НАРЕДБА № 2 ОТ 11 ФЕВРУАРИ 2009 Г. ЗА УСЛОВИЯТА ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА КОСМАТ И ПЕРНАТ ДИВЕЧ В ЖИВОТНОВЪДНИ ОБЕКТИ, СЪОБРАЗЕНИ С НЕГОВИТЕ ФИЗИОЛОГИЧЕСКИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ ОСОБЕНОСТИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда условията за отглеждане на космат и пернат дивеч в животновъдни обекти, включително ветеринарномедицинските и зоохигиенните изисквания. Определя задълженията на собствениците на обектите и на органите на Националната ветеринарномедицинска служба за контрол. Приложима е за развъждане на дивеч за производство на животински продукти и ловен туризъм, но не важи за диви животни на свобода, спортни животни, опитни животни и компаньони.
Чл. 2
Собствениците на животновъдните обекти за космат и пернат дивеч са задължени да осигурят подходящи условия за отглеждане на животните, които да отговарят на техните физиологически и поведенчески особености. Те трябва да развъждат и използват животните в съответствие с особеностите на вида, категорията и възрастта им.
Чл. 3
Отглеждането и развъждането на пернат и космат дивеч в животновъдни обекти и волиери трябва да отговаря на специфични технологични, селекционни, зоохигенни и ветеринарномедицински изисквания, които са съобразени с физиологичните и поведението на животните.
Чл. 4
Наредба № 2 от 11 февруари 2009 г. определя условията за отглеждане на космат и пернат дивеч в животновъдни обекти, съобразени с физиологичните и поведенчески особености на видовете. В животновъдните обекти се отглеждат различни видове пернат дивеч, включително ловни фазани, яребици, диви патици и щрауси, както и космат дивеч, като благородни елени, дива свиня и муфлони. Освен това, наредбата предвижда отглеждане на космат дивеч за добив на ценни кожи, включително норки и лисици.
Чл. 5
Наредба № 2 от 11 февруари 2009 г. определя условията за отглеждане на космат и пернат дивеч в животновъдни обекти. Обектите трябва да са регистрирани, да отговарят на изискванията за защита и хуманно отношение към животните, да са съобразени с физиологическите особености на дивеча, да са на разстояние минимум 500 м от населени места и главни пътища, да имат охрана, дезинфекционни площадки, битови помещения за работниците, септични ями, алтернативен източник на електрическа енергия, постоянен достъп до питейна вода, карантинни помещения и трупосъбирателен пункт.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 2 от 11 февруари 2009 г. предвижда, че на животните трябва да се осигуряват подходящи условия в помещенията, включително осветление, температура и влажност на въздуха. Също така е необходимо да има естествена или изкуствена вентилация, като се спазват нормите за концентрация на вредни газове и интензивност на шума.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 2 определя изискванията за помещенията и съоръженията за отглеждане на дивеч. Те трябва да бъдат изградени от безопасни материали, да позволяват почистване и дезинфекция, да нямат опасни елементи като вдлъбнатини и остри ръбове, и да осигуряват адекватна осветеност, съобразена с физиологичните нужди на животните. При недостатъчна естествена светлина, трябва да се осигури изкуствено осветление.
Чл. 8
На косматия и пернатия дивеч, отглеждан на открито, трябва да се осигури защита от неблагоприятни атмосферни условия, хищници и всякакви други вредни въздействия, които могат да повлияят на здравословното му състояние.
Чл. 9
В животновъдните обекти, където се отглеждат космат и пернат дивеч, храненето трябва да бъде адаптирано към физиологичните и поведенческите особености на съответния вид дивеч, както и на възрастовата група, към която принадлежи.
Чл. 10
Наредба № 2 от 11 февруари 2009 г. определя, че при отглеждането на пернат и космат дивеч в животновъдни обекти не е разрешено извършването на манипулации, които могат да причинят наранявания на животните. Това е важно за осигуряване на добрите условия на живот и хуманното отношение към дивеча.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 2 от 11 февруари 2009 г. определя изискванията за оборудване на дворовете за доотглеждане на пернат дивеч. В тях трябва да се разполагат хранилки, поилки, кацалки и навеси, като броят им трябва да е съобразен с броя на птиците и техните физиологически и поведенчески особености. При изкуствено развъждане на полудива патица вместо кацалки е необходимо изграждане на воден басейн, който също да отговаря на физиологичните и поведенчески нужди на птиците, с осигурена проточност на водата.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 2 от 11 февруари 2009 г. определя изискванията за полусвободно отглеждане на дивеч в заградени територии. Площта на терена трябва да бъде определена в зависимост от вида на дивеча, условията на терена, разнообразието на растителността и наличието на водоизточници. Освен това, е необходимо да бъдат изградени навесни хранилки и поилки, а при необходимост и кацалки за пернат дивеч.
Чл. 13
Наредба № 2 от 11 февруари 2009 г. определя условията за отглеждане на космат и пернат дивеч в животновъдни обекти, като в Чл. 13 се описват изискванията за люпилните на пернат дивеч. Люпилните трябва да са отделени от сградите за производство и доотглеждане и да включват помещения за съхранение на яйца, дезинфекция, инкубация, люпилни шкафове и подготовка на пилета. Осигурява се защита от гризачи и птици, а подовете и стените трябва да са от устойчиви на влага материали. Необходимо е подходящо осветление и вентилация, а отпадъчните материали да се обезвреждат без замърсяване на околната среда. Оборудването трябва да е лесно за почистване и разместване, а производствените цикли да се организират така, че да не се кръстосват пътищата.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 2 от 11 февруари 2009 г. предвижда, че в заградените територии, където се отглежда едър дивеч, трябва да се изградят биотехнически съоръжения. Тези съоръжения са предназначени за зимно, допълнително и минерално подхранване на дивеча, като е необходимо да се вземат предвид физиологическите и поведенческите особености на животните.
Чл. 15
Стопанисващите дивеча в заградени територии са задължени да го отглеждат при гъстота, която е близка или равна на биологично допустимата за съответния вид. Тази гъстота е определена с Наредба № 6 от 2004 г., касаеща устройството на горите и земите от горския фонд, както и ловностопанските райони в България.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 2 от 11 февруари 2009 г. определя, че половото съотношение на дивеча в заградени територии трябва да бъде избрано в зависимост от вида на дивеча и целта на отглеждането, като се вземат предвид физиологичните и поведенческите особености на съответния вид.
Чл. 17
Дератизацията във фермите за отглеждане на пернат и космат дивеч трябва да се извършва по предварително изготвен план, който е утвърден от директора на регионалната ветеринарномедицинска служба. Този план е отговорност на собственика или управителя на фермата.
Чл. 18
В животновъдните обекти за пернат и космат дивеч, отглеждането на животните трябва да се извършва в съответствие с изискванията на нормативната уредба. Освен това, трябва да се спазват и програмите за надзор на заразните заболявания по животните, които са изготвени от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС).
Чл. 19
Наредба № 2 от 11 февруари 2009 г. определя условията за отглеждане на космат и пернат дивеч в животновъдни обекти. Член 19 изисква извършването на имунопрофилактика, лекарствена профилактика и надзор на заразните заболявания. Транспортирането на дивеча е позволено само с ветеринарномедицинско свидетелство, ТРЕЙСИС сертификат или експортни сертификати.
Чл. 20
Собствениците на животновъдни обекти за космат и пернат дивеч трябва да осигурят условия за отглеждане на животните в съответствие с разпоредбите на Закона за ветеринарната дейност (ЗВД). За болните и наранените животни и птици е необходимо да се полагат нужните грижи и при необходимост да се търси помощ от ветеринарен специалист. При нужда, тези животни трябва да бъдат изолирани в подходящо помещение с осигурена суха и удобна постеля, пълноценна храна и вода.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № 2 от 11 февруари 2009 г. предвижда, че умъртвяването и евтаназията на космат и пернат дивеч трябва да се извършват в съответствие с разпоредбите на Закона за защита на животните и Наредбата за намаляване на страданията на животните по време на клане или умъртвяване. Това подчертава важността на хуманното отношение към животните при техния отглед и обработка.
Чл. 22
Собственикът или управителят на животновъдния обект е длъжен да изисква от работниците здравни книжки, да не внасят храна от животински произход, да осигурява редовно почистване и дезинфекция, да борави с отпадъците безопасно, да предоставя проби за анализи, да използва разрешени фуражни добавки, да уведомява ветеринарния лекар за смъртност или заболявания, да разрешава достъп на външни лица и да води документация за животните и ветеринарните действия. Освен това, трябва да осигури подходящи условия за отглеждане на животните и обучение на персонала.
Чл. 23
Ветеринарният лекар, обслужващ животновъдния обект, е задължен да води и съхранява различни документи, включително амбулаторен дневник с данни за ветеринарномедицинските прегледи, предприетите мерки при съмнение за заболяване, приложеното лечение, дневници за ваксинации, закупени и карантинирани животни, резултати от изследвания, дневник за движение на животните, както и отчет за смъртността и предаването на трупове. Съхранението на тези документи трябва да отговаря на съответните законови изисквания.
Чл. 24
Органите на НВМС извършват проверки за спазване на изискванията на Наредба № 2 от 11 февруари 2009 г. Собствениците и управителите на животновъдни обекти са задължени да осигурят достъп на контролните органи до местата за отглеждане на дивеч и да предоставят необходимата документация. Проверките могат да се извършват самостоятелно или съвместно с други проверки. Директорът на РВМС възлага проверките със заповед, а проверяващите органи се легитимират и представят заповедта.
Чл. 25
Наредбата определя условията за отглеждане на космат и пернат дивеч в животновъдни обекти, като регламентира действията на контролните органи при констатирани нарушения. При установяване на нарушения, органите могат да съставят актове, да издават предписания за отстраняване на нарушенията, да спират експлоатацията на обекта, да предлагат заличаване на регистрацията и да налагат административни наказания. След отстраняване на нарушенията, обектът може да бъде проверен и регистриран отново. Наредбата включва и определения на термини, свързани с физиологичните и поведенчески особености на дивеча, както и зоохигиенни изисквания.
§1
Наредба № 2 от 11 февруари 2009 г. определя условията за отглеждане на космат и пернат дивеч в животновъдни обекти, като въвежда важни термини и дефиниции. Физиологическите особености на животните, животновъдните обекти, заградените територии и зоохигиенните изисквания са основни концепции. Космат дивеч включва различни видове елени, свине и др., докато пернат дивеч обхваща ловни фазани, патици и др. ТРЕЙСИС сертификат е необходим за придвижване на животни в Общността.
