НАРЕДБА № 2 ОТ 1 ЮЛИ 2005 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОКАЗВАНЕ НА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ НА ЧУЖДЕНЦИТЕ, КОИТО НЕ СЕ ПОЛЗВАТ С ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 2 от 1 юли 2005 г. определя условията и реда за оказване и заплащане на медицинска помощ на чужденци, които не се ползват с правата на българските граждани. Тя регламентира как и при какви условия се предоставя медицинска помощ на тези лица.
Чл. 2
Наредба № 2 от 1 юли 2005 г. регламентира условията и реда за оказване на медицинска помощ на чужденци, които не ползват правата на българските граждани. Член 2 уточнява, че медицинска помощ се оказва и на чужденци, изпратени на лечение по договори в областта на здравеопазването, в които участва Република България.
Чл. 3
Наредба № 2 от 1 юли 2005 г. урежда условията и реда за оказване на медицинска помощ на чужденци, които не ползват правата на българските граждани. Тя важи за чужденци, които пребивават в България продължително или краткосрочно, както и за тези, които преминават транзитно през страната. Освен това, наредбата се прилага и в случаи, когато на лицата е продължен срокът за краткосрочно пребиваване.
Чл. 4
Наредбата не се прилага за: 1. Чужденци с разрешено постоянно пребиваване в България. 2. Лица с бежански или хуманитарен статут. 3. Чуждестранни студенти и докторанти, приети в български висши училища по определени постановления. 4. Лица, на които се прилагат правилата за координация на социална сигурност, съгласно Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕИО) № 574/72.
Чл. 5
Чужденците, пребиваващи в България и лицата с двойно гражданство, които не са осигурени по Закона за здравното осигуряване, трябва да заплатят за медицинската помощ, освен ако международен договор предвижда друго. Цените на медицинската помощ се определят от лечебните заведения.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 2, която е в сила от 1 юли 2005 г. и регламентира условията и реда за оказване на медицинска помощ на чужденците, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 31 от 2010 г.
Чл. 7
Член 7 от Наредба № 2 от 1 юли 2005 г. определя, че чужденците, които не ползват правата на българските граждани, са задължени да заплатят стойността на предоставените им медицински услуги, свързани с осигуряване на кръв и кръвни продукти, трансплантация на органи, тъкани и клетки, както и извършване на имунизации и реимунизации.
Чл. 8
Член 8 от Наредба № 2 от 1 юли 2005 г. посочва, че допълнителните услуги, които се искат извън основната медицинска помощ, както и разходите за престой на придружителите на чужденците в лечебното заведение, се заплащат по цени, определени от съответните лечебни заведения.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 2 определя условията за оказване на медицинска помощ на чужденци, които не ползват правата на българските граждани. Според алинея 1, медицинската помощ на чужденци от страни с подписани спогодби или договори за сътрудничество в здравеопазването се предоставя съгласно условията на тези спогодби. Алинея 2 задължава Министерството на здравеопазването да публикува на своята интернет страница списък на действащите международни актове за сътрудничество в областта на здравеопазването.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 2 от 1 юли 2005 г. изисква чужденците, които пребивават в България (както продължително, така и краткосрочно) или преминават транзитно през страната, да притежават медицинска застраховка или здравна осигуровка. Това условие е в сила при влизане в страната или транзитно преминаване.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 2 от 1 юли 2005 г. урежда условията за лечение на членове на дипломатически и консулски представителства, акредитирани представители на международни организации и техните семейства. Лечението се извършва по сключени спогодби и договори. При липса на такива, лицата заплащат стойността на медицинската помощ по цени, определени от лечебното заведение.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 2 определя условията за медицински прегледи, изследвания и лечение на чужденци, които пребивават в България. Тези услуги се предоставят във всички лечебни заведения. Имунизациите на чужденците се извършват от имунизационните кабинети на РИОКОЗ и НЦЗПБ. Освен това, граничният здравен контрол се осъществява от специализирани екипи на РИОКОЗ в районите на граничните контролно-пропускателни пунктове.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 2 от 1 юли 2005 г. регламентира, че лечебните заведения определят начина и сроковете за заплащане на медицинската помощ, предоставяна на чужденци, които не ползват правата на българските граждани. Лечебните заведения са задължени да предоставят информация на общодостъпни места относно цените на медицинските услуги, случаите на заплащане и начина и срока на заплащане.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 2 от 1 юли 2005 г. определя задълженията на лекаря при прием на чужденец. Лекарят трябва да предостави информация относно медицинската помощ, която ще бъде оказана, и периода на лечение. При постъпване в лечебното заведение се изготвя предварителна сметка за лечението, а окончателната сметка и фактура се издават след приключване на лечението в три екземпляра.
Чл. 15
Чл. 15 от наредбата предвижда, че извънболничните медицински услуги на чужденци, които не ползват правата на българските граждани, трябва да бъдат заплатени предварително. Заплащането се извършва в касата на лечебното заведение, РИОКОЗ или НЦЗПБ, след което се издава фактура в три екземпляра - за пациента, за касата и за счетоводството на лечебното заведение. Номерът на фактурата се записва в съответните амбулаторни книги.
Чл. 16
Съгласно Чл. 16 от Наредба № 2 от 1 юли 2005 г., чужденците, които не ползват правата на българските граждани, не дължат заплащане за лекарства, консумативи и манипулации, ако те са приложени вследствие на настъпили усложнения, за които е отговорно лечебното заведение.
Чл. 17
Лечебните заведения, които предоставят болнично лечение на чужденци, са задължени да изпратят адресна карта за чужденци до съответната служба за административен контрол в срок от 24 часа след постъпването на лицата в заведенията.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 2 предвижда условията за издаване на медицинско свидетелство на чужденци, които заплащат лечението си в България. Свидетелството включва изходящ номер, дата на издаване, лични данни на лицето, дати на постъпване и изписване, медицински резултати и информация за лечението. То трябва да бъде подписано от ръководителя на лечебното заведение, началника на отделението и лекуващия лекар, с вписани имена и печат на заведението.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 2 от 1 юли 2005 г. определя условията за издаване на медицинско свидетелство на чужденци. Свидетелството се издава на български език на бланка на лечебното заведение, написано на цял лист формат А4, с указание на името и адреса на лечебното заведение в горния край. Освен това, медицинското свидетелство и фактурите по чл. 14, ал. 3 и чл. 15, ал. 1 се заверяват в Министерството на здравеопазването по искане на чужденеца.
Чл. 20
Регионалните центрове по здравеопазване са задължени ежегодно до 30 януари да изпращат обобщено сведение за броя на лекуваните чужденци в съответните райони на Националния център по здравна информация. Сведението трябва да бъде класифицирано по страни.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № 2 от 1 юли 2005 г. предвижда, че рентгенографиите и техните описания се предават на чужденците, които са заплатили лечението си, срещу подпис. Лечебното заведение запазва копие от описанието на рентгенографията.
Чл. 22
Наредбата определя условията и реда за оказване на медицинска помощ на чужденци в България, които не ползват правата на българските граждани. Лечебните заведения са задължени да предоставят спешна медицинска помощ на всички пациенти, независимо от гражданството или здравния статус. Чужденците без медицинска застраховка заплащат за оказаната помощ по определени от лечебното заведение цени. При оказване на спешна помощ, лечебното заведение уведомява застрахователната организация на чужденеца. Допълнително поискани услуги, свързани с престоя на пациента, не са включени в медицинската помощ. Изпълнението на наредбата се възлага на съответните министри.
§1
Параграф §1 определя термина "допълнително поискани услуги", които включват подобрени битови условия и обслужване, извън основната медицинска помощ, предоставяна на пациентите в лечебното заведение. Тези услуги могат да включват самостоятелна стая, телефон, телевизор и меню за хранене по избор.
§3
Наредбата е издадена на основание чл. 83, ал. 4 от Закона за здравето и отменя предходната наредба за лечение на чужденците в Република България. Последната е била обнародвана в Държавен вестник, бр. 100 от 1996 г. и е претърпяла множество изменения и допълнения до 2004 г. Приложение № 1 към чл. 9 е отменено с измененията от 2010 г.
