180
2340
86.
Сливен
175
2400
175
2050
87.
Сливница
200
3100
200
2700
88.
Смолян
240
3600
240
3120
89.
София
190
2900
190
2520
90.
Созопол
160
2100
160
2780
91.
Стара Загора
170
2300
170
1960
92.
Тервел
190
2800
190
2420
93.
Тетевен
195
3000
195
2610
94.
Тополовград
170
2400
170
2600
95.
Троян
195
3000
195
2610
96.
Трън
220
3500
220
3060
97.
Трявна
190
2800
190
2420
98.
Тутракан
180
2700
180
2340
99.
Търговище
190
2800
190
2420
100.
Велико Търново
180
2600
180
2240
101.
Харманли
170
2300
170
1960
102.
Хасково
175
2300
175
1950
103.
Хисаря
175
2500
175
2150
104.
Царево
160
2100
160
1780
105.
Чепеларе
250
3800
250
3300
106.
Чирпан
180
2600
180
2240
107.
Шумен
190
2800
190
2420
108.
Ямбол
180
2500
180
2140
Забележки:
1. При проектиране на нова сграда, в случаите, когато в табл. 1 няма данни за съответното населено място, продължителността на отоплителния период и денградусите се определят в зависимост от климатичната зона по картата и данните в табл. 2 от това приложение.
2. Когато надморската височина на дадено населено място е по-голяма от 500 m, годишният разход на енергия се пресмята по данните за съответната климатична зона, към която принадлежи населеното място, и се умножава с отношението на денградусите за населеното място, определени по таблица 1 и денградусите от таблица 2 за климатичните данни за зоната, в която попада населеното място.
Таблица 2
Базови стойности на климатичните фактори по климатични зони
Клима-тична зона 1
Северно Черноморие
Отопли-телен сезон
Начало: 21 октомври
Край: 20 април
Изчислителна външна температура
-11,0 °C
Денградуси при средна температура в сградата 19 oC
2400
Месец
I
II
III
IV
V
VI
VII
VIII
IX
X
XI
XII
Брой изчислителни дни в месеца
31
28
31
30
31
30
31
31
30
31
30
31
Средна месечна температура, ?C
1,9
2,7
5,1
10,2
15,6
20,2
23,7
22,3
19,0
13,8
9,0
4,3
Средна месечна относителна влажност, %
78,0
74,0
70,0
70,0
73,0
Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m2
Север
22,9
34,8
47,7
63,6
77,7
84,3
83,7
75,9
60,7
40,9
26,1
20,2
Изток
40,4
59,2
68,4
85,5
108,3
122,0
126,4
126,2
104,5
68,0
45,8
36,6
Запад
40,4
59,2
68,4
85,5
108,3
122,0
126,4
126,2
104,5
68,0
45,8
36,6
Юг
72,7
95,9
87,5
83,7
90,5
97,4
104,9
126,5
133,7
104,3
80,6
67,8
Хоризон-тална повърхност
50,1
81,2
109,0
149,7
194,1
218,0
226,5
219,7
166,5
97,2
58,3
43,9
Климатич-на зона 2
Добруджа
Отоплите-лен сезон
Начало: 21 октомври
Край: 25 април
Изчислителна външна температура
-15,0 °C
Денградуси при средна температура в сградата 19 oC
2800
Месец
I
II
III
IV
V
VI
VII
VIII
IX
X
XI
XII
Брой изчислителни дни в месеца
31
28
31
30
31
30
31
31
30
31
30
31
Средна месечна температура, ?C
0,5
0,9
4,0
9,7
14,9
18,4
21,0
20,7
15,8
11,6
6,3
0,7
Средна месечна относителна влажност, %
78,0
75,0
69,0
70,0
74,0
Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m2
Север
22,9
34,8
47,7
63,6
77,7
84,3
83,7
75,9
60,7
40,9
26,1
20,2
Изток
40,4
59,2
68,4
85,5
108,3
122,0
126,4
126,2
104,5
68,0
45,8
36,6
Запад
40,4
59,2
68,4
85,5
108,3
122,0
126,4
126,2
104,5
68,0
45,8
36,6
Юг
72,7
95,9
87,5
83,7
90,5
97,4
104,9
126,5
133,7
104,3
80,6
67,8
Хоризон-тална повърхност
50,1
81,2
109,0
149,7
194,1
218,0
226,5
219,7
166,5
97,2
58,3
43,9
Климатич-на зона 3
Северна България – поречието на р.Дунав
Отоплите-лен сезон
Начало: 23 октомври
Край: 15 април
Изчислителна външна температура
-17 °C
Денградуси при средна температура в сградата 19 oC
2600
Месец
I
II
III
IV
V
VI
VII
VIII
IX
X
XI
Брой изчислителни дни в месеца
31
28
31
30
31
30
31
31
30
31
30
Средна месечна температура, ?C
0,1
0,0
5,9
12,5
17,4
21,4
24,0
23,4
19,2
13,3
6,7
Средна месечна относителна влажност, %
70,0
67,5
65,0
65,5
70,0
Среден интензитет на пълната слънчева радиация по вертикални повърхности, W/m
Север
21,2
33,5
46,2
62,4
76,8
83,4
82,7
74,5
58,7
38,9
24,4
18,4
Изток
36,8
56,9
67,0
84,3
106,9
120,4
124,9
125,2
104,1
66,6
42,8
32,6
Запад
36,8
56,9
67,0
84,3
106,9
120,4
124,9
125,2
104,1
66,6
42,8
32,6
Юг
66,3
93,0
87,1
83,8
90,2
96,7
104,7
127,9
136,5
104,3
75,8
60,3
Хоризон-тална повърхност
45,5
77,6
105,9
147,1
191,6
215,4
223,8
217,0
164,0
93,9
54,0
39,1
Климатич-на зона 4
Северна България - централна част
Отоплите-лен сезон
Начало: 16 октомври
Край: 23 април
Изчислителна външна температура
-17 °C
Денградуси при средна температура в сградата 19 oC
2700
Месец
I
II
III
IV
V
VI
VII
VIII
IX
X
XI
XII
Брой изчислителни дни в месеца
31
28
31
30
31
30
31
31
30
31
30
31
Средна месечна температура, ?C
-0,2
1,3
5,7
12,7
17,4
21,1
23,6
23
19,1
12,8
6,2
0,4
Средна месечна относителна влажност, %
69,3
69,6
64,7
63,1
67,7
Среден интензитет на пълната слънчева радиация по вертикални повърхности, W/m2
Север
23,0
33,7
49,0
59,8
75,4
80,9
80,4
74,2
58,0
39,0
24,7
19,7
Изток
40,6
54,9
73,7
76,5
102,0
111,8
114,3
118,0
93,9
63,6
41,5
34,9
Запад
40,6
54,9
73,7
76,5
102,0
111,8
114,3
118,0
93,9
63,6
41,5
34,9
Юг
73,0
87,2
96,1
72,4
83,9
87,9
92,6
115,2
116,2
96,4
71,8
64,0
Хоризон-тална повърхност
50,6
76,5
116,5
135,0
182,9
199,0
204,7
206,8
152,0
91,7
53,7
42,3
Климатич-на зона 5
Южно Черноморие
Отоплите-лен сезон
Начало: 25 октомври
Край: 19 април
Изчислителна външна температура
-10 °C
Денградуси при средна температура в сградата 19 oC
2300
Месец
I
II
III
IV
V
VI
VII
VIII
IX
X
XI
Брой изчислителни дни в месеца
31
28
31
30
31
30
31
31
30
31
30
Средна месечна температура, ?C
2,2
2,9
5,7
10,9
16,0
20,6
23,4
23,1
19,7
14,5
9,4
Средна месечна относителна влажност, %
75,7
72,3
69,3
69,7
73,3
Среден интензитет на пълната слънчева радиация по вертикални повърхности, W/m
Север
23,9
36,5
49,6
65,6
79,3
85,4
84,2
75,6
60,6
41,8
27,2
Изток
43,0
64,9
74,9
92,4
115,5
129,3
133,9
134,3
113,3
75,1
49,6
Запад
43,0
64,9
74,9
92,4
115,5
129,3
133,9
134,3
113,3
75,1
49,6
Юг
77,3
105,8
97,1
91,5
97,1
103,7
112,0
136,8
148,2
117,4
87,7
Хоризон-тална повърхност
53,5
88,5
118,7
161,4
206,9
231,2
239,9
233,0
178,7
106,0
62,8
Климатич-на зона 6
Южна България – централна част
Отоплите-лен сезон
Начало: 24 октомври
Край: 6 април
Изчислителна външна температура
-15 °C
Денградуси при средна температура в сградата 19 oC
2400
Месец
I
II
III
IV
V
VI
VII
VIII
IX
X
XI
Брой изчислителни дни в месеца
31
28
31
30
31
30
31
31
30
31
30
Средна месечна температура, ?C
0,2
1,8
6,9
12,4
17,4
21,3
23,7
23,0
18,7
12,8
7,4
Средна месечна относителна влажност, %
69,3
66,3
60,7
60,0
65,7
Среден интензитет на пълната слънчева радиация по вертикални повърхности, W/m
Север
27,7
38,5
53,3
68,1
78,7
86,1
83,8
76,7
61,8
44,0
29,7
Изток
58,5
71,8
84,5
97,9
111,1
130,2
126,6
130,7
111,1
78,2
56,4
Запад
58,5
71,8
84,5
97,9
111,1
130,2
126,6
130,7
111,1
78,2
56,4
Юг
109,5
118,4
111,4
97,3
91,8
103,9
103,5
129,6
142,0
121,0
100,5
Хоризон-тална повърхност
69,5
96,9
132,8
171,0
199,1
232,7
226,8
228,2
177,3
111,1
70,9
Климатич-на зона 7
София и Подбалканската долина
Отоплите-лен сезон
Начало: 15 октомври
Край: 23 април
Изчислителна външна температура
-16 °C
Денградуси при средна температура в сградата 19 oC
2900
Месец
I
II
III
IV
V
VI
VII
VIII
IX
X
XI
XII
Брой изчислителни дни в месеца
31
28
31
30
31
30
31
31
30
31
30
31
Средна месечна температура, ?C
-0,4
0,2
4,6
10,4
15,3
18,7
21,1
20,7
16,5
11,2
5,1
0,4
Средна месечна относителна влажност, %
69,6
68,8
63,6
61,8
67,4
Среден интензитет на пълната слънчева радиация по вертикални повърхности, W/m2
Север
22,9
35,0
51,1
61,6
76,4
81,8
81,3
75,3
59,9
41,2
25,1
18,5
Изток
39,4
58,5
77,7
79,7
103,9
113,4
115,9
119,4
96,7
67,5
41,0
30,6
Запад
39,4
58,5
77,7
79,7
103,9
113,4
115,9
119,4
96,7
67,5
41,0
30,6
Юг
70,1
93,5
101,4
75,7
85,4
89,2
93,7
116,0
119,2
102,4
70,1
55,0
Хоризон-тална повърхност
49,6
81,0
122,6
140,6
186,2
201,9
207,5
209,6
156,8
97,5
53,7
38,1
Климатич-на зона 8
Южна България
Отоплите-лен сезон
Начало: 28 октомври
Край: 6 април
Изчислителна външна температура
-14 °C
Денградуси при средна температура в сградата 19 oC
2300
Месец
I
II
III
IV
V
VI
VII
VIII
IX
X
XI
Брой изчислителни дни в месеца
31
28
31
30
31
30
31
31
30
31
30
Средна месечна температура, ?C
0,6
2,4
6,9
12,4
16,4
21,0
23,8
23,5
19,4
13,6
7,9
Средна месечна относителна влажност, %
72,0
69,0
62,0
59,5
66,5
Среден интензитет на пълната слънчева радиация по вертикални повърхности, W/m
Север
27,7
38,5
53,3
68,1
78,7
86,1
83,8
76,7
61,8
44,0
29,7
Изток
58,5
71,8
84,5
97,9
111,1
130,2
126,6
130,7
111,1
78,2
56,4
Запад
58,5
71,8
84,5
97,9
111,1
130,2
126,6
130,7
111,1
78,2
56,4
Юг
109,5
118,4
111,4
97,3
91,8
103,9
103,5
129,6
142,0
121,0
100,5
Хоризон-тална повърхност
69,5
96,9
132,8
171,0
199,1
232,7
226,8
228,2
177,3
111,1
70,9
Климатич-на зона 9
Югозападна България
Отоплите-лен сезон
Начало: 28 октомври
Край: 5 април
Изчислителна външна температура
-10 °C
Денградуси при средна температура в сградата 19 oC
2100
Месец
I
II
III
IV
V
VI
VII
VIII
IX
X
XI
Брой изчислителни дни в месеца
31
28
31
30
31
30
31
31
30
31
30
Средна месечна температура, ?C
2,2
3,9
8,1
13,4
18,1
22,1
24,6
24,6
20,8
13,8
8,7
Средна месечна относителна влажност, %
65,0
63,2
57,2
56,2
60,8
Среден интензитет на пълната слънчева радиация по вертикални повърхности, W/m
Север
28,6
39,3
53,6
68,6
79,4
86,0
83,7
76,0
61,5
43,9
30,3
Изток
63,1
75,8
89,3
102,7
115,3
132,9
129,7
133,9
116,8
83,1
61,1
Запад
63,1
75,8
89,3
102,7
115,3
132,9
129,7
133,9
116,8
83,1
61,1
Юг
118,8
125,5
119,2
103,0
95,5
106,1
106,1
133,3
151,0
130,6
109,9
Хоризон-тална повърхност
74,4
102,1
139,4
178,8
206,6
237,6
232,4
233,6
185,1
116,8
75,8


Приложение № 4 към чл. 25, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.)

Топлофизични характеристики на строителни продукти (материали)
Таблица 1

Топлофизични характеристики на строителни продукти (материали)

№
по
ред
Строителни продукти (материали)
Плът-ност
,
Изчислителни стойности
специфи-чен топлинен капацитет с,
коефи-циент на топлопро-водност * l,
число на дифузион-но съпро-тивление на водна пара m
kg/m3
J/(kg.K)
W/(m.K)
1
2
3
4
5
6
1. Естествени камъни
1.1.
Мрамор, гранит, базалт
2800
920
3,49
67
1.2.
Пясъчник, кварц
2400
920
2,04
21
1.3.
Варовик
2000
840
1,16
12
1700
840
0,93
10
2. Бетони
2.1.
Стоманобетон
2500
960
1,63
90
2.2.
Обикновен бетон
2400
960
1,45
60
2.3.
Бетон с трошени тухли
2000
920
1,02
10
2.4.
Керамзитоперлитобетон
1100
1000
0,38
6
1000
1000
0,34
5
900
1000
0,32
4
2.5.
Керамзитобетон
1500
1000
0,58
8
1400
1000
0,52
8
1300
1000
0,47
7
1200
1000
0,42
7
1100
1000
0,37
6
1000
1000
0,33
5
2.6.
Аглопоритбетон, сгуробетон
1500
980
0,62
8
1400
980
0.55
8
1300
980
0,51
7
1200
980
0,44
7
1100
980
0,40
6
1000
980
0,36
5
2.7.
Перлитобетон
800
1050
0,26
2
600
1050
0,17
2
450
1050
0,14
2
2.8.
Пенобетон
800
1050
0,26
5
600
1050
0,17
3
400
1050
0,14
3
2.9.
Газобетон (автоклавен)
300
1000
0,080
5?10
400
1000
0,110
5?10
500
1000
0,135
5?10
600
1000
0,170
5?10
700
1000
0,190
5?10
2.10.
Дървобетон
700
1450
0,23
4
Пепелобетон
1200
960
0,47
-
1150
960
0,35
-
1000
840
0,33
-
850
840
0,31
-
3. Разтвори и мазилки
3.1.
Циментово-пясъчен разтвор
1800
1050
0,93
8
3.2.
Варо-циментопясъчен разтвор
1700
1050
0.87
7
3.3.
Варо-пясъчен разтвор
1600
1050
0.81
6
3.4.
Разтвор със сгуриен пясък
1400
1050
0,58
6
1200
1050
0,47
5
3.5.
Варо-перлитов разтвор
550
1050
0,16
2
350
1050
0,12
2
3.6.
Варо-пясъчна мазилка (външна)
1800
1050
0.87
5
3.7.
Варо-пясъчна мазилка (вътрешна)
1600
1050
0.70
5
3.8.
Топлоизолационни външни мазилки с гранули от пенополистирен
400
350
920
920
0,12
0,10
6
6
4. Битумни и асфалтови материали и продукти
4.1.
Битум
1100
1050
0,17
1200
4.2.
Асфалт 20 mm
2100
1900
1050
1050
0,70
0,70
2500
2000
4.3.
Мушама битумна хидроизолационна
600
1050
0,17
100
4.4.
Мушама битумна хидроизолационна с алуминиево фолио
900
1460
0,19
100000
4.5.
Битумизиран картон
1100
1460
0,19
2000
4.6.
Асфалтобетон
2100
1050
1,05
92.59
4.7.
Битумоперлит
500
300
1050
1050
0,14
0,09
5. Зидарии
5.1.
Зидарии от обикновени плътни тухли на варо-пясъчен разтвор
1800
1050
0,79
7
5.2.
Зидарии от варо-пясъчни (силикатни) тухли на варов разтвор
1900
1050
0,87
7
5.3.
Зидария от кухи и решетъчни тухли на варо-пясъчен разтвор
1400
1050
0,52
-
5.4.
Зидария от диатомитови тухли на лек разтвор
900
1050
0,29
4
5.5.
Зидария от камъни с правилна форма при плътност на камъка
2680
1960
1260
1050
1050
920
3,20
1,13
0,51
3
11
5
5.5.
Зидарии от варо-пясъчни (калциево-силикатни) тухли с тънкослоен разтвор на базата на БДС EN 1745 "Зидария и продукти за зидария. Методи за определяне на топлинни характеристики"
1200
1000
0,34
5?10
1300
1000
0,39
5?10
1400
1000
0,46
5?10
1500
1000
0,53
5?10
1600
1000
0,62
5?10
1700
1000
0,73
5?10
1800
1000
0,85
5?10
1900
1000
0,97
5?10
2000
1000
1,11
5?10
5.6.
Зидария от камъни с неправилна форма при плътност на камъка
2420
1900
1380
1050
1050
920
2,57
1,06
0,60
3
11
5
6. Насипни материали
6.1.
Естествен пясък
1600
840
1,1 до 2,2
4
6.2.
Перлит
150
840
0,06
-
6.3.
Керамзит
500
840
0,16
1
6.4.
Аглопорит
500
840
0,19
1
6.5.
Сгурия
1000
840
0,29
1
800
840
0,24
1
600
840
0,20
1
500
840
0,17
1
6.6.
Металургична (доменна) шлака
900
840
0,26
2
6.7.
Пепел от ТЕЦ
700
840
0,17
1
7. Почви
7.1.
Скала
2700
920
3,5
7.2.
Пясък
1800
840
2,0
7.3.
Глина
1400
840
1,5
8. Метални, гипсови и азбестоциментни **продукти
8.1.
Стомана, листова
7800
460
53,5
600000
8.2.
Алуминиево фолио с дебелина: 0,1
0,15
0,20
2700
940
203
600000
700000
800000
8.3.
Медно фолио с дебелина:
0,10
0,15
9000
380
380
700000
800000
8.4.
Оловни листове
11500
130
35
-
8.5.
Цинкови листове
7100
390
110
-
8.6.
Плътни гипсови плочи
1400
1200
1000
840
840
840
0,70
0,58
0,47
12
8,5
6
8.7.
Гипсовлакнести плочи със и без отвори
800
600
840
840
0,35
0,29
1,5
1,5
8.8.
Плочи от гипсокартон с дебелина, mm:
- над 15
- над 18
900
900
840
840
0,21
0,23
12
8
8.9.
Гипсоперлитови плочи
700
500
840
840
0,20
0,15
5
3
8.10.
Азбестоциментни плочи
1900
840
0,35
10
9. Дърво и продукти от него
9.1.
Дърво:
- дъб и бук
(надлъжно на влакната)
(напречно на влакната)
- смърч, бор
(надлъжно на влакната)
(напречно на влакната)
от 700 до 800
от 500 до 600
от 2090 до 2510
2090
0,41
0,23
0,35
0,17
от 40 до 60
70
9.2.
Водоустойчиви плочи дървени с дървени частици или влакна
620
600
400
2090
2090
2090
0,13
0,12
0,08
60
60
30
9.3.
Водоустойчив шперплат
660
550
2090
2090
0,14
100
60
9.4.
Талашитови плоскости (изолит, хераклит и т. н.) с дебелина, mm:
- над 15
- над 25
- над 35
- над 50
550
500
450
400
2010
1670
1670
1670
0,140
0,099
0,093
0,081
11
8
6
5
9.5.
Тапети:
- хартиени
- миещи се
- пластмасови
600
700
700
1340
1340
1250
0,15
0,15
0,20
5
10
3000
9.6.
Дъски за подове
520
1670
0,140
15
9.7.
Паркет
700
1670
0,21
15
10. Ефективни топлоизолационни материали и продукти
11. Други материали
11.1.
Прозоречно стъкло
2500
840
0,81
10000
11.2.
Кухи стъклени блокчета
1100
840
0,44
4000
11.3.
Клинкерни плочи
1900
920
1,05
100
11.4.
Облицовъчни тухли
1800
920
0,79
20
11.5.
Фасадни плочи глазирани
1800
920
0,91
300
11.6.
Линолеум
1200
1880
0,19
500
11.7.
Гума
1000
1470
0,16
10000
11.8.
Поливинилхлоридни хомогенни плочи
1400
960
0,23
10000
11.9.
Поливинилхлоридни плочи върху кече
800
960
0,12
3000
11.10.
Полиетиленово фолио
1000
1250
0,19
80000
11.11.
Поливинилхлоридно фолио меко
1200
960
0,19
42000
11.12.
Покривни керемиди - глинени
1900
880
0,99
40
11.13.
Азбестобетонни плочи
1800
960
0,35
50
11.14.
Камъшит
800
1260
0,046
2



Забележки:
1. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Включените в табл. 1 топлофизични характеристики за продукти от азбест се прилагат само при изчисляване на енергийни характеристики на елементи на конструкцията, когато такива продукти са установени в съществуващи сгради. В тези случаи се отчитат изискванията на действащото европейско и национално законодателство за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа.
2. (отм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.)
3. (отм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.)
Таблица 2
Изчислителни и максимално допустими стойности на влажността на строителни продукти (материали)

Изчислителни и максимално допустими стойности на влажността на строителни продукти (материали)
№
по
ред
Строителни продукти (материали)
Плътност ?,
kg/m3
Влажност по маса
10-2
х`r
хmax
1.
Обикновен бетон
Бетон с трошени тухли
Бетон с леки добавъчни материали
2200
от 1800 до 2200
от 1600 до1800
1600
1400
1200
2,1
2,5
3,5
3,7
5,0
6,2
3,8
4,8
6,0
6,2
7,5
9,0
2.
Газобетон, клетъчен бетон
1200
1000
800
600
500
400
4,2
5,0
6,2
8,3
10,0
12,5
8,4
10,0
12,4
16,6
20,0
25,0
3.
Плътни тухли
Тухли с кухини
от 1400 до 2000
1400
1200
1,5
2,2
2,6
4,0
5,0
5,8
4.
Разтвори и мазилки:
- циментови и цименто-варови
- варо-гипсови
- варови
- топлоизолационни (перлит, вермикулит, минерална вата)
2100
1500
1200
от 300 до 600
2,5
2,0
1,8
1,8
5,0
6,0
5,8
7,0
5.
Дървесина:
- плочи (талашитови, влакнести и др.)
от 500 до 800
от 400 до 550
15,0
14,0
25,0
22,0
6.
Топлоизолационни продукти:
- корк
- дюшеци и плочи от минерални влакна
- пенополистирен,
-
-
- пенополиуретан
-
- пенофенопласт
от 100 до 200
40
60
от 100 до 200
15
20
25
30
40
40
60
7,5
12,5
8,3
5,0
20,0
15,0
12,0
8,0
6,0
17,5
11,7
15
25,0
16,7
10,0
40,0
30,0
24,0
28,0
21,0
35,0
23,3



Приложение № 5 към чл. 25, ал. 3, т. 2

Преобразуване на съществуващи стойности на коефициента на топлопроводност

1. Основни принципи за преобразуване на съществуващи стойности на коефициента на топлопроводност
1.1. Общи положения.
В случаите, когато условията на експлоатация се различават от тези, при които са измерени стойностите на коефициента на топлопроводност (декларирани или измерени), е необходимо преизчисляване, което се извършва по следната зависимост:

?2=?l.FT.Fm.F a (1),

където:
?2 е стойността на коефициента на топлопроводност при експлоатационни условия;
?1 - стойността на декларирания/измерения коефициент на топлопроводност;
FT - фактор за температура;
Fm - фактор за влажност;
Fа - фактор за стареене (когато не е включен в декларираната/измерената стойност).
1.2. Преобразуване за температура.
Факторът FT за температура се определя, както следва:
(2),

където:
fT e коефициентът на преобразуване за температура;
T1 - температурата при първата система от условия;
Т2 - температурата при втората система от условия.
1.3. Преобразуване за влага.
Факторът за преобразуване за влага Fm се определя, както следва:
a) преобразуване за съдържанието на влага по маса:

(3),

където:
fu е коефициентът на преобразуване за съдържание на влага по маса;
u1 - съдържанието на влага по маса при първата система от условия;
u2 - съдържанието на влага по маса при втората система от условия;
б) преобразуване на съдържанието на влага по обем:

(4)

където:
f? е коефициентът на преобразуване за съдържание на влага по обем;
?1 - съдържанието на влага по обем при първата система от условия;
?2 - съдържанието на влага по обем при втората система от условия.
1.4. Преобразуване за стареене.
Стареенето зависи от вида на материала, облицовките, структурата, набъбващите вещества, температурата и дебелината на материала. За даден материал ефектът на стареене може да бъде получен от теоретични модели, обосновани с екпериментални данни. Няма установени правила за връзка между стареенето във времето на даден материал.
Не е необходимо преобразуване за стареене, когато ефектът от стареенето е отчетен при измерената стойност на топлопроводността.
2. Коефициенти на преобразуване за температура.
За стойностите на коефициентите на топлопроводност между тези, дадени в таблици от 2.1 до 2.15, се използва линейна интерполация.
Когато не е предписано друго, коефициентите на преобразуване се прилагат както за произведени в заводски условия продукти, така и за материалите, от които са получени.
Стойностите на коефициента на топлопроводност са дадени само за идентификация на параметрите и не са предназначени за други цели. Стойностите в таблици от 2.1 до 2.15 са валидни за средни температури между 0 °С и +30 °С.

Таблица 2.1 - Минерална вата
Тип на продукта
Коефициент на
топлопроводност
?, W/(m.К)
Коефициент на преобразуване, fT,
1/K
Кечета, дюшеци и насипна вата
0,035
0,040
0,045
0,050
0,004 6
0,005 6
0,006 2
0,006 9
Плочи
0,032
0,034
0,036
0,038
0,003 8
0,004 3
0,004 8
0,005 3
Твърди плочи
0,030
0,033
0,035
0,003 5
0,003 5
0,003 5

Таблица 2.2 - Експандиран полистирен
Дебелина, d, mm
Коефициент на
топлопроводност
?, W/(m.К)
Коефициент на
преобразуване, fT,
1/K
d < 20
0,032
0,035
0,040
0,043
0,003 1
0,003 6
0,004 1
0,004 4
20 < d < 40
0,032
0,035
0,040
0,003 0
0,003 3
0,003 6
40 < d < 100
0,032
0,035
0,040
0,045
0,050
0,003 0
0,003 3
0,003 6
0,003 8
0,004 1
d > 100
0,032
0,035
0,040
0,053
0,003 0
0,003 2
0,003 4
0,003 7

Таблица 2.3 - Eкструдиран полистирен
Тип на продукта
Коефициент на
топлопроводност
?, W/(m.К)
Коефициент на
преобразуване, fT,
1/K
Без покритие
0,025
0,030
0,040
0,004 6
0,004 5
0,004 5
С покритие, продукти от фини пеноматериали без покритие
0,025
0,030
0,035
0,004 0
0,003 6
0,003 5
С водонепропускливо покритие
0,025
0,030
0,035
0,040
0,003 0
0,002 8
0,002 7
0,002 6

Таблица 2.4 - Полиуретанова пяна
Тип на продукта
Коефициент на
топлопроводност
?, W/(m.К)
Коефициент на
преобразуване, fT,
1/К
Продукти без облицовка
0,025
0,005 5
0,030
0,005 0
Продукти с непроницаема облицовка
0,022
0,005 5
0,025
0,005 5

Таблица 2.5 - Пенофенопласт (Фенолна пяна)
Тип на продукта
Коефициент на
топлопроводност
?, W/(m.К)
Коефициент на преобразуване, fT,
1/K
Със затворени вериги (> 90 %)
0 °C до 20 °C
20 °C до 30 °C a b
до 0,025
0,002 0
0,005 0
С отворени вериги
0 °C до 30 °C
0,032
0,002 9
a Превръщането трябва да бъде отделно между 0° и 20 °C и между 20°C и 30 °C. За да се превърне от 10 °C на 25 °C, първо се превръща от 10 °C на 20°C, а след това от 20 °C на 25 °C.
b Коефициентите на превръщане се прилагат за пропиленти (пенообразуващи агенти) пентан и хлорвъглероди. Те могат да бъдат различни за други пропиленти.

Таблица 2.6 - Пеностъкло
Тип на продукта
Коефициент на
топлопроводност
?, W/(m.К)
Коефициент на
преобразуване, fT,
1/К
Всички продукти
0,035
0,004 3
0,040
0,003 7
0,045
0,003 3
0,050
0,003 0
0,055
0,002 7

Таблица 2.7 - Твърди плочи от перлит, нишки и свързващи вещества
Тип на продукта
Коефициент на
топлопроводност
?, W/(m.К)
Коефициент на
преобразуване, fT,
1/К
Всички продукти
всички
0,003 3

Таблица 2.8 - Плочи от дървесна вата
Тип на продукта
Коефициент на
топлопроводност
?, W/(m.К)
Коефициент на
преобразуване, fT,
1/К
Всички продукти
0,070
0,004 0
0,080
0,004 1
0,090
0,004 6

Таблица 2.9 - Коркови плоскости (експандиран корк)
Тип на продукта
Коефициент на
топлопроводност
?, W/(m.К)
Коефициент на
преобразуване,
1/К
Всички продукти
всички
0,002 7

Таблица 2.10 - Насипни влакна от целулоза
Тип на продукта
Коефициент на
топлопроводност
?, W/(m.К)
Коефициент на
преобразуване, fT,
1/К
Плътност < 40 kg/m3
Плътност >= 40 kg/m3
всички
всички
0,004 0
0,003 5

Таблица 2.11 - Бетон, керамика и строителен разтвор
Тип на продукта
Коефициент на
топлопроводност
?, W/(m.К)
Коефициент на
преобразуване, fT,
1/К
Лек бетон
0,100
0,150
0,400
0,003
0,002
0,001
Обикновен бетон, керамика и строителен разтвор
всички
0,001

Таблица 2.12 - Калциев силикат
Тип на продукта
Коефициент на
топлопроводност
?, W/(m.К)
Коефициент на
преобразуване, fT,
1/К
Всички продукти
всички
0,003

Таблица 2.13 - Насипен експандиран перлит
Тип на продукта
Коефициент на
топлопроводност
?, W/(m.К)
Коефициент на
преобразуване, fT,
1/К
Всички продукти
0,040
0,050
0,004 1
0,003 3

Таблица 2.14 - Насипен експандиран керамзит
Тип на продукта
Коефициент на
топлопроводност
?, W/(m.К)
Коефициент на
преобразуване, fT,
1/К
Всички продукти
0,070 до 0,150
0,004

Таблица 2.15 - Насипен експандиран вермикулит
Тип на продукта
Коефициент на
топлопроводност
?, W/(m.К)
Коефициент на
преобразуване, fT,
1/К
Всички продукти
всички
всички
0,003

3. Коефициенти на преобразуване за влага. Таблица 3.1.


Материал
Плътност
?,
kg/m3
Влагосъдър-жание при
23 °C, 50 % относителна влажност
u ?
kg/kg m3/m3
Влагосъдър-жание при 23 °C, 80 % относителна влажност
u ?
kg/kg m3/m3
Коефициент за превръщане по влага
Число на дифузионно съпротивле-ние на водна пара
?
сух мокър
Специфи-чен топли-нен капа-цитет cp,
J/(kg.K)
Влаго-съдър-жание, u, kg/kg
fu
Влаго-
съдър-жание,
?, m3/m3
f?
Експандиран полистирен
10 - 50
0
0
< 0,10
4
60
60
1450
Екструдиран полиститен (пяна)
20 - 65
0
0
< 0,10
2,5
150
150
1450
Полиуретанова пяна, твърда
28 - 55
0
0
< 0,15
6
60
60
1400
Минерална вата
10 - 200
0
0
< 0,15
4
1
1
1030
Пенофенопласт (Фенолна пяна)
20 - 50
0
0
< 0,15
5
50
50
1400
Пеностъкло
100 - 150
0
0
0
0
?
?
1000
Плочи от перлит
140 - 240
0,02
0,03
0 до 0,03
0,8
5
5
900
Коркови плоскости (експандиран корк)
90 - 140
0,008
0,011
< 0,10
6
10
5
1560
Плочи от дървесна вата
250 - 450
0,03
0,05
< 0,10
1,8
5
3
1470
Талашит
40 - 250
0,1
0,16
< 0,05
1,4
5
3
2000
Карбамид - формалдехидна пяна
10 - 30
0,1
0,15
< 0,15
0,7
2
2
1400
Полиуретанова пяна (спрей)
30 - 50
0
0
< 0,15
6
60
60
1400
Насипна минерална вата
15 - 60
0
0
< 0,15
4
1
1
1030
Насипни влакна от целулоза
20 - 60
0,11
0,18
< 0,20
0,5
2
2
1600
Насипен експандиран перлит
30 - 150
0,01
0,02
0 до 0,02
3
2
2
900
Насипен вермикулит
30 - 150
0,01
0,02
0 до 0,02
2
3
2
1080














































Материал
Плътност
?,
kg/m3
Влагосъдър-жание при
23 °C, 50 % относителна влажност
u ?
kg/kg m3/m3
Влагосъдър-жание при
23 °C, 80 % относителна влажност
u ?
kg/kg m3/m3
Коефициент за превръщане по влага
Число на дифузионно съпротивле-ние на водна пара ?
сух мокър
Специфи-чен топли-нен капа-цитет
cp,
J/(kg·K)
Влаго-съдър-жание,
u, kg/kg
fu
Влаго-
съдър-жание,
?, m3/m3
f?
Насипен експандиран керамзит
200 - 400
0
0,001
0 до 0,02
4
2
2
1000
Насипен експандиран полистирен
10 - 30
0
0
< 0,10
4
4
2
2
1400
Керамзит
1000 - 2400
0,007
0,012
0 до 0,25
10
16
10
1000
Калциев силикат
900 - 2200
0,012
0,024
0 до 0,25
10
20
15
1000
Бетон с добавъчен материал от вулканична пемза
500 - 1300
0,02
0,035
0 до 0,25
4
50
40
1000
Бетон с добавъчен материал от естествени скали
1600 - 2400
0,025
0,04
0 до 0,25
4
150
120
1000
Бетон с добавъчен материал от полистирен
500 - 800
0,015
0,025
0 до 0,25
5
120
60
1000
Бетон с добавъчен материал от експандиран керамзит
400 - 700
0,02
0,03
0 до 0,25
2,6
6
4
1000
Бетон с преобладаващ добавъчен материал от експандиран керамзит
800 - 1700
0,02
0,03
0 до 0,25
4
8
6
1000
Бетон с повече 70 % добавъчен материал от гранулирана доменна шлака
1100 - 1700
0,02
0,04
0 до 0,25
4
30
20
1000
Бетон с преобладаващ добавъчен материал, получен от пиропроцеси при изгаряне на въглища
1100 - 1500
0,02
0,04
0 до 0,25
4
15
10
1000
Газобетон
300 - 1000
0,026
0,045
0 до 0,25
4
10
6
1000
Бетон с други леки добавъчни материали
500 - 2000
0,03
0,05
0 до 0,25
4
15
10
1000
Разтвор (зидарски разтвор и мазилка)
250 - 2000
0,04
0,06
0 до 0,25
4
20
10
1000




Приложение № 6 към чл. 25, ал. 5

Изчисляване на ограждащите конструкции и елементи на влажностен режим (евентуален кондензационен пад)
1. Изчисляване на влажностен режим на елементите на конструкцията на сгради.
Сградните ограждащи елементи на конструкцията на отопляеми сгради (помещения) с продължителна относителна влажност на въздуха под 70 % се изчисляват на влажностен режим (евентуален кондензационен пад).
Външните ограждащи елементи на конструкцията, както и вътрешните елементи, граничещи с неотопляеми пространства, се изчисляват на евентуален кондензационен пад (кондензирана влага). Подовете и стените, граничещи със земята, не се изчисляват на кондензационен пад.
Образуването на конденз по вътрешните повърхности на външните ограждащи елементи на конструкцията се предотвратява, ако техният коефициент на топлопреминаване удовлетворява условието:
(1.1),
където:
е температурата на оросяване (°C);
– изчислителна външна температура за съответната климатична зона (°C);
- коефициентът на топлопредаване на вътрешната повърхност.
Кондензиралите водни пари във вътрешността на ограждащите елементи на конструкцията не причиняват вреда на структурата на материала, когато:
1. общата влажност на материала (xuk'), в структурата на който са кондензирали водни пари, в края на изчислителния период на дифузионно навлажняване е по-малка от максимално допустимата влажност (xmax):
(1.2),
където:
xr' е експлоатационната влажност, %;
- влажността на строителната конструкция в резултат на дифузионното навлажняване, %;
2. количеството кондензирали водни пари в резултат на дифузионното навлажняване се изпарява през периода на съхнене на строителната конструкция.
Стойностите на xr' и на xmax за различни строителни продукти (материали) са съгласно табл. 2 на приложение № 4.
Не се допуска влагането на строителни продукти без данни за и в зони с очакван кондензационен пад.
Влажността на ограждащите елементи на конструкцията, в резултат на дифузионното навлажняване се изчислява съгласно тази част от методиката.
За сгради без климатични инсталации продължителността на периода на дифузионно навлажняване tk и продължителността на периода на изпарение tu на кондензираната влага в ограждащите конструкции и елементи се приемат по 1440 h. За тези сгради съхненето се изчислява при следните условия:
1. = = 18 °C;
2. = = 65 %;
където и са съответно относителната влажност на вътрешния и външния въздух.
За сгради с климатични инсталации или за сгради, в които генерирането на водна пара е технологично присъщо, съхненето на ограждащите конструкции и елементи се изчислява за действителната температура и относителна влажност на вътрешния и външния въздух, определени със заданието за проектиране.
Дифузионното навлажняване на сградните ограждащи конструкции и елементи през периода на кондензация се изчислява при следните условия:
1. при външна относителна влажност 90 %;
2. при температура на външния въздух :
а) = 5 °С, когато външната проектна температура е по-висока от минус 8,5 °С;
б) = - 5 °С, когато външната проектна температура е в границите от минус 8,5 °С до минус 14,5 °С;
в) = - 10 °С, когато външната проектна температура е по-ниска от минус 14,5 °С.
За нови сгради, данните за температурата и относителната влажност на вътрешния въздух за периода на навлажняване се определят в заданието за проектиране.
Въздухопропускливостта и водонепропускливостта на прозорци и врати трябва да удовлетворяват най-малко:
1. изискванията за клас 1 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 150 Ра, или
2. изискванията за клас 2 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 300 Ра, или
3. изискванията за клас 3 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 600 Ра.
Горепосочените изисквания по т. 1 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с ниско застрояване, както и за външни врати на първия или втория етаж в сгради.
Горепосочените изисквания по т. 2 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с ниско и средно застрояване, както и за външни врати на третия или четвъртия етаж в сгради.
Горепосочените изисквания по т. 3 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с високо застрояване, както и за външни врати на петия или по-висок етаж в сгради. Изискванията за водонепропускливост не се прилагат за прозорци и врати, чиято външна повърхност не е изложена на метеорологични въздействия.
2. Изчисляване на съпротивлението на дифузно преминаване на водна пара на слой строителен материал.
Съпротивлението на дифузионно преминаване на водна пара (z) в m2hPa/kg на един слой строителен материал се изчислява за стандартна температура 10 ?С по формулата:
(2.1),
където:
µ е числото на дифузионно съпротивление на водна пара;
d – дебелината на слоя строителен материал, m.
При няколко слоя строителни материали, подредени един зад друг, съпротивлението на дифузионно преминаване на водна пара z на ограждащата конструкция или елемент се определя по формулата:
(2.2),
където:
d1, d2,…..dn са дебелините на отделните слоеве строителни материали, m;
µ1, µ2, ....., µn - съответните числа на дифузионно съпротивление на водна пара съгласно табл. 1 на приложение № 4.
2. Плътността на дифузионния поток на водна пара (g) в kg/(m2h) без кондензационен пад се изчислява по формулата:
(2.3),
където:
е парциалното налягане на вътрешната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, Ра;
- парциалното налягане на външната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, Ра.
2.1. Изчисляването на евентуален кондензационен пад в многослойни ограждащи конструкции и елементи с хомогенни слоеве е показано на фиг. 2.1 и 2.2. То се състои в следното:
2.1.1. Ограждащата конструкция или елемент се изобразява мащабно, като по абсцисата се нанасят слоевете на строителните материали, представени с мащаба на дифузионно-еквивалентните дебелини на въздушните прослойки, определени по формулата , а върху ординатата - температурите на повърхностите на отделните слоеве, определени, както следва:
2.1.2. Температурата на вътрешната повърхност на ограждащата конструкция или елемент ( ) в ?С се определя по формулата:
(2.4),
където:
е температурата на вътрешния въздух, °С;
- съпротивлението на топлопредаване на вътрешната повърхност, което се определя съгласно БДС EN ISO 6946;
q - плътността на топлинния поток (W/m2), който се определя по формулата:
(2.5),
където U е коефициентът на топлопреминаване на строителния елемент, W/(m2К).
3.1.2. Температурите на границите между отделните хомогенни слоеве във вътрешността на ограждащата конструкция или елемент се определят, както следва:
(2.6),
където са температурите на границите на отделните слоеве (номерирани по посоката на топлинния поток – отвътре навън), °С.
Фиг. 2.1. Схема на кривата на температурното разпределение
Върху напречното сечение на мащабно изобразените ограждаща конструкция или елемент се нанася диаграмата на максималното налягане на водната пара , което се отчита от табл. 2.1 в тази част от методиката в съответствие с температурното разпределение. Ходът на парциалното налягане се представя в дифузионната диаграма с права, която съединява налягането и налягането от двете повърхнини на ограждащата конструкция или елемент.
Фиг. 2.2. Схема на максималното и парциалното налягане през многослойна ограждаща конструкция или елемент, съответстващи на температурата, за изчисляване на евентуален кондензационен пад
Ако двете линии не се допират или пресичат, не съществуват условия за кондензация на водни пари (при приетите изчислителни параметри на външния и вътрешния въздух (фиг. 2.2).
Ако линията, съответстваща на парциалното налягане, допре или пресече линията на максималното налягане, в ограждащата конструкция или елемент съществуват условия за кондензация на водни пари. Възможни са следните случаи:
а) двете линии се допират в една, две или повече точки (фиг. 2.3 и 2.4); в тези случаи е възможен кондензационен пад съответно в една, две или повече равнини (на границата на съответните слоеве);
б) двете линии се пресичат; в този случай от двете крайни точки на линията на парциалното налягане, намиращи се на вътрешната и външната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, се прокарват тангенти към линията на максималното налягане, тъй като парциалното налягане на водната пара не може да бъде по-голямо от максималното налягане; точките на пресичане на тези тангенти с линията на парциалното налягане определят границите на зоната на кондензация, а хоризонталното разстояние между тях – широчината на тази зона (фиг. 2.5).






Нарастването на влажността на материала в зоната на кондензация ?xdif в % се изчислява по формулата:
(2.27) ,

където:
Wk е количеството кондензирана влага, kg/m2;
d z- широчината на зоната на кондензация, m;
? - плътността на материала в зоната на кондензация, kg/m3.

Таблица 2.1

Температура на въздуха,
?С
Температура на оросяване ?s (?С ) при относителна влажност на въздуха (%)
30
35
40
45
50
55
60
65
70
75
80
30
10,5
12,9
14,9
16,8
18,4
20,2
21,4
22,7
23,9
25,0
26,2
29
9,7
12,0
14,0
15,9
17,5
19,0
20,4
21,7
23,0
24,1
25,2
28
8,8
11,1
13,1
15,0
16,6
18,1
19,5
20,8
22,0
23,2
24,2
27
8,0
10,2
12,2
14,1
15,7
17,2
18,6
19,9
21,1
22,2
23,3
26
7,1
9,4
11,4
13,2
14,8
16,3
17,6
18,9
20,1
21,2
22,3
25
6,2
8,5
10,5
12,2
13,9
15,3
16,7
18,0
19,1
20,3
21,3
24
5,4
7,6
9,6
11,3
12,9
14,4
15,8
17,0
18,2
19,3
20,3
23
4,5
6,7
8,7
10,4
12,0
13,5
14,8
16,1
17,2
18,3
19,4
22
3,6
5,9
7,8
9,5
11,1
12,5
13,9
15,1
16,3
17,4
18,4
21
2,8
5,0
6,9
8,6
10,2
11,6
12,9
14,2
15,3
16,4
17,4
20
1,9
4,1
6,0
7,7
9,3
10,7
12,0
13,2
14,4
15,4
16,4
19
1,0
3,2
5,1
6,8
8,3
9,8
11,1
12,3
13,4
14,5
15,5
18
0,2
2,3
4,2
5,9
7,4
8,8
10,1
11,3
12,5
13,5
14,5
17
-0,6
1,4
3,3
5,0
6,5
7,9
9,2
10,4
11,5
12,5
13,5
16
-1,4
0,5
2,4
4,1
5,6
7,0
8,2
9,4
10,5
11,6
12,6
15
-2,2
-0,3
1,5
3,2
4,7
6,1
7,3
8,5
9,6
10,6
11,6
14
-2,9
-1,0
0,6
2,3
3,7
5,1
6,4
7,5
8,6
9,6
10,6
13
-3,7
-1,9
-0,1
1,3
2,8
4,2
5,5
6,6
7,7
8,7
9,6
12
-4,5
-2,6
-1,0
0,4
1,9
3,2
4,5
5,7
6,7
7,7
8,7
11
-5,2
-3,2
-1,8
-0,4
1,0
2,3
3,5
4,7
5,8
6,7
7,7
10
-6,0
-4,2
-2,6
-1,2
0,1
1,4
2,6
3,7
4,8
5,8
6,7

Таблица 2.2

Температура,
?С
Максимално налягане на водната пара Р max, Ра
.0
.1
.2
.3
.4
.5
.6
.7
.8
.9
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
30
4244
4269
4294
4319
4344
4369
4394
4419
4445
4469
29
4006
4030
4053
4077
4101
4124
4148
4172
4196
4219
28
3781
3803
3826
3848
3871
3894
3916
3939
3961
3984
27
3566
3588
3609
3631
3652
3674
3695
3737
3793
3759
26
3362
3382
3403
3423
3443
3463
3484
3504
3525
3544
25
3169
3188
3208
3227
3246
3266
3284
3304
3324
3343
24
2985
3003
3021
3040
3059
3077
3095
3114
3132
3151
23
2810
2827
2845
2863
2880
3897
2915
2932
2950
2968
22
2645
2661
2678
2695
2711
2727
2744
2761
2777
2794
21
2487
2504
2518
2535
2551
2566
2582
2598
2613
2629
20
2340
2354
2369
2384
2399
2413
2428
2443
2457
2473
19
2197
2212
2227
2241
2254
2268
2283
2297
2310
2324
18
2065
2079
2091
2105
2119
2132
2145
2158
2172
2185
17
1937
1950
1963
1976
1988
2001
2014
2027
2039
2052
16
1818
1830
1841
1854
1866
1878
1889
1901
1914
1926
15
1706
1717
1729
1739
1750
1762
1773
1784
1795
1806
14
1599
1610
1621
1631
1642
1653
1663
1674
1684
1695
13
1498
1508
1518
1528
1538
1548
1559
1569
1578
1588
12
1403
1413
1422
1431
1441
1451
1460
1470
1479
1488
11
1312
1321
1330
1340
1349
1358
1367
1375
1385
1394
10
1228
1237
1245
1254
1262
1270
1279
1287
1296
1304
9
1148
1156
1163
1171
1179
1187
1195
1203
1211
1218
8
1073
1081
1088
1096
1103
1110
1117
1125
1133
1140
7
1002
1008
1016
1023
1030
1038
1045
1052
1059
1066
6
935
942
949
955
961
968
945
982
988
955
5
872
878
884
890
896
902
907
913
919
925
4
813
819
825
831
837
843
849
854
861
866
3
759
765
770
776
781
787
793
798
803
808
2
705
710
716
721
727
732
737
743
748
753
1
657
662
667
672
677
682
687
691
696
700
0
611
616
621
626
630
635
640
645
648
653
-0
611
605
600
595
592
587
582
577
572
567
-1
562
557
552
547
543
538
534
531
527
522
-2
517
524
509
505
501
496
492
489
484
480
-3
476
472
468
464
461
456
452
448
444
440
-4
437
433
430
426
423
419
415
412
408
405
-5
401
398
395
391
388
385
282
379
375
372
-6
368
365
362
359
356
353
350
347
343
340
-7
337
336
333
330
327
324
321
318
315
312
-8
310
306
304
301
298
296
294
291
288
286
-9
284
281
279
276
274
272
269
267
264
262
-10
260
258
255
253
251
249
246
244
242
239
-11
237
235
233
231
229
228
226
224
221
219
-12
217
215
213
211
209
208
206
204
202
200
-13
198
197
195
193
191
190
188
186
184
182
-14
181
180
178
177
175
173
171
169
168
167
-15
165
164
162
161
159
158
157
155
153
152
-16
150
149
148
146
145
144
142
141
139
138
-17
137
136
135
133
132
131
129
128
127
126
-18
125
124
123
122
121
120
118
117
116
115
-19
114
113
112
111
110
109
107
106
105
104
-20
103
102
102
100
99
98
97
95
95
94

Забележка. Стойностите на максималното налягане на водната пара от табл. 2.2 служат за определяне на парциалното налягане (р) в Ра по формулата:



, където ф е относителната влажност на въздуха, %.



Приложение № 7 към чл. 42, ал. 6
Метод
за изчисляване на количеството топлина от преобразуване на слънчевата енергия при загряване на вода за битови нужди

1. Енергийният баланс на системата за загряване на вода чрез слънчева енергия за период от време един месец може да се запише в следния вид:
Qu - Qw+ E = 0, (7.1)
където:
Qu е количеството топлина от преобразуване на слънчевата енергия в системата за загряване на вода, kWh;
Qw - потребната енергия за загряване на водата, kWh;
E - количеството енергия, получено от допълнителния източник, kWh.
2. Дялът от потребната енергия за загряване на водата, който се покрива от слънчевата енергия, се формулира като:
(7.2)

3. Дялът f от потребната енергия се изчислява като функция на параметрите на системата по зависимостта:

f = 1.029.Y - 0,065.X - 0,245.Y2 + 0,0018.X2 + 0,0215. Y3 (7.3)

при 0 < Y < 3 и 0 < Х < 18,

в която:


A е площта на слънчевите колектори, m2;
FR е коефициент на ефективно отвеждане на топлината от колектора;
F'R - коефициент на ефективно отвеждане на топлината от колектора, отчитащ и влиянието на междинния топлообменник в колекторния кръг;
UL - коефициент на пълните топлинни загуби на колектора, W/m2K;
?? - брой на секундите в месеца;
?ref = 100 °С - базисната температура;
?e - средната месечна температура на външния въздух, оС;
- средната месечна приведена поглъщателна способност на колекторите;
(?a)n - средната месечна приведена поглъщателна способност на колекторите при перпендикулярно лъчение върху повърхността им;
- средномесечната дневна сумарна слънчева радиация върху наклонената повърхност на колекторите, J/m2;

N - броят на дните в месеца;
Qw - месечният топлинен товар на системата, J.
4. В случаите, когато акумулиращият съд в системата има обем, различен от 75 l/(m2 колекторна площ), безразмерният комплекс Х се коригира по зависимостта:
където Vs е обемът на акумулатора, m3.
5. Когато в системата няма междинен топлообменник в колекторния кръг, стойността на отношението F'R / FR = 1, а когато има такъв, системата се изчислява по зависимостта:
(7.4)

където:
е топлинният капацитет на масовия дебит на флуида през контура на слънчевите колектори, W/K;
? - ефективността на междинния топлообменен апарат;
- по-малкият топлинен капацитет на масовия дебит на флуидите, циркулиращи през топлообменника, W/K.
6. В случаите, когато колекторът е ориентиран на юг и ъгълът на наклона на колектора е в границите:
(? - 12) ? ? ? (? + 12) ,
където ? е географската ширина,
с достатъчна точност може да се приеме, че:
- за колектори с еднослойно прозрачно покритие = 0,95;
- за колектори с двуслойно прозрачно покритие = 0,93 за зимата и = 0,90 за лятото.
7. Средната месечна дневна слънчева радиация върху наклонена повърхност се определя по зависимостта:
, (7.5)
където:
е проекционен коефициент;
- средномесечната дневна сумарна слънчева радиация върху хоризонтална повърхност, J/m2 (ден); отчита се от таблица 1.
8. Проекционният коефициент се определя по зависимостта:

(7.6)
където:
е средномесечната дневна дифузна радиация върху хоризонтална повърхност, J/m2;
- отношението на средномесечната директна слънчева радиация върху наклонената и хоризонтална повърхност;
? - ъгълът на наклона на разглежданата повърхност, o;
? - коефициент на отражение на околната среда.
9. Отношението се изчислява по зависимостта:

, (7.7)
където:
е факторът на облачността; отчита се от таблица 1.
10. (Попр. - ДВ, бр. 31 от 2015 г.) Коефициентът се изчислява по формулата:
,
където:
? е ъгълът на наклона на разглежданата повърхност, o;
? - деклинацията на слънцето, o; определя се за 21 число на месеца по зависимостта:
? = 23,45. sin [360. (284+n)/365], (7.9)
n - пореден номер на деня в годината;
vs - часовият ъгъл на залеза на слънцето върху хоризонтална повърхност, o; определя се за 21 число на месеца по зависимостта:
vs = arccos (-tg? tg?), (7.10)
където:
vs - часовият ъгъл на залеза на слънцето върху наклонената повърхност, o; определя се за 21 число на месеца по зависимостта:
v's = min[vs;arccos(-tg(?-?) tg?] (7.11)

Таблица 1




Приложение № 8 към чл. 18, ал. 6

Изчисляване на икономическата ефективност и ефикасност за жизнения цикъл на технически решения за съхранение на енергията в сгради


1. Оценката за икономическа ефективност и ефикасност на технически решения за съхранение на енергия в сгради представлява последователност от изчисляване на следните основни показатели:
1.1. Разходи за разработване, въвеждане в експлоатация и експлоатация на техническото решение през жизнения му цикъл.
1.2. Приходи от експлоатацията на техническото решение.
1.3. Прост срок на откупуване на инвестициите.
1.4. Срок на изплащане на инвестициите.
1.5. Нетна настояща стойност.
1.6. Вътрешна норма на възвръщаемост.
1.7. Индекс на нетната настояща стойност.
2. Разходите за разработване, въвеждане в експлоатация и експлоатация на техническото решение през жизнения му цикъл включват:
2.1. Разходи до началото на експлоатационния период (I0):
а) разходи за проектиране;
б) разходи за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект;
в) разходи за издаване на разрешение за строеж;
г) разходи за закупуване, доставка, монтаж/изграждане, пуск и настройка на оборудването;
д) разходи за въвеждане в експлоатация.
2.2. Експлоатационни разходи:
а) разходи за енергия;
б) други експлоатационни разходи:
- за материали;
- за поддръжка.
3. Нетните приходи от експлоатацията на техническото решение се изчисляват по формулата:
(8.1),
където:
B са нетните годишни приходи, лв./годишно;
Si е спестената енергия с i-тия енергоносител за една година, kWh/годишно;
Еi - цената на i-тия eнергоносител, лв./kWh;
?O&M - промяната в разходите за експлоатация и поддръжка (+ или -) в резултат на въвеждането в експлоатация на техническото решение, лв./годишно.
4. Срок на откупуване (РВ)
При равни спестявания през годините на жизнения цикъл срокът на откупуване (РВ) се изчислява по формулата:
(8.2),
където:
I0 са разходите до началото на експлоатационния период, лв.;
B – нетните годишни спестявания, лв./годишно.
5. Нетната настояща стойност (NPV) се изчислява по формулата:
(8.3),
където:
r е реалният лихвен процент, %; изчислява се по формулата:
;
nr - номиналният лихвен процент,%;
b - годишната инфлация,%;
Bi са нетните приходи за i-тата година от жизнения цикъл, лв./годишно;
n – жизненият цикъл на техническото решение, години;
I0 – разходите до началото на експлоатационния период, лв.
Проектът е рентабилен, ако NPV > 0.
Ако нетните приходи са еднакви през годините на жизнения цикъл, т.е. ако B1 = B2 = B3 = ... = Bn, ,горната формула се опростява до вида:
6. Коефициентът на нетна сегашна стойност (NPVQ) се изчислява по формулата :
.(8.4).
7. Срок на изплащане (РО) и вътрешна норма на възвръщаемост (IRR)
Срокът на изплащане представлява реалното време, което е необходимо за възвръщане на инвестицията, т.е. времето, което е необходимо нетната сегашна стойност да стане равна на 0 (NPV = 0), като се отчита реалният лихвен процент:
Вътрешната норма на възвръщаемост IRR е онази стойност на реалния лихвен процент, при която NPV = 0.