НАРЕДБА ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ СЪСТАВА И ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА СОЛТА ЗА ХРАНИТЕЛНИ ЦЕЛИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя изискванията към състава и характеристиките на солта, предназначена за хранителни цели, която се предлага на потребителите, използва се в заведенията за обществено хранене и се влага в производството на хранителни продукти.
Чл. 2
Солта за хранителни цели трябва да отговаря на определени органолептични и физико-химични показатели, описани в приложения № 1 и 2. Изискванията са задължителни за всички физически и юридически лица, които произвеждат, внасят или реализират сол за хранителни цели.
Чл. 3
Съгласно Чл. 3 от Наредбата, солта за хранителни цели обхваща два основни вида: трапезна сол и сол, предназначена за хранително-вкусовата промишленост.
Чл. 4
Член 4 от наредбата определя начина на получаване на сол за хранителни цели. Съществуват три основни метода: 1) обработка на изкопаема естествена каменна сол или солен концентрат; 2) получаване на морска сол чрез изпарителна инсталация; 3) получаване на морска сол чрез слънчево изпарение. В предишната версия на наредбата имаше и точка 2, която е отменена.
Чл. 5
Солта за хранителни цели трябва да бъде йодирана с калиев йодат, съгласно определените количества в приложения № 1 и 2. Срокът на трайност на йодираната сол не трябва да надвишава 12 месеца от датата на йодирането. Нейодирана сол може да се използва в хранително-вкусовата промишленост само за производството на хранителни продукти за износ, при условие че това е изискване на съответната страна.
Чл. 6
Производителите и търговците са задължени да съхраняват солта за хранителни цели в чисти, закрити и сухи помещения. При транспортиране, солта трябва да бъде в чисти и закрити превозни средства, за да се осигури нейното качество и безопасност.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредбата за изискванията към състава и характеристиките на солта за хранителни цели определя реда за вземане на проби от сол за лабораторни анализи, който се извършва по Наредба № 22 от 2003 г. Изпитването на солта за хранителни цели за нуждите на държавния контрол се осъществява по методите, посочени в БДС 8840-71 "Натриев хлорид - технически методи за изпитване" и неговото изменение от 1992 г.
Чл. 8
Член 8 от наредбата определя мерките при установяване на по-ниски стойности на калиев йодат в трапезната сол. В такъв случай солта трябва да бъде подложена на допълнително йодиране или да се използва за технически цели. Допълнителното йодиране се извършва от производителя или търговеца/вносителя, ако срокът по чл. 5, ал. 2 не е изтекъл.
Чл. 9
Солта за хранителни цели трябва да бъде опакована в чисти опаковки, които са произведени от материали, разрешени за контакт с храни. Това гарантира безопасността и качеството на продукта при съхранение и употреба.
Чл. 10, § 1, § 2, § 3, § 4, § 5
Наредбата регулира етикетирането и качеството на солта за хранителни цели. Всяка опаковка трябва да има етикет, който да съдържа информация за количеството на калиевия йодат и срок на трайност. Определя се понятието "сол за хранителни цели" и се уточняват различните видове сол. Включени са изисквания за органолептични и физико-химични показатели, като цвят, вкус, съдържание на различни химични елементи и примеси. Производителите имат срок от една година да приведат производството си в съответствие с наредбата. Контролът върху спазването на изискванията се осъществява от държавния здравен контрол и Комисията за защита на потребителите.
Параграф §1
Наредбата дефинира основни термини, свързани със солта за хранителни цели, включително 'сол за хранителни цели', 'трапезна сол', 'сол за хранително-вкусовата промишленост', 'механични примеси' и 'фалшифициращи субстанции'. Солта за хранителни цели е основно натриев хлорид, докато трапезната сол е предназначена за крайни потребители. Механичните примеси са замърсители, а фалшифициращите субстанции са вещества, които не отговарят на стандартите и могат да повлияят негативно на качеството на солта и здравето на потребителите.
§ 4
Контролът върху изпълнението на наредбата се извършва от органите на държавния здравен контрол, съгласно Закона за храните. Допълнително, контролът за етикетиране на солта за хранителни цели, предлагана на пазара, се осъществява и от Комисията за защита на потребителите, свързана с министъра на икономиката и индустрията.
§5
Министерството на здравеопазването контролира въздействието на йодираната сол върху йоддефицитните заболявания чрез изследвания на рискови групи (деца, бременни и кърмещи жени) на всеки 4 години. Резултатите от изследванията могат да доведат до предложения за изменения в количеството на калиев йодат в солта. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на наредбата, приети с Постановление № 148 от 23 юли 2010 г.
§3; Постановление № 156 от 5 юли 2022 г.
Параграф §3 от преходните разпоредби посочва, че първите изследвания за въздействието на йодираната сол върху йоддефицитните заболявания ще бъдат извършени през 2012 година. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 156 от 5 юли 2022 г., което изменя и допълва нормативни актове на Министерския съвет, обнародвано в Държавен вестник, брой 53 от 2022 г. и влиза в сила на 8 юли 2022 г.
§ 73
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник". Тя определя органолептичните и физико-химични показатели на солта за хранителни цели, включително изисквания за съдържание на NaCl, калиев йодат, калций, магнезий и други елементи, както и допустими норми за различни видове сол. Дадени са и спецификации за морска сол, получена чрез изпарителна инсталация и чрез изпарение на слънце. Всички показатели са изразени на база сухо вещество.
