НАРЕДБА № 2 ОТ 10 ЯНУАРИ 2005 Г. ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ПРОФИЛАКТИКАТА И КОНТРОЛА НА ВЪТРЕБОЛНИЧНИТЕ ИНФЕКЦИИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 2 от 10 януари 2005 г. урежда организацията на профилактиката, контрола и епидемиологичния надзор на вътреболничните инфекции (ВБИ).
Чл. 2
Наредба № 2 от 10 януари 2005 г. определя организационната структура и дейностите на Министерството на здравеопазването (МЗ) за профилактика и контрол на вътреболничните инфекции (ВБИ). МЗ осъществява националната политика в тази област и е подпомагано от експертен съвет, референтен център и национални научни институции, които анализират данни, координират дейности, организират обучение и извършват научни изследвания по проблемите на ВБИ.
Чл. 3
Член 3 от Наредба № 2 от 10 януари 2005 г. определя, че методичното ръководство и контролът на дейността по профилактика на вътреболничните инфекции (ВБИ) в лечебните заведения се осъществява от Регионалния център за ВБИ и от съответната регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ).
Чл. 4
Чл. 4 определя какво представляват вътреболничните инфекции, като те са инфекциите, придобити от пациент в резултат на медицинско обслужване или от медицински персонал при обслужване на пациенти. Наредбата не важи за остри заразни болести, които са съществували или били в инкубационен период при постъпване на пациента в лечебното заведение.
Чл. 5
Наредба № 2 от 10 януари 2005 г. определя условията за установяване на вътреболнични инфекции (ВБИ). Те могат да се установяват по време на болничен престой, извънболнично лечение, изследвания и профилактични прегледи, както и след изписване от лечебно заведение или приключване на извънболнично лечение в срокове, посочени в медицинския стандарт. Критериите за установяване на ВБИ са базирани на клинични и лабораторни данни, определени в стандарта.
Чл. 6
Чл. 6 определя, че инфекциите при един пациент, ако са с различни нозокомиални причинители, се считат за отделни вътреболнични инфекции (ВБИ). При промяна на характеристиките на причинителя или добавяне на нов причинител, това се счита за нова ВБИ.
Чл. 7
Член 7 от Наредба № 2 определя, че възникването на повече от два случая на вътреболнични инфекции (ВБИ), причинени от патоген с идентични фенотипни и генотипни характеристики, се счита за епидемичен взрив. Това може да включва случаи с еднаква или различна локализация и епидемична връзка помежду им или общ механизъм на предаване на заразата.
Чл. 8
Наредба № 2 регламентира организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции (ВБИ). Профилактичните дейности се осъществяват от медицински специалисти и немедицински персонал, изложен на риск от ВБИ. Контролът се осъществява от ръководителя на лечебното заведение, определени лица, комисиите по ВБИ, ръководителите на клиники и лабораторията по микробиология. Длъжностните характеристики на служителите могат да включват функции по профилактика и контрол на ВБИ.
Чл. 9
Ръководителят на лечебното заведение носи отговорност за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции (ВБИ). Той трябва да осигури необходимите средства и условия за спазване на медицинските стандарти, да организира обучение на персонала, да утвърди годишни програми за профилактика и контрол на ВБИ, да изпраща тримесечни сведения за индикаторните ВБИ, да осигури качествено обеззаразяване на инструменти и материали, да организира събиране и третиране на отпадъци и да предприема мерки за подобряване на материалната база, за да предотврати епидемични взривове от ВБИ. Изискванията за програмите за профилактика и контрол на ВБИ се определят с утвърден медицински стандарт.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 2 от 10 януари 2005 г. определя задължението на ръководителя на лечебното заведение да назначи лице по контрол на инфекциите в зависимост от профила и броя на леглата. Лицето може да бъде лекар с магистърска степен и специалност по епидемиология, микробиология или болнична хигиена, или специалист по контрол на инфекциите, като медицинска сестра или санитарен инспектор. В случай на невъзможност за назначаване на лекар с необходимата специалност, може да се определи лице с магистърска степен и подходяща подготовка в областта на профилактиката на инфекции.
Чл. 11
Лицата по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 2 от 10 януари 2005 г. имат задължения, свързани с контрола и профилактиката на вътреболничните инфекции (ВБИ). Те включват подпомагане на комисията по ВБИ, контрол на стандартните профилактични мерки, извършване на проучвания за заболяемост, участие в обсъждания и колегиуми, следене на динамиката на заболяемостта, предлагане на противоепидемични мерки, анализ на заболяемостта на тримесечие, обсъждане на чувствителността на причинителите на ВБИ към антимикробни средства, обучение на персонала, изготвяне на тримесечно сведение за ВБИ и контрол на воденето на регистрационната книга за ВБИ.
Чл. 12 от Наредба № 2 от 10 януари 2005 г.
Комисията по вътреболнични инфекции (ВБИ) е отговорна за изпълнението на задълженията си, определени в чл. 78 от Закона за лечебните заведения. Тези задължения включват организиране на профилактика и контрол на вътреболничните инфекции в лечебните заведения.
Чл. 13
Ръководителите на отделения и клиники са отговорни за създаването на организация, която да осигури мерките за профилактика и контрол на вътреболничните инфекции (ВБИ) в техните звена. Те също така подпомагат дейността на определените лица, отговорни за тези мерки.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 2 определя задълженията на микробиологичната лаборатория в лечебното заведение. Лабораторията активно участва в разработването на политики за профилактика и контрол на вътреболнични инфекции (ВБИ) и антибиотична терапия. Тя организира и контролира процесите по вземане, съхранение и транспорт на проби за микробиологични изследвания. Освен това, лабораторията предоставя консултации на клиничните специалисти относно интерпретацията на резултатите от изследванията и предписването на антибиотична терапия.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 2 определя задълженията на главната медицинска сестра и старшите медицински сестри (акушерки) в отделенията (клиниките) относно спазването на противоепидемичния режим. Те отговарят за създаването на организация на дейността на сестринския и санитарския персонал, както и за контрола на процесите по почистване, дезинфекция и стерилизация.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 2 определя мерките, които трябва да се предприемат при съмнение за вътреболнична инфекция (ВБИ). Персоналът е задължен незабавно да предприеме противоепидемични мерки, без да изчаква лабораторно потвърждение. Изолацията на пациент с ВБИ се извършва в зависимост от риска от предаване на инфекцията и клиничното състояние на пациента. Началникът на отделението, заедно с компетентни лица, назначава мерки за ограничаване на разпространението на ВБИ, съвместно с диагностичните и лечебни мероприятия. В лечебните заведения се поддържа постоянно високо ниво на противоепидемичен режим, с особено внимание към високорисковите отделения.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 2 предвижда мерки, които да се предприемат при наличие на данни за заразно заболяване или носителство на патогенни микроорганизми у персонала на лечебното заведение. Комисията по вътреболнични инфекции (ВБИ) може да предложи временно преустановяване на участието на лицето в рискови процедури, преместване в друго звено или отпуск поради временна неработоспособност. При повишена заболяемост от ВБИ се извършват изследвания на персонала и се прилагат противоепидемични мерки.
Чл. 18
Наредба № 2 от 10 януари 2005 г. предвижда задължение за регистрация и отчет на определени вътреболнични инфекции. На регистрация подлежат: 1. Нозокомиален сепсис; 2. Вентилационни пневмонии; 3. Нозокомиални раневи инфекции; 4. Инфекции, свързани с инвазивни пособия, включително катетър-свързани инфекции и инфекции, свързани с импланти.
Чл. 19
Член 19 от Наредба № 2 определя задълженията на началниците на отделения и микробиолозите при установяване на случаи на инфекции, съмнителни за вътреболнични. Началникът на отделението трябва незабавно да уведоми лекаря по контрол на инфекциите за изясняване на произхода и механизма на инфекцията, както и за предприемане на мерки за предотвратяване на разпространението ѝ. Микробиологът уведомява лекуващия лекар при изолиране на микроорганизми с епидемиологично значение и записва информацията в съответните документи. При изолиране на два или повече щама, уведомлението се отправя и към лицата по чл. 10, ал. 1. При съмнение за ВБИ по време на аутопсия, данните се отбелязват в аутопсионния протокол и се уведомяват съответните лица.
Чл. 20
Наредбата определя процедурите за управление на епидемични взривове от вътреболнични инфекции (ВБИ). Според чл. 20, епидемичен взрив е необичайно увеличение на случаите на ВБИ, при което има вероятна епидемиологична връзка. При откритие на такъв взрив, началникът на съответното отделение е задължен да уведоми ръководството на лечебното заведение и РИОКОЗ. Всяко лечебно заведение трябва да включва в програмата си план за управление на епидемични взривове, който да съдържа критерии за идентификация на взрива и мерки за контрол. При наличие на данни за взрив, ръководителят на заведението сформира екип за управление на взрива. Референтен център извършва идентификация и типиране на причинителите на инфекции и издава становища за тяхната свързаност и резистентност.
Чл. 21
Съгласно Чл. 21 от Наредба № 2 от 10 януари 2005 г., всяко отделение или клиника е задължено да води книга за вътреболнични инфекции (ВБИ). Старшата сестра или друго определено лице вписва в нея всички случаи на индикаторни ВБИ, които са установени при възникването им в отделението, случаи, установени след превеждане на пациента в друго отделение, и случаи, съобщени от други лечебни заведения, когато има основания да се счита, че инфекцията е свързана с престоя в отделението.
Чл. 22
Член 22 от Наредба № 2 предвижда, че при възникване на вътреболнична инфекция (ВБИ), която е резултат от предшестващо медицинско обслужване, лицето, което е установило инфекцията, е задължено да уведоми своевременно ръководителя на лечебното заведение.
Чл. 23
На всеки календарен тримесечен период, регистрираните случаи на индикаторни вътреболнични инфекции (ВБИ) трябва да се вписват в сведение за ВБИ. Сведенията от всички отделения се изпращат в Регионалния център за ВБИ и в Регионалната инспекция по опазване на общественото здраве (РИОКОЗ) до 5-о число на месеца, следващ отчетния период.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 2 от 10 януари 2005 г. определя епидемиологичния надзор на вътреболничните инфекции (ВБИ) като процес, който включва системно регистриране и анализ на здравна информация. Целта е планиране и изпълнение на противоепидемични мерки, оценка на тяхната ефективност и осигуряване на обратна връзка между участващите звена в надзора.
Чл. 24а
Чл. 24а от Наредба № 2 от 10 януари 2005 г. определя, че дефинициите и методите за епидемиологичен надзор на вътреболничните инфекции (ВБИ) се установяват чрез утвърдения медицински стандарт по профилактика и контрол на ВБИ. Тази разпоредба е добавена с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 69 от 2010 г.
Чл. 25
Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве е задължена да изпраща проверените и коригираните данни относно вътреболничните инфекции в Националния център за здравна информация до 10-о число на месеца, който следва тримесечния период.
Чл. 26
Наредбата задължава регионалните инспекции по опазване на общественото здраве (РИОКОЗ) да разработват годишен епидемиологичен анализ на вътреболничните инфекции (ВБИ) и да го изпращат до 31 март на следващата година в Референтния център по ВБИ и Министерството на здравеопазването. Референтният център консултира и изготвя информации за ограничаване на ВБИ. Експертният съвет предлага национални стратегии и добри практики за контрол на ВБИ. Определя се понятието "саниране на носителство" като процес на очистване на макроорганизма от патогенни микроорганизми. Наредбата отменя предишната Наредба № 13 от 1998 г.
§1
В параграф §1 от наредбата се определя термина "саниране на носителство" като процес на очистване на макроорганизма от патогенни микроорганизми с помощта на етиотропни средства, включващи антибиотици, химиотерапевтици и имунопрепарати. Заключителните разпоредби не са представени в предоставения текст.
§2
Наредба № 2 от 10 януари 2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции е издадена на основание чл. 60, ал. 4 от Закона за здравето. С тази наредба се отменя предходната Наредба № 13 от 1998 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции.
