ЗАКОН ЗА ВИНОТО И СПИРТНИТЕ НАПИТКИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда условията и реда за производството, обработката, етикетирането, търговията и контрола на гроздето и производството на вино, плодови вина, оцет, етилов алкохол и дестилати, както и на спиртните напитки. Освен това, законът се занимава и с управлението и контрола на лозаро-винарския потенциал.
Чл. 2
Чл. 2 от Закона за виното и спиртните напитки определя основните органи, отговорни за държавната политика в лозаро-винарския сектор и производството на спиртни напитки. Министърът на земеделието и храните отговаря за лозаро-винарския сектор, докато министърът на икономиката и индустрията отговаря за производството на етилов алкохол и дестилати. Контролът върху лозовите насаждения и продуктите се осъществява от Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ), която е юридическо лице на бюджетна издръжка. Финансирането на ИАЛВ идва от бюджета на Министерството на земеделието, услуги, глоби, международни проекти и други източници. ИАЛВ е отговорна за издаването на сертификати за безопасност на виното, ако това е необходимо за износ, и администрира мерките за подпомагане на сектора.
Чл. 3
Според Чл. 3 от Закона за виното и спиртните напитки, организация на производители може да бъде всяко юридическо лице или кооперация, в които членуват производители на лозаро-винарски продукти.
Чл. 4
Член 4 от Закона за виното и спиртните напитки предвижда, че организациите, посочени в член 3, се признават от министъра на земеделието и храните. Процесът на признаване се извършва при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Тази разпоредба е изменяна няколко пъти, като последните изменения са в сила от 01.01.2023 г. и 18.07.2017 г.
Чл. 5
Законът за виното и спиртните напитки определя междупрофесионалните организации, които включват Националната лозаро-винарска камара, регионалните лозаро-винарски камари, Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки, и други организации, признати по определени условия. Тези организации предлагат практики за социалноотговорна консумация и предприемат действия за ограничаване на злоупотребата с алкохол.
Чл. 6
Националната лозаро-винарска камара е юридическо лице, регистрирано в София, което приема устав за своята дейност. Регионалните лозаро-винарски камари се учредяват по решение на общото събрание на НЛВК и с одобрено заявление. Те трябва да спазват условията на закона и решенията на НЛВК, като информират за дейността си управителния съвет и общото събрание на НЛВК.
Чл. 7
Член 7 от Закона за виното и спиртните напитки определя правомощията на организациите, свързани с лозаро-винарския сектор и сектора на спиртните напитки. Те могат да участват в разработването на политики, нормативни актове и добри практики, да защитават интересите на сектора, да предлагат мерки за развитие и подпомагане, да организират конкурси и обучения, както и да съдействат на държавните органи. Освен това, те имат право да участват в спорове за качество и произход на продуктите, както и да изготвят предложения за регионални дегустационни комисии.
Чл. 8
Членовете на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) включват регионалните лозаро-винарски камари, производители, преработватели и търговци на лозаро-винарски продукти, сдружения на производители, университети и научни институти, както и други лица и организации, които подпомагат развитието на лозарството и винопроизводството.
Чл. 9
Членове на Асоциацията на производителите и вносителите на спиртни напитки в България могат да бъдат физически и юридически лица, производители, вносители и търговци на спиртни напитки, производители на зърно, плодове и грозде, както и научни организации и институти, които допринасят за развитието на сектора.
Чл. 10
Регионалните лозаро-винарски камари издават сертификати за произход на грозде и автентичност на различни видове ракии и бренди. Сертификатите за произход на грозде се заверяват от териториалните звена на ИАЛВ, като за това се заплаща такса. Правилникът за прилагане на закона определя формата, съдържанието и реда за издаване и заверка на сертификатите.
Чл. 11
Членове на регионалната лозаро-винарска камара могат да бъдат: собственици на лозя и маточници, производители на лозов посадъчен материал, лица, които обработват лозя, лозаро-винарски кооперации, производители на вина и лозаро-винарски продукти, търговци на вино и лица, които допринасят за развитието на лозарството и винопроизводството. Лица, които работят на територията на повече от една камара, могат да бъдат членове на всички съответни камари.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за виното и спиртните напитки регламентира предоставянето на земи за лозарство с цел стимулиране на развитието на сектора. Министърът на земеделието и храните и общинските съвети могат да предоставят земи от съответните поземлени фондове за дългосрочно ползване, като срокът не може да бъде по-кратък от 35 години. В случай на преустановяване на ползването преди изтичането на срока, земите се връщат обратно в съответния фонд.
Чл. 13
Член 13 от Закона за виното и спиртните напитки предвижда сътрудничество между държавните контролни органи, органите на местното самоуправление и централните и териториалните органи на изпълнителната власт с организациите на производителите и междупрофесионалните организации в лозаро-винарския сектор.
Чл. 14
Чл. 14 определя производствения потенциал, който включва реално засадените площи с винени лозя, националния резерв от права на засаждане и неусвоените права на производителите. Лозя, засадени без право след 1 януари 2007 г., подлежат на принудително изкореняване. Продуктите от тези лозя могат да се използват само за дестилация. Засаждането на винени сортове лози е разрешено само след придобиване на необходимите права. Принудителното изкореняване се извършва след мотивирана заповед от изпълнителния директор на ИАЛВ, която може да се обжалва.
Чл. 15
Чл. 15 определя условията за засаждане, презасаждане и присаждане на винени сортове лози. Само класифицирани винени сортове могат да се използват за винопроизводство. Министърът на земеделието утвърджава списък на тези сортове, а некласифицираните сортове подлежат на изкореняване, освен ако продукцията е само за домашна консумация. Ако сорт бъде заличен от списъка, изкореняването трябва да се извърши в срок от 15 винарски години. За производството на определени продукти също се изискват класифицирани сортове.
Чл. 16
Правото на ново засаждане на лозя се предоставя за експериментални цели, подготовка на посадъчен материал или уедряване на имоти. То не може да се прехвърля и се упражнява до края на втората винарска година след предоставяне. Производителят подава заявление в ИАЛВ, което се разглежда в срок от 5 работни дни. След проверка, акт за ново засаждане се издава в срок до 7 дни, като в него се посочват правно основание, данни за производителя и имотите. Производителят трябва да подаде заявление за край на засаждането в срок до 30 дни след засаждането, а ИАЛВ извършва проверка на място. Неправилно упражнени права се включват в Националния резерв. При експериментални насаждения, производителят трябва да подаде заявление за ползване или уведомление за изкореняване след изтичане на срока.
Чл. 17
Производители, които изкореняват плододаващи лозови насаждения в добро агротехническо състояние, имат право на презасаждане, предоставено от ИАЛВ. Това право може да се упражнява до края на петата винарска година след изкореняването, с възможност за удължаване при форсмажорни обстоятелства. Заявление за удължаване трябва да се подаде 30 дни преди изтичането на срока. Неупражнените права преминават в Националния резерв. Презасаждане на лозови насаждения, създадени по програми на ЕС, е разрешено не по-рано от 5 години след засаждането.
Чл. 18
Производителят, желаещ да презасади лозови насаждения, трябва да подаде заявление за изкореняване в териториалното звено на ИАЛВ. Заявлението трябва да бъде придружено от необходимите документи и да се заплати такса. ИАЛВ извършва проверка на документите в срок до 10 работни дни. При установяване на нередности, производителят е длъжен да ги отстрани в срок от 10 работни дни, иначе заявлението се оставя без разглеждане. След успешна проверка, ИАЛВ извършва проверка на място за оценка на агротехническото състояние на лозовите насаждения и уведомява производителя за измерената площ. Изкореняването трябва да бъде завършено до края на втората винарска година от уведомлението.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за виното и спиртните напитки определя задълженията на производителите при изкореняване на лозови насаждения. Производителят трябва да премахне всички надземни части и корени на лозите и да почисти площта от растителни остатъци. В срок от 30 дни след изкореняването, той трябва да подаде заявление за край на изкореняването в териториалното звено на ИАЛВ. След получаване на заявлението, в срок от 10 работни дни, ИАЛВ извършва проверка и изготвя контролен лист. При неизпълнение на изискванията, се издава задължително предписание. След проверката, ИАЛВ подготвя предложение за издаване на акт за право на презасаждане, който трябва да бъде издаден в срок от 7 работни дни. Актът съдържа важна информация за производителя и имотите, свързани с правото на презасаждане.
Чл. 20
Производителят подава заявление за презасаждане в ИАЛВ, което включва проверки на място от териториалното звено на ИАЛВ. Сроковете за проверка и уведомление са строго регламентирани, като производителят не може да започне презасаждане преди приключване на проверките. При установяване на нередности, производителят има срок за отстраняване, в противен случай заявлението се оставя без разглеждане. След приключване на презасаждането, производителят подава заявление за край на процеса, след което ИАЛВ извършва нова проверка и отразява засаждането в лозарския регистър.
Чл. 21
Правото на презасаждане на лозови насаждения може да бъде прехвърлено изцяло или частично между лозарски стопанства в страната, при спазване на определени условия. Първо, трябва да се прехвърли част от лозарското стопанство. Второ, новото стопанство трябва да има площи, предназначени за производство на вина със ЗНП или ЗГУ или за отглеждане на лозов посадъчен материал. И трето, за изкоренените лозови насаждения, за които е предоставено правото на презасаждане, е необходима декларация за реколта от предходната година, удостоверяваща, че насажденията са плододаващи и отговарят на условията по чл. 17, ал. 1.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за виното и спиртните напитки определя, че условията и редът за прехвърляне на права на презасаждане, които са описани в чл. 21, се регулират чрез правилника за прилагане на закона. Този член е част от Раздел VI, който се отнася до Националния резерв от права на засаждане на винени лозя.
Чл. 23
Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) създава и поддържа Национален резерв от права на засаждане. Тези права се предоставят на производители с регистрирано лозарско стопанство, които трябва да ги упражнят до края на втората винарска година след предоставянето. Неползваните права след изтичането на срока се връщат в националния резерв. Права на засаждане могат да се прехвърлят или преотстъпват при условия, определени в правилника за прилагане на закона.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за виното и спиртните напитки определя механизмите за попълване на националния резерв. Този резерв може да се попълва с права на ново засаждане и права на презасаждане, които не са били упражнени в определените срокове. Също така, права на засаждане, предоставени от резерва и неупражнени в срока, също могат да бъдат включени. Неупотребените права от националния резерв се погасяват след края на петата винарска година от включването им.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за виното и спиртните напитки определя процедурата за придобиване на право на засаждане от националния резерв. Лицата подават заявление в ИАЛВ, за което заплащат такса. Лица без регистрирано лозарско стопанство също могат да подадат заявление, но трябва да регистрират такова. Производители под 40 години с необходимите умения и компетентност не заплащат таксата, което се удостоверява с дипломи за агроном, технолог или аграр-икономист.
Чл. 26
Законът определя процедурата за издаване на акт за право на засаждане на лози, включваща проверка на документи от териториалното звено на ИАЛВ в срок до 5 работни дни, уведомление за нередности, проверка на място на имотите и издаване на акт от изпълнителния директор в срок до 7 работни дни. След засаждането производителят трябва да подаде заявление за край на засаждането в срок до 30 дни и да уведоми за промяна на сорта в срок до 10 дни. ИАЛВ извършва проверка на място и отразява засаждането в лозарския регистър в срок до 15 дни.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за виното и спиртните напитки установява задължението на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) да поддържа публичен лозарски регистър, който включва информация за гроздопроизводители, лозарски и винопроизводствени стопанства. Регистърът е достъпен онлайн и съдържа досиета на производителите, които се вписват след подаване на заявление и получаване на уникален идентификационен номер (УИН). ИАЛВ има срок от 10 дни за вписване и издаване на удостоверение за регистрация.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за виното и спиртните напитки регламентира съдържанието на досиетата на гроздопроизводителите. Те трябва да съдържат информация за идентификация на лозарското стопанство, характеристики на лозарските парцели, декларации за реколта, сертификати за произход на винено грозде, годишна справка за придружителни документи за превоз на винено грозде, промени в структурата на стопанството, уникален регистрационен номер (УРН) в ИСАК, информация за правата на презасаждане и засаждане от националния резерв, незаконно засадени лозя, както и подпомагане за преструктуриране, конверсия и събиране на реколта на зелено.
Чл. 29
Чл. 29 регламентира лозарските стопанства, които се състоят от лозарски парцели, стопанисвани от един гроздопроизводител. Те се вписват в регистъра и могат да бъдат регистрирани от физически или юридически лица, които притежават площ от минимум 0,1 хектара, са подали заявление за право на засаждане или придобиват права на презасаждане. Лозарските стопанства получават уникален идентификационен номер, който съдържа информация за района, териториалното звено и местоположението на парцелите. Освен това, лозарските парцели имат уникална идентификация в система, съвместима със системата за идентификация на земеделските парцели.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за виното и спиртните напитки определя съдържанието на производствените досиета на винопроизводителите. Те трябва да включват информация за обектите за производство, складиране и съхранение на вино, производствения капацитет, списъци на технолозите, декларации за производство и стокови запаси, както и тримесечна справка за издадените документи за превоз. В един производствен обект може да бъде регистриран само един винопроизводител. При промяна на обстоятелствата, винопроизводителите са длъжни да подадат заявление за промяна в срок от 30 дни, придружено с документи, удостоверяващи промяната, и доказателство за платена такса, ако плащането не е направено електронно.
Чл. 31
Информацията в лозарския регистър се съхранява минимум 5 винарски години. Изпълнителната агенция по лозата и виното трябва да извършва проверки на всеки 5 години, за да установи съответствието между информацията в досието на гроздопроизводителя и фактическото състояние на лозарското стопанство.
Чл. 32
Изпълнителната агенция по лозата и виното е задължена да отразява в лозарския регистър промените в структурата на лозарските стопанства. Промените включват: 1. Включване и/или отделяне на лозарски имоти между стопанства и промяна на начина на стопанисване; 2. Разделяне на лозарски имот на два или повече самостоятелни имота и/или обединяване на съседни имоти в нов имот.
Чл. 33
Чл. 33 описва процедурата за подаване на заявление от гроздопроизводителите за промяна в структурата на лозарското стопанство. Заявлението трябва да бъде подадено в срок до 30 дни след настъпване на промяна, придружено с необходимите документи и платена такса. Всеки производител подава заявление за всяко лозарско стопанство. При нови производители, които нямат регистрирано стопанство, се извършва регистрация на база подаденото заявление. След подаване на заявлението, териториалното звено на ИАЛВ проверява документите в срок до 5 работни дни и уведомява за евентуални нередности, които трябва да бъдат отстранени в срок до 10 работни дни. В противен случай, промяната не се извършва. След успешна проверка, ИАЛВ отразява промените и уведомява производителя в срок до 30 дни.
Чл. 34
Член 34 от Закона за виното и спиртните напитки определя категориите лозаро-винарски продукти, които са описани в приложение № 1. Също така, типът на вината се определя в зависимост от съдържанието на остатъчна захар, съгласно приложение № 2.
Чл. 35
Вината се класифицират в четири основни категории: 1. Вина със защитено наименование за произход (ЗНП); 2. Вина със защитено географско указание (ЗГУ); 3. Сортови вина без защитено наименование за произход или защитено географско указание; 4. Вина без защитено наименование за произход или защитено географско указание.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за виното и спиртните напитки посочва, че условията, редът за производство и регистрацията на вината със ЗНП (защитено наименование за произход), вината със ЗГУ (защитено географско указание) и сортовите вина без ЗНП/ЗГУ, се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за виното и спиртните напитки определя виното със Защитено наименование за произход (ЗНП) като такова, което е произведено в конкретен географски район, микрорайон или местност. Качеството и характеристиките на виното са свързани с географската среда и факторите, присъстващи в нея. Гроздето, използвано за производството на това вино, трябва да произхожда единствено от посочения географски район и да е от винени сортове лози от вида Vitis vinifera.
Чл. 38
Вино със ЗГУ е вино, произведено в определен географски район, чиято наименование се използва за идентификация. То притежава специфични качества и характеристики, свързани с географския му произход. За производството на такова вино, минимум 85% от използваното грозде трябва да произхожда от същия район и да е от винени сортове лози, принадлежащи на Vitis vinifera или техни кръстоски.
Чл. 39
Сортовото вино без защитено наименование за произход (ЗНП) и защитена географска указание (ЗГУ) е вино, произведено от сортове лози Vitis vinifera, което носи наименование на винен сорт и/или година на реколта, и притежава удостоверение за производство от ИАЛВ. За издаване на удостоверението се събира такса, но производителите на вина от местни сортове не заплащат такса. Вината могат да се предлагат на пазара след регистрация на производителите и получаване на удостоверението.
Чл. 40
Чл. 40 определя, че виното без ЗНП (защитено наименование за произход) и ЗГУ (защитено географско указание) е вино, произведено от винени сортове лози от вида Vitis vinifera, което не отговаря на характеристиките на вината, описани в чл. 37, 38 и 39, ал. 1. Тази разпоредба е част от глава шеста, която се фокусира върху производството на лозаро-винарски продукти.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за виното и спиртните напитки регламентира, че производството и предлагането на винено грозде, лозаро-винарски продукти, плодови вина и оцет е разрешено само за юридически и физически лица, които са вписани в съответния регистър по чл. 27.
Чл. 42
Производителите на винено грозде са задължени да подават декларация за реколтата от грозде за текущата винарска година. Декларацията трябва да бъде подадена пред териториалното звено на ИАЛВ в срок до 15 януари на всяка година.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за виното и спиртните напитки задължава физическите и юридическите лица, включително кооперациите, да подават декларации пред териториалното звено на ИАЛВ. Срокът за подаване на декларациите за производство на вино и/или гроздова мъст е до 15 януари всяка година. Освен това, декларации трябва да подават и тези, които са преработили или търгували винено грозде и/или гроздова мъст.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за виното и спиртните напитки определя случаи, в които производителите не са задължени да подават декларации. Това важи за производители, чиято продукция е предназначена за консумация в непреработен вид, за тези с лозарска площ под 0,1 хектара, както и за производители, които произвеждат количество вино под 10 хектолитра, което не е обект на търговия. Освен това, производители, които предават продукцията си на кооперация, също не подават декларации, ако запазват правото си на малко количество вино за лична употреба.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за виното и спиртните напитки задължава физическите и юридическите лица, включително кооперациите, да подават декларация в ИАЛВ за стоковите запаси от гроздова мъст, концентрирана гроздова мъст, ректифицирана концентрирана гроздова мъст и вино, които съхраняват към 31 юли на текущата година. Срокът за подаване на декларацията е до 10 септември. Не се включват продуктите от реколтата на грозде от същата календарна година.
Чл. 46
Член 46 от Закона за виното и спиртните напитки указва, че образците на декларациите, посочени в членове 42, 43 и 45, алинея 1, се утвърдяват по реда на алинея 7 от член 2. Следва раздел III, който се отнася до дневниците.
Чл. 47
Регистрираните производители на вино и на продукти от грозде и вино са задължени да водят дневници, в които да записват информация за лозаро-винарските продукти, суровини и енологични манипулации. Дневниците трябва да се водят поотделно за всеки производствен обект. Формата и съдържанието на дневниците се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за виното и спиртните напитки регламентира задълженията на регистрираните производители и упълномощените от тях енолози относно вписванията в дневниците за продукти, суровини и енологични манипулации. Вписванията трябва да се извършват без празни полета и в хронологичен ред. Сроковете за вписване варират в зависимост от вида на продукта или манипулацията, като основното правило е вписванията да се правят в определени срокове след постъпване или извеждане на продуктите и суровините.
Чл. 49
Регистрираните производители на вино и спиртни напитки са задължени да водят дневниците си на хартиен носител или в електронен вид. Дневниците на хартиен носител трябва да бъдат с последователна номерация и трайно прикрепени страници, докато електронните дневници трябва да се създават чрез компютризирана система, която отговаря на определени изисквания. Важно е, че данните, вписвани в електронните дневници, трябва да съвпадат с тези на хартиен носител.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за виното и спиртните напитки определя задълженията на регистрираните производители относно дневниците по чл. 47. Те трябва да приключват дневниците ежегодно и да ги заверяват за следващата отчетна година от териториалното звено на ИАЛВ. Дневниците трябва да се съхраняват на територията на производствения обект за срок от 5 години и при проверка да се предоставят на контролните органи на ИАЛВ.
Чл. 51
Търговците на дребно, които предлагат лозаро-винарски продукти, не са задължени да водят дневници, съгласно разпоредбите на чл. 47 от закона. Това изменение е влязло в сила с ДВ, бр. 26 от 2014 г.
Чл. 52
Член 52 от Закона за виното и спиртните напитки определя, че продуктите, суровините и енологичните манипулации, които трябва да бъдат вписвани в дневниците, както и задължителната информация за вписване и допустимите загуби от изпарения, се регламентират с правилника за прилагане на закона.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за виното и спиртните напитки определя, че вписванията в дневника, извършвани от лицензирани складодържатели съгласно Правилника за прилагане на Закона за акцизите, се приемат и за вписвания по този закон. Освен това, те трябва да се извършват в сроковете, посочени в съответния член от Правилника.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за виното и спиртните напитки определя енологичните практики, които се прилагат за производството и съхраняването на винени продукти. Тези практики са регулирани с правилник, който определя условията и граничните стойности за тяхното приложение. Някои продукти, като гроздов сок и мъст, не подлежат на енологични практики. Освен това, определени продукти от трети държави не могат да бъдат преработвани на територията на ЕС. Правилникът също така уточнява изключенията и условията за наблюдение на вторичните продукти.
Чл. 55
Член 55 от Закона за виното и спиртните напитки определя, че разрешените енологични практики и ограничения относно алкохолното и киселинното съдържание на пенливи и ликьорни вина се регламентират с правилника за прилагане на закона. Тези практики не засягат общите енологични практики и ограничения, посочени в член 54.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за виното и спиртните напитки определя условията за купажиране на вина, съгласно Регламент (ЕО) № 606/2009. Купажирането може да включва смеси от вина или гроздова мъст с различен географски произход, различни винени сортове, реколти или категории, произведени в България или в друга държава - членка на ЕС. Различните категории, които могат да бъдат смесвани, включват червено и бяло вино, гроздова мъст, както и вина с и без защитени наименования на произход (ЗНП/ЗГУ).
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за виното и спиртните напитки уточнява, че разрешените енологични практики и ограничения, описани в чл. 54, не важат за производството на плодово вино и оцет. Правилникът за прилагане на закона определя условията и реда за производство и предлагане на плодово вино. Производството, етикетирането и контролът на оцета се регулират от наредба на министъра на земеделието и храните, като последните изменения са в сила от 01.01.2023 г.
Чл. 58
Чл. 58 определя условията, при които може да се повиши естественото алкохолно съдържание на различни винени продукти. Такова повишаване се разрешава с мотивирана заповед на изпълнителния директор на ИАЛВ или упълномощено лице, но не може да надвишава 1,5 обемни процента. При изключително неблагоприятни климатични условия министърът на земеделието и храните може да поиска от Европейската комисия повишаване на тази граница с 0,5 обемни процента.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за виното и спиртните напитки описва методите за повишаване на естественото алкохолно съдържание по обем. Тези методи включват добавяне на захароза или концентрирана гроздова мъст в различни етапи на производството на вино и гроздова мъст, както и частична концентрация чрез охлаждане.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за виното и спиртните напитки определя условията за добавяне на захароза и концентрирана гроздова мъст. Захарозата може да се добавя само под формата на неразтворена във вода захар, а добавянето на концентрирана гроздова мъст не трябва да увеличава обема на смачканото грозде, гроздовата мъст или младото вино в процес на ферментация с повече от 6,5%.
Чл. 61
Член 61 от Закона за виното и спиртните напитки регламентира манипулациите на гроздова мъст и вино. Според алинея 1, концентрацията не трябва да намалява обема на продуктите с повече от 20%. Алинея 2 забранява повишаването на алкохолното съдържание над определени граници в зависимост от лозарската зона, а алинея 3 уточнява, че тези стойности не важат за вина със защитено наименование за произход (ЗНП).
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за виното и спиртните напитки определя правилата за повишаване и намаляване на киселинното съдържание на прясно грозде, гроздова мъст и вино. Повишаването на киселинното съдържание е допустимо до 1,50 г/л за прясно грозде и 2,50 г/л за вино. Намаляването е разрешено до 1 г/л. Не могат да се извършват едновременно манипулации за повишаване и намаляване на киселинността на един и същ продукт. Процесите се извършват в обекта за винопроизводство и лозарската зона на добиване на гроздето.
Чл. 63
Член 63 от Закона за виното и спиртните напитки регламентира процедурата за уведомяване на териториалното звено на ИАЛВ от производителите преди извършването на манипулации. Производителите трябва да подадат заявление не по-късно от 24 часа преди манипулацията, в което да посочат датата и часа на извършването ѝ. В случай на невъзможност за осъществяване на заявената манипулация, производителят е длъжен да уведоми ИАЛВ за промяната в срок до 24 часа.
Чл. 64
Производителите на вино и спиртни напитки са задължени да подадат декларация в териториалното звено на ИАЛВ в срок до три работни дни след извършване на манипулации, описани в чл. 59 и 62. Декларацията трябва да бъде по утвърден образец, съгласно чл. 2, ал. 7.
Чл. 65
Член 65 от Закона за виното и спиртните напитки регламентира манипулации, свързани с винифицирането на грозде и производството на вино. Според алинея 1, манипулации по член 59, точки 1 и 2 се извършват еднократно по време на винифицирането на прясно грозде и трябва да приключат до 31 декември на текущата година. Алиней 2 позволява концентрация по член 59, точка 3 да се извършва целогодишно в лозарската зона, където е добито гроздето. Алиней 3 посочва, че манипулации по член 62, алинея 2, точки 2 и алинея 3 също могат да се извършват целогодишно.
Чл. 66
Производителите на вино, които искат да експериментират с нови енологични практики, трябва да подадат заявление в ИАЛВ. Експериментите могат да включват до 50 000 хектолитра годишно и да продължават максимум три години. Заявлението се разглежда от експертен съвет в срок от 10 работни дни, след което заявителят получава уведомление за евентуални непълноти. Ако не бъдат отстранени в определен срок, заявлението се оставя без разглеждане. След това, в срок до три работни дни, експертният съвет предлага на изпълнителния директор на ИАЛВ да издаде заповед за начало на експеримента или отказ. Заповедта за отказ може да се обжалва. ИАЛВ уведомява министъра на земеделието за началото на експеримента и условията му, който от своя страна уведомява Европейската комисия и другите държави - членки на ЕС.
Чл. 67
Вината, получени от експерименти, трябва да преминат през физикохимичен и микробиологичен анализ в специализирани лаборатории, както и да бъдат оценени органолептично от Централната дегустационна комисия. Правилникът за прилагане на закона определя условията за вземане на проби и критериите за оценка на резултатите.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за виното и спиртните напитки предвижда, че производителите отчитат резултатите от експериментите пред експертния съвет. В срок от 10 работни дни, съветът оценява експеримента и изготвя предложение до изпълнителния директор на ИАЛВ за неговото приключване, продължаване или прекратяване. Изпълнителният директор издава заповед, която може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс. След приключване или прекратяване на експеримента, ИАЛВ уведомява министъра на земеделието, който от своя страна уведомява Европейската комисия в срок до три месеца.
Чл. 69
Продуктите, описани в приложение № 1 на Закона за виното и спиртните напитки, които са произведени с непозволени енологични практики или в нарушение на установените ограничения за тяхното производство и съхранение, трябва да бъдат унищожени.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за виното и спиртните напитки определя, че продуктите, посочени в чл. 69, се преработват в дестилерии или предприятия за индустриални цели. Те трябва да бъдат денатурирани с натриев хлорид в количество от 8 грама на литър. Изпълнителният директор на ИАЛВ може със заповед да разреши на производители или търговци да извършват денатуриране на продуктите и да съхраняват денатурираните продукти до тяхното транспортиране.
Чл. 71
Заповедта по чл. 70, ал. 3 определя условията за денатуриране на продукти, включително основание, описание на продуктите, срок за денатуриране и състав на контролираща комисия. Денатурирането се извършва от представители на производителя или търговеца в присъствието на комисията. За процеса се съставя протокол, който включва информация за основание, дата, участници и детайли за денатурираните продукти. Протоколът се подписва от участниците и се съхранява в два екземпляра.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за виното и спиртните напитки регламентира условията за транспортиране на продукти с цел преработка. Изпълнителният директор на ИАЛВ издава заповед, която включва основание за преработката, описание на продуктите, срок и начин на транспортиране, както и наименование на дестилерията. Териториалното звено на ИАЛВ съставя протокол с детайли за транспортирането, включително информация за лицата, участвали в процеса, както и описание на продуктите. Протоколът се изготвя в три екземпляра и се подписва от съответните лица.
Чл. 73
Според Чл. 73 от Закона за виното и спиртните напитки, разходите, свързани с денатурирането, транспортирането и преработката на продуктите, посочени в Чл. 69, са за сметка на производителя или търговеца. Това означава, че финансовата отговорност за тези процеси лежи върху лицата, които произвеждат или търгуват с тези продукти.
Чл. 74
Член 74 от Закона за виното и спиртните напитки предвижда, че при изчерпване на възможностите за преработка или когато продуктите не са безопасни, те трябва да бъдат унищожени. Процедурата за унищожаване се определя с правилника за прилагане на закона.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за виното и спиртните напитки определя правилата за етикетиране и представяне на винени продукти, които целят защита на интересите на производителите и потребителите, осигуряване на добро функциониране на пазара и стимулиране на производството на качествени продукти. Правилата важат за бутилирани вина, които не са предложени на пазара, и за етикетиране на продуктите, вписвания в дневниците и електронни документи. Задължителните данни трябва да бъдат на български език, а за признати наименования - на езика на съответната държава членка на ЕС. Етикетирането не е задължително за грозде, превозвано до място за преработка, и за вина и ракии за семейна консумация.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за виното и спиртните напитки определя, че данните на етикетите и представянето на продуктите не трябва да заблуждават потребителите. Това включва информация за характера, естеството, свойствата, съдържанието, алкохолното съдържание, цвета, произхода, качеството, сорта грозде, реколтата и обема на съда. Изискванията важат и за данни, които са преведени или придружени от термини като 'род', 'тип', 'метод', 'имитация', 'марка' и 'стил'.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за виното и спиртните напитки регламентира етикетирането и представянето на продуктите, посочени в приложение № 1. Само разрешените данни по закона могат да бъдат включвани. Напитките с невалидни етикети не могат да се предлагат на вътрешния пазар на ЕС или да се изнасят. За износ в трети държави е допустимо добавяне на допълнителни данни, ако местното законодателство го изисква, и на езици, различни от тези на ЕС.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за виното и спиртните напитки определя, че данните, използвани при етикетирането и представянето на продуктите, се делят на задължителни и незадължителни. Това означава, че някои данни са задължителни за предоставяне на потребителите, докато други могат да бъдат добавени по желание на производителя.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за виното и спиртните напитки изисква задължителните данни и търговското наименование на продукта да бъдат разположени в едно и също зрително поле върху съда. Това означава, че информацията трябва да е видима и четима едновременно, без да е необходимо да се завърта съда.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за виното и спиртните напитки предвижда, че задължителните данни на етикетите трябва да бъдат написани с незаличими букви, които да са ясно различими от останалите текстове и изображения на етикета.
Чл. 81
Член 81 от Закона за виното и спиртните напитки посочва, че определени данни не се считат за свързани с етикетирането и представянето на продуктите. Тези данни включват: информация, предвидена в данъчните нормативни актове; указания за производителя и обема на съда; данни за контрол на напълването или бутилирането; идентификационна информация за продукта, представена чрез цифров код или машинно четим символ.
Чл. 82
Устройствата за затваряне на лозаро-винарските продукти не трябва да бъдат покривани с капсули или фолио, съдържащи олово. Това изискване цели да осигури безопасността на потребителите и да предотврати замърсяването на напитките с олово.
Чл. 83
Законът за виното и спиртните напитки определя задължителните данни, които трябва да съдържат етикетите на лозаро-винарски продукти, предлагани на вътрешния пазар или за износ. Те включват категория на продукта, означение на защитено наименование за произход или географско указание, алкохолно съдържание, произход, наименование на производителя, вносител, захарно съдържание, номинално количество, номер на партида и съдържание на сулфити. Някои от данните могат да бъдат разположени извън основното зрително поле. Използването на термина „вино“ е допустимо и за продукти от други плодове, ако се уточнява видът на плода.
Чл. 84
Според Чл. 84 от Закона за виното и спиртните напитки, за вина, които включват обозначенията ЗНП (защитено наименование за произход) или ЗГУ (защитено географско указание), не е задължително да се посочва категорията лозаро-винарски продукт на етикета.
Чл. 85
Според Чл. 85 от Закона за виното и спиртните напитки, означенията ЗНП (защитено наименование за произход) или ЗГУ (защитено географско указание) не е задължително да се посочват на етикета, ако върху него е указано традиционното наименование на продукта.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за виното и спиртните напитки определя начина на изразяване и обозначаване на действителното алкохолно съдържание. То се посочва в проценти с добавка "об. %". Разликата между етикетираното и анализираното съдържание не трябва да надвишава 0,5 обемни процента, а за определени категории напитки - 0,8 обемни процента. Размерът на цифрите, посочващи алкохолното съдържание, зависи от номиналния обем на съда.
Чл. 87
Чл. 87 от Закона за виното и спиртните напитки предвижда, че върху етикета на продукта трябва да бъде обозначено мястото на произход. Начинът на обозначаване се указва в правилника за прилагане на закона.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за виното и спиртните напитки определя изискванията за наименованието и адреса на бутилиращото предприятие. Наименованието трябва да включва фразите "бутилиращо предприятие" или "бутилирано от". За вина със Защитено наименование за произход (ЗНП) или Защитено географско указание (ЗГУ) се добавя наименованието на лозарското стопанство. Условията за обозначенията на вината със ЗГУ и ЗНП ще бъдат определени в правилника за прилагане на закона. При бутилиране по договор с гроздопроизводител се добавя указание "бутилирано за" или "бутилирано от - за". Ако бутилирането се извършва на различно място, се посочва и точното място, а при бутилиране в друга държава от ЕС се добавя името на съответната държава. При опаковане на други съдове, термините "бутилиращо предприятие" и "бутилирано от" се заменят с "опаковащо предприятие" и "опаковано от".
Чл. 89
Наименованието и адресът на производителя или търговеца на вино и спиртни напитки трябва да бъдат допълнени с указания, че те са "производител" или "произведено от" и "търговец" или "продавано от", или с еквивалентен израз.
Чл. 90
Наименованието и адресът на вносителя на вино и спиртни напитки трябва да бъдат изписани след обозначението "вносител" или "внесено от" на етикета на продукта.
Чл. 91
Член 91 от Закона за виното и спиртните напитки позволява групирането на обозначения, посочени в членове 89 и 90, когато те се отнасят за едно и също физическо или юридическо лице. Това означава, че различни обозначения могат да бъдат комбинирани, ако принадлежат на един и същ субект.
Чл. 92
Наименованието, името или адресът на бутилиращото предприятие, производителя, вносителя или търговеца, ако съдържат закони за наименования на произход (ЗНП) или защитени географски указания (ЗГУ), трябва да бъдат изписани на етикета с букви, които не надвишават половината от размера на буквите, използвани за ЗНП или ЗГУ, или за обозначаване на съответната категория лозаро-винарски продукти.
Чл. 93
Член 93 от Закона за виното и спиртните напитки определя термините, които указват типа на вината, като брют натюр, екстра брют, брют, екстра сухо, сухо, полусухо и сладко. Тези термини трябва да бъдат обозначени на етикета на различни видове пенливо вино. Ако съдържанието на захар позволява използването на два термина, трябва да се избере само един от тях.
Чл. 94
Съгласно чл. 94 от Закона за виното и спиртните напитки, разликата в съдържанието на захар в продукта не трябва да надвишава три грама на литър в сравнение с информацията, посочена на етикета.
Чл. 95
Наименованията "пенливо-газирано вино" и "искрящо-газирано вино" трябва да бъдат допълнени с текст, който указва, че продуктът е получен чрез добавяне на въглероден диоксид или анхидрид. Този текст трябва да бъде изписан с букви от същия вид и големина, освен ако езикът на етикета вече показва, че е добавен въглероден диоксид.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за виното и спиртните напитки определя начина на изразяване на номиналното количество на предварително опаковани продукти. То може да бъде изразено в хектолитри, литри, сантилитри или милилитри, като след количеството следва означение за единицата. За продукти с еднакви количества се използва знакът 'е', който удостоверява съответствие с метрологичните изисквания. Освен това, означаването на номиналното количество трябва да съответства на изискванията на Наредбата за предварително опакованите количества продукти.
Чл. 97
Производствената партида на вино и спиртни напитки трябва да бъде обозначена с латинската буква "L", последвана от цифри и/или букви, които съдържат поредния номер на продукта, определен от производителя, и код, който обозначава датата, месеца и годината на бутилиране.
Чл. 98
Чл. 98 от Закона за виното и спиртните напитки предвижда, че за обозначаване на съдържанието на сулфити в напитките могат да се използват термините "сулфити" или "серен диоксид", които трябва да бъдат изписани след думата "съдържа". Освен това е разрешено използването на пиктограма, съгласно приложение № 3.
Чл. 99
Чл. 99 от Закона за виното и спиртните напитки определя незадължителните данни, които могат да бъдат включени в етикетирането и представянето на лозаро-винарски продукти, предлагани на вътрешния пазар на ЕС или за износ. Тези данни включват година на реколтата, наименования на винени сортове, захарно съдържание, традиционни наименования, символ на ЕС, изрази за производствени методи, географски наименования, търговско наименование, препоръки за консумация, информация за участниците в търговията, данни за дистрибутори, история на виното, подпис на майстора и медали или отличия.
Чл. 100
Чл. 100 от Закона за виното и спиртните напитки определя условията за посочване на годината на реколтата върху етикетите на вината. За да бъде посочена годината, най-малко 85% от гроздето, използвано за производството, трябва да е добито през съответната година. Не се включват количествата продукти за подслаждане и ликьори. За вина, получени от грозде, набрано през януари или февруари, се посочва предходната календарна година.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за виното и спиртните напитки позволява посочването на годината на реколтата за сортовите вина, които нямат защитено наименование за произход (ЗНП) или защитено географско указание (ЗГУ), при условие че са спазени изискванията на чл. 100 и правилника за прилагане на закона.
Чл. 102
Наименованията на винените сортове лози могат да се посочват на етикетите на лозаро-винарските продукти, ако са включени в класификацията на винените сортове. За вина с произход от трети държави, условията за използване на наименованията трябва да отговарят на правилата на съответната държава и да са включени в списък от признати международни организации като OIV, UPOV и IBPGR.
Чл. 103
Чл. 103 от Закона за виното и спиртните напитки определя условията за посочване на наименованията на винени сортове в етикетите на продукти със защитено наименование за произход (ЗНП), защитено географско указание (ЗГУ) или с географско указание на трета държава. Според ал. 1, наименованието на един винен сорт може да бъде посочено, ако най-малко 85% от продукта е произведен от този сорт, спазвайки изискванията на чл. 99. Според ал. 2, за наименования на два или повече винени сорта е необходимо 100% от продукта да е произведен от тези сортове, спазвайки изискванията на чл. 102. В ал. 3 се уточнява, че винените сортове трябва да бъдат посочени в низходящ ред според пропорцията на използване и с букви с еднаква големина.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за виното и спиртните напитки определя условията за посочване на наименованията на винените сортове лози за сортови вина без ЗНП или ЗГУ. Наименованията могат да бъдат посочени, ако са спазени изискванията на чл. 103 и правилника за прилагане на закона. При смесване на сортови вина от различни държави членки на ЕС, не се посочва виненият сорт на етикета, освен ако не е получено съгласие от една от страните за сертифициране и контрол.
Чл. 105
Според Чл. 105 от Закона за виното и спиртните напитки, при пенливи и качествени пенливи вина, наименованията на винени сортове лози, като "pinot blanc", "pinot noir", "pinot meunier" и "pinot gris", могат да бъдат заменени с общия синоним "pinot". Това важи и за еквивалентните наименования на другите езици на Европейския съюз.
Чл. 106
Наименованията на винени сортове лоза, които съдържат ЗНП (защитено наименование за произход) или ЗГУ (защитено географско указание), не могат да се използват при етикетирането на лозаро-винарски продукти. Изключение правят продуктите със ЗНП, ЗГУ или географско указание от трета държава, които са одобрени по европейските правила към 1 януари 2007 г.
Чл. 107
Наименованията на винените сортове лози и техните синоними, които посочват географския елемент на защитените наименования за произход (ЗНП) или защитените географски указания (ЗГУ), могат да се използват само на етикети на продукти, които са със ЗНП, ЗГУ или с географско указание на трета държава. Използването на тези наименования е допустимо само след одобрение по реда на чл. 106.
Чл. 108
Член 108 от Закона за виното и спиртните напитки предвижда, че съдържанието на захар, изразено като глюкоза и фруктоза, трябва да бъде посочено на етикета на продуктите, в съответствие с приложение № 2, част І.
Чл. 109
Според Чл. 109 от Закона за виното и спиртните напитки, когато съдържанието на захар в продуктите позволява използването на два термина от приложение № 2, част ІІ, на етикета трябва да се посочи само един от тях. Това правило е предназначено да предотврати объркване на потребителите относно характеристиките на продукта.
Чл. 110
Според чл. 110 от Закона за виното и спиртните напитки, съдържанието на захар в продукта не трябва да се различава с повече от един грам на литър от количеството, което е указано на етикета на продукта.
Чл. 111
Чл. 111 от Закона за виното и спиртните напитки предвижда, че условията за посочване на традиционните наименования върху етикетите на вината, които са със защитени наименования за произход (ЗНП) и защитени географски указания (ЗГУ), ще бъдат определени в правилника за прилагане на закона.
Чл. 112
Чл. 112 от Закона за виното и спиртните напитки определя условията за посочване на символите на Европейския съюз върху етикетите на вината, които се уточняват в правилника за прилагане на закона. Наименованията "защитено наименование за произход" и "защитено географско указание" могат да бъдат заменени с еквивалентни изрази на друг официален език на ЕС.
Чл. 113
Член 113 от Закона за виното и спиртните напитки предвижда, че условията за указания относно определени производствени методи, които могат да бъдат посочвани на етикетите на вината, се регламентират с правилника за прилагане на закона.
Чл. 114
Чл. 114 от Закона за виното и спиртните напитки определя условията за указване на наименованието на географската единица и географския район на етикетите на вината, които имат защитено наименование за произход (ЗНП), защитено географско указание (ЗГУ) или са от трета държава. Освен това, законът уточнява и условията за използване на наименование на географска единица, която е по-малка от определения район, даващ наименованието за произход или географското указание. Тези условия ще бъдат конкретизирани в правилника за прилагане на закона.
Чл. 115 и Глава осма
Чл. 115 от Закона за виното и спиртните напитки посочва, че препоръките за консумация на вина включват съвместимите ястия, начина на съхранение и сервиране, както и рецепти за коктейли. Глава осма от закона се фокусира върху превоза на лозаро-винарски продукти, като първата част от нея разглежда придружителните документи, необходими за този процес.
Чл. 116
Производителите, вносителите и търговците трябва да съставят придружителен документ при превоз на винено грозде и гроздова мъст на разстояние над 40 км, както и при превоз на концентрирана и ректифицирана гроздова мъст, вино и наливни вина в съдове над 60 литра. Документът може да бъде на хартия или в електронен вид, и трябва да бъде заверен от териториалното звено на ИАЛВ в определени случаи. Не се изисква такъв документ при определени условия, посочени в Регламент (ЕО) № 436/2009. Образците на документите и редът за превоз се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 117
Чл. 117 от Закона за виното и спиртните напитки описва правилата за превоз на вино с режим отложено плащане на акциз и освободено за потребление вино. При превоз на вино под режим РОПА се издава електронен административен документ (е-АД), без да се съставя придружителен документ. При превоз на освободено за потребление вино на територията на страната се съставя придружителен документ, а при превоз до друга държава - членка на ЕС, се прилага член 76ж, ал. 3 от Закона за акцизите. Превозът на вино от друга държава - членка на ЕС до България става с документ по чл. 76з, ал. 1 от Закона за акцизите.
Чл. 118
Чл. 118 регламентира изискванията за внос на спиртни напитки и вино. При вносителите на продукти по чл. 54, ал. 5 е необходимо да представят безусловна банкова гаранция в размер на 30% от декларираната входна цена. Гаранцията не се изисква за бутилирано вино с произход от трета държава. Вносителят трябва да посочи мястото на съхранение и да декларира, че няма да преработва внесените продукти в ЕС. Агенция "Митници" уведомява ИАЛВ за допускането на стоките, а вносителят трябва да представи становище от ИАЛВ в срок до 12 месеца. Гаранцията се освобождава след представяне на становището. При ненавременно представяне на становището, гаранцията се задържа, а продуктите могат да се преработват или унищожават.
Чл. 119
Спиртните напитки подлежат на определяне и класификация в различни категории, съгласно разпоредбите на закона.
Чл. 120
Спиртна напитка е алкохолна напитка с минимално обемно алкохолно съдържание от 15% и специфични органолептични качества, произведена чрез дестилация, накисване, добавяне на ароматични продукти или смесване с други алкохолни напитки. Етилов алкохол от земеделски произход е течност с алкохолно съдържание 96% и специфични характеристики на остатъчните вещества. Дестилат от земеделски произход е алкохолна течност, получена чрез дестилация от суровини, посочени в закона, запазваща аромата и вкуса на суровините.
Чл. 121
Чл. 121 от Закона за виното и спиртните напитки определя техническите изисквания за спиртни напитки, като се позовава на Регламент (ЕО) № 110/2008. Забранява се използването на синтетичен спирт при производството. Изброени са различни категории спиртни напитки, включително ром, уиски, водка и ликьори. Всички използвани алкохолни съставки трябва да бъдат от земеделски произход и предназначени за хранителни цели.
Чл. 122
Чл. 122 от Закона за виното и спиртните напитки определя изискванията за предлагане на безопасни спиртни напитки. Наименованията на напитките могат да се използват само ако те отговарят на специфичните изисквания. Напитки, които не отговарят на изискванията, могат да се предлагат на пазара, ако съставът им е одобрен от министъра на здравеопазването и технологията от министъра на икономиката. Забранява се означаване на спиртни напитки с допълнителни термини, а наименованията могат да бъдат допълнени с географско указание, ако производството е извършено в съответния район.
Чл. 123
Законът определя традиционните български спиртни напитки, включително винена, гроздова, джиброва и плодова ракия, анасонова напитка "Мастика" и мента. Определя се минимално алкохолно съдържание и специфични изисквания за производство на всяка напитка. Например, винената ракия трябва да има минимум 37,5% алкохол и да е получена чрез дестилация на вино. Гроздовата ракия има минимално съдържание от 40% и е получена от грозде. Всички напитки трябва да отговарят на определени органолептични характеристики и да спазват правила за отлежаване. Специални условия са предвидени и за анасоновата напитка и ментовия ликьор.
Чл. 124
Производителите и търговците на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки са задължени да осигуряват безопасността на продуктите и да прилагат добри практики на всички етапи от производството, дистрибуцията и предлагането на пазара.
Чл. 125
Чл. 125 от Закона за виното и спиртните напитки предвижда, че лицата, упоменати в чл. 124, имат право да внедрят и поддържат система за анализ на опасността и критични контролни точки (НАССР). В случай че цялостното внедряване на системата е неприложимо, те могат да прилагат процедури, съответстващи на принципите на НАССР.
Чл. 126
На пазара се допускат само безопасни спиртни напитки и продукти, които отговарят на изискванията на Закона за виното и спиртните напитки, както и на техническите спецификации на производителите.
Чл. 127
При производството, съхранението, превоза и предлагането на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки, е разрешено използването на съдове и съоръжения, които са изработени или вътрешно покрити с материали, одобрени за контакт с хранителни продукти.
Чл. 128
Чл. 128 от Закона за виното и спиртните напитки определя суровините, от които може да се произвежда етилов алкохол и дестилат от земеделски произход. Те включват зърнени продукти, мелничарски продукти, малц, нишестени продукти, различни видове захари, меласи, ароматизирани захари, зеленчуци, плодове и кори от цитрусови плодове.
Чл. 129
Според Чл. 129 от Закона за виното и спиртните напитки, при производството на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, освен посочените в точки 3 - 10 от Приложение І на Регламент (ЕО) № 110/2008, са разрешени и технологични практики, описани в приложение № 12.
Чл. 130
Законът предвижда, че при производството на спиртни напитки могат да се използват добавки и оцветители, съгласно наредба на министъра на здравеопазването. Използват се само естествени ароматични вещества, освен ако не е предвидено друго в Регламент (ЕО) № 110/2008. Ароматизанти могат да се добавят при условия на наредба на министъра на здравеопазването. Забранено е използването на ароматични вещества в определени плодови и растителни ликьори.
Чл. 131
Чл. 131 от Закона за виното и спиртните напитки забранява продажбата на наливни спиртни напитки, с изключение на продажбите между регистрирани производители. Забранено е опаковането и продажбата на спиртни напитки в пластмасови опаковки, освен ако са с вместимост до 0,5 литра. Забранява се предлагането на винени, гроздови и джиброви ракии, както и бренди, произведени в България без сертификат за автентичност. Всяка партида етилов алкохол и спиртни напитки трябва да бъде придружена от протокол от акредитирана лаборатория.
Чл. 132
Производството на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки за продажба е разрешено само за търговци, регистрирани по Търговския закон и вписани в специален регистър на производителите, който се води от Министерството на икономиката и индустрията. Регистърът е публичен и електронен, а производителите получават удостоверение с информация за регистрацията, местонахождението на производствените мощности и данни за лицата, отговорни за производствения процес. В един производствен обект може да работи само едно регистрирано лице.
Чл. 133
Чл. 133 от Закона за виното и спиртните напитки регламентира производството на ракия за семейна консумация, което може да се извършва само от грозде и плодове, собствено производство на физически лица. Изваряването трябва да се извършва в специализирани малки обекти за дестилиране, които са регистрирани по закона за акцизите. Собствениците или наемателите на тези обекти трябва да бъдат правно и икономически независими от други обекти за дестилиране и не могат да действат по предоставен лиценз.
Чл. 134
Производителите на етилов алкохол от земеделски произход и спиртни напитки, предназначени за продажба, трябва да се регистрират в Министерството на икономиката и индустрията. За регистрация се подават следните документи: заявление с ЕИК или данни за търговска регистрация, техническа справка за производствени обекти, документ за въвеждане в експлоатация, техническа спецификация, декларация за производство по закона, списък на лицата, водещи производствения процес, и документ за платена такса за вписване.
Чл. 135
След получаване на заявлението, длъжностни лица, упълномощени от министъра на икономиката и индустрията, извършват проверка на приложените документи в срок до три работни дни. След приключване на проверката, те уведомяват писмено заявителя за установени непълноти или неточности в същия срок. Заявителят има 14 работни дни да отстрани посочените проблеми.
Чл. 136
Чл. 136 от Закона за виното и спиртните напитки описва процедурата за проверка на производствените обекти от длъжностни лица на Министерството на икономиката и индустрията. След приключване на проверката, в срок от 10 работни дни, се изготвя доклад и се предлага на министъра да издаде удостоверение за вписване в регистъра на производителите на етилов алкохол. Удостоверението се връчва на производителя или упълномощен представител. В случай на изгубване или унищожаване на удостоверението, производителят може да подаде заявление за дубликат.
Чл. 137
Чл. 137 от Закона за виното и спиртните напитки регламентира условията, при които министърът на икономиката и индустрията може да откаже вписване в регистъра на производителите на етилов алкохол. Отказът може да бъде наложен при непълноти или неточности в документите, при подаване на заявление преди изтичането на 12 месеца от заповед за заличаване, или ако заявителят не разполага с необходимите технологични възможности. Заповедта може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 138
Съгласно Чл. 138 от Закона за виното и спиртните напитки, правата, произтичащи от вписаната регистрация, не могат да се прехвърлят или преотстъпват, освен в случай на преобразуване на търговско дружество, което следва да се извърши по реда на Търговския закон.
Чл. 139
Производителите на вино и спиртни напитки са задължени в 14-дневен срок да подадат заявление до министъра на икономиката и индустрията при промяна на обстоятелствата, удостоверяващи промяната, както и документ за платена такса. Актуализираните данни за производителя се вписват в удостоверението за регистрация, включително датите на измененията. Вписването или отказът за вписване на промените се извършва по установения ред, като проверка на място се прави само при изменения в техническата справка за производствените обекти.
Чл. 140
Чл. 140 от Закона за виното и спиртните напитки определя условията и процедурата за заличаване на производители от регистъра на етилов алкохол. Министърът на икономиката и индустрията може да издаде заповед за заличаване по молба на производителя, при заличаване на търговеца от търговския регистър, смърт на търговеца, или при установяване на нарушения от контролен орган. Сроковете за изготвяне на доклад и издаване на заповед са до 14 дни. Заповедта може да бъде обжалвана.
Чл. 141
Производител, който е заличен от регистъра на производителите на етилов алкохол, може да подаде заявление за повторно вписване не по-рано от 6 месеца след влизането в сила на заповедта за заличаване. В случай на заличаване по определени условия, производителят трябва да осигури необходимите условия преди да подаде заявление.
Чл. 142
Чл. 142 описва процедурата за спазване на технологичните изисквания при производството на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки. Заверяването на техническата спецификация за производство се извършва от длъжностни лица, оправомощени от министъра на икономиката и индустрията. Производителите трябва да представят спецификация в два екземпляра, а при непълноти, длъжностните лица уведомяват заявителя в срок до 14 дни. След отстраняване на неточностите, заверката се извършва в срок до 14 дни. Изменения на спецификациите следват същата процедура.
Чл. 142а
Създава се публичен регистър на лицата, които извършват внос, производство, продажба и предоставяне на дестилационни съоръжения за производство на етилов алкохол и спиртни напитки. Регистърът се води от Министерството на икономиката и индустрията, а редът за неговото водене и уведомяване на вписаните лица се определя с наредба. Лицата в регистъра могат да търгуват с дестилационни съоръжения на регистрирани по търговския закон лица и юридически лица, създадени по нормативен акт. В регистъра се вписват и лица, придобили дестилационни съоръжения след публична продан или от лицензиран складодържател.
Чл. 142б
Лицата, които желаят да извършват дейности с дестилационни съоръжения, трябва да подадат заявление до Министерството на икономиката и индустрията за вписване в регистъра. Заявлението се подава преди започване на дейността или в 14-дневен срок след придобиването на дестилационни съоръжения от публична продан или от лицензиран складодържател. След подаване на заявлението, министърът или упълномощено лице издава удостоверение за регистрация в 14-дневен срок.
Чл. 142в
Чл. 142в от Закона за виното и спиртните напитки задължава определени лица да водят отчетност относно дестилационните съоръжения за производството на етилов алкохол и спиртни напитки. Те трябва да предоставят информация на Министерството на икономиката и индустрията до 14-о число на следващия месец след разпореждане с дестилационното съоръжение, включваща идентификационни данни на получателите. Министерството може да предоставя информация на Агенция 'Митници' относно дейности с дестилационни съоръжения, извършвани от лица, които не са регистрирани.
Чл. 143
Регистрираните производители на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки са задължени да представят декларация в Министерството на икономиката и индустрията до 31 януари всяка година. Декларацията трябва да съдържа информация за произведените, наличните и реализираните количества и асортименти етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки за предходната година. Формата на декларацията е определена в приложение № 7 на закона.
Чл. 144
Съгласно Чл. 144 от Закона за виното и спиртните напитки, получателите на внесен в страната етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки са задължени да подадат декларация по приложение № 7 в срока, определен в Чл. 143.
Чл. 145
Производителите на етилов алкохол от земеделски произход са задължени да представят справки в Министерството на икономиката и индустрията относно произведените, съхраняваните и реализираните количества алкохол, както и прогнозираните количества. Справките се подават до 15-о число след края на всяко тримесечие и два пъти годишно за текущата година. Данните се отчитат в хектолитри чист алкохол (100 обемни процента).
Чл. 146
Регистрираните производители на етилов алкохол и спиртни напитки са задължени да водят дневници, в които да записват информация относно автентичността, произхода и производствените манипулации на стоките. Дневниците могат да бъдат електронни или на хартиен носител и трябва да се заверяват в Министерството на икономиката и индустрията. Вписванията трябва да се извършват хронологично и без празни полета, а дневниците се приключват ежегодно и се съхраняват в производствения обект за срок от 5 години.
Чл. 147
Член 147 от Закона за виното и спиртните напитки задължава производителите да водят дневник № 1, в който се вписват всички постъпили суровини, като грозде, плодове, зърнени култури и други материали, както и получените продукти след ферментацията. Този дневник служи за отчетност на суровините и готовите изделия в производствения процес.
Чл. 148
Според Чл. 148 от Закона за виното и спиртните напитки, всички извършени производствени манипулации трябва да бъдат вписани в дневник № 2. Това е задължение за производителите на вино и спиртни напитки, което осигурява прозрачност и контрол на производствения процес.
Чл. 149
Чл. 149 от Закона за виното и спиртните напитки предвижда, че в дневник № 3 се вписват продуктите, които се използват за дестилация и/или ректификация, както и получените дестилати и етилов алкохол, произвеждан от земеделски произход.
Чл. 150
Според Чл. 150 от Закона за виното и спиртните напитки, в дневник № 4 трябва да се вписва заприходената продукция за реализация, като се посочва точното търговско наименование на продуктите.
Чл. 151
В Чл. 151 от Закона за виното и спиртните напитки се указва, че в дневник № 4 се вписва само продукцията, която е заприходена за реализация. Готовите напитки трябва да бъдат вписвани с точното търговско наименование, под което се предлагат на пазара.
Чл. 152
Член 152 от Закона за виното и спиртните напитки предвижда, че допустимите размери на загуби при съхранение и транспорт на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки ще бъдат определени с наредба, издадена от министъра на финансите и министъра на икономиката и индустрията. Последните изменения в закона са направени през 2015 г. и 2024 г., като новите разпоредби влизат в сила от 10.05.2024 г.
Чл. 153
Член 153 от Закона за виното и спиртните напитки определя, че допустимите размери на загуби при манипулации на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се регламентират в приложение № 9 на закона.
Чл. 154
Чл. 154 от Закона за виното и спиртните напитки предвижда, че преработката на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, които не отговарят на изискванията на закона, е допустима с цел последващата им реализация като годен краен продукт или тяхното оползотворяване по друг подходящ начин.
Чл. 155
Производството на спиртни напитки с географско указание трябва да спазва правилата на Регламент (EO) № 110/2008 и закона, да се извършва в определен географски район и да бъде утвърдено от министъра на икономиката и индустрията. Производителите подават заявление, което включва данни за тях, топографска карта, почвена скица, справки за площите с лозя или овощни култури, характеристиките на плодовете, описание на традиционната технология на производство, документи за връзката между напитката и географския произход, анализно свидетелство и протокол от дегустационна комисия, както и декларация за верността на представените данни и документ за платена такса.
Чл. 156
Чл. 156 от Закона за виното и спиртните напитки описва процедурата за разглеждане на заявления и документи от постоянно действаща комисия, назначена от министъра на икономиката и индустрията. Комисията разглежда заявленията в срок до 30 дни. За редовност на заседанията е необходимо присъствието на поне две трети от членовете, а решенията се вземат с мнозинство от две трети от присъстващите. Комисията има право да приеме свои правила за работа, утвърдени от министъра.
Чл. 157
Комисията е задължена да уведомява заявителя писмено в срок от 7 дни след разглеждане на заявлението и приложените документи, ако бъдат установени непълноти или неточности. Тя определя срок за отстраняване на тези недостатъци. Ако заявителят не отстрани непълнотите и/или неточностите в указания срок, заявлението и документите остават без разглеждане.
Чл. 158
Член 158 от Закона за виното и спиртните напитки описва процедурата след подаване на заявление. Министърът на икономиката и индустрията публикува информация за заявлението в два централни ежедневника и определя срок за възражения и предложения. Комисията разглежда постъпилите възражения и предложения по установен ред.
Чл. 159
Член 159 от Закона за виното и спиртните напитки предвижда, че комисията има право да извърши проверка на място с цел установяване на обстоятелствата, свързани с чл. 155 от същия закон. Това означава, че при необходимост комисията може да посети конкретно място, за да събере информация и факти относно спазването на законовите изисквания.
Чл. 160
Комисията разглежда документи, възражения и предложения в срок от два месеца след изтичането на срока по чл. 158, ал. 1. След разглеждането, тя изготвя предложение до министъра на икономиката и индустрията за утвърдяване на спиртна напитка с географско указание или за отказ при основателни възражения или недоказване на изисквания.
Чл. 161
Чл. 161 от Закона за виното и спиртните напитки регламентира процедурата за утвърдяване на спиртни напитки с географско указание. Министърът на икономиката и индустрията или упълномощено лице трябва да утвърди или да откаже утвърдяването в срок от 14 дни след получаване на предложението. Утвърдителният акт се извършва със заповед, която се обнародва в "Държавен вестник" и може да бъде обжалвана. Отказът също се съобщава и подлежи на обжалване.
Чл. 162
Производителите на спиртни напитки с географско указание трябва да подадат заявление до министъра на икономиката и индустрията за вписване в регистъра на производителите на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки. Заявлението трябва да включва документ за платена държавна такса, освен ако плащането не е извършено електронно.
Чл. 163
Чл. 163 от Закона за виното и спиртните напитки предвижда, че заявлението и документите за всяка утвърдена спиртна напитка с географско указание трябва да се съхраняват в Министерството на икономиката и индустрията. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 14 от 2015 г. и с ДВ, бр. 41 от 2024 г., като новата версия влиза в сила от 10.05.2024 г. Раздел VIII на закона се отнася до описанието, представянето, етикетирането и предлагането на пазара на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки.
Чл. 164
Чл. 164 от Закона за виното и спиртните напитки определя правилата за описанието, представянето, етикетирането и предлагането на етилов алкохол и спиртни напитки, с цел защита на интересите на производителите и потребителите. Тези правила се прилагат и при вписвания в дневниците и при етикетирането на съдовете и опаковките. Информацията трябва да бъде на един или повече от официалните езици на ЕС, освен ако не се предоставя по друг начин. На етикетите не се изписват термини от Регламент (EO) № 110/2008. При произход от трети държави, може да се използва официалния език на съответната държава, но с предоставяне на информация и на официален език на ЕС. За продукти от ЕС, предназначени за износ, данните могат да бъдат на различен език.
Чл. 165
Чл. 165 от Закона за виното и спиртните напитки регламентира изискванията за етикетиране и представяне на напитките и продуктите. Данните, използвани за описание на напитките, не трябва да въвеждат в заблуждение потребителите относно техния характер, съдържание, произход и качество. При представяне на напитките не се разрешава използването на подвеждащи термини, дори и когато са преведени или придружени от определени думи. Спиртните напитки не могат да бъдат означавани с допълнителни термини, които могат да създадат заблуждение.
Чл. 166
Чл. 166 от Закона за виното и спиртните напитки забранява предлагането на пазара на напитки и продукти, които не са означени в съответствие с изискванията на закона и Регламент (EO) № 110/2008. Изключение правят напитките и продуктите, предназначени за износ, които могат да бъдат означени по различен начин, ако това е позволено от законодателството на страната на вносителя.
Чл. 167
Чл. 167 от Закона за виното и спиртните напитки определя, че данните, използвани при етикетирането и представянето на тези напитки, могат да бъдат разделени на задължителни и незадължителни (факултативни).
Чл. 168
Чл. 168 от Закона за виното и спиртните напитки установява, че задължителните и незадължителните данни относно продуктите трябва да бъдат групирани на един или повече етикети. Тези етикети трябва да бъдат прикрепени или залепени на съда, или да бъдат изписани директно върху него. Информацията трябва да бъде представена с ясни, четливи и незаличими букви.
Чл. 169
Чл. 169 от Закона за виното и спиртните напитки определя, че не се изискват данни за описание и търговско представяне на определени знаци или маркировки. Тези знаци включват: 1. знаци, предвидени в нормативните актове, свързани с данъчното облагане; 2. указания за производителя на съда и обема на съда; 3. знаци, използвани за контрол на напълването или бутилирането; 4. знаци за идентификация на продукта чрез цифров код или машинно читаем символ.
Чл. 170
При етикетиране на спиртни напитки, произведени в България, се изисква вписване на задължителни данни на български език, включително търговско наименование, номинален обем, алкохолно съдържание, информация за производствената партида и производителите. За напитки, произведени извън България, също се изискват подобни данни, съобразно Закона за защита на потребителите.
Чл. 171
Търговското наименование на спиртната напитка се определя в съответствие с категориите, посочени в чл. 121, ал. 3 и чл. 123 от Закона за виното и спиртните напитки. Използването на търговските наименования е допустимо само ако напитките отговарят на изискванията на закона.
Чл. 172
Чл. 172 от Закона за виното и спиртните напитки регламентира незадължителните данни, които могат да бъдат вписвани при етикетирането на спиртни напитки. Те включват географския район на производство, името на плодовете или суровините, търговското наименование, препоръки за употреба, медали и отличия, информация за съзряване, начин на производство, кратност на дестилацията, история на напитката и на производственото предприятие, както и данни за лицата, участващи в търговския оборот. Търговското наименование може да бъде допълнено с географско указание, ако производството е извършено в посочения район. Името на плода или суровината може да се впише, при условие че напитката е произведена от тях, а при смесване на плодове, имената им се изписват в низходящ ред по количество.
Чл. 173
Чл. 173 от Закона за виното и спиртните напитки определя специфични наименования, които могат да се вписват при етикетирането на ракия или бренди, в зависимост от времето на отлежаване и технологията на производство. Наименованията включват: "отлежала" (минимум 6 месеца), "стара" или "старо" (минимум 3 години), "специална" или "специално" (производство по традиционна технология или от специални сортове), "резерва" (средна възраст на купажа минимум 5 години), и "специална резерва" (средна възраст на купажа минимум 10 години).
Чл. 174
При предлагане на пазара на гроздова, винена и джиброва ракия, и бренди, произведени в Република България, е задължително продуктът да бъде придружен със сертификат, съгласно чл. 10 от закона.
Чл. 175
Регистрираните производители на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки трябва да подадат заявление до съответната регионална лозаро-винарска камара за издаване на сертификат, съгласно чл. 174 от закона.
Чл. 176
Сертификатът за автентичност на виното се издава от регионалната лозаро-винарска камара, която е отговорна за територията, в която е извършено производството на виното.
Чл. 177
Съгласно чл. 177 от Закона за виното и спиртните напитки, всяка партида спиртни напитки, която се предлага на пазара, трябва да бъде придружена от копие на протокол от изпитване, издаден от акредитирана лаборатория. В допълнение, в раздел IX се описват условията за внос и предлагане на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки от трети държави.
Чл. 178
Чл. 178 от Закона за виното и спиртните напитки регламентира вноса на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки от трети държави. Продуктите трябва да отговарят на изискванията на страната на произход, удостоверени с атестация от официален орган. За продукти, предназначени за пряка консумация, е необходим и протокол от изпитване. Министърът на икономиката оповестява списък на официалните органи, определени за контрол, който се публикува на интернет страницата на министерството. Списъкът може да бъде обновяван след уведомление от съответното посолство.
Чл. 179
Складирането и движението на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки трябва да се извършват съобразно изискванията на Закона за акцизите и данъчните складове.
Чл. 180
Чл. 180 от Закона за виното и спиртните напитки описва процедурата за физико-химичен и микробиологичен анализ на продуктите, регулирани от закона. Анализите се извършват в акредитирани лаборатории, определени от министъра на земеделието и храните и министъра на икономиката и индустрията. Официалните анализи в лозаро-винарския сектор се извършват от лабораториите на ИАЛВ. Таксите за анализи са определени в съответствие с тарифите на съответните министерства. Министрите определят и национални референтни лаборатории с конкретни правомощия.
Чл. 181
Чл. 181 от Закона за виното и спиртните напитки определя методите за изпитване на лозаро-винарските продукти и правилата за установяване на съответствието им с разрешените енологични практики. Методите трябва да съответстват на препоръките на Международната организация по лозарство и винарство (OIV) и на правилата, приети от Европейската комисия при липса на OIV методи. Условията за вземане на проби от продуктите ще бъдат определени в правилника за прилагане на закона. Органолептичната оценка на определени напитки се извършва от дегустационни комисии, чиято дейност също ще бъде регламентирана в правилника.
Чл. 182
Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) осъществява контрол върху производството, преработката и търговията на лозаро-винарски продукти, съобразно изискванията на закона и съответните европейски регламенти. Контролът включва достъп до лозови насаждения, производствени и търговски обекти, транспортни средства и документи, свързани с производството. Длъжностните лица от ИАЛВ имат право да изискват съдействие от други органи и се легитимират със служебна карта, утвърдена от министъра на земеделието и храните.
Чл. 183
Чл. 183 от Закона за виното и спиртните напитки определя правомощията на длъжностните лица при осъществяване на контрол. Те включват извършване на документални проверки и проверки на място, вземане на проби от лозаро-винарски продукти за анализи, даване на задължителни предписания, предлагане на спиране на експлоатацията на обекти при неизпълнение на предписанията, запазване на търговската тайна и уведомяване на специализирани органи за нарушения на други нормативни актове.
Чл. 184
Чл. 184 от Закона за виното и спиртните напитки определя процедурите за установяване на нарушения, свързани с производството, преработката и търговията на лозаро-винарски продукти. Нарушенията се установяват с актове от длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на ИАЛВ или упълномощени лица. Процедурите по установяване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления следват Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 185
Чл. 185 от Закона за виното и спиртните напитки описва взаимодействието на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) с други органи на изпълнителната власт по време на контролните проверки. ИАЛВ уведомява писмено съответните органи за необходимото съдействие, като посочва обект, вид и продължителност на проверката. Също така, ИАЛВ може да изисква предварителна информация от тези органи, която трябва да бъде предоставена в срок до 7 работни дни. При проверки от други контролни органи, ИАЛВ трябва да предостави информация в същия срок. Ако бъдат установени нарушения, контролният орган уведомява ИАЛВ в срок до 10 работни дни.
Чл. 186
Чл. 186 от Закона за виното и спиртните напитки определя процедурите за вземане и анализ на проби от грозде за изотопен анализ. ИАЛВ осигурява 30 проби, които се анализират в лаборатории с подходящо оборудване и сертификация по ISO/IEC 17025. Министърът на земеделието и храните отговаря за създаването на лабораториите и предоставя доказателства за съответствие на СИЦ на Европейската комисия. Изпълнителната агенция по лозата и виното извършва изотопен анализ на етанол и вода на пробите в лаборатории на ЕС срещу заплащане.
Чл. 187
Министърът на икономиката и индустрията отговаря за контрола на производството и търговията с етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки. Контролът се осъществява в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/625, Закона за управление на агрохранителната верига и подзаконовите нормативни актове.
Чл. 188
Чл. 188 от Закона за виното и спиртните напитки определя, че контролът върху производството на етилов алкохол и спиртни напитки се осъществява от длъжностни лица, назначени от министъра на икономиката и индустрията. Тези лица извършват проверки на производствените обекти, оценяват технологичните възможности и оборудването, проверяват спазването на технологичните изисквания, документират редовността на вписванията и вземат проби за анализ. Те имат право на достъп до производствени обекти и документи, както и да привлекат експерти при сложни проверки.
Чл. 189
Министерството на икономиката и индустрията осъществява контролни функции в сътрудничество с различни институции, включително Министерството на вътрешните работи, Министерството на земеделието и храните, Агенция "Митници", Министерството на здравеопазването и Комисията за защита на потребителите. Взаимодействието между Агенция "Митници" и Министерството на икономиката и индустрията при прилагането на закона и свързаните с него разпоредби се регулира с подписано споразумение за взаимодействие.
Чл. 190
Чл. 190 определя процедурата за извършване на проверки от Министерството на икономиката и индустрията. Преди започване на проверка, министерството уведомява писмено съответните органи за необходимото съдействие. То може да изисква информация и определяне на длъжностни лица, които да участват в проверката. Съответният орган е задължен да предостави исканата информация и да определи участниците. При спешни проверки, ръководителите на органите трябва да окажат съдействие в най-кратки срокове.
Чл. 191
Член 191 от Закона за виното и спиртните напитки регламентира взаимодействието между контролни органи и Министерството на икономиката и индустрията при проверки на производители и търговци на етилов алкохол. При необходимост, контролният орган може да поиска съдействие от министерството, което включва предоставяне на информация или участие на служители при проверките. След приключване на проверките, органите са задължени да уведомят министерството за резултатите в срок от 7 дни.
Чл. 192
Нарушенията на Закона за виното и спиртните напитки, касаещи производството и търговията с етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки, се установяват с актове от длъжностни лица. Наказателните постановления за тези нарушения се издават от министъра на икономиката и индустрията или от упълномощени лица. Процедурата за установяване, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления се регулира от Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 193
Чл. 193 от Закона за виното и спиртните напитки определя, че контролът по спазване на изискванията за търговия с бутилирани спиртни напитки се осъществява от Комисията за защита на потребителите. Целта е защита на потребителите от рискове, свързани с несъответстващи продукти. Длъжностните лица извършват проверки на документи и на място в търговските обекти, имат право на достъп до обектите, да изискват документи, да вземат проби и да привлекат експерти при необходимост. Също така, те могат да съставят актове за административни нарушения.
Чл. 194
Когато се установи, че продукт или партида продукти не отговарят на нормативните изисквания, председателят на Комисията за защита на потребителите е длъжен да предприеме следните действия: 1. Временно да спре продажбата на продукта за проверка и оценка. 2. Да организира незабавно изтегляне на продукта от пазара и да предупреди потребителите. 3. Да координира изземването на продукта от потребителите и неговото унищожаване. 4. Да уведоми съответните органи за несъответствието. В случай на установяване на съответствие, мярката за спиране на продажбата се отменя в срок до три дни.
Чл. 195
Председателят на Комисията за защита на потребителите има право да издава индивидуални административни актове и наказателни постановления. Той може също така да оправомощава длъжностни лица за извършването на тези действия.
Чл. 196
Чл. 196 от Закона за виното и спиртните напитки предвижда, че принудителните административни мерки, установени в чл. 194, могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 197
Чл. 197 от Закона за виното и спиртните напитки описва взаимодействието на Комисията за защита на потребителите с различни министерства и агенции при осъществяване на контролните функции. Комисията си сътрудничи с Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на земеделието и храните, Министерството на транспорта и информационните технологии, Министерството на здравеопазването, Националната агенция за приходите и Агенция "Митници". Взаимодействието се осъществява както на централно, така и на регионално ниво. Освен това, Комисията може да поиска съдействие и от други органи на изпълнителната власт и местното самоуправление.
Чл. 198
Чл. 198 от Закона за виното и спиртните напитки регламентира процедурата, по която Комисията за защита на потребителите уведомява съответните органи преди започване на проверка. Тя може да изисква информация и определяне на длъжностни лица за участие в проверката. Съответният орган е длъжен да предостави исканата информация и да назначи длъжностни лица. При спешни проверки, ръководителите на органите трябва да осигурят съдействие в най-кратък срок.
Чл. 199
Чл. 199 от Закона за виното и спиртните напитки регламентира взаимодействието между контролни органи и Комисията за защита на потребителите при проверки на търговци на бутилирани спиртни напитки. При необходимост, контролният орган може да поиска съдействие от Комисията, което може да включва предоставяне на информация или участие на нейни служители в проверката. Резултатите от проверката трябва да бъдат уведомени на Комисията в срок от 7 работни дни след приключването ѝ.
Чл. 200
Чл. 200 от Закона за виното и спиртните напитки урежда реда за транспортиране и разпореждане с отнети и изоставени акцизни стоки. Тези действия се извършват от органа, който е задържал стоките, под контрола на митническите органи, в съответствие с Наредба № 7 от 2010 г. и Закона за акцизите и данъчните складове.
Чл. 201
Лицата, които произвеждат, рекламират, предлагат за продажба или държат суровини и материали за производство на вина, без да спазват изискванията на чл. 54, ал. 1, подлежат на наказание. Физическите лица ще бъдат глобени между 10 000 и 30 000 лв., докато юридическите лица и едноличните търговци ще получат имуществена санкция от 30 000 до 100 000 лв.
Чл. 202
Законът за виното и спиртните напитки предвижда наказания за физически и юридически лица, които не спазват изискванията за превозване, етикетиране и представяне на вина и лозаро-винарски продукти. Физическите лица могат да бъдат глобени с 1000 до 5000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 203
Чл. 203 от Закона за виното и спиртните напитки предвижда наказания за физически и юридически лица, които използват чуждо наименование или чуждо седалище и адрес на управление при етикетиране и представяне на вина и лозаро-винарски продукти. Физическите лица подлежат на глоба от 3000 до 10 000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци на имуществена санкция от 10 000 до 30 000 лв.
Чл. 204
Наказанията за физически лица, които нарушават разпоредбите на чл. 47, ал. 1, чл. 48 и 50 от Закона за виното и спиртните напитки, са глоба в размер от 3000 до 10 000 лв. За юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.
Чл. 205
Който предлага за продажба или консумация вина, лозаро-винарски продукти или оцет от нерегистрирани производители, подлежи на наказание. Физическите лица получават глоба от 3000 до 10 000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция от 10 000 до 30 000 лв.
Чл. 206
Чл. 206 от Закона за виното и спиртните напитки предвижда, че физическите лица, които нарушат определени разпоредби на закона, ще бъдат наказани с глоба от 500 до 1000 лв. Юридическите лица и едноличните търговци ще получат имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. Списъкът на разпоредбите, чието нарушение подлежи на санкция, включва множество членове и алинеи от закона.
Чл. 207
Чл. 207 от Закона за виното и спиртните напитки предвижда налагане на административно наказание и принудителни административни мерки при нарушения на определени членове от закона. При установени нарушения, ИАЛВ може да запечата обектите за винопроизводство. Принудителната мярка може да бъде прекратена след доказване на платена глоба и отстранени нередности.
Чл. 208
Лицата, които произвеждат, предлагат за продажба или продават етилов алкохол и дестилати, предназначени за производството на спиртни напитки, без да спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 110/2008 и на чл. 121 и 128 от закона, подлежат на наказание. Наказанието е глоба или имуществена санкция, която варира от 3000 до 30 000 лв.
Чл. 209
Чл. 209 от Закона за виното и спиртните напитки предвижда наказания за лица, които произвеждат, рекламират, предлагат за продажба или продават спиртни напитки с търговски наименования от категории 1 до 46, ако тези напитки не отговарят на изискванията на съответните категории и на чл. 122. Наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв.
Чл. 210
Лицата, които произвеждат, рекламират, предлагат за продажба или продават вина и спиртни напитки, които не отговарят на изискванията на Закона за виното и спиртните напитки, подлежат на наказание. Наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв.
Чл. 211
Лицата, които произвеждат, рекламират, предлагат за продажба или продават спиртни напитки и продукти, които не съответстват на изискванията на Регламент (ЕО) № 110/2008 и на техническите спецификации по чл. 142, подлежат на наказание. Наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв.
Чл. 212
Лицата, които предлагат за продажба или продават спиртни напитки в нарушение на разпоредбите на чл. 131 от Закона за виното и спиртните напитки, подлежат на наказание. Наказанието включва глоба или имуществена санкция, която варира от 3000 до 30 000 лв.
Чл. 213
Чл. 213 от Закона за виното и спиртните напитки предвижда наказания за лица, които произвеждат етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки без необходимата регистрация. За производители, които не са вписани в регистъра, глобата е между 3000 и 30 000 лв. Лица, които не се регистрират в регистъра по чл. 142а, получават глоба от 500 до 5000 лв., а за непопълване на задължения по чл. 142в, санкцията е от 200 до 1000 лв.
Чл. 214
Лицата, които не подадат заявление за промени в обстоятелствата, вписани в удостоверението, в срок, предвиден в чл. 139, ал. 1, подлежат на наказание. Глобата или имуществената санкция варира от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 215
Лицата, които произвеждат етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки без заверена техническа спецификация, ще бъдат наказвани с глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 216
Лицата, които не подадат в срок декларация или справка по чл. 143, 144 или 145 от Закона за виното и спиртните напитки, подлежат на наказание. Глобата или имуществената санкция варира от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 217
Лицата, които не водят дневници по чл. 146, ал. 1 или правят вписвания в дневници без заверка от Министерството на икономиката и индустрията, или вписват неверни данни, или не представят дневниците за проверка в определения срок, подлежат на наказание. Наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 30 000 лв.
Чл. 218
Чл. 218 от Закона за виното и спиртните напитки предвижда наказание за лица, които произвеждат спиртни напитки с географско указание в нарушение на Регламент (ЕО) № 110/2008 и чл. 155, ал. 1. Наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 3000 до 100 000 лв.
Чл. 219
Лицата, които произвеждат, рекламират, предлагат за продажба или продават спиртни напитки в нарушение на разпоредбите за описание, представяне, етикетиране и предлагане, определени в Регламент (ЕО) № 110/2008 и в чл. 164 - 166, чл. 170, 172 и 173, подлежат на глоба или имуществена санкция от 3000 до 50 000 лв.
Чл. 220
Законът предвижда, че лицата, които използват чуждо наименование или чуждо седалище и адрес на управление на производител, бутилиращо предприятие, изба или друга стопанска единица при означаването на спиртните напитки, подлежат на наказание. Наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.
Чл. 221
Лицата, които подправят данни върху етикетите на спиртните напитки, търговските книжа и амбалажа, подлежат на наказание с глоба или имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.
Чл. 222
Чл. 222 от Закона за виното и спиртните напитки предвижда наказание за лица, които неправомерно използват търговски марки, знаци или други означения, които създават впечатление за местен продукт или продукт от внос, когато всъщност произходът е неистински. Наказанието включва глоба или имуществена санкция в размер от 3000 до 100 000 лв.
Чл. 223
Лице, което предлага за продажба или консумация етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки, закупени от производители, които не са вписани в регистъра, подлежи на наказание. Глобата или имуществената санкция варира от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 223а
Чл. 223а от Закона за виното и спиртните напитки предвижда наказания за физически и юридически лица, които произвеждат, разпространяват, продават, влагат или предлагат за консумация оцет в нарушение на закона. Физическите лица подлежат на глоба от 1000 до 5000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци на имуществена санкция от 5000 до 10000 лв.
Чл. 224
При повторно извършване на нарушенията, посочени в чл. 201 - 223, глобите или имуществените санкции се удвояват. Определя се, че нарушението е повторно, когато е извършено в рамките на една година след влизането в сила на наказателното постановление за същото нарушение.
Чл. 225 и Допълнителни разпоредби (§ 1)
Законът за виното и спиртните напитки регламентира производството, търговията и контрола на вината и спиртните напитки в България. В него се определят основни термини, свързани с алкохолното съдържание, ароматизанти, винопроизводство и безопасност на продуктите. Стоките, предмет на нарушения, се отнемат в полза на държавата. Законът отменя предишния закон и предвижда пререгистрация на производителите. Включва и преходни разпоредби за адаптиране на новите правила. В сила е три месеца след обнародването му, с изключение на определени членове, които влизат в сила по-късно.
Параграф §1
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за виното и спиртните напитки определят основни термини и понятия, свързани с производството, търговията и безопасността на винените и спиртни напитки. Законът уточнява какво се разбира под алкохолно съдържание, ароматизанти, винопроизводство, различни видове вина и оцет, както и условията за безопасност на продуктите. Освен това, се описват различните категории на вината, методи на производство и изисквания за етикетиране и сертификация, които трябва да бъдат спазвани от производителите и търговците.
§2
С §2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за виното и спиртните напитки се отменя предходният Закон за виното и спиртните напитки, обнародван през 1999 г., който е претърпял множество изменения и допълнения до 2011 г.
§3
Министерският съвет трябва да приеме правилника за прилагането на Закона за виното и спиртните напитки в срок от три месеца след влизането му в сила. Освен това, министърът на финансите и министърът на икономиката, енергетиката и туризма са задължени да издадат наредбата по чл. 152 в срок от шест месеца след влизането в сила на закона.
§5
В срок от един месец след влизането в сила на Закона за виното и спиртните напитки, Националната лозаро-винарска камара е задължена да предаде на Изпълнителната агенция по лозата и виното регистъра на гроздо- и винопроизводителите, съгласно чл. 40, ал. 1 от отменения закон. Предаването трябва да се извърши на електронен и хартиен носител.
Параграф §6
Гроздо- и винопроизводителите, вписани в отменения регистър, трябва да се пререгистрират в срок до 6 месеца от влизането в сила на новия закон. Те подават заявление за регистрация в същия срок и могат да извършват дейности с удостоверения от отменения закон до пререгистрацията. След изтичането на срока, само вписаните в новия регистър могат да извършват дейности, а удостоверенията от стария закон стават невалидни.
§7
След влизането в сила на закона, правата от площите с винени лозя, които са в регистъра на лозарските стопанства със служебна регистрация, преминават към Националния резерв от права на засаждане на винени лозя. ИАЛВ е задължена да прехвърли тези права в срок от един месец след влизането в сила на закона.
§ 8
Съгласно параграф §8 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за виното и спиртните напитки, фонд "Българско вино" към Националната лозаро-винарска камара се закрива. Възстановяването на доброволните годишни вноски на производителите на вино, определени от общото събрание на НЛВК, трябва да се извърши в срок до 6 месеца след влизането в сила на закона.
§10
Законът за виното и спиртните напитки влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 146, който влиза в сила на 1 януари 2013 г. Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 31 май 2012 г.
§ 123
Законът за виното и спиртните напитки влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-рано. Параграф § 115 влиза в сила от 1 януари 2013 г., а параграфи § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила от 1 февруари 2013 г. Заключителните разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на закона за виното и спиртните напитки, обнародван в Държавен вестник, брой 26 от 2014 г.
§12
Министърът на земеделието и храните е задължен да издаде наредбата по чл. 57, ал. 3 в срок от три месеца след влизането в сила на Закона за виното и спиртните напитки. Тези разпоредби са част от по-широк контекст, свързан с изменения в Закона за забрана на химическото оръжие и контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, обнародван през 2015 г.
§ 13
В параграф 13 от Закона за виното и спиртните напитки се предвижда замяна на наименованията на Министерството и министъра на икономиката, енергетиката и туризма с наименованията на Министерството и министъра на икономиката. Тази промяна е в сила след обнародването на закона в Държавен вестник, брой 45 от 2012 г., с последващи изменения и допълнения до 2014 г.
§8
Лицата, които са извършвали дейности по чл. 142а, ал. 1 от Закона за виното и спиртните напитки преди влизането в сила на новия закон, трябва да се регистрират в срок от три месеца след влизането му в сила.
§9
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят измененията в Закона за българската агенция по безопасност на храните, обнародвани в ДВ, бр. 58 от 2017 г., и влизат в сила от 18.07.2017 г.
Параграф §10
В параграф §10 от Закона за виното и спиртните напитки се предвижда замяна на изразите "Министерството на земеделието и храните" и свързаните с него термини с новите наименования, отразяващи актуалната структура на министерството - "Министерството на земеделието, храните и горите" и съответните длъжности на министъра и заместниците му. Тази промяна е част от усилията за актуализация на законодателството, свързано с отговорностите на министерството.
§76
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, който е обнародван на 17.02.2018 г. и влиза в сила от 23.02.2018 г.
§37
Съгласно параграф §37 от Преходните и Заключителните разпоредби, административните органи имат задължение да утвърдят образци на документите по закона и да ги публикуват на своите интернет страници в срок от два месеца след влизането в сила на закона. Освен това, до 31 декември 2019 г. те трябва да приведат публичните регистри в съответствие с изискванията на Закона за електронното управление и подзаконовите актове, свързани с него.
Параграф §38
Законът за виното и спиртните напитки влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, обнародван в ДВ, бр. 77 от 2018 г., са в сила от 01.01.2019 г.
Параграф §156
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения: параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и т. 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г.; параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването в "Държавен вестник"; параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник".
§70
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения в зависимост от параграфите. Някои разпоредби влизат в сила на по-ранни дати, като например параграф 63 от 18 ноември 2018 г., а други от 20 май 2019 г., 1 юли 2019 г., 1 октомври 2019 г., 1 януари 2020 г. и 28 юли 2020 г. Заключителните разпоредби към Закона за управление на агрохранителната верига влизат в сила от 20 юни 2020 г.
§13
Законът влиза в сила 14 дни след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, който е обнародван в брой 102 от 2022 г. и влиза в сила от 01.01.2023 г.
Параграф §44
В параграф 44 от Закона за виното и спиртните напитки се предвижда замяна на изразите "Министерството на земеделието, храните и горите", "министърът на земеделието, храните и горите" и "министъра на земеделието, храните и горите" с новите термини "Министерството на земеделието", "министърът на земеделието" и "министъра на земеделието". Тези изменения са част от актуализация на закона, публикуван в Държавен вестник, бр. 45 от 2012 г. и последно изменен през 2020 г.
§106
Законът за виното и спиртните напитки влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила на 1 март 2023 г.
§60
В Закона за виното и спиртните напитки, с последните изменения, думите "Министерството на земеделието" и свързаните с него наименования се заменят с "Министерството на земеделието и храните" и съответните му термини. Това изменение е част от актуализация на законодателството, обнародвано в Държавен вестник.
§64
Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключение на: 1. параграфи 14, 20 и 23, които влизат в сила три дни след обнародването в "Държавен вестник"; 2. параграфи 21 и 40, които влизат в сила от 1 април 2024 г. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, са обнародвани в ДВ, бр. 41 от 2024 г. и влизат в сила от 10.05.2024 г.
§33
С измененията в Закона за виното и спиртните напитки, всички споменавания на "Министерството на икономиката" и свързаните с него длъжности се заменят с "Министерството на икономиката и индустрията" и съответните длъжности, свързани с него. Това изменение е в сила след обнародването на закона в Държавен вестник и е част от последните изменения и допълнения, направени през 2023 г.
Параграф §76
Законът за виното и спиртните напитки влиза в сила от деня на обнародването си в "Държавен вестник". Включва приложения с категории лозаро-винарски продукти, обозначения за съдържание на захар, основни физико-химични показатели за традиционни български напитки, регистри на производители, декларации за производство и дневници за производствени манипулации. Регламентира се и производството на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки, с оглед на спазване на европейското законодателство.
