НАРЕДБА № 2 ОТ 24 ОКТОМВРИ 2014 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗДАВАНЕ И ОТНЕМАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПОСРЕДНИЧЕСТВО ПРИ МЕЖДУНАРОДНО ОСИНОВЯВАНЕ И ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА АКРЕДИТИРАНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя условията и реда за издаване на разрешение за посредничество при международно осиновяване, за осъществяване и прекратяване на дейността на акредитираните организации, както и за контрол и отнемане на разрешение за посредничество.
Чл. 2
Наредбата урежда условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване. Посредничество може да извършва само юридическо лице с нестопанска цел, наречено "акредитирана организация", което отговаря на изискванията на Семейния кодекс. Дейността на акредитираните организации трябва да е в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето и Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, като приоритет е най-добрият интерес на детето.
Чл. 3 (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2019 г.)
Наредбата определя условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване. Член 3 предвижда, че министърът на правосъдието може да определи държавите, за които ще се провежда процедура по издаване на разрешение, а заповедта за това ще бъде публикувана на интернет страницата на Министерството на правосъдието.
Чл. 4
Разрешението за посредничество при международно осиновяване се издава след проверка на възможностите и ресурсите на юридическото лице с нестопанска цел. Заявителят трябва да разполага с технически и експертни ресурси, да е утвърдил етични принципи, членовете на управителния орган да имат висше образование и опит, а също така да включва специалисти като юрист, психолог и лекар. Освен това, заявителят трябва да има постоянен офис с необходимите условия за комуникация и конфиденциалност.
Чл. 5
Наредба № 2 от 24 октомври 2014 г. определя условията и реда за издаване на разрешение за посредничество при международно осиновяване. Заявлението за разрешение се подава до министъра на правосъдието и трябва да съдържа информация за юридическото лице, адрес за дейността, данни за управителния орган, списъци на участващите лица и държавите, за които се иска посредничество, както и максималните разходи. Към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи съответствието с изискванията, включително етични принципи, свидетелства за съдимост, дипломи и проект за дейността. Чуждестранните организации трябва да представят разрешение от съответния орган на държавата си. Всяка промяна в обстоятелствата трябва да бъде уведомена в 14-дневен срок.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 2 определя процедурата за разглеждане на заявления за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване. Заявлението и приложените документи се разглеждат в едномесечен срок. Агенцията по вписванията изисква заверен електронен образ на документите и удостоверение в електронна форма за актуално състояние. При нередовности, Министерството на правосъдието уведомява заявителя с указания за отстраняване в 14-дневен срок, в противен случай производството се прекратява, което може да бъде оспорено.
Чл. 7
Заявителят може да бъде допуснат до процедура по проучване, ако не са установени нередовности в заявлението и документите или ако те са отстранени в срок. След допускането, заявителят получава уведомление за датата на посещение в офиса. Проучването се основава на представената документация и посещение на офиса, където се проверяват заявените обстоятелства и техническите ресурси. Посещението трябва да се извърши в присъствието на представител на управителния орган, който може да отговори на въпроси. За проучването се съставя протокол.
Чл. 8
На основание извършеното проучване, се изготвя доклад, който описва възможностите за осъществяване на посредничество при международно осиновяване за всяка от държавите, посочени в заявлението. Докладът се представя на Съвета по международно осиновяване.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 2 от 24 октомври 2014 г. предвижда, че Министерството на правосъдието има правото да иска становище от централния орган на държава, която е страна по Хагската конвенция, или от компетентен орган на държава, която не е страна по конвенцията. Това становище е свързано с осъществяването на посредничество при международно осиновяване от акредитирана организация, съгласно чл. 116 от Семейния кодекс.
Чл. 10
Съветът по международно осиновяване разглежда незабавно доклад и становище по чл. 9 и взема решение, с което предлага на министъра на правосъдието да издаде или да откаже разрешение за посредничество за международно осиновяване за посочените в заявлението държави.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 2 от 24 октомври 2014 г. определя, че министърът на правосъдието трябва да издаде или мотивирано да откаже разрешение за посредничество в срок от три месеца след подаване на заявлението. Разрешението може да бъде издадено за всички или за част от посочените държави. Отказът може да бъде оспорен пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 12
Наредбата определя условията и реда за издаване на разрешение за посредничество при международно осиновяване. Разрешението се издава за срок от пет години, а акредитираната организация се вписва служебно в регистъра. Министерството на правосъдието е отговорно за актуализиране и предоставяне на информация относно акредитираните организации на Хагската конференция.
Чл. 13
Разрешението за осъществяване на посредничество при международно осиновяване се издава по образец, който е определен в приложение № 2 на Наредба № 2 от 24 октомври 2014 г.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 2 определя задълженията на акредитираните организации за уведомяване на Министерството на правосъдието при промени в обстоятелствата, свързани с разрешението за посредничество при международно осиновяване. Организациите трябва да уведомят в 14-дневен срок и да предоставят съответните документи. При промяна в управителния орган, офиса за дейност и лицата, работещи за организацията, се изисква допълнителна информация и документи. Съветът по международно осиновяване обсъжда документите и може да предложи на министъра отнемане на разрешението, ако условията не са изпълнени. Министърът издава заповед за изменение или отнемане на разрешението.
Чл. 15
Акредитирана организация може да подаде заявление за допълнителна държава извън посочените в разрешението, включващо информация за ресурсите и нови лица. Процедурата се провежда на базата на документация, след което се изготвя доклад, включващ информация за работата на организацията. Министърът на правосъдието решава за издаване или отказ на разрешение, като отказът може да бъде оспорен пред Върховния административен съд.
Чл. 16
Акредитираната организация може да подаде заявление за ново разрешение за посредничество при международно осиновяване в месец, предхождащ последните три месеца от валидността на предходното разрешение. Заявлението трябва да съдържа декларация за промяна на обстоятелствата и държавите, за които е издадено предходното разрешение. Ако не се предвиждат промени, се прилагат определени документи. При предвиждане на промени, се прилагат допълнителни съответни документи. Заявлението включва и доклад за цялостната дейност на организацията.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 2 от 24 октомври 2014 г. определя процедурата за издаване на ново разрешение за посредничество при международно осиновяване. Процедурата се извършва по реда на чл. 6-9, без изискване за заверен електронен образ на документите. Докладът, който се представя на Съвета по международно осиновяване, включва информация за работата на акредитираната организация, спазване на задължения и постъпили сигнали. Съветът обсъжда качеството на работа, спазване на изискванията и броя на вписаните осиновяващи, след което предлага решение на министъра на правосъдието относно издаването на разрешение.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 2 указва, че министърът на правосъдието е отговорен за разглеждането на решенията на Съвета по международно осиновяване. В сроковете, определени в чл. 11, той може да издаде разрешение за посредничество за посочените в заявлението държави или да мотивира отказа си. Отказът може да бъде оспорен пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 19
Наредба № 2 от 24 октомври 2014 г. определя дейностите на акредитираните организации при международно осиновяване. Те включват консултации относно законодателството и процедурите за осиновяване, изготвяне и подаване на молби за вписване в регистъра, оказване на съдействие на осиновяващите, уведомяване за напредъка в процедурата и подпомагане на осиновителите в следосиновителния период. Организациите също така помагат в комуникацията между осиновяващия и осиновявания, както и в осигуряването на безопасно транспортиране на детето.
Чл. 20
Акредитираните организации, осъществяващи посредничество при международно осиновяване, имат редица задължения, включително: спазване на висшия интерес на детето, публикуване на информация на интернет страницата си, предоставяне на точна информация, осигуряване на превод на документи, уведомяване на Министерството на правосъдието за важни събития и предоставяне на доклади за дейността си. Те също така трябва да осигурят конфиденциалност на данните, да поддържат досиета на клиентите и да организират контакти между осиновяващи и осиновени, както и да следят за адаптацията на децата.
Чл. 21
Работещите в акредитирани организации трябва да изпълняват своите задължения добросъвестно и да не ги превишават. Те трябва да проявяват лоялност и уважение към клиентите, спазвайки етичните принципи и правила на поведение. Освен това, те са задължени да не разгласяват информация, станала им известна по време на дейността им в организацията.
Чл. 22
Акредитираните организации, занимаващи се с посредничество при международно осиновяване, нямат право да прехвърлят разрешението си за посредничество. Те не могат да получават недължима финансова облага и да изискват средства, надвишаващи максималния размер за посредничество, определен за съответната държава. Разрешено е да се получават средства само за разноски и разходи, свързани с процедурата, включително разумни хонорари и административни разходи. Лицата, участващи в процедурата, не могат да получават възнаграждение, което е несъразмерно на предоставените услуги.
Чл. 23
Дейността на акредитираната организация може да бъде прекратена по няколко причини: 1) изтичане на срока на разрешението; 2) изтичане на срока на разрешение по чл. 5, ал. 5, ако не е представено ново в 14-дневен срок; 3) по заявление на организацията; 4) с прекратяване на юридическото лице; 5) при заличаване на вписването в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; 6) с отнемане на разрешението от министъра на правосъдието. Министерството на правосъдието извършва служебни справки за статуса на акредитираните организации на всеки шест месеца. Заповедта за прекратяване на дейността може да бъде оспорена пред Върховния административен съд.
Чл. 24
Акредитираната организация, чиято дейност е прекратена, има задължението незабавно да спре приема на нови клиенти и в срок от 3 дни да предостави списък на всички свои клиенти и етапа на процедурата им. Ако организацията представлява осиновяващи с вече започнала процедура по международно осиновяване, министърът на правосъдието определя реда за довършване на процедурата от същата организация, която трябва да извърши необходимите действия до окончателното приключване на случая.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 2 предвижда, че Министерството на правосъдието уведомява съответния орган и/или акредитирана организация в държавата на осиновяващия за прекратяването на дейността на акредитираната организация. Осиновяващият трябва да сключи договор с нова организация в срок от един месец. Ако няма друга акредитирана организация, Министерството уведомява за възможността за сътрудничество между централните органи по Хагската конвенция.
Чл. 26 от НАРЕДБА № 2 ОТ 24 ОКТОМВРИ 2014 Г.
Министърът на правосъдието упражнява контрол върху акредитираните организации, ангажирани с международно осиновяване, чрез извършване на проверки на тяхната дейност и чрез даване на задължителни предписания за подобряване на тази дейност.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № 2 определя условията за извършване на проверки на акредитирани организации, свързани с международно осиновяване. Проверките могат да бъдат планови или по сигнал за нарушения, като се извършва поне една планова проверка в срока на валидност на разрешението. Министърът на правосъдието издава заповед за проверка, определяйки времето и лицата, които ще я извършат. Акредитираните организации са задължени да съдействат на проверяващите. След проверката се съставя протокол, който се връчва на организацията, която може да изрази становище. При нарушения Съветът по международно осиновяване предлага предписания или отнемане на разрешението.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 2 от 24 октомври 2014 г. определя процедурата, която Министерството на правосъдието следва да спазва при констатиране на нарушения от акредитирана организация. Министерството изисква писмена информация от организацията в срок от 7 дни, след което се изготвя доклад. Този доклад се представя на Съвета по международно осиновяване, който може да предложи на министъра на правосъдието задължителни предписания или отнемане на разрешението за посредничество.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 2 предвижда задължителни предписания за подобряване на дейността на акредитирани организации при международно осиновяване. Предписанията се дават със заповед на министъра на правосъдието и включват посочване на нарушения, действия за подобряване и срок за изпълнение. Организациите трябва да предоставят писмена информация за изпълнението на предписанията в срок от един месец. Заповедта може да бъде оспорена пред Върховния административен съд.
Чл. 30
Наредба № 2 от 2014 г. регламентира условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване. Министърът на правосъдието може да отнеме разрешението при неизпълнение на задължения или нарушения на изискванията. Отнемането става със заповед, която подлежи на оспорване. Организацията, чийто лиценз е отнет, не може да подава ново заявление за срок от две години. Наредбата отменя предходна наредба и определя срокове за акредитирани организации да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания. Влиза в сила от обнародването и е актуализирана в последствие.
§1
В параграф §1 на Наредба № 2 от 24 октомври 2014 г. се уточнява, че "административни разходи на организацията" включват разходите, свързани с функционирането на организацията, организацията на дейността по посредничество при международно осиновяване и разходите за персонала.
§2
С §2 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 2 от 2014 г. се отменя Наредба № 12 от 2009 г. на министъра на правосъдието, която регулира условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване, както и дейността на акредитираните организации. Отменянето е в сила от момента на влизането в сила на новата наредба.
§3
Акредитираните организации, получили разрешение за посредничество по международно осиновяване по Наредба № 12 от 2009 г., трябва да изпълнят изискванията по чл. 4 до три месеца след влизането в сила на настоящата наредба. Удостоверяването на изпълнението става чрез подаване на заявление за ново разрешение или декларация до министъра на правосъдието, придружена от необходимите документи. При неизпълнение, министърът на правосъдието може да отнеме разрешението за посредничество по предложение на Съвета по международно осиновяване.
§4
Параграф §4 удължава валидността на разрешенията за посредничество при международно осиновяване, издадени на 15 март 2010 г., до получаване на ново разрешение или отказ за издаване на такова, но не по-късно от 15 май 2015 г. Акредитираните организации могат да подават заявления за ново разрешение в периода от 1 до 15 януари 2015 г.
§5
Наредба № 2 от 2014 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване влиза в сила от деня на обнародването си в "Държавен вестник", на основание чл. 116, ал. 3 от Семейния кодекс. Заключителните разпоредби се отнасят и за изменения и допълнения на наредбата, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 3 от 2018 г. и влизат в сила от 01.01.2018 г.
§ 11
Наредбата влиза в сила от 1 януари 2018 г., с изключение на определен параграф, който влиза в сила от деня на обнародването. Преходните разпоредби се отнасят към изменението и допълнението на Наредба № 2 от 2014 г., обнародвано в Държавен вестник, брой 31 от 2019 г.
§10
Параграф §10 предвижда, че заявленията, подадени преди влизането в сила на настоящата наредба, ще бъдат разглеждани при предишните условия и ред. Включени са приложения, които описват протоколи за провеждане на посещения и условията за издаване на разрешения на акредитирани организации за посредничество при международно осиновяване. Приложенията съдържат информация относно условията за работа на офисите, комуникационни средства и защита на информацията, както и образци на разрешения за дейност.
