Виж оригиналния текст на документа
Наредба № 2 от 21 февруари 2011 г. урежда специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и специфично подпомагане в селското стопанство. Включените схеми за национални доплащания обхващат плащания на хектар земеделска земя, за тютюн, говеда и овце и кози майки. Специфичното подпомагане включва схеми за поддържане на производството на краве мляко, овце и кози в икономически уязвими райони, както и подобряване на качеството на плодове и зеленчуци. Освен това, наредбата включва изисквания за участие в схемите за ягоди и малини, както и за преразпределително плащане.
Наредбата определя условията за участие в схеми за национални доплащания на хектар за земеделски площи в България. Допустими за подпомагане са всички земеделски площи, заявени по Схемата за единно плащане на площ, с изключение на постоянно затревените площи и определени видове насаждения, като винени сортове лозя и тютюн. Земеделските стопани трябва да стопанисват минимум 0,5 хектара трайни насаждения или един хектар за останалите площи, за да имат право на подпомагане.
Наредбата определя условията за участие в схемата за национални доплащания за тютюн. Право на подпомагане имат земеделски стопани, отглеждали тютюн през референтния период 2007-2009 г., който е изкупен и премиран. Помощта се изплаща на килограм на база средногодишното количество изкупен качествен тютюн. Кандидатите за подпомагане не посочват количеството тютюн при подаване на заявление, а декларират, че продължават да извършват земеделска дейност. Наследниците на починали стопани също имат право на помощ, ако продължават дейността и упълномощят един от тях да подаде заявление.
Правото на подпомагане по схемата за национални доплащания за говеда се предоставя на земеделски стопани, отглеждали минимум 10 говеда или биволи към 28 февруари 2009 г., които продължават да извършват земеделска дейност. Помощта се определя на база броя на регистрираните животни към същата дата. Кандидатите за подпомагане трябва да декларират, че продължават да упражняват земеделска дейност. Наследниците на починали стопани също имат право на помощ, при условие че подадат заявление с нотариално заверено пълномощно и удостоверение за наследници.
Член 5 от Наредба № 2, който е изменен с ДВ, бр. 21 от 2012 г. и отменен с ДВ, бр. 22 от 2014 г., влиза в сила от 11.03.2014 г. Този член е важен за разбирането на специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и специфично подпомагане.
Член 6 от Наредба № 2, който е свързан със специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 21 от 2012 г.
Наредбата определя условията за участие в схемите за национални доплащания за овце майки и кози майки. Земеделските стопани имат право на подпомагане, ако отглеждат минимум 50 овце или 50 кози, регистрирани в системата на Българската агенция по безопасност на храните. Освен това, те трябва да продължат да отглеждат поне 80% от заявените животни в продължение на 100 дни след срока за подаване на заявленията. Помощта се изчислява на база реално отглежданите животни.
Чл. 8 от Наредба № 2 от 21 февруари 2011 г. определя задължението на Държавен фонд "Земеделие" да предоставя информация на Националната агенция по приходите относно плащанията, извършени на земеделски стопани, които са финансирани от държавния бюджет. Тази промяна е в сила от 5 юли 2011 г. и е обнародвана в Държавен вестник, брой 51 от 2011 г.
Чл. 8а от наредбата определя, че министърът на земеделието и храните има задължението да определи със заповед размера на плащанията по три основни направления: на хектар за допустимите за подпомагане хектари, на килограм тютюн по сортови групи и за допустимо за подпомагане животно. Заповедта се публикува на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд "Земеделие".
Правото на подпомагане по схемата за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми се предоставя на производители, които имат индивидуална млечна квота и стопанисват ферма, регистрирана в Регистъра на фермите. Фермата трябва да отглежда между 10 и 49 млечни крави, регистрирани в системата на Българската агенция по безопасност на храните. Подпомагането се изплаща, ако млекопроизводителите продължат да отглеждат заявените крави минимум 100 дни след подаване на заявленията. Също така, подпомагане се предоставя и при преместване на животни, при условие че това е регистрирано. Размерът на помощта зависи от броя на реално отглежданите млечни крави.
Чл. 10 от Наредба № 2 определя условията за подпомагане на производители на краве мляко в необлагодетелстваните райони. Производителите трябва да имат индивидуална млечна квота и да стопанисват ферма, регистрирана в съответния регистър, разположена в необлагодетелстван район и да отглеждат минимум 10 млечни крави. Подпомагането се изплаща при условие, че кравите се отглеждат поне 100 дни след подаването на заявленията и при запазване на индивидуалната млечна квота. Подпомагането е допустимо и при преместване на животни в регистрирани пасища в необлагодетелстван район.
Наредба № 2 от 21 февруари 2011 г. определя условията за подпомагане на производителите на краве мляко в нитратно уязвимите зони. Производителите трябва да имат индивидуална млечна квота и да отглеждат минимум 50 регистрирани млечни крави в регистрирана ферма. Подпомагането се изплаща при условие, че млекопроизводителите продължават отглеждането на кравите поне 100 дни след подаването на заявленията. Помощта се определя на база реално отглежданите крави и е в различни проценти в зависимост от годината. Производителите, които преместят животни в регистриран обект - пасище, също имат право на подпомагане.
Наредба № 2 определя специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и специфично подпомагане. Чл. 11а регламентира правото на подпомагане по схемата за крави с бозаещи телета, което имат земеделски стопани, които не притежават индивидуална млечна квота и отглеждат 5 или повече крави и/или юници, регистрирани в съответните системи. Подпомагането се изплаща при условие, че стопанинът продължава да отглежда заявените животни минимум 100 дни след подаване на заявлението и не притежава индивидуална млечна квота до 30 ноември на съответната година. Размерът на помощта се определя на база броя на реално отглежданите крави и юници, заявени за подпомагане.
Производителите на краве мляко могат да подават заявления за подпомагане само по една от схемите за поддържане на производството на краве мляко за всяка млечна ферма и не могат да кандидатстват по схемата за крави с бозаещи телета. Въпреки това, те могат да кандидатстват едновременно по схемите за поддържане на производството на краве мляко и по схемите за национални доплащания. Кандидатите за подпомагане по схемата за крави с бозаещи телета имат право да кандидатстват и по схемите за национални доплащания.
Правото на подпомагане по схемата за отглеждане на овце и кози майки в икономически уязвими общини в Южна България е предоставено на земеделски стопани, които стопанисват ферми в тези общини и отглеждат между 10 и 49 овце или кози майки, регистрирани в системата за идентификация на животните. Стопаните трябва да продължат да отглеждат заявените животни поне 100 дни след края на срока за подаване на заявленията. Помощта се определя на база броя на реално отглежданите животни.
Член 14 от Наредба № 2 определя условията за получаване на подпомагане от земеделски стопани, отглеждащи овце и кози майки в необлагодетелствани райони. Правото на подпомагане имат стопани, които стопанисват ферми в тези райони и отглеждат между 10 и 49 овце или кози, регистрирани в системата за идентификация на животните. Освен това, те трябва да продължат да отглеждат заявените животни минимум 100 дни след крайния срок за подаване на заявленията. Размерът на помощта зависи от броя на реално отглежданите животни.
Земеделските стопани могат да подават заявления за подпомагане само по една от схемите за отглеждане на овце майки и кози майки. Не е разрешено кандидатстването едновременно по схемите за овце и кози, както и по схемата за национални доплащания.
Чл. 15а от Наредба № 2 определя, че министърът на земеделието и храните е отговорен за установяване на размера на плащането за допустимите животни по определени членове. Заповедта за размера на плащането трябва да бъде публикувана на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд 'Земеделие'.
Чл. 15б от Наредба № 2 определя условията за подпомагане на производители на плодове и зеленчуци в България. Право на подпомагане имат производители, които отглеждат сертифицирани домати, краставици, пипер, ябълки, череши, праскови, нектарини и кайсии. Те трябва да отглеждат минимум 0,4 хектара зеленчуци или 0,5 хектара плодове, а общата площ за подпомагане да е най-малко 0,1 хектара. Качеството на продукцията трябва да отговаря на спецификациите, удостоверени от БАБХ. Помощта се определя на тон и не може да надвишава 50% от средните добиви в страната. Министърът на земеделието определя размера на подпомагането.
Чл. 15в от Наредба № 2 определя правото на подпомагане за земеделски стопани, произвеждащи ягоди и малини, които са били одобрени за подпомагане през 2008 г. Помощта се изчислява на база допустимите хектари, които кандидатът е имал през 2008 г. Кандидатите декларират, че продължават да упражняват земеделска дейност при подаване на общото заявление.
Чл. 15г. определя условията за подпомагане по схемата за преразпределително плащане. Право на подпомагане имат земеделски стопани, които получават плащане по схемата за единно плащане на площ. Подпомагането се предоставя под формата на завишено плащане за първите до 30 ха. Министърът на земеделието определя размера на подпомагането. Кандидатите подават общо заявление съгласно Наредба № 5 от 2009 г. Не получават подпомагане кандидати, които са разделили стопанството си с цел облагодетелстване.
Наредба № 2 от 21 февруари 2011 г. определя условията за участие на земеделските стопани в схемите за национални доплащания. Стопаните трябва да подават общо заявление съгласно Наредба № 5 от 2009 г., като преди това актуализират данните за животновъдните обекти и животните в съответната система. Заявлението включва информация за животните, които се отглеждат, и могат да се правят замени на заявените животни при спазване на определени срокове и условия. Държавен фонд "Земеделие" извършва проверки за наличието на млечна квота до 30 ноември на годината на кандидатстване.
Наредбата определя условията и реда за кандидатстване за подпомагане по схеми за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци в България. Кандидатите подават общо заявление, в което заявяват участие в схемата и описват земеделските площи, с минимална площ от 0,1 ха. Българската агенция по безопасност на храните поддържа база данни за издадените сертификати, а Държавен фонд "Земеделие" извършва проверки на място. Кандидатите трябва да представят заявки за подпомагане до 10 януари на следващата година, включващи информация за културите и сертифицираните количества. Наредбата включва и разпоредби относно идентификацията на животните и условията за плащания.
Наредбата определя специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и специфично подпомагане. В параграф 1 се дават определения на важни термини, свързани с животновъдството, като "овца майка", "коза майка", "крави по схемата за крави с бозаещи телета" и др. Преходните разпоредби указват, че заявките за подпомагане за 2013 г. трябва да се подават до 10 януари 2014 г. и да включват копия на сертификати от БАБХ за определен период. Заключителните разпоредби не са представени в предоставения текст.
Плащанията по схемите за национални доплащания се извършват след одобрение от Европейската комисия. Специално за схемите, свързани с отглеждането на овце и кози майки в икономически уязвими общини и необлагодетелствани райони, плащанията се извършват след съгласуване с Европейската комисия.
Параграф §3 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 2 от 21 февруари 2011 г. уточнява, че системата за идентификация и регистрация на животните, съгласно чл. 34 от Закона за подпомагане на земеделските производители, включва данните от системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти, управлявана от Българската агенция по безопасност на храните.
Наредба № 2 влиза в сила от датата на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към изменения и допълнения на Наредба № 2 от 2010 г., които са обнародвани в брой 36 от 2011 г. и влизат в сила от 10.05.2011 г.
Наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в "Държавен вестник". Включени са и заключителни разпоредби, свързани с изменение на предходната наредба № 2 от 2010 г., която касае специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и специфично подпомагане. Последната е обнародвана в "Държавен вестник", брой 51 от 2011 г. и влиза в сила от 05.07.2011 г.
Наредба № 2 влиза в сила от датата на обнародването й в "Държавен вестник". Преходните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Наредба № 2, обнародвани в Държавен вестник, брой 94 от 2012 г.
Заявките за подпомагане по чл. 17, ал. 5 за 2012 г. трябва да се подават до 11 януари 2013 г. Към тях се прилагат копия на сертификати, издадени до 30 ноември 2012 г. от БАБХ. Тези разпоредби са част от измененията и допълненията на Наредба № 2, обнародвани в Държавен вестник, брой 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.
Параграф §5 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 2 указва, че разпоредбите на чл. 9, ал. 3, чл. 10, ал. 3, и чл. 11, ал. 3 и 5 ще се прилагат и за заявленията за подпомагане, които са подадени през 2012 г.
Наредба № 2 от 21 февруари 2011 г. влиза в сила от деня на обнародването си в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения, обнародвани в бр. 22 от 2014 г., които влизат в сила на 11 март 2014 г.
Наредба № 2 влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Съдържа списъци на икономически уязвими общини в Южна България, общини в нитратно уязвимите зони, общини в предишни уязвими зони, и разпоредби за заявки за подпомагане по схемата за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци. Определя се какво представлява нередност и измама, и как могат да се подават сигнали за съмнение за нередности и измами.