НАРЕДБА № 19 ОТ 3 ОКТОМВРИ 2000 Г. ЗА ЕКСПЕРТИЗАТА НА ИНВАЛИДНОСТТА ПРИ ДЕЦАТА ДО 16-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя инвалидността при деца до 16 години като трайно ограничение или липса на възможност за социална адаптация. Установяването на инвалидността става чрез медицинска експертиза, която е част от диагностично-лечебния процес и се изразява в проценти.
Чл. 2
Наредба № 19 от 3 октомври 2000 г. регламентира медицинската експертиза на инвалидността при деца до 16-годишна възраст. Експертизата се извършва от районните експертни лекарски консултативни комисии (РЕЛКК) и Централната експертна лекарска консултативна комисия (ЦЕЛКК). РЕЛКК се произнасят и по правото на родителите на освидетелстваните деца да ползват облекчения по Закона за местните данъци и такси.
Чл. 3
Наредбата регламентира създаването и функционирането на районните експертни лекарски консултативни комисии (РЕЛКК) за оценка на инвалидността при деца до 16 години. Тези комисии се създават в детските отделения на многопрофилни болници в областните градове и София, както и в Детската клиника на Висшия медицински институт в Плевен. Лекарите, които могат да членуват в РЕЛКК, трябва да имат призната специалност по педиатрия и минимум 10 години стаж. Предимство имат педиатрите с втора специалност или допълнителна квалификация. Съставът на комисията е постоянен и включва минимум трима лекари, един от които е председател. Дейността на комисията се осъществява в работното време на специалистите.
Чл. 4
Чл. 4 от Наредба № 19 от 3 октомври 2000 г. определя, че графикът за работа и броят на заседанията на Регионалната експертна лекарска комисия по клинична компетентност (РЕЛКК) за седмицата се определят от ръководителя на лечебното заведение, към което е създадена комисията.
Чл. 5
Заседанията на Регионалната експертна лекарска комисия по въпросите на инвалидността при деца до 16 години се считат за редовни само когато присъстват всички членове на комисията. В случай на отсъствие на член, ръководителят на лечебното заведение, към което е създадена комисията, е задължен да издаде заповед за назначаване на заместник за конкретното заседание.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 19 предвижда, че на заседанията на РЕЛКК (Регионалните експертни лекарски комисии по инвалидност) могат да бъдат привличани различни консултанти. По-конкретно, задължително се привлича експерт от отдела за закрила на детето при общинската служба за социално подпомагане, а също така могат да бъдат поканени педагози, психолози, социални работници и лекари със специализация, свързана със заболяването на детето.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 19 определя процедурите за представяне на деца пред РЕЛКК. Лекарите, които наблюдават и лекуват децата, са отговорни за изследването и консултирането им. Децата трябва да бъдат представени с медицинско направление, което включва анамнеза, статус, необходимите изследвания и диагноза. Ако медицинското направление не отговаря на изискванията, то се връща за корекции.
Чл. 8
Член 8 от Наредба № 19 от 3 октомври 2000 г. предвижда, че дейността на лечебните заведения, свързана с изясняване здравословното състояние на децата до 16-годишна възраст и насочването им към Регионалната експертна лекарска комисия по квалификация на инвалидността (РЕЛКК), се заплаща от съответната здравноосигурителна каса.
Чл. 9
Наредбата определя процедурата за подаване на медицинско направление за РЕЛКК (Регионална експертна лекарска комисия) от родителите на деца до 16-годишна възраст. Подаването става чрез КМЕД (Кметство) и включва молба от един от родителите. За всяко дете, което ще бъде освидетелствано за първи път, се попълва специален картон. Медицинското досие на детето се образува след получаване на експертното решение и се съхранява за 40 години при определен процент инвалидност и 5 години при липса на такъв. При редовно преосвидетелстване родителите трябва да подадат молба два месеца преди изтичането на срока на инвалидността. РЕЛКК уведомява родителите за дата на прегледа в 3-дневен срок след получаване на медицинското направление.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 19 предвижда, че децата се освидетелстват от РЕЛКК по постоянния адрес на родителите им. Изключение се прави, когато детето е на болнично или домашно лечение за повече от 30 дни в друг район и не може да се яви в РЕЛКК. Тежко болните деца, при които транспортирането е противопоказано, могат да бъдат освидетелствани на място, по предложение на лекуващия лекар, което се отразява в медицинското направление.
Чл. 11
Решенията на Регионалната експертна лекарска комисия за деца (РЕЛКК) могат да бъдат обжалвани пред Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛКК) чрез Комисията по медицинска експертиза на деца (КМЕД). Жалбата трябва да бъде подадена в 14-дневен срок от получаването на решението и може да бъде подадена от родителите, Националната агенция за закрила на детето, общинските служби за социално подпомагане, Националния осигурителен институт и контролните органи. В рамките на три дни след получаване на жалбата, КМЕД е длъжна да я изпрати заедно с необходимата документация в ЦЕЛКК.
Чл. 12
Наредбата определя създаването на Централната експертна лекарска консултативна комисия (ЦЕЛКК) към Държавната университетска детска болница в София. Комисията се назначава от министъра на здравеопазването и включва председател и специализирани състави по различни медицински области, включително неврология, психиатрия и др. Членовете на специализираните състави трябва да са хабилитирани лица или лекари с опит от поне 10 години в съответната специалност. Председателят на комисията отговаря за планирането и организацията на дейността й.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 19 определя организацията на работа на Централната експертна лекарска консултативна комисия (ЦЕЛКК) и правомощията й. ЦЕЛКК заседава в редовното работно време на специалистите и може да потвърди или отмени решенията на Регионалната експертна лекарска комисия (РЕЛКК). Решенията на ЦЕЛКК са окончателни.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 19 предвижда, че експертните решения на РЕЛКК и ЦЕЛКК се записват на специални бланки. Един екземпляр от решението се предоставя на родителите, а другите се изпращат на Националния център по здравна информация, общинската служба за социално подпомагане и остават в медицинското досие на детето.
Чл. 15
Данните, получени от експертните решения относно инвалидността при деца до 16-годишна възраст, се обработват от Националния център за здравна информация, съгласно Наредба № 19 от 3 октомври 2000 г.
Чл. 16
Районните експертни лекарски консултативни комисии и ЦЕЛКК имат задължението да освидетелстват децата с инвалидност в срок от 30 дни, считано от датата на получаване на необходимите документи. Ако са необходими допълнителни изследвания, срокът започва да тече от момента на получаването им.
Чл. 17
Ръководителите на лечебните заведения, в които функционират РЕЛКК и ЦЕЛКК, са задължени да осигурят необходимите условия за работа, включително работни помещения, инвентар, транспорт, канцеларски материали, както и персонал (секретар и машинописец). Допълнителните изследвания и консултации също трябва да бъдат покрити от бюджета на лечебното заведение.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 19 от 3 октомври 2000 г. предвижда, че технически грешки и непълноти в експертните решения на Регионалната и Централната експертна лекари комисия (РЕЛКК и ЦЕЛКК) могат да бъдат коригирани и допълвани от комисията, която е постановила решението, чрез издаване на ново решение.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 19 от 3 октомври 2000 г. указва, че районните експертни лекарски консултативни комисии и Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛКК) разполагат със собствен щемпел и кръгъл печат, които се използват в тяхната дейност.
Чл. 20
Наредба № 19 от 3 октомври 2000 г. определя изискванията и процедурата за експертиза на инвалидността при деца до 16 години. Член 20 задължава лечебните заведения да предоставят необходимата документация на Регионалните и Централните експертни лекарски комисии, касаеща здравното състояние на освидетелстваните деца.
Чл. 21
Районната експертна лекарска консултативна комисия оценява степента на трайно ограничената или загубена възможност за социална адаптация, определя началната дата на това ограничение, необходимостта от чужда помощ, срок на решението, причинната връзка, дава препоръки за наблюдение и лечение, както и проверява дали детето страда от тежко хронично заболяване, което освобождава от такса в специализирани заведения.
Чл. 22
Чл. 22 определя начина на оценка на инвалидността при деца до 16 години. Степента на инвалидността се определя чрез клиничен преглед и необходимите изследвания. Заболяването и функционалният дефицит се оценяват спрямо отправна точка за намалена работоспособност, съобразена с детската патология. При липса на ясна отправна точка, се използва най-близката по съдържание. За множество увреждания процентите се определят по съответните отправни точки, а общият процент се изчислява по методика от приложението.
Чл. 23
Наредба № 19 от 3 октомври 2000 г. предвижда, че при определяне на степента на инвалидността на деца до 16-годишна възраст, РЕЛКК оценява необходимостта от постоянна чужда помощ за различни дейности, включително хранене и обличане. Районната експертна лекарска консултативна комисия определя тази необходимост, като се взимат предвид уврежданията на детето, а не неговата възраст.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 19 от 3 октомври 2000 г. регламентира, че датата на инвалидизиране на деца до 16-годишна възраст се определя на базата на наличната медицинска документация и здравословното състояние на детето. Това означава, че експертите трябва да се запознаят с медицинските данни и текущото здравословно състояние, за да установят точната дата на инвалидизация.
Чл. 25
Член 25 от Наредба № 19 определя условията, при които може да се назначи нова дата на инвалидизиране на деца до 16 години. Това се случва, когато: 1) при предишното освидетелстване не е била определена степен на инвалидност; 2) след изтичането на срока по решението на РЕЛКК детето не се е явило за преосвидетелстване, но медицинската документация показва, че е възстановило социалната си адаптация, а впоследствие е настъпило влошаване на състоянието или ново заболяване или травма.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 19 регламентира случаите, при които не се определя нова дата на инвалидизиране. Това включва ситуации при редовно преосвидетелстване и когато медицинската документация сочи, че социалната адаптация не е възстановена, дори и да не е извършвано преосвидетелстване.
Чл. 27
Срокът на инвалидността при деца до 16-годишна възраст е регламентиран в наредба № 19 от 3 октомври 2000 г. Срокът може да бъде до 2 години, с възможност за съкратен срок от една година при бързо възстановяване. При безспорна необратимост на увреждането и наблюдение от две години, срокът може да бъде до навършване на 16 години. Родителите имат право да искат предсрочно преосвидетелстване при влошаване на състоянието на детето, независимо от изтичането на срока на решението.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 19 определя условията за установяване на причинна връзка при деца до 16 години, които са пострадали в различни ситуации, включително по време на учебния процес и извън него. Районната експертна лекарска комисия може да се произнася по причинната връзка и по искане на застрахователни институции, като обсъждането се провежда в присъствието на лекаря-съветник на институцията.
Чл. 29
Наредбата определя условията и процедурата за експертиза на инвалидността при деца до 16 години. Член 29 задължава РЕЛКК да прецени дали заболяването на детето е включено в списъка на тежките хронични заболявания, което освобождава децата от такса при настаняване в специализирани заведения. В преходните разпоредби е указано, че децата, освидетелствани по Указа за насърчаване на раждаемостта, ще бъдат преосвидетелствани в срок от една година. Наредбата е издадена на основание специфични законови разпоредби и е съгласувана с Министерството на труда и социалната политика и НОИ.
§2
Наредбата е издадена на основание Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите и е съгласувана с Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт. Приложенията включват медицински направления и картон за регистрация на експертиза, както и експертни решения от РЕЛКК и ЦЕЛКК, които документи удостоверяват състоянието на децата и необходимостта от рехабилитация. Включва и списък на тежки хронични заболявания, при наличието на които децата не заплащат такса в специализирани заведения.
