НАРЕДБА № 16 ОТ 14 ЯНУАРИ 1999 Г. ЗА АВИАЦИОННИЯ ШУМ И ЗА ГАЗОВИТЕ ЕМИСИИ НА АВИАЦИОННИТЕ ДВИГАТЕЛИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя нормите за авиационен шум и газови емисии на авиационните двигатели. Освен това, тя установява изискванията за издаване и отнемане на удостоверения (свидетелства) за съответствие на въздухоплавателните средства и авиационните двигатели с тези норми.
Чл. 2
Наредбата за авиационния шум и газовите емисии на авиационните двигатели се прилага към всички въздухоплавателни средства, с изключение на тези, предназначени за селското стопанство, борба с пожари, учебно-тренировъчни полети, състезателни цели и вертолети с външно окачване. Прилага се също и към въздухоплавателни средства с газотурбинни двигатели, регистрирани в България, предназначени за дозвукови полети, както и за турбореактивни и турбовентилаторни двигатели на регистрирани въздухоплавателни средства.
Чл. 3
Член 3 от Наредба № 16 забранява експлоатацията на въздухоплавателни средства и авиационни двигатели, които надвишават установените норми за авиационен шум и газови емисии. Тази забрана е в сила за всички средства, на които се прилагат изискванията на наредбата.
Чл. 4
Съгласно чл. 4 от Наредба № 16 от 14 януари 1999 г., съответствието на въздухоплавателните средства и авиационните двигатели с нормите за авиационен шум и газови емисии се удостоверява чрез свидетелство, издадено от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА").
Чл. 5
Член 5 от Наредба № 16 определя, че методиките на изпитания, методите на изчисляване и изискванията към измервателната апаратура трябва да отговарят на стандартите, описани в Приложение № 16 на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. Това е важен аспект за осигуряване на точността и надеждността на измерванията свързани с авиационния шум.
Чл. 6
Наредба № 16 от 14 януари 1999 г. определя максимално допустимите нива на шум за дозвукови реактивни самолети, за които е подадена заявка за сертификат за летателна годност преди 6 октомври 1977 г. Според чл. 6, за самолети с максимална сертифицирана излетна маса 272 000 кг или повече, максималните нива на шум са 108 EPNdB при измервания отстрани на пистата и при заход за кацане. Нивото на шума намалява пропорционално на логаритъма от масата, достигайки 102 EPNdB при 34 000 кг. За точките на измерване на шума са определени специфични разстояния от пистата, където не трябва да се превишават указаните нива на шум.
Чл. 7
Наредба № 16 от 14 януари 1999 г. регламентира максимално допустимите нива на шум за модифицираните варианти на самолети, които са получили удостоверение за шум след 26 ноември 1981 г. Определят се специфични нива на шум в зависимост от типа на самолета и неговата максимално сертифицирана излетна маса. Има различия между самолети с два, три и четири двигателя, като нивата варират от 93 EPNdB до 108 EPNdB в различни точки на измерване при излитане и заход за кацане. Самолетите не трябва да превишават посочените нива на шум в определени точки, свързани с ПИК (писта за излитане и кацане).
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 16 допуска превишаване на максималните нива на авиационен шум в определени случаи. Превишенията могат да се допуснат в една или две точки от измерванията, при следните условия: 1. Общото превишение не надвишава 4 EPNdB, освен за самолети с четири двигателя, за които лимитът е 5 EPNdB. 2. Превишението в отделна точка не е повече от 3 EPNdB. 3. Всяко превишение в една точка трябва да бъде компенсирано с понижено ниво в друга точка.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 16 определя максимално допустимите нива на шум за дозвукови реактивни самолети, прилагани за самолети, за които е приета заявка за удостоверение за летателна годност до 6 октомври 1977 г. или за модификации след 26 ноември 1981 г. Изключенията важат за самолети, които: 1) изискват писта за излитане с дължина 610 м или по-малко; 2) имат двигатели с двуконтурност 2 или повече и удостоверението е издадено до 1 март 1972 г.; 3) имат двигатели с двуконтурност по-малко от 2 и удостоверението е издадено до 1 януари 1976 г.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 16 определя максимално допустимите нива на шум за различни категории самолети. За дозвукови реактивни самолети и витлови самолети с определени маси, се задават специфични лимити на шум, измервани в единици EPNdB, в контролните точки при излитане и кацане. Нивата на шум варират в зависимост от максимално сертифицираната излетна маса на самолета и броя на двигателите. При изпитания е необходимо самолетът да спазва тези лимити в определени точки на измерване.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 16 от 14 януари 1999 г. позволява превишаване на максималните нива на авиационен шум в определени случаи. Превишението може да бъде допустимо в една или две точки от измерванията, при условие че: 1. сумата на превишенията не надвишава 3 EPNdB; 2. превишението в която и да е точка е максимум 2 EPNdB; 3. всички превишения се компенсират с намаление на нивата в друга точка или точки.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 16 определя максимално допустимите нива на шум за различни категории самолети. Тези нива се прилагат за дозвукови реактивни самолети с изключение на тези, които изискват по-кратки писти за излитане (610 м или по-малко) и са сертифицирани след 6 октомври 1977 г. Също така, правилата важат за витлови самолети с максимално сертифицирана излетна маса над 5700 кг, сертифицирани между 1 януари 1985 г. и 17 ноември 1988 г., и за витлови самолети с маса над 8618 кг, сертифицирани след 17 ноември 1988 г.
Чл. 13
Чл. 13 определя изискванията за максималните нива на шум за свръхзвукови самолети. Според (1) за самолети, с удостоверение за летателна годност, издадено след 26 ноември 1981 г., нивата на шум не трябва да надвишават тези на първия сертифициран самолет от същия тип. Според (2) за нови свръхзвукови самолети, с подадена заявка след 1 януари 1975 г., не са установени норми за шум, но при необходимост ГД 'ГВА' ще разработи и публикува такива.
Чл. 14
Наредба № 16 от 14 януари 1999 г. определя максимално допустимите нива на шум за витлови самолети с маса над 5700 кг, подадени за сертификат преди 1 януари 1985 г. Определят се пределни нива на шум при измервания в три контролни точки: 1) встрани от ПИК, 2) при излитане, и 3) при заход за кацане. Нивата варират в зависимост от максималната излетна маса на самолета и следват логаритмична зависимост. При изпитания самолетът не трябва да превишава указаните нива на шума в определени точки.
Чл. 15
Наредба № 16 от 14 януари 1999 г. допуска превишаване на максималните нива на авиационния шум в определени условия. Превишенията могат да се случват в една или две точки от измерванията, при следните условия: сумата от превишенията не трябва да надвишава 3 EPNdB, всяко отделно превишение не може да е повече от 2 EPNdB, и всяко превишение трябва да се компенсира от намаление на нивото в друга точка или точки.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 16 от 14 януари 1999 г. определя максимално допустимите нива на шум за витлови самолети с излетна маса над 5700 кг, сертифицирани след 6 октомври 1977 г. и до 1 януари 1985 г. Въпреки това, тези нива не се прилагат за определени категории самолети, включително такива, които изискват ПИК под 610 м, самолети за борба с пожари и селскостопански самолети, както и самолети, попадащи под специфични норми в чл. 19 и чл. 26.
Чл. 17
Наредба № 16 определя нормите за авиационен шум и газови емисии на авиационните двигатели. Член 17 указва, че нормите по член 7 са приложими за модифицирани варианти и самолети с максимална сертифицирана маса над 5700 кг, които не попадат под нормите по член 19 и за които е издадено удостоверение за летателна годност след 26 ноември 1981 г. Нормите по член 10 важат за витлови самолети с максимална излетна маса над 5700 кг, за които е приета заявка за удостоверение за летателна годност след 1 януари 1985 г.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 16 определя, че ако определен тип витлови самолети не се регулират от чл. 16 или 21, то за тях се прилагат нормите по чл. 6, 7 и 10. Тези норми, макар и предназначени за дозвукови реактивни самолети, са подходящи и за други типове самолети, независимо от типа на техните силови установки.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 16 определя максималните допустими нива на шум за витлови самолети с маса до 8618 кг, чиято заявка за сертификат за летателна годност е приета до 17 ноември 1988 г. За самолети с маса до 600 кг, максималното ниво на шум е 68 dB(А), като това ниво се увеличава пропорционално до 1500 кг, след което остава постоянно на 80 dB(А) за самолети с маса до 8618 кг.
Чл. 20
Член 20 от Наредба № 16 указва, че за самолети с маса до 8618 кг. се прилага граница на авиационния шум от 80 dB(А), в съответствие с разпоредбите на чл. 27, ал. 2.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № 16 предвижда, че максимално допустимите нива на шум, определени в чл. 19, важат за всички витлови самолети, с изключение на тези, специално проектирани за фигурен пилотаж, селскостопанска дейност или борба с пожари. Изключенията важат за самолети с максимално сертифицирана излетна маса до 8618 кг и при определени условия относно удостоверение за летателна годност. Конкретно, ако е приета заявка за удостоверение на прототипа между 1 януари 1975 г. и 17 ноември 1988 г. (с изключение на модифицирани варианти), или ако индивидуалното удостоверение е издадено след 1 януари 1980 г.
Чл. 22
Наредба № 16 от 14 януари 1999 г. определя максимално допустимите нива на шум за вертолети с максимално сертифицирана излетна маса 80 000 кг и повече. За вертолети, подали заявки за сертификат за летателна годност след 1 януари 1985 г. или изменения на типовата конструкция след 17 ноември 1988 г., се прилагат следните нива на шум: 109 EPNdB при излитане, 108 EPNdB при полет и 110 EPNdB при заход за кацане. Нивата на шум намаляват пропорционално на логаритъма на масата на вертолета. При изпитанията, вертолетът не трябва да превишава указаните нива на шум в определени контролни точки, разположени на земята, в близост до траекторията на полета.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № 16 позволява превишаване на максималните нива на авиационния шум в определени условия. Превишенията могат да се допускат в една или две точки на измерване, при условие че сумата от тях не надвишава 4 EPNdB, всяко отделно превишение не е повече от 3 EPNdB, и всички превишения се компенсират с намаление на нивата в други точки.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 16 от 14 януари 1999 г. определя, че максимално допустимите нива на шум и свързаните с тях отклонения не се прилагат за вертолети, предназначени за селското стопанство, борба с пожари или транспорт на товари на външно окачване, ако са изпълнени определени условия относно удостоверението за летателна годност или изменения на типовата конструкция.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 16 от 14 януари 1999 г. позволява на заявителите за вертолети с максимална сертифицирана излетна маса 2730 кг или по-малко да изберат сертифициране по изискванията на чл. 28 вместо по изискванията на чл. 22.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 16 определя максимално допустимите нива на шум за витлови самолети с маса до 8618 кг, за които е подадена заявка за удостоверение за летателна годност след 17 ноември 1988 г. Максималното ниво на шума при единица за измерване 'LAmax' е 76 dB(A) за самолети до 600 кг, като това ниво се увеличава с 9,83 dB(A) при всяко удвояване на масата до максимум 88 dB(A), след което остава постоянна стойност за самолети до 8618 кг. При изпитания самолетът не трябва да превишава тези нива на шума в определената контролна точка.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № 16 определя максимално допустимите нива на шум за витлови самолети с максимално сертифицирана излетна маса до 8618 кг, с изключения за самолети, предназначени за фигурен пилотаж, селско стопанство и борба с пожари, които имат сертификат за летателна годност. За самолетите, които не отговарят на тези нива на шум и имат сертификат до 17 ноември 1993 г., се прилагат нормите по чл. 20.
Чл. 28
Чл. 28 определя максимално допустимите нива на шум за вертолети с максимално сертифицирана излетна маса до 2730 кг. При маса до 788 кг, нивото на шума не трябва да превишава 82 dB SEL, като за всяко удвояване на масата след това, нивото на шума нараства с 3 dB. Вертолетът трябва да спазва тези нива на шум по време на изпитания в контролна точка, разположена на 150 м вертикално от траекторията на полета.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 16 определя максимално допустимите нива на шум за вертолети с максимално сертифицирана излетна маса до 2730 кг. Изключения се правят за вертолети, предназначени за селското стопанство, борба с пожари или транспортиране на товари, при условие че е издадено удостоверение за летателна годност на прототипа или е извършена друга аналогична процедура след 11 ноември 1993 г. Заявителят може да избере демонстрация за съответствие с изискванията на чл. 22 вместо с тези на чл. 28.
Чл. 30
От 1 януари 2007 г. е забранено оперирането с граждански дозвукови реактивни самолети в България, ако те имат двигатели с коефициент на двуконтурност под 2 и максимална излетна маса 34 000 kg или повече, или повече от 19 пътнически места. Изключения могат да се правят за определени самолети, които отговарят на условията на Директива № 92/14/EEC, за самолети, които не отговарят на стандартите, но са модифицирани да отговарят, за самолети с историческа стойност и за самолети с двигатели с коефициент на двуконтурност 2 или повече.
Чл. 30а
Чл. 30а от Наредба № 16, изменен през 2007 г. и 2018 г., регламентира действията на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" относно изключения от нормите за авиационен шум. Тя информира ЕС за предоставените изключения и признава такива от други държави членки. Главният директор може временно да разреши използването на летища за самолети, които не отговарят на изискванията, при определени условия, включително за полети от изключително значение и нетърговски полети за техническо обслужване.
Чл. 31
Член 31 от Наредба № 16 определя процедурата за издаване на свидетелство за авиационен шум от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА"). Свидетелството се издава на въздухоплавателни средства, които отговарят на изискванията на наредбата и притежават сертификат за шум от оторизиран сертифициращ орган. Свидетелството съдържа информация за регистрацията, серийния номер, тип и модел на въздухоплавателното средство, модификации, максимална маса и нива на шум. Валидността му не е ограничена, ако се спазват изискванията за техническо обслужване. Заявителят подава заявка по образец и при нови типове въздухоплавателни средства е необходимо да предостави копие от типовото свидетелство за шум. ГД "ГВА" може да издаде временно свидетелство при определени условия, а разходите за полетни изпитания и проверки са за сметка на заявителя.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 16 предвижда, че Главна дирекция 'Гражданска въздухоплавателна администрация' може да признае удостоверения за авиационен шум на въздухоплавателни средства, които са издадени от оторизирани сертифициращи органи на други страни - членки на ИКАО. Условието е, че изискванията, използвани за издаването на тези удостоверения, трябва да бъдат най-малко равностойни на изискванията, описани в самата наредба.
Чл. 33
Чл. 33 от НАРЕДБА № 16 регулира утвърждаването на модификации на въздухоплавателни средства, които могат да повлияят на шума. Заявките за модификации, класифицирани като 'значителни', трябва да бъдат одобрени от ГД 'ГВА', докато 'незначителните' модификации могат да се одобряват от лицензирани организации. Заявителят е задължен да предостави информация за ефекта на модификацията върху шума, а в случай на значителни конструктивни промени, е необходимо да се премине сертификационна процедура. Модификацията трябва да осигури, че новото въздухоплавателно средство ще отговаря на предишните и допълнителни изисквания за шум.
Чл. 34
Член 34 от Наредба № 16 предвижда, че преднамереното изпускане на течно гориво в атмосферата от дюзите на събирателните колектори на горивната система трябва да бъде предотвратено. Това изискване трябва да се изпълнява чрез подходяща конструкция на въздухоплавателното средство или на монтираните на него двигатели, или чрез комбинация от конструктивни мерки.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредба № 16 от 14 януари 1999 г. определя, че нормите, посочени в чл. 34, важат за всички въздухоплавателни средства с газотурбинни двигатели, които са предназначени за полети при дозвукови скорости и са произведени след 18 февруари 1982 г.
Чл. 36
Наредба № 16 от 14 януари 1999 г. определя изискванията за сертифициране на самолетни двигатели, включително контрол на емисиите, като димност и газови емисии (неизгорели въглеводороди, въглероден окис и азотни окиси). Измерванията се извършват в специфични единици и при стандартни атмосферни условия. Двигателите се тестват при различни работни режими, а данните за емисиите се изчисляват на базата на стандартен цикъл за излитане и кацане. Горивото за тестовете трябва да отговаря на определени спецификации и не трябва да съдържа добавки за намаляване на димността. Резултатите от тестовете се коригират, ако условията на изпитание не съвпадат със стандартните.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № 16 определя изискванията за димното число на авиационните двигатели, произведени на или след 1 януари 1983 г. Според наредбата, димното число, измерено на всички тягови режими и приведено към характеристичното ниво, не трябва да надвишава минималната стойност, определена от формулата: Нормативно димно число = 83,6(Fоо)-0,274 или стойността 50, в зависимост от това коя от двете стойности е по-малка.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № 16 определя максимално допустимите нива на газови емисии за авиационни двигатели с разчетна тяга над 26,7 kN, произведени след 1 януари 1986 г. Нивата на въглеводороди (NC), въглероден окис (CO) и азотни окиси (NOx) са регламентирани с формули, които зависят от типа на двигателя и датата на производство. Конкретно, за NOx има различни формули в зависимост от годината на производство на първия сериен образец.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредба № 16 от 14 януари 1999 г. определя изискванията за информация, която трябва да бъде осигурена за всеки тип авиационен двигател. Тази информация включва обозначение и сериен номер на двигателя, разчетна тяга, изходна степен на повишаване на налягането, стандартна спецификация на горивото, отношение на водород/въглерод в горивото, методи за придобиване на данни, метод за внасяне на корекции за атмосферни условия и метод на анализиране на данните.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредба № 16 изисква предоставяне на информация за всеки двигател, изпитван с цел издаване на удостоверение. Информацията трябва да бъде коригирана към стандартните условия и да включва: разход на гориво в кг/сек, емисионен индекс в гр/кг за всеки газов замърсител и измерено димно число.
Чл. 41
Чл. 41 от наредбата определя изискванията за вторична информация, която трябва да бъде представена за всеки двигател, изпитван с цел издаване на удостоверение. Изискванията включват ниво на емисиите, обща маса на емисиите на газовите замърсители, стойности на Dp/Fоо и максимално димно число.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредба № 16 предвижда, че характеристичното димно число и нивата на емисията на газовите замърсители трябва да бъдат представени за всеки тип двигател, който изисква сертификация на емисиите. Освен това, в раздел V се обсъжда свидетелството (удостоверението) за изпускано гориво и за газови емисии.
Чл. 43
Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" признава удостоверения на въздухоплавателни средства, издадени от оторизирани сертифициращи органи на ИКАО, при условие че изискванията за сертифициране са равностойни на тези в наредбата.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 16 от 14 януари 1999 г. регламентира, че Главна дирекция 'Гражданска въздухоплавателна администрация' може да признае удостоверения (сертификати) за газовите емисии на авиационни двигатели, издадени от оторизирани сертифициращи органи на държави членки на ИКАО, при условие че сертификационните изисквания са равностойни на тези в наредбата.
Чл. 45
Наредба № 16 от 14 януари 1999 г. регулира модификациите на въздухоплавателните средства, свързани с ефектите върху горивото и газовите емисии на двигателите. Заявките за модификации се разглеждат от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА"), която утвърджава всички изменения, повлияващи на емисиите. Заявителят трябва да предостави описание на ефекта от модификацията, а при значителни промени е възможно да се наложи нова сертификация. Наредбата определя и терминология, свързана с авиацията, и изисквания за сертификация по шум и газови емисии, в съответствие с европейските директиви.
§1
Наредбата определя терминологията, свързана с авиационния шум и газовите емисии на авиационните двигатели. Съдържа определения за различни видове самолети, двигатели и техните характеристики, както и за емисиите, които те произвеждат. Включени са термини като "самолет", "дозвуков самолет", "вертолет", "модифициран вариант на въздухоплавателното средство" и много други, свързани с работните етапи на полета и характеристиките на двигателите.
§ 2
Наредба № 16 от 14 януари 1999 г. за авиционния шум и за газовите емисии на авиационните двигатели е издадена на основание на определени членове от Закона за гражданското въздухоплаване. Тя въвежда изискванията на няколко директиви на Европейския съюз, свързани с контрол на авиационния шум и емисии.
§3
Наредба № 16 за авиационния шум и за газовите емисии на авиационните двигатели влиза в сила на 1 март 1999 г. Съществуват преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения в наредбата, обнародвани в Държавен вестник, брой 6 от 2007 г.
§7
В параграф §7 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 16 от 14 януари 1999 г. относно авиационния шум и газовите емисии на авиационните двигатели, се предвижда замяна на термините "Гражданската въздухоплавателна администрация" и "ГВА" с новите наименования "Главна дирекция 'Гражданска въздухоплавателна администрация'" и "ГД 'ГВА'".
§ 9
Разпоредбите на § 4 влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Нормативите за нивата на шум и газови емисии на авиационните двигатели са представени в приложенията, които включват формули за изчисление на шумовите нива в зависимост от максималната излетна маса на самолетите. Включени са и технически изисквания към горивото, използвано при изпитания на авиационни газотурбинни двигатели.
