ЗАКОН ЗА ВЛИЗАНЕТО, ПРЕБИВАВАНЕТО И НАПУСКАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 97 ОТ 2016 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 34 ОТ 2019 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът определя условията и реда за влизане, пребиваване и напускане на Република България на гражданите на Европейския съюз и техните семейства, както и на членовете на семейството на български гражданин, които са граждани на ЕС и са упражнили правото си на свободно движение. Законът се прилага и за гражданите на държави, страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария и техните семейства, които имат право на свободно придвижване по международни договори с ЕС.
Чл. 2
Член 2 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства определя, че гражданин на Европейския съюз е лице, което е гражданин на държава - членка на Европейския съюз.
Чл. 3
Гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, които не са граждани на ЕС, имат право на пребиваване в България и ползват всички права и задължения по българските закони и международните договори, освен за правата, за които е необходимо българско гражданство.
Чл. 4
Гражданите на Европейския съюз влизат и напускат България с валидна лична карта или паспорт. Членовете на семейството на граждани на ЕС, които не са граждани на ЕС, влизат с валиден паспорт и, при необходимост, с виза. Визата се издава без такси и отказът за нейното издаване може да се оспорва. Ако членът на семейството притежава карта за пребиваване, не се изисква виза. При влизане или напускане не се поставя печат в паспорта на член на семейството с карта за пребиваване. Лицата без необходимите документи имат право да получат нужните документи или да докажат правото си на свободно придвижване. Отказът за влизане и пребиваване може да се оспорва в съда.
Чл. 4а
Чл. 4а от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства предвижда издаването на разрешение за пътуване на граждани на трети страни, които са освободени от визови изисквания, при определени условия. То се основава на Регламент (ЕС) 2018/1240 и е предназначено за членове на семейството на граждани на ЕС или на трети страни, които имат право на свободно движение, но не притежават карта за пребиваване или разрешение за пребиваване, предоставящо право на пребиваване в България.
Чл. 4б
Чл. 4б определя процедурата за обработване на заявления за издаване на разрешение за пътуване, когато България е компетентна държава по Регламент (ЕС) 2018/1240. Заявленията се разглеждат от дирекция "Международно оперативно сътрудничество" в МВР. Директорът или упълномощени лица вземат решения за издаване, отказ, отмяна или отнемане на разрешението за пътуване. Отказите и отмяната се извършват с формуляр, одобрен от ЕК, и могат да се обжалват пред Административния съд - София-град.
Чл. 4в
Чл. 4в от Закона предвижда, че при влизане и излизане от Република България, органите за граничен контрол регистрират данни в Системата за влизане и излизане (СВИ) съгласно Регламент (ЕС) 2017/2226. Тази система е предназначена за регистриране на данни относно влизането и излизането на граждани на трети страни, включително данни за откази за влизане. Регистрацията важи за членове на семейството на граждани на ЕС, както и за членове на семейството на граждани на трети страни, които имат право на свободно движение, но не притежават необходимите разрешителни за пребиваване.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства регламентира правото на влизане, пребиваване и напускане на страната за определени лица. Това включва друг член на семейството, независимо от гражданството, който е на издръжка или член на домакинството на гражданин на ЕС, както и лица с удостоверено фактическо съжителство с гражданин на ЕС. При влизане или пребиваване на тези лица се извършва подробна проверка на личните обстоятелства, а отказът за влизане или пребиваване може да бъде оспорен пред съда.
Чл. 6
Гражданите на Европейския съюз могат да пребивават в Република България за срок до три месеца с валидна лична карта или паспорт. Членовете на семейството, които не са граждани на ЕС, също могат да пребивават в страната за срок до три месеца, но само с валиден паспорт от датата на влизане в страната.
Чл. 7
Гражданите на Европейския съюз имат право на продължително или постоянно пребиваване в Република България. За целта им се издава удостоверение от съответните органи на МВР. Продължителното пребиваване е за срок от 5 години или за период, който не надвишава 5 години, по искане на лицето.
Чл. 8
Удостоверението за продължително пребиваване в България се издава на граждани на ЕС, ако: 1. са работници или самостоятелно заети; 2. притежават здравна осигуровка и финансови средства; 3. са записани в учебно заведение и отговарят на условията за средства. Членовете на семейството на гражданите на ЕС също могат да получат удостоверение при представяне на валидна лична карта и доказателство за родство. Лица, които не работят, но са в определени условия (временна неработоспособност, безработни и т.н.), също могат да запазят статуса си за определен период.
Чл. 9
Гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства подават заявление за удостоверение за продължително пребиваване в срок от три месеца след влизането в България. Заявлението се подава в дирекция "Миграция" и изисква представяне на валидна лична карта или паспорт, както и документи, удостоверяващи съответните обстоятелства и платена държавна такса. Удостоверението се издава в деня на подаване на заявлението, но при непълноти в документите се дава седемдневен срок за отстраняване. Отказът за издаване може да бъде оспорен по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При съмнения за нарушение на режима за пребиваване, органите могат да извършат проверка.
Чл. 9а
Член 9а от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства предвижда, че на член на семейството на гражданин на ЕС, който не е гражданин на ЕС и не е упражнил правото си на свободно движение, се издава разрешение за пребиваване. Това разрешение се издава съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета, който определя единния формат на разрешенията за пребиваване на гражданите на трети страни.
Чл. 10
Членовете на семейството на граждани на Европейския съюз, които не са граждани на ЕС, могат да пребивават продължително или постоянно в България, ако са упражнили правото си на свободно движение и придружават или се присъединяват към гражданин на ЕС. За целта им се издава карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза.
Чл. 11
Срокът на продължително пребиваване на лицата, които са членове на семействата на граждани на Европейския съюз, се определя от срока на пребиваване на самия гражданин на ЕС. Временни отсъствия до шест месеца в рамките на една година, както и отсъствия за задължителна военна служба или по уважителни причини (не повече от 12 месеца) не влияят на срока на продължителното пребиваване.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България от гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства описва процедурата за подаване на заявление за издаване на разрешение за пребиваване. Заявлението се подава в срок от три месеца от влизането в България, като към него се прилагат валиден паспорт, документ за членство в семейството на гражданин на ЕС, удостоверение за продължително пребиваване на гражданина на ЕС, и документ за платена такса. В случай на непълноти в документите, се предоставя срок от 14 дни за отстраняване им. Ако непълноти не бъдат отстранени, органите на миграцията могат да откажат издаването на разрешение, което подлежи на оспорване по Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 12а
Член 12а предвижда възможност за отказ на издаване на документи за пребиваване на граждани на ЕС и членовете на техните семейства, ако се установи, че бракът или фактическото съжителство е сключено с цел заобикаляне на нормите за свободно движение. Отказът може да се основава на данни, установени по служебен път или чрез проверки и интервюта от дирекция "Миграция". Такъв отказ може да бъде оспорен по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 12б
Чл. 12б от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства регламентира, че директорите на дирекция "Миграция", СДВР, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или оправомощени от тях длъжностни лица имат правомощия да издават или да отказват издаването на документи за пребиваване на лицата, посочени в чл. 9а и 10.
Чл. 13
Чл. 13 от закона определя процедурите, които органите на дирекция "Миграция" - МВР, следва да предприемат преди издаването на удостоверение, разрешение за пребиваване или карта за продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза. Те могат да поискат проверка от компетентните органи на държавата по произход на лицето, за да установят дали то представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред. При запитване от други държави членки на ЕС, дирекция "Миграция" извършва проверка и предоставя информация в двумесечен срок.
Чл. 14
Член 14 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства предвижда, че правото на продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на ЕС не се засяга от смърт, напускане, прекратяване на брака или фактическото съжителство с гражданина на ЕС, ако членът на семейството отговаря на условията по чл. 8, ал. 1 и 2.
Чл. 14а
Член 14а от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства предвижда, че военнослужещите и членовете на цивилния компонент на НАТО, разположени в България, както и техните зависими лица, могат да пребивават в страната без да спазват изискванията на закона.
Чл. 15
Членовете на семейството на граждани на ЕС, които не са граждани на ЕС, запазват правото си на продължително пребиваване в България при смърт или напускане на гражданин на ЕС, при условие че са пребивавали в страната поне една година. Децата на граждани на ЕС и родителят, упражняващ родителските права, също запазват правото си на пребиваване, ако децата са записани в училище или висше учебно заведение. Членовете на семейството запазват правото си на пребиваване и при прекратяване на брак или фактическо съжителство, ако отговарят на определени условия, включително продължителност на връзката и правата на родителство. Освен това, те трябва да докажат, че имат достатъчни средства и здравна осигуровка, за да не представляват тежест за социалната система на страната.
Чл. 16
Граждани на ЕС и техните семейства могат да получат удостоверение за постоянно пребиваване в България след 5 години законно пребиваване или ако отговарят на определени условия, включително работа, пенсионна възраст или трайно намалена работоспособност. Членовете на семейството също имат право на постоянно пребиваване. Удостоверението се издава от дирекция 'Миграция' в тридневен срок преди изтичане на разрешението за пребиваване.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства уточнява, че временни отсъствия до шест месеца в рамките на една година, отсъствия за задължителна военна служба, едно отсъствие по уважителни причини до дванадесет месеца или командироване в друга държава не прекъсват срока на пребиваване по чл. 16, ал. 1.
Чл. 17а
Член 17а от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства предвижда, че отказът за издаване на удостоверение за постоянно пребиваване по член 16 трябва да бъде мотивиран. Такъв отказ може да бъде оспорен по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 18
Удостоверението за постоянно пребиваване на гражданите на Европейския съюз се отнема, ако лицето отсъства от Република България за повече от две последователни години.
Чл. 19
Член на семейството на гражданин на ЕС, който не е гражданин на ЕС, може да получи право на постоянно пребиваване в България след 5 години законно и непрекъснато пребиваване. Заявлението за документ за пребиваване се подава два месеца преди изтичането на срока на продължителното пребиваване и документът се издава до един месец след подаването на заявлението. Този документ се преиздава на всеки десет години и може да бъде отнет, ако лицето отсъства от страната за повече от две последователни години.
Чл. 20
Гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, които са получили право на пребиваване в Република България, имат право да получат документи, удостоверяващи това право. Тези документи се издават от съответните органи и служат за доказателство на статута на пребиваване.
Чл. 20а
Чл. 20а от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства предвижда, че на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства могат да се издават удостоверения за пребиваване на картов носител по тяхно изрично желание. За удостоверяване на адреса на пребиваване, лицата трябва да представят документи, доказващи собствеността или ползването на имота, декларация от собственика с нотариална заверка или настанителна заповед за държавно или общинско жилище.
Чл. 20б
Чл. 20б от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства предвижда, че редът за издаване на документи по този закон се определя с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи. Тази разпоредба е нова и е добавена с изменения в Държавен вестник, брой 97 от 2017 г.
Чл. 21
Чл. 21 от закона установява, че самоличността на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства при пребиваването им в България се удостоверява с лична карта или паспорт. Лицата са задължени да предоставят тези документи при поискване от компетентните органи.
Чл. 22
Член 22 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз предвижда, че правото на влизане и пребиваване на граждани на ЕС и техните семейства може да бъде ограничавано при изключителни обстоятелства, свързани с националната сигурност, обществения ред или общественото здраве.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства определя три основни принудителни административни мерки: отнемане на правото на пребиваване, експулсиране и забрана за влизане в страната. Налагането на тези мерки се основава на личното поведение на лицето и степента на застрашаване на националната сигурност, обществения ред или общественото здраве. При вземането на решение за мерките се вземат предвид различни фактори, включително продължителността на пребиваването, възраст, здравословно състояние и социална интеграция. Важно е да се отбележи, че мерките не могат да се основават на икономически причини или на търсене на работа.
Чл. 24
Отнемането на правото на пребиваване в България на граждани на ЕС или членове на техните семейства може да се случи при определени условия: 1. Когато отпаднат основанията за пребиваване; 2. При представяне на неверни данни за получаване на правото на пребиваване; 3. При отсъствие от страната за повече от две години; 4. При наличие на заболявания с епидемичен потенциал, определени от СЗО. Освен това, правото на пребиваване може да бъде отнето и на членове на семейството на граждани на ЕС, Швейцария или на страни от ЕИП, ако за тях има сигнал в Шенгенската информационна система и се потвърди, че те представляват сериозна заплаха за националната сигурност.
Чл. 25
Член 25 от закона определя условията и процедурите за експулсиране на граждани на Европейския съюз и членове на техните семейства от Република България. Експулсиране е възможно при заплаха за националната сигурност или обществения ред. За граждани, пребиваващи над 10 години, експулсирането е допустимо само в изключителни случаи. При експулсиране се отнема правото на пребиваване и се налага забрана за влизане в страната. Ако заповедта не е изпълнена в срок от две години, тя подлежи на преразглеждане. Забранено е експулсирането в държави, където лицето е изложено на опасност. Заболявания с епидемичен потенциал след три месеца от пристигането не са основание за експулсиране.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България налага забрана за влизане на граждани на Европейския съюз и членовете на техните семейства, ако те представляват сериозна заплаха за националната сигурност или обществения ред. Забраната може да бъде наложена и на членове на семейството на граждани от държави, свързани с Европейския съюз, при наличие на сигнал в Шенгенската информационна система. Забраната е за срок до десет години и може да включва и отнемане на правото на пребиваване.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона регламентира налагането на принудителни административни мерки на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства. Мярката се налага със заповед на председателя на Държавна агенция 'Национална сигурност', директора на дирекция 'Миграция' - МВР, или упълномощени от тях лица. Заповедта съдържа срок за оспорване, компетентния административен съд и срок за доброволно напускане, който не може да бъде по-кратък от един месец, освен в случаи на заплаха за националната сигурност. Лицето, на което е наложена мярката, се запознава с нея на разбираем за него език и това се удостоверява с протокол.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства регламентира реда за оспорване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Жалбата по този член спира изпълнението на заповедта, освен в случаи, свързани с националната сигурност.
Чл. 29
Заповедта за налагане на принудителна административна мярка се изпълнява от органите на дирекция 'Миграция' или от органите на Главна дирекция 'Гранична полиция' след като влезе в сила.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства урежда процедурата за отмяна на принудителни административни мерки. Лицето, на което е наложена такава мярка, може да подаде молба за отмяна след три години от влизането в сила на заповедта. Молба може да бъде подадена и преди изтичането на този срок, ако настъпи съществена промяна в обстоятелствата, при условие че лицето предостави достатъчно доказателства. Органът, издал заповедта, трябва да се произнесе по молбата в срок до шест месеца.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства предвижда глоба от 50 до 300 лв. за следните нарушения: 1. Използване на чужд документ за самоличност или удостоверение за пребиваване на член на семейството на гражданин на ЕС, ако деянието не е престъпление; 2. Отнемане, укриване или унищожаване на подобни документи на друго лице; 3. Непредставяне на документ при поискване от компетентните органи.
Чл. 32
Чл. 32 от закона предвижда наказание с глоба от 20 до 150 лв. за лице, което: 1. пречи на орган на власт да извърши проверка за установяване на самоличността му; 2. обяви неверни данни при подаване на заявление за издаване на документи по закона, освен ако деянието не съставлява престъпление и не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България предвижда, че за маловажни нарушения на закона се налага глоба до 20 лв. от оправомощени длъжностни лица, съгласно измененията, направени с ДВ, бр. 21 от 2012 г.
Чл. 34 и Допълнителни разпоредби (§ 1, § 1а)
Законът регламентира условията и реда за влизане, пребиваване и напускане на територията на Република България от граждани на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Установяването на нарушения и издаването на наказателни постановления се извършва от компетентни длъжностни лица в дирекция 'Миграция' на МВР. Членовете на семейството на граждани на ЕС имат право на пребиваване, а законът включва и разпоредби за гражданите на Обединеното кралство след Brexit. Определят се и различни видове удостоверения за пребиваване, включително продължително и постоянно пребиваване.
§1
Законът определя понятия, свързани с правото на пребиваване на граждани на ЕС и техните семейства в България. Членовете на семейството включват съпрузи, низходящи и възходящи на гражданите на ЕС. Удостоверенията за продължително и постоянно пребиваване се издават от органите на МВР. Въведени са термини за „уважителни причини“ и „зависимо лице“, свързани с правния статус на определени групи лица.
§1а
Законът се прилага за гражданите на Обединеното кралство и членовете на техните семейства, които пребивават законно в България към 1 февруари 2020 г. или след влизането им по време на преходния период. Лицата, желаещи да пребивават над три месеца, трябва да подадат заявление за документ за пребиваване в срок от три месеца от влизането. Срокът на валидност на документите за пребиваване трябва да бъде удължен, ако изтича в рамките на преходния период. Лицата, отсъстващи над 5 години, губят правото на пребиваване. Неподадените заявления в срок водят до глоба.
§2
Законът влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Той е приет от 40-то Народно събрание на 20 септември 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за държавна агенция "Национална сигурност" са обнародвани в ДВ, бр. 109 от 2007 г. и влизат в сила от 01.01.2008 г.
§128
В Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, думите "Национална служба 'Полиция'" се заменят с "Главна дирекция 'Охранителна полиция'". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби, свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, който е обнародван в Държавен вестник, брой 93 от 2009 г. и е в сила от 25.12.2009 г.
§75
В параграф §75 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, се предвижда замяна на термина "Главна дирекция 'Охранителна полиция'" с "дирекция 'Миграция' - МВР" във всички текстове на закона. Тази промяна е част от усилията за актуализиране на законодателството и подобряване на управлението на миграционните процеси.
§100
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването. Параграфите, които влизат в сила веднага, са: 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91.
§2
Законът въвежда изискванията на Директива 2004/38/ЕО, която определя правото на гражданите на Съюза и членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно в държавите членки. Също така отменя редица стари директиви, свързани с правото на свободно движение и пребиваване. Включени са и преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
§ 65
Параграф 65 от Преходните и заключителни разпоредби уточнява, че определени разпоредби (т. 1, буква "д" и т. 3) ще влязат в сила след решение на Съвета относно приложението на разпоредбите от Шенген, свързани с Шенгенската информационна система, в България и Румъния. ЗАКОНЪТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ на Закона също включва преходни и заключителни разпоредби, регламентиращи тези изменения.
§28
До влизането в сила на акта на Министерския съвет, който утвърдява новите образци на картата за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, продължава да се прилагат досегашните образци. Тази разпоредба се отнася за граждани на Европейския съюз и членовете на техните семейства, които са упражнили правото си на свободно придвижване.
§60
Законът влиза в сила от 1 август 2016 г., с изключения за определени разпоредби: член 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста, раздели I, II и III и § 58, които влизат в сила един месец след обнародването. Глава седма влиза в сила два месеца след обнародването, глава шестнадесета влиза в сила от 1 януари 2017 г., а параграф 46, т. 1, буква "а" влиза в сила от 1 август 2022 г.
§24
Законът определя условията за гражданите на Обединеното кралство и членовете на техните семейства, които желаят да пребивават в България след Brexit. Гражданите, които са влезли и пребивават законно в страната до датата на оттегляне на Обединеното кралство от ЕС, могат да подадат заявление за разрешение за пребиваване до 31 декември 2020 г. Членовете на семейството на тези граждани също могат да подават заявления, в зависимост от датите на придобиване на качеството на член на семейството. Разрешенията за пребиваване се издават, ако лицата не представляват заплаха за националната сигурност или обществения ред. Таксите за разрешенията са равни на тези за издаване на карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на ЕС. Отказите за издаване на разрешение могат да бъдат обжалвани.
§ 34
Параграф 34 от закона определя сроковете за влизане в сила на различни разпоредби. Параграфи 5, 7, т. 1, буква "в" и 17 влизат в сила 6 месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник", докато параграф 24 влиза в сила от деня, следващ датата на оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз.
§ 105
Параграфите от закона влизат в сила на различни дати: основна част от разпоредбите (параграфи 1, 4, 5, 6, 8, 10-15, 17, 32, 33, 43, 83-91, 95, 103) влизат в сила от 1 октомври 2020 г.; параграф 32, т. 2, § 49, 50, и § 94 - от 1 август 2020 г.; параграф 96, т. 10, § 101 и 102 - от 1 февруари 2020 г.; и параграф 96, т. 1-2, 4-7, 9, 11-13 - от 2 август 2021 г.
§38
Параграф §38 определя влизането в сила на различни разпоредби, свързани с правото на Шенген. Параграф 1 влиза в сила след решение на Съвета за активиране на разпоредбите от Шенген, а параграфи 8-12, 15-22, 28, 31, §34, т. 1, букви "а" и "б", §35 и 36 влизат в сила от 1 юни 2021 г. Параграф 33, т. 7 влиза в сила от 1 февруари 2020 г.
§ 21
Параграф 21 от преходните и заключителни разпоредби на закона определя, че определени параграфи и членове ще влязат в сила от дати, определени от Европейската комисия, съгласно специфични регламенти на ЕС. Конкретно, параграфи 1, 2, 3, 4, 8, 9 и 17 относно различни членове ще се прилагат от датите, определени в Регламент (ЕС) 2018/1240 и Регламент (ЕС) 2017/2226. Освен това, се посочват и релевантни директиви и регламенти от европейското законодателство, свързани с правото на движение и пребиваване на гражданите на ЕС.
