НАРЕДБА № 16 ОТ 13 МАЙ 2005 Г. ЗА СЪДЕБНО-ПСИХИАТРИЧНИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО НАСТАНЯВАНЕ И ЛЕЧЕНИЕ НА ЛИЦА С ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда процедурата за извършване на съдебно-психиатрични експертизи с цел задължително настаняване и лечение на лица, страдащи от психични разстройства. Тя определя условията и реда, по който се извършват тези експертизи, за да се осигури адекватна помощ и защита на лицата с психични проблеми.
Чл. 2
Съгласно Чл. 2 от Наредба № 16, съдебно-психиатрична експертиза може да се назначи единствено за лица с психични разстройства, определени в чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за здравето. Тези лица трябва да бъдат в състояние, при което тяхното заболяване може да доведе до извършване на обществено опасно действие или да представлява опасност за тях самите или за околните.
Чл. 3
Наредба № 16 определя основната задача на съдебно-психиатричната експертиза, която е да предостави заключение относно необходимостта от задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства, както и да оцени необходимостта от прекратяване или продължаване на такова настаняване и лечение.
Чл. 4
Съгласно Чл. 4 от Наредба № 16 от 13 май 2005 г., компетентен да назначи съдебно-психиатрична експертиза за задължително настаняване и лечение на лице с психично разстройство е районният съд по настоящия адрес на лицето. В случаи, посочени в чл. 3, т. 2, компетентен е районният съд по местонахождението на лечебното заведение, в което лицето е настанено.
Чл. 5
Съдебно-психиатричната експертиза за задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства се извършва от лекар с призната специалност по психиатрия. В случай че в населеното място няма такъв специалист, може да бъде назначен лекар, който е работил поне две години в стационарно психиатрично заведение.
Чл. 6
Съдебно-психиатричната експертиза, която е свързана с задължително настаняване и лечение на малолетни и непълнолетни лица, трябва да се извършва в присъствието на психолог. Това осигурява допълнителна подкрепа и оценка на психичното здраве на децата по време на процедурата.
Чл. 7
По време на съдебно-психиатричната експертиза не се извършва лечение, освен в случаи на спешност или при наличие на информирано съгласие от лицето, което е предмет на експертизата.
Чл. 8
Съгласно чл. 8 от Наредба № 16 от 13 май 2005 г., съдебно-психиатричната експертиза на лицата с психични разстройства се извършва на всеки три месеца от лечебното заведение. На база на тези експертизи, районният съд по местонахождението на заведението служебно взема решение за прекратяване или продължаване на лечението.
Чл. 9
Производството за задължително настаняване на лице с психично разстройство в лечебно заведение се инициира от районния прокурор. В определени случаи, посочени в Закона за здравето, искането може да бъде подадено и от ръководителя на лечебното заведение. Сигнали и предложения за такова настаняване могат да се подават от родственици, настойници, лични лекари, както и от държавни и общински органи или други заинтересовани лица.
Чл. 10
Съдът назначава съдебно-психиатрична експертиза след установяване на обстоятелствата по чл. 155 от Закона за здравето и изслушване на психиатър. Определението включва лечебното заведение, вещото лице и срок за експертизата, който е максимум 14 дни с възможност за еднократно удължаване до 10 дни. Съдът решава формата на експертизата - амбулаторна или стационарна. Определението може да се обжалва в 3-дневен срок, като обжалването спира провеждането на експертизата, освен ако съдът не реши друго.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 16 от 13 май 2005 г. определя правата и задълженията на вещите лица при извършване на съдебно-психиатрични експертизи. Вещото лице има право да се запознае с материалите по делото, свързани с експертизата, и да изисква допълнителни материали, ако е необходимо. При трудности или нужда от допълнителни изследвания, вещото лице може да предложи на съда увеличаване на броя на експертите или промяна на формата или мястото на експертизата.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 16 от 13 май 2005 г. задължава вещите лица, извършващи съдебно-психиатрични експертизи, да пазят в тайна предоставените им материали и данните, получени от експертизата. Това означава, че те не могат да разкриват информация, свързана с експертизата, освен в предвидените от закона случаи.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 16 от 13 май 2005 г. предвижда, че лечебните заведения са задължени да оказват съдействие на вещите лица при изпълнението на задачите, поставени им от съда. Това включва предоставяне на оригинална медицинска документация на вещите лица, за да могат да изпълнят задачите си ефективно.
Чл. 14
Наредбата регламентира процедурата за изготвяне на съдебно-психиатрични експертизи, които са необходими за задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства. Всеки експертен документ включва увод, данни от психиатричното изследване, експертно обсъждане и заключение. Уводът съдържа информация за експерта, лицето, за което е направено искането, основанието за експертизата и задачите й. Данните от психиатричното изследване включват анамнеза, здравословно състояние, резултати от изследвания и поведение на лицето. Експертното обсъждане включва анализ на семейната и социалната анамнеза, диагноза и оценка на психичното състояние. В заключението се формулират изводи, отговори на въпроси, оценка на способността за информирано съгласие и предложение за лечение. При откритие на нови материали, те също трябва да бъдат отразени. Заключението се подписва от вещото лице.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 16 от 13 май 2005 г. предвижда, че при назначаване на повторна психиатрична експертиза, заключението на новата експертиза трябва задължително да съдържа обосновка и да отразява отношението към изводите от предходната експертиза.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 16 от 13 май 2005 г. определя процедурата, по която съдът се произнася относно задължителното настаняване на лица с психични разстройства. Съдът взима решение въз основа на заключението на съдебно-психиатричната експертиза, събраните доказателства и изслушването на лицето. Решението включва определяне на лечебното заведение, способността на лицето за информирано съгласие, срокът на настаняването и лечението, формата на лечението (амбулаторно или стационарно) и лицето, което ще изразява информирано съгласие в определени случаи.
Чл. 17
Съгласно чл. 17 от Наредба № 16, всички съдебно-психиатрични експертизи, извършвани по тази наредба, трябва да бъдат регистрирани в специален журнал. Копията от експертизите се съхраняват в архивата на лечебното заведение за срок от 10 години. Наредбата е издадена на основание чл. 160, ал. 1 от Закона за здравето и изменя Наредба № 23, като добавя ал. 3, в която се уточнява, че експертизите за задължително настаняване и лечение се извършват по реда на Наредба № 16.
§2
С изменения в Наредба № 23 за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи се добавя нова алинея 3 в чл. 1, която уточнява, че съдебно-психиатрични експертизи за задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства се извършват по реда на Наредба № 16 от 2005 г. за съдебно-психиатричните експертизи.
