ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът определя условията и реда за придобиване, загубване и възстановяване на българското гражданство.
Чл. 2
Българското гражданство се регулира от Конституцията на Република България, закона и международните договори, които действат в момента на възникване на факти или събития, свързани с гражданството.
Чл. 3
Съгласно Чл. 3 от Закона за българското гражданство, български гражданин, притежаващ и гражданство на друга държава, се счита единствено за български гражданин при прилагането на българското законодателство, освен ако в друг закон не е предвидено нещо различно.
Чл. 4
Съгласно Чл. 4 от Закона за българското гражданство, гражданство не може да бъде установявано чрез съдебен ред. Това означава, че процесът по придобиване на гражданство не подлежи на съдебно оспорване или решение.
Чл. 5
Член 5 от Закона за българското гражданство постановява, че сключването или разтрогването на брака между български гражданин и чужд гражданин, както и промяната на гражданството на единия от съпрузите по време на брака, не води до автоматична промяна на гражданството на другия съпруг.
Чл. 6
Осиновяването не води до промяна в гражданството на осиновения. Тоест, лицето, което е осиновено, запазва своето предишно гражданство, независимо от факта на осиновяването.
Чл. 7
Член 7 от Закона за българското гражданство предвижда, че никой не може да бъде лишен от българско гражданство, освен в случаите, изрично посочени в закона. Освен това, всеки има право да избира своето гражданство.
Чл. 8
Според Чл. 8 от Закона за българското гражданство, български гражданин по произход е лицето, на което поне един от родителите е български гражданин. Това означава, че произходът на гражданството се определя от гражданството на родителите.
Чл. 9
Според Чл. 9 от Закона за българското гражданство, български гражданин по произход е лице, което е припознато от български гражданин или чийто произход е установен със съдебно решение. Това означава, че произходът от български гражданин може да бъде доказан по два начина: чрез припознаване или чрез съдебно решение.
Чл. 10
Съгласно Чл. 10 от Закона за българското гражданство, български гражданин по месторождение е всяко лице, което е родено на територията на Република България, при условие че не придобива друго гражданство по произход.
Чл. 11
Според Чл. 11 от Закона за българското гражданство, дете, намерено на територията на Република България и чиито родители са неизвестни, се счита за родено на територията на страната. Раздел III от закона обхваща процедурата за придобиване на българско гражданство по натурализация.
Чл. 12
Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство при следните условия: да е пълнолетно, да има разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в България поне 5 години, да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, да има доход или занятие за самоиздръжка, да владее български език, и да бъде освободено от досегашното си гражданство. За съпрузи на български граждани, граждани на ЕС и на държави с взаимни договори, освобождаването от предишно гражданство не е задължително.
Чл. 12а
Член 12а от Закона за българското гражданство е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 26 от 2022 година.
Чл. 13
Лице, което не е български гражданин и отговаря на условията по чл. 12, ал. 1, т. 1, 3, 4, 5 и 6, може да придобие българско гражданство след минимум 3 години от получаването на разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в България, ако е в законен брак с български гражданин, родено е в България или е получило разрешението преди навършване на пълнолетие.
Чл. 13а
Лица, получили статут на бежанец или убежище, могат да придобият българско гражданство след три години, ако отговарят на определени условия. Лица с хуманитарен статут могат да придобият българско гражданство след пет години, при същите условия.
Чл. 14
Лице без гражданство може да получи българско гражданство, ако изпълнява условията по чл. 12, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5. Освен това, лицето трябва да има разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в България не по-малко от 3 години преди подаването на молба за натурализация.
Чл. 14а
Чл. 14а, който е бил нов и е публикуван в Държавен вестник, бр. 16 от 2013 г., е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, бр. 26 от 2022 г.
Чл. 15
Лица, които не са български граждани, могат да придобият българско гражданство по натурализация, без да отговарят на определени условия, ако са от български произход, осиновени от български гражданин или имат поне един родител, който е български гражданин. За доказване на български произход се изискват официални документи, удостоверяващи родствена връзка с възходящ до трета степен, който е от български произход.
Чл. 16
Лице, което не е български гражданин, може да получи българско гражданство без да отговаря на условията по чл. 12, ако Република България има интерес от натурализацията му или ако лицето е направило особени заслуги в обществената и икономическата сфера, науката, технологията, културата или спорта.
Чл. 17
Децата до 14 години автоматично придобиват българско гражданство, ако родителите им или преживелият родител приемат такова. Децата на възраст от 14 до 18 години могат да придобият българско гражданство, ако поискат това, при условие че един от родителите им е български гражданин или и двамата родителите приемат българско гражданство.
Чл. 18
Деца до 14 години, на които само единият родител е български гражданин, могат да станат български граждани без условията на чл. 12, ако двамата родители или преживелият родител дадат писмено съгласие. Съгласие не се изисква от родител, лишен от родителски права. Деца от 14 до 18 години могат да придобият гражданство при същите условия, ако поискат това. Лица, осиновени от български гражданин при условия на пълно осиновяване, също могат да придобият българско гражданство при тези условия.
Чл. 19
Молбата за придобиване на българско гражданство по натурализация може да бъде отхвърлена, ако поведението на молителя предполага сериозни опасения, че той представлява заплаха за обществения ред, морал, здраве или национална сигурност.
Чл. 20
Български гражданин, който живее постоянно в чужбина, има право да поиска освобождаване от българското гражданство, ако е придобил чуждо гражданство или ако е в процедура за придобиване на такова.
Чл. 21
Според Чл. 21 от Закона за българското гражданство, освобождаването на родителите от българско гражданство автоматично води до освобождаване и на техните деца, ненавършили 14 години, при условие че е подадено искане за тях. За деца на възраст от 14 до 18 години е необходимо и тяхното съгласие. Ако само един от родителите подаде молба за освобождаване, децата могат да бъдат освободени само с разрешение на другия родител, освен ако той е лишен от родителски права.
Чл. 22
Натурализацията на българско гражданство може да бъде отменена при определени условия: ако лицето е използвало неверни данни за придобиване на гражданство, ако е укрило важни факти, или ако не е уведомило за настъпила промяна. Отмяната е допустима в срок от 10 години след придобиването на гражданството, освен в случаи на участие в тероризъм, при което лицето не трябва да остава без гражданство.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за българското гражданство указва, че отмяната на натурализацията на един от съпрузите не влияе на натурализацията на другия съпруг и на децата, освен ако те са придобили българско гражданство на база на същите неверни или укрити данни или факти. Това означава, че натурализацията на семейството е независима, освен в посочените случаи.
Чл. 24
Лице, получило българско гражданство чрез натурализация, може да бъде лишено от него, ако е осъдено с влязла в сила присъда за тежко престъпление против републиката, при условие че е в чужбина и не остава без гражданство.
Чл. 25
Член 25 от Закона за българското гражданство постановява, че ако единият съпруг бъде лишен от гражданство, това не влияе на гражданството на другия съпруг и на техните деца. Допълнително, законът съдържа разпоредби относно възстановяването на българското гражданство в четвърта глава.
Чл. 26
Гражданството на лице, освободено от българско гражданство, може да бъде възстановено по молба, ако не е осъждано за умишлено престъпление и не представлява заплаха за обществото. Също така, лицето трябва да има разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в България поне 3 години преди подаването на молбата. Лицата от български произход могат да възстановят гражданството при същите условия, без изискване за пребиваване.
Чл. 27
Лице, лишено от българско гражданство, може да възстанови гражданството си, ако се докаже, че не е имало основание за лишаване или че основанието е загубило своето значение.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за българското гражданство предвижда, че при възстановяване на българското гражданство на родителите, техните деца под 14 години автоматично стават български граждани. Децата на възраст от 14 до 18 години могат да придобият гражданство, ако подадат заявление. Ако само един от родителите иска възстановяване на гражданството, децата могат да получат гражданство само с писмено съгласие на другия родител, освен ако той е лишен от родителски права.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за българското гражданство регламентира процеса на придобиване на българско гражданство по натурализация, освобождаване и възстановяване на гражданство, който се извършва по молба на заинтересуваното лице. Молбата трябва да бъде подадена лично в Министерството на правосъдието или в дипломатическото представителство на България. За малолетни и непълнолетни молбата се подава от родителите или настойниците. Провежда се интервю с молителя, а при необходимост министърът на правосъдието може да изиска допълнителни документи. Консултативният съвет при Държавната агенция за българите в чужбина оценява молбата и издава становище, вземайки предвид различни обстоятелства, свързани с българския произход и принадлежност.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за българското гражданство описва процедурата за придобиване на българско гражданство по предложение на министъра, отговарящ за съответната област. За натурализацията е необходимо лицето да е дало предварително писмено съгласие. Предложението трябва да бъде мотивирано и да посочи конкретния интерес на Република България или принос на лицето в съответната област.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за българското гражданство предвижда, че предложението за отмяна на натурализация или за лишаване от българско гражданство може да бъде направено от главния прокурор. В случай че са изпълнени условията по чл. 22 или 24, министърът на правосъдието също може да направи такова предложение самостоятелно.
Чл. 32
Съгласно Чл. 32 от Закона за българското гражданство, молбите и предложенията, свързани с придобиването на гражданство, се подават до министъра на правосъдието. Всички документи, които се прилагат към молбата, трябва да бъдат написани на български език.
Чл. 32а
Лицата, придобили българско гражданство по натурализация, освобождаване или възстановяване, са задължени да уведомят Министерството на правосъдието в едномесечен срок след настъпването на промяна в обстоятелствата, свързани с гражданството, и да представят съответните документи, удостоверяващи промяната.
Чл. 33
Член 33 от Закона за българското гражданство описва състава и функциите на Съвета по гражданството, който е създаден при Министерството на правосъдието. Съветът се състои от председател и представители на различни министерства и агенции, а на заседанията му може да присъства и представител на Президента. Съветът дава мнение по молбите за гражданство, след като получи становища от Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция 'Национална сигурност'. При нужда от допълнителна информация, Съветът може да изиска документи от молителите или да назначи проверки. Срокът за предоставяне на документи е три месеца, а в определени случаи - един месец. Министърът на правосъдието определя състава на Съвета и издава правилник за дейността му.
Чл. 34
Министърът на правосъдието, след консултация с Съвета по гражданството, предлага на Президента на Република България да издаде указ или да откаже издаването на указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, а също така и за отмяна на натурализация.
Чл. 35
Член 35 от Закона за българското гражданство определя сроковете, в които министърът на правосъдието трябва да направи предложение за издаване на укази относно придобиването, възстановяването или освобождаването от българско гражданство. Сроковете варират в зависимост от типа на молбата, като например 12 месеца за натурализация, 6 месеца за възстановяване и освобождаване от гражданство, и 1 месец за случаи, свързани с тероризъм. Също така, членът описва задълженията на Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция "Национална сигурност" за предоставяне на становища в определени срокове.
Чл. 36
Придобиването на българско гражданство по натурализация, както и възстановяването, освобождаването и лишаването от гражданство, се извършват с указ на Президента на Република България. Указът влиза в сила от деня на издаването му.
Чл. 37
Член 37 от Закона за българското гражданство регламентира издаването на удостоверение от Министерството на правосъдието за промените в гражданството на лицата. След получаване на указа по чл. 36, Министерството уведомява съответните общини или кметства за вписване на промените в регистъра за гражданско състояние и регистъра на населението, както и Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи за издаване или изземване на български лични документи.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за българското гражданство определя задълженията на Министерството на правосъдието относно воденето на различни регистри. Те включват дневник за молбите и предложенията за придобиване и отмяна на българско гражданство, регистри на лицата, придобили или загубили българско гражданство, както и на лицата с възстановено гражданство.
Чл. 38а
Държавната агенция за българите в чужбина е задължена да създаде и поддържа електронен регистър с данни на лицата, установили български произход от Консултативния съвет. Правилата за водене, съхранение и достъп до този регистър ще бъдат определени с наредба на Министерския съвет.
Чл. 39
Съгласно Чл. 39 от Закона за българското гражданство, Министерството на правосъдието издава удостоверение за гражданство по заявление на заинтересуваното лице. Удостоверението посочва дали лицето е български гражданин и се издава в срок от 30 дни от подаването на документите. Валидността на удостоверението е 1 година от датата на издаване.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за българското гражданство определя, че информация за гражданството на лицата може да бъде искана от самите лица, техните наследници след смъртта им, както и от органите на съдебната власт, министерствата и местните власти в рамките на тяхната компетентност. Министърът на правосъдието отговаря за опазването и съхраняването на документите, свързани с гражданството.
Чл. 41 и Допълнителни разпоредби
Законът за българското гражданство регламентира правата и задълженията на различни институции и граждани във връзка с придобиването и възстановяването на българско гражданство. Ведомствата и общините са задължени да предоставят данни на Министерството на правосъдието, което има право на достъп до Националната база данни "Население". Лица от български произход и постоянно живеещи в чужбина имат специфични определения и права. Законът предвижда възстановяване на гражданство на лица, лишени от него по предишни закони, и регламентира условия за придобиване на гражданство чрез натурализация. Включени са и преходни разпоредби, които уточняват как да се разглеждат молбите подадени преди влизането в сила на закона и какви нови изисквания важат за бъдещи молби. Законът е приет на 5 ноември 1998 г. и е подложен на множество изменения.
§1
При разногласие между родителите или между непълнолетните и техните родители или попечители по въпросите, свързани с гражданството, спорът се решава от районния съд. Решението на съда е окончателно.
§2
В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за българското гражданство се определят ключови термини, свързани с гражданството. "Лице от български произход" е такова лице, на което поне един възходящ е българин. "Лице, постоянно живеещо в чужбина" е лице, което живее извън България повече от девет месеца през календарната година, освен ако пребиваването е свързано с държавна служба или обучение. Освобождаването от досегашното гражданство може да стане по молба на лицето или по силата на натурализация, съгласно закона на страната му.
§3
С влизането в сила на Закона за българското гражданство, българското гражданство се възстановява на лица, които са били лишени от него по Закона за българското поданство от 1940 г. и по Закона за българското гражданство от 1948 г.
§4
Параграф §4 от Закона за българското гражданство предвижда възстановяване на българското гражданство на лица, които са били български граждани, но са били освободени от него без собствено искане и са се изселили в страни без изселнически спогодби с България. За да възстановят гражданството, те трябва да подадат формално искане до министъра на правосъдието в срок от една година след влизането в сила на закона. Лицата, които живеят в чужбина, могат да подават исканията си чрез дипломатическите или консулските представителства на България.
§5а
Гражданите на Обединеното кралство, които са подали молби за българско гражданство до 31 декември 2020 г., имат права на граждани на държава - членка на Европейския съюз, съгласно чл. 12, ал. 2, т. 2.
§ 7
Министърът на правосъдието е отговорен за издаването на наредба, която да регулира прилагането на глава пета от закона. Освен това, за действията и документите, свързани с производството по българско гражданство, се събират такси, чийто размер е определен с тарифа на Министерския съвет.
§8
Законът за българското гражданство влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник". В този срок министърът на правосъдието и министърът на образованието и науката са задължени да издадат необходимите актове за прилагането на закона.
§9
Изпълнението на Закона за българското гражданство е възложено на министъра на правосъдието. Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 5 ноември 1998 г. и е официално подпечатан с печата на Народното събрание. Включва и преходни и заключителни разпоредби, свързани с Закона за държавна агенция "Национална сигурност", който е обнародван в Държавен вестник, брой 109 от 2007 г. и влиза в сила от 01.01.2008 г.
§44
Законът за българското гражданство влиза в сила от 1 януари 2008 г. Включва и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за професионалното образование и обучение, който е обнародван в Държавен вестник, брой 74 от 2009 г. и влиза в сила от 15.09.2009 г.
§ 48
Законът за българското гражданство влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Преходните и заключителните разпоредби се отнасят и за закона за изменение и допълнение на закона за българското гражданство, обнародван в ДВ, бр. 33 от 2010 г.
§8
Параграф §8 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за българското гражданство указва, че молбите, подадени преди влизането в сила на закона, ще бъдат разглеждани и решавани при досегашните условия и ред. Този срок е определен до две години след влизането в сила на закона.
Параграф §95
В параграф 95 от Закона за българското гражданство се предвижда замяна на термина "Министерството на регионалното развитие и благоустройството" с "Министерството на регионалното развитие" във всички текстове на закона. Тази промяна е част от актуализацията на закона, обнародван в Държавен вестник.
§117
Законът за българското гражданство влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение на Закона за младежта, който е обнародван в Държавен вестник, брой 68 от 2013 г. и влиза в сила от 02.08.2013 г.
§55
Законът за българското гражданство влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за чужденците в Република България, обнародвани в Държавен вестник, брой 108 от 2013 година.
§4 от Закона за българското гражданство
Параграф §4 от Закона за българското гражданство указва, че разпоредбите на закона се прилагат и за молбите за придобиване на българско гражданство по натурализация, които са подадени преди влизането на закона в сила.
§94
В Закона за българското гражданство, последно изменен с различни актове, се извършва промяна в терминологията, като навсякъде думите "Министерството на регионалното развитие" ще бъдат заменени с "Министерството на регионалното развитие и благоустройството". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на закона.
§117
Законът за българското гражданство влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и до Закона за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, който е обнародван в "Държавен вестник" на 22 от 2015 г. и влиза в сила от 24.03.2015 г.
§16
Законът за българското гражданство влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключение на определени параграфи (§ 3, § 6, т. 1, 3 - 6, § 8, 14 и 15), които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Освен това, се споменава Законът за изменение и допълнение на административнопроцесуалния кодекс, който е обнародван през 2018 г. и влиза в сила от 1 януари 2019 г.
§ 156
Законът за българското гражданство влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2 влизат в сила на 10 октомври 2019 г.; параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона; параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването на закона.
§13
Съгласно §13, молбите за българско гражданство, подадени преди влизането в сила на новия закон, ще бъдат разглеждани при предишните условия, освен в случаите, когато се прилагат новите изисквания на чл. 22, чл. 32а и чл. 35, ал. 4, които важат и за вече започналите производства.
§14
Параграф §14 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за българското гражданство регламентира правото на лица, получили разрешение за постоянно пребиваване в България, да подават молба за българско гражданство. За целта, те трябва да отговарят на определени условия и да поддържат направеното вложение за минимум 5 години. Членовете на семейството на тези лица също могат да подават молби за гражданство при условие, че лицето е придобило българско гражданство и те отговарят на съответните условия.
Параграф §16
В срок от 6 месеца след създаването на електронния регистър по чл. 38а, Държавната агенция за българите в чужбина е задължена да въведе всички данни на заявителите, които са постъпили в периода от 1 януари 2011 г. до 31 декември 2020 г.
§17
Параграф §17 предвижда действия, които трябва да бъдат предприети в 6-месечен срок от влизането в сила на закона. Министерският съвет трябва да приеме правилника и наредбата, да приведе устройствени правилници в съответствие с новия закон. Министрите и председателите на държавни агенции трябва да актуализират свързаните актове и създадените съвети. Министърът на икономиката трябва да издаде наредбата по чл. 14а, ал. 4.
§6
В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за българското гражданство се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на икономиката. Конкретно, навсякъде, където в закона се споменава "Министерството на икономиката" и "министъра на икономиката", те ще бъдат заменени с "Министерството на иновациите и растежа" и "министъра на иновациите и растежа".
§8
Законът за българското гражданство влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за изменение на Закона за българското гражданство, обнародван в брой 26 от 2022 година.
§8
Параграф §8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за българското гражданство определя задълженията на лицата, придобили българско гражданство по натурализация на основание отменените чл. 12а и 14а. Лицата трябва да уведомят компетентния орган за промени в инвестициите в 14-дневен срок. Натурализацията може да бъде отменена, ако не се уведомят за настъпила промяна или не се поддържат инвестициите за определен период. Министерството на правосъдието следи и контролира тези инвестиции и уведомява за всяка установена промяна.
§ 9
Параграф 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за българското гражданство определя задълженията на лицата, придобили българско гражданство по натурализация на основание отменените чл. 12а и 14а. Лицата трябва да уведомят компетентния орган за промени в инвестициите в 14-дневен срок. Натурализацията може да бъде отменена при неподаване на уведомление за промяна или при неподдържане на инвестициите за определен период. Министерството на правосъдието следи за спазването на тези задължения и уведомява компетентния орган за установени промени.
