НАРЕДБА № 15 ОТ 31 МАЙ 1999 Г. ЗА УСЛОВИЯТА, РЕДА И ИЗИСКВАНИЯТА ЗА РАЗРАБОТВАНЕ И ВЪВЕЖДАНЕ НА ФИЗИОЛОГИЧНИ РЕЖИМИ НА ТРУД И ПОЧИВКА ПО ВРЕМЕ НА РАБОТА

Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.

Виж оригиналния текст на документа

Чл. 1

Наредбата определя условията, реда и изискванията за разработване и прилагане на физиологични режими на труд и почивка с цел осигуряване на устойчива работоспособност, намаляване на умората и опазване на здравето на работещите.

Чл. 2

Физиологични режими на труд и почивка трябва да се разработват и въвеждат за всички видове трудова дейност и във всички организации, независимо от формата на собственост, при условие, че е изпълнено изискването по чл. 9.

Чл. 3

Въвеждането на физиологични режими на труд и почивка е задължение на работодателя и е част от фирмената политика за безопасност. Работодателят трябва да информира работниците за рисковете от нерационални режими и да обсъжда с комитетите по условия на труд възможности за въвеждане на физиологични режими. Работниците също участват в разработването и оценката на тези режими.

Чл. 4

Работодателят има задължението да възложи на служба по трудова медицина или на специалисти в областта на трудовата медицина да разработят подходящи режими на труд и почивка, които да отговарят на специфичните изисквания на съответния вид труд.

Чл. 5

Наредбата определя условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка. Работодателят е задължен да осигури оценка на работните места, включително вида, тежестта и напрежението на трудовата дейност, както и оценка на риска от неблагоприятни фактори на работната среда върху здравето на работниците.

Чл. 6

Чл. 6 от наредбата определя, че физиологичните режими на труд и почивка включват почивки за отдих и възстановяване, които се включват в рамките на работния ден. Тези режими се въвеждат чрез организация на работата и нормиране на труда.

Чл. 7

Чл. 7 от Наредба № 15 предвижда, че физиологичните режими на труд и почивка трябва да бъдат включени в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. Също така, тези режими трябва да бъдат доведени до знанието на всички работещи в предприятието.

Чл. 8

Член 8 от Наредба № 15 определя, че физиологични режими на труд и почивка трябва да се разработват за конкретен вид труд. Те се основават на различни фактори, включително вида на работата, тежестта и напрежението на труда, промените в работоспособността на работещите, състоянието на работната среда и резултатите от оценката на риска за здравето на работещите, съгласно приложението на наредбата.

Чл. 9

Наредбата определя условията, при които се въвеждат регламентирани почивки за отдих и възстановяване по време на работа. Те се налагат при постоянен и равномерен работен процес, когато продължителността на работния ден надвишава 6 часа, и когато е разработен режим за труд и почивка за конкретния вид работа.

Чл. 10

Чл. 10 от Наредба № 15 предвижда, че оценката на ефективността от въвеждането на физиологичен режим на труд и почивка се извършва една година след неговото въвеждане. Оценката се осъществява от службата по трудова медицина или от квалифицирани специалисти в областта на трудовата медицина, като се основава на физиологични и здравни критерии.

Чл. 11

Наредба № 15 от 31 май 1999 г. определя условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа. Регламентира почивките в зависимост от натоварването и работната среда, като работодателят е задължен да осигури подходящи места за почивка и информация за най-подходящите видове почивки. Определят се активни, полупасивни и пасивни почивки, а общото време за почивки може да достигне до 10-15% от работното време при умерено натоварване. При тежки натоварвания, времето за почивки може да достигне 25-50%.

§1

Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 15 определят основните понятия, свързани с физиологичните режими на труд и почивка. Физиологичните режими представляват система, която осигурява оптимална продължителност и ред на почивките, с цел повишаване на работоспособността и опазване на здравето на работещите. Почивките, регламентирани от работодателя, са периоди на пълно прекъсване на работната дейност, предназначени за отмора и възстановяване.

§3

Наредба № 15 от 31 май 1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа се издава на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Тя отменя т. 4.7.1 и 4.9 от Нормите за физическо натоварване на работниците и хигиенно-физиологични и ергономични изисквания за рационална организация на работното място и трудовите процеси № 5 на МНЗ, публикувани през 1971 г. и допълвани през 1979 г.

§4

Наредбата определя условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа. Контролът по изпълнението ѝ се извършва от Главната инспекция по труда. Разработването на физиологични режими включва определяне на времето, броя и продължителността на почивките, с цел удължаване на периода на устойчива работоспособност. Регламентираните почивки варират в зависимост от натоварването и условията на работа, като се препоръчват чести и кратки почивки. Специфични изисквания са установени за дейности с тежко физическо натоварване и при сменна работа, включително минимални почивки и организация на смените.