НАРЕДБА № 18 ОТ 27 МАЙ 2009 Г. ЗА КАЧЕСТВОТО НА ВОДИТЕ ЗА НАПОЯВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 18 урежда изискванията за качеството на водите, критериите и показателите за оценка, предотвратяването на увреждането на хидротехническите съоръжения, мониторинга и контрола на качеството на водите за напояване. Целта е да се гарантира здравето на населението и животните, да се опазват почвите и земеделските култури, както и да се поддържа доброто екологично състояние на земята.
Чл. 2
Наредбата регулира качеството на повърхностните, подземните и отпадъчните води, използвани за напояване на земеделските култури. Тя се прилага както за водите в естествено състояние, така и за тези след подходящо третиране. Изключения от приложението на наредбата са водите, упоменати в чл. 43, ал. 2 от Закона за водите, и случаи на подобряване на водния режим на почвата и растенията извън земеделски земи.
Чл. 3
Наредба № 18 регламентира условията за използване на води за напояване на земеделските култури. Водите могат да се използват само от лица с разрешително за водовземане. Напояването трябва да се извършва в съответствие с определените брутни поливни и напоителни норми, установени от Министерството на земеделието и храните. Заустването на отпадъчни води в хидротехническите съоръжения е разрешено при спазване на определени условия и с писмено съгласие на собственика на съоръженията. Качеството на водите след заустването трябва да отговаря на изискванията на наредбата.
Чл. 4
Наредбата определя изискванията за качеството на водите, използвани за напояване на земеделските култури. Чл. 4 подчертава, че не се допуска използването на води, които не отговарят на определените изисквания, освен в специфични случаи. Собствениците и ползвателите на напоителни системи са задължени да осигуряват вода, която отговаря на стандартите. В договора за предоставяне на вода за напояване се уточняват изискванията и задълженията за поддържане на качеството на водата. Напояването в защитени зони трябва да се извършва в съответствие с приложимите закони и наредби.
Чл. 5
Наредбата определя критериите за оценка на пригодността на водите за напояване, които включват процеси на засоляване, водопропускливост и токсичност. Оценката се извършва въз основа на показателите в приложение № 1. Компетентният орган издава разрешително за водовземане при положителна оценка и спазване на изискванията. При води с неотговарящо качество, пригодността се определя на база почвен тип, вид на културите, хидрогеоложки условия и технология на напояване. В уязвими зони може да се използва допълнителна информация за замърсители. При влошаване на химичното състояние на подземните води, могат да се определят индивидуални норми за качество.
Чл. 6
Чл. 6 определя условията, при които водите, които не отговарят на пределно допустимите стойности, могат да се използват за напояване. Водите могат да се ползват при надвишаване на показателите, ако се спазват определени изисквания, включително поливни норми, положителна оценка на пригодността на водата и предприемане на мерки за избор на подходящи култури. При надвишаване на санитарно-хигиенните показатели е необходимо обеззаразяване. Няма да се прилагат изискванията, ако водите съдържат опасни вещества. Изпълнението на мерките не трябва да влошава състоянието на водите.
Чл. 7
Наредбата позволява използването на води за напояване, които имат временни отклонения от нормата в случаи на суша, криза или бедствие. Органът, който е обявил бедствено положение, определя условията за това използване, мерките за избягване на замърсяване на водите и почвите, и времето за което е разрешено напояването с отклонение от нормата.
Чл. 8
Член 8 от Наредба № 18 определя, че управлението и изпълнението на мониторинга на водите за напояване се извършват в съответствие с изискванията на Закона за водите, Наредба № 5 от 2007 г. за мониторинг на водите и самата наредба.
Чл. 9
Притежателите на разрешителни за водовземане с цел напояване са задължени да изпълняват програма за собствен мониторинг на качеството на водите. Конкретните изисквания към тази програма се определят в самите разрешителни за водовземане.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 18 определя правилата за провеждане на мониторинг на водите за напояване. Мониторингът включва анализи и оценки на състоянието на водите, извършва се по определени показатели и в началото на поливния сезон. Пунктовете за мониторинг включват изходите на водовземни съоръжения, пречиствателни станции и магистрални канали. Честотата на вземане на проби е най-малко веднъж на поливен сезон за повърхностни и отпадъчни води и веднъж на три години за подземни води.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 18 определя задълженията на лицата, които извършват наблюдения за качеството на водите за напояване. Те трябва да следят за неблагоприятни изменения в органолептичните и физичните свойства на водата, включително специфичен мирис, мътност, утайки и газоотделяне. При установяване на подобни изменения, е необходимо да се извърши мониторинг по определени показатели. Освен това, титулярите на разрешителни за водовземане са задължени да извършват допълнителен мониторинг до възстановяване на качеството на водите.
Чл. 12
Наредбата определя задълженията на басейновите дирекции относно качеството на водите за напояване на земеделските култури. Те включват оценка на количеството и качеството на водите, поддържане на информационни системи за мониторинг, контрол и анализ на данните, управление на регистри на разрешителните за водовземане, ранно предупреждение при проблеми, контрол на разрешителните и разработване на програми за подобряване на качеството на водите.
Чл. 13
Регионалните инспекции по околната среда и водите осъществяват контрол относно съответствието на почвите с нормативните изисквания, действия или бездействия, които могат да доведат до замърсяване на почвите от напояване, и опазването на почвите от замърсяване с вредни вещества, вкиселяване, засоляване, повърхностно преовлажняване и ерозия.
Чл. 14
Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве са отговорни за извършването на контрол на микробиологичните показатели на водите, предназначени за напояване на земеделските култури, съгласно приложение № 1, точка Г от Наредба № 18 от 27 май 2009 г.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 18 определя задълженията на Изпълнителната агенция по хидромелиорации, които включват организиране и контрол на мониторинга на водите за напояване, взаимодействие с Министерството на извънредните ситуации, поддържане на регистър на хидромелиоративния фонд, осигуряване на информация за разрешителни за водовземане, извършване на проверки по време на поливния сезон, взаимодействие с басейновите дирекции и участие в разработването на националния водностопански план.
Чл. 16
Член 16 от Наредба № 18 предвижда, че Изпълнителната агенция по почвените ресурси и Националната служба за съвети в земеделието предоставят информация на собствениците и ползвателите на земеделски земи относно качеството на водите за напояване, в съответствие с разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и 5.
Чл. 17
Член 17 от Наредба № 18 определя задълженията на Изпълнителната агенция по околна среда за създаване и поддържане на национална автоматизирана система за мониторинг на околната среда. Министърът на околната среда и водите предоставя информация по хидромелиорации на Изпълнителната агенция по хидромелиорации, като разходите за копие от информацията се заплащат. Освен това, министърът поддържа географска информационна система за водите на национално ниво и подготвя годишник за състоянието на водите.
Чл. 18
Наредбата определя изискванията за качеството на водите, използвани за напояване на земеделски култури. Министерството на земеделието и храните е отговорно за предоставяне на информация относно качеството на водите на собствениците и ползвателите на земеделски земи. Водите за напояване трябва да отговарят на определени пределно допустими стойности на различни физични и химични показатели, включително електропроводимост, натрий, калций, магнезий и токсични вещества. Наредбата също така предвижда задължения за лицата, притежаващи разрешителни за водовземане, и установява срокове за привеждане на разрешителствата в съответствие с новите изисквания.
§ 1
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 18 от 27 май 2009 г. за качеството на водите за напояване на земеделските култури се дефинират основни термини, свързани с напояването. Определя се какво представлява поддържането на земята в добро състояние, брутната и напоителната норма, видовете води за напояване, хидротехническите съоръжения, приоритетните вещества и понятието за суша. Тези определения са важни за правилното прилагане на наредбата и за осигуряване на устойчиво управление на водните ресурси в земеделието.
§2
Лицата, притежаващи разрешително за водовземане за напояване, трябва да подадат молба за привеждане на разрешителното в съответствие с новите изисквания по чл. 9 и 10 от наредбата в срок от една година от влизането й в сила.
§3
В срок от една година след влизането на наредбата в сила, Изпълнителната агенция по хидромелиорации е задължена да създаде регистър на хидромелиоративния фонд, който е финансиран с държавни средства. Регистърът ще включва информация за водоизточниците за напояване и качествата на водите, предоставяни за тази цел.
§5 и Приложение № 1 и № 2
Наредбата за качеството на водите за напояване на земеделските култури включва указания от министъра на земеделието и храните, съвместно с министъра на околната среда и водите, относно нейното прилагане. В приложението са посочени пределно допустимите стойности на различни показатели за качеството на водите, включително електропроводимост, токсичност и санитарно-хигиенни показатели. Списъкът на задължителните показатели за анализ на водата е също включен, за да се осигури безопасността и качеството на водите за напояване.
