ЗАКОН ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда правото на вероизповедание, защитава го и определя правното положение на религиозните общности и институции, както и техните отношения с държавата.
Чл. 2
Чл. 2 от Закона за вероизповеданията утвърджава правото на вероизповедание като основно и ненакърнимо. То включва свободата на всеки индивид да формира религиозните си убеждения и да избира, променя и изповядва своето вероизповедание, както индивидуално, така и колективно, публично или частно, чрез различни религиозни практики и ритуали.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за вероизповеданията забранява преследването или ограничаването на правата на лица поради техните религиозни убеждения. Не са допустими ограничения или привилегии, свързани с принадлежността или отказа от принадлежност към определено вероизповедание. Освен това, религиозните убеждения не могат да служат като оправдание за неизпълнение на задължения, установени от Конституцията и закона.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за вероизповеданията гарантира свободата и равноправието на вероизповеданията, като подчертава, че религиозните институции са отделени от държавата. Държавната намеса във вътрешната организация на религиозните общности е недопустима. Осигуряват се условия за свободно упражняване на правото на вероизповедание, с акцент на търпимостта и уважението между различните вярващи и невярващи. Дискриминацията на верска основа е забранена.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за вероизповеданията определя правото на вероизповедание, което може да се упражнява чрез формиране и изразяване на верско убеждение, участие в религиозни общности и организиране на институции. То включва и осъществяване на верско обучение и възпитание чрез различни форми на разпространение на убеждението. Верското убеждение може да се изразява чрез богослужения, ритуали и обичаи, като може да бъде частно (в присъствието само на членове на общността) или публично (достъпно за непринадлежащи).
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за вероизповеданията определя правото на вероизповедание, включващо правото на създаване на религиозни общности, поддържане на места за богослужение, създаване на благотворителни институции, използване на материали за обреди, издаване на религиозни публикации, предоставяне на религиозно образование, проповядване на религия, получаване на дарения, спазване на религиозни празници и установяване на връзки с други религиозни общности. Родителите имат право да осигуряват религиозно възпитание на децата си.
Чл. 7
Свободата на вероизповедание е гарантирана, но не трябва да противоречи на националната сигурност, обществения ред, здравето и правата на другите. Религиозните общности не могат да използват религиозните убеждения за политически цели. Ограничения на правото на вероизповедание са допустими само в определени случаи. Вътрешните правила на религиозните общности не могат да ограничават правата на техните членове. За участие на малолетни лица в дейността на религиозни общности е необходимо съгласие от родителите, а непълнолетните могат да участват, освен ако родителите не възразяват.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за вероизповеданията предвижда условия, при които правото на вероизповедание може да бъде ограничено. Ограниченията могат да включват спиране на разпространение на печатни произведения, ограничаване на публични изяви, прекратяване на регистрацията на институции и др. Производството за ограничаване се образува по искане на заинтересовани лица или прокурора и се разглежда от Софийския градски съд, чийто решения подлежат на обжалване.
Чл. 9
Според чл. 9 от Закона за вероизповеданията, всяко вероизповедание има уникално наименование и се определя от верските убеждения на членовете на религиозната общност. Това подчертава важността на идентичността и убежденията на физическите лица, които съставляват дадено вероизповедание.
Чл. 10
Член 10 от Закона за вероизповеданията определя източното православие като традиционно вероизповедание в България, подчертавайки неговата историческа роля и значение за държавния живот. Българската православна църква, която е самоуправляваща се и правоприемник на Българската Екзархия, представлява това вероизповедание и се ръководи от Светия Синод и Българския Патриарх. Според изменението от 2018 г., църквата е юридическо лице и нейното управление се определя от устава ѝ. Важно е да се отбележи, че алинеи 1 и 2 не дават право на привилегии или предимства със закон.
Чл. 11
Взаимоотношенията между религиозните институции и държавата се осъществяват на официалния български език. При богослужение и ритуали е разрешено използването на други езици, в зависимост от традицията на съответната религиозна общност. Вероизповеданията имат право да представят становища, препоръки, доклади и проучвания на държавни и местни органи по важни за тях въпроси.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за вероизповеданията регламентира правото на вероизповеданията да откриват молитвени домове, храмове и манастири за публични религиозни обреди. Сградите трябва да се изграждат в съответствие с Закона за устройство на територията, като се отчита религиозната символика. Вероизповеданията са задължени да представят списък на молитвените домове до края на февруари всяка година, а Дирекция "Вероизповедания" поддържа публичен регистър на тези обекти. Освен в молитвените домове, вероизповеданията могат да организират публична дейност, но не могат да използват звукови устройства, освен при обществени прояви и празници.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за вероизповеданията постановява, че тайната на изповедта е неприкосновена и никой свещенослужител не може да бъде принуждаван да свидетелства или да предоставя информация за факти и обстоятелства, научени по време на изповед.
Чл. 14
Според чл. 14 от Закона за вероизповеданията, религиозните общности имат възможност да придобият статут на юридическо лице. Това става при спазване на условията и реда, предвидени в закона.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за вероизповеданията предвижда, че регистрацията на религиозните общности като юридически лица се извършва от Софийския градски съд, съгласно правилата на Гражданския процесуален кодекс. Освен това, е забранено да съществува повече от едно юридическо лице с идентично наименование и седалище.
Чл. 16
Софийският градски съд има правомощието да изисква експертно становище от Дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет при процеса на регистрация на религиозни общности.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за вероизповеданията предвижда задължителни елементи, които трябва да съдържа уставът на вероизповеданието. Те включват: наименование и седалище на вероизповеданието; изложение на верското убеждение и практики; структура и органи на вероизповеданието; начин на определяне на управителните органи, техните правомощия и мандат; лица, представляващи вероизповеданието и начина на определянето им; процедури за вземане на решения и свикване на заседания; начини на финансиране и управление на имуществото; както и начина на прекратяване и ликвидация.
Чл. 18
Софийският градски съд поддържа публичен регистър на вероизповеданията, които имат статут на юридически лица. В този регистър се вписват важни данни, включително съдебното решение за регистрация, наименованието и седалището на вероизповеданието, органите на управление и представителството, както и имената на лицата, които представляват религиозната институция.
Чл. 19
Вероизповеданията имат право да създават местни поделения, които се вписват в регистър от кметовете на общините. Процедурата за вписване е уведомителна и изисква заявление от централното ръководство или упълномощено лице. Заявлението трябва да съдържа съдебно решение за регистрация и удостоверение за представителите на вероизповеданието. Кметът е длъжен да уведоми Дирекция "Вероизповедания" за вписването, а в общинската администрация се води регистър на местните поделения.
Чл. 19а
След регистрацията на религиозната общност, тя е задължена да уведоми Дирекция "Вероизповедния" на Министерския съвет в срок от 7 дни. При уведомяването трябва да се представи и съдебното решение за регистрацията.
Чл. 20
Член 20 от Закона за вероизповеданията предвижда, че местните поделения на вероизповедания могат да се регистрират като юридически лица в окръжния съд, след решение на централното ръководство и в съответствие с устава на вероизповеданието.
Чл. 20а
Софийският градски съд може да прекрати регистрацията на религиозна общност при искане от самата общност, при нарушения на закона, при системни нарушения на изискванията на закона или при противоречия с Конституцията. Решенията за прекратяване по искане на религиозната общност се взимат от централното ръководство, а решенията по искане на Дирекция "Вероизповедания" или прокурора подлежат на обжалване.
Чл. 21
Вероизповеданията, които са придобили статут на юридическо лице, имат право на собствено имущество, което може да включва недвижими и движими вещи, доходи от стопанска дейност, права по Закона за авторското право, както и приходи от дарения и субсидии. Държавата и общините могат да предоставят безвъзмездно право на ползване на свои имоти на религиозните институции и да ги подпомагат финансово.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за вероизповеданията определя, че разпореждането с имуществата на вероизповеданията се регулира от техните устави. Освен това, членът забранява принудително изпълнение върху определени имоти и вещи, включително храмове и манастири на Българската православна църква, молитвени домове на регистрирани вероизповедания, както и вещи, свързани с богослужебната дейност.
Чл. 23
Регистрираните вероизповедания имат право да произвеждат и продават вещи, свързани с богослужебната им дейност, ритуали и обреди, без тези сделки да се считат за търговски. Освен това, молитвени домове, храмове и свързани с богослужебната дейност предмети и лица не могат да бъдат използвани за реклама от търговци без съгласие на вероизповеданието.
Чл. 24
Регистрираните вероизповедания имат право да притежават и поддържат гробищни паркове. Статутът на тези паркове е постоянен и не може да бъде променян, а разрушаването или затварянето им е забранено. Погребенията се извършват съгласно религиозните норми на вероизповеданието. Държавата и общините могат да подпомагат изграждането на гробищни паркове чрез предоставяне на поземлени имоти.
Чл. 25
Законът за вероизповеданията предвижда, че държавата може да предоставя финансови и икономически облекчения на регистрираните вероизповедания за осъществяване на религиозна, социална, образователна и здравна дейност. Когато вероизповеданията ползват тези преференции, техните годишни счетоводни отчети подлежат на независим финансов одит. При установяване на закононарушения, Министерството на финансите е задължено да уведомява прокуратурата и Агенцията за държавна финансова инспекция за извършване на проверки.
Чл. 26
Според Чл. 26 от Закона за вероизповеданията, вероизповеданията, които са получили статут на юридическо лице, имат правото да създават и участват в търговски субекти. Това означава, че те могат да извършват търговска дейност и да бъдат част от икономическия живот на страната.
Чл. 27
Член 27 от Закона за вероизповеданията регламентира възможността за създаване на юридически лица с нестопанска цел, които да подпомагат и популяризират определено вероизповедание, след предварително съгласие на религиозната институция. Тези юридически лица не могат да практикуват публично вероизповедание.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за вероизповеданията урежда предоставянето на държавна субсидия на Българската православна църква и регистрираните вероизповедания на базата на самоопределилите се лица при преброяването на населението. Субсидията се определя в зависимост от процента на самоопределилите се лица и се одобрява ежегодно със закона за държавния бюджет. Определят се минимални размери на субсидията, включително за задгранични епархии и митрополии. Средствата от субсидията се използват за текущи и капиталови разходи, свързани с религиозната дейност, заплати на служители и поддръжка на имоти. Дирекция "Вероизповедания" контролира разходването на средствата и изисква годишни отчети.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за вероизповеданията урежда правоотношенията със свещенослужителите и служителите на религиозните институции, които се определят от устава на съответната религиозна институция. Максималните заплати на тези служители не могат да надвишават средните заплати в образованието и обществения сектор, съответно. Свещенослужителите могат да бъдат български граждани или чужденци с определен статут. Централните ръководства на вероизповеданията поддържат регистри на служителите, а всеки свещенослужител трябва да има удостоверение за легитимация. Чуждестранни свещенослужители могат да участват в богослужение след уведомление на съответната дирекция.
Чл. 30
Според Чл. 30 от Закона за вероизповеданията, регистрираните вероизповедания имат право да разкриват лечебни заведения, социални и образователни институции. Тези институции трябва да се създават и функционират в съответствие с действащото законодателство. Разпоредбите бяха изменени с ДВ, бр. 108 от 2018 г. и влязоха в сила на 01.01.2019 г.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за вероизповеданията определя, че Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката са отговорни за наблюдение на спазването на държавните изисквания от лечебни заведения, социални и образователни институции, свързани с вероизповеданията. Измененията в закона са в сила от 15.09.2009 г., 02.08.2013 г. и 01.01.2019 г.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за вероизповеданията гласи, че приемането на лица в лечебни заведения или социални институции не може да бъде условие, свързано с принадлежността им към определено вероизповедание. Това означава, че никой не може да бъде дискриминиран на база религиозна принадлежност при достъпа до здравни или социални услуги.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за вероизповеданията регламентира възможността за откриване на духовни училища от Българската православна църква и регистрираните вероизповедания, при условията на Закона за предучилищното и училищното образование. Постъпването в тези училища става с писмено заявление от родителите, освен ако обучаваният е навършил 18 години. Образователните институции на вероизповеданията не могат да пречат на задължителното държавно образование. Също така, те могат да откриват висши училища с разрешение на Министерския съвет.
Чл. 34
Член 34 от Закона за вероизповеданията определя, че Министерският съвет е отговорен за осъществяването на държавната политика относно правото на вероизповедание. Това включва управлението и регулирането на религиозните практики и организации в страната.
Чл. 35
Дирекция "Вероизповедания" е специализирана администрация на Министерския съвет, отговорна за координацията на отношенията между изпълнителната власт и вероизповеданията, контрол на спазването на закона, подпомагане на държавната политика за търпимост между вероизповеданията, организиране на експертни комисии, даване на експертни заключения, становища за пребиваване на чуждестранни религиозни служители, проверка на жалби за нарушаване на права, съблюдаване на религиозните права от длъжностни лица, проверка на незаконосъобразна религиозна дейност и предложения за разпределение на държавната субсидия.
Чл. 36
Законът предвижда, че лицето, което извършва дейности от името на вероизповедание без представителна власт, подлежи на глоба от 100 до 300 лв. При повторно извършване на същото деяние, глобата се увеличава на между 500 и 1000 лв.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за вероизповеданията предвижда наказание за лица, които пречат на свободното формиране или изразяване на верско убеждение. Изключение правят случаите, описани в чл. 7. Наказанието е глоба в размер от 100 до 300 лв.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за вероизповеданията предвижда наказания за нарушения на разпоредбите на закона. Физическите лица, които извършат нарушение, се наказват с глоба в размер от 100 до 300 лв. При нарушения, извършени от юридически лица, се налага имуществена санкция, която варира от 500 до 5000 лв.
Чл. 39
Нарушенията по Закона за вероизповеданията се констатират от длъжностни лица на Дирекция "Вероизповедания". Наказателните постановления за тези нарушения се издават от директора на същата дирекция.
Чл. 40
Законът за вероизповеданията регламентира правния статут на вероизповеданията в България, определяйки понятия като "вероизповедание", "религиозна общност", "религиозна институция" и "свещенослужители". Актовете за нарушения по закона се съставят и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Регистрираните вероизповедания запазват статута си на юридически лица. Законът предвижда възстановяване на собствеността на вероизповеданията върху одържавени имоти, както и условия за правоприемственост с предишни религиозни институции. Включени са и преходни разпоредби, свързани с регистрацията на висши духовни училища и държавната субсидия за вероизповеданията. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г.
§1
Законът за вероизповеданията дефинира основни термини, свързани с религиозните общности и институции. "Вероизповедание" се отнася до съвкупността от религиозни убеждения и общности. "Религиозна общност" е доброволно обединение на лица за практикуване на религия. "Религиозна институция" е регистрираната общност, притежаваща юридическо лице. Свещенослужителите са лица с духовно звание, а заплатата им включва основно възнаграждение и осигуровки. Молитвените домове и храмовете са предназначени за публични религиозни дейности, а манастирите са свещени места за монаси, посветени на духовен живот.
§2
Регистрираните вероизповедания запазват статута си на юридически лица. В срок от един месец след влизането в сила на закона, Дирекция "Вероизповедания" предоставя регистъра на вероизповеданията на Софийския градски съд, който служебно вписва вероизповеданията с изключение на определено вероизповедание. Местните поделения на вероизповеданията, които са юридически лица, също се вписват служебно от окръжния съд по заявление на централното ръководство. Кметовете на общините предават регистъра на местните поделения на окръжния съд в същия срок.
§3
Лицата, които са се отделили от регистрирана религиозна институция в нарушение на нейния устав, нямат право да използват идентично наименование или да се разпореждат с имуществото на тази институция след влизането в сила на закона.
§4
Въз основа на искане от регистрирано вероизповедание, директорът на Дирекция "Вероизповедания" издава удостоверение за правоприемственост с предишни религиозни юридически лица до 1949 г. Представителите на вероизповеданието подават иск за установяване на правоприемственост в Софийския градски съд, представяйки удостоверението. Съдът издава решение, което се вписва в регистъра по чл. 18, и това решение може да бъде обжалвано от други регистрирани вероизповедания.
Параграф §5
Параграф 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за вероизповеданията предвижда възстановяване на собствеността на вероизповеданията върху одържавени, отчуждени, конфискувани или незаконно отнети имоти. Възстановяването се извършва по реда на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти и влиза в сила с приемането на закона. Висящите дела по спорове за възстановяване на собствеността ще се разглеждат по новите разпоредби. Изтеклата придобивна давност не се зачита и започва да тече от датата на влизането в сила на закона. При липса на условия за възстановяване, вероизповеданията имат право на обезщетение по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, като исканията трябва да се подават в едногодишен срок.
§6
В параграф §6 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за вероизповеданията се отменя член 133а от Закона за лицата и семейството. Тази промяна е част от редица изменения и поправки в закона, които са обнародвани в различни издания на Държавен вестник от 1949 г. до 2000 г.
§ 7
В преходните и заключителните разпоредби на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в § 2, ал. 1, се извършва замяна на термина "религиозна дейност" с "дейност, присъща на вероизповедание". Това изменение е обнародвано в Държавен вестник, брой 81 от 2000 г. и е изменяно в брой 41 и 98 от 2001 г. и брой 25 от 2002 г.
§8
Параграф §8 от Закона за вероизповеданията отменя Закона за изповеданията, приет през 1949 г. Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 20 декември 2002 г. и е официално подпечатан.
§61
Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на определени части, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Изключенията включват част седма относно особени правила за граждански дела, параграфи 2, 3, 4, 24 и 60, които касаят специфични правни разпоредби и процедури.
§ 48
Законът за вероизповеданията влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Заключителните разпоредби към Закона за изменение на Закона за младежта са обнародвани в Държавен вестник, брой 68 от 2013 г. и влизат в сила от 02.08.2013 г.
§55 от Закона за вероизповеданията
Законът за вероизповеданията влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за предучилищното и училищното образование бяха обнародвани в Държавен вестник, брой 79 от 2015 г. и влязоха в сила на 01.08.2016 г.
§ 60
Законът влиза в сила от 1 август 2016 г., с изключения: член 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста, раздели I, II и III и § 58 влизат в сила един месец след обнародването; глава седма влиза в сила два месеца след обнародването; глава шестнадесета влиза в сила от 1 януари 2017 г.; параграф 46, т. 1, буква "а" влиза в сила от 1 август 2022 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията са обнародвани в Държавен вестник, брой 108 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., и изменени в брой 29 от 2019 г. и брой 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.
§ 18
Висшите духовни училища, посочени в чл. 33, ал. 7, трябва да се регистрират по Закона за висшето образование в срок от три години след влизането в сила на закона. Дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет отговаря за контрола на учебното съдържание и заверката на дипломите, издавани от духовните висши училища, до момента на тяхната регистрация.
§19
Параграф §19 от Закона за вероизповеданията предвижда, че за 2019 г. Министерският съвет одобрява държавна субсидия от 10 лв. на самоопределило се лице за източноправославното и мюсюлманското вероизповедание. Общият размер на субсидията не може да бъде по-малък от 15 млн. лв., а необходимите средства се осигуряват като допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет. Субсидията се разпределя на Българската православна църква и на Мюсюлманското изповедание. Сроковете по чл. 28, ал. 7 и 11 за 2019 г. са един месец от влизането в сила на акта на Министерския съвет.
§5
Параграф §5 от Закона за вероизповеданията предвижда възможност за отсрочване на непогасени публични задължения, дължими към 31 декември 2018 г. по искане на вероизповеданията. Отсрочването може да бъде за срок до 10 години, като за периода се дължи лихва на основния лихвен процент. Искането се подава в тримесечен срок от влизането в сила на закона и разрешението се издава в 14-дневен срок след представяне на обезпечение. Отказът на компетентния орган може да бъде обжалван в 14-дневен срок.
§ 52
Законът за вероизповеданията влиза в сила на 13 март 2020 г., с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези изключения включват чл. 5, § 3, § 12, § 25 - 31, § 41, § 49 и § 51.
§ 44
Законът за вероизповеданията влиза в сила на 14 май 2020 г., с изключение на параграфи 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването в 'Държавен вестник'.
§22
Законът за вероизповеданията влиза в сила от 1 януари 2022 г., с изключения: параграфи 6 и 20 влизат в сила от 1 април 2022 г.; параграф 10 влиза в сила от учебната 2022-2023 година; параграфи 11, 12, 14, 15, 17, 18 и 19 влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
§ 46
Законът за вероизповеданията влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключения за различни параграфи и алинеи, които влизат в сила на различни дати. Някои разпоредби влизат в сила от 1 август, 1 юли, 1 септември, 1 декември 2023 г., 1 октомври 2023 г., три дни след обнародването, 9 месеца след обнародването, 1 януари 2024 г., 8 месеца след обнародването и от 1 януари на втората година след преброяването на населението и жилищния фонд.
