НАРЕДБА № 2 ОТ 19 ФЕВРУАРИ 1998 Г. ЗА НОРМИ ЗА ДОПУСТИМИ ЕМИСИИ (КОНЦЕНТРАЦИИ В ОТПАДЪЧНИ ГАЗОВЕ) НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА ИЗПУСКАНИ В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ ОТ НЕПОДВИЖНИ ИЗТОЧНИЦИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата има за цел да установи норми за допустими емисии на вредни вещества, които се изпускат в атмосферния въздух от неподвижни източници. Чрез спазването на тези норми се цели предотвратяване или ограничаване на емисиите на вредни вещества.
Чл. 2
Наредбата определя нормите за допустими емисии на вредни вещества, които се изпускат организирано в атмосферния въздух от неподвижни източници. Тези норми се прилагат за: 1. дейности в действащи обекти с производствено и непроизводствено предназначение; 2. реконструкция и модернизация на съществуващи обекти; 3. проучване, проектиране и изграждане на нови обекти с производствено и непроизводствено предназначение.
Чл. 3
Нормите за допустими емисии на вредни вещества, излъчвани в атмосферния въздух от неподвижни източници, са задължителни за всички случаи, освен ако за конкретен обект и дейност има нормативен акт на компетентния орган, съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Чл. 4
Наредбата определя норми за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници. Основните термини включват: "замърсяване на атмосферния въздух" (всяко постъпване на вредни вещества), "вредни вещества" (влияещи негативно на здравето и околната среда), "емисии" (вещества, изпускани в атмосферата), "организирано" и "неорганизирано изпускане" (различни методи на изпускане на вещества), и определения за "действащ" и "нов обект" в контекста на оценка на въздействие върху околната среда. Наредбата също така описва условията на атмосферния въздух и различни параметри, свързани с производствени единици и горивни инсталации.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № 2 предвижда възможността за утвърдителни временни норми от министъра на околната среда и водите или Министерския съвет за действащи обекти, при които суровините и техниката не позволяват достигането на установените норми. Условията и редът за това се определят с наредби на министъра за специфични случаи, посочени в Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 2 предвижда, че при реконструкция и модернизация на действащи обекти, които имат утвърдени временни норми, се прилагат нормите от чл. 17 до 42. Решението за прилагането на тези норми се взема от компетентния орган, съгласно Закона за опазване на околната среда, след оценка на въздействието върху околната среда.
Чл. 7
Член 7 от Наредба № 2 от 19 февруари 1998 г. позволява на министъра на околната среда и водите да утвърдява по-строги норми за емисии на вредни вещества, по предложение на общинските органи. Условията и редът за това ще бъдат определени с наредба от министъра.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 2 указва задължения на инвеститорите и проектантите при проучване и разработване на проекти за нови обекти. Те трябва да оценят замърсяването на въздуха в района и да предвидят мерки за пречистване, така че емисиите да не надвишават пределно допустимите концентрации. Височината на изпускащото устройство трябва да бъде поне 5 м над най-високата обитавана сграда в радиус 50 м или минимум 12 м над терена за открити обекти. Проектите трябва да отразяват съвременните технологии и научни достижения за минимизиране на емисиите.
Чл. 9
Наредба № 2 от 19 февруари 1998 г. определя нормите за емисии на вредни вещества в производствени и вентилационни газове, които се измерват след последния технологичен агрегат или пречиствателното съоръжение. Нормите са посочени в mg/m3 и количеството на газовете в m3, без разреждане със свеж въздух. За процеси, които не са описани в чл. 22-42, количествата на газовете и концентрациите на вредни вещества се определят при специфични условия на кислород. Когато измереното съдържание на кислород е различно от установеното, се прилага корекция с коефициент K.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 2 указва, че емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници, трябва да се измерват при нормални условия на работа на производствената единица или горивната уредба, при натоварване в диапазона от 70% до 100%.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 2 определя, че нормите за емисии на вредни вещества, които могат да съществуват в газовете в различни агрегатни състояния (частици, пари и газ), се отнасят за общото съдържание на тези вещества в изхвърлените газове. Това означава, че при измерване на емисиите, независимо от формата, в която се намират вредните вещества, се взема предвид тяхното общо количество.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 2 определя, че общата емисия на прахообразни вещества включва нетоксичен прах и прахообразни вещества, описани в чл. 18 и 21. Съдържанието на тези вещества не трябва да надвишава пределните стойности, определени за съответния клас.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 2 определя как се измерват емисиите на серни и азотни окиси. За серните окиси, емисията се изчислява като сумата на серен двуокис и серен триокис, определени като серен двуокис. По аналогичен начин, емисията на азотни окиси се определя като азотен двуокис и азотен окис, също определени като азотен двуокис.
Чл. 14
Член 14 от Наредба № 2 определя, че измерването на емисиите от неподвижни източници се извършва от контролните органи и други организации. Измерванията трябва да се правят по методи, които са определени в чл. 17, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 25, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ).
Чл. 15
Наредбата определя мерки за ограничаване на емисиите при обработка, производство и транспорт на прахообразуващи материали. Устройствата за обработка трябва да бъдат капсуловани, а газовете с прах да се отвеждат в обезпрашителни съоръжения. Транспортът на прахообразуващи материали се извършва в затворени съоръжения, а при товарене и разтоварване се използват засмукващи и обезпрашаващи устройства. За складовете и депата се предвиждат мерки за покритие и овлажняване на материалите, за да се намалят емисиите.
Чл. 16
Наредба № 2 определя допустимите повърхностни натоварвания на открити площи с вредни вещества, отлагани върху земната повърхност. Средноаритметичните стойности за година са определени за различни вещества, включително общ прах, олово, кадмий, талий, флуороводород и цинк, с конкретни количествени ограничения за денонощие.
Чл. 17
Наредбата определя нормите за допустими емисии на прахообразни вещества и сажди от неподвижни източници, в зависимост от дебита на газа. Общата емисия на прахообразни вещества е ограничена до 150 mg/m3 за източници с дебит до 20 000 m3/h, 130 mg/m3 за дебит от 21 000 до 60 000 m3/h и 80 mg/m3 за дебит над 60 000 m3/h. Емисията на сажди не може да превишава 50 mg/m3, независимо от количеството газове.
Чл. 18
Наредба № 2 от 19 февруари 1998 г. определя нормите за допустими емисии на прахообразни неорганични вещества от неподвижни източници. Според Чл. 18, емисиите не могат да превишават определени стойности в зависимост от класовете на веществата и масовия поток. За вещества от I клас максималната стойност е 0,2 mg/m3 при масов поток от 1 g/h, за II клас - 1 mg/m3 при 5 g/h, а за III клас - 5 mg/m3 при 25 g/h. При наличие на няколко вещества, общата им емисия не трябва да надвишава нормата за съответния клас, а при смесени класове, съществуват специфични ограничения за сумарната емисия.
Чл. 19
Наредба № 2 от 19 февруари 1998 г. определя допустимите емисии на газо- и парообразни вещества, които не трябва да превишават определени стойности в зависимост от класа на веществото и масовия поток. За вещества от I клас, при масов поток от 10 g/h и повече, допустимата стойност е 1 mg/m3; за II клас при 50 g/h - 6 mg/m3; за III клас при 300 g/h - 30 mg/m3; и за IV клас при 5 kg/h - 500 mg/m3.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 2 определя допустимите стойности на емисиите на органични вещества, в зависимост от тяхната класификация и масов поток. За вещества от I клас, при масов поток от 0,1 kg/h и повече, допустимата стойност е 20 mg/m3; за II клас, при 2 kg/h - 100 mg/m3; за III клас, при 3 kg/h - 200 mg/m3. При наличие на органични вещества от различни класове с масов поток от 3 kg/h и повече, общата емисия не трябва да превишава 200 mg/m3. Допълнително, инсталации, отделящи интензивно миришещи вещества, трябва да предприемат мерки за ограничаване на емисиите и пречистване на газовете.
Чл. 21
Наредба № 2 от 19 февруари 1998 г. определя нормите за допустими емисии на канцерогенни вещества от неподвижни източници в атмосферата. За вещества от клас I (например азбест и бенз(а)пирен) не се допуска емисия над 0,1 mg/m3 при масов поток от 0,5 g/h. За клас II (например арсен и хром) лимитът е 1 mg/m3 при масов поток от 5 g/h. За клас III (например бензол и акрилнитрил) максималната стойност е 5 mg/m3 при масов поток от 25 g/h. Сумарната емисия за I и II клас не трябва да надвишава 1 mg/m3, а за I и III, II и III или I, II и III клас - 5 mg/m3, спазвайки нормите за отделните вещества.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № 2 определя максималните допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферата от горивни източници. Емисии в газовете не трябва да превишават стойностите, посочени в приложения № 4-1 и 4-2. Нормите за съдържанието на кислород в димните газове зависят от типа на горивото и са следните: 7% обемни за скарно изгаряне, 6% за прахово изгаряне с сухо извеждане на пепелината, 5% за прахово изгаряне с течно шлакоотделяне, и 3% за течни и газови горива.
Чл. 23
Наредба № 2 от 19 февруари 1998 г. определя нормите за допустими емисии на вредни вещества, излъчвани в атмосферата от неподвижни източници. Чл. 23 конкретизира изискванията при производството на цимент, като задава максимални стойности за прахообразни и газообразни емисии. Конкретно, емисиите на азотни окиси от пещите за клинкер не трябва да надвишават 1500 mg/m3, а емисиите на серни окиси - 750 mg/m3. Освен това, емисиите от пещите за клинкер се измерват при съдържание на кислород от 9% обемни.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 2 определя нормите за емисии при производството на керамични изделия и материали от глина. Емисиите се измерват при 18% обемни кислород в газа. Прахообразните емисии се регулират по чл. 17. Когато съдържанието на сяра във входящите суровини е 0,12% или повече, емисията на серни окиси при масов поток от 10 kg/h и повече не трябва да надвишава 1500 mg/m3.
Чл. 25
Член 25 от Наредба № 2 определя нормите за прахови емисии и емисии на вредни вещества при изпичане на различни суровини. Конкретно, емисиите на хром не трябва да превишават 10 mg/m3, емисиите на азотни окиси са ограничени до 1800 mg/m3 за въртящи пещи и 1500 mg/m3 за други пещи, а емисиите на неорганични флуорни съединения (флуороводород) не трябва да надвишават 10 mg/m3. Всички стойности са при съдържание на кислород в газовете от 9% обемни.
Чл. 26
Член 26 от Наредба № 2 предвижда ограничения за праховите емисии и емисиите на серни окиси при производството на цветни метали. Праховите емисии не трябва да надвишават 20 mg/m3, с изключение на производството на олово, където лимитът е 10 mg/m3. За емисиите на серни окиси, при масов поток от 5 kg/h и повече, ограничението е 800 mg/m3.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № 2 определя нормите за допустимите концентрации на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух при производството на чугун, стомана, феросплави и леярски дейности. Концентрацията на прах в отпадъчните газове от топилните и агломерационните агрегати не трябва да надвишава 30 mg/m3 за черни метали и 20 mg/m3 за цветни метали. Концентрацията на органични съединения при леярски процеси не трябва да надвишава нормите от чл. 20, а за амини - 5 mg/m3. Прахообразните емисии от сушене на пясък и други подобни процеси се регулират по чл. 17.
Чл. 28
Наредба № 2 от 19 февруари 1998 г. определя нормите за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферата от неподвижни източници. Член 28 конкретизира допустимите емисии при топенето на алуминий, като: 1) праховите емисии при масов поток от 0,5 kg/h и повече не могат да превишават 20 mg/m3; 2) емисията на хлор с газовете при рафиниране на алуминий не може да превишава 3 mg/m3; 3) емисията на органични съединения (въглеводороди) не може да превишава 50 mg/m3.
Чл. 29
Член 29 от Наредба № 2 определя допустимите норми за емисии при производството на оловни акумулатори. Според него, прахообразните емисии при масов поток от 5 g/h и повече не могат да превишават 0,5 mg/m3, а концентрацията на сярна киселина в газовете не може да надвишава 1 mg/m3.
Чл. 30
Наредба № 2 от 19 февруари 1998 г. определя нормите за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници. Чл. 30 указва, че при производството и опаковането на препарати за растителна защита и фармацевтични препарати, пестицидният и фармацевтичният прах не трябва да превишават 0,15 mg/m3 при масов поток над 1 g/h. За прахообразни емисии на други препарати, при масов поток от 25 g/h и повече, допустимата концентрация е 5 mg/m3.
Чл. 31
Член 31 от Наредба № 2 определя, че при производството на изкуствени торове, по време на процесите на сушене и гранулация, прахообразните емисии не трябва да надвишават 15 mg/m3. Това е важна норма, която цели контрол на замърсяването на атмосферния въздух от неподвижни източници.
Чл. 32
Наредбата определя нормите за допустими емисии на серен двуокис и серен триокис при производството на сярна киселина и олеум. За серен двуокис, емисията не трябва да надвишава 2,6 kg на тон произведена 100-процентна сярна киселина. За серен триокис, емисията не може да превишава 120 mg на кубичен метър.
Чл. 33
Наредба № 2 от 19 февруари 1998 г. определя нормите за допустимите емисии на серни съединения при производството на серни продукти с използване на "Клаус-процес". Според чл. 33, емисиите на серни съединения не трябва да превишават 3% при производство до 20 т на ден, 2% при производство от 21 до 50 т на ден и 0,5% при производство над 50 т на ден. Освен това, след изгаряне на отпадъчния газ, емисията на сероводород не трябва да надвишава 10 mg/m3.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 2 определя, че при производството на 1,2 дихлоретан и винилхлорид, емисиите на тези вещества не трябва да надвишават 5 mg/m3 в атмосферния въздух.
Чл. 35
Член 35 от Наредба № 2 определя, че при производството на поливинилхлорид (PVC) емисията на винилхлорид не трябва да надвишава 200 mg на килограм произведен PVC средно за месец. Това е мярка за контрол на замърсяването на атмосферния въздух от неподвижни източници.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № 2 определя допустимите емисии на акрилнитрил при производството на полиакрилнитрил. Когато процесните газове се изгарят, максималната допустима емисия е 0,2 mg/m3. При третиране на газовете чрез промиване, допустимата емисия е 5 mg/m3.
Чл. 37
Наредбата определя нормите за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферата от неподвижни източници, свързани с преработката на нефт и производството на нефтопродукти. За горивни уредби се задават специфични формули за изчисление на емисиите на серни и азотни окиси, с определени гранични стойности. Нефтопродуктите с висок парен натиск трябва да се съхраняват в резервоари с плаващи покриви, а газовете от дишането на резервоарите задължително се отвеждат в газовата система. Освен това, органичните газове и пари трябва да се обхващат и изгарят, а сероводородът от обезсерващи инсталации да се третира, ако превишава определени концентрации. Процесните и баластни води също подлежат на обезгазяване преди изпускане в открити системи.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № 2 определя нормите за допустими емисии на вредни вещества при производството на дървесни плоскости. Емисията на прах от шлайфмашини не трябва да надвишава 10 mg/m3, а от сушенето - 50 mg/m3. Освен това, емисията на паро- и газообразни органични вещества от I клас след пресите не може да превишава 0,12 kg/m3 произведени плоскости.
Чл. 39
Член 39 от Наредба № 2 определя нормите за допустими емисии на вредни вещества при боядисване и лакиране на машини и изделия. Според текста, газовете от камерите за боядисване не трябва да съдържат повече от 3 mg/m3 лакови частици, а емисията на органични вещества (въглеводороди) от камерите за сушене не трябва да превишава 50 mg/m3. За газовете от боядисването не важат изискванията по чл. 20 - II и III клас.
Чл. 40
Наредба № 2 от 19 февруари 1998 г. определя нормите за допустими емисии на вредни вещества от неподвижни източници. Член 40 регламентира специфични ограничения за инсталации, които нанасят покрития и щамповане на платове с органични бои и лакове. Конкретните лимити включват: 1) прахови емисии - 5 mg/m3 при шприцоване и 15 mg/m3 при пулверизиране; 2) емисия на въглеводороди при разтворители над 10 kg/h - 150 mg/m3; 3) при употреба на вода и етанол до 25% - 500 mg/m3 за етанол; 4) емисия на въглеводороди от сушилни инсталации - 50 mg/m3.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредба № 2 определя, че концентрациите на вредни вещества в газовете, които се изпускат от инсталации за изгаряне на твърди битови отпадъци, не трябва да надвишават стойностите, посочени в приложение № 5 на наредбата. Това е мярка за контрол на замърсяването на атмосферата.
Чл. 42
Член 42 от Наредба № 2 определя, че концентрациите на вредни вещества в газовете, изпускани от инсталации за изгаряне на опасни отпадъци, не трябва да надвишават стойностите, установени в приложение № 6 на наредбата.
Чл. 43
Наредбата определя нормите за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници. Чл. 43 предвижда, че при очаквани емисии на вредни вещества, непосочени в нормите, заинтересованите лица трябва да извършат проучване и да предложат нови норми на министъра на околната среда. Заключителните разпоредби отменят предишни норми и се основават на Закона за опазване на околната среда и Закона за чистотата на атмосферния въздух. Приложенията включват списъци с вредни вещества и техните класове, както и специфични норми за емисии в зависимост от типа гориво и мощността на източниците.
§5 от Преходни и Заключителни разпоредби към Наредба № 2
Параграф §5 уточнява, че разпоредбите на чл. 22 и чл. 37, т. 1 от Наредба № 2 от 1998 г. не се прилагат за новите ГГИ. Тези разпоредби касаят нормите за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Наредба № 1 от 27 юни 2005 г., която е в сила от 06.08.2006 г.
§10
Наредбата определя изискванията за допустими емисии на вредни вещества от неподвижни източници. Тези изисквания се прилагат по различен начин в зависимост от типа на инсталацията и наличието на разрешителни. Инсталации с комплексни разрешителни следват сроковете в тях, докато останалите инсталации трябва да се съобразят с изискванията от 31 декември 2008 г. Действащите източници с утвърдени временни норми преди влизането в сила на наредбата следват конкретни срокове, определени от министъра на околната среда.
§11
Изискванията на наредбата не важат за действащи неподвижни източници, при условие че операторите им декларират писмено пред компетентните органи, че ще бъдат изведени от експлоатация до 31.12.2010 г. в срок до 31.12.2006 г.
§12 и Заключителни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 10 от 2003 г.
Параграф §12 отменя изискванията на Наредба № 2 от 1998 г. за новите неподвижни източници от датата на влизане в сила на новата наредба, за действащите неподвижни източници при окончателно извеждане от експлоатация по декларации на операторите, за инсталации с комплексни разрешителни в съответствие със сроковете на разрешителните, и за останалите действащи неподвижни източници от 31 декември 2008 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 10 от 2003 г. за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, с влизане в сила от 08.03.2011 г.
§23
Наредбата за допустими емисии на вредни вещества влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". В приложените таблици са изброени различни вредни вещества, техните химически формули и класове на опасност, както и нормите за емисии на прах, азотни окиси, серни окиси и други замърсители от горивни източници, включително специфични норми за инсталации за изгаряне на битови и опасни отпадъци.
