Виж оригиналния текст на документа
Законът урежда дейността, правомощията и взаимодействието на военната полиция с държавни органи, служби за сигурност и обществен ред. Военната полиция е част от въоръжените сили на Република България и е организирана в служба "Военна полиция" към министъра на отбраната, както и във военнополицейски формирования в Българската армия. Службата е структурирана в ръководство, регионални служби и логистичен център, а формированията са организирани в роти, взводове и отделения.
Законът за военната полиция определя функциите и задълженията на военната полиция в България. Основните дейности включват контрол на обществения ред и военната дисциплина, охрана на лица и обекти, контрол на военните превозни средства и осигуряване на пропускателен режим. Военната полиция осъществява и оперативно-издирвателна, антитерористична дейност, разследване на престъпления и противопожарен контрол. Службата работи в сътрудничество с Министерството на вътрешните работи и други служби за сигурност, за да гарантира безопасността и реда в Министерството на отбраната и Българската армия.
Дейността на военната полиция в България се основава на принципите на спазване на Конституцията и законите, зачитане на правата и свободите на гражданите, публичност и обективност, централизъм в организацията и упражняване на граждански контрол.
Чл. 4 определя оперативно-издирвателната дейност на служба "Военна полиция", която се осъществява с цел разкриване и предотвратяване на престъпления и правонарушения, свързани с Министерството на отбраната и Българската армия. Дейността може да включва издирване на лица, оръжие и други средства, а основанията за нея са разнообразни, включително получена информация за престъпления и искания от държавни органи. Методите за извършване на оперативно-издирвателната дейност включват събиране на информация, идентифициране на лица, провеждане на беседи и използване на специални разузнавателни средства. Министърът на отбраната определя условията за работа с доброволни сътрудници и реда за финансиране на дейността.
Чл. 5 от Закона за Военната полиция определя основните функции на службата, свързани с антитерористична дейност в Министерството на отбраната и Българската армия. Службата има за цел да разкрива, предотвратява и пресича терористични актове, като също така намалява рисковете от тях. При изпълнение на задачите, свързани с предотвратяване на непосредствени терористични заплахи и задържане на опасни престъпници, службата може да действа в условия на висок риск, като се вземат мерки за опазване на самоличността на служителите. Освен това, органите на служба "Военна полиция" имат право да използват специални тактически и други способи при изпълнение на задачите си.
Чл. 6 от Закона за военната полиция определя дейността на служба "Военна полиция" в предотвратяването и разкриването на престъпления от общ характер, свързани с военнослужещи и цивилни служители от Министерството на отбраната. Службата извършва проверки по получени съобщения за престъпления, а разследването на тези престъпления се осъществява от военни разследващи полицаи с юридическо образование. Лицата, привлечени като обвиняеми, подлежат на полицейска регистрация и са задължени да съдействат на органите на службата. При отказ, регистрацията може да се извърши принудително с разрешение на съдия.
Член 6а от Закона за военната полиция определя функциите на службата, която извършва експертна и експертно-криминалистическа дейност. Служителите на службата могат да изготвят експертизи, експертни становища и справки. Разходите за тези услуги се заплащат от ведомствата и органите, които ги искат, по ред и в размери, определени от министъра на отбраната.
Чл. 7 от Закона за Военната полиция описва функциите на Служба "Военна полиция" в България. Тя осъществява охрана и ескорт на личен състав и обекти на Министерството на отбраната, военни учения, транспортни средства и военни формирования. Службата контролира охраната, организирана от други лица, и работи в сътрудничество с различни органи и структури. При необходимост, служба "Военна полиция" осигурява охрана и транспорт на ръководни длъжностни лица и може да поставя заграждения около стратегически обекти, определени от министъра на отбраната.
Чл. 8 от Закона за Военната полиция регламентира дейността на службата по събиране и обработка на информация, свързана с реда и сигурността в Министерството на отбраната и Българската армия. Командирите и ръководителите са задължени да предоставят исканата информация на Военната полиция. Службата изгражда информационни регистри, включително за лични данни, които се обработват без съгласие на физическите лица, но само за целите на опазване на сигурността. Личните данни не се предоставят на трети лица и се съхраняват за определен срок. За обработка на биометрични данни е необходимо съгласие. Личните данни могат да се предоставят на органите за защита на националната сигурност и съдебната власт при определени условия. Обработването на данни се извършва съгласно закона и Закона за защита на личните данни.
Чл. 9 от Закона за военната полиция определя функциите на Служба "Военна полиция" по отношение на противопожарния контрол в обектите на Министерството на отбраната и Българската армия. Основните дейности включват проверки за спазване на правилата за пожарна безопасност, издаване на разпореждания, прилагане на административни мерки, изискване на документи, издаване на сертификати и становища за съответствие с нормите за пожарна безопасност. Службата също така осигурява методическо ръководство и контрол по отношение на пожарната безопасност и обучението на персонала. Документите, свързани с противопожарния контрол, могат да се издават на собствениците или ползвателите на обектите, а за лица извън Министерството на отбраната се събират такси, определени от тарифата на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Военната полиция изпълнява функции, свързани с разследването на авиационни произшествия с военни въздухоплавателни средства. Тя поддържа система за докладване на инциденти, организира разследвания, поддържа база данни за произшествията, изготвя информационни бюлетини и анализира действията на физически и юридически лица в областта на военната авиация.
Чл. 10 определя структурата и функционирането на служба "Военна полиция". Тя осъществява дейността си чрез свои органи, които включват военнослужещи и определени цивилни служители. Органите удостоверяват качеството си със служебна карта, чийто вид и ред за издаване се определят от съответните власти. По изключение, служебни карти могат да се издават и на служители от други служби за сигурност.
Чл. 11 от Закона за военната полиция определя правомощията на органите на служба "Военна полиция". Те осъществяват контрол върху военнослужещи и цивилни служители от Министерството на отбраната, както и лица, свързани с извършване на престъпления на територията на Министерството на отбраната и свързаните с него обекти. Военната полиция може да действа и срещу лица, които застрашават реда и сигурността на тези структури или не изпълняват разпорежданията им. Освен това, те имат правомощия спрямо членове на управителни органи на търговски дружества с държавно участие, контролирани от министъра на отбраната. При изпълнение на задълженията си, органите на военната полиция действат независимо от всички, освен от своите преки началници.
Чл. 12 от Закона за военната полиция описва правомощията на органите на служба "Военна полиция" да призовават и идентифицират лица, свързани с техните дейности. Призоваването може да се извършва писмено или в неотложни случаи по телефон, телекс или факс. Установяването на самоличността може да бъде чрез документи или свидетелствата на познати, а при невъзможност - чрез идентификация, включваща снемане на пръстови отпечатъци, фотографиране и изземване на биологични образци. Лицата са задължени да съдействат, а при отказ действията могат да се извършват принудително с разрешение на съдия.
Чл. 13 от Закона за Военната полиция регламентира условията, при които органите на служба "Военна полиция" могат да задържат лица до 24 часа. Задържането е допустимо в случаи на извършено престъпление, пречене на служебни задължения, психични отклонения, невъзможност за установяване на самоличност, отклонение от наказание, международно издирване и други законови основания. Лицата имат право на защитник, информация за правата си и възможност за обжалване на задържането. Освен това, задържаните лица могат да бъдат уведомени за задържането им от посочено от тях лице и трябва да бъдат информирани на разбираем език. Спазването на човешките права е задължително, а задържането се удостоверява с писмена заповед.
Служба "Военна полиция" извършва конвойна дейност на задържани лица, които не са подложени на мярка "задържане под стража" или не изтърпяват наказание "лишаване от свобода", съгласно чл. 11, ал. 1 от закона.
Чл. 14 от Закона за военната полиция регламентира правомощията на органите на служба "Военна полиция" да задържат лица до пристигането на органите на Министерството на вътрешните работи. При задържането, органите на военната полиция незабавно уведомяват Министерството на вътрешните работи и предават лицето при тяхното пристигане. Задържаното лице подлежи на медицински преглед, а за процеса на предаване се съставя протокол, който съдържа важна информация за задържането, включително данни за лицето, обстоятелствата на задържането и свидетели, ако има такива.
Чл. 15 от Закона за Военната полиция регламентира правомощията на органите на служба "Военна полиция" по отношение на извършването на обиск и претърсване на лица, вещи и превозни средства. Обиск може да се извършва само от служител от същия пол като обискирания. За всяко извършване на обиск или претърсване се съставя протокол, който се подписва от органа, свидетел и обискираното лице. В определени случаи, протокол не се съставя, освен ако не се открият опасни предмети или ако лицето поиска това. Органите могат да изземват и съхраняват опасни или забранени предмети, както и вещи, свързани с престъпление, които се описват в протокола.
Чл. 16 от Закона за военната полиция определя правомощията на органите на служба "Военна полиция" да извършват проверки в обекти, съоръжения и помещения на Министерството на отбраната и Българската армия без съгласие на ползвателите, когато е необходимо за предотвратяване на престъпления, укриване на извършители, оказване на неотложна помощ или при наличие на друго законово основание.
Чл. 17 от Закона за военната полиция определя условията, при които органите могат да използват оръжие. Те могат да го направят само в случаи на абсолютно необходимост, като: 1) при въоръжено нападение; 2) при освобождаване на заложници; 3) при задържане на лице, извършило престъпление, което оказва съпротива; 4) за предотвратяване на бягство на задържано лице. Употребата на оръжие трябва да бъде съпроводена от опити за запазване на живота на лицето, срещу което е насочено, и не трябва да застрашава живота на трети лица. Без предупреждение може да се използва оръжие при въоръжено нападение срещу органите или срещу лица, оказващи въоръжена съпротива. Употребата на оръжие трябва да бъде преустановена веднага след постигане на целта, а забранено е да се използва за задържане на лица, извършили ненасилствени деяния, ако те не представляват опасност. След употреба на оръжие, органите са задължени да изготвят доклад.
Чл. 18 от Закона за военната полиция регламентира условията, при които органите на служба "Военна полиция" могат да използват физическа сила и помощни средства. Това е разрешено само при абсолютно необходимост в определени ситуации, като противодействие на законно разпореждане, задържане на правонарушители, опити за бягство, нападения срещу граждани и органи на службата, и други. Използването на помощни средства и физическа сила трябва да бъде пропорционално на ситуацията и да се преустановява веднага след постигане на целта. Забранено е да се използва сила срещу малолетни и бременни жени, освен в определени случаи. Редът за употреба на тези средства се определя с наредба на министъра на отбраната.
Чл. 19 от Закона за Военната полиция задължава държавните органи, организации, длъжностни лица и граждани да оказват съдействие на органите на служба "Военна полиция". Органите на службата могат да издават разпореждания и предупреждения на лицата, за които се предполага, че ще извършат престъпление или нарушение. При установяване на условия за престъпления, те вземат мерки за отстраняване на проблемите и уведомяват компетентните органи, като могат да изискват информация за предприетите действия.
Служба "Военна полиция" е структура на пряко подчинение на министъра на отбраната, която има седалище в София и е юридическо лице на бюджетна издръжка. Тя се ръководи от директор, който е отговорен за цялостната дейност на службата и контролира военнополицейските формирования в Българската армия. Директорът назначава заместник-директори и може да им делегира правомощия. При отсъствие на директора, заместник-директор изпълнява неговите функции. Директорът и заместник-директорите издават заповеди и указания, а също така определят функциите на структурните звена в ръководството и регионалните служби.
Член 21 от Закона за Военната полиция определя длъжностите на военнослужещите в служба "Военна полиция" чрез Класификатор на длъжностите, приет от Министерския съвет. Министърът на отбраната утвърджава длъжностните разписания на службата по предложение на директора на служба "Военна полиция". Военнослужещите могат да заемат длъжности, изискващи по-високо военно звание, а също така министърът утвърдява и Етичен кодекс за служителите.
Чл. 22 от Закона за Военната полиция определя организацията и дейността на служба "Военна полиция". Той включва условията и реда за упражняване на правомощията на органите на службата, специфичните условия за назначаване на длъжност, провеждане на начална и специализирана военнополицейска подготовка, преназначаване и повишаване във военно звание. Регламентира се взаимодействието на служба "Военна полиция" с военнополицейските формирования в Българската армия и изискванията към оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица. Правилникът за прилагане на закона ще определи детайлите по тези въпроси.
Чл. 23 от Закона за военната полиция определя структурата и управлението на военнополицейските формирования в Българската армия. Те се създават с акт на министъра на отбраната и се състоят от военнослужещи. Началникът на отбраната ръководи тези формирования и осъществява контрол върху тяхната работа, като получава помощ от служба "Военна полиция". Директорът на службата осъществява методическо ръководство и може да включва личния състав на формированията в смесени екипи за изпълнение на специфични задачи.
Чл. 24 от Закона за военната полиция регламентира дейностите на военнослужещите от военнополицейските формирования. Те имат право да извършват проверки на лица и превозни средства, да издават устни разпореждания, да използват физическа сила и помощни средства при необходимост, както и да носят и използват оръжие само в крайни случаи на заплаха или нападение. Методическите указания за ръководството са задължителни за изпълнение от личния състав.
Военната полиция осъществява дейността си независимо или в сътрудничество с други държавни органи, служби за сигурност и служби за обществен ред. Взаимодействието между военната полиция и тези органи се организира чрез съвместни заповеди на министъра на отбраната и съответния ръководител. Специфични инструкции определят взаимодействието на военната полиция с прокуратурата и Държавна агенция "Национална сигурност". Сътрудничеството с полицейски структури на други държави и международни организации се извършва в съответствие с международните договори, по които България е страна.
Чл. 26 от Закона за военната полиция определя начина на взаимодействие между военната полиция и Министерството на вътрешните работи. То се осъществява чрез съвместни действия, обмен на информация и оказване на експертна и техническа помощ. Условията и редът за това взаимодействие се определят с инструкция на министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи, а контролът върху него се осъществява от директора на служба "Военна полиция" и главния секретар на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 26а от Закона за Военната полиция предвижда мерки за предотвратяване на нарушения, свързани с пожарната безопасност. Министърът на отбраната или упълномощени лица могат да спират строителството и експлоатацията на обекти, които създават опасност от пожари и аварии. Заповедта за принудителна административна мярка може да бъде обжалвана, но подлежи на незабавно изпълнение, освен ако съдът не реши иначе.
Чл. 27 от Закона за Военната полиция предвижда наказания за лица, които не се явят в служба "Военна полиция" след редовно призоваване. Първото неявяване без уважителни причини се наказва с глоба от 50 лв., а при повторно неявяване - с глоба от 100 лв.
Според чл. 28 от Закона за военната полиция, лицата, които не изпълнят писмено разпореждане на орган на служба "Военна полиция" в рамките на неговите правомощия, подлежат на глоба от 100 до 300 лв. В случай на неизпълнение на разпореждане по чл. 9, ал. 1, т. 2 или заповед по чл. 26а, глобата е от 200 до 2000 лв.
По член 28а от Закона за военната полиция, всяко лице, което нарушава правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обекти, подлежи на наказание с глоба, която може да достигне до 500 лв.
Служител на Военна полиция, който изгуби служебната си карта, подлежи на наказание с глоба в размер от 10 до 200 лв. Това е регламентирано в чл. 28б от Закона за военната полиция, приет с ДВ, бр. 86 от 2016 г.
Чл. 28в от Закона за военната полиция предвижда наказание за лица, които без право използват униформено облекло, символи, отличителни знаци или служебна карта, свързани с Военната полиция. Наказанието е глоба в размер от 200 до 1000 лв.
Лицата, които противозаконно пречат на органите на служба "Военна полиция" да изпълняват правомощията си, подлежат на наказание с глоба в размер от 100 до 500 лв., освен ако не подлежат на по-тежко наказание.
Законът за военната полиция регламентира установяването на нарушения, свързани с военната полиция, чрез актове, съставяни от оправомощени длъжностни лица. Наказателните постановления се издават от директора на служба "Военна полиция" или от упълномощени от него лица. Процедурите за съставяне на актове и обжалване на наказателни постановления следват Закона за административните нарушения и наказания. Събраните глоби се внасят в бюджета на Министерството на отбраната. Законът определя също така правата на задържаните лица, включително правото на адвокатска помощ, информация за основанията за задържане, медицинска помощ и правото на обжалване на задържането. Специални разпоредби уреждат и взаимодействието с европейското законодателство.
В параграф 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за военната полиция се определят ключови термини. Военните превозни средства включват тези на Министерството на отбраната и Българската армия, както и чуждестранни военни транспортни средства. Освен това, се въвежда понятието "ескорт", което обозначава подвижен наряд от автомобили с специален режим на движение, предназначен за съпровождане, охрана и контрол на безопасното движение.
В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършват следните изменения: 1. В чл. 13, ал. 3, т. 3 се заменят думите относно директора на служба "Военна полиция". 2. Член 100 уточнява, че "Военна информация" е юридическо лице на бюджетна издръжка, с подробности за назначаване на ръководителя и утвърдител на етичен кодекс. 3. Членове 102, 103 и 104 се отменят. 4. Член 166 определя условията за прекратяване на договора за военна служба. 5. В чл. 290, ал. 3 думата "службите" става "службата". 6. В чл. 327, ал. 6 се заличават думите за представител на служба "Военна полиция". 7. Член 329, ал. 8 се отменя. 8. Членове 332 и 333 също се отменят.
В параграф §5 от Закона за Министерството на вътрешните работи се извършва изменение в чл. 91в, т. 2, където след думата "отбраната" се добавя запетая и фразата "структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия".
С измененията в Закона за движението по пътищата, в чл. 91, ал. 3 се заличават думите "обозначените автомобили на". Чл. 169, ал. 1 се изменя, като уточнява, че служба "Военна полиция" към министъра на отбраната контролира спазването на правилата за движение от водачите на превозни средства на Министерството на отбраната и Българската армия, както и техническото състояние на военните превозни средства.
В Закона за защита на класифицираната информация, в допълнителните разпоредби, т. 2, както и в приложение № 1 към чл. 25, раздел II, т. 4, се извършва замяна на израза "на Министерството на отбраната" с "към министъра на отбраната".
В Закона за мерките срещу изпирането на пари, в допълнителните разпоредби, § 1, т. 5, изразът "на Министерството на отбраната" се заменя с "към министъра на отбраната". Тази промяна е част от измененията, публикувани в Държавен вестник.
В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в член 3, алинея 1, точка 16, изразът "Министерството на отбраната" се замества с "министъра на отбраната". Тази промяна е част от измененията на закона, обнародвани в Държавен вестник.
Министерският съвет е задължен да приеме правилник за прилагането на Закона за военната полиция в срок до 9 месеца след влизането му в сила. До приемането на новия правилник остава в сила Правилникът за структурата и организацията на дейността на служба "Военна полиция", приет с ДВ, бр. 59 от 2009 г., при условие, че не противоречи на новия закон.
Законът за военната полиция влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Той е приет от 41-ото Народно събрание на 10 юни 2011 г. Заключителните разпоредби касаят изменения на Закона за административните нарушения и наказания, обнародвани в "Държавен вестник", брой 77 от 2012 г., и влизат в сила от 09.10.2012 г.
Законът за военната полиция влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към Закона за публичните финанси са обнародвани в Държавен вестник, брой 15 от 2013 г. и влизат в сила от 01.01.2014 г.
Законът за Военната полиция влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключения: § 115 влиза в сила на 1 януари 2013 г., а § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила на 1 февруари 2013 г. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за Военната полиция, обнародван в Държавен вестник, брой 86 от 2016 г.
Подзаконовите нормативни актове за прилагане на Закона за военната полиция трябва да бъдат издадени или приведени в съответствие с него в срок от 6 месеца след влизането му в сила. До този момент ще се прилагат съществуващите подзаконови актове, освен ако те не противоречат на новия закон.
Законът за Военната полиция влиза в сила на 1 септември 2021 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от момента на обнародването. Включва декларация за правата на задържано лице, която описва правата на лицето при задържане, включително правото на адвокат, информация за основанията за задържане, право на медицинска помощ и много други. Декларацията трябва да бъде предоставена на задържаното лице и да бъде попълнена в два екземпляра.