ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 82 ОТ 2009 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда условията и реда за издаване, ползване и съхраняване на българските лични документи. Личните документи се издават от различни министерства, а отказът за издаване и ограниченията свързани с тях се уреждат със закон. Издаването може да се извършва и по служебен път. Българските лични документи включват документи за самоличност, свидетелство за управление на МПС и документи за пребиваване.
Чл. 2
Според чл. 2 от Закона за българските лични документи, българските лични документи са собственост на държавата. Това означава, че те не принадлежат на индивидуалните граждани, а са държавна собственост, която се предоставя на гражданите за ползване.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за българските лични документи определя, че документите за самоличност удостоверяват самоличността и при необходимост гражданството на българските граждани. Самоличността може да се удостоверява и с заместващи документи. Свидетелството за управление на МПС удостоверява правоспособността и самоличността на български граждани. Документите за пребиваване удостоверяват правото на пребиваване в България. Административните органи и други институции могат да изискват документ за самоличност само за удостоверяване на определени обстоятелства и нямат право да събират копия от личните документи, освен ако това не е предвидено в специален закон.
Чл. 4
Всеки български гражданин има право на документ за самоличност. Чужденците, пребиваващи в България, имат право на документ за самоличност или документ за пребиваване, както и на свидетелство за управление на моторно превозно средство, при определени условия. Гражданите на ЕС, ЕИП и Швейцария, както и техните семейства, имат право на документ за пребиваване и свидетелство за управление на МПС в България. Компетентните органи не могат да отказват, отнемат или задържат български личен документ извън установените законови случаи.
Чл. 5
Лицата, посочени в чл. 4, трябва да се явят пред съответния орган, за да получат български лични документи. Процедурата и условията за това са определени в закона.
Чл. 6
Гражданите на Република България са задължени да удостоверят своята самоличност при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон. Това задължение е установено в Закона за българските лични документи.
Чл. 7
Гражданите, притежатели на български лични документи, са задължени да ги опазват от повреждане, унищожаване или загубване. При намерен личен документ, гражданинът е длъжен да го предаде на органите на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 8
Член 8 от Закона за българските лични документи определя условията за съхранение на личните документи, които могат да се съхраняват от лицата, на чие име са издадени, от родителите или настойниците на малолетни лица, от законните представители на поставените под пълно запрещение лица и от упълномощени длъжностни лица. В случай на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на личен документ, лицето е длъжно да декларира това в срок до три дни в структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите представителства на България в чужбина. Съществува и възможност за подаване на декларация по електронен път. При случаи, свързани с документи на чужденци с убежище, Министерството на вътрешните работи уведомява Държавната агенция за бежанците.
Чл. 9
Член 9 от Закона за българските лични документи предвижда задължения на лицата при промяна на лични данни. Лицето е длъжно да подаде заявление за нови лични документи в срок от 30 дни при промяна на имена, единен граждански номер, пол, гражданство или съществени изменения на образа. При промяна на постоянния адрес, лицето също трябва да подаде заявление за нова лична карта и други документи. При смяна на работодател, е необходимо ново разрешение, което се издава за срок до изтичане на валидността на предишното. При издаване на нов документ, предишният се връща на съответния орган.
Чл. 10
Българските лични документи трябва да се предават на органа, който ги е издал, или на задгранично представителство, когато притежателят е починал, загубил българско гражданство (с изключение на свидетелството за управление на МПС), установи се нередовност на документа, отпадне основанието за издаването или ползването им, или изтече валидността им. Върнатите документи подлежат на унищожаване, а условията за това се определят с инструкция от съответния орган.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за българските лични документи забранява даването или приемането в залог на български личен документ, както и неговото използване или преотстъпване на друго лице. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 82 от 2009 г.
Чл. 12
Българските граждани, притежаващи чужди документи за самоличност, трябва да уведомят българските органи в срок от 60 дни. При взаимодействие с български институции, те са задължени да удостоверяват самоличността си с български документи.
Чл. 13
На българските граждани се издават следните документи за самоличност: лична карта, паспорт (включително дипломатически, служебен, моряшки паспорт и военна карта за самоличност) и свидетелство за управление на моторно превозно средство. При отнемане на документите за самоличност, на гражданите се издава временна карта за самоличност. Удостоверяването на самоличността може да става с всеки от посочените документи.
Чл. 14
На пребиваващите в Република България чужденци се издават различни документи за самоличност, включително карти на бежанци, на чужденци с убежище и хуманитарен статут, както и удостоверения за пътуване зад граница. Чужденците с разрешение за пребиваване получават документи съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002. Членовете на семействата на граждани на ЕС получават "карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза". Гражданите на ЕС, ЕИП и Швейцария, които упражняват правото на свободно придвижване, получават удостоверение за пребиваване. Служителите в дипломатически представителства получават специални карти, а военнослужещите от НАТО - карти на служител.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за българските лични документи регламентира задълженията на българските граждани при отнемане на документите за самоличност. При постановяване на отнемане на документите, гражданинът е длъжен да предаде своите документи в срок до три работни дни на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Предадените документи се изпращат обратно на органа, който ги е издал, а условията за съхранението им се определят с инструкция на съответния орган.
Чл. 16
Законът регулира задължителните лични данни, които трябва да съдържат българските лични документи, включително имена, дата на раждане, единен граждански номер, пол и гражданство. Определя се, че в определени документи като паспорти и удостоверения за пътуване, освен основните данни, се включват и биометрични данни. Имената на данните трябва да бъдат изписани на български и английски, а при необходимост и на френски. Личният номер за чужденец и личният номер за граждани на ЕС идентифицират съответно чужденците и гражданите на ЕС в България. Личната карта също съдържа биометрични данни и допълнителна информация съгласно международни стандарти.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за българските лични документи описва процедурата за издаване на лични документи. Лицата подават заявление до компетентните органи, което се подписва лично в присъствието на длъжностно лице, което снема биометрични данни. Не се снемат пръстови отпечатъци от деца под 12 години и от лица с физическа невъзможност. Лицето може да не се яви лично за подаване на заявление при определени условия, като например, ако няма промяна в основни данни и са му снети биометрични данни в предходните 59 месеца. Личният документ се получава лично, с изключение на случаи, когато е подадено заявление лично. Лицата не могат да претендират обезщетение за вреди, ако документът е изгубен или повреден след предаването му на куриер.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за българските лични документи описва изискванията за заявлението за издаване на различни видове документи за самоличност и пребиваване на български граждани и чужденци. Заявленията включват лични данни като имена, дата и място на раждане, пол, единен граждански номер, гражданство, адреси, телефон за връзка и други специфични данни в зависимост от типа на документа. Някои категории данни, като адрес на електронна поща и месторабота, са добавени или премахнати в последните изменения на закона.
Чл. 18а
Чл. 18а от Закона за българските лични документи регламентира възможността за подаване на заявления за издаване на български лични документи по електронен път. Заявлението може да бъде подадено, когато лицето има издаден личен документ в последните 59 месеца, притежава валидно удостоверение за електронен подпис или електронна идентичност, и са снети необходимите биометрични данни. При подаване на заявление по електронен път, то трябва да бъде подписано с квалифициран електронен подпис, освен ако се идентифицира по реда на Закона за електронната идентификация. Не се допуска подаване на заявление за издаване на личен документ по електронен път при промяна на единния граждански номер, пола, гражданството или при съществени изменения на образа на лицето. Документът се получава лично след установяване на самоличността на получателя.
Чл. 18б
Чл. 18б от Закона за българските лични документи предвижда, че условията и редът за съхранение и унищожаване на заявленията, на базата на които се издават български лични документи, ще бъдат определени с акт на Министерския съвет.
Чл. 18в
Член 18в от Закона за българските лични документи е нова разпоредба, която е била изменяна многократно след първоначалното си приемане. Последните изменения и отмени на разпоредбата влизат в сила на различни дати, включително 02.08.2021 г. и 01.10.2020 г. Текстът е предмет на редица изменения, свързани с влизането в сила на предходни изменения.
Чл. 19
В член 19 от Закона за българските лични документи е указано, че имената и месторождението на българските граждани трябва да бъдат изписвани на български език и с английска транслитерация, съгласно утвърдени правила от Министерския съвет. Имената се записват в реда: фамилно име, собствено име и презиме. Те не трябва да бъдат съкращавани и се изписват точно така, както са в удостоверителните документи, освен ако дължината им надвишава техническите възможности за запис.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за българските лични документи посочва, че българските лични документи са машинночитаеми и определя данните, които трябва да съдържат машинночитаемата зона. Тези данни включват вид на документа, орган, издал документа, имена, номер на документа, гражданство, дата на раждане, пол, дата на изтичане на валидността, единен граждански номер и контролни цифри. Освен това, данните в машинночитаемата зона трябва да съответстват на визуалната зона. Изключения се правят за свидетелството за управление на моторно превозно средство и определени документи, а останалите изисквания се определят от Министерския съвет.
Чл. 20а
Чл. 20а от Закона за българските лични документи регламентира наличието на електронен носител на информация в различни документи за самоличност, включително паспорти и лични карти. Този носител съдържа данни като лична информация, снимка, пръстови отпечатъци и удостоверение за електронна идентичност. Изискванията за сигурност и формати на данните се определят от Министерския съвет, съгласно международни стандарти. В случай на повреда на електронния носител, лицето може да поиска издаване на нов документ.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за българските лични документи регламентира изписването на имената на чужденците в българските лични документи. Имената се изписват според документите за задгранично пътуване, с които чужденците са влезли в България. Ако нямат такива документи, имената им се изписват по декларация, подписана от тях. Имената могат да бъдат изписвани и с българска транслитерация, но само ако са на латиница в документа за пътуване. Подреждането на имената следва реда фамилно име, имена, без съкращения, освен при технически ограничения.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за българските лични документи определя изискванията за снимки, които лицата трябва да представят при издаването на лични документи. Снимките трябва да са с размери 45 мм на 35 мм, да показват лицето фронтално и да имат височина на лицето от брадата до върха на главата между 31,5 мм и 36 мм. При наличие на техническа възможност в пунктовете за приемане на заявления, цифровото заснемане на лицето може да се извършва на място. Останалите изисквания към снимките ще бъдат определени с акт на Министерския съвет.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за българските лични документи определя личната карта като основен идентификационен документ за българските граждани, валиден в България и в чужбина съгласно международни договори. Всеки български гражданин може да напуска страната и да се завръща с лична карта в страните от ЕС и в съответствие с международни споразумения. Това право не подлежи на ограничения, освен в случаи на защита на националната сигурност и обществения ред. Освен това, личната карта може да бъде използвана и за електронна идентичност.
Чл. 24
Според чл. 24 от Закона за българските лични документи, всеки български гражданин има право да притежава само една лична карта или временна карта за самоличност. Тази разпоредба е допълнена с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 60 от 2020 г., и влиза в сила от 02.08.2021 г.
Чл. 25
Контролът по спазването на режима за ползване на личните карти се извършва от органите на Министерството на вътрешните работи, като те получават съдействие от местната администрация.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за българските лични документи определя данните, които трябва да бъдат включени в личната карта. Освен основните данни, личната карта съдържа снимка, място на раждане, ръст, цвят на очите, постоянен адрес, подпис, номер на картата, дати на издаване и изтичане на валидността, както и органа, издал документа. Заявлението за издаване на лична карта изисква допълнителни данни за родителите и законния представител, а също така указ на президента за промяна на гражданството. Тези данни се посочват от заявителя при първо издаване на документа или при подаване на заявление по електронен път.
Чл. 27
Всеки български гражданин е задължен да посочи постоянен адрес. Членовете (2), (3) и (4) от Чл. 27 са отменени с ДВ, бр. 42 от 2012 г.
Чл. 28
Българските граждани, които живеят предимно в чужбина, трябва да посочат адреса на пребиваване в заявлението за издаване на лична карта. Тази информация е задължителна и е част от процеса на издаване, подмяна и ползване на личните карти.
Чл. 29
Член 29 от Закона за българските лични документи регламентира задължението на българските граждани да поискат издаването на лична карта. Всеки гражданин, който е навършил 14 години, трябва да направи това в срок от 30 дни. Лицата, които са възстановили или придобили българско гражданство, също трябва да поискат лична карта след вписване на данните за гражданството в Националната база данни. Гражданите, които живеят в чужбина и са навършили 14 години, трябва да поискат лична карта след завръщането си в България.
Чл. 30
Личните карти на българските граждани могат да бъдат срочни и безсрочни. Срочни лични карти се издават на лица от 14- до 18-годишна възраст с валидност 4 години, а на лица от 18- до 58-годишна възраст с валидност 10 години. Лицата над 58 години получават безсрочни лични карти. Прекратяването на удостоверението за електронна идентичност не влияе на срока на валидност на личната карта.
Чл. 31
Личните карти в България се издават и подменят от Министерството на вътрешните работи по постоянния адрес на лицето, след представяне на заявление и документи за гражданско състояние. Лицето е длъжно да подаде заявление за нова лична карта в срок до 30 дни, ако старата е с изтекъл срок, повредена, изгубена или открадната. Нови лични карти могат да се издават и преди изтичане на срока на валидност. Сроковете за издаване на лични карти са: 30 дни за обикновена услуга, 3 работни дни за бърза услуга и 8 работни часа за експресна услуга. За заявления подадени в чужбина, сроковете са до 45 дни за обикновена услуга и до 30 дни за бърза услуга.
Чл. 31а
Чл. 31а от Закона за българските лични документи определя процедурата за подаване на заявления за издаване на лична карта. Заявлението се подава лично, а за непълнолетни и лица под запрещение - в присъствието на родител или настойник. При специфични условия, като настаняване в социални услуги или приемно семейство, заявлението се подава в присъствието на съответния ръководител или приемен родител. Към заявлението се прилагат документи, включително удостоверение за платена такса и снимки. Личната карта се получава лично или от упълномощено лице. За непълнолетни, личната карта се получава от родител или настойник, освен в изключителни случаи.
Чл. 32
Личните карти на лица се обявяват за невалидни при следните обстоятелства: загуба на българско гражданство, заявена загуба или кражба на картата, изтекъл срок на валидност, промяна в личните данни или постоянен адрес, смърт на лицето, постановено отнемане на документите за самоличност, изрична заявка за невалидност, установена подправка на картата, и получаване на нова карта без връщане на старата. Невалидността се обявява от органа, издал картата, а при невалидност на лична карта с удостоверение за електронна идентичност, действието на удостоверението се прекратява. Обявената за невалидна лична карта не може да бъде обявена за валидна.
Чл. 32а
Чл. 32а от Закона за българските лични документи определя, че временната карта за самоличност е основен идентификационен документ, валиден само на територията на Република България. Българските граждани не могат да напускат страната с този документ. Срокът на валидност на временната карта съответства на валидността на отнетата лична карта, а ако лицето няма издадена лична карта или тя е с изтекъл срок, временната карта се издава за срок от две години.
Чл. 32б
Чл. 32б от Закона за българските лични документи регламентира издаването и подмяната на временна карта за самоличност. Тази карта се издава от Министерството на вътрешните работи в срок до 8 работни часа след уведомление за наложена мярка. Лицата са длъжни да подадат заявление за нова карта в срок до 30 дни при изтекъл срок, повреда, загуба или промяна на личните данни. Подмяната на картата става в срок до 30 дни за обикновена услуга, до 3 работни дни за бърза и до 8 работни часа за експресна услуга. При издаване на нова карта, старата се предава на съответната структура на МВР.
Чл. 32в
Чл. 32в от Закона за българските лични документи регламентира издаването на временна карта за самоличност, която се извършва служебно. При невъзможност за служебно издаване, поради липса на необходимите биометрични данни или ако са изминали повече от 59 месеца от снемането на данните, се спазва редът на чл. 31а. Временната карта съдържа данни за притежателя, включително снимка, място на раждане, ръст, цвят на очите, постоянен адрес, подпис, номер на картата, дати на издаване и изтичане на валидността, и органа, издал картата.
Чл. 32г.
Чл. 32г. от Закона за българските лични документи определя случаите, при които временната карта за самоличност става невалидна. Тези случаи включват: отменяне на отнемане на документите, загуба, кражба или унищожаване на картата, изтичане на срока на валидност, промяна в личните данни или постоянния адрес, както и смърт на лицето. Необходимостта от обявяване на невалидността е в компетенцията на структурата на Министерството на вътрешните работи, която е издала картата.
Чл. 33
Всеки български гражданин има право да напуска и да се завръща в страната с паспорт или друг документ за самоличност. Местата за преминаване на границата се определят от Министерския съвет. Това право не може да бъде ограничавано, освен в случаи, предвидени със закон, за защита на националната сигурност, обществения ред или здравето на гражданите.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за българските лични документи описва паспорта като основен документ за преминаване на границата и идентификация на българските граждани. Паспортът удостоверява самоличността на гражданите както в България, така и извън страната. Гражданите, притежаващи заместващи документи, могат да удостоверят самоличността си с тях в рамките на валидността им.
Чл. 35
Всеки гражданин на Република България има право само на един паспорт, съгласно разпоредбите на чл. 38, т. 3 от Закона за българските лични документи.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за българските лични документи определя сроковете на валидност на паспортите в зависимост от възрастта на лицето и обстоятелствата при издаването. Паспортите на българските граждани се издават със срок на валидност 5 или 10 години, като на лицата под 18 години се издават паспорти със срок на валидност 5 години. Паспортите, издавани от Министерството на външните работи и Министерството на транспорта и съобщенията, са със срок на валидност до 5 години. При невъзможност за снемане на биометрични данни, паспорт може да се издаде за срок до 12 месеца. В случай на повреден, унищожен, изгубен или откраднат паспорт, се издава нов. Лицето може да поиска нов паспорт и преди изтичането на срока на валидност.
Чл. 37
Раздел II от Закона за българските лични документи определя различните видове паспорти и документи, които могат да заместват паспортите. Чл. 37 е отменен и не е в сила от 31.10.2007 г.
Чл. 38
Законът за българските лични документи предвижда четири основни вида паспорти за преминаване на границата и пребиваване в чужбина: 1. Дипломатически паспорт, издаван на определени държавни служители и международни служители; 2. Служебен паспорт, издаван на служители от администрацията и техните семейства; 3. Паспорт, издаван на граждани, които пътуват в чужбина; 4. Моряшки паспорт, издаван на моряци. Лицата с служебен и моряшки паспорт имат право на един паспорт от съответния вид.
Чл. 39
Член 39 от Закона за българските лични документи определя видовете заместващи паспорти, които могат да бъдат издавани, освен редовните паспорти. Те включват: 1) временен паспорт с валидност до 12 месеца за български граждани в чужбина, 2) служебен открит лист за преминаване на границата, и 3) временен паспорт за окончателно напускане на страната. При подаване на заявление за временен паспорт се събират биометрични данни. Издаването на временни паспорти се съгласува между Министерството на външните работи и Министерството на вътрешните работи, а условията за служебно издаване се определят с акт на Министерския съвет.
Чл. 39а
Чл. 39а от Закона за българските лични документи предвижда, че военнослужещите от Министерството на отбраната, които изпълняват военна служба в страни - членки на НАТО и/или участници в "Партньорство за мир", получават военна карта за самоличност. Тази карта се издава от Министерството на отбраната и е в съответствие с член III от Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили.
Чл. 39б
Чл. 39б от Закона за българските лични документи определя условията, при които дипломатическите и консулските представителства на Република България могат да издават временни документи за пътуване. Първият параграф предвижда издаване на такъв документ на граждани на ЕС, които не са български граждани и нямат валидни документи за пътуване, ако страната им не е представена в България. Вторият параграф позволява издаване на временни документи и на граждани на трети държави при наличие на договор между България и съответната държава.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за българските лични документи определя цветовете на кориците на различните видове паспорти: дипломатически паспорт - тъмносин, служебен паспорт - масленозелен, паспорт - виненочервен (бордо), и моряшки паспорт - морскосин. Нюансите на цветовете и цветовете на заместващите документи се определят от Министерския съвет. Кориците на паспортите съдържат герба на Република България, надпис "Република България" на български и английски, наименованието на документа, текст "Европейски съюз" и знак за електронен паспорт.
Чл. 41
Член 41 от Закона за българските лични документи описва съдържанието на паспортите и заместващите ги документи. Те включват снимка на притежателя, място на раждане, подпис, номер на паспорта, дата на издаване, дата на изтичане на валидността и органа, издал паспорта. Заявлението за издаване на паспорт трябва да съдържа информация за родителите и законния представител, както и указ на президента за промяна на гражданството. Специални разпоредби важат за лица под 14 години, при които не се изисква подпис.
Чл. 41а
Военната карта за самоличност съдържа данни, включително снимка на притежателя, звание, вид въоръжени сили, подпис на притежателя, номер на картата, дата на издаване, дата на изтичане на валидността, органа, издал картата, и биометрични данни.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за българските лични документи определя, че отделните видове паспорти и заместващи документи могат да съдържат данни, свързани с професионалния и социалния статус на притежателя, както и други данни, определени с акт на Министерския съвет. Това е част от раздела, който регламентира реда за издаване на паспорти и на заместващи документи.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за българските лични документи регламентира процедурата за издаване на паспорт или заместващ документ. За целта лицето подава заявление до съответния орган, след което удостоверява своята самоличност. Освен това, с заявлението за паспорт с 10-годишен срок на валидност, лицето може да заяви и издаване на лична карта.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за българските лични документи определя, че заявлението за издаване на паспорт трябва да се подава лично от заявителя. В случай на издаване на заместващ паспортен документ, заявлението също се подава лично, но може да бъде подадено и от упълномощено лице, при представяне на нотариално заверено пълномощно. Получаването на паспорта или заместващия документ се извършва лично от заявителя, или от упълномощено лице, ако заявлението е подадено лично, при представяне на нотариално заверено пълномощно или от лице, посочено от заявителя.
Чл. 45
Заявлението за издаване на паспорт или заместващ документ за малолетни, непълнолетни и лица под запрещение трябва да бъде подадено лично от техните родители, настойници или попечители. Получаването на паспорта се извършва от родител, настойник, попечител или упълномощено лице, което представя нотариално заверено пълномощно, или от лице, посочено от родителите или настойниците в заявлението.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за българските лични документи определя изискванията към заявлението за издаване на личен документ. Към него трябва да се приложат: документ за платена държавна такса, предишни паспорти и снимки по образец. При липса на удостоверение за самоличност или когато заявителят е непълнолетен и родителят му не е регистриран, се изисква удостоверителен документ за раждане.
Чл. 47
За да се издаде моряшки паспорт, е необходимо да се представят писмо-искане от собственика или наемателя на кораба, удостоверяващо назначението на лицето, както и свидетелство за правоспособност за съответните корабни длъжности.
Чл. 47а
Чл. 47а от Закона за българските лични документи определя, че условията и редът за издаване, връщане и съхранение на дипломатически и служебни паспорти се регулират с акт на Министерския съвет. Тази разпоредба е в сила от 01.10.2003 г. и е допълнена през 2021 г.
Чл. 47б
Чл. 47б от Закона за българските лични документи предвижда, че условията и редът за издаване на военни карти за самоличност, както и за обявяване на тяхната невалидност, се определят с акт на Министерския съвет. Това означава, че конкретните правила и процедури ще бъдат установени от правителството.
Чл. 48
Съгласно Закона за българските лични документи, паспортите се издават в различни срокове в зависимост от услугата. При обикновена услуга срокът е до 30 дни, при бърза услуга - до три работни дни, а при експресна услуга - до 8 работни часа от подаване на заявлението. За заявления, подадени в чужбина, сроковете са до 45 дни за обикновена услуга и до 30 дни за бърза услуга. Специален срок от три дни важи за паспорт на дете, осиновено при условията на международно осиновяване.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за българските лични документи определя условията, при които паспортите и заместващите ги документи се обявяват за невалидни. Необходимите основания включват загуба на българско гражданство, заявяване на изгубен или откраднат документ, изтекъл срок на валидност, промяна в личните данни, смърт на притежателя, изрично желание за невалидност, установяване на подправка, получаване на нов документ без връщане на стария и отпадане на основанието за дипломатически или служебен паспорт. Невалидността се обявява от издаващия орган, а документите трябва да се върнат в тримесечен срок след изтичане на валидността или отпадане на основанието.
Чл. 49а
Според Чл. 49а от Закона за българските лични документи, паспортите и други видове лични документи (включително дипломатически, служебни, моряшки паспорти и военни карти) се обявяват за невалидни, ако на лицата е постановено отнемане на документите за самоличност, съгласно чл. 68, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, и те не са ги предали в определения срок по чл. 15.
Чл. 50
Българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ, доказващ правоспособност за управление на моторно превозно средство. То също така служи като идентификационен документ за български граждани в страната. Чужденците, притежаващи такова свидетелство, удостоверяват самоличността си с документа за задгранично пътуване или с други предвидени документи.
Чл. 51
Свидетелството за управление на моторно превозно средство се издава от Министерството на вътрешните работи. Срокът на валидност е 10 години за категории АМ, А1, А2, А, В, В1 и ВЕ и 5 години за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т. Лица с трайни увреждания могат да получат свидетелство за управление за същия срок. Сроковете за издаване зависят от вида на услугата: обикновена - до 30 дни, бърза - до 10 дни, ускорена - до 3 работни дни, а в чужбина - до 75 дни. Свидетелството трябва да се получи лично или от упълномощено лице.
Чл. 52
Чуждестранно свидетелство за управление на моторно превозно средство не може да се използва като документ за удостоверяване на самоличността, съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от закона.
Чл. 53
Свидетелството за управление на моторно превозно средство съдържа: снимка на притежателя, място на раждане, подпис на притежателя, номер на свидетелството, дата и място на издаване, органа, издал свидетелството, дата на изтичане на валидността, категорията или категориите моторни превозни средства, особени забележки и отличителния знак на Република България. Отм. е предходна алинея (2).
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за българските лични документи предвижда, че данните, съдържащи се в чл. 53, ал. 1, т. 7 и 8, трябва да бъдат изписвани на български език и с английска транслитерация, съгласно правила, утвърдени от Министерския съвет. Глава пета от закона се отнася до българските лични документи, които се издават на чужденци, пребиваващи в Република България.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за българските лични документи регламентира издаването на документи за самоличност на чужденци, получили убежище или статут на бежанец, с срок на издаване до 30 дни за обикновена услуга и до 10 работни дни за бърза услуга. Лицата, навършили 14 години, трябва да подадат заявление за документ за самоличност в срок до 30 дни. Чужденците с разрешено пребиваване над три месеца получават разрешение за пребиваване. Членовете на семействата на граждани на ЕС и на определени международни споразумения също получават документи за пребиваване. Освен това, акредитираните служители на дипломатически представителства и военнослужещите на НАТО в България получават съответни удостоверения.
Чл. 56
Член 56 от Закона за българските лични документи определя, че разрешенията и отказите за пребиваване на чужденци в Република България се регулират от закон. Това означава, че процедурата за получаване на разрешение за пребиваване и условията за отказ са установени с нормативен акт, който следва да се спазва от компетентните органи.
Чл. 57
Член 57 от Закона за българските лични документи определя условията за легитимация на чужденци, които имат разрешено пребиваване в България. Те трябва да се легитимират с национален документ за задгранично пътуване и да удостоверят правото си на пребиваване с разрешение, съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002. Лица без гражданство и чужденци с убежище или хуманитарен статут могат да удостоверяват самоличността си единствено с български документ за самоличност.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за българските лични документи предвижда, че чуждестранни граждани, които пребивават в България за срок до 3 месеца, могат да удостоверяват своята самоличност с документа за задгранично пътуване, с който са влезли в страната. В допълнение, раздел II от закона описва видовете документи за самоличност на чужденци и документи за пребиваване.
Чл. 59
Законът определя видовете документи за самоличност и пребиваване, които се издават на чужденци, пребиваващи в Република България. Основните категории включват карти на бежанци, чужденци с убежище и хуманитарен статут, както и различни разрешения за пребиваване, включително за членове на семейства на български граждани и граждани на ЕС. Документите имат различни срокове на валидност, вариращи от 3 месеца до 10 години, в зависимост от статута на лицето.
Чл. 60
Член 60 от Закона за българските лични документи е отменен с изменение от ДВ, бр. 82 от 2009 г. Преди това е бил допълнен и изменен в ДВ, бр. 54 от 2002 г. и ДВ, бр. 52 от 2007 г.
Чл. 60а
Чл. 60а от Закона за българските лични документи, който е бил в сила от 01.12.2002 г. до 31.10.2007 г., касае данни, съдържащи се в документите за самоличност на чужденци и в документите за пребиваване. Този член е отменен с изменения в закона, обнародвани в Държавен вестник, бр. 105 от 2006 г.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за българските лични документи определя изискванията за съдържанието на документите за самоличност на чужденци. За категории по чл. 59, ал. 1, т. 1 - 4, документите трябва да съдържат снимка, място на раждане, ръст, цвят на очите, постоянен адрес, подпис, номер на документа, дати на издаване и изтичане на валидността, орган, издал документа, номер на национален документ за задгранично пътуване и други данни. За категории по чл. 59, ал. 1, т. 5 - 9, изискванията включват снимка, място на раждане, подпис, номер на документа, дати на издаване и изтичане на валидността, орган, издал документа и други данни.
Чл. 61а
Чл. 61а от Закона за българските лични документи определя изискванията за съдържанието на документите за пребиваване. В зависимост от категорията на документа, се изискват различни данни, включително снимка на притежателя, адрес, номер на документа, подпис, дати на издаване и изтичане на валидността, както и информация за органа, издал документа. Специфични изисквания са предвидени и за дипломатически служители и служители на НАТО.
Чл. 62
Съгласно чл. 62 от Закона за българските лични документи, документ за самоличност на чужденец или документ за пребиваване се издава по заявление, при условие че лицето представи национален документ за задгранично пътуване, с който е влязло в страната. Изключение от това изискване се прави за чужденци, получили убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, които не е необходимо да представят такъв документ, ако са влезли в страната без него.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за българските лични документи определя изискванията за заявлението за издаване на документ за самоличност на чужденец и разрешенията за пребиваване. Заявлението трябва да включва данни за родителите, братя и сестри, съпруг/съпруга, деца до 14 години, законен представител, указ за промяна на гражданството, адреси в чужбина и България, занятие, документ за задгранично пътуване, виза, дата и място на влизане в страната, цел и основание за пребиваване, продължителност на пребиваването, издръжка, предишни гражданства и други обстоятелства.
Чл. 63а
Член 63а от Закона за българските лични документи регламентира издаването и подмяната на картите на бежанци, чужденци с убежище и с хуманитарен статут от Министерството на вътрешните работи. Лицата са задължени в срок до 30 дни да подадат заявление за нов документ при изтекъл срок, повреда, унищожаване, изгубване или кражба. Заявлението се подава лично, а за непълнолетни и лица под запрещение - в присъствието на родител или настойник. В специфични случаи, свързани с непълнолетни, настанени в социални услуги, заявлението може да се подава в присъствието на ръководител на услугата.
Чл. 63б
Картите на бежанци, чужденци, получили убежище, и чужденци с хуманитарен статут се получават лично или от упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно. За непълнолетни лица картите се получават от родител или попечител, а за непридружени непълнолетни - от представител по Закона за убежището. Настойник или попечител получава картите за лица под запрещение. Непълнолетни, настанени в социални услуги, получават картите от ръководителя на социалната услуга.
Чл. 64
Глава шеста от Закона за българските лични документи регламентира информационните фондове, които съдържат данни, свързани с българските лични документи. В раздел I се описват процедурите за създаване на тези фондове и условията за съхраняване на данните в тях.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за българските лични документи регламентира създаването и поддържането на документални, картотечни и автоматизирани информационни фондове, свързани с издаването, ползването и съхраняването на българските лични документи. Тези фондове съдържат данни от личните документи, заявленията за тяхното издаване, биометрични данни, предишни стойности на личните данни и служебни данни. Автоматизираните фондове могат да включват данни от други законово регламентирани информационни фондове. На базата на тези фондове се създава Национален автоматизиран информационен фонд за българските лични документи.
Чл. 66
Член 66 от Закона за българските лични документи предвижда, че данните за наложените мерки за държавна принуда, свързани с българските лични документи, се съхраняват в отделен информационен фонд. Освен това, в този фонд се включват и данни за наложени мерки, свързани с документи за самоличност и разрешения за пребиваване на чужденци в България.
Чл. 67
Автоматизираните информационни фондове, посочени в чл. 65 и 66 от Закона за българските лични документи, трябва да се съхраняват отделно и независимо от други автоматизирани информационни фондове, освен в случаите, когато законът предвижда друго.
Чл. 68
Член 68 от Закона за българските лични документи предвижда, че технологичните изисквания за създаване и съхраняване на информационните фондове ще бъдат определени с акт на Министерския съвет. Това означава, че конкретните условия и стандарти за работа с тези фондове ще бъдат уточнени в бъдещи нормативни документи.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за българските лични документи регламентира, че ведомствата, издаващи лични документи, използват данни от информационните фондове за административно обслужване на населението. Освен това, се допуска използването на тези данни при заплаха за националната сигурност, за разкриване и предотвратяване на престъпления, както и при нарушения на обществения ред.
Чл. 69а
Чл. 69а от Закона за българските лични документи позволява предоставянето на данни от информационните фондове на изпълнител, който е сключил договор за извършване на дейности по персонализиране на български лични документи. Тази разпоредба е в сила от 14.10.2016 г.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за българските лични документи регламентира предоставянето на данни от информационните фондове, като изключва пръстовите отпечатъци. Данните могат да се предоставят на държавни органи, граждани и юридически лица при спазване на определени условия. Гражданите имат право на информация, свързана с трети лица, само при наличие на закон или съдебен акт. Срокът за предоставяне на данни е до 14 дни след подаване на искане.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за българските лични документи предвижда, че отказът за предоставяне на информация относно данни от информационните фондове, регулирани от закона, може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за българските лични документи предвижда прилагането на технически и организационни мерки за защита на данните, съхранявани в информационните фондове. Целта е да се предотврати случайно или неразрешено унищожаване, загуба, достъп, изменение или разпространение на лични данни. Мерките трябва да отговарят на изискванията за защита на личните данни и да са в съответствие с Конвенция № 108 на Съвета на Европа.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за българските лични документи предвижда, че органите, физическите и юридическите лица, които са получили данни от информационните фондове, могат да поискат корекция на установени неточности. Корекцията се извършва от органа, който е отговорен за достоверността на данните.
Чл. 74
Личните карти могат да бъдат временно отнети в следните случаи: задържане под стража, настаняване в затвор, задържане в поделения на МВР, постановено отнемане на документи за самоличност, и в други случаи, определени от закона. Отнетите карти се съхраняват от органа, който ги е отнел, до отпадане на мярката, а притежателят им получава картата обратно, когато основанията за отнемане отпаднат.
Чл. 74а
Чл. 74а от Закона за българските лични документи предвижда временно отнемане на различни видове паспорти и военни карти за самоличност на лица, на които е постановено отнемане на документите по чл. 68, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Отнетите документи се съхраняват от издаващия орган и се връщат на лицата, когато отпадне основанието за отнемане.
Чл. 75
Член 75 от Закона за българските лични документи определя категориите лица, на които не се разрешава напускането на страната. Тези категории включват: 1. Лица, за които има данни, че застрашават сигурността или интересите на Република България или участват в терористична дейност; 2. Лица, застрашаващи системата за защита на класифицираната информация; 3. Лица, осъдени на лишаване от свобода, освен в определени случаи; 5. Лица, за които е поискана забрана по данъчни разпоредби; 6. Лица, които не изпълняват съдебен акт за заплащане на големи парични задължения, освен ако представят обезпечение.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за българските лични документи определя условията, при които може да не се разреши напускането на страната. Лицата, по отношение на които е повдигнато обвинение за умишлено престъпление с наказание до пет години, както и осъдените за подобни престъпления, не могат да напуснат страната до изтърпяване на наказанието. Освен това, малолетни и непълнолетни лица, които нямат нотариално заверено съгласие за пътуване от родителите си, също не могат да напуснат страната. Новата разпоредба включва и уязвими пълнолетни лица, за които има данни за риск от трафик на хора, които също не могат да напуснат страната.
Чл. 76а
Чл. 76а от Закона за българските лични документи предвижда, че не се разрешава напускане на страната на ненавършили пълнолетие лица, за които има данни, че са били въвлечени в дейности, свързани с нарушаване на правата на детето. Това включва и забрана за издаване на паспорти и отнемане на вече издадени. Мерките са с цел защита на детето и са валидни до две години от издаването на заповедта. В изключителни случаи, като здравословни причини, мерките могат да не се прилагат. Инструкция за прилагането на мерките се издава от съответните министри и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
Чл. 76б
Чл. 76б от Закона за българските лични документи предвижда прилагане на мярка за закрила на лицето за срок до 6 месеца. Мярката не се прилага при доказани здравословни причини или други спешни случаи. Заповедта за прилагане на мярката се издава от главния секретар на Министерството на вътрешните работи след индивидуална преценка и становище на Националната комисия за борба с трафика на хора. Жалбата срещу заповедта може да бъде обжалвана в 14-дневен срок, а съдът разглежда жалбата в тридневен срок и се произнася в срок до 7 дни. Решението на съда може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд. Забраната за напускане на страната може да бъде отменена преди изтичането на срока при отпадане на риска от незаконно напускане, а отказът за отмяна също може да се обжалва.
Чл. 77
На лицата, които се намират извън Република България и имат наложени принудителни административни мерки или забрана за напускане на страната, се издава временен паспорт. Това важи за мерки, предвидени в чл. 75, 76, 76а от Закона и чл. 68, ал. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, както и чл. 127б от Семейния кодекс.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за българските лични документи описва условията за прилагане на принудителни административни мерки. Те се извършват с мотивирана заповед от министъра на вътрешните работи или упълномощени лица. Специфични мерки изискват заповеди от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или от председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията. Допълнително, мярка по чл. 76а се прилага по предложение на председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
Чл. 78а
Член 78а от Закона за българските лични документи определя процедурата за прилагане на принудителни административни мерки. Според алинея 1, органът, издал акта, който служи за основание за прилагане на мярката, е задължен да изпрати акта по служебен път на компетентния орган. Алинея 2 уточнява, че мярката може да бъде приложена или отменена само след получаване на акта от компетентния орган.
Чл. 79
Чл. 79 регламентира процедурата по издаване и обжалване на заповеди, свързани с личните документи. Издаването на заповедите по чл. 78 и тяхното обжалване следва реда на Административнопроцесуалния кодекс. При издаването на заповедите по чл. 75 не се прилагат определени разпоредби от този кодекс. Заповедите подлежат на незабавно изпълнение и могат да бъдат обжалвани, като жалбата не спира тяхното изпълнение.
Чл. 79а
Чл. 79а от Закона за българските лични документи определя, че условията и редът за съхранението и унищожаването на преписките, свързани с мерките по този раздел, ще бъдат установени с акт на министъра на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията.
Чл. 79б
Член 79б, новоприет с изменения от 2023 г., регламентира въвеждането на сигнали в Шенгенската информационна система (ШИС) по отношение на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и съдебни решения, които налагат забрана за напускане на страната. Сигналите се основават на разпоредби от Регламент (ЕС) 2018/1862, свързани с полицейското и съдебното сътрудничество.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за българските лични документи предвижда глоба от 50 до 300 лв. за следните нарушения: 1. Използване на подправени или чужди български лични документи; 2. Отнемане, задържане, укриване или унищожаване на български личен документ на друго лице без съгласие; 3. Приемане, даване в залог или преотстъпване на български личен документ; 5. Непредставяне на български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за българските лични документи предвижда наказания за различни нарушения, свързани с личните документи. Лицата, които не подадат заявление за подмяна на лични документи при промяна на данни, не осигурят лична карта на непълнолетни, или не подадат заявление за издаване на нови документи в определен срок, могат да бъдат глобени с суми между 20 и 150 лв. Съществуват и по-тежки нарушения, за които глобите са между 30 и 200 лв., например за изгубване или повреждане на личен документ. При повторно нарушение глобите се увеличават. Дипломатическите представителства на България в чужбина имат правото да налагат и събират тези глоби, преизчислени в чуждестранна валута.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за българските лични документи регламентира процедурата за налагане на глоби за административни нарушения. Глобите могат да се налагат на мястото на нарушението чрез фиш, който съдържа необходимата информация за служителя, нарушителя и самото нарушение. При отказ за подписване на фиша или оспорване на глобата, се съставя акт за установяване на нарушение. При повторно нарушение също се съставя акт. Ако глобата не бъде платена в срок от 7 дни, фишът се счита за влязло в сила наказателно постановление и се предава за събиране.
Чл. 83
Член 83 от Закона за българските лични документи е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 108 от 2000 г., и е в сила от 29 декември 2000 г.
Чл. 84
Законът регламентира процедурата за издаване на български лични документи, установяване на нарушения и санкции, свързани с тях. Нарушенията се установяват от упълномощени длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от ръководителите на съответните ведомства. Законът също така определя какво представлява документ за самоличност, какви са условията за валидност на личните документи и какви са правата и задълженията на гражданите относно тяхната идентификация.
§1
Този закон определя понятия, свързани с българските лични документи, включително "документ за самоличност", "нередовен български личен документ", "постоянен адрес", "настоящ адрес", "парични задължения в големи размери", "трайни изменения в образа", "транслитерация", "морски лица", "машинночитаеми български лични документи", "визуална зона", "машинночитаема зона", "повторно нарушение", "лични данни", "автоматизирана обработка", "членове на семействата", "биометрични данни", "вътрешни граници", "временен документ за пътуване", "лица, на които е възложено със закон да изпълняват държавни функции", "удостоверение за електронна идентичност", "квалифицирано удостоверение за електронен подпис", "зависимо лице", "външнополитически задачи", "уязвими пълнолетни лица" и "трафик на хора".
Параграф §1а
Параграф §1а от Закона за българските лични документи е нов и е публикуван в Държавен вестник, брой 82 от 2009 г. Той е отменен с ДВ, бр. 101 от 2016 г., с влизане в сила от 02.08.2021 г. В текста се посочват и изменения относно влизането в сила, публикувани в различни броеве на ДВ, с дати 31.12.2018 г., 1 от 2019 г., 58 от 2019 г., и 60 от 2020 г.
§2
Българските лични документи се изработват в съответствие с международните и европейските стандарти, включително препоръките на ICAO и различни регламенти и директиви на Европейския съюз, които определят формата и съдържанието на документите за идентификация и пребиваване. Тези изисквания включват биометрични данни, стандартни отличителни знаци за сигурност и правила за управление на моторни превозни средства.
§3
Образците на българските лични документи се утвърдиха с акт на Министерския съвет, след предложение от министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната. Последните изменения на разпоредбата са направени с ДВ, бр. 65 от 2023 г.
§4
Образците на заявленията за издаване на български лични документи се утвърдиха от Министерския съвет. Тази разпоредба е допълнена и изменена с различни изменения през годините, като последното е от 2020 г.
§5
С §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за българските лични документи се отменят три нормативни акта: 1. Указ № 2772 за паспортите и адресната регистрация на гражданите на Република България, обнародван през 1980 г. и изменян многократно; 2. Законът за задграничните паспорти, приет през 1969 г. и също изменян и поправян; 3. Законът за моряшките паспорти, обнародван през 1994 г.
§6
Параграф §6 изменя член 102 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Според новия текст, на всеки военнослужещ на наборна военна служба се издава военна книжка, която е заверена от командира или началника на поделението. В книжката се отразяват длъжността, званието, както и други данни, определени в уставите на въоръжените сили. Документите за самоличност на военнослужещите се съхраняват в поделението, където те отбиват своята служба.
§7
Параграф §7 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за българските лични документи предвижда изменения в чл. 11 на Закона за пребиваване на чужденците в Република България. Първо, в ал. 2 се заличава второто изречение. Второ, в ал. 3 изразът "удостоверение за самоличност" се заменя с "карта на постоянно пребиваващ в Република България чужденец".
§9
Параграф §9 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за българските лични документи определя сроковете за подмяна на издадените документи за самоличност. Паспортите на граждани на Република България, дипломатическите и служебните паспорти, свидетелствата за управление на МПС, както и удостоверенията за самоличност на чужденци и бежанци трябва да бъдат подменени в определени срокове до 31 декември 2001 г. или 31 декември 2000 г., в зависимост от типа документ. Издадените документи остават валидни до момента на подмяната им.
§9а
Българските граждани, които са навършили 70 години, имат право да подменят своите документи за самоличност. Това включва подмяна на паспорта на гражданин на Република България с лична карта, както и свидетелството за управление на моторно превозно средство. Подмяната може да се извърши по желание на гражданите или при изтичане на срока на валидност на документите.
§9б
Документите за самоличност на чужденци, които са в процедура за предоставяне на бежански статут или на бежанци, издадени преди влизането в сила на Закона за убежището и бежанците, остават валидни до изтичането на срока, за който са издадени.
§9в
Параграф §9в от Закона за българските лични документи предвижда, че електронната обработка и подаването на заявления и декларации по електронен път ще се прилагат в предвидените от закона случаи, след като бъдат създадени необходимите технически и организационни условия, както и програмните средства.
§9г
Параграф 9г от Закона за българските лични документи предвижда, че до създаването на необходимите технически и организационни условия за издаване на картата по чл. 59, ал. 6, Министерството на вътрешните работи ще издава разрешения за пребиваване на военнослужещите и членовете на цивилния компонент на НАТО, разположени в България, както и на техните зависими лица. Тези разрешения могат да бъдат издавани без спазване на изискванията на Закона за чужденците и Закона за влизането, пребиваването и напускането на гражданите на ЕС. Министерството на отбраната е задължено да предоставя необходимата информация на Министерството на вътрешните работи за издаване на съответните документи.
§10
Съгласно §10 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за българските лични документи, за издаването на български лични документи и предоставянето на данни от информационните фондове се събират такси. Размерът и редът на събиране на тези такси се определят с акт на Министерския съвет.
§19
Заявленията за издаване на дипломатически и служебен паспорт се подават в Министерството на външните работи. В там се извършва сверяване на данните с информационните фондове на ЕСГРАОН и се заверяват служебно за "потвърдени данни". Персонализираният паспорт се получава от мястото на подаване на заявлението.
§20
Заявленията за издаване на моряшки паспорти се подават в Министерството на транспорта и съобщенията, откъдето се изпращат в съответната Столична или Областна дирекция на вътрешните работи. Заявителят трябва да се яви лично за снемане на биометрични данни, освен ако не е настъпила промяна в личните му данни или образа му, и са му снети биометрични данни до 59 месеца преди подаването на заявлението. Персонализираният паспорт се получава на мястото на подаване на заявлението.
§21
Заявленията за издаване на български лични документи от чужденци се подават в СДВР/ОДМВР и в дирекция 'Миграция', по ред, утвърден от Министерския съвет. Персонализираният документ за самоличност се получава от мястото на подаване на заявлението.
§21а
Срокът на валидност на личните карти, които изтичат през 2010 г., се удължава с 6 месеца. По време на удължаването, личната карта е валиден идентификационен документ само на територията на Република България. Лицето може да поиска издаване на нова лична карта и преди изтичане на удължения срок.
§21б
Срокът на валидност на свидетелствата за управление на моторно превозно средство, който изтича през 2010 г., се удължава с 6 месеца. През този период свидетелството остава валидно само на територията на Република България като удостоверителен документ за правоспособност. Лицето може да поиска издаването на ново свидетелство и преди изтичането на удължения срок.
§ 23
Параграф 23 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за българските лични документи определя, че изпълнението на закона е възложено на министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на отбраната и председателя на Държавната агенция за бежанците. Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 28 юли 1998 г. и е обнародван в Държавен вестник, бр. 53 от 1999 г., с в сила от 01.08.1999 г.
§20
Законът за българските лични документи влиза в сила на 1 август 1999 г. Преходните и заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 70 от 1999 г. и влизат в сила от 1 януари 2000 г.
§ 255
Законът за българските лични документи влиза в сила от 1 януари 2000 г., с изключение на параграф 254, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителният закон за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност е обнародван в Държавен вестник, брой 42 от 2001 г. и влиза в сила от 27 април 2001 г.
§40
Законът за българските лични документи влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за убежището и бежанците са обнародвани в ДВ, бр. 54 от 2002 г. и влизат в сила от 02.12.2002 г.
§2
Законът за българските лични документи влиза в сила шест месеца след обнародването му в "Държавен вестник" и отменя Закона за бежанците. Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за българските документи за самоличност са обнародвани в ДВ, бр. 29 от 2003 г. и влизат в сила от 31.03.2003 г.
§16 от Преходни и Заключителни разпоредби
Министерският съвет е задължен да приеме актовете по чл. 38, ал. 1, т. 2 и чл. 47а, както и да утвърди образците на служебен паспорт и заявление в срок от 6 месеца след обнародването на закона. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за българските документи за самоличност, който влиза в сила на 23.11.2004 г.
§3 от Закона за българските лични документи и разпоредби от Закона за частните съдебни изпълнители.
Законът за българските лични документи влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, се предоставят преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за частните съдебни изпълнители, който е обнародван в "Държавен вестник" и влиза в сила от 01.09.2005 г.
§23
Законът за българските лични документи влиза в сила от 1 септември 2005 г. Допълнението към него е обнародвано в Държавен вестник, брой 71 от 2005 г. и влиза в сила от 31 октомври 2005 г.
§3
Въз основа на §3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за българските лични документи, в срок от два месеца след обнародването на закона в 'Държавен вестник', министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи и председателят на Държавната агенция за закрила на детето имат задължението да издадат инструкцията по чл. 76а, ал. 4.
§4 от Закона за българските лични документи
Законът за българските лични документи влиза в сила два месеца след обнародването му в "Държавен вестник", както е посочено в параграф §4. Преходните и заключителни разпоредби към Наказателно-процесуалния кодекс са обнародвани в "Държавен вестник", брой 86 от 2005 г. и влизат в сила от 29.04.2006 г.
§18 от Закона за българските лични документи
Законът за българските лични документи влиза в сила шест месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са обнародвани в ДВ, бр. 105 от 2005 г. и влизат в сила от 01.01.2006 г.
§ 88
Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към административнопроцесуалния кодекс са обнародвани в бр. 30 от 2006 г. и влизат в сила от 12.07.2006 г.
§ 142
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му, с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-рано. Конкретно: дял трети и множество параграфи от него влизат в сила от 1 март 2007 г.; параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г.; и параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването на кодекса. Допълнителни изменения и допълнения на закона са обнародвани през 2006, 2008 и 2009 г.
§28
Параграф 28 от Закона за българските лични документи определя, че събираните такси от издаването на лични документи и документи за пребиваване постъпват в отделна сметка на Министерството на вътрешните работи. Тези средства ще се използват за погасяване на задължения към фирми, свързани с издаването на документите, и за покриване на разходи по бюджета на министерството. Сметката е открита от 31 октомври 2007 г., а приходите започват да постъпват от 1 юли 2009 г.
§ 29
Сметката, описана в § 28, се закрива след изплащане на дълговете към фирмите изпълнители, както е уговорено в договора. Остатъкът от сметката на датата на закриването се прехвърля в бюджета на Министерството на вътрешните работи.
§31
Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на определени параграфи. Параграфи 1, 2, 3, 5, 6, 9, 10, 12, 13, 14, 15, 16 и 17 влизат в сила от 31 октомври 2007 г. Параграф 4 влиза в сила от същата дата, с изключение на изискванията за снемане на пръстови отпечатъци, които влизат в сила от 28 юни 2009 г.
§ 77
Законът за българските лични документи влиза в сила от 1 януари 2008 г., освен определени разпоредби, които влизат в сила по-късно. Някои параграфи влизат в сила три дни след обнародването им в "Държавен вестник", а други - шест месеца след обнародването. В допълнение, са представени преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, който е в сила от 26.09.2008 г.
§18
Законът за българските лични документи влиза в сила два месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Също така, в Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет за 2009 г. се посочва, че той е обнародван в "Държавен вестник" и влиза в сила от 01.01.2009 г.
§ 104
Законът за българските лични документи влиза в сила на 1 януари 2009 г. с изключение на § 100, т. 7, която влиза в сила на 1 април 2009 г., при условие, че са изпълнени условията на § 102. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са обнародвани в Държавен вестник, брой 35 от 2009 г. и влизат в сила от 12 май 2009 г.
§18
Законът за българските лични документи влиза в сила на 1 октомври 2009 г. Допълнителни изменения и разпоредби, свързани с него, са обнародвани в Държавен вестник, брой 82 от 2009 г., и влизат в сила на 16 октомври 2009 г.
§ 91
Параграф 91 от Закона за българските лични документи указва, че параграф 87 влиза в сила от 1 януари 2010 г. Министерският съвет е задължен да приеме необходимия акт по параграф 87, т. 1, буква "б" до същата дата.
§5
Съгласно §5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за българските лични документи, в рамките на три месеца след влизането в сила на закона, се прекратява действието на принудителните административни мерки, които са били наложени с заповеди на основание отменените разпоредби на чл. 76, т. 2, 4, 5, 6, 7 и 8.
§6
Параграф §6 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за българските лични документи постановява, че разпоредбата на §3 влиза в сила на 29 март 2010 г. Освен това, в текста се споменава и Законът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 100 от 2010 г. и влиза в сила на 21 декември 2010 г.
§ 26
Законът за българските лични документи влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграф 12 влиза в сила от 1 януари 2011 г., а параграфи 13, т. 2 и 21 - от 18 юни 2011 г. Също така, има преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, който е обнародван на 100-ти брой от 2010 г. и влиза в сила от 1 юли 2011 г.
§54
Законът за българските лични документи влиза в сила на 1 юли 2011 г., с изключение на разпоредбата на § 31 относно чл. 38, ал. 4, която влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, обнародван в Държавен вестник, брой 9 от 2011 г.
§ 66
Параграф 66 определя, че измененията в параграф 18 относно член 24е, алинея 3, изречение второ, както и измененията в параграфи 35, 38, т. 1, буква "е" относно член 40, алинея 1, т. 11 и 12 и параграф 50, т. 1 (относно т. 1а, изречение второ) и т. 2 (относно т. 7 и 8) влизат в сила от 1 юни 2011 г.
§ 37
Законът за българските лични документи влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи (§ 1 - 8, § 11 - 14, § 17, 18 и § 29), които влизат в сила от 1 юли 2011 г. Преходните разпоредби са свързани с измененията на закона, обнародвани в ДВ, бр. 55 от 2011 г.
§2
С §2 от Преходните и Заключителни разпоредби се прекратява действието на принудителните административни мерки, които са били наложени със заповеди на основание отменената т. 4 на чл. 75 от Закона за българските лични документи. Тази разпоредба е част от измененията и допълненията, публикувани в Държавен вестник, брой 75 от 2012 г.
§ 6
Параграф 6 от закона влиза в сила на 19 януари 2013 г. Свидетелствата за управление на моторни превозни средства, издадени преди тази дата, остават валидни за срока, указан в тях. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за чужденците в Република България, обнародвани в Държавен вестник, бр. 23 от 2013 г.
§36
Параграф §36 определя, че определени разпоредби на закона, включително параграфи и точки, влизат в сила от 1 май 2013 г. Тези разпоредби включват изменения в чл. 44а, ал. 4 и допълнителните разпоредби. Заключителните разпоредби са свързани с изменението и допълнението на Закона за насърчаване на заетостта, обнародван в ДВ, бр. 70 от 2013 г.
§ 25 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за българските лични документи.
Параграф 25 от Преходните и Заключителните разпоредби уточнява, че определени текстове в закона влизат в сила на различни дати. Член 14, § 20 (т. 2 и 3), § 21 (т. 1, 3, 4 и 7), § 22 и 23 влизат в сила от 24 декември 2013 г. Други текстове от § 21 (т. 6, 8, 9 буква 'б', 10 буква 'а' и 11) ще влязат в сила с решението на Съвета на Европейския съюз за прилагане на Шенгенското законодателство от страна на България.
§ 31
Законът за българските лични документи влиза в сила от 1 ноември 2015 г., с изключение на § 17, т. 4 относно чл. 69, който влиза в сила от 1 януари 2016 г. Преходни и заключителни разпоредби съществуват и към Закона за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, който е обнародван в Държавен вестник, брой 80 от 2015 г. и влиза в сила от 16.10.2015 г.
§ 83
Законът за българските лични документи влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 40, който влиза в сила от 1 януари 2016 г. Допълнително, се споменава, че Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност са обнародвани в ДВ, бр. 33 от 2016 г. и влизат в сила от 21.05.2016 г.
§8
Законът за българските лични документи влиза в сила на 21 май 2016 г., с изключение на раздел VIII от глава втора, който влиза в сила от 1 януари 2017 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с измененията и допълненията в Закона за Министерството на вътрешните работи, който е в сила от 1 януари 2017 г.
§ 102
Законът влиза в сила на 1 януари 2017 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването и от 1 февруари 2017 г. Преходни и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на закона, с последни изменения през 2020 г.
§ 21
Законът за българските лични документи влиза в сила на 2 август 2021 г., с изключение на определени параграфи (§ 12, 13, 16, § 18, т. 2, буква "б", § 19 и 20), които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са изменяни и допълвани с различни изменения, последното от които е обнародвано в ДВ, бр. 60 от 2020 г.
§78 от Закона за българските лични документи
Параграф §78 от Закона за българските лични документи предвижда изменения, при които термините "удостоверение за квалифициран" и "удостоверението за квалифициран" се заменят с "квалифицирано удостоверение за" и "квалифицираното удостоверение за". Тези изменения са част от по-широки изменения на закона, обнародвани в Държавен вестник и касаят различни години от 1998 до 2016 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, обнародвани през 2018 г., влизат в сила от 23.05.2018 г.
§55
Законът за българските лични документи влиза в сила на 23 май 2018 г. Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение на закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, който е обнародван в Държавен вестник, брой 1 от 2019 г.
Параграф §2 от Закона за българските лични документи
Параграф §2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за българските лични документи постановява, че свидетелствата за управление на моторни превозни средства, издадени преди влизането в сила на закона, остават валидни за срока, указан в тях. Допълнителна информация относно Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за социалните услуги е предоставена, влизайки в сила от 01.07.2020 г.
§ 41
Разпоредбите, свързани със социалните и интегрираните здравно-социални услуги, важат за различни типове домове (за деца, пълнолетни лица с увреждания и др.) до тяхното закриване. Специфични членове от Закона за здравето и Закона за семейни помощи за деца се прилагат за настаняване в тези домове, а също така и разпоредби относно дарения за социални услуги.
§ 45
Законът за българските лични документи влиза в сила от 1 юли 2020 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати: някои разпоредби отиват в сила на 1 януари 2021 г., а други на 1 януари 2019 г. Някои членове влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на закона, обнародвани през 2019 и 2020 г.
§29
Министерството на вътрешните работи е задължено да организира и осигури необходимите средства за издаване на паспорти със срок на валидност 10 години, съгласно чл. 36, ал. 1 от закона, до 2 август 2021 г.
§30
Параграф §30 от преходните и заключителните разпоредби гласи, че определени параграфи (1, 3, 4, 5, 6, 7, 9, 12, 13, 16, 19, 21, 25 и 26) влизат в сила от 1 октомври 2020 г. Освен това, се споменава, че има преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, публикувани в Държавен вестник, брой 60 от 2020 г.
Параграф 105
Параграф 105 от преходните и заключителни разпоредби определя сроковете за влизане в сила на различни параграфи от закона. Някои разпоредби, включително § 1, т. 1, § 4, 5, 6, 8, § 10 - 15 и други, влизат в сила от 1 октомври 2020 г. Други, като § 32, т. 2, влизат в сила от 1 август 2020 г., а § 96, т. 10, § 101 и 102 - от 1 февруари 2020 г. Някои разпоредби ще влязат в сила от 2 август 2021 г.
§7
Дипломатическите и служебните паспорти, издадени преди влизането в сила на Закона за българските лични документи, остават валидни до изтичането на техния срок. Тази разпоредба се отнася до паспорти, издадени до момента на приемането на закона.
§ 38
Параграф 38 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за българските лични документи определя сроковете за влизане в сила на различни разпоредби. Параграф 1 влиза в сила след решение на Съвета относно Шенгенската информационна система. Разпоредби 8-12, 15-22, 28, 31, § 34, т. 1, букви 'а' и 'б', § 35 и 36 влизат в сила на 1 юни 2021 г. Параграф 33, т. 7 влиза в сила от 1 февруари 2020 г. В допълнение, се споменава Законът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който е обнародван в Държавен вестник, брой 32 от 2022 г. и влиза в сила от 28 юли 2022 г.
§ 67
Законът за българските лични документи влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването. Тези параграфи включват: § 1, 2, 5, 6, 18, 28, 32, 34, 44, 45, 57 и 58.
§24
До създаването на необходимите условия за издаване на лични документи съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157, се прилага предходното законодателство. Личните карти, които не отговарят на новите изисквания, са валидни до 2 август 2031 г., а картите за пребиваване на членове на семейството на граждани на Съюза, които не са граждани на държава членка, са валидни до 3 август 2026 г.
§25
Параграф §25 от Закона за българските лични документи предвижда, че до създаването на необходимите технически и организационни условия, паспортите ще имат срок на валидност от 5 години, вместо 10 години, както е указано в чл. 36, ал. 1. Също така, българските лични документи, които позволяват удостоверение за електронна идентичност, ще се издават след установяване на съответните условия. Временната карта за самоличност ще бъде налична след създаването на необходимите условия.
§ 27
Параграф 27 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за българските лични документи предвижда, че параграфи 2, т. 1, 17 и 18 влизат в сила от 1 септември 2023 г. Тези разпоредби са в контекста на необходимостта от актуализация на законодателството в съответствие с европейските директиви и регламенти относно личните документи и правото на движение на гражданите на ЕС.
