ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за висшето образование в Република България определя устройството, функциите, управлението и финансирането на висшето образование. Той цели да установи правната рамка, в която функционират висшите учебни заведения и техните органи на управление.
Чл. 2
Висшето образование има за цел да подготви висококвалифицирани специалисти, които надхвърлят средното образование, както и да способства за развитието на науката и културата.
Чл. 3
Висшето светско образование е независимо от всякакви идеологии, религии и политически доктрини. То се реализира в съответствие с общочовешките ценности и националните традиции.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за висшето образование забранява всякакви привилегии и ограничения, свързани с възраст, раса, народност, етническа принадлежност, пол, социален произход, политически възгледи и вероизповедание. Изключенията са допустими само в случаи, посочени в Правилника за дейността на висшето училище, в зависимост от особеностите на обучението и бъдещата професия.
Чл. 5
Висшето образование в България се придобива в акредитирани висши училища, които са създадени при условия и ред, определени от Закона за висшето образование. Акредитацията се извършва от Националната агенция за оценяване и акредитация.
Чл. 6
Чл. 6 определя висшето училище като юридическо лице, което има за цел подготовка на специалисти, повишаване на квалификацията и развитие на науката и културата. Висшето училище може да развива различни дейности, включително научно-производствени и стопански, съобразно спецификата си. Образователният процес се осигурява от висококвалифициран академичен състав. Висшето училище трябва да поддържа качеството на образованието и научните изследвания чрез система за оценяване, която включва проучване на студентското мнение. Целта на тази система е да контролира и управлява качеството на образованието и академичния състав.
Чл. 7
Член 7 от Закона за висшето образование предвижда, че висшето училище издава дипломи за завършена образователно-квалификационна степен, европейско дипломно приложение, свидетелства за професионална квалификация и други документи, определени с наредба от Министерския съвет. Европейското дипломно приложение се получава при заявено искане. Дипломите се признават от държавата, ако обучението е проведено съгласно закона и държавните изисквания. На дипломите, издадени при условията на признаване, се полага печат с държавния герб. От 2020 г. дипломата, приложението и свидетелствата се издават без такса.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за висшето образование определя задълженията на държавата за създаване на условия за свободно развитие и достъп до висше образование. Тези задължения включват разработване на национална политика, осигуряване на качество на подготовката и научните изследвания, субсидиране на обучението на студенти, предлагане на кредити и социални придобивки, предоставяне на имущество на висши училища и организиране на оценяване и акредитация. Освен това, държавата определя условията за признаване на дипломи.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за висшето образование определя функциите на държавата в управлението на висшето образование, които се осъществяват чрез Народното събрание и Министерския съвет. Народното събрание има правомощия да открива, преобразува, преименува и закрива висши училища, както и да определя трансфера за тях в Закона за държавния бюджет. Министерският съвет утвърджава основните насоки на националната политика в образованието, приема Националната карта на висшето образование и предлага изменения на висшите училища. Членът съдържа и детайли относно условията за прием на студенти, такси, стипендии и акредитация на специалности.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за висшето образование определя ролята и функциите на министъра на образованието и науката като основен държавен орган, отговорен за националната политика във висшето образование. Министърът предлага пред Министерския съвет изменения в системата на висшето образование, организира акредитацията на висшите училища и осъществява контрол върху тях. Той също така разработва Национална карта на висшето образование и управлява информационни регистри, свързани с висшето образование, включително данни за висшите училища, академичния състав и студентите. Министърът е отговорен за признаването на дипломи от чужбина и назначава временно изпълняващи ректори при необходимост. Освен това, той утвърджава стратегически цели за развитието на висшите училища и контролира спазването на законодателството в сферата на образованието.
Чл. 11
Член 11 от Закона за висшето образование описва ролята и функциите на Националната агенция за оценяване и акредитация. Тази агенция е специализиран държавен орган, който отговаря за оценяването, акредитацията и контрола на качеството на образователните дейности. Тя е юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище в София, и функционира съгласно закона и правилник, утвърден от Министерския съвет. Агенцията осъществява оценяване на проекти за откриване и преобразуване на висши училища и специалности, извършва акредитация и следи за качеството на образованието.
Чл. 12
Според Закона за висшето образование, висшите училища в България се разделят на две основни категории: държавни и частни. Това означава, че съществуват както учебни заведения, финансирани и управлявани от държавата, така и такива, които са собственост на частни лица или организации.
Чл. 13
Държавните висши училища функционират на основата на държавна собственост и бюджетни трансфери. Те имат право да придобиват недвижими имоти и да получават приходи от тях, свързани с дейностите по чл. 6, ал. 1 и 2.
Чл. 14
Частните висши училища се учредяват от физически и/или юридически лица, наречени учредители, които трябва да имат право на собственост върху необходимите имоти и проект за финансово осигуряване. Учредителите могат да учредят право на ползване или да прехвърлят собствеността след обнародване на решението за създаване на училището. Те носят отговорност за управлението и финансовото състояние на училището. Частните висши училища трябва да разполагат с право на собственост или учредено право на ползване върху имотите, използвани за обучение, и да уведомяват Националната агенция за оценяване и акредитация за промени в тези обстоятелства.
Чл. 15
Според Чл. 15 от Закона за висшето образование, висше училище може да бъде открито или преобразувано на базата на проект, който включва обществено приемливи цели, описание на основните звена и филиали, информация за учебната документация и научно-преподавателския състав, осигуряване на управление, гарантиращо академични свободи, и съответствие с държавните изисквания. Проектът трябва да получи положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация. За частни висши училища е необходим учредителен акт, който да съдържа информация за учредителя, предмет на дейност, имущество и управление.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за висшето образование определя, че Народното събрание с решение определя вида, наименованието и седалището на висшето училище, предмета на дейност, имуществото и начина на финансиране. Висшето училище придобива статут на юридическо лице след обнародването на решението в "Държавен вестник".
Чл. 17
Член 17 от Закона за висшето образование определя видовете висши училища - университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи. Университетите трябва да предлагат обучение по различни специалности в поне три от основните области на науката и да разполагат с необходимия академичен състав и материална база. Специализираните висши училища провеждат обучение в една област на науката и също трябва да отговарят на определени изисквания. Самостоятелните колежи обучават за степен "бакалавър" и имат свои специфични изисквания. Колежи могат да бъдат създавани в структурата на университети и специализирани висши училища.
Чл. 17а
Чл. 17а от Закона за висшето образование определя критериите за квалифициране на висши училища като изследователски. Висше училище може да бъде определено за изследователско, ако демонстрира значим принос в научни изследвания и постига високи резултати, оценявани чрез обективни показатели, като брой научни публикации, патенти и цитати. Списъкът с изследователски висши училища се утвърджава от Министерския съвет и се актуализира ежегодно. Висшето училище може да бъде включено в списъка за срок от 4 години, а предложенията за включване се правят по искане на училището от министъра на образованието и науката.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за висшето образование определя условията и реда за закриване на висши училища от Народното събрание. Закриването може да настъпи при нарушения на закона, при два последователни отказа за акредитация, по искане на учредителите на частни училища или по предложение на Министерския съвет. При закриването се уреждат условията за продължаване на обучението на студентите и въпросите за имуществото на училището.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за висшето образование определя академичната автономия на висшите училища като основна ценност, която изразява интелектуалната свобода на академичната общност. Академичната общност включва академичния състав, студентите, докторантите и специализантите. Академичната автономия обхваща академични свободи, самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище. Висшето училище осъществява дейността си в съответствие със законите на страната, следвайки принципа на академичната автономия.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за висшето образование определя академичната свобода, която включва правото на преподаване, провеждане на научни изследвания, творчески изяви, обучение, сътрудничество с други висши училища и научни организации, както и възможността за образователен франчайз и съвместна научноизследователска и проектна дейност с институции в страната и чужбина.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за висшето образование определя правата и автономията на висшите училища в България, включително правото на академично самоуправление, изборност на управителни органи, самостоятелно определяне на учебни планове и научни проекти, обявяване на конкурси за преподаватели, формиране на фондове и сключване на договори с държавата и други организации. Освен това, висшите училища имат право на международно сътрудничество, признаване на чуждестранни дипломи, извършване на стопанска дейност, както и право на откриване на поделения в чужбина и предоставяне на образователен франчайз. Висшите училища, получили високи оценки при акредитация, могат да организират обучение срещу заплащане в различни образователни степени, при определени условия.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за висшето образование определя условията, при които автономията на висшето училище не може да бъде нарушавана. Забранени са: намеса в дейността на училището, влизане на органите на сигурността без съгласие на академичните власти, създаване на политически и религиозни организации в училището, както и дейности, които накърняват конституционните права на членовете на академичната общност.
Чл. 23
Съветът на ректорите на висшите училища е орган, който представлява общите интереси на висшите училища пред държавните органи. Той дава становища и предложения относно проблеми, свързани с висшето образование и науката, изразява мнение по проекта на държавния бюджет за висшето образование и науката, както и по проекта на Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления. Съветът се представлява от избран председател.
Чл. 24
Законът за висшето образование определя органите за управление на висшето училище, които включват Общото събрание, академичния съвет и ректора. Тези органи се избират за период от четири години. Мандатът им не се прекъсва при частични избори или преобразуване на училището. Правомощията на ректора приключват с мандата на Общото събрание, но той остава на поста до избора на нов ректор, не по-дълго от два месеца.
Чл. 25
Висшето училище се състои от основни звена (факултети, департаменти, институти, колежи), обслужващи звена (сектори, центрове, библиотеки, лаборатории и др.) и филиали. Основните звена са ключови структури, докато обслужващите звена подпомагат дейността на училището. Филиалите представляват териториално разширение на висшето училище. Мандатът на органите за управление остава в сила, независимо от частични избори.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за висшето образование определя структурата и функционирането на факултетите в висшите училища. Факултетът обединява минимум три катедри и осигурява обучение на студенти и докторанти. Хабилитираните преподаватели провеждат значителна част от лекционните часове, а част от тях могат да бъдат заместени от специалисти от практиката. Управлението на факултета включва общо събрание, факултетен съвет и декан, всяко с мандат от 4 години. Общото събрание включва представители на академичния състав, студентите и административния персонал, и взема важни решения, свързани с дейността на факултета. Деканът ръководи факултета и е член на факултетния съвет.
Чл. 26а
Департаментът в висшето училище е основно звено, което осигурява обучение по дисциплини, които не са специалности. Той трябва да има минимум 14 членен академичен състав на основен трудов договор. Правилникът за дейността на висшето училище определя структурата, конституирането и функциите на управленските органи на департамента.
Чл. 26б
Чл. 26б от Закона за висшето образование определя института като основно звено на висшето училище, обединяващо академичен състав за научноизследователска дейност. Лицата с академични длъжности могат да извършват учебна дейност до 50% от норматива за учебна заетост. Академичният съвет може да възлага обучение по специалности, а институтите могат да бъдат самостоятелни юридически лица. Структурата и функциите на института се определят от академичния съвет, а Министерският съвет определя наименованието и структурата на института, когато е необходимо.
Чл. 26в
Филиалът на висшето училище е териториално изнесена структура, създадена за обучение в райони без университетска структура, като обучението е в акредитирани направления. Филиалът трябва да разполага с минимум 10-членен академичен състав на основен трудов договор, а хабилитираните лица провеждат поне 70% от лекциите. Съставът и структурата на филиала се определят от академичния съвет на висшето училище, а директорът, който е хабилитирано лице, се избира за срок от четири години.
Чл. 26г.
Колежът е основно звено на висшето училище с академичен състав на основен трудов договор, който провежда не по-малко от половината от занятията. Хабилитираните лица провеждат минимум 50% от лекционните курсове. Управлението на колежа се осъществява от общото събрание, съвета на колежа и директора, които се избират за четиригодишен мандат. Директорът трябва да бъде хабилитирано лице в съответната научна област. Правилникът на висшето училище определя структурата и функциите на управленските органи на колежа.
Чл. 26д.
Член 26д. описва структурата и управлението на катедрите във висшите училища. Катедрата е звено, което осъществява учебна и научноизследователска дейност и включва минимум 7 членове на академичния състав. Управлява се от катедрен съвет и ръководител, който е хабилитирано лице, избирано за срок от четири години. Има специфични изисквания за катедри в областта на изкуствата и новосъздадени катедри.
Чл. 27
Общото събрание на висшето училище се състои от представители на академичния състав, административния персонал и студентите и докторантите. Членовете от академичния състав трябва да бъдат между 75% и 84%, като поне една четвърт от тях са нехабилитирани преподаватели. Представителите на студентите и докторантите са минимум 15%, а на административния персонал - максимум 5%, с поне един представител. Процедурите за избор и общият брой на членовете се определят от Правилника за дейността на висшето училище и правилника на студентския съвет.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за висшето образование определя правилата за свикване и функциониране на Общото събрание на висшето училище. То се свиква поне веднъж годишно от председателя по решение на академичния съвет или по искане на ректора или на една четвърт от членовете. За новооткрити висши училища, събранието се свиква от временно изпълняващия длъжността ректор. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен при приемането и изменението на Правилника за дейността, за което е необходимо мнозинство по списъчния състав.
Чл. 29
Общото събрание на висшето училище има основни функции, включително избор на председател и заместник-председател, приемане и изменение на Правилника за дейността, определяне на броя и избор на членове на контролния съвет, избор на ректор и определяне на числеността на академичния съвет. Също така обсъжда и приема годишния доклад на ректора и заключителния отчет в края на мандата. Председателят на общото събрание представлява висшето училище по трудовото правоотношение на ректора.
Чл. 30
Академичният съвет е ръководен орган на висшето училище, който определя образователната и научната политика, приема годишни отчети, взема решения за структурни промени, определя специалности и такси, одобрява учебни планове, контролира бюджета и оценява качеството на обучението. Съветът се състои от 25 до 45 членове, включително представители на академичния състав, студенти и служители. Ректорът е по право член на съвета, а в държавните висши училища членовете на съвета на настоятелите също имат право на глас.
Чл. 31
Член 31 от Закона за висшето образование определя условията за избор на ректор, декан и директори на филиали, департаменти и колежи. Изисква се лицата да бъдат хабилитирани и на основен трудов договор в съответното висше училище. С ректорите се сключват договори за управление, които включват задължения за развитие на училището, механизми за изпълнение и отчетност пред министъра на образованието. Договорът може да бъде прекратен при определени условия, включително навършване на 65 години. Лицата не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата. Предсрочното освобождаване се регулира от съответните разпоредби.
Чл. 32
Ректорът на висшето училище представлява институцията и е председател на академичния съвет. Той сключва трудови договори и взема решения относно приемането и преместването на студенти. Ректорът подготвя годишни отчети и доклади, предлага кандидатури за заместник-ректори, назначава помощник-ректори и временно изпълняващи длъжности. Освен това предлага създаване или закриване на звена, признава чуждестранно образование и представя отчети пред министъра на образованието и общото събрание. След изтичане на мандата ректорът не може да упражнява правомощията си, а в началото на мандата представя програма за развитие.
Чл. 33
Заместник-ректорът в висшето училище подпомага ректора и може да го представлява при упълномощаване. Той организира и отговаря за работата на определено направление в училището и участва в заседанията на академичния съвет с право на съвещателен глас, освен ако не е избран за член. Мандатът му приключва с мандата на ректора, който го е предложил за избор.
Чл. 33а
Помощник-ректорът в висшето училище има за задача да подпомага ректора в административното и финансовото управление, както и в управлението на имуществото на учебното заведение.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за висшето образование предвижда, че висшите училища имат правото да създават помощни консултативни органи по своя преценка. Условията и редът за създаването им се определят в правилниците на съответното висше училище.
Чл. 34а
Чл. 34а от Закона за висшето образование установява, че контролният съвет е орган за вътрешен контрол на висшето училище, състоящ се от председател, заместник-председател и членове, включително представител на студентския съвет и хабилитирани лица. Членовете не могат да бъдат част от академичния съвет или ръководни органи. Контролният съвет проверява законосъобразността на изборите, изготвя становища по бюджета, участва в проверки и докладва за дейността си веднъж годишно. Дейността му се регулира от правилник, приет от общото събрание.
Чл. 35
Член 35 от Закона за висшето образование определя условията за освобождаване и отзоваване на ръководни лица в университетите, включително ректор, заместник-ректори, декани и ръководители на звена. Те могат да бъдат освободени по собствено желание или отзовани с решение на органа, който ги е избрал, прието с мнозинство над половината от списъчния състав. Освен това, мандатът на едноличните органи може да бъде прекратен предсрочно при освобождаване по чл. 48 или в определени случаи по чл. 31, ал. 3, т. 2.
Чл. 35а
Съгласно Чл. 35а от Закона за висшето образование, към всяко държавно висше училище се създава съвет на настоятелите, който има за цел да подпомага управлението на учебното заведение и да осигурява качествено образование. Съветът се състои от 8 членове, включващи дарители, представители на работодатели, обществени личности, студенти и представители на местната власт. Определени са и ограничения за членство, като не могат да бъдат част от съвета лица, заемащи висши държавни постове или членове на политически партии. Членовете на съвета се избират от академичния съвет и определени от министъра на образованието, кмета и студентския съвет. Съветът избира свой председател.
Чл. 35б
Съветът на настоятелите в висшето образование дава становища по важни въпроси, свързани с развитието на висшето училище, включително мандатната програма, бюджета, изменения на правилника, прием на студенти и такси, годишни отчети и предложения за стипендии и обновяване на учебните планове.
Чл. 35в
Съветът на настоятелите на висшето училище заседава поне веднъж на три месеца. Свиква се от председателя, по искане на член или на ректора. Съветът приема правила за своята работа, а членовете не получават възнаграждение.
Чл. 36
Частните висши училища имат право да имат различна структура и начин на управление, при условие че това не засяга академичните свободи. Териториално изнесените звена на частните висши училища могат да се откриват след положителна оценка на проекта от Националната агенция за оценяване и акредитация.
Чл. 36а
Чл. 36а от Закона за висшето образование определя правилата за провеждане на заседания на колективните органи за управление на висшите училища. За редовност на заседанията е необходимо присъствието на две трети от членовете. При определяне на кворума се изключват лица, които са в отпуск или командировка, като техният брой не може да надвишава една четвърт от общия списъчен състав. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен ако не е предвидено друго в закона. При промени в състава на органа, които нарушават установените квоти, се провеждат частични избори преди следващото заседание.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за висшето образование предвижда, че всички въпроси, свързани с устройството и дейността на висшето училище, които не са уредени в закона, се регулират чрез Правилника за дейността на висшето училище и други свързани правилници.
Чл. 38
Актовете, издавани от органите за управление на висшето училище, могат да бъдат обжалвани пред съда. Процедурата за обжалване се осъществява по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Тази разпоредба е в сила от 12 юли 2006 г.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за висшето образование определя, че учебният процес в българските висши училища се провежда само в основни звена и филиали, разкрити по съответния ред, или в признати организационни структури в чужбина. Учебният процес може да се извършва и в поделения на висшите училища в чужбина, при условие че обучението по регулирани специалности се осигурява от академичния състав на факултета. Освен това, учебният процес трябва да се основава на учебна документация, която включва квалификационни характеристики, учебен план и програми, както и график на учебния процес.
Чл. 40
Учебното съдържание по всяка дисциплина е разделено на относително обособени части, като всяка част трябва да включва минимум 15 академични часа аудиторна заетост. Един академичен час е с продължителност 45 минути.
Чл. 41
Член 41 от Закона за висшето образование предвижда, че обучението във висшите училища се осъществява чрез задължителни, избираеми и факултативни дисциплини. Висшите училища са задължени да предоставят на студентите възможности за избор на учебни дисциплини в съответствие с утвърдения учебен план.
Чл. 42
Законът за висшето образование регулира системата на висшето образование в България, която включва три основни образователно-квалификационни степени: "бакалавър", "магистър" и "доктор". За да се придобие степен "бакалавър", се изискват минимум 180 кредита за професионален бакалавър и 240 кредита за бакалавър, с продължителност на обучението съответно три и четири години. Степента "магистър" изисква минимум 300 кредита или 120/60 кредита след бакалавърска степен. Третата степен, "доктор", се присъжда след завършване на докторска програма. Обучението предлага широкопрофилна и специализирана подготовка, а висшите училища осигуряват условия за продължаване на образованието и придобиване на нови специалности. Формите на обучение включват редовни, задочни, вечерни и дистанционни.
Чл. 42а
Чл. 42а от Закона за висшето образование регламентира възможността българските висши училища да сключват споразумения за съвместно обучение на студенти по нерегулирани професии. Споразуменията трябва да бъдат одобрени от министъра на образованието и науката и обучението се координира от едно от училищата с акредитация за съответната специалност. Минимум половината от курса на обучение трябва да включва дисциплини, свързани с професионалното направление. Студентите се вписват като студенти на координиращото училище и дипломите се издават от него или от всички училища-партньори. Споразумението задължително описва партньорите, специалността, учебната година, правата и задълженията на страните, разпределението на средствата и механизми за таксуване.
Чл. 43
Висшите училища имат правото да провеждат обучение за повишаване на квалификацията на своите студенти. Това обучение се осъществява по учебна документация, чийто изисквания са определени в правилниците на съответното висше училище. Важно е да се отбележи, че такова обучение не води до придобиване на образователна степен или специалност.
Чл. 44
Висшите училища определят начина на провеждане на изпитите чрез свои правилници. Формите за проверка и оценка на знанията на студентите се определят в учебните планове, като основната форма е писмените изпити. Писмените материали се съхраняват минимум една година. Оценяването се извършва по шестобална система, където оценките са: отличен (6,00), много добър (5,00), добър (4,00), среден (3,00) и слаб (2,00). Изпитът се счита за успешно положен при оценка най-малко среден (3,00). Висшето училище може да въведе и друга система за оценяване, при условие че оценките са сравними с шестобалната система.
Чл. 44а
Чл. 44а от Закона за висшето образование определя системата за натрупване и трансфер на кредити, която висшите училища осигуряват за оценка на знанията и уменията на студентите. Целта е студентите да имат възможност за избор на дисциплини, самостоятелна работа и мобилност. Кредитите отразяват задълженията на студентите по дисциплините, включително лекции, упражнения и самостоятелна работа, и се присъждат след успешно завършване на курса. Системата предвижда 60 кредита за учебна година или 30 за семестър, а условията за нейното прилагане се определят с наредба на министъра на образованието.
Чл. 44б
Чл. 44б от Закона за висшето образование регламентира условията за признаване на завършени периоди на обучение и кредити за специалности от регулирани професии. Според текста, признаването е допустимо само за обучение, проведено по същата специалност и на същата степен на висше образование. Освен това, не се допуска обучение в съкратени срокове за регулирани професии, освен ако това не е изрично предвидено в държавните изисквания за придобиване на висше образование.
Чл. 45
Обучението по специалностите "бакалавър" и "магистър" завършва с държавен изпит или защита на дипломна работа, провеждани пред държавна комисия. Комисията се състои от хабилитирани преподаватели, а при изключение могат да участват и доктори и външни лица, включително представители на работодателите.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за висшето образование определя правото на висшите училища да провеждат обучение за образователната и научна степен "доктор" само в акредитирани професионални направления и специалности от регулираните професии. Докторантурата се осъществява по индивидуален учебен план и включва изпити, научноизследователска и педагогическа дейност, както и защита на дисертационен труд. Научният ръководител на докторанта се избира от факултетния или научния съвет, а ръководител може да бъде хабилитирано лице, доктор на науките или изследовател с необходимите квалификации. Докторантурата може да се провежда и чрез самостоятелна подготовка. Степен "доктор" се присъжда на докторанти, които успешно са положили изпитите и защитили дисертационния труд.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за висшето образование урежда условията за провеждане на обучение по образователната и научна степен "доктор" в научни организации, включително Българската академия на науките и Селскостопанската академия. Обучението се осъществява чрез акредитирани докторски програми с оценка от 8,00 до 10,00. Научният съвет на звеното, което обучава докторанта, избира научния ръководител, утвърдява учебния план и ежегодно атестира докторанта. Докторантите в научните организации имат права и статут, определени в чл. 67 и 70 от закона.
Чл. 48
Законът за висшето образование определя длъжностите на научно-преподавателския състав в две основни категории: хабилитирани преподаватели (доцент и професор) и нехабилитирани преподаватели (асистент и главен асистент). Нехабилитираните лица, които преподават на неспециалисти, заемат длъжности като преподавател и старши преподавател. Академичните длъжности се заемат при условия, определени от Закона за развитието на академичния състав и правилниците на висшите училища. Освен това, длъжностите включват и преподаватели, работещи в университетски болници.
Чл. 49
Член 49 от Закона за висшето образование е бил добавен с изменения в Държавен вестник, брой 48 от 2004 година, но е отменен с изменения в Държавен вестник, брой 38 от 2010 година.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за висшето образование определя процедурата за обявяване на конкурси за заемане на преподавателски длъжности. Академичният съвет на висшето училище взема решенията по предложения на основните звена и филиалите. Конкурсите за хабилитирани преподаватели трябва да бъдат обявени в "Държавен вестник" поне два месеца преди крайния срок за подаване на документи. За университетските болници, решенията се вземат от академичния съвет на медицинското училище, след съгласуване с управителя на болницата.
Чл. 51
Член 51 от Закона за висшето образование е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 48 от 2004 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за висшето образование регламентира привличането на гост-преподаватели и хонорувани преподаватели в висшите училища. Гост-преподаватели могат да бъдат привличани с решение на факултетен съвет за срок до една година, без конкурс, а отношенията им се уреждат с договор, който може да бъде подновяван. Висшите училища могат също да привличат хонорувани преподаватели и изявени специалисти от практиката, при условия и ред, определени в правилника за дейността на съответното училище.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за висшето образование определя, че висшите училища могат да назначават изследователи, специалисти и експерти за подпомагане на научноизследователската работа и художествено-творческата дейност. Назначаването на тези лица, както и техните длъжности, се регулира от Закона за развитието на академичния състав и правилниците на съответното висше училище.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за висшето образование регламентира заетостта на длъжностите в университетите. Длъжностите по чл. 48, ал. 1, с изключение на "асистент", се заемат с трудов договор за неопределено време. Длъжностите по чл. 48, ал. 2 могат да бъдат заети със срочни или трудови договори за неопределено време, в зависимост от правилниците на висшето училище. Длъжността "асистент" се заема със срочен трудов договор за срок до 5 години, като времето на отпуските по определени условия не се включва в този срок. Трудовите отношения започват от деня на утвърждаване на избора, а ректорът е длъжен да сключи трудовия договор в едномесечен срок.
Чл. 55
Членовете на академичния състав във висшите училища имат право да избират и бъдат избирани в ръководните органи, да разработват и преподават учебно съдържание, да провеждат научни изследвания и да публикуват резултатите, да извършват консултантски услуги, да ползват ресурсите на висшето училище за научно израстване, и да популяризират изследванията си. Преподавателите имат право на творческо развитие на всеки 7 години, без учебна заетост.
Чл. 56
Членовете на академичния състав на висшите училища са длъжни да изпълняват задълженията си в съответствие с работното описание, да спазват научната и професионалната етика, правилниците на висшето училище, да не провеждат политическа или религиозна дейност в учебното заведение и да разработят описание на лекционния курс. Висшето училище може да поставя допълнителни условия и изисквания, а правилниците определят работното време и задълженията на академичния състав.
Чл. 56а
Чл. 56а позволява на лицата с академични длъжности във висшите училища да изпълняват до 30% от учебната си заетост в гимназии или специализирани училища. Един час от норматива за учебна заетост се приравнява на два учебни часа в тези училища. Изпълнението на тази част от норматива става в рамките на работното време по трудовия договор на лицата.
Чл. 57
Член 57 от Закона за висшето образование регламентира оценяването и атестирането на академичния състав на висшите училища. Нехабилитираните преподаватели се атестират на всеки 3 години, а хабилитираните - на всеки 5 години. Оценяването се извършва по предварително определени показатели и критерии, които включват изпълнение на учебната заетост, разработване на нови учебни материали, научна продукция, ръководство на студенти и проучване на студентското мнение.
Чл. 58
Членовете на академичния състав в висшето образование могат да бъдат освободени от длъжност по няколко основания, включително по техен иск, при осъждане на лишаване от свобода, невъзможност за осигуряване на преподавателска дейност, доказано плагиатство, отнемане на научна степен, две отрицателни атестации, дисциплинарни провинения и поставяне под запрещение. Освободените преподаватели по определени основания имат право на обезщетение до 12 месеца.
Чл. 58а
Чл. 58а от Закона за висшето образование определя дисциплинарните нарушения, за които член на академичния състав или персонал на висшето училище може да бъде уволнен. Тези нарушения включват: 1) поставяне на изпитна оценка без провеждане на изпит; 2) оценяване на лице, което няма право да се яви на изпит; 3) издаване на неверен документ, отразяващ завършени етапи в обучението. Процедурата за установяване на нарушенията се определя от правилника на висшето училище. Освен това, член на академичния състав, доказано замесен в корупция, подлежи на дисциплинарно уволнение.
Чл. 59
Член 59 от Закона за висшето образование предвижда, че за въпросите, които не са уредени в съответната глава, се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда. Това означава, че за всички аспекти, които не са конкретно разгледани в закона, ще важат общите трудови норми и правила.
Чл. 60
Академичният съвет на висшето училище може да присъжда почетното звание "доктор хонорис кауза" на български и чуждестранни граждани за заслуги към развитието на науката и висшето образование. Носителите на това звание имат правото ежегодно да изнасят публична лекция във висшето училище, което им е присъдило званието.
Чл. 61
Научните изследвания във висшите училища имат за цел създаването на нови научни знания и научно-приложни продукти, както и подобряване на обучението. Организацията и управлението на тези изследвания се определят от правилниците на съответното висше училище.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за висшето образование предвижда, че висшите училища насърчават научните изследвания и проекти в приоритетни области. Освен това, висшите училища имат правото да планират и осъществяват съвместни изследователски проекти с други висши училища, научни организации и институции, в зависимост от техните интереси и интересите на науката.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за висшето образование подчертава, че научните изследвания са неотменима част от дейността на академичния състав. Научна дейност може да се извършва и от специално назначени лица, студенти, докторанти и специализанти. Условията за назначаване и освобождаване на тези лица се определят в правилниците на висшето училище, Закона за развитието на академичния състав и Кодекса на труда.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за висшето образование определя, че научните изследвания се финансират съгласно чл. 90 и 91. Висшите училища могат да използват средствата за заплащане на преподавателския и научно-изследователския състав на срочен трудов договор, както и за възнаграждение на студенти и докторанти, ангажирани с изследователската дейност. Условията за изразходване на средствата се определят в Правилника за дейността на висшето училище.
Чл. 65
Висшето училище е задължено да организира ежегодна сесия, на която академичният състав представя научните резултати от годината. Ректорът, в отчета си пред общото събрание, трябва да включи информация относно организацията, резултатите и разходите, свързани с научноизследователската дейност.
Чл. 65а
Чл. 65а от Закона за висшето образование регламентира организацията на художествено-творческата дейност във висшите училища по изкуствата. Тази дейност се извършва съгласно условията, описани в чл. 61 до 65 от същия закон. Членът е добавен в Държавен вестник, брой 60 от 1999 г., и влиза в сила на 02.07.1999 г.
Чл. 66
Във висшите училища се обучават три основни категории: студенти, докторанти и специализанти. Студентите се обучават за придобиване на образователни степени "бакалавър" и "магистър". Докторантите притежават образователна степен "магистър" и се подготвят за степен "доктор". Специализантите повишават квалификацията си без да придобиват нова образователна степен или специалност.
Чл. 67
Статутът на студент, докторант или специализант се придобива при записване във висше училище. Той се загубва при отписване или за времето на отстраняване от висшето училище, съгласно чл. 74, ал. 2 от Закона за висшето образование.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за висшето образование определя условията и реда за прием на студенти и докторанти в България. Приемът се извършва чрез конкурсен изпит, съобразен с държавните изисквания и правилниците на висшите училища. Възможно е провеждане на общ конкурсен изпит или признаване на резултатите от друг висш учебен заведение. Има специфични облекчения за прием на определени категории кандидати, като лица с увреждания, военноинвалиди и лауреати на олимпиади. Приемът на чуждестранни студенти и българи, живеещи извън страната, също е регламентиран с облекчени условия. Висшите училища са задължени да обявят условията за прием до 31 март всяка година.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за висшето образование определя, че приемането на специализанти във висше училище се извършва съгласно условия и ред, установени в правилниците на съответното учебно заведение.
Чл. 70
Студентите и докторантите имат редица права, включително правото да избират учебни дисциплини, да получават квалифицирана помощ, да се обучават по повече от една специалност, да участват в научноизследователска дейност, да бъдат избирани в ръководни органи, да ползват студентски услуги и да се сдружават в общности. Те също така имат право на преместване между висши училища, прекъсване и продължаване на обучението, ползване на ваканции, получаване на стипендии и кредит за такси и издръжка. Специални облекчения се предоставят на определени групи студенти, включително сираци и хора с увреждания.
Чл. 71
Задълженията на студентите, докторантите и специализантите са определени в правилниците на съответното висше училище. Това означава, че всяко висше учебно заведение има право да установява специфични изисквания и задължения за своите студенти и обучаеми.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за висшето образование определя Студентския съвет като орган, представляващ общите интереси на студентите и докторантите в висшето училище. Мандатът им е две години с възможност за повторен мандат. Съветът избира председател, който ръководи дейността и го представлява. Представителите се избират по ред, определен в правилника. Съветът приема правилник, който подлежи на одобрение от Академичния съвет, а спорните разпоредби се решават от министъра на образованието. Финансирането на съвета е минимум 1% от таксите за обучение.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за висшето образование определя правата и функциите на студентския съвет. Основните права включват: организиране на избори за представители, предлагане на нови учебни дисциплини, покана на външни преподаватели, създаване на студентски общности, установяване на контакти, участие в управлението на общежития, организиране на учебния процес и разпределение на стипендиите. Освен това, студентският съвет участва в оценяването на качеството на обучението и избира представител в Общото събрание на Националното представителство на студентските съвети. Съветът поддържа и самостоятелна страница за информационно обслужване на студентите.
Чл. 73а
Чл. 73а от Закона за висшето образование определя Националното представителство на студентските съвети като основен орган, представляващ интересите на студентите и докторантите. То се състои от студентските съвети на висшите училища и има свои органи на управление: Общо събрание, изпълнителен съвет и председател. Членовете на изпълнителния съвет и председателят се избират за срок от две години с възможност за преизбиране. Националното представителство е юридическо лице и получава финансиране от държавния бюджет, допълнителни средства от студентските съвети и дарения. То изработва становища по проблемите на висшето образование, дава мнение по държавния бюджет за образованието, и публикува отчет за разходите си. Средствата му се използват за финансиране на образователни и културни програми. Актовете на органите на управление могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 73б
Чл. 73б от Закона за висшето образование предвижда създаването на Национален съвет по студентските въпроси, който е консултативен орган към министъра на образованието и науката. Съставът на съвета включва четирима представители на Националното представителство на студентските съвети и трима представители на национални студентски организации с нестопанска цел. Критериите за определяне на организациите се утвърдиха от министъра на образованието и министъра на младежта и спорта. Устройството и дейността на съвета се уреждат с правилник, утвърден от министъра на образованието.
Чл. 74
Член 74 от Закона за висшето образование определя условията за отписване и отстраняване на студенти, докторанти и специализанти. Отписването може да стане при успешно завършване на курса на обучение или при напускане/преместване. Отстраняването от висшето училище е възможно за определен срок в случай на предоставяне на неверни данни, системно неизпълнение на задълженията или осъждане за умишлено престъпление.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за висшето образование определя акредитацията като процес на признаване от Националната агенция за оценяване и акредитация на правото на висшите училища да предлагат висше образование в определени области и специалности. Агенцията оценява качеството на образованието и дейностите на висшите училища, с цел повишаване на стандартите в съответствие с европейските насоки. Резултатите от акредитацията влияят на държавната политика към висшето училище. Агенцията също така оценява проекти за откриване на нови висши училища и програми, а акредитацията за докторски програми е самостоятелна. Процесите могат да се извършват и електронно, а оценяването на чуждестранни висши училища следва определен ред.
Чл. 76
Законът за висшето образование определя акредитацията като институционална и програмна. Програмната акредитация може да бъде поискана само от висши училища с институционална акредитация в определени случаи. Освен това, оценка на проекти за нови звена, филиали, професионални направления и специалности от регулираните професии може да бъде поискана също само от акредитирани висши училища.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за висшето образование описва процеса на институционална акредитация на висшите училища в България. Институционалната акредитация се основава на оценка на начина, по който учебното заведение реализира своята мисия и цели, в съответствие с европейските стандарти за качество. Акредитацията може да бъде първоначална или последваща, в зависимост от статута на училището. Оценяването включва проверка на различни критерии, свързани с качеството на обучението и академичния състав, а оценките се дават по десетобална система. Срокът на валидност на акредитацията е 6 години, а при получаване на оценка под 4,00 се прави отказ за акредитация. Висшите училища имат право да искат повторна акредитация в срок от 18 месеца след отказ.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за висшето образование описва процеса на програмна акредитация, който оценява качеството на обучението в различни професионални направления и образователни степени. Оценяването включва анализ на учебните планове, квалификацията на преподавателите, материалната база, методите на преподаване, управлението на качеството и научната дейност. Оценките се дават по десетобална система, а валидността на акредитацията е 4 години. При оценка под 4,00 се отказва акредитация, а висшите училища имат право да искат нова процедура в срок от 12 месеца.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за висшето образование определя процедурата за оценка на проекти за откриване на висши училища, факултети, филиали, колежи и териториални звена. Проектите се оценяват положително или отрицателно от Националната агенция за оценяване и акредитация на базата на критерии, като съответствие с Националната карта на висшето образование, разработване на учебна документация, квалификация на академичния състав и налични учебни и финансови ресурси. Отрицателна оценка се дава при негативна оценка на един или повече от критериите.
Чл. 79а
Чл. 79а от Закона за висшето образование определя правата на висшите училища в зависимост от оценката им от програмната акредитация. Висши училища с оценка от 4,00 до 5,99 могат да обучават само за степен "бакалавър". С оценка от 6,00 до 7,99 имат право да обучават и за "магистър". При оценка от 8,00 до 10,00 могат да обучават и за "доктор". Също така, те могат да извършват обучение по договори с чуждестранни висши училища, които отговарят на определени акредитационни изисквания.
Чл. 80
Висшите училища не могат да провеждат обучение по неакредитирани специалности и да издават дипломи за тях. Програмната акредитация оценява възможността на училищата да предлагат обучение по акредитирани професионални направления и докторски програми. Висшите училища с акредитирани направления могат да предлагат нови специалности след уведомление на Националната агенция за оценяване и акредитация. Неакредитираните училища не могат да приемат студенти и не се финансират от държавния бюджет, освен при определени условия за новооткрити учреждения или при отказана акредитация.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за висшето образование определя процедурите за акредитация и оценяване на проекти, които могат да бъдат открити по искане на висшето училище или министъра на образованието и науката. Процедурите включват институционална и програмна акредитация, оценяване на проекти за откриване и преобразуване на висши училища, както и оценяване на нови специалности и професионални направления. Оценяването на професионалните направления се извършва на всеки 4 години, а акредитацията на новозаявени докторски програми може да се прави извън графика. Процедурите завършват с решение на Акредитационния съвет след представяне на доклади от постоянните комисии. Разходите за акредитация се покриват от заявителя.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за висшето образование регламентира правилата за откриване на процедура за акредитация. В рамките на един месец от постъпване на искането, Акредитационният съвет трябва да вземе решение дали да даде ход на процедурата или да я откаже, ако не е предоставена необходимата информация. Освен това, новата процедура за оценяване на проект не може да започне, докато не приключи друга текуща процедура за институционална акредитация.
Чл. 83
Процедурата за акредитация на висшите училища приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, което се приема до 12 месеца след заплащането на разходите. Решението включва оценка, срок на акредитация, капацитет на висшето училище и препоръки с определени срокове за изпълнение. При отказ за акредитация се дават мотиви и препоръки за подобрение, а сроковете за изпълнение са до 18 месеца за институционална акредитация и 12 месеца за програмна. При повторен отказ се дават само мотиви. Неправилното изпълнение на препоръките води до санкции, включително намаляване на капацитета или отнемане на акредитацията. Решението може да се обжалва.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за висшето образование описва процедурата за оценка на проекти, свързани с откриването на висши училища и специалности. Процедурата приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет в срок от 4 месеца след заплащането на необходимите разходи. В случай на положителна оценка, решението указва срок за искане на акредитация. Новооткритите учебни заведения получават акредитация за определен срок. Решението на съвета може да бъде обжалвано по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за висшето образование определя функциите на Националната агенция за оценяване и акредитация. Агенцията утвърджава критерии и процедури за оценяване и акредитация на висшите училища, оценява проектите за откриване и преобразуване на учебни заведения и следи за качеството на обучението. Тя също така поддържа информационна система с данни за акредитираните висши училища и обнародва списък на акредитираните програми. Управлението на агенцията се осъществява от Акредитационния съвет и неговия председател, който е и председател на агенцията.
Чл. 86
Член 86 от Закона за висшето образование определя състава и начина на назначаване на Акредитационния съвет, който се състои от 11 членове, включително председател и заместник-председател. Членовете включват представители на висшите училища, Българската академия на науките и Селскостопанската академия, както и представители на Министерството на образованието и науката. Номинациите на кандидатите се извършват чрез тайно гласуване от съответните съвети и управителни органи. Министерският съвет определя окончателния състав на съвета, а председателят и заместник-председателят се назначават от министър-председателя по предложение на министъра на образованието и науката.
Чл. 87
Член 87 от Закона за висшето образование определя правилата относно мандатите на председателя, заместник-председателя и членовете на Акредитационния съвет. Мандатът е 6 години, като не може да бъде удължаван. Половината от състава на съвета се обновява на всеки три години. Лицата, заемащи длъжности в акредитационния съвет, не могат да бъдат ректори, заместник-ректори или декани. Мандатът може да бъде прекратен предсрочно при определени условия, включително освобождаване по собствено желание или при системно неизпълнение на задълженията. Решението за предсрочно освобождаване се взема с мнозинство от съвета и новите членове се назначават в срок до един месец.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за висшето образование определя функциите на Акредитационния съвет. Той разработва и приема критерии и методики за оценяване и акредитация на висшите училища. Съветът организира процедури за акредитация, създава постоянни комисии и експертни групи, и информира министъра на образованието за извършените оценки. В състава на комисии и експертни групи могат да участват както български, така и чуждестранни експерти, включително представители на браншови организации и студенти.
Чл. 88а
Член 88а от Закона за висшето образование описва структурата и функциите на постоянните комисии по области на висшето образование и постоянната комисия за следакредитационно наблюдение. Комисиите се състоят от 5 до 9 членове, назначавани за три години от председателя на Акредитационния съвет, с ограничение за максимум два последователни мандата. Мандатът не се прекъсва от частични избори. Членството е несъвместимо с определени длъжности във висшите училища и академии. Оценяването на процедурите може да включва и чуждестранни агенции. Назначават се експерти за подпомагане на дейността на комисии. Комисиите контролират работата на експертните групи и изготвят доклади относно акредитацията на висшите училища.
Чл. 88б
Чл. 88б от Закона за висшето образование определя задълженията на Националната агенция за оценяване и акредитация, включително публикуването на общите изисквания за оценяване и акредитация, критериите за оценяване на висши училища и специалности, годишен доклад за дейността на агенцията, материали за популяризиране на постиженията на висшите училища и оценките от акредитацията.
Чл. 88в
Чл. 88в от Закона за висшето образование описва функциите на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) относно следакредитационното наблюдение и контрол. Комисията за следакредитационно наблюдение проверява способността на висшите училища да осигуряват високо качество на образованието и да изпълняват препоръките от акредитацията. При установено неизпълнение, комисията предлага на Акредитационния съвет да отнеме акредитации или да намали акредитационната оценка. Решенията на Акредитационния съвет могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 88г.
Член 88г. от Закона за висшето образование позволява с правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация да се създават помощни и консултативни звена, наречени съвети и комисии.
Чл. 89
Чл. 89 от Закона за висшето образование определя, че имуществото на висшето училище включва право на собственост и други вещни и имуществени права. Недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища, са държавна публична собственост. Обособени части от тези недвижими имоти могат да се отдават под наем, съгласно условията на Закона за държавната собственост.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за висшето образование регламентира финансовото управление на държавните висши училища. Те трябва да съставят, изпълняват и отчитат бюджета си, който включва приходна и разходна част. Академичният съвет утвърджа годишен бюджет, който се публикува на сайта на висшето училище. Приходите идват от трансфери от държавния бюджет, финансова помощ от общини, дарения, собствени приходи от различни дейности и такси за обучение. Не по-малко от 75% от приходите от такси и средства от държавния бюджет трябва да се използват за финансиране на разходи за съответните професионални направления. Висшите училища са задължени да публикуват отчет за бюджета си и да спазват определени методики за разпределение на приходите.
Чл. 90а
Според Чл. 90а от Закона за висшето образование, средствата от държавния бюджет за финансиране на висшето образование трябва да бъдат планирани ежегодно в размер не по-малък от 0,9% от брутния вътрешен продукт. Тези средства следват целите, определени в Стратегията за развитие на висшето образование, съгласно чл. 9, ал. 2, т. 3.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за висшето образование регламентира трансферите от държавния бюджет, които осигуряват средства за издръжка на обучението, научна и художествена дейност, издаване на учебници, социално-битови разходи и капитални вложения. Средствата за издръжка на обучението се определят на базата на диференцирани нормативи, броя на приетите студенти и докторанти, комплексна оценка на качеството на обучението и изпълнението на стратегическите цели. Съществуват специфични условия за финансиране на докторантите и ограничения за предоставяне на средства за определени категории студенти. При надхвърляне на капацитета на висшето училище, средствата за следващата година се намаляват. Определят се минимални проценти за научна дейност и социално-битови разходи.
Чл. 91а
Чл. 91а регламентира компенсирани промени в бюджетите на държавните висши училища и бюджета на Министерството на образованието и науката при разлики между разчетения и действителния брой на студентите и докторантите. Средствата за финансиране на научната и художественотворческа дейност се предоставят в зависимост от оценка на наукометрични и художествени показатели, а условията за това се определят от Министерския съвет.
Чл. 91б
Средствата от държавния бюджет се отпускат за финансиране на програми, предназначени за консолидация и оптимизация на държавните висши училища. Тези програми трябва да бъдат разработени от самите учебни заведения и приети от Министерския съвет, по предложение на министъра на образованието и науката.
Чл. 91в
Чл. 91в от Закона за висшето образование предвижда финансиране от държавния бюджет за дейности, свързани с национални програми за развитие на държавните висши училища и за придобиване на висше образование в чужбина от български граждани. Целта е професионалната им реализация на българския пазар на труда. Националните програми се приемат от Министерския съвет.
Чл. 91г.
Чл. 91г. от Закона за висшето образование предвижда, че институтите могат да получават институционално финансиране и целеви средства за научни изследвания, както и финансиране за изпълнение на стратегически научноизследователски програми и други национални програми в случаите, описани в чл. 26б, ал. 4.
Чл. 92
Чл. 92 от Закона за висшето образование определя условията за планиране на трансферите от държавния бюджет за академичния състав на държавните висши училища. Министерският съвет ежегодно планира трансфера така, че средната брутна работна заплата за академичния състав да бъде не по-малка от 180% от средната за страната. Увеличението на трансфера трябва да отразява увеличението на средната заплата за страната. Минималната основна заплата за най-ниската академична длъжност е не по-малка от 125% от средната заплата. Допълнителни условия са определени за минималната заплата на служителите с различно ниво на образование. Минималната заплата не може да е по-ниска от предходната година. Правилата за възнаграждение на ректорите се определят от министъра на образованието с механизми за допълнително възнаграждение.
Чл. 93
Собствените приходи на висшето училище, съгласно чл. 90, ал. 3, т. 4, буква "б", могат да се разходват единствено за издръжка на обучението на студентите и докторантите. Редът за разходване на тези средства се определя от академичния съвет на висшето училище.
Чл. 94
Студентите и докторантите имат право да кандидатстват за стипендии от държавния бюджет, от висшите училища, както и от физически или юридически лица. Размерите и условията за получаване на стипендия се определят от Министерския съвет, правилниците на висшите училища и дарителите. Стипендиите на докторантите, финансирани от държавния бюджет, са не по-малко от 150% от минималната работна заплата за страната за последните 12 месеца.
Чл. 95
Член 95 от Закона за висшето образование регламентира заплащането на такси от студенти, докторанти и специализанти за обучението им. Таксите се определят от Министерския съвет и могат да бъдат намалени за определени категории студенти. Размерът на таксите не може да надвишава две трети от средствата за издръжка на обучението. Освобождават се от такси определени категории лица, включително кръгли сираци и лица с увреждания. Чуждестранните студенти заплащат такси, които не могат да бъдат по-ниски от определените за българските студенти. Лица с двойно гражданство заплащат половината от таксата, а българите, живеещи в чужбина, заплащат такси при условията за българските граждани.
Чл. 95а
Чл. 95а от Закона за висшето образование предвижда, че държавният бюджет може да покрива разходите за обучение на студенти, които имат сключен договор с работодател за стаж и работа след завършване. Договорът се сключва с работодатели, нуждаещи се от квалифицирани кадри, и включва условия за стажа, възнаграждение и срок на работа след завършване. При неизпълнение на договора, държавата има право да възстанови платените средства. Съществува задължение за висшите училища да информират за сключените договори, а условията за работа с работодатели се уреждат с наредба на Министерския съвет.
Чл. 96
Според Чл. 96 от Закона за висшето образование, студентите и докторантите имат право да получават кредит за покриване на такси и за издръжка, при условия и ред, определени със закон.
Чл. 96а и Глава дванадесета от Закона за висшето образование.
Висшите училища в България не подлежат на корпоративен данък и данък върху приходите за основната си дейност, както и за дейности, свързани с обучението на докторанти. Съществуват разпоредби относно признаването на правото за упражняване на регулирани професии на база квалификация, придобита в чужбина, но те са отменени през 2008 г.
Чл. 97
Член 97 от Закона за висшето образование е нов, приет с ДВ, бр. 77 от 2005 г. и е изменен с ДВ, бр. 62 от 2006 г. В сила е от 01.01.2007 г., но е отменен с ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.
Чл. 98
Член 98 от Закона за висшето образование е бил нов, публикуван в Държавен вестник, брой 77 от 2005 г. След това е изменян с ДВ, бр. 62 от 2006 г., като е влязъл в сила на 01.01.2007 г. Впоследствие е отменен с ДВ, бр. 13 от 2008 г., с в сила от 08.02.2008 г.
Чл. 99
Чл. 99 от Закона за висшето образование е нов, приет през 2005 г., и е изменен през 2006 г. Съгласно последващите изменения, той е отменен през 2008 г. и е в сила от 08.02.2008 г.
Чл. 100
Член 100 от Закона за висшето образование е нов, въведен с ДВ, бр. 77 от 2005 г. и е изменен с ДВ, бр. 62 от 2006 г. В сила е от 01.01.2007 г., но е отменен с ДВ, бр. 13 от 2008 г., с влизане в сила от 08.02.2008 г.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за висшето образование, който е бил изменен и отменен, се отнася до признаването на правото за упражняване на регулирана професия на базата на професионална квалификация, придобита в трета държава. Този член е влязъл в сила на 01.01.2007 г. и е отменен на 08.02.2008 г.
Чл. 102
Член 102 от Закона за висшето образование е бил нов, публикуван в Държавен вестник, брой 77 от 2005 г. След това е изменен в ДВ, бр. 62 от 2006 г. и е влязъл в сила на 01.01.2007 г. Впоследствие е отменен с ДВ, бр. 13 от 2008 г., като изменението е в сила от 08.02.2008 г.
Чл. 103
Чл. 103 от Закона за висшето образование, който е нов от 2006 г., е отменен през 2008 г. Той е част от Раздел III, който съдържа други разпоредби. Текстът е в сила от 01.01.2007 г. до 08.02.2008 г.
Чл. 104
Член 104 от Закона за висшето образование е нов, въведен с ДВ, бр. 62 от 2006 г. и влиза в сила на 01.01.2007 г. По-късно, с ДВ, бр. 13 от 2008 г., той е отменен и в сила от 08.02.2008 г.
Чл. 105
Чл. 105 от Закона за висшето образование е нов, публикуван в Държавен вестник, брой 62 от 2006 г., и влиза в сила на 01.01.2007 г. По-късно, с ДВ, брой 13 от 2008 г., той е отменен и е в сила от 08.02.2008 г.
Чл. 106
Член 106 от Закона за висшето образование е нов, приет с ДВ, бр. 62 от 2006 г. и влиза в сила от 01.01.2007 г. Въпреки това, той е отменен с ДВ, бр. 13 от 2008 г., като отмяната влиза в сила от 08.02.2008 г.
Чл. 107
Законът за висшето образование регламентира устройството и дейността на висшите училища в България, включително условията за акредитация, правата и задълженията на студентите и преподавателите, както и механизмите за финансиране и управление на образованието. Специални разпоредби се отнасят до академиите от системата на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, както и до чуждестранните висши училища. В закона са включени и преходни и заключителни разпоредби, които указват как да се прилагат предходните разпоредби и какви права имат завършилите преди влизането в сила на закона.
Параграф §1
Академиите и висшите училища от системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и Министерството на териториалното развитие и строителството прилагат Закона за висшето образование в съответствие с актовете за създаването им и специалните закони, отнасящи се до тях. Разпоредбата на чл. 95, ал. 3 не се прилага за академиите и висшите училища от системата на Министерството на отбраната, а разпоредбите на чл. 10, ал. 2, т. 10, чл. 30, ал. 5 и чл. 46, ал. 1 не се прилагат за Академията на Министерството на вътрешните работи.
§2
Параграф §2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за висшето образование определя, че проектите за трансферите от държавния бюджет на висшите училища, които са част от системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, както и Министерството на териториалното развитие и строителството, трябва да се внасят в Министерския съвет от съответния министър. Тези проекти се съгласуват предварително с министъра на образованието и науката. Разпоредбата е изменяна многократно през годините, с последните изменения, влезли в сила на 01.01.2015 г.
§ 3
Параграф §3 от Закона за висшето образование уточнява, че висшите училища и факултетите по богословие прилагат закона в съответствие с актовете за създаването им и нормативните актове, регулиращи отношенията между държавата и религиозните изповедания. Освен това, разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и 7 не се отнасят за факултетите по богословие.
§4
Чуждестранните висши училища нямат право да разкриват свои поделения в България. Българските висши училища могат да откриват съвместни звена с чуждестранни висши училища, при спазване на международни спогодби и споразумения. Те могат също така да разкриват свои звена в чужбина и да провеждат изнесено обучение при условие, че спазват законодателството на приемащата държава. Поделенията в чужбина не са самостоятелни звена и обучението се провежда от академичния състав на основното звено. Материално-техническата база на тези поделения е част от базата на висшето училище. При договори за съвместна дейност се прилага българското законодателство, освен ако документът се издава само от чуждестранното училище.
Параграф §4б
Параграф §4б от Закона за висшето образование предвижда, че при определяне на броя на преподавателите с основен трудов договор в звената на висшите училища, могат да се включват и преподавателите с основен трудов договор в университетските болници. Тази разпоредба е въведена с изменение от Държавен вестник, брой 54 от 2000 г.
§4в
Съгласно закона, "регулирана професия" е дейност, която е включена в Списъка на регулираните професии в България. Тя е от обществена значимост и/или е важна за живота и здравето на хората. Правото за упражняване на такава професия е определено с разпоредби, които изискват специфична професионална квалификация, удостоверена с документи за образование и правоспособност, както и членство в професионална организация, призната от държавата.
§4г от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за висшето образование
Трудовите договори на преподавателите в университетските болници се сключват и прекратяват от ректора на висшето медицинско училище, в съгласие с управителя или изпълнителния директор на болницата.
Параграф §4д
Параграф §4д от Закона за висшето образование определя ключови термини, свързани с висшето образование в България. Основен трудов договор е договорът по чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, а за асистенти - и по чл. 67, ал. 1, т. 2. Капацитетът на висшето училище е максималният брой студенти и докторанти, които могат да се обучават за учебна година, в зависимост от качеството на образованието и ресурсите на институцията. Други важни термини включват "успех от диплома", "действащи студенти и докторанти", "образователен франчайз", "студентско общежитие", "приоритетни професионални направления", "защитени специалности" и определения за лауреати на олимпиади и състезания.
§4е
Висшите училища са задължени да предоставят информация по чл. 10, ал. 2, т. 3 на министъра на образованието и науката на всеки 6 месеца или при поискване. Тази разпоредба е в сила от 15.09.2009 г. и е изменяна няколко пъти, последно на 02.08.2013 г.
Параграф §4и
След приемането на България в ЕС, чуждестранни висши училища от държави-членки на ЕС и Европейското икономическо пространство могат да откриват свои поделения в България. Това става при спазване на условията и реда, установени в закона за откриване на висше училище.
§4й
Параграф §4й от Закона за висшето образование, въведен с ДВ, бр. 17 от 2016 г., определя начина на изчисление на броя на обучаваните срещу заплащане студенти в държавните висши училища за учебната 2016 - 2017 г. Този брой се изчислява като разлика между утвърдения от Министерски съвет брой на студентите от предходната учебна година и утвърдения брой за текущата година. При утвърждаването на новия брой се взима предвид и броят на студентите и докторантите от предходната година.
Параграф §4к
Технологично училище "Електронни системи" и Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи са интегрирани звена в Техническия университет - София, които осъществяват дейности по професионално образование и квалификация. Директорите на тези звена се назначават от ректора на ТУ - София и ръководят образователната дейност. Звената имат право да валидират компетентности и разполагат с обикновен собствен печат. Управлението на звената се осъществява с помощта на заместник-директори, а обучението се провежда от педагогически специалисти. Ректорът контролира дейността на директорите и назначава персонала. Финансирането на звената идва от държавния бюджет и допълнителни източници. Промени и закриване на звената могат да се извършват по предложение на ректора и след решение на академичния съвет. Документите за завършване на образование се издават от ТУ - София.
§4л
Параграф §4л. от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за висшето образование, нова разпоредба, установява, че разпоредбата на чл. 92, ал. 3 се прилага за най-ниската академична длъжност в научните организации, определени в чл. 47, ал. 1, които са бюджетни организации. Също така, разпоредбата на чл. 92, ал. 4 се прилага и за изследователите, експертите и специалистите в тези организации.
§8
Завършилите висшите училища преди влизането на закона в сила ще се дипломират по правилата на закона, който е бил в сила при тяхното постъпване. Те ще имат правото на образователна степен "магистър".
Параграф §9
Студентите, приети преди влизането на закона в сила, продължават обучението си по действащите учебни планове и срокове, за да получат образователна и квалификационна степен.
§10
Параграф §10 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за висшето образование указва, че семестриалните такси, които се заплащат от студенти, приети преди влизането на закона в сила, няма да се преизчисляват съгласно определените правила в чл. 90, ал. 3, т. 4, буква "б". Параграфът е отменен с изменение в Държавен вестник, бр. 60 от 1999 г., и е в сила от 02.07.1999 г.
§11
Параграф §11 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за висшето образование предвижда възможността за удължаване на трудовите договори на хабилитираните лица при навършване на определена възраст. Удължаването може да бъде до три години и става по предложение на катедрения съвет и съвета на основното звено, след решение на академичния съвет. Такова удължаване се урежда със срочен трудов договор.
§12
Обучението в образователно-квалификационните степени ще бъде въведено от висшите училища след утвърдяване на държавните изисквания за специалностите, които принадлежат към регулираните професии или професионални направления. Това е регламентирано с изменения в закона, последно актуализирани през 2002 година.
§ 13
Министерският съвет, по предложение на министъра на образованието, науката и технологиите, е задължен да издаде постановление за приемане на правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация в срок до 6 месеца след влизането на закона в сила. В същото време, той трябва да определи и числеността на щатния и персонал на агенцията.
§14
Министерският съвет, по предложение на министъра на образованието, науката и технологиите, е задължен да преобразува или закрива съществуващите полувисши учебни заведения в срок до 1 година от влизането на закона в сила. Тази процедура трябва да бъде извършена в съответствие с изискванията на чл. 17 от закона.
Параграф §15
Висши училища, които не са участвали в процедура за акредитация в срок от три години след влизането на закона в сила, губят правото на държавна субсидия и финансиране от държавата.
§19
В Закона за научните степени и научните звания се извършват три основни изменения: 1. Терминът "кандидат на науките" се заменя с "доктор". 2. Термините "аспирант" и "аспирантура" се заменят с "докторант" и "докторантура". 3. Терминът "висши учебни заведения" се заменя с "висши училища".
§20
Параграф §20 от Закона за висшето образование отменя предходни нормативни актове, включително Закона за висшето образование от 1958 г., Закона за академична автономия на висшите учебни заведения от 1990 г. и Указа за признаване на дипломи от чуждестранни висши учебни заведения от 1949 г.
§21
Изпълнението на Закона за висшето образование се възлага на Министерския съвет. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование са обнародвани в Държавен вестник, брой 60 от 1999 г. и влизат в сила на 02.07.1999 г. Законът е изменян и допълван многократно, с последни изменения в Държавен вестник, брой 53 от 2002 г.
§56
Разпоредбите на чл. 95, ал. 1-5 влизат в сила от учебната 1999/2000 г. Студентите и докторантите, приети преди влизането на закона в сила, продължават обучението си при условията, при които са приети. Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 за приемането чрез конкурсен изпит влиза в сила от учебната 2000/2001 г.
§57
С влизането на Закона за висшето образование в сила, Акредитационният съвет трябва да се конституира в двумесечен срок. Мандатът на досегашния съвет приключва с утвърдителния състав на новия. Процедурите по оценка и акредитация се спират, а нови не се откриват. Новият съвет ще продължи започнатите процедури в съответствие с новите изисквания.
§58
Съставът на Акредитационния съвет през първия мандат ще бъде обновен с половината от представителите на висшите училища и на Българската академия на науките, както и на Националния център за аграрни науки, чрез жребий. Половината от представителите на Министерството на образованието и науката също ще бъдат обновени.
§60
Параграф 60 от Закона за висшето образование предвижда, че висшите училища трябва да приведат структурата си в съответствие с новите изисквания в срок от една година след влизането на закона в сила и да я представят на министъра на образованието и науката. Освен това, частните колежи, които са част от структурата на държавните висши училища, трябва да се преобразуват в самостоятелни колежи в срок от 18 месеца, в противен случай ще бъдат закрити.
Параграф §61
Параграф §61 от Закона за висшето образование предвижда, че неакредитирани висши училища, които не са поискали институционална акредитация в срок от 18 месеца след влизането на закона в сила, няма да получават държавна субсидия и няма да се финансират от държавата. Освен това, неакредитирани частни висши училища, които не предприемат действия за акредитация в същия срок, не могат да приемат студенти за обучение.
§62
Държавните и частните висши училища, които са получили институционална акредитация, имат право да провеждат обучение по неакредитирани специалности за срок от пет години след влизането на закона в сила. Това важи както за държавните, така и за частните висши училища, съгласно измененията, направени в законодателството.
§ 64
В параграф 64 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за висшето образование се предвижда замяна на термини. Думите "Министерство на образованието, науката и технологиите" и "министъра на образованието, науката и технологиите" ще бъдат заменени с "Министерството на образованието и науката" и "министъра на образованието и науката" съответно.
§65
Законът за висшето образование влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на закона за висшето образование, обнародван в Държавен вестник, брой 54 от 2000 година.
§ 7 от Преходни и Заключителни разпоредби
Разпоредбата на § 4б от допълнителните разпоредби се прилага за преподавателите на основен трудов договор в болниците и диагностично-лечебните структури, докато не придобият качество на университетски болници по реда на Закона за лечебните заведения, но не по-късно от 1 юли 2001 г. Тези разпоредби са част от измененията на Закона за висшето образование, обнародвани в Държавен вестник, брой 22 от 2001 г.
§2
Срокът по чл. 81, ал. 1 се удължава с шест месеца за процедурите за институционална акредитация, за които са постъпили искания до 31 декември 2000 г. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, обнародван в Държавен вестник, брой 48 от 2004 г.
Параграф §73
В едномесечен срок след влизането в сила на закона, Акредитационният съвет трябва да бъде конституиран съгласно изискванията на чл. 86. Мандатът на досегашния съвет и председателя му приключва с назначаването на новите членове. След три години, съставът на новия съвет се обновява чрез жребий, включващ представители от висшите училища, Българската академия на науките, Националния център за аграрни науки и Министерството на образованието и науката.
§74
С влизането в сила на закона до 1 януари 2005 г. се спира приемането на нови искания за акредитация, освен за определени случаи. Процедурите за програмна акредитация, за които са платени такси, ще бъдат приключени до 1 януари 2005 г., докато останалите процедури ще бъдат прекратени. Продължават процедурите за акредитация по специфични членове от закона.
§75
В срок от три месеца след влизането в сила на Закона за висшето образование, Министерският съвет е задължен да приеме наредба, която да регламентира държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение в висшите училища. Също така, министърът на образованието и науката трябва да приеме наредба, свързана с чл. 44а, ал. 7 от закона.
§76
В срок до 6 месеца от влизането в сила на Закона за висшето образование, Министерският съвет трябва да приеме наредба по чл. 7, ал. 1 и да приведе правилника по чл. 9, ал. 3, т. 12 в съответствие с новия закон. Националната агенция за оценяване и акредитация е задължена да актуализира критериите, процедурите и документацията по чл. 85, ал. 1, т. 1, 2 и 4. Министърът на финансите, по предложение на Националната агенция, ще утвърди нови нормативи по чл. 81, ал. 9 след съгласуване със Съвета на ректорите. Висшите училища трябва да внедрят системата по чл. 6, ал. 4.
Параграф §77
В срок от 6 месеца след влизането в сила на Закона за висшето образование ще се проведат избори за студентски съвети. Студенти и докторанти, които са били членове на студентските съвети четири или повече години, нямат право да бъдат избирани в новия състав на студентския съвет.
§79
От 1 юли 2004 г. висшите училища издават безплатно Европейското дипломно приложение на лица, притежаващи образователно-квалификационна степен 'бакалавър' или 'магистър', получени в съответствие с Закона за висшето образование.
Параграф §80
Лицата, които заварени на длъжността "извънреден професор" и "извънреден доцент" преди влизането в сила на Закона за висшето образование, запазват правата си по трудовите си договори, но само за срок от 6 месеца след влизането на закона в сила.
§82
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 30, който влиза в сила от учебната 2004 - 2005 г. Преходни и заключителни разпоредби съществуват и за Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, който е обнародван в Държавен вестник, брой 77 от 2005 г. и влиза в сила от 27.09.2005 г.
§16
Подзаконовите нормативни актове, свързани с признаването на професионална квалификация и правоспособност за регулирани професии, придобити в държави-членки на ЕС и ЕИП, трябва да бъдат издадени или допълнени в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона.
§ 17
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Тези изключения включват § 8, § 9, т. 2 и 3, и § 10, т. 2 и 3, буква "б".
§9 от Закона за висшето образование
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 4, 5 и 6, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Преходните и заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 30 от 2006 г. и влизат в сила от 12.07.2006 г.
Параграф §30
В преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование се предвижда замяна на термините "Закона за административното производство" и "Закона за Върховния административен съд" с "Административнопроцесуалния кодекс" в текста на закона. Тази промяна е актуализирана с цел синхронизация на законодателството.
§ 142
Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-рано. Специфични параграфи, свързани с отмяна и замяна на термини, влизат в сила от 1 март 2007 г., а параграф 120 - от 1 януари 2007 г. Параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването на кодекса.
§ 23
Законът за висшето образование влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на чл. 42, ал. 3 и чл. 58, ал. 4, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз. Заключителните разпоредби са свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, който е обнародван в Държавен вестник, брой 62 от 2006 г. и влиза в сила от 01.01.2007 г.
§20
Законът за висшето образование влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет за 2007 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 108 от 2006 г. и влизат в сила от 01.01.2007 г.
Параграф §106
Законът за висшето образование влиза в сила на 1 януари 2007 г., с изключение на параграфи 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на закона за висшето образование, обнародван в брой 41 от 2007 г.
§31
Параграф §31 определя етапите на усвояване на свободния капацитет на държавните висши училища и специалностите от регулираните професии. Процесът се осъществява поетапно, като през учебната 2007/2008 г. се допуска усвояване до 25%, през 2008/2009 г. - до 50%, през 2009/2010 г. - до 75%, и през 2010/2011 г. - до 100%. Свободният капацитет се изчислява като разлика между общия капацитет, определен от Националната агенция за оценяване и акредитация, и броя на приетите студенти и докторанти. За училища, които нямат определен капацитет до 31 март на съответната година, броят на приеманите студенти и докторанти се увеличава с 20% спрямо предходната учебна година. Разпоредбите се прилагат при изготвянето и утвърждаването на предложенията за прием на студенти и докторанти.
§ 32
Лицата, които не са завършили обучението си за "специалист по ..." преди влизането в сила на закона, продължават обучението си за "бакалавър". Лицата, придобили степен "специалист по ...", получават правата на бакалаври. Лицата по § 5 имат същите права. Продължават откритите процедури за програмна акредитация.
§ 38 от Закона за висшето образование
Разпоредбата на § 22 от Закона за висшето образование влиза в сила от 1 септември 2008 г., а разпоредбата на § 29 влиза в сила от деня на влизането в сила на Закона за висшето образование. Също така, се отбелязва, че Законът за признаване на професионални квалификации е обнародван в Държавен вестник, брой 13 от 2008 г. и влиза в сила от 08.02.2008 г.
§15
Подзаконовите и другите актове, необходими за прилагането на Закона за висшето образование, трябва да бъдат издадени в срок от един месец след влизането на закона в сила. До момента на влизането в сила на новите актове, ще продължат да се прилагат актовете, издадени по отменените разпоредби, стига те да не противоречат на новия закон.
§16
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Включва преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за Националния център за аграрни науки, обнародван в Държавен вестник, брой 43 от 2008 година.
§24
В параграф §24 от Закона за висшето образование се предвижда замяната на термина "Националния център за аграрни науки" с "Селскостопанската академия". Тази промяна се прилага навсякъде в текста на закона, който е обнародван и изменян многократно от 1995 г. до 2008 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменението и допълнението на Закона за професионалното образование и обучение, което е обнародвано през 2009 г. и влиза в сила от 15.09.2009 г.
§5
Параграф §5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за висшето образование предвижда замяна на термините "министърът на образованието и науката", "министъра на образованието и науката" и "Министерството на образованието и науката" с новите наименования "министърът на образованието, младежта и науката", "министъра на образованието, младежта и науката" и "Министерството на образованието, младежта и науката".
§ 48
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и параграф 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Допълнителни разпоредби са свързани със Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., който влиза в сила от 01.01.2010 г.
§ 84 от Закона за висшето образование
Законът за висшето образование влиза в сила на 1 януари 2010 г., с изключение на параграф 80, който влиза в сила на 15 декември 2009 г. Тези разпоредби са част от законодателството, касаещо развитието на академичния състав в Република България, обнародвано в Държавен вестник, брой 38 от 2010 г.
Параграф §12
В Закона за висшето образование се въвеждат изменения и допълнения, сред които основно е замяната на термина "Закона за научните степени и научните звания" с "Закона за развитието на академичния състав в Република България". Тези промени целят актуализация на законодателството в сферата на висшето образование и научната дейност в страната.
§ 62
Параграф §62 посочва, че определени параграфи (20, 21, § 48, т. 1, § 52, т. 1 и 3 и § 56) влизат в сила от учебната 2011-2012 г. Тези разпоредби са част от Преходните и Заключителни разпоредби, свързани с измененията и допълненията на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г.
§20
Параграф §20 посочва, че Параграф 8, т. 1 влиза в сила от 1 август 2010 г., а § 19 влиза в сила от учебната 2010/2011 година. Преходните и заключителни разпоредби обхващат изменения и допълнения на Закона за висшето образование, с различни дати на влизане в сила, като последните изменения са от 2015 г.
§ 7
Параграф 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за висшето образование определя условията за прием на студенти за учебните години от 2010/2011 до 2015/2016. Разпоредбите предвиждат, че обучението по чл. 21, ал. 2 може да се извършва по решение на академичния съвет на висшето училище, при условие че кандидатите не са приети в определените квоти. За определените учебни години, приемът на студенти по тези условия е ограничен до 5% от капацитета на професионалното направление или специалността.
§8
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за висшето образование, обнародвани в Държавен вестник, брой 61 от 2011 г.
§24
Получената институционална и програмна акредитация от висшите училища преди влизането в сила на закона остава валидна до изтичането на определен срок. Оценките от четирибалната система, действащи преди закона, ще бъдат приравнени към десетобалната система по правила, утвърдени от Националната агенция за оценяване и акредитация.
§25
Параграф §25 предвижда, че процедурите за признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища и започнати преди влизането в сила на закона, ще бъдат разгледани по досегашния ред. Това означава, че няма да има промени в начина на обработка на тези заявления, докато те не бъдат приключени.
§27
Министерският съвет е задължен да приведе в съответствие Правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация, както и наредбата за държавните изисквания по чл. 9, ал. 3, т. 9, в срок до 4 месеца от влизането в сила на закона.
Параграф §28 от Закона за висшето образование.
Според параграф §28 от Закона за висшето образование, Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация трябва да утвърди правилата по § 24, ал. 2 в срок до два месеца след влизането в сила на закона. Освен това, се споменава и Законът за държавния бюджет на Република България за 2012 година, който влиза в сила от 01.01.2012 г.
§100
Законът за висшето образование влиза в сила на 1 януари 2012 г., с изключение на параграф 76, който влиза в сила по-рано, на 15 декември 2011 г. Допълнителни изменения и допълнения към закона са обнародвани в Държавен вестник, брой 60 от 2012 г. и влизат в сила на 7 август 2012 г.
§3
Законът за висшето образование влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби отнасят се и към Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., който е обнародван в "Държавен вестник", брой 102 от 2012 г. и влиза в сила от 01.01.2013 г.
§78
Законът за висшето образование влиза в сила на 1 януари 2013 г., с изключение на параграфи 61, 68 и 73, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси са обнародвани в ДВ, бр. 15 от 2013 г. и влизат в сила от 01.01.2014 г.
§ 123
Законът за висшето образование влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи. Параграф § 115 влиза в сила на 1 януари 2013 г., а параграфи § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила на 1 февруари 2013 г. Заключителните разпоредби се отнасят и за измененията на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.
§2 от Закона за висшето образование и Заключителни разпоредби към Закона за изменение на Закона за младежта.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Заключителните разпоредби касаят изменения в Закона за младежта, които са обнародвани в 'Държавен вестник', брой 68 от 2013 г. и влизат в сила от 02.08.2013 г.
Параграф §6
В Закона за висшето образование се извършват изменения, при които всички споменавания на "министърът на образованието, младежта и науката" и свързаните с него термини се заменят с "министърът на образованието и науката" и съответните форми. Освен това, терминът "министърът на физическото възпитание и спорта" се заменя с "министърът на младежта и спорта".
§55 от Закона за висшето образование и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Законът за висшето образование влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси включват редица изменения и допълнения, с различни дати на влизане в сила, последното от които е обнародвано в ДВ, бр. 81 от 2024 г. и влиза в сила на 24.09.2024 г.
§ 13
Законът за висшето образование влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на параграф 6, който влиза в сила от 31 декември 2025 г. Някои разпоредби на закона са изменяни многократно, с последни изменения, които ще влязат в сила на 24 септември 2024 г. Отменен е параграф 2 от преходните разпоредби.
§8
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят изменения в Закона за висшето образование, обнародвани в Държавен вестник, брой 66 от 2014 г., и влизат в сила от 08.08.2014 г.
§ 2
Законът за висшето образование влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност са обнародвани в брой 105 от 2014 г. и влизат в сила от 01.01.2015 г.
Параграф §46
Законът за висшето образование влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключения: Параграф 17 (относно чл. 154, ал. 2 и чл. 156, ал. 2) влиза в сила от деня на обнародването; параграф 39, т. 7, буква "б", т. 9-13 и т. 19, букви "а"-"е" - в сила от 1 януари 2014 г.; параграф 34, т. 7 - от 1 януари 2016 г.; т. 21, буква "а" - от 1 юли 2015 г.; и т. 2, буква "в", т. 30, 31, 32, 35 и 39 и § 35 - след положително решение от Европейската комисия по нотификация.
§21
Законът за висшето образование влиза в сила на 1 януари 2015 г., с изключение на параграф 19, който влиза в сила на 1 декември 2014 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение на закона за висшето образование са обнародвани в Държавен вестник, брой 56 от 2015 г. и влизат в сила от 24 юли 2015 г.
§2
Законът за висшето образование влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения, които касаят Закона за предучилищното и училищното образование, обнародван през 2015 г. и влязъл в сила от 01.08.2016 г.
§60
Законът за висшето образование влиза в сила на 1 август 2016 г., с изключения за определени членове и глави, които влизат в сила на различни дати: член 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста, раздели I, II и III и § 58 - един месец след обнародването; глава седма - два месеца след обнародването; глава шестнадесета - от 1 януари 2017 г.; параграф 46, т. 1, буква "а" - от 1 август 2022 г.
§24
Законът за висшето образование влиза в сила на 1 януари 2016 г. Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за висшето образование бяха обнародвани в Държавен вестник, брой 17 от 2016 г. и влязоха в сила от 1 март 2016 г.
§32
Параграф §32 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за висшето образование предвижда поетапно увеличаване на относителния дял на средствата за издръжка на обучението в държавните висши училища. Увеличението е планирано както следва: 25% през 2016 г., 40% през 2017 г., 50% през 2018 г., 55% през 2019 г. и 60% през 2020 г.
§38
Закона за висшето образование влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, обнародван в бр. 97 от 2016 г., влизат в сила от 01.01.2017 г.
§ 61
Законът за висшето образование влиза в сила на 1 януари 2017 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на 1 януари 2018 г. Конкретно, § 47, т. 1 и т. 5, буква "б", § 48 и § 49 ще влязат в сила от 1 януари 2018 г. Тези разпоредби са част от преходните и заключителни разпоредби, свързани със Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г.
§20
Законът за висшето образование влиза в сила на 1 януари 2017 г. В допълнение, в преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси се посочва, че измененията са обнародвани в Държавен вестник, брой 88 от 2017 г. и влизат в сила от 01.01.2026 г. Последващи изменения са направени с обнародване в Държавен вестник, брой 98 от 2018 г. (в сила от 01.01.2019 г.), брой 14 от 2021 г. (в сила от 17.02.2021 г.) и брой 81 от 2024 г. (в сила от 24.09.2024 г.).
§ 21
Законът влиза в сила от 1 януари 2026 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Конкретно § 5, касаещ чл. 66, ал. 3, т. 1, както и § 15, 16, 17 и 20, ще влязат в сила незабавно.
§46
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби също са свързани със Закона за физическото възпитание и спорта, който е обнародван в "Държавен вестник" и влиза в сила от 19.01.2019 г.
§11
Законът за висшето образование влиза в сила в тримесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на закона за висшето образование, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 98 от 2018 г. и влиза в сила от 27.11.2018 г.
Параграф §8
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за корпоративното подоходно облагане, които влизат в сила от 01.01.2019 г.
Параграф §70
Законът за висшето образование влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на определени параграфи и точки, които влизат в сила на различни дати. Параграф 43, т. 2 влиза в сила от деня на обнародването, параграф 63 влиза в сила от 18 ноември 2018 г., а други параграфи и точки влизат в сила на 7 януари 2019 г., 28 януари 2019 г., 20 май 2019 г., 1 юли 2019 г., 1 октомври 2019 г., 1 януари 2020 г. и 28 юли 2020 г. Тези разпоредби определят конкретни дати за влизане в сила на различни части от закона.
Параграф §60
Параграф §60 предвижда, че всички открити процедури за акредитация и оценяване, които са започнали преди влизането в сила на новия закон, ще бъдат завършени по съществуващите към момента условия и ред. Това включва институционалната и програмна акредитация, както и следакредитационното наблюдение и контрол, които не са приключили.
§61
Висшите училища, чиято програмна акредитация и акредитация на докторски програми изтича преди нова процедура за акредитация, могат да приемат студенти и да провеждат обучение, докато не приключи новата акредитационна процедура, определена от Националната агенция за оценяване и акредитация.
§ 63
Параграф §63 определя, че до провеждането на конкурс за директор на звената по § 4к от допълнителните разпоредби, правомощията на директора ще бъдат упражнявани от настоящите директори на Технологичното училище "Електронни системи" към Техническия университет - София и Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи в гр. Правец.
§64
Министърът на образованието и науката е задължен в едногодишен срок след влизането в сила на закона да разработи и внесе за приемане от Министерския съвет Националната карта на висшето образование в България, съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1а.
§65
Параграф §65 забранява откритията на нови висши училища, териториално изнесени звена, филиали, факултети, департаменти и колежи в държавните висши училища до приемането на Националната карта на висшето образование. Изключение се допуска само за преобразуване с цел консолидация и оптимизация.
§66
Министърът на образованието и науката е отговорен за сключването на договори за управление с ректорите на държавните висши училища, чийто мандат остава над две години след влизането в сила на закона. Той трябва да утвърди политика за развитие в тримесечен срок и правила в четиримесечен срок след влизането в сила на закона.
§67
Параграф §67 от Закона за висшето образование урежда мандатите на ръководните длъжности във висшите училища. Според алинея 1, мандатите на лица, заемащи ръководни длъжности (като председател на общото събрание, ректор, декан и др.), не се прекратяват предсрочно при навършване на 65 години. Алинея 2 уточнява, че лицата, които вече са навършили 65 години при влизането в сила на закона, ще довършат мандатите си при съществуващите условия.
Параграф §69 от Закона за висшето образование
Параграф §69 предвижда, че електронната платформа, съгласно чл. 75, ал. 6, трябва да бъде разработена и да започне да функционира в срок от две години от влизането в сила на закона. Освен това, разпоредбите касаят и измененията в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено на 13 март 2020 г., с влизане в сила от 17.02.2021 г.
§16
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които имат специфични дати на влизане в сила. Параграфи 4 и 7 влизат в сила от 1 януари 2021 г., параграф 5 от 11 декември 2020 г., а параграф 15, т. 1 относно чл. 22 от Закона за местните данъци и такси, влиза в сила от 20 април 2019 г.
§17
Параграф §17, който влиза в сила от 04.03.2022 г., предвижда предоставянето на средства на държавните висши училища под формата на субсидия за издръжка на обучението. Тези средства се дават след привеждане на критериите и показателите в правилниците за атестиране на академичния състав, съгласно методика, определена от Министерския съвет. Разпределението на средствата ще се основава на комплексна оценка за качеството на обучението и неговото съответствие с нуждите на пазара на труда, като ще се вземат предвид професионалните направления на всяко висше училище. Министерският съвет трябва да приеме критериите и показателите до 30 април 2022 г.
§ 22
Законът за висшето образование влиза в сила на 1 януари 2022 г., с изключение на определени параграфи. Параграфи 6 и 20 влизат в сила от 1 април 2022 г., параграф 10 влиза в сила от учебната 2022-2023 година, а параграфи 11, 12, 14, 15, 17, 18 и 19 влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
§25
В срок от 4 месеца след влизането в сила на Закона за висшето образование, Министерският съвет, по предложение на министъра на образованието и науката, трябва да приведе наредбата по чл. 7, ал. 1 в съответствие с изискванията на новия закон.
§ 29
Законът за висшето образование влиза в сила на 1 януари 2024 г., с изключение на § 13, който влиза в сила на 22 декември 2023 г. Тези разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, обнародван в Държавен вестник, брой 25 от 2024 г.
§5
Съгласно параграф §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за висшето образование, Министерският съвет е задължен в едномесечен срок след влизането в сила на закона да одобри допълнителни разходи и трансфери за 2024 г. за бюджетите на държавните висши училища и научните организации. Тези разходи са свързани с размера на възнагражденията, определени по реда на чл. 92, ал. 1, 3 и 4 и чл. 94, ал. 3.
Параграф §6
Съгласно параграф §6 от Закона за висшето образование, Министерският съвет е задължен да приведе в съответствие подзаконовите нормативни актове с новия закон в срок от един месец след влизането му в сила. Тези разпоредби са част от законодателството, касаещо измененията и допълненията към Закона за висшето образование, обн. в ДВ, бр. 39 от 2024 г.
§4
Чуждестранни граждани или лица без гражданство, които са получили временна закрила в България и са приети за студенти преди влизането в сила на закона, могат да продължат обучението си при условията и по реда, при които са били приети.
§ 4
Законът за висшето образование влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 3, който ще влезе в сила от 1 януари 2025 година. Освен това, законът е свързан с различни директиви на Европейския парламент и Съвета, касаещи признаването на професионалните квалификации и правото на свободно движение на граждани в рамките на Европейския съюз.
