НАРЕДБА № 17 ОТ 16 ЮНИ 2008 Г. ЗА ЗДРАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТОПАНСКИТЕ ВОДНИ ЖИВОТНИ, ПРОДУКТИТЕ ОТ ТЯХ И ПРЕДПАЗВАНЕТО И КОНТРОЛА НА БОЛЕСТИ ПО ВОДНИТЕ ЖИВОТНИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя здравните изисквания, които трябва да се спазват при пускането на пазара, внасянето и транзита на стопански водни животни и продукти от тях. Също така, тя описва предпазните мерки за контрол на болестите по водните животни, които се предприемат от Българската агенция по безопасност на храните и от лицата, отговорни за аквакултурното производство и свързаните сектори.
Чл. 2
Наредба № 17 от 16 юни 2008 г. определя здравните изисквания към стопанските водни животни, продуктите от тях и мерките за предотвратяване и контрол на болестите по водните животни. Член 2 уточнява, че наредбата не се прилага за декоративни водни животни, уловени диви водни животни за хранителната верига, и водни животни за производство на рибно брашно и подобни продукти. Разпоредбите по определени глави не важат за декоративни водни животни в търговията, които не имат контакт с естествени води в ЕС или са с обработка на отпадни води. Наредбата не нарушава разпоредбите за запазване на видове и въвеждане на неместни видове.
Чл. 3
Наредба № 17 от 16 юни 2008 г. определя, че обектите за аквакултурнопроизводствен бизнес трябва да се регистрират съгласно чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Българската агенция по безопасност на храните е отговорна за вписването на одобрените обекти в регистър и предоставянето на уникален регистрационен номер, или за отказ на вписване, ако обектът не отговаря на изискванията. Удостоверението за регистрация може да обхваща няколко бизнеса за молюски в един район, а центровете за експедиране и пречистване в района на отглеждане на молюски се регистрират индивидуално.
Чл. 4
Чл. 4 от Наредба № 17 от 16 юни 2008 г. предвижда, че преработвателните предприятия, които обработват стопански водни животни, трябва да бъдат регистрирани в съответствие с разпоредбите на чл. 12 от Закона за храните.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № 17 определя, че Българската агенция по безопасност на храните е отговорна за осъществяване на официален контрол и предприемане на действия в съответствие с Регламент № 882/2004 на Европейския парламент и Съвета. Контролът има за цел да установи спазването на законовите изисквания за храните и фуражите, както и изискванията за здравеопазване и хуманно отношение към животните.
Чл. 6
Наредба № 17 от 16 юни 2008 г. определя здравните изисквания към стопанските водни животни и продуктите от тях. Чл. 6 указва, че Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) регистрира аквакултурнопроизводствени бизнеси и преработвателни предприятия, които отговарят на определени изисквания и имат система за контрол на спазването на тези изисквания. Регистрираните предприятия остават под наблюдение на БАБХ.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 17 определя, че Българската агенция по безопасност на храните може да откаже регистрация на стопанска дейност, ако тя представлява риск от разпространение на болести при водни животни. При отказ се анализират мерки за намаляване на риска и възможни алтернативи за пренасочване на дейността.
Чл. 8
Лицето, отговорно за аквакултурнопроизводствен бизнес или за одобрено преработвателно предприятие, е задължено да предоставя необходимата информация на официалния ветеринарен лекар при поискване. Това е необходимо за оценка на спазването на изискванията по наредбата, включително информацията, посочена в чл. 9.
Чл. 9
Наредба № 17 от 16 юни 2008 г. определя здравните изисквания за стопанските водни животни и контрол на болестите. Член 9 регламентира задължението на Българската агенция по безопасност на храните да изготвя и публикува регистър на аквакултурнопроизводствените обекти и преработвателните предприятия. Регистърът съдържа информация за името, адреса, регистрационния номер, географското положение, целта и типа на обектите, както и информация за видовете отглеждани водни животни и здравния статус на фермите. За преработвателните предприятия се изисква информация за името, адреса, регистрационния номер и системите за третиране на отпадните води.
Чл. 10
Наредбата определя официалния ветеринарен контрол на аквакултурнопроизводствения бизнес и преработвателните предприятия, извършван от Българската агенция по безопасност на храните. Контролът включва редовни инспекции, посещения, одити, вземане на проби и оценка на рисковете, свързани с разпространението на болести. Фермите за молюски се класифицират в три категории - с висок, среден и нисък риск, в зависимост от условията на отглеждане и риска от разпространение на болести. Честотата на проверките зависи от здравния статус на съответната зона.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 17 от 16 юни 2008 г. определя задълженията на лицето, отговорно за аквакултурнопроизводствения бизнес, относно воденето на записи. То трябва да води записи за движенията на стопанските водни животни и продуктите от тях, смъртността в епидемиологичните единици и резултатите от програмата за надзор на здравето на животните. Записите за движенията се въвеждат в национален електронен регистър и се съхраняват от БАБХ.
Чл. 12
Лицето, отговорно за одобрено преработвателно предприятие, или назначен от него служител, е задължено да съхранява записите на хартиен носител, свързани с движението на стопански водни животни и продукти, за минимум три години от датата на издаването им.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 17 от 16 юни 2008 г. задължава превозвачите на стопански водни животни да водят записи относно смъртността по време на транспорт, посещаваните ферми и предприятия, както и всяка смяна на вода, включително източниците и мястото за освобождаване на водата.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 17 задължава лицето, отговорно за аквакултурно-производствения бизнес, или назначен от него служител, да води записи, които осигуряват проследимост на мястото на произход и предназначение на водните животни и продуктите от тях. Тези записи трябва да бъдат водени по начин, който да гарантира прозрачност и контрол.
Чл. 15
Чл. 15 от наредбата задължава лицето, отговорно за аквакултурно-производствения бизнес, и одобреното преработвателно предприятие да прилагат добра хигиенна практика, за да предотвратят въвеждането и разпространението на болести при водните животни. Раздел VII от наредбата се отнася до програмата за надзор на здравето на животните и видовете надзор.
Чл. 16
Наредба № 17 от 16 юни 2008 г. определя здравните изисквания към стопанските водни животни и продуктите от тях, както и мерките за предотвратяване и контрол на заболяванията при водните животни. Чл. 16 регламентира, че Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) изготвя програма за надзор на здравето на животните в зависимост от анализа на риска, която се прилага във ферми и райони за отглеждане на молюски. Програмата включва установяване на повишена смъртност и наличие на специфични болести. Надзорът може да бъде пасивен, активен или целенасочен, с различни изисквания за проверки и проби.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 17 определя приложението на главата за болестите и възприемчивите видове водни животни. Изпълнителният директор на БАБХ може да разреши пускането на пазара на водни животни и продукти от тях за научни цели, дори ако не отговарят на изискванията, при условие, че няма опасност за здравния статус. Транспортирането на аквакултури между държави членки се извършва по определени правила, а движението на водни животни от България до друга държава членка изисква предварително уведомление от БАБХ.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 17 описва изискванията при транспортиране на стопански водни животни. Необходимо е да се предприемат мерки за запазване на здравния им статус и намаляване на риска от разпространение на болести. Осигуряването на условия за непроменяне на здравния статус е задължително както по време на транспорт, така и на мястото на предназначение. Подмяната на вода по време на транспорт трябва да се извършва при условия, които не застрашават здравния статус на животните. В случай на необходимост, по-строги мерки могат да бъдат наложени от изпълнителния директор на БАБХ.
Чл. 19
Наредба № 17 от 16 юни 2008 г. регламентира здравните изисквания за стопанските водни животни, тяхната сертификация и контрол на заболявания. Чл. 19 определя, че пускането на пазара на тези животни изисква здравна сертификация, когато те са въведени в свободни от болести зони или под надзор. Ветеринарна сертификация е необходима при преместване на животни от контролирани области. Движенията на водни животни, които подлежат на обявяване, включват трансакции между държави членки с изискване за сертификация.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 17 определя условията за пускане на стопански водни животни на пазара за отглеждане. Те трябва да са клинично здрави и да не произхождат от райони с повишена смъртност. Българската агенция по безопасност на храните може да разреши пускането им на базата на оценка на риска. Не се допуска пускането на животни, предназначени за унищожаване. Стопански водни животни могат да се пускат в дивата природа само ако отговарят на определени здравни изисквания.
Чл. 21
Наредбата регулира условията за въвеждане и отглеждане на стопански водни животни, които произхождат от зони, обявени за свободни от определени болести. Допуска се внос на нови животни само от държави или зони, които също са свободни от съответната болест. Ако научно се докаже, че определени етапи от живота на възприемчивите видове не пренасят болестта, разпоредбата не се прилага за тези етапи. Списъкът на видовете и етапите се приема от Европейската комисия и се публикува след одобрение от Постоянния комитет по хранителната верига и здравеопазване на животните.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № 17 регламентира условията за въвеждане на видове водни животни, които могат да пренасят специфични болести, в Република България или друга държава членка. Въведените видове трябва да произхождат от свободни от болести райони или да преминат карантина в безопасни условия. Списъкът на векторни видове и условията за пренасяне на болести се одобрява от Европейската комисия и се актуализира при нови научни данни.
Чл. 23
Наредба № 17 определя условията за пускане на пазара на стопански водни животни и продукти от тях, които са възприемчиви към неекзотични болести. Стопанските водни животни могат да бъдат пуснати на пазара, ако произхождат от свободни от болест държави или зони, ако са преработени в одобрени предприятия, ако рибите са почистени от вътрешни органи или ако молюските и ракообразните са изпратени непреработени или преработени. Живите животни могат да се съхраняват временно на мястото на преработка, ако произхождат от свободни от болест зони или са в центрове с дезактивиращи системи за патогени.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 17 от 16 юни 2008 г. указва, че специфичните изисквания не се прилагат за стопански водни животни, които са възприемчиви към определени болести, ако се пускат на пазара за консумация от хора, при условие че са опаковани в съответствие с изискванията на Регламент (EC) № 853/2004. Тези условия включват спазване на правилата за пакетиране и етикетиране.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 17 регламентира мерките за карантина и надзор на диви водни животни, уловени в България или в друга държава членка, които са възприемчиви към определени болести. Тези животни подлежат на карантина под надзора на ветеринарен лекар, преди да бъдат освободени в райони, обявени за свободни от болести. Българската агенция по безопасност на храните може да разреши традиционно отглеждане на водни животни в лагуни без карантина, при условие че е извършена оценка на риска.
Чл. 26
Декоративни водни животни могат да бъдат пуснати на пазара само ако не застрашават здравния статус на водните животни по отношение на болестите. В допълнение, наредбата регулира внасянето на стопански водни животни и продукти от тях в Европейската общност от трети страни.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № 17 определя, че правилата за прилагане на здравните изисквания за водни животни се приемат от Европейската комисия. Те включват специални условия за внос, критерии за класифициране на трети страни по отношение на болести, използването на електронни документи, модели на здравни сертификати и процедури за транзит.
Чл. 28
Според Чл. 28 от Наредба № 17 от 16 юни 2008 г., стопанските водни животни и продуктите от тях могат да се внасят в Европейския съюз единствено от трети страни или части от трети страни, които са включени в списък, изготвен и актуализиран от Европейската комисия. Този списък се публикува след одобрение от Постоянната комисия по хуманно отношение към водните животни (ПКХВЗЖ) в съответствие с процедурите на ЕС.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 17 определя условията, при които трета страна може да бъде включена в списъка, изготвен от компетентния орган на ЕК. За това е необходимо представянето на подходящи гаранции за съответствие с изискванията на правото на ЕС относно здравеопазването на животните. Списъците, изготвени от ЕК, могат да бъдат комбинирани с други списъци, свързани със здравето на животни и хора.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № 17 изисква всички пратки на стопански водни животни и продуктите от тях да бъдат придружени от документ със здравен сертификат при влизане в ЕС. Сертификатът удостоверява, че пратката отговаря на определените изисквания за животните и продуктите, както и на специални изисквания за внасяне. Документът може да включва допълнителна информация, свързана с опазването на здравето на хора и животни, съгласно законодателството на ЕС.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № 17 определя какво представлява екзотична болест за ЕС. Според текста, болестта е екзотична, ако не е установена в аквакултури в ЕС, има значително икономическо влияние при въвеждане в ЕС и може да навреди на околната среда. Неекзотична е болестта, ако е установена в някои държави членки, има икономическо влияние при въвеждане в свободни от болестта региони, и може да бъде контролирана с разумни разходи. Допълнителни условия включват трудности при контрол и наличие на надеждни тестове.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 17 определя задълженията на лицата, отговорни за аквакултурнопроизводствения бизнес, свързани с уведомяване на ветеринарни органи при съмнение или потвърждение на болести по водни животни. При наличие на съмнение или потвърдена болест, отговорното лице незабавно уведомява официалния ветеринарен лекар, който уведомява БАБХ. При повишена смъртност, уведомлението също е задължително. Лицата, придружаващи водни животни по време на транспорт, също трябва да уведомят ветеринарния лекар. Лабораториите, диагностициращи болести, уведомяват БАБХ при потвърждение на болест. БАБХ е задължена да информира другите държави членки и Европейската комисия в рамките на 24 часа при потвърждение на екзотични или неекзотични болести.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № 17 предвижда мерки при съмнение за екзотична или неекзотична болест при водни животни. Официалният ветеринарен лекар е отговорен за поставяне на фермата под надзор, предприемане на мерки за диагностика, контрол на разпространение на болестта, забрана на внос и износ на потенциално заразни предмети, контрол на ферми на същия водоизточник, забрана на движение на животни и започване на епизоотично проучване. Мерките се отменят, ако лабораторните изследвания отхвърлят съмнението за болест.
Чл. 34
Член 34 от Наредба № 17 определя процедурите за епизоотично проучване при лабораторно доказване на екзотични или неекзотични болести при стопанските водни животни. Проучването включва определяне на произхода на заразата и проверка на движението на животни и заразени ферми. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) прилага мерки при доказана болест и може да ограничи обхвата на мерките до по-малка площ. При съмнение за болест БАБХ информира съседни държави или трети страни.
Чл. 35
Член 35 от Наредба № 17 от 16 юни 2008 г. указва, че определените изисквания в този раздел са приложими при потвърждение на екзотична болест, която е включена в списъка от приложение № 1, свързана със стопанските водни животни. Това подчертава важността на контрола и превенцията на заболяванията при водните животни.
Чл. 36
Българската агенция по безопасност на храните е задължена да уведомява незабавно Европейската комисия и другите държави членки при установяване на екзотична болест в ферма или район за отглеждане на молюски, както и за предприетите мерки за ограничаване и ликвидиране на болестта.
Чл. 37
При официално потвърждаване на болест, включена в списъка от приложение № 1, се въвеждат мерки за предотвратяване на разпространението на болестта. Създава се ограничена площ с предпазна и надзорна зона около заразената ферма или район за отглеждане на молюски. Не се допуска зареждане с нови стопански водни животни и тяхното придвижване в и извън ограничената площ, освен с разрешение от БАБХ. Изпълнителният директор на БАБХ може да въведе допълнителни мерки.
Чл. 38
Наредба № 17 от 16 юни 2008 г. определя здравните изисквания за стопанските водни животни и продуктите от тях. Член 38 предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните може да разреши улов на водни животни, които са достигнали търговски размер и не показват признаци на заболяване, под наблюдението на ветеринарен лекар. Уловът и свързаните дейности трябва да се извършват при условия, предотвратяващи разпространението на патогени. Центровете за експедиране и пречистване трябва да имат система за третиране на отпадни води, а по-нататъшната преработка се извършва в одобрени предприятия.
Чл. 39
Наредбата определя изискванията за отстраняване и обезвреждане на мъртви или болни водни животни, както и на животни, които не са достигнали търговски размер, но представляват риск за разпространение на болести. Всички действия се извършват под наблюдението на официален ветеринарен лекар, в съответствие с Регламент (EC) № 1774/2002 и контингенс план по чл. 57. Освен това, всички заразени материали трябва да бъдат унищожени или третирани, за да се предотврати разпространението на заболявания.
Чл. 40
Лицата, отговорни за аквакултурни производства, трябва да освобождават инфектирани ферми или райони за отглеждане на молюски. След това обектът трябва да бъде почистен и дезинфекциран под контрола на ветеринарен лекар, последван от период на възобновяване. За ферми, отглеждащи невъзприемчиви водни животни към екзотични болести, решенията за възобновяване се основават на оценка на риска.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредба № 17 предвижда, че при установяване на болест по водните животни, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е задължена да предприеме всички необходими мерки за предотвратяване на разпространението на тези болести към други водни животни. Тази разпоредба е изменена с Държавен вестник, брой 24 от 2013 г. и влиза в сила от 12 март 2013 г.
Чл. 42
Член 42 от Наредба № 17 определя условията, при които се прилагат мерките за контрол на болестите при стопанските водни животни. Тези мерки остават в сила, докато се извършват действия за ерадикация на болестите или докато взетите проби не покажат отрицателен резултат, а в ограничителната площ не се установят доказателства за наличие на заболяване. Раздел IV от наредбата се фокусира върху минималните контролни мерки, които трябва да се предприемат при потвърждение на неекзотични болести при стопанските водни животни.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредба № 17 предвижда действия на БАБХ при потвърждение на неекзотична болест в обявени за свободни от нея зони. БАБХ може да приложи мерки за възстановяване на статута на свободна от болест или да изготви програма за ерадикация. Позволява се отглеждане на клинично здрави животни до пазарен размер или преместване в инфектирани зони, при условие че се вземат мерки за предотвратяване на разпространението на болестта. Ако България не желае да възстанови статута, се прилага чл. 44.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 17 определя мерките, които БАБХ предприема при потвърждение на неекзотична болест сред стопанските водни животни. При наличие на такава болест, БАБХ обявява фермата или района за заразени, създава ограничени зони и ограничава движението на животни. Освен това, мъртвите риби и ракообразни трябва да бъдат отстранени и обезвредени под надзора на ветеринарен лекар, съобразно съответния регламент.
Чл. 45
Наредба № 17, приета на 16 юни 2008 г., регламентира здравните изисквания за стопанските водни животни и мерките за контрол на болестите. Чл. 45 определя задълженията на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) относно надзора и мерките при заразяване на диви водни животни с екзотични и неекзотични болести. БАБХ е отговорна за предотвратяване на разпространението на тези болести и за информиране на Европейската комисия и другите държави членки за предприетите действия.
Чл. 46
Чл. 46 определя мерките, които БАБХ предприема при установяване на болест при водните животни. При риск за здравето им, БАБХ осигурява контрол и предотвратяване на разпространението на болестта. В случай на възникване на болест, БАБХ незабавно информира другите държави членки и ЕК. Предприетите мерки могат да бъдат променяни от ЕК и ПКХВЗЖ. Списъкът на болестите в приложение № 1 може да бъде актуализиран от същите органи в зависимост от новопоявили се болести или видове.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба № 17 от 16 юни 2008 г. предвижда, че в случаи, когато предприетите мерки не са ефективни за справяне с епизоотичната ситуация или болестта продължава да се разпространява, изпълнителният директор на БАБХ може да издаде заповед за въвеждане на допълнителни мерки. Тези мерки са ad hoc и се прилагат за ограничен период от време, след одобрение от Европейската комисия и Постоянната комисия по хуманитарни въпроси и ветеринарно здраве.
Чл. 48
Наредба № 17 от 16 юни 2008 г. регламентира здравните изисквания за стопанските водни животни и контрол на заболяванията. Чл. 48 предвижда, че при установяване на болест, която не е описана в приложение № 1, но представлява значителен риск за здравето на водни животни, изпълнителният директор на БАБХ може да въведе допълнителни мерки. При засягане на търговията между държавите членки, БАБХ трябва да информира ЕК и мерките се прилагат след получаване на одобрение. Одобрението се дава само при необходимост от ограничения за търговия с цел предотвратяване или контрол на болестта.
Чл. 49
Наредба № 17 от 16 юни 2008 г. определя здравните изисквания за стопанските водни животни и мерките за контрол на болестите по тях. Българската агенция по безопасност на храните изготвя програми за надзор и ерадикация на неекзотични болести, когато в страната няма данни за наличие на болест или в случай на наличие на болест. Програмите се одобряват от Европейската комисия и подлежат на преглед на ниво ЕС. Изискванията и мерките, предвидени в наредбата, се прилагат за области, обявени за свободни от болест, покрити от одобрените програми.
Чл. 50
Чл. 50 от Наредба № 17 определя изискванията за одобрение на програми, свързани с епизоотичната ситуация на болестите при водните животни. Програмите трябва да включват описание на ситуацията, анализ на разходите и ползите, продължителността и целите на програмата, както и географската и административната площ на приложение. Програмите остават в сила, докато се изпълняват изискванията за обявяване на свободна от болест зона или докато не бъдат прекратени от БАБХ или ЕК. При прекратяване, Република България прилага ограничителни мерки.
Чл. 51
За да получи статут на страна, свободна от болест, трябва да се изпълнят следните условия: отсъствие на болест при възприемчиви видове за последните 10 години; наличие на мерки за биосигурност за същия период; липса на инфекция в диви популации и ефективност на търговските условия за предотвратяване на болести. Заявлението за статут се подава в съответствие с чл. 61, като след 1 ноември 2008 г. статутът може да бъде предоставен само по чл. 52. Основните мерки за биосигурност включват обявяване на болестта пред БАБХ, системно проучване на случаи на заболявания и обучение на персонала и ветеринарните лекари за разпознаване на заболявания.
Чл. 52
Чл. 52 от Наредба № 17 определя условията, при които Република България може да бъде обявена за свободна от специфична болест при наличие на последен клиничен случай преди 10 години или при неясен статус на заболяванията. За да бъде призната за свободна от болест, страната трябва да отговаря на основните условия за контрол на болестта и да е извършван целенасочен надзор за минимум две години без разкрития на агента на болестта. В райони с малък брой ферми и недостатъчни данни от надзора, дивите популации на възприемчиви видове трябва да бъдат включени в надзора.
Чл. 53
Чл. 53 от Наредба № 17 определя условията за обявяване на зона, свободна от болест по отношение на водните животни. Зоната може да обхваща целия водосборен район, част от него или повече от един водосборен район, като географското разграничаване трябва да бъде ясно обозначено на карта. За зони, обхващащи повече от една държава, е необходимо всички държави да спазват определени условия. Зоните могат да бъдат обявени за свободни от болест при наличие на определени условия за период от 10 години, както и съществуването на буферна зона за защита.
Чл. 54
Наредбата определя изискванията за компартменти, обхващащи ферми или райони за отглеждане на молюски, където здравният статус е свързан с естествените води. Компартментите могат да включват различни ферми и трябва да имат обща система за биосигурност. Географското разграничение на компартмента трябва да бъде ясно обозначено. Компартмент, без наблюдавани случаи на болест в последните 10 години, може да бъде признат за свободен от болест при спазване на определени условия. България може да подаде декларация за статут на свободен от болест до 1 ноември 2008 г. След това, статут може да бъде получен само при спазване на новите изисквания. БАБХ може да наложи допълнителни мерки за предотвратяване на болести, включително буферни зони и мониторингова програма.
Чл. 55
Чл. 55 определя условията за създаване на компартменти, в които се отглеждат водни животни. Компартмент може да включва отделни ферми с независим здравен статус от околните природни води. Всеки компартмент трябва да разполага с вода от пречиствателна станция или от източник, защитен от външни водни животни. Осигуряват се бариери и защита срещу наводнения. БАБХ може да наложи допълнителни мерки за предотвратяване на болести, а мерките за пречистване се определят от ЕК.
Чл. 56
Чл. 56 от Наредба № 17 предвижда условия, при които новите ферми и фермите, които възобновяват дейността си, могат да бъдат обявени за свободни от болести без необходимост от изпробване. За новите ферми е необходимо да отговарят на определени изисквания и да започнат дейността си с животни от свободен компартмент. За фермите, които възобновяват дейността си, се изисква известен здравен статус през последните четири години, липса на мерки свързани със здравето на животните и извършване на дезинфекция преди въвеждане на нови животни.
Чл. 57
Наредба № 17 от 16 юни 2008 г. определя здравните изисквания за стопанските водни животни и продуктите от тях. Чл. 57 предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) изготвя контингенс план, който включва мерки за предотвратяване и готовност при възникване на болести по водните животни, както и защита на околната среда. Контингес планът осигурява достъп на БАБХ до необходимите ресурси за бърза ерадикация на огнища, координация с други държави и уточнява изискванията за ваксиниране.
Чл. 58
Наредба № 17 определя здравните изисквания към стопанските водни животни и мерките за контрол на болести по тях. Член 58 описва съдържанието на контингенс плановете, които включват процедури за ерадикация на екзотични болести, осигуряване на достъп до финансиране, бързо вземане на решения и създаване на местни контролни центрове. Освен това, се акцентира на сътрудничество между БАБХ и околната среда, ресурсите за контрол, оперативни наръчници и планове за ваксинация и обучение на персонал. Плановете се изготвят с оглед на ресурсите, необходими за управление на множество огнища и трябва да спазват изискванията на Регламент (EC) № 1774/2002, свързани с безопасното обезвреждане на животински отпадъци.
Чл. 59
Чл. 59 от Наредба № 17 определя задълженията на Българската агенция по безопасност на храните относно контингенс плана за управление на болести при водните животни. Агенцията трябва да представи плана за одобрение от Европейската комисия и ПКХВЗЖ, както и да го актуализира на всеки 5 години. Контингенс планът се активира при огнища на възникващи и екзотични болести, изброени в приложение № 1.
Чл. 60
Чл. 60 от Наредба № 17 определя условията за ваксинация на водни животни. Ваксинацията срещу екзотични болести е забранена. Изпълнителният директор на БАБХ може да разреши ваксинация при спазване на определени процедури. Забранена е ваксинацията срещу неекзотични болести в зони, обявени за свободни от тях. Ваксинирането е допустимо в части от територията, които не са обявени за свободни или в рамките на програми за ерадикация. Използваните ваксини трябва да са одобрени съгласно съответните регламенти. Разпоредбите не важат за научни изследвания, при които трябва да се осигурят условия за защита на водните животни.
Чл. 61
Наредба № 17 от 16 юни 2008 г. определя условията, при които Република България може да бъде обявена за свободна от неекзотични болести по водните животни. За това е необходимо одобрение от Европейската комисия и ПКХВЗЖ, като страната трябва да покрива определени условия, включително липса на възприемчиви видове или невъзможност за преживяване на патогена във водните басейни. Българската агенция по безопасност на храните е отговорна за определяне на буферни зони и специфични изисквания за наблюдение и контрол, които също трябва да бъдат одобрени от ЕК и ПКХВЗЖ.
Чл. 62
Наредбата определя условията, при които зона или компартмент в България може да бъде обявен за свободен от неекзотични болести. Зоната трябва да не съдържа възприемчиви видове или патогени, които не могат да преживеят в нея. Обявяването става чрез декларация от БАБХ, която може да бъде проверена от ЕК. Има срокове за предоставяне на допълнителна информация и възможност за удължаване на тези срокове при наличие на коментари от държави членки. Статутът на свободна от болест зона може да бъде отменен при наличие на зараза.
Чл. 63 от Наредба № 17 от 16 юни 2008 г.
Българската агенция по безопасност на храните е отговорна за изготвянето и поддържането на актуализиран списък на зони и компартменти, които са обявени за свободни от болести. Тези списъци трябва да бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните.
Чл. 64
Член 64 от Наредба № 17 от 16 юни 2008 г. предвижда продължаване на целенасочения надзор в зони, които са свободни от болести по водните животни. Надзорът се извършва в съответствие с изискванията на член 61, алинея 3 или член 62, в зависимост от степента на риск.
Чл. 65
Чл. 65 определя мерките при нарушаване на условията за поддържане на статут на свободна от болест в държава членка, зона или компартмент. В случай на нарушение, търговията с възприемчиви и векторни видове се преустановява по заповед на изпълнителния директор на БАБХ. Ако се потвърди, че нарушение не е извършено, статутът се възстановява. При значителна вероятност за инфекция, статутът се оттегля, следвайки определени процедури.
Чл. 66
Чл. 66 от Наредба № 17 определя изискванията и функциите на референтните лаборатории на ЕС за диагностика на болести по водните животни. Лабораториите трябва да имат квалифициран персонал, необходимото оборудване и да спазват международните стандарти. Те координират диагностичните методи между държавите членки и осигуряват стандартизирани реагенти. Лабораториите също така помагат при избухвания на болести и сътрудничат с трети страни и OIE.
Чл. 67
Наредба № 17 определя ролята и отговорностите на националната референтна лаборатория за болести по водните животни. Лабораторията координира диагностичните стандарти и методи, уведомява БАБХ при съмнение за болести, сътрудничи с референтни лаборатории на ЕС и осигурява потвърждаване на положителни резултати от заболявания. Лабораторията работи в сътрудничество с оторизирани лаборатории в България и може да бъде определена от БАБХ, дори и да не отговаря на определени изисквания, при спазване на ISO 9001. Тя остава контактна точка за компетентните органи и референтната лаборатория на ЕС.
Чл. 68
Чл. 68 от Наредба № 17 предвижда, че при невъзможност на БАБХ да определи референтна лаборатория на територията на България, такава може да бъде назначена от друга държава членка на ЕС или ЕФТА. БАБХ е задължена да информира ЕК и съответните лаборатории за данните на националната референтна лаборатория. Министърът на земеделието и храните може да спре дейността на лаборатория, която не отговаря на изискванията.
Чл. 69
Наредба № 17 от 16 юни 2008 г. определя мерките, които БАБХ трябва да предприеме при открит сериозен риск за здравето на животните по време на проверки от ЕК. При открит риск, БАБХ е задължена да действа незабавно. Ако не предприеме действия или мерките са недостатъчни, се прилагат мерки, одобрени от ЕК и ПКХВЗЖ.
Чл. 70, § 1
Наредбата регламентира здравните изисквания за аквакултури и контрол на болести по водни животни. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) отговаря за поддържането на актуална информация и за изпълнението на наредбата, която включва правила за електронна комуникация между държавите членки на ЕС. Дефинирани са термини като "аквакултура", "стопански водни животни", "болест" и др. Наредбата отменя предишни наредби и влиза в сила от 1 август 2008 г.
§1
Наредба № 17 определя здравните изисквания към стопанските водни животни и свързаните с тях продукти, както и мерките за предотвратяване и контрол на болести по водните животни. В параграф 1 се дават определения на ключови термини, свързани с аквакултура, стопански водни животни, аквакултурнопроизводствен бизнес, одобрени преработвателни предприятия и различни видове водни животни, както и мерки за биосигурност и контрол на заболяванията.
§2
Параграф §2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 17 определя, че за целите на наредбата се използват термини, които са описани в чл. 2 и 3 от Регламент (EC) № 178/2002, чл. 2 на Регламент (EC) № 852/2004, чл. 2 на Регламент (EC) № 853/2004 и чл. 2 на Регламент (EC) № 882/2004. Тези регламенти определят общите принципи и изисквания за безопасността на храните и хигиената при производството на храни.
§3
Параграф §3 от Наредба № 17 въвежда директиви на Съвета на Европейския съюз, свързани със здравните изисквания за аквакултурни животни и контрол на болести по водните животни. Конкретно, се споменават Директива 2006/88/EC, Директива 2008/53/ЕО, Директива 2012/31/ЕС и Директива 2014/22/ЕС, които касаят различни аспекти на здравето на водните организми и предотвратяване на болести.
§5
Параграф §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 17 от 16 юни 2008 г. отменя предходните Наредби № 27 и № 28 от 2006 г., които се отнасят до мерките за профилактика на особено опасни заразни болести по рибите и здравните изисквания към водни животни и продукти при пускането им на пазара и транспортиране.
§7 от Наредба № 17
Параграф §7 от Наредба № 17 определя, че изпълнението на наредбата е възложено на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Наредбата е изменена и допълнена, като последните изменения са обнародвани в Държавен вестник, бр. 24 от 2023 г., и влизат в сила от 12.03.2013 г.
§4 и Заключителни разпоредби
В параграф §4 от Наредба № 17 от 2008 г. се предвиждат изменения, при които термините "Националната ветеринарномедицинска служба" се заменят с "Българската агенция по безопасност на храните", а "генералния/т" с "изпълнителния/т". Абревиатурите "НВМС", "РВМС" и "ЕО" също се заменят с "БАБХ", "ОДБХ" и "ЕС". Заключителните разпоредби указват, че измененията в наредбата са обнародвани в Държавен вестник, брой 24 от 2013 г. и влизат в сила от 12.03.2013 г.
§7
Наредба № 17 от 16 юни 2008 г. за здравните изисквания към стопанските водни животни, продуктите от тях и предпазването и контрола на болести по водните животни влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към наредба за изменение и допълнение на Наредба № 17 са обнародвани в Държавен вестник, брой 58 от 2014 г. и влизат в сила от 16.11.2014 г.
§3
Наредба № 17 от 16 юни 2008 г. влиза в сила на 16 ноември 2014 г. Приложение № 1 съдържа списък на екзотични и неекзотични болести при водните животни, с конкретни видове, които са възприемчиви към тях. Приложение № 2 определя здравния статус на зони с аквакултури и изискванията за вкарване, изпращане и надзор на животните в зависимост от техния здравен статус.
