НАРЕДБА № 14 ОТ 3 АВГУСТ 1987 Г. ЗА КУРОРТНИТЕ РЕСУРСИ, КУРОРТНИТЕ МЕСТНОСТИ И КУРОРТИТЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 14 от 3 август 1987 г. урежда процесите на обявяване, категоризиране, използване и опазване на курортните ресурси, курортните местности и курортите в България.
Чл. 2
Член 2 от Наредба № 14 определя курортните ресурси като минерални води, лечебна кал и местности с благоприятни условия за лечение, профилактика и почивка. Благоприятните фактори включват биоклиматични ресурси, морска вода в крайбрежни курортни райони и морски плажове.
Чл. 3
Член 3 определя понятието "курортна местност" като местност с обявени и категоризирани курортни ресурси, която предлага възможности за изграждане и експлоатация на курортни обекти и заведения. Курортът е курортна местност, в която се използват курортни обекти и заведения.
Чл. 4
Обявяването на курортните ресурси се извършва със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на отдел "Курортни ресурси" в Министерството на здравеопазването, основано на експертно заключение. Предложението трябва да съдържа резултати от проучвания, оценка на количеството и качеството на ресурсите, както и мнение за тяхното използване. За минерални води и лечебна кал се прилагат допълнителни решения и заповеди. Заповедта за обявяване се обнародва в Държавен вестник, а при промени в ресурсите те се закриват по установения ред.
Чл. 5
Наредба № 14 от 3 август 1987 г. регламентира картотекирането на обявените курортни ресурси от отдел "Курортни ресурси" в Министерството на здравеопазването. Към момента на издаването на наредбата, обявените курортни ресурси включват минерални води, лечебна кал и биоклиматични ресурси, морски плажове и морска вода в курорти от национално и местно значение.
Чл. 6
Член 6 от Наредба № 14 от 3 август 1987 г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 12 от 1995 г.
Чл. 7
Наредба № 14 от 3 август 1987 г. определя основните показатели за обявяване на минералните води, които включват дълбок произход, устойчив физико-химичен състав и свойства, независими от климатични промени. Минималните стойности на биологичноактивните съставки и допустимите концентрации на токсични вещества в минералните води са уточнени. За минерални води, използвани за питейно лечение, не се допускат нитрати и амоний, а за профилактика на зъбен кариес се допуска флуорид до 26 мг/л. Минералните води трябва да отговарят на микробиологичните норми и не трябва да съдържат патогенни микроорганизми.
Чл. 8
Наредба № 14 от 3 август 1987 г. определя спецификациите за лечебната кал, която включва неорганична сулфидна, органична и лечебна кал от бентонитови глини и изворна кал. За всяка категория са посочени конкретни показатели като влагосъдържание, относителна маса, pH, обща минерализация и механични примеси. Освен физико-химичните характеристики, наредбата задава и санитарно-микробиологични критерии, включващи допустими микробни числа и титри на коли и перфрингенс.
Чл. 9
Чл. 9 определя условията за обявяване на биоклиматичните ресурси, които включват: благоприятни термични характеристики, отсъствие на промишлени замърсявания, подходящи ландшафтни условия, достатъчна продължителност на слънчевото греене, нормален интензитет на ултравиолетовата радиация, висока концентрация на аеройони, отсъствие на фуниевидни течения, благоприятни физико-географски условия, дълга снежна покривка в планините и възможност за целогодишно или двусезонно използване.
Чл. 10
Член 10 от Наредба № 14 за курортните ресурси, курортните местности и курортите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 18 от 1992 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 11
Член 11 от Наредба № 14, която регламентира курортните ресурси, местности и курорти, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 18 от 1992 година.
Чл. 12
Наредба № 14 от 3 август 1987 г. определя режима на наблюдение на курортните ресурси, включително минерални води, лечебна кал и биоклиматични ресурси. Наблюденията включват дебит, температура, физико-химичен и санитарно-микробиологичен контрол на водоизточниците, както и наблюдения на лечебната кал и биоклиматичните условия. Честотата на наблюденията варира от ежедневно до веднъж на 8 години в зависимост от типа ресурс.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 14 определя режима на наблюдение на курортните ресурси, който се извършва от стопанисващите организации. Данните от наблюденията се записват в Регистър за лечебно калонаходище и Регистър за морски плаж, които се съхраняват безсрочно. Лабораторни анализи на курортните ресурси се извършват от упълномощени лаборатории. Хигиенно-епидемиологичните инспекции осъществяват контрол на минералните води, лечебната кал и морската вода, както и замърсяването на атмосферния въздух. Министърът на здравеопазването определя условията и реда на наблюденията, с изключение на минералните води.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 14 определя изискванията за стопанисване и експлоатация на лечебните калонаходища и морските плажове. Лечебните калонаходища трябва да бъдат защитени от замърсяване, а съоръженията за добив и транспорт на минерални води и лечебна кал да не променят техните качества. Експлоатацията на лечебно калонаходище е разрешена след регистрация, приключване на проучвания и утвърдена технологична схема, както и издадени сертификати за лечебната кал.
Чл. 15
Наредба № 14 от 3 август 1987 г. определя нормите за потребление и разчети при използване на минерални води, лечебна кал и морски плажове. Според чл. 15, нормите са: до 270 литра минерална вода на балнеолечебна процедура, до 30 кг лечебна кал на калолечебна процедура, 8 кв.м на посетител в лечебните плажове, 6 кв.м на посетител в курортите от национално значение и 5 кв.м на посетител в останалите случаи.
Чл. 16
Курортните местности и курортите в България се категоризират на две основни групи: от национално значение и от местно значение. Допълнително, те се класифицират по три критерия: лечебен фактор (балнеолечебни, климатолечебни, балнеоклиматолечебни), медицински профил (профилирани за определени заболявания и непрофилирани) и предназначение (лечебни курорти и курорти за почивка и отдих).
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 14 определя процедурата за обявяване на курортни местности и курорти в България. Курортите от национално значение се обявяват с решение на Министерския съвет, по предложение на министъра на здравеопазването, а местните курорти - със заповед на същия министър. Предложенията за обявяване могат да бъдат правени от председателите на общини. Обявяването и категоризирането се базират на утвърден статут на курортите. Решенията се обнародват в Държавен вестник, а курортите се регистрират в Министерството на здравеопазването.
Чл. 18
Член 18 от Наредба № 14 определя процеса за даване на статут на курортна местност и курорт. Оценката на курортните ресурси е количествена и качествена, съобразно изискванията за планиране и опазване на околната среда. Статутите за курортите от национално значение се изработват от Министерството на здравеопазването, а за местно значение - от съответната община. Утвърдителният статут се издава от министъра на здравеопазването по предложение на отдел "Курортни ресурси".
Чл. 19
Курортите се планират и изграждат на базата на градоустройствени планове, които трябва да бъдат изработени съгласно Закона за териториално и селищно устройство. Утвърдителният процес на тези планове изисква съгласие от отдел "Курортни ресурси" в Министерството на здравеопазването.
Чл. 20
Наредба № 14 от 3 август 1987 г. определя условията за изграждане на курортни заведения и обекти в курортите, включително лечебни заведения, заведения за медицински туризъм и туристически обекти. Проектирането и строителството трябва да съответстват на категоризацията на курортите, а откритията на лечебни заведения изискват разрешение от министъра на здравеопазването или от отдел "Курортни ресурси". Съгласие от същия отдел е необходимо и за проучване и проектиране на заведения, използващи минерална вода и лечебна кал.
Чл. 21
Наредба № 14 от 3 август 1987 г. регламентира опазването на курортните ресурси, с акцент върху минералните води, курортните местности и курортите. Опазването се осъществява чрез охранителни зони и режим, съгласно Закона за народното здраве. Забранени са дейности, които могат да увредят курортните ресурси, включително строителство, минни работи и замърсяване. Охранителният режим обхваща и добива на лечебна кал, която подлежи на контрол. Обектите на опазване в охранителните зони включват лечебната кал, водоеми, морска вода, въздушна среда, почва, гори и курортни местности.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № 14 определя правилата за обосноваване на охранителните зони на курортните ресурси, с изключение на минералните води. Проектите за тези зони се основават на различни проучвания и данни, а инвеститорът е Министерството на здравеопазването. Утвърдителният процес включва заповед на министъра на здравеопазването, която се обнародва в Държавен вестник.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № 14 определя, че за обявените курортни ресурси (с изключение на минералните води), курортните местности и курортите могат да се установяват общи охранителни зони в зависимости от местоположението и условията. Министърът на здравеопазването, по предложение на отдел "Курортни ресурси", утвърджа временни охранителни зони за курортни ресурси в процес на проучване за срок от 5 години.
Чл. 24
Наредбата установява три охранителни зони за опазване на курортните ресурси, с изключение на минералните води. Охранителна зона "А" има строг режим и включва лечебни калонаходища, крайбрежни курортни ресурси и биоклиматични ресурси. Охранителна зона "Б" е с ограничителен режим и обхваща територии, от които може да се окаже неблагоприятно влияние върху курортните ресурси. Третата зона е заличена в последната поправка.
Чл. 25
Наредба № 14 от 3 август 1987 г. определя ограничения и разрешения в охранителна зона "А" за курорти, лечебни калонаходища и морски плажове. Забранени са промишлено строителство, транспортни линии, изхвърляне на отпадъци и химически средства, които вредят на курортната среда. Разрешени са курортно строителство и благоустройство, при условие че не увреждат природната среда. Специални мерки за защита на лечебните калонаходища включват ограждане и маркиране на уязвими места. Съществуващи сгради, които не вредят на ресурсите, могат да продължат да функционират, а несъвместимите обекти трябва да се преустройват или закриват.
Чл. 26
В охранителната зона "Б" се забраняват дейности, които замърсяват въздуха, водите и почвата, включително промишлена дейност, дърводобив и изграждане на попивни кладенци. Ограничават се геологопроучвателни и минни дейности, както и строителство, което може да увреди курортните ресурси. Разрешават се гражданско строителство и безвредна промишленост, освен посочените в забраните.
Чл. 27
Член 27 от Наредба № 14 от 3 август 1987 г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите е отменен с Държавен вестник, брой 88 от 2000 година.
Чл. 28
Член 28 от Наредба № 14 предвижда възможност за допълнително уточняване и конкретизиране на охранителния режим на находища на лечебна кал, курортни местности и курорти, в зависимост от специфичните условия на отделните находища при утвърдителна граница на охранителните зони.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 14 от 3 август 1987 г. дава правомощия на Министерството на здравеопазването да спира или ограничава дейности в охранителните зони, които не са упоменати в предходните членове, ако тези дейности могат да окажат неблагоприятно влияние върху курортните ресурси и природната среда. Това се извършва въз основа на експертно заключение.
Чл. 30, § 2, § 4, § 5, § 6
Наредбата урежда охранителните зони и режими на курортните ресурси, местности и курорти, които се включват в градоустройствени планове. Границите на охранителната зона 'А' се маркират с трайни знаци. Министърът на здравеопазването може да привлича консултанти за проучване и опазване на курортните ресурси. Строителството и експлоатацията на обекти в курортни местности трябва да се съгласуват с Министерството на здравеопазването. Нарушенията на наредбата се санкционират по Закона за народното здраве. Обявените курорти трябва да се приведат в съответствие с наредбата в срок от 5 години. Контролът по прилагането на наредбата е възложен на отдел 'Курортни ресурси'.
§2
Министърът на здравеопазването има правото да привлича консултанти и извънщатни сътрудници от други ведомства и организации при проучването, обявяването, категоризирането и опазването на курортните ресурси, местности и курорти. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 12 от 1995 г.
§3
Параграф §3 от Наредба № 14 регламентира, че проектирането, строителството и експлоатацията на обекти, както и териториално-устройственото и градоустройственото проектиране в местности с лечебна кал и биоклиматични ресурси, трябва да се съгласуват с отдела "Курортни ресурси" в Министерството на здравеопазването. Тази разпоредба е изменяна през 1995 г. и 2000 г.
§5а
Параграф §5а от наредбата гласи, че правото на проучвания и стопанисване на лечебни калонаходища и морски плажове не може да бъде преотстъпвано на трети лица. Тази разпоредба е нова, въведена през 1995 г. и изменена през 2000 г.
§ 6
Наредба № 14 от 3 август 1987 г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите е издадена на основание § 3 от заключителните разпоредби, свързани с чл. 46, 47 и 49 от Закона за народното здраве. С нея се отменя Наредба № 33 за курортните ресурси, публикувана в Държавен вестник, брой 94 от 1975 г.
§9
Параграф 9 от Наредба № 14 от 3 август 1987 г. заменя термини, свързани с Министерството на народното здраве и социалните грижи, с актуални наименования, включително 'Министерство на здравеопазването' и 'съответната община'. Приложенията, свързани с микробиологични норми на минералните води, описват допустимите нива на микроорганизми и изисквания за анализи. Включени са и регистри за лечебни калонаходища и морски плажове, където се записват данни за физико-химични и санитарно-микробиологични анализи.
