НАРЕДБА № 16 ОТ 21 АВГУСТ 1996 Г. ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА БОЛНИЧНАТА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ В ДЪРЖАВНИТЕ БОЛНИЧНИ ЗАВЕДЕНИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда организацията на болничната медицинска помощ, предоставяна на гражданите на Република България в държавните болнични заведения, които са част от Министерството на здравеопазването, общините и висшите медицински училища.
Чл. 2
Болничната помощ е предназначена за лица, при които здравословните проблеми не могат да бъдат решени в извънболничната помощ. Тази наредба определя условията и организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения.
Чл. 3
Наредба № 16 определя болницата като здравно заведение, в което лекари и специалисти диагностицират, лекуват и рехабилитират пациенти, използвайки утвърдени медицински методи. Грижите, оказвани в болницата, отговарят на съвременните стандарти. Осигурената медицинска помощ не се заплаща, съгласно разпоредбите на Правилника за прилагане на Закона за народното здраве.
Чл. 4
Управлението на болниците в държавните болнични заведения се извършва в съответствие с Наредбата за управление на държавните здравни заведения, приета с Постановление № 143 на Министерския съвет от 1995 г. Тази наредба е основа за организацията на болничната медицинска помощ.
Чл. 5
В болниците се създава комисия по профилактика на вътреболничните инфекции, която работи в допълнение на лечебно-консултативната комисия. Съставът на комисията се определя от директора на болницата в съгласие с медицинския съвет. Тази комисия оказва подкрепа на медицинските специалисти и контролира тяхната работа, свързана с профилактиката на вътреболничните инфекции.
Чл. 6
Директорът на болницата, в съгласие с медицинския съвет, консултативно-лечебната комисия и комисията по профилактика на вътреболничните инфекции, е отговорен за определянето и осигуряването на политиката за използване на лекарствени, дезинфекционни, консумативни и други медицински средства и апаратура.
Чл. 7
Според Чл. 7 от Наредба № 16 от 21 август 1996 г., болниците в България могат да бъдат класифицирани в две основни категории: многопрофилни и специализирани. Многопрофилните болници разполагат с най-малко две отделения от различни основни медицински специалности. Специализираните болници имат отделения, които отговарят на определени критерии, включително наличие на отделения, свързани с една основна медицинска специалност, профилни специалности, производни на основни специалности, или комбинации от профилни специалности, насочени към лечение на заболявания от една и съща органна система или нозологична група.
Чл. 8
Наредба № 16 от 21 август 1996 г. определя условията, при които в държавните болнични заведения се оказва медицинска помощ. Според чл. 8, в болниците се лекуват лица с остри и хронични заболявания, нуждаещи се от оперативно лечение, в процес на оздравяване, с нелечими заболявания, изискващи грижи, и нуждаещи се от рехабилитация. Освен това, болниците предоставят и родилна помощ.
Чл. 9
Чл. 9 определя видовете болници в зависимост от територията и обема на медицинската дейност. Болниците могат да бъдат общински, районни или национални. Общинските болници обслужват населението на общината и съседни лица, районните болници обслужват определен район, а националните болници обслужват нуждаещи се от цялата страна. Видът на болницата и районите на обслужване се определят от министъра на здравеопазването по предложение на директорите на РЦЗ и ректорите на медицинските училища.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 16 определя структурата на болниците, която включва болнични отделения, параклинични звена, административни и спомагателни служби. Позволява се разкриване на извънболнична медицинска помощ и трудово лечение, като в националните болници се допуска само специализирана извънболнична помощ.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 16 определя болничното отделение като основно структурно звено, което осъществява дейности по чл. 2. Болнично отделение, разкрито в болница към висше медицинско училище или в национален център, където се провежда обучение на студенти и следдипломно обучение на медицински специалисти, се нарича клиника.
Чл. 12
Разкриването, обединяването и закриването на болничните отделения и звена се извършва от директора на болницата след съгласуване с общинския съвет, районния център по здравеопазване, Министерството на здравеопазването и ректорите на висшите медицински училища. При съгласуването се предоставя и становище от медицинския съвет на болницата. Болнично отделение може да се разкрие само с основна и произтичащи от нея профилни специалности, с минимум 10 легла, освен в специализирани отделения като анестезиология и хемодиализа.
Чл. 13
Наредбата позволява на болниците да разкриват отделения за лечение на болни на дневен стационар. Леглата за дневен стационар могат да бъдат разположени във всяко болнично отделение, без да се увеличава общият брой легла. Редът и начинът на организиране на лечението на болни на дневен стационар се определят от директора на болницата, по предложение на завеждащия отделение.
Чл. 14
Чл. 14 от НАРЕДБА № 16 от 21 август 1996 г. определя, че броят и видовете на болничните легла, както и персоналът в болниците, се установяват съгласно изискванията на Наредба № 2 от 1995 г. Тази наредба регламентира реда за определяне на броя и разпределението на болничните легла и длъжностите за медицински и стоматологичен персонал в здравните заведения.
Чл. 15
Наредбата определя структурата на ръководството в болничните заведения, като завеждащите звена и клиники трябва да бъдат лекари или хабилитирани лица по съответната специалност. Завеждащият отделението е подпомаган от старшия лекар, а при негово отсъствие, той се замества от главния административен асистент. При наличие на повече от едно отделение по основна специалност, директорът на болницата назначава координиращ завеждащ. Старшата медицинска сестра или акушерка контролира и координира работата на полувисшите медицински специалисти и обслужващия персонал.
Чл. 16
Директорът на здравното заведение определя в правилника за вътрешния трудов ред организацията на труда и разпределението на работното време на персонала. Персоналът работи по месечен график, осигуряващ необходимия брой специалисти за непрекъснат диагностично-лечебен и рехабилитационен процес. Графиците се изготвят от завеждащия отделението с помощта на старшия лекар и старшата медицинска сестра и се утвърдяват от директора на болницата.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 16 определя задълженията на завеждащия отделението и лекарите в него. Завеждащият отделението е отговорен за назначаване и провеждане на диагностика и лечение, управление на дейностите в отделението, участие в консилиуми, осигуряване на информация и контрол над медицинския персонал. Лекарите осигуряват наблюдение, лечение и рехабилитация на пациентите, провеждат консултации, извършват животоспасяващи дейности и поддържат медицинската документация.
Чл. 18
Главната медицинска сестра в държавните болнични заведения осъществява координация и контрол върху дейността на полувисшия (средния) и помощния персонал. Тя отговаря за организацията на работа, обучението, грижите за болните, както и за контрола на храната и лекарствата, спазването на хигиената и противоепидемичния режим, както и за снабдяването на звената с необходимите консумативи.
Чл. 19
Старшата медицинска сестра (акушерка) в отделението е отговорна за организацията и разпределението на работата на медицинския и помощния персонал, контролира спазването на хигиенните норми и противоепидемичния режим, осигурява приемственост на грижите за пациентите, обучава нов персонал, предоставя информация на ръководството за състоянието на грижите, и следи за правилното управление на лекарствата и медицинския инвентар.
Чл. 20
Специалистите с полувисше (средно) медицинско образование в държавните болнични заведения осъществяват редица задължения, включително изпълнение на лекарски предписания, наблюдение на състоянието на пациентите, грижи за хигиената и храненето, предоставяне на психологическа поддръжка, контрол на хигиенното състояние и организиране на дейността на помощния персонал. Те също така обучават помощния персонал и стажантите.
Чл. 21
Наредба № 16 от 21 август 1996 г. определя задълженията на помощния персонал в държавните болници. Санитарите отговарят за редовното почистване и дезинфекция на помещенията, оказват помощ на медицинските сестри при грижите за болните, придружават и транспортират пациенти, подпомагат старшата медицинска сестра при работа с болнични материали и консумативи, помагат на пациенти с намалена физическа самостоятелност и изпълняват куриерски функции.
Чл. 22
Наредба № 16 от 21 август 1996 г. регулира насочването на болни за прием в болница. Според чл. 22, болните се насочват с медицинско направление, издадено от медицински специалисти от различни здравни заведения или частна практика. За превод на болни между болници се изисква епикриза, изготвена от лекуващия лекар и подписана от завеждащия отделението.
Чл. 23
Приемането на болни в държавните болнични заведения се извършва от лекар, който е задължен да попълни история на заболяването. При необходимост, лекарят може да извърши спешни или неотложни животоспасяващи дейности.
Чл. 24
Националната болница е задължена да приема пациенти от своята обслужвана територия, както и пациенти, нуждаещи се от болнична помощ, които са насочени от районни болници, други национални болници и специализирани здравни заведения.
Чл. 25
Районната болница е отговорна за приемането на пациенти от обслужваната територия, както и за пациенти, насочени от общинските болници и специализирани здравни заведения. Тя също така насочва пациенти към националните болници, когато е необходимо.
Чл. 26
Общинската болница е отговорна за приемането на пациенти от територията, която обслужва. Тя насочва пациенти, нуждаещи се от болнична помощ, към районна болница или специализирани здравни заведения. Ако в районната болница или специализираното заведение няма необходимо отделение, общинската болница може да насочи пациента директно към национална болница.
Чл. 27, ал. 2
Наредба № 16 от 21 август 1996 г. определя, че болните, чието състояние заплашва живота им, имат право на незабавен прием в болницата, независимо от района на тяхното местоживеене. Това важи и за случаите, когато пациентите сами са потърсили болнична помощ.
Чл. 28
Член 28 от Наредба № 16 предвижда, че пациенти, чието здравословно състояние не изисква спешна хоспитализация, могат да бъдат планирани за прием в болница в срок, който е съобразен с тяхното състояние.
Чл. 29
Отказът от хоспитализация на болни, насочени с медицинско направление, е допустим само при липса на показания за болнично лечение. Лекарят, направил отказа, е задължен да впише мотивите за отказа в медицинската документация и да се подпише. Освен това, лекарят, издал медицинското направление, трябва да бъде уведомлен писмено за отказа.
Чл. 30
Член 30 от наредбата постановява, че държавните болнични заведения не могат да изискват заплащане от други държавни здравни заведения за предоставената диагностична, лечебна и медицинска помощ на пациенти от различни райони. Това правило е част от разпоредбите, регулиращи правата и задълженията на болните.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № 16 от 21 август 1996 г. определя правата на пациентите, приети в болница. Те включват правото на информация за заболяването и лечението, правото да приемат или отхвърлят лечение (с изключение на задължителното лечение), право на подходящи медицински услуги, грижи с внимание и уважение, запазване на здравната тайна, поддържане на контакт със семейството, осигуряване на религиозни практики, запознаване с правилата на болницата, участие в трудово лечение, правото на оплаквания и обезщетения, носене на лични вещи и получаване на пълно болнично обслужване до смърт. Родителите на деца до 14 години имат право на придружител, а при тежки случаи може да бъде допуснат и близък.
Чл. 32
Болните в болницата имат задължения да съдействат на медицинския персонал, да проявяват уважение, да спазват правата на другите пациенти, да се придържат към вътрешния ред на болницата и да обезщетят нанесените материални щети.
Чл. 33
Когато диагностичните и лечебните възможности на отделението са изчерпани, болният може да бъде преместен в друго отделение или болнично заведение, след като му се обясни необходимостта от преместването.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 16 от 21 август 1996 г. постановява, че правата и задълженията на малолетните и непълнолетните пациенти, както и на тези, поставени под настойничество или попечителство, се осъществяват от техните родители, настойници и попечители. Това означава, че родителите или настойниците са отговорни за вземането на решения относно медицинската помощ на тези лица.
Чл. 35
Изписването на пациенти от болницата се извършва по решение на завеждащия отделението или по желание на пациента, ако е подадена писмена молба. Въпреки това, пациентите, които са на задължително лечение съгласно чл. 36 от Закона за народното здраве, не могат да бъдат изписвани по собствено желание. Освен това, пациентите, които се нуждаят от придружаване, могат да бъдат изписвани само ако имат близки, които да ги придружат.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № 16 предвижда, че на изписан болен в деня на изписването се издава епикриза в три екземпляра. Единият екземпляр се предава на пациента, другият се изпраща на лекуващия лекар в извънболнични условия, а третият остава в историята на заболяването. Ако изписаният пациент се нуждае от активно медицинско наблюдение или продължаване на лечението, това се отбелязва в епикризата и съответното здравно заведение се уведомява. При изписване на новородени, родилки и деца до едногодишна възраст, болницата уведомява здравното заведение по местоживеене с телеграма или телефон.
Чл. 37
Смъртта на болния се констатира от лекуващия или дежурния лекар, който трябва да отрази настъпването й в историята на заболяването в срок до един час. Лекарят уведомява семейството или близките на починалия и записва уведомлението в медицинската документация.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № 16 задължава лекаря, който е констатирал смъртта, да попълни "Съобщение за смърт" в два екземпляра. Единият екземпляр се изпраща на длъжностното лице по гражданско състояние в общината, а другият се предоставя на близките на починалия.
Чл. 39
Наредбата предвижда, че труповете на починалите лица трябва да престояват в болничната стая или в друга стая на отделението за два часа, като в този период се полагат грижи за запазване на външния им вид. След изтичането на този срок, трупът се изпраща в патологоанатомичното отделение, придружен от история на заболяването и епикриза в два екземпляра, единият от които се предоставя на близките на починалия.
Чл. 40
На трупове на болни, починали в болница, се извършва патологоанатомична аутопсия, освен ако директорът на болницата не разреши изключение по молба на близките и предложение на завеждащия отделението, при условие че диагнозата е ясна. При смърт извън болница, аутопсия се извършва в съответната болница по искане на лекаря. Ако трупът е подложен на съдебномедицинска експертиза, аутопсия не се прави. Трупът се предава на близките след представяне на акт за смърт.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредба № 16 урежда реда за опазване и предаване на имуществото на починалите в болницата. Лицата без близки се погребват по реда на Правилника за погребенията. Труповете на починали от остри заразни болести се подготвят съгласно Наредба № 21 от 1984 г. за хигиенните изисквания.
Чл. 42
Наредба № 16 от 21 август 1996 г. регламентира задълженията на лекарите относно воденето на документация в болничната медицинска помощ, съгласно утвърдените изисквания. Лекарите трябва да следват Списъка на първичната медицинска документация и да съставят отчети за Националния статистически институт и Националния център по здравна информация. Диспансерите с болнични легла и домовете 'Майка и дете' се считат за специализирани болнични заведения. Болниците имат право да извършват платени медицински услуги в съответствие с Наредба № 11 от 1996 г. Тази наредба е издадена на основание Закона за народното здраве.
§2
Болниците са задължени да извършват платени медицински услуги в съответствие с Наредба № 11 от 1996 г., която регламентира набиране на извънбюджетните приходи и тяхното разходване в бюджетните организации в здравеопазването.
