ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за водите регламентира собствеността и управлението на водите в Република България, определяйки ги като общонационален неделим природен ресурс. Освен това, той урежда и собствеността на водностопанските системи и съоръжения.
Чл. 2
Законът за водите цели интегрирано управление на водите, осигурявайки добро качество и количество на повърхностните и подземните води, намаляване на замърсяването, опазване на водите, предотвратяване на вредни последици за човешкия живот и околната среда. Целите се постигат чрез опазване на водните екосистеми, устойчиво използване на водите, мерки за подобряване на водната среда, контрол на замърсяването, управление на риска от наводнения и безопасна експлоатация на язовирни съоръжения.
Чл. 2а
Чл. 2а от Закона за водите определя основните принципи за управление и опазване на водите, включително признаването им като жизненоважен ресурс, правото на достъп до питейна вода за всеки гражданин, интегрираното управление на речните басейни и координирането на действията на национално и трансгранично ниво. Законът акцентира на предотвратяването на замърсяването, икономическите регулатори за устойчиво използване на водите, както и на възмездността на водните услуги. Освен това, изисква ръководството на водните дейности да се осъществява от квалифицирани специалисти.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за водите определя видовете води на територията на България, които включват: повърхностни води, подземни води (включително минерални), вътрешни морски води и териториално море, както и водите на река Дунав, река Резовска и река Тимок в границите на страната.
Чл. 3а
Чл. 3а от Закона за водите определя пресните води в България като национален стратегически ресурс, посочвайки източниците им, които включват валежите на територията на страната и трансграничния приток от съседни държави. Управлението на тези ресурси трябва да се извършва в съответствие с закона и с оглед на климатичните фактори, влияещи на оттока.
Чл. 4
Член 4 от Закона за водите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 65 от 2006 г., и е в сила от 11 август 2006 г.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за водите определя, че използването на водите се осъществява чрез водностопански системи. Тези системи включват различни съоръжения, които служат за отнемане, съхраняване, транспортиране, разпределяне, отвеждане и пречистване на води, както и за използване на водната енергия и защита от вредното въздействие на водите.
Чл. 6
Водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения в България могат да бъдат собственост на различни субекти, включително държавата, общините, физически и юридически лица.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за водите определя основните принципи за уредба на отношенията, свързани със собствеността върху водите и водните обекти. Тези принципи включват: 1. Обществената значимост на водата; 2. Многоцелево използване на водите, без да се вреди на обществените интереси; 3. Закрила на правото на собственост, при условие че не се уврежда хидроложкия цикъл; 4. Упражняване на правото на собственост, без да се нарушава технологичното единство на водностопанската система.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за водите предвижда, че общото водовземане и ползване на водни обекти за лични нужди е безвъзмездно. За водовземане и ползване на водни обекти с цел стопанска дейност се заплаща такса, което осигурява равни правни условия за всички. Лицата, извършващи тези дейности, са задължени да опазват околната среда.
Чл. 9
Законът за водите определя управлението на водите на национално и басейново ниво. На национално ниво, управлението се осъществява от министъра на околната среда и водите, който е подпомаган от Висш консултативен съвет по водите. Този съвет включва представители от различни министерства и институции, свързани с управлението на водите. Правилник за устройството и дейността на съвета се издава от министъра. Управлението на басейново ниво се осъществява от басейнови дирекции, в съответствие с държавната политика по водите.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за водите определя органите, отговорни за държавната политика в сферата на водностопанските системи и съоръжения. Министърът на регионалното развитие и благоустройството отговаря за водоснабдителни и канализационни системи в населените места, министърът на земеделието и храните - за хидромелиоративни системи извън населените места, министърът на енергетиката - за хидроенергийни системи, а министърът на околната среда и водите - за водовземните съоръжения за минерални води. Кметовете на общините отговарят за общинските водностопански системи. Политиката включва изпълнение на мерки от плановете за управление на речните басейни и управление на риска от наводнения, а контролът върху язовирите се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Чл. 10а
Чл. 10а от Закона за водите определя, че Министерският съвет е отговорен за държавната политика в отрасъла на водоснабдяването и канализацията. Той трябва да приеме стратегия за развитие и управление на ВиК системите за период от минимум 10 години, в която се определят основните цели, приоритети и необходимите средства за изграждане и развитие на тези системи. Политиката в отрасъла се реализира от министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и от общинските съвети и кметовете на общини.
Чл. 10б
Чл. 10б от Закона за водите определя функциите на министъра на регионалното развитие и благоустройството в сферата на водоснабдяването и канализацията. Министърът е отговорен за разработването на стратегии, координация на управлението на ВиК системите, издаване на нормативни актове и контрол на търговските дружества, свързани с ВиК услуги. Той също така одобрява програми за преструктуриране на тези дружества и осигурява методически указания за регионалните генерални планове.
Чл. 10в
Чл. 10в от Закона за водите определя задълженията на Общинския съвет и Кмета на общината за управлението на водоснабдяването и канализацията. Общинският съвет приема програми за развитие на ВиК инфраструктурата, одобрява договори и представя становища по бизнес планове на ВиК оператори. Кметът разработва и предлага тези програми, координира проектите за ВиК инфраструктура, сключва договори за управление на ВиК оператори и контролира тяхната дейност.
Чл. 10г.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на околната среда и водите имат право на безплатен достъп до информационни системи и документи на други държавни органи, когато данните касаят управлението на водите и ВиК услугите. Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор също има право на достъп, но само за данни, свързани с експлоатацията на язовирните стени и съоръженията към тях.
Чл. 10д
Чл. 10д от Закона за водите определя интегрирането на политиката по водите и отрасловите политики в сектора, което се осъществява от Координационен съвет по водите. Съветът включва различни министри и представител на Националното сдружение на общините. Основните функции на съвета включват координация на дейности по управление на речните басейни, обсъждане на изпълнението на националните програми и разглеждане на доклади за състоянието на водната инфраструктура. Председател на съвета е министърът на околната среда и водите, а организацията му се определя с правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за водите определя кои води и водни обекти са публична държавна собственост. Те включват: водите на реките и водохранилищата, естествени езера, лагуни и блата, подземни води (с изключение на минералните), естествени водопади и прилежащите им ивици, както и отпадъчни води, вливащи се в публична държавна собственост.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за водите определя, че публична държавна собственост са островите и земите, образувани в резултат на естествени процеси в реките, водоемите и островите във вътрешните морски води и териториалното море. Освен това, публична държавна собственост са морското дъно и неговите недра в границите на вътрешните морски води и териториалното море, както и крайбрежната заливаема ивица на р. Дунав.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за водите определя кои водностопански системи и съоръжения са публична държавна собственост. Те включват: комплексни и значими язовири, съоръжения за измерване на води, системи за защита от вредното въздействие на водите, водовземни съоръжения за минерални води, водоснабдителни системи за повече от една община, пречиствателни станции за питейна вода, и отвеждащи канализационни колектори. Язовирите, прехвърлени от общините на държавата, също се считат за публична държавна собственост.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за водите определя, че изключителна държавна собственост са вътрешните морски води, териториалното море и минералните води, които са изброени в приложение № 2 на закона. Изменението е в сила от 11.08.2006 г.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за водите определя, че публична държавна собственост са земите, заети от пояс I на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, както и на водовземните съоръжения за минерални води, съгласно чл. 14, т. 2.
Чл. 15а
Чл. 15а от Закона за водите определя, че частна държавна собственост са сградните водопроводни инсталации и вътрешните водопроводни мрежи и съоръжения, разположени в имотите - собственост на държавата. Тези инсталации обхващат частта до измервателните уреди на водопроводните отклонения, които са свързани с уличната водопроводна мрежа, както и канализационните мрежи и съоръжения, които отвеждат отпадъчните води до ревизионните шахти за присъединяване към уличните канализационни мрежи.
Чл. 16
Държавната собственост върху води, обявена за публична, не може да бъде променяна на частна. Държавата може да притежава води и водни обекти, които не са обявени за публична собственост. Собствениците на земеделски земи и гори с язовири и водностопански съоръжения, които не са обезщетени, имат право на обезщетение по установените закони.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за водите урежда актуването на водите, водните обекти и водностопанските съоръжения, които са държавна собственост. Актуването се извършва съобразно Закона за държавната собственост. Минералните води се актуват по искане на министъра на околната среда и водите, а копия от актовете трябва да се изпратят в Министерството на околната среда и водите в двумесечен срок. Законът за държавната собственост се прилага и за корекции на актовете.
Чл. 17а
Чл. 17а от Закона за водите регламентира изграждането на водовземни съоръжения за минерални води. Тези съоръжения могат да се изграждат от държавата, общини и лица с предоставено право за водовземане. След въвеждане в експлоатация, съоръженията стават собственост на държавата. Лицата, изграждащи съоръженията, трябва да предоставят необходимата документация на министъра на околната среда и водите и да предадат съоръженията безвъзмездно. Те също така са отговорни за стопанисването на съоръжението и осигуряване на техническа възможност за водовземане.
Чл. 18
Съгласно Чл. 18 от Закона за водите, собствеността на общината върху водите и свързаните с тях обекти и системи е разделена на публична и частна общинска собственост. Публичната собственост не може да бъде променяна в частна общинска собственост.
Чл. 19
Чл. 19 определя видовете публична общинска собственост, свързани с водите и водните обекти. Публична общинска собственост са водите и водните обекти на общинска собственост, минералните води, отпадъчните води, водностопанските системи и съоръжения, които не са част от търговски дружества, а също така и земите в санитарно-охранителните зони на водовземните съоръжения. Определят се и условията за собственост на язовири и съоръжения, ако собствениците се откажат от правото си на собственост.
Чл. 19а
Чл. 19а от Закона за водите предвижда, че правото на собственост върху язовир, който е публична общинска собственост, може да се прехвърля безвъзмездно на държавата след решение на общинския съвет. Не се допуска прехвърляне на язовир, който е отдаден на концесия. Решението на общинския съвет трябва да бъде мотивирано и след него кметът внася предложение до областния управител за промяна на собствеността, придружено от необходимите документи.
Чл. 19б
Областният управител има срок от един месец да се произнесе по дарение на язовир, след решение на общинския съвет. Приемането или отказът се уведомяват на съответните институции. Прехвърлянето на собствеността става чрез договор за дарение между кмета и областния управител, който трябва да бъде сключен в 14-дневен срок. При безвъзмездно прехвърляне на язовир на държавата, областният управител съставя акт за публична собственост. Отказът за приемане на дарение може да бъде обжалван в 14-дневен срок.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за водите определя изискванията за документацията и концесионния договор за добив на минерална вода и водностопански системи. В документацията се включват местата за общо използване на водите и съществуващите права на използване на водите. Концесионният договор уточнява задълженията на концесионера относно осигуряването на общото използване на водите и правата на използване. Освен това, концесионерът е отговорен за управлението и поддръжката на водностопанските съоръжения, съгласно наредбата по чл. 141, ал. 2.
Чл. 21
Член 21 от Закона за водите регламентира условията за актуване на минералните води като публична общинска собственост, изисквайки издаване на сертификат от Министерството на здравеопазването. Сертификатът се издава по реда на Закона за храните. Концесия за добив на минерални води може да се предоставя само при наличие на утвърдени експлоатационни ресурси. При предоставяне на право на ползване на водите, собственикът на имота, в който се намира водоизточникът, има предимство.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за водите определя частната общинска собственост като имоти, води, водни обекти и водностопански системи и съоръжения, придобити от общината. Също така, част от общинската собственост са сградните водопроводни инсталации и вътрешните водопроводни мрежи, разположени в общински имоти, до измервателните уреди. Отношенията, свързани с общинската собственост на водите и водните обекти, се регулират от Закона за общинската собственост, освен ако не е предвидено друго.
Чл. 23
Собственикът на земята притежава правото на собственост и върху водите и водните обекти, които се намират в неговия имот. Изключение от това правило е, когато водите и водните обекти са собственост на държавата или на общината.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за водите определя какви води и съоръжения се считат за частна собственост. Включва извиращи води в частен имот (с изключение на минералните), валежни води и съоръжения за тях, кладенци, системи за водоснабдяване и канализация, както и земи, заети от води. Също така, частна собственост са ВиК системи и сградни водопроводни инсталации, изградени със средства на потребителите.
Чл. 25
Член 25 от Закона за водите е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 65 от 2006 г., в сила от 11 август 2006 г.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за водите установява, че владението, ползването и разпореждането с водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения, които са частна собственост, се извършват съгласно общите разпоредби за собствеността, освен ако в закона не е предвидено нещо друго. Раздел IV от закона се отнася до съсобствеността върху водни обекти и водностопански системи и съоръжения.
Чл. 27
Собствеността върху воден обект, водностопанска система или съоръжение може да бъде обща за две или повече лица, когато тези обекти са разположени в съсобствен имот. В такъв случай, съсобствеността на водния обект следва съсобствеността на земята, освен ако не е установено друго.
Чл. 28
При делба на съсобствен имот, съдържащ воден обект, не е позволено да се обособяват реални части от водния обект. Собственикът с по-голям дял има предимство за възлагане на водния обект, а останалите съсобственици получават парична равностойност на дяловете си в срок от 14 дни след сключването на договора или влизането в сила на съдебното решение за делба.
Чл. 29
Член 29 от Закона за водите указва, че за случаите, които не са уредени в настоящия раздел, се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността. Раздел V от закона се фокусира върху придобиването на право на собственост върху водните обекти, водностопанските системи и съоръжения.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за водите определя, че правото на собственост върху водните обекти и водностопанските системи и съоръжения може да бъде придобито само чрез правна сделка за земята, в която са разположени, или по наследство. Не е разрешено придобиването по давност на водни обекти и съоръжения, които са публична държавна и общинска собственост.
Чл. 31
Когато водите на реката образуват ново корито, новото място става публична държавна собственост, а изоставеното остава също публична собственост. Собственикът на засегнатата земя е длъжен да уведоми съответния орган, който в срок от 6 месеца предприема действия за коригиране на промените. Ако реката бъде върната в старото си корито, собственикът възстановява правото си на собственост. В противен случай, собствениците се обезщетяват с равностойна земя.
Чл. 32
Собственикът на частен воден обект не придобива правото на собственост върху земята, която е покрита от водата в случаи на извънредни разливи. Това означава, че при настъпване на такива обстоятелства собствеността върху земята остава на нейния оригинален собственик, дори и водният обект да я покрива.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за водите предвижда ограничения на правото на собственост в определени случаи. Те включват: 1) проучване и добив на подземни води и водовземане на изворни води в частна собственост; 2) изграждане на нови обекти, свързани с ползването и опазването на водите; 3) дейности в санитарно-охранителни зони на съоръжения за водоснабдяване. Ако тези дейности трайно лишават собственика от ползването на имота, той може да бъде принудително отчужден по реда на Закона за държавната собственост. Заповедите за изпълнение на тези ограничения не могат да се реализират преди влизането в сила на акта за отчуждаване и изплащането на обезщетението.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за водите регламентира проучването и добива на подземни води и водовземането на изворни води в частна собственост. За осъществяване на тези дейности е необходимо издаване на разрешително, както и сключване на писмен договор със собственика на имота. Договорът трябва да съдържа условия за проучвателни и строителни дейности, частите от имота, които ще бъдат засегнати, срокове за завършване, условия за рекултивация и парични обезщетения за собственика. Собственикът има право да отговори на предложението в срок от един месец, а при отказ се прилагат правила за ограничаване на собствеността и обезщетяване.
Чл. 35
Чл. 35 регламентира условията при водовземане на изворни води в имоти, които не са държавна или общинска собственост. Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава заповед за извършване на водовземането на базата на технико-икономически изследвания. Заповедта трябва да съдържа определени обстоятелства и министърът отговаря за нейното издаване. Изпълнителят на строителството носи отговорност за вредите, причинени на собственика на имота при неспазване на правилата. Собственикът на имота, от който се извършва водовземането, има право на безплатно водовземане до 10 куб.м на денонощие.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за водите регламентира проучването на подземни води в частна собственост. Министърът на околната среда и водите издава заповед за проучването, като задължително определя условията, описани в чл. 34, ал. 3. Проучването трябва да отчита интересите на собственика, а лицето, извършило проучването, носи отговорност за вреди, причинени в нарушение на условията на заповедта и на приложимите нормативни актове.
Чл. 37
Добивът на подземни води в частна собственост е разрешен само за води с гарантирано питейно качество и за питейни цели, след извършване на строително-монтажни работи, определени от министъра на регионалното развитие. Ако в района има друга възможност за добив на подземни води от държавна или общинска собственост, заповедта на министъра може да бъде отменена.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за водите предвижда принудително отчуждаване на частни имоти за изграждане на обекти, свързани с опазването и защитата на водите, когато не могат да бъдат задоволени държавни или общински нужди по друг начин. Такова отчуждаване се извършва след предварително и равностойно обезщетение. Министрите на регионалното развитие и благоустройството или на земеделието и храните правят искане за отчуждаване по реда на Закона за държавната собственост, а основание за него са утвърдени водностопански планове, доказващи необходимостта от отчуждаване.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за водите регламентира, че използването на водите и водните обекти включва водовземане и ползване на самия воден обект. Промените в текста са в сила от 11.08.2006 г.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за водите определя условията за използване на водите и водните обекти. Използването може да бъде общо или индивидуално, в зависимост от броя на титулярите на правото. То се осъществява с разрешение или с предварително уведомяване на компетентния орган, освен ако законът не предвижда друго. Индивидуалното право за използване, предоставено на определено лице, не може да бъде прехвърляно на трети лица.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за водите регламентира правото на гражданите да ползват водите и водните обекти, които са публична държавна или общинска собственост, за лични нужди, отдих, водни спортове, водопой на животни и къпане. Условията за това се определят от областния управител или общинския съвет, в зависимост от собствеността на водния обект. Областният управител и кметът са задължени да обявят местата за водовземане, изискванията и условията, както и местата за преминаване през частни имоти, когато е необходимо. Обявяването се извършва чрез табели и публичен регистър.
Чл. 42
Собствениците на водни обекти, които са публична собственост, както и на частни водни обекти, са задължени да обявят ограниченията за общото водовземане или ползване, включително забрани, чрез публикация или друг подходящ метод. Тези ограничения и забрани могат да бъдат наложени поради технологични и хигиенно-епидемиологични причини.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за водите регламентира индивидуалното използване на водите и водните обекти. Физическите лица, собственици или ползватели на недвижим имот в населени места, имат право на безвъзмездно водовземане до 10 куб.м на денонощие за лични нужди от повърхностни и подземни води, с изключение на минералните. Физически и юридически лица могат да извършват безвъзмездно водовземане за експлоатация на геотермални ресурси. Правилата за водовземане от подземни води са ограничени до 50% от ресурсите на водното тяло. Такси се заплащат за индивидуално използване на води извън посочените случаи. При нарушения, органите могат да изискат инсталиране на измервателни устройства.
Чл. 44
Според чл. 44 от Закона за водите, разрешително за водовземане е необходимо в повечето случаи, с изключение на определени ситуации. Не се изисква разрешително в случаи на защита на населението при бедствия, при водовземане за дълбоки геотермални ресурси, както и за преобразуване на енергията на водата в електрическа енергия с мощност до 20 киловата. Изграждането на кладенец за индивидуално водовземане също не изисква разрешително, но собственикът трябва да уведоми съответната басейнова дирекция и да го регистрира в определен срок.
Чл. 45
Член 45 от Закона за водите е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 65 от 2006 година, и е в сила от 11 август 2006 година.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за водите определя условията за издаване на разрешителни за ползване на водни обекти. Разрешителното се издава за различни дейности, включително изграждане и реконструкция на хидротехнически съоръжения, аквакултури, заустване на отпадъчни води, инжектиране на води и поддържане на речни легла. В определени случаи не се изисква разрешително, например при заустване на битови отпадъчни води с малки обеми. Изграждането на конструкции, които контактуват с подземните води, трябва да спазва изискванията на Закона за устройство на територията.
Чл. 46а
Чл. 46а от Закона за водите определя условията за представяне на разрешителни, свързани с водовземане и заустване на отпадъчни води. За одобряване на проект и издаване на разрешение за строеж е необходимо представяне на разрешително, свързано с водовземане и заустване. Разрешение за ползване на обекти, свързани с отпадъчни води, се издава само при наличие на съответните разрешителни. Има специфични изключения за обекти, които получават водоснабдяване по договор с оператори, и за разрешителни за минерални води. Разрешителните не създават вещни права върху имотите, в които се извършват дейностите.
Чл. 46б
Чл. 46б от Закона за водите, нов с ДВ, бр. 86 от 2023 г., определя, че при експлоатация на хидрогеотермални ресурси, свързани с дейности по чл. 44 и чл. 46, изискванията за водоползване се прилагат към разрешенията за търсене и проучване или концесия за добив на дълбоки геотермални ресурси. Компетентният орган по водите участва в комисията за предоставяне на права съгласно Закона за подземните богатства.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за водите регулира предоставянето на концесии за добив на минерална вода, която е изключителна държавна собственост. Процедурата за предоставяне на концесия включва предварителни действия и се определя с наредба на Министерския съвет. Концесията може да бъде предоставена за бутилиране на минерална вода, извличане на ценни вещества и при отчитане на нуждите на лечебните заведения. Част от концесионното възнаграждение (не по-малко от 50%) се превежда в бюджета на общината, където е разположен обектът. Концесията се предоставя за срок до 35 години, а критериите за оценка на офертите включват размер на концесионното възнаграждение, срок на концесията, размер на гаранцията и срок за усвояване на ресурса. Участниците в процедурата трябва да отговарят на определени изисквания, а общият годишен ресурс не може да надвишава 95% от техническия дебит на находището.
Чл. 47а
Чл. 47а от Закона за водите регламентира концесиите за строителство и услуги на водностопански системи и съоръжения. Концесиите се възлагат по реда на Закона за концесиите. В случай на водностопански системи с комплексно предназначение, те се възлагат като съвместни концесии. Проектът за откриване на процедурата и обосновката на концесията трябва да бъдат съгласувани с министъра на околната среда и водите, за да отговарят на плановете за управление на речните басейни и риска от наводнения.
Чл. 47б
Член 47б от Закона за водите е бил новоприложен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 47 от 2009 година, и е влязъл в сила на 23 юни 2009 година. Този член обаче е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 96 от 2017 година, и е влязъл в сила на 2 януари 2018 година.
Чл. 47в
Член 47в от Закона за водите е бил нов, добавен в Държавен вестник, бр. 61 от 2010 г., но е отменен в Държавен вестник, бр. 96 от 2017 г., с влизане в сила от 02.01.2018 г.
Чл. 48
Водоползвателите, които притежават разрешителни, имат задължения да използват рационално водните ресурси, да поддържат качеството на водата в съответствие с нормативните изисквания, да не нарушават обществени интереси, да осигурят санитарно-охранителни зони за водоснабдителни съоръжения, да измерват и отчитат водите, да осигурят достъп на контролни органи, да уведомяват абонатите за нарушения, и да изпълняват условията на разрешителните. ВиК операторите също трябва да осигурят безопасна питейна вода и да информират потребителите за отклонения в качеството на водата.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за водите определя условията, при които обществени интереси могат да бъдат нарушени в резултат на водовземане или ползване. Нарушенията включват ограничаване на общото водовземане, заплаха за отбраната и сигурността, нарушаване на условията за управление на речните басейни и негативни въздействия върху околната среда. Освен това, обществени интереси се нарушават и при търговия с бутилирани минерални води без необходимите сертификати. Придобити права по закона включват права на водовземане с разрешителни, концесии, вещни права и права на експлоатация на хидрогеотермални ресурси.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за водите регламентира издаването на разрешителни за водовземане и ползване на водни обекти. Разрешителните се издават на юридически лица и еднолични търговци, а на физически лица - само в специфични случаи, като заустване на отпадъчни води и минерални води. Издаването на разрешителни е свързано с плащане на такси, определени от Министерския съвет. Приоритети за водовземане се определят в зависимост от целите, включително питейно-битови нужди, земеделски цели и експлоатация на геотермални ресурси. Разрешителните се издават при спазване на екологични изисквания и в определени случаи, свързани с отпадъчни води, е необходимо съгласуване с ВиК оператор.
Чл. 50а
Чл. 50а от Закона за водите определя условията, при които разрешителните за водовземане се преразглеждат. Това включва случаи, когато мониторингът показва, че целите за опазване на околната среда не се постигат, при констатирани несъответствия между хидроморфологичните условия и екологичното състояние, както и при обосновани изключения. Разрешителните се преразглеждат и при актуализация на характеристиките на басейновото управление. При натиск върху водите, директорът на басейнова дирекция може да планира изменение или прекратяване на разрешителното, което се включва в мерките на плана за управление на речните басейни.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за водите регулира опазването на водите при проучвания и концесии за подземни богатства. При съгласуване на проекти за търсене и проучване, се предоставя информация за местоположението на площта, засегнатите водни тела, литоложката разновидност и дълбочината на проучването. При предоставяне на концесия се изисква и план за разработка, който включва подробности за геоложкия разрез и нивото на подземните води.
Чл. 52
Разрешителните за ползване на водни обекти се издават от различни органи в зависимост от вида на водовземането и ползването. Министърът на околната среда и водите издава разрешителни за водовземане от язовири, прехвърляне на води, ползване на водни обекти и др. Изпълнителният директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав издава разрешителни за изземване на наносни отложения. Кметовете на общини издават разрешителни за водовземане от публична общинска собственост и минерални води, след решение на общинския съвет. Директорът на басейновата дирекция издава разрешителни за всички останали случаи. За водовземане от находища на минерални води, предоставени на общините, е необходимо съгласуване с басейновата дирекция.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за водите определя начина на използване на водите на комплексните и значимите язовири чрез годишни и месечни режимни графици, утвърдени от министъра на околната среда и водите. Годишният график определя стратегията за използване на водите, докато месечният график взема предвид предходната информация за състоянието на язовира, прогнози за приток и искания от титулярите на разрешителни. Месечните графици включват прехвърляне на води, определяне на свободни обеми и специфични условия. Лимитите могат да бъдат надвишавани при определени обстоятелства. Лицата, отговорни за експлоатацията на язовирите, трябва да предоставят информация за водностопанския баланс, а министърът може да изменя графиците при непредвидими обстоятелства.
Чл. 54
Според Чл. 54 от Закона за водите, изграждането на деривации, които прехвърлят води между речни басейни, изисква решение на Народното събрание.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за водите определя критериите, които органите по издаване на разрешителни следва да отчитат. Те включват наличните водни ресурси, потребностите на кандидата, състоянието на водното тяло и целите за опазване на околната среда, както и придобитите права на ползвателя.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за водите описва изискванията и реквизитите, които трябва да съдържат разрешителните за водовземане и ползване на водни обекти. Разрешителните включват информация за органа, издал разрешението, данни за титуляра, цел на използването, параметри на разрешеното използване, срок на действие, задължения за мониторинг и условия за използване. Специфични изисквания са предвидени за водовземане и заустване на отпадъчни води, включително емисионни ограничения и данни за количествата на заустваните води. Разрешителните могат да включват и схеми или карти.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за водите определя сроковете за издаване на разрешителни за ползване на водни обекти. Разрешителните могат да бъдат издавани за различни цели и с различна продължителност: до 35 години за хидроенергийни и хидромелиоративни цели, до 25 години за питейно-битово водоснабдяване и до 20 години за останалите случаи. Разрешителните за изземване на наносни отложения се издават за срок, равен на срока на плана за управление на речния басейн. Разрешителните за заустване на отпадъчни води се издават до въвеждане в експлоатация на съответния обект.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за водите предвижда, че не се изисква разрешително, а само 30-дневно предварително писмено уведомяване на басейновата дирекция за определени дейности. Тези дейности включват: модернизация на съществуващи инсталации, ползване на повърхностни води при определени условия, въздушно преминаване над воден обект, поддържане на речни легла, изграждане на мониторингови съоръжения, хидрогеоложки проучвания, подземно преминаване през воден обект, ремонт на плаващи съоръжения и осигуряване на проводимост на речното легло. Кандидатът трябва да представи справка за планираните дейности, а директорът на басейновата дирекция може да предписва условия и ограничения.
Чл. 59
Разрешителното за водите се издава на базата на документи, посочени в чл. 60, и актуални данни от различни инженерни проучвания. При необходимост от инвестиционен проект, той трябва да бъде подготвен от квалифицирани лица с магистърска степен в съответната специалност и регистрирани по Закона за камарите на архитектите и инженерите.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за водите описва процедурата за издаване на разрешителни за водовземане. Кандидатите подават заявление, в което посочват необходимата информация, включително данни за исканото водовземане, адрес за кореспонденция и необходимите документи. Към заявлението се прилагат различни документи, в зависимост от вида на водовземането (повърхностни или подземни води, минерални води и т.н.). Изискванията за документите и процедурата за съгласуване с компетентни органи също са регламентирани.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за водите описва процедурата за подаване на заявление за издаване на разрешително. Заявлението се подава до компетентния орган и трябва да съдържа необходимата информация и приложения. Органът проверява заявлението в срок от 20 дни (или 10 дни за земеделски стопанини) и уведомява заявителя за несъответствия в срок до два месеца. При неотстраняване на несъответствията, документите не се разглеждат. Ако искането не отговаря на изискванията, органът издава мотивиран отказ.
Чл. 61а
Член 61а от Закона за водите е бил новоразработен с обнародване в Държавен вестник, брой 61 от 2010 г. Впоследствие е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 28 от 2011 г., като отменянето влиза в сила на 5 април 2011 г.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за водите определя критериите, по които органът по чл. 52, ал. 1 оценява исканията за водовземане. Тези критерии включват съобразяване с плановете за управление на речните басейни, обществените интереси, опазването на околната среда, възможностите за съвместно използване на съоръжения, наличните водни ресурси, съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането, наличието на алтернативи и изпълнението на специфични условия. Преценката е писмена и част от документацията за разрешителното.
Чл. 62а
Чл. 62а от Закона за водите регламентира процедурата за изготвяне на съобщение от органа, отговорен за разрешаване на използването на водите. Съобщението трябва да бъде изготвено в срок от 20 дни (или 10 дни за земеделски стопани) след изтичане на срока по чл. 61, ал. 2, при условие че няма основания за отказ. То съдържа информация за целта на използването, водното тяло, фактическите основания за издаване на разрешителното, системите за реализация, мястото на използване, проектните параметри, условията за предоставяне на правото за използване и мястото за възражения. Съобщението се изпраща на кмета за публично обявяване и на титулярите на вече издадени разрешителни при необходимост.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за водите определя случаи, при които не се извършва обявяване по реда на чл. 62а. Това включва водовземане и/или ползване за нуждите на отбраната и националната сигурност, както и случаи, когато кандидатът за разрешително за заустване е титуляр на предходно разрешително за същия обект и условията не са променени.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за водите определя, че заинтересуваните лица имат 14-дневен срок от обявяването на разрешителното, за да възразят или да предложат условия за неговото издаване. Възраженията и предложенията трябва да се изпратят на указаното място в съобщението по чл. 62а, ал. 1. Част от текста е отменена с изменения от 2006 г.
Чл. 65
Член 65 от Закона за водите е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 65 от 2006 година, и влиза в сила от 11 август 2006 година.
Чл. 66
Член 66 от Закона за водите е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 65 от 2006 година, и е в сила от 11 август 2006 година.
Чл. 67
Чл. 67 от Закона за водите предвижда, че органът, отговорен за издаването на разрешителни, трябва да го направи в срок от 14 дни след изтичането на срока по чл. 64, ал. 1, а за земеделските стопани - в срок от 7 дни, при условие че са спазени изискванията на закона. При наличие на възражения или предложения, органът може да назначи комисия, което удължава срока за произнасяне с един месец (14 дни за земеделските стопани).
Чл. 68 от Закона за водите
Органът по чл. 52, ал. 1 може да откаже издаване на разрешително за водовземане при определени условия, включително засягане на придобити права, наличие на ограничения върху водовземането, невъзможност за задоволяване на искането, неспазване на законови изисквания, наличие на вреди за околната среда, както и непроведени процедури по опазване на околната среда. Допълнително, отказ може да бъде наложен при наличие на задължения за публични вземания от заявителя.
Чл. 69
Член 69 от Закона за водите е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 65 от 2006 година, и е в сила от 11 август 2006 година.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за водите регламентира сроковете за изпращане на разрешителни и решения за отказ от органа по чл. 52, ал. 1. Разрешителното или решението за отказ се изпраща в 7-дневен срок, а за земеделските стопани в тридневен срок на заявителя, общинската администрация, собственика на съоръженията, регионалната здравна инспекция, заинтересованите лица и областната дирекция "Земеделие" (в случай, че заявителят е земеделски стопанин).
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за водите предвижда, че разрешителното или решението за отказ, издадено от органа по чл. 52, ал. 1, може да бъде обжалвано пред съответния административен съд. Процедурата по обжалването се осъществява съгласно разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Текстът е изменян и допълван с изменения, публикувани в Държавен вестник през 2006, 2010 и 2018 година, с влизане в сила от 01.01.2019 г.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за водите регламентира условията, при които може да се извърши изменение на разрешителното. Има две основни възможности: първата е служебно изменение от органа по чл. 52, ал. 1, при условията на чл. 73, а втората е по молба на лицето, на което е предоставено разрешителното. В случай на изменение по молба, органът проверява изпълнението на условията на издаденото разрешително.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за водите предвижда служебно изменение на разрешителните от органа, когато се установи, че водно тяло не може да постигне целите за добро състояние или потенциал, или при нова оценка е необходимо допълнително намаляване на натиска. Измененията в разрешителните стават от датата на приемане на съответния план за управление на речните басейни или по реда на чл. 75-77 при противоречия с обществени интереси.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за водите описва процедурата, която директорът на басейнова дирекция трябва да следва при установяване на условия и ограничения за използване на водите. Той предписва условия на титулярите на разрешителни и уведомява съответните органи за необходимите изменения. Предписаните условия трябва да бъдат съразмерни, да намаляват намесата в съществуващи права и да се налагат последователно в зависимост от промените в водностопанските отношения.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за водите регламентира процедурата за изменение на разрешителните за използване на водите. Изменението се обявява по реда на чл. 62а, когато е по молба на лицето, на което е предоставено разрешителното, или по реда на чл. 73, ал. 1, т. 3, когато се изменят параметрите на разрешеното използване на водите. Обявяването на измененията по чл. 73, ал. 1, т. 1 и 2 се извършва с обявяването на проекта на плана за управление на речните басейни.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за водите определя сроковете, в които органът по чл. 52, ал. 1 трябва да издаде решение за изменение или отказ за изменение на разрешителното. В случаите по чл. 75, ал. 1, срокът е едномесечен от обявяването, а в случаите по чл. 75, ал. 2 - едномесечен от приемането на плана за управление на речните басейни. Ако е необходимо съгласуване с друг орган, срокът спира до решаването на въпроса.
Чл. 77
Чл. 77 регламентира процедурата по разглеждане на възражения и искания, свързани с издаването на разрешителни за водоползване. Органът, отговорен за разрешителното, разглежда представените писмени възражения и искания, без да спира срока за административното производство. Решението за изменение или отказ на разрешителното може да бъде обжалвано пред административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за водите регламентира процедурата за продължаване на срока на действие на разрешително. Заявлението за продължаване трябва да бъде подадено преди изтичането на разрешителното. Органът, отговорен за издаването на разрешителното, ще го продължи, ако молбата е подадена навреме, не се нарушават нормативни разпоредби и обществени интереси, и са изпълнени условията на разрешителното. Разпоредбите важат и при искане за изменение и продължаване на разрешителното.
Чл. 78а
Чл. 78а от Закона за водите забранява изменение и продължаване на разрешителни, както и преиздаване на разрешителни, ако има неплатени такси или глоби, свързани с разрешителното. Това важи за неплатени такси, установени с влязъл в сила акт за публично държавно вземане, и за неплатени глоби или санкции по наказателно постановление. Всички задължения трябва да бъдат отсрочени, разсрочени или обезпечени, за да може да се продължи действието на разрешителното.
Чл. 79
Разрешителното за водоползване се прекратява при изтичане на срока му или по решение на компетентния орган при следните обстоятелства: прекратяване на правото на водоползвателя върху имота, смърт на физическото лице или прекратяване на юридическото лице, изчезване на водния обект, настъпили трайни изменения на техническите параметри на водовземното съоръжение, или при определени условия, свързани с управлението на речните басейни. Лицата, придобили правата на собственост, трябва да уведомят органа в срок от три месеца дали желаят да продължат да ползват разрешителното. При неспазване на срока, разрешителното се счита за прекратено и ново разрешително се издава по общия ред.
Чл. 79а
Чл. 79а от Закона за водите предвижда, че органът по чл. 52, ал. 1 може да отнеме разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при наличие на определени условия, като неизползване на водностопанска система за повече от година, извършване на водовземане извън разрешените цели, нарушаване на условията на разрешителното, и др. Отнемането може да се отнася и до част от разрешителството.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за водите регламентира процедурата при отнемане или прекратяване на разрешителното за ползване на воден обект. Титулярят на разрешителното е задължен в определен срок да отстрани съоръженията си и да възстанови състоянието на водния обект. Решението за това се изпраща на областния управител, който след изтичането на срока може да нареди извършването на действия за сметка на водоползвателя. Ако запазването на съоръженията е в обществен интерес, може да бъде направено искане за отчуждаване на имота.
Чл. 81
При прекратяване на правото на водовземане и/или ползване, съответните сервитутни права също се прекратяват. Тази разпоредба е изменена с изменение от Държавен вестник, брой 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.
Чл. 82
Член 82 от Закона за водите предвижда, че решението на органа, отговорен за отнемане на правото на водовземане и/или ползване, може да бъде обжалвано пред съответния административен съд. Обжалването следва да се извърши по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Измененията в закона са в сила от 12.07.2006 г. и 11.08.2006 г., а последното допълнение е в сила от 01.01.2019 г.
Чл. 83
Чл. 83 от Закона за водите регламентира, че правата на водовземане, произтичащи от разрешително, могат да бъдат допълнително ограничени след издаването му. Ограничаването е допустимо с цел опазване на живота и здравето на населението, както и за отбраната и сигурността на страната и културно-историческото наследство. Също така, ограничаването на водовземането и/или ползването се налага независимо от процедурата по раздел III на закона.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за водите регламентира процеса на ограничаване на водовземането. Решението за ограничаване се взема от органа, издал разрешителното, и изменя лимити за водовземане за определен период. Лимитите представляват максимални обеми вода, които могат да бъдат отнемани от един или повече водоползватели. Срокът на ограничаването не може да надвишава времетраенето на причините, налагащи това ограничаване.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за водите предвижда, че при определянето на лимитите за водни обекти се вземат предвид състоянието на водния обект, приоритетът на питейно-битовото водоснабдяване, заявените потребности от води и условията в съответните разрешителни.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за водите предвижда, че при обстоятелства, застрашаващи живота и здравето на населението в определени райони, Министерският съвет има правомощието да наложи ограничения за използването на водите. Тези ограничения се отнасят до всички водоползватели в засегнатия район, както и до техните абонати, ако има такива.
Чл. 87
Чл. 87 от Закона за водите гласи, че водоползвателите и техните абонати не могат да търсят отговорност от държавата за вреди, причинени в случаите, посочени в този раздел. Освен това, Глава пета, която се отнася до водните сдружения, е отменена с ДВ, бр. 42 от 2003 г.
Чл. 88
Член 88 от Закона за водите е отменен с обнародването на Държавен вестник, брой 42 от 2003 година. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила до този момент, вече не са приложими.
Чл. 89
Член 89 от Закона за водите е бил изменен с ДВ, бр. 34 от 2001 г., но е отменен с ДВ, бр. 42 от 2003 г. Това означава, че текстът, който е съдържал определени разпоредби, вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 90
Член 90 от Закона за водите е бил изменен с Държавен вестник, брой 34 от 2001 г., но е отменен с Държавен вестник, брой 42 от 2003 г. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила по този член, вече не са актуални и не се прилагат.
Чл. 91
Член 91 от Закона за водите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 42 от 2003 година.
Чл. 92
Глава шеста от Закона за водите регулира концесионния режим, който включва особени права на водовземане и ползване на водностопански системи и съоръжения. Тази част от закона е била изменяна и актуализирана с различни изменения през годините, последното от които е в сила от 02.01.2018 г.
Чл. 93
Член 93 от Закона за водите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 96 от 2017 г. и влезе в сила на 02.01.2018 г.
Чл. 94
Член 94 от Закона за водите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 96 от 2017 г., и е в сила от 02.01.2018 г.
Чл. 95
Член 95 от Закона за водите е бил изменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 36 от 2006 г., с влизане в сила от 01.07.2006 г. По-късно, този член е отменен с обнародвани изменения в Държавен вестник, брой 96 от 2017 г., с влизане в сила от 02.01.2018 г.
Чл. 96
Член 96 от Закона за водите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 96 от 2017 година, като отмяната влиза в сила на 2 януари 2018 година.
Чл. 96а
Член 96а от Закона за водите е бил ново въведен с Държавен вестник, брой 81 от 2000 г., но е отменен с Държавен вестник, брой 95 от 2009 г. Следователно, този член вече не е в сила и не оказва правно действие.
Чл. 97
Член 97 от Закона за водите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 96 от 2017 г., и влиза в сила от 02.01.2018 г.
Чл. 98
Член 98 от Закона за водите предвижда, че при предоставяне на концесия за добив на минерални води, които са изключителна държавна собственост или публична общинска собственост, областните управители и кметовете на общини са отговорни за предприемането на необходимите мерки за реализиране на концесията в рамките на своята компетентност.
Чл. 99
Член 99 от Закона за водите е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.
Чл. 100
Член 100 от Закона за водите е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 36 от 2006 г., и е в сила от 1 юли 2006 г.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за водите регламентира правата на концесионера, който има право да ползва безплатно информация, свързана с концесията, определена от Министерския съвет. След прекратяване на концесията, концесионерът е длъжен да предостави на Министерството на околната среда и водите цялата информация, свързана с ползването и опазването на водите и водните обекти, която е събрана допълнително.
Чл. 102
Процедурата за предоставяне на концесия за добив на минерална вода се открива с решение на Министерския съвет или общинския съвет, което определя обект, срок, условия и права на концесионера. Решението подлежи на обжалване, а концесионният договор се сключва в срок от един месец след решение за определяне на концесионера. Споровете се решават по реда на Гражданския процесуален кодекс, а за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите.
Чл. 102а
Член 102а от Закона за водите, който е бил нов, е бил приет с ДВ, бр. 47 от 2009 г. и е влязъл в сила на 23.06.2009 г. След това е отменен с ДВ, бр. 96 от 2017 г., с влизане в сила на 02.01.2018 г.
Чл. 102б
Член 102б от Закона за водите е бил добавен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 47 от 2009 г. и е влязъл в сила на 23 юни 2009 г. Впоследствие, той е отменен с ново изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 96 от 2017 г., като отмененото изменение е влязло в сила на 2 януари 2018 г.
Чл. 102в
Чл. 102в от Закона за водите е нова разпоредба, която е била въведена с Държавен вестник, брой 47 от 2009 г. и е влязла в сила на 23 юни 2009 г. Тази разпоредба обаче е отменена с Държавен вестник, брой 96 от 2017 г., с влизане в сила от 2 януари 2018 г.
Чл. 102г
Член 102г от Закона за водите, който е въведен с ДВ, бр. 47 от 2009 г. и е влязъл в сила на 23.06.2009 г., е отменен с ДВ, бр. 96 от 2017 г. и е влязъл в сила на 02.01.2018 г.
Чл. 102д
Член 102д от Закона за водите е новоприет с ДВ, бр. 47 от 2009 г., и е в сила от 23.06.2009 г. Той обаче е отменен с ДВ, бр. 96 от 2017 г., като отмяната влиза в сила на 02.01.2018 г.
Чл. 102е
Чл. 102е от Закона за водите, приет с ДВ, бр. 47 от 2009 г. и отменен с ДВ, бр. 96 от 2017 г., регламентира общите положения относно поземлените сервитути свързани с водните обекти. Текстът е в сила от 23.06.2009 г. до 02.01.2018 г.
Чл. 103
Чл. 103 определя понятието за поземлен сервитут, който представлява тежест върху един недвижим имот (служещ имот) в полза на друг недвижим имот (господстващ имот), принадлежащ на различен собственик. Поземленият сервитут може да възникне както по закон, така и по правна сделка. Сервитутът може да бъде придобит и по давност, при условие че е упражняван в продължение на 10 години.
Чл. 104
Сервитутите, установени от закона, имат за предмет обществена или частна полза. Тези за обществена полза осигуряват достъп до водните обекти, публична собственост, и необходимата инфраструктура, както и поддържане на водностопански системи за доставка на вода и напояване.
Чл. 105
Законните поземлени сервитути за частна полза се отнасят до сервитутите, които произтичат от характеристиките на земите, включително правото на преминаване и водопрекарване.
Чл. 106
Чл. 106 от Закона за водите установява основните правила за упражняване на сервитутите. Промяната на собствеността не прекратява сервитутите. Учредяването на сервитут от няколко собственици изисква съгласие на всички. Сервитутите са задължителни за правоприемниците и титулярът трябва да минимизира неудобствата за собственика на служещия имот. Сервитутите са неделими и могат да се използват само за нуждите на господстващия имот. Собственикът на служещия имот не може да премества сервитута. Сервитутите могат да се погасят при определени условия, включително при обективна невъзможност, обединяване на имотите, изтичане на срока на договора или неупражняване в срок от 10 години.
Чл. 107
Чл. 107 от Закона за водите определя местната подсъдност на споровете, свързани с упражняването на сервитутите, в зависимост от местонахождението на господстващия и служещия имот. Обезщетенията, свързани с тези сервитути, се изчисляват на база текущите пазарни цени.
Чл. 108
Член 108 от Закона за водите регулира правата и задълженията на собствениците на имоти относно естественото оттичане на водите. Според параграф 1, собствениците на имоти, разположени по-горе, нямат право да блокират естественото оттичане на водите и да причиняват допълнителни затруднения на собствениците на по-ниските имоти. Параграф 2 задължава собствениците на по-ниските имоти да приемат водата, която естествено се оттича от по-горните имоти.
Чл. 109
Чл. 109 от Закона за водите определя задълженията на собствениците на имоти по отношение на защитата от водите. Собственикът на господстващия имот е длъжен да извърши строителни работи, ако съоръженията му не осигуряват защита, за да не навреди на собственика на служещия имот. При неизпълнение, собствениците на служещия имот могат да извършат необходимите работи на свои разноски с разрешение на съда. Правилото важи и при натрупвания, причиняващи вреда на съседни имоти. Собствениците, които участват в разноските за укрепване или ремонт, имат право на обезщетение за вреди.
Чл. 110
Собственикът на имот, през който минава водно течение, има право да го ползва в съответствие с закона, при условие че не нарушава правото на собственика на имот, разположен по-ниско. Собственикът на по-ниско разположения имот може да извършва работи, които влияят на естественото състояние на водния обект, но само в рамките на разрешителното за водовземане и без да причинява вреда на собственика на по-високия имот.
Чл. 111
Собственикът на воден обект има право да разполага с водите, но е задължен да не уврежда съседните недвижими имоти. Това включва задължението да се спазват определени условия при използването на водите, за да се предотвратят вредите за околната среда и имуществото на съседите.
Чл. 112
Чл. 112 от Закона за водите определя задълженията на собствениците относно правото на водопрекарване през техния имот. Собствениците са длъжни да предоставят право на водопрекарване на всички, които имат нужда от това. При изграждане на водопроводи или съоръжения, се определят сервитутни ивици, които не могат да бъдат застроявани или засаждани с трайни насаждения. Правото на водопрекарване може да се учреди чрез споразумение между собствениците или, при липса на такова, чрез акт на компетентен орган, като изпълнението е допустимо само след заплащане на обезщетение.
Чл. 113
Чл. 113 от Закона за водите регламентира условията за водопрекарване през чужди имоти, което трябва да се извършва в съответствие с релефа и да отчита съществуващите сгради и трайни насаждения. Собственикът на господстващия имот е задължен да заплати цена за заетата земя, увеличена с 20%, както и да покрие преките вреди и тези от разделянето на земята, при условие че се прокарва повърхностно течение. За заетата земя от изкопаните земни маси се заплаща половината от цената, увеличена с 20%.
Чл. 114
Чл. 114 от Закона за водите определя задълженията на титуляра на правото на водопрекарване. След изтичане на срока, той трябва да възстанови първоначалното положение на имота. При изменения в разрешителното за водовземане, измененията в тежестта на служещия имот не могат да се извършат преди заплащане на дължимата сума. Собственикът на служещия имот може да поиска определяне на леглото на водата с поставяне на постоянни граници, а титулярят на сервитута е длъжен да изгради необходимите съоръжения, ако собственикът не може да получи достъп до имота си.
Чл. 115
Собственикът на имот, през който преминават чужди води, може да ги използва, но е задължен да поеме част от разходите за изграждане и поддържане на съоръженията, освен ако не е уговорено друго.
Чл. 116
Законът за водите предвижда опазване на всички води и водни обекти от изтощаване, замърсяване и увреждане, с цел поддържане на качеството и количеството на водите, здравословна околна среда, съхранение на екосистемите и предотвратяване на стопански щети. Основните цели включват постигане на добро химично и екологично състояние на повърхностните и подземните води, намаляване на необходимостта от пречистване на водите, развитие на водните и свързаните с тях екосистеми, и устойчиво състояние на геотермалния потенциал. За постигане на тези цели се определят минимален отток в реките, мерки за опазване на водите, зони за защита, надморска височина на допустимото понижение на водното ниво, ресурси на подземните води и ограничения при издаване на разрешителни за водовземане.
Чл. 117
Чл. 117 от Закона за водите определя мерките за опазване на водните екосистеми и влажните зони чрез установяване на минимално допустим отток в реките. Оттокът се определя в плановете за управление на речните басейни, а за целта се прилагат мерки като ограничаване на регулирането на оттока, задължителни водни количества от язовирите, ограничения на прехвърлянето на води между речни басейни, забрана за нови разрешителни за водовземане и залесителни мероприятия. При разработване на водностопанските баланси се предвиждат минимални водни количества за оводняване приоритетно.
Чл. 117а
Член 117а от Закона за водите регламентира опазването на количеството на водите и ефективното им използване чрез определяне на норми за водопотребление. Тези норми се определят с наредба на Министерския съвет, по предложение на съответните министри на икономиката, енергетиката, регионалното развитие, земеделието, здравеопазването и околната среда.
Чл. 118
Чл. 118 от Закона за водите определя мерките за опазване на водите и водните обекти. Министърът на околната среда и водите има задължението да определи приоритетни и приоритетно опасни вещества, а опазването на водите се осъществява чрез прекратяване на въвеждането на опасни вещества, намаляване на приоритетните вещества, изграждане на пречиствателни станции, свободно движение на химикали за пречистване, установяване на режим на ползване на крайбрежните ивици и регламентиране на забрани за депониране на отпадъци. Също така, министърът на околната среда и министърът на здравеопазването определят максимално допустими концентрации на радионуклиди във водите.
Чл. 118а
Чл. 118а от Закона за водите регламентира мерки за опазване на подземните води от замърсяване. Забранени са дейности, които могат да доведат до замърсяване, като пряко отвеждане на замърсители, обезвреждане на приоритетни вещества, и инжектиране на природен газ в подземни води, освен в определени случаи. Допуска се пряко отвеждане на замърсители в малки количества за научни цели, инжектиране за съхраняване на природен газ при специфични условия и след оценка на риска. Разрешителни се издават за инжектиране на води, съдържащи вещества от проучване на нефт и газ, при условие, че не се нарушават целите за опазване на околната среда.
Чл. 118б
Чл. 118б от Закона за водите определя мерки за опазване на подземните води, включително установяване на праг на замърсяване и начални точки за действия при повишена концентрация на замърсители. Прагът на замърсяване може да бъде определен на национално ниво или за конкретни райони. Тези прагове и начални точки се включват в плановете за управление на речните басейни, които се актуализират редовно.
Чл. 118в
Член 118в от Закона за водите определя условията, при които не се разрешава водовземане от подземни води. Основните забрани включват: надвишаване на ресурсите на подземното водно тяло, липса на регистрация на водовземното съоръжение, опасности за околната среда и екосистеми, както и риск от привличане на замърсени води. Разпоредбата за надвишаване на ресурсите не се прилага за определени подземни водни тела, при наличие на обосновано изключение.
Чл. 118г
Чл. 118г от Закона за водите определя, че директорите на басейновите дирекции водят регистри на водовземните съоръжения за подземни и минерални води. Регистърът включва съоръжения, оборудвани и необорудвани за експлоатация, консервирани, ликвидирани и такива за задоволяване на собствените потребности на гражданите. Вписването в регистрите става по ред, определен в наредба. Съоръжения, вписани за лични нужди, могат да се впишат и за стопански цели при определени условия. Неприсъстващите в регистъра съоръжения подлежат на ликвидация. Отделна категория в регистъра включва геотермалните системи.
Чл. 118д
Чл. 118д от Закона за водите предвижда, че консервирането или ликвидирането на водовземни съоръжения за подземни води се извършва от собственика за негова сметка. Тези дейности трябва да се изпълняват по одобрен проект от директора на съответната басейнова дирекция и по ред, определен в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2.
Чл. 118е
Директорите на басейновите дирекции са задължени да водят регистър на бентовете и праговете, разположени в некоригираните участъци на реките, които са извън границите на населените места. Редът и начинът за управление на тези съоръжения, включително и на тези, които са изгубили първоначалното си предназначение, ще бъдат определени в наредбата по член 135, алинея 1, точка 1а.
Чл. 118ж
Чл. 118ж от Закона за водите регламентира условията, при които не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия. Забраните включват: каскадно изграждане на ВЕЦ без значим обществен интерес, недостатъчно водно количество, близост до мониторингови пунктове, наличие на защитни зони, ограничения в плановете за управление на речните басейни и липса на хидравлична непрекъсваемост. Също така, не се разрешава изземване на наносни отложения с изключение на река Дунав и водохранилищата, ако не съществува риск за стабилитета на хидротехническите съоръжения. Допускат се корекции в населени места и за възстановяване на естествени местообитания, но с ограничения.
Чл. 118з
Чл. 118з от Закона за водите определя ограниченията за изземване на наносни отложения в близост до язовири, хидротехнически съоръжения и пунктове за мониторинг на водите. Изземването не се допуска в участъци, разположени: 1) след язовирни стени или бентове на 500 м надолу по течението; 2) на по-малко от 500 м преди и след пунктове за мониторинг на повърхностните и подземни води и хидротехнически съоръжения; 3) в зони с ограничения по плана за управление на речните басейни; 4) на по-малко от 3 км преди и след мониторингови пунктове на река Дунав, освен в определени случаи.
Чл. 119
Чл. 119 от Закона за водите определя мерките за опазване на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, включително идентификация на водни тела, програми за мониторинг и осигуряване на необходимото пречистване. Водните тела с дебит над 10 куб.м и предназначени за повече от 50 човека подлежат на специално управление. Опазването включва определяне на санитарно-охранителни зони и мерки за предотвратяване на влошаване на качествата на водите.
Чл. 119а
Зоните за защита на водите включват територии, свързани с водосборите на повърхностни и подземни води, водни тела за отдих, чувствителни зони, опазване на ценни видове риби и защитени територии. Директорите на басейнови дирекции отговарят за воденето на регистър на тези зони и подготовката на карти с тяхното местоположение.
Чл. 119б
Чл. 119б от Закона за водите определя, че за териториите и зоните, посочени в чл. 119а, ал. 1, т. 5, могат да се установят специфични изисквания към състоянието на водите. Тези изисквания трябва да се постигат и/или поддържат в съответствие с: 1. заповедта за обявяване на защитената територия или зона; 2. влязъл в сила план за управление на защитена територия или зона; 3. влязъл в сила план за действие за конкретен растителен или животински вид.
Чл. 120
Член 120 от Закона за водите регламентира опазването на повърхностните води от замърсяване чрез определяне на емисионни норми и индивидуални емисионни ограничения. Тези ограничения в разрешителните за заустване на отпадъчни води трябва да бъдат поне толкова строги, колкото определените емисионни норми. Определянето на емисионните норми се извършва с наредба, а мерките за предотвратяване на замърсяването от дифузни източници се основават на най-добрите екологични практики, посочени в съответните наредби.
Чл. 121
Член 121 от Закона за водите е отменен с обнародване в Държавен вестник, бр. 65 от 2006 г., и влиза в сила от 11 август 2006 г.
Чл. 122
Чл. 122 от Закона за водите предвижда възможността за определяне на индивидуални емисионни ограничения, които да бъдат по-строги от установените емисионни норми. Това може да се случи, когато е необходимо за опазване на околната среда, за осигуряване на питейно-битово водоснабдяване, което не е предвидено в плана за управление на речния басейн, или за постигане на стандарти за качество, определени с наредбите.
Чл. 123
Чл. 123 от Закона за водите забранява разреждането на отпадъчните води с цел постигане на емисионни норми преди тяхното заустване във водните обекти. Това означава, че не е разрешено да се намалява концентрацията на замърсители в отпадъчните води чрез добавяне на вода, преди те да бъдат изпуснати в реки, езера или други водни тела.
Чл. 124
Чл. 124 от Закона за водите определя мерки за опазване на водите от замърсяване, включително установяване на максимално допустими концентрации на вещества в производствените отпадъчни води, които се вливат в канализационните мрежи или пречиствателните станции. Тези концентрации се определят с наредба, свързана с чл. 135, ал. 1, т. 11 от същия закон.
Чл. 125
В член 125 от Закона за водите се определят условията за включване на отпадъчни води в канализационните мрежи и пречиствателните станции. Само отпадъчни води, които могат да бъдат пречистени и не застрашават здравето на персонала, могат да бъдат включвани. Лицата, които включват производствени отпадъчни води, трябва да имат договор с притежателя на разрешителното за заустване и да уведомят басейновата дирекция. Директорът на дирекцията може да наложи промени в условията на договора при необходимост. При вреди, причинени от неправомерно включване на отпадъчни води, отговорност носят солидарно канализационното предприятие и лицето, включило водите. При нарушения на договора, титулярят на разрешителното може да изиска мониторинг за сметка на нарушителя.
Чл. 125а
Чл. 125а от Закона за водите забранява включването на нови потребители, които заустват отпадъчни води, в канализационните системи на населени места, когато тези системи не могат да осигурят отвеждането и пречистването на отпадъчните води. Забраната важи при спазване на условията в издаденото разрешително за заустване на отпадъчни води.
Чл. 126
Лицата, отговорни за експлоатацията на канализационните мрежи и пречиствателните съоръжения, трябва да поддържат техните техническа и експлоатационна изправност, осигурявайки нормалната им работа. При планирани ремонти или промени в технологията на пречистване, те трябва да уведомят басейновите органи писмено най-малко 30 дни предварително. Байпасните и аварийните връзки към пречиствателните станции, които позволяват заустване в повърхностни води, се пломбират от РИОСВ и могат да бъдат нарушавани само след уведомление и съгласие с РИОСВ.
Чл. 127
Чл. 127 от Закона за водите установява задължения при проектиране и изграждане на производствени предприятия и канализации. Всяко ново строителство трябва да включва съоръжения за пречистване на отпадъчни води. Забранено е въвеждането в експлоатация на обекти без приети пречиствателни съоръжения, освен в специфични случаи. Байпасните и аварийните връзки към пречиствателните станции трябва да бъдат проектирани със затворни съоръжения, а при заустване в повърхностни води - пломбирани. Пречиствателните станции за населени места трябва да имат инсталации за обеззаразяване на водите преди заустване, особено в Черно море по време на курортния сезон.
Чл. 128
Член 128 от Закона за водите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 65 от 2006 г., и влезе в сила на 11 август 2006 г.
Чл. 129
Член 129 от Закона за водите е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 65 от 2006 г., и е в сила от 11 август 2006 г.
Чл. 130
Чл. 130 от Закона за водите регламентира експлоатацията на пречиствателни съоръжения и канализационни системи. Лицата, включително ВиК оператори и собственици на пречиствателни съоръжения, са задължени да извършват лабораторни анализи и мониторинг на функционирането на тези съоръжения, като съхраняват резултатите. Органът, издал разрешителното за заустване на отпадъчни води, има правомощия да определя и изменя условията за тези дейности.
Чл. 131
Чл. 131 от Закона за водите определя задълженията на собствениците или експлоататорите на обекти, които могат да причинят замърсяване на водите. При аварийни случаи те трябва да предприемат мерки за ограничаване на замърсяването и незабавно да уведомят съответните органи. Директорът на басейновата дирекция и местните власти също са задължени да уведомят водоползвателите за характера на замърсяването. В случай на замърсяване с непречистени битови води или при извънредна епидемична обстановка, се налагат специфични мерки за обработка на утайките и за използване на замърсени води за напояване.
Чл. 132
Лицата, които произвеждат отпадъчни води от стопанската си дейност, са задължени да изградят необходимите пречиствателни съоръжения, ако на територията няма изградена канализационна система и в съответствие с изискванията за заустване във воден обект.
Чл. 133
Член 133 от Закона за водите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 65 от 2006 г., и влиза в сила от 11 август 2006 г.
Чл. 134
Чл. 134 от Закона за водите определя забрани в крайбрежните заливаеми ивици и земите на водохранилищата. Забранено е: 1. складирането на пестициди и депонирането на отпадъци; 2. строителството на животновъдни ферми; 3. строителството на стопански и жилищни постройки; 4. миенето и обслужването на транспортни средства и техника; 5. засаждането на трайни насаждения с плитка коренова система; 6. изхвърлянето на отпадъци.
Чл. 135
Чл. 135 от Закона за водите определя задълженията на различни институции за поддържане на количеството и качеството на водите в България. Министърът на околната среда и водите утвърдява методики и издава наредби, свързани с минимално допустим отток, ползването на повърхностни и подземни води, качеството на питейната вода, опазването от замърсяване и управлението на водите. Министерският съвет също играе важна роля в приемането на наредби за зоните за защита на водите и стандартите за качество на околната среда. Освен това, се спазват изисквания на Европейския съюз за опазване и управление на водите.
Чл. 136
Министрите, посочени в чл. 135, т. 11, имат задължението да издават инструкции относно показателите, които определят най-добрите налични технологии за опазване на водите от дейностите, за които те отговарят. Това е част от общите положения за защита от вредното въздействие на водите, установени в глава девета от закона.
Чл. 137
Чл. 137 от Закона за водите определя мерките за защита от вредното въздействие на водите, които включват защита от наводнения, ледови явления, ерозия на леглата и бреговете на реките, вълново въздействие, опасно повишаване или понижаване на нивото на подземните води, водна ерозия на водосборните басейни, изкуствен самоизлив на подземни води и наводнения, причинени от морето. Наводненията се делят на природни, причинени от климатични условия, и техногенни, свързани с повреди на хидротехнически съоръжения.
Чл. 138
Чл. 138 от Закона за водите определя оперативната и постоянна защита на водите. Оперативната защита се осъществява от Единната спасителна система и включва дейности по защита при бедствия. Постоянната защита обхваща изграждане и поддържане на хидротехнически съоръжения, системи за наблюдение, регулиране на подземните води, защита от водна ерозия и поддържане на речните легла. Дейностите по постоянната защита се извършват както в населените места от компетентните органи, така и извън тях от изпълнителите на обществени услуги.
Чл. 138а
Собствениците и ползвателите на водностопански системи трябва да изготвят аварийни планове, които да включват технически данни, оценка на аварийни ситуации, мерки за защита на персонала и действия при аварии. Областните управители назначават комисии, които проверяват готовността на язовирите и съоръженията. Комисиите анализират информация, проверяват организацията по изпълнение на мерките и дават заключения и предписания за безопасна експлоатация.
Чл. 138б
При наличие на спор или неяснота относно собствеността на язовир, държавното предприятие по чл. 139а от Закона за водите е задължено да организира и технически експлоатира язовира, докато не влезе в сила съдебно решение или не бъде установен собственикът, като се спазват изискванията на чл. 138в, ал. 1.
Чл. 138в
Чл. 138в от Закона за водите регламентира задълженията на собствениците и операторите на язовирни стени. Ако собственикът не отговаря на изискванията за оператор, той трябва да възложи стопанисването на квалифицирано лице. Наемател, който отговаря на изискванията, може да получи тези функции. Операторът е задължен да помага на собственика за изпълнение на задълженията му и да спазва нормативните изисквания. Операторът трябва да предприема действия за изпълнение на предписанията и задълженията му се определят в наредба.
Чл. 139
Собствениците на язовири и хидротехнически съоръжения са отговорни за тяхната поддръжка и ремонтно-възстановителни дейности. Те трябва също така да осигурят поддръжката на речното легло и свързаните съоръжения в радиус от 500 м от язовирните стени. Лица, които извлекат полза от тези съоръжения, дължат част от разходите им. При изграждане на съоръжения след установяване на вредна дейност, собственикът е длъжен да обезщети причинените вреди.
Чл. 139а
Чл. 139а от Закона за водите предвижда образуването на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" (ДПУСЯ) с юридическо лице, което не е търговско дружество и не формира печалба. Основната му дейност е комплексното управление на язовири, включително публична и частна държавна собственост. ДПУСЯ получава имущество от държавата за изпълнение на дейността си и управлява язовири, прехвърлени безвъзмездно от общините. Изключени от обхвата на ДПУСЯ са язовири, управлявани от определени държавни компании. Финансирането на дейността на ДПУСЯ идва от приходи, трансфери от бюджета и други постъпления. Правилникът за устройството и дейността на ДПУСЯ се приема от Министерския съвет.
Чл. 139б
Чл. 139б от Закона за водите задължава ДПУСЯ да внася ежегодно до 1 март план за дейността и годишен отчет в Министерството на икономиката и индустрията. Планът трябва да съдържа цели, дейности и финансови аспекти, а одобрението му е от министъра. Средствата за административни разходи също се одобряват от министъра и не са част от държавния бюджет, а се включват в консолидираната фискална програма.
Чл. 139в
Държавното предприятие "Управление и стопанисване на язовири" (ДПУСЯ) се управлява от управителен съвет, състоящ се от 7 членове, включително председател. Председателят е министърът на икономиката и индустрията или негов заместник. Членове на съвета са представители на различни министерства и Националното сдружение на общините. Членовете на съвета не могат да извършват конкурентна дейност и не трябва да имат осъждания или родствени връзки с други членове. Договорите за управление могат да бъдат прекратени при определени условия. Управителният съвет взема решения с обикновено мнозинство и може да работи и при неприсъственост, ако всички членове са съгласни.
Чл. 139г.
Решенията на управителния съвет на ДПУСЯ относно разходването на финансови средства са публични. Те трябва да бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на икономиката и индустрията в срок от 14 дни след тяхното приемане.
Чл. 139д
Чл. 139д от Закона за водите определя, че Държавната агенция по управление на бедствията и аварии (ДПУСЯ) притежава права и задължения, свързани със собствеността на язовирните стени и съоръженията към тях. Тези права и задължения са свързани с язовирите, посочени в чл. 138б, както и с предоставянето на права, описани в чл. 139а, ал. 5 и 6.
Чл. 140
Чл. 140 от Закона за водите регламентира поддържането и контрола на системите за управление на водите. Държавата е отговорна за поддържането на тези системи. Контролът се осъществява от различни държавни органи в зависимост от конкретните дейности, включително председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, министри и директори на басейнови дирекции. Дейностите по почистване на речни легла и опазване на водните ресурси се финансират от Междуведомствената комисия и включват премахване на опасни дървета, укрепване на бреговете и почистване от наносни отложения. Кметовете на общините играят ключова роля в организацията на почистването в урбанизирани територии. Контролът за изпълнение на дейностите включва задължителни предписания и сътрудничество с органите на реда.
Чл. 141
Чл. 141 от Закона за водите определя задълженията на собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения. Те са длъжни да поддържат съоръженията в техническа изправност, да използват измервателна и контролна апаратура за мониторинг, да спазват изискванията за безопасна експлоатация, да регулират водните нива за предотвратяване на наводнения и да уведомяват Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за операторите на язовирните стени и резултатите от периодичните проверки. Допълнително, собствениците на водохранилища, които не могат да се използват, трябва да изготвят проект за рекултивация.
Чл. 141а
Чл. 141а от Закона за водите определя класификацията на язовирите в зависимост от техните размери. Големите язовири са тези с височина на стената над 15 м или с височина между 5 и 15 м, ако завиряват обем над 3 милиона куб.м. Малките язовири не отговарят на тези условия. Всички язовири, с изключение на определени малки язовири, подлежат на контрол. Собствениците на язовирите, които не представляват опасност, отговарят за тяхната техническа изправност и безопасна експлоатация, без да е задължително да наемат квалифициран оператор.
Чл. 141б
Язовирите в България се класифицират в три степени на потенциална опасност: 1) първа висока степен, 2) втора значителна степен и 3) трета ниска степен. Критериите за тази класификация се определят от междуведомствена комисия, назначена от Министерския съвет, която включва представители на различни министерства. Комисията по чл. 138а, ал. 3 е отговорна за класификацията на язовирите съгласно определените критерии.
Чл. 142
Чл. 142 от Закона за водите предвижда, че при изпускане на води от хидротехнически съоръжения по време на високи вълни, аварийни условия или ремонтни работи, собственикът или ползвателят на съоръжението е задължен да уведоми предварително съответните общински администрации, басейнови дирекции и органите на Министерството на вътрешните работи. При трансгранични реки уведомлението трябва да бъде изпратено и до граничната полиция.
Чл. 143
Чл. 143 от Закона за водите предвижда забрани за защита от вредното въздействие на водите. Забранено е: нарушаването на естественото състояние на речните легла и бреговете; намаляването на проводимостта на речните легла без разрешително; използването на речните легла за депа за отпадъци; строежи над покритите речни участъци; съхранение на материали, увеличаващи унищожителната сила на водата при наводнения.
Чл. 144
Чл. 144 от Закона за водите забранява различни дейности по дигите, включително преминаването с превозни средства извън определените места, обработване на повърхността, поставяне на стълбове и знаци, засаждане на дървета и храсти, преминаване на домашни животни, строеж на кладенци или рибарници, както и изхвърляне на отпадъци. Допълнително, по насипните язовирни стени също е забранено извършването на част от тези дейности, включително обработване на повърхността, поставяне на стълбове и знаци, засаждане на растителност, строеж на кладенци и изхвърляне на отпадъци.
Чл. 145
Чл. 145 от Закона за водите задължава собствениците и стопанисващите хидротехнически съоръжения да оказват съдействие на кмета на общината при опасност от наводнение, за предотвратяване на вреди. Дейностите се извършват по заповед на кмета, след съгласуване с областния управител и Главна дирекция "Пожарна безопасност". Разходите за тези дейности и за възстановяване на разрушени диги се възстановяват от Междуведомствената комисия. Кметът е длъжен да уведоми Държавната агенция за метрологичен и технически надзор в 14-дневен срок след извършването на дейностите.
Чл. 146
Чл. 146 от Закона за водите забранява строителството на жилищни, вилни и стопански постройки в заливаемите тераси на реките и в сервитута на хидротехническите съоръжения и язовирните стени. Басейновите дирекции са задължени да уведомят органите, които издават разрешение за строеж, относно местоположението и обхвата на крайбрежните заливаеми ивици на реките.
Чл. 146а
Чл. 146а от Закона за водите предвижда извършване на предварителна оценка на риска от наводнения за всеки район на басейново управление, включително българската част на река Дунав. Оценката включва карти на водните басейни, описание на минали наводнения с вредни последици, анализ на мащаба и разпространението на наводненията, както и оценка на бъдещите неблагоприятни последици за човешкото здраве, околната среда и инфраструктурата, като се вземат предвид фактори като топография, хидроложки характеристики и климатични промени.
Чл. 146б
Чл. 146б от Закона за водите определя условията, при които не се извършва предварителна оценка на риска от наводнения за речни басейни или подбасейни. Това е при установен значителен потенциален риск от наводнения на база оценка, започната преди 22 декември 2010 г., или ако преди тази дата са издадени решения за съставяне на карти и планове за управление на риска от наводнения. Оценката се извършва от директора на басейновата дирекция, а решенията се издават от същия.
Чл. 146в
Чл. 146в от Закона за водите предвижда, че Република България осигурява обмен на актуална информация, необходима за предварителната оценка на риска от наводнения в международните райони за управление на водите. Тази информация се предоставя чрез съответната басейнова дирекция за управление на водите.
Чл. 146г.
Директорът на басейнова дирекция е отговорен за извършването на предварителната оценка на рисковете от наводнения и определя райони с значителен потенциален риск от наводнения, както и райони с вероятност за такъв риск. Определянето на тези райони се извършва за всеки район на басейново управление или част от международен район и се утвърджава от министъра на околната среда и водите.
Чл. 146д
Чл. 146д от Закона за водите предвижда съставянето на карти на райони под заплаха от наводнения и карти на райони в риск от наводнения за определени райони. Съставянето на тези карти за райони, които са общи с други държави, изисква предварителен обмен на информация между съответните държави.
Чл. 146е
Чл. 146е от Закона за водите описва картите на райони, които са под заплаха от наводнения. Тези карти обхващат зони, които могат да бъдат наводнени при различни вероятности на настъпване на наводнения: с малка вероятност (период на повторно настъпване над 1000 години), със средна вероятност (период над 100 години) и с висока вероятност (период над 20 години). На картите се показват разпространението на наводнението, дълбочината или нивото на водата, а при необходимост и скоростта на течението. Специални карти се съставят и за райони, засегнати от подземни води.
Чл. 146ж
Чл. 146ж от Закона за водите описва картите на районите с риск от наводнения, които показват неблагоприятните последици от наводнения за различни вероятностни периоди. Те включват приблизителен брой на засегнатите жители, вид стопанска дейност в засегнатия район, инсталации, които могат да предизвикат допълнително замърсяване при наводнение, и други значителни източници на замърсяване.
Чл. 146з
Чл. 146з от Закона за водите определя процедурата за съставяне, актуализиране и преразглеждане на картите на районите под заплаха от наводнения и картите на районите с риск от наводнения. Тези карти се съставят от директора на съответната басейнова дирекция по методика, предвидена в чл. 187, ал. 2, т. 6. Преразглеждането и актуализирането на картите трябва да се извършва на всеки 6 години, в синхрон с анализа и прегледа по чл. 156з, т. 2. Първоначалното съставяне на картите и последващите им актуализации трябва да отразяват информацията, посочена в чл. 157, т. 1, 3 и 4.
Чл. 146и
Съгласно Чл. 146и от Закона за водите, се съставят планове за управление на риска от наводнения, базирани на картите по Чл. 146д. Тези планове се изработват за района на басейново управление на водите, включително за специфични райони, посочени в Чл. 146г, ал. 1 и Чл. 146б, ал. 1, т. 2. При разработването на плановете се използват информация и данни, свързани с управлението на речните басейни.
Чл. 146к
Чл. 146к от Закона за водите определя съдържанието на първите планове за управление на риска от наводнения. Те трябва да включват заключения от предварителната оценка на риска, карти на районите под заплаха, описание на целите за управление на риска, както и мерки за постигане на тези цели. Плановете трябва да целят намаляване на неблагоприятните последици от наводненията и вероятността от тях, като включват и описание на изпълнението на мерките.
Чл. 146л.
Член 146л. от Закона за водите описва изискванията за изпълнение на плана по чл. 146к, ал. 2, т. 3. Той включва: 1) описание на приоритетите и методите за наблюдение на напредъка; 2) резюме на обществената информация и предприетите мерки за консултация; 3) списък на компетентните органи и описание на процесите на съгласуване в международни райони и с плана за управление на речния басейн.
Чл. 146м
Чл. 146м от Закона за водите определя изискванията при разработване на плановете за управление на риска от наводнения. Те трябва да отчитат оценката за разходи и ползи, разпространението на наводненията, райони с потенциал за задържане на води, цели за опазване на природата и инфраструктурата, управление на почвите и водите, териториалното устройство и земеползването, както и характеристиките на речния басейн. Плановете разглеждат предотвратяването на наводнения, защитата от тях, подготвеността и изграждането на система за ранно предупреждение. Освен това, те могат да включват практики за устойчиво земеползване и контролирано наводняване, но не трябва да увеличават риска от наводнения за други държави без съгласие.
Чл. 146н
Съгласно Закона за водите, за всеки район за басейново управление или част от международен район за басейново управление се изготвя общ план за управление на риска от наводнения. Ако планът касае част от международен речен басейн, който е изцяло в ЕС, той се съгласува с другите държави членки. При международен речен басейн, който не е изцяло в ЕС, планът се съгласува с другите държави, ако е възможно, когато не се изготвя общ план.
Чл. 146о
Чл. 146о от Закона за водите предвижда, че плановете за управление на риска от наводнения трябва да се преразглеждат и актуализират на всеки 6 години. Актуализацията включва промени от предходната версия, оценка на напредъка по целите, описание на мерки, които не са били предприети, и нови мерки. Приетите планове остават в сила до приемането на актуализирани. Първоначалните планове се разработват съгласувано с плановете за управление на речните басейни.
Чл. 146п
Чл. 146п от Закона за водите предвижда, че при разработването и актуализирането на плановете за управление на риска от наводнение, както и на свързаните с тях оценки и карти, е необходимо да се осигури информация на обществеността относно планираните мерки и постигнатите резултати от тяхното прилагане.
Чл. 146р
Чл. 146р от Закона за водите предвижда, че за всеки район на басейново управление се публикуват проекти на предварителна оценка, карти и планове за управление на риска от наводнения. Информацията се предоставя за консултации на обществеността, включително на водоползвателите, с определени срокове преди началото на съответния период. Документите се публикуват на интернет страниците на басейновата дирекция и Министерството на околната среда и водите, а съобщения за обявената информация се публикуват в централни медии. Осигурява се достъп до документите при поискване.
Чл. 146с
Чл. 146с от Закона за водите предвижда, че проектите трябва да бъдат обявени на обществеността за становища. Срокът за представяне на становища е два месеца за определени проекти, а за други сроковете са съгласно чл. 168в, ал. 1. Всяко лице може да се консултира с басейновата дирекция и да представи писмено становище, което става неразделна част от документацията за управление на риска от наводнение и оценките по чл. 146б.
Чл. 146т
Чл. 146т от Закона за водите предвижда, че разпоредбите на чл. 146р и 146с се прилагат при преразглеждането и актуализирането на плановете за управление на риска от наводнение, предварителната оценка и картите, свързани с управлението на водите. При тези преразглеждания трябва да се вземат предвид и последиците от климатичните промени върху риска от наводнения.
Чл. 147
Член 147 от Закона за водите е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 65 от 2006 година, и влиза в сила от 11 август 2006 година.
Чл. 148
Законът за водите регламентира управлението на водите на национално и басейново ниво, като районите на речните басейни се определят от естествените вододели. Тези райони не съвпадат с административно-териториалното деление на страната и служат за основа за управление на околната среда. При наличие на трансгранично водно течение, районът се счита за международен. Управлението на водностопанските системи се осъществява на технологичен и басейнов принцип, съобразно разрешителните условия.
Чл. 148а
Чл. 148а от Закона за водите определя ангажиментите на Република България в сътрудничество с други държави за опазване на трансграничните води. България участва в разработването на политики и стратегии, осигурява координация за управление на международните речни басейни и изпълнява изискванията на определени членове от закона и свързани програми. Прилага се и за международни речни басейни извън територията на ЕС. Дейностите могат да се осъществяват чрез съществуващи структури и с помощта на Европейската комисия. Представителите на България в международните комисии се определят от министъра на околната среда и водите.
Чл. 149
Законът за водите регламентира управлението на водите, водните обекти и водностопанските системи на основата на планове за управление на речните басейни. Тези планове са публични и трябва да са свързани с други териториални планове на съответното ниво. Планове, които не отговарят на изискванията на закона, могат да бъдат променяни от Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите.
Чл. 149а
Чл. 149а от Закона за водите определя изискванията при разработването на плановете за управление на речните басейни. В тези планове се включват цели за опазване на околната среда, определяне на води за питейно-битово водоснабдяване, зони за защита на водите и програми от мерки. Освен това, се извършва характеристика на района за басейново управление.
Чл. 150
Държавната политика за управление на водите в България се осъществява от министъра на околната среда и водите, а при определени случаи и съвместно с министъра на външните работи. Проектите на международни договори и актове, свързани с водите на българска територия, трябва да бъдат съгласувани в съответствие с Закона за международните договори.
Чл. 151
Член 151 от Закона за водите определя, че Народното събрание приема Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор, която включва основни цели, етапи, средства и методи за развитие на сектора. Министерският съвет играе ключова роля в управлението на водите на национално ниво, като предоставя концесии, приема национални програми, определя ограничения и тарифи, и разработва планове за управление на речните басейни и риска от наводнения. Министърът на околната среда и водите отговаря за политиката по управление на водите, разработва стратегии и програми, издава разрешителни и осъществява мониторинг на водите.
Чл. 152
Законът за водите определя четири основни района за басейново управление: Дунавски район с център Плевен, Черноморски район с център Варна, Източнобеломорски район с център Пловдив и Западнобеломорски район с център Благоевград. Границите на тези райони се определят по вододелите на речните водосборни области. Подземните води, които не следват конкретен речен басейн, могат да бъдат присъединени към най-близкия и подходящ район. Министърът на околната среда и водите има правомощия да определя подбасейни в рамките на всеки район.
Чл. 153
Чл. 153 от Закона за водите предвижда създаването на басейнови дирекции и басейнови съвети за управление на водите в определените райони. Басейновите дирекции ще функционират към Министерството на околната среда и водите.
Чл. 154
Законът за водите предвижда създаването на басейнови дирекции, което става със заповед на министъра на околната среда и водите. Организацията и дейността на тези дирекции се определят с правилник, издаден от същия министър. Директорът на басейновата дирекция е отговорен за провеждането на държавната политика за управление на водите на басейново ниво и ежегодно представя план и доклад за дейността на дирекцията на министъра. Контролът и координацията на дейността на басейновите дирекции се осъществява от Министерството на околната среда и водите.
Чл. 155
Директорът на басейнова дирекция изпълнява държавната политика на басейново ниво, като установява границите на водите, разработва планове за управление, издава разрешителни, провежда мониторинг на водите, поддържа бази данни, събира такси, разработва програми за опазване на водите, определя санитарно-охранителни зони, провежда обществено обсъждане на плановете, контролира водомерите, издава бюлетини за състоянието на водите, работи със сътрудничество с международни органи и извършва оценка на състоянието на водните тела.
Чл. 155а
Чл. 155а от Закона за водите определя правомощията на министъра на здравеопазването относно управлението на водите за питейно-битови цели. Министърът разрешава ползването на води, които не отговарят на изискванията, ръководи мониторинга на качеството на водите, издава сертификати за минерални води и съгласува санитарно-охранителните зони. Регионалните здравни инспекции също имат право да разрешават ползването на води и да информират потребителите за отклонения в качеството на водата. Министърът контролира спазването на хигиенните изисквания и предоставя информация на басейновите дирекции.
Чл. 156
Басейновият съвет е консултативна комисия, която подпомага дейността на басейновата дирекция. Той се състои от представители на държавната и териториалната администрация, водоползватели, юридически лица с нестопанска цел и научни организации, свързани с водните проблеми. Дейността и структурата на съвета се определят с правилник, издаден от министъра на околната среда и водите. Членовете на съвета не получават възнаграждение за своята работа.
Чл. 156а
Чл. 156а от Закона за водите определя целите за опазване на околната среда по отношение на количеството и качеството на водите. За повърхностните води целите включват предотвратяване на влошаване на състоянието на водните тела, опазване и подобряване на качеството им, както и намаляване на замърсяването. За подземните води целите са насочени към предотвратяване на замърсяването и осигуряване на добро състояние на водите. Зоните за защита на водите също имат свои цели, определени от съответното законодателство. Мерките за постигане на тези цели се определят с плановете за управление на речните басейни. При наличие на множество цели за едно водно тяло, се прилага най-строгата.
Чл. 156б
Чл. 156б от Закона за водите определя условията, при които повърхностно водно тяло може да бъде класифицирано като изкуствено или силно модифицирано. Основните критерии включват значителни отрицателни въздействия върху околната среда и важни дейности, свързани с водоснабдяване, напояване, производство на електрическа енергия и защита от наводнения. Освен това, ползите от промените в хидроморфоложките характеристики не могат да бъдат постигнати с по-добри екологични средства. Определянето на тези водни тела и актуализацията на информацията се извършва на всеки 6 години.
Чл. 156в
Чл. 156в от Закона за водите предвижда възможност за удължаване на сроковете по чл. 156а, ал. 2 за управление на речните басейни, при условие че е прекратено влошаването на състоянието на водното тяло. Удължаването може да се осъществи, когато е установено, че подобрението не може да се постигне в определения срок по технически, икономически или естествени причини. В плана за управление трябва да се посочат причините за удължаването, мерките за подобряване и сроковете за тяхното изпълнение. Максималният срок за удължаване е до две последващи актуализации на плана, освен в специфични случаи.
Чл. 156г
Чл. 156г от Закона за водите предвижда възможността за определяне на по-малко строги цели за опазване на околната среда за конкретни водни тела, когато те са значително засегнати от човешка дейност или природните условия не позволяват постигането на целите по чл. 156а, ал. 1. За това е необходимо да бъдат спазени определени условия, включително осигуряване на минимално влошаване на състоянието на водите и наличие на план за управление на речния басейн с описани причини за по-малко строгите цели, който се преглежда на всеки 6 години.
Чл. 156д
Чл. 156д от Закона за водите предвижда, че временното влошаване на състоянието на водните тела не се счита за нарушение на закона, ако е резултат от естествени причини или непредвидими обстоятелства, като наводнения и засушавания. За да бъде признато такова влошаване, трябва да са предприети мерки за предотвратяване на бъдещи проблеми, да са описани обстоятелствата в плана за управление на речния басейн, да са включени мерки за справяне с непредвидими обстоятелства, а последствията да се разглеждат ежегодно. Актуализацията на плана трябва да включва преглед на последствията и предприетите мерки.
Чл. 156е
Чл. 156е от Закона за водите определя условията, при които не се счита за нарушение на закона непостигането на добро екологично състояние на водните тела. В случаи на изменения на физичните характеристики на повърхностните води или нови дейности, които могат да влошат състоянието на водите, се изисква предприемането на мерки за намаляване на неблагоприятното въздействие и оценка на причините за измененията. Програмите за мерки трябва да включват оценка на въздействието върху околната среда за нови дейности, свързани с водни тела, и да се отчитат кумулативните въздействия от вече разрешени дейности.
Чл. 156ж
Чл. 156ж от Закона за водите определя принципите при прилагане на разпоредбите относно водните тела. Забранява се постоянно планиране на изключения и компромиси за постигане на добро състояние на водните тела в района за басейново управление. Осигурява се съответствие с изискванията на националните и европейските актове в областта на околната среда. Разпоредбите се прилагат само за определени водни тела, без да пречат на постигането на целите на закона за други водни тела и с гарантиране на спазването на националните и европейските актове за опазване на водите.
Чл. 156з
Чл. 156з от Закона за водите предвижда извършване на три основни дейности за всеки район за басейново управление на водите: 1. анализ на характеристиките на района; 2. преглед на влиянието на човешката дейност върху състоянието на повърхностните и подземните води; 3. икономически анализ на водоползването, съгласно чл. 192, ал. 2, т. 1.
Чл. 156и
Чл. 156и от Закона за водите определя условията и реда за извършване на анализ на водните тела, който е регламентиран в наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 2 и т. 9. Анализът включва идентификация на повърхностните и подземните водни тела, както и на силно модифицираните и изкуствени водни тела. Освен това, се определят типовете повърхностни водни тела, включително реки, езера, преходни и крайбрежни води, и преградните съоръжения, които нарушават непрекъснатостта на реките.
Чл. 156к
Чл. 156к от Закона за водите предвижда, че прегледът на въздействието, свързан с определени водни тела, трябва да включва идентификация на тези водни тела, които са изложени на риск от непостигане на целите за опазване на околната среда. Тази разпоредба е в сила от 11.08.2006 г.
Чл. 156л
Чл. 156л от Закона за водите предвижда, че информацията по чл. 156з - 156к трябва да бъде преразглеждана и при необходимост актуализирана на всеки 6 години след първата актуализация. Това е част от мерките за опазване и възстановяване на водите.
Чл. 156м
Чл. 156м от Закона за водите регламентира разработването на програми от мерки за всеки район за басейново управление и за части от международни райони. Тези програми трябва да отразяват анализите и целите, определени в предходни раздели на закона. Министърът на околната среда и водите има правомощия да определя мерки, които да се прилагат общо за всички райони за басейново управление.
Чл. 156н
Чл. 156н от Закона за водите определя основните и допълващите мерки, които трябва да бъдат включени в програмите за управление на водите. Основните мерки осигуряват минималните изисквания за опазване на водите и включват действия за прилагане на законодателството, опазване на водите за питейни нужди, регулиране на водовземанията и емисиите, предотвратяване на замърсяването и специфични мерки за подземните води. Допълващите мерки са насочени към постигане на целите за опазване на околната среда и включват законодателни, административни и икономически мерки, както и проекти за възстановяване и управление на водите. Програмите могат да съдържат и допълнителни мерки за опазване и възстановяване на водите, свързани с международни споразумения.
Чл. 156о
Чл. 156о от Закона за водите предвижда, че когато мониторингът показва, че целите за опазване на околната среда за водно тяло не могат да бъдат постигнати, се планират допълнителни мерки. Тези мерки включват изследване на причините за неизпълнението, преглед и изменение на разрешителни и програми за мониторинг, както и установяване на по-строги стандарти за качество. В случай на изключителни обстоятелства, като наводнения или засушавания, може да не се изпълняват допълнителни мерки.
Чл. 156п
Член 156п от Закона за водите гласи, че прилагането на програмите от мерки не трябва да води до увеличаване на замърсяването на повърхностните и морските води, както и на околната среда. Това правило е в сила от 11 август 2006 г.
Чл. 156р
Чл. 156р от Закона за водите предвижда разработването на програми от мерки в рамките на плановете за управление на речните басейни. Тези програми се преразглеждат и актуализират на всеки 6 години в зависимост от постигнатите резултати. Новите или преразгледаните мерки трябва да бъдат изпълнени в срок от три години след утвърдителния им процес.
Чл. 157
Чл. 157 от Закона за водите предвижда разработването на планове за управление на речните басейни за всеки район за басейново управление. Тези планове включват описание на характеристиките на района, оценка на натиска от човешка дейност върху водите, карти на зоните за защита, мониторинг на състоянието на водите, цели за опазване на околната среда, икономически анализ на водоползването, програми от мерки за постигане на целите и информация за общественото обсъждане. Директорите на басейнови дирекции участват в разработването на общи планове за международни речни басейни и при липса на общ план, разработват планове за управление на речен басейн на територията им.
Чл. 158
Чл. 158 от Закона за водите предвижда, че при разработването на плановете за управление на речните басейни се използват прогнози за нуждите от вода в различни икономически сектори и административно-териториални единици. Ведомствата и научните институти с бюджетно финансиране, както и водоползвателите, които оказват значимо въздействие върху водите, са задължени да предоставят безвъзмездно необходимата информация за разработването и актуализирането на тези планове, оценка на риска от наводнения и изпълнение на мерките в действащите планове.
Чл. 159
Чл. 159 от Закона за водите установява, че плановете за управление на речните басейни трябва да се преразглеждат и актуализират на всеки 6 години. Актуализацията включва информация за измененията от предходния план, оценка на изпълнението на целите за опазване на околната среда, списък на мерките, които не са били предприети, и допълнителни мерки. Приетите планове остават в сила до приемането на актуализирани планове.
Чл. 159а
Член 159а от Закона за водите предвижда, че предварителната оценка на риска, оценките и решенията, свързани с тях, трябва да бъдат преразглеждани и актуализирани на всеки 6 години. Това е нова разпоредба, въведена с изменение в Държавен вестник, брой 61 от 2010 година.
Чл. 160
Чл. 160 от Закона за водите предвижда, че плановете за управление на речните басейни и тяхното актуализиране се приемат от Министерския съвет, след предложение от министъра на околната среда и водите. Последните изменения на члена са направени през 2006 г. и 2010 г.
Чл. 161
Член 161 от Закона за водите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 65 от 2006 г., и влиза в сила от 11 август 2006 г.
Чл. 162
Член 162 от Закона за водите е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 65 от 2006 година, и е в сила от 11 август 2006 година.
Чл. 163
Член 163 от Закона за водите е отменен с Държавен вестник, брой 65 от 2006 година, и е в сила от 11 август 2006 година.
Чл. 164
Член 164 от Закона за водите е отменен с Държавен вестник, брой 65 от 2006 година, и е в сила от 11 август 2006 година.
Чл. 165
Член 165 от Закона за водите е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 65 от 2006 г., и е в сила от 11 август 2006 г.
Чл. 166
Член 166 от Закона за водите е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 65 от 2006 година, и влиза в сила от 11 август 2006 година.
Чл. 167
Член 167 от Закона за водите е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 65 от 2006 година, и влиза в сила от 11 август 2006 година.
Раздел VII
Раздел VII от Закона за водите, въведен с изменения в ДВ, бр. 65 от 2006 г., предвижда механизми за информиране на обществеността и провеждане на консултации относно въпросите, свързани с управлението на водите. Този раздел цели да осигури прозрачност и активно участие на гражданите в процесите, касаещи водните ресурси.
Чл. 168а
Чл. 168а от Закона за водите предвижда, че при разработването, прегледа и актуализирането на плановете за управление на речните басейни, трябва да се осигури информация на обществеността относно планираните мерки и постигнатите резултати от тяхното прилагане. Това е в сила от 11.08.2006 г., след изменения в закона, публикувани в Държавен вестник, брой 65 от 2006 г.
Чл. 168б
Чл. 168б от Закона за водите предвижда задължение за публикуване и обявяване на информация относно плана за управление на речния басейн. Всяко басейново управление трябва да предостави график, междинен преглед на проблемите и проект на плана. Информацията трябва да е достъпна на обществеността, с различни срокове за всяка част: три години, две години и една година преди началото на плана. Публикацията на информацията става на интернет страниците на съответните дирекции и Министерството на околната среда и водите, а съобщенията се публикуват и в централни ежедневници.
Чл. 168в
Чл. 168в от Закона за водите предвижда, че документите, свързани с управлението на речния басейн, трябва да бъдат обявени на обществеността за срок от 6 месеца. През този период всяко лице има право да се консултира с басейновата дирекция и да представи писмено становище, което става част от документацията за плана за управление на речния басейн.
Чл. 168г
Чл. 168г от Закона за водите предвижда, че при актуализиране на плана за управление на речния басейн трябва да се прилагат разпоредбите на чл. 168б и 168в. Раздел VIII от закона е посветен на мониторинга на водите и зоните за защита на водите, като преди е бил обозначен като раздел IV.
Чл. 169
Чл. 169 от Закона за водите определя, че мониторингът на водите и зоните за защита на водите осигурява преглед на състоянието на водите в районите за басейново управление. Мониторингът се провежда по програми, одобрени от министъра на околната среда и водите, разработени от басейновите дирекции, в съответствие със спецификата на водните тела. Тези прегледи и програми са част от националната система за мониторинг на околната среда.
Чл. 169а
Чл. 169а от Закона за водите предвижда разработване на програми за мониторинг на повърхностните води, които включват контролен, оперативен и при необходимост проучвателен мониторинг. Програмите трябва да съдържат хидрологични и морфологични наблюдения, които да определят екологичното и химичното състояние на водните тела, както и наблюдения за техния екологичен потенциал.
Чл. 169б
Чл. 169б от Закона за водите определя, че за мониторинг на подземните води се разработват програми за контролен и оперативен мониторинг. Тези програми включват наблюдения за химичното и количественото състояние на подземното водно тяло.
Чл. 169в
Чл. 169в от Закона за водите определя изискванията за мониторинг в зоните за защита на водите. Програмите по чл. 169а и 169б се допълват с наблюдения, специфични за всяка зона. Зоните, характеризирани като водни тела в риск, са включени в програмите за оперативен мониторинг на повърхностните и подземните води. Мониторингът обхваща факторите, влияещи на състоянието на водните тела, и продължава, докато не бъдат постигнати целите за опазване на околната среда, заложени в плана за управление на речния басейн.
Чл. 170
Чл. 170 от Закона за водите определя мрежите за мониторинг на водите, които включват мрежи за валежи и повърхностни води, подземни води, морски води и контролно-информационна система за отпадъчните води. Мрежите обхващат пунктове и/или станции, а редът и начинът на създаване и поддръжка на тези мрежи се определят с наредба, свързана с експлоатацията и лабораторното обслужване.
Чл. 171
Чл. 171 от Закона за водите определя отговорностите на Министерството на околната среда и водите за организиране и ръководене на мониторинга на водите в България. Мониторингът включва измервания и изследвания, извършвани от различни институции, като Изпълнителната агенция по околна среда, Националния институт по метеорология и хидрология и Института по океанология. Данните от мониторинга се обобщават, анализират и публикуват на интернет страниците на съответните агенции. Националният институт извършва научни изследвания и прогнози, свързани с водите, а Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" е отговорна за мониторинга на река Дунав.
Чл. 172
Чл. 172 от Закона за водите предвижда, че Министерството на околната среда и водите и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията имат задължението да създадат и поддържат част от мрежата за мониторинг на водите, която е свързана с река Дунав. Тази разпоредба е изменяна през 2006 и 2009 г.
Чл. 173
Чл. 173 от Закона за водите определя начина на оценка и прогнозиране на количеството и качеството на водите. Оценките на басейново ниво се извършват от басейновите дирекции, а на национално ниво - от Изпълнителната агенция по околна среда и Националния институт по метеорология и хидрология. Данните и прогнозите се предоставят на Министерството на околната среда и водите и се публикуват в Бюлетин за състоянието на водите. Изискванията за оценките и данните се определят с наредба.
Чл. 174
Лицата, които имат права за водовземане или ползване на водни обекти, са задължени да провеждат собствен мониторинг на количеството и качеството на водите, както и на количеството на отпадъчните води и концентрацията на замърсители. Те трябва да съхраняват информацията за измерванията за 6 години. Контролни органи имат право на достъп до мониторинговите устройства и информацията. При прекратяване на правото на водовземане, информацията се предава на басейновата дирекция. Лицата трябва ежегодно до 31 март да предоставят резултатите от мониторинга на съответните дирекции.
Чл. 175
Чл. 175 от Закона за водите регламентира важността на данните от мониторинга на водите, които служат за основа за контрол и налагане на санкции при нарушения на нормативните изисквания. Директорите на басейнови дирекции трябва да включват данните от собствения мониторинг при оценките на състоянието на водните тела и ефективността на мерките в плановете за управление на речните басейни. Освен това, данните от мониторинга и резултатите от контрола на параметрите на водите са основа за определяне на таксите за водовземане, ползване на воден обект и замърсяване на водите.
Чл. 176
Чл. 176 от Закона за водите определя, че специализираните карти, регистрите и информационните системи предоставят данни относно собствеността на водите, състоянието на водните тела, както и информация за водностопанските системи и съоръжения. Целта на тези карти и регистри е да осигурят рационалното използване на водите и поддържане на информация за водностопанските системи.
Чл. 177
Член 177 от Закона за водите описва данните, свързани със състоянието на водите и водните тела, които се събират в специализирани карти, регистри и информационна система. Данните включват качествени и количествени показатели, степен на изученост и използване на водите. Те се актуализират в съответствие с мониторинга. Освен това, членът предвижда наличието на данни за водностопанските системи и съоръжения, включващи информация за вид, собственост, права за стопанисване и технически параметри, които също се актуализират след контрол на техническото състояние.
Чл. 178
Чл. 178 от Закона за водите определя отговорностите за воденето на специализирани карти, регистри и информационни системи. Директорите на басейнови дирекции отговарят за случаите, посочени в чл. 176, ал. 1, т. 1, а министърът на регионалното развитие и благоустройството - за случаите по чл. 176, ал. 1, т. 2. Съдържанието и редът за поддържане на тези системи се определят с наредба на министъра.
Чл. 179
Чл. 179 от Закона за водите определя задълженията за съставяне и поддържане на карти, регистри и информационни системи, свързани с управлението на водите. Тези системи се организират по райони за басейново управление и административни единици. Системите включват данни за повърхностните и подземните води, техните характеристики, състояние и собственост, както и информация за водните съоръжения, техните местоположения, собственост и технически характеристики.
Чл. 180
Чл. 180 от Закона за водите определя, че картите и регистрите, свързани с водите, са публични. Лицата имат право да ползват данни от тези карти и регистри, но срещу заплащане. Таксите за предоставяне на тези услуги се определят с акт на Министерския съвет.
Чл. 181
Чл. 181 от Закона за водите регламентира, че на база данните, предоставени по чл. 177, се съставят водностопански баланси и се извършват оценки за състоянието на водите и водните обекти. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 65 от 2006 г. и е в сила от 11.08.2006 г.
Чл. 181а
Чл. 181а от Закона за водите, нов с ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г., урежда събирането и управлението на геоложки и хидрогеоложки данни. Всички данни, свързани с дейностите по закона, се събират от басейновите дирекции и се предават в цифрова форма на Националния геоложки фонд. Създава се обща база данни за управление и достъп до тези данни. Изпълнението на разпоредбите е уточнено в наредби, свързани с подземните богатства и закона за водите.
Чл. 182
Чл. 182 от Закона за водите определя органите, които водят регистрите, свързани с водите. Басейновите дирекции отговарят за регистрирането на разрешителни, зони за защита на водите, водовземни съоръжения и ресурси на подземните водни тела. Министрите, общинските администрации, Изпълнителната агенция "Проучване и поддържане на р. Дунав" и генералният директор на Националния институт по метеорология и хидрология също имат задължения за водене на регистри. Регистрират се и молбите за водовземания, а измененията на обстоятелствата подлежат на вписване.
Чл. 183
Министърът на околната среда и водите е отговорен за воденето на регистри, включително: 1. Регистър за разрешителните по чл. 52, ал. 1, т. 1; 2. Регистър за предоставените концесии за води, които са изключителна държавна собственост; 3. Обобщаване на регистрите по чл. 182, ал. 1.
Чл. 184
Чл. 184 от Закона за водите предвижда, че регистрите, свързани с управлението на водите, са публични и се публикуват на интернет страниците на съответните басейнови дирекции и Министерството на околната среда и водите. Съдържанието на тези регистри се определя с наредби, свързани с конкретни разпоредби на закона.
Чл. 185
Член 185 от Закона за водите определя, че контролът се осъществява относно спазването на нормативните изисквания и условията по издадените разрешителни. Той включва изпълнението на мерки от плановете за управление на речните басейни и програми, свързани с опазването на водите и околната среда. Контролът се извършва по реда на този закон и свързаните наредби, както и Закона за опазване на околната среда.
Чл. 186
Контролът върху опазването на водните обекти, съоръжения и системи се осъществява от определени органи, които следят за спазването на нормативните изисквания, плановете и условията за водовземане или ползване на воден обект.
Чл. 187
Член 187 от Закона за водите определя задълженията на Министерството на околната среда и водите по отношение на контрола на количеството и качеството на водите, спазването на законовите процедури, условията по концесионните договори, прилагането на държавната политика за управление на водите и спазването на предписания режим за използване на водите на язовирите. Министърът издава методики за оценка на водните ресурси, разработване на водни баланси, анализ на разходите и ползите, оценка на риска от наводнения и определяне на масовия товар от отпадъчни води.
Чл. 188
Директорът на басейновата дирекция и упълномощени лица извършват контрол върху състоянието на речните легла, водовземните съоръжения и качеството на водите. Те следят за спазването на условията на разрешителни, поддържането на минимални оттоци и изпълнението на програми за опазване на водите. При проверки, те могат да изискват съдействие от органите на МВР и да установяват самоличността на лица при нарушения. Резултатите от контролната дейност се докладват на Министерството на околната среда и водите и се публикуват на интернет страниците на съответните органи.
Чл. 189
Министърът на здравеопазването осъществява контрол върху качеството на водите, които са предназначени за питейно-битови нужди, минерални води, използвани за пиене, профилактични и лечебни цели, както и качеството на водите, предназначени за къпане. Тези разпоредби са актуализирани с изменения, влезли в сила на 11.08.2006 г.
Чл. 190
Чл. 190 от Закона за водите определя отговорностите на различни министри и органи за контрола на водните обекти и водностопанските системи в България. Министърът на регионалното развитие, министърът на земеделието и храните, и министърът на енергетиката осъществяват контрол в рамките на своята компетентност. Министърът на транспорта контролира ползването на вътрешните морски води и водите на река Дунав. Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор следи за изпълнението на предписания и безопасността на язовирните стени. Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на река Дунав контролира условията за изземване на наносни отложения.
Чл. 190а
Чл. 190а от Закона за водите определя правата на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и упълномощените от него лица. Те имат право на свободен достъп до язовирни стени, да изискват информация и да дават предписания на собствениците на язовирни стени относно техническото им състояние и експлоатация. Собствениците са задължени да изпълняват предписанията и да оказват съдействие на контролните органи. При отказ за достъп, той се осигурява с помощта на Министерството на вътрешните работи. Собствениците уведомяват за изпълнението на предписанията в определен срок.
Чл. 190б
Чл. 190б от Закона за водите регламентира процедурата по съставяне на протокол от контролните органи след извършена проверка на язовирни стени. Протоколът трябва да съдържа резултатите от проверката, приложени документи и обяснения. Той се изготвя в срок от 14 дни след проверката и се изпраща на собственика на язовирната стена, оператора на съоръжението и областния управител на съответната област.
Чл. 190в от Закона за водите
Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор издава разрешение за извеждане от експлоатация или ликвидация на язовири по искане на собствениците, след мотивирано становище на междуведомствен експертен съвет. Това разрешение е необходимо за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж. Отказът за издаване на разрешение може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 191
Кметът на общината отговаря за контрола на изграждането, поддържането и експлоатацията на канализационни мрежи и съоръжения за пречистване на битови отпадъчни води, водностопанските системи, кладенците за индивидуално водовземане, както и за спазването на забраните в санитарно-охранителните зони на минералните води. Контролът на тези дейности се осъществява от областните управители, които следят и техническото състояние на хидротехническите съоръжения на държавна собственост.
Чл. 192
Чл. 192 от Закона за водите определя основните принципи на икономическото регулиране на водните услуги, които включват възстановяване на разходите за водните услуги и принципа "замърсителят плаща". За целите на регулирането се разработва икономически анализ на водоползването и се провежда ценова политика, която насърчава ефективното използване на водите. Освен това, се определят такси за водовземане и замърсяване, които допринасят за възстановяването на разходите за водни услуги и опазването на околната среда.
Чл. 192а
Чл. 192а от Закона за водите предвижда разработването на икономически анализ за всеки район за басейново управление на водите. Анализът включва оценка на приноса на водоползвателите (промишленост, земеделие и домакинства) към възстановяване на разходите за водни услуги, информация за възстановяване на разходите, оценка на количествата, цените и разходите, свързани с водните услуги, прогнози за необходимите инвестиции и преценка за най-ефективната комбинация от мерки с оглед на разходите и ползите. При определяне на информацията се вземат предвид разходите за събиране на данни.
Чл. 192б
Чл. 192б от Закона за водите установява, че ценовата политика и таксите, свързани с водоснабдяването, трябва да вземат предвид социалния и икономическия ефект, както и ефекта върху опазването на околната среда. Освен това, оценката на разходите трябва да се съобразява с географските и климатичните условия на съответните райони.
Чл. 192в
Чл. 192в от Закона за водите установява, че мерките за ценовата политика и приносът на водоползватели се включват в плановете за управление на речните басейни. Приносът от водоползватели, разделени в категории като промишленост, земеделие и домакинства, трябва да осигури възстановяване на разходите за водни услуги, като се отчита икономическият анализ и принципът "замърсителят плаща".
Чл. 193
Чл. 193 от Закона за водите установява, че обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се регулират от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като се спазват изискванията на Закона за водите.
Чл. 194
Чл. 194 от Закона за водите определя таксите, свързани с правото на използване на водите, включително такси за водовземане от повърхностни, подземни и минерални води, такси за ползване на воден обект и такси за замърсяване. Таксите се определят на базата на различни фактори, като обем на водата, температура, разрешения и вид на замърсителите. Има специфични условия и изключения за заплащането на тези такси, включително случаи на безплатно водовземане при определени обстоятелства. Размерът на таксите и редът за тяхното изчисляване се определят от Министерския съвет.
Чл. 194а
Член 194а от Закона за водите регламентира измерването на отнетия обем вода и отпадъчни води, като изисква използването на съответстващи на нормативните изисквания измервателни устройства, с изключение на определени случаи. При повреда на устройствата, се вземат предвид разрешените количества. Титулярят на разрешителното е длъжен да уведоми контролиращия орган и да отстрани повредата в срок до един месец. Възможно е да се допуска монтаж на измервателни устройства при техническа невъзможност, а също така не е задължително монтиране на устройства при водовземане от повърхностен воден обект за аквакултури при определени условия.
Чл. 194б
Титулярите на разрешителни по Закона за опазване на околната среда трябва ежегодно до 31 януари да декларират дължимата такса чрез образец, утвърден от министъра на околната среда и водите. Декларацията, изчисляваща дължимата такса, се внася до 15 февруари. Директорът на басейнова дирекция проверява информацията и в случай на несъответствия издава акт за установяване на публично държавно вземане. Процедурата по деклариране и установяване на задължението следва Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а актът може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 195
Чл. 195 от Закона за водите предвижда, че концесионерът, който добива минерална вода, е задължен да плаща концесионно възнаграждение на концедента. Тази разпоредба е изменяна през 2006 и 2017 година, като последното изменение влиза в сила от 02.01.2018 г.
Чл. 195а
Чл. 195а от Закона за водите определя реда за заплащане на такси, глоби и санкции, свързани с използването на води. Таксите по чл. 194, ал. 1, т. 1 - 3, както и глобите, се заплащат по бюджетната сметка на басейновата дирекция, посочена в разрешителното или наказателното постановление. Таксите за води и водни обекти публична общинска собственост се заплащат на общината. При всяко плащане, титулярят изпраща копие от платежния документ на органа, издал разрешителното. Таксите за издаване на разрешителни се заплащат на различни институции в зависимост от компетентността за издаване на разрешителното.
Чл. 195б
Чл. 195б от Закона за водите определя реда за установяване на публични държавни вземания за незаплатени такси, свързани с водите. Вземанията се установяват от директорите на басейнови дирекции чрез акт, издаден по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, които включват извлечения от сметките за таксите, платежни документи, покана за доброволно изпълнение и констативни протоколи от контролни проверки.
Чл. 195в
Член 195в от Закона за водите предвижда, че невнесените в срок такси по закона се събират принудително от Националната агенция за приходите, заедно с лихвите и разноските, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Събраните суми от агенцията постъпват по сметката, посочена в искането за събирането им.
Чл. 196
Чл. 196 от Закона за водите описва приходите, които постъпват в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Те включват такси за водовземане и ползване на воден обект, глобите за нарушения на закона, средства от международни споразумения, дарения, постъпления от лихви, обезщетения за вреди и други приходи. Таксите и глобите постъпват чрез трансфер от бюджетните сметки на съответните дирекции или министерството.
Чл. 197
Чл. 197 от Закона за водите регламентира предназначението на средствата, определени в чл. 196, които се използват за различни дейности, свързани с управлението и опазването на водите. Основните направления за разходване на средствата включват изграждане на мрежи за мониторинг на водите, разработване на планове за управление на речните басейни и риска от наводнения, контрол върху водите и водните обекти, научни изследвания, финансиране на капиталови и текущи разходи, подобряване на питейното водоснабдяване и пречистване на отпадъчни води, изпълнение на мерки по европейското законодателство, подпомагане на басейновите дирекции и проучване на минерални води.
Чл. 198
Чл. 198 от Закона за водите предвижда, че финансирането на проекти и мероприятия, свързани с водоснабдяване и канализация, се осъществява чрез целеви субсидии от държавния бюджет, както и от общинските бюджети за проекти с местно значение. В допълнение, законът включва глава единадесета "а", която се фокусира върху управлението, планирането и изграждането на ВиК системи, предоставянето на ВиК услуги и създаването на единна информационна система за ВиК услуги, в сила от 24.09.2009 г.
Чл. 198а
Чл. 198а от Закона за водите регламентира управлението, планирането и изграждането на ВиК системи, като страната се разделя на обособени територии. Границите на тези територии могат да се променят при присъединяване или отпадане на общини, а решенията за промяна се вземат от общото събрание на асоциацията по ВиК или от общинския съвет. Обособената територия прекратява съществуването си, когато общините в нея се присъединят към друга територия, а решението за това също се приема от съответните органи.
Чл. 198б
Чл. 198б от Закона за водите определя управлението на ВиК системите в България. То се осъществява от: 1. Министъра на регионалното развитие и благоустройството, който координира управлението на национално ниво; 2. Асоциацията по ВиК, когато собствеността е разпределена между държавата и общини или между няколко общини; 3. Общинския съвет, когато системите са собственост само на една община.
Чл. 198в
Член 198в от Закона за водите описва структурата и функциите на асоциациите по ВиК. Асоциацията е юридическо лице, което не е търговско дружество и не разпределя печалба. Управлява се от общо събрание, състоящо се от представители на държавата и общините, и председател, представляващ държавата. Основните функции на асоциацията включват определяне на ВиК оператора, сключване на договори, изработване на инвестиционни програми и управление на бюджета. Решенията в общото събрание се взимат с мнозинство от три четвърти, с изключение на промени в границите на територията, които изискват единодушие. Финансирането на асоциацията идва от държавата и общините, в зависимост от гласовете им.
Чл. 198г
Член 198г от Закона за водите определя задълженията на Общинския съвет в контекста на определяне и контрол на ВиК оператора. Общинският съвет: 1) определя ВиК оператора; 2) приема решение за сключване на договор с него; 3) контролира изпълнението на задълженията по договора; 4) изработва и приема регионален генерален план на ВиК системите; 5) изработва дългосрочна инвестиционна програма; 6) съгласува бизнес плана на ВиК оператора; 7) приема решения за промяна на границите на обособената територия.
Чл. 198д
Асоциацията по ВиК или общинският съвет могат да задължат ВиК оператора да поема финансови задължения за развитие на ВиК системите, при определени условия: наличие на клауза в договора, одобрена инвестиционна програма, финансовата способност на оператора и социална поносимост на цените. Намерението за поемане на задълженията се включва в бизнес плана на оператора и се одобрява от КЕВР. До одобрението от КЕВР, операторът не може да поема задължения. Средствата от договора за ВиК услуги се инвестират в поддържането и модернизацията на ВиК системите.
Чл. 198е
Член 198е от Закона за водите регламентира участието на асоциацията по ВиК, в която участват представители на държавата и общините. Представителят на държавата е областният управител, а представителят на общината е кметът. Преди заседанията на асоциацията, областният управител съгласува позицията на държавата с двама министри. След заседанията, той информира съответните министри и общинските съвети за обсъжданите въпроси и решенията. Организацията на асоциациите се определя с правилник, издаден от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 198ж
Чл. 198ж от Закона за водите предвижда, че управлението на ВиК системите и съоръженията, които са публична държавна или публична общинска собственост, се предоставя на асоциацията по ВиК в съответната обособена територия. Процедурата за предоставяне на управлението се извършва по реда на закона.
Чл. 198з
Асоциацията по ВиК и общинският съвет имат право на безплатен достъп до информационните системи и документи на държавни органи и органи на местното самоуправление, както и на институции, които поддържат регистри и информационни системи, свързани с регулирането на ВиК услугите и собствеността върху ВиК системите. Това право е регламентирано с Чл. 198з от Закона за водите, приет с ДВ, бр. 47 от 2009 г. и влиза в сила от 24.09.2009 г.
Чл. 198и
Чл. 198и от Закона за водите определя начина на планиране на развитието на ВиК системите и съоръженията. Планирането се извършва чрез регионални генерални планове и генерални планове за агломерации над 10 000 е. ж. За всяка територия може да съществува само един регионален генерален план, а генералните планове на агломерации са по необходимост. Плановете се изготвят за период от 25 години и включват анализи на състоянието, нуждите, цената и качеството на ВиК услугите, както и дългосрочни и краткосрочни инвестиционни програми.
Чл. 198й
Регионалните генерални планове и генералните планове на агломерации се изготвят от асоциацията по ВиК или от общинския съвет. Те се преглеждат и анализират на всеки 5 години и при необходимост се актуализират, съгласно разпоредбите на закона.
Чл. 198к
Чл. 198к от Закона за водите определя процедурите, които трябва да бъдат спазени преди приемането на регионалните генерални планове, генералните планове на агломерации и инвестиционните програми. Те включват: 1. Екологична оценка съгласно Закона за опазване на околната среда; 2. Разглеждане и съгласуване с компетентната басейнова дирекция, а при територии на повече от една дирекция - с министъра на околната среда и водите; 3. Съгласуване с областните съвети за развитие, а при територии в две или повече области - с всеки съвет.
Чл. 198л.
Чл. 198л. от Закона за водите регламентира принципите за ценообразуване на ВиК услуги при изготвянето на дългосрочни инвестиционни програми. Спазва се принципът на единната цена на услугите за обособената територия, особено за доставянето на вода и отвеждането на отпадъчни води. Цената за пречистване на отпадъчни води може да бъде диференцирана в зависимост от степента на замърсеност. Проектите в инвестиционната програма трябва да отговарят на целите и приоритетите на регионалните генерални планове.
Чл. 198м
ВиК операторите изготвят бизнес планове, основаващи се на инвестиционни програми, свързани с регионалните генерални планове и генералните планове на агломерации. Тези бизнес планове се съгласуват от асоциацията по ВиК или общинския съвет. Ако не съответстват на генералните планове и инвестиционните програми, те се връщат за доработка с мотивирано становище и указания. Одобрението на бизнес плановете става по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
Чл. 198н
Член 198н от Закона за водите регламентира изграждането на ВиК системи и съоръжения, които могат да бъдат публична собственост на държавата или общините. ВиК операторите могат да възлагат изграждането им, ако това е предвидено в договора за услуги. Общините имат право да изграждат обекти за водоснабдяване и канализация, но разходите за тяхното управление не се включват в цените на ВиК услугите. Инвестиционното проектиране трябва да е в съответствие с одобрените ВиК схеми. Изграждането не трябва да влошава условията за ползване на имотите, освен в изключителни случаи. Проектите, засягащи сигурността на страната, изискват специално разрешение. Всички дейности по ВиК системите се извършват в съответствие с закона за устройство на територията и настоящия закон.
Чл. 198о
Чл. 198о от Закона за водите определя правилата за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и услуги. Само един ВиК оператор може да действа в определена територия, с изключение на специфични случаи. ВиК операторът може да оперира в повече от една територия и е задължен да има договор с асоциацията по ВиК или общината. Операторите, които предоставят услуги на отделни потребители, също се считат за ВиК оператори. Министерският съвет определя изискванията и критериите за ВиК операторите, включително квалификационните изисквания за техния персонал.
Чл. 198п
Чл. 198п от Закона за водите урежда процедурата за възлагане на дейности, свързани с ВиК услуги, чрез договори или концесии. Комисията, определяща концесионерите, включва председателя на асоциацията по ВиК и избрани представители. ВиК операторите отразяват имуществените права в счетоводството и реинвестират амортизационните отчисления в инфраструктурата. Договорите определят обхвата на дейностите, задълженията, инвестиционните задължения, условията за експлоатация и прекратяване, отговорностите при неизпълнение и критериите за контрол. ВиК операторът приема системите и съоръженията за експлоатация с необходимата документация.
Чл. 198р
Член 198р от Закона за водите предвижда създаването и поддържането на Единна информационна система за ВиК услугите, както и регистър на асоциациите по ВиК и на ВиК операторите. Целта е да се осигури публичност и прозрачност при предоставянето на ВиК услуги, като задължението е на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 198с
Чл. 198с от Закона за водите определя, че Единната информационна система за ВиК услугите предоставя публичен достъп до информация за развитието и регулирането на ВиК услугите, цените на услугите, показателите за намаляване на загубите на вода, информация за държавните органи и асоциациите по ВиК, както и възможност за извършване на справки в бизнес плановете на ВиК операторите.
Чл. 198т
Чл. 198т от Закона за водите определя, че асоциациите по ВиК и ВиК операторите се вписват в регистър, който съдържа информация за обособените територии, асоциациите и операторите. Регистърът включва обхвата и границите на териториите, решения на министъра, данни за асоциациите и операторите, включително адреси, органи на управление, търговски наименования, услуги, финансови отчети и наложени наказания.
Чл. 198у
Чл. 198у от Закона за водите регламентира процеса на регистрация и заличаване на ВиК операторите. Операторите подават заявление за вписване в регистъра до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Заличаването от регистъра настъпва при прекратяване на юридическото лице, преустановяване на дейността, решение за откриване на производство по несъстоятелност или други обстоятелства, посочени в наредбата. Операторите са длъжни да заявят всяка промяна в обстоятелствата в 14-дневен срок.
Чл. 198ф
Член 198ф от Закона за водите предвижда, че Единната информационна система и регистърът са публични, като достъпът до тях се осигурява чрез Интернет. Това означава, че гражданите и заинтересованите лица могат да получат информация от тези източници онлайн.
Чл. 198х
Член 198х от Закона за водите определя условията и реда за създаване и поддържане на Единната информационна система и регистъра, който се упоменава в чл. 198р. Тези условия и ред се определят с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 199
Министърът на околната среда и водите има правомощия да разпореди принудителни административни мерки в случаи на аварийни ситуации, непосредствена опасност от замърсявания и водовземане от минерални води без разрешително. В заповедта се определят мотивите и разходите, които се заплащат от лицата, задължени по закон. Разходите могат да се заплащат предварително от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, а при неизпълнение вземането подлежи на принудително изпълнение. Заповедта може да се обжалва пред административен съд.
Чл. 199а
Чл. 199а от Закона за водите предвижда, че министърът на околната среда и водите може да прилага принудителни административни мерки при нарушения, свързани с водовземането и ползването на водните обекти. Тези мерки включват прекратяване на водовземането, спиране на дейности, които замърсяват водите или разрушават речни легла и брегове, както и спиране на дейности, нарушаващи обществени интереси. Изпълнението на мерките се извършва от упълномощени длъжностни лица, които могат да пломбират съоръженията за водовземане, да запечатват замърсяващи обекти и да пломбират машини, разрушителни за речните легла.
Чл. 199б
Чл. 199б от Закона за водите регламентира прилагането на принудителни административни мерки относно язовирните стени и съоръженията към тях. Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или упълномощено лице може да разпореди временно извеждане от експлоатация на язовирите при непосредствена опасност за човешкия живот или околната среда. Временното извеждане се осъществява чрез пълно изпразване на водохранилището от концесионера, наемателя или собственика. Заповедта определя задълженото лице и разходите за мярката, които са за сметка на лицата, отговорни за язовира. При неизпълнение на заповедта, областният управител може да извърши извеждането. Разходите подлежат на принудително изпълнение, ако не бъдат възстановени. Актовете по мярката могат да бъдат обжалвани, но оспорването не спира изпълнението им.
Чл. 200
Законът за водите предвижда различни наказания за физически и юридически лица, които нарушават разпоредбите, свързани с ползването и опазването на водите. Наказанията варират от глоби от 150 лв. до 50 000 лв. в зависимост от вида и сериозността на нарушението. Например, ползването на води без разрешение може да доведе до глоба от 150 лв. до 25 000 лв. в зависимост от количеството, а замърсяването на водите е наказуемо с глоба от 5 000 лв. до 15 000 лв. Повторните нарушения водят до увеличаване на санкциите.
Чл. 200а
Чл. 200а от Закона за водите предвижда наказания за длъжностни лица, които допускат включване на нови потребители, заустващи отпадъчни води, без необходимите разрешителни и преди изграждане на съоръжения за пречистване. Наказанията варират от 5000 до 15000 лв. за първото нарушение и от 500 до 1000 лв. за други нарушения на закона.
Чл. 200б
Член 200б от Закона за водите, който е бил въведен с изменения в Държавен вестник, брой 65 от 2006 година и е влязъл в сила на 11 август 2006 година, е отменен с изменения в Държавен вестник, брой 77 от 2012 година, в сила от 9 октомври 2012 година.
Чл. 201
Чл. 201 от Закона за водите определя процедурата за установяване на нарушения и издаване на наказателни постановления. Актовете за нарушения по чл. 200, ал. 1 се съставят от длъжностни лица, упълномощени от министъра на околната среда и водите или от директорите на басейновите дирекции. Наказателните постановления се издават от съответните министри или упълномощени лица. Специални разпоредби съществуват и за нарушения, свързани с контрола в здравеопазването и метрологията, както и за актовете, съставени от областни управители. Всички процедури следват реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 202
Според чл. 202 от Закона за водите, всяко лице е задължено да поправи вредите, причинени от него на трети лица, в случай че е нарушило разпоредбите за ползването и опазването на водите. Отговорността не освобождава лицето от задължението да заплати водовземането и разходите за възстановяване на предишното положение. Искове за поправяне на вредите могат да заведат министърът на околната среда и водите, областният управител или кметът на общината, в зависимост от територията, на която са настъпили вредите. Организации с нестопанска цел, занимаващи се с опазване на околната среда, също имат право да заведат иск.
Чл. 202а
Съгласно Чл. 202а от Закона за водите, глобите и имуществените санкции, наложени от контролиращия орган, се заплащат по сметката, посочена в акта за налагане на санкцията. Тази разпоредба е в сила от 11.08.2006 г.
Чл. 203 и Допълнителни разпоредби § 1 - § 2
Законът за водите регламентира ползването, опазването и управлението на водните ресурси в България. Потребителите и водоползвателите носят отговорност за задълженията си, а предоставящият услугата може да поиска заповед за изпълнение при неизправност. В закона са дефинирани термини като "воден режим", "воден баланс", "водни ресурси", "замърсяване" и др. Определят се задължения на органите по околната среда и водите, както и на местните власти за управление на водите. Законът предвижда също така планове за управление на речните басейни и оценка на риска от наводнения, а също и мониторинг на водите.
Параграф §1
Законът за водите определя съществени термини, свързани с управлението и опазването на водните ресурси в България. Сред основните понятия са "воден режим", "воден баланс", "водни ресурси", "замърсяване" и "водоснабдителна система", които описват количественото и качественото състояние на водите, както и начините за тяхното използване и защита. Законът също така разглежда концепции като "минерални води", "канализационна система" и "екологично състояние на водите", с цел да осигури устойчиво управление на водните ресурси и защита на околната среда.
§2
В случаите, когато Законът за водите изисква уведомяване или съобщаване, но не са предвидени конкретни правила или процедури, уведомяването се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.
§2б
Министърът на околната среда и водите е задължен да изпраща до Европейската комисия и заинтересовани държави членки копия на плановете за управление на речните басейни и свързани документи. Сроковете за изпращане на информацията варират от три месеца до три години в зависимост от вида на документа. В допълнение, министърът трябва да изпраща предварителна оценка на риска от наводнения и свързани карти и планове в определени срокове.
§2в
Параграф §2в от Закона за водите, въведен с изменения през 2009 г. и актуализиран през 2010 и 2015 г., посочва, че законът въвежда изискванията на няколко директиви на Европейския парламент и Съвета, свързани с управлението на водите и оценката на риска от наводнения. Включените директиви са: Директива 2000/60/ЕО, Директива 2007/60/ЕО и Директива 2008/105/ЕО, които определят рамките за качеството на околната среда и управлението на водите.
§3
Параграф 3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за водите предвижда, че опазването на околната среда в морската среда е регламентирано с наредба, свързана с добро състояние на околната среда. Също така, законът определя, че опазването на крайбрежните и вътрешните морски води, както и териториалното море от замърсяване, се регулира от Закона за морските пространства и свързаните с тях водни пътища.
Параграф §4
Параграф 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за водите определя задълженията на министрите и ръководителите на държавните ведомства относно управлението на държавното имущество в търговски дружества. Те трябва да намалят капитала на дружествата с ревалоризирана стойност на обектите, да преотстъпят обектите за ползване на еднолични търговски дружества и да предоставят концесия на търговски дружества. Освен това, се определят правила за амортизация на дълготрайни активи и условия за поддръжка на обектите. Включени са и разпоредби за компенсации от държавния бюджет за търговски дружества, извършващи обществени услуги, и задължения при приватизация на дружества, включващи язовири.
Параграф §4а
Параграф §4а от Закона за водите определя задължението на "Напоителни системи" - ЕАД да извършва обществената услуга за защита от вредното въздействие на водите. Средствата за компенсиране на финансовата тежест за тази услуга се предоставят на дружеството чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните, съгласно европейски регулации за държавна помощ. След сключването на договора, средствата се дават авансово за текущата година. Министърът на земеделието и храните трябва да предвиди необходимите средства в трите години напред в бюджетните прогнози.
§ 4б
Параграф §4б от Закона за водите регламентира задълженията на дружествата, които извършват обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите. Те трябва да представят отчет за разходите си до 31 март на текущата година. Комисия, назначена от министъра на земеделието и храните, проверява документите и издава решение в срок от три месеца, относно финансовата тежест и компенсацията за предходната година. Министърът на финансите е задължен да включи разликата в разходите в проекта за бюджет на следващата година, в зависимост от това дали разходите надвишават или са по-малко от авансово предоставените средства.
§4в
Параграф §4в от Закона за водите регламентира условията за ремонт и реконструкция на язовири, като предвижда, че тези дейности могат да се възлагат на търговско дружество с държавно участие, определено от Министерския съвет. Списък на язовирите, нуждаещи се от основен ремонт, се одобрява от Министерския съвет по предложение на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Разходите за ремонти на язовири, предоставени на управление на различни държавни компании, се възстановяват от съответните дружества или от общините, в зависимост от собствеността на язовирите.
§5
Параграф §5 от Закона за водите предоставя на Столичната община безвъзмездно ползване на минералната вода от определени водоизточници за срок от 15 години. Общината е задължена да стопанисва и поддържа съоръженията, да предотвратява вредното въздействие на водата върху инфраструктурата и да контролира качеството на минералната вода, като ежегодно предоставя информация на Министерството на околната среда и водите.
§ 6
В срок от три месеца след влизането в сила на Закона за водите, обектите, посочени в чл. 13, т. 2 и 4, трябва да бъдат актувани съгласно Закона за държавната собственост. След това, Министерският съвет ще предостави тези обекти на Министерството на околната среда и водите, за да изпълнява функциите си, съгласно чл. 13, ал. 3 от същия закон.
§7
В параграф §7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за водите се уточнява, че при вече дадена на концесия публична общинска собственост, правата трябва да бъдат приведени в съответствие с процедурата по чл. 20 от закона. Освен това, ако правата включват използване на води, заинтересованите лица трябва да поискат разрешително за използване на водите в срок от 6 месеца след влизането на закона в сила.
§8
Параграф §8 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за водите предвижда редица условия и процедури за ползване на минерални води, които са изключителна държавна собственост. В случай на предоставени права за ползване на минерални води, разрешителните трябва да бъдат приведени в съответствие с новия закон. Концесионните договори за минерални води следва да се преоформят в срок от една година от влизането на закона в сила. За действащи обекти, които отговарят на нормативните изисквания, се издава временно разрешително за ползване на минерална вода за срок до 1 година. Титулярите на временно разрешително заплащат такса за водното количество, а самото разрешително не предоставя предимство при конкурса за концесионер.
§9
Лицата, които използват води на основание издадени разрешителни или без такова основание, са длъжни да заплащат таксите, установени в Закона за водите. Заплащането на таксите започва от момента на влизане в сила на тарифите, независимо от текущия етап на процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното.
§10
Заварените разрешителни по Закона за водите трябва да се приведат в съответствие с новите изисквания. За водовземане над 1 куб. м/сек. за повърхностни води и над 30 л/сек. за подземни води, срокът за привеждане е една година от влизането на закона в сила, а за останалите случаи - три години. За заустване на отпадъчни води над 5000 куб. м/денонощие срокът е една година, а за другите случаи - две години. Регистър на издадените разрешителни трябва да бъде съставен в срок от една година. Съществуващите права и разрешителни за водовземане и ползване на воден обект за аквакултури ще бъдат приведени служебно с равни или по-благоприятни условия.
§11
Параграф §11 от Закона за водите, изменен с ДВ, бр. 65 от 2006 г., постановява, че незавършените производства, свързани с водовземане или ползване на водни обекти, водоснабдителни системи и съоръжения, трябва да се довършат съгласно разпоредбите на настоящия закон.
§12
Параграф 12 от Закона за водите определя задълженията на различни институции за предоставяне на информация, необходима за съставянето на водностопанския кадастър в Министерството на околната среда и водите. Министерствата на земеделието и храните, регионалното развитие и благоустройството, енергетиката, както и общините, трябва да предоставят информация за хидромелиоративни системи, водоснабдителни системи, хидроенергийни обекти и други водни ресурси. Срокът за предоставяне на информацията е една година от влизането в сила на закона.
§ 13
Съгласно преходните и заключителни разпоредби, басейновите дирекции трябва да бъдат създадени в срок от 2 години след влизането в сила на закона. До тяхното създаване, функциите им, с изключение на определени разрешителни, ще бъдат изпълнявани от регионалните инспекции по околната среда. Разрешителните за водоползване ще се издават от министъра на околната среда и водите до създаването на дирекциите. Басейновите съвети ще се учредят в срок от 6 месеца след създаването на съответната басейнова дирекция.
§14
Плановете за управление на речните басейни трябва да бъдат съставени в срок от 5 години след влизането в сила на закона. До тяхното изготвяне се разработват генерални схеми за използване на водите, които служат за основа за издаване на разрешителни за водовземане. Тези схеми трябва да бъдат разработени в срок от една година след обнародването на закона.
§15
Собствениците на земи с изоставени кладенци трябва да ги почистят или ликвидират в срок от една година след влизането на закона в сила. Правата за изградени преди това съоръжения за водопрекарване се уреждат в срок от две години след влизането на закона в сила.
§16
Параграф §16 от Закона за водите предвижда редица задължения за общинските администрации и собствениците на имоти с кладенци. В срок от 3 месеца от влизането на закона в сила минералните води, актувани като общинска собственост, трябва да бъдат деактувани по реда на Закона за общинската собственост. Общинските администрации са длъжни в тримесечен срок да съставят форма за регистрация на кладенците, съдържаща данни за имота, собственика, годината на построяване, целите на използване на водата и начина на добиване. Собствениците или ползвателите на имоти с кладенци имат 6 месеца да ги регистрират и да предоставят същата информация. Копие от регистъра трябва да се представя ежегодно в Министерството на околната среда и водите.
§17
Министърът на околната среда и водите е отговорен за разработването и внасянето на национални програми за изграждане, разширение, реконструкция и модернизация на съоръжения и системи за използване и опазване на водите, докато не бъде приет Националният водностопански план.
§18
Параграф §18 от Закона за водите предвижда мерки до приемането на закон, регулиращ дейността на Гражданска защита за опазване на водите в аварийни случаи. Министърът на отбраната определя съдържанието на аварийните планове, собствениците на водни обекти са задължени да осигурят сили и средства за изпълнението на тези планове, а областните управители назначават комисии за ежегодно обследване на техническото и експлоатационното състояние на потенциално опасните водни обекти.
§21
В параграф 21 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за водите се указва, че в член 58, алинея 1 от Закона за морските пространства на Република България, публикуван в Държавен вестник, бр. 55 от 1987 г., с изменения през 1998 и 1999 г., се заличават думите "и от брегови източници".
§22
В Закона за опазване на водите и почвата от замърсяване се правят редица изменения: заглавието и чл. 1 губят думите "водите и"; членове 2 и 3 се променят, като определят замърсяването на почвите и контрола от съответните министри. Отменят се членове 4, 17 и 8-13. В чл. 15 се заменят "Народните съвети" с "Общините". В чл. 20 и 20а се правят изменения относно органите, които издават наказателни постановления. В чл. 21 също се заменят термини. Чл. 23 предвижда изграждане на пречиствателни съоръжения за замърсяващи обекти. В целия закон се актуализират наименованията на министерствата и министрите.
§23
В Закона за общинската собственост се въвеждат изменения в чл. 2 и чл. 57. В чл. 2, ал. 1, точка 2 уточнява, че водите и водните обекти са определени със закон, а в точка 3 се заличават думите за водоемите и прилежащите плажове. В чл. 57, т. 4 се заменя "територията на водоемите" с "водните обекти - общинска собственост", и се добавя нова точка 5, която определя минералните води като публична общинска собственост.
Параграф §24
В параграф 24 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за водите се извършва изменение в Закона за концесиите. В член 4, алинея 1, точка 7 от този закон се уточнява, че водите, включително минералните, са изключителна държавна собственост.
§ 25
Параграф §25 от Закона за водите предвижда изменения и допълнения в Закона за народното здраве. В чл. 46 се добавя уточнението за минералните води в обявените курорти, а алинея 2 се отменя. В чл. 47 и 48 се заличават споменаванията на минералните води. Допълнителните разпоредби § 3 и 4 също се отменят.
§26
В Закона за държавната собственост се извършва промяна в чл. 68, ал. 7, където думите 'минералните извори' се заменят с 'минералните води - изключителна държавна собственост'.
§27
В Закона за опазване на околната среда се създава нов член 4а, който регламентира, че Министерският съвет трябва да приеме наредба за условията и реда за изпълнение на Протокола за опазване на околната среда към Договора за Антарктика. Дейности в Антарктика, извършвани в нарушение на тази наредба, ще се считат за нарушения по чл. 32, а за административно-наказателното производство ще се прилага чл. 35.
§28
С §28 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за водите, приет през 1969 г. и изменян многократно, се обявява отмяната на този закон. Последната му редакция е от 1997 г.
§30
Законът за водите влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Той е приет от XXXVIII Народно събрание на 13 юли 1999 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
§5
Параграф §5 предвижда, че само лицата, които са подали искане преди влизането в сила на закона, имат право на обезщетение по чл. 31, ал. 3 от Закона за водите и по чл. 35, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, обнародван в Държавен вестник, брой 42 от 2003 г. и допълнен в брой 6 от 2004 г.
§ 3
С влизането в сила на Закона за водите се прекратяват договорите за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, сключени от търговски дружества с държавно участие над 50%. В срок от 20 дни след влизането в сила на закона, активите трябва да бъдат предадени на собственика. При неизпълнение на това задължение, дружествата могат да поискат принудително предаване на активите. Собственикът е отговорен за експлоатацията и поддръжката на системите и за осигуряване на непрекъсната доставка на вода и пречистване на отпадъчните води.
§4
Собствениците на приватизирани пречиствателни станции за отпадъчни води са задължени в срок от един месец след влизането в сила на закона да осигуряват пречистването на отпадъчните води срещу заплащане на такса. Министерският съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие, ще определи размерите на таксата. Лицата, които експлоатират канализационната мрежа, трябва да отвеждат отпадъчните води в пречиствателните станции, да включват таксата в цената на услугата и да предават събраните такси на собствениците на пречиствателните станции.
§ 18
Законът влиза в сила от деня на обнародването на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. с изключение на определени параграфи, които влизат в сила при различни условия. Параграфи 2, 3, 4, 5, 8 (относно чл. 423а, ал. 1), 12, 15, 16 и 17 имат специфични дати на влизане в сила, а § 10 влиза в сила с изменения в Гражданския процесуален кодекс.
§7
Законът за водите влиза в сила на 20 януари 2005 г. Отмяната на чл. 193, ал. 3 от Закона за водите, предвидена в параграф 6, т. 3, влиза в сила от 1 юни 2005 г. Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, обнародван в Държавен вестник, бр. 94 от 2005 г., влизат в сила от 1 януари 2006 г.
§ 124
Законът за водите влиза в сила на 1 януари 2006 г., с изключение на разпоредбата в § 46, т. 1, относно чл. 35, ал. 1, т. 6, която влиза в сила на 1 януари 2007 г.
§31
В параграф §31 от Закона за водите се предвижда замяна на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е част от актуализацията на закона и е обнародвана в Държавен вестник, бр. 67 от 1999 г., с последващи изменения и допълнения.
§142
Параграф §142 от Закона за водите определя сроковете за влизане в сила на различни разпоредби. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Например, дял трети и редица специфични параграфи влизат в сила от 1 март 2007 г., параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването на кодекса.
§23
Законът за водите влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на определени членове, които влизат в сила от датата на присъединяване на България към ЕС. Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за водите уточняват датите на влизане в сила на различни изменения и допълнения, като последните изменения са влезли в сила на 27.11.2018 г.
§120
В Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за водите се предвиждат следните изменения: 1. Замяна на термини: "водоползване" с "водовземане" и производни; 2. Замяна на наименования на министерства и министри, включително "министъра на промишлеността" с "министъра на икономиката и енергетиката" и свързаните с него термини, както и "Гражданска защита" с "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии"; 3. Замяна на термини "русло" с "легло" и производни; 4. Замяна на термина "качествата" с "качеството".
§122
Собствениците на водовземни съоръжения, които нямат права за използване на водите, трябва да подадат заявление за вписване в регистъра в срок от три месеца след влизане в сила на закона. Заявлението трябва да съдържа документи, като собственост на имота, координати на съоръжението, информация за дълбочината, конструкцията и оборудването на съоръжението, декларация за годината на изграждане, целта на използване на водата и документ за платена глоба. Ако съоръжението не е оборудвано, се изисква декларация за намеренията относно консервирането или ликвидирането му. Басейновата дирекция проверява документите и съоръжението в срок до един месец, след което вписва съоръжението в регистъра в срок от 7 дни.
§ 123
Собствениците на имоти, които са изградили кладенци преди влизането в сила на закона, имат срок от 12 месеца да подадат заявление за регистрация в басейновата дирекция. Кметовете на общини са задължени в срок от три месеца след влизането в сила на закона да предадат регистъра на кладенците на съответната басейнова дирекция.
§ 124
Параграф §124 от Закона за водите предвижда забрана за пряко отвеждане на опасни вещества в подземните води до влизането в сила на разпоредбата на § 48, свързана с чл. 118а, ал. 1, т. 1. Освен това, прякото отвеждане на вредни вещества е ограничено при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 135, т. 2. Списъкът на опасните и вредни вещества за подземните води ще бъде определен в същата наредба.
§ 125
Параграф 125 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за водите определя, че до издаването на методиката по чл. 135, т. 1, минимално допустимият отток в реките е 10% от средномногогодишното водно количество. Това количество не може да бъде по-малко от минималното средномесечно водно количество с обезпеченост 95% към всяко съоръжение за регулиране на оттока или за водовземане.
§137
Програмите за опазване и възстановяване на водите трябва да бъдат разработени до 22 декември 2009 г., а тяхното изпълнение да започне не по-късно от 22 декември 2012 г. Тези програми подлежат на преглед и актуализация не по-късно от 22 декември 2015 г.
§138
Плановете за управление на речните басейни трябва да бъдат разработени и обявени на обществеността до 22 декември 2008 г. и публикувани не по-късно от 22 декември 2009 г. Освен това, тези планове трябва да бъдат преразгледани и актуализирани не по-късно от 22 декември 2015 г.
Параграф §140
Мерките, свързани с комбинирания подход за управление на точковите и дифузни източници на замърсяване, трябва да бъдат разработени и приложени до 22 декември 2012 г.
§ 142
Параграф §142 определя сроковете за постигане на целите за опазване на околната среда, свързани с водите. Целите за добро състояние на повърхностните и подземните води, както и добър екологичен потенциал на изкуствените и модифицираните водни тела, трябва да бъдат постигнати не по-късно от 22 декември 2015 г. Също така, съответствието със стандартите за зоните за защита на водите трябва да бъде осигурено до същата дата, освен ако не е предвиден по-дълъг срок в съответния акт.
§143
Срокът за прекратяване на заустванията, емисиите и техническите загуби на приоритетно опасни вещества в повърхностните води е определен в графика по чл. 16, т. 6 от Директива 2000/60/ЕС на Европейския парламент и Съвета.
§ 144
Параграф §144 от Закона за водите предвижда срокове за привеждане и издаване на наредби, свързани с различни членове от закона. В срок до 6 месеца от влизането му в сила, наредбите по чл. 135, т. 2, 5 и 13 трябва да бъдат приведени в съответствие с изискванията на закона. Наредбите по чл. 135, т. 1а, 9 и 14 трябва да бъдат издадени в същия срок. Наредбата по чл. 135, т. 7 трябва да бъде издадена в срок до 6 месеца от влизането в сила на разпоредбата на § 60, т. 5. До издаването на наредбата по ал. 3, се прилага Наредба № 11 за качеството на водите за къпане.
Параграф §144а
Параграф §144а от Закона за водите регламентира преходни разпоредби, свързани с охранителните зони около водоизточниците. До приемането на наредбата по чл. 135, т. 6, охранителните зони за питейно-битово водоснабдяване и минерални води се определят съгласно Наредба № 3 от 2000 г. За санитарно-охранителните зони, учредени до 28 януари 2000 г., не се прилагат новите граници и режими, а най-вътрешният пояс остава защитен. В най-вътрешния пояс не се разрешават нови дейности, а мерките за защита на водите се определят от плановете за управление на речните басейни.
Параграф §145
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които имат различни дати на влизане в сила. По-конкретно: параграф 18, т. 3 влиза в сила една година след обнародването; параграф 48, свързан с чл. 118а, ал. 1, т. 1, влиза в сила от 22 декември 2013 г.; параграф 60, т. 5 влиза в сила от 1 март 2007 г.; и параграф 73, свързан с чл. 155а, ал. 1, т. 1, влиза в сила една година след обнародването.
§ 61
Законът за водите влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 48, който влиза в сила от 1 юли 2007 г. Преходните и заключителните разпоредби са свързани и с Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г., който е обнародван в Държавен вестник, брой 108 от 2006 г. и също влиза в сила от 01.01.2007 г.
§ 106
Законът за водите влиза в сила на 1 януари 2007 г., с изключение на параграфи 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение на Закона за водите, който е обнародван в Държавен вестник, брой 22 от 2007 г. и влиза в сила от 11.02.2007 г.
§2 от Закона за водите и Преходни и заключителни разпоредби към Гражданския процесуален кодекс
Законът за водите влиза в сила на 11 февруари 2007 г. Преходните и заключителни разпоредби към Гражданския процесуален кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 59 от 2007 г. и влизат в сила от 01.03.2008 г.
§ 61
Законът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключения на определени параграфи, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Изключенията включват част седма относно особени правила за граждански дела, параграфи 2, 3, 4, 24 и 60.
§96
В Закона за водите се извършват изменения, при които термините, свързани с Министерството на земеделието и горите, се заменят с термини, свързани с Министерството на земеделието и продоволствието. Това включва замяна на изразите "министърът на земеделието и горите", "министъра на земеделието и горите" и "Министерството на земеделието и горите" с "министърът на земеделието и продоволствието", "министъра на земеделието и продоволствието" и "Министерството на земеделието и продоволствието".
Параграф §39
В Закона за водите се извършват изменения, които включват замяна на наименования на министерства и техните ръководители. Думите 'Министерството на земеделието и продоволствието' и свързаните с тях термини се заменят с 'Министерството на земеделието и храните' и съответните термини за новото министерство. Тези промени целят актуализиране на законодателството в съответствие с новата структура на държавната администрация.
§ 68
Законът за водите влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Параграфи 65, 66 и 67 влизат в сила от датата на обнародването, а останалите параграфи, посочени в текста, влизат в сила от 1 януари 2010 г.
§46
Законът за водите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменение и допълнение на Закона за водите, с последни изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 55 от 2018 г.
Параграф §28
Параграф 28 от Закона за водите предвижда правила за привеждане на концесионни договори, сключени преди влизането в сила на закона, в съответствие с новите изисквания. Концесионерите имат едномесечен срок да подадат заявление за определяне на експлоатационния ресурс. След изтичането на този срок, органът, подписал договора, трябва да внесе проект за изменение в Министерския съвет. При липса на заявление, също се внася проект. Концесионният договор може да бъде прекратен, ако не се сключи допълнително споразумение в рамките на 6 месеца. Сроковете за концесия могат да бъдат удължавани по взаимно съгласие, но не повече от 35 години. При наличие на повече от един концесионен договор за едно водовземно съоръжение, ресурсът се разпределя пропорционално. Концесионни договори, свързани с неприключили процедури, ще бъдат сключвани по новите правила.
§29
Параграф §29 от Закона за водите регламентира действията на ВиК операторите и местните власти след влизането в сила на закона. Те трябва да изготвят списъци на ВиК системите и съоръженията в срок от 6 месеца. Списъците включват активи на дружествата и системи, които не са включени в тях. Министърът на регионалното развитие и благоустройството трябва да изготви протоколи за разпределение на активите между държавата и общините. Намаляването на капитала на търговските дружества се извършва в тримесечен срок след получаване на протоколите. Активите са публична собственост от момента на вписването на решението за намаляване на капитала. Отписването на активите не влияе на финансовия резултат на дружествата. Не се дължи ДДС за стойността на активите и те не подлежат на осребряване в случаи на несъстоятелност.
§30
Параграф §30 от Закона за водите урежда възлагането на дейности по предоставяне на ВиК услуги чрез договор между асоциацията по ВиК или кмета на общината и ВиК оператора. Договорът определя обхвата на дейностите, задълженията за поддръжка и реконструкция, инвестиционните задължения, условията за експлоатация на нови системи, сроковете на действие, отговорностите при неизпълнение и основанията за предсрочно прекратяване. Сроковете за договорите са до 10 години без строителство и до 15 години с него. ВиК операторите продължават дейността си по утвърдени бизнес планове и приемат системите за експлоатация. Договорите се прекратяват при определени условия, включително изтичане на срока или решение за несъстоятелност. При избор на нов оператор, трудовите отношения на служителите се уреждат по Кодекса на труда.
§31
Комплексните и значими язовири, включително водохранилищата им, се стопанисват от юридически лица с държавно участие или смесено участие. Условията за управление на язовирите се определят с акт на Министерския съвет, след съвместно предложение на съответните министри. Язовирите се предоставят за стопанисване с акт на Министерския съвет. При приватизация на дружества с язовири, министърът предприема действия за изваждането им от капитала.
§34
Параграф §34 от Закона за водите определя обособените територии, които обхващат територията на действащите регионални и общински ВиК оператори до момента на влизането в сила на закона. Министърът на регионалното развитие и благоустройството е отговорен за обявяването на обособените територии в тримесечен срок, като решението трябва да съдържа информация за обхвата и границите на всяка територия. Решението се обнародва в "Държавен вестник".
Параграф §36
Параграф §36 от Закона за водите урежда начина на разпределение на гласовете между общините в асоциации по ВиК. Броят на населението на общините се определя по постоянния адрес към датата на последното официално преброяване. При последващи преброявания, ако има промени в населението, гласовете се преразпределят на първото заседание на общото събрание след обявяване на новите данни. Актуализация на финансовите средства от бюджетите на общините за асоциацията по ВиК се извършва в годината след огласяването на новите данни.
§ 37
Регионалните генерални планове на ВиК системите и съоръженията, както и генералните планове на агломерации с над 10 000 е. ж., трябва да бъдат подготвени и приети в срок до две години от влизането в сила на закона. Инвестиционните програми към тези планове следва да бъдат подготвени и приети в срок до три години от влизането в сила на закона. До приемането на посочените планове, ВиК системите и съоръженията ще се изграждат по досегашния ред.
Параграф §38
Регионалните генерални планове и генералните планове на агломерации с население над 10 000 души, които са в процес на подготовка към момента на влизането в сила на Закона за водите, трябва да бъдат съгласувани и одобрени съгласно предвидените в закона процедури.
§39
Собствениците на ВиК системи и съоръженията са задължени да възстановят липсващата документация, необходима за предаването и експлоатацията им, в срок от една година след установяване на липсата.
§ 46
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи (26, 29, 30, 32 - 36 и 40), които влизат в сила три месеца след обнародването.
§22
В параграф 22 от Закона за водите се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на икономиката и енергетиката. Всички споменавания на "министърът на икономиката и енергетиката", "министъра на икономиката и енергетиката" и "Министерството на икономиката и енергетиката" ще бъдат заменени с "министърът на икономиката, енергетиката и туризма", "министъра на икономиката, енергетиката и туризма" и "Министерството на икономиката, енергетиката и туризма".
§59
Законът влиза в сила от момента на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, който е обнародван в Държавен вестник, брой 93 от 2009 г. и влиза в сила от 25.12.2009 г.
§100
Законът за водите влиза в сила един месец след публикуването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването. Изключените параграфи са 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91.
Параграф 13 от Преходни и Заключителни разпоредби на Закона за водите
Параграф 13 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за водите определя сроковете за влизане в сила на различни разпоредби. Параграф 8 влиза в сила от 1 януари 2007 г., параграфи 9 и 12 влизат в сила от 11 август 2006 г., параграф 10, т. 1 влиза в сила от 23 юни 2009 г., а параграф 10, т. 2 влиза в сила от 24 септември 2009 г. Освен това, Законът за изменение и допълнение на Закона за водите е обнародван в Държавен вестник, бр. 61 от 2010 г. и е изменен и допълнен в бр. 55 от 2018 г.
§133
Параграф §133 от Закона за водите регламентира управлението и ползването на минералните води от общините. Министърът на околната среда и водите може да предостави минерални води безвъзмездно за срок от 25 години, при определени условия, свързани с концесии и разрешителни. Определят се експлоатационни ресурси и буферни зони, а общините имат задължения за управление и контрол. Таксите за водовземане се определят от общинския съвет и постъпват в общинските бюджети. Правото на управление се погасява при неупражняване за 5 години или изтичане на срока.
Параграф §134
В срок до два месеца от влизането в сила на Закона за водите, пунктовете и станциите за мониторинг на водите, стопанисвани от басейновите дирекции, ще бъдат предадени на Националния институт по метеорология и хидрология. Директорът на Изпълнителна агенция 'Проучване и поддържане на река Дунав' е задължен да предостави информация за мониторинг на река Дунав. В срок от 6 месеца, директорът на института ще състави регистър на пунктовете и станциите за мониторинг, а в срок до 14 месеца, те ще бъдат актувани като публична държавна собственост от областните управители.
§135
Параграф §135 регламентира правните последици от разрешителни, издадени без законово основание между 28 януари 2000 г. и 30 юли 2001 г. Те ще бъдат считани за редовни, ако срокът им не е изтекъл, правата по тях се ползват при влизане в сила на закона, условията им са изпълнени в срок, и дължимите такси са платени. Условията за валидност на разрешителните се проверяват от директора на басейновата дирекция или упълномощени лица, а разпоредбите не важат за разрешителни, обявени за нищожни по съдебен ред.
§137
Предварителната оценка за риска от наводнения трябва да бъде извършена до 22 декември 2011 г. След това оценките или решенията по чл. 146б трябва да бъдат преразглеждани и актуализирани на всеки 6 години, като първата актуализация е до 22 декември 2018 г.
§ 140
Параграф §140 определя условията за разработване на обосновка на заявените водни обеми до приемането на наредбата по чл. 117а, ал. 2. Обосновката се основава на количества, определени с други нормативни актове, и в нея се посочва наименованието на съответния акт. При липса на нормативно определени количества, обосновката се извършва съобразно технологичните изисквания и техническите спецификации на съоръженията.
§141
Параграф §141 определя, че до приемането на наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 1а, 2, 6 и 13, съдържанието на регистрите по чл. 182, ал. 1, т. 1, букви "а", "б", "г", "д" и "е", т. 2, 3 и 4 и чл. 183, т. 1, ще се определя със заповед на министъра на околната среда и водите. Освен това, проектните категории на повърхностните води, определени със заповед на министъра, остават в сила до приемането на наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 17 и 18.
§143
Параграф §143 регламентира условията за определяне на таксите за водовземане и замърсяване до монтиране на измервателни устройства и изграждане на пречиствателни станции. Таксата за водовземане се основава на максимално часовите водни количества, а таксата за замърсяване - на разрешеното годишно водно количество и емисионни ограничения. ВиК операторите трябва да монтират измервателни устройства в срок от три години след влизането в сила на закона.
§144
Собствениците на съоръжения за подземни води, които не притежават права за използване на водите, трябва да подадат заявление за вписване в регистъра в срок от една година след влизането в сила на закона. Заявлението трябва да съдържа документи за собственост, географски координати, информация за дълбочината и конструкцията на съоръжението, оборудването, годината на изграждане, целта на използване на водата и доказателство за заплатена такса от 250 лв. Басейновата дирекция проверява документите и съоръжението в срок от един месец и вписва съоръжението в регистъра в срок от 7 дни след проверката.
Параграф §145
Производствата по издаване на разрешителни, започнали преди влизането в сила на Закона за водите, ще бъдат завършени от съответните органи, при спазване на условията и забраните на новия закон. В допълнение, в срок от три месеца след влизането в сила на закона, директорите на басейнови дирекции трябва да предоставят на кметовете на общините копия от издадените разрешителни за водовземане и ползване на водни обекти, заедно с необходимата документация.
§ 146
Параграф 146 от Закона за водите предвижда, че разрешителните за изземване на наносни отложения, издадени преди влизането в сила на закона, трябва да бъдат преиздадени в срок до една година, при условие че са изпълнени изискванията на новия закон. Всички останали разрешителни, издадени преди влизането в сила на закона, ще бъдат приведени в съответствие с новите изисквания при тяхното първо изменение или удължаване.
§152
Параграф §152 определя сроковете за привеждане на наредбите и издаването на нови наредби, свързани с Закона за водите. Наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 2, 5, 9, 13 и 14 трябва да бъдат приведени в съответствие в срок до 6 месеца. Новите наредби по чл. 135, ал. 1, т. 1а, 6, 17, 18, 19, 20 и 21 също трябва да бъдат издадени в срок до 6 месеца. Наредбата по чл. 158, ал. 3 се издава в срок до една година. Ръководствата по чл. 135, ал. 2 трябва да бъдат подготвени и публикувани в срок до 6 месеца.
§ 153
Разпоредбата на параграф 133 от Закона за водите влиза в сила от 1 януари 2011 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето са обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 2010 г., и също влизат в сила от 01.01.2011 г.
§ 121
Законът за водите влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила в различни дати: някои от деня на обнародването, други от 1 март 2011 г., 1 юли 2011 г. и 30 септември 2011 г. Параграфите, които влизат в сила от деня на обнародването, включват параграфи 1, 16, 20 и др. Параграф 102, т. 1, 2 и 6 влизат в сила от 1 март 2011 г., а параграфи 22, 37, 48 и др. от 1 юли 2011 г.
§ 42
Законът за водите влиза в сила в едномесечен срок след обнародването му в "Държавен вестник", с изключения: параграфи 3, § 9, ал. 9-11 и § 16, т. 41, които влизат в сила от деня на обнародването, и членове 14, ал. 1, т. 2, 115, ал. 1, т. 2, 116, ал. 2, 183, ал. 2, т. 3 и 249, ал. 5, т. 3, които влизат в сила от 1 януари 2016 г.
§49 от Закона за водите
Законът за водите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби относно Закона за енергията от възобновяеми източници са обнародвани в брой 35 на "Държавен вестник" от 2011 г. и влизат в сила от 03.05.2011 г.
§25
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби: Член 20, ал. 1-3 влизат в сила от 1 януари 2012 г. за сгради за обществено обслужване и от 31 декември 2014 г. за останалите сгради; Член 21, ал. 1-4 влизат в сила от 31 декември 2012 г.; Член 22, ал. 1-5 влизат в сила от 1 януари 2012 г.; Член 23, ал. 1-12 влизат в сила от 1 юли 2012 г.
§57
Законът за водите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за публично-частното партньорство, обнародвани в ДВ, бр. 45 от 2012 г., влизат в сила от 01.01.2013 г.
§ 16
Законът за водите влиза в сила на 1 януари 2013 г., с изключение на параграфи 4, 5, 7, 8, 9, 10 и 13, които влизат в сила от 1 септември 2012 г. Освен това, законът за изменение на закона за административните нарушения и наказания е обнародван в Държавен вестник, брой 77 от 2012 г., и влиза в сила на 9 октомври 2012 г.
§19
Законът за водите влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за устройство на територията, обнародвани на 26.11.2012 г.
§ 149
Законът за водите влиза в сила 30 дни след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 16, 35, т. 2 и 39, които влизат в сила от 1 януари 2016 г. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията са обнародвани в Държавен вестник, брой 66 от 2013 г. и влизат в сила от 26.07.2013 г.
§ 55
В параграф 55 от Закона за водите се предвиждат изменения в терминологията, свързана с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Всички споменавания на "Министерството на регионалното развитие и благоустройството", "министъра на регионалното развитие и благоустройството" и "министърът на регионалното развитие и благоустройството" ще бъдат заменени с "Министерството на регионалното развитие", "министъра на регионалното развитие" и "министърът на регионалното развитие".
§117
Законът за водите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения към Закона за водите, обнародвани в ДВ, брой 103 от 2013 г. и изменени и допълнени в ДВ, брой 58 от 2015 г.
§9
Управителните органи на ВиК операторите трябва да изготвят списъци на ВиК системите и съоръженията в срок до 4 месеца от влизането в сила на закона. Областните управители и кметовете също изготвят списъци на системи и съоръжения, които не са включени в активите на операторите. Министърът на регионалното развитие изготвя протоколи за разпределение на собствеността на активите, които общините могат да оспорват. След окончателното разпределение, активите се отписват от баланса на ВиК операторите, а общините и министърът предприемат действия за отписване на активите. В случай на нови ВиК системи, те преминават в управление на асоциацията по ВиК. Отписването на активите не е доставка по Закона за ДДС и не подлежи на осребряване при несъстоятелност.
§10
Сключените концесионни договори за управление на ВиК системи и услуги остават в сила до прекратяването им, независимо от промяната в собствеността на водностопанските системи. Концедентът продължава да изпълнява правата и задълженията по договора от името на новия собственик. Управлението на ВиК системите в Столичната община се осъществява от общинския съвет, независимо от собствеността на системите.
§11
Параграф §11 описва процеса на създаване на първите регионални генерални планове на ВиК системите и инвестиционните програми, които трябва да бъдат приети от министъра на регионалното развитие. Тези планове и програми се основават на определени разпоредби от Закона за водите и изискват консултации с определени лица, които могат да дават становища в срок от два месеца. Действията по свързаните разпоредби се осъществяват от министъра на регионалното развитие.
§12
В общините с язовири - публична общинска собственост, за които няма сключени договори за стопанисване, поддръжка и експлоатация, общинският съвет, по предложение на кмета, може да вземе решение за създаване на общинско предприятие или да открие процедура за избор на оператор за възлагане на тези дейности чрез наем или концесия.
Параграф §14 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за водите
Настоящият регулаторен период по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги се удължава до 31 декември 2016 г., а следващият започва от 1 януари 2017 г. Одобрените бизнес планове остават в сила, а ВиК операторите трябва да ги допълнят в срок от три месеца след влизането в сила на закона. Допълненията се одобряват по реда на закона, а операторите могат да поискат преразглеждане на цените. При това те трябва да спазват указанията на комисията.
§2
Съгласно параграф §2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за водите, "Напоителни системи" - ЕАД ще получи възстановяване на средства, които представляват несправедливо понесена финансова тежест за извършени обществени услуги в периода 2011 - 2013 г. Това възстановяване ще се осъществи чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните, в срок до 31 март 2014 г., от средства, предвидени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г.
§ 3
Авансовите средства за 2014 г. за защита от вредното въздействие на водите се предоставят на "Напоителни системи" - ЕАД, след сключване на договор, при условие че са направени предварителни прогнозни разчети от Министерството на земеделието и храните. Средствата трябва да бъдат предоставени до 31 март 2014 г. по реда на Закона за държавния бюджет на Република България.
§ 4
Министерският съвет е задължен да приеме методиката по § 4, ал. 7 от преходните и заключителните разпоредби в срок от три месеца след влизането в сила на Закона за водите.
§ 55
В параграф 55 от Закона за водите се указва, че навсякъде в текста на закона, където се споменават "Министерството на регионалното развитие", "министъра на регионалното развитие" и "министърът на регионалното развитие", те трябва да бъдат заменени с "Министерството на регионалното развитие и благоустройството", "министъра на регионалното развитие и благоустройството" и "министърът на регионалното развитие и благоустройството".
§117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби относно Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката са обнародвани в брой 17 от 2015 г. и влизат в сила от 06.03.2015 г.
Параграф §49
В Закона за водите се извършват изменения, като абревиатурата "ДКЕВР" се заменя с "КЕВР" навсякъде в текста на закона. Тези промени са част от редица изменения, извършвани на закона от 1999 г. до 2015 г.
§ 57
Законът за водите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 13, който влиза в сила от 1 януари 2016 г. Законът за изменение и допълнение на Закона за водите е обнародван в Държавен вестник, брой 58 от 2015 г., и е изменен в Държавен вестник, брой 17 от 2019 г., в сила от 01.08.2016 г.
§62
Параграф §62 определя сроковете за издаване на наредби и методики, свързани с Закона за водите. Наредбата по чл. 141, ал. 2 и методиката по чл. 156е, ал. 9 трябва да бъдат издадени в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона. Наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 1а, 2, 7, 11 и 13, както и тарифата за таксите за водовземане, ползване на воден обект и замърсяване, трябва да се приведат в съответствие с новия закон в срок до една година. До привеждането на новите наредби, ще се прилагат отменените наредби, доколкото не противоречат на закона. Таксите за водовземане и ползване на воден обект ще се изчисляват и заплащат по досегашния ред до 31 декември 2016 г., а от 1 януари 2017 г. - по новия ред.
§63
Разрешителните за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения, издадени преди влизането в сила на Закона за водите, остават валидни и прекратяват действието си след изтичане на определения срок. Чл. 78, ал. 2 не се прилага за тези разрешителни.
§ 64
Параграф 64 гласи, че започнатите преди влизането в сила на новия закон процедури за промяна на собствеността на обекти, регламентирани в отменения параграф 32 от предишните разпоредби, ще бъдат довършвани по стария ред.
§65
Параграф §65 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за водите определя сроковете и процедурите за отписване на земи публична собственост от баланса на ВиК операторите. Отписването трябва да се извърши в срок от 6 месеца след определянето на санитарно-охранителните зони. ВиК операторите трябва да предприемат необходимите действия за отписването, включително счетоводни и регулационни процедури, и да предоставят списък на министъра на регионалното развитие. Разпределението на собствеността на земите от пояс I на санитарно-охранителните зони между държавата и общините се документира с протоколи, а разпоредбите от § 9 на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите се прилагат и за тези процеси.
Параграф §67
Собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях, които са в експлоатация, са задължени да уведомят председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за действащия оператор на язовирната стена. Уведомлението трябва да бъде подадено в 14-дневен срок от влизането в сила на закона.
§ 70
Параграф 70 от Преходните и Заключителни разпоредби установява, че определени текстове от закона, свързани с членове 138а, 140 и 141, влизат в сила от 1 януари 2016 г. Тези текстове включват разпоредби относно ал. 4, т. 1 на чл. 138а, ал. 2, т. 1 на чл. 140 и ал. 1, т. 2 и 3 на чл. 141, както и разпоредби от § 48, 49, 55, 56 и 57, относно чл. 201, ал. 11 и 12.
Параграф §20
В параграф §20 от Закона за водите се предвижда замяна на термина "ползуването" с "ползването" в целия текст на закона. Законът е обнародван в Държавен вестник, брой 67 от 1999 г. и е подлаган на множество изменения и допълнения до 2015 г.
§29
Законът за водите влиза в сила на 1 януари 2016 г., с изключение на членове 48-52, които влизат в сила на 1 януари 2017 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за чистотата на атмосферния въздух, обнародвани в Държавен вестник, брой 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.
§36
Законът за водите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграф 8 относно чл. 17в, ал. 3, 4, 5 и 6 влиза в сила от 1 януари 2017 г., а параграф 20 относно чл. 34и, ал. 7 влиза в сила от 1 януари 2018 г. Допълнителни разпоредби относно Закона за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия са обнародвани в ДВ, бр. 51 от 2016 г. и влизат в сила от 05.07.2016 г.
§ 62, Заключителни разпоредби
Законът за водите влиза в сила в деня на обнародването си в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 август 2016 г. Заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение на Закона за българската агенция по безопасност на храните, който е обнародван в Държавен вестник, брой 58 от 2017 г. и влиза в сила от 18.07.2017 г.
Параграф §11
Параграф §11 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за водите предвижда замяна на наименованията на Министерството на земеделието и храните с новите наименования на Министерството на земеделието, храните и горите. Всички споменавания на "Министерството на земеделието и храните", "министърът на земеделието и храните" и "министъра на земеделието и храните" се актуализират, за да отразят новото наименование на министерството.
§76
Законът за водите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за концесиите, обнародвани в ДВ, бр. 96 от 2017 г., влизат в сила от 02.01.2018 г.
§10
Параграф §10 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за водите уточнява, че разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 не се прилага за водовземане, извършвано от водноелектрически централи, които са въведени в експлоатация до 9 август 2010 г.
§41
Законът за водите влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на определени членове. Член 45, ал. 5 влиза в сила след 12 месеца, а членове 191, ал. 2 - 5, 192 и 193 влизат в сила на 31 януари 2019 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за водите са обнародвани в 'Държавен вестник' през 2018 и 2019 г. и са в сила от 07.07.2018 г.
Параграф §33
Параграф §33 от Закона за водите, изменен с ДВ, бр. 61 от 2019 г., предвижда, че в срок от три месеца след влизането в сила на закона, кметовете на общини трябва да внесат в Министерството на икономиката мотивирано предложение за промяна на собствеността на язовирите, които са публична общинска собственост. Това може да стане само при условие, че съответният общински съвет е взел решение за безвъзмездно прехвърляне на собствеността на държавата.
§ 156
Законът за водите влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г. Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона, а параграфи 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването.
§41
Собствениците на водовземни съоръжения, изградени до 28 януари 2000 г. и 23 декември 2016 г., трябва да подадат заявление за вписване в регистър до 28 ноември 2025 г. Заявлението включва документация, информация за оборудването, декларации за годината на изграждане и намеренията за ползване, както и копие от платена такса. Вписването се извършва, ако съоръжението отговаря на определени условия. Директорът на басейновата дирекция проверява документите и вписва съоръжението, ако изискванията са изпълнени. В противен случай, вписването се отказва и се предписва ликвидиране. Собствениците на кладенци за лични нужди, които не са вписани до 27 ноември 2018 г., също трябва да подадат заявление до 28 ноември 2025 г., което може да бъде подадено и чрез кметовете.
§42
Водовземните съоръжения за подземни води, изградени до 23 декември 2016 г., които нямат издадени строителни книжа, се считат за търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване, при условие че са вписани в регистър съгласно чл. 118г, ал. 3 от Закона за водите.
Параграф §49
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила 9 месеца след обнародването. Параграф 40, т. 24 влиза в сила на 11 август 2006 г.
§ 21
Законът за водите влиза в сила от 1 януари 2019 г. с изключение на определени параграфи. Параграф 9, т. 1, параграфи 16 и 17 влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник", а параграф 18 влиза в сила от 20 май 2019 г. Заключителните разпоредби се отнасят и до Закона за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, който е обнародван на 26.02.2019 г.
§ 5
Законът за водите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 4, който влиза в сила от 1 август 2016 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на закона за водите, обнародван в Държавен вестник, брой 61 от 2019 г., и влиза в сила от 2 август 2019 г.
§7
В срок от един месец след влизането в сила на Закона за водите, министърът на икономиката трябва да предостави на областния управител предложенията на кметовете на общини за промяна на собствеността на язовирите. Тези предложения трябва да бъдат подкрепени от решение на общинския съвет за безвъзмездно прехвърляне на собствеността на язовирите на държавата. Областният управител следва да приложи разпоредбите на чл. 19б относно тези предложения.
§ 11
Законът за водите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 6, който влиза в сила от 7 юли 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за регионалното развитие, обнародвани в "Държавен вестник", брой 21 от 2020 г., и в сила от 13.03.2020 г.
§56
Законът за водите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето са обнародвани в брой 44 от 2020 г. и влизат в сила от 14.05.2020 г.
§ 44
Законът за водите влиза в сила на 14 май 2020 г., с изключение на параграфи 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за храните са обнародвани в брой 52 от 2020 г. и влизат в сила от 09.06.2020 г.
§6
В 6-месечен срок от влизането в сила на Закона за водите, министърът на здравеопазването ще признае и впише натурални минерални и изворни води, предлагани на пазара към датата на обнародване на закона. Проверки от компетентните органи ще установят предлагането на продуктите, а търговските наименования, използвани преди обнародването на закона, могат да се използват и след това, при условие че етикетите съдържат необходимата информация за мястото на експлоатация и наименованието на находището.
§19
Законът за водите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбата на чл. 76, ал. 2, т. 2, която влиза в сила от 22 февруари 2021 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за опазване на околната среда, обнародвани в ДВ, бр. 102 от 2020 г. и в сила от 27.11.2020 г.
§2
Законът за водите влиза в сила от 27 ноември 2020 г. Преходните и заключителните разпоредби касаят измененията и допълненията към закона, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 20 от 2022 г. и допълнени в брой 66 от 2023 г., като новите разпоредби влизат в сила от 01.01.2023 г.
§6
Плановете за управление на риска от наводнения и речните басейни за периода 2016 - 2021 г. остават в сила до приемането на нови актуализирани планове, съгласно чл. 146о и чл. 159 от Закона за водите.
Параграф §7
Националният институт по метеорология и хидрология, който преминава от министъра на образованието и науката към министъра на околната среда и водите, е национална научна организация, отговорна за оперативни дейности в метеорологията, хидрологията и агрометеорологията. Генералният директор на института се назначава от министъра на околната среда и водите. Институтът прилага система на делегиран бюджет, като генералният директор е второстепенен разпоредител с бюджет, отговарящ за управлението на средствата и определянето на числеността и възнагражденията на персонала. Превишението на постъпленията над плащанията в края на годината се включва в бюджета за следващата година.
§8
Трудовите правоотношения на служителите на Националния институт по метеорология и хидрология, включително и на заемащите академични длъжности, се регулират в съответствие с разпоредбите на чл. 123 от Кодекса на труда.
§9
Параграф §9 от Закона за водите предвижда, че имуществото, архивът, правата и задълженията, както и членствените правоотношения на национални, европейски и международни организации в сферата на метеорологията и хидрологията, преминават към Националния институт по метеорология и хидрология към Министерството на околната среда и водите. Също така, правото за обучение на докторанти по акредитирани докторски програми също преминава към този институт.
§10
В срок до два месеца след влизането в сила на Закона за водите, Министерският съвет, по предложение на министъра на околната среда и водите, трябва да приеме необходимите изменения в правилника за устройството и дейността на Националния институт по метеорология и хидрология.
§12
Параграф §12 указва, че параграфи 1 и 3 от закона влизат в сила от 1 януари 2022 г. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за опазване на околната среда, обнародвани в Държавен вестник, брой 96 от 2022 г., и влизат в сила от 27.11.2022 г.
§2
Законът за водите влиза в сила на 27 ноември 2022 г. В допълнение, се представят преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, който е обнародван в Държавен вестник, брой 102 от 2022 г. и влиза в сила на 01.01.2023 г.
§ 45
В параграф 45 от Закона за водите се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието, храните и горите. Всички споменавания на "Министерството на земеделието, храните и горите", "министърът на земеделието, храните и горите" и "министъра на земеделието, храните и горите" трябва да бъдат заменени с "Министерството на земеделието", "министърът на земеделието" и "министъра на земеделието".
§106
Законът за водите влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила на 1 март 2023 г. Преходните и заключителни разпоредби са част от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., обнародван в Държавен вестник, брой 66 от 2023 г.
§ 46
Законът за водите влиза в сила на 1 януари 2023 г., с различни дати за влизане в сила на отделни параграфи и разпоредби. Например, параграфи 1, ал. 3 и 5, § 25, ал. 3-7, § 27 и 28 влизат в сила от 1 август 2023 г., а параграф 14, т. 1, 3, 4 и 5, т. 6, букви "а" - "в" и "д" - "н" влизат в сила от 1 октомври 2023 г. Някои разпоредби ще влязат в сила 9 месеца след обнародването им в "Държавен вестник", а параграф 32 ще влезе в сила от 1 януари на втората година след преброяването на населението през 2021 г.
§86
В срок от 6 месеца след влизането в сила на Закона за водите, басейновите дирекции са задължени да изготвят списък на титулярите на разрешителни за хидрогеотермални ресурси и да категоризират съоръженията в регистъра. Освен това, те трябва да предадат наличните геоложки и хидрогеоложки данни в Националния геоложки фонд.
§87
В тримесечен срок от влизането в сила на Закона за водите, всички подзаконови нормативни актове, свързани с неговото прилагане, трябва да бъдат приведени в съответствие с новия закон.
§90
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Съществуват преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за защита на растенията, обнародвани в Държавен вестник, брой 102 от 2023 г.
§61 от Закона за водите
Параграф §61 от Закона за водите предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието, с нови термини, свързани с Министерството на земеделието и храните. Тази промяна е важна за актуализиране на законодателството и отразяване на новата структура на министерството. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, са обнародвани в Държавен вестник, бр. 41 от 2024 г. и влизат в сила от 10.05.2024 г.
Параграф §48
В параграф 48 от Закона за водите се извършва замяна на термини, свързани с Министерството на икономиката. Всички упоменавания на "Министерството на икономиката" и свързаните с него длъжности се актуализират, за да отразят новото наименование "Министерството на икономиката и индустрията" и съответните длъжности.
§ 76 от Закона за водите
Законът за водите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Приложение № 1 съдържа списък на комплексни и значими язовири в България, включително язовирите Александър Стамболийски, Асеновец, Батак и много други. Приложение № 2 представя списък на находищата на минералните води, които са изключителна държавна собственост, като например минералните води в Банкя, Велинград и Хисаря. Списъците са актуализирани с изменения и допълнения през 2008, 2010 и 2018 година.
