Виж оригиналния текст на документа
Законът урежда статута на военните паметници и определя правата и задълженията на държавните органи, общините, юридическите и физическите лица относно действия, свързани с военните паметници, включително издирване, проучване, регистриране, картотекиране, опазване, поддържане, възстановяване и изграждане.
Военните паметници, които имат статут на културни ценности, се ползват с защита съгласно Закона за културното наследство. Това означава, че те са под закрила и не могат да бъдат променяни или разрушавани без съответното разрешение.
Военните паметници са общонародно достояние и под закрилата на държавата. Те представляват публична общинска собственост, освен ако не са определени от министъра на отбраната за публична държавна собственост. Военните паметници могат да бъдат разположени или прикрепени към недвижими имоти, които са държавна, общинска или частна собственост.
Военен паметник е недвижимо материално свидетелство за военнослужещи, загинали в конфликти, операции и мирни задължения, както и за участниците в исторически войни. Не се считат за военни паметници индивидуални гробове и паметници на осъдени за престъпления. Министърът на отбраната може да предлага обявяване на паметници за културни ценности.
Законът задължава държавата и общините да полагат грижи за военните паметници както в България, така и в чужбина. Министърът на отбраната или упълномощени от него лица ръководят и контролират дейностите по проучването, регистрирането, опазването и възстановяването на военните паметници. Писмените разпореждания на тези длъжностни лица са задължителни за всички органи на изпълнителната власт и за физически и юридически лица. За военни паметници със статут на културни ценности, разпорежданията се издават съвместно с министъра на културата. Министърът на отбраната, със съдействието на министъра на външните работи, осъществява дейности по българските военни паметници в чужбина.
Чл. 6 от Закона за военните паметници описва организацията и функциите на областната комисия "Военни паметници", която координира дейностите по издирване, проучване, опазване и възстановяване на военните паметници. Комисията се състои от председател, заместник-председател и членове, включващи представители на исторически музей, община, военно-патриотични съюзи и Министерството на отбраната. Председателят е областният управител, а заместник-председателят - заместник-областният управител. Съставът на комисията се определя със заповед на областния управител, а дейността й се подпомага от областната администрация.
Областната комисия по чл. 6 от Закона за военните паметници има основни задължения, включително предоставяне на информация за военните паметници на министъра на отбраната, съдействие за тяхното опазване и възстановяване, предложение за обявяване на военни паметници за културни ценности, водене на регистър и картотека на паметниците, както и координиране на дейностите по закона с различни институции и лица.
Чл. 8 от Закона за военните паметници описва процеса на издирване и проучване на военни паметници в страната и чужбина. Тези дейности могат да бъдат извършвани от различни органи на изпълнителната власт, както и от физически и юридически лица. Лицата, които намерят или открият военни паметници, са задължени да уведомят съответните областни комисии или дипломатически представителства, които след това информират Министерството на отбраната и Министерството на културата.
При откритие на находки с признаци на военни паметници по време на строителни, благоустройствени или селскостопански работи, работата се спира временно. Собствениците и ръководителите на строежа трябва да запазят находката и да уведомят областната комисия. Комисията е длъжна да уведоми в срок от 7 дни дали находката е военен паметник и да даде указания за проучването и опазването ѝ.
В Министерството на отбраната се води Национален регистър на военните паметници и картотека, които са публични. Редът за водене на регистъра и картотеката се определя със заповед на министъра на отбраната. Военните паметници, които са културни ценности, се регистрират и в Министерството на културата.
Органите на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление имат задължението да опазват военните паметници, които са им предоставени.
Собствениците и ползвателите на недвижими имоти, в които се намират военни паметници, са задължени да осигурят достъп до тях за гражданите, длъжностните лица и областната комисия.
Военните паметници в България се запазват на местата, където са разположени, и могат да бъдат преместени само при доказана градоустройствена необходимост. Всички ремонтни и строителни дейности, свързани с военни паметници, изискват информиране на министъра на отбраната и, при обекти със статут на културни ценности, следват правилата на Закона за културното наследство. Проектите за нови военни паметници се изпращат за съгласуване на министъра, а инвестиционните инициативи за територии с военни паметници трябва да имат проектна документация, съгласно Закона за устройство на територията, с изисквания за съгласуване с Министерството на културата за паметниците със статут на културни ценности.
Чл. 14 от Закона за военните паметници предвижда, че органите на изпълнителната власт, които управляват военни паметници, трябва ежегодно да планират средства за тяхното опазване и поддържане. Също така, за органите на местното самоуправление, които управляват военни паметници, необходимите средства се предоставят по ред, определен от министъра на финансите в съгласие с министъра на отбраната.
Член 15 от Закона за военните паметници предвижда, че Министерството на отбраната е задължено ежегодно да планира средства в бюджета си за финансиране на дейности, свързани с ръководството и координацията на проучването, регистрирането, картотекирането, опазването, поддържането, възстановяването и изграждането на военните паметници.
Чл. 16 определя взаимодействието на Министерството на отбраната с юридически лица с нестопанска цел, които са вписани в централния регистър на Министерството на правосъдието. Тези юридически лица, чийто основен предмет на дейност е свързан с проучване, опазване, поддържане, възстановяване и изграждане на военни паметници, имат право да получават субсидии от държавния бюджет по установения ред. В допълнение, законът предвижда административнонаказателни разпоредби в глава седма.
Законът предвижда глоба за собствениците на имоти с военни паметници, ако те пречат на посещенията им (500-1000 лв.). Също така, глоба от 500-1000 лв. се налага на тези, които пречат на проверките от държавни органи. Неподчинение на писмено разпореждане на длъжностно лице също е санкционирано с глоба от 500-1000 лв. При повторно нарушение, глобата се увеличава на 1000-2000 лв.
Лицата, които не уведомят за открит или намерен военен паметник, подлежат на глоба от 500 до 1000 лв. При повторно нарушение, глобата се увеличава на 1000 до 2000 лв. Наказанията не важат, ако нарушението подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 19 от Закона за военните паметници предвижда наказания за нарушения по чл. 12. За първо нарушение виновното лице се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. При повторно нарушение глобата е от 1000 до 2000 лв. Наказанията не подлежат на по-тежко наказание.
Чл. 20 от Закона за военните паметници предвижда имуществени санкции за юридически лица и еднолични търговци при нарушения на чл. 18 и 19. Първоначалната санкция е от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение санкцията нараства до 1500 - 3000 лв.
Законът за военните паметници регламентира установяването на нарушения, свързани с военните паметници, чрез актове, съставени от определени длъжностни лица. Министърът на отбраната издава наказателни постановления на базата на тези актове, а събраните глоби и санкции постъпват в бюджета на Министерството на отбраната. Собствениците на военни паметници са задължени да ги декларират в съответните регистри в срок от 6 месеца след влизането на закона в сила. Законът влиза в сила на 1 януари 2008 г. и е приет от 40-то Народно събрание.
Законът определя военнослужещите от Българската армия, които са участвали в различни войни, включително Сръбско-българската война (1885 г.), Балканската война (1912-1913 г.), Междусъюзническата война (1913 г.), Първата световна война (1915-1918 г.) и Втората световна война (1941-1945 г.).
Собствениците на военни паметници трябва да ги декларират в Националния регистър на военните паметници в Министерството на отбраната в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. Паметниците на културата също трябва да бъдат декларирани в Националния регистър на недвижимите паметници на културата в Националния институт за паметниците на културата.
Параграф §4 от Преходните и Заключителните разпоредби изменя Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като добавя в чл. 15а, ал. 2, т. 6 текста "и глобите и имуществените санкции по Закона за военните паметници, наложени от министъра на отбраната". Това уточнение предвижда, че санкциите, свързани с военните паметници, ще бъдат включени в правомощията на министъра на отбраната.
Законът за военните паметници влиза в сила от 1 януари 2008 г., след като е приет от 40-то Народно събрание на 25 януари 2008 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Също така, се споменава, че Закона за културното наследство е обнародван в Държавен вестник, брой 19 от 2009 г. и влиза в сила от 10 април 2009 г.
В параграф §25 от Закона за военните паметници се предвиждат промени в терминологията. Думите "паметници на културата" се заменят с "културни ценности", "Закона за паметниците на културата и музеите" с "Закона за културното наследство", а "Националния институт за паметниците на културата" с "Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности". Тези изменения целят актуализиране на законодателството и синхронизиране с новите термини в областта на културното наследство.
Законът за военните паметници влиза в сила на 10 април 2009 г., с изключение на чл. 114, ал. 2 и чл. 126, които влизат в сила на 10 април 2010 г. Преходни и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за културното наследство, обнародвани в Държавен вестник, брой 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.
С измененията в Закона за военните паметници, публикувани в Държавен вестник, бр. 13 от 2008 г. и изменени с бр. 19 от 2009 г., се предвижда замяна на термина "Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности" с "Министерството на културата" във всички части на закона.