Виж оригиналния текст на документа
Наредба № 2 определя условията и реда за създаване, функциониране и развитие на Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР). Тя също така регламентира достъпа и обмена на данни от системата.
Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие е част от по-широката Национална система за мониторинг на околната среда. Тя представлява комплексен механизъм, който включва наблюдение, анализ и оценка на промените в състоянието на биологичното разнообразие в Република България.
Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие предоставя необходимата информация за ефективно провеждане на националната природозащитна политика. Тя също така отговаря на обществените нужди от информация относно състоянието на биологичното разнообразие.
Наредбата определя условията и реда за създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР). Тя се организира и ръководи от министъра на околната среда и водите чрез Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Финансирането на дейностите в рамките на НСМСБР се осъществява от различни източници, включително участници, ПУДООС, НДЕФ, международни организации и фондове на ЕС.
Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие включва четири основни компонента: обекти на мониторинг, схеми за мониторинг, индикатори за биологичното разнообразие и информационна система. Тези компоненти формират националната мрежа за мониторинг, съгласно разпоредбите на Закона за опазване на околната среда.
Наредба № 2 от 18 декември 2006 г. определя условията и реда за създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие. Член 6 уточнява, че обектите, подлежащи на мониторинг, се определят на три нива на биологична организация: генетично, видово и хабитатно/екосистемно.
Чл. 7 от Наредба № 2 от 18 декември 2006 г. определя схемите за мониторинг на обектите, които трябва да включват методика за мониторинг с описание на обекта, параметри и периодичност на наблюдение, образец за събиране на данни и необходимо техническо оборудване. Освен това, схемите трябва да посочват места за провеждане на мониторинга и участниците в него.
Член 8 от Наредба № 2 определя процедурата за утвърдяване на списък с основни обекти и схеми, свързани с Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР). Министърът на околната среда и водите утвърдява списъка по предложение на изпълнителния директор на ИАОС, който след това се публикува на интернет страницата на ИАОС. Всички участници в мониторинга имат право да предлагат изменения или допълнения на списъка, а условията за внасяне на предложенията се определят с инструкция на министъра.
Чл. 9 от Наредба № 2 от 18 декември 2006 г. определя индикаторите за биологичното разнообразие, които включват биологични показатели, както и показатели от социално-икономически и административен характер. Тези индикатори отчитат промените във времето и/или пространството, спрямо предварително определено първоначално състояние или контролно измерване.
Чл. 10 от Наредба № 2 определя, че информационната система служи за съхранение, обработка и разпространение на информацията, свързана с Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР).
Чл. 11 от Наредба № 2 от 18 декември 2006 г. определя участниците в Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие. Те включват Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, висши училища и БАН, както и физически и юридически лица.
Чл. 12 от Наредба № 2 от 18 декември 2006 г. определя задълженията на Министъра на околната среда и водите по отношение на Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие. Министърът организира и ръководи системата чрез ИАОС, утвърдява обекти и индикатори за мониторинг, използва резултатите за природозащитна политика и осигурява финансиране на свързаните дейности.
Чл. 13 определя задълженията на изпълнителния директор на ИАОС във връзка с Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР). Изпълнителният директор ръководи и координира дейностите по създаването и функционирането на системата, предлага обекти и индикатори за мониторинг, поддържа информационната система, контролира качеството на данните и предоставя информация на заинтересованите лица.
Чл. 14 от НАРЕДБА № 2 определя задълженията на директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) и дирекциите на националните паркове (ДНП) относно мониторинга на биологичното разнообразие. Те провеждат наблюдения на обекти в рамките на НСМСБР, оказват съдействие на участниците в мониторинга, извършват електронна обработка на данни и контролират качеството на събраната информация.
Член 15 от Наредба № 2 определя задълженията на участниците в мониторинга на биологичното разнообразие. Те трябва да провеждат наблюдения на обекти, подлежащи на мониторинг, и да предоставят събраните данни. Директорите на дирекциите на природните паркове имат допълнителни задължения, включително електронна обработка на данните и контрол на тяхното качество, предавайки ги на ИАОС за въвеждане в националната база данни.
Член 16 от Наредба № 2 от 18 декември 2006 г. определя, че конкретните задължения и отговорности на участниците, посочени в чл. 11, т. 2, 3 и 4, при изпълнение на дейности, свързани с Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР), ще бъдат уточнени в споразумения, които ще бъдат сключени с министъра на околната среда и водите.
Член 17 от Наредба № 2 от 18 декември 2006 г. изисква лицата, посочени в член 11, точка 4, да имат необходимата квалификация за извършваните дейности в рамките на Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР). Тази квалификация се удостоверява с документи при сключване на споразуменията по член 16.
Член 18 от Наредба № 2 определя, че лицата, упоменати в член 11, имат право да набират доброволци за мониторингови дейности. Преди извършването на мониторинга, те са задължени да проведат инструктаж на доброволците. Освен това, тези лица носят отговорност за качеството на информацията, събрана от доброволците, и осъществяват контрол върху тяхната дейност.
Чл. 19 от Наредба № 2 определя структурата на информационната система на Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР). Тя включва национални и регионални бази данни. Националната база данни, поддържана от ИАОС, обединява информация от регионалните бази и от специализирани бази на организации, които извършват мониторинг на национално ниво. Регионалните бази данни, поддържани от РИОСВ, ДНП и ДПП, съдържат първична информация, събрана от определени лица.
Чл. 20 от Наредба № 2 определя условията за събиране на първична информация за обектите на мониторинг от Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР). Информацията се събира чрез полеви наблюдения, които се документират на унифицирани формуляри на хартиен носител. Лицата, отговорни за събирането на данните, носят отговорност за тяхната достоверност. След това, информацията от хартиените формуляри се въвежда в електронен вид в регионалните и специализираните бази данни.
Член 21 от Наредба № 2 от 18 декември 2006 г. предвижда, че информацията от регионалните и специализираните бази данни трябва да се предоставя на Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) в предварително зададен електронен формат, за да бъде въведена в националната база данни. Раздел V от наредбата е посветен на анализа и оценката на състоянието на биологичното разнообразие.
Наредба № 2 от 18 декември 2006 г. определя условията и реда за създаване и функциониране на Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие. Член 22 предвижда, че събраната информация от системата служи за анализ и оценка на състоянието на биологичното разнообразие. Оценката се извършва от Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) чрез индикатори, а при необходимост ИАОС може да се консултира с участниците по чл. 11.
Чл. 23 от Наредба № 2 предвижда, че данните, необходими за определяне на индикаторите за мониторинг на биологичното разнообразие, се получават от дейността на Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР) или по искане на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) от участниците в НСМСБР. Участниците трябва да предоставят данни, събрани от държавни институции или проекти с държавно финансиране, при условие че искането е в съответствие с споразуменията по чл. 16.
Чл. 24 от Наредба № 2 предвижда, че министърът на околната среда и водите трябва да изиска становище от Националния съвет за биологично разнообразие преди утвърждаването на индикаторите. За индикатори с висока сложност министърът може да определи преходен период за проверка на тяхната ефективност, в който те не се отчитат в анализа на информацията. Утвърдените индикатори са обществена информация.
Изпълнителният директор на ИАОС е отговорен за извършването на периодични проверки на надеждността на утвърдените индикатори за биологичното разнообразие. При необходимост, той прави предложения за промени в тези индикатори до министъра на околната среда и водите.
Чл. 26 от Наредба № 2 предвижда, че ако при анализа на информацията от Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР) се установят неблагоприятни тенденции за определени видове или природни местообитания, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) е задължен да уведоми министъра на околната среда и водите. Това уведомление е с цел предприемане на подходящи консервационни действия за защита на засегнатите видове и местообитания.
Чл. 27 от Наредба № 2 от 18 декември 2006 г. предвижда, че всеки има право на достъп до информация относно Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР). Достъпът се осъществява чрез заявление до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС), в съответствие с разпоредбите на Закона за опазване на околната среда и Закона за достъп до обществена информация.
Изпълнителният директор на ИАОС е задължен да осигури достъп до информация с обществена значимост чрез Интернет. Тази информация не трябва да представлява производствена или търговска тайна и не трябва да застрашава опазването на застрашени видове и природни местообитания.
Наредба № 2 от 18 декември 2006 г. определя условията и реда за създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие. Чл. 29 предвижда, че информацията от системата, включително данни за състоянието и тенденциите в развитието на видовете и местообитанията, се предоставя на министъра на околната среда и водите за включване в националния доклад за състоянието на околната среда. Допълнителните разпоредби определят индикаторите за биологичното разнообразие и определят условията за инструктаж на доброволците, участващи в мониторинговите дейности. Преходните разпоредби задават срокове за подготовка на списъци и инструкции от изпълнителния директор на ИАОС. Наредбата е издадена на основание Закона за биологичното разнообразие.
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 2 от 18 декември 2006 г. се уточняват определенията за "индикатори за биологичното разнообразие" и "инструктаж". Индикаторите за биологичното разнообразие служат за обобщаване на данни относно наличието и състоянието на организмите, въздействията върху тях и ефективността на мерките за опазване. Инструктажът е процес на запознаване на доброволците с правилата и условията за безопасност при мониторинг, удостоверен с дата и подписи.