НАРЕДБА № 2 ОТ 26 ОКТОМВРИ 2011 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКИТЕ, СЪДЕБНОПСИХИАТРИЧНИТЕ И СЪДЕБНОПСИХОЛОГИЧНИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА РАЗХОДИТЕ НА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи. Включени са и разпоредби относно заплащането на разходите на лечебните заведения, свързани с тези експертизи.
Чл. 2
Наредбата определя условията и реда за извършване на съдебномедицински, съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични експертизи. Тези експертизи се назначават съгласно Наказателно-процесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс и Административнопроцесуалния кодекс. Възлагането на експертизите става на специалисти от съответната област. Съдебнопсихиатричните експертизи, необходими за задължително настаняване и лечение, се извършват по реда на Наредба № 16 от 2005 г.
Чл. 3
Чл. 3 от Наредба № 2 от 26 октомври 2011 г. предвижда, че при трудности или необходимост от допълнително изследване, вещото лице може да предлага на органа, назначил експертизата, да увеличи броя на вещите лица, да преобразува амбулаторната експертиза в стационарна и да промени мястото на извършване на експертизата.
Чл. 4
Съгласно Чл. 4 от НАРЕДБА № 2 от 26 октомври 2011 г., съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експерти имат задължението да не разгласяват материалите и данните, събирани в досъдебното и съдебното производство, свързани с извършваните експертизи.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № 2 от 26 октомври 2011 г. задължава лечебните заведения да оказват всестранно съдействие на вещите лица при изпълнение на задачите, свързани с експертизите. Това включва предоставянето на оригиналната медицинска документация, необходима за извършването на експертизите.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 2 предвижда, че всички извършени експертизи трябва да бъдат регистрирани, документирани и съхранявани. Когато експертизата е проведена в лечебно заведение, условията и редът за нейното съхранение се определят от правилника на съответното лечебно заведение.
Чл. 7
Член 7 от Наредба № 2 определя условията за извършване на съдебномедицински, съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични консултации. Страните по делото, съдът и прокуратурата могат да възлагат тези консултации на специалисти, които отговарят на изискванията за вещи лица. Целта на консултациите е да се отговори на специфични въпроси, свързани с делото. Разходите за консултациите се заплащат директно от възложителя на специалиста.
Чл. 8
Съгласно Чл. 8 от Наредба № 2, съдебномедицинските експертизи се извършват от съдебномедицински експерти, които могат да бъдат лекари с призната специалност по съдебна медицина, лекари с друга медицинска специалност, лекари без специалност, работещи в лечебно заведение, или лекари по дентална медицина. Биолози и химици, работещи в съдебномедицинските звена, също могат да извършват експертизи в рамките на своята професионална компетентност.
Чл. 9
Съдебномедицинската експертиза може да бъде извършена на живи лица, човешки трупове и трупни части, веществени доказателства, както и по материали от досъдебни и съдебни дела. Тези условия са регламентирани в Чл. 9 от Наредба № 2 от 26 октомври 2011 г.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 2 определя условията за извършване на съдебномедицинската експертиза на живи лица. Тя включва установяване на медико-биологични показатели на телесни повреди, причинна връзка между престъпно деяние и телесна повреда, загуба на работоспособност, здравословно състояние, полово състояние и проявления, медицинска идентификация, опиване с алкохол и употреба на наркотици, необходимост от принудително лечение, престорени заболявания, самоувреждания и родителски произход.
Чл. 11
Наредба № 2 от 26 октомври 2011 г. определя условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи. Чл. 11 описва целите на съдебномедицинската експертиза, включително установяване на причината и времето на смъртта, медицинска идентификация на неизвестни трупове и изясняване на допълнителни въпроси. Съдебномедицинската експертиза за установяване на причината за смъртта се извършва при насилствени смъртни случаи, неустановена самоличност, след неправилно лечение и в други специфични ситуации.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 2 от 26 октомври 2011 г. регламентира, че когато е необходимо химическо изследване за установяване на причината за смъртта или характера на телесната повреда, то трябва да се извърши в специализирани лечебни заведения, които имат съдебномедицински структури. Изследванията могат да се провеждат и в катедрите по съдебна медицина на висшите медицински училища, Националния институт по криминалистика, отдела по експертно-криминалистическа дейност при Столичната дирекция на вътрешните работи, както и в базовите научнотехнически лаборатории на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 2 предвижда, че съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства се извършва в специализирани лаборатории, които са част от звената, упоменати в чл. 12 на същата наредба.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 2 от 26 октомври 2011 г. предвижда, че експертизите за установяване на родителски произход се извършват от висококвалифицирани специалисти. Тези специалисти са част от съдебномедицинските структури на лечебните заведения, катедрите по съдебна медицина при висшите медицински училища и НИК.
Чл. 15
Съгласно Наредба № 2 от 26 октомври 2011 г., съдебномедицинските експертизи, свързани с установяване на оплодителна способност, се извършват от специалисти по съдебна медицина в сътрудничество със специалисти по акушерство и гинекология.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 2 от 26 октомври 2011 г. определя, че съдебномедицинските експертизи, извършвани по материали от досъдебни и съдебни дела, се базират на писмени данни и имат за цел да разяснят разнообразие от медико-биологични въпроси.
Чл. 17
Наредбата определя условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи. Чл. 17 описва структурата на документа "Съдебномедицинска експертиза", който включва увод, описателна част и заключение. В увода се посочват данни за вещото лице, органа, назначил експертизата, времето и мястото на провеждане, информация за освидетелстваното лице и задачите на експертизата. Описателната част съдържа фактически данни от експертизата, а заключението предоставя научнообосновани изводи и отговори на поставените въпроси, без да надхвърля компетентността на вещото лице.
Чл. 18
Член 18 от наредбата определя, че съдебномедицинската експертиза трябва да бъде предадена в срок, който е определен от органа, назначил експертизата. В случаите, когато експертизата е сложна и изисква участието на други специалисти, срокът може да бъде удължен, ако вещите лица подадат мотивирано искане.
Чл. 19
Съдебнопсихиатричната експертиза се назначава с цел установяване на психичното състояние на лице, при наличие на съмнение за психично разстройство. Тази процедура е регламентирана в Наредба № 2 от 26 октомври 2011 г.
Чл. 20
Съгласно Чл. 20 от Наредба № 2 от 26 октомври 2011 г., съдебнопсихиатричен експерт може да бъде лекар със специалност в областта на съдебната психиатрия, психиатрия или детска психиатрия. В случай на колективна експертиза, е допустимо включването и на правоспособен лекар, който няма специалност по психиатрия.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № 2 определя задачите на съдебнопсихиатричната експертиза, която включва оценка на вменяемостта, психичната годност за участие в процеси, изтърпяване на наказание, нуждата от медицински грижи, прилагане на принудителни мерки, способността за разбиране на насилие, дееспособността при сделки и други специфични задачи, поставени от назначаващия орган.
Чл. 22
Съдебнопсихиатричната експертиза се извършва в лечебни заведения за болнична и извънболнична медицинска помощ, включително центрове по психично здраве. Изключително, експертизата може да бъде извършена и извън лечебното заведение или задочно. Стационарната експертиза на задържани лица се провежда в специализирани клиники с наблюдение. Максималният срок за стационарната експертиза е 30 дни, с възможност за еднократно удължаване с още 30 дни. Амбулаторната експертиза се осъществява в лечебни заведения за извънболнична помощ.
Чл. 23
Наредбата определя условията и реда за извършване на съдебнопсихиатрични експертизи, като всяка експертиза включва документ с увод, данни от делото, данни от психиатричното изследване, експертно обсъждане и заключение. Уводът представя информация за вещото лице и изследваното лице, а данните от делото обхващат информация за делото и показанията на свидетелите. Психиатричното изследване включва анамнеза, здравословно състояние и резултати от изследвания. Експертното обсъждане анализира семейната и социалната анамнеза, психичното състояние и поставя диагноза. Заключението съдържа научнообосновани изводи и медицински препоръки.
Чл. 24
Наредбата регламентира условията и реда за извършване на съдебно-психиатрични експертизи на малолетни и непълнолетни лица. Съгласно Чл. 24, експертизите се извършват съвместно с психолог, детски психиатър или психиатър от детска психиатрия. При установяване на психични разстройства, се анализира как възрастовият фактор влияе на вменяемостта на лицето.
Чл. 25
Съгласно Чл. 25 от Наредба № 2 от 26 октомври 2011 г., съдебнопсихологичен експерт може да бъде назначен психолог, който притежава специалност по клинична психология и по възможност има специална подготовка по съдебна психология.
Чл. 26
Съдебнопсихологичната експертиза има за цел да предостави заключения относно развитието на когнитивните процеси, интелекта и личностовата структура на лица, участващи в наказателни, граждански и административни дела. Експертизата оценява съответствието на интелекта и личностовото развитие с календарната възраст, психичната годност за възприемане на факти и даване на достоверни показания, както и личностовото развитие и социалната адаптация. Освен това анализира психологичните преживявания и механизми на поведение, свързани с инкриминирани деяния или области от социалното функциониране, и може да включва допълнителни задачи, зададени от органа, назначил експертизата.
Чл. 27
Съдебнопсихологичната експертиза може да бъде еднородна или да се комбинира с друг вид експертиза, включително съдебнопсихиатрична. Тя може да се извършва амбулаторно или стационарно в лечебни заведения, в частни кабинети, а в редки случаи и извън тях, както и задочно или посмъртно по документи.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 2 указва, че всяка съдебнопсихологична експертиза трябва да бъде оформена в писмен документ, озаглавен "Съдебнопсихологична експертиза". Този документ включва увод, данни от делото, данни от психологичното изследване, съдебнопсихологично обсъждане и заключение.
Чл. 29
Наредбата регулира условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, както и заплащането на разходите на лечебните заведения. Член 29 предвижда, че при експертизата на непълнолетни се извършва съпоставка на интелектуалното и личностово развитие спрямо календарната възраст.
Чл. 30
Разходите за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи включват разходите на лечебното заведение и възнаграждението на вещото лице. Възнаграждението на вещото лице се определя по наредба от 2015 г. Лечебните заведения могат да възстановят направените разходи, които включват преки и непреки разходи, както и допълнителни разходи, при спазване на максималните размери, определени в приложението. Органите, назначили експертизата, заплащат разходите на лечебните заведения. Размерът на разходите се удостоверява с справка, утвърдена от ръководителя на лечебното заведение.
Чл. 31
Наредба № 2 от 26 октомври 2011 г. определя условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, както и заплащането на разходите на лечебните заведения. След предоставяне на експертизата, органът, който я е назначил, утвърдява разходите на лечебното заведение. Разходите за експертизата, извършена в лечебно заведение, се превеждат по сметка на заведението след представяне на необходимите документи. Възнаграждението на вещото лице се определя съгласно друга наредба и се изплаща от органа, назначил експертизата. При експертиза от служител на МВР, разходите се заплащат на министерството.
Чл. 32
Наредба № 2 от 26 октомври 2011 г. урежда условията и реда за извършване на съдебномедицински, съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични експертизи, като Министерството на здравеопазването осигурява средства на лечебните заведения за подобряване на техните структури. Средствата се предоставят чрез писмени договори, определящи условията за получаването им. Извършените и незаплатени разходи за експертизи преди влизането в сила на наредбата ще бъдат заплатени при условията на наредбата. Тя отменя предходната наредба от 1994 г. и влиза в сила след обнародването й в „Държавен вестник“. Разчетите за разходите за експертизи включват преки и непреки разходи, както и допълнителни разходи за специфични изследвания и услуги.
§1
Разходите за извършени, но незаплатени съдебномедицински, съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични експертизи, направени между влизането в сила на Закона за изменение на Закона за лечебните заведения и влизането в сила на настоящата наредба, ще бъдат заплатени на лечебните заведения съгласно условията и реда, установени в наредбата.
§3 от Преходни и Заключителни разпоредби
Параграф §3 от преходните разпоредби на Наредба № 2 от 26 октомври 2011 г. отменя Наредба № 23 от 1994 г. за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Наредба № 2, обнародвани в Държавен вестник, бр. 111 от 2020 г.
§12
Параграф 12 от Наредба № 2 предвижда, че параграфи 8, 9 и 11 влизат в сила три месеца след обнародването на наредбата в "Държавен вестник". Приложението към чл. 30, ал. 2 и 4 описва разходите за съдебномедицинска експертиза, включително преки, непреки и допълнителни разходи, с максимални стойности за различни категории разходи, като общото за една аутопсия е до 320,00 лв. Допълнителните разходи за изследвания и съхранение на труп също са специфицирани с максимални стойности. Разчетът за съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични експертизи е до 30 лв.
