НАРЕДБА № 2 ОТ 10 ЯНУАРИ 2003 Г. ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА КОРАБИ, ПЛАВАЩИ ПО ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 2 определя органите, които издават мерителни свидетелства, лицата, извършващи измервания на корабите, както и реда за измерване, маркиране на корабите и контрол по измерването. Тя не се прилага за военни и гранично-полицейски кораби.
Чл. 2
Наредба № 2 от 10 януари 2003 г. регламентира процеса на измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища. Измерването включва определянето на обема вода, изместен от кораба в зависимост от газенето му, както и техническите данни, които трябва да бъдат вписани. Максимално допустимото газене на кораба се маркира на бордовете му, с цел осигуряване на безопасност при плаване и защита на хората и товарите на борда. Измерването на товарни кораби може да помогне за пресмятането на теглото на товара на основата на газенето.
Чл. 3
Наредбата определя органите за измерване на кораби, които включват главната служба и бюрата за измерване. Главната служба, представлявана от Изпълнителна агенция "Морска администрация", ръководи и контролира измерванията на корабите и издаването на мерителни свидетелства. Бюрата за измерване, разположени в Русе и Лом, извършват самите измервания и издават свидетелствата, като корабопритежателят отговаря за маркирането на кораба по указания на бюрото.
Чл. 4 от Наредба № 2 от 10 януари 2003 г.
Измерването на корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, се извършва от експерт-мерители. Тези длъжностни лица трябва да имат квалификация инженер корабостроител и са определени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИА "МА").
Чл. 5
На измерване подлежат всички търговски кораби, които плават под българско знаме по вътрешните водни пътища, съгласно Наредба № 2 от 10 януари 2003 г.
Чл. 6
Наредба № 2 от 10 януари 2003 г. определя три вида измервания на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища: първоначални, повторни и контролни. Тези измервания са важни за осигуряване на безопасността и спазването на стандартите за плаване.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 2 определя условията за първоначално измерване на кораби, които са новопостроени, новозакупени или възстановени. Първоначално измерване на новозакупен кораб с валидно мерително свидетелство от страна по Конвенцията за измерване на корабите от 1966 г. се извършва след изтичане на срока на свидетелството. Не се извършва първоначално измерване на новозакупен кораб с валидно мерително свидетелство, издадено от ИА "МА".
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 2 от 10 януари 2003 г. определя условията за повторно измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища. Повторно измерване се извършва в следните случаи: при обезсилване на мерителното свидетелство, при загубване или унищожаване на мерителното свидетелство, както и при искане на корабопритежателя.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 2 регламентира условията за извършване на контролно измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища. Измерването се извършва служебно от бюрата за измерване при несъответствие между данните в мерителното свидетелство и действителните характеристики на кораба, или по искане на заинтересуваните лица. В тези случаи бюрата измерват параметрите, които са предизвикали съмнение.
Чл. 10
Измерването на корабите, освен контролното, се извършва по заявление от корабопритежателя, подадено в бюрото за измерване до 3 седмици след основанието за измерване. Заявлението трябва да включва общокорабната документация на завода строител и евентуално допълнителни документи по искане на експерта. За кораби, придобити, строени или възстановявани в чужбина, срокът за подаване на заявлението е 3 седмици след пристигането им в българско пристанище. Бюрото за измерване определя датата за измерване между 7 и 10 дни след получаване на заявлението.
Чл. 11
Корабопритежателят е задължен да представи кораба на мястото, определено от бюрото за измерване, като трябва да осигури: равен кил на кораба, без крен и диферент, доколкото конструкцията позволява; състояние на кораба "празен"; възстановяване на марките и скалите на газене, ако е имало такива.
Чл. 12
Наредбата регламентира процеса на измерване на чужди кораби, плаващи по българските вътрешни водни пътища. Чуждите кораби подлежат на първоначално и повторно измерване по искане на корабопритежателя или по преценка на бюрото за измерване. Първоначално измерване е задължително за кораби, които посещават българско пристанище за първи път и не притежават валидни мерителни свидетелства. Повторното измерване е необходимо за удължаване на срока на валидност на мерителното свидетелство, което може да бъде продължено до 10 или 15 години в зависимост от типа на кораба. Бюрото за измерване има право да прави поправки в мерителните свидетелства при несъответствия или промени в кораба, с определени условия и срокове.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 2 от 10 януари 2003 г. определя, че на измерване подлежи частта от кораба, разположена между равнината на водолинията при максималното газене и равнината на водолинията при "празен" кораб, или равнината, минаваща през най-ниската точка от корпуса на кораба.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 2 определя методите за изчисляване на обема на измерваната част на кораба, плаващ по вътрешните водни пътища. Първият метод включва сумиране на обемите на секции, получени при разделяне на кораба с хоризонтални равнини на всеки 10 см, като се взема предвид формата на корпуса. Вторият метод включва сумиране на обемите на секции, получени при разделяне на кораба със секущи равнини, минаващи през пресечниците на водолиниите и хоризонталната равнина през кила, като се прилага за кораби с голям диферент в празно състояние.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 2 от 10 януари 2003 г. описва начина на изчисление на обема на хоризонталните секции на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища. Обемът се определя като произведение на половината от сумата на площите на горната и долната равнина и интервала между тях. За секции, ограничени от секущи равнини, обемът се изчислява по аналогичен начин, като за средна големина на интервала се приема дължината на перпендикуляра, прекаран през центъра на тежестта на площта на средната част на секцията. При необходимост може да се използва общата височина на секциите.
Чл. 16
Чл. 16 определя методологията за изчисляване на площта на равнините на корабите, плаващи по вътрешните водни пътища. За целта равнините се разделят на части с ординати, перпендикулярни на диаметралната равнина. Необходимо е да има поне 4 части в средната, носовата и кърмовата част на кораба. При нужда площите в носовата и кърмовата част могат да се изчисляват отделно. Площите, ограничени с криви линии, се изчисляват по правилото на Симпсон, а кривите линии в крайните части могат да се приравняват към известни криви, като елипса и парабола.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 2 от 10 януари 2003 г. позволява ограничаване на броя на равнините, на които се изчислява площта, ако вариациите на размерите им са достатъчно близки. Това е необходимо за определяне на кривата на вариациите на хоризонталните равнини, което впоследствие позволява изчисляването на площите на другите равнини на основата на тази крива.
Чл. 18
Член 18 от Наредба № 2 от 10 януари 2003 г. определя, че частното от обема на всяка хоризонтална секция на кораба и разстоянието между горната и долната водолиния е равно на водоизместването на кораба за един сантиметър газене. Това означава, че за всяко изменение в газенето на кораба, съществува пряка връзка между обема на секцията и водоизместването.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 2 от 10 януари 2003 г. предвижда, че за кораби, при които разликата в газенето не се използва за определяне на теглото на товара, по искане на корабопритежателя или негов представител, таблиците в графа 33 на мерителното свидетелство могат да не се попълват.
Чл. 20
Наредба № 2 от 10 януари 2003 г. определя процедурата за измерване на кораби, които не са предназначени за превоз на товари. Измерването включва изчисляване на водоизместването при максимално газене и при газене 'празен', или само на една от тези характеристики. Изчисленията се базират на данни от общокорабната документация или от измервания на кораба. Водоизместването се изчислява като произведение на коефициента на обща пълнота на корпуса с дължината, широчината и средното газене на кораба. Коефициентът на обща пълнота за типични кораби е 0,7, освен ако не са предоставени други данни.
Чл. 21
Наредба № 2 от 10 януари 2003 г. определя методите за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища. Според Чл. 21, размерите на кораба се измерват по дължина и широчина в сантиметри, а по височина в милиметри. Всички изчисления трябва да се извършват с точност до 1 см.
Чл. 22
Наредбата определя изискванията за точност при измерване на водоизместването на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища. Грешката при определяне на стойностите на максималното водоизместване или на водоизместването, съответстващо на определена разлика в газенето, трябва да бъде по-малка от: 1% за водоизместване до 500 куб.м; 5 куб.м за водоизместване от 500 до 2000 куб.м; 0,25% за водоизместване, по-голямо от 2000 куб.м.
Чл. 23
Чл. 23 определя правилата за вписване на данни в мерителното свидетелство на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища. Данните се записват по метричната система: линейните данни в метри, обемът в кубически метри, а теглото в тонове. Дробните числа се закръглят: линейните в сантиметри, обемът в дециметри, а теглото в килограми. При закръгляване дроб под 0,5 се игнорира, а дроб равна или над 0,5 се закръглява нагоре.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 2 от 10 януари 2003 г. регламентира процедурата за измерване на кораби. След извършване на измерването, експертът мерител съставя акт за измерване по определен образец, който се съхранява за период от 15 години от бюрото за измерване.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 2 от 10 януари 2003 г. задължава всяко бюро за измерване да води "Книга за записване на измерените кораби". В тази книга се записват измерените кораби и издадените мерителни свидетелства, които са номерирани във възходящ ред в непрекъсната серия, на базата на акта за измерване.
Чл. 26
Бюрото за измерване издава мерително свидетелство на български език за всеки измерен кораб, което е валидно за 15 години. Срокът на валидност на свидетелството не може да бъде удължаван.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № 2 определя случаите, при които мерителното свидетелство на кораб се обезсилва. Това става при: изтичане на срока на валидност, аварии, реконструкция, промяна на предназначението, несъответствия в данните, неправилни изменения, промяна на марки за измерване и загуба или унищожаване на свидетелството. При изтичане на срока, ново свидетелство се издава след проверка на кораба и документацията, без повторно измерване.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 2 от 10 януари 2003 г. предвижда, че на всеки измерен и записан кораб се поставят марки за измерване. Тези марки са метални пластини с размери 300 x 40 мм и дебелина между 2 и 4 мм. Средата на всяка пластина е обозначена с вертикална права линия, вдълбана на цялата ширина с дълбочина 50% от дебелината на пластината.
Чл. 29
Член 29 от Наредба № 2 от 10 януари 2003 г. указва, че марките за измерване по височина трябва да бъдат разположени така, че долният край на пластината да показва максималното разрешено газене на кораба.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № 2 от 10 януари 2003 г. определя разположението на марките за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища. За кораби с дължина под 40 м, се поставят две двойки марки в средата на кораба. За кораби с дължина над 40 м, се поставят три двойки марки, като средната е в центъра, а крайните са на 1/4 от дължината на кораба. За кораби, непредназначени за превоз на товари, се поставя една двойка марки в средата на корпуса. Допуска се средната марка да съвпада с хоризонталната черта на товарната марка, с размери 300 мм дължина и 40 мм широчина.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № 2 определя изискванията за маркиране на измервателните знаци на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища. Знакът включва инициалите на бюрото за измерване и номер на мерителното свидетелство, с определени размери на шрифта и специфични правила за закрепване на марките в зависимост от материала на корпуса. Знакът може да бъде поставен само на средните марки за измерване.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 2 определя начина на нанасяне на знака за измерване на корабите. Знакът се поставя върху правоъгълник с размери 400 x 150 мм в отличаващ се цвят. За товарни кораби, знакът се нанася на носовия комингс на първия товарен трюм, а за нетоварни - на челната стена на надстройката. При липса на конструктивна възможност за спазване на тези изисквания, мястото за нанасяне се определя от експерта мерител.
Чл. 33
Член 33 от Наредба № 2 от 10 януари 2003 г. предвижда, че след повторно измерване на кораб, марките и знаците, поставени при предходното измерване, трябва да бъдат снети или анулирани. Това е необходимо, за да се осигури точността на новите измервания и да се избегнат обърквания с предишните данни.
Чл. 34
Скалите за газене на корабите трябва да бъдат поставени възможно най-близо до носа и кърмата, в зависимост от формата на корпуса. Нулевата точка на скалите трябва да съответства на нивото на дънната обшивка в диаметралната равнина или на най-ниската точка на кила, ако корабът разполага с кил.
Чл. 35
Наредбата определя правилата за измерване на кораби, плаващи по вътрешни водни пътища в България. Включва дефиниции на термини като "вътрешни водни пътища", "кораб", "празен кораб" и други. Установява изисквания за маркиране и измерване на кораби, включително такси за измерване и разходи, свързани с него. Всяко измерване е за сметка на корабопритежателя, а контролното измерване е за сметка на лицата, поискали измерването, ако не са констатирани несъответствия. Наредбата отменя предишна наредба от 1981 г. и е издадена на основание Кодекса на търговското корабоплаване.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 2 се дефинират основни термини, свързани с корабоплаването по вътрешни водни пътища. Определят се понятия като "вътрешни водни пътища", "кораб", "празен кораб", "дължина на кораба", "широчина на кораба", "газене на кораба", "максимално допустимо газене", "водоизместване" и "маркиране". Тези определения са важни за правилното прилагане на наредбата и за безопасността на плаването.
§2
Параграф §2 от Наредба № 2 определя, че за измерване на корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, се събират такси, съгласно Тарифа № 5. Тази тарифа регламентира таксите в системата на Министерството на транспорта и е била обнародвана в Държавен вестник, с множество изменения и допълнения през годините.
§3
Параграф §3 определя, че разходите за измерване и маркиране на кораба са за сметка на корабопритежателя. Ако при контролно измерване не се установят несъответствия с данните в мерителното свидетелство, разходите са за сметка на лицата, поискали измерването.
§5
Наредбата е издадена на основание чл. 71 от Кодекса на търговското корабоплаване. Съдържа приложения, които включват списъци на корабите, измерени в България, продължили срока на валидност на мерителните свидетелства, променили името или номера си, както и информация за измерванията, извършени от Изпълнителна агенция 'Морска администрация'. Включени са и формуляри за мерителни свидетелства, които следва да бъдат попълвани при измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, с указания за данните, които трябва да се вписват.
