ЗАКОН ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда отношенията между българската държава и българите, които живеят извън територията на Република България. Целта му е да регламентира правата и задълженията на българите в чужбина, както и взаимодействието им с държавните органи.
Чл. 2
Съгласно Закона за българите, живеещи извън Република България, българин, живеещ извън страната, е лице, което има поне един възходящ от български произход, притежава българско национално съзнание и пребивава трайно или постоянно на територията на друга държава.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за българите, живеещи извън Република България, определя начините за доказване на български произход. Произходът може да се удостоверява с документ, издаден от български или чужд държавен орган, както и от Българската православна църква. Съществува и възможност за доказване на български произход по общия исков ред.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за българите, живеещи извън Република България предвижда, че българската държава е задължена да създава условия за свободно развитие на българите в чужбина, като спазва международното право и законодателството на съответната страна. Целта е да се защитят правата и законните интереси на българите. Освен това, държавата подкрепя организации на българите в чужбина, които работят за съхраняване на българската култура, език и религия.
Чл. 5
Българите, живеещи извън страната, имат право на закрила от българската държава, която защитава техните права и законни интереси според международното право. Министерският съвет отговаря за провеждането на държавната политика по отношение на тези българи и определя структурите и механизмите за координация на действията. В дипломатическите представителства в държави с български общности могат да се създават консултативни органи, съставени от представители на българите в съответната страна.
Чл. 6
Член 6 от Закона за българите, живеещи извън Република България, предвижда, че българската държава подпомага българите, живеещи извън страната, независимо от тяхното гражданство, в осъществяването на връзка с компетентните институции. Освен това, българите, които не са граждани и пребивават на територията на България, имат право на облекчения при заплащане на държавни такси, свързани с пребиваването или установяването им в страната, при условия, определени от Министерския съвет.
Чл. 7
Българите, които живеят извън страната и не притежават българско гражданство, имат право да работят в България. За да упражняват това право, те трябва да получат разрешение по облекчен ред, което е установено в правилника за прилагане на закона.
Чл. 8
Член 8 от Закона позволява на българите, които живеят извън България и нямат българско гражданство, да извършват стопанска дейност, да инвестират, да участват в касовата приватизация, да възстановяват правото си на собственост и да придобиват наследство при условия, равни на тези за българските граждани, с изключение на правото на собственост върху земя. В случай че закон или международен договор предвиждат по-благоприятни условия, те ще се прилагат.
Чл. 9
Българите, които живеят извън Република България, имат правото да получават безплатно основно и средно образование в държавните и общинските училища в България. Условията и редът за това са същите, както за българските граждани.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за българите, живеещи извън Република България, предоставя на българите, живеещи извън страната, правото да получават висше образование в държавните университети при същите условия като българските граждани. Министерският съвет ежегодно определя броя на приетите студенти и докторанти и може да установи облекчен ред за приемане. Освен това, българите, които не могат да покриват разходите за обучение, имат право да кандидатстват за финансиране от държавния бюджет или други източници.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за българите, живеещи извън Република България, предвижда, че българите в чужбина могат да получават помощ за обучение на български език и изучаване на българска литература, история и география от български институции. Държавата също така осигурява квалификация на преподавателите и може да командирова български преподаватели в чужбина. Износът на учебници и пособия за тези цели е освободен от мита и такси.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за българите, живеещи извън Република България, предвижда осигуряване на възможности за българите в чужбина да се запознаят и участват в развитието на българската култура и наука. Република България чрез съответните институции ще изпраща печатни издания и материали, организира срещи със специалисти, насърчава създаването на културни средища в чужбина, организира културни и научни прояви, и предоставя помещения за български общности зад граница.
Чл. 13
Законът предвижда, че българската държава подпомага съхраняването и изявата на източноправославното вероизповедание като традиционна религия на българите. Това включва сътрудничество с Българската православна църква и религиозни общности на българите в чужбина, с цел утвърдяване на националните и духовните ценности. Държавата също така съдейства за осъществяване на верските права на българите, живеещи в други държави.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за българите, живеещи извън Република България, определя задълженията на държавните органи и местната администрация при установяване на наследства, свързани с български граждани, живеещи извън страната. Те трябва да предоставят информация на наследниците чрез българските дипломатически и консулски представителства. Освен това, българите в чужбина заплащат такси за издаване на документи, свързани с гражданската им регистрация, в размер, равен на този за българските граждани.
Чл. 15
Българите, живеещи извън страната, могат да получат разрешение за постоянно пребиваване в България при облекчени условия. Държавните органи и местната администрация са задължени да оказват съдействие и да предоставят материални и други помощи за тяхното устройване, съгласно условия и ред, определени от Министерския съвет.
Чл. 16
Член 16 от Закона за българите, живеещи извън Република България, предвижда, че българската държава осигурява условия за нуждаещите се българи, които се установяват на територията на страната. Те могат да получат безвъзмездно право на ползване на земи от държавния или общински поземлен фонд за срок от три години. Освен това, Министерският съвет определя условията и реда за предоставяне на кредити на тези лица за закупуване на недвижими имоти, жилища и инвентар при облекчени условия.
Чл. 17
Националният съвет е държавно-обществен орган, който координира и представлява интересите на българите, живеещи извън България. Той съдейства за провеждане на единна държавна политика, съобразена с Конституцията и международните норми, а също така координира дейността на институции, свързани с българите в чужбина. Основните му функции включват проучване на състоянието на българските общности, консултиране на министерствата, поддържане на връзки с българите зад граница, организиране на културни прояви, издателска дейност, подготовка на нормативни актове и участие в международни дейности. Съветът представя ежегоден доклад за своята дейност пред Народното събрание.
Чл. 18
Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, е юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище в София. Финансовите средства за неговата дейност се определят всяка година със закона за държавния бюджет на Република България. Съветът е задължен да приеме правилник, който да регламентира организацията и дейността му.
Чл. 19
Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, се състои от девет членове. Народното събрание избира председател и шест членове за срок от пет години, от които пет са от българите в чужбина. Предложението за избор се прави от председателя на Народното събрание, вземайки предвид мнението на българските общности. Президентът назначава един член, а Министерският съвет определя един министър за член на съвета.
Чл. 20
Пълномощията на председателя на Националния съвет или на негов изборен член могат да бъдат прекратени предсрочно по четири основни причини: подаване на оставка, трайна невъзможност за участие в работата на съвета, влязла в сила присъда за умишлено престъпление и смърт. За случаите на трайна невъзможност и присъда, прекратяването става с решение на Народното събрание.
Чл. 21
Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, получава подкрепа от администрация, която е създадена в съответствие с условията и реда, определени в Закона за администрацията.
Чл. 22
Националният съвет осъществява функции в тясно взаимодействие с органите на държавната власт, които провеждат политика по отношение на българите в чужбина. Той координира действията на тези органи и получава информация за тяхната дейност във връзка с изпълнението на закона.
Чл. 22а
Съветът за координация на политиките за българите извън Република България е консултативен орган към Министерския съвет, който координира дейностите на изпълнителната власт по отношение на българските общности извън страната. Той отговаря за разработването, провеждането, мониторинга и оценката на държавната политика относно тези общности и техните организации.
Чл. 22б
Чл. 22б от Закона за българите, живеещи извън Република България определя функциите на Съвета, който решава координационни въпроси, свързани с опазването и разпространението на българския език и култура, достъпа до административни услуги за българите зад граница, реинтеграцията на завръщащите се граждани и синхронизацията на дейностите по програми и проекти за българските общности. Освен това, Съветът формулира цели и задачи за политиките, насочени към българските общности и техните организации извън страната.
Чл. 22в
Съветът за българите извън Република България се състои от председател и членове, като работата му се координира от секретар. Председателят е министър-председателят или определен от него член на Министерския съвет. Членовете на Съвета включват министри от различни области, както и изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Министерският съвет е отговорен за приемането на правилник за организацията и дейността на Съвета.
Чл. 23
Законът предвижда, че подкрепата за българите, които живеят извън страната, както и за техните организации, се реализира чрез различни правителствени и частни програми. Тези програми имат за цел да подпомогнат българските общности зад граница.
Чл. 24
Член 24 от Закона за българите, живеещи извън Република България, определя процеса на разработване, финансиране и изпълнение на правителствени програми, насочени към българите в чужбина. Програмите се разработват от министерствата, одобряват се от Министерския съвет и се финансират от държавния бюджет. Те имат срок от една до пет години и цели в сферата на науката, културата, образованието и здравеопазването. Проектите по програмите се одобряват на конкурсна основа, а условията за участие се определят от съответното министерство в сътрудничество с Националния съвет.
Чл. 25
Член 25 от закона определя ролята на Националния съвет в разработването и одобрението на частни програми за българите, живеещи извън страната. Финансирането на тези програми се осъществява чрез средства от Националния съвет, частни дарения и други източници. Програмите се реализират чрез проекти, одобрявани на конкурсна основа, а условията за участие се определят от Националния съвет.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за българите, живеещи извън Република България, определя, че извънбюджетните средства на Националния съвет могат да се използват само за финансиране на програми, посочени в чл. 25. Националният съвет има право да учредява фондации или фондове, които да управляват средства от дарения и завещания, с цел финансиране на частни програми за българите зад граница и осъществяване на контрол върху изпълнението на проектите, свързани с тези програми.
Чл. 27
Законът предвижда данъчни, митнически и фискални облекчения за лица, които финансират програми за българите извън страната. Министерският съвет може да предлага облекчения, а предложения за правомощията му могат да правят и Съветът за координация на политиките за българите извън Република България. Националният съвет, съставен от българи извън страната, се обновява по жребий на всеки три години, с пропорционално представителство на различни български общности. Министерският съвет е отговорен за привеждане на подзаконовите актове в съответствие с закона и за приемане на правилник за прилагането му.
Параграф §1
В параграф §1 се указва, че съставът на Националния съвет, съставен от българи, живеещи извън България, ще бъде обновен по жребий през първия мандат. След три години от формирането му, съставът ще бъде обновен с трима нови членове по реда на чл. 19, ал. 2 и 3. При обновяването ще се спазва пропорционално представителство на различните български общности.
§4
Изпълнението на Закона за българите, живеещи извън Република България, е възложено на Министерския съвет. Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 29 март 2000 г. и е официално подпечатан. В заключителните разпоредби се отбелязва, че законът е изменен и допълнен, като последните изменения са обнародвани в Държавен вестник, брой 39 от 2024 г.
