НАРЕДБА № 16 ОТ 3 ФЕВРУАРИ 2006 Г. ЗА ЗАЩИТА И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЖИВОТНИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 16 от 3 февруари 2006 г. урежда минималните зоохигиенни изисквания за защита и хуманно отношение към селскостопанските животни, задълженията на техните собственици и ветеринарномедицинските органи. Тя не се прилага за диви животни, животни за спорт, опитни животни и безгръбначни животни.
Чл. 2
Собствениците на селскостопански животни са задължени да осигуряват условия, които предотвратяват вредни въздействия и не причиняват болка, страдания или наранявания на животните. Те трябва да отглеждат, развъждат и използват животните в съответствие с физиологичните и етологичните особености на вида, категорията и възрастта им, като вземат предвид степента на одомашняване.
Чл. 3
Собствениците на селскостопански животни са задължени да осигурят достатъчен брой квалифицирани гледачи, които да се грижат за животните. Гледачите не трябва да причиняват стрес, болка, страдание или наранявания на животните, за които отговарят.
Чл. 4
Чл. 4 от Наредба № 16 предвижда, че селскостопанските животни трябва да разполагат с подходящи помещения, храна и вода. Тези условия трябва да отговарят на физиологичните и етологичните особености на животните, като се вземат предвид техният вид, порода, възраст, предназначение и технологична група.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № 16 предвижда, че всяко селскостопанско животно трябва да има свобода на движение, съобразена с физиологичните му потребности. Ограничаването на движението е допустимо само при необходимост и не трябва да причинява ненужна болка или страдание. Когато животните се връзват, това трябва да се прави по начин, който не ограничава естествените им движения, за да се задоволят физиологичните и етологични потребности.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 16 предвижда, че селскостопанските животни трябва да получават достатъчно пълноценна храна, осигуряваща здравословно състояние, с достъп до нея през определени интервали. Също така, животните трябва да имат постоянен достъп до питейна вода. Оборудването за хранене и поене трябва да е проектирано така, че да предотвратява замърсяване и да минимизира агресивната конкуренция между животните, осигурявайки свободен достъп до хранилките и поилките.
Чл. 7
Член 7 от Наредба № 16 забранява включването на вредни вещества в храната и водата на селскостопанските животни. Храната и водата не трябва да се дават по начини, които причиняват ненужно страдание или нараняване. Забранено е даването на вещества, които не са доказано безопасни или могат да причинят страдание. Изключение правят продуктите с профилактично и терапевтично действие, предписани от ветеринарен лекар.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 16 забранява: 1. използването на методи за осеменяване и практики, които причиняват страдания или увреждания на животните; 2. отглеждане в условия на постоянна тъмнина; 3. отглеждане без подходящ период на почивка от изкуственото осветление; 4. отглеждане на животни, освен ако техният фенотип и генотип позволяват това без вредни последствия за тяхното здраве и благосъстояние.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 16 задължава собствениците на селскостопански животни да осигуряват ежедневен контрол върху здравословното им състояние, да осигуряват достатъчно осветление за инспекция на животните, да полагат грижи за болните и наранените животни и да търсят ветеринарна помощ при нужда. Собствениците трябва да поддържат документация за ветеринарномедицинските лечения и умрелите животни, която да се съхранява минимум 3 години и да се предоставя на ветеринарните органи при поискване. Видът на документацията се определя от БАБХ.
Чл. 10
Член 10 от Наредба № 16 определя, че клане, хирургични манипулации, осакатявания, умъртвяване и евтаназия на селскостопански животни трябва да се извършват в съответствие със Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 22 от 2005 г. Тези разпоредби целят да се намалят страданията на животните по време на клане или умъртвяване.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 16 постановява, че селскостопанските животни трябва да бъдат осигурени с подходящи условия на осветление, влажност, циркулация на въздуха и проветряване. Тези условия трябва да отговарят на физиологичните и етологичните особености на животните, като същевременно се спазват нормите за концентрация на вредни газове и интензивност на шума, които не са вредни за тях.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 16 определя изискванията за изграждане и поддържане на помещенията за отглеждане на селскостопански животни. Помещенията трябва да са изградени от безопасни материали, да позволяват почистване и дезинфекция, да нямат опасни за животните елементи, а осветлението да е регулирано според нуждите на животните. При необходимост, трябва да бъде инсталирана система за изкуствена вентилация, а собственикът да проверява нейната изправност. В случай на повреда на основната вентилационна система, трябва да се предвиди резервна система за въздушна циркулация.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 16 предвижда, че техническите съоръжения и системи в помещенията за селскостопански животни трябва да се проверяват ежедневно. Установените дефекти трябва да се отстраняват бързо. Ако незабавното отстраняване е невъзможно, трябва да се вземат временни мерки за осигуряване на безопасността и здравето на животните.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 16 предвижда, че селскостопанските животни, отглеждани на открито, трябва да имат осигурена защита от неблагоприятни атмосферни условия, хищници и всякакви вредни влияния, които биха могли да застрашат здравословното им състояние.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 16 предвижда, че контролни органи на БАБХ извършват проверки за спазване на изискванията на наредбата. Собствениците на животновъдни обекти са задължени да осигурят достъп на контролните органи до местата за отглеждане на животните и да предоставят необходимата документация. Проверките могат да се извършват самостоятелно или в съчетание с проверки с друга цел или по сигнал за нарушения.
Чл. 16
Наредбата регламентира мерките, които контролните органи на БАБХ трябва да предприемат при нарушения на зоохигиенните изисквания за хуманно отношение към селскостопанските животни. При установяване на нарушения, органите издават задължителни предписания с определен срок за отстраняване. Ако нарушенията не са отстранени в срок, се налага спиране на експлоатацията на обекта за до 6 месеца и може да се предложи заличаване на регистрацията на обекта. При системни или груби нарушения, се налагат административни наказания. След отстраняване на нарушенията, собственикът може да поиска отмяна на спирането на експлоатацията. Обект с заличена регистрация може да бъде регистриран отново.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 16 предвижда, че Областните дирекции по безопасност на храните (ОДБХ) осигуряват обучение на собственици и персонал на животновъдни обекти. Ежегодно до 15 декември ОДБХ изготвят програми за обучение и проверки за следващата година. Всяка година до 15 януари ОДБХ изпращат обобщена информация в БАБХ относно проверките за хуманно отношение към животните. Броят на проверяваните обекти трябва да представлява статистически представителна извадка.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 16 предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните е отговорна за оказване на съдействие на представители на Европейската комисия при проверки за спазване на изискванията на наредбата. Агенцията също така е задължена да предприема мерки за изпълнение на препоръките, получени след проверките.
Чл. 19
Наредба № 16 от 2006 г. определя изискванията за хуманно отношение към селскостопанските животни и задълженията на собствениците и ветеринарните специалисти. Всяка година до 30 юни БАБХ е длъжна да представя доклад на Европейската комисия с данни от инспекциите, извършени през предходната година. Наредбата включва дефиниции на ключови термини, като 'генотип', 'зоохигиенни изисквания', 'лечебни третирания', и задължения за осигуряване на подходящи условия за отглеждане, хранене, ветеринарна помощ и документация. Включени са и разпоредби относно манипулации и животновъдни практики, които не трябва да причиняват страдания на животните. Наредбата влиза в сила от 1 май 2006 г., с изключение на чл. 19, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 16 от 3 февруари 2006 г. се дефинират основни термини, свързани с отглеждането и хуманното отношение към селскостопанските животни. Дефинициите включват понятия като 'генотип', 'зоохигиенни изисквания', 'лечебни третирания', 'манипулация', 'селскостопански животни', 'собственик или гледач', 'фенотип', 'технологична група' и 'вещества и материали, които са вредни за животните'. Тези определения служат за основа при прилагането на наредбата и осигуряват яснота относно задълженията и правата на участниците в сектора.
§5
Наредба № 16 от 2006 г. определя правилата за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни. Изпълнението на наредбата е възложено на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Приложението към чл. 17, ал. 3 включва таблица, в която се обобщават данните от проверки, направени по отношение на хуманното отношение към различни видове селскостопански животни. Включени са изисквания за персонал, инспекции, водене на документация, свобода на движение, условия на отглеждане, оборудване, хранене, хирургични манипулации и животновъдни практики. Забранява се всякакво осакатяване и практики, причиняващи страдания на животните.
