ЗАКОН ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда обществените отношения, свързани с управлението, контрола и осъществяването на ветеринарномедицинската дейност в България. Той въвежда принципите на ветеринарното законодателство на Европейския съюз и Световната организация за здравеопазване на животните.
Чл. 2
Законът за ветеринарномедицинската дейност определя обхвата на ветеринарномедицинската дейност, който включва прилагането на изисквания за опазване на здравето на животните и хората, безопасност на храни и фуражи, управление на странични животински продукти, опазване на околната среда, търговия и обмен на животни и продукти от животински произход, както и контрол върху спазването на тези изисквания. Законът обхваща също ветеринарномедицинската наука, лабораторна дейност и условията за упражняване на ветеринарномедицинска професия.
Чл. 3
Министърът на земеделието и храните, чрез Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), отговаря за осъществяването на държавната политика в сферата на ветеринарномедицинската дейност. Този член е изменян многократно, с последни изменения, влезли в сила на 01.01.2023 г.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя Българската агенция по безопасност на храните като официалния компетентен орган, отговорен за управлението и контрола на ветеринарномедицинската дейност. Тя осъществява контрол в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/625, който се отнася до прилагането на законодателството в областта на храните, фуражите, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, както и здравето на растенията. Агенцията е също така компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) 2019/6 относно ветеринарните лекарствени продукти.
Чл. 5
Член 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 8 от 2011 г., и влиза в сила от 25 януари 2011 г.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че министърът на земеделието и храните има правомощия да определи главен ветеринарен санитарен инспектор чрез заповед. Текстът е изменян и допълван многократно, последно през 2023 г.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя задълженията на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) в контекста на ветеринарния контрол и безопасността на храните. Агенцията осъществява контрол по здравеопазване на животните, ветеринарно-санитарен контрол на храни от животински произход, контрол на странични животински продукти, хуманно отношение към животните, безопасност на специфични растителни продукти, генетично модифицирани организми и инвитро диагностични средства. Освен това, БАБХ поддържа публични регистри на различни обекти и търговци, свързани с ветеринарната практика. Регистрите и информацията се публикуват на интернет страницата на агенцията.
Чл. 7а
Чл. 7а от Закона за ветеринарномедицинската дейност посочва, че официалният контрол и другите официални дейности в областта на ветеринарната медицина се извършват в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/625 и актовете за неговото прилагане. Този член е добавен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 13 от 2020 г., и влиза в сила от 14 февруари 2020 г.
Чл. 8
Член 8 регламентира контрола, извършван от официални ветеринарни лекари, инспектори и експерти. Тези лица нямат право да участват в дейности, които са обект на контрол от БАБХ, освен в определени случаи. Осигурява им се достъп и информация съгласно Регламент (ЕС) 2017/625. Те осъществяват правомощията си в съответствие с този закон и Закона за управление на агрохранителната верига.
Чл. 8а
Чл. 8а от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че върху дейността на лицата, посочени в чл. 8, се извършва последващ контрол (верификация). Условията и редът за този контрол се определят с наредба на министъра на земеделието и храните. Текстът е актуализиран с изменения през 2016, 2017 и 2022 година, като последната промяна влиза в сила от 01.01.2023 г.
Чл. 9
Официалните ветеринарни лекари, назначени от БАБХ, имат право да издават сертификати и документи след извършване на контрол по здравеопазване на животните, ветеринарно-санитарен контрол, граничен ветеринарномедицински контрол и контрол по безопасност на фуражи. Може да бъде определен официален ветеринарен лекар, който отговаря на определени изисквания. При издаване на документи се поставя личен щемпел, а при контрол в животновъдните обекти се изпълняват мерки за биосигурност.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда задължения за органите на изпълнителната власт, местното самоуправление, обществените организации, физическите и юридическите лица да оказват съдействие на служителите от БАБХ в изпълнението на техните задължения. Освен това, редът и начините на взаимодействие между БАБХ и Министерството на вътрешните работи се определят с наредба, издадена от министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи.
Чл. 11
Съгласно чл. 11 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, при възникване на опасност за здравето на хората или животните, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е задължена да уведомява незабавно писмено министъра на земеделието и храните, министъра на здравеопазването, ръководителите на други заинтересовани ведомства, както и съответните органи на Европейската комисия и Световната организация за здравеопазване на животните (СОЗЖ).
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за ветеринарномедицинската дейност урежда осъществяването на ветеринарномедицинска дейност в Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. Ветеринарномедицинската дейност в МВР се осъществява от ведомствено ветеринарномедицинско звено, а в Министерството на отбраната - от вътрешноведомствено ветеринарномедицинско звено. Законът е изменян и допълван няколко пъти, с последни изменения през 2020 г.
Чл. 13
Член 13 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 8 от 2011 година, и е в сила от 25 януари 2011 година.
Чл. 14
Член 14 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда изменения относно осъществяването на дейностите по закона. Таксите, свързани с тези дейности, се определят съгласно тарифата на Закона за Българската агенция по безопасност на храните. Член 14 е бил изменян и отменян в различни периоди, с последно изменение през 2011 г.
Чл. 15
Член 15 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 8 от 2011 г., с влизане в сила от 25 януари 2011 г.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че в случаи на масови епизоотии, средствата за мерките срещу болестите ще бъдат осигурени допълнително от бюджетните средства, предназначени за предотвратяване и ликвидиране на последиците от бедствия. Тази разпоредба е изменяна и актуализирана с изменения от 2009 и 2016 година.
Чл. 17
Според Чл. 17 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, правото да упражняват ветеринарномедицинска професия в България имат български граждани с диплома за ветеринарномедицинско образование, издадена от акредитирани институции в България или от чужбина, при условие че дипломите са признати съгласно Закона за висшето образование.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя правото на чужденци да упражняват ветеринарномедицинска професия в България. Чуждестранни граждани, завършили ветеринарномедицинско образование в България, имат право да работят в страната. Също така, граждани на държави - членки на ЕС и на други държави по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да упражняват професията, ако имат призната квалификация. За временно или еднократно предоставяне на услуги от ветеринарни лекари от тези държави се прилагат специфични разпоредби от Закона за признаване на професионални квалификации.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира задълженията на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) относно следдипломното обучение на служителите. Обучението включва начално, периодично и дългосрочно обучение за получаване на специализация. БАБХ поема разходите за обучението при наличие на бюджетни средства. Служителите, завършили дългосрочно обучение, са задължени да работят в БАБХ минимум три години след завършване на обучението, а при неизпълнение на това задължение, те трябва да възстановят разходите за обучението. Условията за провеждане на обучението се определят с наредба на съответните министри.
Чл. 20
Изпълнителният директор на БАБХ, в сътрудничество с деканите на ветеринарномедицинските факултети, определя звената от системата на БАБХ, където студентите по ветеринарна медицина провеждат своето практическо обучение.
Чл. 21
Член 21 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда създаването на експертен съвет към Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), който да функционира като консултативен орган. Съветът има за цел да внедрява научно-приложни разработки в системата на БАБХ. Изпълнителният директор на БАБХ е отговорен за утвърждаването на правилника за работа на съвета и за определяне на неговия състав чрез заповед.
Чл. 22
Научноизследователската и лабораторната ветеринарномедицинска дейност се осъществява в акредитирани институти, висши училища и лаборатории. Тези организации са отговорни за провеждането на научни изследвания и лабораторни анализи в областта на ветеринарната медицина.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя лабораторната ветеринарномедицинска дейност, която включва диагностични изследвания на проби от животни и зародишни продукти, изследвания за безопасност на храни и фуражи, както и оценка на зоохигиенни параметри. Лабораторните изследвания, свързани с държавния ветеринарномедицински контрол, се извършват в лаборатории на БАБХ по международно признати методи, а при необходимост може да се сключи договор с акредитирана лаборатория извън системата на БАБХ.
Чл. 24
Член 24 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира утвърждаването на националните референтни лаборатории от Министъра на земеделието и храните. Лабораториите трябва да отговарят на минимални изисквания, включително определяне на видовете изследвания, спазване на добра лабораторна практика, бърза комуникация с други лаборатории и прилагане на европейски и международни стандарти. Националните референтни лаборатории координират научни изследвания, осъществяват методическо ръководство, извършват арбитражни изследвания и организират курсове за повишаване на квалификацията на персонала.
Чл. 25
Ветеринарните лекари имат право да практикуват в ветеринарномедицинско заведение, при условие че са вписани в регистъра по чл. 32 и членуват в Българския ветеринарен съюз (БВС).
Чл. 26
Чл. 26 определя видовете ветеринарномедицински заведения, които могат да съществуват в България, включително ветеринарни клиники, амбулатории, лаборатории и университетски ветеринарни болници. Изискванията към тези заведения и ветеринарномедицинската дейност, която могат да осъществяват, се определят с наредби на министъра на земеделието и храните. Проектите за изграждане и реконструкция на ветеринарномедицински заведения трябва да получат одобрение след становище от директора на ОДБХ.
Чл. 27
Член 27 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя, че ветеринарномедицинско заведение може да бъде създадено от физическо или юридическо лице. Управителят на такова заведение трябва да бъде ветеринарен лекар. Дейностите в заведението, включително профилактика, клинична диагностика и лечение на животни, се извършват от ветеринарни лекари и техници. В заведението могат да бъдат наемани и други лица, в зависимост от нуждите и обема на дейността, съгласно наредба.
Чл. 28
Ветеринарните лекари, работещи в регистрирани заведения, са задължени да съдействат на компетентните органи при природни бедствия и епизоотии. Заплащането за извършената дейност става по сключено писмено споразумение.
Чл. 29
Член 29 от Закона за ветеринарномедицинската дейност включва изменения и отменени разпоредби. В частност, параграф 3 предвижда, че данните на ветеринарните лекари и информацията от техните лични щемпели се вписват в регистъра, определен в чл. 7, ал. 3, т. 12.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва процедурата за регистрация на ветеринарномедицински заведения. Лицата, желаещи да регистрират такова заведение, трябва да подадат заявление до директора на съответната ОДБХ, което включва информация за наименованието и адреса на заведението, данни за ветеринарните лекари и удостоверения за образование и членство в БВС. Заявлението може да се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат необходимите документи, включително декларации и доказателства за правото на собственост. Директорът на ОДБХ трябва да назначи комисия, която да провери документите и съответствието на обекта с ветеринарномедицинските изисквания. В случай на несъответствия, заявителят бива уведомен за отстраняване на недостатъците.
Чл. 31
Директорът на ОДБХ може да откаже регистрацията на ветеринарномедицинска дейност, ако не са отстранени нередности в предвидения срок. Такъв отказ може да бъде обжалван съгласно Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя процедурата за регистрация на ветеринарномедицинските заведения и ветеринарните лекари. В срок от 14 дни след подаване на заявление, директорът на ОДБХ вписва заведенията и лекарите в регистър и издава удостоверение за регистрация. Регистърът включва информация за ветеринарните лекари, заведенията, номера на удостоверенията и всякакви промени. Директорът уведомява председателя на областния съвет на БВС за регистрацията в срок от 7 дни.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда създаването на публичен национален електронен регистър в Централното управление на БАБХ. Този регистър съдържа данните от регистрите на ОДБХ, съгласно чл. 32. Регистърът е актуализиран с изменения през 2007, 2011 и 2018 г.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира процедурата за нова регистрация при промяна на обстоятелства, свързани с ветеринарни лекари. При започване или прекратяване на работа, ветеринарният лекар трябва да уведоми директора на ОДБХ в срок до три работни дни, който вписва промяната в регистъра и информира БВС. За последващо вписване на ветеринарен лекар е необходимо представяне на заявление с данни за дипломата и документ за платена такса, освен ако лекарят вече е вписан в регистъра.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя условията за заличаване на регистрацията на ветеринарномедицински заведения и ветеринарни лекари. Регистрацията на заведение може да бъде заличена по искане на лицето, при груби нарушения на закона или при прекратяване на договора за наем. Ветеринарен лекар може да бъде заличен от регистъра при смърт, запрещение, лишаване от право на практика, невъзможност за работа по здравословни причини, заличаване от областната колегия на БВС или прекратяване на трудовия договор.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва процедурата при налагане на наказание на ветеринарен лекар. При наложено наказание, председателят на областната колегия на БВС уведомява директора на ОДБХ и собственика на животновъдния обект в тридневен срок. Директорът на ОДБХ следва да издаде заповед за спиране на регистрацията на ветеринарния лекар в същия срок. Заповедта може да се обжалва, но обжалването не спира изпълнението. След влизането в сила на наказанието, председателят на БВС уведомява отново директора на ОДБХ и собственика на обекта, прилага копие от акта за наказанието, а директорът на ОДБХ отново издава заповед за спиране на регистрацията на ветеринарния лекар до изтичане на наказанието.
Чл. 37
Член 37 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя, че Българската агенция по безопасност на храните е отговорна за контрола над ветеринарномедицинските заведения и ветеринарните лекари, за да се осигури спазването на изискванията на закона и свързаните с него актове. Някои параграфи от този член са били изменяни и отменяни през годините, като последното изменение е в сила от 20.06.2020 г.
Чл. 38
Ветеринарните лекари, практикуващи ветеринарномедицинска дейност, са задължени да притежават личен щемпел, който трябва да бъде одобрен от изпълнителния директор на БАБХ и БВС. След получаването на щемпела, ветеринарният лекар е длъжен да представи отпечатък от него в ОДБХ и БВС.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя задълженията на управителите на ветеринарномедицинските заведения и ветеринарните лекари. Управителите трябва да поставят ценоразпис и график на работа, да уведомяват за нарушения при трупосъбиране, да водят регистри на животновъдни обекти и да контролират изпълнението на мерки за профилактика на животински болести. Ветеринарните лекари са задължени да предприемат мерки при съмнения за епизоотии, да водят дневници за манипулации с ветеринарно-лечебни препарати (ВЛП), да уведомяват собствениците за карентни срокове и да спазват добра практика и етика. Те също така трябва да изпращат отчети до съответните органи и да поддържат документация.
Чл. 39а
Регистрираните ветеринарни лекари са задължени да използват ветеринарни лекарства в съответствие с разпоредбите на чл. 106 от Регламент (ЕС) 2019/6. Това означава, че те трябва да спазват установените правила и норми за прилагане на ветеринарни лекарства, за да осигурят безопасността и ефективността на лечението на животните.
Чл. 39б
Регистриран ветеринарен лекар може да използва ветеринарен лечебен продукт (ВЛП), който не е разрешен за търговия в България, при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2019/6. При използването на ВЛП, ветеринарният лекар определя карентния срок в съответствие с изискванията на регламента.
Чл. 39в
Чл. 39в от Закона за ветеринарномедицинската дейност изисква регистрираните ветеринарни лекари да съхраняват документацията, свързана с лечението на животни, за срок от 5 години. Тази документация трябва да бъде предоставена на контролните органи на БАБХ при проверка и да съдържа информация за датата на прегледа, данни за собственика, броя и вида на лекуваните животни, диагнозата, предписаните ветеринарномедицински продукти (ВЛП), курса на лечение и карентните срокове.
Чл. 40 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
Ветеринарните техници имат право да извършват определени манипулации под контрола на ветеринарен лекар, включително вземане на проби, подковаване на животни, дезинфекция и идентификация на животни. Те трябва да уведомяват ветеринарния лекар при съмнения за епизоотии и да спазват указанията на контролните органи.
Чл. 41
Директорът на ОДБХ е задължен да уведомява писмено кметовете на общините за ветеринарномедицинските заведения и ветеринарните лекари, които работят в тях, регистрирани на територията на съответната община. Това задължение е установено в Чл. 41 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, с изменения от 2007 г., 2011 г. и 2013 г.
Чл. 42
При отсъствие регистриран ветеринарен лекар е задължен да постави уведомление на видно място, указващо периода на отсъствието си.
Чл. 43
Член 43 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е бил изменен с ДВ, бр. 84 от 2007 г., но след това е отменен с ДВ, бр. 7 от 2013 г.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда мерки, които директорът на ОДБХ предприема при установяване на нарушения във ветеринарномедицинско заведение. В зависимост от вида и тежестта на нарушенията, той може да издаде предписания или временно да спре дейността на заведението. При нарушения от ветеринарни лекари се издават предписания и заповеди за заличаване от регистъра. Актовете могат да се обжалват, но обжалването не спира изпълнението. Ветеринарните лекари могат да се регистрират отново след 6 месеца от издаването на заповедта за заличаване.
Чл. 45
Българската агенция по безопасност на храните има правото да възлага на ветеринарни лекари, които не са част от системата, изпълнението на определени функции, свързани с предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на болести по животните, както и оказване на ветеринарномедицинска помощ при бедствия. Това се извършва след съгласуване с Българския ветеринарен съюз.
Чл. 46 и Раздел II
Ветеринарните лекари членуват в Българския ветеринарен съюз (БВС) при условия и ред, определени със Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България. Раздел II описва условията и реда за възлагане на изпълнението на мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози, включително мерките по държавната профилактична програма.
Чл. 46а
Чл. 46а от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните е отговорна за информирането на Европейската комисия и компетентните органи на държавите членки относно изпълнението на мерките за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози, в съответствие с ветеринарното законодателство на ЕС.
Чл. 46б
Член 46б от Закона за ветеринарномедицинската дейност е бил ново въведен с ДВ, бр. 84 от 2007 г. и е претърпял изменения с ДВ, бр. 7 от 2013 г. Въпреки това, този член е отменен с ДВ, бр. 14 от 2016 г., като изменението е влязло в сила на 19 февруари 2016 г.
Чл. 46в
Чл. 46в от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя, че цените за изпълнение на мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет. Тази тарифа се обнародва в 'Държавен вестник' и се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните. Цените могат да се променят само в съответствие с индекса на инфлация, определен от Националния статистически институт.
Чл. 46г
Чл. 46г от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя, че разходите за изпълнение на определени програми, свързани с ветеринарната медицина, ще се покриват от държавна помощ, предоставяна от Държавен фонд "Земеделие". Изключение правят разходите за закупуване на инвитро диагностични средства, които са за сметка на акредитираните лаборатории. Държавната помощ се предоставя при условията на Закона за държавните помощи.
Чл. 46д
Чл. 46д от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя, че изпълнители на мерките по програмите, посочени в чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1, са ветеринарни лекари, които са регистрирани по реда на чл. 25. Изключение правят случаите, посочени в чл. 46ж.
Чл. 46е
Чл. 46е от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя, че мерките по програмите, свързани с ветеринарната медицина, се изпълняват от регистрирани ветеринарни лекари, които са сключили съответните договори. Тези мерки важат както за обекти, регистрирани по реда на чл. 137, така и за обекти, в които се отглеждат животни само за лични нужди, при условие че ветеринарните лекари имат сключени договори по чл. 137а и чл. 137б.
Чл. 46ж
Чл. 46ж от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира правомощията на изпълнителния директор на БАБХ или упълномощени от него лица да издават заповеди за изпълнение на мерки, свързани с профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на заболявания по животните и зоонози. Тези мерки могат да бъдат изпълнявани от ветеринарни лекари от БАБХ или от ветеринарномедицински специалисти извън системата на БАБХ.
Чл. 46з
Чл. 46з от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози. Програмата съдържа данни, изисквани от Регламент (ЕС) № 652/2014, и трябва да бъде представена за одобрение на министъра на земеделието и храните до 15 април на предходната година. След одобрение, програмата се изпраща на Европейската комисия до 31 май на същата година. Българската агенция по безопасност на храните изготвя доклад за изпълнението на програмата в съответствие с регламента.
Чл. 46и
Българската агенция по безопасност на храните е отговорна за изготвянето на програма, насочена към профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози с национално значение. Тази програма трябва да бъде одобрена съгласно процедурата, описана в чл. 46з, ал. 2 от закона.
Чл. 46к
Чл. 46к регламентира включването на мерките от програмите по чл. 46з и 46и в програмата по чл. 118, ал. 1. При одобрение на програмите за срок, по-кратък от този на чл. 118, мерките се изпълняват за одобрения срок. Ако срокът е по-дълъг, мерките се включват в програмата за следващия период след изтичането на текущия.
Чл. 46л
Според чл. 46л от Закона за ветеринарномедицинската дейност, ветеринарномедицинската дейност, определена в чл. 2, т. 3, може да се осъществява в ветеринарна клиника, ветеринарна амбулатория или ветеринарна лаборатория на висше училище. Университетските ветеринарни болници с клиники също извършват ветеринарномедицинска дейност по чл. 2, т. 3 и 5.
Чл. 46м
Чл. 46м от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя, че условията и редът за осъществяване на дейността по чл. 46л, както и последващият контрол, ще бъдат установени с наредба, издадена съвместно от министъра на земеделието и храните и министъра на образованието и науката. Тази наредба е важна за регулирането на ветеринарномедицинските изисквания за животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва мерките, които Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) трябва да прилага за профилактика, ограничаване и ликвидиране на особено опасни заразни болести. Мерките, включващи умъртвяване на животни и забрани за придвижване на животни и продукти, се налагат със заповед на изпълнителния директор на БАБХ. Условията за прилагане на мерките се определят с наредби на министъра на земеделието и храните. Заповедите не подлежат на обжалване и се публикуват на интернет страницата на БАБХ.
Чл. 48
Българската агенция по безопасност на храните е задължена да изготви план за действие, наречен контингенс план, който да се прилага в случаи на съмнение или при възникване на болест, посочена в чл. 47, ал. 1 от закона.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за ветеринарномедицинската дейност забранява профилактичните ваксинации срещу определени болести, с изключение на ваксинацията срещу псевдочума при птиците. При наличие на опасност от широко разпространение на болестите, министърът на земеделието и храните може да разпореди ваксинация, след предложение от изпълнителния директор на БАБХ и съгласуване с Европейската комисия.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя задължението за обявяване и регистрация на определени болести по животните, които възникват в страната. Изпълнителният директор на БАБХ е отговорен за това действие, а информацията се изпраща в Европейската комисия чрез специализирана система. Редът и начинът за обявяване и регистрация на тези болести се регламентира с наредба на министъра на земеделието и храните.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира официалната идентификация на животните и регистрацията на животновъдните обекти. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е отговорна за контрола и поддържането на Интегрирана информационна система с данни за идентифицираните животни. Изискванията за идентификация и средствата за нея се определят от БАБХ и министъра на земеделието и храните, а условията за идентификация на различни видове животни са регламентирани в съответните европейски регламенти. Държавен фонд "Земеделие" предоставя финансова помощ за идентификацията на животните.
Чл. 51а
Чл. 51а от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира, че официалната идентификация на животните трябва да се извършва от техните собственици или от упълномощени ветеринарни лекари, ветеринарни техници или развъдни организации. Процедурата трябва да се спазва в съответствие с определените срокове в различни регламенти на Европейския съюз и съобразно наредбата по чл. 51, ал. 9.
Чл. 51б
Чл. 51б от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира производството и търговията с средства за официална идентификация на животните. Само лица, вписани в специален регистър, могат да произвеждат или търгуват с тези средства. Въпреки това, управители на ветеринарни клиники и регистрирани ветеринарни лекари, които работят в тях, не подлежат на същите изисквания. За вписване в регистъра, производители и търговци подават заявление с необходимите документи. Изпълнителният директор на БАБХ назначава комисия за проверка на документите и мострите, и издава удостоверение за вписване. Вписването може да бъде заличено при определени условия. Лицата, които търгуват с идентификационни средства, са задължени да отразяват движението им. При промяна на наименованието или адреса, те трябва да подадат заявление за актуализация на информацията в регистъра.
Чл. 51в
Чл. 51в от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира задълженията на производителите и търговците на средства за официална идентификация на животните. Те могат да предлагат на пазара само одобрени средства. За нови средства, те трябва да подадат заявление до БАБХ с мостри и уред за поставянето им. БАБХ назначава комисия за проверка на мострите, която в срок от 10 дни представя становище за съответствието им с изискванията. Лицата получават писмено уведомление за резултата от проверката.
Чл. 52
Член 52 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя условията за придвижване и транспортиране на животни и зародишни продукти между България и държавите членки на ЕС. Животните и продуктите трябва да произхождат от обекти с определен здравен статус, да се транспортират в специализирани средства, да са проверени от БАБХ, а търговците и производителите трябва да бъдат регистрирани. Освен това, зародишните продукти трябва да бъдат придружени от здравен сертификат, издаден от ветеринарен лекар. Болестите, свързани със здравния статус, се определят със заповед на министъра на земеделието.
Чл. 53
Министърът на земеделието и храните издава заповед, с която определя болести по различни видове животни. При необходимост, Република България може да поиска допълнителни гаранции за здравния статус на животновъдните обекти и районите, от които произхождат животните, от държави членки на ЕС.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя, че изискванията за здравния статус на обектите, допълнителните гаранции и здравните изисквания за транспорт на животни и зародишни продукти между България и други държави членки се уреждат с наредби на министъра на земеделието и храните. Текстът е изменян многократно, като последните изменения са в сила от 01.01.2023 г.
Чл. 55
Собствениците, гледачите, превозвачите и търговците на животни са задължени незабавно да уведомят органите на БАБХ при наличие на съмнение за заразна болест, съгласно посочените членове от закона.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира условията за внасяне на животни и зародишни продукти в Република България. Внасянето е разрешено, ако животните и продуктите произхождат от одобрени трети страни или региони, са придружени от сертификат на Европейския съюз и отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внос в ЕС. Ветеринарномедицинските изисквания се определят с наредби на министъра на земеделието и храните.
Чл. 57
Член 57 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 51 от 2020 година, и влиза в сила на 20 юни 2020 година.
Чл. 58
Член 58 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г., и влезе в сила на 20 юни 2020 г.
Чл. 59
Член 59 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 51 от 2020 година, и влиза в сила от 20 юни 2020 година.
Чл. 60
Член 60 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е в сила от 01.01.2007 г. и е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г., с влизане в сила от 20.06.2020 г.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен на 20.06.2020 г. с изменения в Държавен вестник, бр. 51 от 2020 г. Предходната редакция на член 61 е била в сила от 31.10.2006 г. и е била изменена в бр. 88 от 2006 г.
Чл. 62
Член 62 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г., и е в сила от 20.06.2020 г.
Чл. 63
Член 63 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е бил изменян и отменян многократно. Последната промяна е направена с ДВ, бр. 51 от 2020 г., като членът е отменен и е в сила от 20.06.2020 г.
Чл. 64
Член 64 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г., и влезе в сила на 20 юни 2020 г.
Чл. 65
Българската агенция по безопасност на храните е отговорна за прилагането на мерки, насочени към профилактика, ограничаване и ликвидиране на зоонозите. Тези мерки са важни за опазване на общественото здраве и безопасността на храните.
Чл. 66
Член 66 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира обработката и управлението на странични животински продукти и производни, с цел гарантиране на безопасността на продуктите и защита на здравето на хората и животните. Според член 66, тези продукти трябва да се събират, транспортират, съхраняват, обработват и обезвреждат в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009 и Регламент (ЕС) № 142/2011. Изгарянето на тези продукти трябва да се извършва по специфични правила, установени в съответните приложения на Регламент (ЕС) № 142/2011. Разрешаването на алтернативни методи за унищожаване на странични животински продукти се извършва по реда на Регламент (ЕО) № 1069/2009.
Чл. 67
Чл. 67 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира задълженията на ветеринарните лекари при клинични прегледи и проверки на животни и продукти, свързани с тях. Те трябва да осъществяват проверки за спазване на ветеринарномедицинските изисквания, да извършват епизоотологични проучвания и да имат право да спират движението на обекти при съмнение за нарушения. Ветеринарните лекари също така извършват проверки на мястото на доставка и могат да вземат проби за лабораторни изследвания. При необходимост, те могат да поставят животни под карантина.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда мерки при установяване на болест или замърсяване по време на проверка на пратки. При наличие на опасност за здравето на хора или животни, органите на БАБХ могат да извършат епизоотологично проучване и да разпоредят унищожаване или оползотворяване на засегнатите обекти. Разходите за унищожаването на пратката са за сметка на изпращача. БАБХ уведомява компетентните ветеринарни власти и Европейската комисия за констатациите и предприетите мерки.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира мерките, които изпълнителният директор на БАБХ трябва да предприеме при обмен на ветеринарни обекти с други държави членки. При наличие на съмнения за болести, зоонози или несъответствия с ветеринарномедицинските изисквания, както и при установяване на болести в България или друга държава членка, се разпореждат спешни мерки. Изпълнителният директор уведомява Европейската комисия и другите държави членки за предприетите действия.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя, че изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между България и другите държави членки на ЕС, се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните. Текстът е актуализиран с изменения през 2008, 2010, 2017 и 2022 г., като последната промяна влиза в сила от 01.01.2023 г.
Чл. 71
Търговците, които получават животни и животински продукти от държави членки, трябва да се регистрират в ОДБХ. Те подават заявление с необходимите документи, включително документ за актуално състояние и доказателство за платена такса. Директорът на ОДБХ проверява регистрацията и издава удостоверение или отказва регистрацията в тридневен срок. При непълноти, заявителят се уведомява за отстраняването им в 7-дневен срок, а срокът за регистрация спира да тече до отстраняването на непълнотите.
Чл. 72
Чл. 72 определя правилата за заличаване на регистрацията на търговеца и обезсилване на удостоверението при прекратяване на дейността. При промяна на обстоятелствата в документите, лицето е задължено да уведомява директора на ОДБХ в срок от 14 дни.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя съдържанието на регистрите, които включват наименование и адрес на управление на лицето, местонахождение и вид на обекта, номер и дата на удостоверението за регистрация, номер и дата на заповедта за заличаване на регистрацията, както и промени на вписани обстоятелства.
Чл. 74
Член 74 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда задължения за лицата, посочени в член 71, ал. 1. Те трябва да водят дневник за всяка получена пратка, да уведомяват ОДБХ за пристигането на пратките с цел ветеринарномедицински проверки и да съхраняват сертификатите и другите документи, свързани с пратките, поне една година след получаването им, като ги предоставят на органите на БАБХ при поискване.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за ветеринарномедицинската дейност установява, че Българската агенция по безопасност на храните поддържа компютризирана система за обмен на информация с ветеринарните служби на държавите членки на ЕС относно издадените ветеринарни сертификати и други документи. Това е важно за осигуряване на безопасността на храните и контрол на търговията със суровини и храни от животински произход.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира проверките на суровини и храни от животински произход, предназначени за търговия между България и държави членки на ЕС. Суровините и храните трябва да са произведени в съответствие с изискванията на закона и да бъдат придружавани от необходимите документи за проследяване. Освен това, в обектите, от които произхождат тези продукти, трябва да бъдат въведени добри практики за производство и самоконтрол. Контролът върху ветеринарните лекари и спазването на изискванията се осъществява от Централното управление на БАБХ.
Чл. 77
Когато се транспортират храни и суровини от животински произход за няколко получатели с едно и също превозно средство, те трябва да бъдат разделени на отделни пратки, равни на броя на получателите. Всяка пратка трябва да има отделен сертификат. При износ на суровини и храни от животински произход за трета страна, те остават под митнически надзор до напускане на територията на ЕС.
Чл. 78
Член 78 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя задълженията на Българската агенция по безопасност на храните и ветеринарните лекари при внос и транзит на суровини и храни от животински произход. Агенцията е длъжна незабавно да информира Европейската комисия и държавите членки за внос при специални условия. Ветеринарните лекари разрешават изпращането на внесените храни само ако получаващата страна е въвела същите специални условия. При транзит на храни, граничните ветеринарни лекари проверяват само придружаващите документи.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя задълженията на БАБХ при изпращане на пратки от България до други държави членки на ЕС. БАБХ проверява и гарантира, че пратките отговарят на ветеринарномедицинските изисквания. Проверките се извършват по един и същи начин за суровини и храни от животински произход, независимо от предназначението им. Суровини и храни, за които няма изисквания на ЕС, могат да се изпращат, ако отговарят на българските и на изискванията на приемната държава. БАБХ предприема мерки при установяване на несъответствия с изискванията или при неправилно издадени сертификати.
Чл. 80
Член 80 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че ветеринарните лекари в България извършват проверки на пратки суровини и храни от животински произход, пристигнали от други държави членки на ЕС. Тези проверки се извършват на мястото на получаване и следват същите изисквания, както за продуктите, произведени в България, съгласно членове 76-78 от закона.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че ветеринарните лекари извършват проверки на пратки и транспортни средства по време на транспортиране на суровини и храни от животински произход. Тези проверки се осъществяват, когато има съмнение за неспазване на ветеринарномедицинските изисквания. Законът е в сила от 01.01.2007 г.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира проверките на суровини и храни, произхождащи от други държави членки на ЕС. Проверките се извършват по същия начин, както за националния пазар. При липса на ветеринарномедицински изисквания на ЕС, суровините и храните трябва да бъдат придружени от сертификати и документи, осигуряващи проследимост. Специални ветеринарномедицински изисквания, установени от Европейската комисия, изискват ветеринарен сертификат за допускане на определени суровини и храни.
Чл. 83
Чл. 83 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира задължението на физически и юридически лица, които получават или разпределят суровини и храни от животински произход от друга държава членка, да се вписват в списък, воден от ОДБХ. За вписване се изисква подаване на заявление до директора на ОДБХ. Списъкът включва данни за наименованието, адреса на управление, ветеринарния регистрационен номер, удостоверението за регистрация и всякакви промени по вписаните обстоятелства.
Чл. 84
Член 84 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя задълженията на лицата, осъществяващи ветеринарна дейност. Те трябва да имат системи и процедури за проследяване на продуктите, съгласно Регламент (ЕО) № 178/2002. Освен това, те са задължени да съхраняват сертификатите или документите за пратките за период от поне 6 месеца след изтичането на срока на трайност на суровините или храните и да ги предоставят на ветеринарните лекари при поискване.
Чл. 85
Лицата, които разпределят пратки с суровини и храни от животински произход от друга държава членка, са задължени да проверяват здравната маркировка и съпътстващите документи преди разпределянето. При установяване на несъответствие, те трябва незабавно да информират съответната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ).
Чл. 86
Лицата, получаващи пратки от суровини и храни от животински произход от друга държава членка, са задължени преди пускането на тези пратки на пазара да проверят здравната или идентификационната маркировка, както и придружаващите документи. При установяване на несъответствие, те трябва незабавно да уведомят съответната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ).
Чл. 87
Член 87 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че когато суровини и храни от животински произход, идващи от друга държава членка, са предназначени за получатели, различни от посочените в членове 85 и 86, или когато пратката се разтоварва частично по време на транспортиране, всяка част от пратката трябва да бъде придружена от оригинален сертификат.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните има правомощия да извършва внезапни проверки за спазване на задълженията, установени в чл. 85 и 86 от същия закон. Тези изменения в закона влизат в сила от 01.01.2007 г. и са изменени с ДВ, бр. 8 от 2011 г., с влизане в сила от 25.01.2011 г.
Чл. 89
Член 89 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е в сила от 01.01.2007 г. и е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 13 от 2020 г., с влизане в сила на 14.02.2020 г.
Чл. 90
Ветеринарният лекар има право да разпореди унищожаване на пратка или нейното преработване, гарантиращо безопасността, при установяване на зооноза, опасна болест или ако суровините и храните произхождат от заразен район. Също така, ако храните са негодни за консумация, ветеринарният лекар може да вземе мерки. Българската агенция по безопасност на храните е задължена да информира компетентните органи на други държави членки и Европейската комисия за тези случаи.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя действията на ветеринарния лекар при установяване на несъответствия в суровините и храните от животински произход. Ако пратките не отговарят на изискванията на ЕС или българското законодателство, ветеринарният лекар предлага на изпращача три опции: унищожаване на пратката, използване за други цели или връщане на пратката с разрешение от компетентните органи. Изпращачът трябва да уведоми ветеринарния лекар за избора си в срок от 7 дни.
Чл. 92
Ветеринарният лекар има право да установи неточности в сертификата или другите документи, придружаващи пратката. Той определя срок от 14 дни на изпращача за отстраняване на тези неточности. Ако те не бъдат отстранени в определения срок и не се установи опасност за здравето на хората и животните, ветеринарният лекар предлага на изпращача да избере една от възможностите, предвидени в чл. 91, ал. 1.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва задълженията на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) при установяване на проблеми с безопасността на животни и животински продукти. В случай на нарушения, БАБХ уведомява компетентните органи на държавата членка на произход и, ако мерките не са ефективни, съвместно с тях взема решения за промяна на мерките и извършва проверки на мястото на произход. При повтарящи се нарушения, БАБХ информира Европейската комисия и органите на другите държави членки.
Чл. 94
Чл. 94 от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва процедурата за уведомяване на изпращача на пратка и компетентните органи на държавата членка на произход от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) относно предприетите мерки. Изпращачът може да обжалва решението в срок от един месец, като спора може да бъде отнесен до Европейската комисия, чийто решения са задължителни за страните.
Чл. 95
Чл. 95 от Закона за ветеринарномедицинската дейност постановява, че разходите, свързани с връщането, съхранението, използването за други цели или унищожаването на пратка, са за сметка на изпращача. Това правило е в сила от 01.01.2007 г.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира задълженията на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) при възникване на незаразни болести или ситуации, които застрашават здравето на хора и животни. При такива случаи, БАБХ е длъжна незабавно да информира държавите членки на ЕС и Европейската комисия. Освен това, БАБХ предприема незабавни мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на заболяванията, както и за отстраняване на причините.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира действията на БАБХ при транзитно преминаване на суровини и храни от животински произход през България. При установяване на опасност за здравето на хората или животните, БАБХ е задължена да предприеме мерки в съответствие с ветеринарното законодателство на Европейския съюз.
Чл. 98
Чл. 98 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда действия на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) при установяване на опасност за здравето на хората или животните. При проверка на пратка, ако се установи такава опасност, БАБХ незабавно информира Европейската комисия и държавите членки. БАБХ предприема временни защитни мерки, включително определяне на ограничителни зони при заразна болест. Информация за предприетите мерки също се изпраща на Европейската комисия. Възможно е изпращане на представители на комисията за съвместно проучване на мерките. Одобрените мерки от Европейската комисия са задължителни.
Чл. 99
Чл. 99 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя задълженията на Българската агенция по безопасност на храните относно уведомяване на Европейската комисия и държавите членки за контрола върху суровини и храни от животински произход, за които няма специфични ветеринарномедицински изисквания на ЕС. Агенцията е длъжна да предоставя информация за изискванията, които се прилагат при търговията с тези суровини и храни.
Чл. 100
Чл. 100 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя процедурата за проверка на пратки от суровини и храни от животински произход, произведени в държави членки на ЕС. Според (1) официалните ветеринарни лекари проверяват само документите за произход на пратките, когато те преминават през граничен инспекционен ветеринарен пункт. В (2) се уточнява, че при редовни директни доставки между две държави членки не се извършва проверка на документите.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя изискванията за издаване на ветеринарномедицински документи от официални ветеринарни лекари. Тези документи удостоверяват спазването на ветеринарномедицинските изисквания за придвижване, търговия и пускане на пазара на животни и продукти от животински произход. Официалните ветеринарни лекари трябва да нямат интереси, които биха могли да повлияят на тяхната безпристрастност, да познават спецификата на документите, да имат познания по здравеопазването на животните и да са запознати с изискванията на българското и чуждестранното законодателство. Те трябва също така да преминат обучение от БАБХ.
Чл. 102
Официалните ветеринарни лекари имат право да издават ветеринарни документи на базата на информация, получена от ветеринарни лекари или ветеринарни техници, които отговарят на определени изисквания. Те трябва да удостоверят достоверността на предоставената информация с издадени от тях документи.
Чл. 103
Официалният ветеринарен лекар е задължен да не удостоверява данни, за които няма познания или не може да установи истинността им. Той не трябва да подписва непопълнени или частично попълнени формуляри, както и документи за животни и храни, които не са инспектирани от него. При издаване на ветеринарномедицински документ на базата на друг документ, той е длъжен да се запознае със съдържанието му преди подписването.
Чл. 104
Официалният ветеринарен лекар има правото да издава ветеринарномедицински документи, основавайки се на информация от мониторингови програми, добри практики за производство и търговия с храни, процедури за самоконтрол на суровини и храни от животински произход, както и от система за епизоотичен надзор, одобрени от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
Чл. 105
Чл. 105 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че преди издаването на сертификати и други документи за придвижване или транспортиране на животни и зародишни продукти в Европейския съюз, официалните ветеринарни лекари трябва да извършат проверките, посочени в чл. 67, ал. 2 от същия закон.
Чл. 106
Българската агенция по безопасност на храните е отговорна за създаването и поддържането на система за проследяване и контрол на ветеринарномедицинските документи. Тази система включва идентификационен номер на документа и подпис на ветеринарния лекар, личен щемпел и печат на съответната ОДБХ. Копия от всеки издаден документ се съхраняват в ОДБХ за срок от три години след издаването.
Чл. 107
Българската агенция по безопасност на храните е отговорна за извършване на проверки на издадените ветеринарномедицински документи, за да се гарантира спазването на изискванията, свързани с тяхното издаване. Тази дейност е важна за осигуряване на безопасността и контрола в ветеринарната медицина.
Чл. 108
Чл. 108 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотични рискове, се осигуряват ежегодно от бюджета на Министерството на земеделието и храните. Тези средства се използват за обезщетяване на собствениците на животни, оборудване на лаборатории, разработване на национални програми за профилактика и контрол на болестите, прилагане на мерки за ликвидиране на болести, поддръжка на информационни системи и съхранение на странични животински продукти. От 2025 г. се добавя и мерка за почистване, дезинфекция и дезинсекция.
Чл. 109
Член 109 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че условията и редът за разходване на средствата, свързани с ветеринарномедицинските проверки и инспекции, ще бъдат определени с наредба на Министерския съвет. Тази разпоредба е изменена с Държавен вестник, бр. 13 от 2020 г. и е в сила от 14.02.2020 г.
Чл. 110
Член 110 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 8 от 2011 г., и влиза в сила от 25 януари 2011 г.
Чл. 111
Член 111 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 8 от 2011 година, и влиза в сила на 25 януари 2011 година.
Чл. 112
Член 112 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е в сила от 01.01.2007 г., но е отменен с ДВ, бр. 8 от 2011 г. и е в сила от 25.01.2011 г.
Чл. 113
Член 113 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 8 от 2011 г., и влезе в сила на 25 януари 2011 г.
Чл. 114
Член 114 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен, като последното му действие е било в сила от 25 януари 2011 г. Той се е отнасял до сътрудничеството между Република България и държавите членки в областта на ветеринарната медицина.
Чл. 115
Член 115 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните работи в тясно сътрудничество с ветеринарните служби на държавите членки на ЕС и Европейската комисия. Агенцията оказва помощ на представителите на Европейската комисия при извършване на проверки на територията на Република България.
Чл. 116
Чл. 116 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя, че условията и редът за сътрудничество, описани в чл. 115, ал. 1, ще бъдат установени с наредба на министъра на земеделието и храните. Тази наредба е важна за регламентиране на мерките за контрол на здравето на животните, които са част от глава шеста на закона.
Чл. 117
Чл. 117 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда мерки за контрол на здравето на животните, които включват клинични прегледи, лабораторни изследвания, имунопрофилактика, карантина, изолация, умъртвяване на болни животни, дезинфекция и санитарен отстрел на диви животни. Изпълнителният директор на БАБХ определя екипи за потвърждаване на съмнения за болести и може да възлага мерки на квалифицирани лица. Условията и редът за прилагане на мерките се определят с наредби на министъра на земеделието и храните.
Чл. 118
Чл. 118 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира задълженията на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за изготвяне на програма за профилактика и контрол на болести по животните и зоонози. Програмата се одобрява от министъра на земеделието и храните и Министерския съвет и обхваща тригодишен период. Тя включва списък на болестите, видовете и броя на животните, мерките за изпълнение и необходимите средства. Собствениците на животновъдни обекти са задължени да съдействат на ветеринарите, а при неизпълнение на мерките, директорът на ОДБХ уведомява Държавен фонд 'Земеделие'. Държавните и местните органи също трябва да съдействат за изпълнението на мерките.
Чл. 119
Чл. 119 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е премахнат с изменения, обнародвани в Държавен вестник, бр. 14 от 2016 г., и е в сила от 19.02.2016 г. Предходните изменения на члена са извършени през 2008 г. и 2010 г., като последното изменение е в сила от 01.06.2010 г.
Чл. 120
Член 120 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е бил изменен в Държавен вестник, брой 7 от 2013 г., но след това е отменен с Държавен вестник, брой 14 от 2016 г., като отмяната влиза в сила на 19 февруари 2016 г.
Чл. 121
Член 121 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че Програмата по чл. 118, ал. 1 може да бъде изменяна и допълвана при необходимост. При измененията трябва да се посочат допълнителните средства, необходими за изпълнението на програмата.
Чл. 122
Член 122 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародването му в Държавен вестник, бр. 7 от 2013 г.
Чл. 123
Член 123 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с публикуването му в Държавен вестник, брой 14 от 2016 г. и е в сила от 19 февруари 2016 г.
Чл. 124
Заразните болести по животните, които са установени в България, трябва да бъдат задължително регистрирани и обявени. Процедурата за това е определена в наредбата, свързана с чл. 50, ал. 3 от закона.
Чл. 125
Член 125 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда създаването на Комисия по зоонозите, която е консултативен орган към министъра на земеделието и храните и министъра на здравеопазването. Комисията има за задача да координира мерките за епизоотичен и епидемиологичен контрол. Министрите утвърдиха правилник за работата на комисията и определят нейния състав. Освен това, те издават съвместни наредби за профилактика, ограничаване и ликвидиране на зоонозите.
Чл. 126
При поява на заразна болест, изпълнителният директор на БАБХ издава заповед за мерки за ограничаване и ликвидиране на болестта. При особено опасни болести, мерките се въвеждат на част или на цялата територия на страната по предложение на изпълнителния директор на БАБХ и със заповед на министъра на земеделието, съгласувана с министъра на вътрешните работи. За болести без опасност от бързо разпространение, заповед издава директорът на съответната ОДБХ. Заповедите се изпращат до директорите на ОДБХ и областните управители. Мерките могат да бъдат отменени, когато необходимостта от тях отпадне.
Чл. 127
Чл. 127 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира създаването на Централен епизоотичен съвет към Министерския съвет, който отговаря за организиране, координиране и финансово осигуряване на мерки за профилактика и ликвидиране на опасни заразни болести. Съветът се ръководи от заместник министър-председател, а заместник-председател е министърът на земеделието и храните. В състава му влизат представители на различни министерства, а правилникът за работата му се утвърджава от министър-председателя.
Чл. 128
Чл. 128 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда създаването на постоянно действащи епизоотични комисии към областните управители и кметовете на общини. Тези комисии имат за задача да прилагат мерките по здравеопазване на животните. Областният управител или кметът на общината определя поименния състав и правилата за работа на комисията чрез заповед.
Чл. 129
Чл. 129 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя обектите, в които се извършва контрол по здравеопазването с епизоотично значение. Те включват животновъдни обекти, обекти за преработка на странични животински продукти, депа за отпадъци, трупни ями, центрове за зародишни продукти, обекти за производство и търговия на фуражи, пасища, пазари за животни, транспортни средства за животни и продукти, места за отглеждане на диви животни, обекти за добив и преработка на храни от животински произход, както и площадки за подхранване на мършоядни птици. Контролът обхваща също дейността на регистрираните ветеринарни лекари.
Чл. 130
Контролът по здравеопазването на животните се осъществява чрез редица мерки, включително ветеринарномедицински проверки на обектите и документацията, клинични прегледи и аутопсии на животни, вземане на проби за лабораторни изследвания, издаване на ветеринарномедицински документи, налагане на профилактични мерки и уведомяване на заинтересованите лица, прилагане на административни мерки и провеждане на епизоотологични проучвания.
Чл. 131
Чл. 131 от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва мерките, които могат да бъдат предприети от контролните органи при установяване на нарушения в обектите. Тези мерки включват даване на указания за отстраняване на нарушенията, налагане на забрани и разпореждане за унищожаване или преработка на определени продукти. Мерките се прилагат чрез предписания и разпореждания, които се връчват на собствениците или ползвателите на обектите. След изтичане на срока за отстраняване на нарушенията, ветеринарният лекар извършва проверка и удостоверява резултатите. При необходимост, собственикът може да уведомява ветеринарния лекар за отстранени нарушения преди изтичане на срока.
Чл. 132
Чл. 132 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя задълженията на собствениците и ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни. Те трябва да осигуряват ветеринарномедицинско обслужване, да спазват хуманното отношение и ветеринарномедицинските изисквания, да осигуряват мерки за биосигурност, да уведомяват ветеринарния лекар за новородени и закупени животни, да водят регистър на животните, да предават документи и паспорти на животни, и да спазват редица други изисквания, свързани с идентификацията и здравословното състояние на животните. Освен това, те трябва да осигуряват достъп на контролни органи и да изпълняват предписанията на ветеринарните лекари.
Чл. 133
Чл. 133 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя задълженията на общинските съвети и кметовете по отношение на животновъдната дейност и мерките за контрол на болестите по животните. Общинските съвети издават наредби за обема на животновъдството и местата за отглеждане на животни. Кметовете и кметските наместници имат задължения да организират мерки за профилактика и ликвидиране на болести, да районират пасищата, да предотвратяват достъпа на животни до депа за отпадъци, да събират и обезвреждат умрели животни, да поддържат регистри на домашни и ловни кучета, и да организират инвентаризация на животните. При възникване на епизоотично огнище, те трябва да подпомагат ветеринарите в прилагането на мерките за ограничаване на болестите.
Чл. 134
Физическите и юридическите лица, които организират изложби и състезания с животни, трябва да уведомят писмено директора на ОДБХ поне 7 дни преди събитието, посочвайки мястото, времето и вида на животните. Директорът назначава ветеринарен лекар за контрол на здравословното състояние на животните. При неблагоприятна епизоотична обстановка, директорът уведомява организаторите за възможно отлагане на събитието.
Чл. 135
Член 135 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г., и влиза в сила от 20 юни 2020 г.
Чл. 136
Член 136 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г., в сила от 20 юни 2020 г.
Чл. 137
Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на личните стопанства, подават заявление за регистрация до директора на ОДБХ. Заявлението може да бъде подадено лично, чрез пълномощник, по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор. Към него се прилагат копие от документ за собственост, договор с ветеринарен лекар и документ за платена такса. В срок до 7 дни след подаване на заявлението, директорът назначава комисия за проверка на обекта, която представя становище в 10-дневен срок. При установени пропуски, комисията издава предписание за отстраняването им. Регистрацията е безсрочна и се вписва в регистър, който съдържа основна информация за обекта и неговия собственик.
Чл. 137а
Чл. 137а от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира задълженията на собствениците на животновъдни обекти и регистрираните ветеринарни лекари. Собствениците сключват договори с ветеринарни лекари за профилактика и лечение на животни, а ветеринарите от своя страна сключват договори с директорите на ОДБХ за изпълнение на мерките по определени програми. При смяна на ветеринарния лекар, собственикът трябва да уведоми ОДБХ и да спази определени срокове и условия. Комисия от ОДБХ проверява документацията при смяна на ветеринарния лекар и съставя протокол за предаване на ветеринарномедицинската документация.
Чл. 137б
Чл. 137б определя задълженията на директора на ОДБХ относно ветеринарномедицинското обслужване в определени населени места. Той уведомява областната колегия на БВС, която назначава ветеринарни лекари за всяко населено място. Директорът сключва договори с ветеринарите за изпълнение на мерки за животновъдни обекти. Собствениците на животновъдни обекти също сключват договори с ветеринарни лекари за профилактика и лечение. Ветеринарите изготвят списъци на обслужваните обекти и уведомяват за епизоотичен риск. При прекратяване на договор, собствениците трябва в срок да сключат нов. Собствениците могат да сменят ветеринаря до два пъти годишно, освен при определени обстоятелства. Директорът на ОДБХ поддържа списъци на ветеринарите и ги изпраща за публикуване.
Чл. 137в
При промяна в обстоятелствата, свързани с животновъдните обекти, собствениците или ползвателите са задължени да подадат заявление до директора на ОДБХ в 7-дневен срок от настъпване на промяната. Заявлението трябва да съдържа съответните документи и доказателство за платена такса, ако плащането не е направено електронно. Директорът на ОДБХ вписва промените в регистъра и издава ново удостоверение за регистрация, като обезсилва предходното удостоверение.
Чл. 138
Член 138 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя условията, при които регистрацията на ветеринарномедицинска дейност може да бъде заличена. Заличаването може да стане по молба на лицето, при груби нарушения на ветеринарномедицинските изисквания, при прекратяване на правото на ползване на обекта, смърт на собственика без наследници, системно възпрепятстване на контролната дейност, или предоставяне на неистински данни. В случай на нарушения, довели до опасност за здравето на хора или животни, директорът на ОДБХ може да издаде заповед за умъртвяване на животни. Заповедите могат да бъдат обжалвани, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 138а
Чл. 138а от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя, че редът за одобрение, описан в чл. 137, ал. 1 - 8, се прилага и за организации и центрове, занимаващи се с трансплантация на ембриони, изкуствено осеменяване и съхранение на сперма. В регистъра на тези обекти се вписват определени обстоятелства, посочени в чл. 137, ал. 9, т. 1 - 4, 8 и 9.
Чл. 138б
Член 138б от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира условията за добив и съхранение на ембриони и яйцеклетки, които могат да се извършват само от екипи, одобрени от БАБХ. Ръководителят на екипа подава заявление до директора на ОДБХ с необходимите документи, включително дипломи, декларации и описание на оборудването. Директорът назначава комисия за проверка, а при непълнота на документите уведомява заявителя. В срок от 20 дни, след подаване на заявлението, екипът се вписва в регистър или получава отказ, който може да се обжалва.
Чл. 138в
Регистрацията по чл. 138б от Закона за ветеринарномедицинската дейност може да бъде заличена и заповедта за одобрение да бъде обезсилена при следните условия: 1. При груби или системни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания; 2. При прекратяване дейността на екипа по молба на ръководителя; 3. При прекратяване на договора за ползване със стационарната лаборатория, в която се извършва дейността.
Чл. 138г.
Чл. 138г. от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда действия на официалните ветеринарни лекари при установяване на нарушения в центровете за добив и съхранение на зародишни продукти. Те трябва да предприемат мерки за коригиране на нарушенията, включително унищожаване на зародишните продукти. Допълнително, прилагането на мерките следва да се извършва в съответствие с разпоредбите на чл. 131, ал. 2 - 5.
Чл. 139
Чл. 139 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда редица забрани, свързани с отглеждането, транспортирането и идентификацията на животни. Основните забрани включват: отглеждане на неидентифицирани животни, транспортиране без ветеринарно свидетелство, отстраняване на идентификационни марки, отглеждане на животни на депа за отпадъци, изхранване с отпадъци, и търговия със суровини от неидентифицирани животни. Забранено е също така извършването на ветеринарномедицински манипулации от некомпетентни лица и клането на болни животни. Допълнителни ограничения касаят и отглеждането на свине и условията за пасищно отглеждане.
Чл. 139а
Чл. 139а определя процедурата при установяване на нарушения във ветеринарната медицина. Официалните ветеринарни лекари уведомяват директора на ОДБХ за нарушения, който издава разпореждане за забрана на движението на животни и извършване на изследвания. Резултатите от изследванията определят следващите действия, включително регистрация на животновъдни обекти или умъртвяване на животни при положителни резултати. При възпрепятстване на достъп, органите на МВР оказват съдействие. Разпорежданията могат да се обжалват, но обжалването не спира изпълнението им. При безстопанствени животни се прилага същата процедура.
Чл. 139б
Чл. 139б регламентира действията на официалните ветеринарни лекари при установяване на нарушения, свързани с животни, от които се добиват суровини и храни. При констатирани нарушения, ветеринарите извършват проверки и уведомяват директора на ОДБХ, който взема решения за отнемане на животните в полза на държавата, умъртвяване и обезвреждане или насочване за клане в зависимост от условията на идентификация и здравен статус. Предвидени са срокове за уведомяване на организации и осигуряване на информация за хранителната верига. Разпореждането може да се обжалва, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 139в
Чл. 139в от Закона за ветеринарномедицинската дейност изисква съставянето на предавателно-приемателен протокол при предаване на животни. Протоколът трябва да бъде подписан от представител на организацията и на ОДБХ. След клането, организацията е длъжна в тридневен срок да информира директора на ОДБХ за извършеното клане и за предоставените продукти.
Чл. 139г.
Чл. 139г. от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда действия при установяване на нарушения, свързани с животновъдството. В зависимост от тежестта на нарушението, се издават актове от официалния ветеринарен лекар или разпореждане за прекратяване на дейността на животновъдния обект. При прекратяване на дейността, животните се насочват за клане, а разходите за това са за сметка на собственика. Актовете могат да се обжалват, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 139д
Чл. 139д от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя, че разходите за обезвреждане на труповете на умъртвените животни, както и разходите свързани с обезвреждането на страничните животински продукти, са за сметка на бюджета на БАБХ. След предаването на животните, отговорността за тях и свързаните разходи преминава към организацията, на която са предадени.
Чл. 139е
Чл. 139е от Закона за ветеринарномедицинската дейност урежда процедурата за настаняване и предаване на еднокопитни животни с инжектиран електронен транспондер. Директорът на ОДБХ отправя искане до кмета за осигуряване на настаняване на животното за 72 часа. Съставя се предавателно-приемателен протокол между собственика и представител на кметството. Ако собственикът не получи животното в срок, директорът на ОДБХ издава разпореждане.
Чл. 140
Изпълнителният директор на БАБХ или упълномощени лица могат със заповед да разпореждат унищожаване на болни или съмнително болни животни, както и на опасни за здравето продукти от животински произход. Заповедта се изпълнява след уведомление на кмета на общината. Освен това, мерките могат да бъдат възложени на физически или юридически лица.
Чл. 141
Собствениците на животни получават обезщетения от бюджета на БАБХ за: умъртвени животни за диагностика; заразени и контактни животни, унищожени за ликвидиране на болести; животни, третирани с имунологични ВЛП, които са умрели или заклани преди края на карентния срок; и животни, умрели или заклани след налагане на възбрана от БАБХ. Собствениците на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, унищожени при ликвидиране на болести, също се обезщетяват от бюджета на БАБХ и от държавния бюджет.
Чл. 142
Законът предвижда, че собствениците на животни не могат да получат обезщетение, ако не спазват определени изисквания, включително регистрация на животновъдния обект, осигуряване на достъп до животните и спазване на забрани, наложени от компетентни органи. Особено внимание се обръща на нарушения, свързани с повторна поява на болести и нови регистрации в зони с ограничения. За да се наложат санкции, трябва да е издадено наказателно постановление или да е проведено епизоотично проучване.
Чл. 143
Чл. 143 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя процедурите за унищожаване на животни и обекти, свързани с ветеринарната медицина. Унищожаването може да се извършва от ОДБХ или от определени физически и юридически лица, под контрола на комисия, назначена от директора на ОДБХ. Комисията включва служители на ОДБХ, представител на общинската администрация и, в определени случаи, представител на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция. Протоколите за унищожаване се съставят в присъствието на собственика и се подписват от комисията. В случай на предаване на трупове за обезвреждане или загробване, се издават съответни документи, съдържащи информация за собственика и животните.
Чл. 144
Обезщетението за животни се определя по цени на производител за живо тегло, предоставени от Националния статистически институт, или по оценка от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. При продажба на продукти от заклани животни, получените средства се приспадат от обезщетението. При липса на определени цени, оценката се възлага на независим оценител, чийто разходи се покриват от бюджета на БАБХ. Максималният размер на обезщетението се определя в наредба.
Чл. 144а
Чл. 144а от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва процедурата за оценка, извършвана от независим оценител. Оценителят изготвя доклад в срок от три дни, след което възложителят назначава комисия за проверка. Изпълнителният директор на БАБХ определя критерии за проверка и съответствие на цените. Комисията изготвя становище в срок до 5 дни, което може да доведе до приемане или връщане на доклада за преработка. При отказ за преработка от оценителя, възнаграждение не се изплаща, а оценката се възлага на друг оценител, при същата процедура.
Чл. 145
Чл. 145 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя условията за обезщетение на инвентар, който е унищожен. Ако общата пазарна стойност на инвентара е над 1000 лв., обезщетението се заплаща след оценка от независим оценител. За инвентар с пазарна стойност под 1000 лв. обезщетението се определя по пазарни цени. Възнаграждението на независимия оценител се поема от бюджета на БАБХ.
Чл. 146
Чл. 146 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира начина на определяне на обезщетението за различни животински продукти и фуражи. Обезщетението се основава на цената на производител от Националния статистически институт за тримесечието преди възникването на болестта, а при липса на такава - на фактурна стойност. При отсъствие на определени цени, БАБХ възлага оценка на независим оценител, чийто разходи се поемат от бюджета на БАБХ. Оценителят трябва да изготви доклад, който следва да бъде проверен по установен ред.
Чл. 147
Собствениците на животни имат право да подадат заявление за обезщетение в срок до три работни дни след умъртвяване, унищожаване или смърт на животните, свързано с обявяване на съмнение за болест. Заявлението се подава до директора на ОДБХ с приложени съответни документи, включително ветеринарномедицински паспорт и документи от месопреработвателни предприятия. При липса на документи, директорът уведомява заявителя за нередовност и определя срок за отстраняването й. Ако нередовността не бъде отстранена, процедурата се прекратява, като заповедта може да се обжалва.
Чл. 148
Чл. 148 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя задълженията на директора на ОДБХ относно обезщетенията при умъртвяване, унищожаване или смърт на животни след обявяване на съмнение за болест. Директорът съставя акт за обезщетение в срок до 30 работни дни и изплаща обезщетението до 30 дни след влизането в сила на акта. При определяне на размера на обезщетението може да се приложи редукционен коефициент. В случаите на нарушения по чл. 142, директорът не се произнася за обезщетение до приключване на производството и може да откаже изплащането с мотивирана заповед, която е обжалваема.
Чл. 149
Чл. 149 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че животните трябва да се отглеждат и използват в съответствие с физиологичните им нужди и етологични особености. Хирургични интервенции, причиняващи значителни болки, трябва да се извършват с упойка. Минималните изисквания за хуманно отношение към животните при отглеждане, използване, продажба и умъртвяване се уреждат с наредби на министъра на земеделието и храните.
Чл. 150
Собствениците и гледачите на животни, както и управителите на животновъдни обекти, имат задължения да се грижат за животните, да осигуряват необходимите условия за обитаване, храна и ветеринарно обслужване. Те трябва да предотвратяват бягството на животните и да проверяват състоянието им поне веднъж на ден.
Чл. 151
Чл. 151 от Закона за ветеринарномедицинската дейност забранява различни действия, които причиняват страдание или вреда на животни. Основните забрани включват: причиняване на страх, болка или смърт на животни (с изключения), използване на животни за представления, насъскване на животни, дресура с болка, неправилно натоварване, връзване, отглеждане в тъма, разходка на диви животни за търговия, извършване на ветеринарни манипулации от неквалифицирани лица, прилагане на вредни вещества, използване на стимуланти за повишаване на спортни резултати, неправилно осеменяване, намеса в раждането, хранене с вредни храни, настаняване на несъвместими видове, ампутации без упойка и кастрации на животни над определена възраст.
Чл. 152
Чл. 152 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя условията и целите за провеждане на опити с животни. Опитите могат да се извършват само когато не е възможно да се приложат алтернативни методи. Основните цели на опитите включват разработване на безопасни лекарствени продукти, диагностика на болести, проучване на физиологични функции, обучение в учебни заведения и защита на околната среда.
Чл. 153
Опитите с животни могат да се извършват само в регистрирани опитни бази на научноизследователски институти, производствени предприятия, лаборатории, средни и висши училища, след получаване на разрешение от изпълнителния директор на БАБХ. Регистрацията на опитните бази се извършва по реда на чл. 137. Изискванията за използване на животни за опити и условията за отглеждане и доставка на опитни животни се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.
Чл. 154
Чл. 154 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда създаването на Комисия по етика към животните, която е постоянен консултативен орган към изпълнителния директор на БАБХ. Съставът на комисията се определя със заповед на изпълнителния директор по предложение на заинтересованите ведомства и организации, като също така се утвърдява правилник за работата ѝ.
Чл. 155
Собствениците или управителите на регистрирани обекти, в които се провеждат опити с животни, трябва да подадат заявление до изпълнителния директор на БАБХ за разрешение. Заявлението може да бъде подадено лично, чрез пълномощник, по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор. Към него се прилагат списък на животните, списък на участниците с документи за квалификация и доказателство за платена такса. Изпълнителният директор назначава комисия за проверка на документите в срок от 7 дни, а комисията има 14 дни за извършване на проверката. При необходимост от корекции, заявителят получава уведомление и срок за отстраняване на непълноти. Комисията по етика към животните издава становище в срок до 40 дни. Разрешението се издава за 5 години и може да бъде обжалвано.
Чл. 156
Чл. 156 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че издадените разрешения по чл. 155, ал. 6 се вписват в регистър на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Регистърът включва информация за: името и адреса на притежателя на разрешението, вида и местонахождението на обекта, вида на опитните животни и наименованието на опита.
Чл. 157
Изпълнителният директор на БАБХ може да отнеме издаденото разрешение за ветеринарномедицинска дейност при установяване на неверни данни в подадените документи, груби или системни нарушения на закона, или когато използването на животни в опити не отговаря на разрешението. Заповедта за отнемане се изпраща на притежателя на разрешението и може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 158
Чл. 158 от Закона за ветеринарномедицинската дейност забранява използването на безстопанствени и домашни кучета и котки като опитни животни. Също така, учениците и студентите не могат да бъдат принуждавани да извършват опити с животни, които причиняват травма или трайно увреждане, ако това противоречи на техните морални или религиозни убеждения, освен в случай, че целта на опита е усвояването на конкретни практически умения.
Чл. 159
Член 159 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя правилата за клане на животни. Клането трябва да се извършва бързо и след зашеметяване, осигуряващо загуба на съзнание и чувствителност по време на обезкръвяване, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1099/2009. Забранява се разчленяване и манипулации с трупа преди пълното му обезкръвяване. Допуска се клане на селскостопански животни, отглеждани за добив на месо, лекувани от незаразни болести без успех, за ликвидиране на заразни болести и за религиозни ритуали на регистрирани вероизповедания.
Чл. 160
Умъртвяването на животни трябва да се извършва по начин, който не причинява излишна болка и страдание. То е допустимо при ликвидиране на заразни болести, дератизация, самозащита при нападение от животно, практикуване на лов и наличие на животни с неустановен произход.
Чл. 161
Чл. 161 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя, че животните трябва да се транспортират в специално оборудвани превозни средства, като се гарантира тяхното здраве и физиологични нужди. При продължително транспортиране е необходимо да се осигурят почивки на определени от БАБХ пунктове.
Чл. 162
Чл. 162 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че всички сухопътни транспортни средства, контейнери и плавателни съдове, използвани за продължително транспортиране на животни, трябва да бъдат одобрени от БАБХ. За това се издава сертификат, който е валиден за 5 години и информацията от него се въвежда в електронна база данни, достъпна за компетентните органи на държавите членки.
Чл. 163
Транспортирането на животни трябва да се извършва от лицензирани превозвачи, които са получили разрешение от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Лицензът е необходим както за кратки, така и за продължителни пътувания.
Чл. 164
Според чл. 164 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, водачите на транспортни средства, които превозват животни, и придружителите на животни трябва да имат удостоверение за правоспособност, издадено от директора на ОДБХ. За да получат удостоверението, те трябва да подадат заявление и да приложат копие от удостоверение за завършен курс за защита и хуманно отношение към животните. Директорът на ОДБХ е длъжен да издаде удостоверение в срок от три дни след подаване на заявлението.
Чл. 165
Чл. 165 от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва процедурата за получаване на лиценз за превоз на животни. Лицата, които желаят да получат лиценз, подават заявление до изпълнителния директор на БАБХ, което може да се подаде лично, чрез пълномощник, по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор. Заявлението трябва да съдържа необходимите документи, включително удостоверение за правоспособност на водача и придружителя, план за спешни действия и декларация за връзка с превозвача. В срок от 20 дни след подаване на заявлението, БАБХ издава лиценз или мотивирано отказва. Лицензът е с валидност 5 години, освен в определени случаи, когато е безсрочен. Отказът за лиценз може да бъде обжалван.
Чл. 166
Чл. 166 от Закона за ветеринарномедицинската дейност урежда поддържането на публичен национален електронен регистър на издадените лицензи от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Регистърът съдържа информация за лицензираните превозвачи, включително вид и номер на лиценза, данни за собствениците на транспортните средства, както и информация за животните, които могат да се транспортират. Лицензите могат да бъдат прекратени при искане на превозвача, при прекратяване на дейността или при промяна на собствеността. При системни нарушения, БАБХ има правомощия да налага санкции, включително временно спиране на дейността или отнемане на лиценза.
Чл. 167
Водачите на транспортни средства и придружителите на животни са задължени да осигурят бърза ветеринарномедицинска помощ на животните, които са се разболели по време на транспортиране.
Чл. 168
Чл. 168 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя, че изискванията по чл. 162 - 166 не се прилагат при определени условия за транспортиране на животни. Конкретно, изключенията важат за: 1) домашни любимци и ловни кучета, транспортирани от собственика с лично превозно средство; 2) единични селскостопански животни за лични нужди; 3) транспорт на разстояние до 65 км; 4) спортни коне, транспортирани в специализирани каравани с до две места.
Чл. 168а
Изпълнителният директор на БАБХ е задължен да утвърди процедура за действия при несъответствие с изискванията за хуманно отношение към животните, съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/625. Тази разпоредба е нова и влиза в сила от 14.02.2020 г.
Чл. 169
Чл. 169 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда забрани относно транспортирането на животни. Забранено е използването на нерегистрирани превозни средства и условия, които причиняват болка и страдания на животните. По време на товарене, разтоварване и придвижване е забранено животните да бъдат удряни, блъскани или ритани, да се притискат чувствителни части на тялото им, да се мачкат или усукват опашките, да се използват приспособления, причиняващи болка, и да се преместват с механични устройства или да се влачат за чувствителни части на тялото.
Чл. 170
Член 170 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че организациите за защита на животните и асоциациите на животновъдите трябва да съдействат на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за осъществяване на контрол. Представители на организации за защита на животните имат право да присъстват на проверки, ако сигналът за нарушение е подаден от тях, а БАБХ е задължена да уведомява организацията за времето на проверката.
Чл. 171
Собствениците или управителите на зоопаркове, зоомагазини и други животновъдни обекти, както и организаторите на дейности с животни, трябва да осигурят условия за спазване на правилата за защита и хуманно отношение към животните.
Чл. 172
Собствениците на домашни любимци имат задължения да: 1. Почистват след животните на обществени места, за да предотвратят замърсяване. 2. Осигуряват безопасност на хора и други животни, предотвратявайки опасности. 3. Предотвратяват нежелано размножаване на животните. 4. Се съобразяват с физиологичните, анатомичните и поведенческите характеристики на животните при размножаване, за да не застрашават тяхното здраве.
Чл. 173
Собствениците на кучета са длъжни да носят ветеринарномедицинския паспорт при извеждане на кучето и да го представят при проверки от общинските и ветеринарномедицинските органи. Те също така трябва да представят паспорта при посещение при ветеринарен лекар и ежегодно да ваксинират кучето срещу бяс. При отглеждане на кучето в затворени помещения, е необходимо да се осигурява ежедневна разходка, а ако кучето е вързано на открито, трябва да му се предостави подслон и пространство за движение.
Чл. 174
Чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира задълженията на собствениците на кучета относно ветеринарномедицинските услуги. Собствениците на кучета на възраст над 6 седмици трябва да ги представят на ветеринар за идентификация, обезпаразитяване и ваксинация. Кучета на възраст между 12 седмици и 6 месеца трябва да получат ваксина срещу бяс. Ветеринарният лекар е задължен да впише данните в информационната система и да изпрати месечна справка до ОДБХ. Собствениците заплащат за предоставените услуги, а за служебни кучета в бюджетни организации услугите се извършват от ведомствени ветеринарни лекари.
Чл. 175
Съгласно Чл. 175 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, собствениците на кучета са задължени да заплащат ежегодна такса, определена по Закона за местните данъци и такси. Определени категории собственици обаче са освободени от тази такса, включително лица с увреждания, служебни кучета, кучета за опити и кучета, използвани от Българския червен кръст, както и кастрирани кучета и кучета, които охраняват селскостопански животни. Приходите от таксите постъпват в общинския бюджет за мероприятия, свързани с намаляване на безстопанствените кучета.
Чл. 176
Собствениците на обекти, където се отглеждат, развъждат или предлагат домашни любимци за търговия, трябва да ги регистрират и да представят удостоверение за завършен курс по защита и хуманно отношение към животните. Изискванията към тези обекти се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.
Чл. 177
Чл. 177 от Закона за ветеринарномедицинската дейност забранява извършването на определени хирургически интервенции на домашни любимци, включително рязане на опашка, уши, изрязване на гласни струни, и отстраняване на нокти и зъби. Забранява се също отглеждането и развъждането на домашни любимци за добив на месо и кожи, извеждането на кучета без повод и на агресивни кучета без намордник, както и разхождането на кучета на детски площадки и на места със забранителни знаци. Изключение от забраната за хирургически интервенции може да се направи по преценка на ветеринарен лекар.
Чл. 178
Кметовете на общини, райони и кметства са отговорни за организиране на контрола относно спазването на ветеринарномедицинските изисквания, посочени в чл. 172, т. 1 и 2, чл. 173, т. 1 и чл. 177, ал. 1, т. 3 и 4. Освен това, законът включва и раздел, посветен на евтаназията на животни.
Чл. 179
Чл. 179 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира евтаназията на животни, която може да бъде извършена само от ветеринарен лекар с разрешен ветеринарномедицински продукт (ВЛП). Ветеринарният лекар е задължен да впише причините за евтаназията и използвания ВЛП в амбулаторния дневник. Евтаназията е допустима при неизлечимо болни животни, за ограничаване на заразни болести, при приключване на опити с животни, довели до страдания, и при агресивни животни, представляващи опасност за хора и други животни.
Чл. 180
Чл. 180 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира подготовката и провеждането на евтаназия на животни. Евтаназията трябва да се организира така, че да се намали стресът на животното до минимум. Тя се извършва в отделно помещение, за да се предотврати наблюдението от други животни. Процедурата трябва да се извършва с медикаменти, които предизвикват пълна загуба на съзнание и чувствителност към болка, последвана от сигурна смърт. След процедурата ветеринарният лекар потвърдява настъпването на смъртта.
Чл. 181
Чл. 181 от Закона за ветеринарномедицинската дейност забранява самостоятелното прилагане на ветеринарно-лечебни препарати (ВЛП), които парализират мускулите без загуба на чувствителност към болка, както и използването на ВЛП, които не водят до загуба на чувствителност. Тези промени в закона са в сила от 2024 г.
Чл. 182
Диви животни могат да се отглеждат извън естествената им среда единствено в определени обекти, като зоопаркове, аквариуми, терариуми, циркове, ферми, волиери и вивариуми. Всички обекти, в които се отглеждат диви животни, трябва да бъдат регистрирани в съответната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) по установения ред.
Чл. 183
Декоративни животни могат да се отглеждат в домашни условия, при условие че се спазват изискванията за защита и хуманно отношение към тях.
Чл. 184
Българската агенция по безопасност на храните осъществява граничен ветеринарномедицински контрол при вноса, износа и транзитното преминаване на животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти, специфични растителни продукти, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси и комбинирани фуражи. Транспортните средства, в които се превозват тези обекти, също подлежат на контрол.
Чл. 185
Контролът на ветеринарните обекти се осъществява чрез проверки на Граничните инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП). Тези пунктове се одобряват от Европейската комисия по предложение на изпълнителния директор на БАБХ, при условие че отговарят на определени изисквания за сграден фонд, техническо оборудване, персонал, процедури и документация. Списъкът на одобрените ГИВП се публикува в "Държавен вестник".
Чл. 186
Контролът на Глобалната информационна ветеринарна политика (ГИВП) се осъществява от официални ветеринарни лекари. Те могат да бъдат подпомагани от ветеринарни техници или лица, които са преминали специализирано обучение, организирано от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
Чл. 187
Служителите от граничния инспекционен ветеринарен контрол (ГИВК) са задължени да носят униформено облекло и отличителни знаци при изпълнение на служебните си задължения. Те също така трябва да се легитимират със служебна карта.
Чл. 188
Чл. 188 определя граничния инспекционен ветеринарномедицински контрол на обектите, включително проверка на документацията, идентичност, физическа проверка и дезинфекция на превозни средства. Изискванията и условията за провеждане на този контрол се регламентират с наредби на министъра на земеделието и храните.
Чл. 189
Чл. 189 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда задължителна карантина за животни за разплод и доотглеждане, внасяни в България. Карантината се извършва в регистрирани карантинни помещения, а при транспортиране на животните до тези помещения е необходимо присъствието на ветеринарен лекар. Условията и редът за карантина се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.
Чл. 190
Влизащите в страната превозни средства подлежат на профилактична дезинфекция и дезинсекция на граничния контролно-пропускателен пункт при обявена епизоотична обстановка. Дезинфекцията се извършва по утвърдена схема от изпълнителния директор на БАБХ. Подвижните железопътни състави също подлежат на дезинфекция на ГКПП, но срещу заплащане, като цената се определя от оператора на обслужващото съоръжение.
Чл. 191
Чл. 191 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя задълженията на физическите и юридическите лица, които внасят, изнасят или преминават транзитно обекти, свързани с ветеринарната медицина. Те трябва да транспортират пратките до мястото за граничен контрол, да използват специализирани транспортни средства, да спазват ветеринарномедицинските изисквания, да осигурят достъп на ветеринарните лекари, да изпълняват техните разпореждания, да заплащат такси, да спазват забраните и да изпращат сертификат на ГИВП преди внасянето на пратката.
Чл. 192
Чл. 192 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя процедурата за внасяне на пратки след проверки от официален ветеринарен лекар. Сертификатът, удостоверяващ извършените проверки, трябва да бъде попълнен, подписан и подпечатан след заплащане на таксите. Този сертификат придружава пратките, докато са под митнически надзор или достигнат до първия склад. При разделяне на пратката, всяка част получава отделен сертификат. Митническите органи не разрешават вдигането на пратката преди извършване на ветеринарен контрол, но след това могат да разрешат вдигането на стоките в съответствие със сертификата.
Чл. 193
Чл. 193 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира действията на официалния ветеринарен лекар при гранични проверки на животни. Ако се установи, че животните или документите не отговарят на изискванията, лекарят задържа пратката, определя срок за изясняване, осигурява грижи и при нужда поставя животните под карантина. Пратката може да бъде върната при спазване на здравните изисквания. Лекарят е длъжен да оказва медицинска помощ и да вписва причините за връщане на пратката. Разходите за задържане са за сметка на вносителя, а копия от разпореждането и сертификата се съхраняват за три години.
Чл. 194
Когато не е възможно връщането на пратка, трябва да се спазват изискванията на членове 219а и 219б от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Чл. 195
Член 195 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 17 от 2018 г. и влиза в сила от 23.02.2018 г.
Чл. 196
При граничните ветеринарни проверки, ако пратката или документите не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания, официалният ветеринарен лекар я задържа и съставя констативен протокол. При нужда, той може да извърши допълнителни проверки, като пратката остава под негов надзор до получаване на резултатите.
Чл. 197
След като причините за задържане на пратката от определени обекти бъдат отстранени, официалният ветеринарен лекар има правомощия да допуска внасянето на пратката. Процедурата се извършва по реда, описан в чл. 192 от закона.
Чл. 198
В случай на задържане на ветеринарна пратка, ако причините не бъдат отстранени, официалният ветеринарен лекар може да разпореди връщане или унищожаване на пратката. При връщане, причините се вписват в сертификата, а документите се маркират с 'невалиден'. При унищожаване, пратката се насочва към предприятие за обезвреждане след писмено съгласие от вносителя. Копия от документите се съхраняват в ГИВП за три години.
Чл. 199
При проверка, ако официалният ветеринарен лекар установи, че пратка от определени обекти представлява опасност за здравето, той издава разпореждане за унищожаване на пратката, като посочва мястото и начина на унищожаване. Обектът за обезвреждане издава потвърдителен документ, който се изпраща на ГИВП и на териториалната дирекция на Агенция "Митници". Официалният ветеринарен лекар уведомява съответните органи за предприетите мерки, а Централното управление на БАБХ уведомява граничните инспекции и Европейската комисия.
Чл. 200
Член 200 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира контрола върху пратки с продукти от животински произход, предназначени за лична консумация. При установяване на количества, надвишаващи разрешените по Регламент (ЕО) № 206/2009, официалният ветеринарен лекар изземва продуктите с протокол, който се съставя в два екземпляра. Един от екземплярите се връчва на лицето, от което са иззети продуктите. Иззетите продукти се унищожават в инсталация за изгаряне, определена от БАБХ.
Чл. 201
Чл. 201 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя условията за внасяне на ветеринарни пратки от определени обекти. Официалният ветеринарен лекар допуска внасянето само след изпращане на уведомление до ГИВП, което указва предназначението на пратките и дали те отговарят на изискванията. Пратките трябва да бъдат придружени от оригинален ветеринарен сертификат и идентификационни документи. В зависимост от отговорите на уведомлението, ветеринарният лекар извършва различни проверки на документацията и пратките. При установяване на спазване на изискванията, внасянето се допуска, а при несъответствия, се отбелязват в сертификата, но внасянето може да продължи, ако пратките идват от разрешени страни и митническите пломби са непокътнати.
Чл. 202
Пратките могат да напуснат свободната зона или митническия склад при спазване на определени условия: 1. Изпращане в друга страна при спазване на транзитни изисквания; 2. Прехвърляне в друг митнически склад, посочен в придружаващия документ. Ако пратките станат негодни за употреба, те се транспортират за унищожаване.
Чл. 203
Складовете, разположени в свободни зони, свободни или митнически складове, трябва да бъдат регистрирани в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) в съответствие с процедурата, установена в член 231 от закона.
Чл. 204
Член 204 от Закона за ветеринарномедицинската дейност посочва, че изискванията към свободните зони, свободните или митническите складове се определят с наредбите, свързани с чл. 188, ал. 2. Това означава, че конкретните условия и правила за функциониране на тези зони и складове ще бъдат детайлно описани в съответните наредби.
Чл. 205
Чл. 205 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя изискванията за внасяне на суровини и храни от животински произход. Не се прилагат изисквания за внасяне, ако продуктите са част от личния багаж на пътниците за лична консумация, произхождат от разрешени страни, на борда на самолети или кораби за консумация от екипажа, предварително разрешени мостри за изложби, обекти за специални изследвания или предвидени за дипломатически представителства. При разтоварване на такива продукти, те се унищожават или прехвърлят под митнически надзор. Неизползваните продукти от изложби и изследвания също се унищожават под контрол на БАБХ.
Чл. 206
Според Чл. 206 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, суровини и храни от животински произход, които преминават през Гранично-контролни пунктове и представляват епизоотичен риск, ще бъдат иззети от официалния ветеринарен лекар. След изземването, тези храни ще бъдат унищожавани на територията на съответния ГКПП или на други места, определени със заповед на изпълнителния директор на БАБХ.
Чл. 207
Транзитното преминаване на животни и зародишни продукти през територията на Република България е разрешено от официален ветеринарен лекар при спазване на определени условия, включително наличие на ветеринарен сертификат и потвърждение от ветеринарните органи на страната на транзит. При установяване на нарушения, ветеринарният лекар може да не допусне преминаването и да върне пратката. Ако връщането е невъзможно, животните могат да бъдат отнети в полза на държавата и насочени за продажба или клане, в зависимост от предназначението им, като приходите от продажба покриват разходите.
Чл. 208
Чл. 208 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира условията за транзитно преминаване на определени обекти през територията на България. Преминаването е разрешено, ако пратките идват от страна, където вносът не е забранен, са проверени и придружени от ветеринарни сертификати и документи, заплатени са такси и е извършена проверка от ветеринарен лекар. При съмнения за здравословни рискове, се извършва физическа проверка. В случай на нарушения, пратката не се допуска и се връща.
Чл. 209
Официалният ветеринарен лекар на входящия ГИВП уведомява ГИВП, през който пратката ще напусне България, за допуснатото транзитно преминаване. След напускането на пратката, ветеринарният лекар на изходящия ГИВП уведомява входящия. Ако в рамките на 24 часа не е получено уведомление за напускането на пратката, входящият ветеринарен лекар уведомява митническите органи.
Чл. 210
Член 210 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя, че митническите органи не позволяват транзитно преминаване на определени обекти, преди да е извършена ГИВК (гранична инспекция на ветеринарния контрол). Освен това, транзитното преминаване на тези обекти трябва да се извършва в пломбирани превозни средства или контейнери.
Чл. 211
Член 211 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира правомощията на министъра на земеделието и храните или оправомощено от него лице да издава незабавни заповеди за забрана на вноса и транзитното преминаване на определени обекти. Забраната се налага при получаване на официална информация за наличието на особено опасна заразна болест по животните или при констатирани замърсители, опасни за здравето на хората и животните. Заповедите не подлежат на обжалване и могат да бъдат отменяни въз основа на нормативни актове на Европейската комисия или информация от СОЗЖ. Заповедите се обнародват в 'Държавен вестник'.
Чл. 212
Чл. 212 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя условията за изнасяне на ветеринарни обекти. За да се разреши изнасянето, е необходимо да се представи ветеринарномедицинско разрешение или писмено уведомление от ветеринарен лекар, в зависимост от вида на пратката. Пратката трябва да бъде придружена от оригинален ветеринарен сертификат и да е извършена документална проверка. Сертификатът трябва да е по образец на страната, за която се изнася, и да съдържа текст на български. Ако страната няма одобрен образец, се използва сертификат, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ.
Чл. 213
Ветеринарномедицинското разрешение за изнасяне се издава след подаване на заявление до изпълнителния директор на БАБХ. В срок от 10 дни след подаването на заявлението, директорът издава разрешение или мотивирано отказва. Отказът може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 214
Ветеринарномедицинско разрешение за изнасяне на животни не се издава при: 1. Забрана за внасяне от ветеринарните органи на страната, за която е предназначено изнасянето; 2. Забрана за изнасяне, наложена със заповед на министъра на земеделието и храните или упълномощено от него лице; 3. Липса на документи, изисквани по чл. 212, ал. 1.
Чл. 215
Според чл. 215 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, ветеринарномедицинско разрешение не е необходимо при изнасяне на единични домашни любимци и декоративни животни, както и на животни, предназначени за научни цели, изложби и дарения.
Чл. 216
Чл. 216 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира действията на официалния ветеринарен лекар при установяване на несъответствия на пратки. При наличие на проблеми с документите или условията на транспортиране, ветеринарният лекар задържа пратката и съставя констативен протокол. Ако износителят не отстрани проблемите, пратката се връща на мястото на натоварване. При успешно отстраняване на проблемите, ветеринарният лекар удостоверява разрешението за изнасяне с щемпел на сертификата.
Чл. 217
Чл. 217 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че при връщане на изнесени обекти е необходимо получаване на писмено потвърждение от изпълнителния директор на БАБХ, както и предоставяне на ветеринарен сертификат и документи, с които са били изнесени. Освен това, сертификат от компетентните органи на страната, от която се връща пратката, трябва да удостоверява, че пратката не е била обработвана ръчно и условията за съхранение и транспорт са спазени, а също и да посочва причините за връщането.
Чл. 218
Чл. 218 от Закона за ветеринарномедицинската дейност уточнява, че Българската агенция по безопасност на храните не носи отговорност за вреди и пропуснати ползи, които могат да възникнат от задържането на пратки при извършване на контролни действия по ГИВК (Глобална инспекция на ветеринарни контрол).
Чл. 219
Изпълнителният директор на БАБХ може да забрани изнасянето на определени обекти при усложнена епизоотична обстановка или при опасност за здравето на хората и/или животните. Заповедта за забрана и заповедта за нейното отмяна се публикуват на интернет страницата на БАБХ. Тази заповед не подлежи на обжалване.
Чл. 219а
Чл. 219а от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира действията при отказ на трета страна-получател да приеме пратка с животни от ЕС. При благоприятна епизоотична обстановка, БАБХ уведомява компетентния орган на страната, издала сертификата, и след съгласие, официалният ветеринарен лекар връща пратката, като разходите са за сметка на отговорното лице. При невъзможност за връщане, животните се отнемат в полза на държавата и могат да бъдат продадени на търг или заклани, в зависимост от предназначението им. Разходите за транспортиране и клане са за сметка на лицето, отговорно за пратката. Добитите суровини от клането могат да бъдат предоставени на хранителни банки или унищожени, като разходите отново са за сметка на отговорното лице.
Чл. 219б
Чл. 219б от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда мерки при отказ на трета страна-получател да приеме пратка с животни от ЕС, ако тя представлява опасност за живота и здравето на хора и животни. В такъв случай, официалният ветеринарен лекар издава разпореждане за евтаназия на животните, която е за сметка на отговорното лице. Изпълнителният директор на БАБХ уведомява съответните власти и организации за предприетите мерки.
Чл. 219в
Чл. 219в регламентира мерките, които официалният ветеринарен лекар може да наложи при установяване на нарушения по време на внос, износ или транзитно преминаване на пратки с животни. При нарушения на Регламент (ЕО) № 1/2005, разходите за мерките са за сметка на лицето, отговорно за пратката. Ако е необходимо временно задържане на животните, се посочва пункт за почивка, отново на разходите на същото лице. В определени случаи, ако пратката представлява опасност, се издава разпореждане за умъртвяване или евтаназия на животните, като разходите отново са за отговорното лице, а процедурата трябва да спазва хуманни изисквания.
Чл. 219г.
Чл. 219г. от Закона за ветеринарно-медицинската дейност предвижда, че при наложени мерки по определени членове, органите на БАБХ уведомяват митническите органи. Те вземат решения за отнемане, унищожаване или продажба на несъюзни стоки, в съответствие с разпоредбите на митническия кодекс на ЕС и съответните регламенти.
Чл. 220
Член 220 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен. Отмяната е обнародвана в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г. и влиза в сила от 20 юни 2020 г.
Чл. 221
Член 221 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е изменен с ДВ, бр. 14 от 2016 г., и е в сила от 19.02.2016 г. По-късно, този член е отменен с ДВ, бр. 51 от 2020 г., с влязло в сила действие от 20.06.2020 г.
Чл. 222
Член 222 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с Държавен вестник, брой 51 от 2020 година, и влиза в сила от 20 юни 2020 година.
Чл. 223
Член 223 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е бил изменян и отменян няколко пъти. Последното изменение е извършено с ДВ, бр. 58 от 2017 г., а самият член е отменен с ДВ, бр. 51 от 2020 г., с влизане в сила на 20.06.2020 г.
Чл. 224
Член 224 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 51 от 2020 година, и влиза в сила от 20 юни 2020 година.
Чл. 225
Член 225 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г., и е в сила от 20 юни 2020 г.
Чл. 226
Член 226 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е бил изменян и отменян няколко пъти. Последното изменение е направено с ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., но след това е отменен с ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.
Чл. 227
Член 227 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 51 от 2020 година, и влиза в сила от 20 юни 2020 година.
Чл. 228
Член 228 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 51 от 2020 година, в сила от 20 юни 2020 година.
Чл. 229
Член 229 от Закона за ветеринарномедицинската дейност урежда производството, търговията и пускането на пазара на суровини и храни от животински произход, които не са предназначени за консумация от хора. Тези дейности трябва да се извършват в обекти, регистрирани в ОДБХ. За регистрация се подава заявление, което включва информация за заявителя и документация относно обекта. В срок от 7 дни след подаването на заявлението, ОДБХ назначава комисия за проверка на документите и съответствието на обекта с изискванията. При непълнота на документите, заявителят се уведомява за отстраняване на нередовностите. В 14-дневен срок след подаването на заявлението, директорът на ОДБХ регистрира обекта или мотивирано отказва регистрацията, като отказът може да бъде обжалван.
Чл. 229а
Операторите, които търгуват с странични животински продукти и/или продукти от тях, без да ги съхраняват, трябва да се регистрират в регистъра на ОДБХ. Заявлението за регистрация се подава с необходимите документи и такса. При установени непълноти, заявителят трябва да ги отстрани в определен срок, в противен случай регистрацията може да бъде отказана. След успешна регистрация, операторът получава удостоверение, а при промяна на данните е задължен да уведомява ОДБХ.
Чл. 229б
Операторите по чл. 229а са задължени до 10-о число на месеца след тримесечието да предоставят информация на ОДБХ за получени и/или разпределени пратки странични животински продукти. Информацията трябва да е по утвърден образец и може да се подава електронно, съобразно Регламент (ЕС) № 910/2014 и Закона за електронния документ. Областните дирекции събират и обобщават информацията, която до 20-о число на месеца след тримесечието предоставят на Централното управление на БАБХ.
Чл. 230
Чл. 230 от Закона за ветеринарномедицинската дейност посочва, че за регистрация на обекти, в които се извършва само съхранение и/или пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, които не са предназначени за консумация от хора, не е необходима технологична документация за производство. Това включва и продукти, получени от странични животински продукти.
Чл. 231
Обектите по чл. 229, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност получават ветеринарен регистрационен номер, а операторите по чл. 229а - регистрационен номер, който се вписва в удостоверението за регистрация. Регистрацията на тези обекти и оператори е безсрочна.
Чл. 232
Чл. 232 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че обектите, посочени в чл. 229, ал. 1, се вписват в регистър на ОДБХ. Регистърът съдържа информация за удостоверението за регистрация, ветеринарния регистрационен номер, името и адреса на собственика или ползвателя, вида и адреса на обекта, както и промени в обстоятелствата. Операторите по чл. 229а също се вписват в регистър на ОДБХ с информация за удостоверението за регистрация, регистрационния номер и името или адреса на оператора.
Чл. 233
Българската агенция по безопасност на храните е задължена да поддържа публичен национален електронен регистър на ветеринарномедицинските обекти и операторите, който включва данни от регистрите на Областните дирекции по безопасност на храните (ОДБХ). Регистърът е достъпен на интернет страницата на агенцията.
Чл. 234
Областните дирекции по безопасност на храните са задължени да изготвят и съхраняват досиета на регистрираните обекти и операторите, свързани с ветеринарната дейност. Тези досиета се съхраняват за период от три години след прекратяване на дейността на съответния обект или оператор.
Чл. 235
Чл. 235 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира задълженията на собствениците или ползвателите на обекти, свързани с ветеринарната дейност, при въвеждане на нови дейности, промяна на технологията на производството или основно преустройство на сградния фонд. Те трябва в 7-дневен срок да подадат заявление до директора на ОДБХ. При смяна на собственика или ползвателя на обекта, новият собственик или ползвател също е длъжен да подаде заявление в същия срок и да приложи документ, удостоверяващ промяната, след което се издава ново удостоверение за регистрация без допълнителни процедури.
Чл. 236
Член 236 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя условията, при които регистрацията на обектите може да бъде заличена. Регистрацията се заличава по искане на собственика или ползвателя, при промяна на предназначението, при груби нарушения на нормативните изисквания, системни нарушения на хигиенните изисквания, неизпълнение на принудителни мерки или възпрепятстване на ветеринарните лекари. Също така, ако в срок от три месеца след издаването на удостоверението не се прилагат процедурите за самоконтрол, регистрацията също се заличава. Заповедите за заличаване могат да се обжалват.
Чл. 236а
Чл. 236а от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда условия за заличаване на регистрацията на операторите. Регистрацията може да бъде заличена по искане на оператора, при груби или системни нарушения на нормативните изисквания, при неизпълнение на принудителна административна мярка, или при системно възпрепятстване на ветеринарните лекари в контролната им дейност. Заповедите за заличаване, освен по искане на оператора, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 237
Изнасянето на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях за трети страни, е разрешено само на обекти, които имат ветеринарен регистрационен номер и отговарят на изискванията на страната, за която е предназначена пратката.
Чл. 238
Законът за ветеринарномедицинската дейност определя процедурата за издаване на сертификати или други документи за износ на суровини и храни от животински произход. Износителят подава заявление до директора на ОДБХ, в което посочва информация за страната на предназначение, вида и количеството на продуктите, ветеринарния регистрационен номер на обекта, граничния контролен пункт и допълнителни изисквания. Официалният ветеринарен лекар присъства при товаренето на пратките и след това издава необходимите сертификати с печатите на ОДБХ и ветеринарния лекар. След издаването на документите, ветеринарният лекар уведомява съответния ветеринарен лекар на граничния пункт.
Чл. 239
Член 239 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г., и е в сила от 20 юни 2020 г.
Чл. 240
Член 240 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с публикуването му в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г., и влиза в сила от 20 юни 2020 г.
Чл. 241
Член 241 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародването му в Държавен вестник, бр. 51 от 2020 г., с влизане в сила на 20 юни 2020 г.
Чл. 242
Член 242 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 51 от 2020 година, като изменението влиза в сила на 20 юни 2020 година.
Чл. 243
Член 243 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 51 от 2020 година, и влиза в сила от 20 юни 2020 година.
Чл. 244
Член 244 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 51 от 2020 година, и влязло в сила на 20 юни 2020 година.
Чл. 245
Чл. 245 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя изискванията за транспортиране на странични животински продукти и продукти, получени от тях. Транспортирането трябва да се извършва със специализирани транспортни средства, съобразно Регламент (ЕО) № 1069/2009. Храните от животински произход се придружават с документ, съдържащ информация за проследяване и ветеринарния регистрационен номер на обекта, от който произхождат. Страничните животински продукти и продуктите от тях, непредназначени за консумация от хора, трябва да имат търговски документ по образец, определен в Регламент (ЕС) № 142/2011.
Чл. 246
Собствениците на транспортни средства, предназначени за превоз на обекти по чл. 245, ал. 1, трябва да подадат заявление до директора на ОДБХ, което може да стане лично, чрез пълномощник, електронно или чрез пощенски оператор. Заявлението трябва да бъде придружено от документ за платена такса. Директорът на ОДБХ назначава комисия за проверка на документите и транспортното средство в срок от 7 дни. Комисията предоставя становище за регистрация или отказ. В срок от 30 дни след подаване на заявлението, транспортното средство се вписва в регистър и се издава удостоверение за регистрация или се мотивира отказ. Регистрацията е безсрочна, а отказът може да бъде обжалван.
Чл. 246а
Чл. 246а от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда условия, при които регистрацията на транспортно средство може да бъде заличена. Това може да стане по искане на собственика, при промяна на предназначението, при груби нарушения на нормативни изисквания, при системни нарушения на хигиенните изисквания и при възпрепятстване на ветеринарните лекари. Заповедта за заличаване може да бъде обжалвана, но обжалването не спира нейното изпълнение.
Чл. 247
Член 247 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е претърпял изменения и отмяна. Първоначално е изменен с ДВ, бр. 8 от 2011 г. и е влязъл в сила на 25.01.2011 г. Последното изменение е извършено с ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г. В крайна сметка, членът е отмян с ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 20.06.2020 г.
Чл. 248
Член 248 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е бил изменен през 2013 г. и по-късно отменен през 2020 г. Отмяната е в сила от 20 юни 2020 г.
Чл. 249
Член 249 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г., и влиза в сила от 20 юни 2020 г.
Чл. 250
Член 250 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г., с влизане в сила от 20 юни 2020 г.
Чл. 251
Член 251 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е изменен и впоследствие отменен. Преди отмяната, той регламентираше принудителни административни мерки, които се налагат при упражняване на държавен ветеринарно-санитарен контрол. Отмяната на този член влиза в сила от 20 юни 2020 г.
Чл. 252
Член 252 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г., в сила от 20 юни 2020 г.
Чл. 253
Член 253 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г. и влиза в сила от 20 юни 2020 г.
Чл. 254
Член 254 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г., и влиза в сила от 20 юни 2020 г.
Чл. 255
Член 255 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г., в сила от 20 юни 2020 г.
Чл. 256
Чл. 256 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г., и влиза в сила от 20 юни 2020 г.
Чл. 257
Член 257 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 51 от 2020 година, и влезе в сила на 20 юни 2020 година.
Чл. 258
Глава десета от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира процедурите за обезвреждане, съхранение, транспортиране и унищожаване на странични животински продукти. Тази глава е в сила от 01.01.2006 г. и цели да осигури безопасността и хигиената при работа с животински продукти, за да се предотвратят рискове за общественото здраве и здравето на животните.
Чл. 259
Чл. 259 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира обезвреждането и съхранението на странични животински продукти и на продуктите, получени от тях. Обезвреждането и съхранението трябва да се извършват в обекти, регистрирани в ОДБХ, съгласно чл. 262. Освен в случаите по ал. 1, обезвреждането трябва да става при условия, които да не застрашават хората и околната среда, определени с наредба на министъра на земеделието и храните.
Чл. 259а
Чл. 259а от Закона за ветеринарномедицинската дейност урежда условията за обезвреждане на странични животински продукти в инсталации за изгаряне, регистрирани в ОДБХ. Инсталациите могат да бъдат стационарни или мобилни и трябва да отговарят на специфични изисквания. Мобилните инсталации се регистрират в ОДБХ и могат да извършват дейност на територията на цялата страна, при спазване на регламенти. Собствениците на мобилни инсталации трябва да уведомят ОДБХ за планирано преместване 24 часа предварително.
Чл. 260
Член 260 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 51 от 2020 година, и влиза в сила на 20 юни 2020 година.
Чл. 261
Член 261 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е в сила от 01.01.2006 г. и е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г., като отмяната влиза в сила от 20.06.2020 г.
Чл. 262
Чл. 262 от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва процедурата за регистрация на обекти, които желаят да осъществяват обезвреждане или съхранение на странични животински продукти. Заявлението за регистрация се подава до директора на ОДБХ и трябва да включва необходимите документи, включително копие от акта за въвеждане в експлоатация, документ за право на собственост и документ за платена такса. Директорът на ОДБХ назначава комисия, която проверява документите и обекта в срок от 7 дни. Въз основа на проверката, директорът регистрира обекта или отказва регистрацията в срок от 30 дни. Отказът може да бъде обжалван.
Чл. 263
Чл. 263 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че регистрацията на обектите и инсталациите е безсрочна. След регистрация, обектите получават ветеринарен регистрационен номер, който се вписва в регистъра и удостоверението за регистрация.
Чл. 264
Българската агенция по безопасност на храните поддържа публичен национален електронен регистър, който включва информация за обектите и инсталациите за обезвреждане на странични животински продукти. Регистърът съдържа номер и дата на удостоверението за регистрация, ветеринарен регистрационен номер, данни за собственика или ползвателя на обекта, вид и адрес на обектите, както и промени във вписаните обстоятелства.
Чл. 265
Според чл. 265 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, за всеки регистриран обект и инсталация в ОДБХ се изготвя досие, което съдържа заявлението и документите по чл. 262 и 266, както и актове от проверки и наложени наказания. Досиетата се съхраняват за срок от три години след прекратяване на дейността на обекта.
Чл. 266
Чл. 266 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя задълженията на вписаните в регистъра лица при промяна на технологията на производство, оборудването или основно преустройство на сградния фонд. Лицата трябва да подадат заявление в 7-дневен срок. При промяна на вписаното лице, новият собственик или ползвател също е длъжен да подаде заявление в същия срок, като прилага необходимия документ. Издава се удостоверение за регистрация без допълнителна процедура.
Чл. 267
Чл. 267 от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва условията и процедурата за заличаване на регистрацията на обекти и инсталации, свързани с ветеринарната дейност. Регистрацията може да бъде заличена по искане на вписаното лице, при промяна на предназначението на обекта, при груби или системни нарушения на нормативните изисквания, при системни нарушения на хигиенните изисквания и при неизпълнение на принудителна административна мярка. Вписаното лице е задължено да подаде заявление за заличаване в срок от три дни след настъпване на обстоятелствата. Директорът на ОДБХ трябва да издаде заповед за заличаване в срок от три дни след получаване на заявлението, а заповедта може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 268
Член 268 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, който е в сила от 01.01.2006 г., е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г., и е в сила от 20.06.2020 г.
Чл. 269
Чл. 269 от Закона за ветеринарномедицинската дейност задължава Българската агенция по безопасност на храните да уведомява държавите членки на ЕС и Европейската комисия за обектите и инсталациите, които са вписани в регистъра, както и за тези, чиято регистрация е била заличена. Законът е в сила от 01.01.2007 г. и е изменян и допълван в последствие.
Чл. 270
Чл. 270 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя задълженията на лицата, извършващи дейности в определени обекти. Те трябва да внедрят система за самоконтрол, да назначат специалисти за анализа на резултатите, да вземат проби от продуктите и да проследяват движението на партидите. В случай на несъответствие с показателите, те трябва незабавно да уведомят ветеринарния лекар, да установят причината за несъответствието, да преработят или унищожат партидата, да увеличат броя на пробите и да предприемат мерки за почистване и обеззаразяване.
Чл. 270а
Собствениците или ползвателите на инсталации по чл. 259а, ал. 1 са задължени да въведат система за самоконтрол и да назначат специалисти, които отговарят за нея, като те периодично обобщават и анализират резултатите.
Чл. 271
Чл. 271 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира процедурата за разрешаване на използването на странични животински продукти от директора на ОДБХ. Заявленията за разрешение се подават от физически и юридически лица, които трябва да приложат доказателство за платена такса. Директорът назначава комисия за проверка на обектите, а при установяване на несъответствия, се дават указания за отстраняването им. След отстраняване на проблемите, комисията извършва повторна проверка и изготвя становище. В срок от 30 дни директорът издава разрешение или отказва, като отказът може да се обжалва. Водят се списъци на издадените разрешения както в ОДБХ, така и в Централното управление на БАБХ, които се публикуват онлайн.
Чл. 271а
Лицата, получили разрешение за използване на странични животински продукти, са задължени да водят дневник. В този дневник трябва да се вписват информация за вида, количеството, произхода и датата на постъпване на продуктите в обекта.
Чл. 271б
Чл. 271б от Закона за ветеринарномедицинската дейност изисква всяка пратка на странични животински продукти, използвани по реда на чл. 271, да бъде придружена от търговски документ, съгласно Регламент (ЕС) № 142/2011. Този документ трябва да се съхранява в обекта на произход и в обекта по предназначение за период от най-малко две години от датата на издаването му.
Чл. 271в
Чл. 271в от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя условията за отнемане и прекратяване на разрешенията за използване на странични животински продукти. Отнемането на разрешението става със заповед на директора на ОДБХ при определени условия, а прекратяването е възможно при други случаи. Заповедта може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 272
Физическите и юридическите лица, които произвеждат странични животински продукти, трябва да ги съхраняват в изолирани помещения, контейнери или на оборудвани площадки. Тези продукти трябва да бъдат предадени за обезвреждане или съхранение в съответните обекти и инсталации, посочени в закона.
Чл. 273
Чл. 273 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя задълженията на лицата, извършващи дейност в обекти за съхранение и обезвреждане на странични животински продукти. Министърът на земеделието и храните, по предложение на изпълнителния директор на БАБХ, определя районите на обслужване на тези обекти. Лицата в обектите по чл. 259, ал. 1 са длъжни да организират събирането на страничните животински продукти от определените райони. Лицата в обектите по чл. 259, ал. 2 пък трябва да организират събирането и съхранението на тези продукти и да ги предават за обезвреждане в обектите по чл. 259, ал. 1.
Чл. 274
Член 274 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е в сила от 01.01.2006 г. и е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 14 от 2016 г., като отменянето влиза в сила от 19.02.2016 г.
Чл. 275
Чл. 275 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира задълженията на физическите и юридическите лица, които произвеждат странични животински продукти. Те трябва да ги предават в определени обекти и инсталации, като заплащат разходите за събиране, транспортиране, обезвреждане и съхранение. Собствениците на обекти за обезвреждане са длъжни да предават получените продукти за унищожаване или оползотворяване, а разходите за определени случаи се покриват от държавния бюджет. Въведени са и правила за годишна такса от собствениците на животновъдни обекти за ползване на услугите, свързани с управлението на умрели животни и странични продукти.
Чл. 276
Чл. 276 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя условията за пускане на ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП) на пазара в България. ВЛП, приготвени в промишлени условия, могат да се търгуват след получаване на разрешение или регистрация по Регламент (ЕС) 2019/6. Разрешението се издава само ако активните вещества отговарят на специфични изисквания. ВЛП могат да се пускат на пазара без разрешение, ако не изискват ветеринарна рецепта и са предназначени за определени животни. Изискванията важат и за медикаментозни премикси, произведени по промишлен метод.
Чл. 277
Чл. 277 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя, че ако продуктът отговаря на определението по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2019/6 и същевременно попада в обхвата на Регламент (ЕО) № 1831/2003 или Регламент (ЕС) № 528/2012, то за него се прилагат изискванията на съответната глава от закона.
Чл. 278
Чл. 278 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира издаването на разрешения за търговия с ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП) и хуманитарни ветеринарни лекарствени продукти (ХВЛП). Те могат да бъдат издавани на физически лица, еднолични търговци или юридически лица, установени в държава членка на ЕС или в друга държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Изискванията за издаване на сертификат за регистрация на ХВЛП са определени в чл. 86, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6.
Чл. 279
Чл. 279 от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва процедурата за издаване на разрешение за търговия с ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП). Заявлението се подава до изпълнителния директор на БАБХ и включва информация за заявителя, идентификационни данни, квалификация на отговорното лице, както и необходимата документация и мостри. Съществуват специфични изисквания и условия, при които не се изисква представяне на документация относно безопасността и ефикасността на ВЛП. Изпълнителният директор на БАБХ има право да изисква допълнителна информация от заявителя.
Чл. 280
Чл. 280 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя изискванията за представяне на документи свързани с ветеринарно-лекарствени продукти (ВЛП). Документите могат да бъдат на хартиен или електронен носител, с изключение на кратката характеристика на ВЛП, първичната опаковка, външната опаковка и листовката, които се подават само в електронен формат. Всяка информация и етикетировка трябва да са на български език, а етикетите на ВЛП да съдържат текст на официалните езици на държавите членки, включително български. Информацията трябва да съответства на определени членове от Регламент (ЕС) 2019/6 и да бъде по образци, утвърдени от БАБХ.
Чл. 281
Чл. 281 от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва процедурата за експертна оценка на документацията и качествата на ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП) от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Агенцията проверява съответствието на документацията, изследва крайния и междинния продукт, и може да изиска допълнителна информация или мостри от заявителя. Ако заявителят не предостави исканата информация в срок, процедурата за разрешение за търговия с ВЛП се прекратява. Заповедта за прекратяване може да се обжалва, но обжалването не спира изпълнението. Разходите за изследвания, извършвани в лаборатории на Европейския съюз, са за сметка на заявителя.
Чл. 282
Член 282 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда създаването на специализирани комисии към изпълнителния директор на БАБХ, които ще действат като консултативни органи. Комисиите включват Комисия за фармацевтични ВЛП и Комисия за имунологични ВЛП. Изпълнителният директор определя състава и правилата за работа на комисиите, както и възнаграждението на членовете. Членовете на комисиите са задължени да пазят в тайна данните от досието на ВЛП в продължение на 5 години след напускането си и не могат да използват тези данни за лична облага. Те подписват декларация за конфиденциалност, която се съхранява за 5 години след прекратяване на участието им.
Чл. 283
Чл. 283 от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва процедурата, по която комисията, посочена в чл. 282, ал. 1, изготвя становище за издаване на разрешение за търговия с ветеринарно лечебни препарати (ВЛП). Становището се основава на представената документация и доклад. Комисията може да поиска допълнителна информация или да извърши лабораторни и клинични изследвания, ако установи неточности или непълноти в документацията.
Чл. 284
Изпълнителният директор на БАБХ или упълномощено лице издава разрешение за търговия с ветеринарно лечебни препарати (ВЛП) в срок до 210 дни след подаване на валидно заявление. Разрешението е валидно само на територията на България. При отказ за издаване на разрешение, заповедта за отказ се съобщава и може да бъде обжалвана, но обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 285
Чл. 285 от Закона за ветеринарномедицинската дейност урежда издаването на разрешение за търговия с ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП) на ограничен пазар. Изпълнителният директор на БАБХ или упълномощено лице може да издаде такова разрешение за срок от 5 години, като в него се посочва конкретният ограничен пазар. Разрешението подлежи на преразглеждане според разпоредбите на Регламент (ЕС) 2019/6.
Чл. 286
Чл. 286 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че изпълнителният директор на БАБХ или упълномощено от него лице може да издаде разрешение за търговия с ветеринарни лекарства при изключителни обстоятелства. Разрешението е валидно за срок от една година, в който БАБХ оценява условията на разрешението. При предоставяне на липсващи данни от притежателя на разрешението, може да се издаде безсрочно разрешение или заповед за отказ, която може да се обжалва, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 287
Чл. 287 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните поддържа публичен електронен регистър на издадените разрешения за търговия с ветеринарномедицински продукти (ВЛП). Регистърът включва информация за разрешенията, като номер, дата на издаване, срок на валидност, количество в опаковка, данни за лицето, получило разрешение, ветеринарномедицински код, срок на годност, режим на отпускане, карентен срок, предназначение за животни и информация за заповеди за спиране или отмяна на разрешения.
Чл. 288
Член 288 от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва процеса по издаване на разрешение за търговия с ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП). Към разрешението се прилагат одобрената характеристика на продукта, етикетът и листовката. След издаването на разрешението, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) изготвя публичен доклад за оценка на досието, който включва резултатите от изпитванията за качество, безопасност и ефикасност на продукта. Този доклад се публикува на интернет страницата на БАБХ, като се спазват търговската тайна и законодателството за защита на личните данни. БАБХ също така въвежда информация в базата данни на Европейския съюз за ВЛП, съгласно регламента на ЕС.
Чл. 289
Притежателят на разрешение за търговия с ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП) е задължен да спазва изискванията на чл. 58 от Регламент (ЕС) 2019/6. Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) или упълномощено от него лице има право да изисква от притежателя на разрешението предоставяне на мостри и информация, свързана с чл. 58, параграфи 7 и 8 от същия регламент.
Чл. 290
Чл. 290 от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва процедурата за издаване на сертификат за регистрация на хуманитарни ветеринарни лекарствени продукти (ХВЛП). Лицето, което подава заявление, трябва да го направи лично, чрез пълномощник, електронно или чрез пощенски оператор. Заявлението трябва да бъде придружено от необходимите документи и доказателство за платена такса. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) извършва експертна оценка на предоставената документация и може да изиска допълнителна информация при установяване на неточности. Ако заявителят не предостави исканата информация в срок, заявлението се прекратява. Издаването на сертификат от БАБХ трябва да стане в срок от 90 дни от подаване на валидно заявление. Сертификатите се вписват в публичен регистър, а притежателите им трябва да спазват съответните изисквания.
Чл. 291
Чл. 291 от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва процедурата за промени в сертификат за регистрация на ХВЛП. Притежателят на сертификата подава заявление до БАБХ с приложени документи и такса. БАБХ оценява документите и при установяване на неточности може да изиска допълнителна информация. Ако информацията не бъде предоставена в срок, заявлението се прекратява. В срок до 30 дни след подаването на заявлението, БАБХ одобрява или отказва промените, като решенията могат да се обжалват. Одобрените промени се отразяват в сертификата и свързаните документи, а срок за прилагане на промените се определя от БАБХ.
Чл. 292
Чл. 292 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира процедурата за извършване на промени в разрешение за търговия с ветеринарно лечебни препарати (ВЛП). Заявленията за промени се подават до изпълнителния директор на БАБХ и трябва да съдържат необходимата документация, включително платена такса. БАБХ извършва оценка на документацията и издава становище. При установени неточности, БАБХ може да изиска допълнителна информация. Одобрението или отказът за промяна се извършва в срок до 60 дни, с възможност за удължаване до 90 дни. Одобрените промени се отразяват в разрешението и свързаните документи.
Чл. 293
Чл. 293 от Закона за ветеринарномедицинската дейност урежда процедурата за прехвърляне на права и задължения по разрешение за търговия с ветеринарномедицински продукти (ВЛП). Притежателят на разрешението може да прехвърли правата и задълженията си на друго лице, установено в държава членка, след подаване на заявление до изпълнителния директор на БАБХ. Заявлението трябва да съдържа данни за квалифицирано лице и да бъде придружено от писмено споразумение за прехвърляне, допълнителни документи и документ за платена такса. При неточности в документацията, заявителят трябва да предостави допълнителна информация в срок от 30 дни. В противен случай заявлението се оставя без разглеждане. Изпълнителният директор издава разрешение или отказва в срок до 30 дни, а новият притежател поема правата и задълженията на предишния.
Чл. 294
Член 294 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира действията на притежателите на разрешение за търговия с ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП) при установяване на риск за здравето на хората или животните. При такъв риск, притежателят е задължен да предприеме спешни ограничителни мерки и да уведоми незабавно БАБХ. Изпълнителният директор на БАБХ трябва да се произнесе по мерките в срок от един работен ден. Ако не се произнесе в този срок, мерките се считат за одобрени.
Чл. 295
Притежателят на разрешението за търговия с ветеринарно лечебни препарати (ВЛП) е задължен да подаде заявление за промяна на разрешението до изпълнителния директор на БАБХ. Заявлението трябва да бъде подадено в срок до 15 дни от датата на предприемане на мерките, съгласно разпоредбите на чл. 292.
Чл. 296
Когато БАБХ установи риск за здравето на хората или животните от употребата на ветеринарни лекарства, изпълнителният директор или оправомощено от него лице може да наложи мерки, посочени в Регламент (ЕС) 2019/6. Също така, могат да се предприемат действия за прилагане на процедурата по същия регламент.
Чл. 297
Чл. 297 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира условията и процеса за спиране, отменяне или прекратяване на разрешенията за търговия с ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП) от Изпълнителния директор на БАБХ или упълномощено лице. Разрешението може да бъде отменено при неблагоприятна оценка на полза/риск, липса на терапевтична ефикасност, несъответствие с декларирания състав, неподходящ карентен срок и други. Освен това, разрешението може да бъде прекратено по искане на притежателя или при забрани за употреба на ВЛП. Заповедите за спиране или отменяне на разрешенията могат да се обжалват, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 298
Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено лице може временно да спре действието на разрешението за търговия с ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП) до извършване на проверка за определени нарушения. Заповедта за спиране може да се обжалва, но това не спира нейното изпълнение. Ако не се установят нарушения или те бъдат отстранени, заповедта се отменя и притежателят на разрешението се уведомява.
Чл. 299
Изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено лице може да забрани употребата и търговията с партиди от ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП) при наличие на определени основания, без да отменя разрешението за търговия. В случаите на забрана, притежателят на разрешението е задължен да изтегли съответните партиди от пазара. Заповедта за забрана може да бъде обжалвана, но обжалването не спира нейното изпълнение.
Чл. 300
Притежателят на разрешение за търговия с ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП) е задължен да разработи и поддържа система за блокиране и изтегляне на ВЛП, които не отговарят на изискванията за качество. Освен това, той трябва да има план за действие при спешни случаи за изтегляне на продукта от пазара по заповед на изпълнителния директор на БАБХ или упълномощено лице. В определени случаи, притежателят е длъжен да блокира и изтегли ВЛП от търговските обекти и ветеринарномедицинските заведения.
Чл. 301
Собственикът на ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП) или упълномощено от него лице е задължен да бракува и предаде продукта за унищожаване, когато той е забранен за употреба, с изтекъл срок на годност, с отклонение в качеството, произведен от лице без разрешение, търгуван или съхраняван от лице без разрешение, неразрешен за търговия, внесен от лице без разрешение или фалшифициран. За бракуването се съставя протокол, който включва данни за продукта и причините за бракуването. Разходите за унищожаването са за сметка на собственика.
Чл. 302
Чл. 302 от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва правомощията на изпълнителния директор на БАБХ относно разрешаването на използването на ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП). Той може да разреши използването на ВЛП, които не са разрешени в България, но са разрешени в друга държава членка, или имунологични ВЛП, които не са разрешени в ЕС, при определени условия, свързани със здравето на животните и общественото здраве. Има специфични разпоредби за случаи на износ на животни и контрол на употребата на ВЛП. Заповедите могат да се обжалват, но обжалването не спира тяхното изпълнение.
Чл. 303
Изпълнителният директор на БАБХ или упълномощено лице издава сертификат на притежателя на разрешение за търговия с ветеринарно лечебни препарати (ВЛП) съгласно сертификатната схема на Световната здравна организация. За издаването на сертификата, притежателят подава заявление, придружено от документ за платена такса. Сертификатът се издава в срок до 14 работни дни след подаването на заявлението.
Чл. 304
Чл. 304 от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва процедурата за издаване на разрешение за търговия с ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП). Лицата, подаващи заявления, трябва да спазват условията на Регламент (ЕС) 2019/6. Прилагането на документация и платена такса е задължително. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) изготвя доклад за оценка и уведомява заявителите и компетентните органи при приключване на процедурата. Възможни са откази за разрешение, както и действия при определяне на България като засегната държава.
Чл. 305
Чл. 305 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя процедурата за издаване на разрешение за търговия с ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП). Лицето, което иска разрешение, трябва да подаде заявление до изпълнителния директор на БАБХ, спазвайки условията на Регламент (ЕС) 2019/6. БАБХ изготвя актуализиран доклад за оценка и предприема действия в срок, когато България е референтна държава. При определени условия БАБХ приключва процедурата с издаване на разрешения за търговия в засегнатите държави членки и прилага специфични процедури в зависимост от ситуацията.
Чл. 306
Чл. 306 от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва процедурите, свързани с търговията с ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП). В случай на определени обстоятелства, притежателят на разрешение за търговия трябва да предостави необходимата документация на БАБХ. Агенцията предприема действия в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/6, включително издаване на разрешения и управление на процедури, свързани с ВЛП. Специално внимание се обръща на случаите, когато България е посочена като засегната държава.
Чл. 307
Чл. 307 от Закона за ветеринарномедицинската дейност урежда процедурата за подаване на заявление за промяна от притежателя на разрешение за търговия с ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП), когато България е определена като референтна държава. Заявлението трябва да съдържа информация по Регламент (ЕС) 2019/6 и да бъде придружено от документ за платена такса. БАБХ има срок от 60 дни за изготвяне на доклад и становище, който може да бъде удължен до 90 дни. При несъгласие от компетентен орган на друга държава членка, се прилага процедура за преразглеждане. След приключване на процедурата, компетентните органи предприемат действия в срок от 30 дни.
Чл. 308
Чл. 308 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя задълженията на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) във връзка с Регламент (ЕС) 2019/6. БАБХ предоставя ежегодна информация на координационната група, изпълнява задължения, когато България е референтна държава, и в случаи на несъгласие между държавите членки относно хармонизиране на характеристиките на ветеринарните лекарствени продукти (ВЛП) се прилага определена процедура.
Чл. 309
Чл. 309 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира условията за реклама на ветеринарномедицински продукти (ВЛП). Лицата, желаещи да рекламират ВЛП, трябва да подадат заявление до изпълнителния директор на БАБХ, придружено от проект на рекламата, съгласие на притежателя на разрешението за търговия с ВЛП и документ за платена такса. При реклама, насочена към ветеринарни лекари, е необходимо да се предостави и информация за източниците на използваните материали. Одобрението на рекламата или отказът от него трябва да се извърши в срок от 15 работни дни, а отказът може да се обжалва.
Чл. 310
Притежателите на разрешение за търговия с ветеринарномедицински продукти (ВЛП) са задължени да подадат заявление за промяна в срок от 15 дни след уведомление от Европейската комисия. Заявлението се подава до изпълнителния директор на БАБХ и трябва да бъде придружено от документ за платена такса. В БАБХ се извършва оценка на документите и се изготвя становище. В срок до 30 дни от уведомлението, изпълнителният директор информира заявителя за одобрение или отказ на промяната. Отказът може да бъде обжалван, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 311
Чл. 311 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира организацията на система за фармакологична бдителност от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Притежателите на разрешение за търговия с ветеринарно лечебни препарати (ВЛП), регистрираните ветеринарни лекари и други специалисти в областта предоставят информация за неблагоприятни реакции на ВЛП. БАБХ вписва тази информация в базата данни на Европейския съюз в срок от 30 дни. При подадени съобщения за неблагоприятни реакции от притежатели на разрешение, те трябва да предоставят допълнителна информация, ако БАБХ поиска такава.
Чл. 312
Член 312 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните отговаря за валидирането, обработката, класификацията, анализа и приоритизацията на информацията, свързана с разрешението за търговия с ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП). Агенцията също така въвежда информацията в базата данни на Европейския съюз за фармакологична бдителност. Раздел IV от закона е актуализиран и сега обхваща производството, внасянето и изнасянето на ветеринарномедицински продукти.
Чл. 313
Производството на ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП) в България е разрешено за физически и юридически лица, регистрирани като търговци в държава членка на ЕС, след получаване на разрешение от изпълнителния директор на БАБХ или упълномощено лице. Разрешението се издава само за дейности, описани в чл. 88, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6. Не е необходимо разрешение за дейности, посочени в чл. 88, параграф 2 от същия регламент.
Чл. 314
Чл. 314 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя процедурата за издаване на разрешение за производство на ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП). Заявлението се подава до изпълнителния директор на БАБХ и може да бъде подадено лично, чрез пълномощник, по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор. В заявлението се изисква информация за собственика, адрес на производствения обект, данни за акта за въвеждане в експлоатация и друга необходима документация. Към заявлението се прилагат редица документи, включително описание на производствените процеси, информация за активните вещества и доказателства за правоспособността на квалифицираното лице. В случай на външни договори за производство или контрол, заявителят трябва да предостави допълнителна информация и копие от договора.
Чл. 315
Чл. 315 от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва процедурата, по която изпълнителният директор на БАБХ или упълномощено лице определя комисия за оценка на документацията, проверка на съответствието на условията за производство, контрол и съхранение на ветеринарни лекарства и изходни материали. При установяване на непълноти или неточности, комисията уведомява заявителя да ги отстрани в определен срок. Ако заявителят не изпълни изискванията в дадения срок, процедурата се прекратява. Комисията изготвя становище с предложение за разрешение или отказ, а заповедта за прекратяване може да бъде обжалвана, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 316
Изпълнителният директор на БАБХ или упълномощено лице издава разрешение за производство на ветеринарно лечебни продукти (ВЛП) в срок до 90 дни след подаване на заявлението. В случай на отказ, той се съобщава и може да бъде обжалван, но обжалването не спира изпълнението. Разрешението за производство на ВЛП е безсрочно.
Чл. 317
Чл. 317 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира процеса по издаване на условно разрешение за производство на ветеринарни лечебни продукти (ВЛП) от Изпълнителния директор на БАБХ или упълномощено лице. Заявителят трябва да декларира, че ще изпълни указанията на БАБХ в определен срок. Комисия, назначена от директора, проверява изпълнението на указанията и представя становище. Ако указанията не са изпълнени, разрешението може да бъде спряно или отменено, а решението подлежи на обжалване, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 318
Член 318 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че разрешението за производство на ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП) трябва да включва определени данни, изброени в член 319, точки 1-5. Освен това, разрешението трябва да съдържа списък на разрешените за производство или внасяне ВЛП, в който са посочени фармацевтичните форми, активните вещества или щамовете микроорганизми в състава им, вид и размер на първичните опаковки, както и начин на прилагане.
Чл. 319
Българската агенция по безопасност на храните поддържа публичен национален електронен регистър на издадените разрешения за производство на ветеринарни лечебни препарати (ВЛП). Регистърът включва информация за номера и датата на издаване на разрешението, данни за лицето, получило разрешението, адрес на производствени помещения, фармацевтични форми на ВЛП, информация за квалифицираното лице, номер на сертификата за добри производствени практики, както и основания и дата за прекратяване или отмяна на разрешението, и забележки по вписаните обстоятелства.
Чл. 320
Чл. 320 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира процедурата за подаване на заявление при промяна на вписаните обстоятелства, свързани с разрешението за производство на ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП). Заявлението се подава до изпълнителния директор на БАБХ и трябва да включва документ за платена такса. В зависимост от вида на промените, могат да се назначават комисии за оценка на документацията, а сроковете за издаване на заповед за изменение или отказ са 90 и 30 дни, съответно.
Чл. 321
Притежателят на разрешение за производство на ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП) е задължен да изпълнява изискванията по чл. 93, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6.
Чл. 322
Чл. 322 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя, че изискванията за добри производствени практики (ДПП) при производството на ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП) се регламентират с наредба на министъра на земеделието и храните. Сертификат за ДПП се издава от изпълнителния директор на БАБХ или упълномощено от него лице, в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/6.
Чл. 323
Чл. 323 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда мерки при установяване на неизпълнение на задължения от притежател на разрешение за производство на ветеринарни лечебни препарати (ВЛП). Изпълнителният директор на БАБХ или упълномощено лице може да приложи мерки при установяване на нарушения. Разрешението за производство на ВЛП може да бъде прекратено по три причини: по искане на притежателя, при прекратяване на дейността или при смърт на едноличния търговец. Заповедта за мерките може да се обжалва, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 324
Притежателят на разрешение за производство на ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП) е задължен да сключи трудов договор с поне едно квалифицирано лице, отговарящо за производството, качеството и освобождаването на партидите ВЛП, което трябва да отговаря на специфични изисквания от Регламент (ЕС) 2019/6. Ако притежателят е физическо лице и отговаря на изискванията, той може сам да отговаря за тези дейности. При получаване на информация за образувано производство срещу квалифицираното лице, изпълнителният директор на БАБХ уведомява притежателя на разрешението да го отстрани от длъжност до приключване на производството.
Чл. 325
Вносът на ветеринарномедицински препарати (ВЛП) с разрешения за търговия може да се извършва само от упълномощени лица, които отговарят на условията на чл. 313. Упълномощените лица трябва да притежават копие от сертификат за добра производствена практика (ДПП), издаден на производителя на ВЛП от компетентен орган на държава членка на ЕС или от Швейцария. При внос от трети държави, които имат споразумение с ЕС, е необходимо копие от сертификат за ДПП, издаден от компетентен орган на съответната трета държава.
Чл. 326
Чл. 326 от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва процедурата за получаване на разрешение за производство или внос на ВЛП. Упълномощените лица подават заявление до изпълнителния директор на БАБХ, в което посочват необходимата информация и прилагат съответните документи. Разрешението се издава по реда на предходни членове и се вписва в регистър. Не се извършва проверка на място в трети държави, които имат споразумения с ЕС, ако се спазват определени условия.
Чл. 327
Чл. 327 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя изискванията към вносителите на ветеринарномедицински продукти (ВЛП). Те трябва да спазват специфични изисквания, свързани с вноса на ВЛП, включително условия от Регламент (ЕС) 2019/6. Вносителите трябва да представят копия на разрешителни и сертификати пред митническите органи. При неизпълнение на изискванията, съответните действия ще бъдат предприети от изпълнителния директор на БАБХ или упълномощено лице.
Чл. 328
Чл. 328 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира производството, вноса, съхранението и разпространението на активни вещества, използвани за изходни материали във ветеринарните лекарствени продукти (ВЛП). Тези дейности могат да се извършват от физически лица - еднолични търговци или юридически лица, регистрирани като търговци в държава членка и вписани в регистъра по чл. 331, ал. 1. Изискванията за добра практика на разпространение на активни вещества се определят в актовете за изпълнение по Регламент (ЕС) 2019/6. При производството на активните вещества следва да се спазват изискванията за добра производствена практика (ДПП), установени в наредбата по чл. 322, ал. 1.
Чл. 329
Лицата, които желаят да се регистрират за ветеринарномедицинска дейност, подават заявление до изпълнителния директор на БАБХ, придружено от документ за платена такса. Заявлението може да бъде подадено лично, чрез пълномощник, по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор. В него се включват информация за идентификация, адрес на обекта, планирани дейности и данни за квалифицираните лица. БАБХ оценява документацията и изготвя становище.
Чл. 330
Законът определя процедурата за вписване на лица в регистъра на БАБХ в срок от 60 дни след подаване на заявление. БАБХ оценява риска и може да впише лицето или да назначи инспекция за проверка на съответствието с изискванията. При установени несъответствия, заявителят получава предписание за отстраняване на проблемите, а срокът за вписване може да бъде удължен до 180 дни. След инспекцията, комисията изготвя становище, на базата на което БАБХ взема решение за вписване или отказ, който може да се обжалва.
Чл. 331
Член 331 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя задълженията на Българската агенция по безопасност на храните относно поддържането на публичен национален електронен регистър на вносителите, производителите и разпространителите на активни вещества. Регистърът съдържа данни за адреса на обектите, както и информация за лицата, свързани с дейността по внос, производство, съхранение и разпространение на активни вещества. Агенцията е задължена да вписва съответната информация в базата данни, съгласно Регламент (ЕС) 2019/6.
Чл. 332
Чл. 332 от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва процедурата за промяна на вписаните в регистъра обстоятелства от лицата, които подлежат на регистрация. Заявленията се подават до изпълнителния директор на БАБХ с приложен документ за платена такса. БАБХ извършва оценка на документацията и уведомява заявителя в срок до 30 дни. При установяване на непълноти или неточности, срокът спира да тече до отстраняването им, но не повече от 180 дни. Инспекцията се заплаща, а решението за вписване или отказ може да се обжалва. Раздел VI от закона се отнася до търговията с ветеринарни лекарствени продукти.
Чл. 333
Търговията на едро с ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП) може да се извършва от физически лица - еднолични търговци или юридически лица, регистрирани в държава членка на ЕС и получили разрешение от БАБХ. Търговецът трябва да има поне едно отговорно лице, което е ветеринарен лекар. При търговия с ВЛП, съдържащи наркотични вещества, се прилагат специфични изисквания, а търговецът е задължен да спазва стандартите за Добра практика на разпространение на ВЛП.
Чл. 334
Чл. 334 от Закона за ветеринарномедицинската дейност указва, че производителите на ветеринарни лечебни продукти (ВЛП) могат да не притежават разрешение за търговия на едро с ВЛП в определени случаи, посочени в чл. 99, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2019/6. Въпреки това, те са задължени да спазват изискванията за Добра практика на разпространение на ВЛП, установени в чл. 99, параграф 6 от същия регламент.
Чл. 335
Чл. 335 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя процедурата за издаване на разрешение за търговия на едро с ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП). Лицата, които искат разрешение, трябва да подадат заявление до изпълнителния директор на БАБХ, което може да стане лично, чрез пълномощник, по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор. Заявлението включва информация за лицето, идентификационен код, адрес на обекта за търговия, данни за акта за експлоатация и диплома за ветеринарномедицинско образование. Към заявлението се прилагат доказателства, списък на фармакологичните групи ВЛП и документ за платена такса.
Чл. 336
Изпълнителният директор на БАБХ назначава комисия, която разглежда заявления за разрешение за търговия на едро с ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП). При установяване на непълноти в документите, комисията уведомява заявителя и дава предписания за корекция. Срокът за издаване на разрешение спира до отстраняването на несъответствията. Ако в срок от 180 дни заявителят не отстрани проблемите, процедурата се прекратява. В противен случай, в срок от 90 дни, БАБХ издава разрешение или отказва такова. Разрешението е безсрочно, а отказите могат да се обжалват.
Чл. 337
Разрешението за търговия на едро с ветеринарно лечебни препарати (ВЛП) включва определени данни, посочени в чл. 338, т. 1 - 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2007 г. и е актуализирана с изменения в Държавен вестник, брой 23 от 2024 г.
Чл. 338
Чл. 338 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните поддържа публичен електронен регистър на издадените разрешения за търговия на едро с ветеринарномедицински продукти (ВЛП). Регистърът включва информация за номера и датата на разрешението, данни за лицето, получило разрешението, адреса на обекта за търговия, име на отговорното лице, фармакологични групи ВЛП, основания за спиране или отмяна на разрешението, както и забележки относно вписаните обстоятелства.
Чл. 339
Чл. 339 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя правомощията на изпълнителния директор на БАБХ относно разрешенията за търговия на едро с ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП). Според алинея 1, той може да спре действието или да отмени разрешението при условия, посочени в Регламент (ЕС) 2019/6. Алинея 2 уточнява, че разрешението може да бъде прекратено по искане на притежателя, при прекратяване на дейността или при смърт на едноличния търговец. Заповедта за спиране или отменяне на разрешението подлежи на обжалване, но това не спира нейното изпълнение.
Чл. 340
Чл. 340 определя процедурите, свързани с подаването на заявления от притежателите на разрешение за търговия на едро с ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП). Заявленията се подават при откриване на нов обект или при промени в обстоятелствата, местонахождението или условията на обекта. Към заявлението се прилагат необходимите документи и такса. В зависимост от случая, изпълнителният директор на БАБХ издава изменения на разрешението и вписва промените в регистъра в определени срокове. При установяване на нередности, комисия провежда проверка и издава предписания, които трябва да бъдат изпълнени в срок. Неправилното изпълнение на предписанията може да доведе до допълнителни мерки.
Чл. 341
Чл. 341 регламентира задълженията на притежателите на разрешение за търговия на едро с ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП). Търговците на едро доставят ВЛП на други търговци, ветеринарномедицински заведения и, при определени условия, на собственици на животновъдни обекти. Доставките на имунологични и антимикробни ВЛП трябва да се извършват под контрола на регистриран ветеринарен лекар. За всяка доставка се издава документ с информация за ВЛП. Забранена е търговията с ВЛП, чиято информация не отговаря на законовите изисквания.
Чл. 342
Изпълнителният директор на БАБХ или упълномощено от него лице може да забрани търговията с определен ветеринарен лекарствен продукт (ВЛП) или партида ВЛП. Те имат право да разпореждат изтеглянето на продукта от пазара, в съответствие с условията на чл. 134 от Регламент (ЕС) 2019/6.
Чл. 343
Член 343 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира задълженията на притежателите на разрешение за търговия на едро с ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП). Те трябва да разработят система за блокиране и изтегляне на ВЛП, които не отговарят на качествени изисквания, а също така и план за действие при спешни случаи за изтегляне на продукти от пазара. В определени случаи, свързани с безопасността на ВЛП, те са длъжни да блокират и изтеглят доставените продукти от търговци на едро, търговци на дребно и ветеринарномедицински заведения.
Чл. 344
Чл. 344 от Закона за ветеринарномедицинската дейност урежда условията за извършване на паралелна търговия с ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП) от търговци на едро. Тези търговци трябва да подадат заявление до изпълнителния директор на БАБХ, което съдържа информация за търговеца и държавата членка, от която ще се извършва търговията. Заявлението може да се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор. Необходими са и допълнителни документи, включително списък на ВЛП, декларации, договор с производител и документ за платена такса.
Чл. 345
Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) извършва оценка на данните от заявленията за паралелна търговия с ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП) и свързаната документация. При установяване на непълноти или неточности, БАБХ изисква допълнителна информация от заявителя, което спира срока за одобрение. Изпълнителният директор на БАБХ има срок от 30 дни да одобри или откаже заявлението, а решението може да се обжалва, без да спира изпълнението му.
Чл. 346
Одобрението за паралелна търговия с ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП) е валидно за срок от три години, съгласно новата разпоредба на чл. 346 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, обнародвана в ДВ, бр. 23 от 2024 г.
Чл. 347
Чл. 347 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните поддържа публичен национален електронен регистър на одобрените за паралелна търговия ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП). Регистърът се публикува на интернет страницата на агенцията и данните от него се въвеждат в базата данни на Европейския съюз, съгласно Регламент (ЕС) 2019/6.
Чл. 348
Търговията на дребно с ветеринарномедицински лекарства (ВЛП) е разрешена само във ветеринарномедицински аптеки. В тези аптеки се съхраняват и продават ВЛП, инструменти и пособия за ветеринарни и животновъдни цели, както и храни за домашни любимци и декоративни животни в оригинални опаковки. Освен това, във ветеринарномедицинските аптеки се приготвят и отпускат ВЛП по магистрална или фармакопейна рецепта.
Чл. 349
Търговията на дребно с ветеринарномедицински продукти (ВЛП) може да се извършва от физически лица - еднолични търговци или юридически лица, регистрирани по Търговския закон и получили разрешение от изпълнителния директор на БАБХ. Управителят на ветеринарномедицинската аптека и служителите, които продават ВЛП, трябва да бъдат ветеринарни лекари. Изискванията за ветеринарномедицинските аптеки се определят с наредба на министъра на земеделието и храните. Специални изисквания важат и за ВЛП, съдържащи наркотични вещества, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Чл. 350
Чл. 350 от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира изискванията за продажба на ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП), посочени в Регламент (ЕС) 2019/6. При продажба на ВЛП е задължително да се представи ветеринарна рецепта, издадена от регистриран ветеринарен лекар. Рецептата се издава в три екземпляра и трябва да се съхранява за период от 5 години. Освен това, информацията за предписаните ВЛП трябва да бъде вписана в амбулаторния дневник.
Чл. 351
Чл. 351 от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва процедурата за издаване на разрешение за търговия на дребно с ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП). Лицето, желаещо да търгува, трябва да подаде заявление до изпълнителния директор на БАБХ, като приложи документ за платена такса. Заявлението може да се подаде лично, чрез пълномощник, електронно или чрез лицензиран пощенски оператор. В заявлението се посочват данни за лицето, идентификационен код, адрес на обекта за търговия, номер на акта за експлоатация, фармакологични групи на ВЛП и информация за ветеринарномедицинското образование на лицата, отговорни за търговията.
Чл. 352
Изпълнителният директор на БАБХ или упълномощен директор определя комисия за проверка на данните в заявлението за търговия с ВЛП. При установяване на несъответствия, комисията уведомява заявителя и му дава срок за отстраняване на проблемите, който не може да надвишава 90 дни. Ако заявителят не отстрани проблемите в срок, процедурата се прекратява. В противен случай, в срок от един месец, се издава разрешение или отказ, който може да бъде обжалван, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 353
Чл. 353 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че разрешението за търговия на дребно с ветеринарномедицински продукти (ВЛП) съдържа определени данни, които се публикуват в национален електронен регистър, поддържан от Българската агенция по безопасност на храните. Регистърът включва номер и дата на разрешението, данни за лицето, получило разрешението, адрес на ветеринарномедицинската аптека, име на управителя, фармакологични групи ВЛП, информация за отмяна или прекратяване на разрешението и забележки по вписаните обстоятелства.
Чл. 354
Разрешението за търговия на дребно с ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП) може да бъде отменено от изпълнителния директор на БАБХ при системни или груби нарушения. То може да се прекрати също по искане на притежателя, при прекратяване на дейността или при смърт на притежателя. Заповедта за отмяна може да се обжалва, но обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 355
Притежателят на разрешение за търговия на дребно с ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП) трябва да подаде заявление до изпълнителния директор на БАБХ при откриване на нов обект или при промени в обстоятелствата, свързани с дейността. Заявлението включва данни и документи за промяната, както и доказателство за платена такса. Изпълнителният директор или упълномощено лице издава изменение на разрешението в срок от 14 дни или 1 месец в зависимост от вида на промяната. При установяване на нередности, комисия извършва проверка на място и дава предписания, срокът за издаване на изменение спира до изпълнението на предписанията. Ако предписанията не се изпълнят в срок от 90 дни, се прилагат санкции по чл. 352, ал. 4 и 5.
Чл. 356
Притежателите на разрешение за търговия на дребно с ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП) са задължени да водят подробна документация. Тази документация трябва да съдържа данните съгласно чл. 103, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/6 за всяка продажба на ВЛП, за която е необходима ветеринарна рецепта.
Чл. 357
Чл. 357 от Закона за ветеринарномедицинската дейност забранява търговията на дребно с ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП), ако информацията на опаковката и листовката не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 4. Раздел VIII от закона, който се отнася до търговията с ветеринарни лекарствени продукти от разстояние, е отменен и заменен с нов текст, който се отнася до държавния ветеринарномедицински контрол на ветеринарномедицинските продукти.
Чл. 358
Търговията с ветеринарно лечебни продукти (ВЛП) от разстояние се извършва чрез средства за комуникация, при спазване на специфични изисквания, включително директиви на Европейския парламент и закони за защита на потребителите и електронната търговия. Тази търговия е разрешена само за продукти без изискване за ветеринарна рецепта, с изключение на противопаразитни ВЛП за домашни любимци, за които е необходима рецепта. Условията за търговия с ВЛП от разстояние ще бъдат определени в наредба.
Чл. 359
Търговията с ветеринарно лечебни продукти (ВЛП) от разстояние може да се извършва от лица, които имат разрешение за търговия на дребно с ВЛП и са вписани в определен списък. Лицата, извършващи тази дейност, трябва да имат собствена интернет страница, на която е публикувана необходимата информация, съгласно регламенти и наредби.
Чл. 360
Чл. 360 от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва процедурата за извършване на търговия с ветеринарномедицински продукти (ВЛП) от разстояние. Лицето, което желае да извършва такава търговия, трябва да подаде заявление до изпълнителния директор на БАБХ, като приложи документ за платена такса, освен ако плащането не е направено електронно. Заявлението може да се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор. В заявлението се изисква информация за идентификация на лицето, адрес на търговията, разрешение за търговия, както и данни за интернет страницата, на която ще се извършва търговията.
Чл. 361
Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) проверява данните в заявлението за регистрация на ветеринарномедицинска дейност и наличието на информация на интернет страницата на заявителя. При установяване на непълноти или неточности, БАБХ уведомява заявителя и определя срок за отстраняването им. Срокът за регистрация спира да тече до отстраняването на проблемите, но не повече от 60 дни. Ако заявителят не отстрани непълнотите в този срок, процедурата по регистрация се прекратява със заповед на изпълнителния директор на БАБХ. Заповедта може да се обжалва, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 362
Изпълнителният директор на БАБХ или упълномощено от него лице е задължено да впише лицето в списъка в информационния модул в срок до 14 дни след подаване на заявлението по чл. 360, ал. 1 и да уведомява лицето писмено.
Чл. 363
Българската агенция по безопасност на храните е задължена да създаде и поддържа информационен модул на своята интернет страница за търговия с ветеринарно лечебни продукти (ВЛП) от разстояние. Този модул ще включва данни, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2019/6, конкретно по чл. 104, параграф 8.
Чл. 364
Регистрацията за търговия с ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП) от разстояние може да бъде прекратена със заповед на изпълнителния директор на БАБХ или упълномощено лице. Причините за прекратяване включват системни или груби нарушения на изискванията, отмяна на разрешение за търговия, прекратяване на дейността, писмено искане от лицето или смърт на едноличен търговец. Заповедта може да се обжалва, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 365
Българската агенция по безопасност на храните е отговорна за контрола на ветеринарно-медицинските продукти (ВЛП) съгласно Регламент (ЕС) 2019/6. Тя осъществява контрол върху дейността на определени лица и предотвратява разпространението на фалшифицирани ВЛП и активни вещества, спазвайки съответните европейски актове.
Чл. 366
Чл. 366 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че контролът, описан в чл. 365, се осъществява от служители на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Контролът включва периодични и внезапни инспекции, които са в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2019/6, по-специално параграфи 2 - 4 от чл. 123.
Чл. 367
Чл. 367 от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва правомощията на служителите на БАБХ при осъществяване на контролна дейност. Те имат право да проверяват лица, да предписват корективни действия, да налагат забрани и да разпореждат бракуване на ВЛП и активни вещества при съмнение за нарушения. Служителите са длъжни да извършват инспекции и да предоставят заключения за съответствието на обектите с нормативните изисквания. Инспекциите включват проверка на търговски обекти, вземане на проби и изготвяне на протоколи. Служителите също така могат да отварят опаковки и да правят копия на документи.
Чл. 368
При установяване на нарушения, изпълнителният директор на БАБХ или упълномощено лице може временно да спре дейността на част или на целия обект до отстраняване на нарушенията. Заповедта може да се обжалва, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 369
Съгласно Чл. 369 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, пробите за лабораторни изпитвания на ветеринарномедицински препарати (ВЛП) и активни вещества се вземат в присъствието на собственика или негов представител. При вземането на пробите се съставя протокол.
Чл. 370
Чл. 370 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че за лабораторни изпитвания се вземат три проби от ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП) или активно вещество. Всяка проба е достатъчна за три изпитвания и при вземането им пробите трябва да се пломбират или запечатват. Пробите от ВЛП се вземат в запазени цели опаковки. Една проба се изпитва в лаборатория на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), а останалите две се съхраняват от собственика и в БАБХ до изтичане на срока им на годност, като служат за доказателство при възникване на спор.
Чл. 371
При оспорване на резултатите от изпитването, извършено в БАБХ, заинтересованата страна може да поиска повторно изпитване в 7-дневен срок от получаване на резултата. Повторното изпитване се извършва в референтна лаборатория, определена от изпълнителния директор на БАБХ, и резултатите са окончателни. Разходите за изпитването са за сметка на страната, която го е поискала.
Чл. 372
Чл. 372 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че лабораторни изпитвания на ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП) и/или активни вещества се извършват по методите, определени в Европейската фармакопея, или по други методи, включени в досието, съгласно чл. 279, ал. 2, т. 1. Този член е отмнен с нова редакция, обнародвана в Държавен вестник, брой 23 от 2024 г.
Чл. 373
Член 373 от Закона за ветеринарномедицинската дейност отменя предходните изисквания за определени продукти, които са посочени в член 2, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2019/6. Това означава, че за тези продукти не се прилагат изискванията на съответния раздел от закона.
Чл. 374
Член 374 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 23 от 2024 година.
Чл. 375
Член 375 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 23 от 2024 г.
Чл. 376
Член 376 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 23 от 2024 г.
Чл. 377
Член 377 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 23 от 2024 година.
Чл. 378
Член 378 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 23 от 2024 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 379
Член 379 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 23 от 2024 година.
Чл. 380
Член 380 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 23 от 2024 г. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 381
Член 381 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е бил изменен през 2013 година, но е отменен през 2024 година. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила до момента на отмяната, вече не са приложими.
Чл. 382
Член 382 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 23 от 2024 година.
Чл. 383
Член 383 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 23 от 2024 година.
Чл. 384
Член 384 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 7 от 2013 година.
Чл. 385
Член 385 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 23 от 2024 г.
Чл. 386
Член 386 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 23 от 2024 година.
Чл. 387
Член 387 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е изменен през 2013 г. и отменен през 2024 г.
Чл. 388
Член 388 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 23 от 2024 г.
Чл. 389
Член 389 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 23 от 2024 година.
Чл. 390
Член 390 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 23 от 2024 г.
Чл. 391
Член 391 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 23 от 2024 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила.
Чл. 392
Член 392 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 23 от 2024 година.
Чл. 393
Член 393 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е бил изменен през 2013 г. и след това отменен през 2024 г. Този член вече не е в сила и не съдържа актуална правна информация.
Чл. 394
Член 394 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с ДВ, бр. 23 от 2024 г. Отменени са също така разпоредбите, свързани с безопасността на фуражни суровини, фуражни добавки, премикси, комбинирани и медикаментозни фуражи, както и контролът за безопасност на фуражите, отменени с ДВ, бр. 97 от 2012 г.
Чл. 395
Член 395 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 97 от 2012 година.
Чл. 396
Член 396 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 97 от 2012 г. Това означава, че разпоредбите, които той е съдържал, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 397
Член 397 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 100 от 2008 година.
Чл. 398
Член 398 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е бил изменен с ДВ, бр. 55 от 2006 г. и впоследствие отменен с ДВ, бр. 100 от 2008 г. Това означава, че разпоредбите в този член вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 399
Член 399 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 55 от 2006 година.
Чл. 400
Член 400 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 97 от 2012 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 401
Член 401 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е обявен за отмнен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 97 от 2012 г. Текстът е бил в сила до 01.01.2007 г.
Чл. 402
Член 402 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е бил изменен и отменен многократно. Последното изменение е направено с ДВ, бр. 36 от 2008 г. и ДВ, бр. 41 от 2010 г., след което е отменен с ДВ, бр. 97 от 2012 г. Раздел II, който се е отнасял за медикаментозни фуражи, също е отменен.
Чл. 403
Член 403 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 97 от 2012 година. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 404
Член 404 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 97 от 2012 година. Това означава, че разпоредбите, които са били в него, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 405
Член 405 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 97 от 2012 г. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила до този момент, вече не са приложими.
Чл. 406
Член 406 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 97 от 2012 година.
Чл. 407
Член 407 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е бил изменен и отменен в различни периоди. Последното изменение е било обнародвано в Държавен вестник, брой 36 от 2008 г., а следващото - в брой 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г. Впоследствие, членът е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 97 от 2012 г.
Чл. 408
Член 408 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с ДВ, бр. 97 от 2012 г. Също така, раздел III, който се отнася до Националната мониторингова програма, е отменен.
Чл. 409
Член 409 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е бил изменен с ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., но след това е отменен с ДВ, бр. 97 от 2012 г.
Чл. 410
Чл. 410 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен на 01.01.2007 г. и е заменен с нова разпоредба, свързана с инвитро диагностични ветеринарномедицински средства, която е въведена с изменение от ДВ, бр. 7 от 2013 г.
Чл. 410а
Инвитро диагностични ветеринарномедицински средства могат да се използват за профилактика и контрол на животински болести след получаване на сертификат от БАБХ. Внасянето на тези средства от трети страни е разрешено само чрез упълномощено лице, регистрирано като търговец съгласно българското или европейското законодателство.
Чл. 410б
Чл. 410б от Закона за ветеринарномедицинската дейност описва процедурата за издаване на сертификат за регистрация на инвитро диагностично ветеринарномедицинско средство. Производителят подава заявление до изпълнителния директор на БАБХ, в което посочва ЕИК и прилага необходимите документи, включително удостоверение за актуално състояние, пълномощно, информация за продукта и мостри. Документите на чужд език трябва да бъдат придружени от легализиран превод на български.
Чл. 410в
Чл. 410в от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя, че изискванията към данните в документацията за издаване на сертификат за регистрация, опаковката, листовката и производството на инвитро диагностични ветеринарномедицински средства, както и редът за извършване на изпитването за чувствителност, ще бъдат определени с наредба на министъра на земеделието и храните. Промените в закона са в сила от 01.01.2023 г. и последно изменени на 23.02.2024 г.
Чл. 410г
Съгласно Чл. 410г от Закона за ветеринарномедицинската дейност, след подаване на заявление в БАБХ, в срок от 60 дни се извършва проверка на документацията и изпитване на инвитро диагностичното ветеринарномедицинско средство. При непълноти в документите, срокът спира да тече, докато заявителят не отстрани проблемите. Изпълнителният директор на БАБХ издава сертификат за регистрация или отказва издаването му в срок от 7 дни след проверката. Сертификатът е безсрочен, а изпитването се провежда в лаборатория на БАБХ.
Чл. 410д
Изпълнителният директор на БАБХ може да откаже издаването на сертификат за регистрация на инвитро диагностично ветеринарномедицинско средство при несъответствие в количествения и качествения състав, недостатъчна чувствителност, специфичност, възпроизводимост и точност, или ако данните на опаковката не отговарят на изискванията. Отказът може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс. БАБХ поддържа публичен електронен регистър на регистрираните средства, който съдържа важна информация. Притежателите на сертификата са задължени да уведомяват БАБХ за промени и изтегляне на средства от пазара.
Чл. 410е
Изпълнителният директор на БАБХ може да заличи регистрацията на инвитро диагностично ветеринарномедицинско средство, ако: 1. средството няма посочения диагностичен ефект; 2. не отговаря на декларирания състав; 3. е забранено за употреба; 4. информацията в документацията е невярна. Заповедта за заличаване може да се обжалва съгласно Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 410ж
Притежателят на сертификата за регистрация на инвитро диагностично ветеринарномедицинско средство е задължен да блокира, изтегли от пазара и унищожи партида, когато установи, че тя не съответства на регистрационната документация. В случай на несъответствия, БАБХ издава заповед за изтегляне на партидата от пазара.
Чл. 410з
Чл. 410з от Закона за ветеринарномедицинската дейност регламентира търговията с инвитро диагностични ветеринарномедицински средства, която може да се извършва само в регистрирани обекти за търговия на едро и дребно. Търговците са задължени да водят документация за всяка сделка, да унищожават средства с изтекъл срок на годност и всяка партида трябва да бъде придружена с аналитичен сертификат за качество.
Чл. 410и
Член 410и от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя, че инвитро диагностичните ветеринарномедицински средства трябва да се съхраняват при условията, указани от производителя. Тази разпоредба е нова и е публикувана в Държавен вестник, брой 7 от 2013 г. Разделът, в който попада, е свързан с административнонаказателни разпоредби.
Чл. 411
Ветеринарен лекар, който извършва ветеринарномедицинска практика без регистрация, подлежи на глоба от 400 лв. При повторно нарушение глобата нараства на 600 лв.
Чл. 412
Ветеринарен лекар, който извършва практика в обект, който не отговаря на изискванията на наредбата, подлежи на наказание. Първоначалната глоба е между 50 и 150 лв., а при повторно нарушение, глобата нараства до между 150 и 400 лв.
Чл. 413
Ветеринарен лекар или управител на ветеринарномедицинско заведение, който не изпълни задължението си по чл. 39, подлежи на глоба от 400 до 2000 лв. При повторно нарушение глобата е от 1000 до 4000 лв. Ако неизпълнението е довело до значителни икономически загуби или опасност за здравето на много хора или животни, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв.
Чл. 414
Ветеринарен техник, който наруши правата си, посочени в чл. 40, ал. 1, подлежи на наказание. Първото нарушение се наказва с глоба от 200 лв., а при повторно нарушение глобата е 400 лв.
Чл. 414а
Законът предвижда различни наказания за ветеринарни лекари, които не изпълняват задължения по договори или не спазват ветеринарномедицинските изисквания. За неприлагане на задължения по договор по чл. 46е глобата варира от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 500 до 2000 лв. За неспазване на сроковете по чл. 46е или чл. 46ж глобата е от 100 до 500 лв., а при повторно нарушение от 200 до 700 лв. Подаване на невярна информация относно договора по чл. 46е води до глоба от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение от 700 до 3000 лв. Неспазване на ветеринарномедицинските изисквания носи глоба от 150 до 600 лв., а при повторно нарушение от 300 до 1500 лв.
Чл. 415
Законът предвижда наказания за лица, които не изпълняват мерки, наложени от БАБХ за профилактика, ограничаване и ликвидиране на заразни болести по животните. Физическите лица подлежат на глоба от 500 до 1000 лв. при първо нарушение и от 2000 до 4000 лв. при повторно. При значителни икономически загуби или опасност за здравето на хора или животни, глобата е от 2000 до 5000 лв. и от 3000 до 7000 лв. за повторно нарушение. Юридическите лица и едноличните търговци подлежат на имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. за първо нарушение и от 5000 до 15000 лв. за повторно. При значителни загуби, санкцията е от 20000 до 40000 лв. и от 30000 до 50000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 415а
При нарушения на забраните, свързани с ваксинацията на животни, собственикът или ползвателят на животновъдния обект, както и лицето, извършило ваксинацията, подлежат на глоба от 500 до 1000 лв. При повторно нарушение глобата нараства от 3000 до 5000 лв. За юридически лица или еднолични търговци, санкцията е имуществена от 1000 до 5000 лв. за първо нарушение и от 5000 до 15000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 415б
Чл. 415б от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда наказания за нарушения на изискванията по чл. 118, ал. 5. За физически лица глобата е от 50 до 200 лв. за първо нарушение и от 300 до 1000 лв. за повторно. При значителни икономически загуби или опасност за здравето на много хора или животни, глобата е от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение и от 2000 до 4000 лв. за повторно. За юридически лица или еднолични търговци, имуществената санкция е от 1000 до 5000 лв. за първо нарушение и от 5000 до 15000 лв. за повторно. При значителни загуби или опасност, санкцията е от 10000 до 20000 лв. за първо нарушение и от 20000 до 40000 лв. за повторно.
Чл. 416
Собствениците на селскостопански животни, които не изпълняват определени задължения, могат да бъдат глобени с 200 до 500 лв. при първо нарушение и с 400 до 1000 лв. при повторно. За юридически лица или еднолични търговци глобите са от 500 до 3000 лв. за първо нарушение и от 1000 до 6000 лв. за повторно.
Чл. 416а
Собствениците на селскостопански животни, които надвишават капацитета на животновъден обект, подлежат на глоба от 200 до 500 лв. при първо нарушение и от 500 до 1000 лв. при повторно нарушение. Юридическите лица и едноличните търговци, извършили същото нарушение, ще получат имуществена санкция от 500 до 3000 лв. при първо нарушение и от 3000 до 6000 лв. при повторно нарушение.
Чл. 417
Собствениците на селскостопански животни, които не изпълняват определени задължения, подлежат на глоба от 500 до 2000 лв. При повторно нарушение глобата нараства от 1000 до 5000 лв. За юридически лица и еднолични търговци, глобите са от 1000 до 3000 лв. за първо нарушение и от 2000 до 10 000 лв. при повторно нарушение.
Чл. 417а
Законът предвижда наказания за неправомерно използване или подмяна на средства за идентификация. Физическите лица се наказват с глоба от 200 до 1000 лв. за първо нарушение и от 1000 до 2000 лв. за повторно нарушение. Юридическите лица и едноличните търговци подлежат на имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. при първо нарушение и от 5000 до 10 000 лв. при повторно нарушение.
Чл. 418
Длъжностно лице, което не изпълни задължение по чл. 133 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, подлежи на наказание с глоба в размер от 300 до 500 лв. При повторно нарушение глобата е от 500 до 800 лв.
Чл. 418а
Лицата, които не изпълняват задълженията по чл. 134, ал. 1 и 2, подлежат на наказание с глоба или имуществена санкция. Първоначалният размер на глобата е от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.
Чл. 419
Лицата, които организират пазар за животни без необходимата регистрация или в нарушение на наредба, ще бъдат санкционирани. Първоначалната глоба е между 500 и 1000 лв., а при повторно нарушение, глобата нараства до 1000 - 2000 лв.
Чл. 419а
Ветеринарен лекар, който не спази задълженията по чл. 137б, ал. 5, подлежи на наказание с глоба в размер от 400 до 2000 лв. При повторно нарушение глобата се увеличава и варира от 2000 до 4000 лв.
Чл. 420
Собствениците на животни, които нарушават определени забрани, подлежат на глоба от 200 до 1000 лв. при първо нарушение и от 1000 до 2000 лв. при повторно нарушение. За юридически лица и еднолични търговци глобите са между 800 и 1500 лв. при първо нарушение и от 1500 до 4000 лв. при повторно нарушение.
Чл. 420а
Чл. 420а от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда наказания за нарушаване на забрани, установени в чл. 139, ал. 1, т. 1, 1а, 3 - 5 и 15. За физически лица глобите варират от 300 до 500 лв. за първо нарушение и от 500 до 1000 лв. за повторно. За еднолични търговци или юридически лица глобите са между 1000 и 3000 лв. за първо нарушение и между 2000 и 5000 лв. за повторно.
Чл. 421
Ветеринарен лекар или техник, който наруши забраните по чл. 139, ал. 1, т. 12 или 13 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, подлежи на глоба. За първо нарушение глобата е между 300 и 500 лв., а за повторно нарушение - между 500 и 1000 лв.
Чл. 421а
Чл. 421а от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда наказания за лица, които възпрепятстват изпълнението на ветеринарномедицински мерки. Физическите лица подлежат на глоба от 500 до 1000 лв. за първо нарушение и от 1500 до 3000 лв. за повторно нарушение. Юридическите лица и едноличните търговци подлежат на имуществена санкция от 3000 до 4000 лв. за първо нарушение и от 4000 до 5000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 421б
Чл. 421б от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда наказания за физически и юридически лица, които нарушават определени разпоредби. Физическите лица, които нарушават чл. 142, ал. 1, т. 4 и/или 6, ще бъдат глобени с 500 до 1000 лв. при първо нарушение и с 1500 до 3000 лв. при повторно. Юридическите лица или едноличните търговци, извършили същото нарушение, ще бъдат санкционирани с имуществена санкция от 3000 до 4000 лв. при първо нарушение и от 4000 до 5000 лв. при повторно.
Чл. 422
Член 422 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда наказание за нарушаване на забрана по чл. 151. Наказанието е глоба от 200 до 500 лв. за първо нарушение и от 500 до 1000 лв. при повторно нарушение. В допълнение, в случаите на нарушение животното може да бъде отнето в полза на държавата.
Чл. 423
Член 423 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 27 от 2009 година.
Чл. 424
Законът предвижда наказания за лица, които провеждат опити с животни без разрешение или в нарушение на забрана. Физическите лица подлежат на глоба от 200 до 500 лв. за първо нарушение и от 500 до 1000 лв. за повторно нарушение. Юридическите лица и едноличните търговци получават имуществена санкция от 500 до 1000 лв. за първо нарушение и от 1000 до 1500 лв. за повторно нарушение. Възможно е и отнемане на животното в полза на държавата.
Чл. 425
Чл. 425 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда наказания за нарушаване на забрана по чл. 169. Физическите лица се наказват с глоба от 300 до 800 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. В допълнение, в случаите на нарушение, животното може да бъде отнето в полза на държавата.
Чл. 425а
Законът предвижда наказания за лица, които не представят изискуемите документи при транспортиране на животни. За непредставяне на документи по определени членове от Регламент (ЕО) № 1/2005, се налага глоба от 200 лв., а за физически лица, които нарушават изискванията по чл. 4 - 11 от същия регламент, глобата е между 1000 и 3000 лв., като при повторно нарушение тя нараства до 5000 лв. За юридически лица или еднолични търговци глобите са от 5000 до 10 000 лв. за първо нарушение и от 10 000 до 20 000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 426
Лицата, които не изпълнят задълженията си по чл. 172, т. 1 или 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, подлежат на наказание с глоба в размер на 100 лв.
Чл. 426а
Чл. 426а от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че лицата, които не изпълнят задълженията си по чл. 173, подлежат на наказание с глоба, която варира от 50 до 500 лв. Тази разпоредба е в сила от 19.02.2016 г., след изменение в Държавен вестник, брой 14 от 2016 г.
Чл. 426б
Лицата, които не изпълнят задължението по чл. 174, ал. 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, подлежат на наказание. Първоначалната глоба е 200 лв., а при повторно нарушение глобата нараства на 500 лв.
Чл. 427
Наказанията за нарушения на забрана по чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност са следните: физическите лица се наказват с глоба от 50 до 100 лв. при първо нарушение и от 100 до 200 лв. при повторно нарушение. Ветеринарните лекари или техници, които извършат същото нарушение, подлежат на глоба от 100 до 200 лв. за първо нарушение и от 200 до 300 лв. за повторно нарушение.
Чл. 428
Лицата, които нарушат забрана по чл. 177, ал. 1, т. 3 или 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, подлежат на наказание с глоба в размер на 100 лв. Тези изменения са в сила от ДВ, бр. 92 от 2011 г.
Чл. 429
Собствениците на кучета, които не спазват изискванията по чл. 174, подлежат на глоба от 200 лв. В случай на нарушение от юридическо лице или едноличен търговец, санкцията варира от 200 до 400 лв.
Чл. 430
Ветеринарен лекар, който извърши евтаназия в нарушение на закона, може да бъде наказан с глоба от 200 до 300 лв. При повторно нарушение глобата варира от 300 до 500 лв. Специфичните случаи на нарушения са регламентирани в чл. 179, ал. 3, чл. 180 и чл. 181 от закона.
Чл. 431
Официален ветеринарен лекар, който наруши здравните и ветеринарномедицинските изисквания, допускайки внасяне, изнасяне или транзитно преминаване на обекти, носещи опасност за здравето на хора и животни, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. При повторно нарушение, глобата е от 1000 до 2000 лв.
Чл. 431а
Според чл. 431а от Закона за ветеринарномедицинската дейност, лицата, които не изпълнят задълженията си по чл. 200, подлежат на санкции. Първоначалната глоба варира от 20 до 200 лв., а при повторно нарушение глобата се увеличава на между 300 и 1000 лв.
Чл. 432
Официален ветеринарен лекар, който неправомерно издаде ветеринарномедицински документ, подлежи на глоба от 200 до 500 лв. При повторно нарушение глобата се увеличава на двоен размер.
Чл. 433
Ветеринарен лекар, регистриран за ветеринарномедицинска практика, който извърши нарушение, довело до масово разпространение на болест и значителни икономически загуби, може да бъде наказан с лишаване от право да упражнява професията си за срок от 6 месеца до 2 години.
Чл. 434
Лицата, които използват ваксини срещу определени болести, посочени в чл. 47, ал. 1, с изключение на ваксината срещу псевдочума (нюкасълска болест) при птиците, подлежат на наказание. Първоначалната глоба е в размер на 200 до 500 лв., а при повторно нарушение глобата е от 500 до 1000 лв.
Чл. 435
Който нарушава правилата за придвижване или транспортиране на животни между България и държава членка, подлежи на глоба от 500 до 1000 лв. При повторно нарушение глобата е от 1000 до 2000 лв. Ако нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв.
Чл. 436
Лицата, които не уведомят органите на БАБХ при съмнение за заразна болест, подлежат на глоба от 300 до 500 лв. При повторно нарушение глобата нараства от 500 до 1000 лв. За юридически лица и еднолични търговци, имуществената санкция варира от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение от 2000 до 5000 лв.
Чл. 436а
Лицата, които не изпълняват задълженията си по чл. 55 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, подлежат на наказание. За първо нарушение глобата е между 300 и 1000 лв., а при повторно нарушение глобата е между 500 и 2000 лв.
Чл. 437
Член 437 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г., и влиза в сила на 20 юни 2020 г.
Чл. 438
Ветеринарен лекар, който наруши изискванията на чл. 67, ал. 1 или 2, подлежи на наказание с глоба в размер от 200 до 500 лв. При повторно нарушение глобата нараства от 500 до 1000 лв.
Чл. 439
Член 439 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 51 от 2020 година, и влиза в сила от 20 юни 2020 година.
Чл. 440
Член 440 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г., и влиза в сила на 20 юни 2020 г.
Чл. 441
Член 441 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с изменение в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г., като измененията влизат в сила от 20 юни 2020 г.
Чл. 442
Който произвежда или предлага на пазара суровини и храни от животински произход, които не са предназначени за консумация от хора, в незабелязан обект, подлежи на глоба от 200 до 500 лв. При повторно нарушение глобата е от 500 до 1000 лв. За юридически лица и еднолични търговци глобите са от 500 до 1000 лв. за първо нарушение и от 1000 до 2000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 442а
Чл. 442а от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда наказания за нарушаване на чл. 51б, ал. 1. За физически лица глобата е между 500 и 2500 лв. при първо нарушение и между 3000 и 5000 лв. при повторно нарушение. За юридически лица или еднолични търговци санкцията е от 1000 до 5000 лв. за първо нарушение и от 5000 до 10 000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 442б
Който произвежда или търгува с неодобрени средства за идентификация на животните, се наказва с глоба от 500 до 2500 лв. При повторно нарушение глобата е от 3000 до 5000 лв. За юридически лица или еднолични търговци, санкцията е от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 442в
Производител или търговец на средства за идентификация на животните, който не подаде данни за отразяване в Интегрираната информационна система на БАБХ, ще бъде наказан с глоба от 300 до 400 лв. При повторно нарушение глобата е от 500 до 2000 лв.
Чл. 442г.
Лицата, които не отстранят или не предадат за унищожаване специфичнорискови материали, съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 999/2001, ще бъдат наказвани с глоба от 1000 до 2000 лв. При повторно нарушение, глобата ще бъде от 2000 до 3000 лв.
Чл. 442д
Който пусне на пазара специфичнорискови материали и/или месо от преживни животни, без да са отстранени специфичнорисковите материали, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. При повторно нарушение глобата е от 2000 до 5000 лв. Ако нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 2000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв. Всяко нарушено месо и специфичнорискови материали се изземват и унищожават, а разходите са за сметка на нарушителя.
Чл. 442е
Чл. 442е от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда наказания за нарушения на изискванията по чл. 9, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 999/2001. Физическите лица, които нарушат изискванията, подлежат на глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв. Юридическите лица и едноличните търговци, нарушили същото изискване, ще бъдат санкционирани с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 лв. Във всички случаи, месото, свързано с нарушението, ще бъде иззето и унищожено, като разходите за унищожаване са за сметка на нарушителя.
Чл. 442ж
Член 442ж от Закона за ветеринарномедицинската дейност, който е бил нов, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г., и е в сила от 20 юни 2020 г.
Чл. 442з
Член 442з от Закона за ветеринарномедицинската дейност е нова разпоредба, която е била публикувана в Държавен вестник, брой 7 от 2013 г. Впоследствие е отменена с нова разпоредба, публикувана в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г., и е влязла в сила на 20 юни 2020 г.
Чл. 442и
Член 442и от Закона за ветеринарномедицинската дейност е нов, но е отменен с решение на Държавен вестник, бр. 51 от 2020 г. Отмяната е в сила от 20 юни 2020 г.
Чл. 442к
Член 442к от Закона за ветеринарномедицинската дейност е нов, но е отменен с изменения в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г., и е в сила от 20 юни 2020 г.
Чл. 442л
Член 442л от Закона за ветеринарномедицинската дейност, който е въведен с изменения в Държавен вестник, бр. 7 от 2013 г., е отменен с изменения в Държавен вестник, бр. 51 от 2020 г., като отмяната влиза в сила на 20 юни 2020 г.
Чл. 442м
Член 442м от Закона за ветеринарномедицинската дейност, който е бил нов, е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, бр. 51 от 2020 г. Отмяната влиза в сила на 20 юни 2020 г.
Чл. 442н
Член 442н от Закона за ветеринарномедицинската дейност е въведен с изменение на законодателството, обнародвано в Държавен вестник, брой 7 от 2013 г. Впоследствие, този член е отменен с ново изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г., като отменянето е в сила от 20 юни 2020 г.
Чл. 442о
Член 442о от Закона за ветеринарномедицинската дейност е новоприет с ДВ, бр. 7 от 2013 г., но е отменен с ДВ, бр. 51 от 2020 г., като отмяната влиза в сила на 20.06.2020 г.
Чл. 442п
Член 442п от Закона за ветеринарномедицинската дейност е нов, но е отменен с изменения в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г., и влиза в сила на 20 юни 2020 г. Следователно, разпоредбата вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 442р
Законът предвижда наказания за физически и юридически лица, които нарушават изискванията по чл. 83, 84, 85 или 86. Физическите лица подлежат на глоба от 300 до 500 лв. за първо нарушение и от 500 до 1000 лв. за повторно нарушение. Юридическите лица и едноличните търговци се наказват с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение и от 1500 до 3000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 442с
Член 442с от Закона за ветеринарномедицинската дейност е нов, въведен с обнародването в Държавен вестник, брой 7 от 2013 г., но е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 23 от 2024 г. Това означава, че разпоредбата е била в сила за определен период, но вече не е валидна.
Чл. 442т
Операторите, които не спазват задълженията си по член 229б от Закона за ветеринарномедицинската дейност, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е в размер от 300 до 500 лв. При повторно нарушение, санкцията се увеличава и варира от 500 до 1000 лв.
Чл. 443
Законът предвижда глоба за физически лица, които транспортират странични животински продукти в нарушение на чл. 245, в размер от 100 до 400 лв. При повторно нарушение глобата нараства до 400-1000 лв. За юридически лица и еднолични търговци имуществената санкция е между 1000 и 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2500 до 4000 лв.
Чл. 444
Собствениците или ползвателите на обекти за обезвреждане на странични животински продукти, които не изпълняват задължението си да събират тези продукти от определения район, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е между 1000 и 2000 лв., а при повторно нарушение, санкцията се увеличава до между 2000 и 3000 лв.
Чл. 445
Собствениците или ползвателите на обекти за обезвреждане на странични животински продукти, които не прилагат задължителната система по чл. 270, ал. 1, т. 1, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е между 500 и 1000 лв., а при повторно нарушение санкцията нараства до между 1000 и 2000 лв.
Чл. 446
Собствениците или ползвателите на обекти за обезвреждане на странични животински продукти, които не спазват изискванията по чл. 66 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е между 100 и 1000 лв., а при повторно нарушение санкцията варира от 500 до 1500 лв.
Чл. 446а
Лицата, които обработват или обезвреждат странични животински продукти в незаконово регистрирани обекти, подлежат на глоби от 2000 до 3000 лв. за първо нарушение и от 3000 до 5000 лв. за повторно. Юридическите лица и едноличните търговци, извършили същото нарушение, ще бъдат санкционирани с 3000 до 5000 лв. за първо нарушение и 5000 до 10 000 лв. за повторно.
Чл. 446б
Собственик или ползвател на мобилна инсталация, който не изпълни задълженията си по чл. 259а, ал. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, подлежи на имуществена санкция. Първоначалната санкция е между 300 и 500 лв., а при повторно нарушение санкцията варира от 500 до 1500 лв.
Чл. 447
Лицата, които съхраняват странични животински продукти в нарушение на чл. 272 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, подлежат на глоба от 50 до 300 лв. При повторно нарушение глобата е от 300 до 500 лв. За юридически лица или еднолични търговци, санкцията е имуществена и варира от 300 до 500 лв. за първо нарушение, а при повторно - от 500 до 1000 лв.
Чл. 448
Член 448 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 13 от 2020 г., и влиза в сила от 14 февруари 2020 г.
Чл. 449
Член 449 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е изменен с ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., и след това е отменен с ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г. Този член е премахнат и в момента не е в сила.
Чл. 449а
Законът предвижда наказания за лица, които отглеждат селскостопански животни в нерегистрирани животновъдни обекти. Физическите лица подлежат на глоба от 300 до 1000 лв. при първо нарушение и от 1000 до 3000 лв. при повторно нарушение. Юридическите лица и едноличните търговци са санкционирани с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение и от 2000 до 4000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 449б
Собствениците или ползвателите на обекти, които не спазват задълженията за управление на странични животински продукти, подлежат на глоби. Физическите лица получават глоба от 200 до 500 лв. при първо нарушение и от 500 до 1000 лв. при повторно. Юридическите лица и едноличните търговци получават имуществена санкция от 500 до 1000 лв. за първо нарушение и от 2000 до 5000 лв. за повторно.
Чл. 449в
Собствениците или ползвателите на обекти за обезвреждане на странични животински продукти, които не спазват задълженията по чл. 275, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, подлежат на имуществена санкция. Първоначалното нарушение се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение санкцията варира от 10 000 до 20 000 лв.
Чл. 449г.
Чл. 449г. от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда наказания за непредаване на странични животински продукти. Физическите лица се наказват с глоба от 1000 до 3000 лв. за първо нарушение и от 2000 до 5000 лв. за повторно нарушение. За юридически лица и еднолични търговци санкцията е от 3000 до 5000 лв. за първо нарушение и от 4000 до 10 000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 449д
Притежателите на разрешение за търговия с ветеринарно лечебни продукти (ВЛП), които не предоставят необходимата информация, предвидена в чл. 62, параграф 2, буква "б" от Регламент (ЕС) № 2019/6, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е в размер от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение санкцията нараства до 1500 - 2500 лв.
Чл. 449е
Притежателите на разрешение за търговия с ветеринарни лекарства, които не спазват условията по чл. 23 и 25 от Регламент (ЕС) № 2019/6, подлежат на имуществена санкция. Първото нарушение се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение санкцията е от 3000 до 5000 лв.
Чл. 449ж
Притежателите на разрешение за търговия с ветеринарно лечебни продукти (ВЛП), които не спазват условията на разрешението, ще бъдат наказвани с имуществена санкция. Първоначалната санкция е между 1000 и 2000 лв. При повторно нарушение санкцията нараства до между 3000 и 5000 лв.
Чл. 449з
Притежателите на разрешение за търговия с ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП), които пуснат на пазара ВЛП, несъответстващи на одобрените характеристики, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция варира от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение санкцията е между 3000 и 5000 лв.
Чл. 449и
Притежателите на разрешение за търговия с ветеринарни лекарства, които не спазват задълженията си по чл. 76, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2019/6, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е между 1000 и 2000 лв., а при повторно нарушение санкцията е между 3000 и 5000 лв.
Чл. 449к
Притежателите на разрешение за търговия с ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП), които не представят копие от основната документация на системата за фармакологична бдителност при поискване от БАБХ, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е между 1000 и 2000 лв., а при повторно нарушение санкцията е между 3000 и 5000 лв.
Чл. 449л.
Притежателите на разрешение за търговия с ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП), които не спазват задълженията по чл. 81, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 2019/6, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е между 1000 и 2000 лв., а при повторно нарушение санкцията е от 3000 до 5000 лв.
Чл. 449м
Чл. 449м от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда наказания за физически и юридически лица, които произвеждат, внасят, изнасят, съхраняват, продават или предоставят фалшифицирани ветеринарно-лекарствени продукти (ВЛП) или активно вещество за тяхното производство. Физическите лица подлежат на глоба от 2000 до 4000 лв. при първо нарушение и от 5000 до 8000 лв. при повторно. Юридическите лица и едноличните търговци получават имуществена санкция от 3000 до 5000 лв. при първо нарушение и от 5000 до 10 000 лв. при повторно.
Чл. 450
Законът за ветеринарномедицинската дейност предвижда санкции за лица, които без разрешение произвеждат, съхраняват или продават ветеринарно-медицински продукти (ВЛП). За физически лица глобите варират от 1500 до 3000 лв. за първо нарушение и от 3000 до 6000 лв. за повторно. За юридически лица и еднолични търговци санкцията е между 2000 и 5000 лв. за първо нарушение и от 5000 до 10 000 лв. за повторно.
Чл. 450а
Притежателите на разрешение за търговия с ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП), които не спазват задълженията по чл. 77, параграфи 1 - 5 и 7 - 11 от Регламент (ЕС) 2019/6, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е между 1000 и 2000 лв., а при повторно нарушение санкцията нараства до между 3000 и 5000 лв.
Чл. 450б
Чл. 450б от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда наказания за търговия на дребно в нарушение на чл. 348, ал. 1. Физическите лица могат да бъдат глобени с суми от 500 до 1000 лв. за първо нарушение и от 2000 до 3000 лв. за повторно. Юридическите лица и едноличните търговци подлежат на имуществена санкция от 1500 до 3000 лв. за първо нарушение и от 4000 до 6000 лв. за повторно.
Чл. 450в
Притежателите на разрешение за търговия на дребно с ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП), които нарушават разпоредбите на чл. 349, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е в размер от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение, санкцията се увеличава на стойност от 2000 до 3000 лв.
Чл. 450г.
Търговец на едро с ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП), който не изпълни заповед по чл. 342 от закона, подлежи на имуществена санкция. Първоначалната санкция е от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение санкцията нараства до 3000 - 5000 лв.
Чл. 450д
Притежателите на разрешение за търговия на едро с ветеринарно лекарствени продукти, които не спазват изискванията на чл. 341, ал. 1, 2 или 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, подлежат на имуществена санкция. Първото нарушение се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а повторното нарушение - от 3000 до 5000 лв.
Чл. 450е
Търговците на едро или на дребно с ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП), които нарушават разпоредбите на чл. 341, ал. 6 или чл. 357, подлежат на имуществена санкция. За първо нарушение глобата е от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение санкцията варира от 1500 до 3000 лв.
Чл. 450ж
Лица, които произвеждат или внасят инвитро диагностични ветеринарномедицински средства без необходимия сертификат за регистрация, подлежат на глоба от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата се увеличава на 6000 до 15 000 лв. За юридически лица или еднолични търговци, глобите са между 5000 и 10 000 лв. за първо нарушение и от 10 000 до 20 000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 450з
Чл. 450з от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда наказания за физически и юридически лица, които извършват търговия или съхраняват инвитро диагностични ветеринарномедицински средства без необходимите разрешения и сертификати. Физическите лица могат да получат глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв. Юридическите лица и едноличните търговци подлежат на имуществена санкция от 1500 до 3000 лв. за първо нарушение и от 4000 до 6000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 450и
Лицата, които произвеждат, внасят, съхраняват или търгуват с инвитро диагностични ветеринарномедицински средства, които не отговарят на изискванията на сертификата за регистрация, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е между 1500 и 3000 лв., а при повторно нарушение санкцията нараства до 4000 - 6000 лв.
Чл. 450к
Лицата, които нарушат изискванията на наредбата по чл. 410в, подлежат на имуществена санкция в размер от 1500 до 3000 лв. При повторно нарушение санкцията се увеличава на стойност от 4000 до 6000 лв.
Чл. 450л.
Притежателите на сертификат за регистрация, които не блокират и не изтеглят от пазара партида инвитро диагностични ветеринарномедицински средства в нарушение на чл. 410ж, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е в размер от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение тя нараства до 4000 - 6000 лв.
Чл. 450м
Търговец, който не спази задължението по чл. 410з, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, подлежи на имуществена санкция. Първоначалната санкция е в размер от 1500 до 3000 лв. При повторно нарушение, санкцията се увеличава и е в диапазона от 4000 до 6000 лв.
Чл. 450н
Притежателите на сертификат за регистрация на ХВЛП, които нарушават чл. 290, ал. 13, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е между 500 и 1000 лв., а при повторно нарушение санкцията нараства до между 1500 и 2000 лв.
Чл. 451
Производителите, които произвеждат и пускат на пазара ветеринарно лечебни препарати (ВЛП) в нарушение на условията на разрешението за търговия, подлежат на имуществена санкция. За първо нарушение глобата е между 2000 и 5000 лв., а при повторно нарушение санкцията варира от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 452
Член 452 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда наказания за нарушения, свързани с продажбата на ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП) и издаване на рецепти от ветеринарни лекари. При продажба на ВЛП в нарушение на чл. 350, ал. 1, нарушителят се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв. Ветеринарен лекар, който издаде рецепта в нарушение на чл. 350, ал. 2 - 4, подлежи на глоба от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв.
Чл. 453
Член 453 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 13 от 2020 г., с влизане в сила от 14 февруари 2020 г.
Чл. 454
Притежателите на разрешение за производство на ветеринарни лекарства и препарати (ВЛП), които не спазват задълженията по чл. 93, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е между 1500 и 3000 лв., а при повторно нарушение санкцията варира от 3000 до 6000 лв.
Чл. 455
Член 455 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 7 от 2013 година.
Чл. 456
Търговците на едро или на дребно с ветеринарни лекарства (ВЛП), които продават ВЛП с изтекъл срок на годност, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е между 1000 и 2000 лв., а при повторно нарушение санкцията нараства до между 2000 и 5000 лв.
Чл. 457
Член 457 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 23 от 2024 година.
Чл. 458
Законът предвижда глоби за физически лица, които правят реклама на ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП) в нарушение на определени разпоредби от Регламент (ЕС) 2019/6. Глобите варират от 500 до 1000 лв. за първо нарушение и от 1000 до 2000 лв. за повторно нарушение. За юридически лица и еднолични търговци санкциите са имуществена санкция от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение и от 2000 до 4000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 459
Законът предвижда наказания за физически лица, които нарушават забрана по чл. 302, ал. 6. Глобата за първо нарушение е от 500 до 1000 лв., а за повторно - от 1000 до 2000 лв. За юридически лица или еднолични търговци санкцията е имуществена и варира от 1000 до 5000 лв. за първо нарушение и от 5000 до 10000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 460
Член 460 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 13 от 2020 г., и влиза в сила от 14 февруари 2020 г.
Чл. 461
Лицата, които пускат на пазара суровини или храни от животински произход, добити преди изтичане на карентния срок от животни, третирани с ветеринарномедицински препарати (ВЛП), подлежат на глоба от 1000 до 3000 лв. При повторно нарушение глобата е от 3000 до 5000 лв. Ако нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, санкцията е имуществена и варира от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв.
Чл. 462
Чл. 462 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда наказания за лица, които не изпълнят задълженията си по чл. 367, ал. 2. За първо нарушение се налага глоба в размер от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение глобата е от 1000 до 2000 лв.
Чл. 463
Квалифицирано лице, което наруши изискванията на чл. 97, параграфи 6 - 10 от Регламент (ЕС) 2019/6, подлежи на глоба от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата е от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 464
Чл. 464 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда наказания за квалифицирани лица, притежаващи разрешение за търговия с ветеринарно лечебни продукти (ВЛП), които не спазват задълженията по чл. 78, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6. За първо нарушение се налага глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение глобата е от 1000 до 2000 лв.
Чл. 465
Притежателите на разрешение за търговия с ветеринарно лечебни продукти (ВЛП), които не спазват задълженията си по чл. 58, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2019/6, подлежат на имуществена санкция. Първото нарушение се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение санкцията е от 1000 до 2000 лв.
Чл. 465а
Притежателите на разрешение за търговия с ветеринарно лечебни препарати (ВЛП), които не спазват задълженията си по член 58, параграфи 6 - 13 от Регламент (ЕС) 2019/6, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е между 1000 и 3000 лв., а при повторно нарушение санкцията нараства до между 3000 и 5000 лв.
Чл. 466
Притежателите на разрешение за търговия с имунологичен ветеринарен лекарствен продукт (ВЛП), които не спазват задълженията по чл. 128, параграфи 2 - 4 от Регламент (ЕС) 2019/6, подлежат на имуществена санкция. Първото нарушение се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение санкцията е от 3000 до 5000 лв.
Чл. 467
Член 467 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, бр. 97 от 2012 г., след което е бил новоразработен и отново отменен в Държавен вестник, бр. 23 от 2024 г.
Чл. 468
Законът за ветеринарномедицинската дейност предвижда наказания за лица, които внасят ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП) в нарушение на чл. 325, ал. 1. Физическите лица се наказват с глоба от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 6000 лв. За юридически лица и еднолични търговци, санкцията е имуществена от 2000 до 5000 лв. за първо нарушение и от 5000 до 10 000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 468а
Вносител на ветеринарномедицински продукти (ВЛП), който не спази задълженията по чл. 327, ал. 1, т. 1 и 2, подлежи на имуществена санкция. Първоначалното наказание е в размер от 1500 до 3000 лв. При повторно нарушение санкцията нараства до 3000 - 6000 лв.
Чл. 468б
Член 468б от Закона за ветеринарномедицинската дейност е новоприет, но с последваща отмяна, която влиза в сила с обнародването в Държавен вестник, бр. 23 от 2024 г. Това означава, че разпоредбата е била валидна за кратък период от време и след това е отменена.
Чл. 468в
Длъжностни лица, които разпространяват информация, получена при извършена инспекция, подлежат на наказание с глоба между 500 и 1500 лв. При повторно нарушение глобата е между 1500 и 3000 лв.
Чл. 468г.
Притежателите на разрешение за търговия с ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП), които не спазват задълженията по чл. 61, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е в размер от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение санкцията нараства от 1000 до 2000 лв.
Чл. 468д
Притежателите на разрешение за търговия с ветеринарно лечебни препарати, които извършат промяна в нарушение на чл. 68, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/6, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е между 800 и 1500 лв., а при повторно нарушение санкцията е от 1500 до 3000 лв.
Чл. 468е
Юридическите лица и едноличните търговци, които предлагат на пазара ветеринарно лечебни продукти (ВЛП) за продуктивни животни, без наличието на максимално допустими стойности на остатъчни количества, подлежат на имуществена санкция. Първото нарушение се наказва с глоба от 2000 до 4000 лв., а при повторно нарушение санкцията варира от 4000 до 10 000 лв.
Чл. 468ж
Лицата, които извършват лечение, профилактика или метафилактика на продуктивни животни с ветеринарномедицински препарати (ВЛП), за които не са определени максимално допустими остатъчни количества, подлежат на глоба. Първото нарушение се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение глобата е от 1500 до 3000 лв.
Чл. 468з
Ветеринарен лекар, който не спазва изискванията на чл. 112 от Регламент (ЕС) 2019/6, подлежи на наказание. За първо нарушение глобата е между 600 и 1500 лв., а при повторно нарушение глобата е от 1500 до 3000 лв.
Чл. 468и
Ветеринарен лекар, който наруши изискванията по чл. 113 и 114 от Регламент (ЕС) 2019/6, подлежи на наказание с глоба. Първоначалната глоба варира от 800 до 2000 лв. При повторно нарушение, глобата нараства до диапазона от 2000 до 4000 лв.
Чл. 468к
Член 468к от Закона за ветеринарномедицинската дейност е нов, но е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 23 от 2024 г.
Чл. 468л
Търговец на дребно с ветеринарно лечебни продукти (ВЛП), който не спазва задълженията по чл. 356 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, подлежи на имуществена санкция. Първоначалната санкция е между 600 и 1500 лв., а при повторно нарушение, санкцията нараства на между 1500 и 3000 лв.
Чл. 468м
Производител на ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП), който не спазва изискванията за Добра производствена практика, подлежи на имуществена санкция. Първоначалната санкция варира от 1000 до 2000 лв. При повторно нарушение, санкцията се увеличава и варира от 2000 до 4000 лв.
Чл. 468н
Притежателите на разрешение за търговия с ветеринарномедицински продукти (ВЛП) или търговците на едро с ВЛП, които не спазват изискванията на чл. 300 или чл. 343, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е между 1000 и 2000 лв., а при повторно нарушение сумата на санкцията нараства до между 3000 и 5000 лв.
Чл. 468о
Лицата, които произвеждат, съхраняват, разпространяват или внасят активни вещества за ВЛП без регистрация, подлежат на глоба от 2000 до 3500 лв. При повторно нарушение глобата е от 4000 до 6000 лв. Юридическите лица и едноличните търговци, извършили същото нарушение, ще бъдат наказани с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 10 000 лв.
Чл. 468п
Търговец на едро с ветеринарно лечебни препарати (ВЛП), който извършва паралелна търговия в нарушение на чл. 344, ал. 1 или без одобрение по чл. 345, ал. 4, подлежи на имуществена санкция. Първото нарушение се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение санкцията е от 3000 до 5000 лв.
Чл. 468р.
Производител или търговец на едро с ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП), който нарушава изискванията на актовете за изпълнение по чл. 99, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/6, подлежи на имуществена санкция. За първо нарушение санкцията е в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение санкцията се увеличава от 1500 до 3000 лв.
Чл. 468с
Търговците на дребно с ветеринарно лечебни продукти (ВЛП), които не спазват изискванията на наредбата по чл. 349, ал. 3, подлежат на имуществена санкция. За първо нарушение санкцията е между 500 и 1000 лв., а за повторно нарушение - между 2000 и 3000 лв.
Чл. 468т
Търговец на ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП) от разстояние, който не спазва изискванията на чл. 358, ал. 2 или 3, подлежи на имуществена санкция. Първоначалната санкция е между 500 и 1000 лв., а при повторно нарушение санкцията нараства до 2000 - 3000 лв.
Чл. 468у
Който извършва търговия с ветеринарно лекарствени продукти (ВЛП) от разстояние в нарушение на закона, подлежи на наказание. Физическите лица получават глоба от 500 до 1000 лв. за първо нарушение и от 2000 до 3000 лв. за повторно нарушение. Юридическите лица и едноличните търговци подлежат на имуществена санкция от 1500 до 3000 лв. за първо нарушение и от 4000 до 6000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 468ф
Чл. 468ф от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда глоба за физически лица за нарушения на Регламент (ЕС) 2019/6 в размер от 200 до 1000 лв. Ако нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, санкцията е имуществена и варира от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение може да достигне от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 469
Чл. 469 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда наказания за лица, които не изпълняват предписания на ветеринарномедицински контролен орган. За физически лица глобата варира от 200 до 1000 лв. при първо нарушение и от 400 до 2000 лв. при повторно. За юридически лица и еднолични търговци санкцията е от 1000 до 3000 лв. при първо нарушение и от 3000 до 10 000 лв. при повторно. При нарушения, свързани с профилактика или ликвидиране на заразна болест, глобата е от 3000 до 5000 лв., а имуществената санкция - от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 470
Законът предвижда наказания за лица, които не оказват съдействие на ветеринарномедицински контролен орган. Физическите лица, които нарушават разпоредбите, ще бъдат глобявани с 100 до 300 лв. за първо нарушение, а за повторно - от 300 до 500 лв. Юридическите лица или едноличните търговци, извършили нарушение, подлежат на имуществена санкция от 800 до 1500 лв. за първо нарушение и от 1500 до 3000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 471
Чл. 471 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда наказания за лица, които възпрепятстват ветеринарномедицински контролен орган при изпълнение на задълженията си. Физическите лица подлежат на глоба от 1000 до 2000 лв. при първо нарушение и от 1500 до 3000 лв. при повторно. Юридическите лица и едноличните търговци подлежат на имуществена санкция от 3000 до 7000 лв. за първо нарушение и от 7000 до 15 000 лв. при повторно нарушение.
Чл. 471а
Законът предвижда глоба за физически лица за нарушения в размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение глобата е от 3000 до 8000 лв. За юридически лица и еднолични търговци глобите са по-високи, вариращи от 5000 до 8000 лв. за първо нарушение и от 8000 до 15000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 471б
Законът предвижда глоба за физически лица, които нарушат изискванията по чл. 12, 13 или 14 от Регламент (ЕО) № 1069/2009, с размер от 1000 до 2000 лв. При повторно нарушение глобата се увеличава на 2500 до 3500 лв. За юридически лица или еднолични търговци, санкцията е от 2000 до 3000 лв. за първо нарушение и от 3500 до 5000 лв. при повторно нарушение.
Чл. 471в
Чл. 471в от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда санкции за нарушения на изискванията на чл. 21 от Регламент (ЕО) № 1069/2009. Физическите лица, които нарушат изискванията, подлежат на глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение глобата е от 2000 до 3000 лв. Юридическите лица и едноличните търговци, извършили същото нарушение, подлежат на имуществена санкция от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.
Чл. 471г.
Лицата, които не спазват изискванията за проследяемост на странични животински продукти и продуктите, получени от тях, съгласно чл. 22 от Регламент (ЕО) № 1069/2009, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е между 2000 и 4000 лв., а при повторно нарушение санкцията нараства до 4000 - 6000 лв.
Чл. 471д
Съгласно Чл. 471д от Закона за ветеринарномедицинската дейност, лицата, които не прилагат или не поддържат процедури за самоконтрол в обекти за преработка или обезвреждане на странични животински продукти, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е между 1000 и 2000 лв., а при повторно нарушение санкцията нараства до 2500 - 5000 лв.
Чл. 471е
Чл. 471е от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда глоба за физически лица от 200 до 1000 лв. за нарушения на Регламент (ЕС) 2017/625. При нарушения, извършени от юридически лица или еднолични търговци, имуществената санкция е от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв.
Чл. 472
Нарушенията по Закона за ветеринарномедицинската дейност се установяват от ветеринарни лекари на БАБХ, освен за нарушения по определени членове. Наказателните постановления за нарушения се издават от директорите на ОДБХ. За нарушения по чл. 426, 426а, 426б, 428 и 429, актовете се съставят от инспектори от общините и районите, а наказателните постановления се издават от кметовете на общини и райони. Глобите от тези нарушения постъпват в общинския бюджет.
Чл. 473
Чл. 473 от Закона за ветеринарномедицинската дейност указва, че съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва в съответствие с правилата, установени в Закона за административните нарушения и наказания.
§ 1, § 1а, § 3-§ 16
Законът за ветеринарномедицинската дейност регламентира основните принципи и правила, свързани с ветеринарната медицина в България. В него се определят термини, свързани с агресивни кучета, акредитирани лаборатории, ветеринарномедицинска практика, биосигурност и др. Законът въвежда изисквания за внасяне, регистрация и търговия с ветеринарномедицински продукти, както и мерки за контрол на животновъдни обекти и защита на животните. Предвиждат се и преходни и заключителни разпоредби, които уточняват как се прилагат новите правила спрямо предходните законодателни актове.
Чл. 15в и § 2 от преходните и заключителните разпоредби
Законът за ветеринарномедицинската дейност включва изисквания за хигиена на фуражите, които ще бъдат определени с наредба на министъра на земеделието и горите. В преходните и заключителните разпоредби се заличават определени текстове, свързани с административното регулиране на стопанската дейност. В Закона за местните данъци и такси се въвеждат нови такси, свързани с притежаването на куче, и се създава нов раздел, който регламентира това.
Чл. 116
Собствениците на кучета са задължени да заплащат годишна такса в общината, където е постоянният им адрес или седалище. Има освобождаване от такса за определени категории собственици, посочени в чл. 175, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Чл. 117 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
Собствениците на кучета са задължени да подадат декларация в общината по постоянния си адрес в срок от три месеца след придобиването на животното.
Чл. 118
Законът регламентира ветеринарномедицинската дейност в България, включително таксите за регистрация на кучета, които се заплащат ежегодно до 31 март, а за кучета, придобити след тази дата - в срок от един месец. Приходите от таксите се използват за намаляване на безстопанствените кучета. Включва и изменения в други закони, свързани с ветеринарната практика и управление на животновъдството. Законът предвижда задължения за Министерския съвет и министъра на земеделието и храните да издават наредби и да приемат тарифите за таксите. Влиза в сила в срок от 6 месеца след обнародването му, с изключения за определени членове и параграфи, които влизат в сила по-рано.
Параграф §1
Този закон определя основни термини и понятия, свързани с ветеринарната медицина, включително определения за "агресивни кучета", "акредитирана лаборатория", "възбрана", "евтаназия", "заразни болести" и много други. Включени са мерки за безопасност, управление на болести по животните и определени процедури за ветеринарно лечение и контрол. Законът също така описва задълженията на ветеринарните специалисти и условията за акредитация на лаборатории и практики.
§1а
Параграф §1а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност уточнява, че за целите на закона се прилагат определенията от чл. 3 на Регламент (ЕС) 2017/625, с изключение на определени точки (16, 17, 18, 21, 33 и 36). Освен това, се прилагат и определенията от чл. 4 на Регламент (ЕС) 2019/6 и актовете по неговото прилагане.
§2а
Параграф §2а от Закона за ветеринарномедицинската дейност, въведен с ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., посочва, че законът прилага изискванията на определени членове от Директива 2010/63/ЕС, свързани с защитата на животните, използвани за научни цели. Тези членове включват чл. 36, параграф 2, чл. 37, параграф 1, чл. 40, параграф 3, чл. 41 и чл. 44, параграф 3.
§3
С §3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност се отменят предходните нормативни актове, свързани с ветеринарната медицина. Отменя се Законът за ветеринарномедицинската дейност, приет през 1999 г. с изменения от 2003 г., с изключение на чл. 35, т. 4 и чл. 70. Освен това, се отменя и Указ № 9399 за борба с беса, приет през 1948 г. с изменения до 1982 г.
§4
До 1 януари 2007 г. внасянето на животни и продукти от животински произход се извършва от физически и юридически лица с ветеринарномедицинско разрешение и сертификати. За разрешение се подава заявление до БАБХ с необходимите удостоверения. В срок от 10 дни БАБХ издава разрешение или отказва, който може да се обжалва. Изискванията за внасяне се определят с наредби на министъра на земеделието.
Параграф §5
Ветеринарните лекари, получили разрешително за частна практика по отменения закон, трябва да подадат заявление за регистрация в срок от три месеца след влизането в сила на новия закон. Директорът на ОДБХ е длъжен да впише ветеринарните лекари в регистъра и да им издаде удостоверение без такса в срок от 7 дни. Заявления, подадени преди влизането в сила на новия закон, но без издадени разрешителни, ще се разглеждат по реда на предходния закон.
§6
Договорите, сключени преди влизането в сила на Закона за ветеринарномедицинската дейност, остават в сила до изтичане на срока им. Конкурсите за издаване на лицензия за изпълнение на мерките по държавната профилактична програма се прекратяват с влизането в сила на закона.
§9
Сертификатите за регистрация и разрешителните за употреба на ветеринарномедицински препарати (ВМП), издадени преди влизането в сила на закона, остават валидни до изтичането на техния срок. Притежателите на тези сертификати и разрешителни имат право да подадат заявление за лиценз за употреба на ВМП преди изтичането на срока им, като в тези случаи не се прилага чл. 289.
§10
В срок от 6 месеца след влизането в сила на Закона за ветеринарномедицинската дейност, БАБХ служебно издава лицензи за производство, търговия на едро и дребно с ветеринарномедицински препарати (ВМП), както и удостоверения за регистрация на обекти за обезвреждане на странични животински продукти, на лица, получили разрешителни по отменения закон. За издадените лицензи и удостоверения не се събират такси.
§ 11
Съгласно параграф 11 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност, лицата, получили разрешителни за търговия на едро с ветеринарномедицински препарати (ВМП) и разрешителни за ветеринарномедицински аптеки преди 23 септември 2003 г., трябва да подадат заявление за издаване на нови лицензи в тримесечен срок от влизането в сила на закона. След изтичането на този срок, предишните разрешителни стават невалидни.
§ 13
Параграф 13 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя, че разрешителните, удостоверенията и лицензите, издадени от БАБХ, остават валидни до изтичането на срока, за който са издадени, с изключение на случаите, посочени в § 5, 10 и 11. Лицата, които са получили безсрочни разрешителни по отменения закон, трябва да получат нов лиценз или удостоверение от БАБХ в срок от 6 месеца след влизането на новия закон в сила.
§13а
Параграф §13а от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че ако не бъде сключен годишен рамков договор по чл. 46а, изпълнението на мерките за надзор и ликвидиране на болести по животните, както и програмите за профилактика и контрол, ще се осъществява на основание на договора от предходната календарна година. Тази разпоредба е в сила от 19.02.2016 г. след изменения в закона.
§ 13б
В срок от три месеца след влизането в сила на Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари, регистрираните ветеринарни лекари трябва да подадат заявление за пререгистрация. Директорите на ОДБХ са отговорни за извършването на пререгистрацията в същия срок, като за тази процедура не се събират такси.
§15
В Закона за храните се извършват промени в чл. 12 и чл. 16. В чл. 12 се уточнява, че регистрацията на обекти за производство и търговия с храни се извършва от РИОКОЗ и РВМС, в зависимост от вида на храните. Въвеждат се нови алинеи, които уточняват процедурите за проверка и регистрация на обекти за търговия с храни от животински произход. В чл. 16 се добавя нова алинея, която задължава РВМС да уведомява РИОКОЗ за нарушения при търговия на дребно, което води до заличаване на регистрацията.
§ 16
В преходните и заключителните разпоредби към Закона за ветеринарномедицинската дейност се предвиждат изменения в Закона за фуражите, включително нови разпоредби относно контрола на фуражите. Основните изменения включват: 1) изменение на чл. 15, където се добавя нова алинея, която определя официалния контрол върху самоконтрола на производството и търговията с фуражи; 2) създаване на нови членове 15б и 15в, които уточняват задълженията на Националната служба по зърното и фуражите и изискванията за хигиена на фуражите; 3) заличаване на определени алинеи от преходните разпоредби.
§17
В параграф §17 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност се извършват изменения в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Конкретно, в приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2, т. 25 след думата "производство" се добавя "и употреба", като същевременно думите "и активни субстанции за тях" се заличават. В края на текста се добавя "и превоз на животни".
§18
Параграф 18, влязъл в сила от 01.01.2007 г., внася изменения в Закона за местните данъци и такси. В него се добавя нова такса за притежаване на куче, която собствениците трябва да заплащат в общината, където е постоянният им адрес. Освобождават се от такса собствениците на кучета, които отговарят на определени условия. Собствениците са задължени да подадат декларация в срок от три месеца след придобиването на кучето. Таксата трябва да се заплаща до 31 март на годишна база или в едномесечен срок след придобиването на кучето. Приходите от таксата ще се използват за намаляване на броя на безстопанствените кучета.
§19 от Преходните и Заключителни разпоредби
С §19 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност, член 36 от Закона за пчеларството е изменен. Според новия текст, ежегодните профилактични прегледи на пчелните семейства ще се извършват от ветеринарномедицински специалисти, съгласно държавната профилактична програма. Освен ветеринарите, в прегледите могат да участват и пчелари проверители, предложени от областната структура на Националния браншови пчеларски съюз.
§20
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност е направено изменение в Закона за животновъдството. В чл. 13, ал. 2, изречение второ се уточнява, че данните в регистъра се набират служебно от регистъра по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
§21
В параграф 21 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност се предвижда изменение в Закона за управление на отпадъците. Конкретно се заменят думите в чл. 80, ал. 1, т. 14, като вместо "за внос на обекти по чл. 49, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност" се записва "по чл. 211, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за внасяне на странични животински продукти и продукти, получени от тях".
§ 22
В параграф §22 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност, в сила от 26.10.2005 г., се извършват изменения в § 35 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. В ал. 1 думата "тригодишен" се заменя с "четиригодишен", а в ал. 2 думата "тригодишния" се заменя с "четиригодишния".
§24
В срок от 6 месеца след влизането в сила на Закона за ветеринарномедицинската дейност, Министерският съвет е задължен да внесе в Народното събрание законопроект, който да регламентира създаването на Национална съсловна организация за практикуващите ветеринарни лекари и условията за упражняване на ветеринарномедицинска практика.
§26
Министърът на земеделието и горите е задължен да издаде наредбите за прилагане на закона в срок от една година след влизането му в сила. Освен това, в срок от шест месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник", Министерският съвет трябва да приеме наредбата по чл. 109 и да одобри тарифата по чл. 14, ал. 2.
§ 27
Законът за ветеринарномедицинската дейност влиза в сила след 6 месеца от обнародването му, с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-рано. Параграф 22 влиза в сила на 26 октомври 2005 г., членове 259 - 275 на 1 януари 2006 г., член 192 на 1 октомври 2006 г., а множество членове и параграфи, включително членове 52 - 54 и 56, 60 и др., влизат в сила на 1 януари 2007 г.
Параграф §28
Параграф §28 от Закона за ветеринарномедицинската дейност определя, че изпълнението на закона е възложено на министъра на земеделието и храните. Законът е приет от ХL Народно събрание на 18 октомври 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Последните изменения на закона са направени през 2023 г. и влизат в сила от 01.01.2023 г.
§28
В параграф §28 от Закона за ветеринарномедицинската дейност се указва, че всички места, където в закона се споменава "Закона за административното производство", трябва да бъдат заменени с "Административнопроцесуалния кодекс". Това изменение е направено с цел актуализиране на правната терминология.
§ 142
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-рано. Конкретни параграфи и изменения ще влязат в сила на дати, посочени в текста, като например § 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а § 3 влиза в сила от деня на обнародването му. Някои разпоредби, свързани с изменения на терминология, ще влязат в сила от 1 март 2007 г.
§ 96
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграфи 21, т. 3 и 4, § 25, т. 2 и § 93, т. 1 влизат в сила от 1 май 2006 г. Други параграфи, включително § 2, § 6, § 7, § 9, § 15, § 18, § 22, § 35, § 36, § 39, § 43, § 45, § 48, § 53, § 54 и § 59, влизат в сила от 1 януари 2007 г.
§9
Законът за ветеринарномедицинската дейност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Параграф 7, т. 1 и т. 2, буква "а" влизат в сила от 1 октомври 2006 г., а членове 18 и 19 влизат в сила от деня на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
§69
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Съществуват и преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 84 от 2007 година.
§10 от Закона за ветеринарномедицинска дейност
В Закона за ветеринарномедицинска дейност, влязъл в сила през 2005 г., се въвеждат изменения, като терминът "животни компаньони" се заменя с "домашни любимци". Тези промени целят актуализиране на терминологията в закона.
§ 15
Подзаконовите актове, необходими за прилагането на Закона за ветеринарномедицинската дейност, трябва да бъдат издадени в срок от един месец след влизането на закона в сила. До този момент, актовете, издадени по отменените разпоредби, ще продължат да се прилагат, освен ако не противоречат на новия закон.
§16
Законът за ветеринарномедицинската дейност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, който е обнародван в брой 36 от 2008 г.
Параграф §68
В параграф §68 от Закона за ветеринарномедицинската дейност се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието и горите, с новите наименования на Министерството на земеделието и продоволствието. Всички споменавания на "министърът на земеделието и горите", "министъра на земеделието и горите" и "Министерството на земеделието и горите" ще бъдат заменени с "министърът на земеделието и продоволствието", "министъра на земеделието и продоволствието" и "Министерството на земеделието и продоволствието".
§46
Законът за ветеринарномедицинската дейност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби също се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 74 от 2009 г. и влиза в сила от 15.09.2009 г.
§ 48
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове са обнародвани в ДВ, бр. 95 от 2009 г. и влизат в сила от 01.01.2010 г.
§ 96
Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключения на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник" или от 1 април 2010 г. Също така, обнародването на измененията и допълненията към Закона за посевния и посадъчния материал е направено в ДВ, бр. 41 от 2010 г. и влиза в сила от 01.06.2010 г.
§26
В параграф §26 от Закона за ветеринарномедицинската дейност се предвиждат изменения, включително замяна на термина "продоволствието" с "храните" и промяна на наименованията на институции, като "Институтът за контрол на ветеринарномедицинските продукти" и "ИКВП" се заменят с "Националната ветеринарномедицинска служба" и "НВМС".
§27
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с прилагането на Закона за българската агенция по безопасност на храните, който е обнародван в Държавен вестник, брой 8 от 2011 г. и влиза в сила от 25.01.2011 г.
Параграф §7
В Закона за ветеринарномедицинската дейност се извършват следните основни изменения: 1. "Националната ветеринарномедицинска служба" се заменя с "Българската агенция по безопасност на храните" (БАБХ); 2. Абревиатурата "НВМС" се заменя с "БАБХ"; 3. Абревиатурата "РВМС" се заменя с "ОДБХ"; 4. Думите "генералния" и "генералният" се заменят с "изпълнителния" и "изпълнителният".
§30
Законът за ветеринарномедицинската дейност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят изменения в Закона за административните нарушения и наказания, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 77 от 2012 г. и влизат в сила от 09.10.2012 г.
§16
Министерският съвет и министрите са задължени да приведат приетите и издадените подзаконови нормативни актове в съответствие с новия закон в срок от един месец след влизането му в сила.
§55
Параграф §55 определя, че наредбите по чл. 400, ал. 3 и чл. 407 от Закона за ветеринарномедицинската дейност ще продължат да се прилагат до момента на издаване на новите наредби по чл. 55, ал. 2 и 55ж, ал. 3, при условие че не противоречат на Закона за фуражите.
Параграф 56
Параграф 56 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност указва, че удостоверенията на операторите във фуражния сектор, издадени преди влизането в сила на закона, запазват действието си. Операторите, които използват странични животински продукти и произвеждат или търгуват с медикаментозни фуражи, трябва да подадат заявление за регистрация или одобрение до 1 март 2013 г. без заплащане на такса и без проверка на място. Процедурите, започнати преди влизането в сила на закона, ще бъдат довършени по досегашния ред.
§ 187
С влизането в сила на Закона за ветеринарномедицинската дейност, действието на годишния рамков договор за изпълнение на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма се прекратява. Индивидуалните договори за изпълнение на мерките по държавната профилактична програма остават в сила за срок до три месеца след влизането на закона. През този три месечен период собствениците на животновъдни обекти трябва да сключат нови договори по реда на чл. 137а и чл. 137б с посочените лица.
§188
Договорите, сключени между БАБХ и обектите за обезвреждане на странични животински продукти преди влизането в сила на новия закон, остават валидни до 1 април 2013 г. Новите договори по чл. 275, ал. 2, 3 и 5 трябва да бъдат сключени в срок от един месец след влизането в сила на закона и ще влязат в сила от 1 април 2013 г.
§ 189
Договорите за ползване на ветеринарни лечебници, сключени преди влизането в сила на закона, могат да продължат да действат при наличие на съгласие между страните и подписване на допълнително споразумение за възмездно ползване. Цените за ползване се определят от лицензиран оценител. Стойността на направените подобрения на сградите се приспада от наемната цена. Ако няма съгласие или допълнително споразумение, договорът се счита за прекратен в срок от един месец след влизането в сила на закона.
§190
Предоставянето на държавна помощ по чл. 46г, ал. 2 и чл. 51, ал. 11 е допустимо само след положително решение на Европейската комисия за съвместимост с правилата за държавните помощи. До получаване на това решение, разходите по чл. 46г, ал. 1 и чл. 51, ал. 10 се финансират от бюджета на БАБХ.
§191
Разрешителните и лицензите, издадени от БАБХ за инвитро диагностични ветеринарномедицински средства, остават валидни до изтичането на срока им. Заявления, подадени преди влизането в сила на закона, ще бъдат разглеждани по реда на чл. 279. До влизането в сила на наредбата за издаване на сертификат за регистрация на инвитро диагностични ветеринарномедицински средства, чийто лиценз е изтекъл след 28 януари 2013 г., се признават данните и условията, при които е бил издаден лицензът, при условие че съставът на средството не е променен.
§192
В срок до една година от влизането в сила на Закона за ветеринарномедицинската дейност, квалифицираните лица, с които притежателите на лиценз за производство на ветеринарномедицински продукти (ВМП) имат сключен договор, трябва да отговарят на условията, посочени в чл. 353, ал. 2 - 7 от същия закон.
§194
Параграф 194 от закона предвижда, че в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона, министърът на земеделието и храните трябва да издаде наредбите, посочени в чл. 7, ал. 2, чл. 26, ал. 2, чл. 51, ал. 5 и 9, чл. 137, ал. 10, чл. 284 и 410в. Освен това, в срок от 3 месеца след влизането в сила на закона, изпълнителният директор на БАБХ трябва да утвърди образците на документите, свързани с този закон.
§ 123
Законът за ветеринарномедицинската дейност влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-рано. Параграф § 115 влиза в сила на 1 януари 2013 г., а параграфи § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила на 1 февруари 2013 г. Допълнителни преходни и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за устройство на територията, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 66 от 2013 г. и влизат в сила от 26.07.2013 г.
§117
Законът за ветеринарномедицинската дейност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с допълнението на закона, което е обнародвано в бр. 66 от 2013 г. и влиза в сила от 26.07.2013 г.
§2
Законът за ветеринарномедицинската дейност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение на Закона за младежта, който е обнародван в брой 68 от 2013 г. и влиза в сила от 02.08.2013 г.
§55
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на закона за ветеринарномедицинската дейност, обнародван в бр. 99 от 2013 г.
§12
Съгласно параграф §12 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност, Българската агенция по безопасност на храните е задължена да осигури достъп на развъдните организации до данните от Интегрираната информационна система в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона.
§15
Параграф §15 указва, че параграфи 6, 7, 8 и 11 влизат в сила от 1 януари 2014 г. Също така, се споменава, че преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за устройството на територията, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 2014 г. и влизат в сила от 28.11.2014 г.
§117
Законът за ветеринарномедицинската дейност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Законът за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност е обнародван в Държавен вестник, брой 14 от 2016 година и влиза в сила от 19 февруари 2016 година.
§ 95
Предоставянето на държавна помощ по чл. 275, ал. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е допустимо единствено след получаване на положително решение от Европейската комисия, което удостоверява съвместимостта с правилата за държавни помощи. До момента на получаване на такова решение, предоставянето на държавна помощ е забранено.
§96
Съгласно §96 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, БАБХ трябва да изготви програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози в срок до 5 дни от влизането в сила на закона. Програмата обхваща периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2018 г. и трябва да бъде представена на министъра на земеделието и храните за одобрение. Министерският съвет трябва да одобри програмата не по-късно от 20 дни след представянето й и тя трябва да съдържа списък на болестите, видовете и броя животни, мерките за прилагане и необходимите средства за изпълнение.
§98
Собствениците на кучета, които са маркирани с татуировка, имат задължение в срок от една година след влизането в сила на закона да посетят ветеринарен лекар за поставяне на микрочип на животното.
§ 103
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 24, който касае чл. 118, ал. 2 и 3 и влиза в сила от 1 януари 2018 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения в закона, обнародвани в ДВ, бр. 34 от 2016 г., и влизат в сила от 03.05.2016 г.
§2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
Законът за ветеринарномедицинската дейност влиза в сила от деня на неговото обнародване в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение на Закона за българската агенция по безопасност на храните, който е обнародван в брой 58 от 2017 г. и влиза в сила от 18.07.2017 г.
§9
В Закона за ветеринарномедицинската дейност се извършват изменения, при които термините "Министерството на земеделието и храните" и свързаните с него наименования се заменят с новите наименования на министерството, а именно "Министерството на земеделието, храните и горите" и съответните му представители. Тези промени целят актуализиране на законодателството след промяна в структурата на министерството.
§76
Законът за ветеринарномедицинската дейност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт са обнародвани в брой 17 от 2018 г. и влизат в сила от 23.02.2018 г.
§ 13
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 2 и 4, които влизат в сила три месеца след обнародването. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за фуражите, обнародван в Държавен вестник, брой 17 от 2018 г., и в сила от 23.02.2018 г.
§66
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, се посочва, че преходните и заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за посевния и посадъчния материал, които са обнародвани в бр. 17 от 2018 г. и влизат в сила от 23.02.2018 г.
Параграф §38
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, който е обнародван в бр. 98 от 2018 г. и влиза в сила от 01.01.2019 г.
§ 70
Законът за ветеринарномедицинската дейност влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения за различни параграфи, които влизат в сила на различни дати: параграф 63 - 18 ноември 2018 г.; параграфи 41, 43, 50, 52, 53 - 7 януари 2019 г.; параграф 43, т. 11 - 28 януари 2019 г.; параграф 52 - 20 май 2019 г.; параграфи 43, 57 - 1 юли 2019 г.; параграф 50 - 1 октомври 2019 г.; параграф 39 - 1 януари 2020 г.; параграф 43, т. 11 - 28 юли 2020 г. Всички дати за влизане в сила са посочени в текста.
§41
Разпоредбите на различни закони, включително Закона за здравето и Закона за ветеринарномедицинската дейност, се прилагат за социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа. Те важат за домовете за деца, лишени от родителска грижа, и за различни домове за пълнолетни лица с умствени, психични и физически увреждания, до тяхното закриване. Специални разпоредби касаят дарения за тези домове и правата на децата, настанени в тях.
§ 45
Законът за ветеринарномедицинската дейност влиза в сила на 1 юли 2020 г., с изключения за определени разпоредби, които влизат в сила по-късно: 1 януари 2021 г. за част от параграф 6 и 1 януари 2019 г. за други разпоредби. Някои членове влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходни и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение са обнародвани на 14.02.2020 г.
§165
Договорите, сключени преди влизането в сила на Закона за ветеринарномедицинската дейност, по реда на чл. 137а и 137б, трябва да бъдат приведени в съответствие с новите изисквания на закона в срок от три месеца след неговото влизане в сила.
§167
Законът за ветеринарномедицинската дейност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за управление на агрохранителната верига, който е обнародван в брой 51 от 2020 г. и влиза в сила от 20.06.2020 г.
§13
Законът влиза в сила 14 дни след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за храните, който е обнародван в брой 52 от 2020 г. и влиза в сила от 09.06.2020 г.
§19
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбата на чл. 76, ал. 2, т. 2, която влиза в сила от 22 февруари 2021 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона.
§7
Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на лични стопанства без удостоверение за регистрация, трябва да подадат заявление за регистрация на животновъдния обект в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона. Този закон влиза в сила на 01.01.2023 г.
§43
В параграф §43 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност се указва, че навсякъде в закона термините "Министерството на земеделието, храните и горите", "министърът на земеделието, храните и горите" и "министъра на земеделието, храните и горите" ще бъдат заменени с "Министерството на земеделието", "министърът на земеделието" и "министъра на земеделието", съответно.
§106
Законът за ветеринарномедицинската дейност влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила от 1 март 2023 г.
§59
В §59 от Закона за ветеринарномедицинската дейност се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието, с нови термини, свързващи се с Министерството на земеделието и храните. Всички споменавания на "Министерството на земеделието", "министърът на земеделието" и "министъра на земеделието" се заменят с "Министерството на земеделието и храните", "министърът на земеделието и храните" и "министъра на земеделието и храните".
§59
Параграф §59 определя, че регистрацията и удостоверенията за регистрация на обектите за търговия на дребно за храни за домашни любимци, издадени преди влизането в сила на новия закон, запазват действието си и са безсрочни. Процедурите по регистрация, започнати преди влизането в сила на закона, ще продължат по предишния ред, а при промяна в обстоятелствата на регистрираните обекти ще се прилага чл. 16, ал. 7. Вписването на обектите в регистъра ще се извършва служебно от областните дирекции по безопасност на храните.
§65
В срок от 6 месеца след влизането в сила на закона, изпълнителният директор на БАБХ или упълномощено лице издава служебно разрешения за търговия с ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП) на лица с лиценз за употреба на ветеринарни медицински продукти (ВМП). Разрешенията са безсрочни и имат номера, съответстващи на номерата на лицензиите. Не се събират такси за издаването им.
§66
Процедурите за разглеждане на заявления за издаване на лиценз за употреба на ветеринарномедицински препарати (ВМП), които са започнали до 28 януари 2022 г., ще бъдат приключени по досегашния ред. Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) ще издава разрешения за търговия с ветеринарномедицински препарати на заявителите.
§67
Параграф §67 предвижда, че процедурите за разглеждане на заявления за промяна в лиценз за употреба на ветеринарномедицински препарати (ВМП), които са започнали преди 28 януари 2022 г. и не са приключили, ще бъдат завършени по досегашния ред. При необходимост от промяна в данните на лиценза, разрешение за търговия с ветеринарни лечебни препарати (ВЛП) се издава от изпълнителния директор на БАБХ или от упълномощено от него лице.
§68
Процедурите за разглеждане на заявления за лицензиране, които не са приключили преди влизането в сила на новия закон, ще бъдат завършени по предишния ред. Изпълнителният директор на БАБХ ще издава разрешения за производство и търговия с ветеринарни лекарствени продукти в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/6.
§69
В 6-месечен срок от влизането в сила на закона, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице трябва да издаде служебно разрешения за производство, търговия на едро и търговия на дребно с ветеринарномедицински продукти (ВЛП) на лица, които вече имат лицензии за ветеринарномедицински продукти (ВМП). За издаване на тези разрешения не се събират такси, а номерата на разрешенията ще съвпадат с номерата на съответните лицензи.
§71
Изпълнителният директор на БАБХ не издава служебно разрешения за търговия с ветеринарномедицински продукти (ВЛП) на лица, получили лицензи за употреба на ветеринарномедицински препарати (ВМП) до 28 януари 2022 г., ако активните им субстанции попадат в обхвата на акт за изпълнение по чл. 37, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2019/6. Лицензите по тази алинея се прекратяват със заповед на изпълнителния директор на БАБХ или оправомощено от него лице.
§72
Притежателите на разрешения за търговия с ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП) трябва да приведат кратката характеристика, етикета и листовката на ВЛП в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/6 до 29 януари 2027 г. През същия срок ВЛП могат да се пускат на пазара при спазване на чл. 2 от Регламент (ЕС) 2022/839, който определя преходни правила за опаковането и етикетирането на ветеринарни лекарствени продукти.
§ 84
Параграф 84 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда, че параграф 9 влиза в сила от 1 януари 2025 г., а параграф 10, точки 1-4, влизат в сила от 1 юли 2025 г. Освен това, в заключителните разпоредби се упоменава законът за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, който е обнародван в Държавен вестник, брой 41 от 2024 г. и влиза в сила от 10.05.2024 г.
§76
Законът за ветеринарномедицинската дейност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, законът е свързан с редица директиви и регламенти на Европейския съюз, касаещи защитата на животните, ветеринарните лекарства и хигиената на храните. Тези актове регулират различни аспекти на ветеринарната практика и здравето на животните, включително минимални стандарти за защита, мониторинг на зоонозите и управление на ветеринарни лекарствени продукти.
