ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЖЕСТОВ ЕЗИК
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда признаването на българския жестов език като самостоятелен естествен език и гарантира правото на глухите и сляпо-глухите лица на изразяване и информация чрез него. Също така, законът цели премахване на ограниченията при общуването на тези лица и осигуряване на достъп до информация чрез българския жестов език.
Чл. 2
Законът гарантира правата на глухите и сляпо-глухите лица, осигурявайки независимост, равнопоставеност и достъпност в обществения живот чрез българския жестов език. Освен това, той зачитат спецификата на българския жестов език и културата на общността на глухите лица в България.
Чл. 3
Всяко лице има правото да се изразява, използва и изучава българския жестов език, съгласно закона.
Чл. 4
Законът определя, че държавата, чрез министъра на образованието и науката, координира дейностите за научни изследвания, свързани с развитието на българския жестов език. Министърът насърчава и подкрепя изследвания на организации, които работят с хора с увреден слух и сляпо-глухи лица, относно лексиката и граматиката на жестовия език, както и разработването на електронни образователни ресурси и методически ръководства за неговото прилагане в образованието.
Чл. 5
Законът за българския жестов език определя основни принципи, които включват равен достъп до информация и комуникация, качествено образование на български жестов език, съхраняване на културата на глухите лица, развитие на жестовия език и равен достъп до обществения живот.
Чл. 6
Законът за българския жестов език има за основни цели: 1. Признаване на българския жестов език като самостоятелен естествен език. 2. Осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга за глухите и сляпо-глухите лица. 3. Признаване на културната и езиковата идентичност на глухата общност и формиране на уважение към тях. 4. Насърчаване на учене през целия живот и равни възможности за глухите лица. 5. Прилагане на българския жестов език в образователната система. 6. Подготовка на специалисти за обучение по български жестов език. 7. Осигуряване на комуникация чрез съвременни информационни технологии.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за българския жестов език предвижда, че в детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие трябва да се осигурят условия за изучаване, усвояване и използване на българския жестов език.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за българския жестов език определя задълженията на специализираните обслужващи звена, центровете за подкрепа и специалните училища да предоставят информация и консултации на родителите относно осигуряване на езикова среда за комуникация на български жестов език и обучение на децата с установена слухова загуба. Институциите могат да взаимодействат с организации на хора с увреден слух и сляпо-глухи лица. Медицинските специалисти информират родителите за съответните институции, а регионалните управления на образованието предоставят информация на здравните инспекции за публикуване на интернет страниците им.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за българския жестов език предвижда, че специализираните звена и училища организират обучения по жестов език за родители на глухи и сляпо-глухи деца, за да осигурят езикова среда. Осигурява се ранна подкрепа чрез жестов език, съобразно степента на увреждане на слуха и/или зрението. Институциите могат да работят с организации, представляващи хора с увреден слух и сляпо-глухи лица.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за българския жестов език регламентира използването на българския жестов език в специалните училища за ученици със сензорни увреждания, като обучение по него ще се провежда от 15.09.2026 г. за глухи и сляпо-глухи деца, както и за деца без слухова загуба в допълнителни форми. Обучението ще се води от квалифицирани педагогически специалисти с висше образование в съответните области.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за българския жестов език предвижда предоставяне на допълнителна подкрепа за глухи и сляпо-глухи деца и ученици в образователната система. Тази подкрепа включва ресурсен учител, а при възможност и профилиран ресурсен учител, за да се осигури пълноценно участие в образователния процес. При необходимост, на децата може да бъде осигурен преводач на български жестов език, който не влиза в лимита на осигурените услуги. Освен това, глухите и сляпо-глухи ученици имат право да използват българския жестов език по време на изпити и педагогически ситуации, в зависимост от степента на нарушението на зрението и/или слуха.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за българския жестов език предвижда, че българският жестов език може да се използва в обучението, развитието и терапията на деца и ученици, които имат проблеми с комуникацията и езиковото развитие, но не страдат от слухови нарушения.
Чл. 13
Глухите и сляпо-глухи студенти и докторанти, в зависимост от степента на нарушението на зрението и/или слуха, имат право на ползване на преводачески услуги на български жестов език по време на обучението си за придобиване на висше образование.
Чл. 14
Висшите училища в България са задължени да осигурят условия за подготовка на специалисти, които да владеят български жестов език. Тази разпоредба е част от по-широката глава, която се отнася до предоставянето и използването на преводачески услуги от и на български жестов език.
Чл. 15
Чл. 15 определя условията за преводачите от и на български жестов език. Те трябва да бъдат дееспособни физически лица с българско гражданство или право на постоянно пребиваване, притежаващи професионална квалификация или образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалността "Български жестов език". Преводаческите услуги се извършват от регистрирани лица, включени в Списъка на преводачите на български жестов език.
Чл. 16
Член 16 от Закона за българския жестов език определя, че Агенцията за хората с увреждания води и поддържа списък на преводачите на български жестов език. Списъкът включва идентификационен номер, дата на вписване, име и фамилия, адрес, контактна информация, часови диапазон за предоставяне на услуги и предпочитани области на жестов превод. Списъкът се публикува на интернет страницата на Агенцията, като се спазват изискванията за защита на личните данни.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за българския жестов език описва процедурата за вписване на лица, които желаят да предоставят преводачески услуги. Заявлението за вписване се подава до Агенцията за хората с увреждания и трябва да бъде придружено от съответните документи за придобита квалификация. Обстоятелствата по чл. 15, ал. 1, освен образованието и квалификацията, се удостоверяват с декларация.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за българския жестов език описва процеса на разглеждане на документи, подадени от заявители. Комисия, назначена от изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания, проверява документите и прави предложение за вписване или отказ. Изпълнителният директор издава заповед за вписване или отказ в 14-дневен срок. Комисията разглежда заявлението в тридневен срок и уведомява заявителя за нередовности. Нередовностите трябва да се отстранят в 5-дневен срок, в противен случай производството се прекратява. Заповедите за вписване или отказ подлежат на обжалване.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за българския жестов език регламентира процедурите за промяна и заличаване на преводачи по български жестов език. Промени в обстоятелствата могат да се извършват по заявление на преводача след заповед на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания. Заличаване на преводачите може да се случи по искане на преводача, при поставяне под запрещение, при системни нарушения в отчитането на услугите или при смърт на преводача. Заличаването става след заповед на изпълнителния директор и подлежи на обжалване.
Чл. 20
Глухите и сляпо-глухите лица имат право на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език до 120 часа годишно. Студентите и докторантите имат допълнителни 60 часа на семестър. Часовете се определят пропорционално на срока на експертното решение на ТЕЛК или НЕЛК. Безвъзмездната услуга извън лимита е достъпна при хоспитализация и в процесуални действия по Наказателния кодекс.
Чл. 20а
Чл. 20а от Закона за българския жестов език установява, че правото на безвъзмездна преводаческа услуга е лично и не може да бъде отказвано или прехвърляно. Освен това, доходът, получен от глухото или сляпо-глухото лице чрез тази услуга, не подлежи на данъчно облагане.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за българския жестов език урежда предоставянето на безвъзмездна преводаческа услуга за глухи и сляпо-глухи лица. Услугата се осигурява след заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" и може да бъде поискана от самото лице или от неговия законен представител. Член на семейството може да подаде искане, ако глухото или сляпо-глухо дете е настанено в социална услуга. Преводаческата услуга за учебни години също се осигурява по същия ред. Заявлението за услугата трябва да бъде придружено от медицински документи и се подава в дирекция "Социално подпомагане" по различни начини, включително лично и електронно.
Чл. 22
Директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено лице издава заповед за осигуряване или отказ на преводаческа услуга по чл. 20, ал. 1 и 2. Заповедта съдържа образец на предавателно-приемателен протокол и се съобщава на заявителя в 7-дневен срок. Отказът трябва да бъде мотивиран и може да се обжалва. Заповедта е валидна до края на бюджетната или учебната година, или до срока в експертното решение. При промяна на обстоятелствата, лицето трябва да уведоми дирекцията в 7-дневен срок.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за българския жестов език регламентира правото на глухи и сляпо-глухи лица да получават безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език. Те могат да избират преводачи от официален списък, а услугата се предоставя в зависимост от индивидуалните им нужди. Контролът върху предоставянето и отчитането на тези услуги се осъществява от Агенцията за хората с увреждания и Агенцията за социално подпомагане, съгласно определени правила.
Чл. 24
Държавните институции и органите на местното самоуправление са задължени да предоставят превод на български жестов език, освен в рамките на лимитите по чл. 20, ал. 1 и 2, когато: 1. се заявява и/или получава административно обслужване; 2. се провеждат мероприятия, организирани от тях, с участие на лица с увреден слух и сляпо-глухи лица, ако те предварително са поискали такъв.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за българския жестов език определя условията и реда за предоставяне на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език. Министърът на труда и социалната политика издава наредба, която регламентира отпускането, отказването и контрола на тези услуги. Размерът на заплащането за един час преводаческа услуга е 5% от минималната работна заплата за съответната година. Осигуряването на услугата за определени категории лица се извършва по реда на Закона за здравето и Наказателно-процесуалния кодекс.
Чл. 26
Законът предвижда създаването на Съвет за българския жестов език към министъра на образованието и науката, който е консултативен орган. Съветът подпомага министъра при дейности, свързани с развитието на жестовия език. Съветът се състои от 13 членове, включващи представители на различни институции и общности, сред които Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, академичната общност, Българската академия на науките и общността на глухите лица.
Чл. 27
Член 27 от Закона за българския жестов език определя, че редът за определяне на членовете на съвета, тяхната дейност и организацията на работа се регулират с правилник, който се издава от министъра на образованието и науката.
Чл. 28
Законът регулира финансирането на дейности, свързани с българския жестов език, което се осъществява чрез държавния бюджет, бюджета на образователни институции, европейски проекти и други източници. Определя се терминология, свързана с глухи и сляпо-глухи лица, и се предвиждат изменения в различни кодекси, заменяйки термина "тълковник" с "преводач на български жестов език". Лицата, владеещи жестовия език, трябва да положат изпит за професионална квалификация в срок от една година след влизането в сила на закона. Законът е приет на 21 януари 2021 г. и влиза в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-късно.
Параграф §1
Този закон дефинира ключови термини, свързани с българския жестов език и неговите ползватели. "Глухо лице" и "сяпо-глухо лице" се определят като лица с различни степени на слухова и зрителна загуба. "Български жестов език" е естествено възникнала система за комуникация. Включени са и определения за преводни услуги, езикова среда, профилирани ресурсни учители, родители и системни нарушения в преводаческите услуги.
§2
В Административнопроцесуалния кодекс, в член 14, алинея 5, думата "тълковник" се заменя с "преводач на български жестов език". Тази промяна е част от усилията за интеграция и признание на българския жестов език в правната система.
§3
В Гражданския процесуален кодекс се извършват промени, свързани с терминологията, заменяйки термина "тълковник" с "преводач на български жестов език". Промените засягат чл. 4, чл. 583, чл. 584 и чл. 585, като в заглавията и текстовете на тези членове се правят съответните замени, за да се отрази новата терминология, свързана с услугите по превод на жестов език.
Параграф §4
С измененията в Наказателно-процесуалния кодекс се заменят термините 'тълковник' с 'преводач на български жестов език' в различни членове и алинеи. Това включва чл. 29, чл. 142, чл. 248, чл. 274 и чл. 395з, където се правят съответните замени в заглавия и текстове на алинеите.
§5
С §5 от Закона за българския жестов език се предвиждат изменения в Наказателния кодекс. Конкретно, в членове 284, 290 и 292 на Наказателния кодекс се заменя терминът "тълковник" с "преводач на български жестов език". Освен това, в член 290, ал. 2 се заличават думите "или тълкуване", а в член 292, т. 2 се заличава терминът "тълкуване".
§6
Лицата, владеещи български жестов език, удостоверено с документ от Национално представителната организация на глухите, могат да ползват правата по чл. 15, ал. 1, след вписване в списъка по чл. 16, ал. 1, в срок до една година след влизането в сила на закона. За предоставяне на преводачески услуги е необходимо представяне на удостоверение с заявлението по чл. 17, ал. 1. Вписаните лица са длъжни в срок до една година да положат успешно държавен изпит за професионална квалификация. При неизпълнение на това изискване, лицето ще бъде отписано от списъка след заповед на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания.
Параграф §7
Параграф §7 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за българския жестов език задължава ръководителите на административните структури в изпълнителната власт и кметовете на общините да създадат условия за адекватно административно обслужване на глухите и сляпо-глухите лица. Срокът за изпълнение на това задължение е до 31 декември 2022 г.
§8
В 6-месечен срок от влизането в сила на Закона за българския жестов език, следва да бъдат извършени следните действия: 1. Министърът на труда и социалната политика трябва да издаде наредба по чл. 25, ал. 1; 2. Министерският съвет трябва да приеме решение по чл. 25, ал. 2; 3. Министърът на вътрешните работи трябва да издаде наредба по чл. 25, ал. 3; 4. Министърът на образованието и науката трябва да издаде правилник по чл. 27.
§9
Законът за българския жестов език влиза в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник", освен разпоредбите на чл. 10, ал. 2 - 5, които влизат в сила на 15 септември 2026 г. Законът е приет от 44-то Народно събрание на 21 януари 2021 г. и е обнародван в Държавен вестник, брой 10 от 2023 г., с дата на влизане в сила 31.01.2023 г.
