НАРЕДБА № 2 ОТ 21 АПРИЛ 2011 Г. ЗА ЗДРАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ГРОБИЩНИ ПАРКОВЕ (ГРОБИЩА) И ПОГРЕБВАНЕТО И ПРЕНАСЯНЕТО НА ПОКОЙНИЦИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 2 от 21 април 2011 г. определя здравните изисквания, свързани с гробищните паркове (гробища), както и условията за погребване и пренасяне на покойници. Целта е да се осигури спазването на хигиенни и санитарни норми в тези места.
Чл. 2
Според Наредба № 2 от 21 април 2011 г., покойниците трябва да бъдат погребвани в специално устроени гробищни паркове или гробища, а изгарянето им е разрешено само в специално построени крематориуми.
Чл. 3
Наредба № 2 определя здравните изисквания към гробищни паркове и процесите по погребение и пренасяне на покойници. Устройственото планиране и строителството на гробищните паркове трябва да спазват изискванията на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и специалните норми на наредбата. Гробищните паркове трябва да осигуряват достъпна среда за всички, включително за хора с увреждания. Освен това, те се вписват в публичния регистър, съгласно Закона за здравето.
Чл. 4
Чл. 4 определя, че местата за погребение се определят от собствениците на гробищните паркове или оправомощени лица. Те възлагат на гробари изкопаването и оформянето на гробни места и контролират работата им. Собствениците или оправомощените лица са отговорни за управлението и поддържането на гробищата, както и за изпълнението на изискванията на наредбата. Освен това, те поддържат база данни за гробните места и погребенията.
Чл. 5
Наредбата определя изискванията за местоположение, размери и устройство на гробищните паркове, които трябва да отговарят на общите и подробни устройствени планове на урбанизираните територии. Подробни устройствени планове за гробищни паркове се приемат от общинския съвет, в зависимост от териториалния обхват. След преустановяване на погребенията, гробищният парк може да бъде преобразуван в мемориален парк, при условие че се изготви нов подробен устройствен план.
Чл. 6
Теренът за гробище трябва да не е наклонен към урбанизирани зони и водоизточници, да не е подложен на свличания и наводнения, а подпочвените води да са на минимум 0,5 м дълбочина. При наличие на дренажна система с дълбочина 2,2 м, изискванията за наклон и подпочвени води не важат. При разширение на гробища, е необходимо хидрогеоложко проучване, което да потвърди съответствието с изискванията.
Чл. 7
На територията на гробището се разполагат различни съоръжения и места, включително парцели за погребване, гробници, урнови стени, костници, места за разпръсване на урнова пепел, алеи, озеленяване, сгради за дейности, тоалетни за посетители и паркинги. Някои от разпоредбите, свързани с тоалетни и паркинги, не важат за гробища в населени места и за гробища на вероизповедания, които не позволяват изграждането на тоалетни.
Чл. 8
Наредба № 2 регламентира изискванията за ограждане, водоснабдяване и управление на отпадъците в гробищните паркове. Гробищата трябва да бъдат оградени, а в труднодостъпни терени се допуска ограждане с естествени материали. Осигурява се течаща вода за питейни и непитейни цели, като непитейната вода трябва да бъде обозначена. Отпадъчните води се включват в канализационната мрежа или се изпускат в изгребни ями. Осигуряват се контейнери за отпадъци и се организира тяхното транспортиране. Собствениците на гробищата са отговорни за поддръжката и почистването на парковете.
Чл. 9
Наредба № 2 от 21 април 2011 г. определя здравните изисквания за погребване на покойници, които могат да се извършват в различни видове гробни места. Погребването може да се осъществява в отделни гробни места, урнови гробове, урнови стени (ниши), надземни стени (ниши) за поставяне на ковчези, както и в подземни или надземни гробници.
Чл. 10
Чл. 10 определя изискванията за гробни места в гробищни паркове. Гробните места са обособени части за полагане на ковчег, с минимални размери: за възрастни - дължина 2 м, широчина 1 м (фамилно 1,5 м), дълбочина 1,5 м; за деца - дълбочина 1,2 м. Разстоянието между гробовете трябва да е минимум 1 м по дългите и 0,5 м по късите страни. Над гроба се създава земен насип с височина около 0,5 м, който може да бъде оформен с рамка и паметна плоча. Гробните места могат да се декорират, без да се нарушават размерите.
Чл. 11
Чл. 11 определя изискванията за стоманобетонни и полимерни камери за погребение. Те трябва да са изградени с дълбочина не по-малко от 2,2 м, с дренажен пласт и минимален слой пръст от 1,25 м. Размерите на камерите трябва да са минимум 2,2 м дължина, 1 м ширина и 1,5 м дълбочина. Погребението се извършва в херметически затворен метален ковчег с филтрираща система. При погребение на втори покойник не се прилага срокът по чл. 25, ал. 1 и нишата се затваря плътно.
Чл. 12
Урновите гробове в гробищните паркове са разположени на специално определени места и имат размери 0,7 метра на 1 метър. Те са предназначени за полагане на една или повече урни, съдържащи пепел от кремирани покойници.
Чл. 13
Урнополагането на покойници може да се извършва в обикновени или фамилни гробни места на близки на покойника. Полагането на урни трябва да се извършва на дълбочина от 0,7 до 0,8 метра, като урната трябва да бъде покрита с минимум 0,3 метра пръст.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 2 от 21 април 2011 г. определя урновите стени (ниши) като специално изградени части от стени в гробищния парк, предназначени за полагане на урни с пепел от кремирани покойници.
Чл. 15
При надземни погребвания, покойниците се поставят в запоени метални ковчези, които разполагат с филтрираща система. След поставянето на ковчега, погребалната ниша трябва да се затвори плътно.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 2 от 21 април 2011 г. предвижда, че изграждането на надземни урнови стени, стени за ковчези, стоманобетонни камери, гробници или костници, които попадат под определението за строеж по Закона за устройство на територията (ЗУТ), е разрешено само с издадено разрешение за строеж, съгласно условията и реда на ЗУТ.
Чл. 17
Чл. 17 от наредбата установява условия за погребване в общи гробове, които включват минимални разстояния между ковчезите, дълбочина на гробовете и разположение на ковчезите. Погребването извън гробищен парк е разрешено само за висши духовни лица при определени условия, включително наличие на сгради за богослужение и съгласие на здравната инспекция. Допълнително, ако терените са в урбанизирана зона, трябва да се спазват специфични изисквания за ограждане и разположение на гробното място.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 2 от 21 април 2011 г. предвижда, че при погребвания на лица от вероизповедания, различни от източноправославното, трябва да се вземат под внимание битът и традициите на съответната религиозна общност, която е регистрирана в България. Раздел III от наредбата определя изискванията при погребване и пренасяне на покойници.
Чл. 19
Погребването на покойници се извършва най-рано 24 часа след установяване на смъртта, след получаване на препис-извлечение от акта за смърт. Погребване след 48 часа е разрешено при съхранение на трупа в хладилна камера или консервация. Лицата, които подготвят тленните останки, трябва да използват лични предпазни средства, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 2001 г.
Чл. 20
Кремирането на покойник изисква съставяне на акт за смърт и разрешение за кремация, издадено от лекар. Кремацията може да се извърши не по-рано от 24 часа и не по-късно от 8 дни след смъртта. Изгарянето трябва да бъде пълно и без замърсяване на околната среда. Прахът на починалия може да бъде поставен в urna и да бъде предаден на близките или погребан в гробищен парк. По желание на близките, прахът може да бъде разпръснат на определени места. Непотърсени урни с прах след 30 дни се заравят в урнови гробове.
Чл. 21
Пренасянето и превозването на покойници трябва да се извършва със специализиран транспорт, след уведомление по Наредба № 9 от 2005 г. Кабината на водача трябва да е отделена от товарния сектор с плътна преграда, а товарният сектор да се почиства и дезинфекцира ежедневно. Транспортните средства трябва да имат средства за отчитане на температурата, а при пренасяне над два часа да поддържат температура от 0 до 5 °C.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № 2 определя здравните изисквания за погребване на покойници, починали от опасни заразни заболявания. Те трябва да бъдат поставени в полиетиленови чували и дървени ковчези, облицовани с ламарина, с добавен прахообразен биоцид. Ковчезите трябва да останат затворени по време на пренасянето и траурния ритуал.
Чл. 23
Пренасянето на покойници между населени места се извършва с транспортен плик, плътен дървен ковчег с ламарина или плътно затворен контейнер. Дъното на ковчега или контейнера трябва да бъде покрито със стърготини или абсорбиращ дюшек, посипан с биоцид. При дълги разстояния е позволено балсамиране или охлаждане, като температурата не трябва да надвишава 8 °С.
Чл. 24
Наредба № 2 от 21 април 2011 г. определя изискванията за пренасяне на покойници от България в чужбина. Пренасянето е разрешено само с разрешение на директора на регионалната здравна инспекция. Покойниците се транспортират в специални ковчези или контейнери, които трябва да бъдат херметично затворени и пломбирани. При транспортиране на кремирани останки, те трябва да бъдат в подходящ контейнер с ясно идентифицирано съдържание. Контролът за спазване на изискванията се извършва от държавен здравен инспектор, а херметизацията се извършва в присъствието на представител на Агенция 'Митници'.
Чл. 24а
Чл. 24а от Наредба № 2 от 21 април 2011 г. регламентира процеса за получаване на разрешение за погребение или пренасене на покойници. Заявлението се подава до директора на регионалната здравна инспекция и трябва да включва копие на съобщение за смърт, смъртен акт, документ за самоличност на починалото лице, разрешение за кремация (ако е приложимо), удостоверение от лекар по съдебна медицина (при извършена аутопсия), пълномощно или договор с погребална агенция (ако е подадено от упълномощено лице) и документ за платена такса. Заявлението може да бъде подадено от близки на починалия или упълномощени лица. Проверка на документите се извършва от здравната инспекция в срок до 24 часа, след което се издава разрешение.
Чл. 25
Изравянето на трупове или останките им за повторно използване на гробно място е разрешено най-малко след 8 години от последното погребване. Главният държавен здравен инспектор може да определи по-кратки срокове за определени гробища, като за това се изисква заявление и здравно-хигиенна експертиза. Изваждането на тленни останки за поставяне в надземна ниша или гробница е разрешено след 20 години. Лицето, управляващо гробищния парк, е отговорно за спазването на тези условия.
Чл. 26
Чл. 26 определя условията за изравяне на трупове и останки. Изравянето преди 8 години или преди изтичане на срока по чл. 25, ал. 2 е разрешено само по нареждане на съда или прокурора, след уведомление на регионалната здравна инспекция. Гробарите трябва да използват лични предпазни средства и след работа да дезинфекцират ръцете си. Гробовете, от които са извадени останки, трябва да се дезинфекцират с разрешени биоциди при засипване.
Чл. 27
Наредбата регламентира здравните изисквания за гробищни паркове и процедурата по погребване и пренасяне на покойници. При репатриране на покойник от друга държава, е необходимо да се предоставят смъртен акт и документ, удостоверяващ, че тленните останки не представляват епидемиологична опасност. Съществуващите гробищни паркове трябва да се приведат в съответствие с изискванията на наредбата в срок до две години. Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от държавния здравен контрол. Наредбата отменя предишната Наредба № 21 от 1984 г.
§ 2
Наредба № 2 от 21 април 2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове и погребването и пренасянето на покойници е издадена на основание чл. 34, ал. 2 от Закона за здравето. Тази наредба отменя предходната Наредба № 21 от 1984 г., която регламентира хигиенните изисквания за гробищни паркове и погребване.
§4
Контролът по изпълнението на Наредба № 2 за здравните изисквания към гробищни паркове и погребването на покойници се осъществява от държавния здравен контрол. Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на същата наредба, обнародвани в Държавен вестник, брой 97 от 2019 г.
§22
Съгласно §22 от преходните разпоредби, транспортните средства за превоз на тленни останки, вписани в регистъра по чл. 36, ал. 3 от Закона за здравето, трябва да бъдат приведени в съответствие с изискванията на чл. 21, ал. 3 и 4 в срок до шест месеца от влизането в сила на наредбата. Заключителните разпоредби се отнасят към измененията и допълненията на Наредба № 2 от 2011 г., обнародвани в Държавен вестник, брой 59 от 2023 г., и влизат в сила от 11.07.2023 г.
§2
Наредба № 2 от 21 април 2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове и погребването и пренасянето на покойници влиза в сила от деня на обнародването й в 'Държавен вестник'. Приложение № 1 съдържа образец на разрешение за кремация, което се издава от лечебно заведение, и изисква информация за починалия, причината за смъртта и данни за лекаря, който издава разрешението. Приложение № 2 е заявление за пренасяне на покойника, което трябва да се подаде до Регионална здравна инспекция и включва необходимите документи. Приложение № 3 е разрешение за пренасяне на покойник извън страната, което изисква съответствие с определени условия за безопасност и хигиена.
