Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя минималните задължителни мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап по двукопитните животни при възникване на огнище, както и предпазни мерки за повишаване на информираността на БАБХ и стопаните. Също така, наредбата установява условията и реда за прилагане на тези мерки. БАБХ има право да предприема по-строги действия в съответствие с ветеринарномедицинското законодателство.
Наредба № 17 определя мерките, които Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) трябва да предприеме за контрол на болестта шап при двукопитните животни. Включва задължения за уведомление при наличие на съмнение за шап, както и информация за потвърдени случаи на болестта. БАБХ е длъжна да уведомява Европейския съюз за огнища на шап и да предоставя подробна информация за случаите на инфекция. Мерките включват незабавна информация от собствениците на животни и ветеринарните лекари, както и документиране на предприетите действия за контрол на болестта.
Наредбата определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукопитните животни. Българската агенция по безопасност на храните е отговорна за извършване на епизоотични проучвания и контрол в животновъдните обекти при наличие на съмнения за заразяване. При установяване на шап, се предприемат мерки като преброяване на животните, забрана за влизане и напускане на животни от възприемчиви видове, дезинфекция и вземане на лабораторни проби. Огнище от шап се потвърджава при наличие на вирус, клинични признаци или серологични доказателства за заразяване.
Чл. 4 от Наредба № 17 предвижда забрани за придвижване на животни и свързани продукти от и във животновъдни обекти, за които има съмнение за шап. Забраните включват: 1) придвижване на месо, трупове, млечни продукти и други материали, 2) придвижване на животни, които не са възприемчиви на вируса, 3) придвижване на лица и 4) придвижване на превозни средства. Изключения се допускат при определени условия, като например за мляко, което не може да се съхранява в обекта, но само с разрешение на БАБХ и при спазване на специални мерки.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукопитните животни. Член 5 уточнява, че Българската агенция по безопасност на храните може да разширява мерките и върху други животновъдни обекти, ако има подозрения за контаминиране. Освен това, агенцията прилага мерките и в помещения, обекти или транспортни средства, ако присъствието на животни от възприемчиви видове предполага заразяване.
Наредба № 17 определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукопитните животни. Българската агенция по безопасност на храните може да наложи временна контролна зона при определени епизоотични условия, като например висока плътност на възприемчиви животни или интензивно движение на животни. Временната контролна зона изисква прилагане на специфични мерки за защита на животновъдните обекти и може да включва временно ограничаване на придвижванията на животни, което не трябва да надвишава 72 часа, освен в случай на извънредни обстоятелства.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукопитните животни. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) има право да прилага превантивни мерки, включително умъртвяване на животни при риск от заразяване. При установяване на огнище, проби за серологично изследване се вземат след 21 дни от унищожаването на съмнителни животни. Изискванията за изследване зависят от клиничните признаци и контакти на животните с потенциално заразени. БАБХ уведомява Европейската комисия преди прилагане на мерките.
Член 8 от Наредба № 17 указва, че Българската агенция по безопасност на храните не отменя мерките, посочени в членове 3 - 6, докато не се установи официално, че няма съмнения за наличие на шап. В раздел III се описват мерките, които следва да се предприемат при потвърдено огнище на шап.
След потвърждаване на огнище от шап, БАБХ налага незабавни мерки, включително умъртвяване на всички възприемчиви животни на място или в близост, при строго спазване на ветеринарен контрол. Официалният ветеринарен лекар осигурява вземане на проби за епизоотично проучване. Труповете на умрели животни се обработват под контрол, а всички продукти и материали се изолират или унищожават. След окончателна дезинфекция, зареждането с нови животни е възможно след 21 дни, при определени условия, включително отрицателни тестове за антитела. Спазват се строги правила за наблюдение и контрол на новозаредените животни.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. регламентира мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукоопитни животни. Чл. 10 описва задълженията за почистване и дезинфекция на обектите, свързани с отглеждането на животни, под ветеринарен контрол. Дезинфекциите трябва да се извършват с одобрени дезинфектанти и при спазване на специфични правила, за да се предотврати разпространението на вируса. Включва и процедури за почистване и дезинфекция на заразени обекти, с акцент на безопасността на околната среда и човешкото здраве.
Чл. 11 от Наредба № 17 предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните следи и организира преработването на определени продукти и субстанции, свързани с животни от възприемчиви видове, в случай на потвърдено огнище на шап. Това включва семенен материал, яйцеклетки и ембриони, събрани от животни в засегнатия обект. Освен това, всякакви субстанции, различни от посочените, трябва да се обработват под официален надзор, за да се гарантира унищожаването на шапния вирус и предотвратяване на неговото разпространение.
Чл. 12 от Наредба № 17 задължава официален ветеринарен лекар да извършва епизоотични проучвания с цел идентифициране на присъствието на шап в животновъдните обекти. Проучванията трябва да включват определяне на периода на възможно заразяване, произхода на вируса, установяване на други потенциално заразени обекти и анализ на движението на животни и материали, свързани с разпространението на вируса. Българската агенция по безопасност на храните е отговорна за информирането на Европейската комисия и другите държави членки относно епизоотологията на вируса.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукопитни животни. Чл. 13 предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) може да нареди умъртвяване на животни от възприемчиви и невъзприемчиви видове в огнища на шап, освен ако невъзприемчивите животни могат да бъдат изолирани и дезинфекцирани. БАБХ също така трябва да информира Европейската комисия за предприетите мерки и да подготвя условия за ваксиниране при потвърдено огнище.
Чл. 14 от НАРЕДБА № 17 определя мерките, които БАБХ трябва да предприеме при заплаха от шапно огнище за животни в лаборатории, зоопаркове и други защитени райони. Мерките включват осигуряване на биобезопасност, ограничаване на достъпа до тези места и възможност за изключения от определени разпоредби, при условие че не се застрашава здравето на животните в другите държави членки. Всяко решение за изключение трябва да бъде обявено на Европейската комисия и да включва информация за генетични ресурси от селскостопански животни.
Когато се потвърди случай на шап в кланица, граничен инспекционен пункт или транспортно средство, БАБХ предприема следните мерки: незабавно умъртвяване на всички възприемчиви животни, преработка на труповете под контрол, обработка на животински отпадъци, дезинфекция на оборски тор и помещения, провеждане на епизоотично проучване. Осигурява се, че животни не могат да бъдат допускани в засегнатите обекти преди 24 часа след дезинфекция. При съмнение за контаминиране в съседни обекти, БАБХ обявява огнище и налага допълнителни мерки.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукопитните животни. Чл. 16 посочва, че Европейската комисия следи ситуацията и предприема мерки за предотвратяване на разпространението на шапния вирус, включително чрез регионализация и спешна ваксинация. Раздел V се фокусира върху животновъдни обекти с различни епизоотични единици и обработка на мляко за унищожаване на вируса.
Наредба № 17 определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукопитните животни. Чл. 17 регламентира изключения от определени изисквания, ако производствените единици в животновъдни обекти, засегнати от шап, не са били в контакт помежду си за определен период, при условие, че са спазени специфични условия за разделяне и управление. За обекти, произвеждащи мляко, също се предвиждат условия за избягване на разпространение на вируса, включително специфични обработки на млякото и млечните продукти, които трябва да преминат през определени термични обработки. Изключение от изискванията може да се прилага и при предварителни правила от БАБХ, уведомяващи Европейската комисия.
Чл. 18 от Наредба № 17 определя условията за обозначаване на животновъдни обекти като контактни, когато има съмнение за пренос на шапния вирус. Контактните обекти подлежат на мерки за контрол, които остават в сила, докато съмнението не бъде отхвърлено. БАБХ ограничава движението на животни от контактни обекти за период, равен на инкубационния, с възможност за изключения при спешни случаи. Официалният ветеринарен лекар извършва клиничен преглед преди да се разреши изключението. При определени условия БАБХ може да ограничи действието на мерките до конкретни производствени единици в животновъдния обект. Ако не може да се изключи епизоотична връзка, БАБХ прилага мерките и към свързани обекти или транспортни средства.
Чл. 19 от Наредба № 17, изменен през 2013 г., дава правомощия на Европейската комисия да извършва преглед на животновъдните обекти с цел координиране на мерките, предприемани от БАБХ. Това се отнася за обекти, описани в чл. 17 и 18, и е част от усилията за контрол на болестта шап при двукопитни животни.
При потвърждаване на огнище на шап, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) незабавно прилага мерките, включително установяване на предпазна и надзорна зона с радиуси от 3 км и 10 км съответно. Зоните се маркират с пътни знаци, а БАБХ следи животните, изпратени от тези зони, и информира съответните държави и Европейската комисия. Осигурява се и проследяване на месо и млечни продукти от животни в защитната зона, които са произведени преди въвеждане на мерките, за да се предотврати разпространението на вируса.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукопитните животни. Чл. 21 указва, че в предпазната зона БАБХ трябва незабавно да регистрира всички животновъдни обекти с възприемчиви животни и да проведе преброяване на наличните животни, като информацията трябва да се актуализира. Освен това, обектите подлежат на периодично ветеринарно инспектиране, за да се предотврати разпространението на шапния вирус. Животните не могат да се извеждат извън обектите, освен в изключителни случаи, когато се транспортират под официален надзор за незабавно клане. Транспортирането се извършва с чисти и дезинфекцирани превозни средства, а движението е разрешено след задоволителен клиничен преглед от ветеринарен лекар.
Чл. 22 от Наредба № 17 определя мерките, които БАБХ не разрешава в предпазната зона за профилактика и ограничаване на болестта шап. Забранени са: 1. Придвижване между животновъдни обекти и транспортиране на животни от възприемчиви видове; 2. Организиране на панаири, изложби, пазари и други събирания на животни от възприемчиви видове; 3. Пътуващо обслужване с цел осеменяване на животни от възприемчиви видове; 4. Изкуствено осеменяване и събиране на яйцеклетки и ембриони от животни от възприемчиви видове.
Чл. 23 от Наредба № 17 за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукопитни животни определя правомощията на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) относно разширяване на забраните и разрешенията свързани с движението на животни. Основните точки включват: разширяване на забраните за придвижване на животни, провеждане на събития, транспортиране на стоки и клане на животни; условия за разрешаване на транзитиране и транспортиране на животни; специални условия за транспортиране на коне; и правила за посещения в животновъдни обекти. Забранено е събирането на семенен материал от коне, произхождащи от защитни зони.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукопитните животни. Чл. 24 регламентира условията за пускане на пазара на прясно месо, мляно месо и месни заготовки от животни от възприемчиви видове. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) осигурява контрол и маркировка на тези продукти, с изключения за определени ситуации, свързани с дата на производство и ветеринарен контрол. Забраните не важат за меса, произведени преди определени дати и при спазване на специфични условия.
Чл. 25 от Наредба № 17 постановява, че Българската агенция по безопасност на храните не разрешава пускането на пазара на месни продукти, произведени от животни, които са от възприемчиви видове и са с произход от предпазната зона. Изключение правят месните продукти, които са преминали през определени обработки или са произведени от меса, посочени в чл. 24, ал. 4.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап по двукопитните животни. Чл. 26 регламентира забраната за пускане на пазара на мляко и млечни продукти от животни в предпазната зона, освен при определени условия, като например, ако млякото е произведено преди предполагаемото заразяване или е преминало през специфични обработки. Предприятията, произвеждащи такива продукти, трябва да отговарят на строги условия за контрол и хигиена, а БАБХ удостоверява съответствието им. Забранено е събирането и транспортирането на проби от мляко до лаборатории, които не са одобрени за диагностика на шап.
Чл. 27 от Наредба № 17 определя условията за пускане на пазара на семенен материал, яйцеклетки и ембриони от животни с произход от предпазната зона. Забранено е пускането на пазара на такъв материал, освен ако е замразен и събран поне 21 дни преди предполагаемото заразяване. Замразеният материал, събран след заразяване, може да бъде освободен само след отмяна на мерките, клиничен преглед на животните и отрицателен резултат от серологично изследване на донорното животно.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап по двукопитните животни. Чл. 28 забранява транспортирането и разпространението на животински екскременти и оборски тор в предпазната зона, освен в случаи на отстраняване за третиране или междинно съхранение. Забраната не важи за екскременти, произведени преди определен срок, при спазване на специфични условия и след ветеринарен преглед. Българската агенция по безопасност на храните е отговорна за осигуряване на мерки за предотвратяване на разпространението на вируса при отстраняване на екскременти.
Чл. 29 от Наредба № 17 определя условията за пускане на пазара на кожи от животни, които са произвели в предпазна зона. Българската агенция по безопасност на храните забранява пускането на окосмени и неокосмени кожи от възприемчиви видове, освен ако те са произведени поне 21 дни преди предполагаемата дата на заразяване и са съхранявани отделно от новопродуцирани кожи. Освен това, те трябва да отговарят на специфични изисквания, посочени в наредба по чл. 66, ал. 2 от Закона за ветеринарно дело.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукопитните животни. Чл. 30 забранява пускането на пазара на овча вълна, косми от преживни животни и свинска четина с произход от предпазната зона. Забраната важи за непреработени материали, освен ако са добити най-малко 21 дни преди предполагаемата дата на заразяване и са съхранявани отделно от новопроизведени материали.
Чл. 31 от Наредба № 17 определя условията, при които Българската агенция по безопасност на храните не разрешава пускането на пазара на животински продукти от възприемчиви видове. Основно правило е, че не се разрешава продажбата на непосочени в чл. 24-30 продукти, освен ако те са произведени преди 21 дни от заразяване или преминали през специфични обработки, които унищожават шапния вирус. Допустими са и специфични продукти за технически цели, прилагани условия за безопасност.
Член 32 от Наредба № 17 определя забраните и изключенията относно пускането на пазара на храни за животни, фураж, сено и слама от предпазната зона, свързани с болестта шап. Забраната важи за продукти от тази зона, освен ако те са произведени преди 21 дни от предполагаемата дата на заразяване, предназначени за употреба в зоната с разрешение от БАБХ, или произведени в предприятия без възприемчиви животни. Има и условия за фураж и слама от обекти с възприемчиви животни, които трябва да преминат през специфични дезинфекционни процеси и да бъдат съхранявани на безопасно разстояние.
Чл. 33 от Наредба № 17 предвижда изключения от забраните, свързани с мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап. Изключенията могат да се разрешават от БАБХ, при условие че всички изисквания са спазвани за достатъчно дълъг период и не съществува риск от разпространение на вируса. За обмен на продукти е необходимо допълнително удостоверение от БАБХ.
Чл. 34 от Наредба № 17 предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) предприема допълнителни мерки за ограничаване на шапния вирус в зависимост от епизоотичните, зоотехническите, стопанско-икономическите и социалните условия в засегнатата зона. БАБХ също информира Европейската комисия и държавите членки за тези мерки.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап по двукопитните животни. Чл. 35 указва, че Българската агенция по безопасност на храните изпълнява мерките в предпазната зона след 15 дни от унищожаването на животните и приключването на почистването и дезинфекцията. Проучванията за наличие на заразяване трябва да приключат с отрицателни резултати за всички животновъдни обекти в зоната. След отмяната на мерките в предпазната зона, мерките в надзорната зона продължават най-малко 15 дни. Проучванията включват клинични прегледи на животните, внимание към рисковите животновъдни обекти и преглед на документацията, свързана с ветеринарноздравните цели.
Чл. 36 от Наредба № 17 предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) осигурява условия за прилагане на мерките за контрол на шапа в надзорната зона. Изключително, БАБХ разрешава транспортиране на животни от възприемчиви видове за клане в кланица извън зоната, при спазване на определени изисквания, включително наличие на отрицателни резултати от клиничен преглед и одобрена кланица.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукопитни животни. Член 37 регламентира условията за движение на животни от възприемчиви видове в надзорната зона, като основното правило е, че животните не трябва да напускат обекта. Изключения от това правило са предвидени за паша, транспортиране за клане и други специфични случаи, при спазване на определени условия и след преглед от ветеринарен лекар. БАБХ следи движението на животни от надзорната зона и уведомява компетентните органи в другите държави членки.
Наредба № 17 определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукоопитни животни. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) не разрешава пускането на пазара на прясно и мляно месо от животни, произхождащи от надзорната зона или произведени в предприятия в такава зона. Забраните не важат за меса, произведени преди 21 дни от предполагаемото заразяване, или за меса от животни, транспортирани при спазване на определени условия. Допустими са изключения при строг ветеринарен контрол и ясна маркировка на продуктите. БАБХ контролира спазването на изискванията и уведомява други държави членки за одобрените предприятия.
Чл. 39 от НАРЕДБА № 17 определя мерките за контрол на млякото и млечните продукти, добити от животни в надзорната зона за шап. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) забранява пускането на пазара на такова мляко и произведени от него млечни продукти, освен ако не са спазени определени условия, като срок на производство и обработка. Предприятията, произвеждащи мляко от животни в надзорната зона, трябва да отговарят на строги ветеринарни изисквания и да осъществяват отделно транспортиране и съхранение на млякото. Контролът върху спазването на тези изисквания се извършва от БАБХ, която удостоверява съответствието на предприятията.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. регламентира мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукоопитни животни. Член 40 забранява транспортирането и разпространението на екскременти и оборски тор от животновъдни обекти в надзорната зона, освен в изключителни случаи, когато БАБХ разреши при спазване на специфични условия. Тези условия включват прегледи от официален ветеринарен лекар и специфични методи за разпръскване и вкарване на материалите в почвата, за да се предотврати разпространението на вируса.
Българската агенция по безопасност на храните е отговорна за осигуряването на пускането на пазара на продукти от животински произход, които не са споменати в предходните членове (чл. 38 - 40), при условие че те отговарят на изискванията, определени в чл. 27 и чл. 29 - 31.
Чл. 42 от Наредба № 17 предвижда, че БАБХ може да предприеме допълнителни мерки за ограничаване на шапния вирус, освен тези, описани в чл. 36 - 41. Тези мерки трябва да отчитат зоотехническите, епизоотичните, търговските и социалните условия в засегнатия район. При необходимост могат да се наложат специфични мерки за ограничаване на движението на коне, като се вземат предвид и мерките от чл. 23, ал. 3.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукоопитни животни. Член 43 описва условията за продължаване на мерките от Българската агенция по безопасност на храните в надзорната зона, които включват изминали 30 дни от умъртвяването на животните, изпълнение на изискванията в предпазната зона и приключване на проучване за наличие на шап с отрицателни резултати.
Наредба № 17 определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на шап при двукопитните животни. В случай на разпространение на вируса, БАБХ осигурява региониране на страната, разделяйки я на свободни зони и зони с ограничения. БАБХ уведомява Европейската комисия за мерките, а съгласуването с комисията може да включва и съседни държави. Преди определяне на границите на зоната с ограничения се извършва епизоотична оценка. Границите се основават на административни граници или географски прегради, а зоната може да бъде намалена или разширена в зависимост от епизоотологичните проучвания.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. определя мерките за профилактика на заболяването шап при двукоопитни животни. При региониране, БАБХ осигурява контрол на движението на животни и продукти, проследяване и маркиране на прясно месо и мляко, специфично сертифициране на животни и здравна маркировка на продукти. Животните, изпратени от зоната под ограничения, подлежат на изолация под ветеринарен контрол. Продуктите от животни от зоната под ограничения трябва да бъдат обработвани съгласно специфични изисквания.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукопитните животни. Чл. 46 регламентира условията за напускане на животновъдни обекти от възприемчиви животни, свързани с тяхната идентификация и регистрация. БАБХ осигурява проследимост на придвижванията на животните, като в специални случаи може да разреши и алтернативни методи за проследяване. Освен това, БАБХ може да предприема мерки за допълнително маркиране на животните, особено в контекста на ваксиниране.
Чл. 47 от Наредба № 17 предвижда мерки за контрол на придвижванията на животни от възприемчиви видове в случай на огнище на шап. Собствениците на животни са задължени да предоставят информация на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за животните, влизащи или напускащи животновъдния обект. Лицата, ангажирани в транспортиране или пускане на пазара на животни, също трябва да предоставят информация за придвижването на животните. БАБХ има право да разширява мерките, за да обхване част или цялата свободна зона.
Чл. 48 от Наредба № 17 определя правомощията на Българската агенция по безопасност на храните относно шапните ваксини. Агенцията не разрешава използването на ваксини и хиперимунни серуми срещу шапа, освен в предвидените случаи. Разрешава производството и продажбата на ваксини под официален контрол, контролира пускането на пазара на маркерни ваксини и допуска използването на ваксини за научни и лабораторни цели при определени условия на биобезопасност.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. определя условията за извънредна ваксинация срещу шап при двукопитни животни. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) може да приеме решение за ваксинация при наличие на огнища на болестта, риск за други държави членки или епизоотологични контакти. Решението трябва да бъде съгласувано с Европейската комисия и да вземе предвид мерките за предпазна ваксинация.
Чл. 50 от Наредба № 17 определя условията за извънредна ваксинация срещу болестта шап при двукопитни животни. Решението за ваксинация включва географски граници, вид и възраст на животните, времетраене на кампанията, забрани за придвижване на животни и продукти, идентификация на ваксинираните животни и други важни въпроси. Осигурява се, че ваксинацията ще отговаря на изискванията независимо от бъдещата съдба на животните. Българската агенция по безопасност на храните е отговорна за информираност относно безопасността на продуктите от ваксинирани животни.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. урежда мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукопитни животни. Чл. 51 описва условията за прилагане на предпазна ваксинация от БАБХ, включително ограничаване на зоната на ваксиниране, спазване на хигиенни правила, запазване на мерките в предпазната и надзорната зона, и установяване на надзорна зона с ширина минимум 10 km, в която не се разрешава ваксинация, а се извършва интензивен надзор и контрол на движението на животни.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукопитните животни. Чл. 52 уточнява, че Българската агенция по безопасност на храните уведомява Европейската комисия за въвеждането на потискаща ваксинация и предоставя подробни данни за контролни мерки. Ваксинацията се извършва само в предпазната зона и в идентифицирани животновъдни обекти, които отговарят на определени изисквания. Изключение може да бъде направено за забавяне на умъртвяването на животни по логистични причини.
Наредбата определя мерките за профилактика и контрол на болестта шап при двукопитни животни, включително условията за ваксинация и последващи действия. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) отговаря за осигуряване на мерките в зоната на ваксинация, която продължава минимум 30 дни след приключване на ваксинацията. Придвижването на живи животни от възприемчиви видове е забранено, освен в определени случаи, когато е разрешено от ветеринарен лекар. Месото и млечните продукти от ваксинирани животни се подлагат на специфични изисквания за маркировка и обработка, и могат да се пускат на пазара само след спазване на тези условия. БАБХ контролира спазването на изискванията и не допуска събиране на проби и семенен материал от животни в зоната на ваксинация, освен при определени условия.
Наредбата определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукопитни животни. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) отговаря за осигуряване на условия за прилагане на мерките в зоната на ваксинация. Придвижването на животни от възприемчиви видове е ограничено, освен в случаи на директно транспортиране за клане при спазване на определени условия. Пускането на пазара на прясно месо и млечни продукти от ваксинирани животни е разрешено при спазване на строг ветеринарен контрол и определени хигиенни изисквания. БАБХ контролира спазването на условията и удостоверява съответствието на продуктите.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукопитни животни. Чл. 55 предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) осигурява условия за прилагане на мерките в зоната на ваксиниране за период от минимум 30 дни след приключване на извънредното ваксиниране. Проучването за наличие на шапния вирус включва клинично инспектиране и лабораторни изследвания на животните. Лабораторните изследвания трябва да отговарят на определени критерии и да се извършват по одобрени методи. Изследванията включват анализи за наличие на антитела и условия за последващо зареждане с ваксинирани животни.
Наредба № 17 определя условията, при които животновъдните обекти трябва да отговарят на изискванията за предотвратяване на болестта шап при двукоопитни животни. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е отговорна за осигуряване на тези условия. Обектите, в които има съмнителни животни, подлежат на строги мерки, включително умъртвяване и дезинфекция. Продуктите от заразени животни трябва да отговарят на специфични изисквания за безопасност.
Наредба № 17 определя мерките за профилактика и контрол на заболяването шап при двукоопитни животни. Българската агенция по безопасност на храните е отговорна за осигуряване на условия и контрол на движението на животни в зоните на ваксиниране, като забранява придвижването извън тези зони, освен в специални случаи. Неваксинираните животни могат да се транспортират само при спазване на строги условия, включително клинични прегледи и изолация. Прясното месо от ваксинирани животни има специфични изисквания за предлагане на пазара, включително здравна маркировка и отделно съхранение. Наредбата също така описва условията за възстановяване на статута на страната като свободна от шап.
Република България може да възстанови статута си на страна, свободна от заболяването шап, при условие че са изпълнени изискванията, посочени в членове 59 и 60 от наредбата.
Република България или определени райони могат да възстановят статута си на свободни от шап след успешна борба и ликвидиране на шапни огнища без ваксинация, ако са изпълнени мерките по чл. 35 и 43 и поне едно от условията: 1) спазени са препоръките от Ветеринарно-санитарния кодекс на СЗО на животните; 2) изминали са минимум три месеца от последното огнище и потвърдено е отсъствието на шапен вирус. Европейската комисия възстановява статута на свободна от шап страна след ликвидиране на заболяването без извънредна ваксинация.
Чл. 60 от Наредба № 17 определя условията за възстановяване на статута на свободни от шап региони в България след ликвидиране на шапни огнища. Възстановяването е възможно след прилагане на мерки по чл. 35, 43, 53, 54, 55 и 56, и изпълнение на поне едно от следните условия: наличие на препоръки от Ветеринарно-санитарния кодекс, изминали три месеца от клането на последното ваксинирано животно с проведен серологичен надзор, или изминали шест месеца от последното шапно огнище с доказано отсъствие на заразяване. Европейската комисия възстановява статута на свободна от шап страна след ликвидиране на болестта без извънредна ваксинация.
Чл. 61 от Наредба № 17 определя условията за отмяна на ограниченията свързани с болестта шап при двукоопитни животни. Решение за отмяна може да се приеме при изпълнение на изискванията от чл. 35 и 43, и след приключване на клинични и серологични проучвания, потвърдили отсъствието на вируса. В случай на огнище на шап, животни не могат да бъдат изнасяни, освен ако не отговарят на специфични условия, като незабавно клане или изолация и серологичен тест с отрицателен резултат. Разпоредбите за надзорна зона могат да се преразгледат след успешни мерки по контрол.
Чл. 62 от Наредба № 17 предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните трябва да осигури условия за продължаване на допълнителното сертифициране при пускането на пазара на животни от възприемчиви видове или на продукти от тях. Това сертифициране е валидно до възстановяване на статута на свободна от шап страна или част от територията на страната, съгласно чл. 59 и 60.
Чл. 63 забранява изпращането на ваксинирани срещу шап животни от възприемчиви видове в други държави членки. Въпреки това, може да се вземе решение за специфични мерки относно ваксинирани животни от зоопаркове или животновъдни обекти, които са част от програми за запазване на дивата природа или са включени в списъка на БАБХ като важни за оцеляване на породата.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. регламентира мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукопитните животни. Чл. 64 определя, че Българската агенция по безопасност на храните контролира лаборатории и предприятия, работещи с шапен вирус и свързани антигени. Работата с жив шапен вирус е разрешена само в одобрени лаборатории и предприятия, които спазват стандарти за биобезопасност и подлежат на инспекции. Инспекциите се извършват от екип, включващ експерти от Европейската комисия и независими специалисти.
Чл. 65 от Наредба № 17 предвижда, че ветеринарни експерти от Европейската комисия, заедно с Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), извършват проверки на място в предприятия и лаборатории. Целта на проверките е да се установи дали системите за безопасност, описани в приложение № 3, отговарят на стандартите за биобезопасност, посочени в чл. 64, т. 4.
Член 66 от Наредба № 17 предвижда, че списъците на предприятия и лаборатории, включени в приложение № 3, могат да бъдат изменяни и допълвани. Това се извършва както при проверки на място, така и на основата на писмена информация, предоставена от държавите членки. Редовното изменение и допълнение на тези списъци е задължително.
Наредбата определя мерките за диагностика и контрол на болестта шап при двукопитните животни. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) осигурява условия за лабораторни изследвания, които трябва да се извършват в одобрени лаборатории. Определена е национална референтна лаборатория, която координира диагностичните стандарти и методи, осигурява бърза диагностика и сътрудничи с Референтната лаборатория на Европейския съюз за обмен на информация и материали. Лабораторията е задължена да изследва проби от съмнителни случаи и да осигурява необходимите данни за шап на Европейския съюз.
Наредбата определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап по двукоопитните животни. Чл. 68 предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните осигурява лабораториите с тестове и стандарти за диагностика, позволява вземане на решения за условията при закупуването и доставянето на реагенти в извънредни ситуации, и приема функционален наръчник за диагностика на шапа и диференциална диагностика на везикулозни болести.
Чл. 69 от НАРЕДБА № 17 определя задълженията на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за изготвяне на план за действие (контингенс план) за справяне с шапната опасност. Планът включва мерки за информираност и подготовка, условия за ликвидиране на огнища, координация с други държави, и осигуряване на ресурси и персонал. Предвиждат се действия при неблагоприятни сценарии, включително ваксинация и контрол на огнища. Оперативният план трябва да гарантира минимални рискове за околната среда и здравето на хората, както и да бъде актуализиран на всеки 5 години с одобрение от Европейската комисия.
Чл. 70 от Наредба № 17 определя задълженията на Българската агенция по безопасност на храните относно провеждането на упражнения за извънредни действия в реално време. Агенцията осигурява условия за провеждането на такива упражнения съгласно одобрените регионални оперативни планове. Освен това, когато е възможно, се предвижда сътрудничество с ветеринарните служби на съседни държави. Резултатите от проведените упражнения трябва да бъдат докладвани на Европейската комисия.
Националният (кризисен) център за борба с болестта шап, създаден от Българската агенция по безопасност на храните, има за цел да осигури бързи и ефективни мерки при поява на огнища на заболяването. Центърът управлява и наблюдава регионалните центрове, проектира мерки за борба, осигурява ресурси, предоставя информация на Европейската комисия и координира действия с различни органи и медии.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукоопитни животни. Член 72 посочва, че Българската агенция по безопасност на храните трябва да осигури условия за ефективно управление на ликвидационната кампания, включително необходимите средства, персонал и оборудване. Средствата включват идентификатори на стада, комуникационни средства, системи за обмен на информация, карти, дневници за събития, списъци на организации и предприятия, свързани с опазването на околната среда, и мерки за наблюдение на дезинфектанти.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукопитните животни. Член 73 описва задълженията на Българската агенция по безопасност на храните, която трябва да осигури условия за създаване на регионални центрове за контрол на болестта, да издаде инструкции за тяхната организация и да осигури координация с националния кризисен център. Центровете трябва да бъдат подготвени за бързо и точно прилагане на мерките при поява на огнище.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукопитните животни. Член 74 постановява, че Българската агенция по безопасност на храните трябва да осигури необходимите условия за регионалните центрове за борба с болестта, включително наличие на персонал, сгради и оборудване. Регионалните центрове трябва да разполагат с телефонна линия за връзка с националния кризисен център, персонал на терена с комуникационни средства, компютърна система за записване на данни, съвместен дневник за събития, актуализирани списъци на местни ветеринарни лекари и животновъдни обекти, описи на места за изгаряне на трупове, списъци на компетентни органи за опазване на околната среда, карти за загробване на трупове и списък на предприятията за обработка на животински трупове.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукопитните животни. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е задължена да създаде експертна група, която да подпомага готовността срещу огнища от шап. При съмнение за огнище, групата оценява клиничната картина и епизоотичната ситуация, дава съвети за диагностика и предприемане на мерки. В случай на установено огнище, тя извършва оценка, докладва на изпълнителния директор на БАБХ и съветва относно контролни мерки и биобезопасност.
Чл. 76 от Наредба № 17 определя правомощията на Българската агенция по безопасност на храните относно създаването и поддържането на национални банки с антигени и ваксини за извънредна ваксинация. Агентството може да удължи работното време на предприятията за опаковане на ваксини, да осигури съответствие на съхраняваните антигени и ваксини с минималните стандарти на ЕС и да информира Европейската комисия за наличните запаси на всеки 12 месеца. Информацията за количествата и подтиповете на антигените и ваксините е класифицирана и не се публикува.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукопитните животни. Чл. 77, изменен през 2013 г., предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните има достъп до банката с антигени и ваксини на ЕС след заявка до Европейската комисия. Раздел V разглежда мерките при потвърдена шап при диви животни и плановете за ликвидиране на заболяването в тези животни.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукопитните животни. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е отговорна за осигуряване на условия за контрол на кухненските отпадъци и за приемане на правила за борба с шапа. В случай на съмнение за заразяване на диви животни, БАБХ предприема мерки за потвърждаване на наличието на болестта и информира собствениците на животни. При потвърждение на първичен случай, БАБХ прилага мерки за ликвидиране на болестта и информира заинтересованите страни. Съществуват специфични мерки за контрол в заразените райони, включително забрана за ловуване и хигиенни мерки за предотвратяване на разпространение на вируса.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. регламентира мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукоопитни животни. Чл. 79 от наредбата, изменен през 2013 г., задължава Българската агенция по безопасност на храните да създаде правила за санкции при нарушения на нормативната уредба и да предприема мерки за тяхното прилагане. Агенцията е задължена да информира Европейската комисия за тези разпоредби и за всички последващи изменения.
Наредбата определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на шап по двукопитните животни, включително условията и реда за тяхното прилагане. Включва разпоредби относно адаптация на мерките в зависимост от епизоотичната ситуация, определения на възприемчиви животни, животновъдни обекти, стада и компетентни органи, както и процедури за диагностика и ваксинация. Забранява разпространението на вируса и определя задължения на БАБХ и ветеринарните лекари.
Тази наредба определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап при двукопитни животни. Включва определения за животни от възприемчиви видове, животновъдни обекти, стадата, собствениците, компетентните органи, официални ветеринарни лекари и различни категории животни в контекста на шапа. Определя и мерки за ваксинация, огнища на шап, както и специфични термини свързани с диагностика и контрол на заболяването. Важно е да се спазват научни данни и епидемиологична информация при прилагане на мерките за контрол.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. въвежда мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап по двукопитните животни. Параграф §1а от наредбата, нов и допълнен, обявява, че тя прилага Директива 2003/85/ЕС, която отменя предишни директиви и изменя директиви в областта на безопасността на храните и ветеринарната политика след присъединяването на Хърватия.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. е издадена на основание чл. 47, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. С нея се отменя предишната Наредба № 36 от 2002 г. за профилактика и борба с болестта шап по чифтокопитните животни, публикувана в Държавен вестник, брой 95 от 2002 г.
Изпълнението на Наредба № 17, касаеща мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап по двукопитните животни, е възложено на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Заключителните разпоредби към наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 17 са обнародвани в Държавен вестник, брой 79 от 2006 г., и влизат в сила на 29.09.2006 г.
Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап по двукопитните животни влиза в сила от деня на обнародването й в 'Държавен вестник'. С измененията и допълненията на наредбата, обнародвани в 'Държавен вестник', брой 73 от 2013 г., новите разпоредби влизат в сила от 20 август 2013 г.
В преходните разпоредби на наредбата се уточняват изменения в терминологията, като "Националната ветеринарномедицинска служба" се заменя с "Българската агенция по безопасност на храните", "Генералния/т" с "изпълнителния/т", а "Европейската общност" с "Европейския/т съюз". Заключителните разпоредби посочват, че измененията в наредбата влизат в сила от 20.08.2013 г.
Наредба № 17 влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". В приложение № 1 са описани диагностични тестове и стандарти за шап, като тестовете трябва да отговарят на международни стандарти. Приложение № 2 определя критерии за ваксинация и извънредна ваксинация, включително фактори като плътност на популацията и обществена реакция. Част А и Б разглеждат диагностични тестове и стандарти, изискващи съответствие с международни изисквания. Приложение № 3 изброява национални лаборатории, оправомощени да работят с жив вирус на шап.