Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя условията и реда за използване на животински органи, тъкани и клетки с цел трансплантация. Тя има за цел да регламентира практиките и процедурите, свързани с трансплантацията на животински биологични материали.
Наредба № 15 от 20 април 2004 г. цели да намали рисковете, свързани с използването на животински органи, тъкани и клетки за трансплантация. Тя определя условията и реда, при които тези биологични материали могат да бъдат използвани, с оглед осигуряване на безопасност и ефективност при трансплантационните процедури.
Наредба № 15 от 20 април 2004 г. определя условията и реда за използване на животински органи, тъкани и клетки за трансплантация. Според Чл. 3, за трансплантация могат да се използват както животински тъкани без живи клетки, така и органи, тъкани и клетки, които съдържат живи животински клетки. Следваща глава разглежда условията за употреба на животински тъкани, които не съдържат живи животински клетки.
Животински тъкани могат да се използват за присаждане само при определени условия: 1) когато няма възможност за присаждане на тъкани с човешки произход или когато не са налични годни за трансплантация тъкани; 2) когато присаждането на животински тъкани дава по-добри клинични резултати от човешките. Освен това, за трансплантация се допускат само животински тъкани, преминали през процедури по обеззаразяване.
Чл. 5 от Наредба № 15 от 20 април 2004 г. предвижда, че животински тъкани могат да се използват за присаждане на реципиент, само ако всички дейности, свързани с тяхното вземане, експертиза, изследване, обработка, преработка, съхраняване и предоставяне, са извършени от лечебни заведения, определени в чл. 14 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Чл. 6 от Наредба № 15 задължава лечебните заведения да осигуряват качество и безопасност на животинските тъкани при тяхното вземане, обработка и предоставяне. Лечебните заведения трябва да създадат и поддържат документация, включваща стандартни оперативни процедури, ветеринарно-медицински сертификат, досие на животното с важна информация за безопасността, регистър на осигурените тъкани, описание на процедурите по обеззаразяване и сертификати за микробиологичен контрол.
Чл. 7 от Наредба № 15 от 20 април 2004 г. предвижда, че лечебните заведения, които извършват дейности свързани с животински тъкани, трябва да предоставят тези тъкани на лечебни заведения, съгласно чл. 13 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Това включва дейности като вземане, експертиза, изследване, обработка, преработка, съхраняване и предоставяне на тъканите.
Присаждането на животински тъкани е допустимо само след получаване на информирано съгласие от реципиента или от неговия родител, настойник или попечител. Това изискване гарантира, че всички участници в процедурата са информирани и съгласни с нея.
Лечебните заведения, в които се извършват трансплантации, са задължени да регистрират извършената процедура в Изпълнителната агенция "Медицински надзор" в срок от 7 дни след осъществяването на трансплантацията.
Наредба № 15 от 20 април 2004 г. предвижда, че при установяване на нежелана реакция или пренасяне на заболяване след трансплантация на животински тъкани, лечебното заведение, извършило присаждането, е задължено да уведоми Изпълнителната агенция "Медицински надзор" и лечебното заведение, осигурило тъканите, в срок от 24 часа.
Наредбата определя условията и реда за използване на живи животински органи, тъкани и клетки за трансплантация в рамките на научноизследователски проекти. Използването им е позволено след съгласуване с Изпълнителната агенция "Медицински надзор" и при спазване на определени условия, включително осъществяване от лечебно заведение с висше медицинско училище, спазване на принципите на Добрата клинична практика, получаване на информирано съгласие от реципиента и осигуряване на стерилни условия за отглеждане на животните. Наредбата също така определя термини, свързани с нежеланите реакции при трансплантацията и уточнява, че контролът по изпълнението й се осъществява от изпълнителния директор на агенцията.
Наредбата определя условията и реда за използване на животински органи, тъкани и клетки за трансплантация. В §1 се уточняват термини като "нежелана реакция на трансплантация" и "научна организация". "Нежеланата реакция на трансплантация" се описва като вредна и непредвидима реакция, която се проявява при нормални условия на трансплантация, а "научна организация" е определена в контекста на Закона за насърчаване на научните изследвания.
Контролът по изпълнението на Наредба № 15 се осъществява от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Медицински надзор", съгласно §3, изменен с ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г. Заключителните разпоредби към наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 21 от 2007 г. за обстоятелствата и данните, които се вписват в регистрите на Изпълнителната агенция по трансплантация, също са обнародвани в ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г.
В параграф 27 от Наредба № 15 от 2004 г. се предвижда замяна на термина "Изпълнителната агенция по трансплантация" с "Изпълнителната агенция 'Медицински надзор'". Тази промяна е в сила за всички места, където се споменава първият термин в текста на наредбата.