Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя реда за установяване на категории работници и служители, които поради спецификата на работата си могат да бъдат задължавани да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя. В нея се уточнява и максималната продължителност на времето за дежурство и разположение, както и начинът на отчитането на това време.
Наредба № 2 позволява организиране на работа под формата на дежурство в различни отрасли, в зависимост от тяхната специфика. Дежурството е специфична организация на работата, която се прилага при подневно или сумирано отчитане на работното време, като се спазват изискванията на Кодекса на труда за междудневна и междуседмична почивка. Категориите работници и служители, както и формата на отчитане на работното време, се утвърдиха от министъра на труда и социалните грижи по предложение на съответното министерство или ведомство.
Наредба № 2 регламентира условията за установяване на задължение за дежурство или разположение на работника или служителя извън територията на предприятието. С договор може да се уговори работникът да бъде на разположение с готовност да изпълни трудовите си задължения. Мястото на разположение се определя от работодателя и работника. Времето на разположение не се счита за работно време и се заплаща съгласно Наредбата за допълнителните трудови възнаграждения. Работата, извършена по време на разположение, се отчита като извънреден труд, за който се осигуряват минималните почивки.
Член 4 от Наредба № 2 определя, че времето за дежурство и времето на разположение извън територията на предприятието се определят с месечен график, който се утвърдил от работодателя.
Наредбата определя максималната продължителност на задължението за разположение на работниците. То не може да надвишава 100 часа на месец, 12 часа на ден през работни дни и 48 часа през почивни дни. Работниците не могат да бъдат на разположение в два последователни работни дни или в повече от два почивни дни в един календарен месец, освен в случаи на оказване на медицинска помощ. Наредбата отменя предходни разпоредби и указва, че контролът по приложението й се осъществява от Главната инспекция по труда.
Министърът на труда и социалните грижи предоставя указания за решаване на въпроси, свързани с прилагането на Наредба № 2. Контролът по приложението на наредбата се осъществява от Главната инспекция по труда, която е част от Министерството на труда и социалните грижи.