НАРЕДБА № 18 ОТ 4 МАРТ 1999 Г. ЗА БЕЗОПАСЕН ПРЕВОЗ НА ОПАСНИ ТОВАРИ ПО ВЪЗДУХА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 18 от 4 март 1999 г. определя условията и реда за безопасен превоз на опасни товари по въздуха. Основната цел е да се осигури безопасността на превозването на такива товари, като се установят специфични изисквания и процедури, които трябва да се спазват.
Чл. 2 от НАРЕДБА № 18
Опасни товари са предмети и вещества, които при превоз по въздуха могат да застрашат здравето, безопасността, собствеността или околната среда. Те са класифицирани в Техническите инструкции на ИКАО и Правилника на ИАТА за безопасен превоз на опасни товари.
Чл. 3
Член 3 от Наредба № 18 определя условията, при които опасни товари могат да бъдат приемани за превоз по въздуха. Те трябва да отговарят на изискванията, посочени в наредбата, както и в Техническите инструкции на Международната организация за гражданско въздухоплаване (документ 9284-AN/905), Правилника на Международната организация за въздушен транспорт и специфичните изисквания на държавите и операторите, участващи в превоза.
Чл. 4
Наредбата се прилага за всички международни и вътрешни полети с граждански въздухоплавателни средства, извършвани на територията на България или през нейното въздушно пространство. Тя обхваща и въздухоплавателни средства, вписани в българския държавен регистър, независимо от местоположението им, освен ако в чужбина не се прилагат по-завишени изисквания. Министърът на транспорта може да разреши изключения при извънредни обстоятелства, ако не може да се използва друг вид транспорт, при условие, че се осигурява безопасност, равнозначна на предвидената в наредбата.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № 18 от 4 март 1999 г. посочва, че разпоредбите на наредбата не важат за предмети и вещества, класифицирани като опасни товари, които са необходими на борда на въздухоплавателното средство, при спазване на изискванията за летателна годност и правила за експлоатация.
Чл. 6
Член 6 от Наредба № 18 указва, че предмети и вещества, предназначени за необходим резерв на борда, трябва да се превозват в съответствие с разпоредбите на наредбата. Изключения се правят в случаите, посочени в част 1, глава 2 на ТИ и т. 2.5 на ПИ.
Чл. 7
Член 7 от наредбата предвижда, че предмети и вещества, предназначени за лично ползване от пътниците и членовете на екипажа, не попадат под разпоредбите на наредбата, при условията, посочени в част 1, глава 2 на ТИ и т. 2.3 на ПИ. Тази разпоредба подчертава изключенията за лични вещи при превоза на опасни товари.
Чл. 8
Опасните товари по въздуха се класифицират в 9 класа, включващи взривни вещества (клас 1), газове (клас 2), горими течности (клас 3), горими твърди вещества и вещества, склонни към самовъзпламеняване (клас 4), окисляващи вещества и органични прекиси (клас 5), токсични и инфекциозни вещества (клас 6), радиоактивни материали (клас 7), корозионни вещества (клас 8) и разни опасни предмети и вещества (клас 9).
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 18 определя, че предмети и вещества, които не са упоменати в чл. 8 и които носят повече от една опасност, трябва да бъдат класифицирани според създаваната опасност по време на превоза. Класификацията се извършва в съответствие с условията и реда, посочени в ТИ и ПИ.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 18 определя, че предмети и вещества, които не са конкретно посочени в списъка на опасни товари, могат да бъдат превозвани по въздуха, ако отговарят на условията и реда, установени в Техническите инструкции (ТИ) и Правилата за изпълнение (ПИ).
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 18 от 4 март 1999 г. забранява превоза по въздуха на определени опасни товари. Тези товари включват: експлозиви, лесновъзпламеними твърди предмети и вещества, материали, които произвеждат опасно нарастване на топлина или токсичен/корозивен газ, както и летливи вещества при нормални условия на превоз.
Чл. 12
Член 12 от Наредба № 18 от 4 март 1999 г. забранява превоза по въздуха на определени опасни товари, освен ако не е получено изрично освобождаване за конкретния превоз. Става въпрос за опасни товари, описани в част 1, глава 1, т. 1.1.3 на ТИ и т. 2.1.2 на ПИ.
Чл. 13 от Наредба № 18 от 4 март 1999 г.
При международния превоз на опасни товари по въздуха е необходимо получаване на разрешение за освобождаване, което трябва да бъде издадено от държавите на изпращането и получаването, както и от държавите, през чието въздушно пространство преминава въздухоплавателното средство, и от държавата на регистрация на въздухоплавателното средство.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 18 предоставя правомощия на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД ГВА) да предлага забрана за въздушен превоз на предмети и вещества, които не са изрично упоменати в наредбата или в техническите инструкции и правила, ако се установят условия, застрашаващи безопасността на полетите.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 18 от 4 март 1999 г. определя общите изисквания за опаковане на опасни товари, които се прилагат при превоз по въздуха. Изключение правят случаите, описани в чл. 8, ал. 1, т. 7. Освен общите изисквания, за опасни товари от клас 7 се прилагат специфични изисквания, посочени в ТИ и ПИ.
Чл. 16
Опасните товари трябва да бъдат опаковани в качествени и неразрушени опаковки, които са конструирани и затворени така, че да предотвратяват изтичане или разсипване. Това е особено важно при нормални условия на въздушен превоз, където могат да настъпят промени в температурата, влажността, налягането или вибрации.
Чл. 17
Опаковките, използвани за превоз на опасни товари, трябва да бъдат единични или комбинирани, и могат да бъдат първично или повторно употребявани. Те трябва да отговарят на техническите изисквания, установени в стандартите, публикувани в ТИ и ПИ, както по отношение на производството, така и по отношение на изпитванията.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 18 от 4 март 1999 г. определя, че опаковките, които влизат в контакт с опасни вещества, трябва да бъдат устойчиви на химически и други въздействия. Материалите на опаковките не трябва да съдържат вещества, които могат да реагират опасно с товара или да образуват опасни съединения. Освен това, не трябва да се използват материали, които могат да загубят своята здравина или да станат пропускливи при температурни промени по време на превоз.
Чл. 19
Съгласно Чл. 19 от Наредба № 18 от 4 март 1999 г., не е разрешено опасни товари да бъдат пакетирани в една и съща външна опаковка с други опасни или неопасни товари, ако съществува риск от опасна реакция между тях.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 18 предвижда, че вътрешните съдове и опаковки на опасни товари трябва да бъдат обезопасени срещу счупване, разсипване или смесване на вещества. Това се постига чрез използването на уплътняващи или абсорбиращи материали. Опаковането трябва да се извършва в съответствие с определени опаковъчни инструкции, посочени в ТИ и ПИ.
Чл. 21
Опаковките за опасни товари по въздуха трябва да имат достатъчно размери, за да могат да се поставят всички необходими етикети и маркировки, освен ако не е предвидено друго в транспортните инструкции (ТИ) и пакуването инструкции (ПИ).
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № 18 от 4 март 1999 г. изисква всяка опаковка, която отговаря на специфичните изисквания на част 7, глава 1 и част 4, глава 3 на Техническите инструкции (ТИ) и глави 7 и 10.7 на Правилника за инструкции (ПИ), да бъде маркирана в съответствие с указанията за маркиране, посочени в тях.
Чл. 23
Според Чл. 23 от Наредба № 18 от 4 март 1999 г., всяка опаковка с опасни товари трябва да бъде маркирана с точното товарно-превозно наименование на съдържанието, номера, определен от ООН, и други маркировки, посочени в част 5, глава 2 на ТИ и глави 7.1 и 10.7.1 на ПИ.
Чл. 24
Член 24 от наредба № 18 забранява нанасянето на стрелки върху опаковки с течни опасни товари, освен ако те не служат за обозначаване на правилната ориентация на пакета.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 18 от 4 март 1999 г. изисква маркировките на опасни товари да бъдат написани на английски език, освен ако държавата на изпращане не изисква допълнителен език. Това осигурява ясна комуникация и безопасност при превоз на опасни товари по въздуха.
Чл. 26
Член 26 от Наредба № 18 задължава всяка опаковка с опасни товари, включително радиоактивни материали, да бъде етикетирана с етикети за опасност. Тези етикети са определени в част 5, глава 3 на Техническите инструкции (ТИ) и глави 7.2 и 10.7.2 на Правилника за изпълнение (ПИ).
Чл. 27
Съгласно Чл. 27 от Наредба № 18 от 4 март 1999 г., всяка опаковка с опасни товари трябва да бъде етикетирана. Етикетите указват начина на обработване на товара и трябва да отговарят на изискванията на част 5, глава 3 на ТИ и глава 7.2 на ПИ.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 18 изисква маркировката и етикетите на опаковките за опасни товари да бъдат устойчиви на нормални условия по време на въздушния превоз. Устойчивостта на етикетите трябва да е в съответствие с определените изисквания в част 5, глави 2 и 3 на ТИ и глави 7 и 10.7 на ПИ.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 18 от 4 март 1999 г. определя, че товароизпращачът е отговорен за предлагането на опасни товари за превоз по въздуха, при условие че те не са забранени. Отговорността му включва правилното класифициране, опаковане, маркиране, подготовка на придружаващи документи и етикетиране в съответствие с изискванията на ТИ и ПИ.
Чл. 30
Съгласно Чл. 30 от Наредба № 18, товароизпращачът трябва да представи "Декларация за опасен товар" при предаването на опасния товар за превоз. Декларацията се изготвя в два екземпляра и съдържа необходимата информация, която трябва да бъде вписана в товарителницата. Освен на местния език, декларацията трябва да бъде попълнена и на английски. Товарителницата трябва да показва ясно, че пратката съдържа опасни товари.
Чл. 31
Товароизпращачът е задължен да доставя опасните товари на летището в точно определеното време, уговорено с превозвача. Складирането на опасни товари в района на летището е забранено, освен ако не са налични специално подготвени складове за целта.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 18 определя задълженията на превозвача, които обхващат и неговите обслужващи агенти. Превозвачът не може да приеме опаковка с опасен товар, освен ако не са изпълнени определени условия, като наличие на попълнени документи за превоз и осигурено място за складиране и проверка на опаковката. Допълнителни указания за приемането на опаковките са описани в конкретни части на ТИ и ПИ. Товарните въздухоплавателни средства (ВС) трябва да се товарят и разтоварват на специално определени места, за да се осигури безопасността на хората и съоръженията на летището.
Чл. 33
Член 33 от Наредба № 18 предвижда, че когато маршрутът на въздушния превоз на опасни товари изисква участието на два или повече превозвача, обслужващият агент може да потвърди извършването на превоза само след получаване на потвърждение от всички участващи превозвачи.
Чл. 34
Превозвачът е задължен да използва контролна карта, която представлява списък по образец (приложения № 2 и № 2А), за да извърши приемането на товарите. Целта на този списък е да се осигури точното спазване на разпоредбите, свързани с безопасния превоз на опасни товари по въздуха.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредба № 18 постановява, че опаковка или отделна товарна единица не може да бъде натоварена на въздухоплавателно средство, освен ако не е проверена предварително. Проверка трябва да установи, че няма признаци за изтичане или повреда на опасните товари, съдържащи се в опаковката.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № 18 предвижда задължения на превозвача при повреда на опаковка с опасни товари. В случай на повреда или изтичане на опаковката, превозвачът е длъжен да свали опаковката от въздухоплавателното средство (ВС) и да провери остатъка от пратката. Той трябва да се увери, че останалите пакети са в добро състояние за превоз и че няма замърсени или повредени други пакети, преди да продължи с превоза.
Чл. 37
Член 37 от Наредба № 18 забранява превоза на опасни товари в пилотската или пътническата кабина на самолетите. Съществуват изключения, които са описани в членове 5 и 7 на наредбата, както и специфични указания за радиоактивни материали, посочени в част 1, глава 1 на ТИ и т. 2.5 на ПИ.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № 18 от 4 март 1999 г. задължава опаковките с опасни товари, които могат да реагират опасно помежду си, да не се разполагат една до друга или в положение, позволяващо взаимодействие между тях. Минималните изисквания за разполагане на несъвместими опасни товари са определени в ТИ и ПИ.
Чл. 39
Опаковките с опасни товари, които не са в единица товарно устройство, трябва да се проверяват за повреди или изтичане при разтоварването от въздухоплавателното средство. При установяване на повреда или изтичане, зоната, където са били разположени, се проверява за повреда или замърсяване, и всяко опасно замърсяване се отстранява.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредба № 18 указва, че при приемане и превоз на инфекциозни или токсични вещества, както и радиоактивни материали, превозвачите са задължени да спазват специалните изисквания, описани в част 7, глави 1 и 2 на ТИ и глави 9.3 и 10.3 на ПИ. Тези изисквания са важни за осигуряване на безопасността по време на превоза на опасни товари.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредба № 18 забранява превозването на токсични или инфекциозни вещества (клас 6) в едно и също отделение на въздухоплавателно средство (ВС) с живи животни, хранителни продукти, кърма и медикаменти. Освен това, единични товарни устройства с токсични или инфекциозни вещества не могат да бъдат разполагани на борда на ВС до такива, съдържащи хранителни продукти, кърма или медикаменти.
Чл. 42
Въздухоплавателно средство, което е замърсено с радиоактивни материали, трябва незабавно да бъде изтеглено от експлоатация, докато нивата на радиация на достъпните повърхности и нефиксираното замърсяване надвишават определените стойности в съответната нормативна документация.
Чл. 43 от Наредба № 18
Опаковките с радиоактивни материали, натоварени на въздушни средства, трябва да бъдат разположени на безопасно разстояние от хора, живи животни и непроявени фотоматериали. Тези разстояния са указани в таблици от Техническите инструкции (ТИ) и Правилата за безопасност (ПИ).
Чл. 44
Превозвачът е длъжен да опази опасните товари от повреждане при натоварването им на въздухоплавателно средство (ВС). Той трябва да ги укрепи така, че да предотврати всякакво придвижване по време на полет, което би могло да промени разположението на опаковките. Специални изисквания важат за опаковките, съдържащи радиоактивни материали, при които укрепването трябва да осигури спазването на изискванията за разграничаване по чл. 42 през целия период на превоза.
Чл. 45
Опаковките с опасни товари, обозначени с етикет "само за товарно ВС", трябва да бъдат натоварени така, че член на екипажа или упълномощено лице да може да ги оглежда и обработва. При възможност, опаковките трябва да бъдат разделени от други товари по време на полета. Изключения от това правило се прилагат в определени случаи, посочени в част 5, глава 2 на ТИ и точка 9.3.4 на ПИ.
Чл. 46
Натоварването и разтоварването на въздухоплавателни средства, които превозват опасни товари, трябва да се извършва от специално обучени и инструктирани работници. Те трябва да спазват мерките за безопасност и хигиена на труда, както и противопожарната охрана, в съответствие с приложимите нормативни актове.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба № 18 изисква превозвачът да предостави на командира на въздухоплавателното средство писмена информация за опасните товари преди излитането. Тази информация трябва да съдържа номер на товарителницата, идентификационен номер от ООН, наименование на товара, клас на опасност, група на съвместимост, опаковъчна група, брой опаковки и тегло на пратката, индикации за транспортиране и летището за разтоварване.
Чл. 48
Превозвачът е задължен да включи в своето "Ръководство за провеждане на полетите" информация относно правата и задълженията на екипажа, свързани с превоза на опасни товари. Освен това, ръководството трябва да съдържа указания за действията, които екипажът трябва да предприеме в случай на аварийна ситуация, свързана с превоза на тези товари.
Чл. 49 от НАРЕДБА № 18
Превозвачът е задължен да уведомява пътниците относно видовете опасни предмети и вещества, които не могат да бъдат превозвани на борда на въздухоплавателното средство, нито като предаден багаж, нито като лични вещи. Опасните предмети и вещества са дефинирани в Пътническия Инструктаж (ПИ), табл. 2.3.А, и тяхното носене е забранено или разрешено в ограничени количества и при специфични условия.
Чл. 50
Командирът на въздухоплавателното средство (ВС) е задължен да уведомява ръководството на въздушното движение за опасните товари на борда в случай на аварийна ситуация по време на полет. Уведомлението трябва да включва информация за точните наименования на товарите, техния клас, допълнителните рискове, изискващи етикети, групата на съвместимост за клас 1, както и количеството и местоположението на опасните товари.
Чл. 51
При произшествие с въздушно средство, превозващо опасни товари, превозвачът е задължен да информира незабавно държавата, в която е станало произшествието. Информацията трябва да включва точните наименования на превозваните опасни товари, техния клас, допълнителни рискове, групата на съвместимост за клас 1, количеството и местоположението им на борда на въздушното средство.
Чл. 52
Чл. 52 от Наредба № 18, който се отнася до квалификацията на персонала, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 87 от 2017 г. Това означава, че разпоредбите относно квалификацията на персонала, свързани с безопасния превоз на опасни товари по въздуха, вече не са в сила.
Чл. 53
Лицата, които извършват дейности по наредба № 18 за безопасен превоз на опасни товари по въздуха, са задължени да осигурят и поддържат необходимата квалификация на персонала, съгласно изискванията на част 1, глава 4 на ТИ и глава 1.5 на ПИ.
Чл. 54
Чл. 54 от Наредба № 18 предвижда, че необходимата квалификация за безопасен превоз на опасни товари се придобива и поддържа в лицензирани учебни центрове, одобрени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Учебните центрове трябва да спазват задължителните минимални изисквания за обучение, посочени в приложение № 4.
Чл. 55
Операторът е упълномощен да извършва проверки на пратките и съпътстващата документация, за да се увери, че те отговарят на изискванията на наредбата. Тези проверки могат да се извършват както в присъствието, така и в отсъствието на представител на товароизпращача. В случай на установяване на нарушения в съдържанието, опаковката, маркировката или документите, операторът има правото да откаже превоза или да го прекъсне на всяка точка от маршрута. Операторът е задължен незабавно да уведоми товароизпращача за предприетите действия.
Чл. 56
Наредба № 18 от 4 март 1999 г. регламентира безопасния превоз на опасни товари по въздуха. Контролът по приемането и изпращането на опасни товари от пощенските служби се извършва по реда, определен от Комитета по пощи и съгласуван с Министерството на транспорта. Наредбата отменя предишна наредба и влиза в сила 30 дни след обнародването ѝ. Контролът по спазването на наредбата се упражнява от министъра на транспорта или упълномощено от него лице. Декларацията на изпращача за опасни товари трябва да бъде попълнена и подписана от него, а не от спедитор или посредник. Приложението съдържа списък с изисквания към декларацията и контролни точки за проверка на пратките с опасни товари.
§ 1
Наредба № 18 от 4 март 1999 г. за безопасен превоз на опасни товари по въздуха е издадена на основание § 6, ал. 1 във връзка с чл. 16а, т. 6 от Закона за гражданското въздухоплаване. Законът е обнародван в Държавен вестник, брой 94 от 1972 г., с последващи изменения и допълнения от 1990, 1997 и 1998 г.
§4 от Преходни и Заключителни разпоредби на Наредба № 18
Наредба № 18 за безопасен превоз на опасни товари по въздуха влиза в сила 30 дни след обнародването й в 'Държавен вестник'. В допълнение, приложението към наредбата включва декларация на изпращача за опасни товари, която трябва да бъде попълнена и предадена на авиокомпанията. Декларацията включва информация за изпращача, получателя, детайли за превоза и спецификации за опасните товари. Неспазването на изискванията може да доведе до правни последствия. Съществуват и допълнителни приложения с чеклистове за проверка на пратки с опасни и радиоактивни товари, които служат за удостоверяване на коректността на информацията преди приемането на пратките.
