НАРЕДБА № 15 ОТ 28 ЮЛИ 2005 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИ ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗГРАЖДАНЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ОБЕКТИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО, ПРЕНОС И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. установява техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обекти и съоръжения за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Тя обхваща топлоносители като водна пара и гореща вода за битови и стопански нужди, и се прилага за обекти с мощност до 5 MW, топлопреносни мрежи с налягане до 4 МРа и температура до 425°C, и сградни инсталации за разпределение на топлинна енергия. Наредбата е задължителна за нови и съществуващи системи и определя, че обектите са строежи по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Чл. 2
Наредбата определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обекти и съоръжения за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Изискванията на наредбата се прилагат съвместно с нормативните актове за енергийна ефективност, пожарна безопасност, опазване на околната среда и безопасни условия на труд. Те важат за нови системи за отопление, вентилация и климатизация, както и за реконструкция и основен ремонт на съществуващи системи. Специални изисквания се прилагат за системи в сгради с високи изисквания за чистота и специфични технологии.
Чл. 3
Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обекти и съоръжения за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Член 3 изисква осигуряване на безопасност, надеждност и възможност за ремонтиране на тези обекти и системи за отопление, вентилация и климатизация.
Чл. 4
Член 4 от Наредба № 15 предвижда, че при изграждането на елементите на техническите системи за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия, трябва да се спазват одобрените инвестиционни проекти. Вложените строителни продукти, съоръжения и уреди трябва да отговарят на техническите спецификации от проекта и на действащите нормативни актове в България. Освен това, необходимо е да се осигурят здравословни и безопасни условия на труд.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № 15 определя изискванията за продуктите, използвани за изграждане на елементите на техническите съоръжения за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Продуктите, които отговарят на български стандарти и технически одобрения, се считат за съответстващи на наредбата. Те трябва да имат оценено съответствие или да бъдат придружени от документи, удостоверяващи качеството им. Строителните продукти се влагат в строежите по условията и реда, определени в Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г.
Чл. 6
Обектите и съоръженията, свързани с производството, преноса и разпределението на топлинна енергия, се въвеждат в експлоатация след проверка на проектните показатели. Тази проверка се извършва чрез контролни изпитвания, определени в инвестиционния проект и техническите спецификации. Освен това, трябва да се спазват изискванията на наредбите, посочени в чл. 83, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за енергетиката.
Чл. 7
Наредбата определя техническите правила и норми за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Член 7 указва, че новите производители и потребители могат да се присъединяват към топлопреносната мрежа съгласно наредбата по чл. 125, ал. 3 от Закона за енергетиката.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 15 определя, че обектите и съоръженията за производство на топлинна енергия представляват комплексни енергийни системи, които произвеждат топлинна енергия в съответствие с условията на Закона за енергетиката (ЗЕ). Топлинната енергия може да бъде произвеждана от енергийни предприятия, които имат лицензия по ЗЕ, или в определени случаи без лицензия, съгласно чл. 39, ал. 4, т. 2 и 3 от ЗЕ.
Чл. 9
Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Член 9 изброява основните обекти, включващи ТЕЦ, отоплителни централи, локални котли и инсталации за оползотворяване на отпадна топлинна енергия и възобновяеми източници.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. определя изискванията за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство на топлинна енергия. Тези изисквания включват спазването на наредбите за безопасна експлоатация на съоръжения под налягане, нормативните актове за пожарна и аварийна безопасност, както и специфични изисквания относно котлите, съоръженията под налягане и техническите изисквания за съоръжения с повишена опасност.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 15 определя, че горивните стопанства са интегрална част от енергийните системи и се проектират да използват твърдо, течно или газово гориво. Също така, складовият запас на тези стопанства се определя в заданието за проектиране.
Чл. 12
Член 12 от Наредба № 15 предвижда, че горивните стопанства трябва да бъдат проектирани и изградени в съответствие с изискванията за пожарна и аварийна безопасност. Те могат да бъдат подземни, полуподземни или надземни, както и открити или закрити в помещения. Освен това, забранява се монтажа на резервоари към газовите съоръжения и инсталациите за втечнени въглеводородни газове в закрити помещения.
Чл. 13
Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Член 13 регламентира видовете горивопроводи между основния и разходния резервоар, като те могат да бъдат еднотръбни, когато е предвиден отделен резервоар за преливане на горивото, или двутръбни, когато основният резервоар е на по-ниска кота от разходния.
Чл. 14
Член 14 от Наредба № 15 определя типовете горивопроводи, използвани в нафтовите и мазутните инсталации, в зависимост от разположението на разходния резервоар и нуждите от циркулация на горивото. Горивопроводите могат да бъдат еднотръбни, когато резервоарът е над горелките, или двутръбни, при понижена циркулация. Освен това, на горивопровода с топлоизолационна обвивка може да се проектира парен спътник.
Чл. 15
Котлите трябва да бъдат разположени в котелното помещение на разстояние от ограждащите конструкции и елементи, което осигурява безопасна експлоатация и обслужване, съгласно указанията на производителя.
Чл. 16
Член 16 от Наредба № 15 предвижда, че към котлите трябва да бъдат осигурени необходимите обслужващи съоръжения, като резервоари, помпи и вентилатори. Тези съоръжения трябва да бъдат разположени в самостоятелно котелно помещение, освен в случаите на водогрейни котли с мощност до 1000 kW, при които те могат да бъдат в едно помещение с котела.
Чл. 17
Димоходните връзки, които свързват котела с комина, трябва да бъдат проектирани с топлоизолация, за да се осигури безопасност и ефективност при експлоатацията на системата за отопление.
Чл. 18
Член 18 от Наредба № 15 определя изискванията за димоходните връзки. Според него, тези връзки трябва да се свързват към комина под ъгъл между 30 и 60 градуса, като е забранено свързването под прав ъгъл. Освен това, дължината на димоходните връзки не може да надвишава една трета от височината на комина.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 15 предвижда задължителна химическа омекотителна система за парните котли, която да осигурява качеството на водата в съответствие с изискванията на производителите. Освен това, парните котли с производителност над 1,5 t/h трябва да бъдат проектирани с деаераторна инсталация.
Чл. 20
Член 20 от Наредба № 15 изисква всички топлопроводи да бъдат проектирани с топлоизолация, което е необходимо за ефективното предаване на топлинна енергия и за предотвратяване на загуби.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № 15 определя изискванията за отоплителни водни котли в зависимост от тяхната мощност. За котли с мощност над 300 kW е задължително да има къса връзка между подаващата и връщащата тръба с автоматично превключване при температура на връщащата вода 40°C. За котли с мощност от 20 до 300 kW, това изискване е по преценка на проектанта. Освен това, за котли над 300 kW е необходимо да има къса връзка между подаващия и връщащия колектор с възвратен и баланс вентил, докато за котли от 20 до 300 kW, такава връзка също е по преценка на проектанта.
Чл. 22
Член 22 определя топлопреносната мрежа като част от техническите системи за сигурност (ТСС), която включва топлопроводи и технологични съоръжения, разположени между границите на собственост на топлопреносното предприятие с топлоизточника и/или потребителите. Тя е предназначена за пренос на топлинна енергия. Включва помпени станции, топлообменни и регулиращи станции, абонатни станции и спомагателни системи за управление и защита.
Чл. 23
Член 23 определя различните видове топлопреносни мрежи, включващи: 1) магистрални топлопроводи, които свързват топлоизточника с топлоснабдяваните райони; 2) разпределителни топлопроводи, които отклоняват топлинната енергия към отделни квартали или предприятия; 3) присъединителни топлопроводи, които свързват разпределителните топлопроводи с индивидуалните потребители.
Чл. 24
Чл. 24 определя изискванията за проектиране и експлоатация на топлопреносните мрежи за пренос на топлинна енергия. Проектирането трябва да се извършва в съответствие с подробните устройствени планове и изискванията за минимални разстояния, определени в Наредба № 8 от 1999 г. и Наредба № 16 от 2004 г. Експлоатацията на мрежите трябва да спазва изискванията на Наредба № 9 от 2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 15 определя, че експлоатацията и оперативното управление на топлопреносната мрежа се осъществява от топлопреносното предприятие, което е получило лицензия съгласно чл. 39, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
Чл. 26
Член 26 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. определя, че границите на собственост на топлопреносните мрежи трябва да се определят в съответствие с разпоредбите на чл. 156, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
Чл. 27
Наредба № 15 от 2005 г. определя техническите правила и нормативи, свързани с проектирането, изграждането и експлоатацията на съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Според чл. 27, техническите условия за топлоснабдяване и присъединяване на производителите към топлопреносната мрежа се регламентират с Наредба № 2 от 2004 г. за топлоснабдяването.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 15 определя абонатните станции и присъединителните топлопроводи като част от топлопреносната мрежа. Те играят ключова роля в подаването, измерването, преобразуването и регулирането на параметрите на топлинната енергия, която се доставя на потребителите.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 15 определя изискванията за топлоносителите в топлопреносните мрежи. Според алинея 1, за мрежи, които подават топлина за отопление, вентилация и ГВБН на жилищни, общественообслужващи и производствени сгради, се избира вода като топлоносител. Алинея 2 допуска използването на пара за промишлени обекти с определени технологични изисквания.
Чл. 30
Член 30 от Наредба № 15 регламентира условията при реконструкция или разширение на промишлени обекти, използващи топлоносител пара. Според ал. 1, преходът към топлоносител вода е разрешен само ако технологията не изисква пара. Ал. 2 уточнява, че разширенията на обектите могат да бъдат осъществени с вода, при условие че съществуващите парни инсталации остават незасегнати.
Чл. 31
Член 31 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. указва, че видът на топлоносителя, който може да бъде пара или вода, се определя в заданието за проектиране на съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 15 определя основните параметри на топлоносителя в топлопреносните мрежи, които са температура и налягане. Граничните стойности за налягането са 4 MPa, а за температурата - 425°C.
Чл. 33
Член 33 от Наредба № 15 определя класификацията на топлопреносните мрежи на две основни групи: Първа група включва мрежи, които транспортират пара с налягане до 0,07 МРа или вода с температура до 115°C. Втора група обхваща мрежи, които транспортират пара с налягане над 0,07 МРа или вода с температура над 115°C.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. определя, че режимът на работа на техническите съоръжения за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия (ТСС) се определя със заданието за проектиране, което е специфично за всяко населено място.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредба № 15 определя максималната изчислителна температура на водата в двутръбни топлопреносни мрежи от ТЕЦ. Тази температура се основава на температурните графици на топлопреносното предприятие и се изчислява при определена външна температура за проектиране на отоплителните инсталации. За мрежи, изградени с предварително изолирани тръби, се вземат предвид указанията на производителите на тези тръби.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № 15 допуска изчислителната температура на водата в подаващата линия на топлопреносната мрежа да бъде равна на изчислителната температура на водата в отоплителните инсталации на присъединените сгради. Това важи за разпределителните топлопреносни мрежи в отделни райони след груповата абонатна станция и за малки населени места.
Чл. 37
Изчислителната температура на водата в обратната линия на топлопреносната мрежа не трябва да надвишава 70°C. Увеличаването на температурната разлика в мрежата се постига чрез намаляване на температурата на водата в обратната линия.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № 15 определя, че изчислителните стойности на параметрите на парата в топлопреносните мрежи трябва да отговарят на изискванията на потребителите. При това се взема предвид понижаването на параметрите в мрежата от топлоизточника до потребителите.
Чл. 39
Член 39 от Наредба № 15 определя схемите на топлопреносните мрежи в зависимост от броя на топлопроводите. Съществуват четири основни типа схеми: еднотръбни, двутръбни, тритръбни и многотръбни. Определянето на схемата на топлопреносната мрежа става чрез заданието за проектиране.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. определя условията за проектиране на еднотръбни схеми. Те могат да се проектират в три основни случая: 1) при централизирано битово горещо водоснабдяване без циркулация; 2) за подаване на топлина за отопление, вентилация и за горещо водоснабдяване на битови нужди; 3) за пароснабдяване без връщане на кондензата.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. предвижда, че двутръбните циркулационни схеми трябва да се проектират с цел съвместно подаване на топлина, която да обслужва отоплението, вентилацията и битовото горещо водоснабдяване.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредба № 15 предвижда проектиране на тритръбни схеми, когато два от топлопроводите се използват за подаване на топлоносител с различни параметри, като обратната линия остава обща.
Чл. 43
Член 43 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. предвижда, че многотръбни схеми трябва да се проектират, когато е необходимо поддържането на различни топлинни и хидравлични режими. Това осигурява гъвкавост и ефективност в системите за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия.
Чл. 44
Член 44 от Наредба № 15 определя четирите основни типа топлопреносни мрежи в зависимост от конфигурацията на схемата: радиални, кръгови, смесени и дублирани.
Чл. 45
Член 45 от Наредба № 15 определя, че конфигурацията на схемата за проектиране на топлопреносни мрежи се задава в заданието за проектиране. Основната схема за проектиране е радиална, но се допускат и кръгови или дублирани схеми, при условие че са извършени допълнителни хидравлични изчисления, за да се осигури необходимото количество топлина на потребителите в случай на аварийни ситуации.
Чл. 46
Полагането на паралелни топлопроводи за топлоносител с идентични параметри е разрешено само в специфични случаи, които трябва да бъдат обосновани технически и икономически.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба № 15 предвижда, че транзитните магистрални топлопроводи за топлоснабдяване на големи промишлени райони и населени места трябва да бъдат проектирани с най-малко три- или четиритръбни схеми. Освен това, сгради, които изискват резервно захранване, трябва да бъдат топлоснабдявани с най-малко два магистрални топлопровода.
Чл. 48
Член 48 от Наредба № 15 предвижда, че при топлоснабдяване на населени места и промишлени райони от няколко топлоизточника трябва да се изградят къси връзки между топлопреносните мрежи. В случай на необходимост, могат да се инсталират помпени станции с реверсивно действие. При топлоснабдяване от един топлоизточник също се предвиждат къси връзки между отделните магистрални топлопроводи и главни отклонения.
Чл. 49
Член 49 от Наредба № 15 указва, че потребителите на топлинна енергия се присъединяват към топлопреносната мрежа в съответствие с Наредба № 2 от 2004 г., която регламентира топлоснабдяването. Това означава, че процесът на присъединяване е регламентиран и следва определени правила, установени в предходната наредба.
Чл. 50
Член 50 от Наредба № 15 предвижда, че отоплителните и вентилационните инсталации на потребителите трябва да бъдат свързани индиректно към топлопреносната мрежа чрез абонатни станции. Това осигурява безопасно и ефективно прехвърляне на топлинна енергия от мрежата към потребителите.
Чл. 51
Чл. 51 от Наредба № 15 определя, че отоплителните инсталации на потребителите се свързват към топлопреносните мрежи чрез индивидуални или групови абонатни станции, в зависимост от инвестиционния проект. Температурата на водата, която постъпва във вътрешните инсталации, се регулира автоматично.
Чл. 52
Член 52 от Наредба № 15 предвижда, че за общественообслужващите сгради, които имат висока часова неравномерност на потребление на гореща вода, е необходимо изграждането на местни резервоари, наречени акумулатори за гореща вода. Тези резервоари служат за съхранение на гореща вода, за да се осигури необходимото количество при пикови натоварвания.
Чл. 53
Чл. 53 от Наредба № 15 определя начина на изчисление на обема на централните резервоари акумулатори, който трябва да се отчита при проектирането на инвестиционния проект. Обемът се основава на денонощния график за разход на топлинна енергия за ГВБН и за покриване на топлинния товар на ТСС. В случай на липса на графици, обемът се изчислява по формула, която включва коефициент, средночасов разход на топлина и температури на водата.
Чл. 54
Чл. 54 определя минималния брой резервоари за акумулиране на гореща вода, който не може да бъде по-малък от два. Всеки резервоар трябва да има обем, равен на 50% от изчислителния обем. Раздел V от наредбата се фокусира върху топлопреносните мрежи с топлоносител пара и основните изисквания към кондензопроводите.
Чл. 55
Чл. 55 от Наредба № 15 описва изискванията за събиране и връщане на кондензата в топлоизточника. Кондензатът трябва да се събира в затворена система и да се поддържа свръхналягане в събирателните резервоари в диапазона от 5 до 20 kPa. Може да се използва и по-високо налягане, за да се осигури връщането на кондензата без кондензни помпи. При присъединяване на кондензни тръби от топлообменници с различни налягания се предвиждат сепаратори на пара.
Чл. 56
Член 56 от Наредба № 15 определя начина на връщане на кондензата от потребителите до събирателните резервоари или топлоизточника. Връщането може да става чрез свръхналягане или с помощта на кондензни помпи, които се предвиждат в случаи, когато свръхналягането е недостатъчно.
Чл. 57
Кондензопроводите трябва да бъдат проектирани така, че да работят с пълно сечение и да бъдат защитени от изпразване след прекратяване на подаването на кондензата.
Чл. 58
Член 58 от Наредба № 15 определя изискванията за автоматизиране на работата на кондензните помпи. Според него, събирателният кондензен резервоар трябва да има работен обем, който да поема кондензата за минимум 10 минути при максимален разход на пара. Обемът на резервоара се удвоява, ако е необходим контрол на качеството на кондензата. Освен това, всяка кондензна помпена станция трябва да разполага с поне два кондензни резервоара, всеки с работен обем от 50% от изчислителния обем, като при сезонна работа е позволено да се използва само един резервоар.
Чл. 59
Чл. 59 от Наредба № 15 указва, че при постоянно или аварийно изхвърляне на кондензата в канализационната система, е необходимо да се спазват изискванията на Наредба № 7 от 2000 г. Тази наредба определя условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места.
Чл. 60
Чл. 60 от Наредба № 15 определя изискванията за производителността и налягането на кондензните помпи в помпените станции за топлинна енергия. Всяка помпена станция трябва да има минимум две помпи, като едната е резервна. Налягането на помпите се изчислява на базата на загубите на налягане в кондензопроводите и геодезичната височина на резервоара. При работа на няколко помпи, производителността и налягането трябва да се определят с оглед на тяхната едновременна работа. За въздушно положените кондензопроводи, производителността и обемът на резервоарите трябва да осигурят оптимална периодичност на подаване на кондензата при различни климатични условия.
Чл. 61
Чл. 61 от Наредба № 15 регламентира изчислителните часови разходи на мрежовата вода за отопление, вентилация и ГВБН. Разходите се определят в зависимост от схемата и системата на топлоснабдяване, схемата на присъединяване на потребителите и начина на регулиране подаването на топлина. Общият изчислителен часов разход на мрежова вода се изчислява като сума на разходите на вода на потребителите.
Чл. 62
Член 62 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. определя начина на изчисление на часовия разход на пара в топлопреносните мрежи. За паропроводите с прегрята пара, разходът се изчислява като сума от разходите на пара за отделните потребители. За паропроводите с наситена пара, разходът включва също допълнителното количество пара, което кондензира поради загуби на топлина в топлопроводите.
Чл. 63
Чл. 63 регламентира хидравличното оразмеряване на топлопроводите, което трябва да се извършва на база сумарните изчислителни часови разходи на топлоносителя. Минималният диаметър на разпределителните топлопроводи е 40 mm, а за отклоненията към отделните сгради - 25 mm.
Чл. 64
Чл. 64 от НАРЕДБА № 15 предвижда, че хидравличното оразмеряване на кондензопроводите, които свързват кондензните гърнета със събирателните кондензни резервоари, трябва да се извършва с оглед на риска от образуване на пароводна емулсия.
Чл. 65
Член 65 от Наредба № 15 определя коефициента на триене на проводите в топлопреносните мрежи, като предлага конкретни стойности за еквивалентна грапавина на различните типове проводи: 0,0002 m за паропроводи, 0,0005 m за топлопроводи с вода и 0,001 m за кондензопроводи. При реконструкция на съществуващи мрежи загубите на налягане могат да се определят на база опитни данни или с корекции на посочените стойности в зависимост от конкретните условия.
Чл. 66
Чл. 66 от наредбата определя специфичните загуби на налягане в топлопроводите и кондензопроводите, които се основават на техническите спецификации на производителите. Загубите не трябва да надвишават 80 Pa/m за магистрални топлопроводи, 300 Pa/m за разпределителни топлопроводи и 100 Pa/m за напорни кондензопроводи. Общите загуби се изчисляват.
Чл. 67
Член 67 от Наредба № 15 определя правилата за определяне на диаметри на паропроводите в зависимост от разполагаемия пад на налягане и максимално допустимата скорост на парата. За паропроводи с диаметри до 200 mm, максималната скорост е 65 m/s за прегрята пара и 50 m/s за наситена пара. За паропроводи с диаметри над 200 mm, скоростта е 80 m/s за прегрята пара и 60 m/s за наситена пара.
Чл. 68
Чл. 68 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. определя хидравличния режим на работа на топлопреносните мрежи с топлоносител вода. Той се основава на пиезометричния график на налягането, който се изработва за зимния и летния период, и включва динамичен и статичен режим на работа. При поетапно проектиране, графиците се изработват за всеки етап поотделно.
Чл. 69
Чл. 69 от Наредба № 15 изисква мрежовите помпи да поддържат налягане в подаващия провод, което предотвратява кипене на водата при максималната й температура. Освен това, налягането в обратния провод трябва да е минимум 50 kPa над атмосферното, без да надвишава допустимото налягане за безкавитационна работа на помпите.
Чл. 70
Чл. 70 определя изискванията за статично налягане в топлопреносни мрежи с топлоносител вода. Налягането не трябва да надвишава допустимото за свързаните инсталации и да предотвратява изпразването на отоплителните системи при спиране на помпите. В случай на невъзможност за спазване на тези условия, инсталациите се свързват индиректно. В различни райони на едно населено място могат да се поддържат различни статични налягания в зависимост от теренните условия.
Чл. 71
Чл. 71 определя изискванията за налягането на водата в топлопреносните мрежи. Според (1) налягането в подаващия топлопровод трябва да бъде с минимум 50 kN/m2 по-високо от статичното налягане на потребителите. В (2) се посочва, че налягането в циркулационния топлопровод трябва да осигурява безкавитационната работа на мрежовите помпи.
Чл. 72
Член 72 от Наредба № 15 определя правилата за налягането на мрежовите помпи в отоплителните системи. Налягането се определя поотделно за зимния и летния период. Загубите на налягане се изчисляват на базата на изчислителните разходи на водата в топлопреносната мрежа. При наличие на междинни помпени станции, налягането на мрежовите помпи се намалява с налягането на тези станции, като се вземат предвид допълнителните загуби на налягане в топлопроводите.
Чл. 73
Чл. 73 от Наредба № 15 определя начина на изчисление на дебита на мрежовите помпи за зимен и летен режим, който трябва да съответства на общите изчислителни разходи на мрежова вода. За междинните помпени станции, дебитът се определя по сумарния изчислителен разход на мрежова вода за конкретния участък. Всяка помпена станция трябва да разполага с минимум две помпи, като една от тях е резервна.
Чл. 74
Член 74 определя изискванията за налягането, което подхранващите помпи трябва да създават. Те трябва да поддържат статично налягане в топлопреносната мрежа и да осигуряват налягане, предотвратяващо кипенето на водата. Производителността на помпите е равна на часовото количество добавъчна вода.
Чл. 75
Член 75 от Наредба № 15 предвижда, че подхранващите помпи трябва да бъдат най-малко две, като една от тях е резервна. В случай, че налягането се осигурява от високоразположен резервоар, е необходима само една резервна помпа. При разлика в наляганията на подхранващите помпи над 50 kN/m2, е необходимо да се проучи възможността за инсталиране на две групи помпи с различни налягания.
Чл. 76
Член 76 от Наредба № 15 определя количеството добавъчна вода, необходимо в топлопреносни мрежи с топлоносител вода. Ориентировъчно, това количество е 0,5% от обема на водата в мрежата, без да е по-малко от нужното за запълване на секционираните участъци в нормативно време. Освен това, трябва да се осигури аварийно подхранване с техническа вода в размер на не по-малко от 3% от обема на водата в мрежата.
Чл. 77
Чл. 77 от Наредба № 15 предвижда, че за подхранване на водните топлопреносни мрежи трябва да се използва вода, която отговаря на определени изисквания, посочени в приложение № 2. В наредбата се разглеждат основните изисквания за изграждане на топлопреносните мрежи, включително трасе и начин на полагане на топлопроводите.
Чл. 78
Чл. 78 от Наредба № 15 определя принципите за разполагане на топлопреносните мрежи. Според чл. 78, разположението на мрежите и изборът на трасета трябва да осигурят минимална дължина на мрежата. Проектирането на трасетата следва да съответства на действащите устройствени планове, както и на топографските, геоложките и други специфични условия, при спазване на нормативните изисквания.
Чл. 79
Чл. 79 от Наредба № 15 определя правилата за разполагане на трасетата на топлопреносните мрежи в урбанизираните територии. Според наредбата, трасетата трябва да отговарят на Наредба № 8 от 1999 г. Отклоненията от магистралните топлопроводи трябва да се проектират под прав ъгъл, а разполагането на топлопреносните мрежи не е допустимо паралелно с трамвайни линии, кабели за постоянен ток и железопътни линии. При пресичане на железопътни и трамвайни линии, трасетата трябва да се пресичат под прав ъгъл, а при възможност да се използват транспортни съоръжения за полагане на топлопроводите.
Чл. 80
Член 80 от Наредба № 15 определя начина на полагане на топлопреносните мрежи. Те могат да се полагат подземно в различни структури, като непроходими и полупроходими канали, тунели, общи траншеи и колектори, както и надземно на естакади и на различни видове опори.
Чл. 81
Член 81 от Наредба № 15 определя, че начинът на полагане на топлопреносните мрежи трябва да бъде указан в заданието за изработване на инвестиционния проект. Това подчертава важността на предварителното планиране и спецификация на техническите изисквания за изграждане на топлопреносни мрежи.
Чл. 82
Член 82 от Наредба № 15 указва, че в урбанизираните територии топлопреносната мрежа трябва да бъде полагана предимно подземно. В случай на топлопроводи, които имат параметри на топлоносителя над 2200 kPa и 350°C, подземното полагане е забранено.
Чл. 83
Чл. 83 от Наредба № 15 регламентира условията за подземно безканално полагане на топлопреносни мрежи. Допуска се такова полагане при температура на топлоносителя до 140°C. Отклонения от съществуващи топлопреносни системи могат да се проектират с безканално полагане само при спазване на температурния график. Не се допуска такова полагане в слаби, льосови почви без специални мерки и силно агресивни почви. Освен това, изолацията от монолитен пенобетон е забранена при високо ниво на подпочвените води.
Чл. 84
Член 84 от Наредба № 15 регламентира условията за подземно полагане на топлопреносни мрежи. Ал. 1 предвижда такова полагане в непроходими и полупроходими канали при силно овлажнени почви и за участъци на самокомпенсация. Ал. 2 уточнява, че подземното полагане е допустимо в полупроходими канали, тунели и общи колектори при пресичане на железопътни, трамвайни и натоварени пътни линии. Ал. 3 изисква монтажни отвори за ремонтни работи, които да не спират надземното движение.
Чл. 85
Наредбата регламентира условията за полагане на топлопреносни мрежи. Надземното полагане е разрешено само в производствени територии. Ниски стълбове могат да се полагат в територии, неподлежащи на застрояване, при условие, че разстоянието до изолационната конструкция е минимум 30 см. Естакади и високи стълбове се допускат в производствени предприятия и при множество пресичания на пътища. Външното полагане на топлопроводи може да се извършва чрез носещата конструкция на производствените сгради, при спазване на минимално разстояние от 30 см от стените.
Чл. 86
Чл. 86 от Наредба № 15 определя минималните разстояния, които трябва да се спазват между надземно положените топлопроводи и други съоръжения. Тези разстояния са уточнени в приложение № 3 на наредбата.
Чл. 87
Член 87 от Наредба № 15 определя минималните наклони на топлопроводите в топлопреносните мрежи. За подземно и надземно полагане наклонът трябва да е не по-малък от 0,0015 m/m, а за попътния дренаж - не по-малък от 0,003 m/m.
Чл. 88
Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обекти и съоръжения за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Член 88 описва изискванията за топлопроводите, които трябва да бъдат изградени от предварително изолирани или стоманени тръби, с необходима топлоизолация. Освен това, изискванията за номиналните диаметри, дебелини на стените и характеристиките на материалите се определят в инвестиционния проект. Техническите спецификации на производителите и стандартите БДС EN се спазват при полагане на топлоизолация, която трябва да осигури защита срещу агресивни среди и блуждаещи токове.
Чл. 89
Чл. 89 определя изискванията за работното налягане и температурата в топлопреносните мрежи. Работното налягане трябва да е най-малко 1,0 MPa, отчитайки теренната денивелация. Изчислителната температура на водата се основава на максималната температура от температурния график, а за парните мрежи налягането и температурата се определят според параметрите на парата от топлоизточника.
Чл. 90
Чл. 90 от наредбата определя изискванията за спирателна арматура в топлопреносните мрежи. За секциониране и изключване на отклонения е необходимо да се предвиди спирателна арматура. На магистралните и разпределителните мрежи се изисква стоманена спирателна арматура. За топлопроводи с диаметър под 50 mm и температура под 120°C, е допустима чугунена спирателна арматура, ако не е с електрозадвижване.
Чл. 91
Наредба № 15 определя техническите правила и норми за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Член 91 регламентира изискванията за секционираща спирателна арматура в топлопреносните мрежи, като предвижда поставянето ѝ на разстояние от 1000 метра. Дължината на секционираните участъци зависи от диаметъра на тръбите и времето за използване и напълване, като за тръби с диаметър до 300 mm не трябва да надвишава 2 часа, за 500 mm - 4 часа, а за 600 mm - 5 часа. За магистрални топлопроводи с диаметър над 600 mm е допустимо увеличаване на разстоянието до 2500 метра, при спазване на горепосочените изисквания.
Чл. 92
Чл. 92 определя изискванията за разполагане на секциониращата спирателна арматура в кръговите топлопреносни мрежи, като се акцентира на необходимостта от осигуряване на аварийно топлоснабдяване без прекъсване на подаването на топлина. При мрежи с топлоносител пара не се предвиждат секциониращи органи. В местата на секциониращите устройства на водните мрежи трябва да има къси връзки между подаващата и обратната линия, с определени размери и спирателни арматури.
Чл. 93
Чл. 93 от Наредба № 15 предвижда задължителна инсталация на спирателна арматура на всички отклонения от магистрални топлопроводи. За арматура с диаметър над 500 mm е необходимо механично задвижване (електрическо или хидравлично) в допълнение на ръчното. В зависимост от диаметъра на арматурата, се предвиждат различни размери на обходни (байпасни) топлопроводи, като за диаметри до 300 mm, 600 mm, 800 mm, 1000 mm и 1200 mm са определени съответно 25 mm, 50 mm, 80 mm, 100 mm и 125 mm. Обходни топлопроводи за арматура до 300 mm се предвиждат само за паропроводи.
Чл. 94
Чл. 94 от Наредба № 15 указва, че при безканално полагане или в недостъпни за обслужване места, арматурата трябва да бъде свързана с топлопроводите единствено чрез заваряване. Това правило е важно за осигуряване на безопасността и надеждността на системата за топлинна енергия.
Чл. 95
Чл. 95 от Наредба № 15 определя правилата за полагане на топлопроводи в топлопреносните мрежи. Според текста, топлопроводите с топлоносител вода трябва да бъдат разположени с подаваща линия от дясната страна и обратна линия от лявата страна, гледайки в посока от топлоизточника към потребителите. Допуска се захранването на междинните връзки при отделните кръгове да бъде осъществено в две направления.
Чл. 96
Чл. 96 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. предвижда, че индикаторите на корозията (шлифовете) трябва да бъдат монтирани в началния и крайния участък на топлопреносните мрежи, както и на 2-3 характерни междинни точки на магистралите, с цел наблюдение на интензивността на вътрешната корозия.
Чл. 97
В земетръсни райони с коефициент на сеизмичност kc над 15, топлопроводите на топлопреносните мрежи трябва да бъдат изградени само от безшевни тръби или от заварени тръби с двустранен шев. Това изискване е наложено с цел осигуряване на безопасност и устойчивост на инфраструктурата в условия на сеизмични рискове.
Чл. 98
Чл. 98 от Наредба № 15 определя методите за компенсиране на топлинните удължения на топлопроводите. Компенсацията може да се извършва чрез чупки и еластични компенсатори, като за топлопроводи с пара не се разрешава използването на салникови компенсатори. Чупки за самокомпенсация се прилагат при ъгли до 150°, а еластични компенсатори от тръби са разрешени за всички диаметри, с изключение на тези над 200 mm в топлопреносни мрежи с вода, поради нуждата от пространство и хидравлични загуби.
Чл. 99
Чл. 99 от Наредба № 15 указва правилата за изчисляване на еластичните компенсатори в системи за топлинна енергия. Според алинея 1, при изчисленията се взема предвид предварителното разтягане на компенсаторите, което е 50% от пълното топлинно удължение при температура до 300°C, и между 50% и 100% при температура над 300°C. Алинея 2 уточнява, че големината на разтягането на компенсаторите трябва да се коригира в зависимост от температурата на външния въздух по време на монтажа.
Чл. 100
Стоманени салникови компенсатори могат да се използват за налягания до 4 MPa, включително за диаметри над 100 mm. При подземно полагане на паропроводи не е разрешено използването на салникови компенсатори.
Чл. 101
Чл. 101 определя изчислителната компенсираща способност на салниковите компенсатори, която се приема равна на хода на салниковата тръба, намален с 50 mm. Топлинните удължения на топлопроводите, поемани от компенсаторите, се определят в зависимост от температурната разлика между максималната изчислителна температура на топлоносителя и изчислителната температура на външния въздух в съответната климатична зона.
Чл. 102
Чл. 102 предвижда необходимостта от дренажни устройства за топлопроводите на топлопреносните мрежи с топлоносител вода, както и обезвъздушителни устройства за изпускане на въздух. Дренажните устройства се поставят в ниските точки, а обезвъздушителните - във високите. Осигурява се контрол на плътното затваряне на устройствата в общ колектор след всеки вентил или шибър.
Чл. 103
Чл. 103 от Наредба № 15 предвижда задължителното наличие на по един вентил или шибър на всяко устройство за дрениране или изпускане на въздуха. Не се препоръчва използването на вентили като спирателни устройства при дренажите поради риска от задръстване. Монтажът на дрениращи и обезвъздушителни устройства зависи от диаметъра на основния топлопровод и е регламентиран в приложение № 4, таблици 1 и 2.
Чл. 104
Изпразнителните топлопроводи на дренажните и обезвъздушителните устройства трябва да се заустват в канализационната система. Това е необходимо, за да се предотврати заливането на дъната на камерите и тунелите, както и подкопаването на основите на стълбовете при надземно полагане. Освен това, трябва да се предвидят мерки срещу подприщване.
Чл. 105
Чл. 105 от Наредба № 15 предвижда, че при надземно полагане затворните устройства на дрениращите и обезвъздушителните системи трябва да бъдат разположени в близост до основния топлопровод. Освен това, ако е възможно, те трябва да бъдат изолирани заедно с основния топлопровод.
Чл. 106
Чл. 106 регламентира изискванията за дренажни устройства в топлопроводите с топлоносител пара. Дренажни устройства трябва да се предвиждат във всички ниски точки, пред вертикални възходящи участъци и на всеки 400-500 м при попътен наклон или 200-300 м при насрещен наклон. За топлопроводи с прегрята пара, при които парата остава прегрята при минимален разход, не се предвиждат постоянни дренажни устройства.
Чл. 107
Чл. 107 определя изискванията за дрениране при пускане на паропроводите. Предвиждат се щуцери със спирателна арматура, чийто диаметри са указани в приложение № 5. На всеки щуцер трябва да се инсталира шибър или вентил за пара с налягане до 2,5 МРа, а за налягане над 2,5 MPa - два последователни вентила.
Чл. 108
Чл. 108 от Наредба № 15 регламентира изискванията за постоянното дрениране на паропроводите. В текста се посочва, че за целта се поставят щуцери с глухи фланци и кондензни гърнета, като диаметърът им трябва да отговаря на приложение № 6. Всеки паропровод, независимо от параметрите на парата, трябва да има отделни кондензни гърнета. При разлика в налягането на парата в точката на дренирането и кондензопровода, ако тя е по-малка от необходимата за работа на кондензните гърнета, е допустимо изхвърляне на кондензата.
Чл. 109
Чл. 109 от Наредба № 15 определя правилата за полагане на топлопроводи в топлопреносните мрежи. Топлопроводите могат да се полагат на подвижни (плъзгащи, ролкови, окачени, пружинни) и неподвижни опори (челни и хомутни). Конструкцията на опорите трябва да позволява замяна на топлопровода без повреждане на носещата конструкция на неподвижните опори. Плъзгащи опори се разрешават за топлопроводи с диаметри до 200 mm при всички начини на полагане. Неподвижни опори се предвиждат на места с отклонения на топлопроводите и в камерите с арматура и компенсатори, в зависимост от допустимите отстояния.
Чл. 110
Чл. 110 от Наредба № 15 предвижда, че ролкови опори са задължителни за топлопроводи с диаметри над 200 mm, когато се полагат в тунели, на ниски и високи опори. Наклонът на топлопровода (i) се изчислява по формулата i = 0,1 / D, където D е диаметърът на ролката в сантиметри. Забранява се използването на ролкови опори в непроходими канали.
Чл. 111
Чл. 111 от Наредба № 15 определя условията за използване на окачени опори при надземно полагане на топлопроводи. Окачени опори са разрешени само при определени условия: при наличие на еластични компенсатори и в участъците на самокомпенсация, както и при вертикално разположение на тръбите. Забранява се използването им при топлопроводи, които имат салникови компенсатори.
Чл. 112
Член 112 от Наредба № 15 определя изискванията за оразмеряване на неподвижните опори в топлопроводите. При проектирането се взема предвид най-голямото възможно хоризонтално натоварване, което е еднакво за подаващата и обратната линия на водните топлопреносни мрежи. Страничните натоварвания се отчитат при наличие на чупки и отклонения в трасето, като при двустранни отклонения се взема предвид само по-голямото. Максималните разстояния между неподвижните опори се определят от производителите на тръби.
Чл. 113
Чл. 113 от Наредба № 15 определя, че общото вертикално натоварване на носещите конструкции при многотръбно полагане се изчислява като сума от вертикалните товари на всеки топлопровод. При това се взема предвид, че паропроводът с най-голям диаметър може да бъде напълнен с вода за извършване на хидравлична проба.
Чл. 114
Чл. 114 от Наредба № 15 определя общото хоризонтално натоварване на неподвижните опори при многотръбно полагане. То се изчислява като сума от деформациите на еластичните компенсатори, неуравновесените сили от вътрешното налягане на топлопроводите и триенето, което зависи от броя на системите топлопроводи. При две системи коефициентът на триене е 1,00, при три системи - 0,67, а при четири - 0,50.
Чл. 115
Член 115 от Наредба № 15 определя изчислителните натоварвания от топлопроводите при проектиране на строителни конструкции. За вертикални товари се прилага коефициент на претоварване 1,2, докато за хоризонтални товари коефициентът е 1,1.
Чл. 116
Светлите разстояния между топлопроводите, арматурата и строителните конструкции на камерите и тунелите трябва да бъдат определени така, че да се осигури достъп за обслужване и ремонт.
Чл. 117
Чл. 117 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. указва, че минималните светли разстояния между топлопроводите и строителните конструкции трябва да се определят в съответствие с Наредба № 8 от 1999 г., която регулира правилата и нормите за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места.
Чл. 118
Наредбата определя минималните изисквания за вътрешните размери на полупроходимите канали и тунелите, свързани с производството, преноса и разпределението на топлинна енергия. Полупроходимите канали трябва да имат светло разстояние не по-малко от 1,4 м, а тунелите да имат височина минимум 2 м и широчина, осигуряваща преход, равен на диаметъра на най-голямата тръба плюс 0,1 м, но не по-малко от 0,7 м. Камерите трябва да имат светла височина не по-малка от 2 м, с възможност за намаляване до 1,8 м под гредите на конструкцията.
Чл. 119
Член 119 от Наредба № 15 позволява намаляване на светлата височина на камери и тунели до 1,8 метра, когато се изграждат в много влажни почви или в случаи на съществуващи по-плитки канализации, с цел осигуряване на отводняването.
Чл. 120
Член 120 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. определя изискванията за камерите, свързани с производството, преноса и разпределението на топлинна енергия. Според наредбата, камерите трябва да имат не по-малко от два входни отвора със стълби с диаметър минимум 0,6 метра. Освен това, се предвиждат монтажни отвори, когато размерът на входния отвор за спускане и изваждане на арматурата е недостатъчен.
Чл. 121
Член 121 от наредбата предвижда, че в камерите и местата на монтиране на арматурата и съоръженията в тунелите не трябва да се инсталират постоянни подемни съоръжения. Вместо това, в строителните конструкции трябва да се закотвят куки за окачване или да се оставят отвори за преминаване на въжетата, които ще се използват при монтаж и ремонтни дейности.
Чл. 122
Чл. 122 определя изискванията за входове и монтажни отвори в тунелите, свързани с производството, преноса и разпределението на топлинна енергия. Входовете със стълби трябва да са на разстояние не повече от 300 метра, а аварийните и входните отвори - не повече от 200 метра. Монтажните отвори трябва да са с дължина минимум 4 метра и широчина, равна на диаметъра на най-голямата тръба плюс 0,1 метра, но не по-малко от 0,5 метра.
Чл. 123
Чл. 123 от Наредба № 15 предвижда, че тунелите трябва да бъдат вентилирани така, че температурата на въздуха в тях да не надвишава 50°C, а по време на обход и ремонт - 40°C. Осигурява се най-малко еднократен часов обмен на въздуха. Вентилационните шахти трябва да бъдат комбинирани с входовете в тунелите. Допълнителен въздухообмен за снижаване на температурата до 40°C може да се осъществява с подвижни вентилационни устройства.
Чл. 124
Чл. 124 определя изискванията за полагане на топлопреносни мрежи. При ниски стълбове е необходимо да се предвиждат бетонни площадки на разстояние не по-малко от 0,5 метра под арматурата и съоръженията. При високи стълбове трябва да се осигурят постоянни площадки със стълби, като ширината на площадките не трябва да бъде по-малка от 0,6 метра.
Чл. 125
Чл. 125 от Наредба № 15 предвижда, че в тунелите, камерите и възлите с електронно задвижвана арматура трябва да има постоянно електрическо осветление. Освен това, за ремонтни дейности трябва да бъдат предвидени съответните силови контакти. Електрическите инсталации трябва да бъдат изпълнени в противовлажно изпълнение.
Чл. 126
Чл. 126 определя изискванията за утаителни шахти в топлопреносните мрежи с топлоносител вода. Утаителни шахти трябва да се предвидят на обратните топлопроводи пред мрежовите помпи, пред междинните помпи, пред смесителните помпи и на подаващата линия при всеки отделен потребител. Не се предвиждат промивни утайници в отделните точки на водните топлопреносни мрежи. При подземно полагане на мрежата, в местата на секциониране, трябва да се предвидят щуцери за подаване на сгъстен въздух и вода за промиване на мрежата.
Чл. 127
Чл. 127 от Наредба № 15 предвижда задължителна топлоизолация за всички съоръжения на топлопреносните мрежи, независимо от параметрите на топлоносителя и начина на полагане. При изграждане на топлопреносни мрежи е необходимо да се спазват изискванията на техническите спецификации на производителите и да се отчитат характеристиките на тръбите.
Чл. 128
Чл. 128 от Наредба № 15 предвижда, че изолацията на арматурата, салниковите компенсатори и фланцовите съединения трябва да бъде изпълнена по начин, който позволява демонтаж за ревизия и ремонт, без необходимост от разрушаване на изолацията.
Чл. 129
Член 129 от наредбата определя, че при подземно канално и безканално полагане на съоръжения за топлинна енергия, коефициентът на топлопроводност трябва да се коригира с коефициент Ктн = 1,2, който отчита овлажняването на топлоизолацията. Допълнително, примерните стойности на коефициента на топлопроводност на почвата зависят от вида и влажността на почвата и са посочени в приложение № 7.
Чл. 130
Наредбата определя коефициентите на топлопредаване за различни условия на изолация. За непроходими и полупроходими канали, коефициентът е 8,16 W/m2.K; за тунели е 10,5 W/m2.K; от въздуха към стената на канала или тунела също е 8,16 W/m2.K. При надземно полагане, стойностите зависят от скоростта на вятъра и външния диаметър на конструкцията, съгласно приложение № 8.
Чл. 131
Член 131 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. предвижда, че при безканално подземно полагане на топлопреносната мрежа е необходимо да се осигури защита на топлоизолационната конструкция от овлажняване. Това е важно за поддържане на ефективността на изолацията и предотвратяване на повреди.
Чл. 132
Наредбата определя оптималната дебелина на топлоизолационния слой и загубите на топлина при топлопроводите с топлоносител вода, в зависимост от средногодишната температура на топлоносителя. За парните топлопреносни мрежи дебелината на изолацията зависи от максималната температура на парата и зададените крайни температури. Загубите на топлина се определят по средната температура на парата за разглеждания участък. Температурата на почвата се приема като максималната температура на парата за различните режими на работа. За кондензопроводите и топлопроводите за ГВБН дебелината на изолацията се определя според изчислителната температура на топлоносителя.
Чл. 133
Член 133 от Наредба № 15 определя методологията за изчисляване на топлинните загуби в топлопроводите на топлопреносните мрежи. Изчислителната температура на околната среда се определя в съответствие със заданието за проектиране. За определяне на топлинните загуби на съоръженията могат да се използват корекционни коефициенти, в зависимост от начина на полагане на тръбите: 1,10 - 1,15 за безканално полагане, 1,15 - 1,25 за подземно полагане в канали и тунели, и 1,20 - 1,30 за надземно полагане.
Чл. 134
Член 134 от Наредба № 15 определя корекционни коефициенти за топлинните загуби на топлопроводите, в зависимост от начина на полагане. За безканално полагане коефициентът е между 1,10 и 1,15; за подземно полагане в канали и тунели - между 1,15 и 1,25; а за надземно полагане - между 1,20 и 1,30.
Чл. 135
Чл. 135 от Наредба № 15 определя изискванията за полагане на топлопреносни мрежи. Безканалното полагане се извършва съгласно техническите спецификации на производителите. При каналното полагане, каналите трябва да бъдат изградени като строителни конструкции от стоманобетон. Надземното полагане изисква естакадите и опорите да бъдат проектирани и изградени от стоманобетонни или стоманени елементи.
Чл. 136
Чл. 136 от Наредба № 15 изисква строителните конструкции на съоръженията за топлопреносните мрежи да бъдат проектирани, изпълнени и поддържани в съответствие с нормативните актове, посочени в чл. 169, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), и с техническите спецификации, които осигуряват основните изисквания по чл. 169, ал. 1 от ЗУТ.
Чл. 137
Чл. 137 от Наредба № 15 определя условията за надземно полагане на топлопроводи. Топлопроводи с диаметър DN 300 mm могат да се използват като носещи при температура до 300°C. По-големи топлопроводи могат да опират на по-малки, ако е осигурено свободно движение между тях. Разстоянието между опорите на носещите топлопроводи зависи от якостта на тръбите. За обслужващи площадки на топлопроводите е задължително предвиждането на парапет с височина 90 см.
Чл. 138
Член 138 от Наредба № 15 предвижда, че при подземно полагане на топлопреносната мрежа трябва да се осигури отвеждането на повърхностните води. Това е важно за предотвратяване на натрупване на вода около мрежата, което може да доведе до повреди и неефективност в системата.
Чл. 139
Чл. 139 от Наредба № 15 предвижда изисквания за полагане на топлопреносната мрежа в участъци с високо ниво на подпочвените води. В тези случаи е необходимо да се осигури хидроизолационна обвивка, която да бъде защитена с ограждане на разстояние не по-малко от 0,50 метра над нивото на подпочвените води. Освен това, външните повърхности на строителните конструкции над хидроизолационната обвивка трябва да бъдат изолирани срещу овлажняване.
Чл. 140
Член 140 от Наредба № 15 определя изискванията за дренажни системи в топлопреносните мрежи. Дренажните тръби трябва да имат минимален диаметър от 100 mm и да се полагат на дълбочина от поне 40 cm под дъното на съоръженията. Ревизионни шахти с диаметър 800 mm трябва да бъдат разположени на всеки 50 m в прави участъци и на места с промяна на посоката. Каналите и тунелите трябва да имат минимален наклон от 0,0015 m/m, а при възможност и напречен наклон.
Чл. 141
Чл. 141 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. постановява, че подвижните и неподвижните опори, камерите и топлоизолацията на тръбите трябва да бъдат проектирани с цел осигуряване на оттичането на водата към водосборните места.
Чл. 142
Член 142 от Наредба № 15 предвижда обезопасяване на тунелите и каналите срещу топлинни разширения чрез дилатационни фуги. Дилатационните фуги трябва да се разполагат на специфични разстояния в зависимост от вида на конструкцията: за бетонни конструкции - 40 m за сглобяеми, 30 m за монолитни с армировка и 20 m за монолитни без армировка; за стоманобетонни конструкции - 50 m за сглобяеми плътни, 30 m за монолитни с армировка и 20 m за монолитни без армировка.
Чл. 143
Чл. 143 от Наредба № 15 определя изисквания при преминаване на топлопроводите през стени или фундаменти на сгради. Според (1) е необходимо уширение на отвора най-малко 10 см около тръбата. В (2) се указва, че в газоснабдени райони или райони, подлежащи на газоснабдяване, топлопроводът трябва да бъде херметично затворен при влизането му в сградата.
Чл. 144
Чл. 144 от Наредба № 15 предвижда изисквания за монтажни отвори в камерите, когато арматурите или компенсаторите имат по-големи размери от входящия отвор на капака. Осигуряват се водосъбирателни шахти с размери 40/40 см или диаметър 40 см и дълбочина минимум 30 см, с минимален наклон на дъното на камерата от 0,02 m/m.
Чл. 145
Чл. 145 от Наредба № 15 определя мерките за защита на топлопроводите на топлопреносните мрежи от различни видове корозия, включително атмосферна, почвена и корозия от блуждаещи електрически токове. Освен това, се изискват антикорозионни покрития, които да притежават топлоустойчивост, устойчивост на температурни промени, влагоустойчивост, еластичност, адхезия, механична устойчивост и дълготрайност.
Чл. 146
Член 146 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. предвижда, че при безканално полагане на топлопреносните мрежи е необходимо да се проектира защита на топлопроводите срещу почвена корозия. Това е важен аспект за осигуряване на дългосрочната експлоатация и безопасност на топлопреносните системи.
Чл. 147
Чл. 147 от Наредба № 15 предвижда мерки за защита на топлопроводите от корозия, причинена от блуждаещи токове. Трасето на топлопреносната мрежа трябва да бъде отдалечено от релсите на електрическия транспорт, с минимално разстояние от 2,5 m между топлопроводите и трамвайни линии. Пресичанията с релсовия транспорт трябва да са под ъгъл 75 - 90° и да се избягват в критични точки. При невъзможност за спазване на разстоянията, се предвиждат мерки като увеличаване на електрическото съпротивление и използване на изолиращи фланци и електрически дренаж.
Чл. 148
Член 148 от Наредба № 15 предвижда, че всички подземни инженерни съоръжения трябва да имат съвместна защита срещу електрическа корозия. Методът на защита се определя на база анализ на резултатите от измервания, извършени в естествени условия.
Чл. 149
Член 149 от наредбата предвижда мерки за увеличаване на преходното съпротивление между топлопроводите и почвата. Това се постига чрез използването на антикорозионно покритие и диелектрически подложки, които се поставят в местата на подвижните и неподвижните опори на топлопроводите.
Чл. 150
Чл. 150 от Наредба № 15 предвижда мерки за повишаване на ефективността на защитата на топлопроводите срещу електрическа корозия. Това включва инсталиране на токопровеждащи връзки между компенсаторите и арматурата, както и между паралелните топлопроводи за изравняване на електрическия им потенциал.
Чл. 151
Член 151 от Наредба № 15 определя изискванията за монтиране на токопровеждащи връзки между топлопроводите. Тези връзки трябва да се монтират на всеки 300-400 метра при транзитните топлопроводи и при всички камери с отклонения. Връзките се изработват от стоманени или медни проводници, а сечението им се определя на база електрическото съпротивление, което трябва да е еквивалентно на това на топлопровод с дължина до 10 метра. Дължината на връзките трябва да се избира с оглед на максималното възможно преместване на топлопроводите при топлинното им разширение. Стоманените връзки трябва да имат антикорозионно покритие.
Чл. 152
Член 152 от Наредба № 15 определя изискванията за системен контрол на защитните устройства и антикорозионната защита на топлопреносните мрежи. Контролът се осъществява чрез контролни пунктове, разположени на определени интервали и места: в камерите на мрежите на всеки 200-300 метра, около неподвижни опори, на пресечни точки с релсови пътища и на места с електрически изолирани фланци.
Чл. 153
Чл. 153 описва абонатната станция, която е част от техническите системи за свързване на потребителите на топлинна енергия към топлопреносната мрежа. Тя включва съоръжения за преобразуване на параметрите на топлоносителя, както и за отчитане, регулиране и разпределяне на топлината. Абонатните станции се класифицират на сглобяеми и блокови, както и на групови, сградни и апартаментни, в зависимост от предназначението им.
Чл. 154
Чл. 154 от Наредба № 15 определя, че параметрите и режимите на работа на вътрешните отоплителни и вентилационни инсталации, както и на битовото горещо водоснабдяване, се осигуряват чрез регулиране на подаването на топлина. Това трябва да става при оптимално използване на основните съоръжения в топлоизточниците, независимо от предназначението на сградите и съоръженията.
Чл. 155
Член 155 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. определя три основни типа регулиране в системите на централизирано топлоснабдяване: 1. Качествено регулиране - изменение на температурата на топлоносителя при запазване на постоянен дебит; 2. Количествено регулиране - изменение на разхода на топлоносителя при запазване на постоянна температура на подаващата линия; 3. Качествено-количествено регулиране - изменение на температурата и разхода на топлоносителя.
Чл. 156
Чл. 156 от Наредба № 15 определя четири нива на регулиране на подаваната топлина: централно в топлоизточника, местно в абонатните станции или котелните на потребителите, зоново регулиране по клонове и индивидуално в отоплителните тела и инсталации. Тези нива могат да бъдат комбинирани в различни варианти, съобразно заданието за проектиране.
Чл. 157
Чл. 157 от Наредба № 15 определя изискванията за регулиране на двутръбни топлопреносни мрежи. В параграф 1 се предвижда централно качествено регулиране на отоплителния график за мрежи, които подават топлина за отопление. В параграф 2 се уточнява, че за мрежи с топлоносител вода, които обслужват както промишлени предприятия, така и населени места, се приема регулиране по отоплителния график за населените места.
Чл. 158
Чл. 158 определя изискванията за двутръбни топлопреносни мрежи с топлоносител вода. Предвижда се централно качествено регулиране на температурата на водата в подаващата линия в зависимост от външната температура, с максимални и минимални стойности, за да се осигури необходимата температура за отопление и ГВБН. При температури извън зададените граници, температурата на водата остава постоянна на минималната стойност, като се допуска местно регулиране за отопление и вентилация.
Чл. 159
Чл. 159 от Наредба № 15 регламентира, че за битово горещо водоснабдяване в градските райони се прилага централно регулиране с повишен или коригиран температурен график. Изчисленията се извършват на базата на системата в схемата на битовото горещо водоснабдяване, като се вземат предвид средночасовият товар за гореща вода и максималният часов товар за отопление, специфични за сградите в района на топлоснабдяване.
Чл. 160
Член 160 предвижда, че за отделни магистрални топлопроводи, които обслужват промишлени зони и жилищни райони, получаващи топлина от общи подгревателни устройства, трябва да се установят различни температурни графици. Тези графици ще се регулират допълнително при колекторите в топлоизточника.
Чл. 161
Член 161 от Наредба № 15 предвижда, че за двутръбни топлопреносни мрежи с топлоносител вода, които през летния период осигуряват само горещо водоснабдяване, както и за отделни мрежи за горещо водоснабдяване, е необходимо да се осигури централно количествено регулиране.
Чл. 162
Съгласно Наредба № 15 от 28 юли 2005 г., максималната температура на водата в подаващата линия на двутръбните топлопреносни мрежи е 140°C. Това важи при изчислителна температура на външния въздух, използвана за проектиране на отоплителните инсталации.
Чл. 163
Чл. 163 предвижда, че за двутръбни топлопреносни мрежи с топлоносител вода, които са свързани към общата топлопреносна мрежа и работят с по-ниска температура на водата, трябва да се използват смесителни помпи или топлообменни станции за осигуряване на необходимото понижаване на температурата на водата в подаващата линия.
Чл. 164
Чл. 164 от Наредба № 15 определя изискванията за проектиране и изграждане на топлообменници за гореща вода в абонатните станции. Топлообменниците трябва да предотвратяват контакт между топлоносителя и водата за битови нужди. Материалите, които са в контакт с водата, трябва да бъдат безопасни за питейни цели. Температурата на водата в инсталацията трябва да се поддържа между 55°C и 65°C автоматично.
Чл. 165
Наредбата определя температурните норми, които трябва да се спазват при проектиране на отоплителни системи. Температурата на външния въздух в началото и края на отоплителния сезон се приема за +12°C. Вътрешната температура в сградите е определена на +20°C за жилищни сгради и +18°C за производствени сгради. За общи мрежи, независимо от типа на сградите, температурата е +20°C.
Чл. 166
Член 166 от наредбата указва, че при проектиране на нови обекти, които ще се присъединят към съществуваща топлинна система, трябва да се използва изчислителният температурен график на системата. Това осигурява съответствие с вече установените условия на работа на съществуващата система.
Чл. 167
Чл. 167. За защита на топлопреносните мрежи и поддържане на установените режими на работа се предвиждат следните мерки: автоматично регулиране на подаването на топлина и автоматизация на работата на помпените станции, секциониращите устройства и топлообменните станции.
Чл. 168
Член 168 от Наредба № 15 предвижда автоматизация на междинните помпени станции в топлопреносните мрежи. Основните изисквания включват: блокировка на работната помпа за автоматично включване на резервната помпа при аварийно изключване; блокировка на електродвигателите и шибърите за автоматично затваряне на шибъра при аварийно изключване и отваряне при включване на резервната помпа; автоматично регулиране на налягането пред помпите в обратната линия; автоматично превключване на резервното електрозахранване при спад или липса на напрежение в основното захранване.
Чл. 169
Чл. 169 от Наредба № 15 предвижда автоматизация на смесителните помпени станции. Освен основните дейности, е необходимо да се инсталира регулатор на температурата, който да поддържа зададената температура на смесената вода след помпената станция. Температурата се регулира чрез изменение на дебита на водата, засмуквана от обратния топлопровод.
Чл. 170
Чл. 170 от Наредба № 15 предвижда мерки за защита на подаващия топлопровод след помпената станция от повишаване на температурата. В случай на повишаване на температурата над допустимата, се налага затваряне на крановете, които отделят защитавания участък от останалата мрежа, с цел задържане на температурата в установеното време.
Чл. 171
Чл. 171 от Наредба № 15 предвижда автоматизация на дренажните и кондензните помпени станции. За дренажните помпени станции е установено автоматично включване и изключване на помпите в зависимост от водните нива. Кондензните помпени станции включват автоматично управление на помпите при зададени нива на кондензата, поддържане на налягането и температурата в резервоара, защита от повишено налягане и автоматично поддържане на нивото в резервоара при постоянно препомпване на кондензата.
Чл. 172
Член 172 от Наредба № 15 определя изискванията за автоматизация на секциониращите устройства в топлопреносната мрежа. Според ал. 1, автоматизацията трябва да осигурява защита на мрежата от повишено статично налягане при аварийно спиране на помпите. Ал. 2 уточнява, че в зависимост от местоположението на зоната с повишено налягане, автоматизацията може да се реализира чрез регулатори на налягането и възвратни клапани.
Чл. 173
Член 173 от Наредба № 15 предвижда задължителни мерки при автоматизация на подхранващите помпи. Освен дейностите, описани в член 168, точки 1, 2 и 4, е необходимо да се инсталира предпазно устройство, което да защитава секционирания участък от превишено статично налягане в случай на авария на регулатора на подхранване.
Чл. 174
Чл. 174 от наредбата определя основните функции на автоматизацията на топлообменните станции. Тя включва регулиране на температурата на водата в подаващата линия, поддържане на зададената температура на горещата вода за битови нужди, поддържане на налягането в обратната линия и управление на мрежовите и подхранващите помпи.
Чл. 175
Член 175 от Наредба № 15 задължава междинните и смесителните помпени станции, топлообменните станции и секциониращите устройства да бъдат електрозахранвани с два захранващи кабела, които идват от два независими източника. Това изискване цели осигуряване на надеждност и безопасност в експлоатацията на съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия.
Чл. 176
Наредбата предвижда контрол на параметрите на топлоносителите в топлопреносните мрежи, който се извършва на магистралните топлопроводи и отклонения с диаметър над 200 mm. Контролът се осъществява с местни контролно-измервателни прибори, които се поставят на определени места за измерване на температура и налягане. За температурата, приборите се поставят на отклоненията и секциониращите шибри; за налягането, преди и след отклоненията и шибрите.
Чл. 177
Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обекти и съоръжения за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Чл. 177 регламентира контрола на параметрите на топлоносителите в различни видове помпени станции, включително междинни, смесителни и дренажни. Предвиждат се средства за измерване на температура, налягане и ниво на водата, което е необходимо за ефективната работа на системите.
Чл. 178
Контролът на параметрите на топлоносителя в топлообменните станции се извършва с помощта на контролно-измервателни средства, включващи измерване и регистриране на температурата и налягането на подгряваната вода и пара. Измерванията обхващат входа и изхода на топлообменната станция, температурата след всеки топлообменник, налягането в обратния тръбопровод, както и налягането на водата в помпите.
Чл. 179
Чл. 179 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. изисква разходът на подгряваща вода или пара, връщаното количество кондензат и разходът на подгряваната вода в топлообменните станции да се отчитат с помощта на разходомери. Тази мярка е предназначена за осигуряване на точност и ефективност в управлението на ресурсите за топлинна енергия.
Чл. 180
Член 180 от Наредба № 15 предвижда, че за контрол, сигнализация и автоматизация на работата на съоръженията в помпените и топлообменните станции трябва да се инсталират табла за управление.
Чл. 181
Наредбата определя изискванията за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Член 181 предвижда наличие на устройства за сигнализация в таблата за управление на междинните и дренажните помпени станции, които да предупреждават за различни ситуации, включително повишаване на температурата, автоматично включване на резервна помпа, и отклонения в нивото и налягането на водата.
Чл. 182
Чл. 182 от Наредба № 15 предвижда задължителни устройства за сигнализиране в таблото за управление на кондензните помпени станции. Тези устройства трябва да сигнализират при: повишаване на температурата в лагерите на помпите, понижаване на нивото на кондензата под установеното ниво, повишаване на нивото на кондензата до включване на резервната помпа, отклонения в налягането на парната възглавница, нарушаване на качеството на кондензата, изменение на температурата за охлаждане на кондензата, и отклонения в нивото на кондензния резервоар при спиране на работната помпа.
Чл. 183
Според Чл. 183 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г., информацията за неизправната работа на помпените и топлообменните станции трябва да се предава в съответния диспечерски пункт за управление на топлопреносната мрежа чрез звуков и светлинен сигнал.
Чл. 184
Чл. 184 от Наредба № 15 определя устройствата за сигнализиране в таблото за управление на топлообменните станции. Те включват: сигнал за повишаване или понижаване на температурата на подгряваната вода, сигнал за налягането на водата в обратния тръбопровод, автоматично включване на резервната помпа, сигнал за повишаване на температурата на лагерите на помпите, повишаване на налягането над допустимото, понижаване на налягането под допустимото, изключване на работната помпа и включване на резервната, както и сигнал за повишаване на температурата в лагерите на подхранващите помпи.
Чл. 185
Наредбата регламентира техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Чл. 185 описва сигнализацията за неизправности в топлообменната станция, която се подава в диспечерския пункт за управление. Предвиждат се уредби за сигнализиране при повишаване или понижаване на налягането, изключване и включване на помпи, и повишаване на температурата в лагерите на помпите. Част четвърта от наредбата съдържа общи правила и основни изисквания за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации, с изменения, влезли в сила от 23.04.2016 г.
Чл. 186
Член 186 от Наредба № 15 предвижда задължително проектиране и изграждане на системи за отопление, вентилация и климатизация в сгради с РЗП над 50 кв.м., с изключение на еднофамилни жилищни сгради, които използват индивидуални уреди. Определят се четири категории качество на обитаемата среда в зависимост от изискванията за микроклимат: категория I - високо ниво, категория II - нормално ниво, категория III - средно ниво и категория IV - временни отклонения.
Чл. 187
Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Член 187 изисква проектите да се разработват на базата на задание за проектиране, изготвено от технически правоспособен инженер с магистърска степен в областта на енергетиката. Заданието определя фазите на проектиране и включва основни технологични, функционални и технически изисквания, които обхващат съответствие с нормативи, качество на въздуха, акустични условия, източници на топлина и влага, управление на системите и др.
Чл. 188
Наредбата определя изискванията за проектиране на системи за отопление, вентилация и климатизация в сградите, които трябва да бъдат високоефективни и да отговарят на енергийната ефективност, безопасността при пожар, защита от шум, носимоспособност и екологични стандарти. При възможност, проектите трябва да включват оползотворяване на възобновяеми източници и остатъчна топлина от сградата. Икономическата целесъобразност на системите се оценява по методика, установена с Наредба № 7 от 2004 г.
Чл. 189
Системите за отопление в сградите трябва да бъдат проектирани така, че да осигуряват нормираните температури на въздуха в помещенията през зимния период.
Чл. 190
Чл. 190 от Наредба № 15 определя основните изисквания за проектиране на системите за вентилация. Те включват осигуряване на необходимото количество пресен въздух за обитателите, разреждане на опасни вещества до допустими концентрации, улавяне на опасни вещества и миризми, отвеждане на топлина и влага, и осъществяване на топловъздушно отопление.
Чл. 191
Чл. 191 определя изискванията за проектиране на системите за климатизация в жилищни, обществени и производствени сгради. Системите трябва да осигуряват топлинен комфорт и да работят с принудително движение на въздуха, като поддържат чистота и подвижност на въздуха. Температурата и относителната влажност на въздуха се регулират чрез нагряване, охлаждане, овлажняване или изсушаване, в зависимост от нуждите на помещението.
Чл. 192
Системите за отопление, вентилация и климатизация в сгради, които имат зони с различно функционално предназначение, трябва да бъдат проектирани като отделни системи за всяка зона. Това изменение е в сила от 23.04.2016 г.
Чл. 193
Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на системи за отопление, вентилация и климатизация. Системите за отопление се разделят на три групи в зависимост от изискванията за поддържане на температурата на вътрешния въздух през зимния период, като първата група включва системи с повишени изисквания, а вторите две - системи с нормални изисквания с различна годишна необезпеченост. Вентилационните системи също се разделят на четири групи, в зависимост от необходимите параметри и чистота на въздуха, с различни нива на годишна необезпеченост.
Чл. 194
Чл. 194 от Наредба № 15 определя изчислителните параметри на външния въздух, необходими за проектиране на системи за отопление, вентилация и климатизация на сгради. Тези параметри се определят съгласно приложение № 11, табл. 1 и 2. За населени места, които не са включени в посочените таблици, параметрите се приемат на базата на близки населени места с подобни географски и климатични условия.
Чл. 195
Чл. 195 от Наредба № 15 определя изискванията за системите за отопление, вентилация и климатизация на сгради. Тези системи трябва да осигуряват подходящи параметри на микроклимата в различни типове сгради, включително жилищни и обществени, с оглед специфичните изисквания за проектиране. Чистотата на въздуха е задължителна и трябва да отговаря на граничните стойности на химичните агенти, съгласно Наредба № 13 от 2003 г.
Чл. 196
Член 196 от Наредба № 15 предвижда, че отоплителният товар за отделни отопляеми пространства или за цялата сграда се изчислява при стационарни условия, използвайки постоянни стойности на температурите и топлофизичните свойства на сградните конструкции и елементи.
Чл. 197
Член 197 от Наредба № 15 указва последователността на изчисляване на общия топлинен товар. Процесът включва определяне на климатични данни, идентифициране на отоплявани и неотоплявани пространства, анализ на топлотехническите характеристики на елементите в пространствата, изчисление на топлинните загуби от различни източници и окончателно изчисление на общия топлинен товар.
Чл. 198
Чл. 198 от Наредба № 15 определя, че отоплителният товар трябва да се изчислява според методиката, описана в приложение № 24. Тази наредба се отнася до проектирането, изграждането и експлоатацията на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия.
Чл. 199
Сухият охладителен товар за отделните пространства или за цялата сграда се изчислява на часови принцип, за всеки час от денонощието. Това изискване е част от техническите правила и нормативи, касаещи проектирането и експлоатацията на обектите за производство и разпределение на топлинна енергия.
Чл. 200
Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. определя методологията за изчисляване на сухия охладителен товар в обекти за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Процесът включва определяне на климатични данни, анализ на охладени и неохлаждани пространства, изчисляване на топлинните характеристики и различни видове товари, включително от външни въздействия, слънчево греене, осветление, хора, технологични процеси и вентилация.
Чл. 201
Член 201 от Наредба № 15 определя, че сухият охладителен товар трябва да бъде изчислен съгласно методиката, представена в приложение № 25 на наредбата. Този член е изменен два пъти, като последната промяна е влязла в сила на 23 април 2016 г.
Чл. 202
Чл. 202 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. допуска изчисляването на охладителния товар по четири метода, освен по методиката по чл. 201. Тези методи включват: 1) метод на преносните функции; 2) метод на еквивалентните температурни разлики; 3) метод с редове по време за радиационната съставка; 4) метод на топлинния баланс.
Чл. 203
Чл. 203 от Наредба № 15 определя влажностния товар в обособено пространство на сградата, който включва различни източници на влага, като: хора, открити водни повърхности, мокри подове и повърхности, изсушаване на материали, технологични процеси, изгаряне на горива, пропуски на пара или вода от оборудване, вода в открити канали, вентилация и инфилтрация, както и сорбционни материали.
Чл. 204
Чл. 204 от наредбата определя, че влажностният товар трябва да се изчислява по методиката, изложена в приложение № 26. Тази наредба регламентира техническите изисквания за проектиране, изграждане и експлоатация на обекти и съоръжения, свързани с производството, преноса и разпределението на топлинна енергия. Раздел IV от наредбата се фокусира върху вредните газове, прах и пари.
Чл. 205
Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. регламентира техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Чл. 205 определя, че отделяните опасни вещества в обособено пространство от сградата се установяват с технологичното задание или чрез изчисления по методиката в приложение № 27. Глава девета е посветена на системите за отопление и включва общи изисквания за отоплителни инсталации.
Чл. 206
Чл. 206 от Наредба № 15 указва, че в сградите за обществено обслужване с РЗП над 50 m2, както и в производствени и спомагателни помещения, където хора пребивават поне четири месеца през зимния период, е задължително проектирането на система за отопление, която да осигурява необходимата температура на въздуха. Също така, в жилищни сгради с РЗП над 50 m2, отоплението на повече от едно помещение трябва да се осигури чрез система с общ генератор на топлина, ако е предвидено такова.
Чл. 206а
Член 206а от Наредба № 15 уточнява, че енергията, която се отдава в отопляемите обеми от пасивни сградни ограждащи елементи, не се класифицира като възобновяема енергия. Тази разпоредба е въведена с изменение в Държавен вестник, брой 6 от 2016 година и влиза в сила от 23 април 2016 г.
Чл. 206б
Съгласно член 206б от Наредба № 15, енергията, получена от термопомпи с електрически задвижвани компресори, не се квалифицира като възобновяема, ако средният сезонен коефициент на трансформация е под 3,5. Тази разпоредба е в сила от 23.04.2016 г.
Чл. 207
Чл. 207 от Наредба № 15 определя, че дежурното отопление е задължително за помещения, в които температурата не трябва да пада под 5 °C. Това е важно за осигуряване на необходимите условия в обектите и съоръженията, свързани с производството, преноса и разпределението на топлинна енергия.
Чл. 208
Наредбата определя условията за локално отопление в отделни помещения. Локално отопление се предвижда за помещения, които ще се отопляват повече от 1/3 от времето през отоплителния период, за жилищни сгради с РЗП под 50 m2 или такива с РЗП над 50 m2, без обща система за отопление. Отоплението може да се осъществи с индивидуални уреди без необходимост от проект. Допуска се използването на автономни климатизатори, при спазване на определени условия, включително задължителни детайли за монтаж и отвеждане на конденз. При обновяване на сгради също трябва да се спазват тези изисквания. Автономни климатизатори и слънчеви колектори, монтирани по фасадите и покривите, не се считат за издатини.
Чл. 209
Чл. 209 определя изискванията за избор на система за централно отопление в зависимост от предназначението на сградите. Проектирането на отоплителни системи, включително основни ремонти и реконструкции, трябва да отчита възможността за използване на децентрализирани системи за възобновяема енергия, комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, както и инсталации, които използват енергия от възобновяеми източници и термопомпи.
Чл. 210
Чл. 210 от Наредба № 15 определя условията, при които може да се предвиди въздушно отопление в обекти и съоръжения за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Въздушно отопление е допустимо, когато: 1) е технически възможно да се комбинира с нагнетателна вентилация; 2) помещенията имат височина над 5 метра и не е целесъобразно да се използва друг вид отопление; 3) е необходимо периодично отопляване на помещения, като халета.
Чл. 211
Наредбата определя изискванията за проектиране, изграждане и експлоатация на системи за отопление, включително лъчисто отопление с открити лъчители, което е разрешено за употреба в промишлени халета, спортни зали и открити обекти. Вградени системи с вода за отопление и охлаждане на повърхности в сгради трябва да отговарят на стандартите на БДС EN 15377.
Чл. 212
Чл. 212 от Наредба № 15 забранява проектиране на лъчисто отопление с вградени серпентини в помещения, които имат периодична използваемост или колебания в топлинното натоварване. Тази промяна е влязла в сила на 23.04.2016 г.
Чл. 213
Чл. 213 от Наредба № 15 позволява проектиране на отоплителни системи в комбинация с вентилация и климатизация. При това, топлината, генерирана от отоплителните тела, трябва да компенсира частично или напълно топлинните загуби на помещението. Промените в текста са в сила от 23.04.2016 г.
Чл. 214
Наредбата допуска проектирането на системи за отопление, използващи топлоносител пара с ниско налягане, в производствени сгради (халета), при условие че в тези сгради са проектирани системи за технологична пара.
Чл. 215
Чл. 215 определя изискванията за проектиране на конвективни системи за отопление с принудителна циркулация на топлоносител вода в нови сгради. Максималната температура на топлоносителя на входа на системата е 60 °С, освен ако в проектното задание не са изложени мотиви за по-висока температура. При основен ремонт или реконструкция на съществуващи системи, условието се прилага при наличие на техническа възможност и доказана ефективност, а ако не се доказва ефект, проектирането се осъществява в рамките на съществуващите параметри.
Чл. 216
Чл. 216 от Наредба № 15 изисква отоплителните тела да бъдат проектирани в съответствие с изискванията на БДС EN 442-1. Тази наредба е изменена с ДВ, бр. 6 от 2016 г. и е в сила от 23.04.2016 г.
Чл. 217
Чл. 217 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. определя, че отоплителните тела трябва да бъдат оразмерявани в зависимост от отоплителния товар на конкретното пространство и специфичната топлинна мощност на конструктивната единица на отоплителното тяло. При оразмеряването е необходимо да се вземе предвид и начинът на монтаж на отоплителното тяло.
Чл. 218
Чл. 218 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. определя, че специфичната топлинна мощност на конструктивната единица на отоплителното тяло, като прешлен, стъпка или линеен метър, се определя на базата на данни от стандартизационни документи или каталози на производителите.
Чл. 219
Чл. 219 от Наредба № 15 определя правилата за закръгляване на конструктивните единици, като изчислителният брой се закръглява до следващото по-голямо цяло число. Допуска се закръгляване към по-малко цяло число, но само ако намалението не надвишава 10% от отоплителния товар на помещението.
Чл. 220
Чл. 220 регламентира разполагането на отоплителни тела в сградите. Според алинея 1, отоплителните тела трябва да се инсталират на външните ограждащи конструкции, с предпочитание към подпрозоречните площи. Алинея 2 допуска поставянето на отоплителни тела и на вътрешните ограждащи елементи, когато е необходимо.
Чл. 221
Член 221 от Наредба № 15 определя изискванията за монтаж на отоплителни тела. Те могат да се монтират открито или в ниша, в зависимост от проектното задание. Нишата трябва да бъде с дължина минимум 300 mm и височина минимум 135 mm по-висока от отоплителното тяло. Членовете (3) и (4) са отменени с изменения от 2016 г.
Чл. 222
Чл. 222 от Наредба № 15 определя минималните светло отстояния между отоплителните тела и ограждащите елементи. За дървени конструкции или конструкции с V степен на огнеустойчивост, минималното отстояние е 50 mm, а за останалите конструкции е 40 mm. Промените в текста са в сила от 23.04.2016 г.
Чл. 223
Чл. 223 от Наредба № 15 предвижда, че всяко отоплително тяло трябва да бъде оборудвано с ръчна или термостатична спирателно-регулираща арматура, в зависимост от проектните изисквания. За сградите, които подлежат на задължително сертифициране по Закона за енергийна ефективност (ЗЕЕ), е задължително да се предвиди термостатична спирателно-регулираща арматура както за индивидуалните отоплителни тела, така и за групи от свързани отоплителни тела.
Чл. 224
Член 224 от Наредба № 15, касаеща техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия, е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 6 от 2016 г., с влизане в сила от 23 април 2016 г.
Чл. 225
Член 225 от Наредба № 15, който регулира техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 6 от 2016 г., с в сила от 23 април 2016 г.
Чл. 226
Член 226 регламентира изискванията за отоплителни тела конвективен тип в помещения с височина до 5 метра. Допуска се отклонение от това изискване за помещения с малък дял от застроения обем. Отоплителни тела могат да се предвиждат самостоятелно или в комбинация с въздушно отопление, за да се компенсира охлаждащият ефект на студени ограждащи елементи, разположени на по-малко от 3 метра от работните места.
Чл. 227
Чл. 227 определя изискванията за проектиране на тръбната мрежа за топлинна енергия, която трябва да осигурява необходимото количество и параметри на топлоносителя за потребителите с цел постигане на проектните температури при минимален разход на енергия. Инсталацията се разделя на отделни клонове в зависимост от експлоатационния режим на помещенията, като самостоятелни клонове се предвиждат за отделни сгради, секции, етажи, различни видове отоплителни инсталации, въздухонагреватели и водонагреватели. Всеки клон на мрежата трябва да има спирателна арматура, арматура за балансиране и, при необходимост, измервателна арматура.
Чл. 228
Наредбата определя правилата за свързване на отоплителните инсталации към външната топлопреносна мрежа чрез абонатна станция. Предвижда се активен контрол на потреблението на топлина, както и системи за автоматично регулиране и управление на разхода на енергия. В нови многофамилни жилищни сгради се изисква измерване на разхода на енергия за отопление за всеки самостоятелен обект. За сгради със смесено предназначение, системите за отопление трябва да позволяват индивидуално отчитане на разхода на топлина.
Чл. 229
Член 229 определя изискванията за проектиране на тръбната мрежа, която трябва да бъде изградена от стоманени, медни или пластмасови тръби с определени параметри. Тези параметри включват горна граница на температурата, якостни показатели, плътност за дифузия на кислорода и експлоатационен живот за пластмасовите тръби. Освен това, характеристиките и методите за изпитване на тръбите и съединенията им трябва да отговарят на техническите спецификации на производителите.
Чл. 230
Член 230 от Наредба № 15 предвижда, че за отоплителните инсталации с принудителна циркулация на топлоносителя е задължително да се инсталират филтри. Това е необходимо за осигуряване на ефективна и безопасна работа на системата.
Чл. 231
Чл. 231 от Наредба № 15 предвижда, че за настройка, изключване и изпразване на вертикалните клонове на разпределителната мрежа трябва да бъдат инсталирани вентили с изпразнители. Тези вентили могат да бъдат ръчни или автоматични и трябва да се разполагат на достъпни места в близост до разпределителната мрежа.
Чл. 232
Член 232 от Наредба № 15 предвижда изисквания за изпразване на системите за топлинна енергия. В параграф 1 се посочва, че за цялостно изпразване на системата е необходимо да се инсталира изпразнител в най-ниската част на системата. В параграф 2 се уточнява, че ако конфигурацията на мрежата не позволява изпразване от едно място, е необходимо да се предвидят изпразнители за отделни зони.
Чл. 233
Чл. 233 от Наредба № 15 определя минималните наклони за проектиране на разпределителните мрежи за топлинна енергия, с цел осигуряване на безпрепятствено отделяне на въздуха и изпразването на системата. За главните хоризонтални клонове минималният наклон е 0,003 m/m, за отклоненията - 0,005 m/m (но не по-малко от 10 mm), а за кондензните линии - 0,001 m/m. Хоризонталните клонове могат да бъдат проектирани без наклон, ако скоростта на топлоносителя е над 0,2 m/s.
Чл. 234
Член 234 от Наредба № 15 определя правилата за управление на топлинните удължения на тръбите. Според алинея 1, те се поемат чрез естествена компенсация. В случай че естествената компенсация не е възможна, алинея 2 предвижда използването на компенсаторни устройства, при условие че не се нарушава функционалното предназначение на помещенията.
Чл. 235
Чл. 235 от Наредба № 15 определя принципите за оразмеряване на тръбите в отоплителни инсталации с принудителна циркулация. Диаметърът на тръбите се определя на база топлинното натоварване и скоростта на топлоносителя. При системи с вода като топлоносител, се взема предвид и гравитационното налягане, освен ако то не надвишава 10% от налягането на циркулационната помпа.
Чл. 236
Чл. 236 от Наредба № 15 определя максималните допустими скорости на топлоносителя в зависимост от диаметъра на тръбите. Подробности могат да бъдат намерени в приложение № 13 на наредбата.
Чл. 237
Чл. 237 от Наредба № 15 определя правилата за инсталиране и експлоатация на циркулационни помпи в системите за топлинна енергия. Принудителният напор се осигурява от циркулационни помпи, които трябва да се монтират в зависимост от типа на разширителния съд. При отворен съд помпите се поставят близо до топлинния източник, а при затворен - след свързването на съда. Изисква се резервна помпа, ако е предвидено в проекта. При избора на помпи се вземат предвид множество фактори, като схема на системата, характеристики на помпите, възможности за работа при променлив дебит, минимизиране на енергийното потребление и други.
Чл. 238
Чл. 238 регламентира начина на монтаж на вертикалните клонове и връзките към отоплителните тела в отоплителните инсталации. Основното правило е, че тези елементи трябва да бъдат предвидени за открит монтаж. Въпреки това, за специфични обекти, уникални сгради или паметници на културата, може да се разреши скрит монтаж, ако това е посочено в проектното задание.
Чл. 239
Наредбата предвижда, че за обезвъздушаване на отоплителните инсталации е необходимо да се използват обезвъздушителни мрежи, въздухосборници с автоматични обезвъздушители или индивидуални автоматични обезвъздушители.
Чл. 240
Според Наредба № 15 от 28 юли 2005 г., минималната височина до най-изпъкналите конструктивни елементи на подпокривното пространство, където се монтира тръбна мрежа, трябва да бъде 1200 mm.
Чл. 241
Чл. 241 от Наредба № 15 регламентира защитата на стоманените топлопроводи от корозия в зависимост от агресивността на средата. Предвижда се топлоизолация с определена дебелина, която е устойчива на топлина и влага и отговаря на БДС EN 12828. Изолацията е задължителна в различни ситуации, като например при разпределителни мрежи, в неотоплявани помещения, при опасност от замръзване, при необходимост от ограничаване на топлинните загуби и в помещения с недопустимо наличие на горещи повърхности. Освен това, за предпазване от механични и химични въздействия, както и за естетични цели, се полага защитно покритие върху изолацията.
Чл. 242
Член 242 от Наредба № 15 предвижда, че двутръбни отоплителни инсталации с естествена или принудителна циркулация, независимо от разпределението (долно или горно), трябва да се проектират за всички видове сгради. Освен това, допуска се проектиране на двутръбни инсталации по попътна схема (Тихелман), ако това е предвидено в заданието за проектиране.
Чл. 243
Член 243 от Наредба № 15, който се отнася до техническите правила и норми за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 6 от 2016 г., и влиза в сила от 23 април 2016 г.
Чл. 244
Член 244 от Наредба № 15 определя, че системата за отопление трябва да бъде зонирана по височина, за да се осигури устойчивост на хидравличния режим и допустимите налягания в елементите на системата. Оптималната височина на сградата за една отоплителна зона не трябва да превишава 30 метра.
Чл. 245
Член 245 от Наредба № 15 указва, че загубите на налягане в отделните циркулационни кръгове не трябва да се различават помежду си с повече от 15%. Това правило е важно за осигуряване на ефективността и безопасността при проектирането и експлоатацията на системи за топлинна енергия.
Чл. 246
Член 246 от Наредба № 15 предвижда, че при инсталации с горно разпределение е необходимо да се отчита охлаждането на топлоносителя в разпределителната мрежа и вертикалните клонове. Това е важно за правилното проектиране и експлоатация на системите за топлинна енергия.
Чл. 247
Чл. 247 определя изискванията за максимално разстояние между котела и най-отдалечения вертикален клон при гравитационно отопление. Максималното разстояние по хоризонтала е 60 м, като височината между котела и най-ниското отоплително тяло трябва да е минимум 3 м. За разстояния до 20 м, минималната височина е 2 м, а за разстояния между 20 и 60 м, височината се определя чрез линейна интерполация. Допуска се котелът да бъде на същото ниво с отоплителните тела в етажни инсталации.
Чл. 248
Чл. 248 от Наредба № 15 описва изискванията за проектиране на разпределителната и събирателната тръбна мрежа, както и вертикалните клонове, които захранват абонатните станции и разпределителните табла. Проектирането трябва да бъде в съответствие с изискванията на раздел III от главата. Хоризонталните кръгове между разпределителното табло и отоплителните тела могат да се проектират по двутръбна или еднотръбна схема.
Чл. 249
Член 249 от Наредба № 15 предвижда, че хоризонталната тръбна мрежа трябва да бъде монтирана скрито. За тази цел се използва предпазна гофрирана тръба, която се поставя в подовата настилка или в перваз.
Чл. 250
Чл. 250 от Наредба № 15 определя правилата за обезвъздушаване на хоризонталните кръгове и разпределителните табла в отоплителните системи. Хоризонталните кръгове трябва да се обезвъздушават чрез автоматични или ръчни обезвъздушители, разположени на отоплителните тела, съобразно инструкциите на производителите. Разпределителните табла пък се обезвъздушават чрез автоматични обезвъздушители, монтирани на събирателния колектор.
Чл. 251
Чл. 251 определя изискванията за разпределителните табла, които трябва да се разполагат в шкафове с размери, зависещи от броя на разклоненията. Те трябва да комплектуват разпределителен и събирателен колектор, автоматични обезвъздушителни и дренажни вентили, както и спирателни вентили на входа и изхода на колекторите. В сгради с етажна собственост или с повече от един собственик е задължително да се монтира топломер със спирателна арматура преди и след всяко топлинно разпределително табло. Когато има повече от едно табло в самостоятелен обект, може да се монтира само един топломер.
Чл. 252
Чл. 252 от Наредба № 15 определя, че системите за лъчисто отопление, включително вградени отоплителни елементи и открити лъчители, трябва да се проектират за помещения в сгради за обществено обслужване и жилищни сгради. Проектирането на тези системи трябва да се извършва в съответствие с българските държавни стандарти БДС EN 15377-1,-2,-3.
Чл. 253
Чл. 253 от Наредба № 15 определя начина на изчисляване на потребната топлина за отоплителни инсталации в отделни помещения. При оразмеряване на лъчистите отоплителни инсталации не се отчитат повърхностите на ограждащите елементи, в които ще бъдат вградени отоплителни елементи. Изборът на топлинен източник се основава на общата отдавана топлина на отделните отоплителни елементи.
Чл. 254
Чл. 254 от Наредба № 15 определя, че системите за подово и таванно отопление и охлаждане трябва да се проектират с оглед на допустимите температури на пода и радиационната асиметрия. Тези изисквания зависят от категорията на микроклимата и са регламентирани в стандартите БДС CR 1752 и БДС EN 15251, посочени в приложение № 10, таблици 2 и 3.
Чл. 255
Граничната плътност (интензитетът) на топлинния поток за подови отоплителни системи не трябва да надвишава стойностите, определени в приложение № 14, като се взема предвид максимално допустимата повърхностна температура на пода.
Чл. 256
Наредбата регламентира техническите изисквания за нагревателните елементи в системите за подово отопление. Според чл. 256, нагревателният елемент трябва да бъде изработен в съответствие с БДС EN 1264-1, а конструкцията му да бъде проектирана съгласно БДС EN 1264-4.
Чл. 257
Чл. 257 определя изискванията за тръбни серпентини, които трябва да бъдат изработени от медни или полимерни тръби (PE-X, PB, PP). Тези тръби трябва да имат ограничена дифузия на кислород и да отговарят на стандартите на БДС EN 1264-4. Максималната допустима дължина на тръбите е 120 метра.
Чл. 258
Чл. 258 от Наредба № 15 определя изискванията за разположение на топлоизлъчващите повърхности. Според алинея 1, те трябва да бъдат разположени в близост до ограждащите конструкции, които имат най-големи топлинни загуби. Алинея 2 уточнява, че разстоянието между топлоизлъчващата повърхност и външните стени трябва да бъде не по-малко от 0,3 метра.
Чл. 259
Чл. 259 от Наредба № 15 определя специфичния топлинен поток от пода, който се изчислява съгласно БДС EN 1264-2, в зависимост от конструктивните и експлоатационните параметри. Освен това, топлоотдаването от нагревателния елемент не трябва да надвишава стойностите на граничната плътност, посочени в приложение № 14.
Чл. 260
Съгласно Чл. 260 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г., минималната скорост на топлоносителя в серпентините трябва да бъде 0,2 m/s или повече. Това е изискване за осигуряване на ефективност и безопасност при експлоатацията на системите за топлинна енергия.
Чл. 261
Температурният пад на топлоносителя за едно помещение не трябва да надвишава 5 К. Максималната температура в топлоразпределителния слой около отоплителните тръби трябва да отговаря на стойностите, определени в БДС EN 1264-4.
Чл. 262
Чл. 262 от Наредба № 15 предвижда мерки за отопление в случаи, когато не е възможно да се покрият топлинните загуби с обичайните топлоизлъчващи повърхности. В такъв случай, се допуска проектиране на отопление с по-интензивно нагрети периферни зони, които не трябва да надвишават широчина от 1 метър, или инсталиране на допълнителни отоплителни тела под прозорците.
Чл. 263
Чл. 263 определя изискванията за температурата на охлаждащите подове и тавани, като те трябва да бъдат по-високи от температурата на оросяване на въздуха в помещението. Освен това, максималният температурен пад на охлаждащата вода не трябва да надвишава 3 К.
Чл. 264
Чл. 264 от Наредба № 15 предвижда, че при проектиране на комбинирана система за таванно отопление и охлаждане, схемата на системата трябва да бъде четиритръбна, в случай че дебитите на топлоносителя и студоносителя са различни. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 6 от 2016 г. и влиза в сила от 23.04.2016 г.
Чл. 265
Член 265 от Наредба № 15 предвижда, че в помещения с таванно охлаждане трябва да се осигури система за вентилация, която да предотвратява повишаването на относителната влажност на въздуха. Това изменение е в сила от 23.04.2016 г.
Чл. 266
Чл. 266 от Наредба № 15 регламентира условията за отопление с открити лъчители. Такова отопление е разрешено в производствени помещения, складове с голяма височина, оранжерии, помещения за отглеждане на животни, спортни зали, плувни басейни и открити ресторанти, при спазване на пожарна и аварийна безопасност. Обаче, отоплението с открити лъчители е забранено в помещения, където се отделят леснозапалими или избухливи вещества, както и токсични газове, пари и прах.
Чл. 267
Системите с открити лъчители могат да се оразмеряват на база 85% от изчислените топлинни загуби.
Чл. 268
Член 268 от наредбата предвижда, че откритите лъчители трябва да бъдат подредени така, че да осигуряват равномерно облъчване на отопляваните помещения, особено в работната зона. Височината, на която се окачват лъчителите, се определя в зависимост от местоположението на подемно-транспортните съоръжения.
Чл. 269
При проектиране на системи с открити лъчители е необходимо да се спазват изискванията на производителя относно разстоянието до запалими материали и хора, за да се осигури безопасността на експлоатацията на тези системи.
Чл. 270
Чл. 270 от Наредба № 15 предвижда задължителна система за вентилация в помещения с открити газови лъчители, с цел контрол на концентрацията на изгорели газове и относителната влажност на въздуха. Осигуряването на необходимия въздух за горене трябва да бъде независимо от начина на отвеждане на изгорелите газове.
Чл. 271
Член 271 от Наредба № 15 предвижда, че за осигуряване на комфорт в големи пространства, които се отопляват с открити лъчители, е необходимо да се предприемат мерки за предпазване от вятър и течения.
Чл. 272
Чл. 272 от наредбата определя, че отоплителните инсталации с топлоносител пара с ниско налягане трябва да се проектират в съответствие с изискванията на чл. 214. Тези инсталации са предназначени за работа с топлоносител пара с налягане до 0,07 МРа.
Чл. 273
Чл. 273 от Наредба № 15 определя минималното налягане на парата в топлоизточниците, което зависи от разстоянието до най-отдалеченото отоплително тяло. При отопление с пара с ниско налягане, налягането се определя съгласно приложение № 15. Ако парата се използва и за други цели, като кухни или перални, налягането трябва да бъде между 0,05 и 0,07 MPa.
Чл. 274
Член 274 от Наредба № 15 предвижда, че пред вентила на отоплителните тела, които работят с пара с ниско налягане, трябва да се осигури налягане от 2 MРa. Това изискване е част от техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на съоръжения за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия.
Чл. 275
Член 275 от Наредба № 15 предвижда, че след отоплителните тела, работещи с пара с ниско налягане, е необходимо да се инсталират индивидуални кондензоотделители. Въпреки това, е позволено да се използва общ кондензоотделител за група отоплителни тела, работещи с пара, при условие че те имат еднакви параметри.
Чл. 276
Член 276 от Наредба № 15 указва, че кондензопроводите трябва да бъдат оразмерявани в съответствие с приложение № 16 на наредбата. Това приложение съдържа конкретни изисквания и методи за проектиране на кондензопроводи, които осигуряват ефективност и безопасност при производството, преноса и разпределението на топлинна енергия.
Чл. 277
Член 277 от Наредба № 15 указва, че за системи, при които кондензатът не може да се върне в котела по гравитачен начин, е необходимо да се проектира кондензен резервоар с работен обем, равен на количеството кондензат, получено за един час работа на инсталацията. Освен това, за подхранване на котлите се предвиждат кондензни помпи, които трябва да бъдат разположени по-ниско от кондензния резервоар и да осигуряват дебит, който да позволява изчерпването на резервоара за 12 - 20 минути.
Чл. 278
Чл. 278 от Наредба № 15 предвижда необходимостта от компенсиране на температурните разширения на водата в инсталации, свързани към собствен топлинен източник или присъединени към външната топлопреносна мрежа чрез междинен топлообменник. За тази цел се изисква инсталирането на отворен или затворен разширителен съд, в съответствие с БДС EN 12828.
Чл. 279
Член 279 от Наредба № 15 указва, че отворените разширителни съдове трябва да бъдат разположени над топлообменниците. В случай че това не е възможно, се допуска изместване на разширителните съдове по хоризонтала, но не повече от 10 пъти дължината на предпазната възходяща тръба. Освен това, разширителните съдове трябва да бъдат монтирани над нивото на най-горните отоплителни тела, както и над разпределителната и събирателната мрежа.
Чл. 280
Чл. 280 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. определя, че затворените разширителни съдове трябва да се предвиждат в близост до котлите или топлообменниците. В случай на доказана необходимост, те могат да бъдат разположени и на други места по височината на тръбната система, както е изменено с ДВ, бр. 6 от 2016 г.
Чл. 281
Чл. 281 определя изискванията за монтаж на разширителни съдове и котли. Не е разрешен монтаж на спирателни и регулиращи органи между разширителния съд и котела, за да се избегне прекъсване на връзката. Колената на тръбите трябва да имат радиус на закръгляване, равен или по-голям от три пъти диаметъра на тръбите. Предпазните тръби на отворените разширителни съдове се проектират съгласно БДС EN 12828 и трябва да бъдат защитени срещу замръзване. В глава десета се обсъждат системите за вентилация и климатизация, с изменения, влезли в сила на 23.04.2016 г.
Чл. 282
Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. определя изискванията за проектиране, изграждане и експлоатация на вентилационни системи в помещения, където пребивават хора или се изисква вентилация по технологични причини. Всички помещения трябва да имат естествена, механична или комбинирана вентилация, като при механична или комбинирана система е необходимо изработване на проект. Естествена вентилация може да се предвижда при възможност, а за помещения без директно проветряване е задължителна механична вентилация.
Чл. 283
Съгласно Чл. 283 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г., вентилацията на складови помещения, в които временно пребивават хора, е задължителна само в специфични случаи. Тя трябва да бъде предвидена, когато в помещенията се съхраняват токсични и летливи вещества или когато извършваните операции са свързани с отделянето на пожароопасни, взривоопасни или вредни вещества.
Чл. 284
Член 284 от Наредба № 15 забранява преминаването на замърсен въздух от едно помещение в друго, където концентрацията на вредни вещества е по-ниска. Това правило цели да предотврати разпространението на замърсявания и да осигури по-добра качествена среда в помещенията.
Чл. 285
Чл. 285 от Наредба № 15 предвижда, че въздухообменът в помещенията трябва да бъде проектиран с цел осигуряване на хигиенните норми за микроклимата и чистотата на въздуха в работната зона.
Чл. 286
Чл. 286 от Наредба № 15 регламентира изискванията за вентилационни системи в различни помещения. Забранява се обединяването на вентилационни системи за помещения с опасни вещества и неприятни миризми с такива с по-ниска степен на замърсяване. Системите за вентилация в жилищни сгради, общежития и хотели трябва да бъдат отделени от тези в детски заведения, магазини и аптеки. В жилища може да се използва механична вентилация с висока енергийна ефективност, без необходимост от проект, ако агрегатите отговарят на определени енергийни изисквания.
Чл. 287
Наредбата определя граничните стойности на химичните агенти във въздуха на работното място, които се съобразяват с Наредба № 13 от 2003 г. и на опасни вещества във външния въздух, определяни съгласно Наредба № 14 от 1997 г. Действителната концентрация на опасните вещества във външния въздух се измерва от упълномощен орган.
Чл. 288
Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. определя техническите изисквания за проектиране, изграждане и експлоатация на съоръжения за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Чл. 288 предвижда, че системите за вентилация и климатизация трябва да включват съоръжения за рекупериране на топлина от изхвърляния въздух, с минимален температурен коефициент на ефективност от 70% при отопление. Забранено е оползотворяването на отпадна топлина от въздух, съдържащ опасни вещества, без предварителни мерки за тяхното отстраняване. Освен това, не могат да се предвиждат регенератори, които не предотвратяват проникването на опасни вещества в чистия въздух в помещения с повишени хигиенни изисквания.
Чл. 289
Чл. 289 от Наредба № 15 предвижда, че за кабините на кранове или за кабините за дистанционно управление в помещения с високо отделяне на топлина (350 W/m3 и повече) или при наличие на опасни вещества над допустимите норми, трябва да се проектира система за вентилация или климатизация. Това трябва да става в съответствие с изискванията за оптимални условия на микроклимата, определени в БДС 14776-87.
Чл. 290
Член 290 от Наредба № 15 определя изискванията за проектиране на аварийна вентилация в помещения, където може да настъпи внезапно постъпване на опасни вещества. Аварийната вентилация трябва да осигури отводняване на токсични, запалими или взривоопасни вещества в допустимо време, а компенсиращ въздух може да постъпва през прозорци, врати или специални отвори. Допуска се временно нарушаване на микроклимата, освен когато технологичните изисквания го забраняват. Необходимият въздухообмен се определя с техническото задание, а проектирането трябва да спазва нормите за пожарна и аварийна безопасност.
Чл. 291
Чл. 291 от Наредба № 15 определя изискванията за проектиране и изграждане на агрегати и съоръжения за вентилация и климатизация. Съоръженията трябва да са в самостоятелни, заключващи се помещения с минимална светла височина от 2,2 м и удобен достъп. Минималната широчина на проходите между съоръженията и стените е 0,8 м. За съоръжения извън сградата трябва да има защита срещу нерегламентиран достъп. Осигурява се достъп за обслужване на канални съоръжения и възможност за източване на водни серпентини.
Чл. 292
Чл. 292 от наредбата предвижда, че организираната и управляема естествена вентилация (аерация) трябва да се проектира с оглед на влиянието на гравитационното и ветровото налягане върху сградата. Това означава, че при проектирането на вентилационните системи е необходимо да се вземат предвид тези природни фактори, за да се осигури ефективна и безопасна работа на системата.
Чл. 293
Чл. 293 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. указва, че аеродинамичната сянка на сградата трябва да се проектира, като се приемат постоянни параметри на аерационния процес по дължина на сградата. Това означава, че при проектирането на сградата е необходимо да се вземат предвид определени устойчиви условия на въздушния поток около нея.
Чл. 294
Член 294 от Наредба № 15, касаещ техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 6 от 2016 г., и влезе в сила на 23 април 2016 г.
Чл. 295
Чл. 295 от Наредба № 15 предвижда аерация за помещения, в които топлинното натоварване е над 23 W/m3 и широчината на помещението е до 36 метра, при условие че не съществуват технологични изисквания за обработка на подавания въздух.
Чл. 296
Чл. 296 от Наредба № 15 предвижда възможност за проектиране на аерация в комбинация с местни смукателни или зонални общообменни вентилационни системи. В същото време, ако в помещенията са предвидени климатични или общообменни вентилационни системи за целия им обем, проектирането на аерация не е допустимо.
Чл. 297
Чл. 297 регламентира проектирането на естествена вентилация, като изисква спазването на Наредба № 2 от 1998 г. относно допустимите емисии на вредни вещества и Наредба № 13 от 2003 г. за защита на работещите от химични агенти. Забранява се аерацията при свободно отделяне на опасни вещества в помещението.
Чл. 298
Чл. 298 от Наредба № 15 предвижда, че за аерацията в помещенията, свързани с производството, преноса и разпределението на топлинна енергия, трябва да се използват регулируеми аерационни устройства. Тези устройства трябва да бъдат монтирани по външните ограждения на помещението.
Чл. 299
Член 299 от Наредба № 15 определя разположението на входящите аерационни устройства на две нива в зависимост от работния режим. При летен режим, долният край на отвора трябва да бъде на 1,2 метра от пода, а при зимен режим - на 4 метра от пода.
Чл. 300
Наредбата определя правилата за проектиране и изграждане на съоръжения за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Член 300 указва, че изходящите аерационни устройства трябва да се разполагат на височината на разтваряне на топлинната струя, обикновено на покрива. При топлинен товар до 50 W/m3 е допустимо аерационните отвори да са разположени на страничните фасади.
Чл. 301
Височината на аерираното помещение се определя в зависимост от обемното топлинно натоварване, съгласно указанията в приложение № 17 на наредбата.
Чл. 302
Член 302 от Наредба № 15 определя, че аерацията може да бъде проектирана в едно- или двукорпусни сгради, които имат свободни фасади. Това означава, че за изграждането на системи за аерация в тези типове сгради не са необходими специфични ограничения, стига фасадите да са свободни.
Чл. 303
Член 303 от Наредба № 15 допуска аерация в многокорпусни сгради, при условие че се редуват топъл и студен корпус. За целта е необходимо да се осигурят достатъчно външни ограждения за входящите аерационни устройства.
Чл. 304
Чл. 304 от Наредба № 15 предвижда, че при проектирането на естествена вентилация е необходимо задължително да се определи хоризонталната температурна граница, известна като "топлинна възглавница", в горната температурна зона на топлинната струя.
Чл. 305
Чл. 305 от Наредба № 15 определя изискванията за подаване на пресен въздух в помещения, замърсявани от хора. Необходимото количество въздух се определя по приложения № 18 или № 12. При невъзможност за осигуряване на хигиенни норми чрез директно проветряване, трябва да се проектира механична вентилационна или климатична система, съобразена с изискванията на наредбата. За нежилищни сгради се спазват стандартите на БДС EN 13779.
Чл. 306
В производствени помещения, където е инсталирана механична вентилация, е задължително да се осигури не по-малко от еднократен въздухообмен в работната зона. Това правило е изменено с ДВ, бр. 6 от 2016 г. и влиза в сила от 23.04.2016 г.
Чл. 307
Чл. 307 от Наредба № 15 предвижда, че при проектиране на механична вентилация и климатизация е необходимо да се осигури пресен въздух от околната среда. Въздухът трябва да бъде взиман от места, свободни от замърсявания, като озеленени площи, външни стени и покриви. Изискванията за това са регламентирани в БДС EN 13779 и приложение № 28.
Чл. 308
Член 308 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 6 от 2016 г., с влизане в сила от 23 април 2016 г.
Чл. 309
Член 309 от Наредба № 15, който се отнася до техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 6 от 2016 г., с влизане в сила от 23 април 2016 г.
Чл. 310
Член 310 от Наредба № 15 забранява разполагането на отвори за пресен въздух на места, където съществува риск от попадане на искри, газове или пари, освен ако не е осигурена защита срещу тях. Това правило е важно за безопасността при експлоатацията на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия.
Чл. 311
Чл. 311 от Наредба № 15 предвижда, че отворите за засмукване на пресния въздух и за изхвърляне на отработения въздух трябва да бъдат оборудвани със защитни решетки. Тези решетки имат две основни функции: първата е да предотвратяват попадане на дъждовни капки, а втората - да блокират предмети с размер, по-голям от 10 mm.
Чл. 312
Член 312 от Наредба № 15 определя изискванията за качеството на пресния въздух, подаван в производствени и спомагателни сгради. Според измененията от 2016 г., концентрацията на опасни вещества във въздуха не трябва да надвишава 30% от граничната концентрация, установена за работната зона, в съответствие с Наредба № 13 от 2003 г. за защита на работещите от химични агенти.
Чл. 313
Чл. 313 от Наредба № 15 предвижда, че при проектирането на обекти за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия трябва да се осигури минимално разстояние за довеждане на пресния въздух до въздухообработващата централа. В случай че не е възможно да се осигури такова разстояние, е необходимо да се предвиди филтър, който да бъде защитен срещу замръзване.
Чл. 314
Чл. 314 определя изискванията за разполагане на отворите за отработен въздух от системите за климатизация и вентилация. Отворите трябва да бъдат над билото на сградите, като се вземат предвид височината и разположението на съседни сгради. Правилата за разполагане на отворите и минималните разстояния между тях са посочени в приложение № 28. В случай на напълно климатизирани сгради, отворите могат да бъдат разположени по стените, отново с оглед на съседните сгради.
Чл. 315
Чл. 315 от Наредба № 15 определя изискванията за въздухообмена в вентилираните помещения. Въздухообменът трябва да осигурява хигиенни норми за микроклимата и чистотата на въздуха, да подава пресен въздух в най-чистите зони и да засмуква въздуха от зони с опасни вещества. Освен това, движението на въздушните потоци трябва да следва естествената посока на разпространение на опасните вещества, когато е възможно.
Чл. 316
В помещения, където се извършват горивни процеси и се изхвърлят димни газове през комини с естествена тяга, не е разрешено да се предвижда механична смукателна вентилация, освен ако не е осигурено пълно компенсиране на изсмуквания въздух.
Чл. 317
Член 317 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. предвижда, че в производствените помещения трябва да се осигури комбинирана вентилация, която да включва механична и естествена вентилация. Важно условие е, че изсмукваният въздух трябва да бъде напълно компенсиран с пресен въздух или с въздух от по-чисти помещения.
Чл. 318
Чл. 318 от Наредба № 15 предвижда, че за системите за вентилация, които също изпълняват функции на въздушно отопление, както и за системите за климатизация, е допустима рециркулация на въздуха, при условие че техническите решения с рециркулация са икономически целесъобразни.
Чл. 319
Чл. 319 от Наредба № 15 забранява рециркулацията на въздуха от помещения, в които се отделят химични агенти, биологични агенти и силно изразени миризми. Освен това, рециркулацията е забранена в помещения с категория на производство Ф5А и Ф5Б, както и в помещения, където се пуши.
Чл. 320
Член 320 от Наредба № 15 предвижда ограничения за използването на апарати, работещи на пълна рециркулация в помещения. Тези апарати, като въздухоотоплителни и вентилаторни конвектори, могат да се използват само като източници на топлина или студ. Не се допуска тяхното използване в следните случаи: 1. Когато в помещението се отделят химични агенти, които сублимират при допир с нагрети повърхности на апаратите; 2. Когато в помещението се отделят биологични агенти, които могат да се развиват поради топли или студени и влажни повърхности на апаратите; 3. Когато помещението е с категория на производство Ф5А и Ф5Б съгласно нормите за пожарна и аварийна безопасност.
Чл. 321
Чл. 321 от Наредба № 15 указва, че спомагателните и обслужващите помещения в жилищни сгради, които нямат възможност за директно проветряване (като кухни, тоалетни и бани), трябва да бъдат вентилирани с помощта на централна или локална смукателна вентилация. Дебитът на изсмуквания въздух е регламентиран в приложение № 19 на наредбата.
Чл. 322
Член 322 от Наредба № 15 определя изискванията за дебита на изсмуквания въздух от тоалетни и бани в общественообслужващи и производствени сгради. Според него, дебитът трябва да осигурява 4-6-кратен въздухообмен, което е необходимо за поддържане на адекватна вентилация и качество на въздуха в тези помещения.
Чл. 323
Чл. 323 от Наредба № 15 предвижда, че сгради с висок клас на въздухопропускливост трябва да се вентилират с балансирани приточно-смукателни системи. Тези системи трябва да включват топлообменник, който да оползотворява топлината на изхвърляния отработен въздух. Това е важно за подобряване на енергийната ефективност и комфорта в сградите.
Чл. 324
Чл. 324 от Наредба № 15 предвижда използването на въздушни завеси за външни врати, междуцехови и технологични отвори. Целта им е да изолират потоците топлина, влага и други вредности, като осигуряват ефективна бариера.
Чл. 325
Въздушната завеса трябва да бъде с температура по-висока от температурата в помещението, когато служи за изолация на топлинни или влажностни потоци през зимата. Когато обаче въздушната завеса изолира поток на опасни вещества, температурата й трябва да съответства на температурата в помещението.
Чл. 326
Чл. 326 от Наредба № 15 предписва, че въздушната завеса трябва да бъде проектирана и изградена като самостоятелна система, която разполага с независимо топлинно захранване. Това означава, че въздушната завеса не трябва да зависи от други системи за отопление и трябва да функционира автономно.
Чл. 327
Според Чл. 327 от Наредба № 15, дебитът на въздушната завеса не се взема предвид при проектирането на системата за вентилация и климатизация на помещението. Тази промяна е в сила от 23.04.2016 г., след изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 6 от 2016 г.
Чл. 328
Член 328 от Наредба № 15 предвижда, че въздушните душове се проектират за едно или повече работни места, места за почивка или технологични зони, когато не могат да се осигурят необходимите параметри на микроклимата в помещението.
Чл. 329
Член 329 от Наредба № 15 определя, че въздушните душове са самостоятелни системи, които разполагат с независимо захранване с топла и студена вода. Това означава, че те функционират независимо от основната система за отопление и охлаждане.
Чл. 330
Чл. 330 от Наредба № 15 определя изискванията за проектиране на въздушни душове. Те могат да бъдат проектирани с пресен въздух, частична рециркулация или пълна рециркулация. Пълна рециркулация е разрешена, когато концентрацията на опасни вещества в работната зона е под установените гранични стойности.
Чл. 331
Чл. 331 от Наредба № 15 определя изискванията за проектиране на местна смукателна вентилация, която е предназначена за отстраняване на опасни вещества и топлина от мястото на тяхното отделяне. Основните изисквания включват проста и ефективна конструкция с малко аеродинамично съпротивление, близост до източника на замърсяване, предотвратяване на преминаването на замърсения въздух през зоната на дишане на хората и улавяне на опасните вещества в посоката на тяхното естествено движение.
Чл. 332
Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. определя четири основни типа местни смукатели, които се проектират за производствени обекти и съоръжения. Те включват: 1. Отворени смукатели (като чадъри и бордови смукатели); 2. Полуотворени смукатели (като смукателни шкафове и камери); 3. Затворени смукатели (като капсуловки); 4. Технологично вградени смукатели (интегрирани в машините, които отделят опасни вещества).
Чл. 333
Член 333 от Наредба № 15 определя изискванията за проектиране и разполагане на смукателни чадъри в обекти за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Смукателните чадъри са задължителни при отделяне на топлина и слаботоксични газове, като трябва да бъдат проектирани с определен ъгъл на разтваряне и на височина, позволяваща обслужване на съоръжението. Чадърът трябва да покрива източника на вредности и да осигурява дебит на въздуха, който е с 15-20% по-голям от дебита на струята. При незначително топлоотделяне или отсъствие на такова, дебитът се определя, за да се избегне разнасяне на опасни вещества. За предотвратяване на проникване на опасни вещества покрай ръбовете на чадъра, се използват реформирани чадъри, а за улавяне на горещи газове от пещи и сушилни - чадъри козирки.
Чл. 334
Член 334 от Наредба № 15 определя изискванията за бордови смукатели в вани за течности, отделящи опасни вещества. Според член 1, бордовите смукатели са задължителни за открити вани. Член 2 посочва, че еднобордови смукатели са допустими за вани с широчина до 0,8 м, а двубордови смукатели са предвидени за вани до 1,4 м. Член 4 изисква конструкцията на смукателите да осигурява равномерно засмукване.
Чл. 335
Чл. 335 регламентира условията за предвиждане на странични смукатели в съоръжения, които образуват незначителен конвективен поток. Страничните смукатели не могат да бъдат монтирани с чадър по технологични изисквания. Дължината на страничния смукател трябва да бъде по-голяма от дължината на източника, а дебитът на засмукания въздух се определя на база количеството конвективна топлина, широчината на източника и разстоянията между него и смукателя.
Чл. 336
Чл. 336 определя изискванията за смукателни маси, които се предвиждат при отделяне на опасни вещества без значителен конвективен поток. Размерите на масата зависят от технологичните изисквания, а плотът може да бъде решетъчен или с отвори. Разстоянието между източника на опасни вещества и смукателната маса трябва да е между 10 и 15 см. Минималната скорост на засмукване при опасни вещества без отделяне на топлина е 0,4 m/s, а при отделяне на топлина и прах, скоростта трябва да е 1,5 - 2 пъти по-голяма от скоростта на топлинната струя.
Чл. 337
Чл. 337 определя изискванията за полуотворените смукатели, като смукателните шкафове и камери, и полузакритите чадъри. Дебитът на засмукване и свързването на смукателния въздухопровод трябва да осигурява безопасна скорост, предотвратяваща излизането на опасни вещества в помещението. За смукателните кожуси, дебитът на засмукване трябва да бъде по-висок от дебита на замърсената въздушна струя в мястото на отвора.
Чл. 338
Чл. 338 регламентира проектироването на смукателни шкафове, които могат да бъдат с горно, долно или комбинирано засмукване. Горното засмукване е подходящо за процеси с топлоотделяне, долното за отделяне на тежки газове, а комбинираното осигурява равномерна скорост на въздуха. Дебитът на въздуха се определя по смукателната скорост, а при значителни газови отделяния, техният дебит се добавя. За лабораторни шкафове минималната смукателна скорост е 0,4 - 0,5 m/s, с възможност за корекция при значителни топлоотделяния.
Чл. 339
Наредбата определя изискванията за проектиране, изграждане и експлоатация на обекти и съоръжения за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Член 339 разглежда спецификациите за смукателни камери, които трябва да се предвиждат за технологии, генериращи опасни вещества. Работното място може да бъде разположено както извън, така и вътре в камерата. Отворите за засмукване на въздух трябва да са максимално близо до източника на опасни вещества, а смукателната скорост зависи от технологичните условия.
Чл. 340
Смукателните кожуси, известни още като фасонни приемници, са предназначени за улавяне на прах, който се генерира при обработка на материали с помощта на режещи инструменти, като абразивни и полировъчни дискове, резци, ножове и циркуляри.
Чл. 341
Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. предвижда използването на полузакрити чадъри в случаите, когато не може да се използва смукателен шкаф по технологични причини, а обикновеният смукателен чадър не е достатъчно ефективен. Това е необходимо за осигуряване на безопасност и ефективност в производствените процеси.
Чл. 342
Чл. 342 от Наредба № 15 определя изискванията за затворени смукатели, които трябва да ограждат мястото на отделяне на опасни вещества. Ограденото пространство трябва да има само наблюдателни отвори с минимални размери. Конструкцията на смукателите трябва да съответства на характеристиките на машините и да осигури необходимото подналягане, като минимизира дебита на засмукване. Дебитът се определя на базата на отделящия се газ, площта на неплътностите и смукателната скорост, която е между 1 и 4 m/s, в зависимост от технологичните условия.
Чл. 343
Чл. 343 от Наредба № 15 определя, че изходните данни за местните смукатели трябва да бъдат посочени в заданието за проектиране на обекта, в част "Технологична". Това изискване е специфично за всеки конкретен случай и е част от техническите правила и норми за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия.
Чл. 344
Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. определя техническите правила за проектиране, изграждане и експлоатация на обекти и съоръжения за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Член 344 указва, че самостоятелни местни вентилационни системи трябва да се проектират, когато режимите на работа на технологичните съоръжения налагат разделяне. Не се допуска обединяване на въздушни потоци в една и съща местна смукателна вентилационна система, ако те съдържат вещества, които могат да предизвикат химически реакции, да образуват опасни смеси или да създават взривоопасни условия.
Чл. 345
Член 345 от Наредба № 15 регламентира начина на изхвърляне на замърсения въздух от местните смукателни системи. Той трябва да се изхвърля вертикално нагоре над покрива на сградата, безпрепятствено, чрез въздухопроводи или шахти без шапки. При това се вземат предвид височината и разположението на съседните сгради, както и се спазват изискванията на Закона за чистотата на атмосферния въздух и свързаните наредби.
Чл. 346
Чл. 346 от Наредба № 15 указва, че системите за климатизация трябва да се проектират, когато това е изисквано в заданието за проектиране и в съответствие с изискванията на БДС EN 15 251. Тази разпоредба е изменена и допълнена с ДВ, бр. 6 от 2016 г., и влиза в сила от 23.04.2016 г.
Чл. 347
Чл. 347 от Наредба № 15 определя изискванията за проектиране на системи за климатизиране в помещения. За комфортно климатизиране, системите трябва да поддържат определени параметри на въздуха, скорост и звуково налягане, както и необходимото количество пресен въздух. За технологично климатизиране, системите се проектират в съответствие с технологичното задание, като за производствени помещения трябва да се спазват изискванията на БДС 14776-87.
Чл. 348
Чл. 348 от Наредба № 15 предвижда, че при необходимост от изчислителни параметри за въздуха в работната зона, които не отговарят на стандартите по БДС 14776-87, системите трябва да бъдат проектирани на базата на предварително съгласувани параметри на микроклимата с Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването.
Чл. 349
Член 349 от Наредба № 15 предвижда, че нормалните параметри на въздуха през лятото могат да се постигнат чрез използване на хладилни машини, които осигуряват директно или индиректно охлаждане, или чрез изпарително охлаждане, също в директен или индиректен режим.
Чл. 350
Чл. 350 от Наредба № 15 позволява неорганизирано естествено вентилиране на помещения в жилищни и обществени сгради, при условие че кратността на въздухообмена не надвишава 0,5 h-1. Ако не се спазват тези условия, се изисква механична вентилация или използване на вентилационни агрегати.
Чл. 351
Член 351 от Наредба № 15 предвижда задължителни мерки за предотвратяване на развитието на бактерията легионела в системи за климатизация, които използват овлажнителен апарат на оборотна вода. Тези мерки са важни за осигуряване на безопасността и здравето на потребителите.
Чл. 352
Чл. 352 от Наредба № 15 предвижда, че за всички системи за климатизация и вентилация е необходимо да се осигури филтриране на въздуха, който се подава в помещенията, в съответствие със зададените изисквания за проектиране. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 6 от 2016 г. и влиза в сила от 23.04.2016 г.
Чл. 353
Член 353 от Наредба № 15 предвижда, че пречистването на изхвърляния в атмосферата въздух е задължително, когато е изискуемо по Наредба № 2 от 1998 г. относно допустимите емисии на вредни вещества от неподвижни източници. При издаване на комплексно разрешително, пречистването на въздуха от вентилационни и аспирационни системи трябва да отговаря на нормите, определени в разрешителното, съгласно Закона за опазване на околната среда.
Чл. 354
Чл. 354 от Наредба № 15 определя, че филтрите за пречистване на топлинна енергия трябва да се избират на базата на необходимата степен на пречистване и размера на улавяните частици, съгласно спецификациите в заданието за проектиране и приложение № 20.
Чл. 355
Член 355 от Наредба № 15 определя методите за пречистване на въздуха в зависимост от желания живот на филтрите. Пречистването може да бъде едностепенно (с груб или фин филтър), двустепенно (с груб и фин филтър) или тристепенно (с груб, фин и високоефективен филтър).
Чл. 356
Наредбата предвижда, че отделното филтриране на рециркулационния въздух е задължително само в случаи, когато съществуват технологични изисквания за това. Тоест, филтрирането не е общо изискване, а зависи от конкретната технология и нужди на системата.
Чл. 357
Член 357 от Наредба № 15 указва, че високоефективните филтри трябва да бъдат проектирани в непосредствена близост до нагнетателните устройства, като част от изискванията за проектиране на въздухопроводите.
Чл. 358
Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. определя техническите изисквания за проектиране, изграждане и експлоатация на въздухопроводната мрежа. Въздухопроводите могат да бъдат изработени от различни материали, включително поцинкована и неръждаема стомана, алуминий, пластмаси и гъвкави канали. Специални изисквания се прилагат за въздухопроводите, свързани с аварийно вентилиране, които трябва да отговарят на Наредба № Із-1971 за безопасност при пожар.
Чл. 359
Чл. 359 от Наредба № 15 допуска изграждането на въздухопроводи от бетон, тухли, рабиц и други материали, при условие че се осигуряват условия за почистване, гладки стени и необходима плътност на конструкцията.
Чл. 360
Чл. 360 от Наредба № 15 определя изискванията за формата на напречното сечение на въздухопроводите. Изборът на форма трябва да бъде съобразен с технико-икономическите, конструктивните и естетическите изисквания. При невъзможност за използване на кръгли въздухопроводи, се предпочитат правоъгълни, овални или други форми, близки до квадратната. Специално за системи за обезпрашаване, въздухопроводите трябва да бъдат с кръгло сечение.
Чл. 361
Чл. 361 от Наредба № 15 регулира проектирането на въздухопроводи за различни системи за вентилация и климатизация. Въздухопроводите за нискоскоростни системи трябва да се проектират в съответствие с препоръчителни и максимално допустими скорости на въздуха, определени в приложение № 21. За високоскоростни системи, проектът трябва да следва максимално допустимите скорости, посочени в приложение № 22. За местни смукателни системи за обезпрашаване, скоростта на въздуха в въздухопроводите се определя според приложение № 23.
Чл. 362
Чл. 362 от Наредба № 15 указва, че загубите на налягане във въздухопроводите се изчисляват като обща сума от загубите на триене и местни съпротивления. При необходимост се взема предвид възстановеното статично налягане в прави участъци между две отклонения.
Чл. 363
Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Чл. 363 предвижда, че загубите на налягане на разклоненията могат да се изравняват до 15% чрез подходящ избор на диаметрите при скорости на въздуха, които не надвишават максимално допустимите. В случай, че не е възможно да се изравнят наляганията чрез промяна на диаметрите, е необходимо да се предвидят регулиращи органи.
Чл. 364
Правите участъци на въздухопроводите на местните смукателни обезпрашителни инсталации трябва да бъдат проектирани от листова стомана, с дебелина на стената минимум 2 mm. В случай на работа с абразивен прах с концентрация над 100 mg/m3, дебелината трябва да е минимум 3 mm. Фасонните части трябва да имат дебелина, която е с 1 mm по-голяма от дебелината на правите участъци.
Чл. 365
Наредбата определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Чл. 365 предвижда инсталиране на устройства за измерване на дебита на въздуха в началото на главните отклонения на разклонени въздухопроводни мрежи. В наредбата е включена и глава относно защитата от шум и вибрации.
Чл. 366
Чл. 366 от Наредба № 15 определя допустимите нива на звуково налягане в октавни честоти и в dB(А) за различни приложения. Тези нива се отчитат в съответствие с приложение № 12, табл. 1 на наредбата или съгласно Наредба № 4 от 2006 г. и Наредба № 6 от 2006 г., които регламентират ограниченията на вредния шум и показателите за шум в околната среда.
Чл. 367
Член 367 от Наредба № 15 предвижда, че машинните помещения, вентилационните камери и топлообменните станции трябва да бъдат разположени в отделни сгради или самостоятелни помещения, които са в или до общественообслужващи, жилищни и производствени сгради. Това разположение трябва да съответства на изискванията на чл. 169 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Чл. 368
Чл. 368 от Наредба № 15 определя изискванията за разполагане на машини и съоръжения върху фундаменти, които трябва да отговарят на нормите за проектиране при динамични натоварвания. Машините и съоръженията трябва да бъдат свързани с тръбопроводната мрежа чрез гъвкави връзки. За предотвратяване на предаване на вибрации и структурен шум по топлопроводите е необходимо да се използват антивибрационни подложки и опори, както и антивибрационни обвивки при преминаването на тръбопроводите през строителни елементи.
Чл. 369
Член 369 от наредбата описва мерките за намаляване на аеродинамичните шумове в системите за въздухопроводна мрежа. Тези мерки включват естествено шумозаглушаване и вграждане на шумозаглушители. Освен това, за повишаване на шумопоглъщащата способност, е разрешено облицоване на въздухопроводите с шумопоглъщащи материали. Шумозаглушителите трябва да бъдат проектирани с оглед остатъчното звуково налягане, за да се постигнат допустимите нива на шум в помещенията, съгласно предходна разпоредба.
Чл. 370
Чл. 370 от Наредба № 15 предвижда мерки за ограничаване на разпространението на шума от машинни помещения, вентилационни камери, топлообменни станции и котелни. За тази цел се изисква звукоизолиране чрез подходящи конструкции на ограждащите елементи, като многослойни стени, плаващи подове и облицовки.
Чл. 371
Член 371 от Наредба № 15 определя изискванията за контрол и автоматично регулиране на системите за отопление, вентилация и климатизация. Целите включват осигуряване на хигиенни норми за микроклимата и чистотата на въздуха, повишаване на сигурността на системата и икономия на енергия и ресурси в сградите.
Чл. 372
Наредбата предвижда необходимостта от използване на показващи и сигнализиращи прибори за контрол на системите за топлоснабдяване и поддържане на микроклимата. Освен това, се изискват прибори за отчитане и анализ на работата на системите, които да съхраняват информация. В случай на опасност от авария или нарушаване на технологичния процес, трябва да бъдат инсталирани сигнализиращи прибори.
Чл. 373
Наредбата предвижда задължителни контролни прибори за различни системи, свързани с производството, преноса и разпределението на топлинна енергия. Контролът включва измерване на температура, налягане и съпротивление на филтри при нагнетателни системи, системи за климатизация и топлообменни станции. Измененията от 2016 г. актуализират изискванията за контрол и добавят нови параметри за наблюдение.
Чл. 374
Член 374 от Наредба № 15 предвижда, че приборите за сигнализация, свързани с работата на системите за вентилация и климатизация, трябва да бъдат проектирани в съответствие със заданието за проектиране. Изменението е в сила от 23.04.2016 г.
Чл. 375
Чл. 375 от Наредба № 15 определя изисквания за измерване на разхода на енергоносители и автоматично регулиране на топло- и студоподаването в нови сгради. Включва системи за отопление, вентилация и климатизация, както и топлообменни станции. Измерванията са задължителни и за съществуващи сгради при обновяване. Топлинната енергия от топлопреносно предприятие за централно топлоснабдени жилищни сгради се отчита с търговски измервателни средства. Въвеждането на нови технологии при измерванията и контролите също е регламентирано.
Чл. 376
Чл. 376 регламентира поставянето на осезатели за температура и влага. Според (1) те трябва да бъдат разположени на места, защитени от смущаващи въздействия. В (2) се допуска поставяне на осезатели в рециркулационен въздухопровод, при условие че параметрите на рециркулационния въздух съвпадат с тези в помещението.
Чл. 377
Чл. 377 от Наредба № 15 регламентира, че системите за вентилация и климатизация могат да бъдат включвани и изключвани директно от обслужваното помещение, от машинни помещения или от централни командни пунктове. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 6 от 2016 г. и е в сила от 23.04.2016 г.
Чл. 378
Член 378 от Наредба № 15 определя изискванията за включване и изключване на електродвигателите на вентилационните съоръжения. Предвиждат се блокировки за осигуряване на безопасно функциониране на системите в пожароопасни и взривоопасни помещения. Включванията и изключванията на различните компоненти на вентилационната система трябва да следват определена последователност, за да се предотвратят инциденти и да се осигури ефективна работа на системите.
Чл. 379
Член 379 от Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. предвижда, че местните смукателни инсталации на технологичните съоръжения трябва да бъдат взаимно блокирани с пусковата им апаратура. Това означава, че активирането на едната система ще предотврати работата на другата, осигурявайки безопасност и контрол в експлоатацията на съоръженията.
Чл. 380
Наредбата определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Член 380 указва изисквания за вентилационни инсталации с мокри филтри или прахоуловители, включително блокиране на пускането на вентилатора при включване и изключване на подаването на вода, както и блокиране на вентилатора при прекъсване на подаването на вода за безопасност при пречистването на въздуха.
Чл. 381
Сухите филтри и прахоуловители, предназначени за пречистване на въздуха от взривоопасен прах, трябва да бъдат свързани с атмосферата чрез взривни клапи. Взривоопасният прах включва горим прах, влакна или отпадъци с долна граница на взривяемост до 65 g/m3.
Чл. 382
Член 382 от Наредба № 15 определя изискванията за включване и изключване на системата за аварийна вентилация. Включването може да бъде автоматично или ръчно, като ръчните пускови табла трябва да са разположени до входа на помещението. При работа на системата, нагнетателните инсталации трябва да бъдат изключени чрез блокировка.
Чл. 383
Член 383 от Наредба № 15 предвижда действия при пожар, включващи изключване на вентилаторите на нагнетателните вентилации и автоматично затваряне на противопожарните клапи. Тези действия трябва да се извършват в съответствие с изискванията на Наредба № Із-1971 от 2009 г., която определя строително-техническите правила и норми за безопасност при пожар.
Чл. 384; § 1, § 2, § 3, § 4, § 5
Наредбата определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на съоръжения, свързани с производството, преноса и разпределението на топлинна енергия. Включва изисквания за централизирано управление на системите за отопление, вентилация и климатизация в нови и съществуващи сгради, както и дефиниции на термини като 'енергиен обект', 'топлопреносна мрежа' и 'разпределение на топлинна енергия'. Наредбата е актуализирана през 2016 г. и отменя предишни норми и правила. Изискванията за проектиране и експлоатация на системите за топлинна енергия са в съответствие с европейските директиви и стандарти.
§1
Наредбата определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. В параграф §1 се дават определения на ключови термини, като "енергиен обект", "топлопреносна мрежа", "пренос на електрическа и топлинна енергия или природен газ", "разпределение на топлинна енергия", "разпределително топлинно табло", "колектор", "пиезометричен график на налягането в топлопреносната мрежа" и "опасни вещества". Опасните вещества са тези, класифицирани в категории на опасност, с гранични стойности на експозиция на работното място или определени в съответните наредби.
§4
Параграф §4 от Наредба № 15 отменя предишни нормативни документи, свързани с проектирането на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации, както и на топлопреносни мрежи. Отменените документи включват Нормите за проектиране, утвърдени през 1986 г. и 1972 г., както и Правилата за изпълнение и приемане на строителни и монтажни работи за топлоснабдителни системи. Тези отменени норми и правила са публикувани в различни издания на Бюлетина за строителство и архитектура.
§5
Параграф §5 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. указва, че указания за прилагането на наредбата дават министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на енергетиката. Наредбата е изменяна и допълнена, с последни изменения, обнародвани в ДВ, бр. 20 от 2006 г. и ДВ, бр. 6 от 2016 г., като последните изменения влизат в сила от 23 април 2016 г.
§77
Наредба № 15 от 2005 г. въвежда разпоредби на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите. Тя е преминала процедура за обмен на информация в областта на техническите регламенти, съгласно Постановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. за организацията и координацията на този обмен. Преходните и заключителните разпоредби към наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 15 са обнародвани в Държавен вестник, брой 6 от 2016 г., и влизат в сила от 23.04.2016 г.
§78
Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия влиза в сила за инвестиционни проекти, при които производството по одобряване и издаване на разрешение за строеж започва след влизането й в сила. За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект се счита датата на внасяне на проекта за одобряване от компетентния орган, както и наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект.
§79
Наредбата влиза в сила три месеца след обнародването й в "Държавен вестник". В приложението към чл. 61, ал. 1 се определят изчислителните разходи на топлоносителя при различни топлинни консумации, включително за отопление, вентилация и горещо водоснабдяване. За всяка от категориите се предоставят формули за изчисления, включително специфични условия за наличие или липса на акумулиращи резервоари. Приложенията също така съдържат норми за качества на водата и минимални разстояния между топлопроводи и други съоръжения. В заключителните разпоредби се описват и минималните разстояния между надземно положени топлопроводи и други съоръжения.
