НАРЕДБА № 2 ОТ 1 ФЕВРУАРИ 1990 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗКУСТВЕНО ПРЕКЪСВАНЕ НА БРЕМЕННОСТ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда условията и реда за извършване на изкуствено прекъсване на бременност, наречено 'аборт'. Абортите могат да бъдат извършвани по желание на жената или по медицински показания.
Чл. 2
Наредбата позволява извършване на аборт на български гражданки, чужди гражданки и жени без гражданство. Тези условия са определени в чл. 2, който е изменен през 2000 г.
Чл. 3
Член 3 от Наредба № 2 за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 89 от 2000 г.
Чл. 4
Абортът на жени, които са недееспособни, се извършва само след получаване на съгласие от техните законни представители или попечители. Това осигурява закрила на правата на недееспособните лица и гарантира, че решението за прекъсване на бременността е взето с внимание към тяхното благополучие.
Чл. 5
Член 5 от Наредба № 2 от 1 февруари 1990 г. за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 89 от 2000 година.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 2 задължава лечебните заведения, насочващи жени за аборт, да осигурят хоспитализация в дневен или друг стационар, в зависимост от състоянието на жената, на база представено направление или решение. При изписване, лекуващият лекар е длъжен да предостави указания за ефективна профилактика на нежелана бременност.
Чл. 7
Аборт по желание може да бъде извършен по искане на бременна жена, ако срокът на бременността е до 12 гестационни седмици и ако няма заболяване, което да заплашва здравето и живота й, посочено в приложение № 1.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 2 предвижда процедурата за извършване на аборт. Личният лекар или акушер-гинеколог трябва да установи срока на бременността и наличието на медицински противопоказания. След това, в срок от 10 дни, се извършват необходимите параклинични изследвания. Ако условията за аборт са изпълнени, лекарят насочва бременната жена към лечебно заведение с направление и резултати от изследванията.
Чл. 9
Според Чл. 9 от Наредба № 2 от 1 февруари 1990 г., ако лекарят установи заболяване при бременна жена, което може да застраши здравето или живота й, той трябва да проведе лечение за отстраняване на заболяването. След успешното лечение, жената може да бъде насочена за аборт, като се спазва срокът, определен в Чл. 7, т. 1.
Чл. 10
Според Чл. 10 от НАРЕДБА № 2 от 1 февруари 1990 г., аборт по желание може да се извършва в специализирани акушеро-гинекологични и многопрофилни болници, както и в диагностично-консултативни, медицински и медико-стоматологични центрове, които разполагат с легла за краткосрочно наблюдение и лечение. Допустимо е също така извършването на аборт по желание в лечебни заведения, свързани с Министерския съвет и различни министерства, включително Министерството на отбраната и Министерството на правосъдието.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 2 предвижда, че абортът по желание се извършва от лекар акушер-гинеколог, като е необходимо осигуряване на местно или общо обезболяване. Раздел III от наредбата се отнася до аборт по медицински показания.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 2 предвижда, че аборт по медицински показания може да се извърши по искане на бременната жена, ако има доказано заболяване, което застрашава живота или здравето на жената или жизнеността на плода, при условие че срокът на бременността не надвишава 20 гестационни седмици. В случай, че заболяването не е в списъка по приложение № 2, абортът може да бъде разрешен по изключение. При срок на бременността над 20 седмици, абортът е разрешен само при неотложни причини за спасяване на живота на жената или при доказани тежки увреждания на плода.
Чл. 13
Член 13 от Наредба № 2 от 1 февруари 1990 г. определя процедурата за бременни жени със заболявания, включени в списъка по приложение № 2. Те трябва да се явят при личния лекар, който организира необходимите изследвания и консултации и ги насочва към специална медицинска комисия с подходящи документи, удостоверяващи медицинските показания за аборт.
Чл. 14
Абортите по медицински показания се извършват в специализирани акушеро-гинекологични болници и многопрофилни болници с акушеро-гинекологични отделения. За целта се създава специална медицинска комисия, състояща се от началника на акушеро-гинекологичното отделение, акушер-гинеколог и специалист по заболяването. При наличие на вродени аномалии на плода, се включва и генетик. Комисията работи по утвърден график и оформя решението си в протокол, който се предоставя на бременната и се съхранява в архива.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 2 от 1 февруари 1990 г. предвижда, че ако комисията откаже извършването на аборт, това решение може да бъде обжалвано в 7-дневен срок пред специална комисия, назначена от министъра на здравеопазването. Обжалването се извършва в Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология "Майчин дом", а комисията взема окончателно решение в рамките на 7 дни след постъпването на жалбата.
Чл. 16
Според Чл. 16 от Наредба № 2 от 1 февруари 1990 г., абортът по медицински показания трябва да се извършва в лечебно заведение, което е специализирано и има разрешение за извършване на подобни процедури.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 2 определя, че аборт по медицински показания се извършва от лекар акушер-гинеколог и лекар реаниматор, а при нужда и от специалист по съответното заболяване. В случай на спешност, когато бременната не може да бъде транспортирана, абортът се извършва в най-близкото болнично заведение от съответните специалисти.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 2 определя условията за събиране на анамнестични данни и вземане на решения за оперативно вмешателство при аборт, извършен извън лечебно заведение. Събирането на данни става в присъствието на двама медицински специалисти и пациентката. Решението за операцията се взема от двама лекари, а при спешни случаи - еднолично от оператора, с необходимото документиране.
Чл. 19
Член 19 от Наредба № 2 от 1 февруари 1990 г. предвижда, че при съмнение за извършен криминален аборт, лекарят е задължен да уведоми в срок от 24 часа ръководителя на медицинското заведение, прокуратурата и близкото поделение на Министерството на вътрешните работи. Уведомлението е необходимо за разследване на доказателствата, включително хистологичен материал, проба и плод.
§ 1 - § 17
Наредба № 2 от 1 февруари 1990 г. определя условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност. Член 20 е отменен, а в преходните и заключителните разпоредби се указва задължението на лечебните заведения да предоставят информация за броя на абортите. Лицата, нарушаващи наредбата, подлежат на дисциплинарна и наказателна отговорност. Контролът върху изпълнението на наредбата е в ръцете на ръководителите на лечебните заведения и Министерството на здравеопазването. Включени са списъци на заболявания, при които прекъсването на бременността е допустимо по медицински показания, като се акцентира на индивидуалната преценка за всяки случай. Наредбата отменя предишни инструкции и определя личния лекар в контекста на здравната система.
§1
Ръководителите на лечебните заведения са задължени да изпращат информация за броя на извършените аборти в Районния център по здравеопазване в срокове, определени от Националния център по здравна информация. Това изискване е изменено с ДВ, бр. 89 от 2000 г.
§2
Параграф §2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 2 предвижда, че длъжностните лица, които нарушават разпоредбите на наредбата, ще носят отговорност, която може да бъде дисциплинарна, административнонаказателна или наказателна, съгласно Кодекса на труда, Закона за народното здраве и Наказателния кодекс.
§3
Контролът върху изпълнението на Наредба № 2 за изкуствено прекъсване на бременност се осъществява от ръководителите на лечебните заведения и дирекция "Лечебно-профилактична помощ" в Министерството на здравеопазването. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 89 от 2000 г.
§ 4
Параграф §4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 2 от 1 февруари 1990 г. за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност посочва, че наредбата е издадена на основание § 11 от Закона за народното здраве и отменя предходната Инструкция № 0-27, публикувана в Държавен вестник, брой 32 от 1973 г., с изменения и допълнения от брой 15 от 1974 г.
§5 от Наредба № 2
В Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 2 от 1 февруари 1990 г. се уточнява, че "личен (семеен) лекар" е лекар от амбулатория за първична медицинска помощ, избран по реда на съответната наредба за достъпа на здравноосигурените лица до лечебни заведения. Списъците на заболяванията, при които прекъсването на бременността е допустимо, са подробно описани, включвайки различни медицински състояния, които могат да застрашат здравето на жената или плода. Прилагането на аборт по медицински показания е строго регламентирано с конкретни условия и заболявания, които се отнасят до различни системи на организма, инфекциозни заболявания, генетични аномалии и други.
