Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя критериите и показателите за атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели на съд. Тя регламентира и компетентните органи, реда и начина на атестиране, както и документите, които трябва да бъдат изготвени в процеса на атестиране.
Наредбата е приложима за всички случаи на атестиране на съдии, предвидени в Закона за съдебната власт. Последната редакция е извършена с ДВ, бр. 39 от 2021 г.
Наредбата определя правилата за атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели на съдове, като основава своите разпоредби на Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт, Европейската харта за статута на съдиите, както и на препоръките и становищата на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Тя обединява национални и международни актове, които регламентират статута и дейността на съдиите, прокурорите и следователите.
Наредбата има за цел да утвърди върховенството на закона и да осигури защита на правата на съдиите, да осигури прозрачна и справедлива процедура за кариерно израстване, да увеличи мотивацията за професионално развитие, да предотврати корупцията в съдебната система и да повиши доверието в съдебната власт.
Атестацията на съдия, председател и заместник-председател на съд е процес за обективна оценка на техните професионални, делови и нравствени качества, които се проявяват в изпълнението на задълженията им. Оценяването се извършва чрез попълване на Единен формуляр за атестиране, който следва определен образец, включен в приложението към наредбата.
Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя, че атестирането на съдии, председатели и заместник-председатели на съд е процес, който осигурява професионално самоусъвършенстване и равни възможности за кариерно развитие. Процесът е основан на принципите на законност, равнопоставеност, обективност и прозрачност.
Атестирането на съдии, председатели и заместник-председатели на съд не трябва да нарушава независимостта им и основните им права. Това е основен принцип, заложен в Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г.
Наредбата определя реда и методиката за атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели на съд. Атестацията включва оценка на квалификацията, достиженията и професионалната пригодност на атестирания, както и спазването на етичните правила. Квалификацията обхваща професионалните знания и умения, достиженията се отнасят до постигнатите резултати в практиката, а професионалната пригодност е специфичната квалификация за конкретната длъжност. Спазването на етичното поведение се извършва в съответствие с установените етични кодекси.
Наредбата определя реда и условията за атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели на съд. Атестиране се провежда в четири основни случая: предварително, за придобиване на несменяемост, периодично и извънредно. Предварителното атестиране се извършва три години след назначаване, периодичното - на всеки пет години, а извънредното - при определени условия, включително участие в конкурс или по предложение на Инспектората. Изменения в наредбата са направени с ДВ, бр. 39 от 2021 г.
Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя методите и реда за атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели на съд. Член 10 уточнява, че при атестирането не трябва да се допуска различно третиране на съдии, отсъствали поради отпуск или командироване. Атестирането се провежда само за период, в който съдията е работил реално, но не по-малко от две години. За магистратите, командировани в международни институции, се изисква становище от съответния орган.
Наредбата определя критериите и реда за атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели на съдилища. Атестирането включва оценка на квалификацията, достиженията и професионалната пригодност, както и спазването на етичните правила. Съществуват общи и специфични критерии за атестиране, като последните се диференцират в зависимост от длъжността. Председателите и заместник-председателите подлежат на допълнителна оценка за ръководни умения и спазване на специфични етични правила.
Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя общите критерии за атестиране на съдия, които включват: правни познания и умения за тяхното прилагане; умение за анализ на правнорелевантните факти; умение за оптимална организация на работата; експедитивност и дисциплинираност; спазване на правилата за етично поведение.
Чл. 13 от Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя общия критерий за атестиране на съдия, който включва правни познания и умения за тяхното прилагане. Този критерий акцентира на дълбочинното познаване на правните явления и способността за абстрактно юридическо мислене, което е необходимо за правилното тълкуване на правните норми и свързването им с конкретни юридически факти.
Чл. 14 от Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя общия критерий за атестиране на съдия, който е "умение за анализ на правнорелевантните факти". Този критерий подчертава необходимостта от добро познаване на емпиричната действителност и способността за установяване на нормативната връзка между юридическия факт и правата и задълженията, произтичащи от съответната правна норма.
Чл. 15 от Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя общия критерий за атестиране на съдия, който е "умение за оптимална организация на работата". Този критерий включва комплексен подход, в който се акцентира на рационалното разпределяне и групиране на служебните ангажименти и задачи, в зависимост от тяхната значимост и тежест, както и на бързото и законосъобразно решаване на тези задачи в сроковете, определени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Наказателния процесуален кодекс (НПК) и Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Чл. 16 от Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя общия критерий за атестиране на съдия, който включва "експедитивност и дисциплинираност". Този критерий цели организиране на работата по такъв начин, че да се осигури бързо и качествено решаване на служебните задачи, както и спазване на установения ред и дисциплина в съответното звено.
Чл. 17 от Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя общия критерий за атестиране на съдия, който е "спазване на правилата за етично поведение". Този критерий включва поведение, съобразено с основните принципи на дължимо поведение на съдията както в службата, така и извън нея.
Специфичните критерии за атестиране на съдия включват спазване на графика за провеждане на съдебни заседания, умение за водене на заседание и съставяне на протокол, администриране на дела и жалби, подготовка за заседание, както и способност за мотивиране на актовете и анализ на доказателствата. Важно е да се отчита броят на необжалваните, потвърдените и отменените съдебни актове, както и основанията за тях.
Чл. 19 от Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя специфичния критерий за атестиране на съдия, който е свързан със спазването на графика за провеждане на съдебни заседания. Този критерий оценява уменията на съдията за целенасочено разпределение и оптимална организация на работата му.
Чл. 20 от Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. описва специфичния критерий за атестиране на съдия, свързан с умението за водене на съдебно заседание и съставяне на протокол. Този критерий оценява нивото на познанията на съдията в областта на процесуалното право и тяхното практическо приложение при разглеждането на делата.
Наредба № 2 определя специфичен критерий за атестиране на съдии, който се състои от два основни компонента: 'администриране на дела и жалби' и 'подготовка за съдебно заседание'. Първият компонент оценява способността на съдията да разглежда и произнася по исканията на страните, да управлява движението на делата и жалбите, и да действа бързо и целенасочено в съответствие с процесуалния закон. Вторият компонент оценява уменията на съдията за задълбочено проучване на материалите по делото и за осигуряване на законосъобразното протичане на съдебния процес, спазвайки правата на участниците.
Член 22 от Наредба № 2 определя специфичния критерий за атестиране на съдия, който включва брой необжалвани, потвърдени, отменени или обезсилени съдебни актове. Този критерий оценява уменията на съдията да се запознава с делата, да очертава предмета на доказване и да аргументира мотивите на съдебния акт, базирайки се на анализ на доказателствата.
Член 23 от Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя допълнителните критерии за оценка на пригодността на съдия, председател и заместник-председател на съд за заемане на ръководна длъжност. Критериите включват: 1. Способност за работа в екип и разпределение на задачи; 2. Способност за вземане на правилни управленски решения; 3. Поведение, което издига авторитета на съдебната власт; 4. Умение за комуникация с различни държавни органи, граждани и юридически лица; 5. Професионална компетентност.
Чл. 24 от Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя допълнителен критерий за атестиране на председатели и заместник-председатели на съд, който е "способност за работа в екип и разпределение на задачи в него". Този критерий акцентира на управленската, организационната и комуникационната компетентност на лицето, което се атестира.
Чл. 25 от Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя допълнителния критерий за атестиране на председател и заместник-председател на съд, който е "способност за вземане на правилни управленски решения". Този критерий акцентира на уменията на атестирания да възприема и анализира ситуации, свързани с професионалните задължения, и да реагира адекватно чрез вземане на управленски решения.
Чл. 26 от Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя допълнителен критерий за атестиране на председатели и заместник-председатели на съд, свързан с поведението, което издига авторитета на съдебната власт. Този критерий акцентира на личните постижения на атестирания, които допринасят за подобряване на работата на съда, както и на способността му да защитава и отстоява независимостта на съдебната власт.
Чл. 27 от Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя допълнителния критерий за атестиране на председател и заместник-председател на съд, свързан с умението за комуникация. Този критерий оценява способността на атестирания да взаимодейства с държавни органи, граждани и юридически лица, което е важно за осигуряване на доверие в съдебната власт.
Чл. 28 от Наредба № 2 определя допълнителния критерий "професионална компетентност" за атестиране на председател и заместник-председател на съд. Този критерий оценява способността на атестирания, като се вземат предвид общите и специфичните критерии, прилагани за съдия. Наредбата продължава с глава четвърта, която съдържа показателите за оценяване на критериите за атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели.
Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя показателите, методиката и реда за атестиране на съдия, председател и заместник-председател на съд. Член 29 посочва, че показателите са качествени и количествени ориентири за измерване на квалификацията, достиженията и професионалната пригодност на съдиите. На базата на тези показатели се формират словесни констатации и цифрови оценки по критериите за атестиране.
Според НАРЕДБА № 2 от 23 февруари 2017 г., показателите за оценяване на съдии по общия критерий "правни познания и умения за прилагането им" включват: 1. познаване и прилагане на материалния закон; 2. основания за отмяна, изменение или потвърдяване на съдебните актове; 3. способност за прилагане на процесуалните закони.
Чл. 31 от Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя показателите за оценяване на умението за анализ на правнорелевантните факти при атестирането на съдии. Те включват: разбираемо мотивиране на актовете, законосъобразна оценка на факти, концентриране върху предмета на доказване, изчерпателно обсъждане на спорни въпроси, логичност и последователност при мотивиране, и умение за използване на ясен и грамотен език.
Чл. 32 от Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя показателите по общия критерий "умение за оптимална организация на работата" на съдии. Те включват: брой и вид на преписките и делата; спазване на процесуалните срокове; срочност на съдебните актове в закрити заседания; обща натовареност на съответния съдебен район и натовареност на атестирания съдия в сравнение с колегите; извънслужебни дейности на магистратите; резултати от проверки на Инспектората към Висшия съдебен съвет; резултати от други проверки.
Чл. 33 от Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя показателите за оценяване на съдии, председатели и заместник-председатели на съд по критерия "експедитивност и дисциплинираност". Основните показатели включват: съотношение между разгледани и свършени дела, съотношение между постъпили и свършени дела, отговорно изпълнение на служебните задължения извън прякото разглеждане на делата, както и наличието на поощрения и дисциплинарни наказания през периода на атестирането, освен ако основанията за тях не са били взети предвид при оценката по друг критерий.
Наредба № 2 определя показателите, методиката и реда за атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели на съд. Член 34 описва показателите за оценяване по общия критерий "спазване на правилата за етично поведение", включващи резултати от проверки на Инспектората към Висшия съдебен съвет, както и становища на етичната комисия. Важен аспект е оценката на отводи и самоотводи, прилагани с копия от необосновани определения.
Чл. 35 от Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя специфични критерии за атестиране на съдия по отношение на спазването на графика за провеждане на съдебни заседания. Основните умения, които се оценяват, включват: 1) способност за своевременно и адекватно планиране на работата за конкретното заседание; 2) умения за прогнозиране и спазване на времевите рамки за продължителността на заседанието; 3) умения за оптимално съставяне на графика на съдебните заседания.
Наредбата определя специфични критерии за атестиране на съдии, свързани с умението за водене на съдебно заседание и съставяне на протокол. Показателите включват: стриктно спазване на правата на участниците, познаване на процесуалните техники, умение за анализ и разрешаване на юридически въпроси и способност за бързи действия съобразно закона.
Чл. 37 от Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя показателите за атестиране на съдии в категорията "администриране на дела и жалби, подготовка за съдебно заседание". Тези показатели включват: 1. Своевременни, точни и пълни указания към страните и вещите лица, както и действия по движението на делата, жалбите и протестите; 2. Брой на актовете за връщане на делото в предходна фаза и основанията за това; 3. Причини за отлагане на делата.
Чл. 38 от Наредба № 2 определя показателите за атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели на съд. Специфичният критерий включва брой потвърдени, обезсилени, отменени съдебни актове, както и прекратени, възобновени и недопуснати до касационно обжалване актове в периода на атестиране. Тези показатели се оценяват спрямо общия брой върнати от инстанционен контрол съдебни актове за същия период.
Чл. 39 от Наредба № 2 определя показателите за атестиране на председатели и заместник-председатели на съдилища, свързани с тяхната управленска, организационна и комуникационна компетентност. Основните критерии включват ясно дефинирани стратегически цели, умения за работа в екип, способност за ръководство, координация на задълженията, мотивация на колектива, справедливост при оценка, предотвратяване на конфликти, както и положителни констатации от проверки на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Чл. 40 от Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя допълнителни критерии за атестиране на председател и заместник-председател на съд, свързани със способността им за вземане на правилни управленски решения. Показателите включват: разработване на нови идеи, самоинициативност, управление на имущество, вземане на законосъобразни решения, организиране на публикации, поемане на отговорност, констатации от Инспектората и управление на бюджета.
Чл. 41 от Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя допълнителен критерий за атестиране на председатели и заместник-председатели на съд, свързан с поведението, което издига авторитета на съдебната власт. Критериите включват: 1. Умения за работа с обществеността, за повишаване доверието в съдебната власт; 2. Стриктно спазване на правилата за поведение от Кодекса за етично поведение на българските магистрати; 3. Умение за отстояване и защита на независимостта на съдебната власт.
Чл. 42 от Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя допълнителния критерий за атестиране на председатели и заместник-председатели на съд, свързан с умението за комуникация. Включва два основни показателя: 1. Способност за взаимодействие с други държавни органи при спазване на законосъобразността. 2. Съблюдаване на морално-етичните норми при комуникация с граждани и юридически лица.
Член 43 от Наредба № 2 определя, че по допълнителния критерий за атестиране на председател и заместник-председател на съд, наречен "професионална компетентност", се прилагат показателите от общите и специфични критерии за съдия. Това е част от методиката за атестиране, която е описана в глава пета на наредбата.
Атестирането на съдия, председател и заместник-председател на съд се извършва чрез комбинация от количествени и качествени методи. Включва статистическо оценяване на работата, качествен анализ на всички данни, непосредствено наблюдение, лични впечатления и анализ на писмена информация, свързана с работата на атестирания.
Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя методите и показателите за атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели на съдилища. Основното количествено оценяване на работата на съдията се извършва на база статистически данни, включващи брой и вид на делата, неприключили дела, срокове за разглеждане и изготвяне на съдебни актове. Наредбата предвижда детайлно разграничаване на видовете дела и техните срокове, както и анализ на статистическите данни спрямо специализацията на съдията и правната сложност на делата.
Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя методите и реда за атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели на съд. Чл. 46 описва как оценката на качеството на работа на съдиите се извършва чрез анализ на инстанционния контрол на техните актове, като се вземат предвид специфичните особености на отделните правни области. Оценката включва сравнение на съотношението между актовете, подлежащи на обжалване и обжалваните, както и анализа на потвърдени, обезсилени и отменени съдебни актове. Отменените решения се считат за негативен резултат само при наличие на системни и съществени грешки, които показват недостатъчни познания на атестирания в областта на правото.
Член 47 от Наредба № 2 за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия, председател и заместник-председател на съд е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 39 от 2021 г.
Наредбата определя методите и реда за атестиране на съдия, председател и заместник-председател на съд. Непосредственото наблюдение включва проверка на не по-малко от 5 дела, избрани на случаен принцип, и оценка на качеството на постановените актове. Атестиращите органи също така наблюдават съдебни заседания и могат да провеждат събеседвания с колеги на атестирания за допълнителна информация.
Член 49 от Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. предвижда, че личните впечатления за работата на съдия се получават чрез събеседване или изслушване на атестирания. Тези разговори са свързани с предмета на атестиране и целят да оценят работата на съдията.
Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя методите и реда за атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели на съд. Член 50 описва критериите за оценка на дейността на съдията, която се основава на достоверна писмена информация и друга свързана информация. Достоверната информация включва годишни доклади, становища от комисии по етика, Инспектората към Висшия съдебен съвет и данни за професионално обучение и участия в мероприятия. При атестиране за статут на несменяемост се оценяват индивидуалните планове и резултатите от предходно атестиране.
Наредбата определя методите и реда за атестиране на председатели и заместник-председатели на съдилища. Оценяването се извършва чрез различни методи, включително наблюдения, становища от колеги и анализ на писмена информация. Непосредственото наблюдение включва оценка на управленските решения, организационни промени и контролни функции. Взема се предвид предходният управленски опит и резултати от финансови проверки.
Атестирането на съдия, председател и заместник-председател на съд се осъществява по предложение на заинтересованите лица, включително самия съдия, председателя на съда или Инспектората към Висшия съдебен съвет. Предложенията за атестиране трябва да се подават не по-рано от един месец преди изтичането на 5-годишния срок. Атестационният период започва след приключване на статистическия период от предходното атестиране. Извънредното атестиране обхваща последните 5 години от дейността на атестирания и се провежда при определени условия, свързани с конкурсни процедури.
Наредбата определя реда и методиката за атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели на съдилища. Комисията по атестирането е подпомагана от помощни атестационни комисии, които се състоят от трима редовни членове и един резервен, избирани чрез случайния подбор. Членовете на комисията трябва да имат високи професионални и нравствени качества, без дисциплинарни наказания. При невъзможност да се формира комисия, тя се допълва от членове на горестоящия съд. Всеки член получава възнаграждение, определяно ежегодно от съдийската колегия на ВСС.
Член 54 от Наредба № 2 определя условията, при които съдия не може да участва в помощната атестационна комисия. Това е забранено, ако атестирането е за него, негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен. Също така, участие е недопустимо, ако съдията може да бъде считан за предубеден или заинтересован от решението на комисията. Освен това, съдия, който е член на Комисията по професионална етика, също не може да участва.
Наредбата определя реда за уведомяване на атестирания магистрат и членовете на помощната атестационна комисия за състава на комисията. Атестираният магистрат има право да направи мотивиран отвод на членове на комисията в срок от три дни, а комисията се произнася незабавно по този отвод. Член на комисията може да направи самоотвод, при което на негово място влиза резервен член, а нов резервен член се избира. Към преписката по атестирането се прилага цялата свързана информация и документация.
Помощната атестационна комисия проверява дейността на атестирания съдия, следвайки критериите и показателите, установени в Закона за съдебната власт и в настоящата наредба. Тя анализира данните, изготвя Единен формуляр за атестиране и представя предложение за комплексна оценка на Комисията по атестирането и конкурсите.
Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя реда и методиката за атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели на съд. Чл. 57 описва задълженията на Комисията по атестирането и конкурсите, която извършва проверка на комплексните оценки на атестациите, предложени от помощни комисии. Когато магистратът разглежда повече от една материя, се назначават допълнителни членове на комисията за проверка. Комисията предлага проект на решение за атестиране, а членове на комисията не могат да участват в решения, свързани с тях самите или с близки роднини.
Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя процедурата за атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели на съдилища. Процедурата се открива с решение на Комисията по атестирането и конкурсите при съдийската колегия на ВСС, която уведомява съответния орган на съдебната власт. Административният ръководител на органа предоставя необходимата документация, включително формуляри, съдебни актове и справки за извършени проверки. За председатели и заместник-председатели се изисква допълнителна информация за натовареност и проверки. Комисията проверява документите и при необходимост отстранява неточности, след което изпраща преписката на помощна атестационна комисия.
Наредбата регламентира процедурата по атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели на съдилища. Помощната атестационна комисия извършва проверка на дейността на атестирания в срок до три месеца от получаване на преписката. Комисията има достъп до информация и документи, свързани с атестирания, и може да изслушва атестирания. След проверката се изготвя формуляр за атестиране, който съдържа резултати, обобщен доклад и предложение за оценка, с мотивирани съображения за оценките по критериите. Обобщеният доклад анализира обективни факти и констатации по показателите за атестиране. При атестиране за несменяемост се включват и изводи за професионалното развитие на съдията.
Чл. 60 от Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. описва процедурата за атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели на съд. След изготвяне на формуляра за атестиране, помощната атестационна комисия го предоставя на атестирания за запознаване. Атестираният има право да изрази становище или да направи възражение в 3-дневен срок. Всички материали, включително възраженията, се изпращат на Комисията по атестирането и конкурсите.
Чл. 61 от Наредба № 2 определя процедурата, по която Комисията по атестирането и конкурсите може да реагира на доклада на помощната атестационна комисия. Комисията има право да върне преписката за отстраняване на непълноти, да изслуша атестирания и да събира допълнителна информация. При липса на информация, Комисията изисква необходимите данни от помощната комисия. Преписката може да бъде върната, ако формулярът за атестиране не съдържа фактически констатации, не са представени достатъчни мотиви или не е спазено изискването на чл. 54, т. 3. Комисията разполага с правомощията, определени в чл. 59, ал. 2 от наредбата.
Комисията по атестирането и конкурсите, която е част от съдийската колегия на ВСС, изготвя комплексна оценка на съдиите, която може да бъде положителна или отрицателна. Тази оценка е важна част от процеса на атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели на съдилища.
Наредбата определя реда и методиката за атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели на съдилища. Атестираният съдия има право да подаде писмено възражение срещу комплексната оценка в срок от 7 дни. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет изслушва атестирания и след оценка на всички факти, може да приеме, промени или върне комплексната оценка на Комисията. Решението на съдийската колегия подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.
Чл. 64 от Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя, че комплексната оценка от атестирането на съдия, председател или заместник-председател на съд, заедно с препоръките, се приема с решение на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. В случай на отрицателна оценка при атестиране за придобиване на статут на несменяемост, съдийската колегия отказва придобиването на статут и атестираният се освобождава от длъжност.
Наредбата определя механизмите за оценяване на съдии, председатели и заместник-председатели на съд. Член 65 е заличен с изменение от Държавен вестник, брой 39 от 2021 г., което променя структурата на наредбата, като предишният раздел III сега е Раздел IV, посветен на механизма на оценяване.
Наредбата определя методите и реда за атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели на съд. Оценяването на съдия включва словесни констатации, цифрова оценка по критерии и комплексна оценка. За председатели и заместник-председатели се добавя оценка на ръководни способности. При работа в други органи, се изисква атестация. Крайната оценка се определя от Комисията по атестирането, като се взима предвид работата като съдия и в други длъжности, с формули за изчисляване на точковите оценки.
Чл. 67 от Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя, че оценката на критериите за атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели на съд е изразена в точки, които отразяват обобщени констатации относно изпълнението на показателите. При оценяване идентични фактически констатации за един и същи период се отчитат само веднъж по съответния критерий.
Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя общите критерии за атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели на съд по точкова система. Критериите и съответните максимални точки са: правни познания и умения за прилагането им (до 20 точки), умение за анализ на правнорелевантните факти (до 20 точки), умение за оптимална организация на работата (до 15 точки), експедитивност и дисциплинираност (до 8 точки), спазване на правилата за етично поведение (до 12 точки).
Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя специфичните критерии за атестиране на съдия, които се оценяват по точкова система. Критериите включват: спазване на графика за съдебни заседания (0-3 точки), умение за водене на заседание и съставяне на протокол (0-7 точки), администриране на дела и жалби (0-10 точки), способност за мотивиране на актовете и анализ на доказателствата (0-5 точки).
Наредбата определя методите и реда за атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели на съд. Оценяването взема предвид действителната натовареност на съответния съдебен район и индивидуалната натовареност на атестирания съдия. Индивидуалната натовареност се определя на база статистически данни и се сравнява с натовареността на другите съдии от същия орган. Целта е да се осигури справедливост в оценяването.
Наредба № 2 определя методите и реда за атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели на съд. Комплексната оценка от атестирането на съдията е словесно обобщение на квалификацията и професионалните му достижения, формирано от цифровите оценки по отделни критерии. За председатели и заместник-председатели оценката включва и допълнителни критерии. Оценките могат да бъдат положителни или отрицателни, като положителните степени са задоволителна, добра и много добра. Оценката се мотивира и включва препоръки, а при нужда се изготвят индивидуални планове за професионално развитие.
Наредба № 2 от 23 февруари 2017 г. определя критериите за оценка на съдии, председатели и заместник-председатели на съд. Оценките се формират на база събраните точки по различни критерии: 1) Отрицателна оценка (до 50 точки) - "неприемливо изпълнение на работата"; 2) Задоволителна оценка (51-70 точки) - "задоволително изпълнение на работата"; 3) Добра оценка (71-90 точки) - "съответно на длъжността изпълнение на работата"; 4) Много добра оценка (91-100 точки) - "много добро изпълнение на работата".
Наредбата определя критериите и методиката за атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели на съд. Оценките се формират на базата на изпълнението на работата, като се предвиждат четири нива: 1) отрицателна оценка при "неприемливо изпълнение"; 2) задоволителна оценка при "задоволително изпълнение"; 3) добра оценка при "съответно на длъжността изпълнение"; 4) много добра оценка при "много добро изпълнение".
Наредбата определя четири основни категории за оценка на изпълнението на работата на съдии, председатели и заместник-председатели на съд. Те са: 1) "Неприемливо изпълнение на работата" - системно под нивото на изискванията; 2) "Задоволително изпълнение на работата" - не напълно отговарящо на изискванията, с необходимост от подобрение; 3) "Съответно на длъжността изпълнение на работата" - ефективно и добросъвестно, на ниво изисквания; 4) "Много добро изпълнение на работата" - системно надхвърлящо изискванията, с отлична квалификация.
Наредбата определя единния формуляр за атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели на съд, който включва кадрова справка, статистически данни, констатации и оценки. Формулярът се състои от десет части, в които се отразяват проверени дела, натовареност, резултати от инстанционен контрол и оценка на правни познания. Нараства значението на индивидуалната натовареност и качеството на работа на съдиите, като се предвиждат и допълнителни критерии за ръководни длъжности. Наредбата е приета на основание Закона за съдебната власт и влиза в сила след обнародването в Държавен вестник.
Членовете на помощни атестационни комисии получават възнаграждение за формулярите, които изготвят след приключили атестационни процедури, одобрени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Това правило влиза в сила след изменението на Закона за независимост на съдебната власт от 2020 г.
Наредбата включва нов образец на Единния формуляр за атестиране на съдии, председатели и заместник-председатели на съд, актуализиран с изменения от 2021 г. Формулярът съдържа различни части, включително кадрова справка, информация за дела, срокове за разглеждане и изготвяне на съдебни актове, констатации и оценки на правните познания и умения на атестирания. Включени са и специфични критерии за атестиране, както и допълнителни критерии за заемане на ръководни длъжности. Формулярът завършва с обобщен доклад и окончателно предложение за комплексна оценка.