НАРЕДБА № 16-116 ОТ 8 ФЕВРУАРИ 2008 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЕНЕРГООБЗАВЕЖДАНЕТО

Чл. 1

Наредбата регламентира правилата за поддържане в техническа изправност и безопасна експлоатация на електрическите уредби и съоръжения на потребителите на електрическа енергия.

Чл. 2

Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. регулира техническата експлоатация на електрически уредби и мрежи с напрежение до 220 kV, включително осветителни уредби, кондензаторни уредби, акумулаторни уредби и други електрически съоръжения, които са елементи на енергообзавеждането.

Чл. 3

Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. за техническа експлоатация на енергоснабдяването не се прилага за електрическите уредби, мрежи и съоръжения на енергийни предприятия, които са подчинени на Наредба № 9 от 2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи.

Чл. 4

Наредбата определя основните изисквания и правила за нормална, икономична и безаварийна експлоатация на енергообзавеждането на потребителите. Потребителите, в качеството си на ползватели на електропреносната или електроразпределителната мрежа, трябва да спазват както изискванията на наредбата, така и изискванията на Закона за енергетиката. Ръководителят на предприятието е отговорен за разработването и утвърдяването на вътрешни експлоатационни инструкции, които да отразяват конкретните изисквания от нормативните актове и техническата документация.

Чл. 5

Член 5 от Наредба № 16-116 регламентира, че при техническата експлоатация на енергоснабдяването е необходимо да се осигурят здравословни и безопасни условия на труд за персонала. Освен това, се предвиждат мерки за пожарна и аварийна безопасност, които трябва да се спазват съгласно нормативните актове и вътрешните инструкции, свързани с тези аспекти.

Чл. 6

Разпоредбите на Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. са задължителни за всички служители, които ръководят, контролират и провеждат техническата експлоатация на енергообзавеждането. Те важат също и за персонала на външни фирми, които извършват работи свързани с техническата експлоатация.

Чл. 7

Персоналът, отговорен за техническата експлоатация на енергообзавеждането, е длъжен да осигурява нормална, безаварийна и икономична работа на системата. Те трябва да спазват оперативно-диспечерската дисциплина и да изпълняват наредбата, както и вътрешните инструкции и свързаните нормативни актове.

Чл. 8

Техническата експлоатация на енергообзавеждането трябва да се извършва от обучен персонал. Ръководителят на предприятието може да създаде специализирано енергийно звено или да наеме външна фирма за техническата експлоатация. Назначава се енергетик, освен в случаи на ниско напрежение и липса на производствена дейност, когато задълженията му могат да се възлагат на лице от управленския персонал, преминало обучение.

Чл. 9

Наредбата определя организацията на техническата експлоатация на енергоснабдяването, която включва управление на персонала, оперативно обслужване, технически контрол, техническо обслужване, ремонт и модернизация, управление и контрол на енергийната ефективност, както и поддържане и съхраняване на техническа и оперативна документация.

Чл. 10

Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. регламентира управлението на персонала в енергоснабдяването, което включва подбор, професионално обучение, повишаване на квалификацията, преквалификация, мотивиране и професионално развитие. Ръководителят на предприятието носи отговорност за тези дейности в съответствие с трудовото законодателство и наредбата.

Чл. 11

Чл. 11 определя критериите за подбор на персонала в предприятията, свързани с енергоснабдяването. Подборът се извършва на базата на длъжностните характеристики, утвърдени от ръководителя. Длъжностната характеристика включва изисквания за образователна степен, професионална квалификация и стаж, обем от знания и умения, списък на задължителни наредби, права и задължения, както и взаимоотношения в управлението.

Чл. 12

Чл. 12 от Наредба № 16-116 определя изискванията за допускане на лица до работа по енергообзавеждането. Лицата трябва да имат професионално образование и квалификация, както и да преминат подготовка за изпълняваната работа. За ръководни длъжности е необходимо и съответният опит. Освен това, лицата, назначавани на оперативна и ремонтна работа, трябва да преминат задължителни медицински прегледи преди назначаването и периодични прегледи в съответствие с нормативните актове.

Чл. 13

Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. определя формите за работа с персонала в енергийния сектор. Те включват подготовка за нова работа с обучение на работното място, което се състои от етапи на обучение, проверка на знанията и допускане до самостоятелна работа. Освен това, предвиждат се периодични инструктажи, проиграване на планове за евакуация и действия при пожари и аварии, допълнителна специална подготовка и обучение за повишаване на квалификацията.

Чл. 14

Чл. 14 от Наредба № 16-116 предвижда, че подготовката за нова работа или длъжност включва обучение на новоназначени лица, лица преминаващи на нова длъжност или прекъснали работа по специалността за повече от 6 месеца. Обучението се осъществява по утвърдена програма от ръководителя на предприятието и включва изучаване на наредбата, свързани нормативни актове, длъжностни и експлоатационни инструкции, технологични схеми, принципи на действие на съоръженията, правила за безопасност и други специални правила. За обекти в строителство и реконструкция, подготовката на експлоатационния персонал се извършва преди приемането на обекта.

Чл. 15

Чл. 15 от Наредба № 16-116 регламентира условията и изискванията за стажуване на служителите, когато за заеманата длъжност е необходимо. Стажуването се провежда под ръководството на опитно лице и по програма, съобразена с нивото на образование и опит на стажанта. Продължителността е минимум две работни смени, а допускането става с писмена заповед. По време на стажуването, стажантът трябва да усвои практически познания, да изучи експлоатационни и противоаварийни инструкции и да отработи професионалните навици, необходими за новата длъжност.

Чл. 16

Наредбата регламентира проверката на знанията на персонала в енергоснабдяването, включваща първоначална, периодична и извънредна проверка. Първоначалната проверка се извършва след обучение за новоназначени, при смяна на длъжност или при прекъсване на работа над 3 години. Периодичната проверка е на три години за ръководния и на две години за изпълнителския персонал. Извънредната проверка се провежда при нови норми, дълго прекъсване на работа, нови технологии, нарушения, водещи до инциденти, или по предписание на надзорни органи. Обемът на знанията за извънредната проверка се определя от ръководителя на предприятието.

Чл. 17

Чл. 17 от Наредба № 16-116 определя процедурата за проверка на знанията на персонала в предприятията. Ръководителят на предприятието назначава изпитна комисия, която трябва да се състои от председател и минимум двама членове. В случай на малък брой персонал, ръководителят може да организира изпитите чрез комисии на надзорни органи или в специализирани учебни центрове. Проверката на знанията може да бъде извършена чрез устен изпит или тест.

Чл. 18

Чл. 18 от Наредба № 16-116 определя процедурата за проверка на знанията на лицата, които се занимават с техническа експлоатация на енергоснабдяването. Проверката се извършва чрез устен изпит с индивидуален въпросник, утвърден от ръководителя на предприятието, и лицето трябва да бъде предварително запознато с него. Оценката на знанията може да бъде "издържал" или "неиздържал".

Чл. 19

Чл. 19 от Наредба № 16-116 определя условията за провеждане на изпит с тест. Всеки въпрос в теста има четири предложени отговора, от които само един е верен. За да се счита изпитът за успешен, кандидатът трябва да отбележи правилния отговор на най-малко 75% от въпросите.

Чл. 20

Чл. 20 от Наредба № 16-116 определя процедурата за оформяне на резултатите от изпита. Резултатите се записват в протокол, който се съставя в два екземпляра и се регистрира в дневник. Дневникът и един екземпляр от протокола се съхраняват от определено длъжностно лице, а другият екземпляр от протокола остава в личното досие на изпитания.

Чл. 21

При успешно положен изпит по чл. 21, ал. 1 от Наредба № 16-116, на основата на протокола от изпита се издава удостоверение, чиято примерна форма е предоставена в приложение № 3. Удостоверението се получава лично от кандидата срещу подпис в дневника, посочен в приложение № 2.

Чл. 22

Чл. 22 от Наредба № 16-116 определя процедурата за повторна проверка на знанията на лица, които не са издържали изпит. Лицето има право на повторен изпит в срок не по-късно от един месец. Ако отново не успее, комисията вписва в протокола 'повторно неиздържан изпит/тест' и председателят на комисията подготвя писмен доклад до ръководителя на предприятието, в който изразява становище относно пригодността на лицето за заеманата длъжност.

Чл. 23

Чл. 23 регламентира процедурата по дублиране на работното място след успешно положен изпит или след дълго прекъсване на работа. Дублирането трябва да продължи минимум две работни смени, а допускането до него става с писмена заповед от ръководителя на предприятието. Отговорността за действията на дубльора е споделена между него и лицето, отговорно за подготовката му. Ако по време на дублирането се установи професионална непригодност, ръководителят може да прекрати подготовката.

Чл. 24

Чл. 24 от Наредба № 16-116 предвижда, че за допускане до самостоятелна работа в сферата на енергоснабдяването е необходимо да се премине проверка на знанията. При нужда, може да се изисква стажуване и дублиране на работата.

Чл. 25

Чл. 25 от Наредба № 16-116 предвижда, че след продължително прекъсване на работа, персоналът е задължен да се запознае с измененията в съоръженията, схемите и режимите на работа, както и с актуализираните инструкции, нормативно-технически документи, заповеди и технически разпореждания, свързани с неговата длъжност.

Чл. 26

Чл. 26 от Наредба № 16-116 предвижда, че освен стандартните инструктажи, установени в Наредба № 3 от 1996 г. за безопасност и хигиена на труда, се провеждат и целеви инструктажи. Това подчертава важността на допълнителното обучение на работниците в контекста на безопасността на труда в енергоснабдителния сектор.

Чл. 27

Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. предвижда провеждане на целеви инструктажи при изпълнение на еднократни работи, ликвидиране на последици от аварии и пожари, както и при съпровождане на външни лица на територията на обекта. В допълнение, наредбата включва раздел за проиграване на планове за евакуация и действия при пожари и аварии.

Чл. 28

Наредбата предвижда, че плановете за евакуация и действия при пожари и аварии трябва да се проиграват поне веднъж годишно. За целия персонал, обслужващ енергообзавеждането, тези проигравания трябва да се провеждат на всеки шест месеца. Ръководителят на предприятието има правото да определи и други срокове, но те не трябва да надвишават установените в алинеи 1 и 2, в зависимост от състоянието на обектите и подготовката на персонала.

Чл. 29

Член 29 от Наредба № 16-116 предвижда, че тренировки за евакуация и действия при пожари и аварии трябва да се провеждат на работните места, с възможност за използване на технически средства. Резултатите от тези тренировки се записват в специален дневник. Лица, които не получат задоволителни оценки, трябва да повторят проверките в срокове, определени от ръководството на предприятието.

Чл. 30

Ръководителят на предприятието е задължен да осигури на персонала допълнителна специална подготовка, която да се провежда през работно време. Тази подготовка трябва да се извършва най-малко веднъж годишно и да включва откъсване на служителите от основните им функции.

Чл. 31

Чл. 31 от Наредба № 16-116 предвижда, че в специалната подготовка на персонала могат да бъдат включени: изучаване на изменения в инструкциите и схемите на енергообзавеждането, анализ на отклонения от технологичните процеси, както и теми, свързани с пускането и спирането на съоръжения. Тези елементи са част от обучението за повишаване на квалификацията на работниците.

Чл. 32

Ръководителят на предприятието е задължен да осигури условия за обучение на служителите с цел повишаване на тяхната квалификация и усъвършенстване на знанията и уменията им.

Чл. 33

Наредбата предвижда, че краткосрочното обучение на персонала се провежда веднъж годишно, докато периодичното продължително обучение на преки ръководители и специалисти трябва да се извършва поне веднъж на пет години в специализирани учебни заведения, с предварително съгласувани срокове и програми с ръководителите на предприятията.

Чл. 34

Оперативното обслужване на енергообзавеждането трябва да се извършва от специално подготвен персонал, който може да бъде оперативен или оперативно-ремонтен. Този персонал е задължен да изпълнява дежурства на смени.

Чл. 35

Оперативното обслужване на енергоснабдяването може да извършват само лица с необходимата квалификация, които са преминали обучение и проверка на знанията. При нужда, те трябва да имат стажуване и дублиране.

Чл. 36

Чл. 36 от Наредба № 16-116 определя, че оперативното обслужване на енергоснабдяването може да се извършва както индивидуално, така и в група. Броят и съставът на оперативния персонал за всяка смяна се определят от ръководителя на предприятието чрез вътрешна инструкция.

Чл. 37

Чл. 37 от Наредба № 16-116 регламентира условията за изпълнение на дежурството в предприятията за енергоснабдяване. Ръководителят на предприятието утвърджава графика за дежурствата и единствено той има право да го променя. Разместването на дежурния персонал по работни места се извършва по ред, определен с вътрешна инструкция. Забранява се дежурството за повече от две последователни смени, освен в специфични случаи, като ликвидиране на аварии или невъзможност за предаване на смяната.

Чл. 38

Старшият дежурен или дежурният при еднолично дежурство носи отговорност за безопасната и безаварийна работа на енергообзавеждането, както и за правилното и своевременно водене на документацията, съгласно установените инструкции.

Чл. 39

Чл. 39 от Наредба № 16-116 определя задълженията на дежурния на смяна и оперативния ръководител. Дежурният е длъжен да докладва незабавно за изпълнението на нареждане от оперативния ръководител. Оперативният ръководител счита нареждането за изпълнено само след получаване на потвърждение от дежурния.

Чл. 40

Чл. 40 от Наредба № 16-116 определя задълженията на дежурния при възникване на авария, пожар, повреда или нарушение на режима на работа. Дежурният е длъжен да уведоми незабавно старшия дежурен и ръководителя на експлоатацията, както и да предприеме действия за нормализиране на обстановката. При опасност от пожар, взрив или злополука, дежурният трябва да вземе необходимите мерки, включително изключване на енергообзавеждането, и след това незабавно да уведоми ръководния персонал.

Чл. 41

Чл. 41 от Наредба № 16-116 определя задълженията на дежурния персонал при ликвидиране на аварии или пожари. Дежурният е длъжен самостоятелно да манипулира с органите за управление и носи пълна отговорност за действията си. Ръководният персонал може да отстрани дежурния, ако действията му са опасни, и да назначи друг, като отговорността за последващите действия остава у него и у лицето, което е поело дежурството. Замяната на дежурния се записва в оперативния дневник.

Чл. 42

Чл. 42 от Наредба № 16-116 определя, че редът за предаване и приемане на дежурство в смяна се установява от ръководителя на предприятието чрез вътрешна инструкция. Това означава, че всяко предприятие има свобода да създаде свои специфични правила за този процес, които трябва да бъдат спазвани от служителите.

Чл. 43

Предаващият дежурството е задължен да информира приемащия за състоянието на основните съоръжения, изменения в схемите за захранване, управление и защита, както и за изведените за ремонт съоръжения, оперативния резерв, съоръженията с отклонения в режима на работа и възникналите извънредни обстоятелства по време на дежурството.

Чл. 44

Приемащият дежурство в смяна е длъжен да извърши обход на уредбите, да се запознае с предишните записи в дневниците, да провери ключовете и инструкциите, да запише състоянието на съоръженията в оперативния дневник и да уведоми диспечера за встъпването в дежурство и забелязаните нередности.

Чл. 45

Чл. 45 от Наредба № 16-116 определя правилата за предаване и приемане на дежурството в енергообзавеждането. Процесът трябва да бъде документиран в оперативния дневник с подписите на предаващия и приемащия дежурството. Забранява се предаването на дежурството по време на аварии, пожари или при извършване на важни операции с основни съоръжения. Новопристигналият дежурен персонал работи под ръководството на лицето, което управлява ликвидирането на инциденти или извършването на превключвания.

Чл. 46

Чл. 46 от Наредба № 16-116 забранява напускането на дежурство без предаване на задълженията на следващия дежурен или на друго упълномощено лице от старшия дежурен, независимо от статуса на съоръженията (в работа или резерв).

Чл. 47

Оперативният персонал е задължен да извършва периодични обходи и огледи на съоръженията по предварително определен маршрут. По време на обходите се проверява състоянието и чистотата на съоръженията, работните места, сигналните, защитните и противопожарните уреди. Периодичността и обхватът на огледите се определят с вътрешна инструкция, вземайки предвид различни фактори. Записите за извършените обходи се записват в оперативния дневник с указание за час на започване и завършване.

Чл. 48

Чл. 48 от Наредба № 16-116 предвижда, че лицата от ръководния технически персонал, които имат разрешение за едноличен оглед на електрически уредби с напрежение над 1000 V, се определят в списък, който се утвърдва от ръководителя на предприятието.

Чл. 49

Оперативните превключвания на енергообзавеждането могат да се извършват само от оперативния персонал, който обслужва конкретното оборудване. Лицата от оперативно-ремонтния персонал, упълномощени да извършват тези превключвания, се определят чрез списък, одобрен от ръководителя на предприятието.

Чл. 50

Чл. 50 от Наредба № 16-116 определя, че разрешенията и нарежданията за оперативни превключвания на електрическите уредби, свързани с електропреносната или електроразпределителната мрежа, се издават от диспечерите и старшия оперативен персонал на обекта. Това се извършва в съответствие с разпоредбите на наредбата, посочена в чл. 115 от Закона за енергетиката (ЗЕ).

Чл. 51

Чл. 51 от Наредба № 16-116 определя изискванията за нарежданията, давани на лицата, които извършват оперативни превключвания. В тях трябва да се посочва последователността на операциите, а нареждането се счита за изпълнено само след потвърждение от лицето, на което е било дадено.

Чл. 52

Чл. 52 от Наредба № 16-116 определя, че при авария, пожар или природно бедствие, когато няма връзка с диспечерското управление, оперативният персонал е задължен да предприема действия и да извършва оперативни превключвания съгласно вътрешната инструкция за ликвидиране на последиците от ситуацията.

Чл. 53

Оперативните превключвания в електрическа уредба трябва да се извършват от двама души, когато на смяна са двама или повече дежурни. Старшият по длъжност контролира превключването, но отговорността е споделена между двамата. При еднолично дежурство в електрически уредби с напрежение над 1000 V, които имат блокировка на разединителите, както и в КРУ и КТП, е разрешено оперативните превключвания да се извършват от един човек. При уредби до 1000 V, също е възможно еднолично извършване на превключвания.

Чл. 54

Чл. 54 от наредба № 16-116 предвижда, че при аварийно отпадане на напрежението в електрическа уредба, свързана с електропреносната или електроразпределителната мрежа, оперативният дежурен персонал трябва да бъде готов да получи напрежение на уредбата без предварително предупреждение от диспечера.

Чл. 55

Чл. 55 от Наредба № 16-116 определя правилата за извършване на оперативни превключвания в електрически уредби с напрежение над 1000 V. Превключванията могат да се извършват без бланка при наличие на блокиращи устройства и при несложни операции, а с бланка при отсъствие на блокиращи устройства или при сложни превключвания. Сложни повтарящи се превключвания могат да се извършват по предварително изготвена бланка. Списъкът на тези превключвания и редът за изпълнението им се утвърдиха от ръководителя на предприятието или упълномощено лице.

Чл. 56

Чл. 56 от Наредба № 16-116 определя процедурата за оперативни превключвания в електрическите уредби. Лицето, получило нареждане за превключване, трябва да го повтори, да го запише в оперативния дневник, да уточни последователността на операциите и да отбележи фамилията на нареждащия. При изпълнение от две лица, първото лице трябва да обясни действията на второто. При съмнения в правилността на операциите, превключванията се прекратяват. Ако не е използвана бланка, извършените операции се описват в оперативния дневник. След приключване, се докладва на висшестоящия оперативен персонал.

Чл. 57

Чл. 57 от наредбата определя процедурата за попълване на бланката за оперативно превключване. Тя се попълва от лицето, получило нареждането, и се подписва от лицето, извършващо операциите, както и от контролиращото лице. Операциите се записват в бланката по реда на изпълнението им и трябва да включват не само основните операции, но и действията свързани с веригите на релейната защита и автоматика, включително сваляне и поставяне на предпазители.

Чл. 58

Чл. 58 от Наредба № 16-116 определя, че в електрическите уредби на лицето, което извършва оперативните превключвания, всяко превключване предава само едно задание за извършване на операции. Освен това, при превключвания по бланка, за всяко задание трябва да се попълва отделна бланка.

Чл. 59

Оперативният персонал няма право да извежда блокиращи устройства от работа самоволно. Деблокирането може да се извърши само след проверка на прекъсвача, установяване на причините за отказ на блокировката и получаване на разрешение от ръководния персонал.

Чл. 60

Чл. 60 от Наредба № 16-116 предвижда, че когато задвижването на прекъсвача не е защитено от стена или метален кожух, повторното включване на прекъсвач, който е изключен от защита, трябва да се извършва дистанционно, след предварителна проверка на присъединеното съоръжение.

Чл. 61

Член 61 от Наредба № 16-116 урежда процедурата за повторно включване на електропровод след изключване от защита или неуспешно автоматично превключване (АПВ). Такова включване може да се извърши дистанционно, еднократно, без необходимост от допълнителна проверка, при условие че не е забранено от вътрешна инструкция.

Чл. 62

Чл. 62 от Наредба № 16-116 определя задълженията на ръководителя на предприятието относно техническия контрол на енергообзавеждането. Ръководителят организира постоянен и периодичен контрол, като постоянният се извършва от оперативния и оперативно-ремонтния персонал, а периодичният - от отговорните длъжностни лица. Контролът се осъществява съгласно изискванията на наредбата и вътрешните инструкции, а резултатите от него се записват в дневници.

Чл. 63

Наредба № 16-116 определя три вида технически контрол за енергообзавеждането: първоначален контрол преди въвеждане в експлоатация, периодичен контрол в определени срокове и извънреден контрол след дългосрочно извеждане от експлоатация, модернизация, аварии и по предписания на надзорните органи. Резултатите от контрола се документират в протокол и запис в паспорта на съоръженията, включително срок за следващо техническо освидетелстване.

Чл. 64

Техническото освидетелстване на енергоснабдяването се извършва от комисия, назначена от ръководителя на предприятието. В комисията могат да участват и специалисти от лицензирани фирми.

Чл. 65

Член 65 от Наредба № 16-116 определя, че при техническото освидетелстване на енергообзавеждането се оценява неговото състояние. Също така се установяват сроковете и условията на експлоатация, както и необходимите мерки за осигуряване на проектния ресурс за работа на енергообзавеждането.

Чл. 66

Чл. 66 от Наредба № 16-116 забранява експлоатацията на енергообзавеждане, което има установени опасни дефекти, открити по време на технически контрол, или ако срокът на техническото освидетелстване е изтекъл.

Чл. 67

Министърът на енергетиката определя длъжностни лица, които осъществяват контрол върху техническото състояние и експлоатацията на енергообзавеждането. Те следят за спазването на оперативната дисциплина, наредбите за присъединяване към мрежата, както и разследват крупни аварии, пожари и груби технологични нарушения.

Чл. 68

Чл. 68 от Наредба № 16-116 задължава ръководителя на предприятието да осигури безпрепятствен достъп на упълномощените длъжностни лица за контрол на техническото състояние и експлоатацията на енергообзавеждането. Освен това, ръководителят трябва да предостави необходимите условия и документи за извършване на проверката.

Чл. 69

Ръководителят на предприятието е отговорен за организирането на техническото обслужване, планови и извънпланови ремонти, модернизация и реконструкция на енергообзавеждането. За тези дейности той трябва да осигури необходимите финансови средства, ремонтна документация, специализирани инструменти и приспособления, резервни части и материали, система за осигуряване на качеството и да изготви план, който да бъде съгласуван с териториалните органи за пожарна и аварийна безопасност.

Чл. 70

Чл. 70 от НАРЕДБА № 16-116 определя разпределението на функциите за подготовка и изпълнение на техническото обслужване и ремонти в зависимост от приетата структура. Функциите се разпределят между отделите за подготовка на ремонтите, ремонтния персонал и звената за ремонти, както и фирмите за специализиран ремонт.

Чл. 71

Чл. 71 от Наредба № 16-116 определя правилата за техническото обслужване и плановите ремонти на енергообзавеждането. Обслужването трябва да осигури изправност и работоспособност на съоръженията, като се вземат предвид фактическото състояние и условията на работа. За плановите ремонти се изготвят графици с различна периодичност, а честотата на ремонтите зависи от техническото състояние, нормативните изисквания и предписанията на производителите. Времето за извършване на ремонтите се определя в зависимост от вида на ремонта и производствената програма на предприятието.

Чл. 72

Ръководителят на предприятието е отговорен за назначаването на комисия, която да оцени състоянието на съоръженията преди ремонта. Показателите за качеството на ремонта се определят в техническата документация или в договорите с изпълнителите. Конструктивни изменения на сгради и съоръжения се разрешават само след съгласуване с проектанта и контролни органи.

Чл. 73

След извършване на основен ремонт, съоръженията в енергообзавеждането се приемат от комисия, като програмата за приемането трябва да бъде съгласувана с изпълнителите и утвърдена от ръководителя на предприятието. След ремонта, енергообзавеждането трябва да бъде изпробвано под товар за минимум 24 часа. Ако по време на изпробването се установят дефекти, които пречат на нормалната работа или налагат незабавно спиране, ремонтът се счита за незавършен, докато дефектите не бъдат отстранени и изпробването не бъде повторено.

Чл. 74

Чл. 74 от Наредба № 16-116 определя процедурата за оценка на ремонта на съоръжения в енергийното осигуряване. Оценката се извършва в два етапа: предварителен след изпробване под товар и окончателен след едномесечна гаранционна експлоатация. Окончателната оценка включва проверка на съответствието с техническите изисквания, надеждността на работата и технико-икономическите показатели.

Чл. 75

Досиетата, свързани с извършените ремонти, модернизации и подобрения на енергийни съоръжения, трябва да се съхраняват до момента на извеждане на тези съоръжения от експлоатация. Това е регламентирано в Чл. 75 от наредбата.

Чл. 76

Ръководителят на предприятието е отговорен за разработването и изпълнението на мероприятия, насочени към повишаване на енергийната ефективност на енергообзавеждането. Тези мероприятия включват изготвяне на инструкции и графици за управление на технологичните режими, контрол на ефективността по технико-икономически показатели, периодичен анализ на състоянието на съоръженията и водене на отчетност на технико-икономическата информация.

Чл. 77

Чл. 77 от Наредба № 16-116 предвижда, че ръководителят на предприятието трябва да осигури разработването на нормативни енергийни характеристики на енергообзавеждането. Тези характеристики трябва да включват показатели за икономична и ефективна работа на съоръженията, данни за оптимално разпределение на товарите, условия за разработване и качество на електрическата енергия, както и поправки за отклонения от нормалната схема. Освен това, в характеристиките се документират специфичен разход на енергия за единица продукция и технологичен разход на енергия за собствени нужди.

Чл. 78

Член 78 от Наредба № 16-116 определя задълженията на ръководителя на предприятието при експлоатацията на енергообзавеждането. Той е длъжен да използва и съхранява документация, включваща актове за приемане, генерален план, проектна документация, технически паспорти, сертификати, инструкции и друга документация, изисквана от контролни органи. Цялата документация трябва да бъде описана и съхранявана в технически архив, а при смяна на собствеността да бъде предадена на новия собственик. Измененията в оперативните и технологичните схеми трябва да бъдат нанасяни своевременно и довеждани до знанието на персонала. Проверки на изпълнителните схеми се извършват на всеки две години, а списъците с документи се преразглеждат на всеки три години или при нови изисквания.

Чл. 79

Чл. 79 от Наредба № 16-116 определя задълженията за осигуряване на необходимите инструкции и схеми за обслужващия персонал в енергийния сектор. Инструкциите се подписват от ръководителя на структурното звено и утвърдител от ръководителя на предприятието. Те трябва да съдържат информация за предназначението, параметрите за нормална експлоатация, реда за пускане и спиране, действия при нарушения, реда за прегледи и ремонти, както и специфични изисквания за безопасност.

Чл. 80

Оперативният дежурен или оперативно-ремонтният персонал, обслужващ електрообзавеждането, трябва да разполага с определени документи и инструменти, включително: еднолинейна схема, оперативен дневник, дневници за заявки, релейни защити, настройки, разпореждания, повреди, работа по наряди, бланки за превключвания, списък на упълномощени лица и комплект от инструкции и нормативни актове.

Чл. 81

Ръководителят на предприятието има право да допълва оперативната документация, съгласно местните условия и технологични особености на обекта, както е предвидено в чл. 81 от Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането.

Чл. 82

Чл. 82 от Наредба № 16-116 указва, че главният енергетик е отговорен за ежедневната проверка на оперативната документация. Той трябва да предприема мерки за отстраняване на дефекти и нарушения, свързани с нормалната работа на енергообзавеждането и персонала.

Чл. 83

Чл. 83 от Наредба № 16-116 определя реда за съхранение на оперативната документация и записите от регистриращата апаратура. Записите на регистриращата апаратура се съхраняват за 3 години, оперативните разговори при нормални условия за 10 денонощия, а при аварии и нарушения за 3 месеца. Сроковете могат да бъдат удължавани при наличие на указания.

Чл. 84

Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. определя изискванията за техническата експлоатация на силови трансформатори, автотрансформатори и реактори, обобщавани под термина "трансформатори". Монтажът им трябва да бъде извършен в съответствие с Наредба № 3 от 2004 г. и инструкциите на производителя.

Чл. 85

Член 85 от Наредба № 16-116 регламентира условията за експлоатация на трансформаторите. Според него, натоварването по ток, нивата на напрежение, температурата, характеристиките на маслото и параметрите на изолацията трябва да съответстват на техническите спецификации на производителя и на нормативните изисквания. Освен това, системата за охлаждане, регулаторите на напрежението, масленото стопанство и други елементи трябва да се поддържат в изправно състояние.

Чл. 86

Чл. 86 от наредбата предвижда правила за означаване на трансформатори. На казаните на еднофазните трансформатори се обозначава цветът на фазата, към която са свързани. За трифазните трансформатори и средния от групата еднофазни трансформатори се изисква поставяне на трайни надписи, съдържащи пореден номер на трансформатора, мощност и напрежение.

Чл. 87

Чл. 87 от Наредба № 16-116 предвижда, че на вратите на трансформаторните помещения и клетките трябва да се поставят предупредителни табелки, които да отговарят на установените образци и форма. Освен това, вратите на тези помещения трябва да бъдат заключвани.

Чл. 88

Във трансформаторните помещения и килии е необходимо да се осигури вентилация, която да поддържа нормалната работа на трансформаторите при номинален товар през цялата година. Относителната влажност на въздуха и температурните колебания трябва да са в допустимите граници, указани в инструкциите на производителя.

Чл. 89

Чл. 89 от Наредба № 16-116 задължава трансформаторните помещения да бъдат оборудвани с противопожарни средства и инсталации, в съответствие с нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност. Освен това, маслосъбирателните устройства, дренажите и маслопроводите под трансформаторите трябва да се поддържат в изправно състояние.

Чл. 90

Член 90 от наредбата предвижда, че нивото на маслото в разширителния съд на неработещ трансформатор трябва да отговаря на контролни знаци, които са нанесени на съда и съответстват на температурата на маслото в трансформатора.

Чл. 91

Чл. 91 от Наредба № 16-116 регламентира изискванията за принудената циркулация на маслото в системата за охлаждане на трансформаторите. Циркулацията на маслото трябва да бъде непрекъсната и независима от натоварването на трансформатора. Забранява се експлоатацията на трансформатори без сигнализация за спиране на циркулацията на маслото, охлаждащата вода или вентилаторите. Налягането на маслото в маслоохладителя трябва да бъде по-високо от налягането на охлаждащата вода. Възможен е режим на работа със спряна циркулация на маслото или охлаждащата вода, но продължителността му се определя с вътрешни инструкции след изпитванията и инструкциите на производителя.

Чл. 92

Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. определя реда за включване и изключване на помпите при водно-маслено охлаждане на трансформаторите. Маслената помпа трябва да се включва първа, последвана от водната, която се активира при температура на маслото не по-ниска от +10°C. При спиране на охлаждането, помпите трябва да се изключват в обратен ред. Забранено е замръзването на маслоохладителя, помпите и водните магистрали.

Чл. 93

Чл. 93 определя максимално допустимата температура на горните слоеве на маслото в трансформаторите. За трансформатори без принудена циркулация, температурата не трябва да надвишава +95°C. При по-малки товари, температурата не трябва да превишава температурата на околния въздух с повече от 60°C. Обслужващият персонал следи температурата и налягането, като при налягане над 50 kPa се намалява натоварването. Трансформатори с вентилатори могат да работят със спрени вентилатори, ако температурата е под +50°C и товарът е под номиналния. При температура над +55°C или номинален товар, вентилаторите се включват автоматично.

Чл. 94

Чл. 94 от Наредба № 16-116 допуска кратковременно претоварване по ток на трансформаторите в аварийни режими, при спазване на определени граници. За маслени трансформатори, допустимото претоварване по ток е до 100%, с максимална продължителност от 120 минути. За сухи трансформатори, максималното допустимо претоварване е 60%, с продължителност до 60 минути. Тези условия важат независимо от предшестващото натоварване и температура на охлаждащата среда, освен ако производителят не е указал друго.

Чл. 95

При претоварване на трансформаторите, дежурният персонал е задължен да предприеме действия за тяхното разтоварване, следвайки вътрешните инструкции на организацията.

Чл. 96

На трансформаторите със степенувана изолация, които имат намалена изолация на неутралата и работят със заземена неутрала, се изисква релейна защита. Тази защита трябва да предотвратява работата на трансформатора в мрежи с изолиран или неефективно заземен звезден център.

Чл. 97

Чл. 97 предвижда, че преди включване под напрежение на трансформатори, които са били на текущ или основен ремонт, трябва да се извърши оглед и изпитване, съгласно приложение № 4. Резултатите от тези действия се оформят в протоколи и се записват в досието на трансформатора.

Чл. 98

Член 98 от Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. определя, че възможността за включване на трансформатор под напрежение без предварително сушене, както и необходимостта от сушене, се определят в зависимост от указанията на производителя на трансформатора.

Чл. 99

Чл. 99 от Наредба № 16-116 регламентира процедурите при автоматично изключване на трансформатор. При изключване от газова или диференциална защита, трансформаторът може да се включи отново само след отстраняване на причината. Допуска се едно повторно включване при определени условия, но е задължително да се извърши оглед при сигнал от газовото реле. Ако се установят горими газове, трансформаторът трябва да бъде изключен. В случай на безцветен газ, при проверка, ако не гори, трансформаторът може да остане включен под наблюдение.

Чл. 100

Чл. 100 от Наредба № 16-116 предвижда, че за намаляване на загубите на електрическа енергия, за всяка уредба трябва да се определи и спазва оптималният брой на паралелно работещите трансформатори, съобразно товаровия график.

Чл. 101

Паралелната работа на трансформаторите е разрешена при спазване на четири условия: 1) трансформаторите трябва да имат еднакви групи на свързване и отношение между мощностите не по-голямо от 1:3 или 1:4; 2) коефициентите на трансформация да са еднакви или да се различават с не повече от ±0,5%; 3) напреженията на късо съединение да се различават с не повече от ±10% от средната стойност; 4) трансформаторите да са сфазирани.

Чл. 102

Чл. 102 от наредбата определя, че токът в неутралния проводник на страна ниско напрежение на сухи трансформатори, свързани в конфигурация "звезда-звезда", не трябва да превишава номиналния ток на трансформаторите с повече от 25%.

Чл. 103

Чл. 103 от наредба № 16-116 допуска системно претоварване при експлоатацията на маслени и сухи трансформатори. Размерът и продължителността на това претоварване се определят съгласно инструкциите на производителя.

Чл. 104

Наредба № 16-116 определя правилата за техническа експлоатация на енергоснабдителните трансформатори. Огледите на трансформаторите без изключване на напрежението се извършват в зависимост от наличието на дежурен персонал: дневно за уредби с постоянен персонал и месечно за уредби без такъв. Извънредни огледи се правят при рязка промяна на температурата или след изключване от защита. При огледите се проверяват термометри, манометри, наличие на теч на масло, състоянието на охладителите, изолаторите, кабелите, сигнализацията, заземителите и помещенията на трансформаторите.

Чл. 105

Наредба № 16-116 определя изискванията за текущи ремонти на трансформатори в енергоснабдителните системи. Ремонтите с изключване от работа се извършват на трансформаторите в разпределителни подстанции най-малко веднъж годишно, на трансформаторите в замърсени зони по вътрешна инструкция и на останалите трансформатори не по-рядко от веднъж на три години. Профилактичните прегледи на трансформатори с регулиращи устройства се извършват след определен брой превключвания, съгласно инструкциите на производителя.

Чл. 106

Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. предвижда основни ремонти с преглед на магнитопровода на трансформаторите. За трансформаторите в подстанциите, ремонти се извършват не по-късно от 10 години след включването им в експлоатация, а след това - в срокове, определени от енергетика, в зависимост от резултатите от измерванията и състоянието на трансформатора. Останалите трансформатори подлежат на ремонти съобразно резултатите от измерванията и диагностиката.

Чл. 107

Чл. 107 от Наредба № 16-116 определя, че плановопрофилактичните прегледи на трансформатори се извършват в съответствие с местните инструкции и системи за ремонт. Обхватът на изпитванията по време на тези прегледи трябва да отговаря на изискванията, посочени в приложение № 4.

Чл. 108

Трансформаторите трябва да се изключват в следните случаи: 1) при силен неравномерен шум; 2) при постоянно нарастващо загряване при нормално натоварване; 3) при изхвърляне на масло от разширителния съд или разкъсване на диафрагмата на изпускателната тръба; 4) при изтичане на масло, което понижава нивото под граничното ниво при температура -20°C; 5) при необходимост от смяна на маслото, установена чрез лабораторен анализ.

Чл. 109

При експлоатация на маслонапълнени електросъоръжения е необходимо да се поддържа запас от електроизолационно масло. Обемът на този запас се определя с вътрешна инструкция на съответната организация.

Чл. 110

Чл. 110 от Наредба № 16-116 определя изискванията за лабораторни изпитвания на изолационно масло, намиращо се в експлоатация. За трансформатори с термосифонни филтри, изпитванията трябва да се извършват не по-малко от веднъж на 3 години. След основен ремонт на трансформаторите също е задължително извършване на изпитвания. За трансформатори, работещи без термосифонни филтри, изпитванията се правят веднъж годишно.

Чл. 111

Чл. 111 от Наредба № 16-116 предвижда, че извънредни проби за определяне на пламната температура на маслото трябва да се вземат от трансформаторите всеки път, когато бъде открит горящ газ в газовото реле. Това е мярка за осигуряване на безопасността при експлоатацията на енергоснабдителните системи.

Чл. 112

Чл. 112 от Наредба № 16-116 указва, че проби от маслото не се вземат от измервателни трансформатори за напрежение до 20 kV и силови трансформатори с мощност до 63 kVA и напрежение до 10 kV. Сменянето на маслото се извършва в зависимост от резултатите от профилактичните изпитвания на изолацията.

Чл. 113

Преди наливането на ново или регенерирано сухо електроизолационно масло, то трябва да бъде изпитано съгласно стандартите за киселинно число, реакция на водния разтвор, съдържание на механични примеси и пробивно напрежение. Пробивното напрежение трябва да бъде не по-ниско от: 1. 25 kV за съоръжения с номинално напрежение до 10 - 25 kV; 2. 30 kV за съоръжения с номинално напрежение 20 - 30 kV; 3. 40 kV за съоръжения с номинално напрежение 110 и 220 kV.

Чл. 114

Електроизолационното масло трябва да отговаря на следните изисквания: киселинно число не по-голямо от 0,25 mg КОН, неутрална реакция на водния разтвор с ограничение на водоразтворими киселини, без механични примеси, понижение на температурата на възпламеняване не повече от 5°C, без суспендиран въглерод (с незначително количество допустимо за прекъсвачи), пробивно напрежение в съответствие с номиналното напрежение на съоръженията, тангенс на ъгъла на диелектричните загуби не по-голям от 2% при 20°C и 7% при 70°C.

Чл. 115

Чл. 115 от Наредба № 16-116 разрешава смесването на трансформаторни масла с подобен произход и от една марка. Смесването на масла с минерален произход изисква проверка за съвместимост. Допуска се доливане на трансформаторни масла до 5% без проверка за съвместимост, освен за съоръжения с напрежение 220 kV и по-високо.

Чл. 116

Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. определя изискванията за техническата експлоатация на разпределителни електрически уредби, които работят с напрежение над 1000 V. Тези изисквания са важни за безопасността и ефективността на електрическите инсталации.

Чл. 117

Член 117 от Наредба № 16-116 задължава всички съоръжения на РУВН да функционират сигурно при всички възможни работни режими, включително и при къси съединения и пренапрежения. Това трябва да бъде в съответствие с изискванията на Наредба № 3, която регламентира устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 118

Чл. 118 от Наредба № 16-116 предвижда, че прозорците на РУВН трябва да бъдат винаги затворени, а отворите в преградните стени между апаратите и съоръженията, съдържащи масло, трябва да бъдат запушени. Освен това, всички отвори за преминаване на кабели трябва да бъдат уплътнени. За безопасността на помещенията, всички отвори по външните стени трябва да бъдат обезопасени с предпазни мрежи, за да се предотврати влизането на животни и птици.

Чл. 119

Според Чл. 119 от Наредба № 16-116, разстоянието между дървета с височина над 4 метра и откритите разпределителни уредби (РУВН) трябва да бъде такова, че да се предотврати възможността за повреда на съоръженията при падането на дърветата.

Чл. 120

Чл. 120 от Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. задължава поддържането на пътищата за придвижване на превозни средства до РУВН на подстанциите в добро състояние през цялата година.

Чл. 121

Чл. 121 от наредбата предвижда, че кабелните канали на откритите и закритите РУВН трябва да бъдат покрити с негорими плочи. Местата, където е разрешено преминаването на превозни средства над кабелните канали, трябва да бъдат обозначени със съответни знаци. Освен това, кабелните тунели и канали на РУВН трябва да се поддържат чисти, а дренажите им трябва да осигуряват отвеждане на водите.

Чл. 122

Чл. 122 от Наредба № 16-116 определя, че температурата на въздуха в закритите помещения на РУВН не трябва да надвишава +40°C и не може да е по-висока от температурата на външния въздух с повече от 15°C.

Чл. 123

Отоплението в РУВН (разпределителни устройства на високо напрежение) е задължително само за помещения с постоянно дежурство, където се намират дежурните служители. Това означава, че отопление трябва да бъде осигурено само в тези специфични зони, а не в целия обект.

Чл. 124

Чл. 124 от Наредба № 16-116 предвижда, че дренажите и каналите, предназначени за отвеждане на масло от маслонапълнените апарати и съоръжения, трябва да бъдат поддържани в добро техническо състояние. Това е важно за безопасната и ефективна експлоатация на енергоснабдителните системи.

Чл. 125

Член 125 от Наредба № 16-116 предвижда, че всички показващи и сигнални елементи на съоръженията трябва да бъдат разположени в близост до проходите, така че да са достъпни за наблюдение без необходимост от изключване на напрежението. Също така, маслото в маслонапълнените апарати не трябва да прелива при промяна на температурата.

Чл. 126

Наредбата предвижда, че в условия, при които температурата в закритите и откритите РУВН може да падне под минус 25°C, е задължително маслените прекъсвачи, техните задвижващи устройства, клапаните на въздушните прекъсвачи и техните командни шкафове да бъдат снабдени с отопление. Температурата, при която отоплението се включва, трябва да бъде определена с вътрешна инструкция.

Чл. 127

Чл. 127 от Наредба № 16-116 предвижда, че всички шарнирни съединения и лагери на прекъсвачите трябва да се смазват със студоустойчиви смазки. Успокоителите на въздушните прекъсвачи следва да се запълват с масло, чиято температура на замръзване е с 10°C по-ниска от минималната зимна температура в съответната местност.

Чл. 128

Компресорните инсталации за сгъстен въздух, които обслужват въздухоструйните прекъсвачи и устройства с пневматично задвижване, трябва да осигуряват въздух за вентилация на апаратите в рамките на два часа и да компенсират пропуските в системата за около 30 минути.

Чл. 129

Член 129 от Наредба № 16-116 указва, че при спрени компресори, обемът на въздушните резервоари с компресорно налягане трябва да бъде достатъчен, за да покрие сумарния разход на въздух, необходим за едновременно изключване на максималния брой прекъсвачи. Това трябва да се извърши при вземане предвид на действията на защитите и устройствата за автоматично повторно включване.

Чл. 130

Чл. 130 от Наредба № 16-116 определя, че редукционните клапани трябва да осигурят възстановяване на запасите от въздух в резервоарите на прекъсвачите, които могат да работят едновременно. Това възстановяване трябва да се осъществи в период от 3 до 5 минути, в зависимост от възприетия режим на работа и електрическата схема на уредбата.

Чл. 131

Член 131 от Наредба № 16-116 предвижда, че налягането на въздуха в резервоарите на прекъсвачите трябва да бъде не по-ниско от стойностите, определени от производителя. Освен това, компресорната инсталация и въздухопроводите на разпределителната мрежа трябва да са в състояние, което осигурява неработна пауза на компресорите от поне 30 минути.

Чл. 132

Чл. 132 от Наредба № 16-116 указва, че относителната влажност на нагнетявания въздух, подаван към въздушните прекъсвачи или други апарати на разпределителната уредба, не трябва да надвишава 50%.

Чл. 133

Чл. 133 от Наредба № 16-116 описва методите за сушене на сгъстения въздух. Сушенето може да се извърши термодинамично чрез повишаване на компресорното налягане минимум два пъти над работното налягане, с влагопоглъщатели или комбинирано. При налягане на нагнетения въздух под 2, се монтират постоянно действащи влагопоглъщатели. Местата за събиране и изпускане на кондензирана влага трябва да се затоплят, а нагревателите се включват при ниски температури на външния въздух.

Чл. 134

Вътрешните кухини на изолаторите на въздухоструйните прекъсвачи трябва да се продухват непрекъснато, ако това е предвидено в конструкцията. Контролира се както самото продухване, така и разходът на необходимия въздух за тази дейност.

Чл. 135

Чл. 135 от Наредба № 16-116 регламентира изискванията за подаване на сгъстен въздух към въздухоструйните прекъсвачи и други апарати. Въздухът трябва да е чист и без механични примеси, като се пречиства с филтри преди компресорите или апаратите. Въздухопроводите между разпределителния шкаф и резервоарите трябва да са от медни или корозионноустойчиви тръби, а за задвижванията на разединителите е допустимо да се използват и безшевни стоманени тръби.

Чл. 136

Чл. 136 от Наредба № 16-116 предвижда, че компресорната инсталация трябва да разполага с автоматично управление, което осигурява поддържане на нормално налягане на въздуха и защита от ненормални условия на работа. Освен това, компресорите трябва да имат регулирани предпазни клапани за всяка степен на налягане.

Чл. 137

Член 137 от Наредба № 16-116 предвижда, че при спадане на налягането на въздуха под допустимата граница, блокировките на веригите за управление на въздухоструйните прекъсвачи трябва да предотвратяват тяхното включване или изключване, както и автоматичното повторно включване. Освен това, те трябва да осигурят завършване на текущата операция или цикъл "неуспешно автоматично повторно включване". Експлоатацията на прекъсвачите без блокировки е забранена.

Чл. 138

Наредбата определя стандартите за оцветяване на фазите на сборните и съединителните шини в електрическите инсталации. За променлив ток, фазите L1, L2 и L3 имат жълт, зелен и червен цвят, съответно. Неутралната шина е светлосиня при изолиран звезден център и с жълто-зелени ивици при заземен звезден център. Резервната шина приема цвета на резервираната фаза. При еднофазен ток, фазовият проводник е жълт, а неутралният - черен. За постоянен ток, положителният полюс е червен, отрицателният - син, а неутралната шина - светлосин.

Чл. 139

Член 139 от Наредба № 16-116 предвижда, че на вратите и вътрешните стени на килиите в закритите разпределителни уредби, както и на съоръженията в откритите разпределителни уредби, трябва да има надписи, указващи предназначението на присъединяването или диспечерското наименование. Освен това, на вратите на разпределителните уредби трябва да се окачват предупредителни табели.

Чл. 140

Чл. 140 от Наредба № 16-116 предвижда, че прекъсвачите и механизмите за тяхното задвижване трябва да имат индикация за положенията "включено" и "изключено". Освен това, задвижванията на разединителите и заземяващите ножове на късосъединителите трябва да бъдат обозначени с надписи или показатели за същите позиции.

Чл. 141

Наредбата предвижда мерки за предотвратяване на грешни манипулации в енергийното оборудване. Всички разединители и заземяващи ножове трябва да имат блокировки, подвижните части на разпределителното устройство да са блокирани с прекъсвачи и автоматично затварящи се капаци. Задвижванията на разединителите, достъпни за външни лица, се заключват, а ръкохватките на заземителите имат различно оцветяване. Вратите на шкафовете с напрежение над 1000 V са оборудвани с блокировки на разединители.

Чл. 142

Член 142 от Наредба № 16-116 предвижда, че във всяка РУВН (разпределителна уредба на високо напрежение) трябва да се осигурят: необходимият брой преносими заземители, защитни средства и средства за оказване на първа долекарска помощ, съгласно нормативните актове по безопасност и здраве при работа, както и противопожарни средства, съобразно вътрешните инструкции, които са съгласувани с органите по пожарна и аварийна безопасност.

Чл. 143

Чл. 143 от Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. разрешава на персонала, обслужващ трансформаторни постове и подстанции без постоянен дежурен персонал, да използва преносими заземители и защитни средства. Тези средства са част от комплекта инструменти на ремонтно-аварийните групи или на ремонтния персонал.

Чл. 144

Член 144 от Наредба № 16-116 указва, че след основен ремонт на съоръженията в разпределителните уредби, преди тяхното включване под напрежение, е необходимо да се извършат прегледи и изпитвания, съгласно предвиденото в приложение № 5.

Чл. 145

Наредбата определя периодичността на огледите на РУВН без изключване на напрежението. За обектите с постоянно дежурство огледите се извършват веднъж на денонощие, а на тъмно - най-малко веднъж на месец. За обектите без постоянно дежурство огледите са най-малко веднъж на месец, а трансформаторните постове и разпределителните пунктове - най-малко веднъж на три месеца.

Чл. 146

След късо съединение се извършва извънреден оглед на съоръженията. За обектите без постоянно дежурство сроковете за огледи се определят от вътрешни инструкции, като те зависят от мощностите на късото съединение и състоянието на съоръженията. При неблагоприятни местни условия, като запрашаване, мъгла, мокър сняг или заледяване, откритите РУВН подлежат на допълнителни прегледи.

Чл. 147

Член 147 от Наредба № 16-116 задължава записването на всички забелязани неизправности при прегледите на РУВН в дневника за дефектите и неизправностите. Неизправностите трябва да бъдат отстранени в най-кратък срок.

Чл. 148

Чл. 148 от Наредба № 16-116 определя основните аспекти, на които се обръща внимание при огледите в РУВН. Те включват: състоянието на помещението и изправността на вратите и прозорците; изправността на отоплението и вентилацията; осветлението и заземителната мрежа; наличността на лични предпазни средства; нивото и температурата на маслата в апаратите; състоянието на контактите и включвателите; пломбите и електромерите; изолацията; работата на сигнализацията.

Чл. 149

Чл. 149 от наредбата предвижда, че сроковете за почистване на РУВН (разпределителни уредбни възли на енергоснабдяването) се определят в зависимост от местните условия. Освен това, почистването на помещенията на РУВН трябва да се извършва в съответствие с изискванията на нормативните актове, свързани с безопасността и здравето при работа.

Чл. 150

Член 150 от Наредба № 16-116 предвижда, че резервните съоръжения в РУВН, като трансформатори, прекъсвачи и шини, трябва да бъдат проверявани за изправност чрез включването им под напрежение. Сроковете за тези проверки се определят с вътрешни инструкции.

Чл. 151

Чл. 151 от Наредба № 16-116 предвижда, че от резервоарите за въздух, както и от водо- и маслоотделителите, е необходимо периодично да се изпускат водата и маслото. Водата от резервоарите за въздух трябва да се изпуска най-малко веднъж на три денонощия, като това може да се извършва при постоянно дежурство или по график, който е одобрен от енергетика.

Чл. 152

Продухването на магистралните въздухопроводи и смяната на пълнителите на филтрите в разпределителните уредби трябва да се извършват поне веднъж годишно. Пълнителите на въздухоизсушителите се сменят при необходимост.

Чл. 153

Чл. 153 от Наредба № 16-116 определя изискванията за основен ремонт на съоръженията и апаратите в РУВН. Ремонтите трябва да се извършват на маслените прекъсвачи и механизми на всеки 3 години, на въздухоструйните прекъсвачи на всеки 2-3 години, на разединителите и заземителните ножове също на всеки 3 години, а на останалите апарати в зависимост от резултатите от профилактичните изпитвания.

Чл. 154

Чл. 154 от Наредба № 16-116 определя периодичността на извършване на извънредни основни ремонти на прекъсвачите, като тя зависи от различни фактори, включително броя на изключените къси съединения, конструкцията на прекъсвачите, състоянието на маслото и експлоатационния опит. За отговорните прекъсвачи, извънредните основни ремонти се определят от енергетика.

Чл. 155

При извършване на ремонтни работи в открити разпределителни уредби на високо напрежение (РУВН) с помощта на автокранове, телескопични платформи и други приспособления, е необходимо предварително да се определят разстоянията и границите, до които могат да се придвижват товарите и механизмите.

Чл. 156

Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. предвижда планово профилактично изпитване на различни съоръжения и апарати в РУВН с определени периоди. Прекъсвачите, разединителите и заземителните ножове се проверяват по време на основните ремонти, а tg d на маслонапълнените устройства - на всеки 6 години. Сухите реактори, силовите кондензатори и маслонапълнените трансформатори се проверяват на всеки 3 години. Пръчковидните изолатори - веднъж годишно, а останалите апарати и изолатори - на всеки 3 години. Местата на снаждане на шините и присъединенията към апаратурата, при липса на термоиндикатори, също се проверяват на всеки 3 години.

Чл. 157

Чл. 157 от Наредба № 16-116 определя изискванията за техническата експлоатация на разпределителни уредби с напрежение до 1000 V. Тези уредби могат да бъдат монтирани както в закрити помещения, така и на открито, и включват командни пултове, разпределителни командни и релейни табла, уреди в килии и шкафове.

Чл. 158

Член 158 от Наредба № 16-116 предвижда, че апаратите, уредите, проводниците, шините и техните конструкции трябва да се поддържат в такова състояние, че да функционират безопасно както при нормални условия, така и при условия на къси съединения.

Чл. 159

Съгласно Чл. 159 от Наредба № 16-116, стените и таваните на всички помещения на РУНН трябва да бъдат боядисани в бяло или в светли тонове. Освен това, дървените врати и прозорците трябва да бъдат защитени от загниване.

Чл. 160

Чл. 160 от Наредба № 16-116 предвижда, че всички проводници, шини, кабели, контролни клеми и предпазители трябва да бъдат маркирани по единен начин. Освен това, предпазителите трябва да имат означение на номиналния ток на стопяемата вложка.

Чл. 161

Член 161 от наредба № 16-116 предвижда изисквания за маркировка на таблата, свързани с машините и монтираните апарати. Надписите трябва да бъдат четливи и да се поставят на лицевата страна на уредбите, а при двустранно обслужване - и на задната страна. Освен това, на задвижващото устройство на комутационните апарати трябва ясно да се означават положенията "включено" и "изключено".

Чл. 162

Член 162 от Наредба № 16-116 предвижда, че електрическото съпротивление на изолацията на разпределителните уредби до 1000 V трябва да се измерва периодично. Изолацията на тези уредби трябва да се изпитва заедно с електрическите силови и осветителни инсталации, свързани към тях. Минималното съпротивление на изолацията на всяка секция от разпределителната уредба е установено на не по-малко от 0,5 МW.

Чл. 163

Чл. 163 от Наредба № 16-116 предвижда, че електрическата якост на изолацията на включвателите, вторичните вериги на апаратите, силовите и осветителните инсталации трябва да се изпитват с напрежение 1000 V с промишлена честота за период от една минута. Вместо това, е допустимо да се измерва съпротивлението с мегаомметър при напрежение 2500 V.

Чл. 164

Когато изолационното съпротивление на проводниците в силовите и осветителните инсталации е под допустимото ниво, е необходимо незабавно да се предприемат действия за възстановяване на съпротивлението. Това може да се осъществи чрез частично или цялостно подменяне на проводниците, за да се достигне до нормативно определените стойности.

Чл. 165

Член 165 от Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. предвижда, че измерването на изолационното съпротивление на разпределителните уредби и техните елементи, както и изпитването им с напрежение с промишлена честота, трябва да се извършват по време на основните ремонти.

Чл. 166

Според Чл. 166 от НАРЕДБА № 16-116, основният ремонт на електрическите съоръжения на РУНН трябва да се извършва на всеки три години, като периодичността се определя от енергетика.

Чл. 167

Текущият ремонт на РУНН (разпределителни уредби на ниско напрежение) се извършва между основните ремонти. Периодичността на тези ремонти се определя от енергетика в зависимост от местните условия, но не по-рядко от веднъж годишно.

Чл. 168

Член 168 от Наредба № 16-116 предвижда, че огледите и почистванията на разпределителните уредби, таблата и събирателните шини трябва да се извършват най-малко веднъж на 3 месеца, в срокове, определени в зависимост от местните условия. Глава десета от наредбата се отнася до въздушните електропроводи, като раздел I обхваща въздушни електропроводи за напрежение над 1000 V.

Чл. 169

Чл. 169 от НАРЕДБА № 16-116 определя изискванията за техническата експлоатация на въздушни електропроводи (ВЕ) с напрежение до 220 kV, които се обслужват от персонала на съответното предприятие. Предписанията не важат за контактни мрежи и специални електропроводи, чиято експлоатация се регулира от специфични правила.

Чл. 170

Чл. 170 определя реда за приемане и въвеждане в експлоатация на въздушните електропроводи (ВЕ). За ВЕ се изисква съставяне на досие, което трябва да включва проектни и изпълнителни документи, протоколи за изпитвания, актове за скрити работи, паспорт на ВЕ, инвентарен опис, документи за собственост на земя и удостоверения за сервитутни права. Специални изисквания важат за ВЕ с напрежение 220 kV и 110 kV.

Чл. 171

При въвеждане на възобновяеми източници на енергия (ВЕ) в експлоатация или след основен ремонт, е необходимо да се извършат сфазиране и изпитвания, в съответствие с Наредба № 3, която регламентира устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 172

Член 172 от Наредба № 16-116 указва, че при преминаване на възобновяеми енергийни източници (ВЕ) през различни територии, включително урбанизирани, земеделски, горски, защитени и нарушени, е необходимо да се спазват минимални хоризонтални разстояния до най-близките части на сгради, съоръжения и насаждения. Тези разстояния трябва да съответстват на минималните размери на сервитутните зони, определени в Наредба № 16 за сервитутите на енергийните обекти.

Чл. 173

Чл. 173 от Наредба № 16-116 предвижда, че в паркове и зелени зони широчината на просеката може да бъде намалена. Разстоянията на проводниците до короните на дърветата при най-голямото им отклонение трябва да се определят в съответствие с Наредба № 16 за сервитутите на енергийните обекти.

Чл. 174

Ръководителите на предприятия, които експлоатират възобновяеми енергийни източници (ВЕ), са задължени да уведомяват периодично земеделските производители и транспортните фирми за необходимостта от спазване на изискванията за безопасност, както е указано в чл. 176, чрез кметовете на общини и кметства, през чиито територии преминават трасетата на ВЕ.

Чл. 175

Чл. 175 от Наредба № 16-116 предвижда, че трасето на ВE (въздушни електрически линии) трябва периодично да се почиства от дървета и храсти. Широчината на просеката трябва да е съобразена с размерите на сервитутните зони, определени в Наредба № 16 за сервитутите на енергийните обекти. Дърветата трябва да се изсичат и кастрят само при изключено напрежение от ВE.

Чл. 176

В сервитутната зона на ВЕ е забранено извършването на строителни и монтажни работи, складиране на материали, изграждане на временни съоръжения, паркирането на машини и съоръжения, както и използването на високогабаритна техника за селскостопанска дейност.

Чл. 177

Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. определя минималните разстояния от най-ниския проводник на въздушните електропроводи (ВЕ) до повърхността на земята. В урбанизирани територии, за проводници с напрежение до 1 kV разстоянието е 6 м, за над 1 kV до 110 kV - 7 м, а за 220 kV - 8 м. В земеделски, горски и защитени територии, за проводници до 110 kV разстоянието е 6 м, а за до 220 kV - 7 м.

Чл. 178

На стълбовете на въздушните електрически линии (ВЕ) се поставят и поддържат следните знаци: номер на стълба и годината на строежа, номер на ВЕ или нейното условно наименование, означения на местата на транспозициите (за ВЕ с напрежение 35 kV и по-високо), както и предупредителни надписи "Не се качвай! Високо напрежение! Опасно за живота!" на височина от 2,5 до 3 метра от земята.

Чл. 179

Член 179 предвижда, че металните стълбове и металните части на стоманобетонните и дървените стълбове трябва периодично да се покриват с боя, устойчива на атмосферните влияния. Основите на поясите трябва да бъдат покрити с лак или битум.

Чл. 180

Член 180 от Наредба № 16-116 предвижда, че по време на експлоатацията на енергоснабдяването се извършват огледи, профилактични изпитвания и проверки, които трябва да се осъществяват от специално подготвен персонал. Тези дейности са описани подробно в приложение № 6 на наредбата.

Чл. 181

Чл. 181 от Наредба № 16-116 предвижда, че периодичните огледи и обходи на възобновяемите енергийни източници (ВЕ) трябва да се извършват най-малко веднъж годишно, като конкретните срокове се определят с вътрешна инструкция.

Чл. 182

Чл. 182 от Наредба № 16-116 описва задълженията при огледите на възобновяемите източници на енергия (ВЕ). Регистрират се състоянието на проводниците и мълниезащитните въжета, обгарянията, пукнатините и счупените изолатори, повредите по стълбовете, разрегулирането на проводниците, повредите по тръбните и искровите отводи, наличността на предупредителни надписи, липсата на болтове и гайки, състоянието на стоманобетонните стълбове и просеката. При откриване на дефекти с авариен характер се предприемат срочни мерки за отстраняването им.

Чл. 183

Според Чл. 183 от Наредба № 16-116, върхов оглед на възобновяеми енергийни източници (ВЕ) с напрежение над 1000 V трябва да се извършва най-малко веднъж годишно.

Чл. 184

Чл. 184 предвижда, че дефектите, открити по време на огледи, се записват в дневника за обходи. Дефектите, подлежащи на отстраняване, се вписват във ведомост с посочен срок за отстраняване. Профилактичните изпитвания трябва да се провеждат поне веднъж годишно.

Чл. 185

Чл. 185 от Наредба № 16-116 предвижда, че извънредните огледи на енергийното оборудване, включително нощните, се извършват след автоматично изключване на ВЕ поради определени условия като заледяване, мъгла, разливане на реки, силен вятър и замърсена околна среда. Необходимостта от тези огледи се определя от енергетика.

Чл. 186

Чл. 186 от НАРЕДБА № 16-116 позволява извършването на проверки и изпитвания на ВЕ без изключване при планови профилактични огледи. Проверките включват: оценка на загниването на дървени стълбове, корозия на метални конструкции, пукнатини в стоманобетонни стълбове, състояние на изолаторите, температурни измервания на съединения, преходно съпротивление на заземителите, визуална оценка на разстояния и затягане на болтови съединения.

Чл. 187

В участъци, които са подложени на силно замърсяване, изолаторите трябва да се почистват съгласно график, който е одобрен от енергетика.

Чл. 188

Член 188 от НАРЕДБА № 16-116 определя, че основният ремонт на възобновяеми енергийни източници (ВЕ) трябва да се извършва в срок, който се определя от енергетика, в зависимост от състоянието на ВЕ, след анализ на върховите огледи, профилактичните изпитвания и прегледите. Освен това, по време на основния ремонт е забранено да се правят промени в конструкцията на ВЕ и в закрепването на стълбовете без разрешение от енергетика и проектант-конструктора.

Чл. 189

Чл. 189 определя изискванията за механична якост на местата на свързванията на проводниците, които трябва да бъдат не по-малко от 90% от якостта на здрав проводник. Допуска се употребата на болтови клеми само в случаи, когато е необходимо разкъсване. При съединяване на проводници от различни метали трябва да се използват биметални клеми.

Чл. 190

Член 190 от Наредба № 16-116 забранява съединяване на проводници в междустълбия, където има пресичане с други обекти. Изключение се допуска за едно съединение на проводник или мълниезащитно въже при високо напрежение (220 kV) и определено сечение. Допускат се две съединения само при установени дефекти по време на експлоатация, които налагат срязване и съединяване на проводниците.

Чл. 191

Съединителите, при които преходното съпротивление е над два пъти по-голямо от съпротивлението на проводника със същата дължина, трябва да бъдат преработвани.

Чл. 192

Член 192 от наредбата определя мерките за ремонт на скъсани жички в проводници и мълниезащитни въжета. При скъсани жички с общо сечение до 17% от сечението на проводника, мястото на скъсването се бандажира или се поставя ремонтна муфа. За стоманено-алуминиеви проводници, ако са скъсани жички с общо сечение до 34% от алуминиевата част, също се поставя ремонтна муфа. При по-голямо сечение на скъсаните жички, проводникът или мълниезащитното въже се срязват и съединяват с помощта на различни съединители.

Чл. 193

В уредби с малки токове на земно съединение е разрешено работата на възобновяеми източници (ВЕ) с една заземена фаза, докато не бъде отстранено възникналото земно съединение. След установяване на проблема, незабавно трябва да се предприемат мерки за откриването и отстраняването му.

Чл. 194

Съгласно Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г., в мрежи с генераторно напрежение, еднофазното земно съединение трябва да бъде отстранено в срок не по-дълъг от два часа.

Чл. 195

Член 195 от наредба № 16-116 изисква при ремонт на възобновяеми източници на енергия (ВЕ) да се спазват организационни и технически мерки, които осигуряват безопасност при работа, съгласно съответните нормативни актове. В допълнение, наредбата обхваща и въздушни електропроводи за напрежение до 1000 V.

Чл. 196

Чл. 196 от Наредба № 16-116 определя, че изискванията за техническа експлоатация се отнасят до ВЕ (електрически устройства) с напрежение до 1000 V, които принадлежат на потребители.

Чл. 197

Член 197 определя минималните разстояния, които трябва да се спазват при експлоатацията на електрическите мрежи. Според алинея 1, разстоянието от най-ниско разположените проводници до повърхността на земята при най-голям провес трябва да бъде поне 6 метра за всяка местност. Алинея 2 уточнява, че разстоянието от най-ниско разположените проводници на въздушните мрежи за ниско напрежение до пресичането с проводниците на съобщителни линии трябва да е най-малко 1,25 метра, а до носещите въжета или контактните проводници на трамвайните и тролейбусните мрежи - 1,5 метра.

Чл. 198

Дървените стълбове и стълбовете с дървени приставки трябва периодично да се проверяват за загниване чрез разкопаване на дълбочина от 0,3 до 0,5 метра. Стълбовете или приставките се считат за негодни, ако загниването е с дълбочина над 3 см при диаметър на приставката или стълба 25 см и повече.

Чл. 199

Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. определя изискванията за техническата документация на въздушни електропроводи с напрежение до 1000 V. Тази документация трябва да включва проект на мрежата с изчисления и изменения, работни чертежи с детайли за проводниците и стълбовете, актове за проверки на преминаванията и скритите работи, описание на конструкцията на заземителите и протоколи за измервания.

Чл. 200

Чл. 200 от НАРЕДБА № 16-116 определя задълженията за проверки след основен ремонт на въздушния електропровод с напрежение до 1000 V. Проверките включват: 1. Техническото състояние на линията спрямо проекта; 2. Равномерното разпределение на товарите по фази; 3. Защитните съоръжения от пренапрежение и заземителните устройства; 4. Размерите на провеса, вертикалното разстояние до земята и разстоянието между проводниците в кръстовищата.

Чл. 201

Наредбата определя периодичността на огледите и проверките на енергообзавеждането. Основните изисквания включват: огледи на въздушната мрежа на всеки 6 месеца; проверки на стоманобетонни стълбове за пукнатини на всеки 6 години, започвайки от четвъртата година; оценка на загниването на дървени стълбове на всеки 3 години; проверка на корозията на металотръбни стълбове на всеки 6 години; проверка на проводниците при съмнения за неизправности; измерване на преходните съпротивления на заземителите в първата година и след това на всеки 3 години; проверка и притягане на болтови съединения ежегодно през първите 2 години; и контролен оглед от инженерно-техническия персонал на всяка година. Извънредни огледи се извършват при аварии и неблагоприятни метеорологични условия.

Чл. 202

Наредбата определя правилата за техническа експлоатация на енергоснабдяването, включително междуремонтните периоди и обема на основния ремонт, който се основава на резултати от проверки и изпитвания. Основният ремонт включва подмяна на стълбове, заземления и осветителни елементи, като всякакви изменения в конструкцията на стълбовете без проектна документация са забранени. Текущият ремонт включва работи като отвесиране на стълбове, боядисване, възстановяване на табели, подмяна на болтове и изолатори, и подобрения на заземленията.

Чл. 203

Чл. 203 от Наредба № 16-116 предвижда, че при периодичните огледи на енергообзавеждането се проверява състоянието на изолаторите, проводниците, стълбовете, приставките, заземленията, превръзките, клемите, бандажните съединения, въводите и главните предпазители, както и кабелните глави и отклонения. Целта е да се установят повреди като обгорели, пукнати или счупени изолатори и прегорели проводници.

Чл. 204

Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. определя изискванията за техническата експлоатация на силови кабелни линии за напрежение до 110 kV, които са известни като кабелни електропроводи (КЕ).

Чл. 205

Чл. 205 от Наредба № 16-116 определя реда за приемане и въвеждане в експлоатация на кабелните електропроводи (КЕ). За всеки КЕ се изисква съставяне на досие, което трябва да включва проект на КЕ, изпълнителен чертеж, актове за скритите работи, протоколи за изпитвания, монтажни чертежи и актове за антикорозионни мероприятия. Досието трябва да съдържа информация за всички внесени отклонения от проекта и съгласуванията с компетентни органи.

Чл. 206

При приемане в експлоатация на основно ремонтиран кабел (КЕ) се извършват специфични изпитвания, съгласно Наредба № 3. Тези изпитвания включват: определяне на целостта на жилата и сфазировката, измерване на активните съпротивления и капацитети на жилата за КЕ с напрежение 20 kV и по-високо, измерване на съпротивлението на заземителите, проверка на равномерното разпределение на товарите между паралелно работещи кабели, проверка на антикорозионната защита и изпитване на изолацията с повишено напрежение.

Чл. 207

Чл. 207 от Наредба № 16-116 определя, че всеки кабел на електрическата мрежа (КЕ) има уникален номер или наименование. При наличие на паралелни кабели, те получават един и същ номер с добавяне на букви (А, Б, В и т.н.). Подземните КЕ в предприятието се маркират с пикетажни колчета на всеки 100 метра, над кабелните муфи, на пресечни точки с други подземни съоръжения и при промяна на посоката на трасето.

Чл. 208

Член 208 от Наредба № 16-116 предвижда, че при въвеждането в експлоатация на всяко КЕ (конструкция на електрическите уредби) се установяват максималните токови товари. Тези товари трябва да отговарят на изискванията на Наредба № 3, като се определят за участъците с най-лоши условия за охлаждане, в случай че дължината на участъка е над 10 метра.

Чл. 209

Чл. 209 от Наредба № 16-116 определя, че температурата на загряване на кабелите трябва да се проверява основно на участъците от трасето, които имат най-лошо охлаждане. Проверките се извършват в срокове и по време, установени с вътрешни инструкции.

Чл. 210

Наредбата определя изискванията за вентилация на кабелните колектори, тунели и шахти. Проверки на вентилацията трябва да се извършват периодично, като температурата на въздуха в тези съоръжения не трябва да надвишава температурата на външния въздух с повече от 10°C през летния период. Допълнителна огнезащита на кабелите е задължителна, когато е необходимо за намаляване на риска от пожари в кабелните тунели.

Чл. 211

Кабелни електропроводи с напрежение 6 до 10 kV, които работят с по-нисък товар от номиналния, имат възможност за кратковременно претоварване, при условие че това е в съответствие с данните, предоставени от производителя.

Чл. 212

Член 212 от Наредба № 16-116 определя условията за претоварване на кабели и линии в енергийното снабдяване. В авариен режим се допуска претоварване на кабели с напрежение до 10 kV, при условие че това е съгласно данните на производителя. Обаче, за кабелни линии с напрежение 20 и 35 kV, претоварването е забранено.

Чл. 213

Разрешава се претоварване на маслонапълнените компенсатори на енергоснабдителната система с напрежение 110 kV, при спазване на инструкциите на производителя.

Чл. 214

Чл. 214 от Наредба № 16-116 определя изискванията за контрол на налягането на маслото в КЕ с напрежение 110 kV. Установяват се граници и скорости на допустимите изменения на налягането. При излизане извън тези граници, КЕ или неговата секция се изключва. Включването отново е разрешено само след установяване на причините за увеличението на налягането.

Чл. 215

Чл. 215 от Наредба № 16-116 предвижда, че в мрежи с изолиран или неефективно заземен звезден център е разрешено работата на кабелите (КЕ) в режим с еднофазно земно съединение, докато то бъде отстранено. Дежурният в разпределителната подстанция е задължен незабавно да уведоми дежурния диспечер на съответното предприятие, което отговаря за отстраняването на проблема. Продължителността на този режим се определя от производителя на кабела или от съответния стандарт.

Чл. 216

Чл. 216 от Наредба № 16-116 предвижда, че измерванията на товарите и напрежението в мрежата на КЕ се извършват най-малко два пъти годишно, включително веднъж по време на върховия товар. На базата на тези измервания се определят режимите и схемите на работа на КЕ, а за контрол на максималния товар се инсталират амперметри.

Чл. 217

Чл. 217 от Наредба № 16-116 определя реда за извършване на огледи на кабелни съоръжения (КЕ) с напрежение до 35 kV. Огледите на трасета на кабели, положени в земята, трябва да се извършват поне веднъж на три месеца. Кабели в колектори, тунели и мостове също подлежат на огледи на всеки три месеца. Крайни кабелни глави на линии над 1000 V се проверяват на всеки шест месеца, а под 1000 V - веднъж годишно. Огледите на кабелни шахти трябва да се извършват два пъти годишно. За подводни кабели огледите се правят съгласно местни инструкции. Допълнително, сроковете за огледи от инженерно-техническия персонал се определят в зависимост от местните условия, а при наводнения и силни дъждове се извършват извънредни обходи.

Чл. 218

Огледите на трасето и съоръженията на маслонапълнените кабелни електропроводи с напрежение 110 kV се извършват в зависимост от местоположението на кабелите: два пъти месечно за кабели в земята, един път на три месеца за кабели в колектори и тунели, и един път на три месеца за кабелни шахти с муфи. Апаратурите за налягане на маслото се проверяват веднъж месечно, освен ако нямат сигнализация, в който случай се следват вътрешни инструкции. Нередностите от огледите се записват в дневник.

Чл. 219

Чл. 219 от Наредба № 16-116 предвижда, че тунелите, колекторите и каналите на КЕ трябва да се поддържат чисти. Кабелите и металните конструкции, на които са положени кабелите, трябва да се боядисват с антикорозионни вещества, когато е необходимо. Освен това, в тунелите и колекторите, където е възможно да попадне вода, трябва да се монтират средства за изпомпване на подпочвени и дъждовни води.

Чл. 220

Ръководителите на предприятията, където се извършват изкопни работи в близост до кабелни електропроводи, са задължени да осигурят контролни лица за наблюдение на дейността.

Чл. 221

Чл. 221 от Наредба № 16-116 предвижда, че в районите на електрифицирания железопътен транспорт, като трамваи и железопътни линии, се извършва проверка на състоянието на кабелите, включително измерване на блуждаещите токове. Периодичността на проверките е два пъти през първата година от експлоатацията на кабелите или въздушните електрически линии, а след това се определя съгласно приложение № 7 - табл. 1.

Чл. 222

Член 222 от наредбата предвижда мерки за предотвратяване на разрушаването на кабелите от електрокорозия при откриване на опасни потенциали и блуждаещи токове. Освен това, се изисква защита на кабелите от почвена или химическа корозия. Контролът на защитните уредби трябва да се извършва в съответствие с вътрешна инструкция.

Чл. 223

Основният ремонт на котелни установки (КЕ) трябва да се извършва по предварително разработен график, който се основава на проведените огледи и изпитвания. Графикът трябва да бъде одобрен от енергетика.

Чл. 224

Ремонтните работи по крайни кабелни муфи са разрешени само при условие, че кабелът е изключен и заземен от двете страни. Ремонтът на крайни и съединителни кабелни муфи в разпределителните уредби и по КЕ също трябва да се извършва при пълно изключване и заземяване на линиите.

Чл. 225

Разкопаването на кабелни трасета или извършването на изкопни работи в близост до тях е разрешено само след получаване на предварително разрешение от собственика или експлоататора. По време на изкопните работи се осигурява надзор от упълномощено лице за запазването на кабелите и тяхната защита. Мястото на работа трябва да бъде обезопасено с сигнални лампи, предупредителни ленти и знаци.

Чл. 226

Чл. 226 от Наредба № 16-116 предвижда, че изпълнителят на работата трябва да получи точна информация за разположението на кабелите и указания за работа, като предостави писмено потвърждение за получената информация. При механизирано разкопаване е необходимо да се осигурят мерки за защита на кабелите от механични повреди.

Чл. 227

Чл. 227 определя процедури при откритие на кабели или комуникационни съоръжения по време на изкопни работи. В случай на откритие на неотразени в схемите трасета, изкопните работи трябва да се прекратят до изясняване на ситуацията и получаване на указания от собственика или експлоататора на съоръженията. Освен това, изкопите в области с положени кабели и подземни съоръжения трябва да се извършват с повишено внимание.

Чл. 228

Разкопаването на дълбочина над 0,4 метра в зони с положени кабели трябва да се извършва внимателно, като минималната дебелина на земния слой около кабела е 0,25 метра. При изваждане на пръстта от кабелния канал, се допуска само използването на лопата, без да се ползват остри инструменти като кирки.

Чл. 229

Чл. 229 от Наредба № 16-116 забранява разкопаване на кабели със земекопни машини, ако разстоянието до тях е по-малко от разрешеното, и използването на въздушни пистолети за разравяне на почвата над кабелите на дълбочина над 0,4 метра. Освен това, забранено е използването на клинове и подобни инструменти на разстояние по-малко от 5 метра от трасето на кабелите. Преди извършване на строителни работи, трябва да се извърши контролно разкриване на кабелите под надзор на упълномощено лице и да се постави временно ограждане, а при пробиване и взривни работи да се дават специални инструкции.

Чл. 230

Чл. 230 от Наредба № 16-116 определя изискванията за заземяване на металните брони, екрани и мантия на силова линия. Заземяването трябва да се извършва в началото и в края на линията, но е допустимо и заземяване само в единия край при условие, че линията е с ограничена дължина и след техническа обосновка. Незаземеният край на кабела се третира като проводник под напрежение, което налага спазване на правилата за техническа безопасност при работа с него.

Чл. 231

Член 231 от Наредба № 16-116 предвижда, че кабелните електрически (КЕ) инсталации с напрежение до 35 kV трябва да се изпитват с постоянен ток с високо напрежение поне веднъж на две години. Допълнително, след ремонтни дейности или разкопавания в близост до кабелните трасета, е задължително да се извършват извънредни изпитвания.

Чл. 232

Чл. 232 определя продължителността на периодите между две поредни изпитвания на кабелите (КЕ), работещи в тежки условия, която се определя от енергетика в зависимост от местните условия. За кабели, положени в земята и без електрически пробиви в продължение на 5 и повече години, изпитванията се определят от енергетика, но не по-малко от веднъж на три години.

Чл. 233

Кабелните електропроводи, положени в защитени условия (тунели, канали, колектори и т.н.), трябва да се изпитват на всеки три години, при условие че не са подложени на корозия или механични повреди и не съдържат остарели съединителни муфи. Изпитването на кабелите, захранващи агрегати, се извършва по време на основните ремонти на тези агрегати.

Чл. 234

Член 234 от Наредба № 16-116 позволява паралелно работещите кабели в подстанции да бъдат изпитвани, без да е необходимо да се отсъединяват от шините. Това улеснява проверките и поддържането на системата.

Чл. 235

Чл. 235 от Наредба № 16-116 предвижда, че за предотвратяване на електрически пробиви, причинени от изсушаване на изолацията на кабели с напрежение 20 до 35 kV, тези кабели трябва периодично да се подменят в съответствие с указанията на производителя.

Чл. 236

Чл. 236 от Наредба № 16-116 разпорежда, че повредените кабели и кабелни муфи трябва да бъдат възстановени в най-кратък срок и отново включени в работа. Освен това, образци от повредените кабели се подлагат на лабораторни изследвания, за да се установят причините за повредите и да се разработят мерки за предотвратяване на подобни инциденти. При рекламации, образци от кабелите с производствени дефекти трябва да се съхраняват за експертизи.

Чл. 237

Член 237 от Наредба № 16-116 предвижда, че лабораториите на организациите, експлоатиращи кабелни електрически мрежи, трябва да бъдат оборудвани с необходимите уреди и апарати за извършване на тестове и измервания. Конкретно, те трябва да разполагат с уреди за изпитване на нови и действащи кабелни линии, мрежови измервания за установяване на повреди, както и изпитвания на защитни средства като щанги, ръкавици и боти.

Чл. 238

Член 238 от наредбата определя изискванията за наблюдение при пълно прогаряне на кабелни електропроводи (КЕ), положени в сгради, тунели и колектори, като се спазват нормативните актове за безопасност и здраве при работа. Освен това, изпитването на кабелни електропроводи с напрежение 110 kV е възможно само след съгласуване с преносното или разпределителното предприятие.

Чл. 239

Член 239 от Наредба № 16-116 предвижда, че за всяка КЕ (котелна инсталация) трябва да бъде осигурен паспорт. Този паспорт съдържа техническите данни на линията и трябва системно да се попълва с информация относно изпитванията, ремонтите и експлоатацията на съответната линия.

Чл. 240

Чл. 240 от Наредба № 16-116 указва, че преместенето, огъването и изместването на кабели, без да се повдигат или пренасят муфи, трябва да се извършват в съответствие с изискванията на нормативните актове, касаещи безопасността и здравето при работа.

Чл. 241

Член 241 от Наредба № 16-116 допуска изместването на багерен и шлангов кабел, който е под напрежение, от обслужващия персонал. Това изместване може да се извършва само с диелектрични ръкавици и боти или със специално захващащо устройство, което разполага с електроизолационни захващащи елементи.

Чл. 242

Член 242 от Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. определя, че изискванията по тази глава са приложими за техническата експлоатация на електродвигатели, които работят с променлив и постоянен ток.

Чл. 243

Чл. 243 от Наредба № 16-116 определя, че изборът и монтажът на електродвигателите, пусково-регулиращата апаратура, средствата за измерване, защитните устройства и всички свързани електрически и спомагателни съоръжения трябва да отговарят на изискванията на Наредба № 3 и на условията на околната среда, в която ще се експлоатират.

Чл. 244

Чл. 244 от Наредба № 16-116 предвижда мерки за защита на изводите на статорната и роторната намотка, както и на кабелните глави от случайно допир. Освен това, въртящите се части на машините, като преводни колела, съединители и вентилатори, трябва да бъдат защитени с огради, които не могат да се свалят по време на работа.

Чл. 245

Чл. 245 от Наредба № 16-116 предвижда, че на електродвигателите и механизмите, които те задвижват, трябва да се поставят стрелки, указващи посоката на въртене. Освен това, електродвигателите и пускорегулиращите устройства трябва да имат надписи, които показват задвижваните механизми или агрегати.

Чл. 246

Чл. 246 от Наредба № 16-116 предвижда, че електродвигателите с принудително смазване на лагерите трябва да имат защитно устройство. Това устройство е задължително да изключва електродвигателя в две ситуации: при повишение на температурата на лагерите и при прекъсване на подаването на смазка.

Чл. 247

Чл. 247 от Наредба № 16-116 предвижда, че защитата на електродвигателите трябва да отговаря на Наредба № 3, свързана с електрическите уредби. За електродвигатели, които могат да се претоварват, е задължително да имат защита срещу претоварване, която може да бъде сигнална, автоматично разтоварваща или изключваща. Ако електродвигателят на отговорен механизъм се изключи поради защита и няма резерв, е позволено повторно включване след внимателна проверка на управленската схема, защитата и самия двигател.

Чл. 248

Чл. 248 регламентира изискванията за напрежението и честотата на електродвигателите. Напрежението на шините на разпределителните устройства трябва да бъде между 100% и 105% от номиналното, а работата на електродвигателите не се препоръчва при напрежение над 110% или под 90%. Допуска се изменение на честотата в ±2,5%, без да се нарушава работата на механизма. Номиналната мощност на електродвигателите остава запазена при отклонения в напрежението и честотата, при условие че общото отклонение не надвишава 10%.

Чл. 249

На местните електротабла, които захранват електродвигателите, е задължително да се монтират волтметри или сигнални лампи. Тези устройства служат за указване на наличието на напрежение.

Чл. 250

Член 250 от Наредба № 16-116 предвижда, че на таблата за захранване или управление на електродвигателите трябва да бъдат монтирани амперметри. Те служат за контрол на статорния ток при асинхронни двигатели, възбудителния ток при синхронни двигатели и котвения ток при постояннотокови двигатели. Това е задължително, когато двигателите задвижват отговорни механизми и агрегати, работещи с променливо натоварване или при риск от технологично претоварване.

Чл. 251

Чл. 251 от Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. посочва, че честотата на цикъла пускане - спиране на асинхронните двигатели с накъсо съединен ротор трябва да бъде определена в съответствие с инструкцията на производителя. Това означава, че всеки производител може да зададе свои специфични параметри за работа на двигателя.

Чл. 252

Чл. 252 от наредбата предвижда, че електродвигателите, които са в резерв за дълъг период, трябва да бъдат периодично оглеждани и изпитвани от специализирания персонал на предприятието или енергетика. Възможността за включване на тези електродвигатели без сушене се определя чрез коефициента на абсорбация.

Чл. 253

Чл. 253 регламентира изискванията за измерване на вибрациите на лагерите на електродвигатели. Според параграф 1, вертикалната и надлъжната съставляваща на вибрациите трябва да са в границите на допустимите стойности, определени от производителя. Параграф 2 уточнява, че периодичността на измерванията се определя с местни инструкции, особено за лагерите на електродвигателите, свързани с отговорни механизми.

Чл. 254

Чл. 254 от наредбата задължава обслужващия персонал да извършва постоянен контрол на електродвигателите, който включва наблюдение на натоварването, вибрациите, температурата на лагерите, както и входящия и изходящия въздух в двигателите със затворена вентилация. Контролът обхваща и грижите за състоянието на лагерите, както и операциите по пускането, регулирането и спирането на двигателите.

Чл. 255

Чл. 255 от Наредба № 16-116 указва условията, при които електродвигателят трябва незабавно да бъде изключен от мрежата. Това включва случаи на нещастен случай с човек, появяване на дим или огън, вибрации над допустимите граници, авария в задвижвания механизъм, нагряване на лагерите над допустимата температура и значително намаляване на скоростта на въртене, съпроводено с бързо нагряване. В допълнение, местни инструкции могат да предвиждат и други аварийни случаи за изключване на електродвигателите.

Чл. 256

Профилактичните огледи, изпитвания и ремонти на електродвигателите трябва да се извършват от квалифициран персонал, който може да бъде или специализиран екип от предприятието, или лицензирана външна фирма.

Чл. 257

Чл. 257 от Наредба № 16-116 определя периодичността на текущите и основните ремонти на електродвигателите, която се утвърдена от ръководителя на предприятието. Преди планиран ремонт се извършват предремонтни изпитвания, а след ремонтите - следремонтни изпитвания. Обемът на изпитванията е регламентиран в приложение № 8 или в местни инструкции.

Чл. 258

Наредба № 16-116 определя изискванията за техническата експлоатация на заземителните уредби, които са необходими за функционирането на електрическите уредби и електропроводи, както и за защита от електрически ток и мълнии. Включва мерки за защита и видове проверки с определени срокове за тяхното извършване. Проектирането и изпълнението на заземителните уредби трябва да отговарят на специализирана нормативна уредба, а защитата от поражения от електрически ток трябва да бъде в съответствие с Наредба № 3.

Чл. 259

За всяка заземителна уредба в нормална експлоатация се изисква техническо досие, което трябва да съдържа документи от изграждането и въвеждането в експлоатация, документи за ремонти и изменения, както и резултати от проверки на състоянието и мерки за отстраняване на несъответствия. Документите включват изпълнителни чертежи, актове за подземни работи и протоколи от изпитвания и проверки на заземителната уредба.

Чл. 260

Чл. 260 от Наредба № 16-116 предвижда, че техническото състояние на заземителната уредба трябва да се проверява периодично. Обхватът и сроковете за тези проверки се определят от енергетиката.

Чл. 261

Чл. 261 от Наредба № 16-116 определя изискванията за периодични проверки на заземителната уредба. Проверките включват: визуален оглед на видимите части и целостта на веригите, проверка на местата за присъединяване на преносими заземители, маркировката на заземителите и съединенията с естествени и изкуствени заземители, както и измервания на съпротивлението. Сроковете за извършване на проверките са различни, като най-краткият е 1 година за съпротивлението на заземителите, а най-дългият - 10 години за корозията на елементите в земята.

Чл. 262

Чл. 262 от Наредба № 16-116 предвижда, че при измерване на преходното съпротивление на заземителите и специфичното съпротивление на почвата, стойностите трябва да се коригират със сезонен коефициент, ако измерванията се извършват през лятото при голямо изсъхване на почвата или през зимата при замръзнала почва. Освен това, за мълниезащитните заземители, ако е нормирано импулсно съпротивление, се прилага съответният импулсен коефициент, определен в специализираната нормативна уредба.

Чл. 263

Наредбата предвижда извънредни проверки на съединенията на заземителната уредба след всеки ремонт, както и измерване на съпротивлението им спрямо земя. Освен това, извънредни проверки на пробивните предпазители се извършват при всеки ремонт на съоръженията или при преместването им.

Чл. 264

Чл. 264 от Наредба № 16-116 определя, че при проверки на енергоснабдяването се установяват неизправности и несъответствия с изискванията. Тези проблеми, заедно с необходимите мерки за отстраняването им и сроковете за изпълнение, трябва да се вписват в оперативния дневник и документацията на заземителната уредба. Освен това, в приложение № 9 са посочени максимално допустимите стойности на съпротивленията спрямо земя.

Чл. 265

Чл. 265 от Наредба № 16-116 определя изискванията за защита срещу поражения от електрически ток при директен допир. Според алинея 1, защитата трябва да бъде поддържана в състояние, еквивалентно на това при въвеждането на уредбата в експлоатация. Алинея 2 предвижда визуална проверка на техническото състояние на защитата, която се извършва в срокове и обхват, определени от енергетика.

Чл. 266

Чл. 266 от Наредба № 16-116 предвижда задължения за защита срещу поражения от електрически ток при индиректен допир. Изисква се поддържане на електрическата изолация в състояние, равно на това при въвеждане в експлоатация. Периодичните проверки на съпротивлението на изолацията на тоководещите части трябва да се извършват в определени от енергетика срокове. Минималните допуски за съпротивление на изолацията са 0,5 МW за уредби до 1000 V и 1,0 МW за вторични вериги. Измерванията на съпротивлението се извършват в различни условия, в зависимост от типа на инсталацията.

Чл. 267

Наредба № 16-116 определя изискванията за проверка на ефективността на зануляването в електрически уредби с директно заземен звезден център до 1000 V. Проверките трябва да се извършват периодично, в съответствие с Наредба № 3, и да се оценяват импедансите на защитните контури. За стационарни уредби проверките се извършват в зависимост от проектната документация, вътрешни инструкции или от енергетика, но не по-рядко от веднъж на пет години. За временни уредби проверките се правят при всяко ново въвеждане в експлоатация, преместване или ремонт, който влияе на зануляването.

Чл. 268

Наредбата регламентира периодичните проверки на електрически уредби с напрежение до 1000 V, прилагани с защита от токове с нулева последователност. Проверяват се: изправността на защитния прекъсвач, съпротивлението на предпазното заземяване и електрическата връзка между корпуса на приемника и заземяването. Проверките се извършват в срокове, определени от производителя или енергетика, с максимални периоди от една година за заземяването и пет години за електрическата връзка. При наличие на техническа възможност, проверките могат да се извършват със специализирани уреди.

Чл. 269

Наредбата определя изискванията за периодична проверка на електрическите уредби с напрежение до 1000 V, прилагани с защита от опасно напрежение. Проверяват се изправността на защитния прекъсвач, съпротивлението на предпазното заземяване, електрическите връзки между защитавани приемници и прекъсвача, както и отсъствието на електрическа връзка между корпуса на приемника и заземяването. Проверки трябва да се извършват в срокове, определени от производителя или енергетика, с максимални периоди от една до пет години, в зависимост от проверяваните елементи.

Чл. 270

Чл. 270 от Наредба № 16-116 определя изискванията за периодични проверки на електрически уредби с напрежение до 1000 V. Проверява се съпротивлението на защитно разделената верига спрямо захранващата мрежа с максимален срок от пет години. При наличие на устройство за контрол на съпротивлението на изолацията, се проверява и неговата изправност на всеки три години, съобразно инструкциите на производителя.

Чл. 271

Чл. 271 от Наредба № 16-116 предвижда, че в електрически уредби с напрежение до 1000 V, прилагането на безопасно свръхниско напрежение изисква периодична проверка на съпротивлението на веригите за безопасно свръхниско напрежение спрямо останалите електрически вериги. Проверката трябва да се извършва в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от три години.

Чл. 272

Чл. 272 от Наредба № 16-116 определя изискванията за техническа експлоатация на устройства за защита от атмосферни и комутационни пренапрежения в електрическите уредби с променливо напрежение до 220 kV. Устройствата трябва да отговарят на изискванията на Наредба № 3, касаеща устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 273

Според Чл. 273 от Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането, системите за защита от пренапрежения трябва да бъдат комплектувани с определена техническа документация. Тази документация включва: 1. екзекутивен проект за защитната инсталация, който е съгласуван с преносното/разпределителното предприятие и органите за пожарна и аварийна безопасност; 2. протоколи за изпитване на вентилните отводи преди и след монтажа; 3. протоколи за монтиране на тръбните отводи; 4. протоколи за измерване на преходното съпротивление на заземленията на защитните устройства.

Чл. 274

Чл. 274 от Наредба № 16-116 изисква от предприятията, експлоатиращи защитни устройства, да разполагат с актуални схеми и данни за различни аспекти на електрическите съоръжения. Те трябва да включват информация за разположението на отвода, заземителните съпротивления, специфичното електрическо съпротивление на почвата, пресичането на електропроводи с други линии и степента на замърсяване на изолацията на електрическите уредби.

Чл. 275

Чл. 275 от Наредба № 16-116 определя реда за проверка на тръбните отводи. Проверка с демонтиране се извършва на всеки три години за отводи, оставени включени през зимата. Върхова ревизия без демонтиране се извършва по местна инструкция в зони с интензивно замърсяване. След гръмотевичния сезон, задействалите отводи подлежат на извънредна проверка след демонтиране.

Чл. 276

Чл. 276 от Наредба № 16-116 предвижда, че средствата за защита от пренапрежения трябва да се проверяват ежегодно преди началото на гръмотевичния сезон. Освен това, вентилните отводи за защита на въртящи се машини също са задължителни за изпитване на годишна база.

Чл. 277

Чл. 277 от Наредба № 16-116 определя изискванията за профилактични изпитвания на вентилните отводи. Измерванията включват: 1. Измерване на съпротивлението на отводите с мегаомметър (2500 V) на всеки три години и при ремонт, с оценка на състоянието чрез сравнение с предишни стойности. 2. Измерване на тока на проводимостта с постоянно напрежение на всеки три години, след разместване или основен ремонт, и извънредно при значително изменение на съпротивлението (30% или повече). 3. Измерване на пробивното напрежение на искровите междини на всеки шест години.

Чл. 278

Чл. 278 от Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. предвижда, че оглед на тръбните отводи, мълниезащитните въжета и линейната изолация трябва да се извършва от земята. Проверка се прави при всеки пореден обход на ВЕ, както и при изключване на ВЕ или след задействане на устройството за автоматично повторно включване (АПВ) след гръмотевична буря, в случай на съмнение за пробив в изолацията, т.е. за наличие на земно съединение.

Чл. 279

Огледът на средствата за защита от пренапрежения на електрически уредби се извършва в подстанции с дежурен персонал по време на поредния обход и след гръмотевична буря, която е причинила трайно земно съединение. В подстанции без постоянен дежурен персонал огледът се извършва при огледа на всички съоръжения.

Чл. 280

Чл. 280 от Наредба № 16-116 задължава дежурния персонал да извършва периодичен оглед на тръбните отводи, монтирани на изводите в подстанциите, както и след гръмотевични бури в района на подстанцията. Този оглед е част от общото наблюдение на основните съоръжения.

Чл. 281

Наредбата определя допустимите стойности на напрежение на несиметрия и напрежение спрямо земя в мрежи с капацитивни токове. Според член 281, несиметрията не трябва да надвишава 0,75% от фазното напрежение. При нормален режим без земно съединение, напрежението спрямо земя на звездния център не трябва да надвишава 15% от фазното напрежение за продължителни периоди и 30% за един час. Изравняването на капацитетите на фазите спрямо земя е необходимо за постигане на тези стойности.

Чл. 282

Член 282 от Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. забранява изключването на дъгогасителните реактори, когато в мрежата е настъпило земно съединение. Това е важно за осигуряване на безопасността и надеждността на електрическите инсталации.

Чл. 283

Ръководителите на предприятия, захранвани от мрежа с компенсация на капацитивните токове, са задължени да уведомят оперативния персонал на електроенергийната система незабавно за всякакви изменения в конфигурацията на собствените си мрежи. Това е необходимо, за да може да се пренастроят своевременно дъгогасителните реактори.

Чл. 284

Трансформаторите и електрическите съоръжения в трансформаторни подстанции с напрежение 6 до 20 kV, захранвани от въздушни електропроводи, трябва да бъдат защитени от атмосферни пренапрежения. За целта се изисква инсталиране на метално-окисни вентилни отводи на страната с по-високото напрежение на трансформатора, както и вентилни или искрови отводи на страна 0,4 kV. Допуска се монтиране на отводите и на първия стълб на изводите 0,4 kV.

Чл. 285

Чл. 285 от Наредба № 16-116 указва, че преходът от въздушен електропровод с напрежение 20 kV към кабелен електропровод, трансформаторен пост или РУ трябва да бъде защитен от пренапрежения. За тази цел се използват вентилни отводи, които се поставят на прехода между въздушния и кабелния електропровод. Заземлителните клеми на вентилните отводи трябва да бъдат свързани с металната обвивка на кабела и към земя.

Чл. 286

Чл. 286 регламентира свързването и защитата на неизползваните намотки на трансформатори. Неизползваните намотки за ниско напрежение трябва да се свързват в симетрична схема и да се заземяват. За средно напрежение, те се защитават с вентилни отводи на всяка фаза, независимо от схемата на свързване.

Чл. 287

Член 287 от Наредба № 16-116 предвижда, че ежегодно, преди началото на гръмотевичния период, трябва да се извърши проверка на схемите на мълниезащитата. При проверката се отбелязват извършените или предстоящите изменения в схемите.

Чл. 288

Чл. 288 от Наредба № 16-116 предвижда, че електрическите мрежи средно напрежение (СрН) трябва да работят със заземен звезден център, който може да бъде свързан през дъгогасителен реактор или активно съпротивление, както и в смесен вариант. Защитата от комутационни пренапрежения и заземяването на звездния център са задължителни, когато капацитивният ток на земно съединение надвишава 10 А.

Чл. 289

Чл. 289 от Наредба № 16-116 определя начина на заземяване на звездния център в зависимост от вида на мрежата и съотношението на кабелната и въздушната част. За въздушни мрежи се използва дъгогасителен реактор или комбинирано с активно съпротивление. За кабелни мрежи се прилага активно съпротивление. При смесени мрежи, ако кабелната част е над 40% от общата дължина, се използва активно съпротивление, а ако е под 40% - комбинирано.

Чл. 290

Звездният център на мрежи с напрежение 6 до 10 kV, свързани с генератори и/или двигатели, трябва да бъде заземен през активно съпротивление, ако капацитивният ток при земно съпротивление надвишава 5 А. При нужда може да се вгради устройство за създаване на изкуствен звезден център.

Чл. 291

Наредбата определя изискванията за техническа експлоатация на енергоснабдяването, включително задълженията при наличие на ток на земно съединение. Когато токът е 50 А или по-голям, е необходимо да се инсталират поне два дъгогасителни реактора. Разделението на наредбата включва и глава, посветена на кондензаторни уредби.

Чл. 292

Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. определя изискванията за техническа експлоатация на кондензаторни уредби, които се използват за повишаване на фактора на мощността и регулиране на напрежението в електрическите уредби с честота 50 Hz и напрежение от 0,22 до 10 kV. Кондензаторите се включват паралелно към приемниците на реактивна електрическа енергия.

Чл. 293

Чл. 293 от Наредба № 16-116 уточнява, че определени уредби не попадат под обхвата на наредбата. Конкретно, това се отнася за кондензаторни уредби за надлъжна компенсация, специални уредби и различните видове електрически филтри, които не са регулирани от тази наредба.

Чл. 294

Член 294 от Наредба № 16-116 предвижда, че при доставяне на нови кондензатори е необходимо да се направи оглед на тяхното техническо състояние. Приемането на кондензаторите се оформя с акт, в който се проверяват изправността на корпуса, изолаторите, контактните изводи и клемата за заземяване на корпуса. Освен това, се проверява наличието на табелки с технически данни и теч на масло.

Чл. 295

В помещенията за кондензаторни батерии трябва да се осигурят следните условия: 1. Принципна еднополюсна схема на уредбата с данни за номиналния ток на стопяемите вложки на предпазителите, и настройка на максималнотокова защита при използване на защитно реле; 2. Уред за измерване на температурата на околния въздух; 3. Щанга за разреждане на кондензаторите; 4. Противопожарни уреди и съоръжения, одобрени от органите за пожарна и аварийна безопасност.

Чл. 296

Наредбата изисква термометърът или датчикът на уреда за измерване на температурата да бъде поставен в най-горещото място на помещението на кондензаторната уредба, между кондензаторите. Той трябва да бъде разположен така, че показанията му да могат да се наблюдават без да се изключват кондензаторите и без да се премахват предпазните огради.

Чл. 297

Чл. 297 от Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. предвижда, че паспортът на батерията трябва да съдържа списък на кондензаторите. Този списък включва следните данни за всеки кондензатор: пореден номер, производствен номер, дата на монтажа, номинално напрежение, мощност и капацитет, които са посочени на табелката от производителя.

Чл. 298

Чл. 298 предвижда автоматично регулиране на мощността на кондензаторната уредба за осигуряване на икономичен режим на работа на електрическата мрежа и поддържане на нивото на напрежението. Това регулиране може да се осъществява чрез включване и изключване на цялата уредба или на отделни нейни секции.

Чл. 299

Наредбата задължава монтирането на устройство за автоматично регулиране на мощността на кондензаторните батерии с мощност над 150 kVAr. За кондензаторни батерии с мощност до 100 kVAr се изисква монтиране на един амперметър, докато за батерии над 100 kVAr са необходими три амперметъра.

Чл. 300

Член 300 от Наредба № 16-116 допуска временно ръчно включване и изключване на кондензаторните батерии, докато не бъде монтирано устройство за автоматично регулиране на мощността. Това действие може да се извършва от дежурния персонал по график, който е изготвен от енергетика на предприятието и е съгласуван с преносното или разпределителното предприятие.

Чл. 301

Работата на кондензаторните уредби в предприятия, които работят на две смени, е забранена през нощните часове, както и в празничните и почивните дни. За предприятия, работещи на три смени, забраната важи само за почивните дни. Изключение от това правило правят предприятията с непрекъснат работен цикъл.

Чл. 302

Чл. 302 от Наредба № 16-116 предвижда мерки за икономия на електрическа енергия при работа с кондензаторни уредби. Препоръчва се те да функционират без постоянно включени разрядни съпротивления, като последните да се включват автоматично при изключване на кондензаторите. При секциониране на кондензаторни батерии с комутационни апарати, на всяка секция трябва да се монтират комплект разрядни съпротивления. За кондензатори с вградени разрядни съпротивления не се изискват външни такива.

Чл. 303

Чл. 303 от наредбата забранява включването и изключването на кондензаторни уредби с напрежение над 1000 V чрез разединители. Всички операции по включване и изключване на кондензаторните батерии трябва да се извършват в съответствие с изискванията на наредбата и нормативните актове за безопасност при експлоатация на електрически уредби. Преди изключване на кондензаторната уредба е необходимо да се извърши външен оглед за установяване на изправността на разрядното устройство.

Чл. 304

Чл. 304 от Наредба № 16-116 забранява извършването на всякакви работи, които могат да доведат до допир до тоководещи части на изключена кондензаторна уредба. Това включва и контролното разреждане на кондензаторите, дори когато има общи разрядни съпротивления. Работите могат да се извършват само след спазване на общите изисквания за безопасност и здраве при работа.

Чл. 305

Чл. 305 от Наредба № 16-116 определя, че контролното разреждане на кондензаторите трябва да се извършва с метален прът, който е здраво закрепен към изолираща щанга. Освен това, изолационните и защитните качества на щангата трябва да бъдат равни на тези на щангите, използвани за оперативни превключвания в уредби с идентично номинално напрежение на кондензаторната уредба.

Чл. 306

Чл. 306 от Наредба № 16-116 предвижда, че изгорелите или неизправните предпазители трябва да бъдат подменяни само след изключване на кондензаторната батерия и след контролно разреждане на всички кондензатори на батерията с помощта на разреждаща щанга.

Чл. 307

Член 307 от Наредба № 16-116 описва процедурите за контролно разреждане на кондензатори при индивидуална и групова защита. При индивидуална защита, разреждането се извършва чрез последователно свързване накъсо на изводите на всеки кондензатор. При групова защита, разреждането се извършва на всяка група кондензатори, а при обща защита се свързват накъсо общите шини на батерията.

Чл. 308

Чл. 308 определя условията за повторно автоматично изключване и включване на кондензаторни уредби. При повторно изключване, включването на кондензаторите е разрешено само след отстраняване на причината за изключването. За кондензаторни батерии с напрежение 660 V и по-ниско, повторното включване е допустимо след минимум 5 минути, при условие че остатъчното напрежение е не по-високо от 50 V.

Чл. 309

Наредба № 16-116 определя изискванията за периодичност и процедури при огледите на кондензаторните уредби с напрежение до и над 1000 V. Огледите трябва да се извършват най-малко веднъж на месец за уредби с мощност под 500 kVAr и веднъж на 10 дни за уредби с мощност над 500 kVAr. По време на огледа се проверяват различни аспекти, като изправността на предпазните огради, състоянието на изолаторите, температурата на околния въздух, целостта на кондензаторите, стойността на тока и напрежението, както и наличието на защитни средства.

Чл. 310

Наредбата предвижда извършване на извънредни огледи на кондензаторните уредби при наличие на разряди, шум, повишаване на напрежението на клемите или температурата на околния въздух до максимално допустимите стойности. Всички огледи и откритите неизправности трябва да се записват в експлоатационния дневник. Забранява се снемането или отварянето на предпазните огради при оглед на включена кондензаторна уредба.

Чл. 311

Чл. 311 от Наредба № 16-116 предвижда, че почистването на повърхностите на изолаторите, кондензаторите, апаратурата и корпусите от прах и замърсявания трябва да се извършва при изключена батерия. Периодичността на почистването се определя от енергетика.

Чл. 312

Чл. 312 от Наредба № 16-116 забранява експлоатацията на кондензаторите при определени условия, включително: превишаване на напрежението над 110% от номиналното, температури извън допустимия диапазон, наличие на пукнатини, неравномерно натоварване над 10%, ток на батерията над 130%, изтичане на масло и повреждане на порцеланов изолатор.

Чл. 313

Текущият ремонт на кондензаторните уредби с напрежение до и над 1000 V трябва да се извършва при изключена уредба и най-малко веднъж годишно.

Чл. 314

Текущият ремонт на кондензаторите включва проверка на затягането на гайките, проверка на целостта на стопяемите вложки, външен оглед на заземителния контур, почистване на замърсявания, измерване на капацитета при високо напрежение, проверка за липса на корпусно съединение, запояване на места със следи от масло, подмяна на бракувани секции и изпробване на релейната защита.

Чл. 315

Чл. 315 от Наредба № 16-116 предвижда, че при извършване на оглед или ремонт на основните съоръжения, като електродвигатели и трансформатори, които имат свързани кондензаторни батерии, е необходимо да се извърши и оглед или ремонт на самите кондензатори. Това трябва да се прави, когато тези съоръжения са монтирани в едно и също помещение.

Чл. 316

Член 316 от Наредба № 16-116 предвижда, че капацитетът на кондензаторите трябва да се измерва с точност не по-малка от 2%, а резултатите се оформят в протокол. При увеличаване на капацитета на кондензаторите поради остаряване на диелектрика и увеличаване на активния ток, кондензаторната батерия трябва да бъде изключена. Граничното увеличаване на капацитета се определя от инструкцията на производителя.

Чл. 317

Чл. 317 определя правилата за изпитване на кондензаторните уредби, като посочва, че периодичността, обхватът и нормите за изпитване са регламентирани в приложение № 10. Профилактичните изпитвания с високо напрежение се извършват по време на основните ремонти, а само кондензатори с номинално напрежение до 10 kV подлежат на изпитване с напрежение с промишлена честота.

Чл. 318

Наредбата определя изискванията за техническата експлоатация на стационарни киселинни и алкални акумулаторни батерии, отворен тип, както и на новите сухи капсуловани, необслужваеми батерии.

Чл. 319

Чл. 319 от Наредба № 16-116 определя, че осветлението в помещенията, където са разположени акумулаторни батерии, трябва да бъде избрано в съответствие с изискванията на Наредба № 3, която касае устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 320

Устройствата за отопление и вентилация на акумулаторните помещения трябва да се избират в съответствие с нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност, както и с изискванията на производителя на акумулаторната батерия.

Чл. 321

В акумулаторните помещения температурата на въздуха трябва да бъде не по-ниска от +10°C, за да се осигури безопасната експлоатация на акумулаторите.

Чл. 322

Вратата на помещението, в което се намира акумулаторната батерия, трябва да се отваря навън и да бъде постоянно заключена, за да се осигури безопасността и предотврати несанкциониран достъп.

Чл. 323

На вратите на акумулаторното помещение е задължително да се поставят табели с предупредителни надписи, които да отговарят на изискванията на наредбите за техническа и пожарна безопасност.

Чл. 324

Зареждането на акумулаторната батерия трябва да се извършва с зарядно устройство, което има необходимата мощност и напрежение, за да зареди батерията до 90% от капацитета. Процесът на зареждане не трябва да надвишава времето от 6 до 8 часа.

Чл. 325

Токоизправителните уредби, предназначени за зареждане на акумулаторни батерии, трябва да бъдат захранвани от променлив ток посредством разделителни трансформатори.

Чл. 326

Член 326 от Наредба № 16-116 предвижда, че при установяване на земно съединение в мрежата на оперативния ток трябва незабавно да се предприемат мерки за отстраняването му. Освен това, работа под напрежение в мрежата на оперативния ток е забранена, ако в нея има земно съединение, с изключение на случаите, когато се търси мястото на съединението.

Чл. 327

Член 327 от наредбата посочва, че в нормални експлоатационни условия напрежението на шините за оперативен постоянен ток трябва да бъде поддържано с 5% по-високо от нормалното напрежение на приемника на електрическа енергия. Това е необходимо за осигуряване на стабилна работа на електрическите системи.

Чл. 328

Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. определя минималното изолационно съпротивление, необходимо за експлоатацията на акумулаторни батерии, в зависимост от тяхното номинално напрежение. Освен това, устройството за контрол на изолацията на шините за постоянен оперативен ток сигнализира при понижаване на изолационното съпротивление на полюсите.

Чл. 329

Акумулаторните уредби с батерии от киселинен и алкален тип трябва да бъдат комплектувани с определено оборудване, включително ареометри, термометри, преносим волтметър, взривобезопасна лампа, стъклен съд за електролит, предпазни стъкла, защитно облекло, разтвори за киселинни и алкални акумулатори, проводник за шунтиране и волтметър с вилка. За уредби без постоянен оперативен персонал е позволено оборудването да бъде в преносим комплект.

Чл. 330

Акумулаторните уредби трябва да се обслужват от специално обучен персонал. За всяка уредба се води дневник, в който се записват цикли на разряди, изравнителни заряди и измерени стойности на изолационното съпротивление, капацитета на батерията и напрежението на отделните елементи. Сроковете за контрол на основните параметри се определят с вътрешна инструкция, съобразена с техническите изисквания на производителите.

Чл. 331

Акумулаторната батерия трябва да се експлоатира в режим на постоянен подзаряд. Периодичността, обхватът и нормите за изпитване на акумулаторните уредби са описани в приложение № 11 на наредбата.

Чл. 332

Наредбата установява правила за смукателно-нагнетателната вентилация в помещенията с акумулаторни батерии. Вентилацията трябва да се включва преди зареждане и да се изключва след 1,5 часа от завършване на зареждането. Смукателната инсталация блокира зарядното устройство при спиране на вентилацията. Киселинните батерии, работещи в режим на постоянен подзаряд, не изискват тренировъчно изпразване. Дозареждането на киселинните батерии с напрежение 2,3 V на елемент се извършва на всеки три месеца и се прекратява при плътност на електролита 1,20 до 1,21.

Чл. 333

Огледите на акумулаторните уредби с отворен тип се извършват от дежурния персонал веднъж на ден. В случай на експлоатация без постоянен дежурен персонал, огледите се правят едновременно с огледа на съоръженията, както и от специално определено лице по график, одобрен от енергетика.

Чл. 334

Акумулаторните батерии от сух тип, произведени по технологии AGM и VRLA, трябва да се експлоатират в съответствие с инструкциите на производителя. Технологията AGM използва обездвижен електролит в порест сепаратор от фибростъкло, а VRLA е снабдена с клапан за регулиране на налягането.

Чл. 335

В помещенията, където са разположени сухите акумулаторни батерии, е забранено: 1. Директно попадане на слънчева светлина; 2. Повишаване на температурата над + 40°C.

Чл. 336

Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. определя изискванията за техническа експлоатация на енергоснабдяването. Чл. 336 описва как се определя капацитетът на сухите акумулаторни батерии, който е базиран на температура от 20°C и корекционен коефициент "К" за различни температури. Полярността на батериите трябва да се проверява при всеки цикъл на зареждане и разреждане, а годишно да се проверява капацитетът и зададеното токоограничение на зарядното устройство. За зареждане на батерии се предвиждат токоизправители с широчинно-импулсна модулация, които осигуряват надеждно зареждане дори при авария.

Чл. 337

Член 337 от Наредба № 16-116 предвижда, че при проверка на степента на натягане на междуелементните връзки, която е препоръчителна 8 Nm, е необходимо предварително почистване от прах и замърсявания, както и допълнително смазване с технически вазелин.

Чл. 338

Чл. 338 от Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. предвижда, че текущият ремонт на акумулаторните батерии трябва да се извършва съгласно вътрешна инструкция, която определя правилата и процедурите за извършване на ремонта.

Чл. 339

Чл. 339 от Наредба № 16-116 предвижда, че основен ремонт на акумулаторните уредби се извършва при необходимост, в зависимост от тяхното състояние, режима и времетраенето на работа в експлоатация. Глава седемнадесета от наредбата се фокусира върху релейна защита, електроавтоматика, телемеханика и вторични вериги.

Чл. 340

Член 340 от Наредба № 16-116 определя, че изискванията в тази глава са приложими за техническата експлоатация на устройствата на релейните защити, автоматиката и телемеханиката, които са собственост на потребители.

Чл. 341

Чл. 341 от Наредба № 16-116 определя обема и организацията на РЗА и Т, които трябва да отговарят на Наредба № 3 за електрическите уредби и електропроводните линии. Експлоатацията на тези устройства може да се извършва от персонала на електролабораторията, енергийния персонал на предприятието, специално обучени лица или специализирани фирми по договор.

Чл. 342

Чл. 342 от Наредба № 16-116 определя правилата за експлоатация на устройствата на релейна защита и автоматизация (РЗА и Т). Според чл. 342, устройствата на РЗА и Т трябва да бъдат постоянно въведени в работа, с изключение на тези, които се активират само при изключени съоръжения. Въвеждането и извеждането на тези устройства, когато са под контрола на дежурния персонал, изисква разрешение от него. Освен това, силовите електросъоръжения и електропроводите могат да бъдат под напрежение само ако е налична релейна защита, която да функционира при всички повреди.

Чл. 343

Член 343 от Наредба № 16-116 указва, че при наличие на бързодействащи основни защити, операции за включване на електропроводите, шините и съоръженията след ремонт или продължителен престой без напрежение, както и превключване на разединители, трябва да се извършват след активиране на тези защити.

Чл. 344

Разрешението за въвеждане на устройство в експлоатация се оформя чрез записване в дневник за РЗА и Т. Това записване трябва да бъде подписано от представители на предприятието или организацията, както и от лабораторията, която е извършила настройката на устройството.

Чл. 345

В предприятията, които експлоатират релейни защити и автоматизация, е необходимо да се комплектува техническа документация, включваща паспорти за устройствата, инструкции за експлоатация и данни за чувствителността и селективността на релейните защити. Тези данни трябва да бъдат представени в различни формати, като карти, таблици и диаграми, за да отразяват действителния режим на работа на електрическите мрежи.

Чл. 346

Настройващите се релета и помощни уредби на РЗА и Т се пломбират, освен тези, които се настройват от оперативния персонал в зависимост от режима на работа. Релетата и помощните устройства на РЗА и Т, които не се настройват от оперативния персонал, могат да бъдат отваряни само от персонала, обслужващ РЗА и Т, или от оперативния персонал, при условие че има записано нареждане в оперативния дневник.

Чл. 347

Член 347 от наредбата указва, че таблата и пултовете за управление, както и таблата на релейната защита и автоматизация (РЗА) и сигнализацията, трябва да имат надписи на лицевата и задната си страна, които да указват тяхното предназначение. Тези надписи трябва да са в съответствие с единните диспечерски наименования, а монтираните на таблата апарати трябва да имат надписи или маркировка, съобразени със схемите на свързване.

Чл. 348

Член 348 от Наредба № 16-116 определя изискванията за маркировка и изолация на проводниците и контролни кабели в енергоснабдяването. Свързващите проводници трябва да имат маркировка до клемореда и апаратите, докато контролни кабели трябва да бъдат маркирани в краищата, на разклоненията и пресечените места, както и по трасето на всеки 50 до 70 метра. Освен това, краищата на свободните жила на контролни кабели трябва да бъдат изолирани.

Чл. 349

Наредбата определя изискванията за съпротивление на изолацията на проводниците в електрическите инсталации. За вериги с работно напрежение над 60 V, съпротивлението на изолацията трябва да бъде минимум 1 MW, а за вторични вериги с напрежение 60 V и по-ниско - минимум 0,5 MW. При наличие на полупроводникови устройства, проверките на изолацията се извършват по указания на производителя, с цел предотвратяване на повреди.

Чл. 350

Член 350 от Наредба № 16-116 определя изискванията за изпитване на изолацията на електрически вериги при първоначално включване и планови проверки. Изпитванията се извършват с променливо напрежение от 1000 V за всички вериги, с изключение на тези с напрежение 60 V и по-ниско. Изолацията на веригите на газовите защити също се изпитва с 1000 V. В процеса на експлоатация, изпитванията с 1000 V или с мегаомметър за 2500 V се извършват на всеки три години. Веригите за напрежение 60 V и по-ниско не подлежат на изпитване с 500 V.

Чл. 351

Чл. 351 от Наредба № 16-116 задължава обслужващия персонал да отчита и анализира всички правилни и неправилни задействания, откази на устройствата на РЗА и Т, както и неправилната работа и отказите на устройствата за автоматично регулиране и телемеханика.

Чл. 352

Наредбата определя процедурите за пълна и частична проверка на устройствата на релейна защита и автоматизация (РЗА и Т). При пълна проверка се извършват изпитване на изолацията, оглед на състоянието на апаратурата, притягане на клеми, проверка на настройки и изпробване в действие. Частичната проверка включва измерване на съпротивлението на изолацията, оглед на състоянието на апаратите и изпробване на действието. Проверките без изключване от работа на основните съоръжения се извършват по косвени методи.

Чл. 353

Наредбата предвижда периодични проверки на релейните защити, автоматиката и телемеханиката, като пълни планови проверки трябва да се извършват на всеки три години. Частичните проверки се определят от енергетика в зависимост от местните условия. При неправилно действие на уредбите за релейна защита и автоматизация (РЗА и Т) се извършват допълнителни проверки. Проверки на работещи релейни защити могат да се извършват само ако те са дублирани с резервирани защити.

Чл. 354

Член 354 от Наредба № 16-116 определя условията за работа с устройствата на релейна защита и автоматизация (РЗА и Т). Работите трябва да се извършват при стриктно спазване на правилата за безопасност и след специално обучение на персонала. Извършването на работи по действащи табла и вериги изисква предпазни мерки и използване на изолирани инструменти. Забранено е провеждането на работи без наличието на съответните схеми. След завършване на работите е необходимо проверка на изправността и свързването на вторичните вериги.

Чл. 355

Чл. 355 от Наредба № 16-116 забранява извършването на работи, които предизвикват силно сътресение в близост до таблата с релейна апаратура. Това е важно за предотвратяване на повреди и осигуряване на безопасността на техническата експлоатация на енергоснабдяването.

Чл. 356

Чл. 356 от Наредба № 16-116 указва, че токовите трансформатори не трябва да работят с отворени вторични намотки, а те трябва да бъдат затворени чрез релета или апарати. Освен това, вторичните вериги на токовите и напреженовите трансформатори трябва да бъдат заземявани само на предвидените в проекта места.

Чл. 357

Член 357 от Наредба № 16-116 описва изискванията за съставяне на протоколи при изпитвания на релета за защита и автоматизация (РЗА) и трансформатори (Т). Резултатите от тези изпитвания трябва да се вписват в паспортите и дневниците за РЗА и Т. Всякакви изменения в схемите също трябва да бъдат документирани в паспорт-протокол и дневника, като се актуализират принципните и монтажните схеми, както и инструкциите за експлоатация.

Чл. 358

Член 358 от Наредба № 16-116 предвижда, че проверките и изпитванията на релейна защита и автоматизация (РЗА и Т) трябва да се извършват в съответствие с изискванията, посочени в приложение № 12 на наредбата.

Чл. 359

Чл. 359 от Наредба № 16-116 указва, че таблата и пултовете за управление на релейна защита и автоматизация (РЗА) и трансформатори (Т), както и апаратите, монтирани върху тях, трябва да се почистват периодично от прах от специално инструктиран персонал. Устройствата и апаратите, които са в открито изпълнение, могат да се почистват от прах само от обслужващия персонал или от инструктирани лица от оперативния персонал.

Чл. 360

Периодичните проверки на изправността на релейно-защитната апаратура (РЗА) и трансформаторите (Т) се осъществяват от обслужващия и дежурния персонал. Тези проверки се извършват по специална инструкция, а резултатите от тях се записват в оперативния дневник.

Чл. 361

Чл. 361 от Наредба № 16-116 предвижда, че преминаването от телеуправление към местно управление е допустимо само с разрешение на диспечера или енергетика. Освен това, отделни вериги на телеуправлението могат да бъдат извеждани от действие, като се откачат краищата им.

Чл. 362

Член 362 от наредбата забранява разполагането на клеми на клеморедите на пултовете, таблата и подобни съоръжения в непосредствена близост, ако случайното им свързване може да доведе до неправилно включване или изключване на прекъсвачи или други устройства.

Чл. 363

Член 363 от Наредба № 16-116 регламентира начина на възстановяване на повреди по контролни кабели с метална обвивка. Възстановяването се извършва посредством херметични муфи, като не трябва да има повече муфи от дължината на кабела в метри, разделена на 50. Всяка муфа трябва да бъде регистрирана с името на лицето, извършило обработката.

Чл. 364

Вторичните вериги на напреженовите трансформатори трябва да бъдат защитени селективно чрез максималнотокови защити, които могат да бъдат както предпазители със стопяема жичка, така и автоматични предпазители. Не се включват веригите на уредбите за автоматично регулиране на възбуждането, нито веригите за постоянен и променлив оперативен ток.

Чл. 365

Чл. 365 от Наредба № 16-116 предвижда, че изолацията на жилата на контролните кабели трябва да има допълнително защитно покритие. Това покритие е необходимо за защита на изолацията от вредното въздействие на въздуха, светлината или масла.

Чл. 366

Чл. 366 от Наредба № 16-116 определя, че експлоатационните условия на апаратите за релейна защита и автоматизация (РЗА) и електрическите измервания трябва да отговарят на стандартите и инструкциите по експлоатация. Това включва спазването на допустими норми за температура, влажност, вибрации и други параметри.

Чл. 367

Чл. 367 от Наредба № 16-116 указва, че за въпросите, които не са разгледани в наредбата относно експлоатацията на устройствата за релейна защита и автоматизация (РЗА) и трансформатори (Т), важат изискванията на Наредба № 9 от 9 юни 2004 г., свързана с техническата експлоатация на електрически централи и мрежи.

Чл. 368

Чл. 368 от Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. определя, че изискванията за техническа експлоатация се отнасят за електрическите осветителни уредби, които се използват в закрити помещения на потребителите, в жилищни и обществени сгради, както и за улично и рекламно осветление.

Чл. 369

Потребителите на електрическа осветителна уредба са задължени да съхраняват проектната документация, схема на осветителната мрежа, приспособления за техническо обслужване и експлоатация, както и картотека, която съдържа информация за текущата експлоатация, ремонта и измененията на схемите.

Чл. 370

Чл. 370 от Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. предвижда, че всяка нова или реконструирана осветителна уредба трябва да бъде приета и въведена в експлоатация съгласно реда, установен в съответните нормативни актове.

Чл. 371

Чл. 371 от Наредба № 16-116 предвижда, че на всички групови изключващи устройства и предпазители на осветителната мрежа е задължително да се поставят надписи. Тези надписи трябва да съдържат наименование на захранваната уредба, както и информация за тока на настройка на прекъсвача или номиналния ток на вложката на стопяемия предпазител.

Чл. 372

Чл. 372 от наредбата посочва, че контактите за безопасно свръхниско напрежение (12 до 50 V) са различни от контактите за по-високи напрежения (220 или 380 V). Щепселите за свръхниско напрежение не трябва да се свързват с контактите за по-високи напрежения. Всеки контакт е обозначен с надпис, указващ номиналното напрежение.

Чл. 373

Чл. 373 от наредба № 16-116 указва, че при зануляване на корпуса на осветителното тяло, резбата на фасунгата трябва да бъде свързана с защитния проводник. Освен това, преносимите лампи за безопасно свръхниско напрежение (12 до 24 V) трябва да се свързват към преносими трансформатори за безопасност с гъвкави шлангови проводници.

Чл. 374

Собствениците или експлоататорите на осветителни уредби, които използват газоразрядни лампи с обща мощност над 250 kW, имат задължението да назначат специализиран персонал за тяхното обслужване.

Чл. 375

Чл. 375 от наредбата предвижда, че в уредби с газоразрядни лампи, факторът на мощността трябва да бъде компенсиран до стойност 0,90 на мястото на монтиране на лампите. Възможно е вместо това, в трифазни осветителни мрежи, да се прилага групова компенсация.

Чл. 376

Член 376 от наредбата предвижда, че при осветление с газоразрядни лампи пулсациите на светлинния поток трябва да се ограничават до допустимата стойност, за да се осигури безопасна и ефективна работа на осветителните системи.

Чл. 377

Член 377 от Наредба № 16-116 предвижда, че осветителните уредби обикновено трябва да се захранват от отделен трансформатор. Възможно е обаче захранването на осветителна уредба от трансформатора, който захранва цялата електрическа уредба, при условие че отклоненията на напрежението не надвишават -2,5% до +5% от номиналното напрежение.

Чл. 378

Чл. 378 от Наредба № 16-116 забранява включването на преносими трансформатори и други приемници на електрическа енергия, които не са част от аварийното осветление, към мрежата на аварийното осветление. Освен това, контакти не могат да бъдат присъединявани към мрежата за аварийно осветление.

Чл. 379

Изгорелите лампи трябва да се подменят или групово, или индивидуално, в зависимост от тяхната достъпност и мощността на осветителната уредба, като това се основава на технико-икономическа обосновка. При групова подмяна на лампите, периодичността на почистване на осветителните арматури трябва да бъде съгласувана с периодичността на подмяната на лампите.

Чл. 380

Чл. 380 от наредба № 16-116 разрешава експлоатацията на осветителната уредба без подмяна на изгорелите лампи, при условие че осветеността в контролните точки е до 10% под проектната стойност, в периодите между плановото почистване и груповата подмяна на лампите.

Чл. 381

Наредбата предвижда, че осветителните уредби трябва да бъдат подлагани на периодични проверки. Степента на осветеност в контролните точки и общата осветеност се измерват най-малко веднъж годишно. Състоянието на осветителната уредба, включително наличието на стъкла, решетки и мрежи, както и изправността на уплътненията, също се проверява поне веднъж годишно, с периодичност, определена от енергетика.

Чл. 382

Член 382 от Наредба № 16-116 указва, че при контрола на осветеността е необходимо да се измерва напрежението както в точката на захранването, така и в най-отдалечената точка на осветителната инсталация.

Чл. 383

Наредбата определя периодичността на огледите и проверките на осветителната уредба. Проверка на системата за аварийно осветление трябва да се извършва на всеки три месеца, измерване на изолационното съпротивление на проводниците и кабелите - на всеки три години, измерване на товарите и напрежението - веднъж годишно, и проверка на състоянието на съоръженията на работното и аварийното осветление - също веднъж годишно. Почистването на осветителите и подмяната на лампите се извършват по вътрешен график при изключено напрежение.

Чл. 384

Чл. 384 определя, че изискванията в този раздел касаят техническата експлоатация на осветителни уредби, които служат за улично и вътрешно квартално осветление в урбанизираните територии.

Чл. 385

Чл. 385 от наредба № 16-116 забранява закрепването на осветители към напречниците на контактната мрежа на градския електрически транспорт. Въпреки това, в районите на жп гари е разрешено монтирането на осветителни тела и до четири прожектора на стоманорешетъчните стълбове, поддържащи контактната мрежа за променливо напрежение.

Чл. 386

При изолирано закрепване на осветителни тела към стълбовете на контактната мрежа, металните части на осветителната арматура трябва да се свързват с нулевия проводник. Не се препоръчва повторно заземяване на нулевия проводник на носещите стълбове на контактната тролейбусна мрежа, за да се предотврати повреждането на лампите при скъсване на контактния проводник и допирането му до стълба, както и за осигуряване на безопасно обслужване на лампите.

Чл. 387

Член 387 от наредбата предвижда, че яркостта или осветеността в контролните точки трябва да се измерва поне веднъж годишно. Допустимото намаление на осветеността спрямо нормите не трябва да надвишава 10%.

Чл. 388

Чл. 388 от Наредба № 16-116 предвижда, че нормалната яркост или осветеност трябва да се поддържа чрез редовно почистване на осветителите и прожекторите, подмяна на лампите и модернизиране на осветителните уредби с по-ефективни източници на светлина.

Чл. 389

Уличното осветление трябва да се включва и изключва по предварително изработен денонощен график. Този график трябва да бъде одобрен от собственика на осветлението или съответния субект, след което да бъде съгласуван с местните органи на властта.

Чл. 390

Чл. 390 от Наредба № 16-116 предвижда, че осветителите трябва да се почистват най-малко два пъти годишно чрез снемане на рефлекторите. В зони с високо замърсяване, почистването се извършва по специален график.

Чл. 391

Ремонтът и експлоатацията на уредбите за улично осветление трябва да се извършват от квалифициран електротехнически персонал. Работите по стълбовете на уличното осветление се извършват само при изключено напрежение, за да се гарантира безопасността на работниците.

Чл. 392

Наредбата предвижда задължение за денонощно дежурство на оперативен и ремонтно-оперативен персонал при централизирана автоматична система за управление на уличното осветление. Персоналът трябва да разполага с транспортни средства и телефонна връзка. Освен това, при почистването на осветителите се проверява и изправността на закрепващите детайли и контактите, а профилактичното почистване се извършва през деня. Подмяната на изгорели лампи и повредени осветители може да става нощем, при условие че работните места са достатъчно осветени.

Чл. 393

Член 393 от Наредба № 16-116 предвижда, че работите на височина, извършвани с помощта на технически подемни средства, трябва да се изпълняват от специално обучен и сертифициран персонал. Осигуряването на безопасност при работа на височина е основен приоритет, което изисква наличието на квалифицирани специалисти.

Чл. 394

Наредба № 16-116 определя изискванията за техническата експлоатация на рекламни осветителни уредби, които са изградени с газоразрядни тръби, работещи на принципа на тлеещ разряд със студен катод. Тези изисквания са важни за безопасността и ефективността на експлоатацията на подобни уредби.

Чл. 395

Чл. 395 от Наредба № 16-116 предвижда, че устройството за рекламно осветление трябва да отговаря на изискванията на Наредба № 3, касаеща електрическите уредби и електропроводните линии. Освен това, работите по газоразрядните осветителни уредби трябва да се извършват само след изключване на напрежението, в съответствие с местните инструкции.

Чл. 396

Чл. 396 от Наредба № 16-116 предвижда, че всяка рекламна газоразрядна уредба трябва да бъде осигурена с необходимата проектна и техническа документация. Това включва утвърдена скица на уредбата, шаблони на нестандартни детайли (например тръби), електрическа схема, акт за приемане на уредбата в експлоатация, договор за техническо обслужване, отчетен картон за профилактичните изпитвания, ремонти и огледи, както и график за включване и изключване на уредбата.

Чл. 397

Проектните и техническите документации на газоразрядните осветителни уредби трябва да се съхраняват от собственика или от специализирано предприятие, извършващо техническата експлоатация. Собственикът на уредбата е отговорен за съхранението на техническите документи, акт за приемане, договор за техническо обслужване, отчетен картон за профилактични изпитвания и ремонти, както и график за включване и изключване на уредбите.

Чл. 398

Ръководителят или енергетикът на предприятието, което притежава рекламна газоразрядна уредба, е задължен да назначи лице от персонала, което да отговаря за включването и изключването на уредбата, както и за извършването на ежедневен външен оглед на същата.

Чл. 399

Лицето, отговорно за газоразрядната уредба, трябва незабавно да информира техническия персонал или специализираната фирма за всички неизправности и забелязани повреди, включително мигане или изгасване на тръби, частични разряди на елементите и радиосмущения.

Чл. 400

При плановите профилактични ремонти на рекламните газоразрядни уредби се извършват следните дейности: затягане на закрепването и подмяна на негодните елементи, почистване на тръбите и проверка на защитните свързвания; преглед на автоматичните устройства; измерване на изолационното съпротивление на електрическата инсталация и отстраняване на дефекти; измерване на заземителните съпротивления и отстраняване на дефекти.

Чл. 401

Според Чл. 401 от НАРЕДБА № 16-116, при установяване на видими повреди, газоразрядните реклами трябва да бъдат изключени. Това е мярка за безопасност, която цели предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасна експлоатация на енергоснабдяването.

Чл. 402

Работещите по монтажа и ремонта на газоразрядни уредби, разположени на височини, са задължени да преминават предварително и периодично освидетелстване от медицинска комисия за работа на височина, което се извършва веднъж годишно.

Чл. 403

Чл. 403 от наредбата предвижда, че ремонтните работи по газоразрядните уредби трябва да се извършват само през деня. Освен това, определя се задължителен комплект уреди и приспособления, които монтажните и ремонтните бригади трябва да имат, включващ индикатори за високо напрежение, високочестотен индикатор, комплект проводници с изолация, монтажни инструменти с изолирани дръжки, както и предпазен пояс и въже.

Чл. 404

Чл. 404 от Наредба № 16-116 предвижда, че енергийните масла, които се приемат и съхраняват в енергийните обекти, трябва да преминават през входящ и периодичен контрол. Това е необходимо за осигуряване на безопасността и ефективността на експлоатацията на енергийното оборудване.

Чл. 405

Чл. 405 от Наредба № 16-116 предвижда, че енергийните масла се приемат на партиди. Всяка партида трябва да бъде придружена от свидетелство за качество, което е сертификат.

Чл. 406

Наредбата предвижда, че трансформаторното масло, съхранявано в масленото стопанство, трябва да бъде подлагано на съкратен лабораторен анализ на всеки три години. Освен това, всяка година на трансформаторните масла трябва да се извършва изпитване по показателя "пробивно напрежение".

Чл. 407

Според Чл. 407 от Наредба № 16-116, енергийните масла могат да се съхраняват до 5 години от датата на производството, при условие че се спазват предписанията за съхранение. Синтетичните масла трябва да се съхраняват в оригиналната опаковка на производителя. След изтичането на 5-годишния срок, тези масла могат да се използват само след извършване на пълен анализ и сравнение с показателите на нови масла.

Чл. 408

Чл. 408 от Наредба № 16-116 предвижда, че преди наливане или доливане на масла в съоръженията, те трябва да бъдат пречистени от механични примеси и вода. След това, пречистеното трансформаторно масло трябва да премине през съкратен лабораторен анализ, включително тест за пробивно напрежение.

Чл. 409

Член 409 от Наредба № 16-116 позволява запълване на силови трансформатори с напрежение до 220 kV с експлоатационно трансформаторно масло, при условие че киселинното число не надвишава 0,05 mg KOН/g, коефициентът на диелектричните загуби е в нормите за експлоатационни масла и останалите показатели отговарят на БДС IЕС 60296.

Чл. 410

Чл. 410 от Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. определя, че стойностите на показателите на синтетичните трансформаторни масла трябва да съответстват на изискванията на производителя на съоръжението, за което тези масла са предназначени.

Чл. 411

Чл. 411 регламентира контрола на трансформаторните масла по време на експлоатация, който трябва да бъде съобразен с вътрешни инструкции. Смесването на масла от различен минерален произход е разрешено само след тест за съвместимост. Допуска се доливане на масло до 5% от общото количество без проверка за съвместимост, но смесването на синтетични масла с минерални е забранено.

Чл. 412

Смазочните материали за спомагателните съоръжения подлежат на периодичен контролен анализ. За масла (индустриални, хидравлични и др.) се проверяват кинематичен вискозитет, пламна температура, съдържание на вода и механични примеси. За пластични смазки се анализират съдържанието на вода и механични примеси.

Чл. 413

Чл. 413 от Наредба № 16-116 изисква резултатите от лабораторните анализи на маслата в основните енергийни съоръжения да бъдат документирани и съхранявани в техническата документация на съоръженията. На базата на тези анализи се определят мерките за профилактика на маслото и диагностика на състоянието на съоръженията.

Чл. 414

Отработените трансформаторни и други масла трябва да се събират, съхраняват и предават за регенериране, като е забранено тяхното смесване и замърсяване с горива, вода и други вещества. Настоящата разпоредба е част от административнонаказателните разпоредби на наредбата.

Чл. 415

Наредбата регламентира техническата експлоатация на енергообзавеждането, включително обслужване, поддържане и възстановяване на електрическите уредби и мрежи, с цел осигуряване на надеждна работа. Определя понятия като "техническа експлоатация", "електрическа уредба", "електрическа мрежа" и др. Установява задължения на контролни органи за съставяне на актове при нарушения. Наредбата отменя предишната наредба от 2004 г. и установява срокове за привеждане на вътрешни правила в съответствие с новата регулация.

§1

Наредба № 16-116 определя термини и понятия, свързани с техническата експлоатация на енергообзавеждането. Включва определения за техническа експлоатация, електрически уредби и мрежи, енергообзавеждане, различни видове персонал, безопасност при работа, работно място и длъжностно лице. Тези определения са важни за правилното прилагане на наредбата и осигуряване на безопасност и ефективност в експлоатацията на електрическите системи.

§3

Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането отменя предишната Наредба № 4 от 2004 г. Тази нова наредба влиза в сила след обнародването й в "Държавен вестник".

§5

Параграф §5 от Наредба № 16-116 уточнява, че указания по прилагането на наредбата се дават от министъра на енергетиката. Заключителните разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването са обнародвани в Държавен вестник, брой 42 от 2015 г. и влизат в сила от 09.06.2015 г.

§34

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Включва приложения с примерни форми за протоколи и удостоверения за проверка на знанията по техническа експлоатация на енергообзавеждането, както и периодичности и норми за изпитване на различни енергийни съоръжения и уредби, включително трансформатори, електропроводи, електродвигатели и др. Определя се честота на изпитванията в зависимост от типа и условията на експлоатация.