Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя условията и реда за класификация на отпадъците, като се фокусира върху тяхното разделяне по видове и свойства. Целта е да се установят ясни критерии за управление на отпадъците.
Наредба № 2 от 23 юли 2014 г. цели класифициране на отпадъците с оглед на осигуряване на екологосъобразното им управление, в съответствие със Закона за управление на отпадъците и свързаните подзаконови актове.
Наредбата регулира класификацията на вещества и предмети, които отговарят на определението за отпадъци, съгласно § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Тя не се прилага за отпадъците, посочени в чл. 2, ал. 2 на ЗУО.
Причинителят на отпадъци е задължен да класифицира отпадъците, произвеждани от неговата дейност, и да предприема необходимите действия по реда на наредбата. Новата класификация на отпадъците трябва да се извършва при промяна на суровините или технологичните процеси, водещи до изменение на състава и свойствата на отпадъка. При промяна на актуалното състояние на причинителя по търговския регистър не се извършва нова класификация, освен в случаите на изменение на суровините или технологичните процеси. Ако причинителят е неизвестен, класификацията се извършва от лицето, което държи отпадъка. Разпоредбата не важи за домакински отпадъци и подобни на тях, образувани от търговски обекти и административни сгради.
Класификацията на отпадъците се извършва с избор на шестцифрен код от списъка на отпадъците, прилаган в определена последователност. Първо се проверяват групите 01-12 и 17-20, без кодове, завършващи на '99'. Ако не се намери подходящ код, се проверяват групите 13, 14 и 15, а след това група 16. При липса на подходящ код в тези групи се използва кодът '99', обозначаващ 'отпадъци, неупоменати другаде'. При наличие на огледални кодове, се използва кодът със знак звезда (*), освен ако не се докаже, че отпадъкът не притежава опасни свойства.
Според НАРЕДБА № 2 от 23 юли 2014 г., отпадъците се класифицират като опасни, ако са отбелязани със знак звезда (*) или отговарят на условията, определени в Базелската конвенция. Допълнително, отпадъците могат да бъдат опасни, ако съдържат опасни вещества в определени концентрации, притежават специфични опасни свойства, или съдържат определени химикали в концентрации, надвишаващи граничните стойности. Някои от тези вещества включват полихлорирани дибензо-р-диоксини и дибензофурани, ДДТ, хлордан и др. Определянето на опасните свойства се основава на регламенти и международно признати методи за изпитване.
Чл. 7 от Наредба № 2 задължава лицата, образуващи отпадъци, да подадат документи за класификация на отпадъците до директора на РИОСВ не по-късно от два месеца преди образуването им. Необходимите документи включват работен лист с код на отпадъка, описание на технологичния процес и информационни листове за безопасност на химични вещества. Директорът на РИОСВ може да изиска допълнителна информация и да уведомява причинителя на отпадъците за нередности. Документите се подават чрез Националната информационна система "Отпадъци".
Чл. 8 от Наредба № 2 за класификация на отпадъците определя процедурата за класификация на отпадъците от подгрупа 18 01. В рамките на 3 дни след получаване на документите, директорът на РИОСВ трябва да ги изпрати за становище до регионалната здравна инспекция (РЗИ). При дейности, свързани със събиране и третиране на отпадъци в лечебни заведения, РЗИ извършва проверка за спазване на изискванията на наредбата и издава хигиенно заключение, ако е необходимо. За издаване на становището се заплаща държавна такса, а самото становище трябва да бъде издадено в срок от 14 дни след получаване на документите и заплащане на таксата.
Директорът на РИОСВ или упълномощено лице е длъжно да утвърди работния лист за класификация на отпадъци от подгрупа 18 01 в 14-дневен срок след представяне на необходимите документи и становището от РЗИ. Утвърдителният акт се извършва чрез НИСО с електронен подпис.
Чл. 9а от Наредба № 2 предвижда процедура за класификация на отпадъците, когато класифициран отпадък започне да се образува от нови обекти на един и същ причинител на отпадъци. Причинителят е задължен да попълни работния лист с информация за новите обекти и да го представи за утвърдяване от директора на РИОСВ в определен срок. Директорът на РИОСВ може да приложи допълнителни разпоредби за утвърдяване на работния лист.
Чл. 10 от Наредба № 2 позволява на причинителя да класифицира отпадъка с код без знак звезда (*) при наличие на огледални кодове, ако докаже, че отпадъкът не притежава опасни свойства. Това може да стане чрез документите по чл. 7 или чрез изпитване по чл. 11. Ако документите не са достатъчни, причинителят трябва да класифицира отпадъка с код със знак звезда (*) или да докаже отсъствието на опасни свойства. В последния случай кодът със знак звезда (*) остава в сила, докато не приключи процедурата за класификация.
Чл. 11 от Наредба № 2 позволява на причинителя да класифицира отпадъка без знак звезда (*) при доказване, че той не притежава опасни свойства, чрез изпитване. Изпитването може да бъде за свойства от НP 1 до НP 15 или по компоненти от С 1 до С 51. Причинителят може да спре изпитването, ако отпадъкът притежава опасни свойства, в който случай той се класифицира с код със знак звезда (*).
Чл. 12 от Наредба № 2 определя, че вземането на проби и изпитването на отпадъците трябва да се извършва от акредитирани лаборатории, в съответствие с изискванията на Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Преди вземането на проби, е необходимо да се изготви план, който да определи количеството отпадък, което ще бъде охарактеризирано с тези проби, и за което ще важат определените стойности на параметрите.
Чл. 12а от Наредба № 2 предвижда процедура за съгласуване на план за вземане на проби от отпадъци. Причинителят на отпадъка трябва предварително да се съгласи с акредитирана лаборатория относно аналитичните методи и методите за пробовземане. След това, три копия на плана се представят на министъра на околната среда и водите, който в срок от 5 дни го изпраща за становища на ИАОС, НЦОЗА и НЦЗПБ. Тези институции имат 14 дни да предоставят становища. Министърът може да изисква корекции в плана в срок от 14 дни след получаване на становищата. След отстраняване на нередовности, в срок от един месец, министърът одобрява плана или го връща, ако не отговаря на изискванията. След одобрение, причинителят на отпадъка може да започне изпълнението на плана.
Чл. 13 от Наредба № 2 описва процедурата за изпитване на отпадъците, която трябва да се извършва по методите, указани в Регламент (ЕО) № 440/2008 и други международни стандарти. За класификацията на отпадъците се прилагат критериите от приложение I на Регламент (ЕО) № 1272/2008, а за инфекциозните отпадъци се следват специфични критерии, одобрени по реда на чл. 14, ал. 2.
Член 14 от Наредба № 2 определя процедурите за вземане на проби и изпитване на отпадъци. Изпълнителният директор на ИАОС утвърджава референтни методи за проби и изпитване. Директорите на НЦОЗА и НЦЗПБ определят свойството "Инфекциозни" на отпадъците по критерии от утвърдено ръководство. Взимането на проби и изпитването се извършва от акредитирани лаборатории, съгласно определен приоритет на стандарти, започвайки от европейски и международни до вътрешноведомствени методи.
Чл. 15 от Наредба № 2 от 23 юли 2014 г. регламентира процедурата за класификация на отпадъците. В случай на необходимост, причинителят на отпадъци трябва да подаде заявление до министъра на околната среда и водите, придружено от специфични документи и протоколи за анализи. Тези документи включват оригинали на протоколи за проби и резултати от изпитвания, както и обосновка за евентуално освобождаване от анализи на определени компоненти.
Наредба № 2 от 23 юли 2014 г. регламентира процеса на класификация на отпадъците, включвайки задължения на министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването, НЦОЗА и НЦЗПБ. След подаване на заявление, в срок от 30 дни, документите се изпращат на министъра на здравеопазването за становище. Министърът на здравеопазването трябва в 5-дневен срок да ги предаде на НЦОЗА и НЦЗПБ. Директорите на тези институции имат 5 дни за уведомяване на заявителя за непълноти и 14 дни за предоставяне на оценка. На база на оценките, министърът на здравеопазването изготвя писмено становище в срок от 10 дни. Важно е да се оценят влиянието на отпадъка върху здравето и екотоксикологичните му свойства.
Чл. 17 от Наредба № 2 определя процедурата за класификация на отпадъците. Министърът на околната среда и водите или упълномощено лице е задължен да изпрати становище на причинителя на отпадъка в 15-дневен срок след получаване на оценката. Причинителят на отпадъка трябва да представи попълнен работен лист за класификация в РИОСВ с шестцифрен код на отпадъка. След утвърдителния процес, работният лист се въвежда в НИСО от директора на РИОСВ или упълномощено лице.
Чл. 18 от Наредба № 2 позволява на министъра на околната среда и водите и/или министъра на здравеопазването да изискват допълнителна информация от причинителя на отпадъци, за да уточнят класификацията им. В определени случаи, свързани с характеристиките на отпадъка, може да се наложи и допълнително изпитване за наличие на определени свойства. Сроковете за класификация на отпадъците спират да текат до получаването на исканата допълнителна информация.
Чл. 19 от Наредба № 2 от 23 юли 2014 г. определя задълженията на причинителите на отпадъци при промяна на суровини и технологични процеси. Те трябва да представят нови документи в РИОСВ не по-късно от два месеца преди настъпването на тези промени. Проверката за съответствие на кода и свойствата на отпадъка с вида на производството се извършва по установен ред, а директорът на РИОСВ трябва да уведоми ИАОС за новата класификация в 10-дневен срок.
Чл. 20 от Наредба № 2 предвижда, че причинителят на отпадъка е задължен да уведоми директора на РИОСВ в срок от 10 дни при настъпила промяна, свързана с образуването на отпадъци. След получаване на уведомлението, директорът на РИОСВ трябва да информира изпълнителния директор на ИАОС в същия срок от 10 дни.
Чл. 21 урежда процедурата за уведомяване на директора на РИОСВ при преустановяване на образуването на отпадък. Причинителят на отпадъка подава уведомление чрез НИСО, след което РИОСВ извършва проверка в срок от 14 дни. Директорът на РИОСВ отбелязва прекратяване на действието на работния лист, освен ако образуването на отпадъка не е прекратено или се установят източници за образуването му. При възобновяване на образуването на отпадъка, причинителят е длъжен да попълни работния лист отново. В случай на нарушения, причинителят трябва да извърши нова класификация на отпадъка.
Чл. 21а от Наредба № 2 от 23 юли 2014 г. определя процедурата, която трябва да следва причинителят на отпадъците, когато класифициран отпадък, за който е утвърден работен лист, престане да се образува. В такъв случай, причинителят подава уведомление до директора на РИОСВ. Ако образуването на отпадъка бъде възобновено, причинителят трябва да актуализира работния лист и да го представи за утвърждаване.
Съгласно Чл. 21б от Наредба № 2 от 23 юли 2014 г., ако при проверка от РИОСВ се установи, че даден отпадък не се образува и няма източници за неговото образуване, директорът на РИОСВ или упълномощено лице отбелязва с НИСО, че работният лист е с прекратено действие.
Наредбата регламентира класификацията на отпадъците, определяйки процедури за уведомление, класификация на опасни вещества и определяне на притежатели и причинители на отпадъци. Включва разпоредби за огледални кодове, опасни вещества и тежки метали. Установява правила за уведомяване на РИОСВ и ИАОС, както и преходни и заключителни разпоредби, отменяйки предходни наредби. Нормативният акт е свързан с управлението на отпадъците и защита на околната среда.
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 2 от 23 юли 2014 г. се дефинират основни термини, свързани с класификацията на отпадъците. "Огледални кодове" се отнасят до двойки кодове, при които един и същ отпадък може да бъде класифициран като опасен или неопасен в зависимост от съдържанието на опасни вещества. Опасни вещества се определят по критериите на Регламент (ЕО) № 1272/2008, а "тежки метали" включват специфични елементи, класифицирани като опасни. В определени случаи, притежателят и причинителят на отпадъци се определят съгласно Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Определението за "обект" обхваща различни места и инсталации, свързани с дейности, при които се образуват отпадъци.
Параграф §3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 2 от 23 юли 2014 г. за класификация на отпадъците отменя Наредба № 3 от 2004 г., издадена от министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването. Тази наредба е публикувана в Държавен вестник, брой 44 от 2004 г. и е изменяна и допълвана в брой 23 от 2012 г.
Утвърдените работни листове по Наредба № 3 от 2004 г. за класификация на отпадъците остават в сила до момента на преустановяване на образуването на съответния отпадък, извършване на нова класификация на същия отпадък, или до издаване на решение по чл. 4, ал. 2 или чл. 5, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО).
Съгласно §5 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 2 от 23 юли 2014 г. министърът на околната среда и водите е задължен в 10-дневен срок след влизането в сила на наредбата да уведоми директорите на РИОСВ и изпълнителния директор на ИАОС за издадените решения по чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО).
В срок от шест месеца след влизането в сила на наредбата, министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването трябва да преразгледат служебно всички случаи на класификация на отпадъци като неопасни, съгласно чл. 11. При започване на процедурата, министърът или упълномощено от него лице уведомява причинителите на отпадъците.
Съгласно параграф 17 от наредбата, в срок до една година от влизането в сила на наредбата, министърът на околната среда и водите е задължен да утвърди Ръководство за извършване на класификация на отпадъците. Това утвърдително действие ще бъде извършено след съгласуване с министъра на здравеопазването и изпълнителния директор на ИАОС.
Параграф §11 уточнява, че разпоредбата на чл. 7, ал. 6 не се прилага, когато за всеки обект на един и същ причинител на отпадъци на територията на една РИОСВ е утвърден отделен работен лист преди влизането в сила на наредбата.
Параграф 13 уточнява, че параграф 1, точка 3 и параграф 3, точка 1 от Наредба № 2 влизат в сила от 1 януари 2019 година. Заключителните разпоредби се отнасят за изменения и допълнения на същата наредба, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 53 от 2022 година и влизат в сила от 8 юли 2022 година.
Наредбата влиза в сила в деня на обнародването й в 'Държавен вестник'. Приложението предоставя кодове за класификация на различни видове отпадъци, включително отпадъци от проучване, минен добив, селско стопанство, производство на храни и много други. Всеки код е специфично определен, което улеснява идентификацията и управлението на отпадъците. Списъкът на отпадъците може да бъде изменян в съответствие с научно-техническия напредък, а новите кодове се дават за нови отпадъци, за да се избегнат грешки.