НАРЕДБА № 18 ОТ 7 ОКТОМВРИ 2015 Г. ЗА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ И ПЛАНИРАНЕ В ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя условията и реда за инвентаризация и планиране в горските територии, включително обществено обсъждане и приемане на различни планове, като областни планове за развитие, горскостопански планове, планове за ловностопански дейности и мерки за опазване от пожари. Също така, наредбата регламентира категоризацията на горските територии и провеждането на обществено обсъждане за Националната стратегия за развитие на горския сектор. Определя се съдържанието на информационната система за горските територии и реда за достъп и ползване на информацията.
Чл. 2
Чл. 2 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. предвижда изработването на областни планове за развитие на горските територии, горскостопански планове и програми, планове за ловностопански дейности и планове за опазване на горските територии от пожари. Процесът на изработка трябва да се извършва чрез прилагане на обща номенклатура и файлов формат, който обхваща пространствената и атрибутната информация.
Чл. 3
На инвентаризация подлежат всички горски територии, независимо от собствеността им. Инвентаризацията се извършва на всеки 10 години, като резултатите са валидни до утвърдителна инвентаризация. В случай на природни бедствия може да се проведе извънредна инвентаризация, финансирана от държавния бюджет. Допълнителна инвентаризация може да се извърши по искане на собственика или управителя на територията, като данните от нея се предоставят безвъзмездно на Изпълнителната агенция по горите.
Чл. 4
Член 4 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. определя, че обект на плана за ловностопански дейности е ловностопанската площ на Република България, съгласно Закона за лова и опазване на дивеча.
Чл. 5
Горскостопанските планове и програми се изработват за всеки собственик на горски територии, като се вземат предвид видът на собствеността и формираните горскостопански единици в тези територии.
Чл. 6
Наредбата предвижда изработването на планове за дейности, насочени към опазването на горските територии от пожари. Тези планове са задължителни за всички горски териториални единици, с цел предотвратяване и управление на пожарите в горите.
Чл. 7
Наредба № 18 определя правилата за инвентаризация на горските територии и изработването на планове, свързани с горското стопанство. Инвентаризацията и плановете се възлагат по общо или самостоятелно задание, а между две инвентаризации е възможно актуализиране на плановете. Дейностите по инвентаризацията, изработването на горскостопански карти и планове за ловностопански дейности се възлагат в годината преди извършването на инвентаризацията, освен ако Изпълнителната агенция по горите не реши да ги възложи едновременно.
Чл. 8
Наредба № 18 определя основната цел на инвентаризацията на горските територии, която е установяване на вида, състоянието и потенциала на горските ресурси. Инвентаризацията се извършва според административно-териториалното деление на страната и включва основни задачи като създаване на актуална база данни, изработване на горскостопанска карта и организация на горската територия.
Чл. 9
Наредба № 18 определя обектите на инвентаризация в горските територии, включително и територии с характеристика на гора, независимо от кадастралното им отразяване. Изключват се залесените и самозалесените земеделски територии. Инвентаризацията включва лесовъдско-таксационни проучвания за оценка на количествените и качествените характеристики на горите и техните продукти. Събраните данни се съхраняват в електронна база данни на Изпълнителната агенция по горите. При инвентаризацията се обособяват стопански класове и се отразяват горски типове местообитания.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 18 предвижда, че недървесните горски продукти и лечебни растения подлежат на инвентаризация, която трябва да се извърши по методика, посочена в заданието за инвентаризация.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. определя, че основата за изработването на различни планове и програми, свързани с развитието и опазването на горските територии, е горскостопанската карта. Тази карта се създава и поддържа в съответствие с изискванията на наредбата, свързана с чл. 13, ал. 13 от Закона за горите.
Чл. 12
Член 12 от Наредба № 18 предвижда, че на основата на проведената инвентаризация на горските територии трябва да се изготвят обяснителна записка и горскостопанска карта. Това е част от процедурата за управление и планиране на горските ресурси.
Чл. 13
Инвентаризацията на горските територии се извършва на базата на задание, което се изработва от регионалната дирекция по горите. Директорът на дирекцията представя заданието за утвърждаване от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, след което то трябва да бъде прието от експертен съвет, преди окончателното утвърдване.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 18 определя видовете дейности, свързани с инвентаризацията на горските територии, и разпределението на площта по категории на сложност, съгласно приложение № 2. Заданието за инвентаризацията включва методики, указания и изисквания за извършване на свързаните дейности. Максимално допустимите цени за инвентаризацията се определят с заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, когато инвентаризацията е възложена от агенцията или регионалните дирекции.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 18 определя начина, по който площта на горските териториални единици се разделя на отдели и подотдели. Границите на отделите се определят от естествени теренни линии (като била и реки) или от съществуващи изкуствени линии (като шосета и туристически пътеки). В границите на общините се включват цели отдели, а в землищата на населените места - цели подотдели. При липса на достатъчно линии, границите могат да се оформят с просеки, при условие че има съгласие от собствениците, и се отбелязват на терена с трайни знаци.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 18 определя правилата за номериране на отделите в горските територии. Номерацията е последователна и единна за цялата територия, независимо от собствеността. Започва от северозападната част и следва определен ред. При нова инвентаризация отделите запазват номерацията, но може да се променя след съгласуване с възложителя.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 18 определя структурата на горските територии, като ги разделя на подотдели, които служат за основа за инвентаризация и управление. Подотделите са най-малките териториални единици и се обособяват в зависимост от различни фактори, включително собственост, таксационна характеристика и насока на стопанисване. Разделянето на подотделите може да се извършва при промяна на собствеността или учредяване на ограничени вещни права. Специални горски територии също се обособяват в самостоятелни подотдели.
Чл. 18
Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. определя минималната площ на подотделите в горските територии. Основната минимална площ е 1 ха, но се допускат изключения за гори с изкуствен произход (0,5 ха), незалесени площи (0,1 ха), поземлени имоти, граничещи с имоти от друг вид собственост, и специфични горски територии. Линейните недървопроизводителни площи могат да бъдат обособявани като подотдели при широчина над 5 м и площ не по-малка от 0,1 ха.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. определя начина на означаване на залесените подотдели, пожарищата и сечищата в горските територии. Те се обозначават с малки букви от българската азбука, а в определени случаи с арабски числа. За недървопроизводителните площи и голини се използват само арабски числа. В таксационните описи на защитните и специалните горски територии трябва да се включват номерата на отдела и подотдела, както е посочено в акта за обявяване.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. регламентира процеса на обозначаване на границите на горските териториални единици, отделите, семепроизводствените насаждения и защитените територии. Изпълнителят на инвентаризацията е отговорен за обозначаването на тези граници на терена. Първоначалното обозначаване на границите на защитените територии се организира и финансира от органа, който е издал акта за обявяването им, докато обозначаването на семепроизводствените насаждения се извършва от изпълнителя на инвентаризацията.
Чл. 21
Член 21 от Наредба № 18 определя процеса на формиране на групи и видове гори, както и обособяване на стопански класове в зависимост от различни фактори, включително преобладаващия дървесен вид, бонитет и тип месторастене. Определят се минимални турнуси на сеч за всеки стопански клас, а иглолистните култури, създадени извън естествения им район, се отделят в отделни класове. При наличие на достатъчно площ от други дървесни видове могат да се обособяват допълнителни стопански класове.
Чл. 22
Чл. 22 регламентира теренните проучвания в горските територии, които включват установяване на разпределение на площите, измерване на лесовъдско-таксационни показатели, определяне на типология на подотделите, оценка на природните условия, ерозираност на почвите, здравословно състояние на насажденията, състояние на горската пътна мрежа и сервитутите на енергийните обекти, както и наличието на сгради и съоръжения. Данните от проучванията се отразяват в таксационно описание, което се съставя при обхождане на подотделите. Уведомление за повреди от биотични или абиотични въздействия се изпраща на възложителя в 14-дневен срок.
Чл. 23
При таксиране на насажденията в горските територии се прилага окомерно-табличният метод, който осигурява точност до ± 15 % за дървесния запас. Допълнително, заданието за инвентаризация може да изисква прилагането на метода на пълното клупиране и математико-статистически методи, които осигуряват точност до ± 10 %.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. регламентира типологичните проучвания в горските територии. Те включват идентификация на типовете месторастения и гори, както и анализ на незалесени и потенциално лесопригодни площи. Определянето на типовете месторастения и гора се извършва по утвърдени инструкции и класификации от Изпълнителната агенция по горите. В защитените зони се отразяват специфични горски местообитания и се оценява количеството мъртва дървесина. Извън защитените зони, типовете горски местообитания се определят при възлагане от заинтересовани страни.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. определя задълженията при инвентаризация на горските територии, включително проучване на биологичното разнообразие. Проучването включва данни за естествени и изкуствени горски екосистеми, находища на редки и защитени видове, генетични ресурси и характеристики на насажденията. Резултатите от проучванията се включват в обяснителната записка на инвентаризацията и в горскостопанската карта.
Чл. 26
Чл. 26 регламентира оформянето на електронно таксационно описание след теренни проучвания. Описанието включва данни за площите на подотделите, разпределение по дървесни видове, дървесния запас, категории дървесина, среден годишен прираст, запаси на мъртва дървесина и друга информация по задание. Запасите се определят на хектар и за цялата площ по дървесни видове, с единица мярка плътен кубически метър. За горски местообитания се посочва типът им, а за гори с висока консервационна стойност - категорията им.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. определя методите за изчисляване на стъбления и общия запас на насажденията. Изчисленията се извършват чрез разредни обемни и сортиментни таблици, посочени в приложение № 8, или с програмни продукти, одобрени от експертен съвет на Изпълнителната агенция по горите и утвърдени от нейния изпълнителен директор.
Чл. 28
Наредбата определя методите за изчисляване на стъбления запас на насажденията в горските територии. Според чл. 28, запасът се изчислява по различни методи: (1) Метод на Битерлих, чрез установената кръгова площ на 1 ха и видова височина; (2) При неклупирани насаждения, с помощта на растежни таблици или опростени таблици за кубиране; (3) Обемът на дървесината се изчислява чрез сортиментни таблици за цели дървостои.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 18 определя методите за изчисляване на текущия прираст по обем на клупираните насаждения. Текущият прираст се изчислява с утвърдени таблици или по формулата на Шнайдер. При таксиране по окомерно-таблични методи също се използват растежни таблици или формулата на Шнайдер. При актуализиране на дървесния запас се взема предвид текущият прираст, пълнотата на насажденията и предстоящите мероприятия. Прогнозите за производителността се базират на растежни таблици и средния зрелостен прираст. Начините за изчисляване на запасите и обемът на сортиментите зависят от метода за таксиране, определен в заданието за инвентаризация.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № 18 предвижда, че таксационната характеристика за всеки условен стопански клас и вид на горите трябва да бъде изготвена в електронен формат, съгласно определеното в приложение № 10 на наредбата.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № 18 предвижда изработването на обяснителна записка за извършената инвентаризация, която трябва да бъде съобразена с приложение № 11. Освен това, се изготвя и баланс на горските територии, който включва отчетни форми ГФ 1 - 4, 6 и 7, като се представя общо и по общини, по групи гори, по видове гори и по вид собственост, съгласно приложение № 12. Раздел VI от наредбата се отнася до взаимоотношенията и контрола по време на инвентаризацията.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 18 определя задълженията на различни институции и организации да предоставят информация за горите, необходима за инвентаризация. Изпълнителната агенция по горите, държавните предприятия, общините и собствениците на гори трябва да предоставят документи, включително задание за инвентаризация, отчети, документи за собственост и категоризация, карти и планове, свързани с горските територии.
Чл. 33
Член 33 от Наредба № 18 предвижда задължения на държавните и частни горски стопанства по време на теренните работи. Те трябва да организират почистване на стари и прокарване на нови гранични просеки. Освен това, те не трябва да пречат на залагането на постоянни пробни площи, свързани с растежа и производителността на горите. Отсичането на маркирани дървета за пробни площи се извършва само след съгласие на собственика на територията.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 18 предвижда, че в срок от един месец след започване на теренните работи по инвентаризацията, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите назначава комисия. Тази комисия има за задача да уточни предстоящите работи, да разгледа проблеми свързани с горската териториална единица, да уточни задълженията на трети страни, сроковете и начина за предоставяне на документи, както и да разгледа други въпроси, свързани с инвентаризацията. Заповедта за назначаване на комисията се публикува на интернет страницата на агенцията и в регионалната дирекция. Също така, възложителят организира съвещание на комисията, което трябва да се проведе не по-рано от 10 дни след издаването на заповедта, а за проведеното съвещание се съставя протокол, утвърден от изпълнителния директор.
Чл. 35
Изпълнителят, който извършва инвентаризация в горските територии, е задължен да уведомява Изпълнителната агенция по горите и възложителя за всякакви проблеми, които възникват по време на инвентаризацията и не могат да бъдат разрешени от него самия.
Чл. 36
Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. определя реда за контрол на инвентаризацията на горските територии, който се осъществява от Изпълнителната агенция по горите и нейните структури. Резултатите от контрола се документират в протокол, копие от който се предоставя на изпълнителя, възложителя и агенцията. Констатираните грешки трябва да бъдат отстранени от изпълнителя за негова сметка. Изпълнителят е длъжен да съдейства на контрола и да не възпрепятства процеса. Контролът може да се извършва с предварително уведомление на изпълнителя и може да включва представители на собствениците на горските територии. За приемането на теренните проучвания се изготвя протокол, който се утвърдява от изпълнителния директор на агенцията, а данните от проучванията могат да бъдат предоставени на лица с договори за горскостопански планове.
Чл. 37
След приключване на теренните проучвания, изпълнителят представя обяснителна записка с приложения и карти на възложителя. При възложител регионалната дирекция по горите, директорът представя материалите на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите с предложение за приемане. Изпълнителният директор назначава комисия за приемане на материалите и провежда обществено обсъждане на представените материали, организирано от възложителя. Заповедта и поканата за обсъждане се публикуват на интернет страницата на агенцията и в общинските администрации. Протокол от обсъждането се изготвя и представя на комисията.
Чл. 38
Член 38 от Наредба № 18 регламентира действията на комисията по чл. 37, ал. 3, която извършва проверки на терена. След проверката се съставя протокол, в който комисията изразява становище относно теренните работи и постъпилите предложения. Ако се установят грешки или отклонения от допустимата точност на инвентаризацията, комисията предписва мерки за корекция или нова проверка преди приемането на материалите.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредба № 18 определя процедурата по приемане на извършената инвентаризация на горските територии. Инвентаризацията и протоколът се приемат от експертен съвет, назначен от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Изпълнителят трябва да представи необходимите документи 15 дни преди заседанието на съвета. Протоколът от заседанието се утвърджава от директора, а извършената инвентаризация влиза в сила след утвърдителна заповед. Обяснителната записка се публикува на сайта на агенцията, а инвентаризацията остава в сила до утвърдяване на нова.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. определя процедурата за поправка на фактически грешки в инвентаризацията на горските територии. Поправката се извършва от изпълнителя на инвентаризацията или от други упълномощени лица и се утвърджава от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. В случаи на извънредна инвентаризация, актуализацията се прави от назначено лице и също от упълномощени лица. Приемането на инвентаризацията се извършва по реда на чл. 37, 38 и 39.
Чл. 41
Член 41 от Наредба № 18 предвижда съхранение на един екземпляр от утвърдената обяснителна записка за инвентаризация, приложенията и горскостопанската карта в Изпълнителната агенция по горите и регионалната дирекция по горите. Тези материали трябва да се съхраняват поне до утвърдяване на следващата инвентаризация. Освен това, утвърдената инвентаризация и приложенията към нея трябва да се представят на електронен носител на съответната общинска служба по земеделие или на службата по геодезия, картография и кадастър.
Чл. 42
Горските територии се класифицират на три основни типа в зависимост от техните функции: защитни, специални и стопански. Тази класификация е съобразена с разпоредбите на чл. 5 от Закона за горите.
Чл. 43
Наредба № 18 определя различни категории горски територии, които са важни за опазването на почвата, водите, урбанизираните територии, сградите и техническата инфраструктура, както и за защита на ландшафта и биологичното разнообразие. Горските територии за защита на почвата включват терени с високи наклони, ерозирали почви и свлачища. Защитата на водите обхваща санитарно-охранителни зони около водоизточници. Ивиците около населените места и пътищата също са категоризирани за защита. Специални категории включват защитни горски пояси, учебно-опитни гори и територии с висока консервационна стойност. Наредбата също така определя условията и реда за категоризиране и прекатегоризиране на горските територии.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 18 определя начините за категоризиране и прекатегоризиране на горските територии в България. Основните категории се определят с областния план за развитие на горските територии и се отразяват на горскостопанската карта. Специални процедури са предвидени за санитарно-охранителните зони, територии, обект на проекти за борба с ерозията, защитени територии и гори с висока консервационна стойност. Прекатегоризирането става чрез промяна на приетите планове.
Чл. 45
Наредба № 18 определя условията за инвентаризация на горските територии, като акцентира на функционалната принадлежност и значимост на различните категории гори. Инвентаризацията се извършва с обяснителна записка, в която се описват горските територии по видове собственост и функционална значимост. Защитните и специалните горски територии се класифицират в ред, определен от законодателството, включително Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие. Списъкът на категориите включва специални територии, защитни гори, семепроизводствени насаждения и други, като всяка категория има специфични мерки и режими за управление.
Чл. 46
Общественото обсъждане на Националната стратегия за развитие на горския сектор се организира от министъра на земеделието и храните или упълномощено от него лице. Проектът на стратегията и обявата за обсъждане се публикуват на Портала за обществени консултации и на сайта на Министерството. Обявата включва информация за мястото, датата и часа на обсъждането, както и детайли за подаване на становища. Обсъждането се провежда не по-рано от 30 дни след публикуването на обявата. Министърът уведомява заинтересованите страни за условията на обсъждането.
Чл. 47
Общественото обсъждане по Наредба № 18 се ръководи от министъра на земеделието и храните или от упълномощено от него лице. Изготвя се протокол с писмени становища и предложения, които се отразяват в проекта на Националната стратегия за развитие на горския сектор. Протоколът и мотивираната справка се публикуват на сайта на министерството в срок от един месец. Министърът уведомява писмено лицата за неприетите становища, а те могат да подадат възражения.
Чл. 48
Министърът на земеделието и храните е отговорен за представянето на проекта на Националната стратегия за развитие на горския сектор пред Министерския съвет. Това включва и протокола от общественото обсъждане, справката за отразяване на постъпилите становища и предложения, както и направените възражения по чл. 47, ал. 5.
Чл. 49
Общественото обсъждане на Стратегическия план за развитие на горския сектор се организира от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или упълномощено от него лице. Проектът и обявата за обсъждане се публикуват на интернет страниците на Изпълнителната агенция и Министерството на земеделието. Обявата указва мястото, датата и часа на обсъждането, както и информация за предоставяне на проекта и подаване на становища. Обсъждането се провежда не по-рано от 30 дни след публикуването на обявата. Изпълнителният директор уведомява писмено заинтересованите страни за детайлите на обсъждането.
Чл. 50
Общественото обсъждане на Стратегическия план за развитие на горския сектор се ръководи от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или упълномощено лице. При обсъждането се изготвя протокол, в който се включват писмени становища и предложения. Приетите предложения се отразяват в проекта на плана, а мотивирана справка и протоколът се публикуват на интернет страницата на агенцията в срок от един месец. Лицата, чиито предложения не са приети, могат да подадат възражения. Проектът на плана, заедно с протокола и справките, се представя за одобрение на министъра на земеделието и храните.
Чл. 51
Чл. 51 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. определя целите и основните задачи на областните планове за развитие на горските територии. Целите включват изработване на горскостопанска карта, функционално зониране, възмездно ползване на екосистемни услуги, управление на горите и оценка на екологичните и социално-икономическите аспекти. Основните задачи включват идентифициране на заинтересовани лица, защита от урбанизация, избор на видове за залесяване, определяне на територии за възмездно ползване на екосистемни услуги, определяне на стопански дейности с плащане за услуги и категоризация на горските територии.
Чл. 52
Областните планове за развитие обхващат всички горски територии в съответната област, независимо от собствеността им. Те включват описание на природните условия и характеристиките на собствеността, структурата на управление на горите, историята на горското стопанство, анализ на потенциала на горските ресурси и значението на горското стопанство за икономиката. Планира се и създаването на единна горскостопанска картна основа, отразяваща всички категории горски територии и територии с обществено екосистемно значение. Определят се цели за управление на горското и ловното стопанство, както и насоки за управление и ограничения за всяка категория горска територия.
Чл. 53
Регионалните дирекции по горите отговарят за изработването на областните планове за развитие на горските територии, съгласно Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г.
Чл. 54
Областните планове за развитие на горските територии се изработват въз основа на задание, което е определено в приложение № 15. Изработването на заданието се възлага от регионалната дирекция по горите, в чийто район на дейност попада съответната област.
Чл. 55
Чл. 55 от Наредба № 18 описва процеса на разглеждане на задание от експертен съвет, съставен от представители на заинтересовани лица и ведомства, назначен от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Работата на съвета се документира с протокол, който, заедно със заданието, се утвърдява от изпълнителния директор. Заповедта и протоколът се публикуват на интернет страниците на агенцията и съответните регионални дирекции и се поставят на видни места в регионалните дирекции, областната администрация и общините. Възложителят представя утвърденото задание на компетентните органи за оценка на необходимостта от екологична оценка и оценка за съвместимост с целите на Натура 2000, и при необходимост възлага изработването на тези оценки.
Чл. 56
Чл. 56 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. определя задълженията на различни заинтересовани лица и институции, включително Изпълнителната агенция по горите, собствениците на горски територии и общините, да предоставят необходимата информация за изработването на областните планове за развитие на горските територии. Тази информация включва действащия областен план, документи за промяна на предназначението на горски територии, данни за собственост, актуални инвентаризации, горскостопанската карта, цифрова ортофотокарта и информация за гори с висока консервационна стойност.
Чл. 57
Чл. 57 от Наредба № 18 регламентира изработването на областния план за развитие на горските територии. Процесът включва обществени консултации с минимални изисквания, като провеждане на срещи, предоставяне на информация в кметствата, социологически проучвания, консултации със заинтересовани групи и поддържане на интернет страница. Изработващият плана трябва да уведомява регионалната дирекция по горите за проблеми, които не може да разреши сам.
Чл. 58
Лицето, отговорно за изработването на плана, трябва да представи проект на областния план на регионалната дирекция по горите, който да бъде публикуван на интернет страниците на различни институции. Преди окончателното приемане на плана, се провеждат обществени обсъждания в съответните общини, организирани от възложителя. Уведомления за обсъжданията се изпращат писмено до важните институции, а обявата за тях се публикува онлайн. Обсъжданията трябва да се проведат най-рано един месец след публикуването на проекта. След обсъждането, се съставя протокол и се подготвя справка за предложените бележки, която се публикува от възложителя.
Чл. 59
След получаване на материалите, директорът на регионалната дирекция по горите представя проект на областния план за развитие на горските територии на областните съвети, заедно с мотивирана справка за бележките и препоръките. След съгласуването, той разглежда предложенията и изготвя справка, която представя на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Изпълнителният директор представя становище на министъра на земеделието, който следва да издаде заповед за утвърдяване на плана след процедура по Закона за биологичното разнообразие.
Чл. 60
Чл. 60 от Наредба № 18 описва процедурата за утвърдителния процес на областния план за развитие на горските територии. Заповедта за утвърдяване се публикува на интернет страниците на съответните институции, а утвърденият план, заедно с приложенията и картите, се представя на регионалната дирекция по горите и областната администрация в хартиен и електронен формат. Публикацията на плана е задължителна на интернет страниците на Изпълнителната агенция по горите и Министерството на земеделието и храните.
Чл. 61
Горскостопанските планове имат за цел да определят лесовъдските методи за управление на горите, съобразно принципите за устойчиво ползване на горските ресурси. Основните задачи включват анализ на характеристиките и състоянието на горските територии, определяне на лесовъдските насоки и оптимално ползване на горските ресурси. Плановете могат да включват раздели за опазване от пожари и дейности в защитени зони, а също така могат да съдържат стойностна и икономическа оценка на горските територии и планираните дейности.
Чл. 62
Чл. 62 от Наредба № 18 определя изискванията за плана, свързани с работния проект за сечите и залесяванията, както и с горскостопанските карти. Работният проект трябва да бъде отпечатан на хартиен носител и да включва подробни таксационни описания, а също така се представя в съкратен вид в Изпълнителната агенция по горите. Проектът трябва да съдържа информация за площта, типа месторастене, дървесните видове, средната възраст, височина и диаметър на дървесните видове, бонитета, класа на сортиментност, запаса и разпределението му по основни сортименти. Освен това, проектът трябва да бъде предоставен на електронен носител на съответните органи.
Чл. 63
Чл. 63 от Наредба № 18 урежда изработването на горскостопанския план за горските територии, независимо от собствеността им. Заданието за плана се изработва от регистрирани физически лица и се утвърджа от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или от директора на регионална дирекция по горите. Максимално допустимите цени за дейностите се определят със заповед на министъра на земеделието. Заданията се приемат от експертни и технически съвети, а в определени случаи са част от инвентаризацията, възлагана от държавно предприятие.
Чл. 64
Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. определя основните насоки и цели за организацията на стопанството в горските територии, които зависят от състоянието на горите и изискванията на областния план за развитие. В нея се посочват елементите на организация и стопанисване, включително цели по категории гори, вид на горите, стопански класове, турнуси на сеч, видов състав, системи за сеч и методи за възобновяване на горите.
Чл. 65
Чл. 65 от Наредба № 18 определя принципите за организация и стопанисване на горските територии. Стопанството се основава на формата на управление, групата и вида на горите, функционалната принадлежност и състоянието на насажденията. Заданието определя групите и видовете гори, както и основните стопански класове и производствени групи. Защитни и специални функции могат да се изпълняват с формиране на стопански класове извън посочените в приложение № 5. Изискванията за организацията на стопанисването зависят от групата и вида на горите и техните функции.
Чл. 66
Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. регламентира основните методи за планиране на горскостопанските дейности. Основният метод е комбинираният, който съчетава класовете на възраст и участъковия метод. Ползването от възобновителни сечи се определя на базата на залесената площ и дървесния запас, с оглед на стопанските класове. За горите със защитни функции се прилага методът на стопанисване по насаждения, съобразен с лесовъдското състояние. При изборна форма на стопанство се използват контролни методи. Условните стопански класове се формират на базата на инвентаризация с минимални площи, а недържавните гори се управляват според условните класове. Гори в старост, идентифицирани в областния план, също се отразяват в горскостопанския план.
Чл. 67
Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. определя принципите за турнуса на сеч в горските територии, който се основава на функционалното предназначение, възрастовата структура и здравословното състояние на насажденията. Турнусът разделя дървостои на млади, средновъзрастни, зрели и престарели. В зависимост от формата на стопанството, зрелите и презрелите дървостои се определят по различни критерии. За изборната форма на стопанството турнусът е 10 години. За защитните гори турнусът се съобразява с функциите на насажденията. Промяна на турнусите е възможна само при убедителни аргументи. Съгласуването с собствениците е задължително.
Чл. 68
Чл. 68 от НАРЕДБА № 18 определя формите на организация и стопанисване на горите, които служат за основа на диференцирани лесовъдски режими. Те се установяват в зависимост от естествено-историческите условия, състоянието на горите и икономическите и екологичните фактори. За горски територии със защитни функции се предпочитат високостъблени форми, а при наличието на условия - изборна форма на стопанството. В издънковите гори формата е преходна, а изборът на дървесни видове за възобновяване зависи от месторастенето, типа гора и икономическите потребности.
Чл. 69
Член 69 от Наредба № 18 посочва, че основните показатели на стопанските класове и видовете гори, както и общите показатели за горскостопанската единица, се определят на базата на таблиците за таксационната характеристика и допълнителните теренни проучвания, съгласно приложение № 10.
Чл. 70
Чл. 70 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. предвижда, че в зависимост от различни фактори като дървесен вид, условия на месторастене и целта на производството, може да се приложи метод на стопанисване, при който се обособяват производствени групи. Този метод е важен за оптимизиране на управлението на горските ресурси.
Чл. 71
Член 71 от Наредба № 18 предвижда, че при изработването на горскостопанския план се извършват теренни проучвания за оценка на възобновяването в зрели и дозряващи насаждения, както и измервания на наличния дървесен запас. Освен това се оценява състоянието на горските пътища, сгради и други съоръжения.
Чл. 72
В зрелите и презрелите високостъблени насаждения в горските територии, дървесният запас се определя чрез пълно клупиране или математико-статистически методи, включително методи на пробните ленти и площи, метода на Битерлих и комбиниран метод. При таксиране могат да се прилагат и други методи, ако отговарят на изискванията за точност. Технологията на работа е описана в приложение № 8.
Чл. 73
Член 73 от Наредба № 18 описва процедурата за изследване на сортиментната структура в горските територии чрез временни пробни площи. Дърветата, които ще бъдат отсечени за стъблен анализ, се определят от лицата, изработващи горскостопанския план. Собственикът или ползвателят на горската територия е отговорен за маркирането и отсичането на тези дървета, в съответствие с наредбата по чл. 101, ал. 3 от Закона за горите. След отсичането, дървесината се измерва и сортиментира от същите лица, изработващи плана. Методиката за теренните работи и обработката на данните е описана в приложения № 18 и № 19.
Чл. 74
Чл. 74 от НАРЕДБА № 18 предвижда, че когато горскостопанският план се изработва отделно от инвентаризацията, е необходимо да се извършат допълнителни теренни проучвания и измервания. Те включват: таксиране на насажденията с различни методи с определена точност, таксиране на насаждения, позволяващи възобновителни и отгледни сечи, и залагане на временни пробни площи за определяне на сортиментната структура на насажденията, от които може да се извършва добив на дървесина.
Чл. 75
Чл. 75 определя целите и принципите на планиране на горскостопанските дейности, насочени към устойчиво ползване на горските ресурси и опазване на биологичното разнообразие. Планирането включва определяне на насоките за стопанисване, залесяване, защита от ерозия и вредители, обем на ползване на дървесина и недървесни продукти, както и изграждане на инфраструктура. Дейностите се основават на анализ на природните условия и предишното стопанисване. Важно е планирането да съобразява с режими и мерки за устойчиво управление в Натура 2000 и да не се извършват дейности в насаждения, предназначени за старост, освен при природни нарушения. Планирането в защитени зони следва специални режими и цели за подобряване на природозащитното състояние.
Чл. 76
Насоките за стопанисване на горите включват отгледни, възобновителни, селекционни, технически и сечи за трансформация, които трябва да отговарят на изискванията на наредбата по чл. 101, ал. 3 от Закона за горите. Определянето на конкретния вид сеч е в компетенцията на регистрираните лица, ангажирани с горскостопанските планове. Сечите трябва да се съобразяват с насоките на стопанисване и за всяко насаждение се определя допустимият размер на ползване. Интензивността на отгледните сечи може да се основава на оптималната кръгова площ, посочена в приложение № 5.
Чл. 77
Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. определя правилата за инвентаризация и планиране в горските територии, свързани с ползването на дървесина. Общият размер на ползването се посочва по стопански класове и видове гори. Нормите на ползване от възобновителни сечи се определят по формулни методи и зависят от състоянието на горите. Възобновителни сечи се планират за зрели и презрели гори, а размерът на годишното ползване се определя за всяко насаждение. Нормите на ползване не трябва да надвишават средния общ прираст на гората, с изключение на обосновани случаи при природни нарушения или при наличие на зрелите насаждения над 50%.
Чл. 78
Член 78 от Наредба № 18 определя, че нормите за ползване на недървесните горски продукти трябва да осигуряват тяхното възпроизводство и устойчиво развитие. Това е част от раздел VI, който се отнася до анализа на изпълнението на горскостопанския план.
Чл. 79
Чл. 79 от наредбата предвижда, че при изработването на горскостопанския план се събират данни от предходни горскостопански дейности и се анализират резултатите. В заключение на анализа се правят изводи и се оценяват резултатите от изпълнението на предходния план и постигнатите цели.
Чл. 80
Чл. 80 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. определя процедурата за стойностна оценка на горските територии. Оценката се извършва по приложение № 22 и не включва добавки и коефициенти от други приложения. Всеки подотдел в собствеността се оценява индивидуално, а оценката може да бъде възложена допълнително или в рамките на горскостопанския план.
Чл. 81
Чл. 81 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. предвижда, че икономическата оценка на ефекта от планираните горскостопански дейности в рамките на горскостопанската единица се извършва по допълнително възлагане, което е съгласувано с задание, представено от собственика на горската територия или от лицата, на които територията е предоставена за управление.
Чл. 82
Чл. 82 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. определя, че оценката на държавните и общинските горски територии се извършва по приложения № 23 и 24, а за останалите горски територии - в съответствие със заданието по чл. 81. Раздел VIII от наредбата се отнася до взаимоотношенията и контрола при изработване на горскостопанския план.
Чл. 83
Наредба № 18 регулира задълженията на собствениците и управителите на горски територии по отношение на предоставянето на информация за изработването на горскостопански план. Те трябва да предоставят документи за промените в горските територии, собствеността на недържавните горски територии, отчетни форми и документация за проведените горскостопански дейности. Освен това, възложителят трябва да предостави документи за предвидени дейности за съгласуване. Регионалната дирекция по горите и местните администрации предоставят необходимите данни и планове. Собствениците представят задание за изработване на горскостопански план, а данните от инвентаризацията се предават до един месец след приемането им.
Чл. 84
При залагане на пробни площи, представители на възложителя участват в процеса и организират отсичането на маркираните дървета, когато това е необходимо.
Чл. 85
Чл. 85 от Наредба № 18 предвижда провеждане на съвещание до един месец след започване на теренните работи. На него се уточняват предстоящите работи, разглеждат се проблеми, свързани с горскостопанската единица, определят се задълженията на трети страни, уточняват се сроковете за предоставяне на информация и се обсъждат други въпроси. Комисия се назначава със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или на директора на регионалната дирекция по горите. За работата на комисията се съставя протокол, който се утвърдява от лицето, издало заповедта.
Чл. 86
Горскостопанският план се изработва в съответствие с изискванията на заданието и решенията на комисията. Лицето, отговорно за изработването на плана, трябва да информира възложителя за проблеми, които не може да разреши само.
Чл. 87
След приключване на теренните проучвания, лицето, отговорно за изработването на горскостопанския план, трябва да представи предложение за годишното ползване на дървесина. Това предложение трябва да включва информация за стопанските класове в горските територии и да бъде прието от експертния съвет за държавна собственост и от техническия съвет за общинска собственост. За работата на съветите се съставя протокол, който се утвърдително от съответните директори. Решенията в протокола са задължителни за изпълнение.
Чл. 88
Чл. 88 от Наредба № 18 определя, че контролът по изработването на горскостопанския план се осъществява от Изпълнителната агенция по горите и други структури. Контролът включва проверки на всички етапи, като за всяка проверка се съставя протокол. Констатираните пропуски и грешки трябва да бъдат отстранени от лицето, което изработва плана, за негова сметка. Лицето, отговорно за изработването на плана, е задължено да съдейства на контролните органи.
Чл. 89
Член 89 от Наредба № 18 определя задълженията на лицето, изработило горскостопанския план. То трябва да предостави проект на плана на възложителя, включително приложения и карти. Също така, трябва да подаде обяснителна записка на Изпълнителната агенция по горите и на съответната регионална дирекция. Възложителят е длъжен да публикува обяснителната записка на интернет страницата си и да уведоми заинтересованите страни в срок от 14 дни. Накрая, възложителят внася необходимата документация в Министерството на околната среда и водите за издаване на решение по Закона за биологичното разнообразие.
Чл. 90
Наредбата определя процедурата за приемане на материали и представяне на становища относно горскостопански планове. Назначава се комисия от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или от директора на регионалната дирекция по горите, в зависимост от собствеността на горските територии. Заповедта за назначаване на комисията и информация за общественото обсъждане се публикуват онлайн и на видно място в общинската администрация. Комисията извършва теренни проверки и изразява становища по извършените работи и постъпилите предложения. При установяване на грешки се предписват мерки за корекция или преработване на плана. Изготвят се протоколи от заседанията на комисията, включващи писмени становища.
Чл. 91
Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. определя процедурата за приемане на горскостопанския план и свързаните с него протоколи. Приемането се извършва от експертен съвет или назначена комисия, в зависимост от вида на горските територии. Лицето, изработващо плана, трябва да представи обяснителна записка и нейни приложения в електронен и хартиен формат. Протоколите се утвърдиха от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Всички бележки и препоръки от експертния съвет трябва да се отразят в плана, а разходите за тяхното изпълнение се поемат от лицето, изработващо плана или от инвеститора, в зависимост от обстоятелствата. Плана се утвърдява със заповед от съответните органи.
Чл. 92
Чл. 92 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. регламентира условията, при които е възможно изменение на утвърден горскостопански план. Изменения могат да се правят по предложение на собствениците на гори или управителите на горски територии при необходимост от промяна на планираните дейности, извънредна инвентаризация, формиране на нова горскостопанска единица или съществени изменения в законодателството. Предложението за изменение се подава в писмен и електронен формат и се одобрява или отказва от органа, утвърдил плана. Измененията се извършват от лицата, изработили плана или от вписани в публичния регистър. Утвърдителният орган трябва да се произнесе в едномесечен срок. При промени в насоките на управление, планът не се изменя.
Чл. 93
Наредбата определя основните цели и задачи на горскостопанската програма. Основната цел е да се предоставят насоки за стопанисването на горските територии на база извършената инвентаризация и при нужда от допълнителни проучвания. Основната задача е да се планират горскостопански дейности, отчитайки характеристиките на горската територия, състоянието на насажденията и наличното възобновяване.
Чл. 94
Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. определя основния метод за стопанисване на горскостопански единици по насаждения, като акцентира на два основни принципа: 1. Размерът на ползването от възобновителни сечи се определя на базата на състоянието на насажденията и възобновителния процес; 2. Определянето на размера на ползването и обема на горскостопанските мероприятия се разработва на ниво насаждение, съобразено с информация от Изпълнителната агенция по околната среда и Националната система за мониторинг на биоразнообразието.
Чл. 95
Чл. 95 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. определя съдържанието на горскостопанската програма, която включва обяснителна записка за целите и задачите, режими и ограничения за ползване на горските територии, план за опазване от пожари, таксационни описания и горскостопанска карта, както и свързани документи. Програмата трябва да бъде представена на собственика и на регионалната дирекция по горите в хартиен и електронен формат.
Чл. 96
Наредбата регламентира планирането на горскостопанските дейности, което се извършва въз основа на инвентаризация и теренни проучвания. Включва определяне на насоките за стопанисване, залесяване, защита от ерозия и свлачища, ползване на дървесина и недървесни продукти, както и изграждане на инфраструктура. Дейностите трябва да съответстват на насоките за стопанисване и да се планират в съответствие с изискванията на закона за горите. Планираните дейности се отразяват в таксационните описания.
Чл. 97
Чл. 97 от Наредба № 18 указва, че планираните дейности за горските територии трябва да бъдат представени в табличен вид, съдържащ необходимите данни за отчетните форми. В случай че програмата се отнася само до едно насаждение, не е необходимо да се съставят таблици, а вместо това се прилага таксационното описание и кратко описание на имота.
Чл. 98
Член 98 определя как се изчислява общият размер на ползването на дървесина и други горски ресурси в горскостопанската единица. Според алинея 1, той се изчислява като сбор от предвиденото ползване във всяко насаждение. Алинея 2 посочва, че ползването на недървесни горски продукти трябва да се извършва в размер, който гарантира тяхното възпроизводство и съхраняване.
Чл. 99
При възлагане на изработването на горскостопанска програма, собственикът или ползвателят на горски територии е задължен да предостави необходимите документи, включително документи за собственост, промени в предназначението на териториите, отчетна документация за извършени дейности, действаща горскостопанска програма, актуални скици и други проекти или планове за територията.
Чл. 100
Собственикът или ползвателят на горски имоти трябва да обозначи границите на имота с трайни видими знаци, преди да се изработи горскостопанската програма. Това обозначаване следва да бъде извършено в съответствие с приложение № 3 на наредбата. След това се определя редът за разглеждане, приемане, утвърдяване и изменение на програмите.
Чл. 101
Член 101 от Наредба № 18 определя процедурата за представяне и утвърдяване на горскостопанска програма. Собственикът или упълномощено лице представя програмата на хартиен и електронен носител в съответната регионална дирекция по горите. След представянето се извършва теренна проверка, за която директорът уведомява лицето, изработило програмата. Директорът издава заповед за утвърдяване или мотивиран отказ не по-късно от 30 дни след представянето на програмата, с възможност за удължаване на срока при определени обстоятелства.
Чл. 102
Чл. 102 от Наредба № 18 указва, че изменението на утвърдена горскостопанска програма се извършва в съответствие с процедурата, описана в чл. 101. Освен това, наредбата съдържа глава девета, която е посветена на плана за ловностопански дейности, като в раздел I се обсъжда целта на този план.
Чл. 103
Основната цел на плана за ловностопански дейности е да осигури принципи за устойчиво стопанисване на дивеча. Той определя действия за опазване и ползване на ловните видове бозайници и птици, както и организацията на ловностопанските райони за период от 10 години. Планът е част от инвентаризацията на горските територии и се разработва по общо задание и договор в рамките на ловностопанските райони на горската териториална единица.
Чл. 104
Чл. 104 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. определя начина на устройство на ловностопанските райони в зависимост от теренните особености, лесистостта и вида на дивеча. Устройството може да бъде: равнинно, нископланинско, високопланинско, безлесно, частично залесено или комбинирано. Конкретните райони и тяхното съдържание са описани в приложение № 27.
Чл. 105
Чл. 105 от Наредба № 18 предвижда таксация на дивеча, която включва установяване на количеството, съотношението по пол и възраст, както и здравословното и физическото състояние на дивеча. Таксацията се осъществява чрез целогодишни наблюдения и резултати от ползването, съгласно методите в приложение № 28, и служи за основа за планиране в ловното стопанство.
Чл. 106
Чл. 106 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. описва процеса на бонитиране на дивечовите местообитания, който представлява оценка на ловностопанската производителност. Бонитирането се извършва в съответствие с плана за ловностопански дейности и има за цел да определи допустимите запаси на дивеча в ловностопанските райони, основавайки се на естествената производителност на местообитанията. Ловностопанският бонитет е показател, който изразява ловностопанската производителност на дивечовото местообитание, като включва допустимия дивечов запас на единица площ, годишния прираст и естествените загуби.
Чл. 107
На бонитиране подлежат всички ловностопански райони в България за всички видове дивеч, който ги обитава или е планирано да ги обитава. Бонитирането на местообитанията на дивеча се извършва на базата на типовете местообитания за едрия дивеч, а за дребния дивеч - по бонитетната таблица от приложение № 29.
Чл. 108
Член 108 от Наредба № 18 определя тип местообитание като част от територия с подобни климатични, орографски, почвени и други условия, включваща един или повече типа гора, които осигуряват нормалното развитие на дивеча. В едно и също местообитание могат да обитават различни видове дивеч, а най-малката единица за определяне на тип местообитание е отделът. Незалесените площи до 10 ха се отнасят към съответния тип местообитание, докато за площите над 10 ха не се определя тип, но може да се начисли запас за едрия дивеч при подходящи условия.
Чл. 109
Чл. 109 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. описва факторите, които се вземат предвид при определяне на екологичната характеристика на местообитанията. Тези фактори включват релеф, почви, хидрографска мрежа, растителност, климатични и стопански условия, както и наличието на хищници. Специално се акцентира на критичните зимни и летни температури, валежите и продължителността на снежната покривка, а също така и на механизацията и химизацията в селското стопанство, интензивността на горскостопанските мероприятия, животновъдството и ловността.
Чл. 110
Нормалният запас на дивеча е свързан с екологичния капацитет на местообитанията. Допустимият запас е количеството дивеч, необходимо за устойчиво възпроизводство и оптимално ползване, без значителни щети. При интензивно ловностопанство, допустимият запас може да се увеличи със стопански коефициент, наречен стопански запас. Допустимите запаси се определят за всеки ловностопански район и за оградените бази, като се вземат предвид и главният, и съпътстващият вид дивеч.
Чл. 111
Член 111 определя основните принципи за управление на едър и дребен дивеч. Главният вид едър дивеч се определя на база екологичната характеристика на местообитанието, като основните ловностопански мероприятия целят поддържането на допустимия му запас. Съпътстващият вид едър дивеч е ограничен от условията на местообитанието, а допустимият му запас може да бъде намален поради взаимодействие с главния вид. За дребния дивеч, допустимият запас не се влияе от междувидово взаимодействие.
Чл. 112
Наредбата определя ловностопанското райониране на територията на България, разделяйки я на осем ловностопански области: Дунавска равнина, Предбалкан, Стара планина, Югозападна България, Средна гора, Рило-Родопска област, Тракийска низина и Подбалкански полета, и Югоизточна България. За всяка област се определят препоръчителни видове дивеч, в зависимост от конкретните местообитания.
Чл. 113
Наредбата определя правилата за класифициране на главни и съпътстващи видове дивеч в горските територии. Главен вид дивеч може да бъде благородният елен, сърната или еленът лопатар, а съпътстващи видове могат да бъдат дивата свиня, еленът лопатар и муфлонът. Дивата свиня може да бъде главен вид в специфични условия, като иглолистни култури и слабо населени райони. Изискванията за определяне на главни и съпътстващи видове се прилагат при стопанисване на дивеч на свобода.
Чл. 114
Според Чл. 114 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г., в базите за интензивно стопанисване на дивеча, всеки вид дивеч може да бъде определен за главен вид, ако условията за отглеждането му са благоприятни. Раздел VII от наредбата се отнася до определянето на средния бонитет и допустимите запаси на дивеча.
Чл. 115
Във всеки ловностопански район се определя бонитетът на всички местообитания, с изключение на недивечопригодните площи. Средният бонитет на района се изчислява на базата на бонитета на местата в него, като се използва формулата от приложение № 29.
Чл. 116
Чл. 116 определя начина за изчисляване на допустимите запаси на дивеч в ловностопанските райони. Запасите се базират на средния бонитет и се изчисляват на 100 ха чрез линейна интерполация. Общите допустими запаси за района или ловище зависят от размера на територията и пригодността за съответния вид дивеч. Взаимодействието между главния и съпътстващия вид дивеч влияе на допустимите запаси. Бонитетът на местообитанията може да бъде намален заради урбанизация. При наличието на условия за развъждане на едър дивеч в незалесени площи над 10 ха, се начисляват конкретни запаси за различни видове дивеч. В недивечопригодните площи не се определя допустим запас. Бонитирането и определянето на запасите се извършват съгласно приложение № 29.
Чл. 117
Чл. 117 определя процеса на изработване на план за ловностопански дейности, включващ изготвяне на задание, което описва методите и направленията за теренно-проучване, както и съдържанието му, посочено в приложение № 30. Когато планът се изработва заедно с инвентаризацията на горите, се съставя общо задание. Дейностите за плана са описани в приложение № 31, а максимално допустимите цени се определят от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.
Чл. 118
Чл. 118 от Наредба № 18 регламентира задълженията на възложителя при започване на теренните работи за плана за ловностопански дейности. В срок от един месец трябва да се организира съвещание за уточняване на предстоящите работи, задълженията на трети страни, сроковете за предоставяне на информация и разглеждане на други въпроси. Назначава се комисия от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, която публикува информация за съвещанието на интернет страниците на агенцията и съответните дирекции. Също така, за работата на комисията се съставя протокол, който се утвърджава и разпространява на заинтересованите страни.
Чл. 119
Държавните ловни стопанства се организират в райони с подходящи условия за развитие на дивеча, с цел запазване на разнообразието и генетичния фонд. В тях се планират биотехнически мероприятия, които осигуряват оптимални условия за развъждане и възпроизводство на дивеча. Допуска се подборен отстрел и улов на жив дивеч за разселване, както и отстрел на хищници. Основният принцип е създаването на условия, отговарящи на нуждите на ловното стопанство.
Чл. 120
Чл. 120 от Наредба № 18 определя условията за планиране на оградени ловни площи с цел повишаване на ефективността на отглеждането, разселването и ловуването на дивеча. Оградените площи са предназначени главно за видове с висок коефициент на годишен прираст и позволяват продължително отглеждане без намаляване на жизнеността на популацията. Те могат да се планират и за аклиматизация, реаклиматизация или производство на кожи. Планират се оградени площи за местни видове пернат дивеч, като фазан, яребица и полудива патица, но не и за прелетни видове.
Чл. 121
Наредба № 18 определя изискванията за създаване на бази за интензивно стопанисване на дивеча, включително за едър и дребен дивеч. За едър дивеч се предвиждат различни зони като карантинен, изолационен, възпроизводствен и ловен двор, с площи от 100 до 1000 ха. За пернат дивеч се обособяват волиери и съоръжения за подхранване. Аклиматизационни дворове за разселване на дивеча имат площ от 2 до 10 ха. Карантинни и изолационни дворове са отделени с двойна ограда и имат площи от 0,2 до 1,0 ха. Възпроизводствени дворове предвиждат мероприятия за развитие на основното стадо и опресняване на кръвта, с площи от 50 до 300 ха. Интензивни ловища и ловни дворове са планирани за ловуване на дивеч, с минимални площи от 100 ха.
Чл. 122
Дейностите в оградени площи трябва да спазват определени изисквания: 1. Лицето, отговорно за плана за ловностопански дейности, трябва да обозначи местоположението на оградата с знак "O" от вътрешната страна на площта. 2. Половото съотношение на дивеча се определя в зависимост от вида и целта на оградената площ, като за възпроизводствени дворове е нормално да се поддържа превес на женските при съотношение 1:1,5 до 1:2, с възможност за достигане до 1:10 при ежегодно поддържане.
Чл. 123
При стартиране на теренно-проучвателните работи, държавните горски и ловни стопанства са длъжни да предоставят информация за собствеността на горските и земеделските територии, включително договори за стопанисване и ползване, протоколи, заповеди за граници на ловностопански райони, влезли в сила проекти и програми, разпореждания и постановления на Министерския съвет, както и данни от проведени таксации и отстрел. Тази информация е необходима за изработването на плана, съгласно приложение № 32.
Чл. 124
Чл. 124 от Наредба № 18 описва процедурите за проучване на дивеча по време на теренните работи. Проучването включва анализ на досегашното стопанисване на дивеча и влиянието на екологичните и антропогенните фактори. Екологичните фактори се проучват по приложение № 33, а антропогенните фактори включват различни аспекти на индустрията, селското стопанство и ловностопанските мероприятия. Освен това, проучването на фауната се основава на научни изследвания и наблюдения. При значителни разлики в дивечовите запаси се извършват контролни таксации, а действителният коефициент на прираст може да се изчисли при наличие на данни за отстрел и отпад през последните 5 години.
Чл. 125
Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. регламентира дейностите по планиране в ловностопанските райони, като включва организационно-териториално деление на ловните площи, подобряване на хранителната и защитна база на местообитанията, и организация на стопанисването на дивеча. Ловищата, които са основната единица, се номерират и определят по теренни форми. Големината им зависи от лесистостта и теренните особености, а при необходимост се делят на квартали за по-ефективно управление на дивеча.
Чл. 126
Чл. 126 от Наредба № 18 определя реда за обозначаване на терена за биотехнически мероприятия, свързани с подобряване на хранителната и защитната база за дивеча. Конкретните указания за това се намират в приложения № 34 и № 35 на наредбата.
Чл. 127
Член 127 от Наредба № 18 предвижда свикване на съвещание на комисията по ловно стопанство след завършване на теренно-проучвателните работи. На съвещанието се обсъждат основните насоки за стопанисване на дивеча, включително окончателното ловностопанско деление, видовете дивеч, ловищата и развъдниците, както и аклиматизацията и реаклиматизацията. Решенията се документират с протокол.
Чл. 128
След приключване на теренните проучвания, лицето, изработило плана за ловностопански дейности, трябва да представи обяснителна записка с приложения и карти на възложителя, включително предвидените дейности в защитените зони от Натура 2000. Преди приемането на плана се провежда обществено обсъждане, за което се организира съвещание от назначена комисия. Заповедта за съвещанието и обявата за обсъждането се публикуват на интернет страниците на съответните институции не по-късно от 10 дни преди датата на провеждането им, като се посочват мястото и срокът за подаване на становища.
Чл. 129
Чл. 129 от Наредба № 18 предвижда, че комисията по чл. 128, ал. 3 извършва проверки на терена и изразява становище относно извършените теренни работи, както и постъпилите становища и предложения. След заседанието на комисията и общественото обсъждане, се изготвят протоколи, в които се включват представените писмени становища и предложения.
Чл. 130
Чл. 130 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. описва процедурата за приемане на плановете за ловностопански дейности. Процесът включва представяне на обяснителна записка и карти на ловностопанските мероприятия в Изпълнителната агенция по горите, заседание на експертен съвет, който приема или отхвърля плана, утвърдителен протокол от изпълнителния директор и отстраняване на бележки в срок от един месец. Планът влиза в сила след утвърдителна заповед.
Чл. 131
Чл. 131 от НАРЕДБА № 18 определя условията за изменение на плана за ловностопански дейности. Изменението може да бъде направено по искане на стопанисващия дивеча, за негова сметка, и се извършва от регистрирани лица в публичния регистър на Изпълнителната агенция по горите. Утвърдителят на изменението е изпълнителният директор на агенцията или упълномощено от него лице. Процесът изисква отделно задание и съгласуване с държавно предприятие, съгласно Закона за горите.
Чл. 132
Наредбата определя изискванията за изработване на план за ловностопански дейности, който трябва да бъде изготвен в три екземпляра за съответните институции. Планът следва да бъде оформен по схема, посочена в приложение № 36, и да включва таблици от приложение № 37. Освен това, наредбата съдържа разпоредби относно планирането на дейности за опазване на горските територии от пожари, като се акцентира на целите, задачите и съдържанието на тези планове.
Чл. 133
Чл. 133 от Наредба № 18 определя, че планът за дейностите по опазване на горските територии от пожари има за цел да защити горите от пожари. Основните задачи на този план включват предотвратяване на възникването на пожари, снижаване на пожарната опасност, бързо установяване на възникнали пожари и организация за тяхното гасене. Планът трябва да включва анализ на изпълнените мерки, планиране на нови мерки по видове собственост, анализ на ефективността на дейностите и предвидени дейности в защитените зони от Натура 2000.
Чл. 134
Чл. 134 от Наредба № 18 предвижда, че плановете за опазване на горските територии от пожари се изработват едновременно с инвентаризацията на горската териториална единица. Мерките за опазване се определят по приложения, а максимално допустимите цени за дейностите се определят със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. При значителни промени в пожароопасната обстановка, агенцията може да възложи извънредно разработване на план. Държавните предприятия и други собственици на горски територии могат да възлагат планирането на допълнителни мерки за опазване на горите от пожари.
Чл. 135
Член 135 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. определя, че контролът върху изработването на плановете за опазване на горските територии от пожари се осъществява от Изпълнителната агенция по горите, специализирани териториални звена, органите на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", както и от собственика или ползвателя на горската територия.
Чл. 136
Член 136 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. указва, че мерките и мероприятията за опазване на горските територии от пожари трябва да бъдат проектирани в съответствие с класа на пожарна опасност и оценката на риска от възникване на пожари.
Чл. 137
Горските територии се класифицират в три класа в зависимост от пожарната им опасност: I клас - висока пожарна опасност, II клас - средна пожарна опасност и III клас - ниска пожарна опасност. Определянето на класа на пожарна опасност се извършва съгласно методиката в приложение № 40.
Чл. 138
Наредбата определя мерките и мероприятията за опазване на горските територии от пожари, като проектирането им е независимо от степента на пожарна опасност около линейни обекти. Вътрешността на горите следва да бъде проектирана в зависимост от пожарната опасност на насажденията, а периферията - от околните територии. Плановете за опазване от пожари трябва да отразяват утвърдената степен на риска от пожари, определена от министъра на земеделието и храните.
Чл. 139
Чл. 139 от Наредба № 18 предвижда изготвяне на план за опазване на горските територии от пожари, който включва обяснителна записка, мерки и мероприятия, както и карта с проектираните действия. Планът трябва да бъде предоставен в хартиен и електронен формат на Изпълнителната агенция по горите и други съответни институции. Освен това, един екземпляр от плана и картите се предават на Главна дирекция 'Пожарна безопасност и защита на населението' за контрол и методическо ръководство.
Чл. 140
Член 140 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. предвижда, че приемането на плановете за опазване на горските територии от пожари може да се извърши паралелно с приемането на инвентаризацията на горските територии. Тази процедура се осъществява по реда на раздел VІІ от глава втора на наредбата.
Чл. 141
Наредбата регулира процеса на изработване, обществено обсъждане и утвърдяване на плановете за опазване на горските територии от пожари. След изработването на плана, лицето, което го е изготвило, представя обяснителна записка и карти на възложителя. Общественото обсъждане се провежда след един месец от подаването на материалите и се организира от възложителя, който уведомява заинтересованите страни. Резултатите от обсъждането се документират в протокол, който се разглежда от експертен съвет на Изпълнителната агенция по горите. Планът се утвърджава от изпълнителния директор на агенцията след отстраняване на бележките и препоръките на експертния съвет.
Чл. 142
Планът за опазване на горските територии от пожари е валиден за 10 години, като мерките и мероприятията за опазване се реализират в първите 5 години от срока на действие на плана.
Чл. 143
Член 143 от Наредба № 18 определя, че измененията на плана за опазване на горските територии от пожари се извършват от лицата, които са ангажирани с изработването му, или от други упълномощени лица, вписани в публичния регистър. Тези изменения се утвърдяват от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или от упълномощено от него лице. Освен това, наредбата съдържа разпоредби относно надзора на планираните дейности в горскостопанския план и плановете за опазване на горските територии от пожари.
Чл. 144
Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. регламентира възможността за възлагане на надзор по изпълнението на горскостопанския план, плановете за ловностопански дейности и опазване от пожари. Собствениците на горски територии или упълномощените лица могат да възложат надзор след решение на съответните органи: управителния съвет на държавното предприятие за държавна собственост, общинския съвет за общинска собственост, или управителния съвет на сдружението на поземлени имоти. Изпълнителната агенция по горите също може да възложи надзор за опазване от пожари и ловностопански дейности. Надзорът се осъществява от регистрирани лица в публичния регистър, отговарящи за изработване на планове и инвентаризация на горските територии.
Чл. 145
Чл. 145 от Наредба № 18 предвижда, че за констатациите от надзора се съставя доклад, който включва анализ и оценка на изпълнението на горскостопанските дейности, както и конкретни препоръки за отстраняване на пропуски и слабости. Докладът се представя в регионалната дирекция по горите и се публикува на интернет страницата на възложителя на надзора.
§1
Наредбата определя основни термини, свързани с горските територии и дивеча, включително понятия като "потенциална лесопригодна площ", "лесонепригодна" и "насаждение". Включени са и определения за различни видове горски екосистеми, допустим размер на ползването, оптимално ползване, както и специфични термини, свързани с производствени и аклиматизационни дворове за дивеч. Преходните и заключителните разпоредби уточняват прилагането на наредбата и условията за управление на горските ресурси.
§2
Съгласно §2 от Преходните и Заключителни разпоредби на НАРЕДБА № 18 от 7 октомври 2015 г., лесоустройствени планове и проекти, изработени преди влизането в сила на наредбата, запазват статута си на горскостопански планове. Също така, лесоустройствени програми, изработени до този момент, имат силата на горскостопански програми.
§3
Параграф §3 от Наредба № 18 определя, че инвентаризациите на горските територии и горскостопанските планове и програми, които са възложени преди влизането в сила на настоящата наредба, ще се изработват, приемат и утвърдят по предходния ред, съгласно Наредба № 6 от 2004 г.
§4
Параграф §4 от НАРЕДБА № 18 определя, че действащите лесоустройствени проекти, планове или програми, както и горскостопанските планове и програми, ще се прилагат до утвърдяване на новите горскостопански планове или програми. Това приложение е допустимо при условие, че не надвишава определения размер на ползването по площ от възобновителни сечи за 10-годишния период и не противоречи на Закона за горите и подзаконовите актове.
§6
С §6 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. се отменят всички глави и раздели на Наредба № 6 от 2004 г., касаещи устройството на горите и земите от горския фонд, както и ловностопанските райони в България. Това включва отмяната на глава първа до глава девета и раздели I, III, IV, V, VI, VII и VIII.
