НАРЕДБА № 16 ОТ 29 МАРТ 2018 Г. ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЛИЦЕНЗИ И ОДОБРЕНИЯ, ЗА ВПИСВАНЕ В РЕГИСТЪРА ПО ЧЛ. 19 ОТ ЗАКОНА ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ И ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ДЕЙНОСТТА НА ОПЕРАТОРИТЕ НА ПЛАТЕЖНИ СИСТЕМИ С ОКОНЧАТЕЛНОСТ НА СЕТЪЛМЕНТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя условията и реда за лицензиране на платежни институции, вписване в регистъра на доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка, лицензиране на дружества за електронни пари, лицензиране и осъществяване на дейност като оператор на платежна система с окончателност на сетълмента, както и извършването на сетълмент в Българската народна банка.
Чл. 2
Наредбата определя процедурата за издаване на лиценз за платежни институции. Заявлението за лиценз се подава писмено до Българската народна банка (БНБ) и трябва да съдържа наименование, седалище и адрес на управление на заявителя, списък на платежните услуги, електронна поща, интернет страница (ако има) и данни за контактно лице.
Чл. 3, ал. 1 и ал. 8
Наредба № 16 от 29 март 2018 г. определя изискванията за документи и информация, които трябва да се приложат към заявлението за лиценз на платежна институция. Заявителите трябва да предоставят заверен устав, удостоверение за внесен капитал, декларации за произхода на средствата, информация за регулиране, бизнес план, правила за управление и мерки за защита на средствата на клиентите. Всички документи трябва да бъдат на български език, а чуждестранните - легализирани и преведени. Заявителите са задължени да информират БНБ за всякакви промени в подадената информация. След получаване на лиценз, те трябва да предоставят правила и условия за дейността си в срок от три месеца.
Чл. 4
Наредба № 16 от 29 март 2018 г. определя изискванията към управляващите и представляващите заявителя, както и членовете на неговите органи за управление и надзор в контекста на лицензиране на платежни институции. Те трябва да имат висше образование, минимум 5-годишен професионален опит, да не са осъждани за умишлени престъпления, да не са били членове на органи на управление на фалирали дружества, да не са лишени от право да заемат материалноотговорна длъжност и да не дават основание за съмнение относно тяхната репутация. Изискванията важат и за лица с квалифицирано дялово участие и за управляващи клонове.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № 16 изисква от заявителите, които искат лиценз за управление на платежни системи, да представят набор от документи и информация относно лицата, управляващи и представляващи заявителя. Сред изискванията са лични данни, квалификационни декларации, информация за заеманата позиция, свидетелства за съдимост, удостоверения за липса на задължения, както и декларации за близки сътрудници. В случаи, когато управляващите лица са членове на управителния съвет на лицензирана банка, документите не се изискват, но БНБ може да поиска допълнителна информация.
Чл. 6
Наредбата регламентира изискванията за документи и информация, които трябва да бъдат представени от физически и юридически лица, притежаващи квалифицирано дялово участие в капитала на дружество-заявител за получаване на лиценз за платежни услуги. За физическите лица се изискват документи за произхода на средствата, декларации за финансово състояние и информация за връзки с политически личности. За юридическите лица се изискват данни за учредителните документи, финансови отчети, удостоверения за данъчни задължения и информация за участието в регулирани финансови групи. При определени условия, представянето на документи може да бъде опростено, особено за лица, лицензирани от БНБ.
Чл. 7
Физически или юридически лица, които искат да получат одобрение от БНБ за придобиване или увеличаване на акции в лицензирана платежна институция, трябва да подадат писмено заявление, ако участието им стане квалифицирано или надхвърли определени прагове (20%, 30%, 50%). Заявлението трябва да включва информация за вече притежаваните акции и целите на придобиването. При косвено придобиване се изискват данни относно начина на осъществяване на придобиването. Към заявлението се прилагат необходимите документи и информация, както и доказателство за платена такса.
Чл. 7а
Чл. 7а от Наредба № 16 задължава лицата, които придобиват три или повече процента от акции в лицензирана платежна институция, да уведомят Българската народна банка (БНБ). Физическите лица трябва да предоставят документи по чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 1, докато юридическите лица трябва да приложат документи по чл. 6, ал. 2 и чл. 5, ал. 1, относно управляващите и представляващите ги. БНБ има право да изисква допълнителна информация за удостоверяване на спазването на изискванията.
Чл. 7б
Чл. 7б от Наредба № 16 указва, че Българската народна банка (БНБ) оценява информацията за близки сътрудници на определени лица, основавайки се на данни от декларации и други документи. При преценката се взема предвид информация за извършени престъпления, свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризма. Наличието на такава информация може да доведе до заключение, че лицата не притежават добра репутация. БНБ има право да изисква допълнителна информация при основателни съмнения за истинността на документите. За близки сътрудници, които не са български граждани, може да се изиска свидетелство за съдимост. Събраната информация се използва само за административни цели, а деклараторът уведомява сътрудниците за декларирането им.
Чл. 8
Чл. 8 определя изискванията за началния капитал, който платежната институция трябва да има при получаване на лиценз. Капиталът може да включва капиталови инструменти, премийни резерви, неразпределена печалба, натрупан друг всеобхватен доход и други резерви. Важно е елементите да са на разположение за незабавно ползване за покриване на рискове или загуби. Междинна или годишна печалба може да се включи в капитала с разрешение от БНБ, но неразпределената печалба може да се използва за дивиденти само след одобрение от БНБ.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 16 определя изискванията за собствен капитал на платежните институции. Те трябва да поддържат капитал, който не може да бъде по-малък от определените стойности в Закона за платежните услуги. При наличие на група от финансови институции, елементите на капитала не могат да се използват многократно при изчисленията. Платежната институция е задължена да уведомява БНБ, ако капиталът ѝ падне под определените нива.
Чл. 10
Чл. 10 определя задълженията на платежните институции относно съставянето и предоставянето на отчети за собствения капитал. Платежната институция трябва да изготвя отчет на база баланса за всяко тримесечие и да го представя в управление "Банково" на БНБ до 15-о число на следващия месец. БНБ има право да изисква отчети с различна периодичност и срок, както и информация на консолидирана основа. Форматът и съдържанието на отчета се определят от подуправителя на управление "Банково".
Чл. 11
Платежната институция е задължена да уведоми Българска народна банка (БНБ) за дейностите, свързани с предоставянето на платежни услуги, които планира да извършва. Уведомлението трябва да бъде направено в срок от един месец преди започването на тези дейности, съгласно чл. 11 от Наредба № 16 от 29 март 2018 г.
Чл. 12
Дружествата, лицензирани като платежни институции, са задължени да предоставят годишни финансови отчети на Българската народна банка (БНБ) в срок до 7 дни след получаване на одиторския доклад, но не по-късно от 30 юни на следващата календарна година. Отчетите трябва да бъдат заверени от регистриран одитор. БНБ има право да изисква и междинни финансови отчети от тези дружества. Член 12, алинея 3 е отменен.
Чл. 12а
Чл. 12а от Наредба № 16 задължава платежната институция да уведоми Българската народна банка (БНБ) за откритите защитни сметки в срок от 7 дни след откритие. Уведомлението трябва да включва копия на договора с банката и общите условия. Освен това, всяка платежна институция е длъжна да предоставя на БНБ информация за откритите защитни сметки, валутата, наличността и движението по сметките, както и информация за средствата под защита на ползватели на платежни услуги, на тримесечна база, в срок до края на следващия календарен месец.
Чл. 12б от Наредба № 16
Платежна институция, която отпуска кредити, е задължена да предоставя на Българската народна банка информация за размера на отпуснатите кредити, включително каква част от тях е отпусната със средства от собствения капитал, към края на всяко тримесечие. Информацията трябва да се предоставя до 15-о число на месеца, следващ тримесечния период.
Чл. 12в
Наредбата регламентира изискванията за издаване на лицензи и одобрения за вписване в регистъра на операторите на платежни системи. Чл. 12в, добавен с ДВ, бр. 47 от 2024 г., задължава платежните институции да предоставят на БНБ информация за броя и вида на постъпилите жалби относно платежните услуги до 31 януари на следващата година. Раздел III касае застраховката "Професионална отговорност" или друга сравнима гаранция, определяща минималната парична стойност на съответната застраховка.
Чл. 13
Наредба № 16 от 29 март 2018 г. определя критериите за изчисляване на минималната парична стойност на застраховката "Професионална отговорност" или друга сравнима гаранция. Критериите включват рисков профил, вид дейност, обем на дейността и сравнима гаранция. Рисковият профил се оценява на базата на стойността на исканията за възстановяване, броя на инициираните платежни операции и достъпа до платежни сметки. Видът на дейността определя дали дружеството предоставя само определени платежни услуги или и други. Обемът на дейността се измерва чрез стойността на инициираните операции и броя на клиентите. Сравнимата гаранция се оценява по конкретни характеристики и задействане.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 16 определя минималната парична стойност на застраховката 'Професионална отговорност' или на друга сравнима гаранция, която трябва да бъде изчислена на база рисковия профил, вида и обема на дейността на оператора. Изчислението включва събиране на стойностите на определени показатели и се извършва ежегодно с уведомление до БНБ. Минималната стойност се посочва като годишно число.
Чл. 15
Наредбата регламентира процедурата за лицензиране и одобрение на платежни институции, които желаят да предоставят платежни услуги чрез представители в България или в други държави членки на ЕС. Платежните институции трябва да представят документи, включително информация за представителя, описание на услугите, декларации за вътрешен контрол и платени такси. При предоставяне на услуги чрез представител в друга държава, се изискват допълнителни документи, включително идентификационен номер на представителя и информация за механизми за контрол срещу изпирането на пари. Вписването на представител или клон в регистъра на БНБ става със заповед на подуправителя. Платежните институции трябва да уведомяват БНБ за промени в данните, както и за започване на дейност чрез представител. Документите трябва да бъдат на български език и легализирани, а в случай на промяна се предоставят нови документи в срок от 14 дни.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 16 изисква платежна институция, лицензирана в друга държава членка, да установи централно звено за контакт в България, ако извършва определен брой операции или има определен брой представители в страната. Това включва случаи, когато броят на представителите е най-малко десет, стойността на извършените операции надвишава 6 млн. лв., или броят на операциите е над 100 000. Централното звено за контакт е отговорно за комуникацията с БНБ и предоставянето на необходимата информация и документи. При промяна на данните, институцията трябва да информира БНБ в 14-дневен срок, а годишно да предоставя информация до 31 януари.
Чл. 16а
Наредбата определя изискванията за платежните институции, които възлагат оперативни функции на подизпълнители. Платежните институции трябва да имат писмена политика за възлагане на дейности, да уведомяват БНБ при намерение за възлагане, да сключват споразумения с подизпълнители, да поддържат актуален регистър на тези споразумения и да уведомяват БНБ за съществени промени в тях. Всички тези действия трябва да бъдат в съответствие с насоките на ЕБО.
Чл. 16б
Наредбата регулира издаването на разрешения за преобразуване на платежни институции. Разрешение може да се издаде при определени условия: 1) участващите дружества трябва да са платежни институции или дружества за електронни пари; 2) преобразуването чрез промяна на правната форма е допустимо само в рамките на разрешените търговски дружества; 3) новото дружество след сливане трябва да получи лиценз, съответстващ на услугите, които ще извършва; 4) правото за дейности, за които дружеството не е лицензирано, не преминава при вливане; 5) за разделяне или отделяне, приемащите дружества трябва да притежават съответния лиценз; 6) новоучредените дружества също трябва да получат лиценз при правоприемство; 7) исканията за лиценз и разрешение се разглеждат едновременно.
Чл. 16в
Наредба № 16 от 29 март 2018 г. определя процедурата за издаване на лицензии и одобрения за преобразуване на платежни институции. Платежните институции, които желаят да получат разрешение за преобразуване, трябва да подадат писмено заявление до Българската народна банка (БНБ), което да включва информация за формата на преобразуването и причините за него. Заявлението трябва да бъде придружено от редица документи, включително решения на компетентните органи, договори за преобразуване и финансови отчети. БНБ разглежда заявлението в срок до два месеца и може да поиска допълнителна информация. Разрешение за преобразуване се издава, ако не са застрашени интересите на ползвателите на услуги и не са нарушени законовите изисквания. В случай на несъответствие, БНБ може да откаже разрешението.
Чл. 17
Наредбата регламентира процедурата за издаване на лицензии и одобрения за вписване в регистъра на доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка. Заявлението за регистрация се подава до БНБ и трябва да съдържа информация за наименованието, седалището и адреса на управление на заявителя, както и данни за платежната услуга, контактна информация и, ако е приложимо, електронна поща и интернет страница.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 16 определя документите и информацията, които трябва да се приложат към заявлението за лицензиране на оператори на платежни системи. Заявителят трябва да предостави заверен препис от устава, декларация за произхода на средствата, единен идентификационен код, информация за регулиране от компетентен орган, бизнес план, прогнози за дейността и редица декларации и документи, свързани с управлението и сигурността на предоставяните услуги. След регистрацията, доставчикът е длъжен да уведомява БНБ за всяка промяна в предоставената информация.
Чл. 19
Наредбата урежда изискванията за издаване на лицензии и одобрения за вписване в регистъра на операторите на платежни системи, съгласно чл. 19 от Закона за платежните услуги и платежните системи. Чл. 19 предвижда, че за лицата, управляващи и представляващи заявителя, както и за членовете на органите за управление и надзор на заявителя, се прилагат разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и 4 от съответния закон.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 16 определя изискванията за представяне на документи и информация за лицата, които управляват и представляват заявителя, както и за членовете на органите за управление и надзор на заявителя. Тези изисквания са свързани с информацията, посочена в чл. 5 от същата наредба. Освен това, в контекста на оценката на информацията за близки сътрудници, е необходимо да се предоставят съответните документи за тях.
Чл. 20а
Наредбата регламентира издаването на лицензи и одобрения за вписване в регистъра на операторите на платежни системи. Чл. 20а предвижда, че за оценка на информацията относно близки сътрудници на лица по чл. 19 се прилага съответно чл. 7б, а също така се включват изисквания за предоставяне на информация за постъпили жалби.
Чл. 20б
Чл. 20б от Наредба № 16 задължава доставчиците на услуги по предоставяне на информация за сметка да информират БНБ за броя и вида на постъпилите жалби, свързани с предоставянето на платежни услуги. Информацията се предоставя по реда на чл. 12в от закона.
Чл. 21
Наредба № 16 определя изискванията за издаване на лицензии и одобрения, свързани с регистрацията на оператори на платежни системи. Чл. 21 описва условията за лицата, управляващи и представляващи клонове и представители на заявителя, включително необходимостта от документи при извършване на услуги в друга държава членка. Разпоредбите на чл. 15, ал. 5 - 12 се прилагат за клоновете и представителите на доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка.
Чл. 22 от Наредба № 16 от 29 март 2018 г.
Заявлението за издаване на лиценз за извършване на дейност като дружество за електронни пари се подава писмено до Българска народна банка (БНБ). То трябва да съдържа наименование, седалище и адрес на управление на заявителя, описание на дейността по издаване на електронни пари, електронна поща и интернет страница на заявителя, ако има, както и данни за контактно лице относно предоставените документи.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № 16 от 29 март 2018 г. определя изискванията за документи и информация, които трябва да се приложат към заявлението за лицензиране на оператори на платежни системи. Заявителят трябва да представи заверен устав или дружествен договор, удостоверение за внесен капитал, декларации за произхода на средствата, информация за предходно регулиране, бизнес план, правила за управление на дейността, мерки за защита на средствата и множество други документи, свързани с управлението и финансите на дружеството.
Чл. 24
Наредба № 16 определя изискванията за издаване на лицензи и одобрения за оператори на платежни системи. Чл. 24 уточнява, че разпоредбите относно лицата, управляващи и представляващи заявителя, както и членовете на органите за управление и надзор, се прилагат и за физическите лица с квалифицирано дялово участие в капитала на заявителя. Съответно, за тези лица важат разпоредбите на чл. 4, ал. 1, 2 и 4 от закона.
Чл. 25
Член 25 от Наредба № 16 предвижда, че за лицата, които управляват и представляват заявителя, както и за членовете на органите за управление и надзор, е необходимо да се представят документи и информация, съгласно изискванията на член 5 от същата наредба. Освен това, се изискват данни за лицата, които притежават квалифицирано дялово участие.
Чл. 26
Наредбата определя изискванията за представяне на документи и информация от физически или юридически лица, притежаващи квалифицирано дялово участие в капитала на дружеството заявител. При наличие на такова участие, се изискват документи съгласно чл. 6, ал. 1 и 2. Обаче, ако участието е на БНБ или лицензиран доставчик на платежни услуги, не е необходимо да се представят документи по чл. 6, ал. 2, освен ако БНБ не поиска допълнителни документи за удостоверяване на спазването на изискванията на закона.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № 16 регламентира процедурата за получаване на предварително одобрение от Българската народна банка (БНБ) за физически или юридически лица, които желаят да придобият или увеличат участие в дружество за електронни пари. Одобрението е необходимо, когато участието става квалифицирано или надвишава определени прагове (20%, 30%, 50%). Заявлението за одобрение трябва да бъде подадено писмено до БНБ, придружено от необходимите документи и информация.
Чл. 27а
Съгласно чл. 27а от Наредба № 16, когато лице придобие три или повече от три на сто от акциите или дяловете в дружество за електронни пари, лицензирано от БНБ, то е задължено да подаде писмено уведомление до БНБ. Уведомлението трябва да бъде придружено от необходимите документи и информация, посочени в чл. 7а от наредбата.
Чл. 27б
Наредбата определя изискванията за лицензиране и одобрение на оператори на платежни системи, както и условията за вписване в регистъра по Закона за платежните услуги и платежните системи. Чл. 27б предвижда оценка на информацията за близки сътрудници на лицата, посочени в чл. 24, чл. 26, ал. 1 и чл. 27, като се прилага чл. 7б. Раздел II разглежда капиталовите изисквания на дружествата за електронни пари и защитните мерки, свързани с тях.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 16 определя изискванията за началния капитал на дружествата за електронни пари, който трябва да бъде наличен при получаване на лиценз. Началният капитал включва определени елементи и трябва да отговаря на минимални стойности, установени в Закона за платежните услуги и платежните системи. Дружествата са длъжни да поддържат определен размер на собствения капитал и да уведомяват БНБ при застрашена платежоспособност. Изчисленията за капитала могат да се основават на исторически данни или прогнозни данни, в зависимост от наличието на стопанска дейност.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 16 предвижда задължения за дружествата за електронни пари относно съставянето и представянето на отчет за собствения капитал. Отчетът трябва да се изготвя на база баланса към края на всяко тримесечие и да се предоставя на управление "Банково" на БНБ до 15-о число на следващия месец. БНБ има право да изисква отчета с различна периодичност и срок, както и информация на консолидирана основа. Формата и съдържанието на отчета се определят от подуправителя на управление "Банково".
Чл. 30 от Наредба № 16
Дружествата за електронни пари са задължени да уведомят Българската народна банка (БНБ) за допълнителните дейности, които възнамеряват да извършват по чл. 42 от Закона за платежните услуги и платежните системи. Уведомлението трябва да бъде направено в срок от един месец преди започването на тези дейности.
Чл. 31
Дружествата, лицензирани да извършват дейност като дружества за електронни пари, са задължени да предоставят на Българската народна банка годишни и междинни финансови отчети, съгласно определените разпоредби. Обаче, разпоредбата, касаеща предоставянето на информация за защитни сметки, е отменена с изменение в Държавен вестник.
Чл. 31а
Дружествата, лицензирани за извършване на дейност като дружества за електронни пари, са задължени да предоставят на Българската народна банка (БНБ) информация относно откритите защитни сметки, съгласно изискванията на чл. 12а от Наредба № 16. Тази информация е важна за регулирането и наблюдението на дейността на операторите на платежни системи.
Чл. 31б от Наредба № 16
Дружествата за електронни пари, които отпускат кредити, са задължени да предоставят информация на Българската народна банка (БНБ) относно отпуснатите кредити. Информацията трябва да бъде предоставена в съответствие с предвидените правила в закона.
Чл. 31в
Наредбата урежда изискванията за лицензиране и одобрение на операторите на платежни системи, както и процедурата за вписване в регистъра по чл. 19 от Закона за платежните услуги. Чл. 31в. задължава дружествата за електронни пари да предоставят на БНБ информация относно жалбите, свързани с издаването на електронни пари и платежни услуги. Раздел III се отнася до представителите и клоновете на дружествата за електронни пари, включително процедурите за тяхното вписване.
Чл. 32
Наредбата регламентира условията и процедурите за лицензиране и одобрение на дружества за електронни пари в България. Дружествата не могат да издават електронни пари чрез представители, но могат да разпространяват и изкупуват обратно електронни пари чрез тях. При извършване на дейности чрез представител, дружествата трябва да предоставят описание на услугите и необходимите документи на БНБ. Вписването и заличаването на представители или клонове от регистъра на БНБ става със заповед на подуправителя. Всички документи на чужд език трябва да бъдат придружени с превод на български, а при промяна в данните, дружествата трябва да уведомят БНБ в срок.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № 16 определя изискванията за дружествата за електронни пари, лицензирани в друга държава членка, които извършват дейности на територията на България чрез представители. Те трябва да установят централно звено за контакт в България, ако: 1) имат поне десет представители; 2) общата стойност на платежните операции надвишава 6 млн. лв. с поне двама представители; или 3) общият брой на операциите надвишава 100 000 с поне двама представители. Централното звено отговаря за комуникацията с БНБ и предоставяне на информация относно дейността на представителите. Дружеството трябва да уведомява БНБ за промени в данните и да предоставя необходимите документи.
Чл. 33а
Наредбата регламентира условията и процедурата за издаване на лицензи и одобрения за вписване в регистъра на операторите на платежни системи. Чл. 33а, добавен през 2020 г., позволява на дружество за електронни пари да възлага на подизпълнители изпълнението на оперативни функции, съгласно чл. 16а. Раздел IV от наредбата се отнася до преобразуването на дружества за електронни пари, с изменения, приети през 2022 г.
Чл. 33б
Наредба № 16 регламентира процеса по издаване на лицензи и одобрения за оператори на платежни системи, включително изискванията за преобразуване на дружества за електронни пари. Чл. 33б указва, че преобразуването на дружество за електронни пари се извършва по реда на чл. 16б, а за издаване на разрешение за преобразуване се прилагат разпоредбите на чл. 16в. В наредбата са описани и детайлите за издаване на лиценз за опериране на платежна система с окончателност на сетълмента.
Чл. 34 от Наредба № 16 от 29 март 2018 г.
Заявлението за лицензиране на оператор на платежна система с окончателност на сетълмента се подава писмено до Българската народна банка (БНБ). То трябва да съдържа: наименование на платежната система, данни за заявителя (наименование, седалище, адрес на управление), подробно описание на предстоящата дейност, информация за участниците в системата, контактна информация (електронна поща и интернет страница), както и данни за лице за контакт относно предоставените документи.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредба № 16 определя необходимите документи и информация, които трябва да бъдат приложени към заявлението за лицензиране на оператори на платежни системи. Заявителят трябва да предостави заверен устав, доказателства за внесен капитал, декларации за произход на средства, идентификационен код, описание на дейността, правила за управление на системата, технически и организационни мерки, бизнес план, списъци на акционери и управляващи лица, както и документация за платена такса. Допълнителни изисквания съществуват за оператори, които възнамеряват да извършват и други дейности, свързани с предоставяне на платежни услуги.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № 16 определя изискванията за информация относно лицата, управляващи и представляващи заявителя, членовете на органите за управление и надзор, физическите лица с квалифицирано дялово участие, и лицата, представляващи юридически лица с такова участие. Съответните разпоредби от чл. 4, ал. 1, 2 и 4 се прилагат и за промени в тези лица.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № 16 регламентира изискванията за представяне на документи и информация от лицата, управляващи и представляващи заявителя, както и от членовете на органите му за управление и надзор. При наличие на членове на управителния или надзорния съвет на лицензирана банка или на Управителния съвет на БНБ, заявителят не е длъжен да предоставя тези документи, но БНБ може да изиска допълнителна информация за удостоверяване на спазването на изискванията по Закона за платежните услуги и платежните системи.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № 16 определя изискванията за представяне на документи и информация от физически или юридически лица, които притежават квалифицирано дялово участие в капитала на дружеството-заявител. При прехвърляне на акции, същите изисквания важат, като документите трябва да бъдат представени преди прехвърлянето. Не се изискват документи, ако участието е на БНБ или лицензирана банка, но БНБ може да поиска допълнителна информация за спазване на изискванията по Закона за платежните услуги.
Чл. 39
Член 39 от Наредба № 16 задължава операторите на платежни системи с окончателност на сетълмента да осигурят безпроблемно предоставяне на услуги. Те трябва да изпълняват специфични изисквания, свързани с всяка платежна система, която експлоатират.
Чл. 40
Операторите на платежни системи са задължени да осигурят необходимата техническа база и помещения, които да гарантират постоянна, надеждна и стабилна поддръжка на бизнес процесите, свързани с предоставянето на услуги на платежната система.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредба № 16 от 29 март 2018 г. задължава операторите на платежни системи да определят и прилагат оперативни процедури за приемане и обработка на нареждания, извършване на сетълмент на вземания и задължения, както и за изпращане на информация до участниците в системата. Служителите, ангажирани с тези процедури, трябва да бъдат уведомени и обучени за тяхното надлежно изпълнение, с цел осигуряване на правна сигурност.
Чл. 42
Наредба № 16 регламентира изискванията за операторите на платежни системи, като подчертава необходимостта от ясни правила и процедури, съобразени с българското законодателство. Операторите трябва да осигурят, че правилата и договорите за функционирането на системата са разбираеми за участниците. В случай на участници извън България, операторите трябва да удостоверят валидността на правилата в съответните правни системи и да предприемат мерки за управление на рисковете от несъответствия.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредба № 16 определя изискванията за управление на операторите на платежни системи. Операторите трябва да имат надеждни и прозрачни правила, които да осигуряват сигурното функциониране на системата. Правилата трябва да определят ролите и отговорностите на управителните органи, включително стратегически цели, процедури за управление и контрол на рисковете, механизми за вътрешен контрол и независимост на служителите. Освен това, органите за управление трябва да преглеждат работата си поне веднъж годишно.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 16 определя задълженията на операторите на платежни системи относно управлението на рисковете. Операторите трябва да разработят правила за управление на рисковете, които включват политика за риск толеранс, отговорности при вземане на решения и функции по вътрешен контрол. Правилата се преглеждат ежегодно, а операторите насърчават участниците да управляват рисковете, като предлагат механизми за обезщетение. Операторите също така оценяват системно важните операции и услуги, разработват планове за възстановяване или прекратяване на дейността на платежната система и осигуряват нормалното функциониране на системата.
Чл. 45
Чл. 45 описва рисковете, свързани с участниците в платежни системи. Кредитният риск е свързан с невъзможността на участник да изпълни задълженията си, докато ликвидният риск е свързан с невъзможността за изпълнение на задълженията в срок, без неплатежоспособност. Операторът на платежната система е отговорен за идентифициране и управление на тези рискове чрез правила за наблюдение и измерване на задълженията. При системи за отложен нетен сетълмент, операторът формира кредитна експозиция и създава гаранционни механизми за осигуряване на плащанията. Гаранционните механизми трябва да покриват задълженията на участниците с най-големи нетни дебитни позиции. Операторът определя правила за покриване на загуби от неизпълнение на задължения. Правилата се прилагат и за системи без гаранция по сетълмента, но с кредитни експозиции.
Чл. 46
Наредбата регламентира изискванията за операторите на платежни системи с окончателност на сетълмента, като задължава участниците в системата (банки) да създадат гаранционен механизъм за сетълмент на плащанията. Участието в механизма е задължително и средствата се съхраняват в БНБ, като се отчитат при минималните резерви на участниците. Размерът на участието се изчислява въз основа на нетната дебитна позиция на банките, а БНБ служебно събира необходимите средства от сметките на участниците.
Чл. 47
Член 47 от Наредба № 16 описва условията за осигуряване на сетълмента на плащанията в платежна система. Операторът и участниците могат да уговорят представянето на обезпечение от участниците. Приеманите активи като обезпечение трябва да имат нисък кредитен, ликвиден и пазарен риск и да отговарят на определени условия, като емитиране от надежден емитент, свободно прехвърляне и наличие на надеждни данни за цените им. Операторът трябва да прилага процедури за оценка на тези условия и ежедневно да извършва пазарна преоценка на обезпечението.
Чл. 48
Операторът на платежна система е задължен да определи и прилага правила и процедури, които да гарантират, че окончателният сетълмент се извършва не по-късно от края на предвидената дата за сетълмент. Тази дата е записана в системата съгласно нареждането за превод от участника. При неизпълнение от страна на участник, операторът трябва да следва установените правила и процедури.
Чл. 49
Чл. 49 от Наредба № 16 определя изискванията за операторите на платежни системи при случаи на неизпълнение от участници. Операторът трябва да установи правила и процедури, които да осигурят продължаване на задълженията му, включително определяне на случаи на неизпълнение, действия при неизпълнение, промени в практиките за сетълмент, задължения на страните и механизми за ограничаване на въздействието от неизпълнението. Освен това, операторът е задължен да оповести публично основните аспекти на тези правила и да извършва редовни тестове и прегледи на процедурите.
Чл. 50
Чл. 50 от Наредба № 16 определя общия бизнес риск за операторите на платежни системи, като описва необходимостта от системи за управление и контрол на този риск. Операторите трябва да поддържат ликвидни нетни активи, равняващи се на текущите оперативни разходи за шест месеца, за да осигурят функционирането си при бизнес загуби. Активите трябва да бъдат ликвидни и с високо качество, а операторите трябва да изготвят план за набиране на допълнителни средства, ако активите спаднат под необходимия размер. Счетоводните процедури трябва да осигурят отделно отчитане на приходите и разходите от операциите на платежната система, а операторите са задължени да представят междинни финансови отчети на БНБ.
Чл. 51
Наредбата определя рисковете, свързани с управлението на активи в платежните системи. Попечителският риск се отнася до загуби, произтичащи от несъстоятелност или неправилно управление на активи, докато инвестиционният риск е свързан с потенциални загуби от инвестиции на оператора или участниците. Операторът е задължен да съхранява активите при регулирани лица, осигурявайки защита срещу загуби. Инвестиционната стратегия на оператора трябва да бъде съобразена с управлението на риска и да се преглежда ежегодно, като инвестициите трябва да бъдат в нискорискови инструменти.
Чл. 52
Наредбата определя изискванията за управление на операционния риск от страна на операторите на платежни системи. Операторите трябва да осигурят подходящи системи и механизми за контрол, да определят цели за ниво на обслужване и оперативна надеждност, както и да осигурят достатъчен капацитет на системата. Освен това, те трябва да разработят политики за физическа сигурност и киберустойчивост, включително мерки за защита от кибератаки и редовни тестове на тези мерки.
Чл. 53
Операторите на платежни системи са задължени да разработят план за непрекъсваемост на дейността, който да включва сценарии за справяне с операционни проблеми и да осигурят възобновяване на дейността в рамките на два часа. Те трябва да провеждат тестове на плана най-малко веднъж годишно. Операторите трябва да поддържат резервни технически средства и резервен център на различно място от основния, за да осигурят навременно приключване на обработката на плащанията. Системно важните участници се определят на базата на броя и стойността на нарежданията за превод и потенциалното им въздействие върху системата. Операторите трябва да идентифицират и управляват рисковете, свързани с тези участници и други инфраструктури на финансовите пазари.
Чл. 54
Чл. 54 от Наредба № 16 определя задълженията на операторите на платежни системи относно достъпа и условията за участие. Операторите трябва да публикуват недискриминационни правила за достъп, да предоставят мотивирани становища при отказ за участие, и да оповестяват процедури за временно преустановяване на правото на участие. Освен това, правилата и процедурите трябва да бъдат преглеждани поне веднъж годишно.
Чл. 55
Чл. 55 от Наредба № 16 определя задълженията на операторите на платежни системи, които позволяват непряко участие. Операторът трябва да събира информация за непреките участници, за да идентифицира и управлява рисковете, свързани с тях. Информацията включва дейността на участниците, броя на непреките участници и стойността на инициираните плащания. Операторът трябва да преглежда рисковете от непрякото участие поне веднъж годишно.
Чл. 56
Наредба № 16 регламентира изискванията към операторите на платежни системи, включително задълженията им за оповестяване на правилата и процедурите на системата. Операторите трябва да предоставят ясна информация за структурата и функционирането на системата, правата и задълженията на участниците, както и публично да оповестяват таксите за услугите и основна информация за обработените плащания. Освен това, операторите са длъжни да актуализират информацията за оповестяване на инфраструктурите на финансовите пазари на определени интервали.
Чл. 57
Операторите на платежни системи с окончателност на сетълмента, които предоставят технически, информационни и комуникационни услуги, трябва да спазват изискванията на определени членове от наредбата, включително чл. 40, чл. 43, ал. 3 и 4, чл. 44, 52 и 53, за да осигурят правилното предоставяне на платежни услуги от доставчици на платежни услуги.
Чл. 58
Чл. 58 от Наредба № 16 регламентира изискванията за одит на операторите на платежни системи. Одиторският доклад се изготвя от одиторско дружество, което отговаря на законовите изисквания. Операторите трябва да предоставят на БНБ одитирания си годишен финансов отчет и одиторския доклад в срок до 7 дни след получаването му, но не по-късно от 30 юни на следващата година. Докладът трябва да включва оценка на управлението на рисковете, функционирането на структурните единици, качеството на информационната система, спазването на техническите изисквания и точността на отчетите към БНБ, както и обяснителни бележки за съществени бизнес събития.
Чл. 59
Операторите на платежни системи с окончателност на сетълмента са задължени незабавно да уведомяват Българската народна банка (БНБ) при различни събития, които могат да застрашат платежоспособността им или да повлияят на функционирането на системата. Уведомленията трябва да се подават при: застрашена платежоспособност, съществени промени в информационните системи, тестове на оборудването, анализи на рискове, неплатежоспособност на участници в системата, значими инциденти, свързани със сигурността и функционирането на платежната система, и всякакви други събития, които могат да влияят на операциите на системата. БНБ определя критериите за класифициране на инцидентите и реда за уведомяване.
Чл. 60
Операторите на платежни системи са задължени да предоставят на Българската народна банка (БНБ) редовни отчети за дейността си. Те трябва да представят тримесечен отчет за операциите на всяка платежна система с окончателност на сетълмента, както и полугодишен отчет, свързан с изискванията на Регламент (ЕС) 1409/2013. Освен това, те трябва да предоставят тримесечен отчет за допълнителни дейности, свързани с предоставянето на технически и информационни услуги. Всички отчети се подават в управление "Банково" на БНБ до края на месеца, следващ отчетния период. Формата и съдържанието на отчетите се определят от подуправителя на управление "Банково".
Чл. 61
Наредба № 16 от 29 март 2018 г. регламентира процедурата за издаване на лицензи и одобрения, както и изискванията за вписване в регистъра по член 19 от Закона за платежните услуги и платежните системи. Член 61 от наредбата, който определя реда за предоставяне на отчетността, е отменен с обнародването на Държавен вестник, брой 91 от 2021 г., и влиза в сила от 01.01.2022 г.
Чл. 61а
Член 61а от Наредба № 16 описва изискванията за предоставяне на отчети по електронен път чрез информационна система. Българската народна банка (БНБ) извършва формален и логически контрол върху отчетността, като отчетите се считат за предоставени след успешното преминаване на контрола. Отчетните единици имат срок от 14 дни за корекции на вече предоставени отчети. Подуправителят на управление "Банково" на БНБ определя реда за подаване и корекция на отчетите.
Чл. 62
Наредбата регламентира издаването на лицензи и одобрения за вписване в регистъра по чл. 19 от Закона за платежните услуги и платежните системи, както и изискванията към дейността на операторите на платежни системи. Чл. 62 определя, че Българската народна банка изгражда и оперира платежна система за брутен сетълмент в реално време, наречена РИНГС. Системата осигурява окончателно и индивидуално прехвърляне на парични средства в левове между участниците в реално време.
Чл. 63
Наредба № 16 от 29 март 2018 г. определя участниците в РИНГС, които включват Българската народна банка, лицензирани банки, клонове на банки от трети държави и клонове на банки от държави членки на ЕС. Всеки участник е длъжен да има бизнес идентификационен код (BIC) и сметка за сетълмент в БНБ. Участието в РИНГС изисква съгласие от БНБ и сключване на договор, който определя правата и задълженията на участниците. БНБ може да наложи допълнителни изисквания в правилата на системата.
Чл. 64
Наредбата определя условията за издаване на лицензи и одобрения за оператори на платежни системи, като регламентира и процеса на сетълмент на плащанията. Българската народна банка (БНБ) осигурява сетълмента на нареждания за превод и заявки при наличие на достатъчни средства. Сетълментът се извършва по сметките за сетълмент в БНБ, като за плащания от системни оператори се следва утвърден график, а за останалите плащания - незабавно. Сетълментът е окончателен след неотменимост, определена в правилата на РИНГС.
Чл. 65
Наредбата регулира процеса на плащания чрез РИНГС, като задължава банките на платеца да изпратят нареждане за превод в срок до един час след получаване на платежното нареждане. Банките на получателя трябва незабавно да заверят сметката след получаване на средствата. При невъзможност за спазване на сроковете, банката трябва незабавно да уведоми титуляря на сметката. Условията за обмен на информация между РИНГС и платежните системи се определят от БНБ.
Чл. 66
Член 66 от Наредба № 16 регламентира действията на Българската народна банка (БНБ) относно събирането на такси и средства от сметките за сетълмент на банките. БНБ служебно събира таксите за предоставените услуги по тарифа, одобрена от Управителния съвет на БНБ, както и средства за участието в гаранционния механизъм и дълговете на банките по нормативни актове. Освен това, БНБ извършва служебно операции по сметките на участниците в електронната система за регистриране и обслужване на търговията с държавни ценни книжа.
Чл. 67
Чл. 67 от Наредба № 16 определя процедурата при отхвърляне на нареждания за превод от системата РИНГС, когато по сметката на банката няма достатъчно средства. В такъв случай нареждането се отхвърля, но информацията за него се запазва. Банката е задължена на следващия ден да подаде отново нареждането, освен ако ползвателят не е оттеглил нареждането писмено. В последния случай банката уведомява БНБ за причините за непредставяне на нареждането.
Чл. 68
Член 68 от Наредба № 16 определя процедурата за обработка на заявки за нетен сетълмент и заявки за сетълмент, свързани с плащания по SEPA схеми. При недостатъчна наличност по сметката на участник, заявката се отхвърля в рамките на 15 минути. Системният оператор преизчислява заявката, изключвайки плащанията с недостатъчна наличност, и я подава отново без забавяне. Ако заявката е последна за деня, операторът на платежна система с гаранционен механизъм може да подаде отделна заявка с плащанията без да се прилага предходната процедура. Неподадените заявки поради недостатъчност на средства се отхвърлят от РИНГС.
Чл. 69
Чл. 69 от наредбата описва правомощията на Българската народна банка (БНБ) за осигуряване на сетълмента. БНБ може да задава минимални наличности по сметките на участниците, да определя приоритети при плащанията, да прилага гаранционни механизми за осигуряване на достатъчна наличност и да ограничава правата на участниците в системата РИНГС. При ограничения, БНБ уведомява останалите участници и системните оператори за предприемане на мерки.
Чл. 69а
Чл. 69а от Наредба № 16 уточнява, че за сетълмент на нареждания за превод в левове, които са базирани на SEPA схеми, се прилага чл. 148б от Закона за платежните услуги и платежните системи. Тази разпоредба е нова и е в сила от 02.11.2021 г.
Чл. 70
Наредба № 16 от 2018 г. на Българската народна банка регламентира издаването на лицензи и одобрения за оператори на платежни системи и изискванията към тях. Включва такси за разглеждане на заявления за лиценз, които варират от 100 лв. до 50 000 лв. в зависимост от вида на лиценза. Наредбата определя и задълженията на платежните институции да следват насоките на Европейския банков орган. Включва и преходни разпоредби относно административни производства и отчетност.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 16 от 29 март 2018 г. се дефинират основни термини, свързани с функционирането на платежните системи. "Заявка за сетълмент" е нареждане към РИНГС за заверка или задължаване на сметки. "Системен ден" е времеви интервал за приемане и обработка на нареждания. "Системен оператор" е отговорният субект за функционирането на платежна система или система за сетълмент.
§2
Платежните институции, доставчиците на услуги за информация за сметка и дружествата за електронни пари трябва да спазват насоките и мерките, приети от Европейския банков орган (ЕБО). Българската народна банка (БНБ) е задължена да оповести спазването на тези насоки съгласно Регламент № 1093/2010 и да информира доставчиците на платежни услуги, които са адресати на съответния акт.
§2а
Параграф §2а от наредбата уточнява, че лица, заемащи ръководни длъжности в юридически лица от финансовия сектор, които подлежат на лицензионен режим и надзор, не се декларират като близки сътрудници. Това важи и за действителните собственици и лицата с квалифицирано дялово участие в тези юридически лица.
§3
Наредба № 16 от 29 март 2018 г. за издаване на лицензи и одобрения, за вписване в регистъра по чл. 19 от Закона за платежните услуги и платежните системи, както и за изискванията към дейността на операторите на платежни системи, е издадена на основание множество членове от закона, включително чл. 9, чл. 10, чл. 14, чл. 19 и др. Тя е приета с Решение № 76 от 29.03.2018 г. на Управителния съвет на Българската народна банка.
§4
До момента, в който БНБ осигури достъп до електронни справки за съдимост, заявителите на лицензии и одобрения по Наредба № 16 трябва да представят свидетелство за съдимост, удостоверяващо обстоятелствата по чл. 4, ал. 1, т. 3.
§5
Параграф §5 определя, че до създаването на регистъра на ЕБО, Българската народна банка ще поддържа списък на платежните институции и доставчиците на услуги, лицензирани в други държави членки, които извършват дейност в България. Списъкът включва и дружества за електронни пари, които също работят в страната, при условие че са изпълнени специфичните изисквания на Закона за платежните услуги и платежните системи.
§7
Отчетите по чл. 60, ал. 1 и 3 и чл. 61, ал. 1 за 2018 г. и 2019 г. трябва да се предоставят на БНБ на шестмесечна база, като срокът е до края на месеца, следващ отчетния период. За първите шест месеца на 2018 г. срокът за предоставяне на отчетите е до 31 юли 2018 г.
§9
С §9 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 16 се отменя глава пета на Наредба № 3 на БНБ от 2009 г., която регламентира условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. Тази промяна е част от актуализацията на нормативната база, свързана с платежните услуги и системи.
§10
Параграф §10 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 16 от 29 март 2018 г. уточнява, че гаранционните механизми, създадени на основание чл. 42 от Наредба № 3 на БНБ от 2009 г., продължават да действат и ще се считат за гаранционни механизми по чл. 46 от новата наредба.
§12
Параграф §12 уточнява, че указанията, издадени от подуправителя на БНБ по прилагането на предходната Наредба № 16 от 2009 г., остават в сила, ако не противоречат на новата наредба и на Закона за платежните услуги и платежните системи. Тези разпоредби касаят изменения и допълнения на наредбата от 2018 г., свързани с лицензиране и одобрения в контекста на платежните системи.
§27
Платежните институции и дружествата за електронни пари имат задължение да приведат съществуващите споразумения за възлагане на дейности на подизпълнители в съответствие с Насоки на ЕБО EBA/GL/2019/02 до 31 декември 2021 г.
§29
Отчетите, изисквани по чл. 60, ал. 1 и 3, чл. 61, ал. 1 за първото полугодие на 2020 г., трябва да се предоставят на управление "Банково" на БНБ на шестмесечна база, в срок до 31 август 2020 г. Тези разпоредби са част от изменения и допълнения, обнародвани в ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 19.03.2021 г.
§ 16
По параграф §16 от Наредба № 16 от 29 март 2018 г. е установено, че отчетите по чл. 60, ал. 2, съдържащи данни на шестмесечна база, трябва да се предоставят в управление "Банково" на Българска народна банка (БНБ) в срок до 31 юли 2021 г. за първото полугодие на 2021 г.
§ 18
Наредба № 16 влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на § 14, който влиза в сила от 1 април 2021 г. Преходните и заключителните разпоредби се отнасят към изменения и допълнения на наредбата, обнародвани в ДВ, бр. 91 от 2021 г., и влизат в сила от 02.11.2021 г.
§7
Участниците в платежните системи с окончателност на сетълмента са задължени да предоставят последен отчет по чл. 61 на управление "Банково" на БНБ до 31 януари 2022 г., включващ данни за четвъртото тримесечие на 2021 г.
§8
Наредба № 16 от 29 март 2018 г. е издадена на основание различни членове от Закона за платежните услуги и платежните системи. Приета е с Решение № 328 от 20.10.2021 г. на Управителния съвет на Българска народна банка и влиза в сила от деня на обнародването в 'Държавен вестник'. Изключение правят параграфи 3 и 4, които влизат в сила от 1 януари 2022 г.
§16 и Приложение към чл. 5, ал. 1, т. 2
Параграф 16 от наредбата изисква информация за календарната 2023 г. да бъде предоставена в управление "Банково" в двумесечен срок след влизането в сила на наредбата. В допълнение, приложението към чл. 5, ал. 1, т. 2 съдържа въпросник-декларация, която включва данни за лицето, което управлява и представлява дружеството, информация за образование, професионален опит, финансова дисциплина и взаимоотношения с компетентни органи. Въпросникът е предназначен за оценка на квалификацията и репутацията на лицата, които искат лиценз от БНБ.
