НАРЕДБА № 2 ЗА ОПАЗВАНЕ ИСТОРИКО-АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ РЕЗЕРВАТ В ЦЕНТЪРА НА ГР. СОФИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя условията за извършване на археологически проучвания, градоустройствени и архитектурни проекти, застрояване, благоустрояване и опазване на историко-археологическия резерват в централната част на София. Тези условия са задължителни за държавните органи, обществените организации и гражданите, когато провеждат съответните мероприятия.
Чл. 2
Наредбата регламентира опазването на историко-археологическия резерват, обявен с Постановление № 36, който включва площите на античната Сердика и средновековния Средец в София. Резерватът обхваща централното историческо ядро на града, определено от конкретни улици. Освен това, наредбата се отнася и за защитените зони около резервата, разделени на четири зони, всяка с определени граници, които включват важни улици и булеварди.
Чл. 3
Собствениците на имоти в резервата и защитените зони са задължени да допускат органите по опазване на паметниците на културата да извършват разкопки и проучвания, необходими за запазване на разкритите паметници. Те имат право на обезщетение за претърпените щети, съгласно наредбата и чл. 17 от Закона за паметниците на културата и музеите.
Чл. 4
Археологическото проучване на резервата и защитените зони се осъществява от Музея за история на София (МИС), като дейността е под методическото ръководство на Археологическия институт и музей при БАН (АИМ).
Чл. 5
Наредба № 2 определя правилата за археологическите проучвания в историко-археологическия резерват в София. Чл. 5 описва две основни категории проучвания: 1) Археологическите проучвания в първа и втора зона започват преди строителството и трябва да завършат 1 година преди него, за да осигурят необходимите данни за проектиране. 2) Проучванията в трета и четвърта зона са предварителни и пълни, като предварителното проучване се извършва по ориентировъчни данни и сондажи, а пълното проучване разкрива всички паметници. Музеят за история на София организира проучванията с цел осигуряване на необходимата инфраструктура за проекти като метрото и електрическите системи.
Чл. 6
Чл. 6 определя как се извършват археологическите проучвания в историко-археологическия резерват в София. Проучванията се извършват предварително по указания на СОНС и пълно по план на Музея за история на София. Резултатите от проучванията се нанасят на археологическа карта, която се изработва в три екземпляра за музея, гл. консерватор и гл. архитект на София. За находки извън резервата се води отделна карта, на която се нанасят всички паметници на културата.
Чл. 7
Музеят за история на София е отговорен за организиране на непрекъснато наблюдение на строежи в границите на резервата и защитените зони. При археологически открития, музеят трябва да предприеме бързи проучвания. Наредбата включва правила за застрояване, благоустрояване и изпълнение на консервационно-реставрационни работи в резервата.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 2 определя задълженията за застрояване и благоустрояване в историко-археологическия резерв в София. Проектите трябва да съответстват на градоустройствените планове и наредбата, за да се запазят и експонират подземни и архитектурни паметници. При изработване на плановете, строителните правила се установяват съгласно ЗТСУ и ППЗТСУ, с цел опазване на културното наследство. Всички мероприятия и проекти за строителство трябва да се съгласуват с НИПК и да бъдат одобрени от главния архитект на София.
Чл. 8а
Чл. 8а регламентира процеса на градоустройствено и архитектурно проектиране в историко-археологическия резерват в София. Проектирането на нови сгради в резервата и прилежащите зони изисква предварително археологическо проучване. Музеят за история на София и Столичният съвет за култура трябва да предоставят необходимите данни на проектантите. Инвеститорите са длъжни да уведомяват властите преди строителство и да запазват археологическите паметници по време на строителството.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 2 регламентира действията при откритие на нови паметници на културата по време на строителство. Строителството временно спира със заповед на главния архитект и главния консерватор, след доклад от Музея за история на София. Продължаването на строителството е възможно след заповед на НИПК и писмено становище от съвета за архитектура и благоустройство, което включва главния консерватор и представител на музея. Заповедта трябва да указва как ще се запазват и експонират откритите паметници. Националният институт и СОНС са задължени да осигурят бързо изработване на нова документация или изменение на съществуващата, за да не се пречи на строителството.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 2 предвижда, че ИК на СОНС и градското управление на МВР ще установят специален ред за достъпа на моторни превозни средства в историко-археологическия резерват и защитените зони в централната част на гр. София.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 2 предвижда, че консервационно-реставрационните работи по разкритите паметници на културата се извършват от НИПК в съответствие с проектирането и изпълнението на новото строителство. Новото строителство трябва да се реализира под ръководството на НИПК и СОНС, съобразно Правилника за капиталното строителство и специфичните разпоредби за резерватите.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 2 предвижда възможността за налагане на общи и частични строителни забрани при изработване и прилагане на градоустройствени планове и при извършване на проучвателни работи. Тези забрани могат да бъдат в сила за срок не повече от 2 години, съгласно разпоредбите на чл. 38 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ).
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 2 предвижда, че за улеснение на строителството, СОНС (Съвета на общината на София) възлага изработването на система за фундиране в зоните на разкритите археологически паметници, с цел тяхното запазване. МСА (Министерството на строителството и архитектурата) дава съгласие за специфични строителни дейности, свързани с подземните и надземните паметници, при условие че те да се извършват по начин, който минимално засяга тези паметници, включително чрез фундиране, минимални изкопи и раздалечени колони.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 2 предвижда създаването на специална служба към Столичния съвет за култура (ССК), ръководена от главен консерватор, за осигуряване на прилагането на наредбата и опазване на паметниците на културата в София. Главният консерватор трябва да бъде архитект с опит в консервацията и реставрацията на културни паметници. Службата води отчет на недвижимите паметници и се грижи за развитието на музейното дело. Също така, при ССК се създава съвет за опазване на паметниците на културата, съставен от представители на културната общественост, който решава основните проблеми, свързани с опазването на културното наследство.
Чл. 15
Наредба № 2 определя общото методическо ръководство за застрояване и благоустрояване на историко-археологическия резерв в централната част на София, което се осъществява от НИПК, КАБ при МС и съвета по архитектура и благоустройство на СОНС. Контролът по спазването на наредбата и нормативните актове за опазване на културните паметници е в ръцете на същите институции. Нарушенията се установяват чрез актове, съгласно ЗПКМ и ЗТСУ, и водят до издаване на наказателни постановления от определени длъжностни лица.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 2 предвижда, че за важните единични паметници на културата и архитектурните ансамбли в резервата, както и в защитените зони, Съветът за културно наследство (ССК) изработва индивидуални инструкции за опазване. Тези инструкции определят реда за посещаване, мерките против пожар и други условия, съгласно правилника, утвърден с Постановление на Министерския съвет № 201 от 1960 г.
Чл. 17
Член 17 от Наредба № 2 определя, че контролът върху изпълнението на проучванията, консервацията и реставрацията на културните паметници се осъществява от специализирана служба при Съвета за култура, а за държавните, обществените и кооперативните организации - от съответните инвеститори. Тази наредба включва и разпоредби относно планирането и финансирането на свързаните с проучвания и строителни работи.
Чл. 18
Чл. 18 регламентира извършването на археологически работи в историко-археологическия резерват в София. Археологическите работи могат да се извършват от различни организации след съгласуване със СОНС. Финансирането на археологическите проучвания се осигурява от бюджета на СОНС. Инвеститорите са отговорни за средствата за проучване и запазване на паметниците на културата, а при граждани, средствата се осигуряват от СОНС.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 2 предвижда, че оскъпяването на строителството, извършвано от граждани, което е необходимо за спазване на изискванията за защита на разкритите и съществуващите паметници на културата в резервата, ще бъде заплатено от СОНС (Служба за охрана на националното съкровище).
Чл. 20
Член 20 от Наредба № 2 определя задълженията на СОНС (Служба за опазване на националното наследство) относно археологическите проучвания в резервата и защитените зони. СОНС е длъжен да представя на Музея за история на София и НИПК (Национален институт за паметниците на културата) перспективни и годишни планове за проектиране и строителство. Освен това, СОНС трябва да уведомява Музея за утвърдените градоустройствени планове и разрешителните за строеж.
Чл. 21
Чл. 21 определя, че средствата за консервация и реставрация на паметниците на културата се осигуряват от СОНС чрез специален параграф на републиканския бюджет. Тези средства се използват и за проучвания и проектиране. Преходните и заключителни разпоредби уточняват, че споровете по тълкуване и прилагане на наредбата се решават от КИК, в съгласие с КАБ при МС. Наредбата е издадена на основание чл. 4 от ЗПКМ и чл. 3 от ПМС № 36 от 1976 г. и е съгласувана с заинтересуваните ведомства.
§3
Параграф §3 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 2 гласи, че наредбата е съгласувана със заинтересуваните ведомства. Предишният параграф 4 е заличен, като информацията за това е публикувана в Държавен вестник, брой 85 от 1979 г. Освен това, се споменава, че съществува наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2, която е публикувана в Държавен вестник, брой 11 от 1977 г.
