Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя условията и реда за осигуряване на медицинско обслужване на лишените от свобода в затворите, поправителните домове и арестите. Целта е да се гарантира здравословното състояние на лицата, които изтърпяват наказания.
Медицинското обслужване на лишените от свобода се извършва в медицински центрове и специализирани болници, които са разкрити в местата за лишаване от свобода, съгласно законовите разпоредби. При необходимост, медицинската помощ може да бъде предоставена и в други лечебни заведения.
Чл. 3 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. определя, че лечебните заведения в местата за лишаване от свобода са част от националната система за здравеопазване и извършват своята дейност в съответствие с Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения, приет от Министерството на правосъдието. Този правилник е обнародван в Държавен вестник, брой 66 от 2003 г. и е изменян през 2005 г.
Чл. 4 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. определя, че методическото ръководство и контрол на медицинската дейност в лечебните заведения, които са създадени към Министерството на правосъдието, се осъществява от министъра на здравеопазването.
Наредбата определя условията и реда за медицинското обслужване на лишените от свобода. При предоставяне на медицинска помощ се спазват правата на пациента и Кодекса на професионалната етика. Качеството на медицинските услуги трябва да отговаря на утвърдените медицински стандарти. Предписанията на медицинските специалисти са задължителни за началниците на затворите и арестите, а медицинските решения се вземат в интерес на здравето на лишените от свобода.
Чл. 6 от Наредба № 2 определя отговорността на служителите, които имат контакт с лишените от свобода, за тяхното здраве. В учебните програми за подготовка на служителите се включват лекции по медицински теми, свързани с разпознаването на спешни състояния, абстиненция, психични разстройства и участие на немедицински специалисти в програми за лица с зависимости.
Чл. 7 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. предвижда, че лишените от свобода могат да бъдат назначавани за помощен персонал в лечебните заведения по предложение на директора на болницата или медицинския център. Лишени от свобода с медицинско образование, които не са лишени от правото да упражняват професията си, могат да работят по специалността си под непосредствения контрол на директора или упълномощен медицински специалист.
Чл. 8 предвижда, че в помощ на медицинското обслужване на лишените от свобода могат да бъдат привлечени консултанти от други лечебни заведения. Предложението за консултация се прави от директора на болницата или медицинския център и се утвърджава от началника на затвора, поправителния дом или ареста.
Чл. 9 от Наредба № 2 предвижда, че при несъгласие с поставената диагноза или назначеното лечение, лишеният от свобода има право да поиска консултация с други специалисти за своя сметка. Директорът на медицинското заведение е задължен да предостави необходимата медицинска документация на специалиста, но мнението му е само консултативно и не определя мястото на лечението.
Наредбата определя, че всеки лишен от свобода трябва да премине първичен медицински преглед веднага след постъпването си в затвор, поправителен дом или арест. Прегледът е предназначен за оценка на здравословното състояние и санитарна обработка. В случай на установени следи от насилие, лицето се освидетелства, получава медицинска помощ и съответният началник се уведомява незабавно.
При постъпване в затвор или поправителен дом, лишените от свобода се настаняват в приемно отделение за период от 14 денонощия до един месец. Непълнолетните получават допълнително наблюдение от възпитател, лекар и психолог. След първичния медицински преглед, те се консултират с психиатър и психолог, които оценяват психическото им състояние, включително рискове от суицид и зависимости. Резултатите от оценките се записват в медицинското досие. На базата на медицинска справка, лишените от свобода се разпределят по групи и работни обекти.
Приемът в медицинския център в затворите и поправителните домове се извършва по утвърден график от началника. Лишените от свобода, които искат да посетят медицински специалист, се записват в дневник, съхраняван от постовия надзирател, и прегледът трябва да се извърши в срок до 24 часа след вписването.
Чл. 13 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. определя условията за амбулаторен прием в местата за лишаване от свобода. Приемът се извършва от медицински специалист с възможно присъствие на служител от охраната. Всички прегледи се регистрират в амбулаторна книга, където се записват данни за пациента, диагнозата и лечението. При нужда се определят дати за повторни прегледи и се дават медицински препоръки. Диспансеризацията на хронично болните се извършва по ред, определен от министъра на здравеопазването.
Член 14 от Наредба № 2 предвижда, че болните, които имат температура или съмнения за инфекциозно заболяване, както и тези с травми, отравяния или други спешни състояния, трябва да бъдат приемани незабавно и по всяко време. Това осигурява бърза медицинска помощ на лицата в заведенията за лишаване от свобода при спешни здравословни проблеми.
Наредба № 2 от 22 март 2010 г. определя правилата за осигуряване на спешна медицинска помощ в местата за лишаване от свобода. Спешната помощ извън работното време на медицинския център се организира със заповед на началника на съответното място, по предложение на директора на медицинския център. Дежурните главни надзиратели отговарят за изпълнението на заповедта. Също така, редът за оказване на спешна медицинска помощ на лишените от свобода, работещи на външни обекти, трябва да бъде разясняван по време на сутрешните инструктажи. При необходимост, дежурният главен надзирател се свързва с най-близкия център за спешна помощ или сигнализира на 112.
Чл. 16 от Наредба № 2 предвижда, че лишените от свобода, които са изолирани в наказателна килия, трябва да бъдат посещавани от медицински специалист не по-малко от веднъж седмично. Медицинският преглед се извършва на място, освен в случаи, когато е необходимо друго. При искане от лишения от свобода прегледът трябва да бъде осъществен незабавно. В случай, че изолацията застрашава живота на лишения, той трябва да бъде настанен в лечебно заведение по предложение на медицинския специалист.
Чл. 17 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. предвижда, че медицинската експертиза за установяване на работоспособността на лишените от свобода се извършва по условия и ред, определени от министъра на здравеопазването.
Член 18 от Наредба № 2 описва процедурите за насочване на лишените от свобода към лекарска консултативна комисия (ЛКК) в специализирани болници. Началникът на мястото за лишаване от свобода е отговорен за транспортирането на лицата до ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК. В случай на риск за здравето при транспортиране, ЛКК може да бъде сформирана в медицинския център на затвора с разрешение на главния директор на ГДИН.
Чл. 19 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. предвижда, че медицинските специалисти в местата за лишаване от свобода организират дейности, свързани с превенция и защита от професионалните рискове за работещите лишени от свобода. Тези дейности се извършват в сътрудничество с длъжностните лица или службата по трудова медицина, назначени от работодателя.
Чл. 20 от Наредба № 2 определя задълженията на медицинските специалисти в местата за лишаване от свобода относно проверките за спазване на здравословни и безопасни условия на труд. Те работят съвместно с комитети по условия на труд и в случай на опасност за здравето дават задължителни предписания за отстраняване на опасността. За работещите лишени от свобода на външни обекти се договарят условия, съответстващи на изискванията на закона за безопасност на труда.
Чл. 21 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. определя начина на предоставяне на медицинска помощ в затворническите общежития и на работните обекти извън затвора. В затворническите общежития, без постоянен медицински специалист, се осигуряват посещения от такъв по утвърден график. На работните обекти извън затвора се осигурява чанта с първа помощ, а спешната медицинска помощ се предоставя в най-близкото лечебно заведение.
Медицинските специалисти в лечебните заведения, разположени в местата за лишаване от свобода, са задължени да извършват изследвания и прегледи на лишените от свобода. Тези дейности се провеждат в съответствие с нормативните изисквания, които важат за работещите в предприятия с особен характер и организация на труда.
Чл. 23 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. предвижда, че установяването, разследването и регистрирането на трудови злополуки и случаи на професионални болести на лишените от свобода се извършва от работодателя. В този процес е задължително участието на началника на мястото за лишаване от свобода и на специалист от медицинския център.
Директорът на медицинския център е задължен да уведомява началника на съответното място за лишаване от свобода в случай на констатирани трудови или битови травми на лишен от свобода. Тази разпоредба е част от наредба, която определя условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, включително и за дентална помощ.
Денталната медицинска помощ на лицата, лишени от свобода, се предоставя от лекар по дентална медицина в медицинския център на съответното място за лишаване от свобода. Помощта се извършва по утвърден график от началника на затвора, а лицата, нуждаещи се от спешна дентална помощ, имат предимство при обслужването.
Според Чл. 26 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г., всички прегледани пациенти в местата за лишаване от свобода се записват в амбулаторна книга. В тази книга се отбелязват поставената диагноза на пациента и извършените медицински манипулации.
Чл. 27 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. предвижда, че консултации и лечение с лекари по дентална медицина, които се извършват извън местата за лишаване от свобода, следва да се осъществяват по реда на глава четвърта от същата наредба.
Съгласно Чл. 28 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г., протетичното лечение на лишените от свобода се извършва срещу заплащане. Това означава, че лицата, които са лишени от свобода, трябва да заплатят за получаване на протетични услуги.
Член 29 от Наредба № 2 определя задълженията на лекаря по дентална медицина, който е отговорен за изготвянето на медицински справки, епикризи след болничен престой, заявки за лекарства и медицински изделия, както и друга необходима документация. Раздел V от наредбата се отнася до оказването на психиатрична помощ.
Чл. 30 от Наредба № 2 предвижда, че при съмнение за психично разстройство на лишен от свобода, инспектор-психологът и психиатърът провеждат изследвания за уточняване на диагнозата. Лишените от свобода с алкохолна или наркотична зависимост, както и с суицидни прояви, се наблюдават от психиатър, който в сътрудничество с инспектор-психолога и инспектора по социални дейности изготвя програма за тяхното лечение.
Чл. 31 урежда условията за превеждане на осъдени на лишаване от свобода с алкохолна и/или наркотична зависимост. Осъдените, за които е постановено принудително лечение, се настаняват в затвора в Ловеч и в СБАЛЛС. Лишените от свобода, за които не е предвидено принудително лечение, могат да бъдат преведени за лечение в СБАЛЛС по собствено искане.
Лишените от свобода, които страдат от психични разстройства и се нуждаят от болнично лечение, трябва да бъдат преведени в Специализирана болница за активно лечение на лица с психични разстройства в Ловеч. Преди да бъдат изпратени за лечение, те се настаняват в изолирано помещение в медицинския център, където се намират.
Член 33 от Наредба № 2 предвижда, че при съмнение за психично разстройство, което може да доведе до невменяемост, психиатърът трябва да изготви предложение до прокурора за назначаване на съдебнопсихиатрична експертиза. Ако се установи психично разстройство, водещо до невменяемост, се предлага прекъсване на наказанието или промяна на мярката за неотклонение и настаняване за лечение в психиатрично заведение.
Наредбата определя условията и реда за медицинското обслужване на лишените от свобода. Всеки лишен от свобода има право на профилактични прегледи и изследвания, включително за ХИВ. При постъпване в затвора се предлага изследване за ХИВ. По време на изтърпяване на наказанието се извършват скринингови изследвания за ХИВ на определени групи, включително бременни, болни от туберкулоза и лица с множество сексуални партньори. Изследванията се провеждат при спазване на принципите на доброволност и конфиденциалност, а лицата имат право да откажат изследване. Положителните резултати за ХИВ водят до следтестово консултиране и осигуряване на конфиденциалност и медицинско наблюдение.
Чл. 35 разпорежда, че при постъпване в затвора или поправителния дом, всеки лишен от свобода преминава през общ медицински преглед и анкета за скрининг на туберкулоза. При съмнение за заболяване, се извършват допълнителни изследвания, включително вземане на храчка и рентгенография. Лицата с диагностицирана туберкулоза се настаняват за лечение в СБАЛЛС - Ловеч. Лечебното заведение е отговорно за обработката, профилактиката и регистрирането на пациентите с туберкулоза и техните контакти.
Чл. 36 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. определя задължителните микроскопски и културелни изследвания на храчка за определени категории лишени от свобода. Тези категории включват лица, преболедували от туберкулоза, с установено носителство на вируса на ХИВ, употребяващи наркотици интравенозно, с психични отклонения и със захарен диабет (особено инсулинозависим). Освен това, изследванията са задължителни и за контактни лица по чл. 35, ал. 4.
Лишените от свобода, които са болни от заразни болести или са заразоносители, трябва да бъдат регистрирани и да се съобщава за тях по ред, определен от министъра на здравеопазването. Докато не бъдат преместени за лечение в специализирани лечебни заведения, те се настаняват в изолирани помещения в медицинския център.
Чл. 38 от наредбата предвижда, че при установяване на следи от насилие по време на медицински преглед, е необходимо незабавно да се уведомява началникът на мястото за лишаване от свобода. Освен това, при поискване от лишения от свобода, се издава медицинска справка, в която се описват подробно установените увреждания.
Чл. 39 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. определя условията за медицинско обслужване на лица, които се освобождават от места за лишаване от свобода. Ако лице е в лечебно заведение при освобождаването си и се нуждае от продължаване на лечението, ръководството на мястото осигурява настаняване в болница извън местата за лишаване от свобода. Ако здравословното състояние не позволява преместване, лечението може да продължи в лечебното заведение на мястото за лишаване от свобода с съгласие на пациента, като се уведомяват ГДИН, прокурор и близките на болния.
Член 40 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. указва, че храненето на лишените от свобода се регулира и контролира от медицински специалист. Това означава, че за предоставянето на хранителни продукти и диетични режими в местата за лишаване от свобода отговорността е на медицинските лица, които трябва да осигурят подходящо хранене в съответствие с медицинските нужди на лишените от свобода.
Директорите на лечебните заведения към Министерството на правосъдието организират и ръководят дейностите, свързани с промоцията на здравето на лишените от свобода.
Лишените от свобода бременни жени се наблюдават от акушер-гинеколог през цялата бременност, а при нужда се осигуряват допълнителни консултации. Прекъсването на бременността се извършва по реда, определен от министъра на здравеопазването. Родилната помощ се предоставя в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода.
Чл. 43 от Наредба № 2 задължава извършването на планови имунизации и реимунизации, които са част от Националния имунизационен календар на Република България. Тези имунизации трябва да се провеждат при спазване на определените от министъра на здравеопазването условия, ред и срокове.
Чл. 44 от наредбата предвижда принудително прилагане на медицински мерки към лишени от свобода с цел защита на техния живот и здраве, както и на живота и здравето на останалите лишени от свобода и служителите. При необходимост от такова принудително лечение, прокурорът, упражняващ надзор за законност, трябва да бъде незабавно уведомяван.
Чл. 45 регламентира действията при отказ от храна на лишен от свобода, обявил гладна стачка. Медицински специалист обяснява последиците за здравето, а психиатър или психолог изясняват причините за протеста и предлагат законови средства за разрешаване. При опасност за здравето, лицето се настанява в стационара под наблюдение. При опасност за живота се предприема терапия по предписание на медицински специалист.
Член 46 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. задължава лекарите да окажат незабавна медицинска помощ на пострадали лица при употреба на физическа сила, помощни средства или оръжие. Лекарят трябва да регистрира причинените увреждания. При използване на помощни средства, състоянието на лишения от свобода се наблюдава от медицински специалист, който може да преустанови прилагането им, ако настъпи опасност за живота или здравето на лицето.
Член 47 от Наредба № 2 предвижда, че при случаи на самонаранявания или опити за самоубийство от страна на лишените от свобода, е задължително незабавно да им бъде оказана необходимата медицинска помощ.
Член 48 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. предвижда, че при извършване на личен обиск на лишен от свобода, прегледът на телесните кухини трябва да се извършва от медицински специалист. Това осигурява необходимия медицински контрол и защита на правата на лишените от свобода.
Чл. 49 от Наредба № 2 предвижда, че при наличие на здравословни причини, директорът на лечебното заведение може да предложи на началника на затвора или поправителния дом да отмени или отложи дисциплинарно наказание, да удължи престоя на открито или да освободи лишения от свобода от възложената работа. Тази разпоредба е част от раздел VIII, който се отнася до прекъсването на изпълнението на наказанието лишаване от свобода по здравословни причини.
Член 50 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. определя процедурата за прекъсване на наказание лишаване от свобода по здравословни причини. Предложението за прекъсване се прави от началника на затвора или поправителния дом и трябва да бъде придружено от становище на директора на медицинския център. При искане от прокуратурата, лишеният от свобода може да бъде насочен към ЛКК на СБАЛЛС в София или Ловеч. Продължаването на прекъсването може да бъде предложено след контролен преглед.
Началникът на затвора или поправителния дом е отговорен за възлагането на длъжностно лице, което да извършва периодични проверки относно правилното използване на прекъсването на наказанието лишаване от свобода по здравословни причини. В случай на установени нарушения, се предлага преустановяване на прекъсването.
Член 52 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. регламентира процедурата за изменение на мярката за неотклонение задържане под стража по здравословни причини. Лекарската комисия по контрол (ЛКК) дава становище относно основателността на здравословните причини, след което предложението за замяна на мярката се отправя до прокурора, който ръководи и надзирава наказателното производство.
Наредбата регулира условията и реда за медицинското обслужване на лишените от свобода, включително тези, настанени в арестите. Организацията на материално-битовото обезпечаване, медицинска техника и снабдяване с лекарства е отговорност на началниците на областните служби "Изпълнение на наказанията".
Медицинското обслужване на лицата, настанени в арестите, се осъществява от медицински специалист, назначен към съответния арест.
Чл. 55 от Наредба № 2 предвижда, че задържаните в арестите лица, които се нуждаят от болнично лечение, трябва да бъдат настанени в лечебно заведение за болнична помощ. В такъв случай незабавно се уведомяват разследващият орган, прокурор или съд. При спешни случаи настаняването в СБАЛЛС се извършва с заповед на главния директор на ГДИН, като също така се уведомява прокурор или съд.
Наредба № 2 от 22 март 2010 г. определя условията и реда за лечение на лишените от свобода в специализирани болници. В СБАЛЛС - София и СБАЛЛС - Ловеч се приемат лишени от свобода от цялата страна. Лишените от свобода от затворите в София и Ловеч се настаняват по предложение на директора на медицинския център, а останалите лишени от свобода от други затвори и поправителни домове се настаняват със заповед на главния директор на ГДИН.
Чл. 57 от Наредба № 2 предвижда, че при приемане, лечение и изписване на лишен от свобода от Специализирана болница за активно лечение на лица с психични разстройства (СБАЛЛС) трябва да се води медицинска документация. Тази документация е утвърдена от министъра на здравеопазването и е задължителна за лечебните заведения за болнична помощ.
Наредбата определя условията и реда за медицинското обслужване на пациенти в места за лишаване от свобода. Според чл. 58, пациентите трябва да бъдат уведомени за предлагания обем медицинска помощ. Медицинските дейности се извършват след получаване на информирано съгласие от пациента. Допълнителни медицински услуги могат да бъдат предоставени по искане на пациента и за негова сметка, при цени, определени от лечебното заведение.
Наредба № 2 определя условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Член 59 предвижда, че в Специализирана болница за активно лечение на лица с психични разстройства (СБАЛЛС) се води и съхранява необходимата медицинска, финансово-отчетна и статистическа документация. В наредбата е включена и глава, която се отнася до изпращането на лица в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода.
Лишените от свобода могат да бъдат изпращани в държавни или общински лечебни заведения при определени условия, като: липса на условия за лечение в местата за лишаване от свобода, необходимост от лечение на инфекциозни заболявания, или нужда от консултативни прегледи и специализирани изследвания. Изпращането се определя от директора на съответния медицински център, който издава медицинско направление с необходимата информация. Началникът на мястото за лишаване от свобода издава заповед за изпращането.
Член 61 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. определя условията за охрана при провеждане на лечение на обвиняеми и подсъдими в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода. Началниците на местата за лишаване от свобода преценяват необходимостта от охрана. Лечението на обвиняемите и подсъдимите извън затворите се извършва само с охрана, която се осигурява от служители на надзорно-охранителния състав.
Цялостната дейност по снабдяването с лекарства в лечебните заведения, които обслужват места за лишаване от свобода, се ръководи и контролира от директорите на тези заведения. Те представят писмени заявки за лекарства и медицински изделия до началника на мястото за лишаване от свобода, в зависимост от потребностите. Получаването, съхраняването и разпределението на лекарствата се организира от директора на лечебното заведение. Медицинските специалисти могат да съхраняват определени лекарствени продукти по списък, одобрен от министъра на здравеопазването.
Чл. 63 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. предвижда, че аптеките в Специализираната болница за активно лечение на легионерски синдром (СБАЛЛС) в София и Ловеч извършват дейността си в съответствие с изискванията на законодателството и по ред, определен от министъра на здравеопазването.
Чл. 64 от Наредба № 2 предвижда, че изразходването на лекарства и медицински изделия в местата за лишаване от свобода трябва да се регистрира в амбулаторната книга, където се отбелязват видът и количеството им. Освен това, директорът на лечебното заведение е задължен да изготвя ежемесечни отчети за разходите, които се предават в счетоводството.
Чл. 65 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. регламентира условията за осигуряване на лекарства на лишените от свобода. Лекарствата се предоставят с подпис на лишения от свобода и само в предписаната дневна доза, особено за упойващи и наркотични средства. Директорът на медицинския център е отговорен за осигуряване на документи за скъпи лекарства и уведомяване на РЗОК при предписване на лекарства, които НЗОК заплаща. Лишените от свобода могат да получават лекарства отвън само с разрешение на лекаря от лечебното заведение.
На територията на местата за лишаване от свобода се извършва систематичен и насочен здравен контрол, който цели да осигури спазването на здравните изисквания, установени с нормативни актове за обектите с обществено предназначение.
Здравният контрол в местата за лишаване от свобода се осъществява от служители на Сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" към ГДИН. Директорът на лечебното заведение е отговорен за организирането, координирането и контролирането на дейностите, свързани със санитарно-хигиенния и противоепидемичния режим, с цел предотвратяване на заразни болести и епидемични взривове.
Наредбата определя условията и реда за здравния контрол в местата за лишаване от свобода, който се осъществява от медицински специалисти, изпълняващи задълженията на здравни инспектори. Те проверяват качеството на храната и водата, чистотата на дрехите и санитарно-хигиенното състояние на помещенията. Осъществяват контрол за здравословни условия на труд и спазване на работното време. При нарушения издават предписания за хигиенни мерки и предлагат дисциплинарни наказания.
Здравните инспектори извършват контрол по спазване на противоепидемичния режим в лечебните заведения, включително: спазване на хигиенни норми при стерилизация, дезинфекция, профилактика на вътреболнични инфекции, регистриране на заразни болести и задължителни имунизации.
Чл. 70 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. предвижда, че всички лишени от свобода, които работят в хранителни обекти и свързани с водоснабдяването помещения, както и в перални, бани и бръснарници, трябва да преминават първични и периодични медицински прегледи и изследвания за заразоносителство. Процедурата се определя от министъра на здравеопазването.
При раздаване на готова храна в местата за лишаване от свобода, храната трябва да се предава не по-късно от два часа след приготвянето й. Дежурният главен надзирател е отговорен за проверката на вкусовите качества на храната, като заключението от проверката се вписва в книгата за контрол. Освен това, от всяко ястие се оставят проби за 48-часово съхранение.
Чл. 72 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. определя задълженията на здравните инспектори в контекста на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Те участват в епидемиологични проучвания свързани с хранителни заболявания и епидемични взривове, предприемат мерки за ограничаване и ликвидиране на тези случаи и контролират изпълнението на взетите мерки.
Чл. 73 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. определя условията за хигиената на лишените от свобода. Лишените от свобода имат право на поддръжка на косата и бръснене, хигиена на ръцете и краката, изкъпване с дезинфекция на банята след ползване, както и задължителна смяна на личното и постелъчното бельо поне веднъж седмично. Всеки месец се извършва почистване на жилищните помещения, а постелъчното и личното бельо се изпират след накисване. Одеялата се изпират на всеки три месеца. Здравните инспектори извършват проверки за спазване на хигиенните изисквания.
Началниците на местата за лишаване от свобода носят отговорност за хигиената на комунално-битовите и производствените помещения, хранителните блокове и други съоръжения. Те също така отговарят за качеството на питейната вода, която трябва да отговаря на съответните здравни изисквания. При наличие на собствен водоизточник, те трябва да организират мониторинг на качествата на водата в съответствие с изискванията на министъра на здравеопазването.
Чл. 75 от Наредба № 2 определя реда за водене на медико-статистическата информация в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода. Директорът на медицинския център е отговорен за съхраняването на документацията за извънболничната медицинска и дентална помощ, която включва основни медицински и финансови документи. Личните здравни досиета на лишените от свобода съдържат информация за здравословното им състояние, прекарани заболявания, проведени изследвания и необходимост от диетично хранене.
Според Наредба № 2 от 22 март 2010 г., всеки лишен от свобода има задължение да бъде заведена личен здравен картон. Този картон се съхранява в лечебното заведение и при превеждане на лицето в друго място за лишаване от свобода, той се изпраща на съответното място. При освобождаване или настъпила смърт, здравният картон се прилага към досието на лицето.
Съгласно член 77 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г., случаите на ХИВ/СПИН и туберкулоза, установени в местата за лишаване от свобода, са задължителни за съобщаване на Националния регистър по ХИВ/СПИН и Националния регистър по туберкулоза. Това е част от мерките за контрол и превенция на тези заболявания в затворническите заведения.
Наредба № 2 от 22 март 2010 г. регламентира условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Чл. 78 определя задълженията на началника на Сектор 'Медицинско обслужване', който ежегодно обобщава статистическа информация за медицинските случаи, включително изведени на лечение, смъртни случаи, откази от храна, самонаранявания и специализирано лечение на лишените от свобода. Въз основа на тези данни се изготвя годишен анализ за дейността по медицинското обслужване. Лишените от свобода включват осъдени на доживотен затвор и задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Наредбата отменя предходната Наредба № 12.
Наредба № 2 определя условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. В параграф §1 се уточнява, че "лишени от свобода" са осъдените на доживотен затвор, доживотен затвор без замяна, лишаване от свобода и лица, задържани под стража по Наказателно-процесуалния кодекс. Заключителните разпоредби не са предоставени в текста.
Наредба № 2 от 22 март 2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е издадена на основание чл. 128, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. С тази наредба се отменя Наредба № 12 за медицинското обслужване на лишените от свобода, публикувана в Държавен вестник, брой 4 от 2007 г.