Виж оригиналния текст на документа
Наредба № 18 определя хигиенните изисквания за облекло, предназначено за деца до 14 години. Облеклата са класифицирани по възрастови групи: за деца до 1 година, от 1 до 3 години, от 3 до 7 години и от 7 до 14 години. За всяка група са посочени конкретни размери и видове облекло, включващи бельо, спално облекло, горно облекло и връхно облекло. Изискванията обхващат разнообразие от текстилни изделия, предназначени за осигуряване на комфорт и безопасност на децата.
Наредбата определя хигиенните изисквания за тъканите и материалите, от които се изработва детско облекло. Те трябва да бъдат леки, меки и да не предизвикват механично претриване на кожата. Облеклото трябва да е в подходящи светли тонове, а бельото за деца до 1 година не трябва да се оцветява. Материалите не трябва да отделят неприятни миризми или вредни химични вещества, както и да не стимулират растежа на патогенната микрофлора.
Текстилните материали, предназначени за облекло на деца до 1 година, както и бельото и горното облекло за деца от 1 до 3 години, не трябва да се подлагат на обработка за облагородяване, която включва увеличено съпротивление срещу смачкване, водо- и маслоотблъскваща обработка, противозамърсяваща обработка, молцоустойчива обработка и обработка за намалена горимост.
Чл. 4 от Наредба № 18 определя изискванията за оцветяване на текстилните материали, предназначени за облекло на деца. За деца до 1 година не могат да се използват диазобагрила и амино-антрахинонови багрила на основата на хром, стронций и кадмий, както и други вредни багрила. За деца над 1 година се разрешава използването на устойчиво свързани багрила.
Чл. 5 от Наредба № 18 определя физичните свойства на текстилните материали, които имат хигиенно значение. Тези свойства включват специфична площна и обменна маса, порьозност, въздухопропускливост, коефициент на охлаждане, хигроскопичност, капилярност, паропроницаемост, водопоглъщаемост и електростатично съпротивление. Материалите трябва да отговарят на физиологичните особености на детския организъм и да запазват своите свойства в процеса на носене, пране, почистване и гладене.
Чл. 6 от Наредба № 18 предвижда, че електростатичният заряд на тъканите за детско облекло не трябва да надвишава 300 волта на сантиметър. Тази стойност се проверява по утвърдена методика на Министерството на народното здраве и Министерството на леката промишленост.
Член 7 от Наредба № 18 определя видовете влакна, от които трябва да бъдат изработени текстилните материали за детско облекло. Тези влакна са посочени в приложението на наредбата.
Член 8 от Наредба № 18 указва, че текстилните материали, предназначени за горно облекло на деца, които съдържат синтетични влакна, трябва да се изработват основно под формата на трикотаж.
Член 9 от Наредба № 18 гласи, че за облекло на деца до 3 години не е позволено използването на влакнести текстилни материали, които имат скубливост. Определянето на скубливостта се извършва по стандартизирана методика. Раздел III от наредбата се отнася до изискванията към готовото облекло.
Наредба № 18 определя хигиенните изисквания за облекло за деца до 14 години, включваща стандарти за размери, тегло, шевове, закопчаване и безопасност на материалите. Изисква се облеклото да бъде изработено от определени влакна, да не съдържа опасни гарнитури и да позволява свобода на движение. За деца до 3 години е задължително облеклото да бъде хигиенично оценено. Наредбата отменя предишна наредба и влиза в сила след 15 дни от обнародването.
Съгласно Параграф §2 от Наредба № 18, всички видове облекла за деца до 3 години, които съдържат синтетични влакна, трябва да преминат хигиенна оценка по стандарт БДС 14163-77. Този стандарт определя методиката за изследване на хигиенните свойства на текстилните материали, платове и облекла.
Наредба № 18 се издава на основание чл. 20 от Закона за народното здраве и влиза в сила 15 дни след обнародването й в Държавен вестник. Тя отменя предходната Наредба № 49 от 1979 г. Текстът съдържа изисквания към видовете влакна, използвани за изработка на текстилни материали за детско облекло, като определя разрешени и забранени влакна за различни категории облекло, включително бельо, чорапи и връхно облекло, с акцент на ограниченията за синтетични влакна и условията за тяхното използване.